в. Капитал | Мария МАНОЛОВА | 04.01.2014

Благодарение на общото недоверие към медиите и с помощта на фалшиви Facebook профили, 2013г. беше плодородна за имитациите на новинарски сайтове

Втори януари 2014 г. изглежда по много сходен начин за Гергана и Мони Иванови. И двете прекарват по-голямата част от иначе скучния първи работен ден в интернет. Ровят в новинарски сайтове и споделят статии във Facebook.
В късния следобед Гергана толкова се впечатлява от нещо в сайта silnabulgaria.com, че го публикува на доста места – в групите "Искам да живея в нормална държава", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си" и "Да се обединим – национален протест !!!". Всъщност Гергана публикува статията в повечето от 160-те групи в социалната мрежа, в които участва. За Мони следобедът протича по подобен начин, само че тя се вдъхновява от няколко текста в bezpartien.com и разгорещено споделя линк из десетки Facebook групи.
Гергана и Мони не са сестри. Не са и далечни роднини, въпреки че споделят една и съща фамилия. Свързва ги само поведението им в интернет, където нямат абсолютно никакви приятели, но са изключително активни. Не само на 2 януари, а всеки ден пълнят безброй групи и стени във Facebook със съдържание от едни и същи уебсайтове. Извън виртуалното пространство те вероятно изобщо не съществуват, но в него дейно плетат паралелна медийна реалност и паралелен дневен ред.
Ако се вгледаме в детайлите, лесно ще забележим, че действията на виртуалните хора като Гергана и Мони (както и профили като Ava Berg, Inas Borisova, Иван Бориславов, Ясен Григоров и безброй други) са механични. Те копират едни и същи препратки към сайтове без автори, източници и издатели стотици пъти. Резултатът е, че стените на стотици групи са пълни с необятно новинарско съдържание, а отвсякъде се размахват удивителни знаци и етикети "безпристрастни", "алтернативни", "свободни" и "мислещи". Ако следим онлайн медийното пространство само с едното око обаче, може и да си помислим, че изминалата 2013 е златната година на независимите новини в интернет. И много да сгрешим.
География на имитацията
От началото на 2013 г. и покрай протестите изникнаха безброй "независими", "свободни", "антиполитически" онлайн медии. "Капитал" проследи някои от тях (без да претендира за изчерпателност), за да обясни защо съществуват и какво ги обединява. Всички на теория отричат другите медии, отричат досегашните партии и компрометираните политици. На практика обаче много от тях са заключени в кръг от взаимно препечатване на анонимно съдържание. Всички създават голяма част от трафика си чрез несъществуващи Facebook профили. Тази екосистема се оказва особено удобна, когато трябва да се създаде и разпространи и някоя не толкова истинска новина.
Първата група нови интернет медии се появи заедно със зимните протести срещу правителството на ГЕРБ от миналата година. Справка на регистрираните домейни показва, че на 9 януари 2013 г. изниква сайтът dnes-24.com, на 17 януари – nakratko.bg, на 30 януари 2013 – bgmak.eu, а на 22 февруари – svobodnoslovo.eu. Във втория облак на обществено недоволство срещу управлението на Пламен Орешарски (или по-скоро в началото на контрапротестите) се ражда и втора група сайтове – silnabulgaria.com (първите дни на юни), hashtag-bg.com (17 юни), expressnews.bg (28 юни), bezpartien.com (2 юли) и noligarch.com (16 август). Това са само част на появилите се (или набрали сила) през последните месеци медии.
Всеки от тях отрича досегашната политическа и медийна система като обещава независимо съдържание. Под текстовете им обаче липсват автори, страниците "За нас" са празни, а интернет адресите им са регистрирани анонимно. Никой не мери посещаемостта си чрез Gemius – единственият инструмент в България, с който сайтовете могат да докажат колко посетители имат и с това да успеят да продадат реклама и да спечелят приходи. Някои съображения за съдържанието
"РАЗКРИТИЕ", гърми с главни букви сайтът silnabulgaria.com на 15 ноември 2013 г: "Манипулацията на Сорос – РЕАЛНОСТ". В неподписания текст се твърди, че известната от няколко дни по-рано снимка на момиче, което прегръща полицай на протеста в София, е лъжа. Двамата са брат и сестра, казва сайтът. Това пък е само малка част от голямата лъжа за манипулацията на протестите, която е описана и илюстрирана графично. "Разкритието" е препечатано дословно от bezpartien.com (който по случайност има много сходен дизайн със silnabulgaria.com) на същия ден. Според текста, освен че момичето лъже, това е и доказателство за това, че протестите срещу правителството на БСП и ДПС са режисирани и платени.
На следващия ден svobodnoslovo.eu публикува дописката "Нов скандал! Протестна мрежа експлоатира нашите деца, къде е Агенцията за закрила на детето?", където главна героиня е същото момиче. Няколко седмици по-късно ДАЗД действително се "задейства" по казуса, следва публикация в информационна агенция "ПИК", която е дословно препечатана от дузина анонимни сайтове и онлайн медии. Цикълът се е завъртял и новият анонимен текст е "доказателството" за достоверността на текстовете от няколко седмици по-рано.
