в. 24 часа | Йоанна ИЛИЕВА | 26.07.2010

"Нямам време да чета вестници, информирам се от интернет. Този отговор се чуваше често от кандидатстудентите по журналистика на устния изпит в УНСС, състоял се вчера. Темата за икономическата криза поизпоти кандидатите, докато коментираха фактите за България и антикризисните мерки на правителството. Повече ги затрудни обаче въпросът "Какво представлява Лисабонският договор?" Само няколко души знаеха отговора.
Младежите признаха, че са очаквали по-лесни въпроси. "Не можах да се сетя навреме какво е Лисабонският договор. Откъде да знам, че ще ме питат и за Европейския съюз?", отсече притеснено момиче.
На устния изпит се явиха 173-ма кандидати, получили оценка, не по-ниска от 4,00 на писмения. Те се борят за 50 места. Конкуренцията тази година е помалка в сравнение с миналата. Момчетата имат по-голям шанс, защото по традиция са по-малко от момичетата, а местата са по 25 за всеки пол.

Стр. 7

в. Пари | Ани КОДЖАИВАНОВА I 26.07.2010

Фирмените събития вече са нещо обичайно. Дотолкова обичайно, че най-често са скучни и отегчителни, защото си приличат и рядко успяват да блеснат с някаква оригиналност. Може би заради липсата на въображение от страна на компаниите, организиращи събития, а и на самите клиенти се залага предимно на стандартните процедури – презентация, музика, коктейл… Всичко обаче се променя, ако просто сменим средата. Например вместо на земята събитието се случи във… въздуха.
Иновативната концепция се нарича Dinner in the Sky и срещу сумата от 9 хил. EUR предлага уникална вечеря на платформа, издигната от кран на близо 50 метра над земята. Мобилната гонструкция позволява това да се случи във всяка една точка на България, като единственото условие е да има около 300 кв. м чисто пространство.

Летящият белгиец

Оригиналната идея е на белгиеца Дейвид Гизел, собственик на фирма за строителна логистика и фен на екстремните спортове, но атракцията се предлага вече в над 30 страни в Европа чрез фирми партньори. У нас това са две компании – Right Rental и 24-7 Event Company, които са и собственици на платформата.
Засега в България това се е случвало само два пъти – в София за рождения ден на "Глобул", както и в Пловдив, когато вечеря в небето беше организирана и за участниците в третия сезон на "ВИП брадър".

Резервирай ми облаче

Обикновено хората търсят "Вечеря в небето" като действащ ресторант и искат да запазят места за него като нещо непознато и екзотично. "Тази услуга в България ще бъде предложена след година-две, когато планираме платформата да заработи като ресторант. В момента търсим правилните локални и партньори. Сега тя се предлага само за корпоративни клиенти, като гамата от събития е много широка – пресконференции, конференции, тиймбилдинг, представяне на продукти, ВИП или работни вечери, тестинг на храни и напитки и каквото друго се сетите. Специален екип може да разработи креативна концепция за всеки клиент", казва Калоян Лалев от 24-7 Event company. Друг вариант е платформата да се наеме и за сватба, но засега това още не се е случвало на родна почва.

Нещо витае във въздуха…

Платформата има 22 места, които са монтирани около правоъгълна маса. Гостите, разбира се, са пристегнати с колани, подобно на екстремните атракциони в лунапарковете. По средата на платформата са разположени храната или техниката за презентацията (зависи каква е целта ви) и персоналът, който ви обслужва – до петима души: готвачи, сервитьор, фотограф и др. Кранът издига платформата на височина между 40 и 50 метра и…Voila! Локацията почти няма значение, но практиката в Европа показва, че най-предпочитани са туристически комплекси, паркове, крайбрежията или просто над улиците на града – навсякъде, откъдето се открива красива гледка.
Вечерята във въздуха е най-атрактивният вариант. Готви се направо горе, като не е разрешено да се ползва открит огън поради съображения за сигурност, но може да се готви на електричество или барбекю с газ. За улеснение компаниите собственици работят с кетърингова компания, но разбира се, се съобразяват с индивидуалните желания на клиентите.

