БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.01.2012
Водещ: …. И страни и да се появят експерти, за да могат да оценят какъв е натискът върху медиите. Нека сега да попитам Деница какъв е интересът към екологичните теми, екологичните протести, за които всички анализатори в края на годината казаха, че са една бяла лястовица, за това, че хората се събуждат и започват да мислят и да живеят отговорно. Какъв е интересът на чуждите медии и на българските медии.
Деница Петрова:Ако трябва да направя едно сравнение между чуждите медии и българските медии, все пак българските медии отразяват повече това, което се случва, това са си наши неща, наши проблеми.
Водещ: Все пак е нормално.
Деница Петрова: Чуждите медии естествено, знаете, за страните, които нищо не се чува, е най-добре. Нали, като чуем, че нещо се случва в Япония, това е гръмнал реактор, нали. И така по тази схема чуждите медии се интересуват в момента от екологичните проблеми специално за шистовия газ, но те просто наблюдават и то именно в страни, където също има такива проблеми, където се водят дебати ожесточени.
Водещ:Има ли между другото натиск? Заплашвали ли са Ви? Как живеете като човек, който е ангажиран с Greenpeace?
Деница Петрова:Лично към мен няма натиск. Аз не мога да кажа, че се чувствам заплашен човек. И напротив – мисля, че имам доста… Хората, които се занимават с екология – ние сме доста сплотена група, така че успяваме да си помагаме един на друг. Но дали има отразяване на нашите събития, това е един друг въпрос. Дали медиите успяват да ни отразят – невинаги успяваме наистина да получим това отражение, което ние бихме искали, защото ние все пак всичко, което правим, смятаме, че го правим от това, че виждаме някакви проблеми, които са за цялото общество, за всички хора, които живеят на дадена територия и ние ги посочваме, очакваме от медиите партнъорство, защото без медиите един проблем няма как да бъде узнат от повече хора и по-късно няма как да се окаже повече натиск за неговото решаване.
Водещ: Ще продължим за натиска, но от друга гледна точка. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, защото на телефона е Госпожа Невена Троянска, която също получи награда за книгата, която написа за една три буквена групировка, която тръгна от Варна и стигна далеч. Добър ден, Невена.
Невена Троянска: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Говорим си за натискът, който се оказва върху медиите или не се оказва, и върху журналистите разбира се, и за включването на журналистите в режима авто цензура, и защо при едни се включва този механизъм, а при други не се включва. В началото да Ви попитам – имало ли е натиск срещу Вас, защото все пак Вие сте във Варна?
Невена Троянска:Ами натиск винаги има и то от най-различни страни.
Водещ:Как изглежда натискът?
Невена Троянска:Не цитирам в случая конкретно книгите, които съм писала. Особено се засилва натискът по време на избори. Но предполагам, че това добре го познавате.
Водещ:Разбира се, но лошото е, че натиск има не само по време на избори, а и след това по други теми разбира се. Да Ви попитам защо написахте книга? Малко ли е медийното място за всичките тези неща, които пишете и разследвате?
Невена Троянска:Ами мисля, че не само е малко, ами направо имагинерно. Всъщност да напиша тази книга ме провокира първата книга на Юрген Рот, която получи гласност през 2008 година „Новите български демони”. Честно казано с голям интерес я прочетох.л Посегнах към нея с надеждата да открия наистина журналистическо разследване за подземния свят в България и по-конкретно за нашата варненска корпорация. Но на практика от там не научих нищо ново. Повечето от нещата, които визираше Юрген Рот, бяха взети от Интернет. Тях прекрасно ги знаех и аз, и моите колеги, когато подготвяхме защитните си тези и материали през 2001 година, когато ТИМ ООД ме съди за обида и клевета. Слава Богу, те загубиха делото на всички инстанции, включително и на пет членка на върховен касационен съд.
Водещ:Но това се нарича натиск класически или поне експертите го дефинират като такъв.
Невена Троянска: Да. Натискът винаги го е имало. И по време на социализма, и сега, и в България, и във всички други държави. Въпросът е до колко журналистът се съобразява с него и до колко е готов да гони своята си истина, която да е максимално близо до обективната.
