Людмил Каравасилев зае позицията Съветник по публичните комуникации към Кабинета на Председателя на Комисията за финансов надзор

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-08

От 3 януари 2012 г. Людмил Каравасилев заема позицията Съветник по публичните комуникации към Кабинета на Председателя на Комисията за финансов надзор.

През последните 14 години Людмил Каравасилев работи за PR, спонсорство и корпоративна социална отговорност в Обединена българска банка. Неговата успешна работа допринася затова банката да се обвърже трайно с проекти в областта на културно-историческото наследство в областта на спорта и спорта за деца.

В практиката си има многобройни рекламни и PR кампании. През 2004 година проектът на маркетинг отдела на ОББ за уеб-сайт, посветен на Олимпийските игри в Атина печели наградата “БГ сайт на годината” в категорията “Спорт”, съвместно с НетИнфо. През 2005 година печели наградите на Българско дружество за връзки с обществеността в категориите “Кризисен PR” и “Интернет”. През 2008 година неговият екип осъществява един от най-успешните PR проекти на банката – асоцииране с Олимпийските игри в Пекин чрез партньорство с Българска федерация гребане и единствената българска олимпийска шампионка – Румяна Нейкова. Инициатор е на проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, фокусиращ усилията на банка та в областта на културно-историческото наследство. Развива дейността по корпоративната социална отговорност и спонсорство на ОББ в направление масов детски спорт, грижа за деца в неравностойно положение, професионален спорт, култура, историческо наследство и други. 

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Климент Охридски“. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността.

Потребителите не са това, което са!

сп. Sign Cafe | Стефан СЕРЕЗЛИЕВ I 29.12.2011

Бих искал първо да приветствам списание Signcafe, че в тези интересни времена на кризисни трансформации на комуникационния бизнес дава трибуна за новите перспективи в него в контекста на участието на модерните потребители. За мен, лично, една от отправните точки е отношението на модерните потребители към креативността в рекламата. Между другото, това е един от най-често дискутираните въпроси по света по простата причина, че въпросът със засилването на ефективните комуникации, всъщност, е въпрос на качествено нов етап в отношенията между организацията (бранда) и потребителите.
Отношението към креативността в рекламата винаги е било белязано от един, съзнателно или не, усложнен поглед към него от различните участници в процеса на маркетинговите комуникации. До преди известно време като "активни" участници в процеса бяха разпознаваеми от една страна организацията и маркетинговия отдел. От друга – комуникационната структура в лицето на различните типове агенции. Агенциите бяха (и все още са) припознавани според функционалните области, в които действат: реклама, ПР, директен маркетинг и пр.
Въпросите гравитират в широк регистър от дали креативността в рекламата е водещ или не и докъде е фактор за ефективна (рекламна) комуникация; през какво всъщност се разбира под креативност в рекламата до екзистенциалните дилеми за важността, смисъла и релевантните начини на измерването на творческата сила.
Различните участници реагират според своите знания, умения и компетенции. Резултатите от това създават една допълнителна драматична рамка във взаимоотношенията както между клиент и агенция и различните типове агенции, така и в "градивни" конфликти вътре в самата агенция, между отделните департаменти.
Този процес на "творчески катарзис" не е от вчера. Може да се припознае още от възникването на първите агенции за пълно рекламно обслужване и непрекъснато се инициира от пулсиращото развитие на Интегрираните Маркетингови Комуникации (ИМК), развитието на различни форми в изкуството (дизайна) и т. н. От друга страна, отношението към креативността в рекламата от страна на клиента и агенцията не е еднозначно. "Клиентът харесва алгебрата. Агенцията харесва изкуството." (Gladman and Melsom). И всичко това на фона на еднопосочна комуникация през традиционни медии, където на крайния консуматор се отделя незавидната роля на самотен "зрител" в комуникационния театър.
Първата декада на 21-ви век обаче наложи нови ракурси в проблема. Тези ракурси са резултати от вътрешното преформулиране на ИМК (интегрирани маркетингови комуникации) към ИМК 2.0 в концептуализиращата рамка на модерния брандинг. В крайна сметка стана ясно, че нещата са значително по-прости и могат да се обобщят до следното: всички комуникационни усилия се свеждат до изграждане на емоционален, позитивен и дългосрочен диалог между бранда и потребителя. Което води до неговото предпочитане, а то се изразява и в съответното действие, което от своя страна намира място в съответната екселска таблица на продажбите и пр.
Оказа се, че "самотният" зрител не само иска да е режисьор, но и сценарист, осветител, гримьор и какво ли още не В комуникационния спектакъл. Ако ли пък не, драмата е пълна.
Оказа се, че "самотният" зрител не само не е самотен, но и непрекъснато влиза и излиза от салона, според интереса, като междувременно променя някои неща в движение:
- "Вечната" формула AIDA към AISAS: внимание (attention), интерес (interest), тьрсене (search), действие (action), споделяне (share). Споделянето не включва само, както на някои маркетолози им се иска, информация за
продукта, а реферира пряко към репутацията на бранда;
- Съдържанието на бранд посланието, създавайки и нов вид реклама (Consumer-Generated Advertising). To се характеризира като съдържание, което потребителите създават сами (User Generated Content), c помощта на различни технически средства (напр. YouTube) за брандове, към които имат различно отношение – обичат или са недоволни и го комуникират по различен начин към другите. Много авторитети отбелязват нещо много важно – потребители, които генерират такова съдържание, без да са мотивирани от вътрешната си нагласа към забавление, го правят от уважение към творчеството;
- Схващането за ролята на креативността в маркетинговите комуникации. Модерните потребители са чувствителни към различни фактори в ИМК, които усилват перцепцията за бранда и се тълкуват като маркетингови сигнали. Така например големите разходи за реклама говорят на потребителите за мощност и качество на бранда. По същия начин креативността в рекламните комуникации от много изследователи се тълкува като позитивен маркетингов сигнал към потребителите в аспекта на проявено внимание към тях;
- Идеята за "традиционните" бранд-точки на контакт в "моменти на истината", които са неочаквано многобройни и важни в бранд колелото преди, по време и след покупка. Някou oт новите контакти, които някои наричат "бранд точки на повлияване", показват и ролята на рекламата в повлияването на така уважаваната от всички реклама от уста на уста (WOM). /Таблица 1/
С една дума: новата роля на потребителя като активен участник в маркетинговите комуникации за пореден път доказва азбучната истина, че "брандовете не принадлежат на организациите, а на хората". Креативността в комуникациите е един от мостовете, който в крайна сметка може да свърже алгебрата с изкуството.