Екcтpитe

Предлагат се и други екстри според нуждите на събитието – ефектно осветление, озвучаване, TV екрани, както и съдействие по цялостното организиране на събитието. Ако е студено, Dinner in the Sky предлага и система за отопление с инфрачервени лъчи.
Допълнително се предлага и още една платформа, на която може да бъде настанена някаква атракция – диджей, музикална банда или пък продукт, който компанията иска да представи – например автомобил. Друг плюс за компаниите е възможността за реклама на клиента благодарение на поставения отдолу транспарант, на който може да се сложи неговото фирмено лого.

Стр. 16

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

www.hotnews.bg | 26.07.2010

Лора Крумова е в дълъг отпуск, който май няма да свърши с края на лятото. Тя вероятно няма да се върне на екрана наесен, казаха от Нова тв, цитирани от "24 часа".
За разлика от нейните партньори, които често се сменят, Лора неизменно води сутрешния блок от 5 години. Затова сега продуцентите са й дали възможност да си почине, както и сама да реши дали иска да води сутрин, или да започне друго предаване.
Витомир Саръиванов и Ели Гигова – двама бивши спортни водещи, ще станат новите лица на “Здравей, България” наесен..
От Нова тв са предложили на Никола Стойнов, който смени Милен Цветков, отново да се върне, но само като водещ на спортната рубрика в “Здравей, България”. Той е отказал.
Промените все още се обсъждат, решение вероятно ще има през август.
Дотогава – през първите 2 седмици на август, “Здравей, България” ще излъчва от плажа на Варна. “Всички излизат в отпуск и е нормално да потърсим по-лежерен формат”, каза продуцентът на блока Асен Григоров.

Оригинална публикация

APRA Porter Novelli I 27.07.2010

Агенцията ще се бори в две категории за наградите на американското издание PR News

ПР aгенция APRA Porter Novelli е единствената българска компания, достигнала до финал в две от категориите на наградите Platinum PR Awards тази година, които се раздават от PR News – едно от най-уважаваните издания за комуникации в САЩ. Номинациите на агенцията са в категориите „Лансиране на нов продукт“ и „Глобална ПР кампания“, съответно за кампаниите за NESCAFE DOLCE GUSTO на Нестле България и 100 години независимост на Република България. Всички финалисти могат да бъдат видяни на: http://www.prnewsonline.com/awards/platinumpr2010_event-finalists.html 

PR News е седмично издание за комуникации с над 60-годишна история, което се интересува от най-значимите проекти, идеи и хора в ПР бизнеса. Всяка година експерти и екипи от цял свят се състезават за наградите Platinum PR Awards, които тази година ще бъдат раздадени в началото на октомври в хотел Grand Hyatt в Ню Йорк. Сред финалистите в категориите, където са номинациите на българската агенция, са и The Coca Cola-Company, Saab Automobile AB, Intel Corporation Global Communications Group и др. 

APRA Porter Novelli беше единствената българска агенция със статуетка на международния PR конкурс SABRE, проведен по-рано тази година, в категорията „Медийно позициониране“, за съвместен проект със списание National Geographic. Агенцията е сред основателите на Българската асоциация на ПР агенциите /БАПРА/. Клиенти на компанията са HP, Coca-Cola, Нестле България, Санома Блясък България, Майкрософт, Ромпетрол България, Сименс България и много други.

