Водещ: След малко на зрителския телефон ще опитаме, сегасме полезни с едно обяснение и уточнение, как да гледате БТВ по алтернативни начини, особено ако сте към „Булсатком”. Сайтът да кажем първо.
Водеща: На нашия сайт www.btv.bg можете да намерите информация за алтернативните начини на гледане на БТВ. Разделът се казва „Помощник на зрителя”. Би трябвало да го виждате в момента.
Водещ: След началната страница…
Водеща: Той се намира в горния десен ъгъл на първата, началната страница на сайта. Освен, че ще видите видео как да ни гледате, наистина практични съвети, как да ни гледате с ефирна антена или по друг начин. Там очакваме и вашите въпроси, да добавя само информацията, и сигнали за нередности. Това може да направите и на имейл btvhelp, помощ на английски, това е слято,@btv.bg, а за технически въпроси, свързани с настройването на ефирната антена, можете да се свържете и на телефон, направен специално за това. Създаден специално за вас, за да сме ви полезни. Телефонът е 0700-10-601. Сега ще видим това, което четем в раздел „Помощник на зрителя”.
Водеща: Пак да кажем, „btv.bg”, горният десен ъгъл на началната,на първата, заглавната страница. Отваряте го практичен начин как да…
Водещ: Ето го видеото. Така. Тука сега се обяснява как се гледа и така. Това като картинка ви го показвам и разбира се, че са указания, свързани с възможността да се използва и антена. Сигурно родените допреди 5-6 г. не подозират как едно време блоковете, покривите бяха покрити с антени.Т.е, има и такива времена. Повтарят се понякога. Има възможност да включите антената към останалите устройства и с елементарното превключване, да гледате БТВ и ефирна. Това, между другото, цифровизацията, която ще дойде, както се казва, единият край в устройството, другият край в телевизора…
Водеща: Разбира се, в сайта това ще може да го чуете, освен да го гледате.
Водещ: Да гледате цифрово много скоро всички канали.
Водеща: И едно съобщение, преди да ви дадем думата на нашия телефон, съобщение на УС на „БТВ медия груп”. Да ви припомним, че с цел преодоляване на негативните, на лошите последствия и за нас, за над половин милион наши зрители, ръкводството на „БТВ медия груп” изпрати ново предложение за продължаване на договора с „Булсатком”. Предложението съдържа възможно най-добрите ценови условия, при които медията може да продължи да създава качествени български сериали, да заплаща за най-доброто от световното кино, спорт,което представя на зрителите сега. Срокът на предложението изтича на 21-ви януари, което е след…
Водещ: След 3 дни. Днес какво сме? 17-ти?
Водеща: Понеделник. Разчитаме за това време кабелният оператор „Булсатком” да направи направените отстъпки и преференциални условия, от своя страна също да намери резерви, за да организира разпространението на каналите на „БТВ медия груп”. И много важно уточнение от УС на „БТВ медия груп”, без да увеличи цената на услугата за крайните си абонати. При споразумение до посочения срок, 21 януари, милионите наши зрители, които в момента са ощетени не могат да ни гледат, ще получат сигнал във възможно най-краткия технологичен срок. А докато се случи това, отивате на „btv.bg”, горе в дясно, на заглавната страница и разбирате как можете да ни гледате по алтернативни начини, ако сте абонати на „Булсатком”.
Водещ: Хората вече звънят, за да се включат в ефира ни. 915-56-65, зрителите на „Тази сутрин” Добро утро.
Зрител: Добро утро!
Водеща: Само че не обявихме темата. Добре. Хайде, кажете, кажете? Каква е вашата тема?
Зрител: Чаках да повдигнете този въпрос….. на хората,… сега ги извадихте. Крайно време беше.
Водеща: Какво ни казвате точно в момента?
Зрител: Ало?
Водещ: Чухме ви, обаче не разбрахме за какво? Съобразявайте се, в национален ефир сте. Речникът го съобразете.
Водеща: И е много лесно ,, изключително лесно, господине, да стоите анонимен зад телефонната слушалка. Ние стоим тука с лицата си и ви слушаме и малко по-спокойно.и
Зрител: … подарък. Спряхте ми БТВ. До Нова година бях подложен на тормоз с банерите, които вървяха. Що не седнете с „Булсатком”, ей там на столчето в ефир?Вие не сме прости хора Ще видим кой крив, кой прав.
Водещ: Сега ще ви отговоря.
Зрител: Това е безобразие, което се разиграва…
Водещ: Така е. Така е.
Зрител: Така че можем да сложим в референдума, за или против БТВ…
Водещ: Сега ще ви дам кратък отговор.
Водеща: Вие, ако не харесвате БТВ, просто има и други канали.
Водещ: Благодарим ви. Гледането на БТВ първо има възможност да се гледа ефирно. Що се отнася до спора, който наистина изнервя и нас самите, а и голяма част о от зрителите, трябва да кажем, че всъщност възникна, след като ние намалихме отстъпката, която сме давали за излъчването на програмите в пакет, безплатно, нулева цена за БТВ…
Водеща: БТВ.
Водещ: … най-гледаната телевизия, с най-голям пазарен дял, включително и в момента, въпреки че „Булсатком” с 35 % пазарен дял ни отряза. Спирам да влизам в тия детайли, защото имахме доброто намерение да направим дискусия с представител на асоциацията на кабелните оператори, който отказа да дойде в студиото, за да поставим темата точно така, на столчето, БТВ, „Булсатком”. Да седнем ида обсъдим и този, важен за зрителите, въпрос. Засега спираме. Ще бъдем полезни в съобщенията как можете да ни гледате, докато очевидно се разберем взаимно. Благодарим ви. Молим, думичките в ефир да са съобразени с това, че сте в национален ефир.
Водеща: Добро утро.
Водещ: Добро утро.
Зрител: Казвам се Мариета Иванова от гр. Плевен. Въпросът ми към вас е следният: Не е ли популизъм, от ваша страна, по-точно, от страна на БТВ, едва на 18-и януари, да давате информация на клиентите на „Булсатком”, как могат да ви гледат, буквално 2 или 3 дни преди да изтече срока на предложението, 21-ви? …
