www.bgnes.com | 2010-04-17 

Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма. Този призив отправи към зрителите председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов по PRO.BG.
Екип на новините бе на гости на медийния експерт. Самият той каза, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”. Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години. „Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо”, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен: „БНТ и БНР трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин. В този смисъл обединението им по модела на BBC може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
Георги Лозанов отрече да има конфликт на интереси със сестра си, както писаха медиите, тъй като Олга Лозанова работи в електронна медия, а не е неин собственик. Той смята, че законодателството в страната дава ясна формулировка за подобни казуси. 

Оригинална публикация

dariknews.bg I Светослава КУЗМАНОВА I 2009-09-11

Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия, разкри пред Дарик подробности за новите проекти на Нова телевизия.

Г-жо Лозанова, много нови проекти започна „Нова телевизия" от тази есен, част от тях вече стартираха – „VIP Dance" и „Цената на истината". За други пък това предстои – отново на екран ще се върне сериала „Забранена любов", новините вече ще се водят от двама души. Като че ли за първи път се опитвате в една есен да поберете толкова много нови неща….

Всеки сезон,  който започва е по-амбициозен от предишния, защото пазара  е динамичен и конкуренцията  е такава, че за да можеш  да пазиш нивото, което си постигнал  от предишния сезон, трябва да увеличаваш програмите, продуктите, качеството и броя им. Нова телевизия в момента започва два праймтаймови продукта – нещо, което не е характерно. Обикновено ние имаме по един голям праймтаймов продукт и това е новото. „VIP Dance" беше първият, с който започнахме. Той е изключително мащабен и много амбициозен проект. Аз мисля, че до този момент в българския ефир не са събирани 24 звезди заедно! Освен това е крайно сложен за правене, но пък е много благодарен. Като видях първото издание, смятам, че има огромен потенциал.

Още повече, че в първото издание имаше „вкусен" скандал за публиката.

Ние се шегуваме в „Нова", че сме като венчани за подобни неща – никога не ги предизвикваме, а те се случват. Това е така, може би защото „Нова" е такъв тип медия, че е крайно свободна и реалитито като че ли присъства в материята й. Защото хората се чувстват на нашия екран като в живия живот и реагират напълно спонтанно. Сашка Васева реагира напълно спонтанно…

Тя по принцип е малко първична.

О, да! Единственото репетирано нещо в това предаване са самите танци. Всичко останало се случва на екрана и на живо за публиката.

Първите рейтинги оправдаха ли очакванията ви след първото издание на „VIP Dance"?

Рейтингите са над средното за телевизията, но в никакъв случай не са пикови. Това е такъв тип предаване, което „захапва" бавно. Защо? Защото примерно „Big Brother" е нещо, което е марка – знае се, чака се и първите предавания са едни от най-силните, защото искаш да видиш кой е влязъл в Къщата и какво става. Докато при предавания от типа на  „VIP Dance" с първите предавания налагаш модела. Въпреки това е изключително динамично и интересно направено и като го гледахме внимателно смятаме, че то крие огромен потенциал.

„VIP Dance" стартира. През тази седмица стартира и „Цената на истината". Тук оправдаха ли се очакванията Ви?

Да! „Цената  на истината" е изумителен проект! За всички нас, които  се занимаваме от толкова години с телевизия успя да ни изненада. Защото се оказа, че в България  има хора с толкова интересни и любопитни съдби, независимо че сме малко като брой население, че чуждестранните консултанти, които бяха по кастингите, се хванаха за главите и казаха: „Как е възможно?! Вие живеете като в сериал! Като в Холивуд сте!". И всичките тези истории идват напълно доброволно, с огромно желание хората да ги споделят. Това предаване дълбоко в себе си има и лечебна сила. Хора с толкова тайни искат в един момент да ги разкрият. На тях им тежат. Ако пък за това са и наградени с пари – още по-интересно им става. И затова се оказва, че „Цената на истината" е малко терапевтично шоу.

Не се ли опасявате обаче, че някой може да каже как част от историите биха могли да бъдат нагласени? Има хората, които ще кажат: „Аз не мога да си представя, че един човек ще се появи пред една милионна аудитория и наистина ще сподели такива съкровени тайни за себе си".

