сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 05.09.2010

Или какви са резултатите от синергията в големите компании на българския телевизионен пазар – "Би Ти Ви медия груп" и групата "Нова телевизия", които обединяват по 5 канала

ТЕЛЕВИЗИИТЕ СИ ПРИЛИЧАТ със зърнопроизводството по това, че засяват наесен. Тази есен в България е особено интересна, защото през зимата пазарният лидер Би Ти Ви смени собствеността си – "Болкан нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок продаде канала на СМЕ (Central Europian Media Group) на Роналд Лаудер. Така най-гледаните български телевизии се концентрираха в две по пет – две много големи групи с по пет канала. Първата е СМЕ и притежава Би Ти Ви, bTV Comedy, bTV Cinema и купените през лятото на 2008 г. Pro.bg и Ring tv. Втората е шведската MTG (Modern Times Group), която през юли 2008 г. направи сделка с гръцката "Антена" за "Нова тв", прибавяйки я към купените преди "Диема", "Диема 2" и Diema Family, а през тази пролет пусна "Нова спорт" на мястото на музикалния ММ. През изминалите месеци СМЕ преструктурира телевизиите така, че да постигне синергия, оформяйки "Би Ти Ви медия груп", а през септември-октомври се очакват новите програмни схеми и предавания, които трябва да вдигнат рейтинга и рекламните приходи. Това естествено изправя пред предизвикателство групата "Нова телевизия", която имаше две години за реорганизация. Подробности през август не са известни – дебненето е до последния момент, защото по традиция двете големи телевизии имат навика да се конкурират с един и същ тип предавания. Има обаче достатъчно данни, за да се проследи какво се случи на пазара след оформянето на "2 по 5" и спечели ли българският зрител от това. Наблюдението на аудиторията, което прави социологическата агенция GARB, показва, че през първата седмица на август съотношението е повече от две към едно. "Би Ти Ви медия груп" държи 42,7% от телевизионните зрители, а групата "Нова телевизия" -19,4%. в челната тройка на класацията по канали – Би Ти Ви, "Нова", БНТ, няма съществени размествания през последните години, като изключим юни-юли, когато заради Световното първенство по футбол БНТ се качи на второ място за няколко седмици. Има обаче съществен спад в аудиторията на "Нова телевизия" – за една година пазарният й дял е намалял с повече от 10%, т.е. вече е наполовина по-нисък. Според седмичните статистики на GARB през първата година след като стана собственост на MTG, "Нова" увеличава зрителите си, а през втората – от есента на 2009 г. насам, ги губи и дори пада под резултата си от края на юли 2008 г. Същата е тенденцията при каналите "Диема" и Diema Family, малко нагоре е "Диема 2". Това означава, че на практика шведската компания не успява да използва мащаба, за да повиши ефективността на каналите си и да привлече аудитория.
Обратната е тенденцията при американската група -Би Ти Ви не само увеличава собствения си пазарен дял, но и умножава зрителите на присъединените през зимата два канала. в сравнение с миналата година съществен ръст има при Pro.bg, с по-малко, но все пак нагоре са Ring tv и bTV Comedy, заела през есента на 2009 г. мястото на GTV. Успехът при Pro.bg до голяма степен се дължи на интеграцията с репортерите на Би Ти Ви и на общия редакционен мениджмънт. Още е рано обаче да се правят генерални изводи, че българските зрители са спечелили от обединяването на 5 канала в СМЕ. Първо, защото пазарните дялове на 4-те телевизии извън лидера са малки (3-1%) и може бързо да настъпи обрат при недобре преценена програмна схема или даже след края на един сериал. И второ, има теоретична опасност "Би Ти Ви медия груп" да повтори лошия опит на групата "Нова телевизия" – първата година възход, после падение. Този риск силно зависи от конкуренцията, защото данните ясно показват, че преливането на зрители е главно между каналите на американската и шведската компания. Много важно е също къде е границата на интеграцията между 5-те програми, защото прекрачването й може да отблъсне зрителите от повторението на едни и същи лица, творчески идеи и стилове. Фундаментална истина за медиите е, че интересът на аудиторията трудно може да се предизвика и задържи с маркетингови трикове, ако няма качествено съдържание. Месечните класации на най-гледаните предавания, които прави TNS/TV Plan, обясняват какво се случва с пазарните дялове на големите телевизии. Топ 50 продължава да е окупиран от Би Ти Ви, само отделни рубрики на "Нова" пробиват в дъното на ранглистата. "Нова" не е успяла да привлече достатъчно силен зрителски интерес със скандалните си риалити формати. Въпреки конфликтите около Big Brother Family най-добрият резултат на шоуто е 17. място и 11,4% рейтинг (процент от всички българи над 4-годишна възраст). През април то се изкачва до 12. място, но с повече от двойно по-висок рейтинг са турският сериал "Листопад" и състезанието "България търси талант" по Би Ти Ви. През май мястото пак е 17., през юни вместо да се увеличава, краят на предаването привлича едва 7,8% от зрителите.
Ако има някой печеливш от скандал, в "Нова телевизия" това е само "Шоуто на Иван и Андрей". След прословутото интервю там с финансовия министър, предизвикало едва ли не политическа криза заради въпроса на водещите за някакви милиарди на президента Георги Първанов, за които Симеон Дянков не отрече категорично, предаването успя да пробие в топ 50, макар и в дъното на класацията. То обаче си остава далеч зад конкурентното "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви, което от години е около 10.-11. място. Между 45. и 50. място понякога влизат "Горещо", по-рядко коментарните "На четири очи" и "Темата на Нова", понякога филми. Твърдо не само след аналогичните предавания по Би Ти Ви, но и след БНТ са новинарските емисии и сутрешният блок на "Нова". Колкото до програмата на Би Ти Ви, няма съмнение, че там огромна заслуга за повишения пазарен дял на телевизията имат сериалите – турските "Листопад" (57% пазарен дял през юни, като тук пазарен дял означава частта от зрителите, които са гледали телевизия в този час) и "Двама завинаги" (48%) и българският "Стъклен дом", който стартира през април с 41% и през юни стига 43%. Въпреки че телевизията премести "Цената на живота" от праймтайма в 11 ч. преди обед, слуховете за отмирането на турските сериали са преждевременни – преди рокадата пазарният дял на този сериал е 40%. Все пак няма да е лошо, ако американският собственик на Би Ти Ви инвестира през новия сезон и в някакви други филми. Меко казано, досадно е от сутрин до вечер по телевизията да се търкалят само турски сериали. Ако пък го направи "Нова", вероятно ще успее да вдигне пазарния си дял.
За зрителите е от значение как ще се развият двете големи телевизионни групи на българския пазар в следващите сезони. в края на 2012 г. по план трябва да настъпи цифровизацията. По закон е ясно, че на мултиплексите ще бъдат качени (освен БНТ) телевизиите, които сега имат национално ефирно покритие. От "Би Ти Ви медия груп" достъпни за всички ще станат Би Ти Ви, която има право на още 3 канала, т.е. bTV Comedy, bTV Cinema и Ring tv, които сега са кабелни, и Pro.bg, която си има собствен национален ефирен лиценз.
Групата "Нова телевизия" ще има право да качи самата "Нова" плюс трите "Диеми", но като голям клиент няма да е проблем да се договори и за "Нова спорт", още повече че Съветът за електронни медии ще трябва да предпише на собствениците на мултиплекси какви тематични канали са длъжни да пуснат – музикални, спортни, новинарски и т.н. Накратко – обречени сме да гледаме тези телевизии сред 20-ината, които ще бъдат качени на мултиплекс. Заради всичко това е изключително важно как американските и шведските собственици ще успеят да развият телевизиите си през следващите две години. Ще бъде голяма загуба за зрителите, ако съдържанието им остане близко по качество на това, което върви сега. Тогава обаче няма да е валидно оправданието, че пазарният им дял е нисък, защото по кабелите са достъпни само за част от аудиторията. Целият досегашен опит показва, че добра програма не се прави бързо. Справка – Тв7, която повече от година има ефирно покритие в почти цялата страна, призната е за национална (и има автоматично право да се качи на мултиплекс), но въпреки усилията на професионалисти почти не успява да вдигне пазарния си дял.
Ако не започнат да инвестират навреме в програмите, каква ни е ползата от това, че две от най-големите световни телевизионни компании са на българския пазар?

Стр. 114 – 115

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 08.08.2010

Днес продуктът ни е това, което световната търсачка казва и показва за него. Малките срещу големите в мрежата

СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ДУМИТЕ на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"? Искам да ги използвам, за да кажа, че колкото повече новите технологии се развиват, толкова повече нови начини за комуникация се появяват.
Можем да кажем и че колкото повече светът се глобализира, толкова повече компаниите разширяват своите пазари. Но също така, че колкото повече светът се променя, толкова повече се затрудняваме в неговото разбиране и толкова повече е невъзможно да работим, както сме работили досега.
Неслучайно книги със заглавия, които съдържат думи като "край", се издават все по-често. Само ще припомня емблематични заглавия като "Краят на историята" на Фукуяма и "Краят на рекламата, каквато я познаваме" на Серджо Зийман. Няма да продължавам. Но списъкът е дълъг.
Наистина правилата на играта вече не са същите. И трябва да ги знаем, за да имаме шанс да спечелим тази игра.
Какви са промените и как малките и големите компании се адаптират към новата комуникационна среда? Разбира се, няма да мога да спомена всичко, а и не знам дали някой изобщо може да го направи. Но ще се спра на онези, които предоставят реална възможност за конкуренция.
Без съмнение едно от основните предизвикателства пред бизнеса е скоростта на разпространение на информацията и нейният глобален обхват. Само няколко секунди са необходими, за да напишеш нещо, да го публикуваш от мобилния си телефон и тази информация да стане буквално достъпна за всеки с връзка към интернет, без значение в коя точка на света се намира. Това, което компанията прави в Северното полукълбо, мигновено може да предизвика реакция в Южното и обратно. И тази скорост заставя всички, свързани с изтеклата информация, да реагират възможно най-бързо.
Работното време буквално става 365 дни в годината, а на всеки 4 години – по 366. Скоростта всъщност не пречи на никого, когато става въпрос за добри новини, но изобщо не ни харесва, когато те са лоши. И тук идва съществената разлика между големите и малките.
От опита досега можем да кажем, че големите компании реагират по-бавно, отколкото малките. Пирамидалните структури в корпорациите нерядко пречат за светкавична реакция, а тя понякога е от изключително значение. За пример можем да посочим закъснелите изявления на представителите на BP при разлива в Мексиканския залив и гневните и лавинообразни реакции на засегнатото местно население в социалните мрежи. Като добавим и последвалото високомерие на британската компания и веселите разходки с яхта на нейния изпълнителен директор – ето типичен пример за тежка криза на репутацията, тръгнала от онлайн средата.
Втората голяма разлика е в наличието на реални участници в комуникацията. Какво правеха досега големите – реклама в традиционните медии, промоции, директен маркетинг и т.н.
Мнението на потребителя се превръщаше основно в обратна връзка, с която невинаги се съобразяваха. Днес обаче мнението на потребителя е навсякъде и той сякаш иска да си навакса за всички тези години мълчание. И говори всичко, което си мисли – и добро, и лошо.
Е, да, но свикналите на медиен комфорт световни гиганти не обичат да чуват тези неща и много често се опитват да заглушат гласа на потребителя. В новата социална среда това най-често се обръща срещу тях. И тук примери колкото щеш. Светата троица на американската автомобилна индустрия – General Motors, Chrysler и Ford, бяха сред първите, които усетиха негативите на новите комуникации. Но и едни от първите, които успяха да се пренастроят и да възвърнат разклатеното клиентско доверие. И сега "шумовете" от всякакъв вид серийни повреди тръгват все повече от комуникационните отдели на автомобилните централи.
Малките бизнеси пък никога не са имали възможност да заглушават и затова не се и опитват. Те на практика дори са облагодетелствани от новата ситуация, защото имат голям шанс да се чуят добрите думи за тях, които иначе не добиваха публичност.
Но това, което според повечето специалисти е най-голямата разлика в променената среда и поставя малките в по-изгодна позиция, е, че сега не са необходими само високи бюджети, а се изисква отдаденост. Неслучайно думата, която най-често се среща в книгите, посветени на социалните мрежи, е "обвързаност". В малките компании нещата доста често са по-скоро лични, отколкото по-скоро бизнес, и всеки е силно емоционално обвързан с това, което прави.
И на тази група сплотени колеги, които нерядко са и близки приятели, им е по-лесно да бъдат искрени, да бъдат активни и да отделят от времето си, за да се обвържат с потенциалните потребители.
В разговорите, които се случват във всички социални мрежи, хората градят доверие, а доверието много по-лесно се гради между хора, отколкото между човек и фирма. В малките компании много по-лесно се дава свобода на общуване посредством социалните медии с потенциалните потребители. Големите компании тепърва започват да се отварят и да създават условия за своите служители да участват в разговорите, които така или иначе се случват онлайн.
Това не е лесна ситуация. Тя е нова и в нея потребителите и малките компании се справят по-добре от големите бизнеси. Най-ясно това се вижда при медиите. Много сайтове и блогове имат по-голяма аудитория от авторитетни традиционни медии.
Разбира се, това правило си има изключения, но за първи път световните медийни корпорации не са водещите в промяната, а тези, които я следват.
Другата сфера, в която малките показаха на големите, че в новата среда има значение само размерът на социалната ти мрежа, е музикалният бизнес. Неизвестни групи и изпълнители качват парчета онлайн и намират своята публика. Стига, разбира се, да предлагат качествена музика.
Със сигурност всеки може да даде примери от своята практика. И всички трябва да се замислим върху това как правим своя бизнес. В целия този ред на мисли не искам да кажа, че няма големи компании, които се справят чудесно в новата социална среда.
Все пак за никого не е тайна, че днес продуктът ви не е това, което вие си мислите за него, а това, което Google казва и показва. Много промени може още да се изредят. Но според редица анализатори тези промени на практика са връщане към основите, когато хората са вземали решения само чрез общуването си с други хора, без намесата на медиите. С тази разлика, че днес можем да общуваме без мястото да ни ограничава. Склонна съм да се съглася и съм от онези, които виждат оптимистичната страна на промените. Просто големите ще трябва да се върнат при потребителите и отново да се включат в разговора, докато малките никога не са спирали да го правят. Кой ще се окаже по-добър събеседник, ще разберем след време.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 08.08.2010

