MANAGER.NEWS I 30.09.2010

Известната тв журналистка от близкото минало Бетина Жотева ще оглави отделът за връзки с обществеността на Министерство на финансите от понеделник, 3 октомври. Това съобщиха за "Мениджър Нюз" от пресслужбата на министерството.

Жотева ще замести досегашният PR на държавната служба Таня Митова, която освободи поста в понеделник след едногодишна работа. Бившата журналистка се завръща у нас след като в продължение на 3 г. беше говорител на Постоянното представителство на България в Европейски съюз в Брюксел.

Кариерата си в медиите Жотева гради в БНР, в. „Труд” и в БНТ.

Оригинална публикация

в. Стандарт I Руслан ЙОРДАНОВ I 30.09.2010

ТВ7 ще влезе в Топ 4 със силна публицистика

Дълго чаканото завръщане на Николай Бареков в телевизията се състоя. Бившият водещ на "Барекадата" вече е директор на новините, публицистиката и отдел "Продукции" в ТВ7.

- Г-н Бареков, каква телевизия искате да правите?

- За мен ТВ7 е голямо предизвикателство, тъй като е национална ефирна телевизия, която заслужава да заеме своето достойно място редом до другите тв колоси. Моята амбиция е да превърна ТВ7 в реален конкурент на bTV, Нова тв и БНТ. Образно казано, да я вкарам в топ 4 на българската висша лига, където вместо Арсенал, Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Челси са БНТ, bTV, НТВ и ТВ7.

- Кои са свободните ниши, останали незаети от големите телевизии?

- Публицистиката е свободна ниша. Защото през последната година-две тя претърпя огромна метаморфоза и беше обезличена. ТВ7 прави стъпка в обратната посока, канейки мен и моя екип. Ние представляваме някакво лице на публицистиката в България, каквато хората я помнят от силните години. Нашата ниша са силни новини с ярка връзка със зрителите и силна персонална публицистика с интересни лица, които тепърва ще се налагат. В ТВ7 има много талантливи млади хора, допълнително ще търсим силна публицистика и във вечерния часови пояс. Естествено ще изградим и силен сутрешен блок, който влиза в голямата игра.

- Как си обяснявате спада в качеството на публицистиката на екрана?

- С грешните мениджърски решения, които бяха взети. Изключени са тези теории на конспирацията, че е имало някакъв натиск и т.н.

- За един кратък период напуснахте вие, Милен Цветков и Георги Коритаров. Има ли недостиг от ярки водещи?

- Моята история е много по-различна от тази на Милен Цветков или на Жоро Коритаров, Иво Инджев, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян. Искам с моя труд и потенциал да заразя младите колеги в ТВ7 и дори нашите конкуренти. Искам просто да разкажа нашата нова история пред българите и те да я гледат. Не искам да се правят паралели с други имена.

- Вие направихте и няколко сайта около "Бнюз", които доста бързо и успешно се развиват. Каква е равносметката ви от мисията в интернет?

- Моят бизнес се развива много добре, аз съм изключително доволен. Имаме по стотина хиляди посетители всеки ден в моите сайтове. От известно време вече не се занимавам с тяхното оперативно ръководство и редакционната политика. Главният редактор на всички сайтове е Айсехел Руфи. Аз донякъде искам това, което направих в "На Барекадата" и в "Бнюз", да го пренеса в ТВ7 – а именно обратната връзка с публиката. ТВ7 чрез своята интернет страница ще даде възможност зрителите да имат своето място в дневния ред на нашата публицистика.

- Липсваха ли ви телевизионните изяви през тези месеци, в които се занимавахте с интернет изданията?

- Ще бъда честен – не ми липсваха. И аз не смятах да се връщам на екран или поне да го правя в толкова близко бъдеще. Когато разговарях с колегите от ТВ7, една от техните молби беше да се завърна и като лице на екрана на телевизията. Нямаше как да откажа това предложение. Така че освен като мениджър на телевизията, ще участвам и като водещ. Ще работим в екип с изпълнителния директор Светлана Василева, която е мой колега и съратник от първите силни години на bTV.

- Вие ще бъдете нещо като играещ треньор. Да очакваме ли ново издание на "На Барекадата"?

- Да след около месец тръгва на "На Барекадата" с много нови неща в нея и изненадващи решения най-вече в самото студио на предаването.

- Как ще коментирате оставката на здравната министърка Анна-Мария Борисова?

- Тя беше недоразумение в българската политика. Нейният финал като политик беше абсолютно логичен. Тя нямаше политически функции, а отдавна в България политиката не е работа за аматьори, а професионално занимание. Това беше възможност за премиера Борисов да покаже още веднъж своята решителност като мениджър на правителството. Да отстрани незабавно човека, който не се справя със задачите си. Още повече че той показа, че когато нещо не върви, няма да се спре да уволнява. Нещо, което неговите предшественици не правеха – в това личи сериозната разлика между Борисов и останалите български премиери.

- Кои са най-големите предизвикателства пред сегашния кабинет?

- Здравната система, пенсионната реформа и бюджетът. Борисов оттук нататък трябва да се подбере правилните хора и да намери формулата, с която ще преведе България през най-прекия брод. Премиерът ще трябва да сърба попарата, която са му надробили предшествениците през всичките 20 години.

- Очаквате ли активизиране на опозицията, която най-накрая събра кураж да внесе вот на недоверие?

- За жалост не очаквам. Очаквам в левицата процесите около Георги Първанов и БСП да доведат изграждане на по-силна опозиция, но това ще стане най-рано в средносрочен план около президентските избори.