Стр. 157,158

Нека говорим открито за сегментиране!

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Като говорим за аудитории, естествено не можем да пропуснем да проследим и в каква степен родните PR агенции и техните клиенти се адаптират към най-новите изисквания за дълбочинно проучване на аудиториите. Противно на логиката, според която ниските бюджети трябва да бъдат реализирани ефективно и заради това е абсолютно задължителна максимално таргетираната комуникация, клиентите масово орязват първо бюджетите за изследвания на потребителите си. Тази тенденция показва едно -родните PR агенции и техните клиенти все още не са осъзнали пълноценно необходимостта и ефективността от правилното сегментиране. Кой пръв трябва да се осмели да инициира диалога за сегментирането там, където той не съществува – разбира се, PR специалистите. В подкрепа на идеята, че PR специалистите са тези, които трябва да вземат основната роля, когато клиентите отхвърлят провеждане на дълбочинни изследвания, застава и Катя Димитрова, СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс.
Катя Димитрова е управляващ съдружник на Интеримидж и СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс. Интеримидж е агенция за PR и специални събития, оперираща самостоятелно на пазара от 4 години, обслужваща сериозни международни клиенти като BILLA, Deichmann, Pernod Ricard, GlaxoSmithKline, Ytong и др.

Каква, според Вас, е ролята на дълбочинните изследвания на аудиториите при реализиране на качествени PR кампании?

На теория ключова – за съжаление инвестирането в дълбочинни изследвания преди началото на една PR кампания не се случва често в практиката. Компаниите или нямат време, или се въздържат от такава инвестиция. В тези случай основна роля има експертизата
на техния PR партньор, доколко PR агенцията познава пазара, играчите на него и лидерите на мнение. В България PR агенциите са вече със сериозна експертиза и имат много верен усет за настройката на различните целеви групи – на практика и усет, и опит, на база историята и проектите си на пазара.

Можете ли да посочите разлика в начина, по който българските ви клиенти и международните такиВа подхождат към предварителните проучвания на нагласите на аудиториите си?