Замисляли ли сте се как ще се промени маркетингът, когато бизнесът се върне към растеж

ЛЕСНО Е БИЛО някога да си Жул Верн. Пишеш романи, пълни с чудеса на техниката и полет на човешката воля и фантазия, нещата се сбъдват след около век и те обявяват за гений, фантастиката е благодатно поле за творчество. Не така стоят нещата днес и с по-късите срокове, в които се опитваш да предвидиш какво ще се случи. Всички приемат абсолютно насериозно какво си казал и злопаметно запомнят твоето предвиждане. Ако стане: "Е, ясно си беше за всички, че така ще стане…"; ако не стане: "Хайде, и тоя анализатор много отворен го раздаваше, а нищо не позна…". И все пак реших да напиша този текст с огромния риск много от нещата по-долу да не се сбъднат – в рекламата, медиите и пазара на потребителски стоки. Тъй като за цели бизнеси и бизнес модели съм много скептичен, че могат да се възстановят, дори е по-добре да не "позная". Ползата от подобен полуизследователски, полуесеис-тичен опит е като от романите на Жул Верн – добре е човек да се замисли, че това, което ще се случи в по-слабо обозримото утре, е само логичното последствие от добре известното вчера и силно зависи от това, което сме решили да направим днес. Затова да опитаме – къде конкретно, къде малко по-мъгляво – да си нарисуваме българското потребителско общество към момента, когато кризата е отминала и се връщаме на коловоза на растежа -може би с пътнически, а не с експресен влак, но все пак без голямо закъснение и в правилната посока. Ще го направя през собствения си поглед на един овластен потребител – "овластен", защото имам възможността едновременно да потребявам и да създавам продукти за потребление.

Потъващият кораб на рекламата

Да си го кажем направо – рекламата никога няма да бъде такава, каквато беше… Сами разбирате, че с това имам предвид – в близко (следкризисно) бъдеще нещата няма да станат по-добри за рекламните агенции.
Дискаунт моделът, който превзе търговията на дребно, се готви да помете приятно изолираните в свой собствен свят рекламисти -натискът за цени, обвързани с резултати, и обратното тепърва започва. И с възстановяването на икономиката можем да очакваме само да ескалира – въпросът е с какви темпове. Увеличаването на продажбите до нивата отпреди кризата или над тях изобщо не значи, че рекламните агенции ще могат да коригират цените си към предкризисните нива. Дори напротив – подобряването на бизнеса на рекламодателите ще ги накара още по-стръвно да търсят икономии – а най-лесният начин за това определено е насочването на маркетинговите усилия към подходи, които водят към непосредствено увеличаване на продажбите. А "спонсорираните остроумия" определено не са сред тези подходи…
Искате данни и доказателства?! От началото на 90-те години на 20. век всеки проспериращ бизнес търси начин да намали непосредствените си разходи, да съкрати персонала и неговите социални придобивки – работата с по-гъвкави ценово и като ефективност рекламни агенции е отличен начин това да стане сравнително безболезнено за самата структура на производството и маркетирането. Налице е дори обратната на традиционната логика тенденция – колкото по-добре вървят нещата с продажбите и печалбата, толкова "по-наведени" са доставчиците, подизпълнителите и консултантите… Апропо, последните може и да излязат като печеливши от този процес на "живително окастряне", давайки идеи за това как да бъдат направени себеподобните им излишни!
Песимистична прогноза: сливания и фалити на агенции, огромен брой съкратени служители, трайно преструктуриране на маркетинг бюджети към директно стимулиране на продажбите, натиск върху цените на рекламното обслужване, спадане на качеството на обслужването.
Оптимистична прогноза: шанс за нови независими играчи на пазара, предлагане на нов тип рекламно обслужване (ориентирано към резултатите), децентрализация на медия купуването, профилиране на агенциите, оптимизиране на рекламните разходи на фирмите.

Четвъртата власт в подчинение на пазара

Да си го кажем още по-направо – и медиите вече никога няма да бъдат такива, каквито бяха… Отливът на аудитория поставя под съмнение оцеляването на някои от тях. В крайна сметка дебелите учебници по маркетинг разглеждат първостепенната роля на медиите като "търговци на аудитории". Гадно, нали?! Но нека не разглеждаме медиите като жертва. Много от тях удобно и приятно търгуваха с влияние, щедро финансирани от своите рекламодатели. Проблемът е, че тази търговия остана в миналото и влиянието вече има нови центрове -новинарски и анализаторски сайтове в интернет, бизнес издания и жълта преса. Конвергенцията към интернет платформите и търсенето на нишови аудитории дори в масова медия като телевизията е вече на дневен ред. Дори държавната БНТ стъпи върху глобалната мрежа в борба за по-млада и активна аудитория. За съжаление престижът и заплащането на професиите, свързани непосредствено с медийната продукция, и особено на журналистиката са сериозно разклатени. Обединяването на медии ще предизвика съкращения и ще централизира и без това не особено конкурентния пазар.
Все пак можем да кажем, че българската медийна среда следва световните тенденции, и то с темпове, които не се харесват на собствениците на медии. Бягството на аудиториите към онлайн медиите се случва с много по-бързи темпове, отколкото би се харесало на "офлайн медиите". Медийното съдържание в последните отдавна е с качество на дискаунтър (да не кажем – битпазар), а цените за рекламните форми все така си стоят в категорията на лукса.
Все пак очакванията са, че преразпределението на медийния пазар ще следва именно промените в търсенето на аудиториите. Трябва обаче и маркетолозите, и специалистите в областта на медия планирането да се откажат от опитите да прилагат стереотипни модели в анализа на аудиториите. Така например особено желаното "пленяване" на "млади-образовани-активни-жители-на-големи-градове-25-49" вече не става с механично наливане на пари в прайтайма на националните телевизии. Хора, които прекарват голяма част от деня си пред компютъра, комбинирайки работата и забавленията, едва ли търсят още 3-4 часа пред телевизионния екран като почивка и развлечение… За сметка на това все още намират някои фейсбук апликации за забавни.
Песимистична прогноза: продължително "поевтиняване" на медийното съдържание, излизане от пазара на големи играчи (особено при всекидневниците), девалвация на журналистическия труд, грубо вмешателство на корпоративни интереси в медиите, натиск на държавния цензурен апарат.
Оптимистична прогноза: намаляване на цените за реклама (привличане на по-голям брой средни и дребни рекламодатели), увеличаване на безплатното за аудиторията съдържание в интернет, обвързване на цените за реклама с пазарните резултати от кампанията, нови форми на журналистическа изява в рамките на променената медийна среда (книги, блогове и др.).

Конституиране на влиятелния потребител

Дискаунтърите вече дадоха стартовия сигнал на промяната -евтино, отвъд границата на това, което останалите търговци считат за възможно. Питате се дали скоро в моловете ще се появят
Магазин за 1 лев/долар/евро?! Залагам на "ДА" – особено в провинциалните, и изобщо не се шегувам! Този добре познат на Европа модел набира скорост и в България. Веригите тепърва ще проведат гладиаторска битка на търговски модели и тактическо планиране, но като цяло потребителите ще са облагодетелствани от техните агресивни методи за набиране на приблизително лоялни клиенти. "Приблизително" е важна дума – българинът като цяло обича да си губи времето и да си прави дребни сметки – има достатъчен брой хора, които са готови да обиколят три хипермаркета за разлика в цената на някоя стока до левче – при това с 20-годишната си кола, която е изхарчила гориво за 3 лева… Ловците на промоции вече са налице – в широк възрастов и подоходен диапазон. Не всички претенденти за вниманието на такива потребители ще оцелеят, но е голяма вероятността за повечето от тях – българинът обича да се чувства победител "на дребно" и дискаунтърите идват точно за да удовлетворят подобно очакване. Молът и дискаунтърът са двете страни на една и съща монета – добър вариант за хора с малко пари и големи желания.
Баби седят на кафе и хамбургер в "Макдоналдс"?! Разбира се, още повече че пенсиите им стигат именно за точно толкова "глобално меню". А и внуците им вече отдавна са ги превърнали в редовни посетители…
Затова е време за всички, които искаме да пофлиртуваме с нашенския патологичен консуматорски модел, да направим усилие и да дадем нещо честно като сделка – ако очакваме от хората да пазаруват кисело мляко за 9 ст. и банани за 80 ст., в потребителската кошница ще се появят ни повече, ни по-малко само тези неща. Честна сделка е да дадеш повече качество в малко по-голямо количество, запазвайки цената; честна сделка е да възнаградиш повторната или рутинната покупка с нещо, което хората още не са опитвали в ежедневието си или дори не подозират, че съществува. Повярвайте – никой не се чувства добре от сделка, в която двете страни по условие губят -всички знаем, че в киселото мляко за 9 ст. няма мляко, но и също така сме убедени, че неговото съществуване като пазарен феномен е ограничено във времето. Остава само да започнат да го произвеждат и в Китай.

Светът търси своята

нова резервна валута. Тя е стара като същия този свят, неподвластна на мръсните трикове на централните банки и се нарича "доверие". Добрата новина за всеки бизнес е, че повечето държави са се отказали да натрупват доверие като регулатори на честната търговия и просперитета. Емитентите на доверие са всъщност фирмите и обществените организации, които са готови да заемат освободените от държавата позиции. И за да не теоретизираме твърде много – седемте листовки на супер- и хипермаркети в пощенската ви кутия са много по-добра потребителска защита, отколкото която и да е федерация, комисия, задруга и т.н.
А бъдещето?! За него не се безпокойте – то винаги е било и ще бъде все така несигурно, сравнено със спомените ни за миналото.

Стр. 96 – 97, 98

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 08.08.2010

НЕЩО СЕ СЛУЧВА на радиопазара. Не е чак революция, но тече преструктуриране на дяловете – от информационните към музикалните радиостанции. Поне това показват резултатите от изследването на аудиторията, проведено през юни от социологическата агенция "Маркет Линкс". Най-слушана и с най-голям пазарен дял остава програма "Хоризонт" на Българското национално радио. В сравнение с миналия август обаче тя губи 7,7% слушае-мост и 6,3% пазарен дял. Обратното е при фолк радиото "Веселина". То остава на второ място и вдига показателите си с 1-2%. Така постепенно стопява разликата с лидера – до едва 1,6% в месечния обхват на аудиторията. Изглежда, не е далеч моментът, когато фолк радиото ще измести "Хоризонт". Засега челната позиция на програмата се държи върху традиционализма – 67,3% от слушателите са над 55-годишна възраст. Тенденцията за спад при информационните радиа се потвърждава при "Дарик", което остава на трето място. Аудитория и дял губи програма "Христо Ботев" на БНР, 82,6% от слушателите на която са над 55 години. От класацията изпада радио "фокус", което миналия август е имало 0,3% пазарен дял. Скок има при радиото за етномузика "Вероника" – то се слуша с 6% повече. Музикалното N-JOY вдига месечния обхват на аудиторията си с 6%, а пазарния си дял -с 3%. Увеличение отбелязва NRJ. Върви консолидация и на аудиторията – ако миналата година 16-те радиа с най-висок рейтинг са заемали 76,7% от пазара, сега делът им се вдига на 82,8%. Това означава, че останалите радиа все повече се маргинализират. В интерес на истината част от радиособствениците оспорват данните на "Маркет Линкс". Като доказателство сочат майското социологическо изследване на Националния център за изследване на общественото мнение. Там класацията по слушаемост е по-различна: "Хоризонт" – 23,8%, "Дарик" -15,9%, Радио 1 – 13,1%, "Веселина" – 11,9%, БГ Радио – 11,7%, радио "фокус" – 9,1%, NJOY – 7,5%, "Витоша" – 7,1%, Fresh – 6,9%, FM+ – 5,9%. Двете изследвания обаче не могат директно да се сравняват, защото работят с различни понятия за аудитория. "Маркет Линкс" анкетира българи над 15 години и проучването й е представително за хората над тази възраст, а НЦИОМ – над 18, което означава, че тук аудиторията съвпада с пълнолетните българи. Много любопитно е сравнението за аудиторията на трите най-слушани радиостанции по дни и часове, което прави "Маркет Линкс". Рейтингът в делничните дни показва, че "Хоризонт" дължи лидерството си на сутрешния блок и предаванията до обяд, като пикът е между 8 и 9 часа. След 13 ч. губи слушатели и е изпреварена от "Веселина". В събота през целия ден "Веселина" е с по-голяма аудитория от "Хоризонт". Впечатляващо е, че в неделя, по време на култовото някога предаване "Неделя 150" слушателите на БНР рязко падат и "Веселина" излиза начело. За разлика от тези две станции, "Дарик" има относително постоянна аудитория, без резки пикове и спадове по часове. Няма значимо увеличение на слушателите в събота преди обяд, когато върви коментарното предаване "Седмицата". Всичко това вероятно означава, че слушателите се променят -уморени от политика, те искат от радиото полезна информация и музика.