- Догодина ще се проведе и местен, и президентски вот. Къде трябва да насочат усилията си медиите, за да помогнат на гражданите да направят най-правилния избор?

- Да отидем при хората! Аз това ще направя. През цялата 2011 г. аз ще обикалям страната. Всички местни кампании трябва да бъдат отразявани на място. "На Барекадата" ще гради студия из цяла България. Смятам, че "Стандарт", както и други национални медии дават сериозни заявки в тази посока – все повече разкрития за кметски далавери излизат по вашите страници. Това трябва да бъде задачата на българската журналистика. Трябва да изкараме далаверите и корупцията в местната власт. Там положението наистина е страшно. Обикновено самите те управляват местните медии и така заглушават гласа на обществото. А големите национални медии ще трябва да обърнат тази тенденция и да покажат какво става по общините.

Оригинална публикация

в. Застраховател прес | Славимир ГЕНЧЕВ | 30.09.2010

И професионалистът, и "обикновеният" читател дори само да прелистят течението на вестника през този дълъг период(който всъщност обхваща края на 20-и и началото на 21-ви век!), ще могат по заглавията на хилядите поместени в него материали – интервюта, репортажи, статии, дискусии, становища – да почувстват дъха и духа на времето. И на застраховането.
Няма събитие – от промени в законодателството (предприемани много пъти под влияние на пазарните реалности и на европейските норми или под натиска на застрахователите, които се бореха достойно със законодатели и надзорници за по-благоприятна бизнес среда, за да могат да бъдат и по-полезни на нарастващата армия от клиенти) през събития като конференции, семинари, "кръгли маси" и други дискусионни форуми (организирани в Свищов, София, Пловдив и другаде, често пъти с медийната подкрепа на вестника) до стотици празнични репортажи от годишнини, професионални празници и други радостни поводи, – на което да не е отделено подобаващо място.
Но редакционният екип никога не се е самозалъгвал, че направеното от нас е най-доброто и единствено възможното. Затова още в първия брой от петата година на изданието сме се обърнали към читателите си с въпроса какъв искат да бъде "техният вестник". Ето какво пише там: "Защото целта на екипа му е вестникът да достигне високите цели, които вие си поставяте, да е максимално полезен във всекидневието ви, да е хубав и търсен от вас и вашите клиенти. В постигането на тази цел пак ще очакваме горещата ви подкрепа. "
И сега впрочем бихме попитали същото…
Сега, в навечерието на поредната -девета по ред, национална конференция с международно участие по актуални проблеми на застраховането и осигуряването, която ще се състои (след двегодишно прекъсване, когато тя се провеждаше във Висшето училище по застраховане и финанси в София) отново в СА "Д. А. Ценов" – Свищов, е хубаво да си припомним, че на страниците на в. "Застраховател прес" са помествани през годините стотици статии, доклади и разработки на изтъкнати български и чуждестранни академични преподаватели, написани специално за вестника или изнесени по време на научни и научно-практически форуми.
Място във вестника са намирали и авторски материали на практици в застраховането и осигуряването, които са споделяли своите виждания за състоянието и развитието на съответните пазари.
Свои материали са публикували и съвсем млади специалисти, студенти и докторанти. Тази практика вестникът следва и днес, защото целта му е не само да бъде биограф на застрахователните дружества и историограф на новото българско застраховане, но и трибуна за всички, които са се посветили на тази професия.
Натрупаният нов опит в областта на застрахователната теория и практика, съчетан с традициите,завещани от основателите на застрахователното и осигурителното дело у нас, провокира съвсем естествено издаването на много нови трудове от отделни автори или колективи, посветени на тази тематика. Това бе не само необходимо, но и належащо с оглед на прогресивно увеличаващия се брой хора, посвещаващи учебната си подготовка и трудовата си реализация в тази перспективна сфера на икономиката и финансите. Така логично се стигна и до излизането неотдавна на първата застрахователна енциклопедия, дело на проф. Христо Драганов и директора на в. "Застраховател прес" Петър Андасаров.
Развитието на застрахователния пазар съвсем спокойно може да се нарече бурно. Мнозина сигурно вече са забравили, че преди 9 години – на 2 юли 2001 г., се състоя Учредителното събрание на новосъздаденото Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", с което се постави край на цяла епоха в застраховането-на дълто на България в ЕС и поемането, образно казано, от задължителната застраховка "Гоажданска отговорност", на застраховката "Зелена карта", в Националното бюро "Зелена карта" се записаха всички компании, които предлагат задължителните автомобилни застраховки.
Също през юли 2001 г. -девет месеца след създаването си – Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ) проведе своето второ Общо събрание, на което с нескрита гордост брокерите споделяха убеждението си, че " брокерът не е обикгогодишния монопол на "Булстрад" върху застраховката "Зелена карта". Още при учредяването в НББАЗ се включиха повечето от застрахователните дружества, а след влизаненовен посредник, както някои си представяха преди броени месеци. Той не е нито пето колело в застрахователния бизнес, нито чужд играч на пазара". Колко пророчески звучат сега тези думи, особено в светлината на факта, че днес на пазара работят повече от 300 брокерски фирми, които реализират близо 47 на сто от премийния приход в застраховането и доброволното здравно осигуряване!
След началото на пенсионната реформа (и дори преди това) в. "Застраховател прес" отблизо и подробно представя на своите страници състоянието и развитието на пенсионното осигуряване и дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, така както с приемането на Закона за здравното осигуряване и създаването на първите лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване – тяхното развитие и дейност.
Понеже настоящият ни брой излиза точно в навечерието на 1 октомври – професионалния празник на българските застрахователи, позволяваме си да им го честитим предварително с пожелание за живот, здраве и успехи в бизнеса въпреки проточилата се икономическа и финансова криза. А на празника ще бъдем заедно и ще отразим на неговите страници по достойнство събитието, както винаги досега.