Водещ:Как сработва механизмът на авто цензурата?
Невена Троянска:Ами има два механизма или две причини може би. Едната е страх – или страх да не направят нещо, някой на теб. Най-често уволнение на теб или на твои близки. Страх да не станеш черната овца в медията, за която работиш. Другата причина е просто мързел. Значи човек си казва „Какво да му се хабя аз? То няма да мине.” И без да си направи опита и труда да направи крачката и да се опита да го прокара. Чест прави на издателство „Слънце” това, че те дадоха зелена светлина на тази книга.
Водещ:Между другото, тук не знам дали успяхте да чуете, но в студиото нагости ни е Деница Петрова от „Greenpeace”. Вчера имаше една пресконференция по повод протестите, които се провеждат в момента в 12 български града срещу проучване и добива на шистовия газ. Вчера се чу, че не е достатъчно добре отразена тази тема. Техните протести не са достатъчно добре отразени. Подобни реплики е имало и от варненски граждански организации. Къде е истината?
Невена Троянска: Значи отразени са… Какво значи достатъчно добре? Имаме ли някаква мерна единица за добре и зле? В никакъв случай затъмнения по отразяване на протестите срещу шистов газ няма. Както няма и затъмнение срещу оповестяване на позицията на управляващите, които са про или контра в зависимост от чия страна – на управляващи или на опозиция. Това, което лично на мен ми липсва, е достатъчно достоверна и широка палитра от мнения, която да е илюстрирана с примери и компетентни мнения. За това аз за себе си не мога да дам отговор дали съм за или против шистовия газ, просто защото ми е непозната темата и нямам достатъчно информация.
Водещ:Ето, това е деликатната подробност тогава, когато трябва да се търсят мнения. Тази палитра, за която Вие говорите се оказва, че освен протестиращите, май никой не иска да говори. Това също е доста съмнително и може би е редно да се замислим за това. Деница, искаш ли да кажеш и ти нещо?
Деница Петрова: Ами относно това, че няма достатъчно мнения – ние сме свикнали с подобна ситуация. Обикновено търсим други източници, търсим Интернет, търсим цялата информация, която може да се намери. Например още юни месец, когато излезе заявлението за даване разрешение за шистов газ, проучване и добив, тогава никой не знаеше нищо, но от тогава именно хората започнаха да се интересуват самостоятелно и всеки търси източници на информация, превеждат се доклади в момента. Т.е. информация има. Друг е въпросът до колко тя достига навсякъде по медиите, да речем радио или телевизия. Хората, които не използват Интернет и не се интересуват активно сами да потърсят, ще получат информация. Това е другата страна.
Водещ:По радиото я получават. Невена, готвиш ли продължение на книгата си?
Невена Троянска: Ами лично аз се надявам продължението на тази книга да бъде с разговори от бащите на тази корпорация и…
Водещ:Има ли такава вероятност?
Невена Троянска: Да звучи така „ТИМ” отборът от първо лице.
Водещ:Има ли такава вероятност, защото…
Невена Троянска:Ами вероятност винаги има. Друг е въпросът колко е процентът. Аз в книгата съм споменала – от 2006 година се опитвам да взема интервю от Марин Митев, който е основният варненски играч. Имах…
Водещ:Господин Митев, моля Ви дайте интервю!
Невена Троянска:Ами и аз го моля, но до момента не се е случило. Но не съм се отказала.
Водещ: Благодаря ти, Невена. Още веднъж честито.
Невена Троянска: Благодаря!
Водещ:Останете с нас. Ние ще продължим след малко като включим в разговора и колегата от вестник „Банкер”, който пък направи едно разследване как може с европейски пари да се трупа политически имидж. Как с евро пари се прави политически имидж? Ето разкритието на това донесе награда за колега Ивайло Станчев от вестник „Банкер”. Здравейте и честито!
Ивайло Станчев: Здравейте. Благодаря за поздравлението.
