Anett&Co I 19.01.2012

Следващият път, когато хапвате навън, обърнете внимание на музикалния фон – може да ви повлияе повече, отколкото предполагате. В проучване на психолога Чарлс Арени от австралийския университет в Сидни за това как музиката въздейства върху клиентите по време на вечеря участие вземат мениджърите на 90 ресторанта. Отговорите им варират, но управителите са единодушни по следните 5 основни точки:

1. Клиентите се хранят според темпото
Колкото по-бърза е музиката, толкова по-бързо се храните и вие. Проучването сочи, че вечерящите подсъзнателно синхронизират скоростта си на ядене с темпото на песента, която звучи в дадения момент. Оказва се, че много собственици на ресторанти използват музикалното темпо, за да контролират потока от клиенти – пускайки забързани ритми в пиковите часове и съответно по-бавни мелодии, когато има свободни маси и не е натоварено.
2. Тишината е смъртоносна
В дисонанс с настроението и живата атмосфера, които музиката придава в един ресторант, тишината може да направи мястото да изглежда неприятно празно. От друга страна, тишината може да бъде приемлива и дори атрактивна, стига ресторантът да е разположен на китно място в планината на фона на птичи песни.
3. Музиката кара клиентите да стоят малко по-дълго
„Има един господин на около 60 години .. всеки път, когато пуснем АББА, той остава докато АББА не свърши!” Въпреки, че това не е валидно за всеки един клиент, проучването показва, че хората са склонни да останат повече време, ако звучи определена музика за фон.
4. Циркадните ритми играят роля за ефективността на музиката
Ритъма, с който цъка биологичният ви часовник, оказва влияние върху възприятията за музика. Ако по време на закуска, например, чуете силен хеви метъл, това едва ли би била най-подходящата музика за това време на деня и с тази сила на звука. Това, разбира се, е въпрос на личен избор, но като цяло е много важно каква ще бъде музикалната селекция в определена част от деня. Тази общовъзприета теория не е подкрепена от научно изследване, но се прилага на практика в много целодневни ресторанти.
5. Музиката може да насърчи или обезкуражи неуместно поведение
Отново и отново, класическа музика се цитира като начин да спечели благоразположението на хората, а хард кора подстрекава размирици. Въпреки че е клише, това е свидетелство за емоционалната сила на музиката.
Но дори ресторантът да се представя перфектно по всички горепосочени параграфи, дали желаният от мениджърите ефект би бил постигнат, ако озвучаването не струва?
Качеството на звука е изключително важен фактор за комфортната обстановка в заведението. Музиката може както да направи общуването и прекарването по-приятно, ако системата е добре проектирана и е качествена, така и да развали цялата атмосфера, ако е дразнеща или трябва да се надвиквате с нея. Акустичният фон допринася много за цялостното преживяване на клиента.
„При озвучаването на един ресторант, е важно музиката да не се натрапва, да не пречи на посетителите да се насладят на ястията и обстановката, като същевременно се изисква равномерно покриване на площта и максимално добро звучене в целия честотен диапазон.” Това споделя Добромир Добрев, изпълнителен директор на Everything But The Box – едиснтвената българска компания успешен производител на бутикови озвучителни тела от High End клас.
Така че, добрите мениджъри освен на музикалния подбор, трябва да обърнат внимание и на избора на тонколони, уповавайки се на три основни елемента: качество на звука, качество на изработката и качество на дизайна. Безупречно в това отношение се представят от варненския ресторант-винарна “Di Wine”, доверявайки се на дизайнерските продукти на EBTB. Там музиката звучи от 2 аудио тела модел Venus, които дават стопроцентова гаранция за едно уникално изживяване на сетивата ви по време на вечеря.
Безпогрешното озвучаване не би било оценено достатъчно високо, ако кухнята не е на ниво. Отлична оценка и по този критерий може да се даде на ресторант „Di Wine”, един от най-изтънчените и същевременно достъпни ресторанти в морската столица. Разположен в красива реставрирана сграда – паметник на културата, той съчетава в едно елегантна атмосфера, предразполагаща към релакс, отлична кухня и огромно разнообразие от класни напитки. Всичко това на фона на перфектен звук!

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14

в. Класа | 17.01.2012 

С две от най-популярните световни шоу програми ще стартира на 28 януари най-новият канал в семейството на bTV Media Group – bTV Lady.
bTV Lady ще даде много на зрителките си – ще създаде техен собствен женски свят. "Това е като един телевизионен мол. Аз така го нарекох и всички много харесаха това определение, защото според изследванията зрителките искат да гледат много разнообразни програми, но не искат да ги търсят на различни канали – искат всичко да е събрано на едно място и bTV Lady предлага точно това", заяви лицето на новата телевизия – Елена Петрова, в интервю за сутрешния блок на bTV. "Изключително богато разнообразие от продукции -това са сериали с любими и обичани актьори, телевизионни новели, световноизвестни риалити формати, токшоу програми, най-популярните програми за здраве, грижа за кожата, красота, съвети за градината, американски сериали и, разбира се, българското токшоу, което трябва да очакват съвсем скоро", пояснява още актрисата и дава съвет на всички заети дами като нея: "Всяка жена, която смята, че не може да се справи с толкова много ангажименти, просто трябва да гледа bTV Lady, защото там ще научи, че това е възможно", категорична е тя.
Премиерните за България "Шоуто на д-р Оз" и "Шоуто на Нейт Бъркъс", които се превърнаха в истински телевизионни феномени, ще дават съвети на зрителите на дамския канал за това, как да живеят пълноценно и как да превърнат в по-добро и уютно място дома си.
"Шоуто на д-р Оз" се излъчва за първи път в САЩ и веднага се превръща в сензация. През 2010 г. е номинирано за престижните награди GLAAD Media Awards, а неговият водещ е носител на награда Emmy за водещ на дневно шоу. В предаването участват висококвалифицирани медицински лица и екип от най-утвърдените в своята област специалисти, които дават безценни съвети на зрителите в най-различни сфери – съвети за подмладяване без хирургическа намеса, методи за подсилване на умствената дейност, грижа за кожата през лятото, здравословно хранене при наличие на малък бюджет, хранителни съвети за деца, бременност без стрес, храни, които увеличават сексуалното удоволствие, съвети за по-добър сън и много други.
Основната задача на "Шоуто на д-р Оз" е да помогне на зрителите да живеят по-дълъг, по-щастлив и по-здравословен живот.
"Шоуто на Нейт Бъркъс" ще даде полезни съвети на зрителите и ще ги вдъхнови да направят промени в дома и ежедневието си. Нейт Бъркъс е дизайнер експерт, автор на бестселъри и редовен сътрудник на "Шоуто на Опра Уинфри".
Спокоен, непретенциозен и приятелски настроен, той ще споделя своята страст към дизайна и живота с оптимизъм по един забавен начин. В предаването зрителите ще черпят идеи от личния опит на Нейт и неговите гости, както и от предизвикателствата, които във всеки епизод той ще отправя към тях.
Всеки зрител ще открие нещо за себе си, което може да промени ежедневието му.