В настоящия момент и предвид продължаващия спад на пазара, нагласите на българския и международния клиент към проучванията на аудиториите са еднакви и се свеждат до съкращаване на тези инвестиции. Разбиранията им са различни – мултинационалните компании имат по-дълга практика с такива изследвания, повече примери за ползата от тях. Това е въпрос не на ниво на мислене, а на обективно развитие на пазара. Българските предприемачи все повече имат желание да тестват нагласи на аудиториите – така се чувстват по-сигурни, че ще инвестират в правилната комуникация. Но сравнително рядко отделят бюджет за проучвания на практика предвид по-малкото средства за комуникации.

В каква степен, предвид кризата и доста орязаните бюджети, клиентите в момента са готови и инвестират в предварителни детайлни проучвания?

Доброто желание е налице, реалната възможност за съжаление – не винаги. Поне в практиката на нашите компании в момента проучванията не са ежедневие. Поне не в традиционната им форма – препоръчваме на клиентите си като алтернатива все повече варианти за онлайн проучвания при по-нисък разход и бързи резултати.

Имат ли клиентите ви (или някои от тях) по-специално отношение към просуматорите си или засега не се наблюдава подчертано отношение към отделни представители на потребителите на бранда?

Особено при брандове В сферата на лайфстайла – в ИнтерИмидж такива са алкохолни напитки, обувки, автомобили – лидерите на мнение са много важни и почти винаги се залага специфична комуникация към тези групи. Те са труднодостъпни, трудно манипулируеми, но веднъж облъчени правилно, стават лоялни "посланици" на марката. Направи ми приятно впечатление, че агенциите за пазарни проучвания започват да разработват специални изследвания към лидери на мнение, към хората, диктуващи трендовете на пазара, и инвестират време в набиране на такава извадка хора, което не е лесно.

Имате ли клиенти, които инвестират в по-специално отношение към лидерите си на мнение? Ако да – дайте примери за ваши кампании, насочени към конкретни лидери на мнение.

За щастие имаме добри примери от практиката на ИнтерИмидж и Интерпартнерс -кампании за марки като Suzuki (новия Swift -предоставяне на тестови автомобили на известни личности от сферата на модата, изкуството, поп-сцената), Deichmann (ангажирането на известни лица за промотирането на бранда), Beefeater u Ballantines (таргетирането на талантливи дизайнери, фотографи -като цяло арт личности, които да "носят" и популяризират стила на марката).

Стр. 180, 181

Доколко наистина са “отдадени” модерните онлайн общества?

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Twitter е една от най-известните мрежи, разбира се. Трудно ще се намери човек, камо ли специалист по комуникации, който да не знае това. Реално всеки, който прекарва по минимум 5-6 часа на ден пред компютър, може спокойно да разкаже случки, да сподели жаргон или да разпознае логото на тази мрежа. Въпросът обаче е колко от всички нас, които буквално "живеем" онлайн, използваме Twitter no предназначение. И то в България.
Що се отнася go PR-a, ние Възприемаме идеята за "отдадеността" на аудиториите към бранда много сериозно. Процесите на изграждане на тази отдаденост и нейните реални измерения на финала са онова, което се оценява от PR специалистите като "ефективност" от кампаниите. То пресъздава най-точно степента на взаимодействие между даден бранд и неговите публики.
Напоследък обаче, както беше отбелязано и от Дейвид Солтър, зам-главен редактор на сn. The Week, терминът "отдаденост" (engagement) все повече се превръща в "жертва" на определени модни нагласи. Все по-често изглежда "модерно" да си "отдаден" на дадена марка, без обаче да си отдаден наистина. Достатъчно е само да обявиш, че си такъв, например във Facebook.
Красноречив пример за подобна грешна интерпретация на термина се наблюдава в реакцията на онлайн общности, които реагират много крайно по политически, културни или социални теми. Спокойно може да се заключи, че терминът се използва доста "грубо", като се интерпретира единствено повърхността на неговото значение. С други думи – отдадеността или "съпричастността" към дадена идея се реализират единствено и само чрез присъединяването към някоя онлайн група. И нищо повече. В тази връзка и Солтър споделя нашироко схващането, че простото лайкване на дадена онлайн група никак не ни превръща в нейни отдадени привърженици. Според
него, това толкова широко разпространено напоследък явление има сериозни морални измерения. Реално всички ние, които правим само и единствено това – да присъстваме в корпоративните групи на различни брандове чрез еднократен акт на съгласие, ни прави стерилни и подчертава практическо нежелание за поемане на сериозна отговорност към политиката и вярванията на този бранд. Такова е и моето схващане.
Тук естествено се появява и следващият въпрос – онлайн активизмът "обвързващ" ли е наистина? Опитвайки се да говорим за реалните онлайн процеси и явления, които протичат 6 световен мащаб, не бива да пренебрегваме "другата страна на монетата". Защото, докато масовото състояние показва откровена пасивност на симпатизантите на различните брандове в дигиталното пространство, успоредно с това съществуват онлайн общества, които успяват да набират осезателна сила. В този контекст силата на потребителите никак не бива да бъде пренебрегвана. И тук става дума за силата на "потребителите" на различните стоки и услуги, предлагани от определени марки, които споделят смело своя позитивен или негативен опит с тях. Последствията от това активно онлайн взаимодействие реално може да разцъфтява или убива цели бизнес идеи и модели… И, разбира се, тези "активни потребители" се превръщат в осезаем знак за екипите на брандовете за това, накъде се развива бизнесът, какво трябва да се промени и кое трябва да се запази. Тази активна "страна на монетата" звучи обнадеждаващо. Провокира ни да мечтаем, че краят на пасивното присъствие в различни корпоративни групи наближава. Може би е въпрос на време всички морални въпроси, свързани с имитираната или престорена "отдаденост", да бъдат разплетени и тя да отстъпи място на активните потребители. Всичко е въпрос на време… А дотогава? Дотогава брандовете са онези, които трябва да направят така, че "мъртвите души" във Facebook, които в момента са просто статистика, да се размърдат и да станат активни, живи и ярки потребители, които да водят градивен (или не) диалог със своите най-обичани или най-мразени марки. Топката е хвърлена, но сега тя е в полето на корпоративните отбори!