Момичето и полицаят са само микропример за повтарящите се процеси. Формално между сайтовете няма много общо, но те, изглежда, работят с едни и същи опорни точки – протестите срещу правителството са лоши (платени, организирани от съмнителни хора), "раннобудните студенти" са шайка пияници, президентът е много вреден (основно "разединява нацията" и работи за "олигарсите"), а Бареков е добър. По-скандалните публикации от тях биват цитирани безкритично в медиите, свързани с Делян Пеевски.
Системни грешки
"Свързан съм като негов редовен читател. Тази интернет медия ми харесва, защото публикува плуралистични коментари", коментира относно сайта hashtag-bg.com пред "Капитал" Борислав Цеков. Името му е една от редките официални връзки на анонимните сайтове с реални личности. Aдресът hashtag-bg.com е регистриран на името на Цеков и с адрес на ул."Аксаков" в София, където е регистрирано и движението "Модерна България" (виж основния текст) на 17 юни 2013 г. На изборите през май Борислав Цеков се кандидатира за народен представител в листите на движението заедно с автори от сайта hashtag-bg като Евелина Славкова (Кюстендил) и Иво Инджов (Пловдив). Четири дни по-късно, на 21 юни, името му е заличено от данните за домейна. На въпрос как е свързан с регистрацията на онлайн медията Цеков коментира: "Нямам представа."
Въпреки тяхната безпристрастност и безпартийност новите анонимни сайтове имат специално и координирано отношение към някои теми и личности. Николай Бареков например е любим авторитет, който се появява почти всеки ден (и диспропорционално често) в техните новини. На 1 януари 2014 г. неговото мнение за новогодишната реч на президента отпечатват както hashtag-bg, така и bezpartien.com, silnabulgaria.com и svobodnoslovo.eu. Всъщност първите две медии споделят общ AdSense код (AdSense е мрежа, през която Google може да слага реклами на даден сайт – бел. авт). Обединява ги и Симеон Илков, който през декември 2013 г. се представи като журналист от bezpartien.com, може да бъде видян на псевдопротестите, водени от Бареков, а година по-рано е активист на гражданско сдружение "Сила", което е свързано със сайта silnabulgaria.com и което активно се опитваше да се представи като водещо февруарските протести срещу ГЕРБ. Същият AdSense код се използва и от уебсайта sof-mall.com, регистриран от фирма "Пи 77", където управител е 27-годишният кандидат-депутат от БСП Благовест Кирилов. Bezpartien.com и silnabulgaria.com често препечатват и текстове от друга онлайн медия – svobodnoslovo.eu. Сайтът споделя един имейл адрес с уебсайта myleksikon.com, който пък е регистриран от общинския съветник на БСП в София Гергана Алексова. Пред "Капитал" Алексова коментира, че е регистрирала домейна, но отдавна го е продала и името й няма как да фигурира в регистрите. Бял шум
"Много хора разбраха, че трябва да си задаваш въпроса това, което тече по телевизията, кой го плаща, и мигрираха във Facebook като предпочитано място за формиране на мнение", обяснява пред "Капитал" Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Недоверието към всички медии обаче създава вакуум за още по-уродливи създания. "В интернет хората попадат в една среда, която е още по-малко ясна. И критикувайки класическите медии за това, че не е ясна тяхната собственост и как точно се финансират определени публикации, всъщност бягаме в една среда, в която съвсем няма никаква яснота", довършва Иванов.
Има ли връзка между всички сайтове, които публикуват безименни политически новини, анализи, коментари и разследвания? Със сигурност всеки от тях е положил много усилия техническата информация за това да остане скрита. И с просто око обаче се виждат едрите зърна на повтарящите се тези, герои и съдържание. Виждат се еднаквите им стратегии за привличане на внимание във Facebook. Тук-таме прозират връзките им със съвсем не безпартийни личности. Тактиката за налагане на онлайн присъствие през фалшиви фейсбук профили и фиктивни групи пък напомня практиката на 3Бей.бг АД – собственикът на сайтовете inews.bg, kulinar.bg, econ.bg, div.bg, jenite.bg, fitwell.bg и т.н. Седалището на 3Бей.БГ е на ул. "Искър" 71 в София, където е и централата на застрахователната компания "Виктория" (собственост на КТБ). Членове на управителния орган на дружеството са Иван Славков, Никола Николов и Борислав Лесичков (последните двама имат ипотечни кредити от КТБ). Иван Славков и Борислав Лесичков държат фирмата за уебдизайн "Обект.БГ", чиито клиенти освен изброените по-горе сайтове са TV7, застрахователното дружество "Виктория" и други фирми, свързани с банката на Цветан Василев.
Имат ли влияние? Не много, но достатъчно. Bezpartien и silnabulgaria са най-големите сред тях – на 328-мо и 253-то място сред всички български сайтове (по данни на Alexa), със 17 хил. и 41 хил.почитатели във Facebook. Важното обаче е, че успяват да създадат фонов шум, който да размие и удави качествената информация. Дали зад тях стои един и същ кукловод е трудно да се докаже, но изглежда много вероятно. Сходствата с медийната стратегия на Делян Пеевски и собственика на КТБ Цветан Василев – да инвестират в медиен конкубинат с властта (със сигурност едни от хората, които стоят зад "новите медии", подкрепял поне четири правителства), са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати. Тази стратегия не може да доведе до монопол на информацията в интернет, както това се случва например с вестниците. Но може да свърши друга работа на задкулисието – да покаже, че неговата манипулация на действителността в подкрепа на правителството все пак съществува и онлайн.

