Това, което отличава УниКредит Студио от останалите галерии, е, че в него ще представят творбите си само млади автори и куратори.

Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува месечния си анализ на макроикономическите данни, налични към края на декември 2011 г.

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-09

В новия 42-ри брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 42 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/01/PRaktiki_Newsletter_09_01_2012.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Радина Ралчева, r.ralchevabdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Мартин Линков

Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org     

Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.

Програмата на курса е ориентирана към следните аспекти:

Цели на снимането 
Типични сюжети 
Използваната оптика и аксесоари 
Технически подробности 
Контакт и подход към хората 
Акредитации и всичко друго свързано с работата на фоторепортера.

Курсистите ще имат възможност да научат тънкостите и изискванията при снимане на различни сюжети, като:

Журналистически портрет 
Спорт 
Празници и ритуали 
Улични събития 
Снимане при екстремни условия – бедствия (пожари, наводнения, др.), размирици, криминална хроника, светска хроника, папарашки снимки и др.

На успешно завършилите курса се дава възможност да изпробват придобитите умения като кореспонденти фоторепортери в Националната фотографска Агенция „Булфото”

Крайната цел е успешно завършилите курса да могат да се реализират като фоторепортери в медии или на свободна практика, като се научат как се правят добри и продаваеми снимки.

Курсът е интензивен с продължителност 3 дни /27 – 29 януари 2012 г./ с теоретични и практически занимания по 6 часа дневно.

Завършилите курса получават Диплом от Агенция „Булфото” удостоверяващ завършеното обучение.

Лектори:

Любомир Бенковски-Бенджи, фоторепортер с над 25 годишен стаж в различни издания и телевизии в България и чужбина. Работил за най-големите български вестници и агенции, а в момента Регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото”.

Евгени Димитров – Основател и собственик на фотографска агенция Булфото. Фоторепортер с дългогодишен опит участвал в създаването на няколко национални вестника през 90-те години

Начало на курса 27 януари 2012 г. – 10.00 ч. в Съюз на българските журналисти – София ул. "Граф Игнатиев" №4

Цена: 250 лева

Записване за курса на: 
e-mail: bulphoto@gmail.com или info@bulphoto.com 
телефон: 0898 61 61 45 Бианка Бенковска

Бройката на курсистите е ограничена. Крайният срок за записване е 25 януари 2012 година, ако до тогава бройката не е запълнена.

http://bulphoto.com/events/27206/

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2508 

Начало: Петък, 27 Януари 2012 г. – 10:00 часа
Край: Неделя, 29 Януари 2012 г.
Място: София, Съюз на българските журналисти, ул. "Граф Игнатиев" №4
Достъп: Такса участие
Организатор: Фотографска агенция Булфото и Съюз на българските журналисти

Целта на курса е да помогне на желаещите да се занимават с репортерска фотография, като им разкрие тайните и спецификата на работата за агенции и периодични издания.

Програмата на курса е ориентирана към следните аспекти:

Цели на снимането
Типични сюжети
Използваната оптика и аксесоари
Технически подробности
Контакт и подход към хората
Акредитации и всичко друго свързано с работата на фоторепортера.

Курсистите ще имат възможност да научат тънкостите и изискванията при снимане на различни сюжети, като:

Журналистически портрет
Спорт
Празници и ритуали
Улични събития
Снимане при екстремни условия – бедствия (пожари, наводнения, др.), размирици, криминална хроника, светска хроника, папарашки снимки и др.

На успешно завършилите курса се дава възможност да изпробват придобитите умения като кореспонденти фоторепортери в Националната фотографска Агенция „Булфото”

Крайната цел е успешно завършилите курса да могат да се реализират като фоторепортери в медии или на свободна практика, като се научат как се правят добри и продаваеми снимки.

Курсът е интензивен с продължителност 3 дни /27 – 29 януари 2012 г./ с теоретични и практически занимания по 6 часа дневно.

Завършилите курса получават Диплом от Агенция „Булфото” удостоверяващ завършеното обучение.