Това е предаване, което по принцип ще поляризира мненията. Ще има много хора, които ще кажат: „Как е възможно подобно нещо?!", други пък ще кажат: „Това е най-атрактивното, което сме виждали, толкова е хубаво, толкова е полезно!". Трети ще мислят: „Това съсипва морала!", четвърти: „Напротив! Това помага и в крайна сметка ни прави по-открити като нация да можем да си казваме истината повече в очите и сме да по-директни". Т.е. аз очаквам поляризиране на мненията. Разбира се ще има и такива, които ще кажат: „Е, това не може да се случи в живия живот!". Но историите са напълно проверяеми, хората са напълно реални и всеки, който има интерес, ще може да стигне до тези хора и да разбере доколко са нагласени и доколко не историите.

Предстои завръщане на хитовия сериал „Забранена любов"…

„Забранена  любов" е проект на „Нова", който е дългосрочен и с който ние сме изключително горди, защото той вече е запазена марка на телевизията в едно поле, което още не е разорано. Правенето на собствен сериал е нещо, което „Нова" започна още преди 6-7 години с първия си опит „Хотел „България" и сега доразвива вече на съвсем по-различно и по-високо ниво със сериала „Забранена любов".

Ще правите новини  по двойки. Защо се връщате към  този формат? „Нова  телевизия" е правила вече това  – с Ники Дойнов и Миа Сантова преди години. След това всички телевизии го наложиха, а  вие сега се връщате отново към този модел. Защо?

Телевизията е динамично образование и прави различни стъпки през различните периоди и различните  сезони. И сега, когато видяхме Ники и Даниела разбрахме, че те са перфектната комбинация, те си пасват. Има същата химия  между тях, каквато имаше между Ники и Миа.

А пробвахте ли Ники с друга дама?

Не ни е хрумвало. Ние, когато ги видяхме двамата си казахме: „Това е! Това е комбинацията".

Иван и Андрей  – един от големите продуцентски трансфери това лято. Кажете  повече за тяхното предаване, което се очаква в събота. Колко часа дълго всъщност ще е то?

Последно ще е осем часа. Иван и Андрей са добре дошли в нашата медия. Това беше доста коментирано. Аз предполагам, че е любопитно, защото това май е първия  голям трансфер, който се получи между двете телевизии (бел. авт. bTV и „Нова телевизия"). Иначе това е съвсем естествен и нормален процес. За тях беше освежаващо да сменят медията. За нас техните лица изключително много пасват на профила на телевизията и за това по естествен начин се случи трансфера. Те идват с два проекта. Първият е този, който ще започне от октомври. Това е осемчасов маратон…

В рамките на който ще бъде и „Челюсти".

В рамките на който ще има „Челюсти", ще има „Сблъсък", ще има още много други изненадващи неща, които няма сега да ви разкажа, но като цяло предаването е разделено на часови зони. Идеята е да прекарате една събота с „Нова", в която събота „превеждани" от двамата водещи да минете през различни зони на живеенето – от вкарването в публицистика и политика, т.е. да видим какво е станало през седмицата, през някой по-светски неща.

Защо се случиха тези продуцентски трансфери и мъчно ли Ви е за „Господари на ефира"? Това беше като че ли една от запазените марки на медията.

Естествено, че ми е мъчно за „Господари на ефира", защото „Господари на ефира" станаха това, което са в „Нова" и част от имиджа на „Нова" е такъв благодарение на „Господари на ефира". Но подобни неща не могат да се приемат само емоционално. Това си беше чист… чист бизнес. „Господарите" получиха много по-добро предложение в bTV, а пък всяка медия трябва да балансира своите предложения на базата на това, което има пазарна логика и пазарен смисъл. За нас нямаше пазарна логика да „срещаме" предложението на bTV.

Защо е този бум на турски сериали в България и по двете най-големи ефирни телевизии?

Турските сериали ни изненадаха нас като хора, които се занимават с правене на телевизия с високите си рейтинги. Но това беше първоначално. После, когато човек се замисли  разбира, че те представят един нов модел, към който очевидно има глад на нашия пазар. Те съдържат цялата тази приказна история, която прави популярни „сапунените опери", но почиват на много по-дълбок сценарий и диалог, защото обикновено имат литературна първооснова. Освен това продукционно са с много по-високо качество, защото те се снимат като праймтайм-сериали, а не дневни…

Сравняваме ги с латиноамериканските?