Стр. 12 – 13 

Intelligent Systems Bulgaria Ltd. I 6.01.2014

Предложението е валидно за нови клиенти на продуктовата линията Microsoft Dynamics

Microsoft и Intelligent Systems Bulgaria представят „Give me 5 Again” – възможност за бизнеса да закупи последната версия на най-разпространената ERP системата от висок клас у нас на преференциални условия. Според предложението, валидно до 23 юни 2014г., компаниите в страната могат да поръчат лицензи за основен пакет функционалности Microsoft Dynamics NAV 2013R2 с 5 (пет) пълноправни потребителя само за 3 750 евро. Офертата е изключително изгодна за организациите, които досега не са работили с продукти от бизнес линията на Microsoft, тъй като им помага да намалят значително инвестицията в лицензиране на първокласен корпоративен софтуер.

Защо Microsoft Dynamics NAV?
Microsoft Dynamics NAV е гъвкав софтуерен инструмент за управление на бизнеса от клас ERP, използван от 95 000+ организации в над 40 страни по света. Решението осигурява оптимизирани процеси и благоприятства растежа на компанията чрез предоставяне на детайлен поглед за всичко случващо се в организацията във всеки един момент – от управление на продажби и маркетинг, склад и доставки, през производство, проекти и сервиз до тяхното финансово и счетоводно отразяване. Microsoft Dynamics NAV подобрява планирането, координирането и изпълнението на фирмените дейности и повишава производителността на целия екип. Използвайки Microsoft Dynamics NAV, ръководството разполага с мощен инструмент за ефективно управление на бизнеса и откриване на нови възможности за развитие. Повече подробности за последната версия на системата можете да намерите на http://isystems.bg.

“Give me 5 Again” – световнодоказано ERP на ниска цена!

Осигурете си стабилност и растеж с Microsoft Dynamics NAV, а Intelligent Systems Bulgaria ще ви предостави първокачествени услуги за безпроблемна интергация и работа на решението във вашата организация!

За допълнителна информация относно условията на промоцията, моля, свържете се с нашите специалисти на тел. 02/817 33 66 или e-mail sales@isystems.bg.

За Intelligent Systems Bulgaria
Intelligent Systems Bulgaria предлага професионални услуги по внедряване, разработка и поддръжка на решения за управление на бизнеса – ERP и CRM, и специализирани браншови допълнения към тях. Компанията е член на престижния 2013 President’s Club for Microsoft Dynamics, нареждайки се сред ТОП 5% на най-добрите партньори за корпоративните системи на софтуерния гигант в света. Като част от международната холдингова структура iSystems Group, екипът на Intelligent Systems има значителен опит и ноу-хау, натрупани при реализацията на повече от 200 проекта по внедряване на Microsoft Dynamics в над 25 страни по света.

Сред клиентите на компанията у нас могат да бъдат отличени имена като: VM Finance Group, Avendi, Булвария Варна, Bulavto Group, ACO Bulgaria, Мания, Bertoni, Dräger, Martineli, O Plus, Office 1 Superstore, Titan Machinery, Teva Pharmaceutical, Servier, ЕураТек, ЮНГ, Марпекс, Сидоренко Холдинг, Лалов и Вачев, Promet Steel, SET, Декотекс, Бон Марин Холдинг, Маркан, Sodexo, Global Wind Power и много други.

в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51 

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014

Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.

Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?

Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.

Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?

Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.

В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.

Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?

Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.

Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?

Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.

Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.

Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.

Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.

А другите колеги от печатните и онлайн медии?

Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.

Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?

Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.

Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.

Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.

Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?

Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.

С какво се промени медия светът?

С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.

Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.

Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.

Кое е вашето любимо слово за 2014г?

Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.

Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.

Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?

Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.

И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?

Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.

——————————————————————————————————————————————————————————————————–

Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.

