e-vestnik.bg I 2010-02-09
В момента много от лайф-стайл списанията в България – и мъжки, и женски – изпитват затруднения. Много от тях вероятно ще спрат да излизат. Някои са съкратили редактори, журналисти, намалили са заплати.
Някои подобни списания стоят зле на пазара от самото начало, поради лош маркетинг и недостиг на квалифицирани хора за подобен род издания. Но издателите компенсират собствените си грешки с безпардонно отношение към редактори, фотографи и др.
Кризата се отразява на медиите в България по различен начин. Има издатели, които от години издържат губещи вестници или списания. Има и издатели, които при сегашното намаление на рекламата и продажбите започват да правят икономии от …заплатите на журналистите, но очакват от тях да вършат повече работа и ги подлъгват с обещания.
По-долу главният редактор на едно от мъжките
лайф-стайл списания у нас FHM – Георги Неделчев – обяснява защо напуска изданието. FHM e глобална марка, международно списание, подобно на “Плейбой”. Заглавието му е съкратено от For Him Magazine – англ. – “Списание за него”. Излиза за пръв път във Великобритания през 1985 г. В момента се издава в 23 страни. У нас излиза от няколко години, без особен успех, защото издателите не са направили от самото начало добър маркетинг, мениджмънт на изданието и не са проучили възможностите за творчески екип.
Бедата е, че пазарът в България е малък. Тясно е за толкова много мъжки лайф-стайл списания. Аудиторията е най-много за 3, но избира между 10-ина, които си приличат, а от тях има поне 5 основни, международни марки. Компетентните хора, които могат да правят такива списания са малко, а издатели с големи амбиции има повече. Освен “Плейбой” и “Максим” (които са конкуренти в цял свят, а у нас са на един и същ издател), на пазара на български се продават Max, FHM, а сега предстои да излезе и “Пентхаус” – за втори път, след като вече веднъж излизаше на български преди години. Много западни издателства продават с лекота правата за списанията си у нас, стига в тази криза някой да сключи договор и да им плаща лицензионните права за марката, които за страна като България варират от 100-ина хиляди долара годишно да тройно повече – в зависимост от изданието.
Докато по света много от тези лайф-стайл списания имат собствен стил и традиции, в България много от тях си приличат и си подражават едно на друго. В много случаи подобни издания са някаква схема за превъртане на пари от издатели и рекламни агенции, в други – непресметнати амбиции на хора с претенции да бъдат издатели.
Главният редактор в оставка на сп. FHM Георги Неделчев е журналист, работил е във в. “24 часа” като шеф на отдел, като зам.-главен редактор на сп. “Тема”, като главен редактор на сп. “Плейбой” 4 години (след което издаде книга “Моят живот в “Плейбой”), като зам.-главен редактор на в. “Монитор” и др.
- Защо чак сега решаваш да напуснеш, след като издателите ти дължат пари от септември насам?
- Може би защото съм вярвал на обещания. Но да кажем, че не съм дотам наивен. По-скоро смятах, че е необходима поне година, за да се види коренната разлика в FHM преди и сега, под мое ръководство. С всеки следващ брой пазарната позиция и продажбите на списанието се подобряваха. За мен беше важно това да стане очевиден за всички факт. Впрочем, издателите не са крили своето удовлетворение от работата ми. Всеки месец получавах и уверения, че рекламният мениджмънт (откъдето всяко издание очаква основните си приходи) ще заработи адекватно на нивото на списанието. Но това така и не се случи. След началото на новата година прецених, че компромисите, които правя, вече са твърде големи, и че самите издатели навлизат в ситуация, от която няма полезен за мен и екипа ми изход.
Моделът Николета Лозанова и журналистът Жоро Неделчев отварят въпрос за 50 000 лева в „Стани богат”. Снимка: Нова ТВ
- Не смяташ ли, че кризата е повсеместна и това е обяснението за дълговете на издателите към неговите автори и сътрудници?
- Не смятам. Криза има навсякъде, но нито едно друго списание не дължи по няколко заплати на редакторите си, както и хонорари на основните си фотографи за цяла година назад. Още по-необяснимо е как така издания с по-слаби пазарни продажби от FHM нямат такива задължения, а FHM има. Обяснението всъщност е много просто – в FHM де факто не съществува такова нещо като мениджмънт. Издателите на списанието се занимават с всичко друго, но не и с търсене на изход от ситуацията. Явно им се струва по-лесно да залъгват служителите и партньорите си с обещания, след което да си изключват телефоните за дни и седмици наред. Не се учудвам на това – винаги ще се намират наивни хора, готови да живеят само с обещания. Обикновено това са недотам уверени в качеството на работата си личности, които действат на принципа “никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз съм изработил”. Аз обаче никога не съм бил такъв тип човек и нямам никаква причина да толерирам подобна схема.
- Не трябваше ли да потърсиш някакъв път към взаимен компромис и приятелско изчистване на проблемите, поне частично?
- Потърсил съм такъв път и то неведнъж. Последната ми среща с издателите беше на 3 февруари. На нея компромисно предложих редуциране на техните задължения към мен с над 50%. Поисках обаче сключване на нови договори, както и гаранции, че оттук нататък хонорарите на външните сътрудници ще се изплащат редовно всеки месец. Те приеха радушно предложенията ми. Обещанието им бе, че на 5-и февруари или най-късно на 8-и, понеделник, ще започне изчистване на дължимите суми и към мен, и към екипа ми, и с тази уговорка си стиснахме ръцете. Вместо това обаче получих единствено груб телефонен разговор с пореден опит за отлагане на развръзката.