(Следва)

Стр. 20

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 30.09.2010

Атанас Панайотов е шеф на издателство "Черноризец Храбър" и притежател на марката със същото име. Той е категоричен, че Съюзът на издателите всяка година връчва традиционните призове за журналистика със същото име в противоречие със закона.
Спорът му със Съюза на издателите е още от 2002 година. Тогава с него се свързва Радомир Чолаков, адвокат на групировката ВАЦ, която е собственик на всекидневниците "Труд" и "24 часа". Чолаков се опитва да го убеди да преотстъпи марката "Черноризец Храбър", която в бъдеще да бъде използвана само за цепите на организацията. Панайотов притежава марката от 1995 година когато прави своето издателство и започва да публикува книги на Евтим Евтимов, Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Тъкмо Дамян Дамянов измисля името на издателството – "Черноризец Храбър".
Преди време Тошо Тошев кани Панайотов в кабинета си, където заедно със своя адвокат и много близък приятел Тодор Ненов му предлагат споразумение от 10 000 лева за преотстъпване на правата върху името. Издателят се съгласява, като в деня на подписването сумата изведнъж се намалява наполовина. Той отхвърля офертата.
След което завежда дело. Отговорът на Съюза на издателите е контрадело, което губи на най-висша инстанция – във Върховния административен съд.
Изведнъж обаче се оказва, че Панайотов вече не е собственик на марката. "Адвокат Ненов отиде при Костадин Манев, шефа на Патентното ведомство и двамата се разбраха по топла линия да отменят притежаваната от мен марка. Интересното е, че отменят собствеността само в единия от класовете, в които съм я регистрирал и който пречи за провеждането на церемонията за наградите"^ разказва Атанас Панайотов.
Когато установява, че вече не е собственик на марката, издателят търси отговорност от Патентното ведомство. Оттам му заявяват, че не го били открили и затова не е уведомен. По съвет на адвоката си Наталия Бошна-кова Панайотов обжалва решението.
В този момент Тошо Тошев, Венелина Гочева и Радомир Чолаков започват да твърдят, че за първи път се сблъскват с казуса на Панайотов и никога не са знаели за негови претенции. На масата за преговори главният редактор на "24 часа" споделя колко бедна организация е Съюзът на издателите и едва ли не със собствени средства финансират церемонията. Тошо Тошев отново му предлага 5000 лева с думите: "Ето, Наско, от джоба си ще ги извадя". Ядосаният Панайотов отговаря, че е запознат с финансовото състояние на съюза и няма да се подложи на подобно унижение. Отново се стига до дело в Софийския градски съд което съдия Ивайло Младенов гледа цели шест години. Накрая постановява, че раздаването на награди в никакъв случай не противоречи на търговския закон, а Съюзът на издателите не печелел от церемонията. "Това ми изглежда абсурдно, защото всяка година това мероприятие има поне двадесет спонсори, които редовно наливат в касичката. Публикува реклами във вестниците в замяна на своята щедрост. Всеки може да пресметне каква част от парите отиват за провеждане на събитието в Народния театър и каква – в джобовете на онези, които нямат 10 000 лева да ми дадат за да им отстъпя името", споделя Панайотов.
Той твърди, че и скулпторът Васил Маргаритов, изработил първоначалния вариант на статуетката, също е в тежък конфликт със съюза. "Те отказаха да му платят за труда, а ставаше въпрос за някакви 600-700 лева. На втората година престанаха да раздават неговата скулптура, но именно тя е регистрираната в съда.
Пак питам – как така Съюзът на издателите е дружество с идеална цел, като печели толкова много от спонсорство?"
Въпреки дългата съдебна одисея Атанас Панайотов не се отказва да търси правата си. Сега предстои да обжалва отново решението на Софийския градски съд.

Стр. 18-19

HitarPetar.bg I 28.09.2010

Символите на градовете са нарисувани от известния карикатурист Ивайло Нинов

 От днес на адрес http://simvoli.HitarPetar.bg. отваря врати първата онлайн изложба с весели изображения на символите на областните градове на България. Те са нарисувани от известният карикатурист Ивайло Нинов.
27-те символа бяха избрани с гласовете на 19 257 българи в националната кампанията „Избери символа на твоя град”, организирана от сайта за безплатни обяви HitarPetar.bg и подкрепена от множество медии.
Кампанията се проведе от 15 юли до 15 август. Всеки имаше възможност да гласува за емблемата на своето населено място. Сред предложенията имаше не само местни забележителности, но и забавни и оригинални предложения с чувство за хумор. Символите – победителите за София и Пловдив изненадаха мнозина. Крайното класиране по градове също e публикувано на страницата на кампанията http://simvoli.HitarPetar.bg.
Авторът на изложбата – Ивайло Нинов е всепризнат майстор на шаржирания портрет. Автор е на легендарната рубрика "Малкият Иванчо" във в. "24 часа", която излиза ежедневно от основаването на вестника.
Поради големия интерес, националната кампания „Избери символа на твоя град”, продължава с фотоконкурс в социалната мрежа Facebook. В него феновете ще могат да участват с авторски снимки на тема „Аз и символът на моя град”. Повече за условията можете да научите от http://hitarpetar.bg/foto-konkurs/
Конкурсът вече набира скорост със над 200 публикувани снимки от фенове. Всеки може да се включи до 30 октомври, когато победителят ще получи подарък – фотоапарат Nikon, за да продължи да пази символите на своя град.