Оригинална публикация

сп. The Economist, Светът през 2014 I 20.12.2013

Защо журналистиката в България спешно се нуждае от промяна и как може да се случи тя

През 2013 г. американската неправителствена организация Freedom House за пореден път определи българските медии като "частично свободни". "Репортери без граници" на свой ред алармира за продължаващ срив на България в глобалната класация за свободата на пресата – страната изпадна на 87-о място и се нареди до държави като Гвинея, Мадагаскар и Габон. Постепенно се очерта трайна тенденция на влошаване на медийната среда. Както и в други сфери, така и тук България не отстоява успешно стандартите, очаквани от членството й в ЕС. Налице е опасност от превръщането на страната в проблем за имиджа на съюза.
Сред основните причини за това развитие са политическите и икономическите зависимости на българските медии. През 2013 г. се увеличиха цензурата и автоцензурата, редица парливи теми продължиха да бъдат табу за журналистите, много медии изпълняваха политически поръчки. Докато собствеността на средствата за информация постепенно започна да се изяснява, скритото влияние върху редакционните политики с финансови и властови инструменти остана широко разпространена практика. Дори медиите, в чиято собственост преобладават чужди капитали, не успяха да наложат работещ модел на независимост.
Сферата на комуникациите не е изолирана от други важни системи на обществото и е зависима от по-широката криза, обхванала България през последната година. Упадъкът на медийната свобода ъвпадна с няколко вълни на мащабни антиправителствени протести. На този он медиите допринесоха за поляризиране на общественото мнение и на политическия живог. Твърде малко от тях съумяха да запазят баланс и да надмогнат пристрастното отношение. Стана ежедневие електронни и печатни средства за информация да функционират като партийни офиси. Журналисти се превърнаха в политици, предавания прераснаха в партии. Малко медии безкористно подкрепиха пробуждането на гражданското общество и желанието за радикални промени в стила на управление.
Паралелно на срива в диалога между политическите централи се разгърна невиждана война между медиите. Очернянето, публичният донос, манипулираният факт и дори откровената лъжа се превърнаха във всекидневие. Редица водещи публични фигури се оказаха мишена на ожесточени медийни атаки. Ако подобни развития преди бяха характерни за по-маргинални медии, сега започнаха да се случват в самия център на публичността. Картината постепенно стана черно-бяла. Почти изчезнаха по-сложните и нюансирани анализи. Политическото различие деградира до политическа вражда и медиите като цяло подчиниха политиките си на това развитие, като до голяма степен и сами го насърчиха.
Налице са обаче ограничения и дори цензура, които не са пряко свързани с политическия и икономическия натиск върху медиите. Сред тях е "пазарната цензура". Оставен сам на себе си, медийният пазар редуцира плурализма на собствеността и на съдържанието. Имаме по много, но от същото. Едни и същи големи медийни групи предлагат сходно съдържание, предназначено за бърза продажба. Конкуренцията може и да насърчава разнообразието, но за да стане това, е необходимо пазарът да не е изкривен в полза на определени играчи – условие, което в България липсва.
Ниското качество на медийните продукти действа на свой ред като вид цензура. Ключовите проблеми на българската медийна среда до голяма степен имат културен характер. Политическият и икономическият натиск стават възможни именно поради ниското ниво на журналистиката, в която доминира корпоративното слово. Постепенният упадък на качеството на журналистическия труд и възходът на булевардния стил превърнаха партизирането на медийната среда и налагането на популисткия подход към информацията, изразен в честа и безпринципна смяна на позиции, в норма.
С какви средства може да се противодейства на тези развития през 2014 г.? Обикновено свързваме възможностите за подобряване на медийната среда с инициативи в сферата на регулацията и саморегулацията. Тези мерки са важни, но недостатъчни. Нужна е и национална медийна политика. Ето две от възможните й насоки.
На първо място е насърчаването на обществените медии. И сега те се отличават на фона на общия упадък. България би спечелила, ако те се превърнат в устойчив ролеви модел за медийно качество и независимост. Необходимо е много по-сериозно финансиране, за да стане това възможно. Ако Великобритания, Германия и Австрия са лидери в ЕС по отношение на инвестициите в обществени медии като дял от БВП, по този критерий България е близо до Македония, Молдова, Грузия и страните от Северна Африка. По-добре от нас финансират обществените си медии не само страни като Словения и Хърватия, но и като Сърбия и Черна гора. Ето защо в България е налице огромно поле за провеждане политики за подкрепа на БНТ и БНР.
Вторият вид противодействие на пазарната цензура и на ограниченията, налагани от ниското качество, е свързан с разширяване на възможностите за създаване на повече съдържание с обществен характер от частните медии. Те в никакъв случай не трябва да бъдат изключвани от тази сфера. Трябва ясно да се даде знак на собствениците, че инвестирането в качествена журналистика може в дългосрочна перспектива да се окаже печеливше. Биха могли да бъдат стартирани специални проекти, които да насърчават това развитие, включително и чрез финансова подкрепа.
Връзката между качеството на журналистическото слово и нивото на демокрация е пряка. Диагнозата "частично свободни" медии е и оценка за непълноценност на демократичната култура. Опасното разминаване между медиите и демокрацията може да бъде избегнато с политическа и медийна воля за промяна. България спешно се нуждае от нея.