Стр. 106 – 107

сп. Мениджър | 08.08.2010 

Е, не са съвсем в отпуск, но са много, много малко. Политиците у нас и по света почиват. Всъщност има дни, в които ти се струва, че целият свят почива. А петте информационни страници на вестника трябва да се напълнят, както и 60 минути новини по телевизията. Журналистиката през август изобщо не е същата, както е през останалите 11 месеца на годината. Тя при всички случаи е по-ярка. Сега е времето, когато медиите показват кой е по-добър в правенето на новини, защото, когато ги има, всеки го може. Или почти всеки. За новинарството през август разказват трима души, които 365 дни в годината са важна част от него.
***
Васко Вълчев, зам. главен редактор на в. "Стандарт":
Може много да се спори дали юли и август са най-тежки за вестникарското братство. Вярно, всички са на море, властта отпускарски се крие, няма новини, изобщо цари световна скука. Кризата в жанра логично ражда и ненадминати бисери, плод на въображението, с което много колеги борят липсата на четива и теми. Така се стига до шокиращите истории за кръвожадни акули край морските ни курорти или крокодил в река Марица. Още по-големи дивотии обаче може да се прочетат и в най-активните месеци. Достатъчно е да се подберат всички обещания, ругатни или изцепки на политици, появили се в заглавия. Така че проблемът е по-скоро в подбора, а не в периода. А и на море четенето на вестници под чадъра все още си е класика. Лаптопът и интернет по-рядко се връзват с плажа.
Иначе безспорно в голямата жега настава царството на клишетата. До последна капка се изцеждат всички теми за черния август, пълен с катастрофи, удавници, самоубийци и всевъзможни трагедии. Понеже 2012 г. наближава, сегашното лято сигурно ще бъде пълно с апокалиптични прогнози на всевъзможни оракули.
"Стандарт" има няколко коза срещу голямата скука. Още от началото на юли излиза приложението "Ах, морето". В него човек може да разбере всичко за ваканцията. От цените и последните атракции по курортите до купоните край плажа. Лек срещу скуката на плажа е и поредицата "Вечни страници". Това са криминални и любовни къси разкази на световни автори, които се четат на един дъх. За лятото сме запазили и най-вълнуващите книжки от поредицата "Тайните на…".
Сериозно погледнато, в периода на голямата скука има и полезен момент. Политиката, изобщо интригите около властта отиват на заден план. Втръсналите на читателите лица за малко изчезват. На кой му пука за министри и депутати, когато се излежава на плажа или се разхлажда с чаша мохито? На първите страници излизат човешки истории. Става като по сценарий на Гогол. Шокиращи разкази за малки хора, гарнирани с небивалици и чудеса. Въпрос на вкус и редактори е кой как ще забърка коктейла във вестника.
***
Весела Кисьова, изпълнителен продуцент на bTV Новините:
Този август, за разлика от миналия, когато стартираше работата на правителството на ГЕРБ, се очаква държавната машина да излезе в отпуск. От това едва ли ще пострада качеството на емисиите, защото репортерите на bTV никога не са разчитали на институциите, за да правят интересни новини. Зависимостта е точно обратната – колкото по-малко институционални новини, толкова повече свобода за репортерите, а оттам и по-интересни теми за зрителите. Това лято новините минават под знака на кризата, която всички усетихме. И затова в репортажите много често търсим отговор на въпроса как най-лесно да я преживеем. Къде да почиваме? Какво да купуваме? Как да спестим пари? В лятната суша новините на bTV се захранват и от наи-ценния капитал, който имат – доверието на зрителите. Много често най-интересните и важни новини се раждат именно от техни писма и сигнали. Голяма част от хората разчитат на телевизията като първа и единствена инстанция, която може да реши техния проблем. Такива зрители често насочваме към институциите. Много често обаче самите институции се чувстват безпомощни да решат проблемите на хората – било заради лоши закони или по друга причина. В такива случаи те самите ги съветват да се обърнат към телевизията. И когато сигналът е важен, се задействат репортерите. Така че новините на bTV тази година не страдат от лятна новинарска суша заради репортерската находчивост и зрителското доверие в нас.
***
Михаил Дюзев, водещ на "Дарик кафе" и новините по "Дарик":
Не всяко лято има световно първенство по футбол, олимпиада или пък избори. Когато тези събития са налице, няма проблеми с попълването на емисиите, но когато липсват, новините започват да приличат на научнопопулярни филми. Спецификата на радионовините е доста по-различна от телевизионните и вестникарските. Най-малкото има повече емисии и по-начесто от другите медии. Аз специално обичам да подреждам по важност най-напред събитията от света. И точно лятото е времето, което дава възможност за разширяване на кръгозора и на слушателите, и на самия мен, разбира се. През политическия сезон е нормално вътрешнополитическите дебати и интриги да бъдат първи в емисиите за сметка на световните и по-любопитните. Но когато започнат отпуските, вече можем да се отпуснем и новините да заприличат по теми на списания като "Нешънъл Джиографик" и "Би Би Си Нолидж". Май прекалено много обичаме да се взираме в собствените си проблеми и вроденият ни негативизъм взема често връх. Това личи от новините и подредбата им по принцип. За съжаление и в "Дарик" не правим изключение от общото правило, че най-добрата новина е лошата новина. Но сега е лято и съм свободен да променя това. Най-приятно се чувствам, а предполагам и слушателите ни, когато емисиите започват с подробности за поредния мега рок концерт у нас или пък за октопода Паул.
Но винаги истинските, реалните истории са тези, които най-много вълнуват. Няма как да изтрия от паметта си вечерта, когато загинаха децата пред дискотека "Индиго". Това беше една от първите ми новинарски смени в "Дарик" и тогава разбрах, че всъщност новинарят не е онзи безпристрастен регистратор на събития. В такива ситуации е много по-нормално да има истинска емоция дори в сухите, но злокобни информации. Това със същата сила важи, разбира се, и за приятните, весели и любопитни новини. Може би и затова, че обичах да вкарвам повече емоция в емисиите, моите редактори и началници прецениха, че трябва да водя и сутрешния блок. И аз изключително се забавлявам в студиото, както се надявам и слушателите ми с мен!

Стр. 108 – 109

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.09.2010 

Популярната тв журналистка Екатерина Генова оглави новата дирекция "БНТ. Свят и региони" в националната телевизия. Дирекцията ще има два продуцентски центъра: БНТ свят и регионалните центрове, които ще присъстват равностойно и качествено в бъдещ регионален канал, който представя спецификата на различните места в България . БНТ свят запазва културно-информационната линия и ще я разшири с повече публицистика, развлекателни и образователни предавания. В програмната схема на БНТ САТ съвсем скоро ще започне излъчване на 2-часова съвместна програма "България днес", изработена от тв центровете Благоевград, Пловдив, Варна и Русе от 16 до 18 ч. От февруари 2011 г. трябва да стартира и столичната програма – БНТ-София. Екатерина Генова даде първото си интервю пред "Класа", в което коментира новите идеи, промени и намерения.

- Госпожо Генова, получихте пълната подкрепа на Управителния съвет на обществената телевизия. Разбраха ли според вас институциите, че БНТ САТ е стратегическа комуникационна платформа за страната?

- За съжаление смятам, че такова разбиране за ролята и възможностите, които международният канал дава, все още няма. Това, че България може да се рекламира освен в CNN, Еurosport, National Geographic и в БНТ САТ, продължава да не се разбира от институциите. При това в БНТ САТ би било финансово по-ефективно. В настоящото правителство има министър без портфейл, който отговаря за българите в чужбина, но това не означава, че е намерен най-точният и кратък път, по който институциите да стигнат до сънародниците в чужбина. А те са много голяма аудитория – взискателна, интересна, активна. Готови са да участват в правенето на нашите програми, да изказват мнения и да се възползват от всички възможности, които им даваме. Не бива да пренебрегваме и европейците като наша аудитория. Както ние в България следим международните програми на RAI, BBC, TV 5 MONDE, така и нашата програма се следи от публика, различна от българите в чужбина. Благодарение на глобализацията светът е голямо село, а благодарение на комуникациите е и голям екран. Много е важно да попаднеш на този екран. Да се води тази битка си заслужава! И аз няма да се уморя да работя в тази посока.

- В съвременните измерения на глобална хиперкомуникация има ли други идеи за препредаване на програмата, така че тя да бъде достъпна на практика до всички точки на земното кълбо и да достига до нашите сънародници по света?

- Има много начини. Първата възможност, която ще използваме, е качването на програмата в интернет. Мрежата е чудесно място за всяка телевизионна програма. Въпросът е, че той не може да бъде единственият начин за достигане до зрителите, защото бихме лишили представителите на по-старата емиграция от програмата, която са свикнали да намират с антена. Комуникацията днес е толкова лесна и безгранична, че си даваме сметка, колко е важно програмата ни да е достъпна по най-различни технически способи – антена, кабел, интернет, защо не и телефон…

- 12-годишният договор за разпространение на БНТ САТ с Eutelsat изтича. Започнахте ли вече търсене на нови партньори?

- Съгласно правилата ще бъде обявена обществена поръчка за нов разпространител. Надявам се, че в конкурсната процедура ще бъдат привлечени да участват най-добрите международни компании, които се занимават с разпространение. Очаквам предложение за модерна услуга, която включва максимално покритие на територията на земното кълбо, възможност за отложен старт на програмата за зрителите от страни с голяма часова разлика, превод със субтитри на поне един чужд език на предаванията ни и т.н.

- Другата обществена медия – БНР, създаде издателско-рекламна къща като нов комуникационен канал, обединяващ рекламата, маркетинга и продуцирането. Може ли да очакваме съвместни дейности и проекти или подобна структура, която да представи Златния телевизионен фонд?

- Аз съм готова да предложа на БНР съвместни проекти, особено на Радио София. Вече разговаряхме и скоро ще оповестим какво ще направим заедно. Първото, което сме замислили, е да намерим телевизионен поглед към риалити романите, които Кин Стоянов и Емил Янев пишат в студиото на Радио София. Поне веднъж в месеца романът може да се дописва и в студиото на "Рецепта за култура". Ще предложим на БНР заедно да организираме културни събития, предназначени не само за аудиторията на двете медии, а за всички, които биха искали да ги видят. Продуцирането на културни събития е важна част от дейността на европейската телевизия. В БНР са издали дискове с чудесни анимационни "клипове" на любимите детски песнички. Предложих на Валери Тодоров да ни предоставят тези красиви филмчета за излъчване, защото е грехота те да останат скрити. Това би бил истински подарък за децата на българите в чужбина, които ни гледат.

- Да очакваме ли нови и млади репортерски лица в софийската регионална програма?

- Ще търсим и се надявам, че ще намерим. Репортерското начало е това, от което има нужда всяка регионална и не само регионална програма. Не само съзерцателно вглеждане в културата, традициите и хората , а показване на онова, което се случва, което променя или пречи във всекидневието, което може да бъде подобрено чрез позицията на гражданското общество.През погледа на репортера и камерата много теми изглеждат различно. Това ще е основното, което ще търсим в бъдещия следобеден блок "България днес" – да изместим съзерцанието с репортерски въпроси, на които ще търсим отговори!

- Пулсът на София – така ли?

