Актуалната ситуация в медиите и взаимоотношенията им с властта

БТВ, Отпечатъци | 2010-04-18 

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. В студиото са доц. Георги Лозанов, новоизбраният член и председател на Съвета за електронни медии и Явор Дачков, гл. редактор на „Гласове” и зам. главен редактор на вестник „Галерия”. Ще си говорим за медиите, за властта и обществото, както би трябвало в негова полза да работят и медиите, и властта, ама май не се получава винаги така. А най-напред, доц. Лозанов, вие сте съвсем от скоро и член, и председател на СЕМ, но преди това пак…
Георги Лозанов: Преди една седмица…
Водещ: Но преди това пак наблюдавахте печатните медии, като така, активен член на медийната коалиция и медийния мониторинг, нали на този проект. Кое по-лесно се наблюдава, електронните или печатните медии?
Георги Лозанов: Е не мога да кажа, че кое е по-лесно и даже не е въпроса в това кое е по-лесно…
Водещ: Къде се генерират повече скандали, повече проблеми, повече жилтаж, така да се каже?
Георги Лозанов: Ние в определени периоди с „Медийната демокрация” наблюдавахме цялата медийна среда, включително и електронните медии. Аз за това казвам, че /…/ същото правя, независимо дали експертно качество като във неправителствен сектор или в социално качество. Така, че даже в това отношение чувствам особена промяна, но в печата няма съмнение, че има по-големи криви и драстичност на посланията. Електронните медии по начало са по-обрани, там всичко е по-близо до една средна норма, няма големи отклонения, печата се позволява много повече и в това има логика, защото печат е общо взето коментарна зона и там се чуват и е важно като коментар. В съвременния свят, какво да ви кажа, почти никой според мен вече не се информира просто от вестници. Във вестниците чакаш реакции, чакаш мнения чакаш обогатяване на новината, а новината я чуваш през електронните медии основно, през телевизията. Така, че в този смисъл, поведението на вестниците е по-интересно, така да кажа.
Водещ: Добре, а какво е, какъв е най-големия грях на медиите в момента, защото много упреци отнасят печатните медии, пък и електронните също?
Георги Лозанов: Не вижте, голям грях, върху медиите обикновено се стоварват много повече така очаквания. Те са един жокер на всичко което липсва в държавата и реакцията, /…/ винаги излизат виновни. По отношение на печата и въобще на медиите, но главно по отношение на печата, имаше един проблем в началото на новото правителство тогава, че бяха прекалено, фамилиарни, а и до голяма степен безкритични към властта. Сега последните изследвания показват, че тази тенденция започва да се променя.
Водещ: Така ли е?
Явор Дачков: Може да е така, аз…
Водещ: Твоето мнение отстрани, като човек който има своя поглед, нали беше това официално изследване, нали медиен мониторинг.
Георги Лозанов: Там числата говорят, аз не съм казал от своя гледна точка, като коментар.
Явор Дачков: Предполагам. Според мен, основния проблем на медиите в България, че те вървят след политиците, а не преди тях. И осведомяват хората, те са само посредник в по-голямата си част, да не обобщаваме за всички, има малки хубави изключения. Но в по-голямата си част, те препредават посланията на политиците на хората, а би трябвало да е обратното. Първо да вървят медиите и да сочат на къде върви страната или политиката, или за съответната сфера за която пипат, а и дори да оформят мнението на политиците, които трябва да се съобразяват с всеобщо приети форми. Аз ще дам два примера! За медиите, голямата корупция, за голямата част от медиите, голямата корупция на тройната коалиция се откри след парламентарните избори, когато ГЕРБ взе властта. До тогава, само в малки издания, от време на време без особена, особено внимание как ще се развият скандалите, медиите не знаеха за тази корупция въпреки, че тя беше видна. И много, и колеги, и политици, анализатори знаеха. И за ДПС, и за БСП, и за НДСВ, всичко това което се случваше и което сега Бойко Борисов изнася като новина. Не, то не е новина, но по-голямата част от медиите, дори тези, които пишеха биваха заглушавани. Аз ще дам любимия си пример с колегата Иван Михалев от „Капитал” който пръв написа за далаверите в Пътния фонд, никой не му обърна внимание и чак когато от Европа, три месеца съзираха България за този проблем, всички започнаха да говорят за него. Сега медиите правят друга грешка, те не виждат…
Водещ: Ще ви питам аз, а сега не действат /…/ същото?
Явор Дачков: Точно така, те продължават да вървят след властта и в момента правят следното! Не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Много тежка икономическа криза и много тежка политическа криза, /…/ естествено и икономическа. А икономическата криза ще дойде не зареди наследството на тройната коалиция, нито зареди световното положение, а зареди изключително некомпетентния начин, по който това управление подкрепено от Синята коалиция, АТАКА, започна да управлява България. Има сектори, които са спрели, блокаж на администрацията. Страхотен бюджетен дефицит, който мисля, че другата седмица ще излязат нови много сериозни поразяващи данни. Абсолютно хаотично управление, което стопира нещата. И медиите вместо да се съсредоточат върху тези неща, вместо да разговорят, усилено, т.е. да предизвикват дебат върху общия ни проблем, защото той ще стане общо независимо кой от ГЕБР, БСП или ДПС, се занимават с по-голямата си част с глупости или вървят след постъпките на агентите на Цветан Цветанов, които така общо взето предлагат един мутренски екшън по никое време.
Водещ: Доц. Лозанов, вие бяхте казали преди време, че медиите прекалено много захаросват премиера Борисов, от както стана премиер, а пък и преди това и, че той има повече нужда от критика. Вие откривате ли я тази критика все пак?
Георги Лозанов: Нали това казах, че има известно движение в по-критичния тон, ние имаме една даже, представяме една схема която се вижда тази крива.
Водещ: Ама аз видях само, че например „Труд” е станал по критично, а не „24 часа”. Да не говорим за групата около „Монитор”…
Георги Лозанов: Сега тя не е пред мен, но има, вижда се за поведението за всеки метод, като цяло такава е тенденцията, няма съмнение. Какво да кажа, има друго…
Водещ: Кажете за другото нещо, което е основен упрек в медиите, към медиите в момента. За прозрачността на собствеността, това е нещо което започва да се говори и за собствеността на електронните медии?!
Георги Лозанов: Нека преди това да кажем, ще говорим за собствеността. Но нека преди това да кажа нещо около самата публична ситуация, която медиите възпроизвеждат, което минава и през нашето изследване. Има общо взето този, който е очакван, дълго очакваното разпадане на задочния договор в политическите елити. До сега винаги се очаквало, че всеки следващ управляващ се върне назад от гледна точка някаква справедливост или някакво дори възмездие, ще потърси сметка за начина който управляваме страната. Сега не говоря за собственото управление в момента, а за това, за това, че този договор като чели сега за пръв път имаме ситуация публична в която този договор е започнал да се разпада, да. Това променя много целия тон, дори ако искате и хонографията на медиите. Такова нещо не е виждано, дали ще го наречем екшън и как ще го оценяваме е отделен въпрос, но договорът като чели за пръв път от началото на прехода, който е задочния договор, че в крайна сметка, каквото и да извършват следващите. Те удържат общата рамка на елитите, вътрешната им консистентност и последна сметка, спокойствие. Това минава и през езика. Тези, /…/ политически езици….
Водещ: Езикът обаче в никакъв случай не е по-добър от колкото…