в. Новинар | 20.12.2013 

Българският медиен съюз вече има професионално-етичен кодекс. Той бе подписан в сряда вечер на тържествена церемония в резиденция "Лозенец". В нея участваха над 100 дипломати, главни редактори на национални и регионални медии, издатели, журналисти и др.
В преамбюла на медийния кодекс е записано, че свободата на медиите е гарантирана от международните актове, Конституцията и секторното законодателство, като те гарантират основополагащото право на свободното изразяване и разпространение на информация.
"Ние, членовете на Българския медиен съюз осъзнаваме своята отговорност към обществото, която медиите дължат на всеки гражданин на Република България. Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти обединени в настоящия Професионално-етичен кодекс на българските медии", пише още в кодекса.
"Нашето задължение не е само да насърчаваме мнението на критики и да отстояваме свободата и демокрацията", изтъкна председателят на Българския медиен съюз Валери Запрянов. Той подчерта, че подписването на етичния кодекс е отговорност към обществото.
"Не съм привърженик на закон за печата, след като сме коректив на обществото, то следва сами да се регулираме", допълни той.
"Това е медийното събитие на 2013 година", заяви изпълнителният директор на БМС Гриша Камбуров.
Благословия на журналистите в България даде и европейският митрополит Антоний.
След коледните празници кодексът ще бъде разпратен на всички български медии.
Българският медиен съюз (БМС) е най-голямата и национално представена медийна организация и обединява 35 издатели на 68 местни и национални медии.