Оригинална публикация

в. Труд | Доротея ИВАНОВА | 24.07.2010

Телевизия без скандали ще гледаме наесен. Или поне така обещават продуцентите от "Олд скуул", които тази година ще правят две предавания по Нова тв – "Истината за нас" и "Bailando – сцена на мечтите".
Би Ти Ви пък ще отговори на удара с благотворителното шоу "Великолепната шестор-ка", където популярни лица пеят кой както може в подкрепа на благородна кауза. Другата
тежка артилерия на телевизията срещу Нова ще е сериалът "Стъклен дом", който вече ще се излъчва два пъти седмично през делничните вечери.
"Bailando – сцена на мечтите", което ще се завърти от септември, е българска компилация от две много популярни мексикански предавания – "Пей за мечтата си" и "Танцувай за мечтата си". В родния вариант на шоуто обикновени хора ще пеят и ще танцуват в продължение на 3 месеца под ръка с популярни личности. Голямата награда този път няма да е нито кола, нито пари, нито апартамент, а сбъдване на съкровената мечта на участника (виж интервюто долу).
"Истината за нас", другото ново предаване на Нова тв, въобще няма да прилича на "Цената на истината", твърди психоложката на шоуто Ани Владимирова. Сгодени двойки ще седнат на детектора на лъжата, за да си кажат истината в очите. Въпросите, на които ще отговарят, ще бъдат измислени от самите участници. А наградата ще е 100 000 лв. Досега 460 млади двойки са попълнили анкетни карти за участие.
"Великолепната шесторка" ще се завърти в ефира на Би Ти Ви през септември. Водеща ще е Ани Салич. Заради ангажимента си съм шоуто тя ще трябва за кратко да напусне новините на телевизията, а за нейна заместничка се спряга Виктория Петрова. Каква ще е каузата, за която този път ще се събират пари, продуцентите от "Глобал филмс" още не издават.
Преди 2 г., когато шоуто се завъртя за първи път по Би Ти Ви, бяха събрани над 1,8 млн. лв. за децата от дома за деца в неравностойно положение в село Могилино.

Стр. 21

в. 24 часа | 24.07.2010

Волен Сидеров прави партийна телевизия с име “Атака". Това научи “24 часа" от запознати с тайния до този момент проект.

Той е в доста напреднала фаза и се очаква програмата да тръгне през есента. За целта вече почти е оборудвано помещение за тв студио до редакцията на вестник “Атака", което стояло празно.
Предстои да се купи техника и да се назначат журналисти и технически лица. Първоначално медията ще излъчва само в интернет, но амбицията е да се включи в пакетите на кабелни оператори. Предвижда се 24-часова програма. Тя няма да е само партийна пропаганда – ще има документални поредици и развлекателни програми. Главен герой в една от тях вероятно ще бъде самият Волен Сидеров, издадоха посветени в плановете на лидера. Грубата концепция била той да е нещо между водещ и жури в шоу, което на живо ще подбира млади лидери – по подобие на тв риалити. А наградата за победителя щяла да е реална политическа кариера, например избираемо място в листите за депутати или общински съветници.
Не било изключено в програмата да се включи и друга звезда от ПГ на “Атака" – красивата депутатка Калина Крумова, която е със солиден опит като водещ в тв СКАТ. Именно оттам тръгна и голямата популярност на Волен, който имаше рубрика всяка вечер. След парламентарните избори обаче бургаската медия и “Атака" развалиха отношенията си.
Телевизия “Атака" ще се финансира от държавната субсидия на партията, ще се търсят и спонсори.
“Ако реша да направя такова нещо, ще го направя. И то добре", отклони въпросите по темата самият Волен Сидеров.

Стр. 4

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 24.07.2010

Кое е по-опасно – да отразиш в медиите военните действия в Ирак или да пишеш за корупцията по високите етажи на властта? Според последните статистики второто е по-смъртоносно за журналистите. Все повече репортери загиват не по време на военни действия в опасни райони на света, а в собствените си страни. Разследванията са новата смъртоносна заплаха за журналистите. Последната, засега, жертва бе гръцкият журналист Сократис Гиолиас.

Покушението над Гиолиас стресира Гърция

Трийсет и седем годишният шеф на новините в радио "Тема" и един от създателите на блога за разследвания "Гризачи" бе разстрелян с 20 куршума пред жилището си в Атина. Непознат мъж позвънил на входа на Гиоли-ас сутринта и му казал, че някакви типове се опитват да задигнат колата му. Журналистът оставил вкъщи бременната си съпруга и малкия си син и слязъл да провери какво става. На входа го посрещнали трима и започнали да стрелят. Това е първото посегателство върху живота на гръцки журналист от 20 години насам, отбелязаха местните медии.
Полицията свърза убийството с терористичната организация "Секта на революционерите". "Ройтерс" припомня, че групировката се появи през февруари 2009-а когато извърши въоръжено нападение срещу полицейски участък в южната ни съседка. Няколко седмици по-късно двама мъже с качулки стреляха по сградата на гръцката частна телевизия "Алтер" в югозападната част на Атина. Нямаше ранени. "Сектата на революционерите" обикновено поема отговорност за нападенията си на компактдискове, които изпраща до медиите. В изявленията си организацията заявява, че нейна мишена са полицията, политици, адвокати и журналисти.