Да! И не на последно място те предлагат един нов и дълбоко морален поглед към света, който в България очевидно липсва, но към него има сантиментални тежнения. Затова настъпи и този бум на турски сериали. „Нова телевизия" беше първата, която ги въведе. Мен ме е страх, че с интензитета, с който в момента се излъчват турски сериали те ще „прегорят" по-бързо отколкото би следвало, защото по принцип биха могли да имат дълъг живот. Затова „Нова" много внимателно и прецизно ги програмира и това е предимно в светлата част на деня.

Кой очаквате да е най-касовия ви проект този сезон? Може би борбата ще бъде  между „Цената на истината" и „VIP Dance"?

Да! Смятаме, че и двата проекта трябва да бъдат еднакво високо касови. Разбира се има вероятност  „Цената на истината" да е по-високорейтинговия от гледна  точка на това, че след като танцувален проект ще има и в конкурентната медия (бел. авт. в края на септември тръгва на втория сезон на „Dancing Stars" по bTV с продуцент Слави Трифонов) може би ще раздели интереса на хората, които го гледат.

Доста хора вече откриват прилики между „VIP Dance" и предишното издание на „Dancing Stars".

Няма как да не се открият прилики, защото когато един формат почива на танци естествено е, че ще има прилики. Това е все едно да се каже, че новините си приличат или сутрешните  блокове си приличат. Това са жанрови предавания и когато жанра е „танци" ще има и прилики.

Оригинална публикация

Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?
- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да еинструментът за независимост.
Пример за това е предаването "Биг брадър" – практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното – да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега? 
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни – ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" – бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти – анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса –като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.
Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега – най-после – в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля. 

Какви са рисковете на предстоящата цифровизация?
- Най-големият риск е да не се цифровизираме в сроковете, в които трябва – януари 2012 г. Нещата вървят бавно. Цифровизацията не значи нищо толкова драматично, само 15-те разпространяващи се по аналогов наземен начин телевизии вече да не се разпространяват по този начин и на практика да няма аналогов телевизионен ефир. Кабелните оператори се страхуват напразно, че с цифровизацията ще бъдат изместени – нищо подобно, те още дълго ще разпространяват своите пакети. Този проблем го влачим над 10 години, без да помръдваме. Ако не го направим, въпросът е политически в ценностен смисъл – пак ще си останем най-големите оставачи на ЕС. За мен като председател на СЕМ това е много голям приоритет – на 1 януари 2012 г. да ударим шампанското в носа на цифровизацията.

В интервю за "24 часа" казвате, че трябва да се видят лицата на медийните собственици. Вярвате ли, че това ще се случи?
- Вярвам, че е много трудно. Победата на човек не е в това да победи, а да не се откаже, като загуби, и да продължава да действа. В това отношение харесвам книгата на Хемингуей "Старецът и морето" – как улови огромната риба, закачи я, защото нямаше как да я качи на лодката, и мъчително бавно я теглеше към брега, въпреки че останалите риби започнаха да я ядат. Накрай изтегли на брега само една кост. Тази кост са залогът и мотивът на всички високомотивирани акции. Така е и със собствеността на медиите. Дълго време ще изваждаме една кост на брега, но трябва да влизаме и да ловим следващата риба.

Какво пречи това да се случи?
- Регистри с правните субекти зад медиите съществуват и всеки може да ги види – има ги и в СЕМ, и в съда. Въпросът е какво стои зад правните субекти. Често пъти те са само един декор. Затова е много важно за самите медии това да се превърне в тема – чрез взаимен натиск, чрез разследваща журналистика. Това не е клюкарски интерес. Медийната комуникация има две страни и е важно да се знае кой ти говори от оная страна, която наричаме медия, и с какви цели.

Предстои избор на шефове на БНР и БНТ. Как виждате подходящите кандидати? 
- Първо, като става дума за обществени медии – важно е да се яви фигура, която е обществено известна. Не става въпрос за звезди, може да не е широко известна. Но да е фигура, която да е минала през защитата на обществения интерес и да й е интересно да защитава точно този интерес. Второ, трябва да е фигура, която не влиза в противоречие с гилдията. Обществените медии не са предприятия, които може да се управляват като строга структура. А и в много голяма степен обществото се изразява от журналистите в една медия, отколкото от нейния висок мениджмънт. Така че е много важно това взаимодействие. Това, разбира се, зависи от състоянието на гилдията, която не е в онова граждански активно състояние, в което беше преди 10 години.
Друг много важен критерий е да има представа за бъдещето – става дума за обществени медии в много променяща се среда. Още повече че обществените медии така и не се състояха в България, тоест моделът трябва да се конструира от А и Б. Важна е и бизнес ориентацията на мисленето, предполагам, че този мандат ще носи белезите на кризата. Трябва да имаш идея как по друг начин да управляваш бюджетите, не просто да стоиш в един кабинет и да чакаш държавата да ти даде едни пари. 