Георги Лозанов: Какво значи по-добрият, по-лош! Езика не е този език или все по-малко е този език, който самите политически елити бяха утвърдили през прехода. Първо самият диалог на премиера, второ да кажа в отдени изказвания, изключително така създаващи оживления, а често пъти и скандалност на министър Дянков. Проговаря се на друг език. А вижте, преди влизането в езика, който политическия елит така и така беше утвърдил през годините, независимо какво ще кажеш на него, от само себе си, това значи принадлежност. Т.е. влязохме в една публична среда на недоговорени отношения между елитите, която може да даде перспектива за справедливост, може даде разбира се и усещането за това, че санкцията, нали полицейския натиск става доминиращ, доминиращ…
Явор Дачков: Сега, малко по-различно мнение. Аз не виждам в това опит да се възстанови справедливостта, тъй като има една единствена норма, която и мисли, и Гого я спазва винаги, когато е в институция, нормата на правилото и процедурата. Вижте сега ми хрумна колко лицемерни са медиите в България. Ето щото и, ето и щото и доц. Лозанов е тук, от една седмица се говори за неговата сестра, “Big Brother” децата вътре, езика вътре. Всичко много се възмущават от тези езика, от просташкия език в медиите, никой не се възмущава от езика на премиера. Всички се възмущават от това, че имало деца в къщата, никой не се възмущава от това, че въоръжени полицаи до зъби влизат в четири часа пред бременна жена и пред малки деца, може и да ги застрелят, ако стане грешка, както стана по времето на Богомил Бонев, сещате, че имаше такъв случай. Неволна грешка и да остават отпечатък в две невинни малки деца за цял живот, със своето мутренско поведение. Повтарям, без да има никаква необходимост от това. Всичките показни на другаря министъра Цветанов, можеха да се случат, както сме ги гледали по телевизията с едно позвъняване и една призовка. Никой нямаше да избяга от тях.
Водещ: Не, щото е станало … Аврамов, нали с тях.
Явор Дачков: Да, да с Красимир Аврамов. И сега, от една страна всички възмущават как можело това по телевизията да се дава, никой не се възмущава когато живота наистина го поднася по един абсолютно брутален и абсолютно неприемлив начин. Вижте, ние свикнахме с абсурда до там, че от десет дни имаме реалната заплаха, здравеопазването което е в абсолютна криза, да бъде оглавено от една жена, която е най-малкото, освен, че некомпетентна. Хайде да го наречем, не е комуникативна! И въпреки всичките екстрентични, така бих казал обидни за състоянието на здравеопазването акции по телевизията, медиите се правят на ощипани, все едно това трябваше да стане скандал, тази кандидатура да бъде оттеглена, да има дебат за здравеопазването което в … и в прочие!
Водещ: Аз не мисля така, медиите достатъчно много осмяха и така телевизионните идеали и медийните изяви на г-жа Борисова.
Явор Дачков: Доста меко, то нямаше и на къде.
Водещ: Да, но все пак говорихме за езика. Това което в момента виждаме като промяна в езика. Ще видите след малко и какво мисли певицата Белослава по въпроса, защото е един умен човек, който макар да е в съвсем друга сфера, има своите наблюдения върху медиите. Но тя твърди, че умните хора нямат, не намират място в медиите или, че от умното говорене…
Георги Лозанов: Мен ми се струваше, че този език така да се каже на политическите елити на прехода, трябваше да бъде такова /…/ то е отдавна, ние говорихме за това много години. Той спазил съдържание, превърнал се е в едно клише, което приспива по-скоро аудиторията и да формира вот. А той отказва и де вкарва в /…/. Всеки пробив в тази система…
Водещ: Какво разбужда!
Георги Лозанов: Да. Не всеки пробив в тази система обаче се преживява естествено като, какво да кажа, като първоначален шок и даже будещ съпротива.
Явор Дачков: Ама сега, проблема е кога ще тръгнем нагоре, защото така…
Георги Лозанов: Проблема тук …
Явор Дачков: Бяхме така в „24 часа” в началото на прехода, нали това беше бунта срещу комунистическия език, след това…
Водещ: Това беше език който влезе в…
Явор Дачков: Винаги бунта води до деградация, а не до промяна в позитивен план.
Водещ: Нека чуем какво мисли Белослава и след това ще продължим с нашия разговор. Защо медиите са в дълг на обществото? Това обясни пред Йоана Гъндовска певицата Белослава.
Репортаж: Медиите са длъжници на обществото, на бунтуващите срещу чалгакултурата във всичките и аспекти. С излъчването си и музиката която прави, певицата Белослава е отрицание именно на тази култура. Самата тя смята, че с поведението си медиите наказват мислещите хора.
Белослава: Езика от известно време насам на медиите, така се принизи и слезе до нивото на народа. Това ниво е онова което не мотивира и не гради нищо след себе си. То не стимулира хората да следват някакъв път, който да подражават на добри герои. Попфолк иконите са ниски на /…/, но има и много талантливи актриси, художнички, писателки. Хора с едни пълни погледни, които са будни и жадни да се случват много повече от нещата, които се случват по твоето тяло. И мисля, че медиите правят тази грешка, огромна грешка. Това е едно наказание за умните хора в тази страна. Те просто ги пренебрегват в момента.
Според Белослава публичната порнографска култура съществува навсякъде около нас по улиците и ни гледа както от страниците на вестниците, така и от екрана.
Белослава: С тази ниска медийна култура, обричаме нашата българска култура и градивността на хората в един локален Балкански синдром. Хората спират да се развиват, защото се примиряват, че нивото е такова и няма кой да им каже „Не, не е такова”. Гледах скоро Мариус Куркенски, който каза, че майка му го е възпитала да се вглежда в нежността на душата. И аз така настръхнах и си казах, ми че той говори като от друг свят, т.е. това е моят свят смея да твърдя. Но дали хората, които гледат “Big Brother” разбират за нежността на душата, дали хората въобще се замислят, че нещата са далече по-дълбоко от повърхността, на която те се представят и показват.
Певицата смята, че в момента нивото на медиите не е на висота и, че съзнателно загърбват нежността за сметка на саира.
Белослава: Липсва нежността и той нежността във всичките и измерения, т.е. да показваш личности и хора, които са деликатни, фини, образовани, говорят на правилен български език. Които говорят тихо и не викат. Няма ниво и това си личи. Може би не си личи за Леля Гергана от еди къде си, която много е щастлива с фолклорните предавания, която обича всички герои от турските сериали. Но тя едва ли се замисля на къде води пътя, защото нейния започва и свършва в къщата и в двора и. А света е голям и пътя е много дълъг.
Водещ: Ето какво казва Белослава, че медиите като чели наказват мислещите хора!
Георги Лозанов: Много е симпатично, това което казва Белослава. Тя самата е симпатична, разбира се. Макар, че тя възпроизвежда една претенция към медиите която, не съм сигурен, че медиите са същинския адресат на тази претенция. Действително високата култура, ценностите и деликатното говорене, сложното говорене. Имаме усещането, че ги няма много в нашата среда. Но не медиите са тези, които…
Явор Дачков: Сега, аз извинявай, че те прекъсвам. Можеш да избираш Discovery Chanel, History няма такъв език, в момента няма такъв език. National Geographic, няма такъв език и можеш да гледаш само това и BBC по цял ден, така че не мисля, че това е проблема.
Водещ: А все пак говорим за българските медии, че би трябвало да имаш избори в рамките на родните медии!
Георги Лозанов: Да гледаме телевизия, но да не забравяме библиотеката. Ние искаме в момента медията да свърши цялата комуникативна работа. Така или иначе медиите, не искам да обиждам никого, това е абсолютно необходимо, но медиите /…/ не иска публичност. Всекидневна, всеки ден чуваш едно мнение, утре чуваш друго, трето чуваш обратното. Това е логиката на езика на медиите. Големите истини, ценностната устойчивост се търси на други мести. Ние изведнъж очаквахме от медиите, говоря във връзка със скандали около Big Brother или …