PRESS.dir.bg I 29.09.2010

Известният български журналист Николай Бареков ще бъде новият Директор на „Новините, актуалните предавания” и Дирекция "Продукция" на ТВ7. Телевизията има удоволствието да съобщи, че освен своите задължения като ръководител, г-н Бареков ще се завърне на национален екран с публицистичната рубрика "Барекадата" в рамките на сутрешния блок на телевизията. Договорът на Бареков с ТВ7 влиза в сила от петък, първи октомври.

Телевизията разчита с опита и амбициите си Николай Бареков да утвърди новините като наша запазена марка и да ги превърне в едни от най-гледаните от българските зрители. Предстои създаването на нови публицистични предавания под неговото ръководство, включително и превръщането на сутрешния ни блок във влиятелна трибуна за политически и обществени дискусии.

За ТВ7: ТВ7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари, 2010 г. ТВ7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит, телевизията има ефирно покритие в 58 български града. Програмата, която телевизията разпространява, е с изключително високо техническо качество, произведена, обработена и излъчвана изцяло в цифрова среда.
ТВ7 има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. ТВ7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1.

За допълнителна информация:

Ася Георгиева
PR Координатор
Тел.: +359 2 861 27 81; +359 2 816 27 40
Моб: +359 885 208 849
e-mail: asya_georgieva@tv7.bg
Web: www.tv7.bg 

в. Show | 29.09.2010

Журналистът Иван Гарелов беше поканен за водещ на "Байландо", но отказа на продуцентите на предаването. След първия съдебен сблъсък между Мистър "Панорама" и Нова телевизия, когато беше отстранен от шефския пост на Новини и актуални предавания, той отново съди медията заради обида от предаването "Господари на ефира".
Днес Гарелов прави безпощадна дисекция на политиците и медиите пред "ШОУ.

- Новият сезон по телевизиите започна с програми, посветени на хора и деца с физически проблеми – "Байландо" и "Великолепната шесторка". Смятате ли. че тази тематика може да е обект на шоу?

- Точно когато започнаха тези програми, се получи потресаващото съобщение, че 283 деца са починали в домове. На фона на бодряшкото отчитане какво сме направили, жестоката истината е съвсем друга. Затова възприемам тези предавания като много позьорски. Ако в България едно дете е умряло от недоглеждане, ние сме за убиване. Затова мисля, че грижата за децата не трябва да е обект на конкуренция, на рейтинги, на търсене на публики. Не може да се търси с това рейтинг. Цинично е. Не може с това да се състезават. Има фалш в цялата тази работа.

- Изтече информация, че вие също сте бил канен за водещ на "Байландо". Вярно ли е?

- От продуцентската къща, която прави предаването, ме поканиха за водещ. Аз им отказах Веднага.

- Защо?

- По три причини. Едната бе, че ми предложиха заплащане, с което щеше да е по-добре да водя без пари. Падаше се по 200-250 лв. на вечер, при положение че за 3 месеца трябва да се откъснеш от всичко. Просто нямам това свободно време. И понеже те са хора, които разбират само езика на парите, аз им посочих тази причина. Но има още две. Едната е, че имам други идеи и планове и това щеше да ми попречи. И третата е, че нямам доверие на екипа на "Биг брадър", че ще успее да направи нещо позитивно, без да завъртят интриги и конфликти. Лошото беше, че след като им отказах, те пуснаха по медиите, че Гарелов се натискал, имал мерак да води и т.н. Напълно ме възмути това, че си правят реклама на мой гръб. И не бих споменал пред никого, че сме имали разговори, защото това е конфиденциално, ако те не го бяха разгласили.

- Имате стар конфликт с Нова телевизия. Съдихте се с нея. Изгладиха ли се вече отношенията ви?

- Този стар конфликт не пречи на нашите отношения. Ако всичко друго беше наред, щях да приема предложението. Аз подадох жалба в Комисията по етика в СЕМ, която се произнесе, че аз съм несправедливо засегнат. Става дума за предаването "Господари на ефира", което искаше да ми връчи "Златен скункс" заради това, че са спрели предаването "Вот на доверие" по bTV. Те се държаха много грубо – удряха по колата ми, не ми позволяваха да тръгна, бяха агресивни, просто се чувствах като човек, нападнат на улицата. Само че ние с Нова телевизия имаме споразумение от предишния път, в който ги съдих. Когато видяха, че ще ги осъдя, те поискаха да запишем в споразумението, че ако някой засегне, или обиди честта на другия, му дължи 50 000 долара. И аз заявих, че те са ме обидили и ги дадох на съд заради това, че нарушават нашето споразумение. Първата инстанция потвърди моето искане, втората го отмени и сега делото е на трета инстанция. Първия път бях подал иск само за 15 000 долара, тъй като нямах достатъчно пари да внеса по иска, но докато чаках, събрах парите и сега подавам за 50-те хиляди.

- А като сравнявате старта на двете благотворителни шоупрограми по BTV и по Нова телевизия, каква е оценката ви в чисто телевизионен план?