Водещ:Тук си говорим за това налага ли се журналистите да бъдат смели и да правим ли разлика между репортер и журналист?
Ивайло Станчев:Ами по-скоро бих казал – дали ще са репортери или ще са журналисти не е толкова важно, колкото това да търсят истината и наистина, както казахте – да са смели, за да могат да я съобщят на висок глас. Мисля, че точно тази статия, която бе отличена през седмицата с наградата за смели репортери, е едно доказателство за това, че все още у нас има и смели журналисти, не че да се изтъкна, но… Трудно е да се пише точно за рекламата в медиите, тъй като знаете – от там се получават и заплахите за самите нас – журналистите.
Водещ:Категорично да, но това не значи, че не трябва да се прави.
Ивайло Станчев:Ами не трябва, но… Според мен доста от собствениците на медиите това… Според мен не е никак подходящо да се пише за източниците на финансиране, а в случая говорим за държавата.
Водещ: Да.
Ивайло Станчев: Която е в ролята на, така да се каже, един от най-големите рекламодатели благодарение на евро фондовете. Може би за слушателите ще е интересно да кажа само на кратко за какво става въпрос. Има около 150 милиона лева предвидени за реклама за всички оперативни програми. Естествено те се разпределят чрез министерствата до техните медии. Близко е до акъла човек да прецени, че когато… Поговорката е ясна „Да не хапеш ръката, която те храни.”
Водещ:Така де, ама нека да… И аз даже не знам как да го кажа, ама вчера, докато си говорехме, се сетихме, че нито един от нас не се сети да попита как се казва кучето, което стана силно известно с това, че трябва да бъде обгрижвано от един вицепремиер, а пък един премиер нареди да бъде обгрижено с едни телешки пържоли. Но е хубаво ние журналистите да не се държим като кучета, нали така? Нищо, че вероятността да бъдем нахранени е много сериозна.
Ивайло Станчев: Абсолютно е така, но и това покрай кучето също показва как се правят нещата у нас. Всичко е общо взето на само утеха. Поне аз така ги виждам нещата. Специално за случая, ако мога да си позволя да кажа, мисля, че това беше една много добре скалъпена медийна изява на Гоюсподин премиера, която отвлече вниманието всъщност от по-важните въпроси – около това престъпление, така да се каже. Защото наистина мисля, че е уникален случаят, в който държан, обвинен за убийство и признат за убийство да се самоубие пред погледа на полицай. Това някак си не го възприемам за нормално. Но въпросите за това бяга настрани.
Водещ: Да. Както започнах в началото по повод коментари във facebook.com вчера – Ахилея Сливов отбеляза, че ние не знаме името на втория заподозрян, както и името на кучето. То разбира се името на кучето едва ли е важно в случая. Но това ли е основният натиск, на базата на който сработва механизмът на авто цензурата, според Вас?
Ивайло Станчев: Смисъл за финансирането на медиите ли?
Водещ:Да. Не само.
Ивайло Станчев:Ами, знаете, че парите са основно средство за натиск, а дали всъщност това наистина е най-основният, трудно мога да кажа, но със сигурност е един вид цензура, със сигурност. Авто цензура на самите медии се постига по този начин, защото няма как един издател да не е благосклонен към човекът, който го издържа, така да се каже. В смисъл – съзнавам, че е доста смело да го кажа това е момента в ефир, но според мен е абсолютен факт.
Водещ:Нека да чуем сега и кои са механизмите, които да ограничат до известна степен авто цензурата според почетния председател на центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Огнян Златев:Ами от една страна това е силно редакционно ръководство, т.е. редакторите трябва действително да са хора с авторитет и на място. Второ – трябва действително медията да бъде добре материално осигурена, т.е. да не бъде зависима, защото в момента всички виждаме, че за съжаление се оказва, че едва ли не най-големият рекламодател в медиите е държавата чрез именно темата на материала на колегата от вестник “Банкер” – „Къде отиват европейските пари за комуникационни дейности?” Т.е. когато медията ти няма нормален рекламен пазар и медията е зависима прекалено много от точно едни такива комуникационни програми, ти ще си даваш сметка как точно пишеш. Аз смятам, че нашите журналисти са достатъчно добре подготвени. Хубаво е те да имат възможност да продължаваща квалификация и общуване с колеги от страни с по-развити медийни традиции специално.