Сократис Гиолиас стана популярен в Гърция около съвместните си разследвания с колегата си

Макис Триандафилопулос от телевизионния канал "Алтер". След това работи в анонимния блог "Гризач", нашумял с поредица от горещи разследвания. Все още не е ясно какво точно е написал или е искал да напише Сократис Гиолиас, преди да бъде разстрелян. Неговата смърт обаче накара представители на медиите, бизнеса и правосъдието в Гърция да поискат охрана от властите в страната, съобщава в. "Вима". Тревогата се е засилила поради факта, че конкретната организация реализира заплахите си за убийството на журналисти, отправени от нея преди година и половина. За първи път страхът от действията на въоръжени групи е обхванал почти всички в Гърция, изтъкна "Вима". "Първоначално мнозина смятаха, че "Сектата на революционерите" играе някаква игра за сплашване, сега обаче всички усещат какви са нейните цели, но никой не знае коя ще е следващата й жертва", писа още вестникът, позовавайки се на източници от полицията.

2009-а с черен рекорд

През последните две години убийствата на журналисти в света се увеличават. Констатацията е записана в доклад на ЮНЕСКО. Също там се твърди, че 60% от жертвите сред журналистите са в държави, които не са във война, но в които публикуването на информации по по-деликатни теми е опасно.
По данни на организацията на ООН през периода 2008-2009 г. са убити 125 журналисти в 27 страни. Сто двайсет и двама са били репортерите, загинали, докато изпълняват професионалните си задължения през 2006-2007-а. До неотдавна 2006 г. държеше черния рекорд по най-голям брой убити журналисти – тогава насилствено бе отнет животът на 69 представители на медиите. Но 2009-а я измести със 110 жертви. Това е рекордно висок брой за последните десет години, категорични са експертите от Международния медиен институт във Виена в доклада си "Преглед на свободата на печата в света". Институтът обединява мненията на главните редактори на водещи медии от 120 държави.
Азия е бил най-опасният за репортерите и операторите район, където смъртта е покосила 55 души. Трийсет и осем са загиналите във Филипините, като 31 от тях са жертва на въоръжено нападение на автомобилната им колона на 23 ноември в южната част на архипелага.
Осем журналисти загинаха при насилието в Пакистан след началото на военната операция на правителството срещу талибаните, трима не се прибраха от репортажите си в Афганистан, 24 – от Латинска Америка, 14 – от Африка.
Жертвите в Близкия изток са шест, от които четирима са работели в Ирак. Там броят на убитите журналисти намалява заради завишента сигурност, посочват в доклада си експертите от ЮНЕСКО. Седем пък са репортерите, ликвидирани в Европа през 2009-а – петима в Русия, един в Турция и един в Азербайджан.
Над 800 са жертвите от 1992 г. досега
Това показва "броячът" на нюйоркския Международен комитет за защита на журналистите (CPJ). Той дава подробна информация за всичките 819 случая. Според статистиката му 72% от журналистите са станали жертва на преднамерено убийство. И едва 18% са загинали във военни действия. "Изглежда, че разследването на фактите около корупцията в Москва, Манила или Загреб може да се окаже също толкова фатално, колкото и осветляването на случващото се по време на война", написа преди време в коментара си за "Уолстрийт Джърнъл" професорът в Юридическия факултет на университета "Чапман" Джон Хол.
Американците са изчислили още, че Ирак, Филипините, Алжир, Русия и Колумбия са най-смъртоносните държави за репортерите (виж карето). В тях са загинали най-голям брой представители на средствата за масово осведомяване.
Деветдесет и три процента от жертвите са мъже, като 57% от загиналите са работили за печатни издания, а останалите – за телевизии, радиа и за ИНТЕРНЕТ сайтове. От загиналите 4% са били издатели или собственици на медии, 6% – продуценти, а 13% – на свободна практика. Трийсет и осем на сто са били с ресор "Политика", 35% са били военни репортери, 21% – разследващи. Любопитното е, че 3% от убитите са били спортни журналисти.
Комитетът за защита на журналистите подчертава още, че при 89 на сто от случаите извършителите не са разкрити. Едва за 4% има наказани. За предполагаеми поръчители на убийствата най-често се смятат политически групи. Представители на правителствата са замесени в тях в 24% от случаите. Криминалните групировки са участвали в 13% от покушенията над журналисти, а 5% "дял" имат военните. Миналото лято Международният комитет за защита на журналистите осъди неразкритите убийства на 17 руски представители на средствата за осведомяване от 2000 г. досега и предупреди, че критичната журналистика може да се превърне в несъщесвуващо понятие в Русия.
Има ли подобен казус с критичната журналистика в България? Слава Богу, в най-новата ни история нито един журналист не е платил с живота си за написаното или казаното от него. Въпреки това побойниците на главния редактор на сайта "Фрог нюз" Огнян Стефанов, който оцеля по чудо, не са известни. Нито пък тези, които поставиха бомба във входа на разследващия репортер от "Нова телевизия" Васил Иванов, и отново по чудо нямаше пострадали. Подобни истории със сплашване и физическо насилие се "случват" на мнозина. Увеличава се броят на засегнатите в провинцията, настъпили нечий феодален интерес. За повечето от тях до националните медии почти не стига информация – проблемите, както се казва, се "локализират на място". Или се "разрешават", като някоя професионална организация изпрати протестно писмо. До медиите.
Експерти твърдят, че разследващата журналистика у нас не е, каквато е в Европа. Тоест не е така ефективна и от нея нямало последствия в обществото. Тезите им обаче се оборват донякъде с първата оставка на политик заради намесата му в журналистическо разследване (заместник-председателя на ГЕРБ и шеф на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов). Според други медийни специалисти разследващата журналистика в България почти липсва. И причините трябвало да се търсят още на скамейките в Журналистическия факултет и в особеностите на отношенията между властта и медиите в нашата страна. А те през последните години са особено топли.
По света са убити повече журналисти заради разследвания за корупция, отколкото във военни конфликти.