Стр. 15

сп. Твоят бизнес I Александър ХРИСТОВ I 6.12.2011

д-р Александър Христов, Акаунт директор, CIVITAS България, Председател на БДВО

ЗА

There is no such thing as bad publicity – казват по-невъзмутимите ПР специалисти, а много от студентите още от първи курс прихващат тази мантра и я повтарят достатъчно често след това. „По-добре в устата на хората, отколкото в краката им” – пишехме едно време в лексиконите. Във всички случаи това означава, че публичността, каквато и да е тя, е добре дошла.

Тези мисли и стоящите зад тях действия обаче имат някои съвсем конкретни практически основания. На първо място, според една теория, а и според наблюдения в практиката, медиите (вече и социалните) са много успешни да определят за какво да мислят и говорят хората, но не и какво да мислят и говорят. Блестящ е примерът с Клинтън, който покрай прословутата секс-афера събра колкото негативи, толкова и възхищение. На второ място, факт е, че скандалът лесно пробива, лесно хваща вниманието и лесно се загнездва в разговорите на хората. Така тази „лоша публичност” вече си е изиграла ролята, свързана със създаване на първоначален интерес, а оттам нататък работата по това тя да бъде превърната в позитив, тепърва предстои.

„Няма кой да те напсува”. Има и такъв израз и той се свързва с крайна самота и отчужденост. Понякога публичните личности (особено бившите звезди) изпадат в ситуация, в която са съгласни дори някой да ги „напсува”. Което ще означава, че никой не ги е забелязал. Гротескно, но факт.

ПРОТИВ

Разбира се, че има лоша публичност. Това е тази, която се отразява негативно на имиджа на организацията и би могла да доведе до спад в продажбите. Кому е нужна такава публичност, ако може да се постигне и друга? Затова от гледна точка на професионализма в комуникациите можем да кажем, че лошата публичност е резултат от лошо управление. А лошото управление на публичността не е нещо, заради което ПР специалистите заслужават парите, които получават.

Лошата публичност понякога има смисъл само тогава, когато преди това не е имало публичност въобще. И то само в определен контекст – скандал или провокация, колкото да се хване вниманието. Във всички останали случаи тя не просто вреди, а е сигнал за това, че не е била добре замислена и добре управлявана. Това, което пишехме в лексиконите, означаваше, че не се интересуваме от мнението на хората. А да мислиш така, когато работиш в сферата на ПР, означава пълен погром. Затова преди да повтаряме с религиозна упоритост разни твърдения, е добре да знаем, че една публичност сама по себе си не може да бъде лоша, а това, което я прави такава, са евентуалните ефекти от нея. Точно поради това трябва да сме наясно какво точно имаме предвид под „лоша публичност” – ако е нещо привличащо вниманието, може и да е добре, ако ни вкарва в приключения и обяснения – въобще не е. Затова засега е по-добре да забравим мантрата от първи курс. И повече да разсъждаваме.

Оригинална публикация 

www.bulgaren.org I 16.01.2012

Единственото българско списание в Австрия тръгва и с променен дизайн

ПРЕДИСТОРИЯ

Списание „Българите в Австрия“ излиза за пръв път в края на 2006 г. във Виена. Пет години по-късно съвсем естествено идва време за промяна. Новото му име – А4, и променената му графична концепция обаче не засягат основната идейно-тематична линия, следвана и в предшестващото го издание, а именно да бъде насочено основно към живота на българската общност в Австрия и в същото време да привлича и интереса на немскоезичната публика към нея.

За своите пет години на съществуване „Българите в Австрия“ се утвърди като независима и коректна медия, ползваща се с доверието на своите читатели.

Амбицията на екипа зад списание А4 е да предложи една модерна медия, съобразена с развитието на обществено-политическия живот в Европа. Промените в списанието са продиктувани и внимателно адаптирани към нуждите и изискванията на аудиторията му след детайлно проведена анкета с читателите през март 2011-а.

ОТ „БЪЛГАРИТЕ В АВСТРИЯ“ КЪМ А4

По-краткото и запомнящо се име дава възможност за различни асоциации и въпроси. А4 всъщност е една от автомагистралите, свързващи България и Австрия. Символиката е избрана целенасочено – пътят е символ на движението, обединява хората и развива комуникациите. Като динамична медия, осигуряваща актуална и полезна информация за българи, живеещи в Австрия, и за австрийци, интересуващи се от България, А4 цели да осигури още една здрава връзка между двете европейски държави.

ТЕМИТЕ

Промяната е в цялостното послание на списанието. А4 покрива по-широк спектър от теми, вълнуващи българската общност в Австрия, предоставя повече актуална информация и представя повече известни и интересни личности.

А4 е списание с позиция. Близо до хората, свежо и винаги актуално.

ЕКИПЪТ

За А4 пишат както студенти по журналистика, така и утвърдени имена от българската и австрийска преса: Пол Ивон, журналист с 35-годишен опит в австрийските издания „Ди Пресе“ и „Профил“, Маринела Липчева от Дойче веле, Петър Волгин от БНР, Мария Спасова от GRReporter.

Издател на списание А4 е сдружение „Българите в Австрия“. Главен редактор на изданието от самото му създаване е Елица Караенева-Дервня.

НОВИЯТ БРОЙ

http://www.bulgaren.org/A4.pdf

За Контакти:

Доника Цветанова
d.tzvetanova@bulgaren.org
verein@bulgaren.org
www.bulgaren.org
www.bulgaren.org/melangebulgaren

Синдикат на служителите в затворите в България I 15.01.2012

Благотворителен базар за децата на загинали при изпълнение на служебния си дълг откриха в Гранд Мол Варна

Благотворителен базар за децата на загинали при изпълнение на служебния си дълг откриха в Гранд Мол Синдикален Алианс Сигурност в МВР – Варна и местния синдикат на служителите в затворите. За целта срещу кино Арена бяха подредени рисунки на деца, картини и икони на професионални творци.

Дарени бяха картинни произведения от: Светлин Ненов, фондация "Св.Св . Константин и Елена" , Aрт школа за рисуване, школи "Клас" и "Вижън", Aрт школа "Спектър", училища "Климент Охридски", школа “Ракурс” към читалище “Отец Паисий” ,Хуманитарна гимназия, Професионална гимназия по туризъм "Проф.Д-р Асен Златаров" , детски градини.