Как оценявате БНТ и БНР към сегашния момент?
- И двете медии последните години имаха спокоен период, защото особено през телевизиите по време на прехода се водеха големи битки – за независимостта и демокрацията. За хубаво или лошо, последните директори успокоиха този модел и дадоха възможност на медиите да се развиват спокойно. Но това не доведе до нова представа за обществени медии, която да ни убеди, че е започнало изграждането на същинските обществени медии в България. По-скоро това е една инерция, свързана с представата за старата държавна медия.
Така че много зависи кой ще се яви на конкурса. Аз си представям, че ще се яви човек с модерно мислене, който да обърне представата, да има характер. Това правителство и тази власт е власт на офанзивата. Но много ми се иска офанзивата да се пренесе и в обществените медии, да почне да се обръща моделът. Още повече че в новата ситуация обществените медии ще стават ужасно важни. Защото кризата ще комерсиализира много силно средата. Тогава обществената медия ще е един анклав, в който ще може да се защитават общественият интерес, многообразието и ценностите.

Като говорите за сливане на БНТ и БНР в структура, подобна на Би Би Си, как си го представяте на практика?
- Много е важно това да е структура, обратно на Комитета за радио и телевизия. Двете медии си имаха собствената си мощна администрация, а отгоре имаше още един етаж – шапка, също административен. Въобще не става дума за това, а за малко, много активно и просветено мениджърско тяло, което да управлява двете медии на принципа на фирмата в модерния смисъл на думата. Да управлява бюджетите и да ги прави ефективни. И оттам нататък много различни програми с много голяма редакционна свобода и в тях водещи да са творческите фигури. Което от само себе си да доведе до съкращения във фонда за работна заплата, до освобождаване на пространство, защото тези медии продължават да носят характеристиките от времето на соца. Имат сгради и какво ли не, а изпуснаха най-важното, за което не са виновни те, а държавата – разпространението е в ръцете на частен играч, на който трябва да плащат.
Когато това обединение се направи, включително и като антикризисна мярка, ще може най-после медията да се построи от А и Б действително. Разбира се, ако това не остане добро пожелание.

Кой ще създаде такава структура, при положение че и политическите, и медийните играчи са си същите за изминалите 20 години?
- Обществените медии могат да се случат само ако политиците се откажат от властта си върху тях. Всички от прехода се държат за телевизията както за полата на майка си, особено за БНТ. Това е свързано със спецификата на прехода, тъй като през медията се родиха новите елити. Сега новото правителство демонстрира желание да развали задочния договор на елитите, който включваше всеки следващ да пази предишния. Говоренето на Бойко Борисов, което е почти фамилиарно общуване, както и на фигури край него като Симеон Дянков, които казват нещо по един непредвидим за публичната риторика начин, почва да отменя този договор между елитите. Имаше известно подозрение по отношение на премиера, че може би той ще пази отношенията си с Първанов. Но и там се получи много важен срив.

Има съмнения, че подобна структура се прави, за да се отнеме относителната самостоятелност на двете медии и по-лесно да се подчинят на една воля.
- Не, самостоятелността не трябва да е на ниво медии, а на ниво програма. Какво значи самостоятелност на БНТ спрямо БНР? От какво ще им дойде проблемът, ако са в една обща мениджърска структура? Сривът на модела на обществените медии у нас трябва да стане така – този, който дава и разпределя парите, да не е този, който определя съдържанието. За да не може да го прави.