Водеща: Това…
Водещ: По-добре късно, отколкото никога, госпожо. По-добре днес да ви дадем съобщение, отколкото въобще да не ви дадем, въпреки че тези, които имат желание да ни гледат, са намерили начин да го правят и в момента, без да им го обясняваме. Но го правим за допълнително улеснение, ако това ви дразни, е отделен въпрос.
Водеща: Госпожо, вие гледате ли ни? Към „Булсатком” ли сте?
Зрител: Не, не съм към „Булсатком”.
Водеща: И какъв ви е проблема тогава като не сте към „Булсатком”? Гледате ни, ако ни харесвате. Ако не ни харесвате, имате цялата свобода да изберете друг канал, но видимо гледате БТВ, защото го харесвате…
Зрител: … когато ви задават неудобни въпроси?
Водещ: Кое е неудобното?
Водеща: Кое е неудобното на този въпрос?
Зрител: Не знам…
Водеща: Просто излишно хейтърство усещам при второто обаждане в момента и затова ви…
Водещ: Задайте си въпроса, неудобния?
Зрител: Аз ви го зададох. Не е ли популизъм? Отговор не чух.
Водещ: Не, не е популизъм.По-добре, отколкото никога.
Зрител: Радвам се… в ефира на БТВ… журналисти. Хубав ден ви желая.
Водещ: Хубав ден. Добре, коментирайте тази тема. Ние имаме отговор на този въпрос. Намалили сме отстъпката, с която до момента е давано възможност, каналите да се разпространяват. Да, БТВ като телевизия, която поддържа и други канали, иска да ги разпространява в пакет. Когато някой иска да разпространява само някои от накалите, излиза по-скъпо. Между другото, е така с всеки продукт,включително пакетираните продукти, когато вземеш нещо и е в по-малко количество, ти излиза по-скъпо. Ние предлагаме цената пакетно. Не сме част, ние, водещите, от екипа, който преговаря, но знаем, че е намалена отстъпката, която до момента всъщност е давана като цена.
Водеща: И от тези такси, които плащате вие, внасяйки си таксата примерно, в който и да е кабелен оператор, част от тях се връщат в телевизията,за да може да се създава качествен продукт. Е в България, към българските телевизии се връщат изключително малко проценти. Всички останали остават като чиста печалба в кабелните разпространители, в случая в „Булсатком”. Нали, знаете, че често сме ви разказвали за това например, че през пролетта, когато черешите излизат на пазара, производителите ги продават по 50 стотинки,а понякога ги купуваме по 5 лева на пазара.
Водещ: Ей такава е историята. От 100 лева, които влизат в съответния оператор, 80 % се задържат там. Т.е. от 100 лева, 80 лева отиват в разпространителя, дистрибутора, прекупвача. Останалите 20 лева са за самия продукт и се връщат в телевизията. Това съотношение в Европа…
Водеща: Е, честно ли е?
Водещ: … е 50/50.Голяма част от телевизиите се издържат, половината от реклама, половината от такси. Много задълбахме по тая тема, защото тя ни засяга нас, самите. Да включим още малко зрители. Да не излезе, че от обяснения, не сме успели да си поговорим с тях.
Водеща: Добро утро.
Водещ: Добро утро.
Зрител: Ало.
Водещ: Слушаме ви.
Водеща: Днеска мислехме парното да е темата на деня, но…
Водещ: Каквото искате.
Водеща: Хайде, каквото искате, Такъв ще е денят. Каквото искате.
Водещ: Чувате ли ни или чакате да се чуете по телевизора и се обърквате?
Зрител: Може би е така, да. В ефир ли съм?
Водещ: Да.
Водеща: Да.
Зрител: „Булсатком” по принцип са прави и не можете да ги задължавате да купуват целия ви пакет с всички телевизии и мисля, че…
Водещ: Прекъсна връзката. По отношение на задължаващия пакет, пак трябва да уточня нещо. Каква е нашата позиция и лично моята. Това, което ни предлагат като програми и гледам вкъщи, също е пакет, който не си подбираме сами. Дали аз искам да си подредя „Дискавъри”, всички варианти или примерно „Фокс”, всички варианти, никой не ме пита. Дава ми пакет с готово съдържание и аз избирам между първи, втори, трети или четвърти пакет. Нашата теза е по този начин е, че именно операторът, който ни обвинява, че искаме да продаваме нещо в пакет, на нас ни продава в пакет. Аз не ща „Планета”, не ща „Пайнер” примерно, това е лично мнение. Искам всички варианти на да речем, „Дискавъри” и „Нешънъл джиографик” или повече музикални канали… Ами, не ме питат. В пакета някои програми ги няма. Това е моят коментар срещу зрителския.
Водеща: Добро утро.
Зрител: Добро утро.
Водещ: Заповядайте.
Зрител: На фона на всичките оплаквания, за първи път се свързвам с вас. Искам да ви кажа,че вие сте най-сладкият екип и най-актуалната новинарска телевизия, която съм гледала.
Водеща: Благодаря ви.
Водещ: Благодарим ви. Дано не сме и изнервени днес.
Зрител: И ви пожелавам лека работа. Само за това се обаждам. Не се оплаквам от нищо.
Водещ: Благодарим ви. И такова обаждане имахме. Да видим какво ще е следващото? Вървим към финал може би. Добро утро.
Водеща: Добро утро.
Водещ: Е, така стана темата, БТВ и „Булсатком”. Животът диктува темите. Нямаме притеснение по нито един въпрос и в този…
Водеща: Давайте, добро утро.
Зрител: Добро утро.
Водещ: Заповядайте.
Зрител: Ани и Вики, добро утро.
Водещ: Добро утро, слушаме ви, госпожо.
Зрител: Желая ви лек ден. Искам с „Булсатком”. Вече толкова време нямаме БТВ, че просто съжалявам, но въпреки всичко намирам начин да ви гледам.
Водеща: Добре. Благодарим ви за това.
Водещ: Благодарим ви. … също е така. Тези, които…
Зрител: Благодаря ви много. Лек и успешен ден!
Водеща: Благодаря ви.
Водещ: Благодаря ви.
Водеща: Хайде, това да е последният зрител, защото в обяснения, изгубихме много от това, което бяхме предвидили по сценарий за обаждания. В понеделник отново в ефира на БТВ, без притеснения за всякакви въпроси.          