Оригинална публикация

 БТВ, Тази сутрин | 19.12.2013

Водещ: Добро утро на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ще си говорим за медийната година, която измина. България обаче съвсем скоро, преди три дни попада начелото на една класация в отрицателния смисъл отново за свобода на изразяване. Според международната организация „Индекс на цензурата” ние сме най-зле в ЕС.
Георги Лозанов: Да, това е трайна тенденция за съжаление, която продължава да се задържа. Тя е от доста години, от 2007. Малко парадоксално още (..) в ЕС. Като че ли решихме, че с медиите са решени проблемите, а те станаха все по, все повече се задълбочават. Свързани са с няколко неща, с разбира се, с прозрачност на собствеността и главно на финансирането, на собствеността и финансирането не е едно и също. С прозрачност на финансирането на медиите през държавните институции. Вие знаете тези фондове по комуникативни стратегии и т.н. Със спазването на професионални стандарти и с нивото на саморегулация. Много лична неприкосновеност и т.н. Много неща има, които дават тази картина със самочувствието на българския журналист, който все по-малко има усещането, че от него пряко зависи това, което той ще каже, (..) голямо влияние на собствените си и на други фактори върху журналистическото говорене и съзнание и мислене, заради което тези, понеже класации са резултат на анкети с журналисти и те отразяват така да се каже нашето собствено усещане за професията ни, ако се причисля към журналистите. Но заедно с това според мен има едни инерционен момент в тази класация, защото на мен ми се струва, че 2013 година поне, ако я отнесем към електронните медии и то към основните електронни медии, тези които формират в най-голяма степен обществено мнение в България, продължават да формират, е по-различна от тази инерционна тенденция все повече да падаме надолу и надолу.
Водещ: Какво се промени? С какво е различна?
Георги Лозанов: Ами какво се промени е трудно да се каже, но какво се случи може да се каже. Виждате ли 2013 прилича на 90-та година и на 97-ма. Години на голямо гражданско, сила на гражданските реакции и настроения, които излязоха на улицата още от зимата както знаете. От миналата зима, та до тази. И фактически медията постепенно, медиите постепенно, говоря за тези централни медии, се свързаха с тези граждански процеси и станаха част от тях, почнаха да им дават терен. Върнаха си критическия дух по отношение на политиката. И сега знаете ли, че всъщност, което една от, в медиен план от преките резултати от този процес, който виждат е, че няма вече за властта 100 дни медиен комфорт. И аз мисля, че оттук нататък например вече няма да има власт с 100 дни медиен комфорт. Влезе медията в едно друго отношение към властта, което впрочем е стимулирано и от присъствието и ролята, засилващата се роля на гражданската журналистика и на новите медии, на социалните мрежи. Вече не може да се прави журналистика някак си затворена само в собствената ти медия и в собствената ти медийна среда.
Водещ: Е (..) за нейния комфорт не е ли малко извратен от гледна точка на ролята на медиите.
Георги Лозанов: Винаги имаше такова очакване непрестанно, че първите 100 дни медиен комфорт и т.н. Даже почти неизречено правило. Вече няма това, да не говорим, че… Медията успя да влезе в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че може би няма го стори, защото имаше доста голямо напрежение между новите медии и техните аудитории и традиционната медия, говоря за телевизиите и говорещите радио програми. Едно раздалечение, което сега се сближиха и общо взето са в един общ граждански процес. Разбира се, това не значи, че няма маргинални медии, които по-странични, по-малки, които вървят в обратната посока и които пък силно се политизират. Това е една друга доста негативна тенденция бих я нарекъл за тази година.
Водещ: СЕМ съвсем колегиално е попитало своите колегиални органи ЕС има ли партийни телевизии в техните държави?
Георги Лозанов: Ами няма.
Водещ: Какво се оказа?
Георги Лозанов: Няма. Нормативно не е забранено на много места, както и при нас, но на практика това не се случва и много трудно се случва, защото вижте какво има един все пак стандарт, неписан, че медията трябва да поддържа различните гледни точки в обществото. Вярно, че това изискване е само за обществените медии, но една медия, която иска да стои централно, така да се каже да говори на цялата аудитория, няма как да се затвори в една гледна точка, а се забелязва такъв процес и даже не само в тези партийно обвързани медии или медии, които произвеждат партийни субекти, ами и в отделни водещи журналисти, които все повече се встрастяват в една гледна точка. Аз, включително и на територия на обществените медии даже. Аз не отричам това право, но много важно и другите гледни точки да звучат и затова една партийна медия по условие е екзотична птица е медийният свят особено на електронните медии. И в това отношение повече прилича на вестниците, които действително често са партийни и т.н. но електронните медии поддържат един вътрешен баланс и в това е тяхната, част от тяхната специфика, така че това също е странна тенденция, характерна. Тя е започнала в предишните години, но тази година доста се изяви.
Водещ: Има ли държави където са забранени партийните телевизии?
Георги Лозанов: Има където не са позволени. Мисля че Великобритания, отчасти Германия. Знаете ли не е въпросът и в партийните, тя, нищо че е партийна телевизия, тя една телевизия може да бъде политически ангажирана без по документи…
Водещ: Без да се финансира от субсидия например.
Георги Лозанов: да примерно или да принадлежи по документи.
Водещ: Кой ви мотивира да направите това запитване? Имате ли някакви намерения?
Георги Лозанов: Защото в това отношение сме странна, странна вече, така още един странен характеристика на нашата медийна среда и искахме да видим поне съпоставително спрямо другите държави. Вижте и освен това какво се получава, какво ни мотивира. Все повече медийната регулация не е национален, затворен национален процес и гледна точка. Например днес в Лондон се създава една група на европейските медийни регулатори, в която естествено участва и българският, която оттук нататък ще наблюдава състоянието на медийната среда въобще, не на национално ниво и ще може да реагира. Така че така да се каже от утре вече нашите национални медийни проблеми до голяма степен на ниво регулация престават да бъдат национални. И СЕМ в някакъв смисъл както пред закона, българският, така ще трябва да отговаря и пред европейските си партньори за състоянието на медиите и нашата реакция към това състояние. Така се движат процесите, но за мен е важно да кажа, че аз виждам една аналогия между тези три (..), които споменах. Между другото след 90-та година се освободи медийният пазар и започна свободното медийно развитие на страната. След 97-ма се създаде първият медиен закон, създадоха се обществени и търговски медии, разби се държавният монопол, започна нейната регулация и развитие. Струва ми се, че след 2013-та предстои също важна реорганизация на медийния свят в България.
Водеща: Традиционните медии затворена страница ли са?
Георги Лозанов: Не, не. Въобще не са затворена страница, но те именно ще влизат в по-сложни отношения с новите медии, все повече се говори за свързана телевизия, тя е свързана именно с тези нови форми на комуникация. Така че те вече.. Те не са затворена страница, а вече не са затворена система. Трябва непременно да са в отношение с новите медии и в тази посока ще са промените и в законодателството, и въобще в медийната среда, които за мен са оптимистични от гледна точка на свободата на словото.
Водещ: На финал само ни кажете, понеже ни питат много често по телефона, намалиха ли телевизиите звука на рекламата?
Георги Лозанов: Ами не всички и сега имаме едно устройство и вече, който не е намалил, но разбира се, в голямата си част намалиха, но който продължава да не е намалил ще бъде обект на санкция.
Водеща: Ще го глобявате.
Георги Лозанов: Да, най-просто казано.
Водеща: Добре.

Inter Expo Center I 20.12.2013

Повече чуждестранни посетители през 2014 г. се очаква да привлече и програмата за делови срещи Hosted Buyers (Професионален купувач)

Специализираното изложение ТЕХНОМЕБЕЛ, което ще се проведе в началото на м.април (1-5) в Интер Експо Център – София, все повече привлича интереса на производители и търговци в областта. Сред заявилите вече участие са компании, представители на водещи световни марки, както и български производители, които предлагат ефективни и иновативни решения, проектирани да увеличат производителността, бързината на работа и качество на продукцията. Посетителите ще видят най-новите шкурки и абразивни материали за дървесина и метал, лепила и олепиляващи системи, режещи инструменти, байцове, лакови покрития и бои за дърво и метал, шприц пистолети, банцигови ленти, почистващи течности и препарати, машини за циклене на паркет, влагомери и сушилни камери. Ще бъдат демонстрирани модерни технологии и техники за обработка на дървесина и производство на мебели, разнообразни материали, обков, аксесоари, продукти на съвременната химия за повърхностна обработка на дървесина.
Повече чуждестранни посетители през 2014 г. се очаква да привлече и програмата за делови срещи Hosted Buyers (Професионален купувач), която се реализира от организаторите на форума – Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост и Агенция Булгарреклама.
И през тази година заедно с ТЕХНОМЕБЕЛ се провежда и изложението СВЕТЪТ НА МЕБЕЛИТЕ, което показва новите тенденции в интериорното обзавеждане и мебелния дизайн.