Стр. 36

PRESS.dir.bg I 26.07.2010

Желаещите PR специалисти могат да се включат като разработят идейна концепция за популяризиране на дейността и подпомагане на целите на неправителствена организация, работеща с надарени деца. Единственото условие е преди това да са подали документи за обучение в квалификационната програма на CIPR. Условията на конкурса ще бъдат оповестени в началото на септември 2010г., когато приключва регистрацията за обучение в програмата.

Най-добрият PR проект ще бъде оценен от жури с участието на български PR специалисти, преподаватели и PR професионалисти от Великобритания. Проектът-победител ще бъде предоставен на избрана от Apeiron Academy организация-партньор. Apeiron Academy ще осигури последващо професионално консултиране за постигане на заложените в проекта цели.

Организацията, която иска да се възползва от подкрепата, трябва да отговаря на няколко изисквания – да има активна дейност през последната една година, да работи по образователни проекти за поощряване, подпомагане и развитие на детски таланти. НПО –та, покриващи тези изисквания, имат възможност да заявят желание за участие в инициативата до 30 август 2010г. като се свържат с екипа на Apeiron Academy.

През октомври в българския акредитиран център на института ще стартира за четвърта поредна година обучението в квалификационната програма “Diploma in PR” на the Chartered Institute of PR. Близо 30 специалисти от банковия, финансовия, хранително-вкусовия, телекомуникационния и административния сектор вече получиха престижната международна диплома, признаваща висок професионализъм в сферата на PR и комуникациите. Обучението в българския център се води от акредитирани преподаватели от Великобритания на английски език. До 10 август 2010 г ще продължи ранното записване за студенти.