www.prkernel.com | 18.01.2013

Когато чух новината, че Дан Еделман е починал на 92 години, бях шокирана. Тогава си зададох въпроса защо се чувствам така. Все пак, 92 години не е млада възраст, а и бях чула от мои колеги, че Дан е имал здравословни проблеми. Тъжно, да, но защо беше толкова шокиращо?
Ако сте познавали лично Дан, бихте ме разбрали.
Той беше много колоритен, могъщ и доминиращ характер по времето, когато работех в офиса на Edelman в Ню Йорк, което ме накара да мисля, че той би живял вечно. А всъщност, той ще живее вечно, защото наследството, което остави е огромно.
Работех в Edelman пет години през 90-те – повече от една месторабота, но по-малко от кариера. Не ме разбирайте погрешно, определено имах трудности с Дан и няма съмнение, че нещата в агенцията се промениха драстично след този период. Въпреки проблемите, аз бях горда да работя там и да стана по-добър практик, както и много по-развита бизнес личност.
Научих много от Дан Еделман, директно от него, както и чрез сина му Ричард. Поне един урок остана в съзнанието ми през всичките тези години.
Наемайте умни хора.
По време на една от визитите на Дан в Ню Йорк, той ни събра в залата за заседания и ни призова да “наемаме умни хора.” Каза го просто така. Всъщност, изкрещя го като футболен треньор на полувремето в съблекалнята. Ние започнахме да се подхилкваме, когато Дан спомена последното назначение в офиса в Ню Йорк – младата изгряваща звезда Лесли Дах.
“Той е блестящ, а ние не знаем какво да правим с него”, обясни Дан. “Но ние знаем, че трябва да го наемем и да работи за нас.”
Това беше класически ход, който съм си припомняла множество пъти. Наемайте умни хора.
Изглежда нещо стандартно, но талантът не е най-важното нещо в креативния бизнес – той е единственото нещо. А това, което всъщност казваше Дан в този ден беше: Поемете риск. Не се страхувайте да доведете някой, който е по-умен, по-добър, по-талантлив и дори по-агресивен от вас. Всъщност, направете това ваша мисия.
Оттогава насам аз рефлектирах върху мантрата “наемайте умни хора”, но не всеки я е разбирал. В тези близо 20 години работих и партнирах с някои наистина отлични и талантливи PR професионалисти и добри мениджъри, които обаче така и не посмяха да последват съвета на Дан. Те не се опитаха наистина да го приложат, почувстваха се заплашени или просто не искаха да рискуват.
Трудно е да имате високи стандарти и да излизате извън зоната на вашия комфорт. Набирането на кадри е само един пример, но голям пример. Вместо просто да попълнят бройката, Дан и Ричард Еделман често търсеха най-добрите и най-умните и им оформяха роля. Не винаги това сработваше, но когато се случваше, беше блестящо.
Толкова е просто и толкова трудно едновременно. Наемайте умни хора. Благодаря ти, Дан.
Автор на материала е Дороти Криншоу – Изпълнителен директор в Crenshaw Communications. Тя беше определена за една от 100-те най-влиятелни жени в PR бизнеса от PR Week.