Лектори:

Любомир Бенковски-Бенджи, фоторепортер с над 25 годишен стаж в различни издания и телевизии в България и чужбина. Работил за най-големите български вестници и агенции, а в момента Регионален мениджър за Североизточна България на Агенция „Булфото”.

Евгени Димитров – Основател и собственик на фотографска агенция Булфото. Фоторепортер с дългогодишен опит участвал в създаването на няколко национални вестника през 90-те години

Начало на курса 27 януари 2012 г. – 10.00 ч. в Съюз на българските журналисти – София ул. "Граф Игнатиев" №4

Цена: 250 лева

Записване за курса на:
e-mail: bulphoto@gmail.com или info@bulphoto.com
телефон: 0898 61 61 45 Бианка Бенковска

Бройката на курсистите е ограничена. Крайният срок за записване е 25 януари 2012 година, ако до тогава бройката не е запълнена.

http://bulphoto.com/events/27206/

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2508

 

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВI 05.01.2012 

Информационният лидер в националния ефир – програма "Хоризонт" на Българското национално радио, отбеляза 41-вия си рожден ден на 4 януари. След новините в 15 часа от сцената на площад "Александър I" на живо с публика се излъчи едно от знаковите музикални предавания на "Хоризонт" – "Любими до болка". Срещнахме се с директора на програмата Калина Станчева, която очерта новите хоризонти пред радиожурналистите.

- Госпожо Станчева, "Хоризонт“ навърши 41 години. Трудно ли се отстоява във времето тази запазена радиомарка, която е и безспорният лидер според последните проучвания на радиопазара?

- В наше време все по-трудно е това човек да отстоява доброто си име, като това важи и за медиите. Мисля, че е въпрос на принципи – както е и при хората. Ние се опитваме и се стараем да бъдем винаги сериозни, коректни, обективни. Доколко успяваме – това оценяват нашите слушатели. Щастлива съм, че през годините успяхме да защитим марката "Хоризонт“.

- Кои според вас са и другите професионални стандарти, важни за формирането на облика на програмата?

- От момента на самото начало, когато е стартирала програмата, до днес винаги е и трудно, и отговорно. Тогава "Хоризонт“ е била уникална по рода си в българския ефир. През далечната 1971 г. тя тръгва по един привнесен отвън западен модел на радио, с темпо, с ритъм, с поднасянето на бърза и кратка информация. Аз дойдох в "Хоризонт“ седем години по-късно, когато тя вече бе добила своята рамка. Много различни бяха тогава нещата, с много дисциплина бе правено всичко. Съотношението, което бе зададено тогава – 3:1 (музика към говор), се спазваше до секундата. Даже материал, който е над три минути, трябваше да бъде преработван, за да влезе в модул. Е, днес пропорциите са съвсем други. За времето след 1990 година ние решихме, че аудиторията ни има нужда от много повече информация, темите станаха дискусионни. А тези три минути се оказаха недостатъчни за намирането на всички гледни точки. Така лека-полека съотношението се поразми. Днес трябва да си признаем, че говорът надделява над музиката. Но пък така смятаме, че обществото има нужда от повече информация, и то за всичко. В денонощие, в рамките на пет блокови предавания и няколко музикално-информационни, може би създаваме като обем на информацията материал колкото за два-три вестника. Реалността обаче налага именно тази тенденция. Ние сме хем информационното, новинарско радио, хем се стремим да имаме и публицистичните гледни точки, като стремежът ни е да балансираме всичко това.

- Кое е водещото за работещите журналисти в "Хоризонт“?

- Безспорно това е достоверността. Ако трябва да направим слогана на програмата днес, той би изглеждал така: ако сме изправени пред дилемата бързина или достоверност, "Хоризонт“ избира достоверността! Самоцелното гонене на първата поява на нещо в медийното пространство не е сериозно и достатъчно, ако то не носи белега на достоверността. Това с гонитбата на първенството днес вече е овехтял комплекс. Не че тя не е важна. Но тя би ни провалила, ако залагаме само на нея.

- Какъв е анализът, който направихте по отношение на очакванията на аудиторията?