- Когато започне програмата БНТ София, тя също ще се включи в 24-часовия регионален канал. И за нея ще са валидни принципът на активното участие на зрителите, репортерското присъствие на мястото на събитията, стремежът да посредничим за промяна на живота на хората.

Стр. 15

www.cross-bg.net | 28.09.2010

„PR агенция на годината" и „Най-иновативна компания на годината" за М3 Communications Group, Inc.
София /КРОСС/ Максим Бехар получи късно снощи в „Ритц Карлтън" в Истанбул двата медала, присъдени на компанията му M3 Communications Group, Inc. от международното жури на Stevie Awards.
Наградите, наричани „Оскари на бизнеса", бяха връчени на Бехар от Майкъл Галахър, председател на 45-членното международно жури, и от Таня Бекет, една от топводещите в BBC World Service. Два пъти имената на България и на водещата PR компания предизвикаха овации в препълнената бална зала на хотела.
М3 Communications Group, Inc. бе отличена в категориите „PR агенция на годината за Европа" и „Най-иновативна компания на годината за Европа". Достига до финалите в категорията най-добра агенция за втори път след отличието през 2007 г.
„Тези награди показват, че нивото на българския PR бизнес е съизмеримо с това на световния", каза Максим Бехар, управител на М3 Communications Group, Inc. „Отличието, като част от многото награди на нашата компания за 15-те години работа, е признание за усилията, които полагаме, за да развиваме бизнеса си, признание за целия екип", допълни той.
Наградите Stevie са част от единствената глобална бизнес програма, целяща да отличи и промотира най-добрите компании и бизнес практики в света.
Членовете на борда на Stevie Awards избраха победителите сред повече от 1000 компании от над 25 страни. Предварителният процес на селекция продължи повече от 2 месеца, а в оценяването се включиха съдии от различни страни по света.
Победителите в Международните награди Stevie се състезаваха в категории, сред които „Най-добра международна компания", „Най-добър нов продукт" и „Най-добра програма за социална отговорност".
Наградата си за най-иновативна компания М3 Communications Group, Inc. получи, кандидатствайки с добре познатия на обществото проект „Преоткрий София – 130 години столица", чрез който Alpha Bank и Столична община подариха на софиянци възможността да се насладят на романтиката и архитектурата на отминалите десетилетия по повод 130-ата годишнина от обявяването на София за столица и от основаването на банката.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | Христо ХРИСТОВ | 28.09.2010

Журналистът от "Капитал" Росен Босев беше отличен с наградата "Златен ключ" за най-активен представител на медиите при използване на правото за достъп до обществена информация. Той получи наградата за упоритостта и последователността в използването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и като един от авторите на поредицата от статии "Дом за техните деца", с които бяха направени разкрития за сериозни конфликти на интереси и нередности сред висши магистрати.
Росен Босев отстоява правото си на информация и в редица съдебни дела срещу институции, които отказват достъп до информация, негова е и битката за откритост на сделката на правителството с "Майкрософт" за пакети софтуер за държавната администрация. Босев получава наградата "Златен ключ" за втори път – първият е през 2008 г., а през 2007 г. е отличен с грамота.
Призовете се присъждат от жури, избрано от фондация "Програма достъп до информация". За осми пореден път неправителствената организация връчи своите награди на специална церемония на 28 септември, утвърден като международен ден на правото да знам.
Като най-активен гражданин беше отличен д-р Георги Литов от Пловдив за последователността и упоритостта в търсенето на информация за третирането на бездомните кучета в общините Пловдив, Перущица, Асеновград, Хисаря и Стамболийски.
Д-р Литов е използвал процедурите на Закона за достъп до обществена информация, за да получи данни за овладяване на популацията на бездомните кучета в периода февруари 2008 – май 2009. Той води съдебни дела срещу получените откази. Основанието за търсенето на информацията е, че са избити хиляди кучета в нарушение на Закона за защита на животните.
Асоциация на парковете в България беше наградена като неправителствената организация, използваща ЗДОИ за търсене на информация, свързана с околната среда, обжалване на откази за достъп до обществено значима информация и активно популяризиране на установените нередности.
Община Бургас получи приза за институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани. Тя е изпълнява отлично задълженията за публикуване на обществена информация, а електронната й страница дава пълна и лесна възможност за ползване секция "Достъп до информация". От общината в морския град отговарят на заявления за достъп до информация по електронен път в срок.
Антинаградата "Златен катинар" за най-затворена институция за достъп до информация за 2010 г. беше присъдена на община Златица. Тя е една от двете общини в България без интернет страница. Местната администрация е отказала да предостави информация за проект, целящ постигане на прозрачност на общината, за което срещу нея се води дело.
"Срамота" в негативната категория получи Столичната община за мълчаливи откази на заявления за достъп до информация и лошата организация при отговори на заявления на граждани.
Антинаградата "Завързан ключ" за най-абсурден или смешен случай на достъп до информация беше присъдена на окръжна прокуратура във Варна.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.09.2010 

Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол. С това което искаме много да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. После дойдоха цитатите от немските издания, искрена радост, че Матеус е вече далеч от Германия, можеше да се прочете между редовете. А дали пък в тези цитати нямаше български почерк, не разбира се. Просто медиите по цял свят опитват да напишат истината, а кой как ще я прочете е друг въпрос. Днес вече е ясно какво ще прави Матеус в България. Кратко, ясно и съдържателно главно медийно грамотно, истината каза премиерът, най-много да се ожени. Тази история има начало и край само, че не звучи съвсем достоверно, няма я средата. Досущ като онази операция със саламите и краищата им, с тираж любов наричани „дупетата”. Е тези медийни истории най-бързо се забравят, а защо една история да се пише, за да бъде толкова безславно забравена. Ето това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с Радослав Янкулов и Владимир Памуков от вестник „Труд”. В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за Гения на Бербатов. Изключително зареждащо! Дали пък и наши думички нямаше да подействат така. Направихме си експерименти, попитахме вас слушателите на Програма „Христо Ботев”. Чухме в ефира най-грамотния медиен анализ. Сър Алекс Фъргюсън успя да победи английските таблоиди с мълчания. Той дълго време упорито подминаваше всичката критика и сатира, за да дочака да прочете това което иска. Може ли подобно нещо да се случи у нас, очевидно сърове нямаме, традиции също, отиваме ли отвъд цитатите в коментарите си. Или ще продължаваме да си четем за ръкопашни схватки между недоволни играчи от разни отбори и ще заничаме по футболните съпруги за раздуха. Тази година СБЖ навършва 120 години. Това е една прилична възраст за равносметки и сверяване на часовника. Какво се случи с добрата новина, ето това ще коментираме с Тома Томов в навечерието на премиерата на репортажа му „Метрополитен” тази вечер. Има ли място за добри новини в българските медии? Помнят ли се добрите новини? „В Неделя с…” вече ще бъде с Камен Воденичаров. Има ли място журналистиката в забавните формати? Ето това е главното което бих искала да го попитам след 1. Няколко медии получихме едно писмо от бивш журналист. Свикнали сме да казваме, че няма бивши журналисти, но това може да бъде считано за коментар-новина. Не мислих по този начин да започвам днес, но не ми се ще да спестя едно отворено писмо по повод две благотворителни телевизионни програми, за проблемите на семействата с деца с увреждания. Аз не изоставих болното си дете, но на кого му пука? Пита почти риторично Красимира Обретенова от Добрич. Искам да отбележа, че това писмо днес е публикувано и във вестник „Сега” в други медии не го срещнах. Ето и няколко реда от него! Към вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които не изоставено дете с увреждания. Много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към вас като инициатор и участник в нищожни мъчники благотворителни кампании за изоставени и не изоставени деца, и така също като бивш журналист, който е бивш, защото се е превърнал в болногледач на детето си. И във виеща вълчица срещу убийствената некадърна и безотговорна управленска административна социална система в България. Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” и „Байландо” да не успеят въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешко милосърдие и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни ПР акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба им с лигави призиви за илюзорна помощ. А провалът на тези две шоута е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата. Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако цялата медийна гилдия си беше направила труда да обясни на обществото и на властта, защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания от ромски произход и прочие. Ето това могат гражданското общество и медиите заедно, да кажат истината. Работа на институциите е да ги чуят. Мисля, че мястото на този медиен анализ, защото това определено е нещо повече от едно отворено писмо, беше точно в „Клубът на журналистите”. Добре дошли ви казвам Иво Георгиев, Любомир Пъшев, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
Водещ: Тази година СБЖ навършва 120 години, време подходящо да се огледаме за добрата новина. Има ли място добрата новина в българските медии, бързо ли се забравя тази новина или достатъчно я коментираме. Добър ден на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ: Вашия репортаж за една такава добра новина ще гледаме тази вечер, а има ли място добрата новина в българските медии?
Тома Томов: Ами не знам, аз общо взето много, много не слушам, аз правя това което правя. Иначе много, много не слушам и не знам какво значи добра новина, първо, но не знам общо взето със сигурност не участвам /…/ пълното опростачване, всички тези шоу дивотии, които гледаме вече по телевизията.
Водещ: Какво ще видим довечера?
Тома Томов: Ами това е един разказ за, аз преди известно време направих разказ, който се наричаше „Идеи за София”, в който участваха някои големи архитекти и даваха идея за това как нашия град да се преобрази.
Водещ: Да стане човешко място!
Тома Томов: И тъй като метрото е една форма на трансформация, освен това си го представям като долната земя. Нали имаше една хубава приказка за долната земя.
Водещ: Да, която всъщност е по-хубава от горната!
Тома Томов: Която като паднеш долу, пък един орел, пък трябва да те носи с нещо като кафез и е такива работи. И беше ми интересно да видя как се копае под земята с тия големи машини. И се обадих на едни хора и седнах и те казаха „Ами защо да не направиш един филм”. И аз седнах и направих един филм за това как се прави сега метрото под София, а пък /…/ кореспондираше с последния ми филм, който се наричаше „Genius Loci” – Духа на местото, който правих с един голям български архитект и урбанист Христо Генчев. И той ме запали много за тая идея за тоя огромен римски град, който мъртъв под нас, за който Константин Ирич каза, че това е един Помпей който живее под София. И те сега фактически като правят метрото, в центъра на София може да се получи невероятна трансформация, защото човек като живее в нашия живот на 21-ви век, може да слезе на няколко метра надолу и да живее 2000 години по-рано във времето на Император Траян да кажем, времето на Константин Велики. Това може да стане абсолютно под София, защото то е живо, то е живо.
Водещ: Помните ли медийните заглавия по този повод, „София конкурира Атина и Рим”!
Тома Томов: Не знам, но… не това са глупости, това са глупости.
Водещ: Е това бяха заглавията!
Тома Томов: Вижте, … много хора, които нямат грам култура, това е нормално и на /…/ журналисти в България, които се наричат журналисти. Но това което е интересно за София, че София отдолу е страшен кът, страшно е, цял град е. И освен това метрото което правят е много хубаво нещо. Дано да го направят както трябва, София се нуждае от 45-60 километра метро, хората работят с невероятно темпо, три километра и половина, и това са прекрасни хора. Наистина прекрасни хора, аз се запознах с архитекти, с метро строители, от времето на Таньо Пенев почти такава една философия. От това което ще видите всъщност как се прави метрото отдолу под нас. Не бих казал, че е добра новина, какво значи добра новина? Тя всяка новина има в себе си добро и лошо, тя е нещата са много по-сложни, по-прости.
Водещ: Да, а могат журналистите да наложат дневния ред на хората, на политиците?
Тома Томов: Не, естествено, че не, ние сме различна, различни хора. Би трябвало да има общ дневен ред нацията, това да. Защото ние влизаме в 21-вия век след като загубихме категорично 20-тия и без наше участие просто по политическо решение в Европа въпреки, че няколко български /…/ се държаха като малоумници през тия 20 години. Без наше участие реално, политическо решено от Европа ние приеха в ЕС. За който ние все още дорасли, но това е пък дава една възможност на нас за едно ускорено модернизация, едно ново догонване. Което би било прекрасно и може да се получи така, че нацията да се трансформира и да стане една ново нещо в рамките на 20-30 години.
Водещ: Разбира се, в този процес можем по-активно да участваме ние журналистите или поне да си го пожелаем?!
Тома Томов: Да, ние имаме невероятно важно място в това, разбира се ако по-малко танцуваме, по-малко пеем в шоу, тъпотии и програми. А да почнем да правим неща, които интересни и, които има мисъл, в които има цел, в които има амбиция да реализираш нещо стойностно, а не просто да се избутвало, както обикновено става в момента на терена на нашите телевизии.
Водещ: Една драскотина да остане в съзнанието на хората и тази драскотина да им помогне да вземат решение в някои от следващите дни от полза. За много години преход, успяхме ли ние журналистите да накараме хората да ни повярват, е заедно можем повече, журналистите и гражданското обществото или още сме в сферата на решаването…?
Тома Томов: …информация трансформация, аз например познавам блестящи журналисти и следя с огромно удоволствие това което пишат всеки ден. Много да ви изредя веднага едно 5-10 имена, които са чудесни. Иначе трябва повече за една нация, ние сме малка нация. Но като погледнеш и големите нации имат не повече от 20-на, 30 имена, а това е…стига за един човешки живот. Ако седнеш и ги слушаш и видиш какво мете мислят, как разсъждават, ще видиш, че нацията има достатъчно добри водачи, в терена на журналистиката. И просто е достатъчно да ги слушаме какво говорят, да останем да участваме в този процес без много пъчене, скромно, с увереност и да вървим напред.
Водещ: Много коментари се изписаха за вечно променящите се правила, сега се пише и нов медиен закон.
Тома Томов: Ами да ги пишат, като имат време да го напишат. Има хора, които с това се занимават, с това си вадят хляба.
Водещ: Въпросът е, ние журналистите достатъчно активно ли участваме в този процес?
Тома Томов: Аз не вярвам, че журналист се прави в университета със закон или с кодекс, или… това са глупости, които се пишат, за да могат някои хора да си чуят имената в медиите и да съобщават за тях.
Водещ: Всъщност липсата на тези реформи, поставя ли под съмнение работата на журналистите, защото и това много често четем, сигурно по същата причина?!
Тома Томов: Най-големия проблем пред българската журналистика в момента е българската олигархия, която я съсипа. Ние създадохме едно олигархическо общество, което в момента съсипва журналистиката. Почти по-безплощадно и по-жестоко от колкото на времето Политбюро и /…/…
Водещ: Това, че вече според последната промяна в закона, ще бъдат ясни собствениците на издания. Дали е някаква крачка?
Тома Томов: И какво от това, какво от това? Олигархическо общество, което е създадено от България, много трудно ще бъде променено. Това е, ние живеем във времето на господстващата олигархия. А журналистите обикновено в такива случаи, изпълняват доста унизителна роля с изключение на тея големи имена, за които ви споменах, които се борят и са извоювали своята територия и са слава богу нещо много хубаво, че съществуват в нашето общество.
Водещ: Нямах идея днес да си започна предаването така с едно писмо от една майка, която не е изоставила болното си дете и бивш журналисти, защото се грижи за него. Всъщност това оценка за българската журналистика, защото тя обвинява точно по същия начин, по който и вие така…
Тома Томов: Аз не обвинявам никой…
Водещ: Баналните….
Тома Томов: Аз съм само наблюдател, аз не обвинявам.
Водещ: Баналните забавления, които изместват мястото на журналистиката в българските медии?
Тома Томов: Вижте, ние сме много близко до това което наскоро, едно прекрасно момче от, един музикант каза така. Доживяхме за това, да ни направят бананова република. Ние не сме бананова република, защото тука няма банани, но то… доматите, така, че в общи линии не виждам много място за оптимизъм. Прекрасно е, че някой се грижи за това дете, прекрасно е, че има група журналисти, на които се възхищавам аз. Живота е прекрасен със самия факт, че живеем в тази иначе хубава страна и, че има проблеми и, че трябва да се борим с тях.
Водещ: Ами…
Тома Томов: Трябва да се борим с хауса, както се казва!
Водещ: Ами ако имаме шансове да го победим, би било чудесно.
Тома Томов: …достатъчно е да се опиташ, та дали ще го победиш…
Водещ: Благодаря ви за този коментар.
Тома Томов: Приятен ден и на вас.
Водещ: Тома Томов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: С какво попаднахме в световните медии тази седмица, немски и английски? Ами с футбол, с това което много искаме да имаме, но живеем на едни американски спомени от далечната вече 1994 година. Казах вече, тази година отбелязваме 120 години СБЖ, какво се случи в тези години, с добрата новина? Един от важните въпроси, чиито отговор не е зле да потърсим, още повече, че има такива цитати за които току що ви казах. Как и изобщо могат ли журналистите да променят неписаните правила за футболните хора, трябва ли да ги коментираме по-често и какви да ни бъдат коментарите. Добър ден на Радослав Янкулов.
Радослав Янкулов: Добър ден. Как сте?
Водещ: Благодаря, добре, почти като Бербатов понеделник четящ български вестници!
Радослав Янкулов: Как вървят нещата?
Водещ: Ами за Бербатов чудесно.
Радослав Янкулов: А за нас?
Водещ: Ами опитваме се да ги направим да вървят по-добре, полагаме усилия.
Радослав Янкулов: Добре.
Водещ: Личи ли ни?
Радослав Янкулов: Не съм обърнал така по-сериозно внимание, но ако направим опит, сериозен опит няма начин да не тръгнат по-добре нещата. Може да съм оптимист.
Водещ: От къде да го започнем този опит по отношение на футбола?
Радослав Янкулов: А по отношение на футбола трябва да се почне из дъно, както се казва!
Водещ: То има ли дъно, не е ли двойно?
Радослав Янкулов: Димитър Пенев в едно от своите емблематични изказвания беше казал, че дъно няма! Когато сме го попитали, когато го попитаха „Стигнахме ли дъното”, той каза „Не, копаем още надолу”. Така, че май дъно няма.
Водещ: Въпросът е да не е двойно?!
Радослав Янкулов: Ако е двойно дъното, означава, че все пак има някъде дъно, но ако кажем, че няма дъно, това означава, че пропадането може да бъде много дълго, непредвидимо и да кажа за винаги, но наистина.
Водещ: Обаче казахте, че сте оптимист!
Радослав Янкулов: Е, не мога да бъда друг.
Водещ: Добре, хайде да се върнем на понеделник и да цитирам заглавието от вестник „Труд”. Според това издание се беше провел един мач между Бербатов и Ливърпул, който е завършил с 3:0.
Радослав Янкулов: Така.
Водещ: Всъщност тогава четохме в българските издания много цитати на английските вестници за доброто представяне на Бербатов. Кога ще прочетем в английските вестници, цитати от българските, за нещо добро от българския футбол?!
Радослав Янкулов: Е, така или иначе Бербатов си е част от българския футбол, защото е българско момче, защото е роден тук, защото е започнал да рита топка за първи път в България, защото от България тръгна и започна да завладява Европа и света. Така, че в това отношение Бербатов може да е футболист на Манчестър Юнайтед, но е българския т футболист от Манчестър Юнайтед.
Водещ: Обаче Сър Алекс Фъргюсън не победи ли английските таблоиди в отрицателното им отношение към Бербатов и не ги ли победи с мълчание?
Радослав Янкулов: Не, той ги, не съм сигурен, че ги е победил първо, но за сега печели битката с упоритост и с спокойствие. И да кажем, хайде и мълчание, мълчание в смисъл не отговаря всеки път на всяка една нападка, която се появяваше срещу Митко Бербатов.
Водещ: Има ли място на спортните страници за добра новина. Като чели там е най-лесно тя да попадне! Или добрата новина е само някой медал, който успяваме да спечелим на международни състезания!
Радослав Янкулов: Добрата новина е наистина свързана с медали или с някакви победи и т.н. Добра новина би могла да бъде свързана и с някоя промяна, която е направена в спорта ни и за към добро. За съжаление обаче аз сега не много да се сетя за нещо подобно, актуално или така нещо което днес с такъв печат и за което да се съсредоточим и да говорим с възторг. Но общо взето, общо взето спортните хора, което означава и спортните журналисти и журналистите са хора оптимисти, хора, които са убедени в доброто и за това просто продължават да се занимават с това нещо. Иначе няма как!
Водещ: Нека да ви попитам и за другата спорна новина, която почти цяла седмица е водеща идването на Лотар Матеус у нас. Като чели премиерът каза какво ще се случи, в края на този филм, най-много да се ожени! Този сюжет има начало и край, като чели къде отиде средата?
Радослав Янкулов: Аз не бих искал да цитираме непременно и този път премиера, защото…
Водещ: Ами всички днес са хо цитирали!
Радослав Янкулов: Да де, защото тогава пък от де да знам, трябва да цитирам още едно заглавие от един днешен вестник, в който Татяна Дончева казва „Пуснете Бойко Борисов на терена, за да оправи футбола”.
Водещ: Като централен нападател, да.
Радослав Янкулов: Да. Така, че нека да го оставим на страна. Но новината наистина свързана с Лотар Матеус, е новина с главно „Н”, отделен въпрос е, от тук нататък какво ни очаква и какво ще се случи.
Водещ: Достатъчно ли е коментирана тази новина и качествено ли е коментирана?
Радослав Янкулов: Достатъчно е коментирана и е коментирана във всички посоки и е така разследвана, разплетена цялата. Така, че няма начин всички да бъде качествено, както и няма начин всичко да бъде жълто или да бъде непрофесионално. Гадна дума, не я обичам! Но така или иначе сега я използвах, всичко да бъде под равнището на истинската журналистика.
Водещ: По отношение на спорт мога спокойно да вляза в ролята на ползвател на журналистически коментари и новини и мога да кажа, че това което запомних, беше фразата, че е късно да каним Матеус за играч и рано за треньор. Това ли беше главното или не?
Радослав Янкулов: Не е късно да го каним за играч вероятно, късно за играч…
Водещ: Късно за играч и рано за треньор, да.
Радослав Янкулов: Рано за треньор, да. Не смея да дам оценка преди, дето се казва преди да се е докоснал до футбола в България новия национален треньор. Ясно е, че е един от великите играчи на нашето време, а защо не и в историята на футбола изцяло Матеус, ясно е, че като треньор няма никакви успехи, ясно е, защото бях свидетел, че не можа да отговори на въпроса зададен му от Сашо Диков разбира се „Защо има правило в футбола, че големите играчи не са големи треньори, не могат да бъдат големи треньори?”, той замълча. Сигурно има изключения в това твърдение, в тази констатация, но така или иначе повечето са случаите, че големите играчи не са големи треньори. Ние имаме един такъв случай в нашата история, с най-добрия, най-титулувания и т.н. български футболист. Той се казва Христо Стоичков.