Оригинална публикация

в. Свободен народ | 18.01.2013

Главният редактор и изпълнителен директор на "Стандарт нюз" Славка Бозукова ще бъде поставена на избираемо място в листите на ГЕРБ, научи "Свободен народ". Шефката на вестника отдавна е известна с това, че винаги е близо до управляващите. По време на правителството "Костов" тя беше пиар на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. Оттогава бдителните репортери помнят как тя вардеше началника си като куче пазач от неудобни въпроси.
Бозукова се сближи със сегашния премиер още от времето, когато той беше кмет. Специално за да блесне неговият спортен талант на тенисист, тя организира всяка година турнир, наречен "Лидер", който Бойко Борисов неизменно печели. В замяна сегашният министър-председател непрекъснато й се отблагодарява с пари от еврофондове, от които нейните издания захлебват. Бозукова, за която журналисти с опит в бранша не се сещат какви запомнящи се професионални постижения има, вече се надява да се изстреля в политиката. Там ще застане редом до Искра Фидосова и останалите.

Стр. 3

в. Труд, Второ издание | Соня СПАСОВА | 18.01.2013

Би Ти Ви е загубила до 300 000 зрители в най-гледаното време от януари 2012 г. досега, сочат данни на ГАРБ.

В т.нар. праймтайм през януари 2012 г. медията е била гледана средно от над 1,21 млн. души, показват данните на агенция ГАРБ. По онова време зрителите въздишаха по последните епизоди на сагата с Али Ръза в "Листопад" и точно навлизаха в сюжета на друга турска драма – "Пепел от рози".
Според данните на ГАРБ на 7 януари т.г., понеделник, аудиторията на Би Ти Ви между 19 и 23 ч е била средно от 900 000 души. По това време Би Ти Ви излъчва новините, турската продукция "Времето лети" и половината от "Шоуто на Слави". На следващия понеделник, 14 януари, аудиторията на Би Ти Ви в т.нар. праймтайм се е покачила и е минала 1 млн. души. Увеличение има не само сред хората, които гледат медията чрез сателитен доставчик, но и сред аудиторията, която приема Би Ти Ви по друг начин, отчитат данните от ГАРБ.
Вече две седмици каналите на "Би Ти Ви медия груп" не се излъчват от "Булсатком", който по неофициални данни има 750 000 абонати, сред които е и премиерът Бойко Борисов.
"Имаше спад на аудиторията, което е нормално, но междувременно нашите зрители се ориентираха към алтернативни начини на приемане на сигнала, което води до постепенно подобряване на резултата, казаха от Би Ти Ви на въпрос на "Труд" как се променя публиката им след старта на кризата.
Според телевизията голяма част от абонатите на "Булсатком" са започнали да гледат Би Ти Ви ефирно.
"Имаме информация, че много домакинства се ориентират към смяна на доставчика поради липсата на достъп до каналите на Би Ти Ви", добавиха от медията. Тези сигнали се потвърждавали и от тяхно експресно количествено телефонно изследване на "Маркет Линкс".
Според резултатите от проучването не малка част от абонатите на сателитния оператор декларират, че търсят алтернатива за приемане на сигнала на каналите от групата на Би Ти Ви. Оттам обясниха, че интересът към телевизията се повишил и заради старта на новия им сериал "Огледален свят", чиято рекламна кампания тръгнала отдавна.
Между 7 и 14 януари се отчита леко намаление и на аудиторията на основните конкуренти на Би Ти Ви -Нова и БНТ (вит таблицата горе).
В същото време Би Ти Ви Комеди, която се приема само по кабелен или сателитен път, е повишила аудиторията си. На 7 януари средно 21 000 души са се забавлявали с комедиите "Лепнат за теб" и "Приятели", докато седмица по-късно те вече са били почти 36 000 души.
От "Булсатком" обявиха, че абонатите им са платили таксите си за януари и на практика в момента точни данни за това колко хора се отказват от техните услуги няма. Обобщена статистика ще има след 10 февруари. За нас всеки клиент е важен, защото сме се борили за него и защото правим легален бизнес, казаха от оператора. Седмица след спирането на сигнала на Би Ти Ви, в интервю за "Труд" съсобственикът на сателитния доставчик Пламен Генчев обяви, че отказалите се абонати са около 300 души.
В същото време вчера от Комисията за защита на конкуренцията обявиха, че са образували производство по сигнал на сателитния оператор срещу Би Ти Ви за злоупотреба с монополно положение.
Най-добрите постижения на Би Ти Ви през миналата година в най-гледаното време са били през март, когато аудиторията е минавала 1,3 млн. души, показват данните на агенция ГАРБ.
Есенният сезон обаче явно беше времето на Нова, защото през октомври, ноември и декември хората, избрали да се забавляват с нейния праймтайм, постепенно се увеличават и стават половин милион българи. Тогава обаче вървяха "ВИП брадър" и "Биг брадър ол старс". За сравнение, през януари 2012 г. Нова е имала средно по 377 000 души пред екрана между 19 и 23 ч. През последните 12 месеца разликата между рейтингите на новините на Нова и на Би Ти Ви се стопяваше, като през изминалата седмица дори ги минавахме, казаха от втората частна национална тв вчера.
"Черешката на тортата" за 2012 г. за БНТ пък е била през юни, когато вървеше Европейското първенство по футбол. Тогава в най-гледаното време пред екрана на държавната телевизия са сядали средно по 359 000 души. За сравнение, през януари м.г. медията е привличала по 222 000 души в праймтайм.