Корица на брой от българското издание на FHM.
Проблемът е в това, че използвайки мълчанието и търпението ми, хората зад това списание и днес продължават опити да ангажират нови сътрудници и партньори – фотографи, гримьори, автори, модели. Не бих искал списъкът с излъгани и разочаровани да нарасне и аз да бъда човек, който пасивно е наблюдавал и насърчавал този процес.
- Вярно ли е, че главната редакторка на сп. Madame Figaro също е напуснала?
- Да, от януари и това списание от същата издателска група е без главен редактор. Допускам, че причините да се стигне дотам са аналогични. Сами преценете дали моите постъпки са някакво субективно решение или просто неминуем и обективен развой на събитията.
- Какво възмездие очакваш да има?
- Не съм от хората, които ще седнат да се тръшкат и да заплашват със съдебни дела, за да получат парите, които са им били обещани и които са заработили. Докато има идеалисти, винаги ще има и хора, които да се възползват от тях. Съдът не може да е лекарство срещу наивност. Предпочитам да гледам напред. Знаейки какво съм направил за това списание през последната година, смея да съм сигурен, че нито него, нито издателите му ги чака розово бъдеще. Ако пред тях имаше и минимален шанс за успех, те щяха и досега да се възползват от него. Мина почти година, а единственото, което се е променило, е нарасналата популярност на FHM благодарение на моите усилия. Във финансов план обаче положението е плачевно.
- Няма ли да напишеш книга “Моят живот в FHM”?
- “Моят живот в Плейбой” е написана с положителна енергия. Не съм сигурен, че сегашната би била толкова добронамерена. И не смятам, че читателите копнеят да бъдат занимавани с няколко дребни и нещастни дущици и начина, по който са избрали да живуркат за чужда сметка. Но ако броят на излъганите и разочарованите от FHM продължава да набъбва с такава скорост, нищо чудно и да се съберат достатъчно потенциални фенове на подобно четиво. Така че не се знае.
Разликата между раздялата ми с Playboy и сегашната е съществена. Навремето си тръгнах изцяло по свое желание и преценка след 4-годишна работа, а издателите не са имали никакъв дълг или претенции към мен, нито аз към тях. Сега просто съм принуден да напусна, защото не желая повече да работя безплатно. Затова и не усещам никакви скрупули и задръжки да бъда откровен и изчерпателен, когато се налага. В епохата на глобалните медии вече не е толкова трудно да бъдеш чут, когато имаш какво да кажеш и когато справедливостта го изисква. Вече има доста заявки за интервюта, които биха били полезни и поучителни за много хора от бранша.
Ето текста на писмото, което днес разпространих до приятелите си във Facebook, както и по мейла:
По-добре късно, отколкото никога
Поради зачестилите въпроси към мен се чувствам длъжен да уведомя всички почитатели на списание FHM, че от средата на януари не изпълнявам ангажиментите си като негов главен редактор.
Финансовите задължения на издателите му към мен и към фотографи, автори и модели достигнаха нива, отвъд които е невъзможно да продължа работа – независимо от доброто си желание и воля. Заедно с мен екипа на списанието напуска и редакторката Кристина Стамболова, както и всички привлечени от нас външни сътрудници.
Въпреки добрите си пазарни позиции, продажби и популярност, голяма част от които се дължат на моите и на екипа ми усилия, FHM в момента не функционира нормално като списание – поради изключително лош мениджмънт и липсата на доверие към издателите му от страна на рекламния бизнес. Многократните им уверения, че ситуацията ще се промени, не се оказват нищо друго освен хвърляне на прах в очите и протакане. Така на практика се стига до безплатна експлоатация на интелектуалния труд на голям брой хора – нещо, на което не желая да бъда нито жертва, нито привърженик.
Ето защо с това писмо подчертавам, че към днешна дата нямам нищо общо със списание FHM и каквито и да било обещания, давани от сегашния му екип. Нека всички знаят, че в момента там работят хора, които не са получавали заплати от няколко месеца, и единствената причина да продължават да го правят, е наивност или пък опасения, че трудно биха си намерили подобна работа другаде.
Вече не нося отговорност и за конкурса Мис FHM 2010, чиито финали наближават. Не бих съветвал нито един модел, фотограф или сътрудник да очаква добросъвестно отношение и професионализъм от хората, които стоят зад списанието в момента. Мога само да ги уверя, че в мое лице винаги са имали и ще продължат да имат принципен и лоялен партньор. Надявам се в най-скоро време нашето сътрудничество да продължи в друга, далеч по-хармонична среда.
Винаги съм вярвал, че когато човек си върши работата съвестно и професионално, положителните резултати не закъсняват. Дали FHM ще запази успешното си пазарно присъствие без мен като редактор, или пък аз ще намеря или създам по-добро списание (с всички поуки, които съм си извлякъл от последната една година) – това времето ще покаже.
Благодаря на всички, които са подкрепяли работата ми с доверие и усилия. Искам да ги уверя, че занапред те ще бъдат по-добре възнаградени.
Георги Неделчев,
Гл. редактор на FHM, април 2009 – януари 2010