Водещ: И двамата по една или друга причина сме в обществените медии. Какво зависи от обществените медии и до колко обществените медии биха могли да подпомогнат този процес?
Огнян Златев:Обществените медии една от основните им цели е да възпитават и да формират общественото съзнание и да възпитават, и формират ценности в обществото. Въпросът е до колко успешно те се справят с това. В момента този дебат за това колко е важно да си успешна обществена медия, този дебат тече в цял свят. Всички виждаме, че примерно в Щатите, обществените медии не са чак толкова, минимални са на фона на всички останали, но въпреки всичко никой не може да каже, че медиите в Щатите са не демократични. Наличието на обществена медия е по-скоро европейска концепция. Тя е била може би подходяща и е съответствала на времето си преди 20, 30 или 40 години. Сега живеем в нова ситуация.
Водещ:Защото все пак това е общ фон, общ медиен фон и когато медийният фон, поставен от обществените медии, е с по-малък процент на авто цензура, тогава нещата биха изглеждали по по-различен начин.
Огнян Златев:Да, всички виждаме, че обществените медии в България се радват на едно високо доверие, бих могъл да кажа, конкретно за националното радио. Виждаме, че то просто със смазващо превъзходство води в степен на доверие и на слушаемост на аудитория по отношение на аудиторията. Иначе от БНТ има какво да се желае, разбира се, за да постигне и тя такива резултати. Но от една страна има някакви такива световни, европейски тенденции. От друга страна обаче имаме си и тук наш собствен фон, на който се развиват самите медии и трябва да се търси през цялото време балансът.
Водещ:Как трябва да се формират редакционните политики в обществените медии? Знаем, обществена тайна е, законът повечето експерти го наричат „patchwork”. Той е целият в поправки.
Огнян Златев: Трябва да има някаква рамка, в която да могат да функционират обществените медии. Това от една страна. От друга страна разбира се трябва да има добре разписани редакционни правила. И те не са някаква много сложна материя да бъдат измислени. Има първо от една страна точно много добри и функциониращи практики. От друга страна в България има достатъчно опитни журналисти, които знаят какво е качествена журналистика и как се прави тя. Аз мога да кажа за Великобритания например. Там, както знаете, те имат от една страна Съвет по пресата, но от друга страна в няколко вестника, например в /…/ там си имат не точно комисия. Там по-скоро е така нареченият readers editor. Това е редактор, който се занимава с оплаквания на читатели. Т.е. ако някой не е доволен от начина, по който дадена статия е написана или смята, че той е засегнат конкретно, може да напише писмо до този човек. Той е абсолютно независим. Не е на подчинение от главния редактор. Т.е. работата не му е свързана с това дали с главния редактор ще бъдат в добри отношения или не. И той може да съдейства за постигането на опровержение или на някакъв резултат, който да удовлетворява този, който се оплаква. Такава практика между другото съществува в доста държави. По отношение на електронните медии например има добър пример в Дания, където датското обществено радио и телевизия – те имат също омбудсман, който се справя точно с такива задачи. В нашата съседка Турция например също в 6 от водещите им вестници, големи, също има такъв медиен омбудсман, да го наречем, и така този тип институция си пробива път. А иначе дали ще бъде етична редакционна комисия, омбудсман, прес съвет – това просто зависи вече от самата медийна обстановка в конкретните държави. Няма универсален пример, това искам да кажа.
Водещ:А от къде трябва да дойде инициативата? От журналистите или от политиците?