- Нашата основна конкуренция днес е по отношение на телевизиите, а не по отношение на лицензираните 319 радиостанции у нас, които са на пазара. И то, защото телевизиите започнаха да правят много повече радио чрез публицистиката си сутрин рано. Така ние се оказваме състезатели на общия електронен пазар, на който всеки залага на различните изразни средства. Битката между радиото и телевизията за аудитория е наистина голяма. За да задържим слушателите си, ние залагаме на съдържанието и правенето на качествена журналистика.

- Какви са новите проекти и инициативи на "Хоризонт“?

- На 1 януари тръгна новото ни музикално предаване за клубна електронна музика – Club Beats. То се води от новинаря Светослав Козловски и в него звучи всичко – хаус, транс, прогресив, чилаут. То е двучасово като формат и в него има по-малко говор и превес на миксирана музика в ефира. В него ще гостуват известни ди джеи. Смятам, че дължахме такова предаване на по-младата ни публика. Всяка неделна вечер след 19 ч любителите на електронната музика вече имат своето запазено време. Опитваме се да утвърдим и да наложим в традиция проекта ни "Светофарите светят зелено“ – за БГ поп и рок музика. Започнахме го с концерти на група "Сигнал“ и запис на диск, разбира се, и заради желанието ни в унисон с обществените ни функции да подкрепяме съвременната българска музика. Тези дни предстои да се появи на пазара и диск на групата "Мери бойс бенд“, като сме в подготовка и на няколко концерта през годината. Започнахме от 2008 г. по повод 100-годишнината на Независимостта на България, провеждането на национален своеобразен радиосъбор чрез наши екипи в българските общности по света. Така ние празнуваме с българите, където и те да се намират. Имахме издания в около 15 европейски държави, а планираме и нови пътувания около 3 март и Великден. Това е сред обществено значимите теми, които ще развиваме.

Стр. 15 

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-08

От 3 януари 2012 г. Людмил Каравасилев заема позицията Съветник по публичните комуникации към Кабинета на Председателя на Комисията за финансов надзор.

През последните 14 години Людмил Каравасилев работи за PR, спонсорство и корпоративна социална отговорност в Обединена българска банка. Неговата успешна работа допринася затова банката да се обвърже трайно с проекти в областта на културно-историческото наследство в областта на спорта и спорта за деца.

В практиката си има многобройни рекламни и PR кампании. През 2004 година проектът на маркетинг отдела на ОББ за уеб-сайт, посветен на Олимпийските игри в Атина печели наградата “БГ сайт на годината” в категорията “Спорт”, съвместно с НетИнфо. През 2005 година печели наградите на Българско дружество за връзки с обществеността в категориите “Кризисен PR” и “Интернет”. През 2008 година неговият екип осъществява един от най-успешните PR проекти на банката – асоцииране с Олимпийските игри в Пекин чрез партньорство с Българска федерация гребане и единствената българска олимпийска шампионка – Румяна Нейкова. Инициатор е на проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, фокусиращ усилията на банка та в областта на културно-историческото наследство. Развива дейността по корпоративната социална отговорност и спонсорство на ОББ в направление масов детски спорт, грижа за деца в неравностойно положение, професионален спорт, култура, историческо наследство и други. 

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Климент Охридски“. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността.