—–

За CIPR Diploma in PR
CIPR Diploma in PR е най-престижната и висока квалификация на Британския институт за PR, и вече има 3 успешни випуска в България, които са преминали етапите на оценяване и са получили международно признати сертификати. Обучението в квалификациите на Института за PR дава достъп до последни достижения в професията в Европа, както и включване в международна професионална мрежа за обмяна на познания и опит.
CIPR Diploma in PR е програма, предназначена за по-опитни специалисти в сферата на комуникациите, които желаят да разширят знанията и разбирането си за теорията и практиката, за да се превърнат в способни и ефективни професионалисти. Учебната програма се фокусира върху PR като стратегическа функция. Курсът дава информация за съвременните способи в управлението и практикуването на пъблик рилейшънс. Квалификацията е призната от английски университети, където студентите на CIPR могат да продължат обучението си.

Пълна информация за курса, включително програма, условия за кандидатстване и график на занятията, можете да откриете тук.

За Apeiron Academy, Акредитиран квалификационен център на the Chartered Institute of Public Relations (CIPR, UK)
През 2006 година Apeiron Communication премина успешно процеса на акредитация и получи статут на Aкредитиран център на CIPR.

CIPR Advanced Certificate in PR и CIPR Diploma in PR са основните квалификационни програми на Института, чиито първи курсове започват през м. Октомври 2006 г. в България и като част от програмата на Apeiron Academy. От януари 2010 година към тези програми беше добавен и Сертификата за вътрешни комуникации, като по този начин българският акредитиран център стана първия център извън Великобритания, който получава лиценз за преподаване на тази квалификационна програма.

Apeiron Communication, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите в България като следва и прилага всички изисквания и критерии за качество и стандарт на обученията на CIPR. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на програмите за Сертификат за напреднали на CIPR (CIPR Advanced Certificate in PR) и Дипломата на CIPR (The CIPR Diploma in Public Relations), които са собственост на Института.

Допълнителна информация: http://bit.ly/doqryV

в. 24 часа | Иво СИРОМАХОВ | 24.07.2010 

"Кък тъй нямаш туитър? Мноу си злье ве, чуйек!"

