С два нови продукта Kyocera атакува сегмента на печатни устройства за дома и малкия офис

Компанията пуска първите си принтери от нисък клас, които съчетават качеството характерно за нея с много по-достъпна цена

Фирма ГенСофт участва в Кибер Понеделник 2012

Софтуерната фирма ГенСофт ООД ще зарадва своите настоящи и бъдещи клиенти с почти 50% отстъпка в еднодневна промоция на 26.11.2012 и така ще се присъедини към инициативата "Кибер Понеделник" в интернет. Най-популярните продукти на фирмата MoneyWorks интернет версия, MoneyWorks уиндоус версия и MoneyWorks еднофирмено счетоводство ще бъдат със специални, много атрактивни цени за приятна изненада на потребителите на една от най-добрата складови програми у нас.

Изложба ще отбележи 120 години от рождението на Тихомир Коджаманов

На 28 ноември в галерия София на Столичната библиотека се открива изложба с картини на Тихомир Коджаманов, която ще отбележи 120 години от рождението му. Официалното

Покана до медиите за Бизнес форум MySuccess.bg in Pharmacy – “С грижа за пациента“

29 ноември 2012 г. (четвъртък), 9:00 часа, хотел „Холидей Ин“

Радина Ралчева поема управлението на CIVITAS България

PRактики, Бюлетин на БДВО I 26.11.2012

Радина Ралчева заема позицията Директор обслужване на клиенти на офиса на CIVITAS България от началото на този месец. Тя е ПР професионалист с 16 години опит в областта на стратегическите комуникации, управлението на информацията, корпоративните комуникации, репутационния мениджмънт, стратегическото позициониране и планиране, управлението на проекти, корпоративната социална отговорност и други.
Радина Ралчева започва кариерата си като ПР консултант в Icona Communication. По-късно е назначена за ПР съветник и част от мениджърския екип на Globul, а след това последователно е акаунт директор в Mmd Corporate, Public Affairs & Public Relation Consultants, ПР мениджър на 2be, управляващ директор на Hochegger BG и на Go Green Communications.
По време на професионалната си кариера Радина Ралчева е работила с редица международни и местни клиенти и институции. В допълнение, тя е опитен водещ на обучения в сферата на комуникациите, автор в списанията SighCafé, Мениджър и Forbes Bulgaria. От 2001 г. Радина Ралчева е член на IPRA, а през 2011 г. е избрана за член на УС на БДВО.

Радина Ралчева поема управлението на CIVITAS България
Ванда Джианара, регионален координатор на CIVITAS, отбелязва: „С истинско удоволствие приветстваме Радина в голямото семейство на агенцията. Убедени сме, че нейният значителен опит в областта на комуникациите, комбиниран с задълбочено познаване на българския пазар, ще допринесе значително за утвърждаването на агенцията и развитието на услугите, предлагани от CIVITAS в страната”. 

Chivas Gourmet Salon 2012 покана за истинско кулинарно удоволствие предизвикателство за истински гурмани

Една хубава традиция продължава! Chivas Gourmet Salon отваря врати от 3 до 5 декември в Гранд Хотел София. Традицията задължава да бъдат удовлетворени вкусовете на истинските ценители на кулинарното изкуство.

Кинг Али Баба

King Ali Baba – “Като сърфист по гребена на вълната!”

Безплатно висше образование в кралство Швеция

Мая КОВАЧЕВА I 23.11.2012

Инфо срещи на Malmö University от 26-29 ноември в София, Пловдив, Сливен и Варна.

Шведският държавен университет Malmo University предлага възможност на български кандидат студенти да изучават бакалавърски и магистърски програми на английски език напълно безплатно.

Информационните срещи в България ще се проведат както следва:
СОФИЯ – 26 ноември в Американския университет в Студентски град от 18:30ч.
ПЛОВДИВ – 27 ноември в х-л „Тримонциум” от 18:30ч.
СЛИВЕН – 28 ноември в х-л „Парк Централ” от 18:30ч.
ВАРНА – 29 ноември в х-л „Голдън Тюлип” от 18:30ч.

Malmö University ще представи своите специално пригодени за международни студенти програми на английски език. Университетът предлага едни от най-добрите специалности в областта на политиката и международните отношения, европеистиката, социалните науки, биомедицината и компютърните науки.

Malmö University е един от първите държавни университети в Швеция, които предлагат безплатни програми на Скандинавския полуостров за български студенти. Разположен е в третия по големина град в Швеция, Малмьо и се намира в непосредствена близост до датската столица Копенхаген.

Университетът се нарежда сред най-големите висши учебни заведения в страната и предоставя първокласно образование на приблизително 20 000 студенти от цял свят. Програмите на английски език привличат студенти от цял свят, които на свой ред създават една наситена интернационална социална и академична среда.
За допълнителна информация: www.mah.se/english

Предварителна регистрация тук

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.11.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 17.11.2012

Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 10.11.2012 г.

БНРПрограма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 10.11.2012

Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.