сп. Sign Cafe | Стефан СЕРЕЗЛИЕВ I 29.12.2011

Бих искал първо да приветствам списание Signcafe, че в тези интересни времена на кризисни трансформации на комуникационния бизнес дава трибуна за новите перспективи в него в контекста на участието на модерните потребители. За мен, лично, една от отправните точки е отношението на модерните потребители към креативността в рекламата. Между другото, това е един от най-често дискутираните въпроси по света по простата причина, че въпросът със засилването на ефективните комуникации, всъщност, е въпрос на качествено нов етап в отношенията между организацията (бранда) и потребителите.
Отношението към креативността в рекламата винаги е било белязано от един, съзнателно или не, усложнен поглед към него от различните участници в процеса на маркетинговите комуникации. До преди известно време като "активни" участници в процеса бяха разпознаваеми от една страна организацията и маркетинговия отдел. От друга – комуникационната структура в лицето на различните типове агенции. Агенциите бяха (и все още са) припознавани според функционалните области, в които действат: реклама, ПР, директен маркетинг и пр.
Въпросите гравитират в широк регистър от дали креативността в рекламата е водещ или не и докъде е фактор за ефективна (рекламна) комуникация; през какво всъщност се разбира под креативност в рекламата до екзистенциалните дилеми за важността, смисъла и релевантните начини на измерването на творческата сила.
Различните участници реагират според своите знания, умения и компетенции. Резултатите от това създават една допълнителна драматична рамка във взаимоотношенията както между клиент и агенция и различните типове агенции, така и в "градивни" конфликти вътре в самата агенция, между отделните департаменти.
Този процес на "творчески катарзис" не е от вчера. Може да се припознае още от възникването на първите агенции за пълно рекламно обслужване и непрекъснато се инициира от пулсиращото развитие на Интегрираните Маркетингови Комуникации (ИМК), развитието на различни форми в изкуството (дизайна) и т. н. От друга страна, отношението към креативността в рекламата от страна на клиента и агенцията не е еднозначно. "Клиентът харесва алгебрата. Агенцията харесва изкуството." (Gladman and Melsom). И всичко това на фона на еднопосочна комуникация през традиционни медии, където на крайния консуматор се отделя незавидната роля на самотен "зрител" в комуникационния театър.
Първата декада на 21-ви век обаче наложи нови ракурси в проблема. Тези ракурси са резултати от вътрешното преформулиране на ИМК (интегрирани маркетингови комуникации) към ИМК 2.0 в концептуализиращата рамка на модерния брандинг. В крайна сметка стана ясно, че нещата са значително по-прости и могат да се обобщят до следното: всички комуникационни усилия се свеждат до изграждане на емоционален, позитивен и дългосрочен диалог между бранда и потребителя. Което води до неговото предпочитане, а то се изразява и в съответното действие, което от своя страна намира място в съответната екселска таблица на продажбите и пр.
Оказа се, че "самотният" зрител не само иска да е режисьор, но и сценарист, осветител, гримьор и какво ли още не В комуникационния спектакъл. Ако ли пък не, драмата е пълна.
Оказа се, че "самотният" зрител не само не е самотен, но и непрекъснато влиза и излиза от салона, според интереса, като междувременно променя някои неща в движение:
- "Вечната" формула AIDA към AISAS: внимание (attention), интерес (interest), тьрсене (search), действие (action), споделяне (share). Споделянето не включва само, както на някои маркетолози им се иска, информация за
продукта, а реферира пряко към репутацията на бранда;
- Съдържанието на бранд посланието, създавайки и нов вид реклама (Consumer-Generated Advertising). To се характеризира като съдържание, което потребителите създават сами (User Generated Content), c помощта на различни технически средства (напр. YouTube) за брандове, към които имат различно отношение – обичат или са недоволни и го комуникират по различен начин към другите. Много авторитети отбелязват нещо много важно – потребители, които генерират такова съдържание, без да са мотивирани от вътрешната си нагласа към забавление, го правят от уважение към творчеството;
- Схващането за ролята на креативността в маркетинговите комуникации. Модерните потребители са чувствителни към различни фактори в ИМК, които усилват перцепцията за бранда и се тълкуват като маркетингови сигнали. Така например големите разходи за реклама говорят на потребителите за мощност и качество на бранда. По същия начин креативността в рекламните комуникации от много изследователи се тълкува като позитивен маркетингов сигнал към потребителите в аспекта на проявено внимание към тях;
- Идеята за "традиционните" бранд-точки на контакт в "моменти на истината", които са неочаквано многобройни и важни в бранд колелото преди, по време и след покупка. Някou oт новите контакти, които някои наричат "бранд точки на повлияване", показват и ролята на рекламата в повлияването на така уважаваната от всички реклама от уста на уста (WOM). /Таблица 1/
С една дума: новата роля на потребителя като активен участник в маркетинговите комуникации за пореден път доказва азбучната истина, че "брандовете не принадлежат на организациите, а на хората". Креативността в комуникациите е един от мостовете, който в крайна сметка може да свърже алгебрата с изкуството.