Тези смразяващи думи излязоха от устата на една зашеметяваща секскифла с огромни гърди, пред които благоговеех. В този момент усетих, че шансовете ми някога да пипна тия гърди съвсем избледняват, но не можех да приема факта, че причината за това е неучастието ми в поредната виртуална мрежа.
Прибрах се вкъщи мрачен и твърдо решен да прегърна новите средства за комуникация и да се влея най-после в потока на ония жизнерадостни, активни, модерни хора, които живеят весело и задружно в голямото интернетсемейство.
Да, ще се регистрирам в “Туитър"! Но дали няма да се повтори горчивата одисея, която преживях във фейсбук? Не бих преживял отново унижението да ме призовават да изравям компири в разни ферми и да се присъединявам към групи на хора, които са обединени от свещената кауза да си обръщат възглавницата откъм студената страна.
Оказа се обаче, че “Туитър" предлага друг тип удоволствия. Доколкото схванах, идеята на тази мрежа беше да споделяш с хората радостите и несгодите си, но с не повече от 140 знака.
Това ограничение ми хареса. Предполагам, че дори най-голямата простотия би могла да изглежда някак приемлива, когато е лимитирана в определен брой знаци.
Направих си акаунт в “Туитър", сложих там една по-пичовска високомерна снимка, тип “аз съм над нещата", и зачаках какво ще се случи.
В първите два дни не се случи нищо. Обзе ме подозрение, че не правя нещо като хората, затова се порових във форумите, за да разбера как трябва да се държа в туитър обществото.
Форумците ме посъветвахада стана последовател на разни хора и по този начин да им дам възможност да ме осведомяват за себе си. Други хора пък евентуално щели да станат мои последователи и да приемат безропотно от мен всички безценни идеи, които ме спохождат.
Избрах произволно стотина човека, които ми се сториха безобидни, и приех доброволно да ги следвам. Това всъщност означаваше, че съм отворил своето топло туитър сърце за техните страсти и неволи.
Ефектът се усети веднага. Още на следващата сутрин получих 73 съобщения за добро утро. Някои бяха по-суховати, други ми желаеха усмихнат и успешен ден. Тази вълна от непредизвикана любезност ме трогна. Бях на ръба да пусна сълза предателка.
Да, не е изчезнала съвсем човешката топлота в този студен, отчужден свят.
Имаше и отделни юзъри, които започваха деня с изповед. “Бах как ма цепи главата", споделяше Mesifan1, “сношти са напраих на куче".
Малко по-късно заваляха съобщения за метеорологичната ситуация. Двама души ме уведомиха, че в Лондон е облачно, един сподели, че в Берлин е слънчево, а петдесет и трима ми съобщиха, че в София вали. Дъждът в София за мен бе очевиден факт, нямаше защо да ми го съобщават чрез “Туитър", но все пак се почувствах благодарен, че някой се е загрижил да си взема чадър.
След метеорологичната сводка върху мен се изсипа свлачище от линкове.
Вероятно моите нови туитър приятели бяха открили интересни неща в интернет и копнееха да ги споделят с мен. Нямаше как да проверя всички любопитности, които ми пращат, затова напосоки избрах един линк. Той ме отведе към статията “Как да имитираме оргазъм?" от д-р Ханелоре Вулвеншпиц. Дадох си сметка, че моите оргазми винаги са си били истински, така че нямам нужда от подобни съвети.
След пороя от линкове настъпи часът на личните откровения.
“Sedq na plaja v Kiten i qm edni tele6ki kiuftenca. Neveroqtni sa", държеше да сподели с всички свои последователи човек с никнейм Hurze.
Друг агент, нарекъл се GORO81, проявяваше гражданско чувство за защита на потребителя: “Ako ste re6ili da si smenqte plo4kite v banqta zabravete za firma FAQNS LUX 98. Mo6enizi sa!!!"
Чувствах се изключително социализиран от информациите, които получавах чрез “Туитър". Но имаше и някои, които ме озадачиха.
Такова например беше посланието на Koliogot, който твърдеше: “Tezi ne6tasnici ot ministerstvoto sa pulni kavali!"
Замислих се над тези горчиви слова. Защо медиите не отразяват тези скандали? И къде е гражданското общество, което да реагира остро и непримиримо на недъзите в министерствата?
Но в следващия момент получих съобщение от Mamata78. То гласеше:
“Мен туй ко ма ибе?"
Горчив въпрос, прозвучал като саркастична плесница върху лицето на общественото равнодушие.
Денят се изниза неусетно, дойде вечерта и туитърите кой знае защо мощно се активизираха. “Za6to ve4e ne davat listopad? Lipsva miiiii", горестно питаше Nejnocvete. Но кой да й каже? Безсилни сме пред суровата непредвидимост на програмните схеми.
Имаше и оптимистични включвания:“Hahahaaaaaaa kopele smazahme se s taq treva zakleam se hahahaaaa" – триумфираше някой си Bai Ceco.
После почна мачът и стана страшно. На всеки две минути сърцати туитър запалянковци се надпреварваха да ме осведомяват какво става. “Nema6e nikva zasada sadqta gi preeba"; “Urugvai izravniha!!!"; “Petela e ebati tapaka";“Germancite nemat 6ansove s toq trenior pedal".
Докато следях кореспонденцията си в “Туитър", усетих, че изпускам мача и започнах да се псувам. Какъв е смисълът някакви непознати хора постоянно да ме информират за това, което така или иначе виждам? Дали пък не се прецаках, като се регистрирах? Но в този миг пристигна позитивно послание: “hahahaaaaaaaa hjklrtusqs haaaaaaaaa aeee eiiii hahahaaaaaa". Очевидно някои хора все пак намираха начин да се забавляват в “Туитър". Но аз не бях сред тях. За пореден път се оказа, че интернет общуването ми носи предимно неволи и тегоби. Теглих една дълга на всички социални мрежи, изключих си телефона и спокойно си догледах мача.

Стр. 9,10