- Чисто телевизионно всичко изглежда много по-вяло от предишен път. Бях поразен от това, че много хора просто не могат да пеят. Маргарита Михнева например винаги е претендирала, че е певица. Като станеше дума за това, винаги изпяваше една македонска песен, и то перфектно, но се оказа, че тя просто не може да пее. Иво Инджев изобщо не може да пее, както и Тони Радичев. Във "Великолепната шесторка" имаме едно прерутинирано водене на Ани Салич, много е над нещата. Рутинно е и воденето на Жоро Мамалев в "Байландо" – той не си знае текстовете, отиграва ги просто ей така. Затова не съм удовлетворен професионално и започва да ми става досадно, че се въртят едни и същи неща по едно и също време с един и с ъщ фалшив патос, с една и съща мелодрама, която вече минава границите на добрия вкус.

- След като БНТ се сдоби с ново ръководство, се чу. че може да се върнете там. Водите ли такива разговори?

- В БНТ са много заети хора. Там заседават от сутрин до вечер. С предишното ръководство се води някакъв разговор. Сега има такъв разговор и с новото.

- Вие продължавате ли да гледате телевизия?

- Избирателно. Гледам новини, едно-две политически предавания, защото повечето ме дразнят, хващам по нещо от сутрешните блокове, гледам международни спортни състезания и хубав филм, ако има. Риалити шоу не гледам, не ме интересува. От цялото съществуване на "Биг брадър" съм гледал общо 7 минути – първото влизане на участниците и малко от "ВИП брадър", когато участваше Емо Кошлуков, Аня Пенчева и една от сестрите в Либия, но те страшно се изложиха.

- А как ще коментирате това, че в началото политиците се дърпаха да участват в такива предавания, а сега с удоволствие пеят, танцуват и изобщо се държат като шоу мен и?

- Такъв е животът. Те си имат някакви "интелигентни" съветници, които им казват, че това са гледаните предавания и е хубаво да се появяват там. Така Сергей Станишев се появяваше в "Комиците", Елена Йончева пък танцува и тогава мe разиграха фарс, защото Вече не бяха заедно.
Аз много уважавам Елена, тя е мой кадър, но да мамиш хората, за да правиш пиар на един партиен лидер, беше много нечестно. Видях и Иван Костов да лази в едно предаване – този авторитетен човек се мъчеше да бъде артистичен и се проснал на пода в студиото и правеше лицеви опори. Комична гледка!

- А изпитвате ли вътрешно удовлетворение, че след 37 години съществуване "Панорама" тъй и не се промени от времето, когато вие бяхте неин автор и лице?

- Схемата на "Панорама" е схемата на прехода, която вече е изчерпана. И не е важно кой води такова предаване. Лично аз не бих водил вече тази "Панорама".

- След толкова години в медиите как според вас свършва медийният комфорт за властта?

- Това обикновено става на втората година от управлението – надеждите на хората се изчерпват и те стават по-критични, премиерите се затварят в себе си, заобикалят се със съветници, които започват да ги зомбират. При сегашното правителство обаче всичко се развива по-бързо, защото сме в криза и решенията трябва да се вземат много бързо и бързо се вижда кой какво може. За една година всичко е ясно. Но положителното е, че Борисов има животински инстинкт за нещата, които са в негова вреда, и успява много навреме да реагира. Затова ако сега направи голям ремонт на кабинета, ще постигне големи плюсове, отстранявайки хората, които му носят негативи. Защото не е възможно този министър с перчемчето – Трайков, да отговаря и за икономика, и за енергетика, и за туризъм, а сега се е заел и с "формула Г. Минусът на премиера обаче е, че той се нагърбва да решава всичко, а министрите нямат самостоятелност да провеждат собствена политика, гледат да му се харесат, а когато сбъркат, стоят като насрано дете, а Бойко пристига като Батман и оправя нещата. Но това, че се е превърнал в многоръкото божество Шива, видимо го уморява и това вече се забелязва -проявява изнервеност, видимо остаря, попрегърби се. Напрежението започва да му личи.