Водещ: Именно това, самия вътрешен министър Цветанов имаше същата претенция към медиите, че тя не възпитавала децата и не харесвал предаването.
Георги Лозанов: Има логика, аз разбирам тези претенции, естествено.
Явор Дачков: Аз не харесвам министър Цветанов, а не, не. Какво означава министър на вътрешните работи, да се меси в медиите. Това означава, че абсолютен скандал.
Водещ: Именно за това го питах, работа ли е на министър да…?
Явор Дачков: Не, не му е работа, както не му е работа да тръшва пред малки деца, бременните и майки. Не му е работа да дрънка глупости сутрин, когато контрабандните цигари са навсякъде, да ми говори, че бори мафията. И за това е хубаво наистина, тук малко и гилдията да се стегне, вместо да прави, да превръща от един човек, който е завършил за учител по физкултура, героя срещу мафията в България, което не е вярно и да му прави чест от сутрин до вечер, да му кажа, че не му е работа да се меси в медиите. Както не е работа на Волен Сидеров да се меси в тея медии, както не е работа на третата власт да се меси в работата на политиците…
Георги Лозанов: Момента, вярно, политиците въобще не е работа да се месят по медиите, това е така. Заедно с това, нямат драма в това, те да изказват персонално недоволство. Разбира се, това е никой не можеш да отнемеш правото на мнение, да не говорим за медиите, които традиционно произвеждат…
Явор Дачков: Ами винаги трябва да имаш реакция… не веднага ще реагират, ако вътрешния министър на Германия се намеси в някакво предаване, ще го направят на нищо.
Георги Лозанов: Въпроса е, не въпроса е от това да не следват институционални поведения и реакции. Сега имаше към СЕМ непрестанно очакване, спрете “Big Brother”.
Водещ: Или санкционирайте…
Георги Лозанов: СЕМ не може първо да спира предавания. Той може само, ако има нарушение на закон, конкретно ако го наруши. Аз често слушам такова нещо. Абе на вас харесва ли ви „Big Brother”, защо не го спрете? Ама казвам, на мен не ми харесва, много неща в тоя живот не ми харесват, но смисъл на това е, когато попадне в едно институционално качество, не е да наложиш собствения си вкус, пренебрегвайки…
Явор Дачков: А да спазваш процедура.
Водещ: Да или, да…
Георги Лозанов: Защото иначе, санкцията става по-голям риск за демокрацията, от това което санкционираш. Трябва непременно да се пази тази логика. Заедно с това, аз разбирам, че “Big Brother” вдигна обществен дебат с много негативни реакции, които впрочем са част от смисъла и посланието на формата. Защото това създава…
Водещ: Но нека да не обсъждаме това в момента, толкова…
Георги Лозанов: Не, това създаде една норма, около това в каква посока да се разбират добрите нрави, до къде да се разбират. Този дебат е важен и в него трябва да участват цялото общество, включително и политиците. Няма лошо в това! Въпроса в това е да не се, да няма институционална спекулация, така да се кажеш, да преписваш институционалната роля, за това да налагаш собственото си мнение. Така, че докато това не се е случило, аз не виждам проблем в начина по който тече дебата.
Водещ: Добре, ще продължим след рекламите с въпроса на собствеността на медиите, който става все по-актуален.
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”, мои гости са доц. Георги Лозанов, новият член и шеф на СЕМ и журналистът Явор Дачков. Говорим си за медиите и собствеността. Това беше. Всъщност въпроса който исках, поне малко да си поговорим, защото ти си зам. главен редактор в „Галерия”, а „Галерия” беше едва ли не обявена за вестник на Октопода и на мафията от Волен Сидеров. И каза даже…
Явор Дачков: Мафията, каза Волен Сидеров по няколко медии.
Водещ: Той в момента е на доста високата позиция, така шеф на комисията, парламентарната за ДАНС. Така, че вече той обяви, че ще се занимава с вас съвсем легално, така да се каже.
Явор Дачков: Това което мене разтревожи, за това такава бурна реакция предизвика и сред колегите ми. Защото Волен Сидеров на който иначе не обръщам много внимание, честно да ви кажа, смешен ми е, винаги е бил. Но вече институционално говори, човек който направи политическа кариера с вдигане на ръка за хитлериски поздрав. И това му бе простено и той не се отказа от това през цялата си кариера. Днес заплаши един вестник, като го нарече вестник на мафията само, защото в него излизат данни за корупция, независимо от къде. Това е наша грижа. Всеки журналист ще ви каже, че си брани източниците на информация. И при положение, че собствеността сме обяснявали 20 000 пъти на кого, аз мога да кажа кой ме покани в този вестник, защо съм там, едва ли това интересува зрителите ви.
Водещ: Не, това което мисля, че наистина…
Явор Дачков: Този вестник печели по 150 000, т.е. не печели, а има 150 000 тираж на седмица. Всеки човек който се занимава с този бизнес, знае, че това е печалба която е достатъчна да издържа не само вестника, но и той да печели от това нещо. Така, че въпрос за пари, за финансиране за всичко това е решено от самите хора, които го четат. За аз съм… макар, че ме обявихте гл. редактор на един друг вестник „Гласове”, който е с далеч по-малък тираж. Много по така…
Водещ: Но той си има своите читатели и фенове.
Явор Дачков: Има много малко читатели, никой не пита за неговата собственост, никой не ме пита как от 3-4 години се опитвам да го издържам. Но понеже „Галерия” има по-голям ефект върху читатели и се държи опозиционно, той трябваше да бъде ударен. Същевременно и с това приключвам, няма да ви досаждам повече. Вчера във вестник „Капитал” имаше голямо разследване за това как един депутат от ДПС, който се казва Делян Пеевски се оказа най-големия медиен император на България. Никой не го разследва, включително Волен Сидеров, който изкара политическата си кариера на с „Анти ДПС риторика” никой не попита как депутат от ДПС Делян Пеевски на 30 години, който няма нищо зад кариерата си, освен зам. министър и някакъв изследовател, това е работил, това са му приходите. Купи няколко телевизии, десетки радиостанции, вестници, един от които „Уикенд”.
Водещ: Не в лично качество обаче!
Явор Дачков: Не, той командвал. В „Уикенд” сега се махна, защото той командваше.
Водещ: Неговата майка Ирена Кръстева е там, като официално лице и собственик.
Явор Дачков: Но никой не ги е попитал от къде са тези пари. Сега протягат ръка и към мултиплекс и към разпространение, и от тях ще зависят утре вие кой вестник ще си купите на пазара и кой не. Защото този монопол става опасен!
Водещ: Доц. Лозанов, тъй като вървим към финал!
Георги Лозанов: Не се съмнявам в искреността на Явор, това са всички сблъсъци вътре на територията на медиите, между конкурентни издания и ето както и зад „Галерия”. Когато отзад застане сянката на някой друг, се получава голям проблем с медията. За това е страшно важно собствеността на в България действително най-после да един, да има прозрачен механизъм, по който да е ясно кой стои зад изданията.
Явор Дачков: Е при нас е ясно, има го навсякъде…
Георги Лозанов: Когато се появи Алексей Петров в самата позиция на вестник, тази обвързаност започна да…
Явор Дачков: Тоя вестник се появи миналата седмица, заедно с Алексей Петров.
Георги Лозанов: Виж, аз не отричам трибуната, но напротив.
Водещ: Просто ви давам по една дума за финал и свършваме.
Георги Лозанов: Но искам да кажа, че трябва да се свалят сенките отзад. Това е проблема и това трябва да стане, включително и през ново законово устройство, с един нов закон, който да обхваща и печата най-после. Мисля, че и самата колегия има готовност за това. За да може Явор да се чувства добре, защото аз пак казвам в неговата искреността не се съмнявам.
Водещ: Край, край, свършваме. Много ви благодаря за този разговор. Можем за медии да си говорим безкрайно. Това беше всичко за днес, вие гледахте „Отпечатъци”, ще се видим отново следващата неделя в 10:30.