При старта на кампанията край експозицията се изявиха различни певчески състави и изпълнители, сред които деца от ОДЗ 12 “Първи юни”, Общински детски комплекс, от фондация “Надежда” , от Професионална гимназия туризъм “Проф.Д-р Асена Златаров” и от Гимназията с преподаване на чужди езици “Йоан Екзарх” , балетна формация Ейнджълс , брейк-формация Крейзи форс . Мероприятието е продължение на “Втори открит благотворителен турнир по футбол на малки вратички за деца и семейства на починали и инвалидизирани служители” , организиран от Синдикалните Дружества от град Варна на Синдикат на служителите в затворите в България-ССЗБ и Синдикален Алианс Сигурност в МВР –САСМВР.

Благотворителният търг под мотото “Децата на Варна рисуват за децата на бащите герои” ще бъде открит до 21 януари, а събраните средства – насочени към семействата и децата на загиналите при изпълнение на служебния си дълг служители в системата на МВР и на Министерството на правосъдието. За последните години във варненско героите са 11, а останалите без родител – 15 подрастващи. 4 от децата са кръгли сираци. Най-малките са на 3 и 7 годишна възраст и живеят при роднини.В деня на откриването бяха продадени картини за 700лв.

Банкови сметки за дарения : BG15UBBS80021094194520 – СД 03 при САСМВР BG86FINV91501214978189 – СД 14 ССЗБ Варна. Посочва се името на дарителя или наименованието на организацията или фирмата –дарител. При направено дарение за контакти и повече информация : 0892232959– Председател СД 14 ССЗБ Анатоли Атанасов 0879008582- Председател СД 03 САСМВР Варна Генади Димитров.

в. ComputerWorld | 14.01.2012

През април тази година ще започнат обучението си първите студенти по новата магистърска програма "Корпоративна социална отговорност (финансов мениджмънт)" във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), обяви на 10 януари на форума "Професия мениджър "Корпоративна социална отговорност" Детелина Смилкова, вицепрезидент на учебното заведение. Събитието бе организирано от ВУЗФ, Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, CSR България и Intertek Moody, по чиято инициатива е и магистратурата.
Освен "диплома по една от най-перспективните професии в света за следващите 5 до 20 години", както пише на началната уеб страница на програмата, обучаващите се ще получат и световно признат сертификат от Intertek Academy за одитор/оценител на системи за корпоративна социална отговорност и сертификат от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Програмата включва подготовка за управление на КСО на ниво бизнес стратегия и процеси, специфични знания в области като екологично и социално счетоводство, управление на риска чрез корпоративна социална отговорност, корпоративно управление и КСО, работа в симулирана среда на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, решаване на реални казуси и участие в проекти на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и CSR България. Опита си пред студентите ще споделят "водещи мениджъри от България", като също така ще има и гостуващи лектори от Европа. Записването се извършва в дирекция "Учебна дейност" на ВУЗФ от понеделник до събота, като крайният срок е 16 март.
"В България специалистите по социална отговорност са такива, които или са завършили образованието си в чужбина, или работят по метода "проба-грешка", а знаете колко скъпо е това, и са за първи път на такава позиция – коментира Детелина Смилкова. – Т. е. в България такива специалисти не се готвят. Затова според статистика на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, броят на такива хора ще расте и ще има такава необходимост."
"През следващите години все повече и повече ще се търсят специалисти по корпоративна социална отговорност – заяви по-рано Светла Стоева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР). – Да бъдат отговорни е наболяло бизнес изискване към компаниите, а далеч не препоръчителна инициатива, както беше допреди няколко години. От добре подготвени експерти в тази област ще има нужда всяка компания, която се ориентира към управлението на социалната отговорност на ниво бизнес стратегия и бизнес процеси, а не само на ниво благотворителност или маркетинг."
Именно, че КСО далеч не се изчерпва с думата благотворителност бе сред акцентите на форума. Корпоративната социална отговорност е дългосрочен, многопластов процес, свързан с това как компаниите изкарват и инвестират парите си отговорно. В никакъв случай не е еднократна PR акция, маркетингов шум или пък начин, по който компанията да се похвали във връзка с годишнината си, изтъкна Лиляна Загорчева, управител на MB Communications, която отбеляза, че все пак КСО е тясно свързана с връзките с обществеността. Загорчева подчерта, че е необходимо компаниите в своите КСО практики да обръщат внимание на реалните обществени нужди, а не на това, което смятат за симпатично. КСО все по-често става задължение на висшето ръководство на фирмата, а не просто на отдел "Маркетинг" или "Връзки с обществеността". Освен това в КСО е добре да се включва и отдел "Човешки ресурси", защото обществената отговорност на бизнеса все повече определя неговата способност да привлича и задържа служители.

Стр. 12

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 14.01.2012 

За да спечелят по-голяма аудитория издателите трябва да помогнат да се изгради култура на абонамента

Ради е на 31 години. Добре образован. Баща на тригодишно момиченце. След като дълго време работи за различни компании, сега се опитва да развие собствен бизнес. Той е от хората, които си купуват вестници. "Ако не всеки ден, то поне няколко пъти в седмицата", уточнява той. На практика обаче чете основните всекидневници всяка сутрин в кварталното заведение, където обича да пие кафето си. Отскоро има и Kindle през който пък редовно преглежда западната преса и списания.
Признава, че български списания отдавна не си купувал, "случва ми се ако пътувам понякога, но не винаги", споделя Ради. Единственото издание, за което в момента е абониран, е Moncle и обича да си го чете вкъщи. Обяснява, че за вестник на този етап не би се абонирал, защото не вижда смисъл. "Вестниците много започнаха да се променят. Залитнаха към жълтото, което по-скоро ще ме откаже от тях. Дори да ги купувам", категоричен е Ради. (Тук, разбира се, ние от "Капитал" имаме аргументи против, но след като четете този текст едва ли имате нужда от тях.)

Всички хора в България имат различни причини да изберат да се абонират за списание или вестник. И съответно да не го направят.

Издателите обаче имат сериозни причини да се борят за всеки лоялен читател и абонат. С качествено съдържание и добре разработени абонаментни кампании. И с надеждата, че някой ден и в България ще се развие устойчива култура на абониране, така както е в Германия например, където близо 85% от тиража на вестниците се реализира през абонамент, докато за България делът е далеч по-малък и варира от 5 до 10%.
Според управляващия директор на медия агенция Initiative Media Club Катерина Буюклиева все пак "издателите почти никога не казват или не изтъкват абонаментите си, когато преговарят с потенциални рекламодатели, а това е силен инструмент и трябва да го правят. Защото абонатите всъщност са най-твърдата и лоялна аудитория на едно издание. А това е важно за компаниите, които рекламират в преса", коментира тя. Това твърдение обаче съвсем не важи за целия пазар.