Стр. 26

сп. Мениджър | Иван ХАДЖИВЕЛИКОВ | 05.09.2010

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО-СЛОЖЕН МОМЕНТ от организирането на произволно избран фестивал е неговото комуникиране. Представете си колко усилия "похарч-ват" организаторите по привличането на звездни имена, стиковането на всяка една програма, та дори и внимателното селектиране на кетъринга за уж скромните кафепаузи. Много, много усилия. Дотук добре, но как да съобщят на най-съществената фестивална част – тълпата – да дойде до мястото на събитието, заделяйки минимум два-три дни от ценното си парипечелещо време? Афиш – къде? Радио -кога? Послание – какво? Въпроси, които не обезкуражават ентусиастите. А фестивалните хора са хора ентусиасти, обединени от идеи. Е, няма как в такъв случай да липсват идейни кампании, нали? По света, та дори и у нас добрата новина е, че ентусиазмът някак си там успява да се рекламира. Нека сега бръкнем в торбата с хрумките и да видим кой фестивал как се показва на хората.
***
Не плачи за мен, Аржентина! Ама някой друг път. "Плач" е заглавието на рекламата, пожънала овации в Кан по-рано това лято. Conill Saatchi & Saatchi, Torrance, California, захапа именно този израз на емоции. Мъж оставя телефонната слушалка и избухва в сълзи – естествено, на фона на декор, докато режисьорът го вдъхновява, че годината е лоша за аржентинския футбол. "Лоша година за футбола ни. Добра година за киното ни. Фестивал на новото аржентинско кино 2009." Нали не сте забравили, че именно аржентинската драма "Тайните на нейните очи" взе последния чуждоезичен "Оскар".
***
Labase, Mexico, търпи не една и две критики за преекспонираната тема с "очовечените" животни за фестивала за храна с морски произход на веригата ресторанти "Ла Вела". Факт е обаче, че този похват работи. Най-малкото е леко изненадващ. Текстът, съвсем в реда на нещата, е също не много оригинален: "Знаеш, че я обичаш". Морската храна, не женския пеликан.
***
Закъде сме без бирен фестивал, а? И за да избягаме далеч от европейската познатост, попадаме в Нова Зеландия. Тамошният бирен фестивал е в деня преди Св. Валентин. Местният офис на DDB съвсем невинно обединява двете неща с перфектно изпълнение и заглавие "Влюби се отново".
***
Международен кулинарен фестивал в Сидни – звучи много добре, нали? Е, тамошните рекламисти от Whybin/TBWA са се постарали нещата не само да звучат, а и да изглеждат добре – страните са представени от флаговете си, "овкусени" от традиционните им храни. Текстът е излишен.
***
Една от основните цели на всеки фестивал е поощряването на туризма. През ноември сред неземните красоти в Рамтек, Индия, се провежда музикално-танцовотеатралното джамбуре, кръстено на мистичния санскритски поет Калидас. От Mudra съвсем буквално са хванали спатиите на клиента си и са решили нещата, събирайки всичко, казано дотук, в едно цяло.
***
На рок фестивалите първо е шумно, после са всички други хубости. Немците ги знаят тези работи, а от BBDO решават визията на "Рок в гората" в град Нордхайм по смешен начин, показвайки ни раздразнените от шума (и боклуците) горски обитатели. Погледите им са достатъчно красноречиви и без умна фраза.
***
Барселонското метро трупа имидж сред ъндърграунд публиката е организирането на фестивал за късометражно кино. Там, на място, под земята. Годзила, акулата от "Челюсти" и Кинг Конг (като едни истински чудовища) се пробват да се вмъкнат, но от Ogilvy & Mather ги срязват с хедлайна: "Големите филми не стават за тук".

Стр. 107, 108, 109

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.09.2010 

Мястото на събитието се променя. Но то пак трябва да има връзка с това, което компанията иска да каже на гостите си

НЯМА ДА ВИ ИЗНЕНАДАМ, като кажа, че мястото е изключително важно за всяко специално събитие. Всеки, бил на коктейл в хамбар или на парти на покрива, дълго си спомня за него.
Но за да се избере и подготви едно нетрадиционно пространство, е нужно време, наистина много време, което клиентите обикновено не предоставят на тези, на които възлагат организацията. Но ако сте истински професионалисти, трябва да имате поне два-три скрити коза, за да не бъдете никога изненадани и да не разочаровате дори и най-претенциозните клиенти. И още нещо – провеждането на специално събитие на нетрадиционно място изисква и смелост. Ще кажете, това пък защо? Защото трябва да ти стиска да поемеш риска да поканиш хората някъде, където не са свикнали да ходят. Ако пък гостите са по-консервативни, рискът става още по-голям.
Традиционните места се знаят, затова и няма да се спирам на тях. Преди да се върна на идеите, които можем да реализираме у нас, ще разкажа две случки – една европейска и една американска.
Преди няколко години бях гост за 50-годишнината на една холандска компания. Представители на фирмата от цял свят бяха поканени с половинките си в Холандия за тържеството. Всички знаехме, че трябва да сме официално облечени и да слезем във фоайето на хотела точно в 18,00 часа. Това беше предварителната информация. И в уречения час една група хора от всякакви националности и религии се събрахме и зачакахме. Ужас в очите на мнозина се изписа, когато ни казаха да се качим в автобусите, които бяха спрели пред хотела. Пътувахме, без да знаем накъде, около час. Изведнъж спряхме