Стр. 19

Economy.bg I 18.01.2013

Последните 8 години тя е била PR мениджър на GLOBUL преди 31 минути a+ a- a

Петя Попова вече е управляващ директор на Publicis Consultants, агенция специализирана в управлението на корпоративна репутация, връзки с обществеността и дигитални комуникации.

Последните 8 години Петя Попова е била PR мениджър на GLOBUL. Преди това е била мениджър публични комуникации на Булгартабак, Ален мак и Балканфарма.

Кариерата си започва като журналист в Дарик радио, където е работила 5 години. Има магистърска степен по философия от СУ „Св.Климент Охридски“.

Оригинална публикация

www.dnesplus.bg | 17.01.2013

Българското национално "Дарик радио" подаде документи за напускане на Асоциацията на Българските Радио – и Телевизионни оператори (АБРО).

Ефективността на асоциацията е под въпрос и това е причина за желанието на медията да се оттегли от нея, уточняват от ръководството на "Дарик".
"Дарик" е единствената национална радиомрежа – член на АБРО. Тя обединява 64 медии, сред които ефирни, кабелни и сателитни телевизии, местни радиостанции.
Целта на сдружението е "да бъдат изградени силни, политически и икономически независими медии в България, които по най-ефективен начин да обслужват своята аудитория и защитават обществения интерес".
Член на асоциацията е и Би Ти Ви, която в края на месец декември миналата година влезе в търговски спор с кабелния оператор "Булсатком".
През тази седмица АБРО оповести позицията си по добилите публичност проблеми между телевизиите и кабелните оператори, кристализирали в проблемите между двете страни.
Чрез нея бяха отправени нападки към "Булсатком", че укрива абонати. Освен това АБРО обърна внимание, че операторите задържат над 80% от приходите си, които според АБРО би следвало да се инвестират в покупки на телевизионна продукция.
Така изразена позицията на АБРО не е потвърдена от "Дарик радио",
тъй като медията не следи текущата кореспонденция в асоциацията, която се готви да напусне.
Тъй като намира изнесените в позицията твърдения за "манипулативни" Булсатком обяви вчера категорично намерение да потърси правата си в съда. /vesti.bg

Оригинална публикация

www.topnovini.bg | 17.01.2013

Демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности.
Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията. Това заяви в интервю за БГНЕС посланикът на Федерална република Германия у нас Матиас Хьопфнер.

Миналата година вие станахте обект на цензура в български вестник. Какво говори този случай за свободата и плурализма в българските медии? Какъв е начинът за разрешаване на проблемите в медийната среда – промяна в законодателството или саморегулация?

Първо по конкретния случай, който споменахте, за мен въпросът е приключен. И двете страни изразиха позициите си. За моите 3,5 години като посланик в София това е единичен случай, на който не бих искал да отдавам прекалено голямо значение. В структурно отношение наистина се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт. Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на Репортери без граници, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. – бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация. Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик. Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации. Така че със сигурност не съществува една-единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите. В Германия например имаме добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите. Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Разбира се, много е важно да има и силно изразена професионална етика и морал и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт.

Според някои наблюдатели и журналисти свободата на вестникарския пазар в България е приключила с оттеглянето на ВАЦ от страната ни. Вие споделяте ли това мнение?

Докато медийната група ВАЦ беше тук, не всичко беше идеално. Но след оттеглянето й при независимото сравнение на страните във вече споменатия индекс за свобода на печата на Репортери без граници България още малко е слязла надолу в класацията – от 70-то на 80-то място. Аз мисля, че ВАЦ допринесе за многообразието на българския медиен пейзаж и икономическите интереси на германския инвеститор се ограничаваха единствено и само върху медийния бизнес.

Известният германски социолог Клаус Офе предупреди неотдавна за опасност от възраждане на авторитаризма в някои страни от Източна и Южна Европа, включително в България. Виждате ли подобна опасност за страната ни?

След политическите промени през 1990 г. България преживя наистина тежък период, тъй като никак не е лесно да се преработи цялото наследство на комунистическото минало и дълго време след това просъществува силна приемственост на стария елит. Ние самите с обединението на Германия преживяхме това. Видяхме колко големи усилия са необходими за преодоляването на миналото. Но поради икономическата мощ, институционалната стабилност и гражданското общество на федералната република ние бяхме в сравнително по-добра изходна позиция. Обстоятелството, че българското гражданско общество все още е относително слабо развито, слабо активно, се отразява особено неблагоприятно на развитието като цяло. Въпреки началните трудности обаче България за радост можа да изгради функционираща парламентарна демокрация. Но демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности. Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Според мен радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията.