Абонаментът като инструмент

Издателите, които "Капитал" потърси за мнение ("Медийна група България" – "Труд" и "24 часа", "Стандарт", "Sanoma – Блясък България", S Media Team и др.), са единодушни, че абонаментът им дава три основни възможности. Те могат да регулират брака (отпечатания, но непродаден тираж). Освен това им дава възможност да декларират гарантиран тираж пред рекламодателите. Доста важна възможност е, че през абонамента издателствата на вестници и списания предоставят възможност на рекламодателите да таргетират без брак целева група от лоялни читатели на изданието. Абонаментът е и един от инструментите за привличане на приходи към компаниите. Особено в началото на годината, когато рекламните инвестиции са много по-малко.
Търговският директор на "Икономедиа" (издател на "Капитал", "Капитал Daily" и др.) Станислава Атанасова коментира, че "абонаментът е ключовата база читатели, които осигуряват постоянната аудитория на изданията на "Икономедиа" – броят на тези читатели може да расте тъй като зависи от усилията на фирмата да продава", каза тя. Например абонаментът на "Капитал" е около 1/3 от тиража на вестника, абонаментът за "Капитал Daily" е 3/4, тъй-като има по-силен бизнес фокус и потреблението му е в офиса и в рамката на деловия ден. Специализираното b2b (от бизнеса за бизнеса) издание "Регал" се разпространява само през абонамент.
Изпълнителният директор на S Media Team (издател на Hello!, AutoBild, BBC GoodFood, BBC Knowledge и др.) Любомир Станиславов също споделя, че абонаментът "е важен гарантиран приход и лоялна аудитория". Според Станиславов по отношение на рекламните приходи "абонаментите помагат при доказване на тази аудитория", каза той.
Често абонаментът се използва за влагане на брошури със специални предложения, талони за отстъпки при различни промоции и други инструменти, с които рекламодателите проверяват ефективност на рекламата си. Подобни кампании винаги са много успешни и връщат доверието в печатните медии.

Как работи бизнесът

Едно от предизвикателствата през последните 2-3 години на пазара на абонаментни услуги е, че компаниите заявяват по-малки бройки абонаменти заради оптимизация на разходите. "Читателите ни не намаляват, макар да има спад в количествата. Затова ключова става ролята на директния маркетинг и персоналното отношение към клиента", обяснява Станислава Атанасова. Тя е категорична, че целта на "Икономедиа" е да влиза в контакт с всеки абонат и да се опита да предложи възможно най-подходящото решение за абонаментен план.
Голямата промяна за "Икономедиа" тази година е, че компанията започна да предлага дигитален абонамент. "Логиката, която следваме, е, че вестникът като продукт предлага услугата – селекция на информацията, обозримост, крайност и подредба на съдържанието. Това е ценно, защото информационният поток в интернет е безкраен, а активните хора имат ограничено време, съответно нужда от филтър, на който се доверяват", обяснява търговският директор на "Икономедиа". Станислава Атанасова обяснява, че от тази услуга се очаква читателите да платят, като им се предложи избор на начина, по който да искат да я потребяват. "За някои този начин е само интернет и там ние направихме платен достъп до pdf версиите на "Капитал" и "Капитал Daily". Всички абонати на изданията имат достъп до тези секции, а отделно предлагаме и само дигитален достъп до тях", коментира Атанасова.
От търговския отдел на в. "Стандарт", споделиха, че през последните години се налага компанията да бъде все по-гъвкава, за да задоволи интересите на всеки абонат. "Започнахме да предлагаме освен стандартния абонамент от понеделник до неделя и такъв без уикендите, от който много фирми и учреждения се възползваха", коментираха от "Стандарт". "Медийна група България" (издател на "Труд", "24 часа" и др.) също се стреми да използва всички възможни канали за разпространение на информацията. "Вече имаме pdf версии на основните ни издания. За читателите, които не са в България, това е много удобен вариант. Те са на по-ниска цена, защото реално се плаща само за съдържанието, като отстъпката идва от отпадането на разхода за дистрибуция", обясни ръководителят на сектор "Абонамент" в издателската група Силвия Кръчкова.
"Винаги сме разчитали на директния маркетинг по време на абонаментните си кампании и сме извършвали директен абонамент в редакцията", коментира директор "Издания" в "Sanoma – Блясък България" (Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Story и др.) Николай Караджов. Той е категоричен, че Sanoma е издателството, което се стреми да предлага едни от най-разнообразните начини за сключване на абонамент на много различни точки. Вече четири години издателството си партнира с веригата магазини Office 1 Superstore, които имат директна онлайн връзка с абонаментната система на издателството и извършват абонаменти за списанията на Sanoma целогодишно и в реално време. "Работим и с различни вериги книжарници, като Ciela например, а също и с магазини за фототехника и консумативи като "Фотосинтезис". Същевременно, "Sanoma – Блясък България" засега е едно от малкото издателства в страната, което предлага предплатени карти за абонамент. "Тези карти придобиха водещо значение за абонамента на част от нашите издания. Предплатените карти позволяват и развитие на директен маркетинг под формата на кобрандирани b2b проекти с наши партньори", обясни Николай Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е на мнение, че "издателствата в България, залагащи и развиващи абонамента, в момента са много". Той е категоричен, че за издателството, което представлява, абонаментната кампания е неделима част от годишния маркетинг план, подкрепен с целенасочени реклами в телевизия, интернет, други печатни медии и външна реклама. "Абонаментните сайтове през последните няколко години от лукс се превърнаха в задължителен елемент от портфолиото на всяко издателство, тук ние също не правим изключение", коментира Станиславов.
Според него в момента разликата е, че ако допреди няколко години беше достатъчно да се привличат читателите да се абонират за конкретно издание с отстъпки в коричната му цена на годишна база, днес все повече се стимулират комбинирани оферти или с "добавена стойност" към абонамента. Например допълнителни приложения, книги и други.
Като сериозен инструмент в момента според някои издатели много по-важна е електронната форма на директния маркетинг, а именно социалните мрежи. "Те вече са неделима част от всяка абонаментна кампания", категоричен е Станиславов. Според него обаче при добре планирана и организирана абонаментна кампания, която обхваща повечето рекламни канали, директният маркетинг има по-скоро поддържаща, а не водеща роля.

Истината за пакета

За някои издатели и за "Икономедиа" абонаментът еволюира в пакетна услуга, защото предлагат достъп до няколко продукта през различни платформи. "Освен достъп до няколко продукта през различни платформи абонаментните пакети на "Икономедиа" включват набор от екстри – отстъпка за участие в събитията на "Капитал", бонус издания и реклама през текстови линкове в сайтовете на нашата издателска група за сумата на абонамента, което е стимул за компаниите да подкрепят продажбите си през промоции и друг тип комуникация, подходяща за този тип реклама", обяснява търговския директор Станислава Атанасова. "Икономедиа" е насочена основно към корпоративни абонаменти главно заради тематиката на медиите, а и заради липсата на абонаментна култура на домашния адрес. Съотношението корпоративни/индивидуални абонати в издателската група е 95/5%.
При списанията пакетните предложения дават възможност за допълнителни отстъпки и затова са все по-предпочитани от абонатите. "През абонаментната кампания 2012 "Sanoma – Блясък" предложи на читателите си пет пакетни оферти. Например National Geographic + NG KIDS, "Журнал за жената" + поредица романи "Световни бестселъри" и др.", каза Николай Караджов директор издания в групата. S Media също определят пакетните предложения като успешна търговска практика. "Все пак не мисля, че някой би се абонирал за допълнително издание само заради по-добрата цена. В случая с нашите издания водещият мотив са винаги качеството на съдържанието и интересът към съответната тема", убеден е Любомир Станиславов.
За списанията най-голямата част от абонатите на издателството са крайни потребители. Николай Караджов от Sanoma обяснява, че въпреки това по различни канали за директен маркетинг и посредством различни b2b проекти привличат и институционални клиенти.