Стр. 157,158

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Като говорим за аудитории, естествено не можем да пропуснем да проследим и в каква степен родните PR агенции и техните клиенти се адаптират към най-новите изисквания за дълбочинно проучване на аудиториите. Противно на логиката, според която ниските бюджети трябва да бъдат реализирани ефективно и заради това е абсолютно задължителна максимално таргетираната комуникация, клиентите масово орязват първо бюджетите за изследвания на потребителите си. Тази тенденция показва едно -родните PR агенции и техните клиенти все още не са осъзнали пълноценно необходимостта и ефективността от правилното сегментиране. Кой пръв трябва да се осмели да инициира диалога за сегментирането там, където той не съществува – разбира се, PR специалистите. В подкрепа на идеята, че PR специалистите са тези, които трябва да вземат основната роля, когато клиентите отхвърлят провеждане на дълбочинни изследвания, застава и Катя Димитрова, СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс.
Катя Димитрова е управляващ съдружник на Интеримидж и СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс. Интеримидж е агенция за PR и специални събития, оперираща самостоятелно на пазара от 4 години, обслужваща сериозни международни клиенти като BILLA, Deichmann, Pernod Ricard, GlaxoSmithKline, Ytong и др.

Каква, според Вас, е ролята на дълбочинните изследвания на аудиториите при реализиране на качествени PR кампании?

На теория ключова – за съжаление инвестирането в дълбочинни изследвания преди началото на една PR кампания не се случва често в практиката. Компаниите или нямат време, или се въздържат от такава инвестиция. В тези случай основна роля има експертизата
на техния PR партньор, доколко PR агенцията познава пазара, играчите на него и лидерите на мнение. В България PR агенциите са вече със сериозна експертиза и имат много верен усет за настройката на различните целеви групи – на практика и усет, и опит, на база историята и проектите си на пазара.

Можете ли да посочите разлика в начина, по който българските ви клиенти и международните такиВа подхождат към предварителните проучвания на нагласите на аудиториите си?

В настоящия момент и предвид продължаващия спад на пазара, нагласите на българския и международния клиент към проучванията на аудиториите са еднакви и се свеждат до съкращаване на тези инвестиции. Разбиранията им са различни – мултинационалните компании имат по-дълга практика с такива изследвания, повече примери за ползата от тях. Това е въпрос не на ниво на мислене, а на обективно развитие на пазара. Българските предприемачи все повече имат желание да тестват нагласи на аудиториите – така се чувстват по-сигурни, че ще инвестират в правилната комуникация. Но сравнително рядко отделят бюджет за проучвания на практика предвид по-малкото средства за комуникации.

В каква степен, предвид кризата и доста орязаните бюджети, клиентите в момента са готови и инвестират в предварителни детайлни проучвания?

Доброто желание е налице, реалната възможност за съжаление – не винаги. Поне в практиката на нашите компании в момента проучванията не са ежедневие. Поне не в традиционната им форма – препоръчваме на клиентите си като алтернатива все повече варианти за онлайн проучвания при по-нисък разход и бързи резултати.

Имат ли клиентите ви (или някои от тях) по-специално отношение към просуматорите си или засега не се наблюдава подчертано отношение към отделни представители на потребителите на бранда?

Особено при брандове В сферата на лайфстайла – в ИнтерИмидж такива са алкохолни напитки, обувки, автомобили – лидерите на мнение са много важни и почти винаги се залага специфична комуникация към тези групи. Те са труднодостъпни, трудно манипулируеми, но веднъж облъчени правилно, стават лоялни "посланици" на марката. Направи ми приятно впечатление, че агенциите за пазарни проучвания започват да разработват специални изследвания към лидери на мнение, към хората, диктуващи трендовете на пазара, и инвестират време в набиране на такава извадка хора, което не е лесно.

Имате ли клиенти, които инвестират в по-специално отношение към лидерите си на мнение? Ако да – дайте примери за ваши кампании, насочени към конкретни лидери на мнение.