България е страна, която се нуждае от значителни чуждестранни инвестиции, за да модернизира икономиката си. Но в последните години се забелязва точно обратното. Големи германски компании се изтеглиха от страната ни – RWE през 2009 г., ВАЦ през 2010 г., E.ON през 2011 г. Какво трябва да направят властите, за да подобрят имиджа на България пред германския бизнес?

Всяка от изброените три фирми имаше много специфични причини за оттеглянето си. За сметка на това други фирми разширяват присъствието си тук. Ще дам само няколко примера – Фесто, АББ, Луфтханза Техник, големи търговски вериги като Била, Хит, Практикер, Баухаус, Лидл, Метро – надявам се да не съм пропуснал накого – разширяват не само филиалите си, но и инвестират системно в обучението и усъвършенстването на своите служители. И все пак едно е ясно, за германските фирми България означава не само ниски данъци и ниски цени на труда. Известни са и някои сенчести страни от българската действителност. Все още германските инвеститори считат дефицитите в съдебната система, в правната сигурност и функционирането на администрацията, както и непрозрачността при възлагането на обществените проекти за слабости на страната като място за инвестиции. Ако към това се прибави впечатлението за прекалено мудно и селективно разследване на икономически престъпления в ущърб на отделни инвеститори, това вече изпраща доста негативен сигнал към инвеститорите. Според едно скорошно проучване германски предприятия наблюдават дори влошаване на борбата с корупцията. Една трета от запитаните германски инвеститори по-скоро не биха инвестирали повторно в България, ако днес трябваше да вземат това решение. Докато в предишно подобно запитване само една пета от анкетираните са били на такова мнение. Това е повод за загриженост. И германци, и българи имат общ интерес да продължат да се подобряват рамковите условия на икономиката в страната и това според мен се отнася в специална степен за малките и средни предприятия, които при нас в Германия традиционно са мощен двигател за растеж и иновации.

Какво конкретно бихте препоръчали да се направи за разрешаване на съществуващите проблеми?

Ако трябва в детайли да разгледам въпроса, прекалено дълго трябва да говоря. Ще кажа най-общо, че структурните реформи, които се извършват, трябва да продължат действително да се извършват, имам предвид в правосъдната система, вътрешните работи, административната реформа, електронното правителство. И тези реформи трябва да създават впечатлението в обществото, че има динамика в тях, а не че съществува стагнация, тъй като в такъв случай това би било контрапродуктивно като цяло за развитието и респективно за отношението на инвеститорите към страната ви. Искам да кажа и нещо положително. Доброто развитие на инфраструктурата в последно време е позитивен сигнал за инвеститорите, то се отразява благоприятно за техните решения да инвестират в страната ви.

На последните избори през 2011 г. имаше критики, включително от чуждестранни наблюдатели, за нередности по време на избирателния процес. Опозицията вече изрази притесненията си, че нередности се очакват и на изборите тази година. Как се отнасяте към факта, че в държава членка на ЕС честността на избирателния процес се поставя под съмнение?

Когато се изразяват съмнения, критики, това е признак за жива и жизнена демокрация. Но обективно погледнато ние следим законодателните промени. На 23 януари всички посланици на държави членки на ЕС ще имат брифинг в парламента. ОССЕ остави много предписания и препоръки и смятам, че действително ще се обърне внимание дали тези препоръки са отчетени и дали са взети необходимите мерки и съответно това ще бъде по някакъв начин контролирано.
В европейските страни се чуват все повече гласове за реформирането на ЕС предвид трудното икономическо положение. Каква според вас трябва да бъде насоката на реформите – Европа на две скорости или задълбочаване на икономическата и политическата интеграция между държавите членки?
Всички ние имаме много голям интерес Европа да е силна. Ето защо би трябвало с пълна енергия да продължим съвместно работата по европейското единение. Изречението да няма Европа на две скорости беше актуално, още когато ЕС се състоеше от шест, а по-късно и от 12 члена. Сега обаче ЕС наброява 27 страни членки, така че е съвсем естествено една или друга държава членка поради основателни собствени интереси в определени области да не иска те да преминат в компетенциите на съюза или все още да не е готова това да се случи. Това обаче за мен не е катастрофа. В момента европейският проект е изправен пред сериозно изпитание. Дълговата криза се превърна за Европа в криза на доверието. Германия се застъпва и опитва да се премахнат причините за тази криза. Една от тях е намаляване на прекалено високите държавни дългове. България представлява изключение по отношение на дълговете в обществения сектор и на фискалната дисциплина, което е достойно за похвала. Също така трябва да се изгладят и икономическите дисбаланси в рамките на ЕС и да се засили конкурентноспособността на някои членове в еврозоната. Всичко това прави необходима една още по-дълбока интеграция. Такава по-дълбока интеграция предполага, че ЕС трябва да бъде разглеждан като общност на ценностната система и тези ценности трябва да бъдат ежедневно живени и доказвани. И когато възникнат дефицити, трябва да се намери политическа воля, за да се направят необходимите структурни промени, които да дадат възможност ценностите, обединяващи нашия съюз, да бъдат отново на дневен ред. Освен това би трябвало да разширим и възможностите за демократичното право на глас на европейско ниво.