Огнян Златев:Инициативата според мен трябва да дойде от журналистите, защото в края на краищата това засяга качеството на тяхната работа и това те да се чувстват свободни действително, и независими, когато работят. Политиците няма да им я дадат тази сила, защото те не я разбират. Между другото Съветът по пресата във Великобритания се е появил през 1991 година точно по този начин, когато е имало страшен натиск от страна на недоволни политици срещу медиите и за това какво се пише вътре в тях. И тогава просто са поканили на една среща, парламентът са поканили на една среща всички водещи редактори на водещи вестници, водещи медии и са им казали „Ако вие в 6 месечен срок не си направите някакви правила, етичен кодекс, някакъв механизъм за саморегулация, ние ще Ви наложим регулация от вън.” Демократична Англия за 6 месеца са си направили точно такъв само регулативен орган.
Водещ:Но някой би казал „Вие имате етичен кодекс.”
Огнян Златев: Да, имаме, но той очевидно първо трябва да бъде осъвременен, тъй като в него например много малко се говори, да не кажа почти нищо, например за online медиите, където както стана ясно в началото на нашия разговор, накъдето мигрират в момента всички. И трябва да бъде възприет от всички медии. Ние имаме в момента етичен кодекс, който за съжаление е приет от, ако погледнем по отношение на тиражите, преди бяха мнозинство – сега са малцинство.
Водещ: И тъй като в „Клубът на журналистите” днес двама от отличените за смели репортери сте тук, сега да Ви попитам – ние можем ли да направим нещо подобно? Ивайло?
Ивайло Станчев: Да.
Водещ:Дали бихме могли да направим нещо подобно? Достатъчен ли ни е етичният кодекс или имаме нужда и от други помощни?
Ивайло Станчев: Първо искам да кажа за етичния кодекс, че той е, както казахте преди малко, е приет наистина от една малка част от медиите, но по-плашшещото е, че почти всички журналисти не са запознати добре с него, камо ли да го спазват или нещо такова. Включително и аз смея да кажа, че не съм толкова добре запознат с етичния кодекс. Но едва ли само с подобен документ или с подобна някаква правна рамка биха могли да се решат нещата. Поне така смятам аз и мисля, че е необходимо изцяло гилдията да премине на по-високо ниво. Смисъл доста повече внимание на същността на нещата, а не само да отразява това, което им се подава най-отгоре.
Водещ: Всъщност да. Името на кучето е абсолютно без значение, както и самото му участие в операцията.
Ивайло Станчев: Абсолютно.
Водещ:Защото все пак, когато се отличава едно куче по този начин, това значи, че някак хората не си вършат работата.
Росен Цветков:Между другото е много правилно това, че трябва да се осъвремени, защото медиите не са това, което бяха преди, когато се е приел този кодекс и от тук идват и може би много грешки, които виждаме, тъй като вече медиите са online във всяко отношение. Дори и телевизиите, радио станциите се пренесоха също в Интернет. Но дори да го има, аз пак не вярвам, че ще се спазва, защото с очите си виждам как дори и опитни журналисти прескачат правилата, които са в етичния кодекс. Така че не само той е необходим. Трябват ни и други правила.
Водещ:Но тези правила по-скоро се прескачат не от незнание, а заради конкуренцията.
Росен Цветков:Разбира се. И заради сензацията, която в момента води всички да бъдат гледаеми медийните продукти. Това е в основата. Аз виждам наистина хора, които са чели, 100% съм сигурен, че са прочели етичния кодекс, но не искат да го спазят. Това е собствено желание, тяхно.
Водещ: Ивайло, какви бяха първите реакции на твоите шефове, когато видяха какви си ги написал?
Ивайло Станчев: Ами честно казано реакциите не стигнаха пряко до мен, а до ръководството на вестника. Но доколкото знам не е било чак тогава буря около това, защото това не е и нещо тайно, въпросът е, че просто е обявено публично. Тези документи ги има. Договорите са ясни. Парите са разписани. И така трябва да бъде, защото ето, аз съм говорим с Господин Томислав Дончев. Той е прав – тези пари са за това, те за това трябва да бъдат похарчени. Въпросът е как точно се разпределят между съответните медии и как се сключват договорите.
Водещ: А по отношение на етичния кодекс и по отношение на някакъв друг регулатор, който да помага на журналистите в честите им спорове?