Продуцентът на “Господари на ефира” и “Пълна лудница” Джуди Халваджиян: Слави, защо си мислиш, че си най-велик и всичко ти е позволено?

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 2010-04-16

Джуди Халваджиян е продуцент на хитовото шоу "Господари на ефира", което наскоро отпразнува рожден ден. Посетихме арменеца в офиса му, за да разберем как са преминали първите седем години на предаването му за гафове. Поинтересувахме се и за отношенията му с другите основни играчи на телевизионния пазар – Нико Тупарев, Слави Трифонов, Любо Нейков и Евтим Милошев.

- "Господари на ефира" отпразнува седмия си рожден ден с шумен купом. Доволен ли сте от празненството?

- Много весели неща се случиха тогава. Настоявах да празнуваме точно на 31 март след 20,30 часа. Преди 7 години стартирахме на този ден и в този час по телевизия "7 дни". На партито се събрахме над 350 души – приятели, съмишленици… Дори наши конкуренти като Евтим Мипошвв ни уважиха.

- А Нико Тупарев и Иван и Андрей бяха ли поканени?

- Нико Тупарев, Иван и Андрей не бяха. Те са в конкурентна телевизия и по някакъв начин се пазят.

- А Слави Трифонов?

- Не сме го канили. В момента имаме други взаимоотношения с него и няма как той да присъства на нашия купон. Слави е завел дело срещу "Господарите" още преди години. Смята, че нямаме право да излъчваме кадри от неговото шоу. Сега не мога да вляза в подробности заради процеса. В предаването си Трифонов обясняваше навремето как той бил прав, а съдебната система не си гледала работата. Нека първо магистратите се произнесат и след това ще коментирам. Има много неща, които смятам да кажа и покажа.

- Дядо Николай също мислеше да ви съди. Какво стана?

- Това са нормални реакции на хора, които се чувстват по някакъв начин засегнати. През тези 7 години на "Господари на ефира" мнозина са смятали да ни съдят. Това е била първоначалната им реакция. После са разбирали, че е безсмислено. Някои по-корави глави са запойвани да водят процеси и в крайна сметка са губили делото. Когато взех лиценза за предаването от италианеца Антонио Ричи, той ми каза: "Имай предвид, че за това предаване трябва да си готов да те съдят! Ако не те съдят, значи не си вършиш работата добре!".

- През тези 7 години опитвали ли са да ви оказват натиск определени среди?

- Честно казано, ние за това не искаме да бъдем в държавната телевизия. Там неминуемо ще се стигне до натиск от онези, които са на власт, В частните телевизии не е така. "Господари на ефира" е провокатиено предаване, няма начин да не се говори за него. Първата ни провокация беше, когато показахме в "7 дни" подсказването с кашляне в "Стани богат". 

- Продуцентът на "Стани богат" Нико Тупарев каза пред "Уикенд", че не помни такова ваше разкритие. Кашлящият можело да е болен…

- О’кей, сигурно, възможно е. Ние просто показваме факта такъв, какъвто е. Логично следим кашлянето, отговорите и ги сравняваме нещата. Може и наистина да е било случайност, форматът на "Господарите" е такъв, че сме длъжни да обърнем внимание. Спомням си, че тогава стана скандал. Така се заговори за "Господарите". В следващия момент вече бяхме в Нова телевизия и провокирахме, като влязохме в Министерството на външните работи с гранатомет. Попаднахме на първите страници на всички вестници. След тези провокации станахме фактор в държавата.
Политиците, които са свикнали да звънят по телефона и да казват какво да се направи, започнаха да ни имат респект. Е, когато връчихме скункса на царя, имахме пек проблем с Нова телевизия. Симеон Сакскобургготски беше на власт и опита да наложи натиск върху Нова. А в този момент телевизията се бореше за национален лиценз. Прави чест на Силва Зурлева, че ни накара не да свалим, а да поотложим предаването.

- Новият "Биг Брадър" не ви ли се струва прекалено провокативен?

- Следя го, защото като продуцент гледам почти всичко. Смятам, че този път са попресолили манджата. Според мен това ще им изиграе лоша шега. Резултатите до момента го показват. Те се борят с "България търси талант" и за мое щастие позитивното печели пред пошлото и грозното. Слава Богу, защото досега е било предимно, обратното. Нико каза: "Ако бяхме вкарали нормални семейства, те щяха да са скучни на хората!". Съгласен съм, че е така, но нещата са много пресолени.

- Какво е мнението ви за другите двама продуценти в Нова телевизия – Иван и Андрей?

- Харесвам ги много като водещи. Хубави момчета, професионалисти. Това, което не ми допада в последно време в тяхното шоу, е, че се опитват отвсякъде да вземат по нещо. Сега гледам, че правят нещо като "Бай Брадър", започнаха да снимат и те репортажи тип разследване. Според мен трябваше да опитат нещо ново.

- А Руслан Мъйнов защо ви избяга?

- Той работи при нашите конкуренти Евтим Милошев и Любо Нейков, но това не пречи един ден пак да си стиснем ръцете. Пьк и сега сме в една телевизия. Руслан не е избягал от "Господарите". Просто в един момент реши да бъде актьор. Тогава ние нямахме "Пълна лудница", а "Комиците" му предложиха това, което желаеше. Разделихме се съвсем приятелски.

- Георги Мамалев не ви ли допадаше като водещ?

- Харесва ми, но той не може да води с всички. Може би на него трябва да му намеря точния партньор, за да продължавам да работя и с него.

- Работите ли върху някой нов проект?

- "Господари на ефира" и "Пълна лудница" отнемат прекалено много енергия. В момента нямам конкретен нов проект. Имам идея за една игра – нещо като "Сделка или не". На този етап обаче изчаквам.

- Преди време стана скандал с порноклипчето на бившата адреналинка Яна…

- Човек, който е допуснал да се заснеме такова нещо, трябва да е готов във всеки един момент да го види в общественото пространство. Яна, ако не беше звезда, нямаше проблем да прави каквото си иска. Но тя стана публична личност чрез "Господарите". Ако порноклипчето беше излязло, когато тя беше адреналинка, щях да я сменя.

- Били сте против връзката между Мария Игнатова и Рачков…

- Да, така беше. Смятам, че връзки между звездите не са желателни, защото ако някой ден те се разделят, това може да попречи на самото предаване. Но пък виждам, че и двамата са много щастливи и няма как да не приема факта. И все пак винаги се притеснявам. В офиса ни се знае, че адреналинките имат забрана да забременяват и да влизат в интимни отношения с човек от екипа. Предупредил съм ги.

- Често ли искате съвети от брат си Магърдич Халваджиян?

- Ние много си се обичаме и често мислим в една посока. За "Господарите" рядко се допитвам до него. С годините натрупах опит и сега съм убеден в нещата.

- Какво се промени в "Господарите" за 7 години?

- Хората сега заимстват от нас. Преди 7 години ние първи провокирахме със скрита камера. Впоследствие Би Ти Ви новините и "Календар" започнаха да правят същото като нас.

Стр. 22-23

Стефан Лорке, изпълнителен директор на Световната федерация на рекламодателите: Динамиката на рекламната индустрия е в основата на икономическия растеж

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-04-16

Всички медии ще се дигитализират

Стефан Лорке завършва бизнес икономика в Universität St. Gallen-Hochschule für Wirtschaft в Швейцария. Работи в САЩ, Франция и Белгия. През 1987 г. е продуктов мениджър на Garnier – Белгия за L’Oréal. От 1992 г. е маркетинг директор за компанията. От 2003 г. Стефан Лорке заема позицията изпълнителен директор на Световната федерация на рекламодателите (WFA). Организацията представлява рекламни агенции от над 58 държави на четири континента, както и множество мултинационални корпорации. WFA представлява около 90% от световните маркетингови комуникации.