Водещ: Да и понеделник даде интервю, много интересно интервю за вестник „Стандарт”, в което каза, че са двама известните, той и Христос!
Радослав Янкулов: Е, добре, добре. Така, че Матеус ще трябва да ни покаже наистина какво може или, де да знам, или какво е в състояние да направи. Не съм голям оптимист. Защото моето мнение е, че футболът ни е демоде, футболната ни организация е демоде, футболните ни източници са затлачени. Изобщо за футбола трябва да се работи както легендата говори, че Херкулес е изчистил /…/ обори.
Водещ: Само с парцалена топка не става на улицата, нали?
Радослав Янкулов: Не, то не е само парцалената топка, трябва да се направят много неща. И тези неща наистина трябва да започнат от дъното и основата, а Матеус не е дошъл зареди това! Ето я причината, която ме кара да мисля, че не можем да очакваме кой знае какво. Матеус е дошъл да изработи, поне така демонстрира, да изработи своя контракт, една евентуална, плюс още две години да вземе тези пари, които получава като заплата и които ще заслужи евентуално, като премии. И да работи с определен кръг от футболисти. Този кръг от футболисти съвсем не е блестящ, този кръг от футболисти е стария добре познат кръг и в този смисъл Матеус може би ще позатегне малко нещата, но това не е истината и това не е бъдещето на българския футбол.
Водещ: Всъщност аз чух една добра новина от него, това, че той ще говори с Димитър Бербатов, нещо което Борислав Михайлов отказа да прави!
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина от моя гледна точка.
Водещ: Не е ли?
Радослав Янкулов: Това изобщо не е добра новина. Димитър Бербатов интелигентно, спокойно, скромно и много талантливо по отношение на футбола момче, вероятно е мислил доста дълго преди да каже, че се отказва от националния отбор. Не го е направил, защото ей така нещо му е скимнало или не са му угодили по някакъв начин. Направил го е в името на своята кариера, в името на своята амбиция да покаже, че може да бъде един голям футболист. А това нещо може да стане в един отбор, в който играе сега Митко Бербатов. Ако Димитър Бербатов беше в нашия отбор когато загубихме от Англия с 4:0 и когато загубихме от Черна гора с 1:0 тук в София, резултатът и в единия и в другия мач, вероятно нямаше да бъде променен. Но тогава щяхме да говорим „Ето го и Бербатов, пак нищо не направи”.
Водещ: Да.
Радослав Янкулов: А той не може да направи, футболът се играе от 11 души на терена и още от страшно много хора, които преди това е трябвало да играят по някакъв начин в името на този отбор. Бербатов нищо не може да направи.
Водещ: Да
Радослав Янкулов: Бербатов няма право според мен, зареди своя талант да поема тежестта и отговорността в този национален отбор. Най-малкото, защото не е в състояние да промени нищо, той сам самия.
Водещ: Да, благодаря ви за този…
Радослав Янкулов: Така, че в този смисъл, в този смисъл това просто ще бъде не етично от, така мисля, сега да го натискат Матеус ли, Михайлов ли, Бойко Борисов ли, господ ли да се върне в отбора. Защо да се върне, то нищо не се е променило. Просто единия треньор е сменен от друг треньор, няма доказателство, че единия треньор, този който сега смени стария е по-добър, по-талантлив. Той е по-именит, той е по-прочут, той е по-богат, той не знам си какво друго, но така иначе няма доказателство, че е по-талантлив.
Водещ: И няма никакво значение, дали ще се ожени или не в България, за пети път.
Радослав Янкулов: Ами, не това е вече малко от към жълтата страна, нали. Но самия факт, че се занимават колегите, не казвам, че е добре, но самият факт, че се занимават и тук, и в Германия с неговите четири брака, с неговите съславия му Ангел по отношение на жените и т.н. и т.н. Показва, че другите неща, които притежава Матеус сега в момента, а не в миналото като футболист, другите неща за тях не може да се говори кой знае колко. Разбирате ли.
Водещ: Да, просто там няма новина.
Радослав Янкулов: Ами няма новина, няма материал.
Водещ: Да, това също е хубаво.
Радослав Янкулов: Да и така.
Водещ: Да, благодаря ви. Коментар на Радослав Янкулов пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: В понеделник вестниците преливаха от английски цитати за гения на Бербатов, има ли място по спортните страници за добрата новина? Отговор на този въпрос продължаваме да търсим в „Клубът на журналистите”, връщаме се обаче към началото, към деня понеделник и аз за втори път ще цитирам заглавието на вестник „Труд”, според това издание, тогава цитирам „Се беше провел мача Бербатов-Ливърпул” който е завършил с 3:0”. Шегата настрана, добър ден на Владимир Памуков от вестник „Труд”.
Владимир Памуков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Този мач ли се игра или това беше вашия коментар?
Владимир Памуков: Ами това беше нашия коментар, най-кратко. Та с две думи да се измисли заглавие на първа страница, за мен това беше най-редовното, защото всички говорят за Бербатов след този мач и това са двата най-силни отбора на острова, в Англия. Мачът който е на годината в Англия.
Водещ: Вечното дерби, тяхното вечно дерби!
Владимир Памуков: Това е нещо повече от вечно дерби там беше. Двата отбора, просто, това ако Ел Класико мачът на Европа е Реал Мадрид-Барса мисля, че след него е Манчестър Юнайтед-Ливърпул и един българин да е в главна роля в театъра на мечтите. Това просто е едно нещо, което дори не сме си го пожелавали.
Водещ: Вдъхновени от вашето заглавие, в понеделник попитахме нашите слушатели „Успяли Сър Алекс Фъргюсън с мълчание да победи британските таблоиди, известни с не доброто си отношение към Бербатов” и отговора беше доста недвусмислен „Да, успя”. По-интересното обаче в случая, че това дойде с оценката, че не умеем да ценим като чели талантите достатъчно. Та по този повод да ви питам! На спортните страници има ли място за добрата новина?
Владимир Памуков: Има място за добрата новина естествено въпросът е, че както цяло някак си вече сме на едно общество, сякаш общество на отрицанието. Аз съдя и по това какво се случи, какво се разгаря сега, след като се появява на сцената Лотар Матеус. Твърде в много малко между редовете може да се види от „Добре дошъл Матеус, пожелаваме ти успех”. Всичко е още от самото начало са някакви скандали, това вадене на първи план личния му живот, на това, че няма да успее. Просто много, много отрицателна енергия, просто са заредени за това, когато има добра новина, аз съм изключително щастлив, въпреки че знаем до къде се изкривиха неща, че добрата новина вече не се смята за новина. Колкото и жалко трябва да го признаем, че напоследък е така.
Водещ: Всъщност историята с идването на Лотар Матеус има начало и край, обаче не звучи съвсем достоверно, защото я няма средата като чели. Моето усещане е, че като чели тази операция много прилича на онази операция със саламите и крайчета им, които за тираж с любов дълго наричахме „дупета”! Всъщност края днеска…
Владимир Памуков: Да, според мене…
Водещ: Края днеска го ознаменуваме с поредният цитат на премиера даден зад океана, че най-много…
Владимир Памуков: Да, дори и зад океана, дори и премиера се намесва в нещата.
Водещ: Като казва какъв ще е краят, че най-много да се ожени у нас. Какво пропускаме обаче?
Владимир Памуков: Ами пропускаме, че във футбола, специално това от моя опит мога да кажа, лично повече от 20 години, че не може да си категоричен. Във футбола има 5-6 може би треньора в света, които наистина владеят положението Сър Алекс, Моуриньо, които наистина от тях зависи. Повече, другите треньори са подвластни на ситуация на това дали президента или дадена федерация има пари, дали има поколение, как ще се развият нещата. Вече в съвременния футбол е толкова динамично, че една ситуация, една греда, една дузпа сменят кариери на треньори, отива се в друга посока. Така, че една категоричност това да кажем, че някой ще успее или не успее, повече от риск, като прогноза. Никой не знае как ще тръгнат ситуациите, един спечелен мач в /…/, ще промени нещата. Много бързо се променят това, да се върна на Сър Алекс нали, че дали е спечелил битката. Трудно се печели битката с английските журналисти, нали сега в момента Сър Алекс защитава своята правда, но близо две години, той трябваше да се обяснява едва ли, защо е изхарчил толкова пари за такъв футболист. Дай Боже това да продължи, но само мач два колебание, връща нещата обратно. Така е тук. Така, че много е странно така как от разстояние, въобще хора с категоричност, които казват даден човек и особено фигура като Матеус дали ще успее или няма да успее.
Водещ: Казахте, че трудно се печели битката с британските журналисти, битката с българските трудно или лесно се печели?
Владимир Памуков: Ами вижте, в България това е хубаво или лошо, хубаво или лошо, че в каквато и ситуация да стане, винаги има за и против. Това от една страна може би, като полюс на мненията не е лошо. Но специално докато имаше български селекционер, в началото, по начало беше много лошо, защото това разединение вече дава резонанси за феновете и в управлението на футбола, и ние ставаме един отбор, нали като България, като държава на разделенията, която не заслужаваме. Но аз си спомням един пример с Румъния, понеже сравняваме и сега в ЕС и в въобще като съседни държави. Как ние завършихме 2:2 в един мач в Констанца, където не заслужавахме да спечелим точката, но го направихме. Румънците бяха в шок и докато ние се занимавахме с това дали сме заслужавали тази точка или не, те се обединиха и с някакъв съмнителен мач с Албания излязоха от положение, това го направи по-силни гафът който, докато при нас обратно, ние си останахме разделени и после си посипваме главата с пепел, защо не сме се класирали за голямо първенство. Малка държава като нашата, ако е разделена, тя няма никакъв шанс. А за съжаление в момента това е положението. Дано Матеус промени нещата.
Водещ: Цяло световно първенство мина под образа на парцалената топка и в името да има повече парцалени топки, у нас вината за парцалената топка новина ли е, има ли я или я няма, и тя добра ли е или е лоша?
Владимир Памуков: Според малко ни подмина новината за /…/ топка. Това е моето впечатление, не знам, дано нещата се променят. Но ние докато се ориентираме в дадена ситуация, ще ви кажа примерно, ние сега се радваме на всяко игрище тук държавата с изкуствена трева, това се превръща в събитие, всяко откриване, почти винаги има министър, кмет, ние се радваме. Докато ние се радваме на тия неща, в Германия започнаха да отричат като вредни за здравето терените с изкуствена трева и дори сега сме на опашката да ги получим на готово. Така, че много, мисля, че сме много назад и ние плащаме данък в спорта на както може би държавата като цяло на тези дълги години на лутане, на така на братоубийствени войни и на неща, които ни връщат назад.
Водещ: Ами дано по-често да ги коментираме тези новини и да успяваме да ги наречем добри или лоши и някак си това да отговаря на реалността. Благодаря ви за този коментар, Владимир памуков от в. „Труд” пред „Клубът на журналистите”.
Владимир Памуков: И аз ви благодаря.
Водещ: „В неделя с…” вече ще бъдем по БНТ1 с Камен Воденичаров. Това е новият водещ на предаването „В неделя с…”, с което се завръща на екрана на националната телевизия, на обществената телевизия, на 3-ти октомври неделя от 11 до 14:30. Шоуто вече ще бъде вътрешна продукция, макар, че това едва ли има някакво значение. Добър ден на камен Воденичаров.
Камен Воденичаров: Добър ден, много ми е приятно.
Водещ: И на нас също. Това е първото ви интервю като чели, като новият водещ на „В неделя с…”!
Камен Воденичаров: Да, така е.
Водещ: Да ви попитам, което смятам, че е много важно на територията на едно журналистическо предаване за журналистика, ще има ли място за журналистика в това шоу?
Камен Воденичаров: Мисля, че да, защото някак си забравяме напоследък наистина, че медиите са един посредник между своите слушатели, читатели и зрители, между основните действащи лица в политиката, в културата, в спорта. Някак си по-скоро през последните години хората, които имаме възможност да сме зад микрофон или зад камера, независимо от това дали сме завършили Факултета по Журналистика или някои от Академиите по изкуства, та някак си по-скоро назидаваме или даваме акъл от колкото, как да кажа, да бъдем център, в който диалога между хората да се случи това.
Водещ: И всъщност майче забравяме нещо далеч по-важно, че ние и хората сме от едната страна, от другата страна са управляващите, които и да са те, разбира се и икономическите субекти?!
Камен Воденичаров: Разбира се, и да, които взимат решение или действат нещо активно.
Водещ: Всъщност затова ли успя на времето „Ку-Ку” майче е много подходящо време да направим тази равносметка, защото имаше и журналистика като чели повече там?
Камен Воденичаров: Имаше разбира се, в крайна сметка всички материали, които сме правили и всички видиа, дори и най-смешните скечове в крайна сметка са били почерпени от живота и са били взети от пулса на времето и от улицата.
Водещ: Ами сатирата също трябва да бъде част от журналистиката, поне така казва „Христо Ботев” и го показва де?
Камен Воденичаров: Така е, да.
Водещ: Друг е въпросът, че томчетата са доста прашясали и май никой не ги обгръща напоследък!
Камен Воденичаров: Така е за съжаление. Ами вие също наблюдавате в особено, във все по-голямата комерсиализация на медиите, в концентрацията на енергия към интересите на едни собственици, на едни мениджъри се отвориха, как да кажа доста дупки, задейства се механизма на автоцензурата. Много неща се случиха през последните 4-5 години.
Водещ: А имате ли амбицията, вашето шоу да не допуска, как да кажа танцуване, пеене с цел фалшива благотворителност?
Камен Воденичаров: А, това е задължително. Значи ние отказахме българския зрител от толкова, от толкова световни добри формати, зареди това, че ги побългарихме. Сега сме на път да откажем българина да пуска СМС или да бъде благотворителен, толкова колкото по подсказва сърцето и толкова колкото действително той е всъщност, просто с едни фалшиви формати. Мисля, че не би трябвало да се прави това на екрана или на сцената.
Водещ: Кое е първото, което ви се ще да кажете на зрителите? То ще се промени разбира се до 3-ти октомври сигурно много пъти, но с днешна дата?
Камен Воденичаров: Ами с днешна дата, значи ние имаме два вариант, според мене. Това искам да кажа. Или да си събираме парцалите, да помогнем на децата си, на близките да отидат в една друга здрава среда някъде в чужбина, вариант А. И вариант Б, да се хванем и с всички сили и средства в къщи, в работата си, навсякъде да се опитаме нещо да променим.
Водещ: Аз си спомням, че за вариант А отговорихте с песен, „Оставам”.
Камен Воденичаров: Ами да, само, че не съм много сигурен, дали това би бил добрия вариант. Защото много близки и много мили мои хора на сърцето, както мисля, че във всяка една фамилия, всяко едно семейство има, потърсиха път някъде навън и до толкова до колкото ги чувам и обменям мисли и идеи, имейли, май се чувстват по-добре от нас, които останахме.
Водещ: А вариант Б, песен или публицистика или?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че с изразните средства на всички стилове и жанрове, които могат да се включат в едно телевизионно шоу. Мисля, че трябва да коментираме, трябва да си говорим за бъдещето, трябва да се забавляваме, да пеем и да се смеем. И как да ви кажа, с общи усилия и с използвайки възможностите и на песните и на сериозната публицистика и журналистика, мисля, че може да се направи наистина едно добро шоу.
Водещ: Не ми казахте обаче думичките, които бихте искали да кажете на зрителите, защото те най-вероятно не са забравили думичките, когато се разделихте с тях!
Камен Воденичаров: А, да може и да, наистина надявам се да не си ги забравили. Идеята е, че ако ние не направим нещо да се променим и не казваме истината един на друг, и не си говорим и ако не общуваме, нищо няма да направим.
Водещ: Да, така е. Има ли място добрата новина в българските медии по ваша оценка?
Камен Воденичаров: Ами мисля, че да. Вие сигурно си спомняте, че ние бяхме предаването, което доста, доста преди години въведе добрата новината в…
Водещ: Да, като рубрика.
Камен Воденичаров: Като рубрика в предаването. Мисля, че има да.
Водещ: Коя е последната добра новина, която срещнахте в българска медия?
Камен Воденичаров: Сега ме затруднихте.
Водещ: Аз дълго време мислих върху това и единственото за което се сетих, бяха цитатите на английските таблоиди в понеделник за Бербатов и качествата му!
Камен Воденичаров: Ами, колкото повече се опитвам бързо да прехвърлям заглавия и теми, вие сте права. Смисъл, дори в спортните ни заглавия и издания, когато са преведени и когато са от чужди издания, някак си личи един полъх дори от жълт вестник на нещо което е добро да се каже, че е добро.
Водещ: Да, ами аз ви пожелавам пък да си върнете рубриката, нищо, че предаването е друго.
Камен Воденичаров: Ами благодаря за пожеланията, това е прекрасна идея. Надявам се да имаме повод за добри новини или просто да ги отбелязваме и да ги виждаме, просто защото ние нещо не се харесваме, не си казваме хубавите неща.
Водещ: Не си ги казваме, да.
Камен Воденичаров: А без това няма да стане нищо. Крайно време е да си харесаме три или пет неща в нас, като българи.
Водещ: Да, хубаво, аз ви обещавам много стриктно и много отговорно да следя за добри новини и в мига в който срещна веднага да ви се обадя!
Камен Воденичаров: Много ще ви бъда задължени, благодарен.
Водещ: Ами пожелавам ви успех и как да кажа, да намираме повече добри новини заедно, защото това е смисъла на журналистиката все пак.
Камен Воденичаров: Дано, дай Боже.
Водещ: Благодаря, Камен Воденичаров новият водещ на „В неделя с…” по БНТ1, предаването което се завръща от 3-ти октомври на екрана пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Добрата новина има ли място в медиите и има кой да я търси, заслужава си и да бъде коментирана. Всъщност това е добрата новина, която успяхме да открием днес в предаването, в което и колегите казаха, че има желание заедно да търсим добрата новина и заедно да я коментираме. И ще продължим да го правим, до следващата събота се разделяме с пожеланието за хубав ден.