в средата на нищото, ама буквално на нищото, пред един огромен хамбар. Щом започнахме да слизаме, наизскачаха социално слаби възрастни хора, които започнаха да просят. След миг, прекрачвайки прага на хамбара, се озовахме на едно суперлуксозно място, където започна самото тържеството. Изискано корпоративно парти, което никой от присъстващите няма да забрави именно заради мястото. Един хамбар насред полето.
Пак преди няколко години, месец след пожара в дискотека в Провиданс, САЩ, се оказах сред тези, които ще присъстват на специално събитие с цел набиране на средства за семействата на пострадалите младежи. Отново изискване за официално облекло (чудесен повод да си купя нов тоалет от Америка) и загадъчно намекнато място. Театърът в Провиданс. Да, казах си аз, логично е на театър да отидеш официално облечен. Но какво установих, когато стигнах там – театърът бе затворен, а ние, гостите, бяхме пренасочени към мазето. Да, мазето. Там, където се пазят декорите, костюмите и какви ли още не интересни антикварни вещи. Всички те бяха използвани за декор на пространството, но най-впечатляващото бе, че в центъра на това мазе имаше малка ледена пързалка, на която всеки можеше да покара кънки. Никога няма да забравя това събитие. Както и първото, за което ви разказах.
Но нека се върнем у нас и на различните идеи за провеждане на събития. Едно интересно място са подземните гаражи, тъй като самите те са новост за нашия начин на живот. Особено са подходящи за провеждане на ревюта, музикални партита, литературни четения или на събития с акцент върху различни модни тенденции и ъндърграунд културата. Допреди няколко години може би и шатрите бяха различно място за събития, но прекалено много фирми ги използват и вече сякаш привикнахме с тях.
Но пък има места, на които почти никой не е рискувал да проведе своето тържество. Например на покрива на някоя от новите високи сгради – първо, гостите ще имат уникална възможност да се качат и да видят града от птичи поглед, и второ – малцина с авантюристичен дух биха пропуснали да си покачат адреналина. Като говорим за височини, се сетих и за Водната кула в София, която напоследък е място за различни форуми. Прекрасен повод да разгледаш самата кула отвътре, която иначе е затворена за посещение.
Друга малко по-нестандартна идея са превозните средства – влак, самолет, яхта. Те могат да се наемат и да се превърнат в уютно и приятно място за вашето събитие. Ако успеете да убедите клиентите си, предложете им разходка с дирижабъл. Не е евтино, но си заслужава, ако наистина искате да впечатлите гостите си. А и медиите ще отразят събитието с удоволствие.
Разбира се, идеите, свързани с места извън града, са блазнещи, но при тях е добре изключително внимателно да прецените доколко поканените са склонни да пътуват. Не е рядкост да се наемат извънградски красиви вили и къщи за специални събития. И като казах къща, се сетих за една от най-известните -къщата на Big Brother. Това е друг интересен похват – официално тържество в студио на нашумяло телевизионно предаване. Всеки човек изпитва определена доза любопитство да види откъде се излъчва любимата му игра или риалити шоу. Може
да затворите улица. Малко по-сложно е като организация, защото ще ви се наложи да изискате не едно и две разрешителни, но в името на добрите идеи никога не трябва да се отказвате.
И все пак каквото и да решите, помислете предварително добре. Мястото трябва да е свързано преди всичко с това, което искате да кажете на гостите си – ако застъпвате идеята за опазване на околната среда, изберете едно наистина зелено място. Може да се огледате за красива поляна, планина, езеро и т.н. Сега е модерно да се казва за тези места не "на зелено", а "на синьо". Просто защото се организират направо под голямото синьо небе. Ако искате да направите среща за размяна на визитни картички, може да помислите за печатница. Ако показвате новия си сервиз за коли, организирайте събитието именно в него, както това направи Toyota наскоро. Събития са се провеждали и в помещения в заводи и фабрики, в недостроени офис сгради и на още какви ли не места. Най-хубаво и оригинално е да създадете сами своето пространство. Поканете някой визуалист с нестандартно виждане и той може да превърне и най-обикновено хале с четири стени във вашето място на мечтите. Съобразявайте се обаче преди всичко с мечтите на клиентите си, защото именно те осигуряват бюджета.
Но оригиналността не може да бъде самоцел. Мястото трябва да е подходящо, уютно и да има връзка с онова, което искате да кажете. То може да промени изцяло самото събитие, да го направи уникално или да го провали.
И все пак има традиционни публични места, които българските компании все още не са използвали достатъчно за своите специални събития. Това са библиотеките, книжарниците, по-малките музеи, обсерваториите, зоологическите градини, голф клубовете, конните бази, колодрумите… изреждането може да продължи още, но ще спра дотук. И преди да ви оставя да довършите сами списъка с интересни места, само ще кажа, че мястото е важно, но най-важни си остават гостите. Те ще са тези, които ще разказват и ще споделят впечатленията си от вашето събитие.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.09.2010