- Господин Лорке, бих искал да започнем от новините, които идват след срещата на световната рекламна и маркетинг индустрия в Истанбул , която бе под мотото „Трябва промяна“.
- В Истанбул ние проведохме нашата годишна среща, на която се събират над 300 делегати, корпоративни членове на Световната федерация на рекламодателите. Привилегията която имахме, бе, че сред нас присъстваха и направиха презентация водещи имена в индустрията, като шефа на маркетинг департамента на „Нокиа“, вицепрезидента за Европа на „Фейсбук“ и мениджъри на редица компании, които са начело в иновациите. Две са основните послания след конференцията. Първото – че идеята и посоката за 30-секундния рекламен спот се променят. Вместо да се говори на потребителя, новата тенденция е да се говори с него. И второто послание – че маркетинг специалистите трябва да виждат нещата в общия им контекст и да отчитат пълнотата на контекста, в който разполагат стратегията за продукта. Важното е да отчетем, че той се презентира в контекста на определена комуникационна среда и съпътстващите теми и дебати, които имат своето влияние. По отношение на доверието на потребителите в рекламата мога да кажа, че в по-развитите страни доверието намалява значително, докато в държавите, в които рекламата като индустрия е по-млада, нивата на доверие са по-високи. 

- Инвеститорите в рекламната индустрия следят с интерес пазарите в Източна Европа. Защото, макар и млади, те са като цяло по-гъвкави и динамични. Какви са очакванията за развитието на рекламната индустрия през 2010 г.?
- Като цяло бюджетите, които се влагат в рекламите, са директно свързани с развитието на отделните икономики и те следват икономическите процеси в отделните страни. Това, което допринася за бързото развитие на пазарите, е въвеждането на модерните технологии, чрез които се правят огромни скокове напред. 
Всички очакваме процеса на възстановяване от кризата от 2009 г., която е най-голямата в историята. Това, което се случи като резонансна тенденция, е не само намаляването на бюджетите, но и промяната в избора и селекцията на медиите, в които се комуникират дадените продукти – това е важно предизвикателство за рекламните агенции и медиите в сегашните условия. Очаквам за 2010 г. растеж от около 4% до 5%. Мисля, че през 2011-а процесът на растеж ще е значителен.

- Г-н Лорке, каква е прогнозата ви за развитието на медиите? Можем ли да очакваме появата в бъдеще на нова форма на медия, която да събира в едно другите?
- Ако погледнем назад в историята, ще видим, че няма на практика изчезване на една медия при появата на друга. Видима е тенденцията потребителите да се насочват към повече медии едновременно. Не очаквам нито пресата, нито която и да било друга медия да изчезне. Новото в развитието е мултимедийното потребление. Аз съм убеден, че не е далеч времето, в което всички медии ще бъдат дигитални. Това не значи, че те ще се превърнат в едно съдържание. Напротив – те ще отговарят на различните нужди на потребителите. Всички те обаче ще имат нова форма и тя ще бъде с дигитализация. 

- Какъв е коментарът ви за процеса на регулацията и корегулацията на рекламите и съвместимостта с националните кодове?
- За нас като индустрия е изключително важно да се саморегулираме. Важно е да сме сигурни в това, че правилата и законите на честната конкуренция се спазват. Защото нито един рекламодател ни би направил компромис и презентация на продукт в некоректна среда. Преди шест месеца бе създаден българският Национален съвет за саморегулация – такъв, какъвто има в другите държави в Европа. Трябва да отчетем, че нито една саморегулационна система не би могла да оперира свободно сама, без тя да бъде отчетена и призната от закона. Затова аз бих искал да поздравя българското правителство за желанието да включи саморегулацията в закона така, че тя да има необходимата тежест и влияние. Компаниите, които не искат да участват в процеса на спазване на професионалните и етичните стандарти в комуникацията, ще бъдат обявени публично.

- Какви са основните послания на Синята книга, която Световната асоциация на рекламодателите издаде преди дни?
- Синята книга е изключително важна, защото тя задава най-добрите практики за това, как една саморегулационна система трябва да функционира. Вътре сме заложили идеалния прототип на организация. Считам, че тази книга е основа за създаването на нови организации, каквато е българската, но също така и залага принципите на преосмисляне на вече утвърдени модели – като френския например, за да може те да се адаптират и да отговарят на новите условия и критерии. 

- В Перу бе въведена системата на светлинна индикация на качеството на тв програми. Как тази иновативна практика помогна на рекламодателите там? 
- За съжаление в Перу ние наблюдаваме съдържание на тв продукт със съмнителни и неприемливи качества – типичен проблем за Латинска Америка. Рекламодателите изразиха своето неудобство да позиционират своите марки в такава среда. Важно е да се подчертае, че рекламните агенции не биха могли да изказват мнения или съвети по отношение на съдържанието на тв програми, спазвайки принципа на свободата на словото. Затова в Перу бе създаден етичен комитет от университетски преподаватели и медийни експерти, които правят мониторинг на предаванията и ги оценяват с трите основни цвята – червено, жълто и зелено, в зависимост от това, дали препоръчват или не рекламирането в тази среда. Така настъпи една огромна промяна, а рекламодателите бяха улеснени в своето медийно планиране. Като ефект и съдържанието на програмите се повиши рязко.

- Какво препоръчахте на партньорите си от Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет за саморегулация след работните ви срещи?
- Важно е да се поучат от опита и грешките на европейския пример и да запазят енергията, ентусиазма си и желанието за успех в работата. Искам да се обърна и към българското правителство с посланието, че рекламата и динамиката на индустрията са в пряка връзка. Това е основа на икономическия растеж, който е изключително нужен на България. Процесът на инвестиция в рекламата рефлектира директно в развитието както на медиите, така и на иновациите, а оттам и в развитието на конкуренцията и потреблението и потенциала на страната ви. 

Димитър Павлов напуска сутрешния блок, ще прави ново предаване по Би Ти Ви

www.dnevnik.bg I 2010-04-16

Димитър Павлов вече няма да е част от екипа на сутрешния блок на Би Ти Ви, стана ясно тази сутрин по време на предаването.

Павлов работи по ново предаване, което ще започне излъчването си по Би Ти Ви в началото на май. То ще е забавно-развлекателно и ще се излъчва всяка неделя.

От медията уточняват, че скоро ще има повече подробности за проекта.

Димитър Павлов започна изявите си в "Тази сутрин" на 1 март. Той зае мястото на напусналия през ноември 2009 г. Николай Бареков.

Павлов е познат като водещ на "Форт Бояр", "Това го знае всяко хлапе", а също и на второто издание на "Денсинг Старс". Дълго време е и водещ на сутрешния блок по несъществуващото вече "Ретро радио".

Оригинална публикация

Три български PR агенции с номинации и награда в международния конкурс SABRE 2009

PR Kernel I 2010-04-15

За първи път три български PR агенции, членове на БАПРА (www.bapra.org) са номинирани за финалисти в международния конкурс за PR награди SABRE 2009 (www.holmesreport.com). Престижният конкурс се организира от PR легендата Пол Холмс, който е председател и на първото издание на конкуса на асоциацията BAPRA Bright Awards. Отличени в SABRE 2009 са агенциите APRA Porter Novelli (www.apraagency.com), All Channels | PR (www.all-channels.com) и Intelday Solutions (www.intelday.com).

Тази година финалните резултати от престижния международен конкурс ще бъдат обявени на официална церемония на 26 май в Лондон в извесната зала и една от забележителностите на британската столица – The Roundhouse. Общият брой на кандидатурите надхвърля 2000 от около 28 страни, от които само около 20% са сред номинираните.