На последния Европейски съвет държавите членки не се споразумяха по Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Какви ще бъдат последиците от този неуспех за процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани? Има ли опасност този процес да бъде прекъснат?

Аз лично не виждам такава опасност. На извънредния Европейски съвет в края на ноември 2012 г. държавните и правителствените ръководители за първи път обсъдиха финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Така че дори щеше да е изненада, ако се беше постигнал веднага консенсус по всички финансови въпроси. Искаме повелята за бюджетна дисциплина във време на обща бюджетна консолидация да е в сила и на европейско ниво. От решаващо значение е наличните средства да се използват по-интелигентно, по-целенасочено там, където ще създадат растеж и заетост. Интеграционният процес обаче няма да се забави от това, че до този момент не е постигнато единство по финансовата рамка, това дори може да ускори реформите. В текущия период до 2013 г. България успя да усвои ефективно едва една трета от договорените средства. В началото административните структури в страната не бяха в състояние да сключват необходимите договорености, да осигурят контролните механизми за прозрачно движение на средствата. Трябва обаче да се оцени позитивно и по достойнство фактът, че българското правителство навакса много бързо и силно в последните три години и до края на 2013 г. се очертава относително висока квота на усвояване на средствата. Като цяло наблюдавам добър напредък и подобрение в тази област и това ме карат да бъда оптимист, че европейските средства за България ще достигат още по-добре до целевите групи и ще водят до още по-големи резултати.

В последните месеци се наблюдава напрежение в отношенията между България и Македония. Какво е мнението на Берлин за това положение?

Следим много внимателно политическото развитие между България и Македония, критичните забележки и от двете страни не ни убягват. Имам обаче впечатлението, че правителствата на двете страни водят конструктивни разговори на високо ниво, за да изчистят съществуващите недоразумения. На последното заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители на ЕС гласуваха единодушно, включително с гласа на Германия, едва тази година да се реши кога да започнат преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Очакваме ЕС да вземе решение по въпроса тази година.

При посещението си в Турция миналата година българският президент Росен Плевнелиев изрази категоричната подкрепа на България за европейската перспектива на страната. Как се възприема тази категорична позиция на фона на противоречията между европейските страни относно кандидатурата на Анкара?

Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС стартираха още през 2005 г. и то след силното застъпничество на Германия. Германия има специален интерес от приобщаването на Турция към ЕС. Турция има важен принос за стабилността на някои съседни страни на ЕС, както и за сигурността на енергоснабдяването на съюза. Освен това тя играе важна роля в междукултурния диалог между Европа и нашите съседни страни от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка. Ето защо ние се застъпваме за продължаване на тези преговори. Присъединяването на Турция обаче ще е възможно, само ако тя продължи да осъществява реформите, ако изпълни т. нар. критерии от Копенхаген, които са предпоставка за присъединяването й, затвори всички преговорни глави.

БГНЕС

Оригинална публикация

Годишния доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през изминалата 2012 г. беше представен днес. И тази година се оказва, че премиера Бойко Борисов е най-споменавания и отразяван от медиите политик, но най-харесван от журналистите е президента Росен Плевнелиев. Освен това, интернет все по-осезаемо измества традиционните медии. Причина за това е, че интернет медиите представят понякога съвсем различна гледна точка. Репортажа е на Светослава Кузманова.
Репортер: Другият двубой – сблъсъка между старите И новите медии е озаглавен тазгодишния доклад на фондация Медийна демокрация. А сблъсъка се оказва повече от голям. Хората все по-малко имат доверие в традиционните медии и все по-често предпочитат да се информират от интернет. Особено осезаем е този процес за недоверието в традиционните медии и при вестниците. Причината за това експертите търсят в икономическата ситуация, в която се намират много издания в момента. Според Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма на фондация Конрад Аденауер, уеднаквяването в отразяването на случващото се отблъсква част от публиката.
Кристиан Шпар: Българските медии и особено печатните са изправени пред промяна и вземане на трудни решения. Има твърде много медии на един доста обозрим пазар, така че по-нататъшната икономическа консолидация става неизбежна. Към това допринася и натиска, който оказва интернет пространството, което бързо се превръща във водеща медия преди всичко за младите хора.
Репортер: А интернет пространството става все по-обемно. Според Орлин Спасов от фондация Медийна демокрация, 68% от българите ползват интернет, а 2.3 млн. имат регистрация във Facebook. Затова и централното събитие през изминалата 2012 е сблъсъка между старите и новите медии. 7 национални ежедневника попадат във фокуса на изследването на Медийна демокрация и Конрад Аденауер. "24 часа", "Труд", "Стандарт", "Преса", "Дневник", "Телеграф" и изданието "Сега". Лидер по споменаване във всички вестници е премиера Бойко Борисов.
Орлин Спасов: Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети, срещу шесто място през 2011, като той успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са преди него по брой споменавания. Росен Плевнелиев е без всякакво съмнение всеобщия медиен любимец през 2012. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев. Плевнелиев е и единствения български политик, харесван през 2012 от медиите повече от Бойко Борисов.
Репортер: Лидера на Атака Волен Сидеров е най-нехаресвания български политик от медиите. Председателя на ДПС Ахмед Доган също е сред най-негативно отразяваните политици. Устойчиво медийно присъствие отбелязва лидера на ДСБ Иван Костов, а Меглена Кунева присъства повече, отколкото през 2011, когато беше кандидат за президент. Къде е радиото като медия през изминалата година?
Богдана Денчева: Радиото става най-запазената медия на фона на прежълтялата от духовен дефицит преса и пожъната от чалгата телевизия. Важни са двете нови радиостанции – радио Бургас, с което регионалните програми на БНР станаха 8 на брой. БНР стартира и изцяло новата интернет базирана програма Радио Бинар. Какви са прогнозите – цифровизацията на ефира ще бъде очакваната топ тема през настоящата 2013. Тема, която с изключение на БНР, останалите радиостанции като че ли засега странят, поне публично.
Репортер: Все по-модно сред политиците става присъствието им в лайфстайл изданията.
Богдана Денчева: Ключово за зоната събитие бе посрещането на холивудските актьори Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Борисов и министъра на културата Рашидов. Представянето на политиците през тази холивудска призма стана популярен подход не само за специализираните, но и за голяма част от останалите медии. Резултата е, че все по-рядко събитията и образите се приемат на сериозно, реалността се е сляла с фикцията, новинарската емисия се е сляла с филма, който следва. Губи се доверието в медиите и в институциите като цяло и нито една новина буди безрезервно доверие. 