И все пак кой ще гарантира въвеждането и най-вече спазването на правилата на Би Би Си?
- Законът за радио и телевизия е устройствен закон за БНТ и БНР, вътре трябва да се разпишат ясно техните характеристики. После изборът от СЕМ на висшия мениджмънт на тази нова структура – самото събеседване, излагането на концепции, залагането на характеристики от тези концепции в договорите между СЕМ и изпълнителното тяло на медиите.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-04-18 

Парламентът обсъди проекторешение за избиране на Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, внесено от депутати от ДПС. Гласуването на проекторешението ще бъде утре в началото на пленарното заседание. Мая Вапцарова е утвърден експерт в областта на филмовото изкуство, автор и режисьор е на 63 филма, за изключителния й принос към българското кино е наградена с орден “Св.св.Кирил и Методий“ – първа степен, пише в мотивите на вносителите. Независимият депутат Йордан Величков определи предложението на Мая Вапцарова за член на СЕМ като сполучлив избор и каза, че ще подкрепи нейната кандидатура. Любен Дилов от ОДС каза, че се присъединява към топлите дума за Мая Вапцалова. Тя е приятел и съмишленик на много гилдии и на различни поколения и групата подкрепя нейния избор, допълни той. Преди това депутатите се запознаха и с постъпило заявление от Ваня Добрева /заместник-министър на образованието и науката/, с което тя подава оставка като народен представител, за какъвто е избрана с решение на ЦИК от 11.04.2007г. на мястото на Бойко Радоев, който беше назначен за секретар на президента.
Предвижда се утре парламентът да гласува техническо решение за прекратяване на пълномощията на Ваня Добрева, каза председателят на Народното събрание Георги Пирински.
БТА

Оригинална публикация

в. Зов за истина, Враца | Димитър МАРКОВ | 2010-04-07

Става дума за централните, тези с претенции за национален обхват. Като се каже телевизия, за мен асоциативно веднага идва: БНТ 1. Тя е с най-богат опит и архив, кадри е давала и дава на всички останали. Ще спомена само някои от предаванията, които редовно следя по нея: новините, "Вяра и общество", "Памет българска", "За животните с любов", "Открито", "Минута е много", "В час ли си?", "Вкусът на живота". Имам време за гледане (както и за четене), защото от няколко години вече съм пенсионер. Не гледам безкритично всичко, ще кажа, че не следя "сапунки" от типа на "Дързост и красота" или сладникави шоута като "Елит". Също не поглеждам ни кадър от "В неделя със …" (за мен то е
"В неделя без ".."), но тук причината е във водещия – нито него, нито баща му (когото толкова харесвах някога) вече гледам – тях преди няколко години във в. "Пардон" ги бях нарекъл "цоневдворците" на Оня.
Обидно ми става, когато чувам, заради натрапените й новини на чужд език, някои да наричат БНТ 1 "турската телевизия". Не тя е турска, а оная, която върти по три-четири турски сериала, пропагандиращи "баш европеизацията" на анадолската държава. По-рано подминавах тази телевизия, просто, щото с многото "сапунки" я приемах като телевизия за по-непретенциозни зрители, сега (от лани) вече въобще не я поглеждам. Близка до нея е и друга една, но с не толкова много турски "сапунки". Между другото в "Малкият Иванчо" на в. "24 часа" много сполучливо бе запитано кога ще дойдат руските сериали да ни освободят от турските. А в същата рубрика по-късно бе казано, че най-дългият турски сериал трае 500 години.
Отделни предавания, спортни състезания и филми гледам по Диемите и Евроспорт. Като споменах за филми, освен БНТ 1, целенасочено пуска редовно български филми и СКАТ. В нея също има две предавания, които не изпускам: "Облаче ле, бяло" и "Изгнаници клети ".".
Когато се яви нещо ново по Холмарк, историческия и географския канали, не го пропускам. До скоро не припарвах до PRO BG, защото за мен нейно лице бе Азис, а той нанесе много пагуба, а особено на младото поколение. Нищо дискриминационно (харесвам и цигуларя на Илдъз Ибрахимова Венци, и доста песни на Софи Маринова) -просто имиджът му ме отблъскваше. Сега, когато вече го няма в PRO BG, търся интересни предавания и в нея. Като става дума за имидж, ще кажа, че преди години, докато беше преследван и гонен да снима по мазета и тавани, ми бе удоволствие да следя предаването на Слави Трифонов. Сетне, с утихването на революционния му плам, ми стана скучен и безинтересен.
Това е личното ми мнение за най-популярните ни телевизии. Естествено, то е субективно, но се постарах да съм и максимално обективен.