Приходите

В света приходите на издателствата от абонамент и ръчна продажба са от 90 до 50% от общите. "В България това перо е далеч по малко, като причините за това са директно свързани с проблемите и особеностите на дистрибуцията на вестници и списания", обясни търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Има играчи на пазара, които смятат, че приходите на издателствата от абонамент са едва 5% от общите.
Според Любомир Станиславов от S Media Team "на Запад този процент понякога достига до 90% от приходите от продажба, но у нас подобни стойности са немислими. Все пак ние сме щастливи, че този процент се увеличава и при нас и в момента той вече надвишава 10%". Николай Караджов от Sanoma обяснява, че приходите зависят от изданията, а също и от броя абонати. "В нашата компания най-висок е делът при National Geographic, където през втората половина на 2011 г. имахме почти 10 500 платени абонаменти, което съставлява над 40% от общия брой продадени списания", уточни Караджов. Според него обаче зависи и от обема на рекламните приходи в конкретното издание. "В години на икономически подем делът на абонаментите намалява за сметка на приходите от реклама и обратно, в години на криза, когато рекламата намалява, приходите от абонаменти придобиват по-голяма тежест в общите приходи на изданието", каза Караджов.
Пазарът отчита тенденция на спад в цените на абонаментите за отделни издания, но тя е само за масовите издания. "При бизнес насочените издания, каквито са тези на "Икономедиа", няма спад в цените", обясни Атанасова. При специализираните, седмичните и месечните издания пазарът е по-стабилен.
Според Любомир Станиславов цената на абонамента е в пряка зависимост от броя на абонатите на дадено издателство, защото съществен компонент в нея е цената на доставката. "В този смисъл успехът ни в тази сфера през миналата година ни помогна да намалим цените за абонаментите за част от изданията ни в края на годината и за нас това е тенденция", уточни Станиславов.
Има издания, които не са променяли цените си за абонамент. Различни издатели на пазара твърдят пък, че не е полезно да се правят нови и нови отстъпки, защото те така или иначе бъркат в джоба на компаниите, защото услугите по доставка на вестници и списания не са евтини и се организират трудно като логистика.

Култура на абониране?!

Издателите са единодушни, че в България има много ограничена култура на абониране. "Между 90 и 95% от изданията се продават директно на крайната точка. Клиентите, които се абонират (почти изцяло офиси на фирми), имат устойчиви навици все пак. Но за разширяване на пазара към физически лица е трудно да се говори в момента по две причини", каза търговският директор на "Икономедиа" Станислава Атанасова. Според нея навикът за получаване на издания вкъщи като че ли е изчезнал, а и хората масово нямат надеждни пощенски кутии. "Второ, дистрибуторските фирми са на такова ниво, че няма достатъчно качествено предлагане на услугата "доставка по домовете", категорична е Атанасова.
Според директорът "Издания" в "Sanoma-Блясък" Николай Караджов за слабо развитата култура на абониране в България обективните причини са масовите проблемите с малки, счупени или направо липсващи пощенски кутии и цялостното ниво на пощенските услуги. Според него обаче културата на абониране и в доста от страните от Източна Европа е сходна. "Може би ние не правим изключение от общото правило в нашия регион", смята Караджов.
Изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов е по оптимистично настроен и се надява, че културата на абониране се завръща. "Спомням си, че през 80-те тази система работеше перфектно. За целта обаче ние, издателите, трябва да спечелим отново доверието на читателите. Основните пречки, за да осъществим по-бързо това, са две", твърди Станиславов. Първата е липсата на адекватна пощенска инфраструктура, а втората причина е лошата работа на пощите. Според него комбинацията от тези два фактора прави успеваемостта на класическите доставки под 50%. "Това е напълно неудовлетворително както за нас, така и за нашите читатели", коментира той.

Стр. 33, 34

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 14.01.2012

Необходими продукти: известно количество ефирно време. За предпочитане около половин час в делничен ден, най-често преди обед. При по-застарели тв продукти – наложително е да се оползотвори и вечерното време, за да се "размразят" по-бързо. Към тях се прибавя не многобройна, но за сметка на това постоянна аудитория, без ангажименти в делничния ден. По-добре да е женска, но ако има и мъжка, няма да навреди на крайния резултат на приготвената разнородна тв смес. Към нея се изсипва и 250 милилитра изстуден телевизионен усет към подобни предавания. Получената каша се разбърква всекидневно и задължително в добре оборудвана екранна кухня. Понякога се пече с години пред камерите (справка: "Вкусно", "Бързо, лесно, вкусно", "Бон апети" и т.н.). За да бъде по-лесно смилаемо, ястието трябва непременно да се полее от апетитен водещ, за предпочитане от мъжки пол. А сега си запишете необходимите продукти и начина на приготвяне, след което си набавете и зрял продуцент…
Телевизиите имат няколко страсти – след пеенето, танцувалните риалита и съмнителните сериали идва ред на готвенето. Трудно ще намерите политематичен канал, който да не задоволява кулинарните нужди на аудиторията си. Съвсем естествено е женските предавания също да не са безразлични към дрънкането на тенджери и тигани, макар и не всички да имат готварски рубрики. В златния век на профилираните телевизии, разбира се, има и такива, които са почти изцяло посветени на готварските умения (например "фиеста"). Тоест, изкуството да се приготвят ястия не е само въпрос на вкус, но е и изключително модно като телевизионно поведение.