За щастие имаме добри примери от практиката на ИнтерИмидж и Интерпартнерс -кампании за марки като Suzuki (новия Swift -предоставяне на тестови автомобили на известни личности от сферата на модата, изкуството, поп-сцената), Deichmann (ангажирането на известни лица за промотирането на бранда), Beefeater u Ballantines (таргетирането на талантливи дизайнери, фотографи -като цяло арт личности, които да "носят" и популяризират стила на марката).

Стр. 180, 181

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Twitter е една от най-известните мрежи, разбира се. Трудно ще се намери човек, камо ли специалист по комуникации, който да не знае това. Реално всеки, който прекарва по минимум 5-6 часа на ден пред компютър, може спокойно да разкаже случки, да сподели жаргон или да разпознае логото на тази мрежа. Въпросът обаче е колко от всички нас, които буквално "живеем" онлайн, използваме Twitter no предназначение. И то в България.
Що се отнася go PR-a, ние Възприемаме идеята за "отдадеността" на аудиториите към бранда много сериозно. Процесите на изграждане на тази отдаденост и нейните реални измерения на финала са онова, което се оценява от PR специалистите като "ефективност" от кампаниите. То пресъздава най-точно степента на взаимодействие между даден бранд и неговите публики.
Напоследък обаче, както беше отбелязано и от Дейвид Солтър, зам-главен редактор на сn. The Week, терминът "отдаденост" (engagement) все повече се превръща в "жертва" на определени модни нагласи. Все по-често изглежда "модерно" да си "отдаден" на дадена марка, без обаче да си отдаден наистина. Достатъчно е само да обявиш, че си такъв, например във Facebook.
Красноречив пример за подобна грешна интерпретация на термина се наблюдава в реакцията на онлайн общности, които реагират много крайно по политически, културни или социални теми. Спокойно може да се заключи, че терминът се използва доста "грубо", като се интерпретира единствено повърхността на неговото значение. С други думи – отдадеността или "съпричастността" към дадена идея се реализират единствено и само чрез присъединяването към някоя онлайн група. И нищо повече. В тази връзка и Солтър споделя нашироко схващането, че простото лайкване на дадена онлайн група никак не ни превръща в нейни отдадени привърженици. Според
него, това толкова широко разпространено напоследък явление има сериозни морални измерения. Реално всички ние, които правим само и единствено това – да присъстваме в корпоративните групи на различни брандове чрез еднократен акт на съгласие, ни прави стерилни и подчертава практическо нежелание за поемане на сериозна отговорност към политиката и вярванията на този бранд. Такова е и моето схващане.
Тук естествено се появява и следващият въпрос – онлайн активизмът "обвързващ" ли е наистина? Опитвайки се да говорим за реалните онлайн процеси и явления, които протичат 6 световен мащаб, не бива да пренебрегваме "другата страна на монетата". Защото, докато масовото състояние показва откровена пасивност на симпатизантите на различните брандове в дигиталното пространство, успоредно с това съществуват онлайн общества, които успяват да набират осезателна сила. В този контекст силата на потребителите никак не бива да бъде пренебрегвана. И тук става дума за силата на "потребителите" на различните стоки и услуги, предлагани от определени марки, които споделят смело своя позитивен или негативен опит с тях. Последствията от това активно онлайн взаимодействие реално може да разцъфтява или убива цели бизнес идеи и модели… И, разбира се, тези "активни потребители" се превръщат в осезаем знак за екипите на брандовете за това, накъде се развива бизнесът, какво трябва да се промени и кое трябва да се запази. Тази активна "страна на монетата" звучи обнадеждаващо. Провокира ни да мечтаем, че краят на пасивното присъствие в различни корпоративни групи наближава. Може би е въпрос на време всички морални въпроси, свързани с имитираната или престорена "отдаденост", да бъдат разплетени и тя да отстъпи място на активните потребители. Всичко е въпрос на време… А дотогава? Дотогава брандовете са онези, които трябва да направят така, че "мъртвите души" във Facebook, които в момента са просто статистика, да се размърдат и да станат активни, живи и ярки потребители, които да водят градивен (или не) диалог със своите най-обичани или най-мразени марки. Топката е хвърлена, но сега тя е в полето на корпоративните отбори!

Стр. 179,180