Стр. 179,180

PR и отдадените потребители

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 29.12.2011

Колко добре познаваме аудиториите си? На пръв поглед този въпрос звучи направо абсурдно, що се отнася до това, че вие, аудиторията на SIGNCAFE, която чете и се интересува от раздела за PR, наистина знаете с какво сте се захванали. На второ четене обаче и след нов, доста по-критичен преглед, със сигурност няма да отречете, че въпросът, колкото и естествен да изглежда, никак не е лишен от смисъл в контекста на нашето бизнес настояще. Да поразсъждаваме заедно…
Днес въпросът с аудиториите е едновременно и по-важен, и по-пренебрегван от всякога. Възможностите, които интернет дава на брандовете да таргетират и сегментират публиките, до които искат да достигнат, в изключително висока степен задава изискването за дълбочинното им изследване на един по-преден етап. С други думи – за да достигнеш до най-правилната аудитория на твоя бранд, ти трябва първо да знаеш коя е. Често обаче едни или други обстоятелства довеждат до криворазбрани интерпретации, които лесно подхлъзват брандовете в търсене не на качеството, а на количеството. Броят на "приятелите" или "последователите" в един момент се оказва по-важен от това, кои са те. Броят на лаиковете се оказва повод за гордост от страна на мениджмънта, без да се търси реален измерител на това, дали и как всеки лаик се материализира в сключена сделка или направена покупка. Броят на негативните коментари е показател за среднодневното настроение на управата, без да се гледа отвъд възможностите и силата на всеки един отделен "хейтър". Преди да фокусираме темата по-конкретно върху възможностите на дигиталния свят и промяната на току шо изредените тенденции, която да стартира именно от нас, авторите на целенасочено съдържание, бихме искали да върнем лентата назад във времето, за да припомним защо и как се е стигнало до тук.
В 4-ти век преди новата ера Аристотел систематизира всичко, свързано с изкуството на убеждаващото говорене, и поставя основите на науката реторика. Тя, естествено, в самото й начало се свързва no-скоро с говоренето пред публика, отколкото с разпространяването на писмени съобщения. Въпре-
ки това, познаването и от там – владеенето на публиката още тогава е изведено като един от трите най-важни елемента за реализация на целите, които сме си поставили в началото на нашата публична комуникация. Аристотел построява триъгълника на ефективната целева комуникация, подчертавайки, че трите основни елемента – ораторът, речта и аудиторията, са в непрекъсната симбиоза, до степен, до която, ако дори едно от тях не е на мястото си и не е в координация с останалите две, то ефективността от целия речеви акт неминуемо ще бъде сведена до нула (а често дори и до отрицателни стойности) (фиг. Реторически триъгълник). Така на практика древногръцкият философ се превръща в първият анализатор на науката за публичното и целево говорене, който осъзнава изключително голямата роля на аудиторията за хода на цялостната комуникация. И тук не става въпрос за това, дали знаем най-общо каква ще е аудиторията, пред която ще се изправим. Става въпрос за детайлен преглед на присъстващите, който да предопределя качеството и характера на нашето публично изказване. Освен това, да предопределя начина и стила, по който ние (ораторите) ще представим самото съобщение.
Изкуството, а оттам и оформящата го наука за публичното говорене, в хода на историческите епохи фокусира приоритетно вниманието си върху един или друг от отделните елементи от триъгълника на Аристотел. Преди Гутенберговата епоха, създаването на печатарската машина и масовото разпространение на писменото слово естествен фокус върху развитието е поставен върху ролята на оратора. Пръв за нея започва да говори през 1-ви век Цицерон, но темата остава отворена и до днес. Поведение, изпълнение, авторитет, вербална и невербална комуникация са само малка част от изключителните качества и умения, които говорещите пред публика трябва да имат. Независимо дали са родени с талант, или са го придобили след поредица от специализирани обучения, те се превръщат в необходим арсенал за всеки един общественик вече 21 века.