Ивайло Станчев: Ами…
Водещ:Относно така наречените редакционни политики.
Ивайло Станчев: По-скоро аз пак продължавам да държа на тезата си, че най-важно е автономното финансиране на медиите, което според мен, ако е на лице, няма да има необходимост от какъвто и да е етичен кодекс или каквито и да е други рамки. Когато ти не си зависим от никой, можеш да напишеш това, което трябва и както трябва.
Водещ:По принцип да, но това е в сферата на научната фантастика.
Ивайло Станчев:Абсолютно.
Водещ:Не се налага на Вас да Ви го казвам. Все пак Вие работите във вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев:Докато това не се случи, аз смятам, че няма орган или рамка, или кодекс, който да промени нещата коренно. Може да има някакъв лек ефект от някакви временни правила или мерки, но практиката мисля, че ще продължи да бъде такава в български8те медии.
Водещ:А какви трябва да бъдат обществените медии? И могат ли те да влияят на общия медиен фон, ако си вършат по-добре работата?
Ивайло Станчев:Със сигурност би трябвало да могат да влияят. Въпросът е до колко са разпознаваеми на фона на това медийно изобилие в България. Специално за нашия пазар говоря. Наистина обществените медии, ако…
Водещ: Нали не искате да кажете, че не са разпознаваеми БНТ и БНР?
Ивайло Станчев:Абсолютно не, но идеята ми е, че знаете, поп културата и поп фолк културата, и т.н. където по-голямата част от обществото дори не слуша новини и не се интересува от това, което се случва в страната. Това имам в предвид под разпознаваемост.
Водещ: Тук трябва да кажа „ох”. Настъпихте ме по мазола.
Ивайло Станчев:Ами не. Фактът е, че истината е такава. Няма смисъл да се заблуждаваме. Това е и големият проблем всъщност на цялото общество според мен.
Водещ: Което разбира се не е повод заради митинга да се пуска поп фолк. Много Ви благодаря. Ивайло Станчев от вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев: И аз Ви благодаря.
Водещ: А ние оставаме в студиото с Росен Цветков и Деница Петрова, за да продължим след малко и да включим към нашия разговор и Борислав Сандов. Определени няма да сметем под килима вчерашните реплики, че медиите не сме достатъчно обективни, че не отразяваме достатъчно екологичните протести. Деница, да те попитам – от кога всъщност започна Вашата съпротива срещу шистовия газ, за който тук си говорихме по време на една от песните, че ние нищо не знаехме?
Деница Петрова:Започна от момента, в който разбрахме, че има дадена такава концесия.
Водещ: Като дата?
Деница Петрова:Края на юни. Мисля, че беше на 21 юни, когато беше решението на Министерски съвет. Мисля, че края на юни започнахме.
Водещ:Росене, за колко време ти успя да спечелиш онези 60 лева с твоя филм „Да дадеш гласа си под наем”?
Росен Цветков: За около 3-4 часа, ако говорим за конкретния ден, когато ми дадоха парите.
Водещ:Искам да кажа, Вие с Мария работихте много по-дълъг период от време.
Росен Цветков:Да, разбира се. Говоря, че получаването на парите ми отне 3-4 часа, но работата, за да се случи всичко това е около 1 година, за да стана част от Несебър като жител, да се регистрирам там, да получи лична карта. Един много дълъг процес. След това да опозная хората там – кой с какво се занимава. Дали пазаруват, така че много, много дълго време.
Водещ:По един естествен начин това обяснява донякъде невъзможността на журналистите да прескачат огромни етапи, ние не владеем времето. Трябва ни време, за да свършим тази работа. Може би това е причината, Деница.
Деница Петрова: Може би. Всяка тема, за да бъде представена добре, е хубаво човекът да е запознат, за да може…
Водещ: Как гледат журналистите по света на акциите на „Greenpeace”, защото те винаги са атрактивни, винаги са скандални?