Присъедини се към ТЕХНОМЕБЕЛ във Facebook https://www.facebook.com/events/658511054179728/
 

Ivan Georgiev I 18.12.2013

Известни личности и предприемачи събраха над 5 000лв.

Фолк дивата Софи Маринова и народната легенда Валя Балканска се надпяваха по време на благотворителна коледна вечеря, която се проведе в ресторант „Родопско село“, Велинград. Народната певица излезе на сцената с цял оркестър от гайдари, които вдигнаха на крака отбраната публика в известния ресторантски комплекс. По-късно в програмата се включи и ромската перла Софи Маринова, която поднесе на присъстващите своите коледни пожелания за здраве, късмет и много любов. Фолк певицата изпя едни от най-големите си хитове и получи аплодисменти от гостите на вечерята. Благотворителната инициативата бе поета от ресторанта и подкрепена от Гранд Хотел Велинград, който е едно от най-красивите хотелски бижута в курортния град. Водещата на събитието, Ирен Онтева, подкани всички да подкрепят малчуганите от Домът за деца с неравностойно положение, намиращ се в градчето. В крайна сметка инициативата събра над 5 000лв., които ще бъдат предоставени на социалното заведение. Каузата бе подкрепена от местната власт, бизнесмени и предприемачи от всички сфери нa обществения живот в България. Специални гости на събитието бяха и носителката на титлата Бест Модел и тв
водеща Ива Атанасова, Мис България 2007 Юлия Юревич, моделката Миглена Николова и още гости от столицата, които с удоволствие дариха средства за благотворителната
проява. Финалът на вечерта бе поставен от народния изпълнител Николай Славеев, който поднесе стилна фолклорна програма, а накрая всички се хванаха на хорото.

Собственикът на най-големият български ресторант във Велинград обяви, че това няма да е последната благотворителна проява в ресторант „Родопско село“.

Мениджър News I 17.12.2013

Мария Гергова е основател и собственик на Юнайтед Партнърс – една от водещите специализирани агенции за стратегически комуникации, регионален партньор на няколко водещи международни вериги като MSLGROUP, GlobalCom, BondPR, FD и др. Мария и Юнайтед Партнърс са носители на много национални и международни награди.
През последните години Мария Гергова е участвала в създаването и реализацията на много различни комуникационни кампании за компании и организации като Procter and Gamble, IBM, Western Union, ING Bank, European commission, Nestle, Unicef.

В днешния свят на постоянни промени и нестабилна икономическа обстановка в цял свят новините се промениха много както като съдържание, така и като похвати за представяне. Комуникационните канали, които интернет предлага, създадоха не само нови формати, но и нови потребности у аудиториите. Преди пет години видео репортажите от по няколко минути бяха един от най-популярните новинарски формати. Днес огромна част от световната аудитория се информира от текст в рамките на 140 символа в социалните мрежи и медии.
Тези промени повлияха върху начина на поднасяне на новините и от комуникационните специалисти, и от на журналистите. От гледна точка на връзките с обществеността, интернет предоставя добри възможности за „разказване на истории“ или т.нар storytelling и това съвсем не е ново явление. Още древните хора са разбирали силата на автентичните преживявания, тъй като чрез тях светът е по-лесен за обяснение. Най-добрите разказвачи винаги са привличали най-голямата публика и са добивали по-голямо влияние в обществото. Днес ситуацията не е по-различна – как иначе бихме си обяснили влиянието, с което разполага Facebook – най-голямата съкровищница на лични истории, които потребителите разказват за себе си всеки ден?

Защо е толкова важно да разказваме истории?

Научните изследвания показват, че въпреки еволюцията, човешкият мозък все още възприема най-добре различните късове информация, ако те се свързани в цялостен разказ. Запомняме по-лесно идеи, ако те са разказани под формата на истории, особено ако са предадени с подходящия визуален материал. Историите са универсални и не зависят от културни, езикови или други ограничения. Те се разказват и преразказват и помагат на хората да запазят усещането си за принадлежност към дадена общност.

Защо имаме нужда от истории и днес?

Тенденцията за представяне на новини като истории, подплатени с визуални материал, които в 90% от случаите впечатляват и се запомнят повече от текстовите формати, дава неограничени възможности за подаване на интересни и позитивни новини. Това е особено важно като се има предвид, че живеем във време, в което четем милиарди туитове на седмица, поне 10 МБ материал на ден и гледаме по 1 МБ информация всяка секунда, а за вниманието ни се борят в пъти повече източници.

Как да разкажем нашата история?