Естествено, с възникването на печатарската машина съдържанието се превръща в централно за вниманието на философите (преди Едуард Бернайс никой не говори за специалисти по комуникации или PR eкcnepти). Оттук нататък официално реториката не се припознава като "наука за публичното говорене", а като "наука за убеждаващата комуникация". Все повече оратори, особено най-ярките личности на Френската революция – Дантон, Марат и Робеспиер, записват своите ораторски изяви, за да ги запазят за поколенията. Освен тоВа, те репетират, пишат и пренаписват своите речи, за да може представянето пред публиката да е наистина завладяващо.
С развитието на печатните медии, а след това и електронните, съобщенията в тях се адаптират към спецификите не само на всеки един канал, но и на неговата аудитория. Изборът на медиата някак естествено предопределя параметрите на публиката й,
основно според нейните интереси. Независимо от канала, използван за транслиране на съобщения обаче, видът и структурата им се генерират според целите, които те преследват. Най-общо целите се определят още от Аристотел като три – информативна, агитационна и убеждаваща, и това генерализиране не се е променило и до днес.
Новото предизвикателство пред специалистите по комуникации днес обаче идва с възможностите, които дава технологичното развитие и рязкото повишаване на броя на възможните канали. И тук не говорим само за интернет и за мобилните устройства. Комуникацията, опосредствана от медиите, се измества рязко от посока от монолог към диалог и това развитие поставя цялостния комуникационен обмен в изключително интересна ситуация. Всеки един от нас може да бъде едновременно и аудитория, и медия
и тази двойственост поставя авторите на съобщения В нова роля – от тях се очаква не просто да генерират качествено първоначално съобщение, съобразено с общите параметри на ориентировъчна аудитория, а да бъдат автори на глобален сценарий, при който отделните сегменти на аудиторията имат различни роли, а процесът на комуникация е доста по-дълъг и трябва да бъде медииран до край. Целевата комуникация в условията на дигиталната ера, в която живеем, все повече наподобява игра на шах, в която ходовете трябва да са премерени, а ключовите актьори – изключително добре познати. Неслучайно, ако преди 20 години беше достатъчно да се знае какъв е рейтингът на дадена медия, колко са продажбите и какъВ е профилът на "средния потребител", то днес понятието "среден потребител" преминава през фина сегментация, подчинена на нагласите. Ефективната целева комуникация в условията на интернет вече не се интересува от това, колко са потребителите, а кои са и какви са те; какво е потребителското им поведение извън магазина – дали разпространяват мълвата за стоката, дали са доволни или недоволни; дали са активни или пасивни в рамките на генералния комуникационен диалог, свързан с бранда, и колко хора ги слушат. С други думи, днес ние нямаме просто "аудитория" или просто "потребители". В емоционален план днес имаме "фенове" и "хейтъри". Имаме и аудитория, която е пасивна и не участва толкова активно в глобалния диалог, но въпреки това тя е там – чете, слуша, влияе се, купува или не купува. Част от тази аудитория, независимо дали е много, или малко активна, се състои от лидери на мнение. От влиятелни хора ("инфлуенсъри"), на които думата се чува и, независимо дали казана веднъж или повтаряна многократно, тя повлича крак, мултиплицирайки нагласата многократно. Част от влиятелните хора, основно по-активните от тях се превръщат неусетно в хората, които тестват, пробват, разучават, дават силна обратна връзка -независимо дали директно на бранда или индиректно в собствените си социални медии – блогове, онлайн профили, форуми. В професионалните среди тези хора са познати като "просуматорите" – армията от изключително качествена аудитория, ключова за бранда. Те са хората, към които е насочено и бъдещето на целевата комуникация. Онези, за които в следващите няколко години ще се говори все повече и повече.
Така преходът от сегментирането на аудиторията на "възраст-статус-произход" (Аристотел) през "пол, възраст, доходи, образование" (Хабермас) към "потребители-клиенти-инфлуенсъри-просуматори"(социалните медии) вече тече с пълна сила. И които първи овладеят силата на новия комуникационен сценарий и правилно разпределят ролите на отделните участници в него, те ще успеят да позиционират своите съобщения до максимален обем качествена аудитория, която да се превърне в единицата "отдадени потребители".