Деница Петрова: Те и за това са атрактивни и скандални, за да може журналистите да ги поемат и абсолютно сме добре отразени. Именно, защото или са направени с чувство за хумор, или са направени, така че да посочат много конкретно даден проблем. За „Greenpeace” това е една от не целите, но методите на „Greenpeace” е точно да прави нещата видими. Много видими за всички. И показвайки проблемите всъщност търсим решение после за тях. И журналистите обичат акциите на „Greenpeace” за това.
Водещ:Така де, но ние кого да обичаме тук, в България? Българските журналисти кого да обичат?
Деница Петрова: Нашите акции тук в момента. Хората стават все по-креативни в шествия, протести и начини за изразяване, така че…
Водещ:Аз поглеждам към екипа, за да разбера дали Борислав Сандов си чува телефона в цялата глъчка на протеста. Дават ми знам да изчакам още мъничко. А, имаме го. Добър ден на Борислав Сандов.
Борислав Сандов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Тук си говорим с Деница Петрова от „Greenpeace” за това дали журналистите не си вършим добре работата, подценяваме акциите Ви. Вчера имаше подобни реплики на пресконференцията. Аз си мисля, че все пак ние имаме нужда от акциите на „Greenpeace” да кажем, които да са атрактивни и които да поемем.
Борислав Сандов:„Greenpeace” от скоро е в България, така че очаквайте – има много хора, които биха се включили в акции на „Greenpeace”. Аз мисля, че журналистите все пак успяха. Може би в началото не осъзнаваха колко сериозен е проблемът, но след като виждаха толкова протести, след като виждаха толкова реакции от наша страна като гражданска инициатива, като гражданско общество, мисля, че вече стигна кулминацията журналистите да са достатъчно заинтересовани и да вършат своята работа – да предават на населението това, което се случва.
Водещ: Колко човека има около Вас сега на акцията и по какво тя се различава? Може би по това, че сега журналистите не са повече от протестиращите?
Борислав Сандов: Ами всъщност в цяла България за между 5 и 15 хиляди. Според министър Караджов, аз мога да Ви кажа, че само в София, там, където в момента се включвам, са минимум 3000 души. Могат да си представят хората. Шествието тръгна от Попа и докато стигне до „Раковска” всъщност нямаше как да се предвижва, защото цялото транспортно платно беше заето от хора. Минимум 3000 хиляди. Сега се вижда и тук на площад „Народно събрание”, но това е само една малка част от хората, които биха излезли, ако имаха възможност всъщност. Освен това да не забравяме, че днес – това не е само Софийски протест, защото в 13 града в България се случват днес демонстрации, които са всички единствено насочени към забрана чрез мораториум на технологията хидро /…/, която е единствената технология, използвана и за проучване, и за добив на шистов газ.
Водещ:Колко време Ви отне, за да я проумеете тази технология на Вас?
Борислав Сандов:Ами виждате ли, ние още лятото разбрахме и стартирахме нашата кампания. В началото това, което трябваше да направим, е да се запознаем с чуждия опит и със самата технология. След като имаме Интернет, в днешно време нещата се случват много бързо, защото първо социалните мрежи обменят информация много скоростно и второ – можем да видим какво се случва в други страни. Така че ние всъщност за по-малко от месец имахме вече нужната информация и знаехме, че не бива да позволяваме в България този експеримент и тази вредна технология, която е доказала своите щети на редица места по света, която е отровила земята и водата на тези хора. Не бива това да се случва и в България. Искаме превантивно да забраним тази технология.
Водещ: Ами на журналистите също им отнема време, за да разберат какво е шистов газ, първо и после, за да направят своите разследвания, така че не бъдете съвсем критични към нас. Ние сме добронамерени.
Борислав Сандов: Надявам се да е така и се надявам да го показвате все повече, защото гражданското общество в България вече има достатъчно… Израснало е и когато видим тези 3000 основно млади, може би над 95% са млади души, млади хора, които са решили да останат в България и те милеят за своето бъдеще. Това е устойчивото развитие, което е основен двигател на гражданското общество. Надяваме се и в бъдеще, че ще показвате това, което правим.
Водещ: Кажете ни в чужбина какво е планирано и от къде дойде инициативата?