Това , което е необходимо, за да се „оформи“ една новина, така че да е интересна на публиката, е познаване на самата публика и нейните интереси и креативност. Отново благодарение на необятния интернет, възможностите за проучване на нагласите и интересите на аудиторията днес са много по-достъпни и бързи от класическите статистически и маркетинг проучвания. Много инструменти за т.нар. „слушане“ (listening) на разговорите на потребителите в различните социални мрежи, форуми и блогове, дават възможност в реално време да се прави проучване на интереси и нагласи. На база на тези проучвания (т.нар consumer insights) с помощта на креативност и бърза реакция, всяка новина може дa бъде предадена по правилния начин, на правилната аудитория, в правилния момент.

Как медиите разказват истории?

Ролята на медиите и медиаторите е да предадат новината по-най интересния начин на публиката. Независимо от типа медия (телевизия, радио, печатна), в ръцете на журналистите и редакторите е силата да добавят към една новина това, което да я направи наистина интересна за тяхната аудитория. За тази цел хората, работещи в медията, трябва да познават добре аудиторията. Така те могат да отсеят наистина значимите новини и да ги предадат по правилния начин. Това, разбира се, е перфектен сценарий, който предвид икономическите условия и силно конкурентния пазар, за съжаление е почти утопичен. Конкуренцията и трудните финансови условия и при потребителите, и при рекламодателите, налагат посока по отношение на съдържание, която не винаги е търсената от аудиторията. Но предвид влиянието на „четвъртата власт“, съдържанието което се предлага, се оказва търсеното от масовата публика. Тази е логиката, по която жълтите и негативни новини намират по-лесно мястото си в медиите, отколкото позитивните и специализираните, дори представени по интересен и атрактивен начин. В тези случаи вариант, в който една медия може да представя и популистките (рейтингови новини), и тези, които интересуват определени групи от общата публика, са допълнителните канали като социалните мрежи, онлайн изданията, нишовите канали, блоговете, специализираните издания.

Предизвикателство: Позитивно за България.

Не бива да си мислим, че това явление е валидно само за българското медийно пространство. Преди време направих малък експеримент – проверих баланса на позитивни срещу негативни новини и информации за България в чуждестранните медии. Резултатът далеч не беше в полза на новините по добри поводи. Независимо от причината, тогава се замислих, че можем да повлияем на тази тенденция. Представете си, че направим един позитивен новинарски център, организиран и ръководен от опитен пиар екип, където организации и личности от цялата страна ще могат да изпращат позитивни новини. Този център ще има за задача да разпространява целенасочено избрани позитивни новини чрез всички комуникационни канали /включително и социалните мрежи/. Като имаме предвид, че всеки човек в социалните мрежи е медия сам по себе си и винаги реагираме остро, когато се говори негативно за България, мисля че ефектът на разпространение на позитивни новини лесно може да се мултиплицира. Един от начините да регулираме баланса негативни-позитивни новини е силно увеличаване на дозата позитивни новини. Защо да не започнем?
И така отново стигаме до възможностите, които предлага богатата на формати и канали интернет среда, в която всеки може да избира между хиляди медии, както и сам да стане медия. В тази изключително динамична среда, която ражда нови възможности всеки ден, комуникационните специалисти и журналистите трябва да работят в хармония и да си помагат, за да предават повече позитивни послания и повече интересни новини към потребителите. Независимо от всички промени, основната функция на медиите – да информират и образоват обществеността, остава непроменена.

Как марките могат да открият и разкажат своя история?

Показателни в това отношение са комуникационните стратегии на марките по време на Олимпийските игри. Спортно събитие от такъв мащаб безспорно е следено от милиони зрители, а международните компании инвестират огромен ресурс в спонсорство и рекламно пространство. И все пак – според проучване на една от най-големите медии за реклама, потребителите не знаят кои марки са основни спонсори на събитието – 37% от участвалите в изследването неправилно предположили, че сред спонсорите е Nike, докато само 24% знаели верния отговор – Adidas. Естествено е да предположим, че не е достатъчно само да инвестираме огромни ресурси, за да си „купим“ вниманието на аудиторията. Трябва да го спечелим, като разкажем подходящата завладяваща история. През 2010 г. Procter&Gamble, една от водещите компании в сферата на бързооборотните стоки, подписа глобално партньорство с Межународния Олимпийски Комитет (МОК). Продуктите и сферата на дейност на P&G не е свързана пряко със спортистите. Затова кампанията се фокусира не върху превръщането им в герои, а в отдаването на почит на техните майки – зад всеки талантлив и отдаден спортист, стои една талантлива и отдадена майка. Кампанията включи и майките на българските спортисти, които представиха страната на Олимпийските игри в Лондон през 2012. Веселина Йорданова – майката на Станка Златева и Стефка Стойчева – майката на Петър Стойчев, бяха избрани от P&G и се превърнаха в ключов символ на кампанията „Благодаря ти, мамо” у нас и във вдъхновяващ модел за родителите и децата в България.
Останалото е история – тази, в която една компания се заема с това да подобри живота на повече потребители, подкрепяйки всяка майка, която прави всичко, за да осигури възможно най-добър живот на детето си, навсякъде по света.

Оригинална публикация