За първи път тази година журито обяви Bronze и Iron награди, като печалившите бяха анонсирани още при обявяването на номинациите за основните категории. Сред отличените отново има българска агенция – APRA Porter Novelli спечели бронзова награда в категорията Медийно позициониране: списание за съвместен проект със списание National Geographic България, част от кампанията „100 години Независимост на Република България”, организирана за Министерски съвет. Наред с това агенцията е номинирана и за награда в категорията Интегриран маркетинг с кампанията за Нестле България – „Живей Активно!”.

All Channels | PR получи номинация за SABRE 2009 и ще участва на финала на престижния конкурс с проекта – „Поредица от събития по повод деня на жената – 8ми март“, организиран в 4 бълргаски градове за клиента AVON България в категорията Специална публика: Маркетинг за жени. All Channels Communication участва в конкурса за четвърта поредна година и вече има общо три златни отличия и четири номинации. All Channels | PR е единствената българска PR агенция, носител на 6 международни награди и над 15 номинации.

IntelDay Solutions получи номинация за най-добра регионална кампания за Източна Европа. Кампанията, която агенцията представи бе “Имигранти: За всеки има хляб под слънцето”, реализирана по проект на Европейския интеграционен фонд и Министерството на труда и социалната политика. Партньор в проекта е Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти. Това е второ поред международно признание за дейността на агенцията, която през 2007г. спечелили Световна златна награда за PR на Международнатата организация на PR специалистите (IPRA) в категорията Публичен сектор за национална кампания за превенция на птичи грип, организирана от УНИЦЕФ – България.

Оригинална публикация

Милена Петрова зае позицията Старши мениджър „Комуникации” в „Софийска вода”

сп. Human Capital I 2010-04-15

От 2005 до 2009 тя работи като PR на Народното събрание

Милена Петрова заема позицията Старши мениджър „Комуникации” в „Софийска вода” от началото на април. Тя е част от екипа на компанията от декември месец миналата година.

Кариерата й започва във вестник „24 часа”, където пет години работи като журналист. Първоначално е част от международния отдел, след това пише за столичното издание на ежедневника, а по-късно поема криминалния и бизнес ресора.

В публичните комуникации навлиза, когато поема позицията пресаташе на областния управител на София. От 2005 до 2009 е ПР на 40-ото Народно събрание.

Милена е завършила езикова гимназия с френски и английски в Кърджали, след което получава диплома от Софийския университет по специалността „Международни отношения”.

Оригинална публикация

Intelday Solutions е сред петте финалиста в категория за най-добра регионална кампания в международния конкурс за PR награди SABRE 2009

Intelday Solutions I 2010-04-15

Intelday Solutions получи номинация за най-добра кампания за Източна Европа в международните PR награди EMEA SABRE 2009. Aгенцията участва с проект за кампания, целяща да промени нагласите на българското общество към имигрантите в страната. Кампанията „Имигранти: За всеки има хляб под слънцето” се реализира по проект на Европейския интеграционен фонд и Министерството на труда и социалната политика на България, с партньорството на Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти.

Общият брой на кандидатурите за EMEA SABRE 2009 във всички категории надхвърли 2000 от 28 страни.

Агенцията на Източна Европа ще бъде обявена на тържествена церемония на 26 май в Лондон, където ще бъдат раздадени всички награди EMEA SABRE 2009 в отделните категории. Събитието ще се състои в най-големия Арт център в Северен Лондон – The Roundhouse – място, където са пяли Джими Хендрикс, Пинк Флойд и други звезди.

Intelday Solutions е носител и на Световна златна награда за PR на IPRA (Международнатата организация на PR специалистите) за социалната кампания на УНИЦЕФ – България за превенция на птичи грип.

Intelday Solutions е българска компания за пъблик рилейшънс и реклама, създадена през 2001 г. Специализирана е в корпоративен, международен, здравен и социален PR, връзки с институции, управление на корпоративна история на национално и международно ниво.

Компанията е пълноправен член на Българската асоциация на PR агенциите, Асоциацията на рекламните агенции в България и асоцииран член на Българската уеб асоциация.

Темата на PR Thursday на 15 март е: “Политическият PR и кризата”

M3 Communications College I 2010-04-15

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб –
PR Thursday на 15 април с тема "Политическият PR и кризата".

Специален гост: Манел Риера

Кой е Манел Риера?

Той е консултант в областта на имидж комуникацията, международните отношения и маркетинга в рамките на Европейската общност, адвокат. Бил е съветник на министри в правителството на Каталуня и на множество кметове, член на управителните съвети на публични и частни дружества, както и съветник в предизборни кампании.

Председател на Българо-каталунската търговска камара и представител на Българската стопанска камара за Испания.

Заповядайте, за да научите повече:

– Кое е най-важното, когато става въпрос за политически PR?
– Какви са спецификите на политическия PR у нас в сравнение с останалите страни от Западна Европа?
– Кое е най-важното за успешния политически PR по време на криза?
– Използването на кои PR техники са най-ефективни в политиката?

Кога? 15 април 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

Ива за кмет

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-14

СДС и ДСБ излязоха с обща кандидатура за кмет на Габрово – авторката на СЕДЕМ Ива Николова

- Как се стигна до кандидатурата ви за кмет на Габрово?

- По най-нормалния път. Седнали са хората от Синята коалиция в Габрово, сред които има мои приятели и съученици, помислили са кой може да им свърши работа в предстоящите частични избори за кмет на града ни и са стигнали до мен. Те имат много ясен и логичен отговор на въпроса защо са се спрели точно на тази кандидатура и съвсем честно споделиха аргументите си. И явно са доста убедителни, защото аз приех. На този етап развоят на събитията потвърждава, че са били прави. И това много сериозно ме стряска, защото оттук нататък отговорността ляга върху мен. Не че се плаша от отговорности, но за съжаление познавам триковете в родните предизборни борби и не храня илюзията, че ще ме подминат. Но тук имам една сила, която няма да си спестя – все пак съм журналист, политически репортер, който 20 години отразява предизборни кампании, и зная какви номера могат да си погаждат опонентите, тъй че екипът ни ще ги следи много изкъсо.

- Какво ви свързва с Габрово?

- Животът ми. Там израснах, там изградиха ценностната ми система, там открих себе си и избрах професията си, там живее майка ми, там баща ми вгради и то съвсем буквално живота си, там отрасна синът ми, там са учителите ми и родителите на приятелите ми и там се връщат и ме връщат най-близките ми хора, с които съм тръгнала още от дете и с които никога не съм се разделяла, макар и те да не живеят официално в Габрово. В момента някои от тях дори не се знае къде прекарват повече време – в София или в Габрово. Изглежда, с възрастта човек все повече започва да цени началото на живота си. Дано не звучи високопарно, но аз имам чувство за дълг. Преди време доскорошният кмет Томислав Дончев, който вече е министър, започна да кани всички разпилени габровци на празника на града и да търси съдействието им за популяризирането му. Може би той също е заложил идеята за подобен ход някъде в мен и тя подсъзнателно ме е тласкала към такова решение. Мога да изброявам още куп обстоятелства, но те се побират в едно – че винаги, когато съм там, аз съм си у дома.

- С какво Габрово е по-различен от останалите български градове?