Борислав Сандов:Днес има два официално протеста в знак на солидарност. Това е в Лондон в 5 часа, а в 2 часа започва и в Копенхаген, в датската столица. Нашите сънародници във Франция ще се включат във френския протест, който ще бъде на 17ти. Така че се надяваме да имаме тази подкрепа. Отделно много хора ни казаха, че отидат с плакати на ключови места на местата, където живеят, извън България и ще изразят своя знак на солидарност като изпратят снимката със своето послание към България.
Водещ:Ами и ние очакваме да ни пратите, медиите, и на нас тези снимки. Благодаря на Борислав Сандов и сега накрая да отговорим пак на въпроса, с който започнахме – трябва ли журналистите да бъдат смели? Деница?
Деница Петрова: Със сигурност. Те трябва да са будната съвест. Трябва поне според мен, надяваме се те да бъдат смели, за да ни казват истината.
Водещ:Росене, кое е следващото, върху което смяташ да работиш?Кои са следващите 60 лева, които ще вземеш и от кого?
Росен Цветков: Аз вече работя по една тема, но много не искам да говоря, тъй като е в тайна. Нещо вече започнах. Още по време на изборите. Между другото съвпаднаха нещата.
Водещ:Обаче като започнеш нещо и го кажеш в „Клубът на журналистите”, кажи сега, няма страшно…
Росен Цветков: Нещо в сферата на online измамите. Само това мога да кажа. Засякох една такава измама още по време на изборите. Заснел съм определени неща и ги пазя, както пазех и това нещо за изборите тогава, когато се виждахме и не можех все още да го кажа. Но ще го видите съвсем скоро. Наистина не знам дали ще е проява на някаква особена смелост, но
Водещ:И съвсем накрая нека да си кажем кое е събитието на седмицата? Хайде професионалистът да започне.
Росен Цветков:За мен е това, което се случи около разкритието в Перник и изобщо цялата ситуация – изказванията на премиера и всичко онова, което се случи в последствие и като реакция. За мен това е събитието, което ще бъде дълго помнено и то не само тази седмица.
Водещ: Не само тази. Това чудо няма да бъде само за три дни. Деница?
Деница Петрова: За мен, въпреки че признавам колко е ужасна цялата тази история, аз не искам да се фокусирам върху нея. За мен събитието е това, че имаме 3000 млади хора, които наистина се само организират и излизат на улицата да отстояват нещо, в което вярват. Това е началото, може би не началото, но това е един процес. Това е бъдещето. Това е толкова хубаво, че се случва, че това е за мен събитието на седмицата.
Водещ: А как тълкуваш репликите, които се превърнаха в събитие на седмицата, защото чухме от Невена, че, не – май Ивайло го каза, че това е един чудесен политически PR, който отвлече вниманието от същината на случая?
Деница Петрова:Как ги тълкувам? Аз мисля, че нашият премиер е много добър в това да бъде пред медиите. Той е просто…Аз му се възхищавам. Той е невероятен в това да бъде пред медиите и да…
Водещ: Като спре да е премиер го привлечете в „Greenpeace”.
Деница Петрова: Смисъл наистина трябва да се търси под неговите реплика. Аз не смятам, че медийното внимание трябва толкова непрекъснато да се фокусира върху какво е казал премиерът. Дайте да видим какво се прави. В тази държава какво се върши наистина и какви са проблемите реалните. Стига „кой казал”, „какво казал”.
Росен Цветков: Действията са важни.
Деница Петрова: Това за мен лично, като гледам медии и като слушам медии, мен това ме отблъсква. Омръзнало ми е да слушам приказки.
Водещ:Приказки – добре, като комплимент прозвуча. Ами дават ми знак, че съм прекалила с времето, което изключително зарадва екипът отсреща. Сега ще ги издам всичките до един кои са – Александър Райчев, Галя Момчилова, Мария Рачева и Цвети Бахариева искрено се радват, че ей сега ще млъкна, но не сега веднага. Ще Ви пожелая разбира се хубав съботен следобед.
- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?