Дарик радио, Седмицата | 25.09.2010 

Водещ: Седмицата ни ще бъде през погледа на Вяра Анкова, генерален директор на Българска национална телевизия. Здравейте.
Вяра Анкова: Здравейте.
Водещ: Много новини от БНТ в пресата тая седмица, БНТ прави софийски канал, Камен Воденичаров се връща в БНТ като водещ на „В неделя с…”, това е утре, нали.
Вяра Анкова: Не, „В неделя с” все още вървят повторения поради готовността на нашето студио което така е коментирано в обществото, „Студио 1”. Тъй като си прекратихме договора с НДК и фактически новото издание, ще започне на 3-ти октомври.
Водещ: Това е същото студио зареди което пък е заглавието „Шеф в БНТ с оставка за разходи по ново студио”.
Вяра Анкова: Да, виждате ли колко интересни заглавия има.
Водещ: Друго заглавие „Кой пречи на БНТ да печели от реклама”.
Вяра Анкова: Африканците примерно.
Водещ: Да, „Труд” отправи тази новина, цяла страница. И „Война за поста на Вяра Анкова”. Това като стария пост, директор на…
Вяра Анкова: Е това малко вече в жълтата преса отидохме с последното заглавие.
Водещ: Кое е важното заглавие за БНТ, кое е най-важното сега?
Вяра Анкова: Най-важното заглавие, ще успее ли БНТ да убеди обществото, че е истинска обществена телевизия. Това е въпрос както виждате поставям и смятам, че към това трябва да се стремят усилията на всичките мои колеги, защото все още БНТ не е извоювала така истинското признание за обществена телевизия и поради това, с всичките тези дебати, за нейното финансиране. Ако трябва да съм искрена, в момента най-основния проблем и така тема, която бих поставила е финансирането на БНТ.
Водещ: Бихте ли се съгласила да няма реклама, но за това пък всички нужни пари да идват през държавния бюджет, ако това не може да стане с такси?
Вяра Анкова: Не бих се съгласила, по няколко причини. Първо това е един доста рискован вариант, да поставиш една телевизия, която до сега е била така пазар поставена на медийната среда, да я превърнеш в играч, съжалявам за израза играч, който не е медийно поставен. Предполагам, че тука ще има един такъв момент на липса на конкуренция съвсем, на липса на борбеност, защото тогава никакви рейтинги няма да те интересуват, ти получаваш едни пари наготово и каквото и да произведеш, надали ще има някакво значение. За мен рекламата, спонсорството, означава една конкретност, която нито една телевизия доброволни не би трябвало да се лишава от нея. Друг е въпроса вече до колко трябва да има реклама БНТ, защото аз съм за ограничаване на рекламата на БНТ, но не в такива стойности, в които е в момента. Естествено, че когато една телевизия получава бюджет от държавата, не може да има и свободно абсолютно рекламно време. Но смесено, тъй наречено финансиране има в много обществени медии в Европа.
Водещ: А защо ви е повече рекламно време, когато ако е верен обаче анализа…
Вяра Анкова: Не пречат африканците, да.
Водещ: …не си запълвате и времето, което сте имали, например по време на Световното първенство по футбол?!
Вяра Анкова: Защото БНТ за мен до тази минута не е правила нищо, с което да си запълни рекламното време. Значи ние просто сме забравили, какво значи да продаваш не само рекламно време, а и продукция. Телевизионна продукция! Ето дори ще кажа, че в момента отиваме на изложението в Кан, с намерението да продадем продукция на БНТ.
Водещ: Какво ще се опитате да продадете? Кое според вас, някой може да купи в Кан?!
Вяра Анкова: Ами примерно прекрасни фолклорни предавания имаме, говорим не за филмова продукция. В Кан не се продават само филми, продават се телевизионни програми. Има прекрасни документални филми. Има прекрасни сериали. Така, че аз мисля, че ние трябва да станем една идея по-агресивни в продаваемостта. Но да се върнем на финансирането на БНТ, защото искам да изчистя този един момент, защото той е много важен. Тук в България говорим за три форми на финансиране, бюджет от държавата, реклами и такси. И тая дума такси плаши много хората. В Европа вече има доста други форми на финансиране на обществените телевизии. Например дъщерни дружества, акционерни дружества към държавата, публично частни партньорства, търговски организации извън БНТ, по-радикални форми, които ние тук въобще дори не обсъждаме.
Водещ: Какво ще правят те?
Вяра Анкова: Много фирми примерно са изнесли маркетинга навънка, филмопроизводството като дъщерна компания, техниката, като дъщерна компания. Да не говорим за това, че цели телевизии стават като акционерни дружества…
Водещ: Не само БНТ им поръчва, ами и други им поръчват!
Вяра Анкова: Да, те стават, ако оцелеят на пазара, оцеляват. Но това е една форма, в която ти изнасяш структури за финансиране без те да отежняват бюджета на телевизията.
Водещ: А вие мислите ли да го правите?
Вяра Анкова: Ние да мислим…
Водещ: Имате ли право всъщност?
Вяра Анкова: Не, нямаме, аз за това казвам, ние и да мислим в момента е малко Параграф 22 от това което мислим.
Водещ: Сега се мисли нов закон.
Вяра Анкова: Да, на мен ми е много интересно как ще…
Водещ: За радиото и телевизията или може би всички медии, но не е много ясно.
Вяра Анкова: Не знам все още, нямам яснота какво ще представлява този нов закон, за мен обаче трябва да има по-високо представителство на обществените медии в тази работна група, за момента то е на ниво юристи само.
Водещ: Трябва ли да се слее БНТ с БНР?
Вяра Анкова: Един изключително тежък въпрос, на който аз винаги съм казвал, че първо трябва да има един финансов анализ, защото ако ви попитам дали трябва да се слеете с друго частно радио примерно, може ли да отговорите без да имате целта и идеята, защо това го правим. Значи за мен първо трябва да се тръгне от едно друго стъпало, ако слеем БНТ и БНР, какво би донесло: а – на потребителите, общо казано зрители и слушатели; б – на държавата като финансиране; в – като каква структура искаме да изградим. Има много плюсове и минуси в едното и в другото. Но аз все още искам да видя финансовия анализ и идейния проект върху който след това да седнем да разсъждаваме.
Водещ: Т.е. няма да кажете, за или против? Понеже в БНР са категорично против като чели, защото то няма да е много сливане, а по-скоро вливане на БНР в БНТ…
Вяра Анкова: Аз не мога да кажа как ще е, защото и това не знам. В момента ние обсъждаме една така някакво, защо пък да не слеем БНТ и БНР, нали някаква идея. Но нека изходим от някаква базисна позиция на тази идея. Ако в тази идея наистина има добро така виждане за оптимизиране на структурите, за оптимизиране на финансирането, за оптимизиране работата на журналистите, защо не. Но за момента просто не виждам такова, не искам да обсъждам нещо…
Водещ: Няма ли просто логика в това, по-малко администрация, т.е. един човек ще върши работа и за двете, даже един репортер ще ходи на събитие и ще го разкаже с глас и видео?
Вяра Анкова: Значи един репортер е трудно да ходи на събитие, един, по простата причина, трябва да се направи едно доста странно програмиране, в което половината часове да се избере кога този репортер прави брейкинг нюс примерно за телевизията или за радиото го прави, ако събитието в шест часа примерно, когато и БНТ и БНР имат новини. Да не говорим, че реален аргумент, това, че и двете медиите ще почнат да предават едно и също в един момента и тогава пък ще се каже, защо тези пари въобще се изливат като няма някакво разнообразие на информацията и как ще се осъществи това, че все пак хората да получават различна информация, а едно и също по две медии, от един и същи човек. За мене, пак казвам, много неща, които трябва да се обмислят, преди да се вземе, колкото до администрацията, това което чух, напротив ще е разрасне, една шапка със зам. за БНТ и зам. за БНР, значи ние добавяме за момента една фигура административна, без да се знае на долу точно как се развиват нещата. Пак казвам, това за да може да стане, имало е времена, в които е имало БНТ и БНР заедно, даже момента имаме още собственост, които не сме разделили от онова време и се водят и на БНТ, и на БНР. Има много идеи, в които могат да се обмислят практично, но да се почне от нулата, а не от средата. В момента вървим от средна гледна точка и се чудим дали да тръгнем надолу и въобще да не го правим или да тръгнем нагоре и да го направим. За мен това не е вариант на работа.
Водещ: Какво мислите да променяте в програмата на БНТ? Ще има ли отговор на Байландо и Великолепната шесторка, хитовете от тая седмица на вашите частни конкуренти!
Вяра Анкова: Значи първо зависи какво значи отговор. Отговор ще има на БНТ, кога ще дойде този отговор е също въпрос на време, защото много добре знаете, че една програмна схема не се прави за един месец, нито за два. Тя трябва да бъде добре обмислена, точно като позициониране спрямо зрителя веднъж, кои са зрителите в този часови пояс и Б, като програма която предлага конкурентните телевизии. Какво и да предложим обаче, то няма да е в стила на Беландо или Великолепната шесторка, защото БНТ трябва да предлага различен, различна форма, различна програма, за да бъде обществена телевизия.
Водещ: Нещо като „Голямото четене”.
Вяра Анкова: Ами има различни форми, ето Би Би Си не само с новини и документални филми, разгледах каталога последния който е на Би Би Си, там има изключително развлекателни формати, има състезания, много реалити. Така, че една обществена телевизия не означава да бъде скучна, тя трябва да има, тя трябва да има развлечение на всяка цена, за да може да си изпълнява и другата част, която е по-строгата, по-обществената, по тази която трудно достига до хората, тази която не може да има рейтинг и за която БНТ получава субсидия.
Водещ: Частните телевизии като чели успяват повече и със сериалите въпреки, че вие правите редовно конкурси за сериали. Как ще отговорите на „Стъклен дом”, „Забранена любов”?
Вяра Анкова: Частните телевизии развиха тази една тенденция към сериали, която е много хубава, защото за мене българските филми трябва да се развиват и това е ангажимент на всички телевизии, не само на обществената телевизия, която има най-сериозния ангажимент, защото знаете, че 10% от нашата субсидия трябва да отиват за финансиране на българското филмопроизводство. Ще отговорим с една нотка комерсиалност в идейните проекти, които предлагат. Значи самите творци, когато предлагат за БНТ, предлагат по-консервативни проекти. Просто БНТ трябва да излезе от образа си на тази държавна тежка структура, в която ти като влезеш почваш по различно да мислиш, различно да говориш и различно така да правиш програма. Не знам дали да бъдеш скучен или по-скоро да бъдеш така по-официозен да го наречем. Да ползваме тази дума. Значи вече хората имат така доста голям поглед върху филми, върху програми, ние трябва да отговорим на техния интерес, поддържайки обаче един много добър стандарт. А колкото до частните телевизии, защо имат този интерес, изведнъж, защото той се появи в последните няколко години. Преди частните телевизии нямаха интерес към филмовото производство, това е един отговор на продуктовата реклама за мен, като чисто финансиране, която влезе и ето тука ми е другия въпрос! Защо продуктовата реклама беше забранена на БНТ в предаванията ви, не в предавания, за които ние говорим за обществени теми и политика. Но за предавания, които са развлекателни формати. Аз нямам отговор на този въпрос въпреки, че не изморявам да питам.
Водещ: Имате предвид да сложите чаша определена минерална вода, нали за това говорите и да вземете пари на тоя дето е произвел тая вода?