- Това е уникален град – безкрайно дълъг, много тесен и невероятно стоплящ. Влиза ти под кожата. Всички истински градове на света са строени край река и там Янтра е в сърцето на сърцето на България, защото географският й център се намира на Узана. Там всяка педя земя е свързана не просто с историята на града, а с историята на държавата ни. Това е Балкан. Известна е нашенската поговорка, че морето ражда риби, полето – тикви, а Балканът – хора. И хората му са най-уникалното творение на Балкана в Габрово. Не просто заради прочутото им чувство за хумор, което наистина е в кръвта им – да не кацаш на езика на габровец, страхотни присмехулници са. А затова, че географски и исторически те са можели да изкарват прехраната си само по един начин – с ума и ръцете си, без да разчитат нито на природата, нито на реколтата. Оттук идват и шегите за тяхната пестеливост и дори свидливост. Всъщност това са много широко скроени, високо интелигентни и щедри хора, но с изключително рационално мислене. Те не обичат излишните движения, излишните думи и излишния шум и вярват само на свършените и полезните неща. Това са много горди хора с ненакърнимо чувство за лично достойнство. Благодарна съм им, че са го възпитали и в мен, макар понякога отстояването му да коства доста рани. Но да си балканджия не е произход, а призвание, така че няма къде да се денеш от орисията си.

- Какви са предимствата на Габрово пред София?

- Чист, зелен, спокоен, приветлив и хомогенен. Центърът му е като бижу, а околностите – като в приказките. Накъдето и да мръднеш извън пределите на града и то само на няколко километра, попадаш в рая на Земята – Боженци, Соколския манастир, Узана, Люляците, Скорците, малко по-встрани остава Дряновският манастир, малко по-нагоре е Шипка. Прочетох в една програма, че трябва да се развиват "туристическите атракциони". Смея да нанеса корекция – това са светини. Те наистина трябва да бъдат част от една дългосрочна туристическа стратегия за града, но като исторически паметници с национално и континентално значение. Човек може да се забавлява навсякъде. Но на такива места отива да се възхити и преклони.

- Останало ли е нещо от някогашните прочути своеобразия на габровци? Какви са габровци сега?

- Никой не може да избяга от себе си, пък и габровци не искат да го правят. Но в момента са доста притеснени, защото градът е обезлюден. Още преди изобщо да съм мислила по въпроса за кметската кандидатура, с мои приятели си говорихме, че цели квартали са останали тъмни през тази зима. И причината не е пестеливостта, а това, че в тях просто не живее никой. Моето жилище е в самия център на града – зад Дома на културата, и в него през тази зима също не живееше никой. Хората напускат Габрово, защото не виждат перспектива да изкарват прехраната си и да развиват бизнес с далечна опция. А в условията на криза трудно могат да разчитат на външен инвестиционен интерес към град с много специфична достъпност. Твърди се, че в Габрово безработицата е ниска, но истината е, че габровци си намират работа на други места и напускат града. А онези, които живеят там и милеят за него, са изплашени, че хоризонтите му се стесняват още повече. Това е и базата, на която стъпваме, за да създадем условия за разширяване на хоризонта и перспективите пред габровци. Кризата връзва ръцете на всички, но точно тук идва изобретателността на габровци да използват даденостите така, че да ги обърнат в своя полза. И за да не си мислите, че ви говоря общи приказки, веднага ще ви кажа кои са трите стълба на програмата ми за предстоящата година и половина: дългосрочна стратегия (минимум 10-годишна) за развитието на туризма и превръщането на града в основна туристическа дестинация за българи и чужденци с всички помощни елементи на европейските фондове и програми, зелена енергетика и зелена икономика. Това е бъдещето не само на Габрово, но и на целия Европейски съюз, ако имаме уши да чуем какво говорят партньорите ни в Брюксел и ако имаме информация как да въведем всичко това. А ние имаме.

- Всички знаем, че столицата е пренатоварена. Какво според вас трябва да се направи, за да се върнат софиянци по родните си места?

- В глобалното село, в което се е превърнал светът, ми е малко странно да говоря за това кой къде трябва да се върне и да живее. Слава Богу, вече сме свободна държава и сме част от европейската общност без граници, така че ми се струва доста нелепо да оправдаваме неблагополучията в София с притока на хора от други места. Тогава какво да кажат парижани, в чийто град живеят около 11 милиона, или московчани, които наброяват 18 милиона официално? Поначало всички столици са стълпотворение от различни хора и не са най-приятното място за живеене. И ако същите тези хора виждат перспективи за себе си в други градове, бъдете сигурни, че нито миг няма да останат в тази лудница. Това е панацеята и това е и моята амбиция за Габрово – да си върнем хората. Ето, аз се връщам.

- Като станете кмет на Габрово, вече ще бъдете част от онези хора, които досега по-скоро нападахте и критикувахте като "политиците". Как ще разрешите противоречието между борбената журналистка и политика? Какво е общото между политиците и журналистите?

- Нямам намерение да минавам от другата страна на барикадата, както напоследък става ясно, че са направили някои мои колеги. Ако се отнасяш добросъвестно към професията си, между кмета и журналиста няма кой знае каква разлика – и единият, и другият се занимават с проблемите на хората. Журналистите го правят повече в сферата на констатацията, включително и на ниво решение на проблема, а кметът освен това трябва и да реализира решението. Тъй че тук моят занаят ми е най-големият съюзник. И за двете длъжности обаче политиката е база за подход към проблемите и затова има лява, дясна и т.н. политика. Моят подход във всичко, включително и в оценките за политиците, е от десни позиции. Пък и като гледам накъде е тръгнала родната журналистика, мисля, че интересите на обществото могат да бъдат защитени на друго място. Така че аз си оставам гражданин, който брани интересите на обществото.

- Кой е примерът ви за успешен кмет?

- Клинт Истууд. Да-да, за актьора говоря. Когато става кмет на малкото селище Кармел бай дъ Сий в Калифорния, това е едно абсолютно нечувано и занемарено място с 4000 жители. В края на мандата му това е най-престижното място за живот с много скъпа земя и сгради, към което се устремяват за трайно пребиваване най-заможните хора на Америка. Мандатът на Истууд е продължил само 2 г. Следващият кмет на Габрово ще разполага с около година и половина. Т.е. няма невъзможни неща, има неоткрити решения.

- Бойко Борисов успешен кмет ли беше?

- В едно – успешен, в друго – не. Няма съвършени хора и още по-малко – управленци. У нас положението по принцип е такова, че е достатъчно да запълниш една дупка на улицата, за да те обявят за успешен кмет. По време на последната кметска кампания в София лично аз бях решила, че ще гласувам за кмет, който обещае поне да надпише улиците в града и да сложи номера на сградите. Никой не го обеща, т.е. никой не забелязва този проблем. А от успешните кметове не остават скрити проблеми.

- Ще търсите ли в предизборната си кампания подкрепата на ГЕРБ?

- В предизборната си кампания ще търся подкрепата на габровци, а те имат най-различни убеждения и различна партийна принадлежност. Честно казано, по време на кампании никога не съм вярвала, че когато ръководството на една партия заяви, че застава зад чужд кандидат, нейните привърженици ще направят същото. В края на краищата политическите съображения са едно, а човешките предпочитания – нещо друго. Пък и габровци не обичат много-много да им казват какво да правят. И разчитам на това, че те ще гласуват по съвест.

- Как според вас ще се отрази на предизборната ви кампания участието ви в различни телевизионни зрелища?

- То май няма угодия: понеже съм поетеса, как ще сляза на нивото на проблема с градските клозети и боклука; а понеже участвам в реалити формати, които стряскат с простотиите си, как ще решавам сериозните въпроси? Ами както реших въпроса с промяната на закона заради загиналите деца в Лим, докато участвах в "Голямата уста" в "Биг Брадър". Ей-така ще ги решавам – паралелно и категорично. Извинявайте, ама кметът все пак не е кабинетен академик по молекулярна микробиология, а човек, който трябва да познава всички пластове на битието и то на практика. Аз съм човек, който може да общува на всякакви нива, и това също съм го научила от журналистическия си занаят. Ако един кмет не е в състояние да прави същото, значи той не е кмет на града си, а на определена прослойка. Сиреч, изобщо не е кмет. А аз се кандидатирам за кмет на Габрово с цялото необозримо многообразие от хора и проблеми.

- Какво е най-голямото ви предимство пред останалите кандидати?