В началото бе Ути Бъчваров

По БНТ. И още си е там, само дето телевизията вече е БНТ1. На Ути е заслугата да направи бъркането на ястия от екрана популярно и да задържи женската аудитория. През 90-те години той бе единствен и недостижим, а дамите се надпреварваха да прилагат рецептите му в домашни условия. Нежният пол се възхищаваше на лекотата, с която пълничкият водещ боравеше пред котлоните, а "пиперчето" и умалителните названия на продуктите станаха негов запазен сленг. Предаването ветеран върви и с днешна дата по държавната телевизия. Обявените преди време две излъчвания в делничния ден -обедно и вечерно, обаче не се актуални, въпреки че още стоят в сайта на рубриката. Тя пък като че ли е загубила от славата и колоритността си и вече не е законодател в своя си клас.
Предаването на дипломирания актьор и кинокритик Бъчваров първоначално се казваше "Вкусно". И така продължи осем години, за които изработи 2000 издания. Произведе и цяла индустрия с бранда "Вкусно" – от ресторант, през престилки, книги до дъски за рязане. След това, през есента на 2005-а, дойде времето за "Бързо, лесно, вкусно", което имаше амбицията на кулинарно риалити точно преди поредния епизод на "Дързост и красота". Двойки редови кулинарни маниаци се надпреварваха пред зрители и жури. Времетраеното му отскоро е намалено на 22 минути. Сега един път в седмицата има "Кулинарна Академия", в която майстори-готвачи дават напътствия на домакините, срядата е посветена на здравословното хранене в "Кулинарна клиника" и на водещия асистира здравен експерт. Четвъртък уменията си демонстрират популярни личности, любители на кулинарията, в петък думата се дава на хората от народа – народни певици, танцьори и ценители на българщината, които обикновено измъкват от юргана някоя стара бабина рецепта. Денят на зрителите е вторник – тогава се изявяват и те пред камерите. Заглавието на предаването обещава рецептите да са лесни. Но ако се съди по написаното в сайта му, публиката не е много убедена в това. Нерядко феновете на Ути се оплакват и от зле организирания архив, който не им позволява да се ориентират лесно и бързо при търсенето на отделна рецепта, или пък са недоволни, че предаванията се качват с голямо закъснение в интернет. Други се възмущават от липсата на хигиена в някои от гостите на водещия и определят поведението им като "гнусно".
Миналото лято из гилдията се разнесе слухът, че Ути пада от екрана. Причината – щерката на Димитър Цонев – Деси, която имала огромно желание за собствено готварско шоу. В интервю преди няколко месеца бившият говорител, глас на Симеон Втори и шеф в БНТ Цонев, обясни, че след развода си с Янчо Таковмладши, от когото има и син, Деси се отдала на образованието си. Когато завърши, той щял да активира връзките си в медиите, за да й намери прилична работа. Но дали желанието за образованост на госпожицата спаси рубриката на Ути, не е ясно. Засега "Бързо, лесно, вкусно" има приличен за БНТ рейтинг и 12.7% среден пазарен дял, а максималният му е 26.9 процента. Според ангажираните с него, за периода юни 2009-юни
2010-а, токшоуто е увеличило приходите си от реклама и спонсорство три пъти. Промяна има и в продуцентите зад гърба му – преди години то бе в портфолиото на "СИА адвъртайзинг", на която принадлежаха още заглавия като "Сделка или не", "Стани богат", "Биг брадър", Десетте най" и др. След като съдружниците в нея се разпарчетосаха, Ути остана при Нико Тупарев и продуцентската компания Old School Productions.
В началото на сегашното хилядолетие

bTV сграбчи готварската "ръкавица" на Ути и тръгна да търси негов достоен съперник.

намери Иван Звездев и "Бон апети". От април 2001-ва до 2009-а предаването бе запазена марка на първата частна телевизия. Но и тук последва раздяла в екипа – продуцентите от "Супер Нова" ООД преместиха тв шоуто в най-големия конкурент на bTV – "Нова тв".
Звездев обаче продължава да си готви, при това в собствената си кухня, а рубриката му носи семплото "В кухнята на Звездев". За близо две петилетки на екран бившият цирков артист обиколи цяла България и не една и две баби са му обяснявали как се прави качамак или точена баница. За разлика от експресивния Ути, конкурентът му е спокоен, на моменти дори до отегчение. Изявите му вървят изключително равно, че понякога се чудиш дали си буден. При все че също не е професионален готвач, той спази традицията и издаде книги "Бон апети", дори доста луксозни. Пусна на пазара и едноименно списание. И Звездев покани в кухнята си, каквито звезди избълва bTV през годините или пък родната ни действителност.
"Иван Звездев понякога ме изнервя с постоянното му желание да изтъква какви различни и много джаджи има в кухнята. Понякога се запъва пред екрана. Повечето му ястия са неприложими – с много различни продукти прави някакво завъртяно ястие, което не може да се прави всеки ден например", е споделила в популярен женски сайт Мирел. Но наличието на много джаджи се харесва на част от аудиторията.
Напук на яростните коментари, че от Звездевите рецепти рядко излиза нещо нормално за ядене, рубриката му продължава да е лидер по гледаемост сред събратята си. Може би това се дължи на факта, че bTV си е лидер по принцип, а може би причината е в консервативното й програмиране – непромененият й от години час -веднага след сутрешния блок, в 9.30 часа. За разлика от "Нова телевизия", която непрекъснато прави програмни експерименти и е напът да срути ентусиазма на новите водещи на "Бон апети" – Лора Найденова и Стоян Сейменски. В първия си сезон кулинарното издание също беше веднага след сутрешния блок на медията, но започваше точно в 9 часа, така че да не се застъпва със Звездев. О този тв сезон "Здравей, България" върви с половин час повече, след него, естествено, е Гала, а кулинарното шоу – от 11.30 часа.

Докато "Бързо, лесно, вкусно" е насочено към работещите домакини, то амбициите на новото "Бон апети"

са доста по-космополитни – "да превърне лаиците в любители, а любителите – в начинаещи професионалисти." Само че и в този случай не липсват изчанчените рецепти, които имат външен вид, но на вкус не стават и за кварталните гълъби. Иначе от трите кулинарни предавания на трите национални телевизии "Бон апети" е с най-развита страница в интернет, както и във фейсбук. Водещите – Лора и Стоян, са професионалисти със сериозен стаж зад гърба си, а и в известна степен са симпатични със своята неопитност пред екрана. Освен това са и неексплоатирани телевизионни муцуни.

И по ТВ 7 готвят. Там се е настанил един италианец и неговото "Какво ви забърка Лео". Докато някои намират трудноразбираемия му

български език за чаровен, за мнозина е напрежение да разберат какво им говорят от екрана. А и като започне да говори за нещо, Лео така се отплесва, че забравя да се върне в темата. За две години в ефир през червената къща на
бившия герой от "Биг Брадър" също са минали неустановено количество популярни български физиономии. Нямаше как и при италианеца да се мине без участието на зрителите – този път чрез конкурс.
Всъщност кулинарните предавания на изброените тв канали не са открили топлата вода. Придържат се почти към еднакъв формат – показват рецепти от различни краища на страната, пътуват насам-натам из рецептурниците и на други държави, канят и професионални готвачи, и абсолютни аматьори. В новото "Бон апети" отговарят на запитвания на феновете си във фейсбук и превръщат желаното от тях меню в реалност. Всичките имат претенциите, че готвят евтино и вкусно. Може би на моменти им се получава, но затова трябва да ги гледаш редовно и всеотдайно. Отдават се и на модерни течения в кулинарията, която за обикновените зрители звучи претенциозно и нереално. Въпреки стремежите да направят кулинарно шоу досега на никого не му се е получило.
Интересното е, че колкото повече се задълбочава икономическата криза и народът обеднява, толкова повече телевизиите готвят. Доказателството за това не е кулинарната рубрика при Гала в "На кафе", където всеки ден основният й гост показва и своя рецепта, при това малко преди "Бон апети", защото в женското предаване ветеран се бъркат манджи от години. Нито пък опитите на "Станция Нова" по същата телевизия да привлекат домакините в неделния обеден ефир, като научат български рецепти от бай Данчо, готвачът на Тодор Живков. По неясни причини от този сезон той бе заменен от Катето Евро. Но и нейната тв съдба е неясна, тъй като предаването вече ще върви в събота и неделя до обед под названието "Почивна станция".