Вяра Анкова: Да, но ние ще вземем от бизнеса пари, няма да натоварим държавата, за да се образува една продукция, която е развлекателна. За мен държавата и ние ще го предложим, това трябва да си изясни ангажимента, който иска от БНТ. Когато на държавата и е ясно, че тя иска 10% новини, примерно говоря, 12% политически предавания, 2% детски, толкова образователни и за това получава пари БНТ, а за другото което е развлекателна продукция, шоу, реалити и т.н. БНТ трябва сама да си изкара парите, когато има едно такова разделение, тогава няма да има и разговора, защо на БНТ и се дават тези пари. Защо те не и се дават даром, БНТ има една изключително тежка функция и тя е да може да прави програма при всичките извънредни неща, които се случват в държавата и тя трябва да реагира. Ето преди няколко дни с, имаше така разговор между нас и Светия Синод по повод на шествия, Литийното, защото те в шест часа искаха да направят изявление по БНТ, което щеше да размести цялата програма от шест до осем, говоря за такава реакция, за два часа. Бяхме така много кооперативни и те показаха разбиране от това, но понякога има ситуации, в които ти трябва да реагираш и да си разместиш програмата и за това много трудно да направиш една дългосрочна програма на една обществена телевизия, още повече с някакви концерти, в които половината институции пишат, че ето организираме концерт, нека БНТ да ни бъде медиен партньор, съгласна съм, но за да бъде БНТ медиен партньор, а тя има определен брой разходи, за да може да участва като медиен партньор, трябва да види и къде да го излъчи в програмата си, защото обикновено сме информирани за това около 20-на дни предварително, докато започнат преговорите стават две седмици и програмата вече е пусната. А да не говорим, че ти не може да търсиш и сериозна продаваемост на тази програма като информираш рекламодателите две седмици преди събитието.
Водещ: Както разбирам имате аргументи, вие искате повече пари от държавния бюджет догодина?
Вяра Анкова: Значи аз не искам повече пари от държавния бюджет догодина, искам ясно схема на финансиране на БНТ. Дали ще е през бюджет, дали ще е през реклами, дали ще е по-радикална реформа в закона.
Водещ: Това с такси според вас ще стане ли някога?
Вяра Анкова: За мен лично ако трябва да кажа, всички така… ето изслушвам много мнения, нали как трябва да се въведат таксите. Аз лично смятам, че таксите са една остаряла форма на финансиране на обществените медии трудно се гарантира събираемост на тези такси и много държави вече се отказват от тези такси за финансиране на обществени медии.
Водещ: Как бихте подредила новините тая седмица? Не знам дали чухте дебатите, някои от тях много горещи в „Седмицата” от началото!
Вяра Анкова: Това е един много труден въпрос и сега не искам да се обръщам към моето битие на директор на Информация в момента.
Водещ: Коя новина е … на седмицата?
Вяра Анкова: Аз ще подходя не от новинарска гледна точка в момента. Ще подходя от човешка гледна точка. Изключително интересен ми беше дебата за вероучението в българското училище. И тука подхождам като, даже като майка, защото си задавах въпроса дали искам моите деца да учат…
Водещ: Искате ли?
Вяра Анкова: Ами честно да ви кажа, да. Защото смятам, че нещата не трябва да бъдат задължителни, да но нашите деца, трябва да имат представа от религията, от това което учи църквата. Ние имахме в нашия сутрешен блок съжалявам, че въвеждаме БНТ тука в една друга медия, но имахме един интересен разговор в сутрешния блок, в който се разбра, че дори това да бъде заместено с Етика като предмет, също е така една основа за възпитание бих го казала на нашите деца, да съгласна съм…
Водещ: …в детайла обаче.
Вяра Анкова: Значи съгласна съм, че е много проблемна тема.
Водещ: Защото църквата иска да е задължително! Министъра казва, добре, ама какво ще учат другите деца, които не са православни, защото църквата иска православието, казва гърците са се отказали даже да е задължително!
Вяра Анкова: Да, аз не знам дали предмета трябва да бъде вероучение, но нещо като теория на религиите, в които хората да се запознаят, т.е. децата да се запознават с теориите на различните религии…
Водещ: Ами те ги учат, … в пети клас учиха по един срок това, религия по религия! А църквата не иска това, дебата е друг, те искат да се учи от предучилищна до 12 клас.
Вяра Анкова: Е сега от предучилищна до 12 клас е. Аз смятам, че в момента в който се изясни точно какво иска църквата и се направи един разумен компромис и съм съгласна с това, че преди да се въведе това в училищата, ние трябва да почнем да посещаваме църквата. Защото аз знам много хора, които като така в частен разговор казват „Аз съм много религиозен”, обаче тяхната религиозност се състои в това на Великден да отидат на църква. Религиозността за мене я носиш ти, това е състрадателност, това е отношение към хората. Първо, даже преди посещаването на църквата бих казала, дори едно посещение на църква не прави човека религиозен.
Водещ: Въпроса е как да го разкажеш това например през медиите, вие имате предаване в неделя.
Вяра Анкова: Да, ние имаме, …то е в събота вече.
Водещ: Аз поне, аз в събота няма как да го гледам.
Вяра Анкова: Да, то в събота го преместихме, точно поради…
Водещ: В Дарик Ники Кънчев кани един свещеник който казва по нещо, кратко в предаването „България следобед”, Шоуто на Ники Кънчев. Въпроса е, че вече разказа който очакват хората е по друг начин, не по начина по който май си го представят свещениците.
Вяра Анкова: Аз съм съгласна с това, децата вече са съвсем различно поколение, ако ние искаме да ги доближим до църквата през една старомодност, няма да успеем.
Водещ: Във върховно славянство.
Вяра Анкова: Да, няма как да успеем. Така, че тук има много работа църквата. Аз винаги съм се възхищавала, честно казано от гръцката църква, защото гръцката църква намира начин да стигне до хората.
Водещ: Ама там вървят обаче часове литургии в неделя сутрин по техните обществени телевизии. Вие виждате ли го това да го направите в БНТ сутрин от 8 и половина до 11 и половина една литургия от „Св. Александър Невски”, не само за Великден и Коледа.
Вяра Анкова: Примерно, ако поканите Тончо Токмакчиев тука, той ще ви кажа, защото съм водила този разговор с него, как трябва БНТ да излъчва в неделя литургията. И на много хора мнението е такова и това е практика по цял, нали доста държави от ЕС.
Водещ: Да, германците го правят, също съм гледал.
Вяра Анкова: Но, само тука пак казвам, за да върна темата към БНТ. Че всичките тези телевизии, които го правят, не са с един канал. Гръцката национална телевизия като национална телевизия не излъчва, смисъл като национална телевизия излъчва но не по основния си канал. Т.е. ето това е другия разговор за БНТ, защото на тази обществена дискусия, която беше в Министерски съвет, така чух мнение „Ами защо като нямат пари, БНТ трябва да имат още канали, защо не си спрат регионалните центрове” или пък имаше дискусия за сателитния канал дори.
Водещ: Колко канала трябва да има според вас една национална телевизия на България?
Вяра Анкова: Значи каналите също са финансово обусловени, нали не можем да кажем „БНТ иска да има шест канала”, но една национална телевизия, за да изпълнява обществената си функция, говоря за обществена телевизия, трябва да имат поне две канала.
Водещ: Та по единият върви литургията, парламентарния контрол!
Вяра Анкова: Дори и за това, само че нямам намерение като има два канала, да предложим единия да бъде комерсиален, а другия обществен, но има ситуации, в които ти трябва да отговориш на зрителския интерес. Така, че има две примерно предавания, които текат по едно и също време. Ние наскоро имахме такъв случай със световното и волейбола. Когато се чудехме какво направим, защото волейбола може да не свърши, а мача за световното почваше. В единия момент, щяха да ни ругаят феновете на волейбола, в другия на футбола. Т.е. правилна позиция нямаш, слава Богу така свърши в една критична ситуация и можахме да реагираме. Но ето имаше реакции за олимпиадата, защо това не сте пуснали, защо онова не сте пуснали, когато беше. Не може в един канал да пуснем всичко и да има той нормална програма.
Водещ: Като говорите за два, говорите за два национални канала, различно от това което ще правите софийския канал?
Вяра Анкова: Софийския канал лицензията, която БНТ е получила при предишното ръководство. Тя е кандидатствала и е получила такъв лиценз. За мен така правилното нещо е да се направи по подобие на немската телевизия национален регионален канал, в който да се обединят ефирите на всичките центрове, плюс на софийския канал.
Водещ: Т.е. в различни часове пояси, София от 8 до 9, 9 до 10 Благоевград, Пловдив до 11.
Вяра Анкова: Да, но тогава се спестява изключително голям разход и за излъчване и за преповтаряне, за сега в момента четирите центъра имат много голямо продукция, която се преповтаря. Всички правят примерно културни предавания. Защо когато ти можеш в тези пояси да ги обособиш спрямо спецификата на региона и да направиш една много различна продукция, която да предложиш на зрителя и да национална и да е 24 часа, защото за мене в днешно време да имаш канал, който е шест или осем часа и през останалото време…
Водещ: Я работи, я като пуснеш…
Вяра Анкова: Как като зрител почваш да го гледаш. Това просто е, ето това ако продължава така, наистина не трябва да има такава форма. Тогава и аз ще кажа, дори и ще се замисля дали да правим регионални програми, ако те са по шест часа, защото те не стигат до зрителя. Една телевизия в днешно време, трябва да бъде 24 часа. В този ред на мисли искам да кажа, че обсъждахме антикризисни мерки преди, още не бях генерален директор и стигна също до една безумна идея в телевизията, в един така разговор в работна група, как ето предвид оптимизиране на разходите, трябва БНТ да спре да излъчва в 12 часа и цяла нощ няма програма, завърта се ако си спомняте едно време БНТ как свършваше с едно такова въртящо се и химна в 12 и почваме в 7. Значи това е толкова остаряло мислене, просто вие сте човек, който следите…
Водещ: А няма ли да е лесно сега с цифровизацията, да направите. Всъщност искате три канала, един национален, все пак ви разбрах малко по комериален, един където да вървят важни неща като литургиите и парламента, и регионален включвам и София.
Вяра Анкова: Все още не знаем колко канали ще имаме, за да може да коментираме какво ще е тяхното съдържание. Но при всички случаи, когато се даде избор на БНТ и възможност за повече канали, той не би трябвало да бъде само на тази, трябва да се появят на тази идея имам в предвид, трябва да се появят тематични канали. Защото има много…
Водещ: Което правят частните телевизии, филми, даже комедии свързани!
Вяра Анкова: Но това за мен не са канали, защото те предлагат готова продукция, те нямат специфични предавания за момента, в повечето от тях, не говоря за всички. Говоря за канал в който да има собствена продукция не само да пусне филмов канал или…
Водещ: /…/
Вяра Анкова: Да, говоря за канал за със собствена продукция. Тогава може да се помисли както в повечето държави има културен канал, но това не значи филмов, не значи театрален. Говорим за културен канал, който да представя цялата културна идентичност на нацията, да има детски канал. И нещото което ние така, първите неща, които ще направим, да се направи портал на БНТ в интернет, защото ние трябва да започнем да развиваме и интернета, трябва да обърнем внимание на такива съвместни форми на излъчване между интернет телевизия, това е бъдещето и има страшно много вече такива проекти, ето…
Водещ: Ще ви трябва ли някакъв етно канал, предвид всички дебати, които сега текат по ромския въпрос. А и може би така ще си решите и вечния проблем с част от партиите в България с турските новини!
Вяра Анкова: Значи, това искам да кажа, в цяла Европа има новини на езика на етносите, даже на етносите. Но те са в регионален ефир. Ако се появи такъв регионален канал за който говоря национален, този дебат няма да го има в България.
Водещ: Добре, Вяра Анкова в „Седмицата” и бъдещето на БНТ, през нейният поглед.