www.cross-bg.net | 17.01.2013

Българското общество е лишено от възможността да бъде информирано коректно, обективно и в пълнота, за да вземе решение за начина на гласуване на предстоящия национален референдум. Причината за това е поставянето на финансови бариери пред участниците в информационната кампания. Тази позиция изказаха от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) намира. От асоциацията настояват за обозначаване на платените информации по темата за референдума в медиите като „платени съобщения".
За съжаление, за пореден път медийното отразяване по време на информационната кампания за референдума в по-голямата си част е платено дори в обществените медии, като същевременно читателите, слушателите и зрителите на медийното съдържание не са изрично информирани, че става дума за платени съобщения.
На 19 декември м.г. Министерски съвет на Република България прие постановление за определяне на тарифа, по която се заплащат предаванията по Българската национална телевизия и Българското национално радио в рамките на информационно-разяснителната кампания за националния референдум на 27 януари 2013 година с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Съгласно тарифите минута участие в дебат по БНТ струва 180 лв., а за същото време в БНР трябва да се заплатят по 70 лв на минута. Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, струват съответно 920 и 300 лв на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове струва по 1400 лв на минута по БНТ и 380 лв на минута до 15:00 ч. по БНР, програма Хоризонт. Видео клиповете по БНТ, за времето от понеделник до петък, между 06:00 и 22:00 ч. струват между 825 и 2255 лв на минута. Правителственото постановление обаче не изисква изрично тези информации, които по своята същност се явяват платени съобщения, сходни с рекламна кампания, да бъдат задължително маркирани като такива. Асоциацията на европейските журналисти-България намира, че по този начин потребителите на медийното съдържание могат да бъдат въведени в заблуждение.
Не по-малко тревожно е, че тарифа от 180 лева на минута за участие в дебат поставя финансова бариера пред плурализма на мненията и предпоставя възможности за ограничаването на този плурализъм чрез икономически механизми. Това от своя страна предполага по-скоро сблъсък на лобита, а не състезание на различни граждански позиции за развитието на страната.
Затова АЕЖ-България настоява всички дебати, репортажи, съобщения по темата за референдума, за отразяването на които участниците заплащат, да бъдат обозначавани по подходящ начин като „платени съобщения". В дългосрочен план тази практика за ограничаване на плурализма на мненията чрез финансови бариери трябва изцяло да бъде премахната като противоречаща на демократичните принципи за право на свободен избор и свобода на словото.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 17.01.2013

„България говори” стартира на 26 януари

„България говори” е името на най-новия телевизионен проект в ефира на Нова ТВ. От 26 януари всяка събота сутрин от 9.30 ч. Константин Вълков – един от най-активните български журналисти и програмен директор на Дарик радио, ще представя актуалните събития на седмицата.“България говори” е едно напълно различно публицистично предаване за българския телевизионен пазар. За разлика от други подобни продукции у нас то не залага единствено на актуалността на гостите и темите.
В рамките на два часа във всеки съботен ден от седмицата топ анализатори ще обсъждат и спорят по най-горещите въпроси, а акцентът пада върху всички позиции, както и отзивите на обществото.
Проектът предлага гледните точки на главните участници в събитията, както и ексклузивно интервю със специален гост.
Предаването е продуцирано от !no frame media, а новият проект следва едни от най-успешните примери на световната уикенд публицистика.

Оригинална публикация