Стр. 171,172,173

SABRE Awards

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

И през идната 2012 г. наградите за успешни PR активности, SABRE Awards, ще търсят най-добрите PR кампании, проведени за последните няколко години. От тази година обаче има две добавени категории. DIAMOND SABRE Awards ще отразяват приноса, който PR-ът има за висшия мениджмънт, и ролята, която изпълнява в изграждането на брандови платформи и корпоративен имидж, фокусът тук ще пада върху компании и висши мениджъри, които използват PR -a на стратегическо ниво за успешен бизнес. От друга страна, SILVER SABRE Awards (предишните Bronze u Iron) ще бъдат присъждани за PR решения: от традиционните принт и радио материали до новите дигитални категории, както и тези в социалните мрежи. Крайният срок за подаване на ентрита за SABRE Awards e 19 декември 2011 г. Ентрита ще бъдат приемани и до 30 януари 2012 г., но съответно с процентно увеличение на таксата за участие.

За повече информация: www.theholmesreport.com.

Стр. 170  

PR специалистите са доволни от перспективите пред агенциите си

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

PR специалистите са доволни от перспективите пред агенциите си, макар и да са по-скептично настроени спрямо бъдещето на цялата индустрия, съобщава prweek.com. Според доклад на PRCA за третото четиримесечие, 37% от PR агенциите са по-оптимистични, в сравнение с второто, а 40% от тях имат същите очаквания. 14% вярват в по-обещаващо бъдеще за индустрията, 53% не са променили мнението си от преди, а 33 % пък са станали по-големи песимисти. Повечето от респондентите вярват, че няма да има промяна в броя на служителите (63%), в набирането на нови кадри (73%) и работата с фрийлансъри (53%). 63% от PR консултантите са заети с някакъв нов бизнес, а все повече от тях очакват no-скоро да бъдат наемани нови хора, отколкото работните екипи да бъдат съкращавани. Специалистите обаче се опасяват, че навлизаме във втори етап на рецесия.

Стр. 170

Брандовата комуникация c prosumers подход, насочен към бъдещето

сп. Sign Cafe | 29.12.2011 

Интервю на SIGNCAFE с Мартин Дановски. CEO. Balkan Expert Holding (group of companies Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D)

Мартин Дановски е СЕО на Balkan Expert Holding, част от компаниите от френската група HAVAS – Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D Om 2000 z. go 2006 г. той е изпълнителен директор на Euro RSCG Sofia, a no-късно u на Media Planning Group България От 2007 г развива бизнеса на агенциите от групата за Сърбия, Македония, Албания и Косово Основава и организира първия професионален конкурс за най-добри маркетингови практики – Бранд мениджър на Годината в периода 2003-2007 г. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Задълбочените изследвания на категорията prosumers, извършвани от Euro RSCG през последните 10 години, хвърлят светлина върху начините за ангажиране на тази група с брандовете, а методологията за проучвания на агениията дава точен поглед върху отделните видове prosumers и помага за по-доброто "прииелване" на брандовото послание. По темата за необходимостта от дългосрочни проучвания и начините за комуникаиия с prosumers, както и за по-резултатната работа на рекламната агенция с клиента във връзка с тази нова категория потребители, SIGNCAFE се обърна към Мартин Дановски, CEO, Euro RSCG София

Бихте ли дефинирали понятието "prosumer"? Съществува ли вече и българска дума за назоваване на тази категория хора?