- Не е моя работа да се меря с когото и да било. Това ще го направят избирателите.

- Какви са предизборните ви послания?

- Смисълът е, че една габровка от всички габровци с тяхна помощ и в името на града ни ще се опита да направи Габрово желано място за живот и пребиваване не само за кореняците, но и за други българи, и магнит за всеки чужденец, който стъпи на българска територия. Слогани-те ще ги кажем по-нататък – на старта на кампанията.

- Как ще изглежда Габрово след вашето кметуване?

- Казах ви вече, че сме прагматични хора и докато рибата е в морето, не мога да хабя олио и да амортизирам тигана. Пък и твърдо се придържам към правилото: никога не казвай "Хоп!", преди да скочиш. В момента само загрявам, преди да се засиля за скок.

***

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. Завършила е Националната математическа гимназия "Иван Гюзелев" в Габрово и Литературния институт "A.M. Горки" в Москва със специалност "Поезия". Работила е в печатни и електронни медии, сред които алманахът "Апропо", сп. "Пламък", вестниците "Литературен фронт", "Свободен народ", "Новинар", "Сега", "ТВ Европа", "Политика", "Монитор". Автор на четири стихосбирки и четири публицистични книги за Атанас Москов, за отражението на събитията в Косово у нас, за процесите в българската политика и нейните лица през последните 20 г. Носител на наградата за поезия "Мара Белчева", на международната награда за журналистика "Вяра, надежда, любов" и на наградата на Българската медийна коалиция за авторското тв предаване "Когато гръм удари". Преводач на художествена литература. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Стр. 11

Снимка: Вестник "Дневник"

Маги Желязкова: Няма режисура в Биг Брадър

в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-04-14 

Маги Желязкова, "Мисис България 2003". Още докато става дума за короната, тя бърза да уточни: "Трябваше да взема и световната беше определена за нашата страна. Причини те са много. Тогава Виргиния Здравкова обличаше участничките, наш бе и спонсорът за банските, светът бе ангажиран с чисто българската кауза – медиците ни в Либия. А и организаторката Трейси Кембъл много харесва снимките ми. Само че аз не заминах за Палм Сириш с. защото имам проблеми с летенето. Вместо мен Меги Савова изпрати Румяна Маринова, тъй че титлата й беше предопределена, като на всеки конкурс – политика е."
Екзотичната хубавица завършва Бастилията, както софиянци наричат 31 -ва гимназия. Кандидатства в Художествената академия. Катп разбира, че не е приета, пробва в НБУ. Там късметът й се усмихва -завършва моден дизайн. Започва работа в модно ателие. След 4 години прави собствено, но то няма дълъг живот. Всъщност с мода тя се занимава от 17 години. Първата й среща с телевизията е предаването "Здраве". Там пътят и върви от едноседмично към ежедневно предаване до изпълнителен директор.
"Много ми се насъбра да съм едновременно директор и пред микрофона. Предпочитах да се развивам като водеща. След време получих предложение от PRO.BG. То беше в момента, в който "Здраве" вече замираше. Предавания се качват и свалят. Грозно е да кажеш:" Тая я изгониха." Няма такова нещо. Навремето Гала не беше изхвърлена от телевизията, просто предаването вече го нямаше. Ще ми се да споменеш, че тя бе първата, която ме поздрави и ми пожела успешен старт за новата ми проява – писа ми sms по средата на първото излъчване на "Къщата на парите", а сме конкурентки – моето е веднага след нейното, пък и сме жени."
Реализацията на поредното предложение вече е факт. "И представи си – в един жълт вестник пише, че го правя без пари. Мислиш ли, че това може да се случи? Напротив – много добре платена съм."
"Къщата на парите’ е новото предизвикателство пред Маги. Предаването има за цел да даде думата на зрителите. Те непрекъснато коментират какво се случва във взаимоотношенията между семействата в Биг Брадър Фемили, но досега никой не им беше дал възможност да изразят мнение. Тъкмо когато това се случва, рейтингът на новото предаване започва яко да расте.
"Обаждат се много интелигентни хора и се изказват културно. Никой не рyrae в ефир, нито се държи просташки, началото се опасявах тъкмо от това -има много нахъсани, но се оказа точно обратното – точна оценка пред хулите. Форматът тече по спокоен и лежерен начин. Определя се предварително тема, която не прави социален анализ. Говорим за облеклото в къщата, за мъжа -от големия до мухльото, за истинската жена, за правоговора – някои казвят `кучиняче’ на коте, и още куп диалектни думи, които коментирахме с Ваня Щерева по повод на това до каква степен дълбоката провинция оказва влияние на взаимоотношенията между участниците. Не бистрим тежки проблеми."
За различното предаване избират точно Маги, защото вече има опит в живия ефир, пък е и бивша брадърка. Договорът й с PRO.BG изтече през зимата и се знае, че е свободна. Прави и проби за "4 жени", което дава на продуцентите поглед върху това, което хубавицата умее да върши.
Всички помнят, че Маги Желязкова участва в първия ВИП Брадър през 2007-ма. "Бяхме с Десислава, Азис, Катето Евро. Много добре си изкарах в къщата – голяма веселба беше. Нямаше драми, тежки проблеми, нито ни се случваха съдбовни неща. Бяхме много позитивни, смеехме се непрекъснато. Потопих се в предаването и то за мен остана ценен спомен, а малките дрязги избледяха във времето. Когато излязох, установих, че съм напълняла с 6 кг. А какво друго да се очаква от цял месец лежане, смях и ядене. Катето и Здравко готвеха
толкова вкусно, че нямаше как да не се случи качването на килца. Починахме си чудесно с тази пълна изолация."
После Маги отново се връща преди 3 години.
"Питаш ме как изкарвахме нощите всички накуп. Ами като на детски лагер или бригада – няма никаква разлика. Пък и почти всички се познавахме. Не е като сега – семейни двойки, които не се знаят, а трябва да се събличат един пред друг. Докато на нас не ни пукаше, защото бяхме приятели, пък и всички сме в артистичния водовъртеж.
Кога преставаме да се съобразяваме с камерата ли? Ами на втората седмица. На 100 процента. Сега това очакваме и от последното издание – всички ще станат прозрачни, ще разголят душичките и характерите си. И то веднага след първите номинации и изгонване. Ама май те по-рано от предишните съквартиранти показаха какви са всъщност. Причината е в нивото им.
В моето предаване най-често задаваният въпрос е дали това е представителната извадка на българското семейство. За съжаление – да. Вчера се обади една психотерапевтка, която всеки ден се сблъсква с такива проблеми. Признава, че няма много време да гледа телевизия, но когато това се случи с Биг Брадър Фемили, установява, че всички в Къщата са нейни "пациенти". Хората имат точно такива проблеми.
Дали има режисура, да ти казва някой какво да правиш? Когато аз бях в Къщата – категорично не. Всички са такива бисери, че и да искаш, не можеш предварително да го измислиш. Затова основната роля при кастинга е на психолога – да напипа пулса на кандидата. Проучват го до десето коляно. Прави му се психологична характеристика и се знае и най-малкият му проблем. Специалистите са наясно в условията на Къщата всеки как би реагирал, но те не режисират, просто предугаждат в голям процент какво ще се случи.
Все едно на мен да ми бяха казали: "Ти ще станеш гадже с Калин Вельов." Е, няма как да се случи. Имам чудесно семейство, пораснало вече момче на 8 години. А приказките бяха, че Калин влиза в Къщата заради мен – жената, която най-много харесва. И то наистина беше така, но без всякакви други помисли от негова страна. Може би някои предполагат, че има режисура и за конфликта между Катето и Христина. Та те никога не са се бяха виждали, а и идването на Христина беше неочаквано.

Стр. 48

Снимка: actualno.com