Стр. 5

в. Янтра Днес, Велико Търново | 2010-04-15

Своеобразен одит на електронната медийна среда в България през последните 10 г. ще правят експерти и преподаватели по журналистика във Великотърновския университет и СУ “Св. Климент Охридски". Благодарение на изследването ще се прецени как ще се развива цифровата телевизия у нас. Ще бъде подготвен речник на основните медийни понятия, свързани с прехода от аналогова към цифрова телевизия.
Анализът ще бъде изготвен в рамките на проект “Електронната медийна среда в България в условията на преход и цифровизация: 2001-2012 г.", който ще се реализира от ВТУ по линия на образователното министерство. Ръководител на научния колектив е доц. д-р Маргарита Пешева, която е преподавател в Стопанския факултет и член на СЕМ. Тя ще работи в екип с ректора на ВТУ проф. дпн Пламен Легкоступ, проф. дфн Милко Петров, завежда катедра във Факултет по журналистика в СУ, медийният юрист и експерт по цифрова телевизия д-р Евгения Николова и др. Целта е да се анализират видовете електронни медии, формата, програмната им политика, пазарните дялове, развитие на радио и тв аудиторията и преходът им към цифровизация.
Научноизследователският проект ще бъде реализиран от 2010 до 2012 г., когато окончателно ще бъде въведена цифровата наземна телевизия. Със създаването на речник на основните медийни понятия трябва да приключи първият етап догодина. В него ще бъдат включени около 30 термина. “Сега все по-често боравим с понятия като медиен преход, аудитория, реклама, законодателство, медийна политика, мултимедия, онлайн журналистика, цифровизация, конвергенция и т.н. Понятията “радио" и “телевизия" например в класическия вид, който познаваме, отмират и следващият закон ще бъде не за радиото и телевизията, а за аудио-визуалните медийни услуги", обясни доц. Пешева.
Вторият етап е от юли 2011 г. до 2012 г. Тогава ще бъде направено социологическо проучване, което ще обхване 4000 слушатели и зрители. “През 2012 г. ще бъде факт цифрова телевизия, която е безплатна и ще бъде конкуренция на кабелните програми. Затова прогнозирам тежки дни за тях. В момента българското правителство, медийната комисия, СЕМ и др. работят упорито, за да се случи цифровизацията, като до момента за цифрово лицензиране са кандидатствали 22 електронни медии. През 2012 г. в България ще има по-малко, но по-качествени телевизии и радиа", каза още доц. Пешева.

Стр. 2

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-04-18 

- С колко км в час летиш, Супер Бианка?

- Бързо набирам инерция, но развивам различна скорост. В зависимост от това къде трябва да отида (смее се).

- Ако трябва да гониш премиера Бойко Борисов?

- Тогава трябва да съм наистина бърза, може би със скоростта на светлината, защото и той лети на високи обороти.

- И колко време можеш да изкараш във въздуха?

- Слизам на земята само за да презаредя. Иначе постоянно съм в облаците – от емоции, работа, адреналин, пълна лудница.

- Но пък знам, че не слизаш и от колата си…

- Особено когато има задръствания, мога да си откарам с часове зад кормилото (смее се). И мисля, че в София от една точка до друга съм стигала по-бавно, отколкото от Ловеч, където играя в театъра, до столицата.

- От раз ли взе книжка за шофьор?

- Напротив, късаха ме два пъти. Първо, защото го правят по принцип. Втория път закъснях за изпита на листовки. По принцип съм точна, но тогава цялата зала ме чакаше 20 минути. Поискаха ми личната карта – аз не я намерих в чантата и попитах дали може с карта от библиотеката. Изгониха ме, без изобщо да ми отговорят. На третия път всичко беше о’кей. С шофирането нямах проблеми, но листовките бяха големият ми ужас. И до ден днешен не знам някои знаци. Защо да се натоварвам да ги помня, като то ще се разбере – все някой ще свирне, ще се разкрещи…

- Някои хора носят пижама със супермен. Супермен обаче спи с пижама на Бойко Борисов. А твоята с какви шарки е?

- Обувки. Все пак аз съм жена супермен. А и Супер Бианка много обича обувки на токчета. Пратиха ми я от САЩ.

- А колко обувки имаш в действителност?

- Не знам как ходя, но толкова бързо си късам чепиците, че никога не мога да събера много бройки вкъщи. А и сигурно при приземяването ми спирачките отказват (смее се).

- Имаш и репортажи за това, как се прави киселото мляко. Лесно ли се дои крава? Има ли тайна, или просто ти иде отръки?