Все още понятието няма българския аналог, най-близкият превод би бил "проактивен потребител". Той е просто особен тип съвременен потребител, не само на продукти, но и на идеи, тези, социални каузи – на всичко.

По какво prosumers се различават от останалите потребители?

Основната разлика е в активната им позиция по отношение на търсенето на новости и развитие, както и споделянето на тази позиция с околните. Те не са хора, които биха приели за даденост начина, по който се случват нещата. Prosumers са тези, които са склонни да питат "Защо?", споделят с другите брандовите си преживявания, и то с определена цел: например да споделят дадена нова инфорамция първи, защото това би било "правилно", или с цел забавление… Въпреки различните си цели, те правят едно и също: споделят даден факт, който най-често води до положителна промяна в начина, по който дадена индустрия се развива. Друга разлика е, че те средно с 20-30% по-често използват технологиите, защото с тях правят живота си по-лесен, използват ги главно за комуникационен канал. Но, като изключим това, те са нормални потребители.

Как prosumers могат да бъдат идентифицирани в процеса на проучванията на потребителското поведение?

Идентификацията става чрез разработена от Euro RSCG методология на персонално тестване на личностния профил на хората. По този начин хората, които открием, че притежават критичен брой качества, биват разпознати като prosumers. След това те влизат в представителни разширени извадки, проверява се дали отговарят на дадените характеристики и едва тогава влизат в постоянния панел. Euro RSCG поддържа комуникация с този панел, стремим се да изградим общност, да ги подтикнем да продължават да търсят и споделят съдържание.
Тази методология е патент на Euro RSCG, но на практика тя стъпва на познати още от Тофлър неща. Euro RSCG използва идеята и понятието и създава метод за определяне на значението, което имат тези хора за марките и бизнеса, освен това уточнява за кои марки и кой бизнес.
В България все още официално не са провеждани такива изследвания.

Какъв е процентът на prosumers спрямо останалите потребители?

В страните, 6 които са извършвани проучвания, общият процент е около 5 до 7%. В някои групи делът им може да е по-висок, но само сред определена демографска група, например делът на "Търсещите забавление" в групата на 15-25 годишните. Като цяло, те са малка част от общия брой потребители, но по-интересното за бранда е не броят им, а влиянието, които те могат да имат върху
останалата част от потребителите.

В условията на икономическа криза и свити бюджети, лесно ли брандовете се решават да предприемат активности, насочени към толкова малък брой потребители?

Определено не е лесно да убедиш рекламодателите да предприемат подобни дейности. Особено при тези икономически условия, те се насочват най-често към проучвания и дейности с близкосрочен (краткосрочен) ефект.
От друга страна, тъкмо в тези времена визионерството, насочването към бъдещето добива една особена важност. Смятам, че не малка част от българските бизнесмени използват кризата като възможност и намират нови, различни решения. Точно тези инструменти помагат за развиването на мисленето в дадена категория в посока на това какво ново би могло да се направи, за да се излезе пред конкуренцията. И мисля, че това е т.нар. оздравителен ефект от кризата.

Всеки бранд ли може да се обърне към prosumers и да използва тези проучвания, или те са подходящи само за определени браншове?

Много широк кръг марки, инициативи, дори каузи могат да използват концепцията за prosumers. Ho, поради сложността на тези проучвания, те се правят не за нуждите на конкретен бранд, а за по-широки "територии". Например, на много пазари се следи темата за свързаността в различните й форми: доколко сме свързани с мрежата, по какъв начин, с какви устройства, какъв тип съдържание споделяме и т.н. Резултатите от подобни широки проучвания се използват от много брандове: мобилни оператори, производители на мобилни апарати и др. Също така се проучват области от живота, които влияят косвено на пазара, например любовта и интимните връзки, отношенията мъж – жена и мястото на себедоказването и кариерата в тези отношения. След като получи тези данни, брандът си прави собствени изводи и, въз основа на тях, гради своята стратегия: да лансира ли нови продукти за еманципирани жени, или да насочи усилията си към типа "леля Мария".

Проучванията, свързани с поведението на prosumers, се стремят да прогнозират бъдещето, докато повечето проучвания на потребителското поведение установяват факти от миналото. Явно двата подхода са фундаментално различни. Могат ли те да бъдат съчетани, да се използват съвместно за по-всеобхватен поглед към пазара?