В едни случаи ще ви свърши страхотна работа, но в други може да ви изиграе лош номер

ПОНЯКОГА ПО СРЕЩИ и семинари човек придобива натрапчивото чувство, че търговците или маркетинговите и пиар специалисти говорят като вентрилози*. Уж артикулират правилно, уж се стараят да казват смислени или убедителни неща, а от устата им излизат едни и същи банални и предъвквани изрази, все едно са на запис.
Този своеобразен корпоративен вентрилоквизъм най-често показва практическата употреба на един доста популярен жанр в комуникациите, в тези случаи използван по безобразен начин. Този жанр условно може да бъде наречен "корпоративна презентация" и се родее с няколко други, с които едновременно са отглеждани и захранвани в просторните климатизирани офиси, чиито прозорци не се отварят – в прекия и преносния смисъл. Истината е, че в редица ситуации той върши страхотна работа на убеждаващия агент, друг път успява да му изиграе доста неприятни номера. Дали ще се случи първото или второто, зависи най-вече от преценката на ситуацията – подходящи ли са мястото и публиката за подобен тип взаимодействие, а също и от правилната употреба на езика, стилистиката и терминологията.
Повечето от нас, живеещите и ловуващите в климатизираните офиси, имат доста добре развити сензори за разпознаване на жанра на корпоративната презентация. Няколко са основните признаци. Първо, по своята структура той много прилича на жанра на вълшебната приказка – животът и подвизите на героя са близки до живота и дейността на компанията. Само където функциите завръзкатрудности-вълшебство-борба-победа най-често при корпоративната презентация са заместени със създаване-развитие-предимства-продукти-постижения. Второ, налице са краен брой елементи, без които почти никоя корпоративна презентация не минава. Това са кога е създадена компанията (и от кого), мисия или нещо подобно, някакъв международен ракурс (я диплома, я афилиацийка), колко са уникални продуктите, неизчерпателен списък на клиентите. Има и елементи, които блестят с това, че почти винаги отсъстват. Например цената, особено когато става въпрос за предлагането на нестандартизирани услуги – консултантски, финансови, а също и такива в областта на рекламата и пиара. Или съвсем конкретните ползи от всичко изброено за евентуалните бъдещи клиенти. И трето, най-важното: в стилистиката на корпоративната презентация диалогът с публиката се води от първо лице, множествено число и става въпрос най-вече за компанията, а не толкова как това изглежда през очите на потребителя. Иначе казано, прожекторът е насочен към говорещия, акцентът е поставен върху това коя е компанията и какви постижения има, а не какви са нуждите на слушателите и как може тя да им реши проблемите. Независимо от това колко пъти са използвани изразите "клиенти", "полезно", "нужди" и други, в жанра корпоративното "ние" брутално е изтикало в ъгъла далеч по-скромното и емпатично "за вас". Разбира се, това само по себе си не е трагедия.
По-лошото е, че този жанр не се среща само в преговорите или в презентациите за пред клиенти и контрагенти, прилежно подвързани в PowerPoint. Елементи от него може да бъдат разпознати в много други нетипични ситуации – по време на пресконференции, на партита, в супермаркетите, във форумите в интернет и т.н. Когато в едно интервю на въпроса "Защо нарекохте продукта си по този начин?" мениджърът отговаря "В нашата работа ние винаги сме се ръководили от принципа за максимално удовлетворяване на нуждите на клиентите…", това не е интервю, а корпоративна презентация. Ако на един конкурс за пиар постижения презентаторът говори не за реализираната кампания, а кога е създадена агенцията – това е корпоративна презентация. Ако в един блог или форум се появи коментар със съдържание, подобно на следното: тези са пълни нещастници, има много други фирми на пазара, които могат да свършат добра работа, такава е и нашата (следва линк към сайта), това е корпоративна презентация. А сега се опитайте да пренесете едни такива отношения към хипотетично запознанство в бар например и ще видите как момчето говори за това в кой квартал е израснало, какъв е размерът на бицепса му или какво е съотношението руси/черни гаджета, които е имал преди това. За онагледяване показва таблица или графика.
Както при всяко нещо, добрата употреба на този жанр има своето време и място. Навсякъде, където има пленена публика, готова да приеме нещо ново и знае, че ще чуе "няколко думи от нашия спонсор", презентацията може да бъде разгърната в пълния й стилистичен блясък и всичките му там таблици и графики. Колкото по-интересно и диалогично, толкова по-добре. Когато компанията е спонсор на дадено събитие и в пакета може да бъде включена презентация на дейността, предложението си заслужава. Особено много работа вършат случаите, когато се разисква съвсем конкретен казус и как дадена компания или организация го е разрешила. Това позволява тя да бъде представена в най-добрата й светлина, без и дума да се отваря за предлаганите услуги, брой клиенти или година на създаване. На големите международни форуми (най-вече в областта на корпоративните комуникации) това е стандартна практика, но за съжаление у нас този подход все още не е получил достатъчно широко разпространение. Другият вариант е презентацията да съдържа информация по темата и тенденции и като илюстрация на това да се дават примери от практиката на компанията. Да, в тези случаи презентаторът трябва да положи допълнителни усилия – вместо готовите създаване, развитие, услуги и таблици той трябва да разнищи казуса в детайли и умело да изтъкне капацитета на компанията. Което изисква аналитични умения, мислене в перспектива и най-вече време – може би заради недостатъчността на последното повечето презентации следват обичайния капсулиран модел.
Проблем обаче има, когато жанрът на корпоративната презентация започва да се вмъква измежду други презентации, преследващи по-различни цели. Например на семинар, посветен на етиката в консултантските услуги, за лектор е поканен мениджър от водеща компания в бранша. Той започва да говори колко е важна етиката в бизнеса, анализира тенденции и малко по малко, сякаш по терлици, започва да разказва как неговата фирма спазва етичните принципи, как клиентите печелят от това и ако публиката се заплесне, мимоходом споменава и за нродуктовото портфолио. Или на въпрос кога според него браншът ще приеме свой етичен кодекс, той отговаря, че в неговата компания отдавна са възприети етичните принципи, формулирани от еди-кое си отвъдморско светило. Всичко това е далеч и от темата, и от етиката въобще. Защото обикновено в такива случаи лекторът е поканен в качеството си на експерт в областта, а не на представител на компанията, за което той е длъжен да държи сметка. Вярно, всеки човек има няколко неразчленими социални роли, но ако аз съм пиар специалист, шофьор, баща, гмуркач и най-добрият барман за 2002 г., трябва ли на един форум за комуникации да говоря за коли, деца, шнорхели и коктейли?
Още нещо: ако някой ще говори за компанията си и услугите, той би трябвало да си плати на организаторите. И накрая публиката обикновено посреща с ледено безразличие тези полупрозрачни продажбени напъни. Което ги обезсмисля.
Особено непрепоръчително е корпоративната презентация да прозира по време на формални и неформални браншови събирания и на академични форуми. в първия случай съществува реална опасност реакциите да бъдат прекалено близо до онази реплика за краставичаря и краставиците, а и за зла беда нечие бдително око ще съзре в нашия асортимент някоя добре спаружена краставица и доволно ще я размаха пред всички. Във втория случай упражнението освен грозно е и безсмислено, защото, общо взето, сред аудиторията рядко се срещат потенциални клиенти. А да мрънкаме как университетите пускат неподготвени за практиката специалисти и в същото време да занимаваме студентите с неща, които могат да прочетат на сайта ни, най-малкото не е джентълменско.
Казано накратко, употребата на жанра на корпоративната презентация е добра, когато е на място и е дозирана в подходящи количества. Както и при всеки друг жанр -на мач псуваме, но пред клиентите едва ли бихме го направили. Преди време имаше един редакционен коментар за вулгарността на вестникарския език, който започваше с изречението "Езикът се изплези". Съпоставката е повече от очевидна.
* Вентрилок (фр.) – артист, който говори, без да използва устата си, извличайки звуци от корема си, като че ли се произнасят от кукла, която той държи.

Стр. 96 – 97