- Трудно е. Не че се глезя, но аз се притеснявам от големи животни като крави, коне. Но пък му хванах цаката. Разбрах, че козите и овцете например се доят по различен начин спрямо това, как се подхожда към тях. Не съм станала професионалист, но ако ми се наложи, със сигурност ще се справя. И ще повиша производителността на млеконадоя (смях).

- И в какво друго си Супер Бианка?

- Вдигам 100 от лежанка (смях). Истината е, че не ходя на фитнес. Много добре се поддържа форма с работа. И мускули също ще натрупаш.

- Как смазваш гласа си в 5,30 ч сутринта в събота, когато се готвиш за “Станция Нова"? Ядеш сурови яйца, счукан тебешир или имаш друга тайна?

- Избягвам суровите яйца, защото ме е страх от салмонела (смее се).По принцип рецептата, която аз знам, е да пиеш сода и прясно мляко. Ама аз не я практикувам, защото след това рядко ти пада гласът. Аз загрявам по старомодния начин, който научих, докато студентствах в НАТФИЗ – ставам рано, заставам срещу огледалото и започвам “Ми, ме, ма, мо". После – “Бри, бре, бра, бро". И така 40 минути.

- Обичаш да похапваш кюфтенца с лук, докато призоваваш хората да пратят SMS-и в съботното осемчасово шоу…

- Истината е, че сутринта започвам с баничка. А после, докато тече самото предаване, когато аз нямам включвания, отивам до масата, където са манджите от кетъринга и си взимам от тези кюфтенца. Наистина ухаят на лук, но пък са много вкусни.

- А не се ли страхуваш, че ще дразниш оператора?

- Операторът яде два пъти повече от мен. Сработен колектив сме. Аз ухая на лук, той – на чесън (смях).

- Споделяла си, че би искала да живееш в други стари времена. Каква си била в миналия си живот според теб?

- Аз не вярвам в преражданията. Православна християнка съм. Но наистина бих искала да бях родена около 200 години по-рано.

- Още сме били под турско робство тогава.

- Да, но любовта е била по-истинска, по-чиста, непорочна.

- Но пък е можело да станеш част от нечий харем?

- Или пък българинът, който ме залюби, да ме обича до гроб. А не… Днес го има, утре го няма. Съвременници… Аз искам, ако може, да живея навсякъде и във всички епохи. Чета нещо за Шехерезада и веднага започвам да си мисля колко ще е хубаво, ако бях родена тогава. После хващам роман за Япония и решавам, че ще е по-добре да съм като гейшите едно време…

- Ако се беше родила в Индия, Япония или Китай, как щеше да звучи името ти?

- Бианчу или Бианчи сан например. Има един виц, за който се сещам сега. Вълкът, заекът и хамстерът ще пресичат китайската граница. Разбрали се да си променят имената, за да не ги разкрият. Вълкът казал: “Аз съм Чин Вуй". Заекът допълнил “Аз тогава ще съм Чин Зуй", а хамстерът казал: “Аз тогава се връщам."

-За себе си чула си вече виц?

- Още не, но пък знам много вицов за блондинки. Ако не се отнасяш с ирония към себе си, да знаеш, че не вървиш на добре.

- Събираш овехтели неща. Би ли отворила антиквариат, като се пенсионираш и спреш да бъдеш Супер Бианка?

- Аз съм истински Плюшкин и трудно ще се разделя с нещата, които съм събирала с толкова мъка. Обичам си всяко боклуче в стаята. Мъкнала съм камъчета от връх Вола например. Майка ми след това, като започне да чисти, се чуди кое да изхвърли и кое да пази.

- Освен част от Нова тв ти си част и от “Клиника на третия етаж" по БНТ 1? Като малка играеше ли на чичо доктор?

- Не съм си играла на такива неща. Нашата детска компания от блока в ж. к. “Младост" имаше по-различни виждания за нещата от живота. Игри от рода на “майки и деца" и “чичо доктор" изобщо бяха под нашето ниво. Точно зад нашия блок имаше рекичка, тогава беше чиста. И там строяхме Ноев ковчег. Правили сме и рокбанда. Никой не беше наясно дали е вокалист или свири на китара. Защото всеки ден се карахме. И затова се редувахме. Но пък си беше весело детство.

- Спомняш ли си да си била с ожулени крака и пукната глава?