Пример за новата тенденция

е по-скоро "Lord Of The Shef’s" по bTV. Кулинарното риалити, продуцирано от компанията на Слави Трифонов "Седем осми", предизвика гнева на редовия зрител с нереалността си – от екрана бълваха менюта, за които малцина са чували, а още по-малко опитвали. Да предлагаш подобни изкушения и да говориш за висш пилотаж в кулинарията, особено в момент на криза, си е, меко казано, издевателство. И всичко това сервирано с тотално непонятното присъствие на водещата Елен Колева и на част от журито, което стана известно с маниерниченето си. На този фон "Черешката на тортата" по "Нова телевизия", познато преди като "Перфектната вечеря", но по несъществуващата вече GTV, беше доста по-семпло и като замисъл, и като изпълнение. Нищо че известните у нас хора, които се изявяваха в него, превърнаха сьомгата в национално ястие.
Че е модно да се готви, спор няма. Въпросът е медиите да го правят по начин, адекватен за аудиторията. И като стана дума за нея, досега само Бойко Борисов още не е готвил по телевизията май. От друга страна обаче, политиците непрекъснато готвят нещо на народа – при това бързо, лесно и по свой вкус.

Стр. 35 

сп. HiComm | 14.01.2012

Интервю с Росана Лаво, Интернет медия директор в Медийна агенция Пиеро 97

Росана Лаво е професионалист с дългогодишен опит в сферата на онлайн рекламата. Започва кариерата си в Дир.бг и вече единадесет години се занимава с медия закупуване, планиране и консултиране. От 7 години е в екипа на медийна агенция Пиеро 97 (piero97.com), а от 2008 година ръководи Интернет отдела, който работи тясно с повечето големи рекламни агенции по провеждането на дигиталните кампании на водещи брандове.

Пиеро 97 е агенцията, която предложи за първи път Интернет реклама на своите клиенти и е лидер на пазара и до днес. Дългогодишен опит, екип от професионалисти и най-добрите условия за медия купуване на пазара е формулата за успех.

Как би описала интернет пазара на реклама в България днес?

Доста изнервен е рекламният пазар като цяло. Докато другите медии се опитват да се задържат над водата или да понесат минимални загуби, интернет бележи ръст, отново – малък, но категоричен. Съвсем естествен ход на нещата предвид сегашните 4-5% дял от целия медиен микс. Това е тенденция, която ще продължи и занапред. Въпреки това обаче българските онлайн медии не са безгрижни. Свикнали са на огромни ръстове и тези 10, та дори 15% общо за пазара не ги удовлетворяват. Всяка година излизат много нови играчи с големи амбиции. Те са безкрайно нетърпеливи и искат да си избият инвестициите за кратък период и да започнат да печелят, мислейки, че щом излязат в топ 10 в класацията на Gemius или Nielsen в дадена категория, това е достатъчно условие парите да потекат. Уви, не. Има много други фактори, които влияят. Не е достатъчно просто да имаш определен брой потребители на месец. Оттук се почват и глупостите: продажби на всяка цена, некоректно отношение, нелоялна конкуренция. От друга страна утвърдените медии не приемат добре конкуренцията, трудно преглъщат факта, че с всяка година им се отхапва от рича и парите се разпръскват по много медии. Дразнят се на агресивната политика на новите. Всеки смята, че неговата медия е най-добрата.
От трета страна имаме Facebook и Google. Там парите никой не знае колко са точно, но са много и растат с всяка година, а това значи по-малко пари в джобовете на родните медии.
Изобщо не е лесно на интернет пазара. За съжаление изминалата година ми прилича повече на интернет пазарене, отколкото на пазар. Медиите трябва да престанат да гледат в чуждата паничка и да отстояват позициите си пред клиентите. Трябва да се наложат правила и стандарти, които да се спазват от всички. Само така има шанс интернет рекламата да порасне. Трябва да се съсредоточат сериозно върху съдържанието на проектите си, върху изглаждане на всякакви технически проблеми, да предложат на рекламодателите още по-качествени и ефективни решения, да помислят върху дългосрочно развитие и маркетиране на сайтовете си и да оставят агенционната работа на агенциите.
Не държа отговорни само медиите за тази ситуация. Клиентите също издевателстват над медиите и ги принуждават да работят почти безплатно в някои случаи. Мисля, че на всеки е ясно, че без пари не можеш да получиш качествена стока. Трябват инвестиции в българските онлайн медии, за да се развиват и да расте пазарът. От телевизионно планиране разбират малко хора, а в интернет се навъдиха много разбирани, които използват липсата на достатъчно познания у някои клиенти и им пробутват продукти и услуги със съмнително качество. Приканям клиентите да се доверяват на агенциите си или на доказани професионалисти по дигитален маркетинг, а не да поверяват бюджетите си на самозванци. В заключение бих казала, че българският пазар е много динамичен и интересен. Отново станахме свидетели на доста покупки, поява на нови проекти, много събития, свързани с дигитален маркетинг, много нови лица, много ентусиазъм и позитивна енергия като цяло.
Българският интернет пазар има голям потенциал, но се нуждае от сериозни инвестиции.

Кои са тенденциите във вида интернет реклама глобално и при нас?

Има ли разлика и на какво се дължи тя? Дисплей рекламата винаги е била доминираща в България за разлика от чуждите пазари, където сърчът е с превес. Това има своето обяснение: малък пазар, неразвита онлайн търговия, основните рекламодатели в интернет са големи международни брандове, които имат нужда от големи формати в примиум медии. От 2010 година обаче в цяла Европа отбелязваме триумфалното завръщане на дисплей рекламата главно благодарение на увеличеното консумиране на видео онлайн, бума на социалните мрежи и използването на мобилните устройства. Това са данните на IAB Europe от юни 2011. В България тенденцията е за ползване на все повече нестандартни и видео формати. Медиите през месец изкарват нови такива, но остава проблемът с безпроблемното им функциониране. Също говорим много за видео реклама в интернет, а няма достатъчно такова съдържание.
Facebook е глобален феномен. За кратко време успя да привлече много потребители и рекламодатели. В България по последни данни около 2 200 000 души ползват социалната мрежа. Огромно число – около 60% от всички интернет потребители в България. Делът на тъй наречените social ads расте
главоломно.
Google adwords се ползват много и в България. Има много малки и средни фирми, които насочват целите си рекламни бюджети в този тип реклама. Google работи прекрасно, когато става дума за продажби. За мен схемата е следната: с имиджовата банерна реклама влизаме в главата на потребителя, в социалната мрежа се подготвяме за покупката, а чрез Google я осъществяваме.

Nielsen или Gemius? Защо?

Не е важно коя от двете, а може да бъде и трета. Всяка метрика използва собствена методология и алгоритъм за измерване, която е разработвана с години. Методологията не е толкова важна, колкото независимостта на метриката и анализът и интерпретацията на резултатите, които тя мери. Това е работа на медийната агенция. Много е важно агенцията да е запозната с материята, да борави правилно с данните и въз основа на тях да изготви най-ефективното планиране за дадения клиент.
Фактите показват, че Gemius имат по-добри пазарни позиции. Ние в Пиеро 97 ползваме и двете метрики, що се касае до данни за аудиторията на сайтовете. Ако говорим за проследяване на ефективността на кампанията, Gemius са безспорен лидер при ползването на тази услуга от рекламодателите. И пак стигаме до ролята на агенциите да разчетат правилно данните след приключването на кампанията, да се извадят правилните изводи и да се планира следваща кампания въз основа на получената информация.

Важни ли са все още импресиите като мерна единица?

Важни са, разбира се. Банерната реклама се планира на база импресии. Ако отворим тарифите на интернет медиите, ще видим, че всички цени са 1000 импресии. Зад импресиите стоят хора. Някои медии посочват освен среднодневните импресии и уникалните потребители на ден. Разбира се, можем да зададем честота на показванията. По презумпция някои медии излъчват не повече от три пъти на уникален потребител на ден. Много обаче можем да говорим за качеството на импресиите. Импресиите във форумите са едно нещо, в новинарски сайтове друго.
Важно е да се знае как се правят и от кого тези импресии. При планирането се вземат под внимание и много други фактори.

Ако ти имаш сайт, в който представяш своите дърводелски услуги например – къде и как би се рекламирала? А ако сайтът е за запознанства?

Тази информация струва пари. Българинът има тенденцията да мисли, че разбира от всичко, но все пак препоръчвам, що се касае до реклама, наистина да се правят консултации с професионалисти. По-добре платете на медийна агенция да ви изготви правилната стратегия, вместо да си дадете парите на вятъра. И двата продукта са напълно подходящи за интернет.

CPI или СРС? 

Крилце или кълка? И двете, категорично! Много е важно да знаем какви са целите на кампанията. Традиционно банерната реклама (CPM) се ползва за налагане на марката, изграждане на имидж и разпознаваемост. Ако рекламодателят има нужда от трафик към сайта или ФБ страницата си, СРС върши чудесна работа. Много е важно обаче да се случват интересни неща на тази лендинг страница. Ако продавате нещо онлайн, ползвайте сърч реклама в Google. Работи. Кампаниите, които минават през Пиеро 97, в повечето случаи са имиджови или промоционални и въпреки това много често включваме и СРС, за да осигурим добър трафик към сайта. Пак искам да повторя, че е изключително важно да има интересна и актуална информация на сайта за рекламирания продукт.

Кои са големите предизвикателства, пред които се изправяш в професията си?

Предизвикателство е да устояваш позицията на лидер всеки ден, всеки месец, всяка година. Предизвикателство е да останеш верен на принципите си в тези трудни за рекламата времена. Моята борба винаги е била за здравословен бизнес климат на интернет пазара, за честни партньорски взаимоотношения, следване на установените правила. Много е трудно в последно време да се надмогнат корпоративните амбиции в името на цялостно развитие на интернет пазара.

Какъв съвет би дала на т.нар. предприемачи – тези, които имат идеята и енергията да стартират нов и оригинален собствен проект в интернет?

Само да не е новинарски сайт, спортен сайт или социална мрежа ;о) Иначе нека го направят. Хубаво да проучат пазара, да се консултират и да учат от най-добрите, но да не копират, да имат дългосрочни цели, да се заредят с търпение и много енергия. И времето ще покаже. Добрите проекти, управлявани от професионалисти, няма как да не успеят.
По колко часа на ден си пред екрана? Много. В офиса съм пред компютъра. Вкъщи съм пред три екрана: лаптопа на масата, iPad на канапето и телевизорът е винаги включен. Сега, като го пиша, си давам сметка колко е ужасно. Но е факт. Такъв ми е животът. И си го харесвам.

А колко от това време преминава в социалните мрежи?

Социалната мрежа, бих казала, тя е само една за мен – Facebook. Нонстоп съм вътре. Информирам се там по всички теми, които ме вълнуват, поддържам контакт с бизнес партньори и с приятели, поддържам фен страница на моя собствен блог. Не е ли гениално да си направиш служебна среща чрез Facebook, да напишеш на стената на любимото ти заведение, че утре си на бизнес обяд там и много ти се яде от техния фантастичен шоколадов мус, и да получиш отговор, че резервацията е направена и мусът те очаква. Просто, бързо и гениално! Още един пример. Направихме си група на съседите от блока във Facebook. Няколко човека сме, не всички. Преди не можехме да се разберем за елементарни неща. Откакто имаме група, комуникираме, обсъждаме и взимаме решения. Това лято ремонтирахме покрива, а в края на годината ще си направим даже парти. Примерите са сигурно безкрай. Просто Facebook улесни комуникацията и сближи хората по някакъв начин. Ако трябваше да разчитаме на телефон, имейл и лични срещи, нищо нямаше да се случи. Кой каквото иска да казва за Социалната мрежа, за мен това е феноменът на последните години и съм фен!
Дали Facebook работи за рекламодателите – това вече е една съвсем отделна и дълга тема. Може би пак в HiComm, скоро.

Кои са медиите, от които се информираш? Сайтове, телевизии, списания?

90% интернет. 10% всичко останало. От 10 години гледам само френска телевизия. Опитах на няколко пъти да погледам родна. Не мога, хора. Страшно ретро ми е. Много неща ме шокират по нашата телевизия. Езикът на някои водещи също е под всякаква критика. Специално за интервюто отворих програмата на телевизиите и да – за пореден път се убеждавам, че нищо не изпускам. А това, че дават отново "Робинята Изаура" в малките часове по Нова тв, направо ме срази. Да се смееш ли, да плачеш ли. От българските списания предимно модни преглеждам набързо и някои специализирани за реклама и интернет. Всичко намирам в Мрежата. Нямам никакъв сантимент към хартията.

Стр. 40, 41, 42, 43