Много ефективна е комбинацията от т.нар. prosumer research и класическите методи на проучване на потребителските нагласи: чрез потребителски панели, индикатори за възприемането на бранда и др. Brand tracking-ът няма да изчезне, той е важен. Най-малкото, той следи резултатността от маркетинговите и брандинг усилията и показва тенденции. Но изпозлването му съвместно с prosumer research събира в едно бъдещите очаквания и постигнатото в миналото. Така се получават по-силни и по-достоверни изводи за пазара и нагласите на потребителите.

Как познаването на начина на мислене и мотивационните механизми на различните типове prosumers променя процеса на създаването и осъществяването на брандовата комуникация към тези хора? С други думи, как използването на данни от подобни стратегически изследвания помага на рекламодателя да създаде поточен бриф, а на агенцията – да таргетира по-добре посланието си?

Когато рекламодателят познава в детайли характеристиките на отделните типове prosumers, той може да прецени кой тип е най-подходящ за неговия бранд. Тогава той може да прецизира в голяма степен задачата в брифа. Агенцията, от своя страна, използва тази насока, за да създаде креативна идея, точно прицелена в определена група prosumers.
Например, ако даден автомобилен бранд планира да комуникира иновация, подобряваща еко-характеристиките на даден модел автомобил, той може да се насочи към типа "Застъпник за кауза". Тогава брифът към агенцията ще има строго определена насоченост: рационалност, информативност, призив за разпространение на каузата и т.н.
Ако брандът се е насочил към твърде широк таргет, или пропуска prosumers в своя бриф, агенцията, притежавайки тази информация, може да го насочи към по-ефективно решение. Процесът на брифиране е взаимен, тъй като рекламодателят познава най-добре своя бранд и тенденциите в своята продуктова категория, а агенцията, от своя страна, има инструменти, специално разработени за създаването на ефективна комуникация. Но от гледна точка на връзката с потребителя, агенцията е в ролята на консултант, който носи ползите от "другия поглед върху нещата".
Клиентът не е длъжен да напише "съвършения бриф". Ролята на агенцията тук е да му помогне с въпроси и уточнения, с целия процес на дебрифинга, за да си отговори на въпроси като: на кого и колко е нужен този продукт, какви са неговите предимства, към кого се прицелва посланието, защо той трябва да повярва на това послание и т.н. Ролята на клиента е да познава своите потребители чрез добре изградена система за обратна връзка с тях, а ролята на агенцията – да не се примирява с посредствен бриф, а да задава въпроси, да търси уточнения, да бъде проактивна.
Колкото по-ясна картина и фокус на задачата получава рекламната агенция, толкова по-работеща е нейната идея. Стратегически изследвания от този тип помагат да се определи посоката, в която да се мисли във връзка със създаването на брандовата комуникация. Този тип изследвания помагат да се отхвърлят доста варианти, които видимо не са подходящи за бранда, да се верифицират хипотези – коя идея да остане, коя е потенциално силна и коя – не толкова силна. Това е една от основните функции на този тип информация. С наличието на тази информация, агенцията се фокусира, измисля силни идеи в дадената посока.

Снимка: Jobs.bg

Стр. 146,147,148

Нови ли са новите в журналистиката?

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 4.01.2012

Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това, какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност според критериите неотложност и важност, оповестяваните теми.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на он онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия като професионалисти осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически и политически интереси с определени групи в обществото, способността им да селектират и тематизират те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността която имат като средства за масова комуникация- под новата им форма на онлайн медии.

Изборът на технологията при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия със своите особености се превръща в част от посланията, които излъчва като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това, кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията за от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин подобен на телевизията, като наред с знаците и образите които използват в процеса на комуникация хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки, че възможностите на онлайн медиите с високи те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутемберг в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост , патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналиста да изпусне информация за дадено събитие, което отразява в своя материал и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към аудиторията на медията за която работи.

Възможността която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните медии са в състояние да създват доминиращ климат на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството (Ноел-Нойман. 1992 ).

Журналистиката етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребитилите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена медиите макар и само метафорично се наричат “’четвърта власт”(по аналгия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория.(Стоицова,2004).

В статията са използвани изброените източници:

Александър Ангелов. – 2. прераб. изд. – София : Камея, 2005.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Ноел-Нойман, Е. Въздействието на масмедиите./ Психотехника на убеждаващото въздействие. София., 1992.

Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, София, Просвета, 2004

Терзиев, Светлозар,.Агенционна журналистика. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” . 2006.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Оригинална публикация 

Квалификационна програма CIPR Diploma in PR, с акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177