- О-о-о, редовно. Имало е време, когато съм била с гипс и на двете си ръце. Едната ударих, защото паднах с ролери. Влачеха ме с колело, за което се бях хванала. Велосипедистът обаче тръгна надолу по една стръмна улица, а аз паднах и си счупих ръката. Гипсираха ме. След това паднах от едно дърво и си счупих и другата ръка. А главата съм си пукала 3 пъти.

- Била си щастливка – спестила си училище.

- Не, ходех и с гипса в час. Трябваше да слушам какво говорят учителите, та дано запомня нещо.

- Бягаше ли от час?

- Честно ли? Да, често. Но пък ходехме на кино…

- Колко ще искаш от “Плейбой" или “Пентхаус", за да те имат на корица?

- Да не казвам голяма дума, но не ми харесва идеята да се снимам гола за мъжко списание. Струва ми се някак самоцелно всяко разсъбличане… Аз съм актриса и ако на сцената трябва да се съблека, ще го направя, ако режисьорът се обоснове защо иска да го направя.

- Замисляла ли си да си направиш порноклипче – някои фолк певици така си вдигат рейтинга?

- Има разлика между една фолк певица и една актриса. Първите залагат повече на популярността, визията. При актьорите е по-важна продуктивността.

- А би ли живяла в Къщата на “Биг брадър"?

- Защо да разваляме илюзията на хората и те да разберат, че Супер Бианка също си бърка в носа?!

- Приятелят ти също е актьор – Иван Велчев. Кога се срещате?

- Честно казано, наистина се виждаме рядко. Но защо да коментираме личния ми живот? По-интересна е Супер Бианка.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Бианка се прочу със забавните си въпроси към сериозни хора. Като например да пита "колегата" Супер Бойко може ли да лети.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Бианка на 3 години кара "Москвич". В кръгче – лудетината току-що е построила пясъчен замък със свой приятел.

Стр. 13 

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-04-18

След 3 месеца отсъствие от тв ефира Милен Цветков пак ще буди зрителите от синия екран. От 21 април бившата звезда на Нова тв ще започне да води сутрешния блок на кабелната EBF Икономика тв, похвали се самият Цветков пред "Труд". В петък той подписал договора за новото си работно място. Журналистът ще се изявява в бизнес телевизията в делничните дни между 7 и 9 ч. Сутрешният блок на EBF ще се излъчва и в сайта на Цветков – zanachalo.com.
В същото време Димитър Павлов, който от утре вече няма да води сутрешния блок на Би Ти Ви, готви собствен медиен проект в интернет. В социалната мрежа "Фейсбук" преди време той опипваше почвата дали неговите фенове биха плащали с SMS, за да го слушат онлайн. "Много ми се иска да менажирам радио", сподели той пред "Труд".
От Би Ти Ви обявиха, че Митко ще е водещ на шоу бизнес предаване, което ще стартира през май, където той щял да се чувства в свои води. Пред "Труд" обаче той заяви, че е обиден на телевизията, защото не са му дали достатъчно време, за да се впише в обстановката на сутрешния блок. "Това беше един експеримент, който не бе успешен", каза още той. Същото е написал и във фенстраницата си във "Фейсбук".
В сутрешния блок на Би Ти Ви Павлов изкара по-малко от 2 месеца. След около 2 седмици щяло да стане ясно кой ще го замени на стола до титулярката Ани Цолова в "Тази сутрин".

Стр. 5

в. Телеграф | 2010-04-18

Медийният съвет се вслуша в призива на МВР шефа Цветан Цветанов и заплаши Нова телевизия с глоби от 2 до 15 000 лв.

Съветът настоява елементи от програмата с възможно вредно въздействие върху детската аудитория да не бъдат излъчвани преди 23 ч. Това става ясно от специално писмо, адресирано до Карл Якоб Андерсон, изпълнителен директор на "Нова телевизия – първи частен канал" АД, подписано от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Аз не гледам "Биг брадър", защото не смятам, че това е предаване, което заслужава да бъде гледано и такива предавания ни отдалечават от ценностите, коментира преди дни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той изрази надежда, че СЕМ ще прояви повече активност по отношение на подобни предавания. На заседанието си на 14 април 2010 г. Съветът за електронни медии обсъдил и приел междинни констатации в доклад на дирекция "Мониторинг" за наблюдението на риалити предаването "Биг брадър фемили".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Порноактрисата Анджелика Петрова е звездата на "Биг брадър фемили".

Стр. 3 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18 

Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден.