в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 19.08.2010 

- Г-жо Василева, с какви амбиции поехте ТВ7?

- Винаги ме е амбицирала провокацията. Чрез ТВ7 се завърнах към националния телевизионен бизнес за разлика от международния, в който известно време бях. В международния сектор е по-голяма тръпката в търговските преговори, до каква степен ще успееш да изградиш разпространението, да го направиш атрактивен за определена ниша. За мен националният бизнес е по-креативен и ми дава повече възможности да участвам в правене на продукция.

А целта за ТВ7 е да качим рейтинга и дела на този канал, без да имам претенции, че това може да стане бързо. Но в тв бизнеса не срокът, а тенденцията е важна. Ако в следващите години е покачваща се, то това ще е един успешен бизнес за инвеститорите.

- След продажбите и на другите големи телевизии къде виждате мястото на ТВ7 на пазара?

- Трудно ще ни бъде, защото Би Ти Ви и Нова тв в момента са оформени като две по-големи медийни групи с по няколко канала, а за нас това предстои. Но и ние имаме един канал като "Супер 7", който стои добре на пазара. Сега няма много конкуренция в детските канали и смятаме да го развиваме в тази посока. Но първо ще направим проучване в коя детска възраст да го позиционираме.Така ще бъде и с други канали, които ще пускаме.

За нас в момента е важно да изграждаме своята марка и хората, като видят логото на ТВ7, да я разпознават като своя. Това не е лека задача, но телевизията има своето бъдеще. Не сме чак толкова закъснели на пазара.

- Усещате ли по рекламата, че кризата си отива, както казват експертите?

- Няма как ние да го усетим, защото по време на кризата голяма част от рекламодателите не само свиха бюджетите, но и не рискуваха с алтернативна реклама. За мен това като цяло е грешка. Те в общи линии решиха, че ще си похарчат бюджетите на 100% в Би Ти Ви, Нова тв или разделено между двете. За мен не е обяснимо решението да не се опитваш да търсиш по-евтини и конкретно таргетирани канали, да имаш по-голяма честота на излъчванията, а да залагаш на най-скъпата реклама.

- Обявихте рестарт на телевизията, какво показват рейтингите от новите програми?

- Желанието ни беше да стартираме през пролетта, но стартирахме с промяната през юни – оборудвахме ново студио, нов екип. Съзнаваме, че времето не беше подходящо – имахме конкуренцията на световното и на летните схеми. Но си казахме, че лятото е време и за експерименти, и за трупане на опит на екипите. Затова промоциите на новите програми ще са през септември. През новия сезон няма да имаме толкова нови неща, повечето вече сме ги показали. Но ще стартира поне една игра, ще пуснем уикенд сутрешен блок от 9,30 ч.

- Той в какъв формат ще бъде и кой ще го води?

- Идеята беше това да е продължение на сутрешния блок от понеделник до петък Но той ще носи духа на уикенда, ще има различни водещи, по-лека публицистика, ще се търсят различните гледни точки на проблемите, различните хора.

Водещ ще е Емил Кошлуков.

Той дойде с много добри идеи, предложил е много интересни и разнообразни рубрики. Струва ми се, че ще се получи един доста динамичен блок.

- Експериментът с певиците успешен ли се оказа според рейтингите?

- Смятам, че Камелия Воче е много фина и привлекателна, тя изпълва екрана, не я възприемаш само от лъскавата й страна, а като пълноценна жена. За мен тя е изключително добро попадение. Имаме какво да изчистим като формат по предаването, но тя ще спечели аудиторията.

И другата Камелия много добре се справя, но мисля, че там трябва все още да убедим хората, че е влязла в различно от фолка амплоа.

- Имахте идея за ситком, на българското ли ще заложите, или на лиценза?

-Така или иначе влагаме голям ресурс в шоуто "Нашенци", което на практика се произвежда като един реален ситком.

Предпочитам да го търся по лиценз, макар да има сериозни заявки от страна на българските продуценти, че могат да се справят. Но ще имаме ситком.

- Покрай успеха на "Стъклен дом" не съжалявате ли, че не сте част от екипа на Би Ти Ви?

- От 5 години не съм в екипа на Би Ти Ви, минах и през други бизнеси. Хубавото е, че всяко ново нещо ме зарежда, правя го с голям ентусиазъм и позитивизъм и се надявам, че запалвам и хората около себе си.

За нищо назад не съжалявам, радвам се на успеха и смятам, че най-накрая трябваше да има такъв сериал. По мое време започнахме "Тя и той", като целта ми беше да създам екип, който да започне от по-лесното към по-трудното. От лицензното да премине към български праймтаймов сериал. Радвам се, че са намерили подходящия продуцент и сценарий. Сериалът е класи над всичко. Това трябваше да се случи много по-рано на нашия пазар. Но пак нещата опират до финансиране.

- В ТВ7 ограничени ли сте с парите? Кой е собственикът на телевизията?

- Австрийски фонд и както всеки инвеститор има бизнес план и се ръководи от него. Не мога да се оплача, от нищо не сме били лишени и както сме го заложили, така си получаваме финансирането. Но в един момент инвеститорът иска да знае дали планът се изпълнява от гледна точка на приходи и разходи.

Още като сме обсъждали идването ми в телевизията, сме били наясно, че трябват поне 4 години, за да се постигнат някакви резултати. Защото телевизията е въпрос на навик и промяната не става за един ден. Има разлика в гледаемостта между чисто градската аудитория и останалата.

Това, което предстои на пазара, е сегментацията. Оттук нататък ще е много важно всеки следващ канал, който се появи, да има много ясен таргет и затова за ТВ7 има шанс. Докато Би Ти Ви е голямата национална тв, която има за цел да задоволява очакванията на голям спектър от хора – от деца до възрастни.

- Както каза собственикът й като плод-зеленчук?

- Да, в този смисъл ние ще сме по-специализиран плод-зеленчук. Рано или късно смятам, че рекламодателите ще започнат да търсят тази аудитория. Сега рекламодателят гледа рейтингите, но невинаги се задълбочава в детайлите.

Ние вече показахме, че имаме различен облик, новините ни изглеждат категорично добре. Истинският резултат може да дойде до края на тази година, когато успеем все пак да разгърнем възможностите на хората, които работят в продукцията, и да придобият малко по-голямо самочувствие. А опитът показва, че до 3-4 години може да има някаква възвръщаемост от гледна точка на инвестицията.

- Как се пазите от намесата на собственика?

- До момента няма някакъв интерес за натиск, това е фонд и няма конкретни хора, които да се обаждат. За собствениците ние сме един бизнес проект. И моето лично мнение е, че една телевизия може да бъде печеливша, само ако не е политизирана по никакъв начин. До момента абсолютно е спазена дистанцията и никой не ни се е намесвал.

А и зрителят е изключително интелигентен, той бързо схваща къде са акцентите и какво е премълчано. Струва ми се, че в някои медии го подценяват.

- Как успявате винаги да сте толкова спокойна и позитивна?

- Съзнавам, че аз, ако съм позитивна, то и хората реагират към мен по същия начин. А и никога не съм имала проблеми в комуникацията. В момента, в който един екип вижда, че усилията му постигат резултати и има някаква принципна политика и стратегия на развитие, той бива увлечен от това, което се случва.

ВИЗИТКА

Светлана Василева е родена на 18 август. Завършила е английска и руска филология.

Работила е в БОДК, отдел "Информационен" в ООН, била е управител на "Триада Комюникейшънс" и "Медиа Линк" – фирми, представители за България на CNN International, TNT and Cartoon Network, Fox Kids, National Geographic

От 2000 до 2005 г. е управляващ директор на Би Ти Ви, после на „Фокс Интернешънъл Ченълс" – България.

От октомври 2009 г. е изпълнителен директор на ТВ 7.

Стр. 28

www.vsekiden.com | 19.08.2010

Иска медията да продължи с “Голямото четене"

Севда Шишманова беше избрана единодушно от Управителния съвет на БНТ за програмен директор на медията. Членовете на съвета подкрепиха нейната концепция за развитието на поверения й ресор. Събеседването с Шишманова, която бе предложена за поста от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова, се проведе днес.
Сред причините за кандидатурата си Шишманова посочи, че програмна дирекция е една от най-слабо реформираните в БНТ. Тя представи няколко предложения за качествена промяна на новата програма – от една страна като качество, а от друга – като стратегии и реализация.
Според нея аудиторията трябва да бъде вкарана в създаването на съдържание, да се създава комерсиална продукция, която да може да бъде продавана. Шишманова настоява да бъде създаден едночасов културен слот в сутрешния пояс и така да се създаде поле за дебат за българската култура, образование и наука.
Според нея трябва да се реализира и втори формат на "Голямото четене", който да е за детска литература. Редукция на настоящата програма, за да отпаднат дублиращите се или нискорейтингови предавания, като това ще стане чрез оценка на предаванията, предвижда още концепцията на Шишманова.
Севда Шишманова е завършила българска филология в СУ “Климент Охридски", специализира режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов" и международна журналистика в ВВС Великобритания. Била е член на Националния съвет за Кино и член на Управителния съвет на БНТ. Автор на десет документални филма.

Оригинална публикация 

ROI BLOG I 19.08.2010

Колко пъти сте се явявали на интервю за работа?

Колко пъти всичко е изглеждало прекрасно и накрая сте разбирали, че са взели човека, който според вас изобщо не е за тази работа?

Вие сте в пъти по-добри!

Сега ви предлагаме възможност да участвате в един различен конкурс за работа.
Този конкурс ще се случи онлайн пред очите на всички (и вашите) и ще разберета с какво сте по-добър или по-добра от другите кандидати и с какво те са по-добри от вас.

Така че ако сте:

Нахъсан, уверен, събуден, кипящ от идеи, които не умират в главата ви,пишете, защото хората не могат да живеят без да ви четат, знаете какво става в медиите и сред медиите включвате и ВЕСТНИЦИТЕ, числата не ви плашат, защото знаете, че математиката е в основата на всичко, обичатесериозните предизвикателства и не сте сериозни на купони, значи този конкурс може би е за вас. Остава да сте работили и в сферата на PR и медиите.

Търси се PR специалист, който ще работи във вътрешен PR отдел. Толкова можем да ви кажем за сега. От вас се иска следното:

1. Между 19 и 25 август 2010 г. да качите свое представяне в Slideshare (или друг сайт за споделяне на презентации) и да ни изпратите линк към презентацията на info@roibg.com.

2. До 29 август 2010 г. ще се гласува за участниците в конкурса на blog.roibg.com.

3. На 30 август 2010 г. ще стане ясно кои са одобрените от нас и от публиката, които ще продължат във втори кръг.
   * Кандидатите, които желаят да запазят конфиденциалност могат да изпратят своята презентация  на адрес info@roibg.com, спазвайки същия срок.

4. Във втория кръг участниците ще получат на 31 август 2010 г. задание, което ще трябва да изпълнят в срок до 02.09.2010 г.

5. От 3 до 6 септември ще се гласува от страна на публиката, за изпълнението на задачата. Като изпълнените задачи ще бъдат качени онлайн, без да се оповестява имената на кандидатите.

6. Одобрените, които продължават в трети кръг, на 7 септември в 10.00 часа ще получат задача, която ще трябва да изпълнят за два часа.

7. Работите от третия кръг ще се оценяват от специално жури, което ще пазим в тайна.

8. Офлайн интервюта с преминалите и третия кръг ще се проведат на 16 и 17 септември 2010 г.

9. Преминалите успешно интервюто ще имат среща с висшия мениджмънт на компанията в периода 20-24 септември 2010 г.

   Оригинална публикация

nname.org I 19.08.2010

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за плетиво секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Яките списания имат мисия да воюват с Чалгата, чрез мълчание. Тя не съществува за тях, а за нея те наистина не съществуват. Мара Отварачката знае столицата на Франция, даже е пяла там, но за нея това са 3 от 150-те корици на будката и никога не ги е докосвала. Въпреки целия този метролайфстайл, общата аудитория на тези списания в момента е колкото населението на Смолян след промените.

Умните списания таргетират умните читатели, а това е територия трудна за печелене и лесна за губене. За заветните 5 лева трябва да си винаги бодър, самокритичен, една стъпка напред. Ако се оядеш, одрусаш, омързевилиш и почнеш да смяташ всичко за бащиния – мерси, беше ми приятно, бунището на историята е пълно с редакторчета като теб 

Union Media

стартира като Unison Media в далечната 1993, Унисон беше фирма за пиратски дискове и касетки, чиито шеф (Макарона?) беше растрелян. Преименувано по-късно на Union Media, списанието беше (сравнително) оригинално и в него пишеше доста за музика и общи приказки. Мартин Захариев взе пазара в ранните години на Демокрацията. Не се наемам да коментирам от къде са крали и преписвали, но ги поздравявам, че са рискували с нещо ново.

Егоист

беше наследника Обединената Медия, ребрандирането през 1996 е било наложително поради уникално тъпото име на първото списание. Списанието но спечели с уникаления си стил и остана в историята с впечатляващ авторски екип през първите години – Карбовски, Ина Григорова, Нойзи, Сашо Жеков и други. Изданието беше авангардно, дебело и за период от 4-5 години беше “умът и сърцето на нацията”. Схемата на Егоист беше да пробутва новите лафове от Центъра на Града на читателите от далечната провинция – Дружба, Каспичан, Обеля, Кюстендил. И се получаваше добре. Отваряш го и си казваш “имаме нещо общо”. С времето обаче парите заминиха страстта, а качественият текст беше изместен от “лайфстайл” алабализми. Дали успехът поквари хората или Захариев си вирна носа, нямам идея, да каже някой който е бил там. От списанието останаха само спомените. Преименува се на Egoи окончателно издъхна.

Матрин Захариев направи с хора от екипа още няколко нелоши “разселки” – High Flights, Списанието на Mtel и (ранния) Playboy, Maxim.

Jazz

беше добро попадение за времето си, но Пламен не се беше погрижил за разпространение в провинцията, което му е изяде главата по мое мнение.

Intro 

стартира мощно и няколко години беше по-егоист от късния Егоист. После премина през безброй трансформации, фабули и концепции, стана модно списание, нямаше го с години по будките и последно пак се завърна там, но като витрина на неудачниците. Тити Папазов, Камен Во, Любен Дилов и кой ли още не беше слаган за корица и се получи нещо като антология на “Б” групата. Кой би искал да чете за тези досадници, вместо да ги разстреля? Кой е следващият, Руслана?

Едно

може да се похвали с Една добра дълголетност, вече 7 години съществува. Не знам коя година влязоха под чадъра на Економедия, но това ги спаси и май някъде споменаваха за 5000 тираж. Последно списанието стана двуезично и ще има 4 броя годишно, не точно живот, но поне съществуване. Страниците в него, които ме интересуват бяха около 4 – тези с мненията. Като цяло там фотографията измества текста, а аз съм по-ретро читател и не давам пари за празни страници. Поне организираха голям брой читави партита. Също както при Интро, сайтът на изданието деградира с годините и рано или късно ще стигнем до съобщението за неплатен хостинг 

Harsh

списанието беше доста достоен наследник на Егоист, в категория самиздат, додрапа до 3-4 броя. Не можа да захапе, защото дори да имаш силен продукт, без връзки не можеш да влезеш на този пазар, трябва 5 години предварително да започнеш да си пиеш уискито с рекламодатели, разпространители, брокери на влияние и прочие блюдолизци. А ако вместо това козиш с деградетата от квартала – просто забрави.

Лайта

сe очертава като единствен представител на жанра, който има сигурно бъдеще. Никога не е бил “сам” на пазара и не е ясно дали би оцелял там, но като допълнение на Капитал е достатъчно добър, а имиджа на вестника сигурно помага доста за пред рекламодателите. През годините имаше възходи и падения, доста редактори се смениха и донесоха идеите си, които стигаха поне за 1-2 месеца смислено съдържание след тяхното встъпване в длъжност. Може би трябва да ги въртят през 6 месеца Може да се дискутира дали съществуването на силно “безплатно” издание като Лайт оставя въздух на останалите играчи на пазара, които се опитват да скачат на летвата на 5-те лева, но се достига до тегави философски въпроси от рода на “кому е нужна цялата тази планина от хартиена тъпота”.

Безплатните издания

Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София - дават част от качеството на “премиум лайфстала” срещу нула процента от цената. Определено имат бъдеще, но е въпрос някой да седне да ги разработи.

Оригинална публикация

PR Kernel I 19.08.2010

За участие в конкурсната програма на фестивала на рекламните агенции са подадени 290 заявки, заяви за "Класа" изпълнителният директор на АРА и директор на ФАРА г-жа Мариана Брашнарова. По думите й най-голям брой участия има в категория "Дизайн", подкатегория "Корпоративна и бранд идентичност", и в категория "Интерактив", подкатегория "Онлайн реклама за творческите категории", и в "Креативно използване на традиционна медиа за медийните категории". Мариана Брашнарова поясни, че агенциите, подали най-голям брой "ентрита", са DDB Sofia – 31, reforma – 22, и Ogilvy Group – 20. Единадесетото издание на Фестивала на Асоциацията на рекламните агенции (ФАРА) ще се проведе от 8 до 11 септември 2010 г. в курорта Албена. Целта на фестивала е да направи преглед на постиженията на българската реклама през 2009 г. и 2010 г. и да отличи най-добрите сред участниците в отделните категории.
В тазгодишното издание участниците се състезават в 24 категории, сред които: тв реклама, кинореклама и други филмови форми; радиореклама; пресреклама; Out of Home, директен маркетинг, автореклама, събития, търговски промоции, рекламна кампания, нови комуникационни канали, креативно използване на традиционна медия, интегрирана кампания. Участниците ще бъдат оценявани от две групи жури – творческо и медийно.
Членът на медийното жури Чавдар Кенаров обясни, че независимо от по-малкия брой на участниците тази година селекцията е по-прецизна, както и самокритичността от страна на рекламните агенции. Според Кенаров ситуацията на българския стресиран пазар изисква повече гъвкавост и бързина в идеите и решенията.
Във фестивала могат да участват всички реклами и рекламни кампании, публикувани, излъчвани, организирани в периода от началото на 2009 г. до 25 юли 2010 г. и неучаствали в съответната категория в предишни издания на фестивала. Участниците представят рекламни продукти, създадени в България и реализирани в страната или чужбина.
Всички реклами, участващи в конкурса, ще бъдат представени на изложба от 8 до 11 септември във "Вариете Албена", където на 11 септември ще се състои и официалната церемония по награждаване на победителите.
Творческото жури е под председателството на Мария Тодорова /творчески директор на Ogilvy Group -творческата агенция на годината за 2009 година/ и с членове: Андрей Андреев Вини /творчески директор New Moment New Ideas Company/, Велина Мавродинова /творчески директор – студио "Ентусиазъм"/, Иван Киров /творчески директор McCann Erickson-София/,
Йордан Жечев /творчески директор – DDB Sofia/, Калин Димитров /старши художествен директор – Publicis MARC/, Кирил Стоянов /творчески директор – "Графити ББДО"/, Марсел Леви /творчески директор – Noble Graphics Creative Studio/, Мартин Димитров /творчески директор – reforma/, Орлин Карагьозов /творчески директор – Clockwork/, Светослав Тодоров /почетен творчески директор AMEXY/, Тихомир Златев /артдиректор – ARCHER IDEAS/. В комисията, която ще оценява медиите, са включени Валентин Делчев /творчески директор – DeConi/, Десислава Стоянова /изпълнителен директор "ЗенитОптимедия/Публисис"/, Десислава ТодороваОлованова /изпълнителен директор – reforma/, Добромир Джуров /директор "Клиенти" – DDB Sofia/, Лили Георгиева /лидер – Mindshare/, Пламена Филипова /медиа директор – Рекламна агенция КРЕС/, Чавдар Кенаров /съосновател и творчески директор – Noble Graphics Creative Studio/.

Материалът е на вестник Класа, автор: Иван ВЪРБАНОВ

Оригинална публикация

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 17.08.2010

СЕМ трябва да подобри мониторинга си и да реагира по-адекватно, казва шефката на културната комисия на Народното събрание Даниела Петрова

Визитка: Даниела Петрова е родена на 1 февруари 1966 г. По образование е юрист. Работила е като преподавател в катедра "Социални и правни науки" в ТУ във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Депутат и шеф на комисията по култура, гражданско общество и медии от юли м.г.

- Г-жо Петрова, какви идеи имате за новия медиен закон?

- Етапът, на който се намира законът, е стартов. По него работи комисия от експерти, според чийто оценки е минал първият етап на формиране на философията на закона. По този повод работната група проведе в последните дни на юли кръгла маса в МС. 2/3 от участниците в нея са юристи, другите са тесни специалисти.

- Защо не участват депутати от ГЕРБ? Нали те имат право на законодателна инициатива.

- Да, принципно имат. Но в групата участват заинтересовани страни от всички сектори. В момента е предварителната подготовка, при която експертната група ще предложи текстовете в суров вариант. Именно по този повод искахме да чуем навреме очакванията на сектора. И аз още не съм запозната с философията, но основните въпроси, които ще се обсъждат, са за обединението на БНТ и БНР, за мултиплексите и цифровизацията.

- Това значи ли, че депутатите на ГЕРБ нямат визия как да изглежда медийната среда?

- Не, депутатите на ГЕРБ има своята позиция. Но с нея на този етап не следва да ангажираме обществото. След като ни бъде представена позицията на МС, ще си кажем мнението.

- Какво е личното ви мнение за сливането за БНТ и БНР?

- То не се е променило, въпреки че очакванията са за обединяване. Да, но обединяване как? На всяка цена ли и в какъв вид – административен или юридически? Аз лично считам, че ще има дискусия по въпроса. Но каквото и решение да се вземе, според мен трябва да се запази спецификата на всяка една от медиите, защото те са различни като начин на функциониране. Т.е и под една административна шапка да са, трябва да имат относителна самостоятелност. Моята лична позиция е да не се обединяват с оглед различното финансово състояние на медиите.

- Други ваши колеги обаче искат сливане именно заради оптимизиране на финансовите разходи на двете медии?

- Оптимизиране може да се постигне единствено в администрацията, но не е ясно дали това ще доведе до по-добро качество. Всеки от администрацията познава по-добре собствената си медия.

- Предвиждате ли нови разпоредби за радиата у нас, например за ограничаването им?

- На този етап не. По-скоро може да се породи сега такава дискусия, но не считам, че разнообразието е излишно. По-скоро ми се струва, че по отношение на критериите за групи аудитории, по които се дават лицензиите, би трябвало да има детайлизиране. Защото се запознах, че самите лицензии се дават за честоти, касаещи близки по възраст групи – 25-35 г., 35-45 г., а това са хора в по-млада възраст с близки интереси. Т.е с една и съща концепция и програма би могло да се кандидатства за три вида честота, т.е три вида аудитория.

- Въобще къде смятате, че трябва да се подобри работата на СЕМ?

- Трябва мониторингът да се засили, да реагира по-бързо и адекватно. Защото щом има реакция сред обществото, явно има някъде проблем и трябва да се работи по-активно. Смятам, че СЕМ има административен капацитет, макар да намалихме членовете му. Но ние нямаме информация какво се случва в регионалните центрове на съвета. Оставам с впечатлението, че там не е направена обобщена информация. Може би скоро ще отправим към тях въпрос за ефективността от мониторинга, който упражняват по места.

- Как се отнасяте към идеята да се създаде фонд "Обществени медии", който да финансира обществени програми, създадени и от БНТ и БНР, но и от частните медии?

- Тази идея се завъртя в публичното пространство, но не съм чула различни мнения, за да направя обобщение. Бих казала личната си позиция, че това би било добре, тъй като по този начин ще се даде възможност да се работи в конкурентна среда, да се правят проекти, да се разширят участниците, които се занимават с обществени програми.

- Как ще се финансира този фонд?

- Би могло и от такси на хората, например такса "радио и телевизия", и от спонсори. Трябва да се помисли и да се реши каква ще е функцията му. Защото идеята е чудесна, но и друг път я е имало, а така и не е осъществена. Разбира се, трябва да се запишат гаранции, че в него ще влязат експерти по медии и по финанси, юристи. Парите трябва да се разпределят след конкурси и при пълна прозрачност.

- Малко набързо в края на активния политически сезон беше пришпорена културната реформа на ГЕРБ.

- Културната реформа в музикалните и сценични изкуства е дълго отлаган процес, за който над 20 г. се говори, но не е имало воля. И сега в период на криза, когато отвсякъде трябва да се правят икономии, трябва да се започне реформа и в тази сфера. Трудно се прави реформа без пари, но мисля, че средства за това има – заделени са 1.8 млн. лв. от МФ за обезщетения на хора, които ще отпаднат от системата – при пенсиониране, при съкращаване на щата.

- Въпреки че промените са известни, все още не е ясно какви ще са съкращенията.

- Оказва се, че в голяма част от културните институти няма съответствие между представен продукт и събрани финансови резултати и това, което дава държавата им дава. В някои театрални институти има ограничен брой постановки, които не могат да задоволят издръжката им. Например милион и нещо е издръжката на даден институт, а приходите му са 60 хил. лв. Последно това бе тиражирано за операта в Пловдив, но и в Шумен, Силистра и други градове приходът им от това, което дава държавата, е горе-долу 10 пъти по-малък. Знам, че във Варненския театър има 7 счетоводители. Кому са нужни 7 счетоводители? Това не е банков институт. В операта във Варна например има 3-ма. Двете институции съвместяват една сграда, но едната има 100 души колектив, другата – 240. Просто не знам каква дейност се развива. Затова ще има съкращения и при администрацията, и при професионалните кадри. Примерно за филхармониите – ясно е, че те си имат своите потребители, но човек не може всеки ден да ходи на филхармония. Ако толкова държи, може да отиде и в София на филхармония или софийската филхармония да гостува в Пловдив. Въпросът е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

- Хората казват, че навсякъде има потребност.

- Когато цифрите говорят… потребности и желания всеки има. Ето, оказа се, че всички искаме да гледаме Мадона – като дойде Мадона, всички идваме в София, гледаме Мадона. Тук е въпрос и да се участва в проекти и голяма част от средствата, които се събират от билети, да могат да се ползват в самите институти. Визията на МС е 65% от издръжката на културните институти да е от държавата, а 35% – от съответния ръководител, например чрез продажба на билети, привличане на актуални постановки.

- Защо така тайно се направиха промените, без широка дискусия?

- Какво значи широка дискусия? Всеки има достъп до медиите. Не смятам, че реформата се извършва на закрито. Дискусията трябва да протече в МК, тъй като там са професионалистите.

- Но когато слуховете вървяха по медиите, творците се надпреварваха да протестират.

- Не, нищо подобно. Няма непрозрачност. 5 срещи бяха проведени с всички директори на културните институти, в продължение на 10 месеца те са преки участници в планираната реформа. Имаше работна група, включваща ръководители на подобни институти, която се събираше всяка сряда в МК.

- Защо тогава недоволните бяха толкова много? Явно идеите им не са взети под внимание?

- Защото до този момент при хората от гилдията не е имало реформа, те искат да запазят статуквото, да си получават средствата. Ние всички сме хора с отношение към културата, но може би не навсякъде има добър мениджмънт. Просто културата трябва да излезе на пазара. Още в началото на реформата при провеждането на конкурси за директори някои хора се опитваха със стачки да извиват ръцете на МК, като налагат емоционални решения, което смятам за неправилно.

ЦИТАТИ

Човек не може всеки ден да ходи на филхармония, идеята е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

Би било добре да се създаде фонд "Обществени медии".

Стр. 14

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 17.08.2010

Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света

Професор Кент Колинс е завеждащ Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистиката в Мисури, САЩ. Притежава над 37- годишен опит като преподавател и обучава студенти както в САЩ, така и като гостуващ лектор в много страни. В момента професор Кент Колинс обучава новинарите на ТВ7.

- Проф. Колинс, промени ли се журналистиката в България през последните години?

- Телевизионната журналистика се разви много през последните 10 години в България. Дойдох тук за пръв път през 2000 година, за да работя с журналисти. Те се оказаха много интелигентни, имаха стремеж и търсеха начини как да помогнат за развитието на професията. Преди 10 години тук имаше само една силна телевизия за новини, сега са четири-пет. И те са по-добри заради по-голямата конкуренция, а също и защото много журналисти се стремят да правят репортажи за обикновените хора, за нещата от живота. Много от публицистичните предавания са ориентирани към темите за демокрацията и свободата в България. Нещата не са съвършени, разбира се, но това е така навсякъде по света.

- Бихте ли обяснили как според вас се разви журналистиката в глобален мащаб?

- Журналистиката в радиата, телевизиите и във вестниците се промени най-вече заради развитието на интернет. За собствениците на медиите настъпи труден момент, те трябва да измислят начин как да продължат да правят пари от изданията си. Защото интернет произвежда журналистика безплатно или на много ниска цена. Някои от най-големите вестници в света търпят загуби заради отлива на читатели, намаляват екипите си, вече има телевизии само с неколцина оператори. Но ситуацията се променя и заради това, че рекламният пазар се променя, все още от интернет не може да се печели толкова, колкото от печатната реклама. Някои хора намират, че журналистиката е станала по-добра с появата на интернет, а и там намират много нови източници на информация.

- Много се говори, че електронните издания все повече изместват хартиените вестници. Според вас ще настъпи ли момент, в който традиционните медии ще изчезнат и кога да го очакваме?

- Винаги ще има вестници, те никога няма да изчезнат. Но аз предполагам, че в големите градове, като София например, след време вестниците ще излизат 6 дни в седмицата в интернет и един ден – в печатен вариант.

- Как виждате бъдещето на журналистиката като цяло?

- В България все повече и повече от архивите на вестниците ще бъдат запазвани в електронен вариант и все повече хора ще се нуждаят от тези архиви – не само журналисти, но и бизнес организации, търговци и т.н. Неща, които преди са били тайна, като правителствени документи например, вече ще бъдат достъпни и за журналистите, и за бизнесмените. Ще има информация за фирми, за организации, за училища, за ресторанти, цялата информация ще бъде достъпна за журналистите и те ще могат да си вършат по-добре работата.

- Провеждате обучение на колегите от ТВ7. На какво ново ги учите?

- Работим преди всичко за развитието на уменията и талантите на журналистите, които те вече притежават. В ТВ7 има много интелигентни и много опитни хора и работим за развиване на уменията им още повече. Не ги учим на журналистика, те вече знаят какво е журналистиката. Учим ги на нови начини за представяне на журналистиката по телевизията. Учим ги на нови техники, чрез които да направят новините много по-полезни за зрителите. Ако например правителството направи пресконференция за това, че ще намали пенсиите на хората, историята не е за въпросната пресконференция, а за хората, които ще са засегнати от тази промяна. Пресконференцията не е важна, тя има значение дотолкова, доколкото да даде информация на медиите и на тази база журналистите да направят своите репортажи. Т.е. стремим се да изместим фокуса към реалните проблеми на хората, да се разработи новината, а не само да се информира обществото за някакви законодателни промени.

- Според вас в каква посока ще се променят новините в ТВ7 след обучението на колегите?

- Има няколко важни правила. Новините винаги трябва да са базирани на факти, винаги трябва да има различни източници, които да доказват, че тази новина е истина. Журналистите са като кучета пазачи, които следят дали нещата, които се случват, са законни и приемливи от морална гледна точка и ако някой иска да измами хората, те да го предпазят. Мисля, че в ТВ7 занапред ще има все повече журналисти от този тип – кучета пазачи. Искаме новините да се превърнат в дискусия, да има обратна връзка със зрителите, където хората ще имат възможност да обсъждат важни проблеми. Важно е хората не само да получават информация от вестниците и телевизиите, а да могат и да дават информация на медиите, да участват в този процес.

 - Направете сравнение между българските журналисти и американските (или и другаде по света, където сте провеждали обучения), по какво си приличаме и по какво се различаваме?

- Провеждал съм обучения в Русия, Молдова, Дубай, Великобритания, Китай, Сърбия, Хърватско, Албания, Косово, Канада. Има огромна разлика между журналистиката в тези страни и в България. Тук, в София, има много по-голяма конкуренция в сравнение с други държави. В Русия няма много голяма конкуренция, в Китай, където медиите са изцяло държавни, изобщо няма алтернатива на тези медии. А тук, при вас, ще се засилва все повече конкуренцията, сигурен съм в това. В Америка имаме няколко големи вестника – "Ню Йорк таймс“, "Вашингтон поуст“, "Лос Анджелис таймс“, "Чикаго трибюн“, имаме няколко големи телевизии – CNN, NBC и други, но в Америка новините се представят по-скоро такива, каквито хората биха искали да ги чуят, а не такива, каквито са всъщност. Имаме нужда от по-важни истории, не можем да се осланяме само на клюки и жълти новини – дали Линдзи Лоън ще влезе в затвора, дали еди-коя си холивудска двойка ще се развежда, или чака дете. Твърде много са жълтите неща в американските новини. Друг проблем е, че понякога журналистите не успяват да представят важните новини по интересен начин.

- Има ли абсолютна свобода на словото според вас?

- Не, абсолютна свобода никъде няма, но има държави, в които има високо ниво на свободата на словото. В Мексико например няма много голяма свобода на словото, защото, ако журналистът разкрие някаква информация, има опасност наркобароните да го убият. В Америка проблемът е не дали да кажеш това, което знаеш, а че невинаги имаш достъп до информацията, част от нея се крие от обществото. Два са начините, по които се осъществява цензурата – да кажеш: "Това не трябва да се публикува“, или просто да скриеш информацията от обществото и журналистите. В България проблемът по-скоро е с достъпа до информация.

- Докога добрата новина няма да се смята за новина?

- По лесно е за медиите да отразяват лошите новини, отколкото да поставят проблемите и тяхното решение. В повечето страни зрителите, слушателите, читателите са уморени от лоши новини. В България журналистите трябва да говорят повече за добрите неща, за прогреса в държавата. Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света, развитието на икономиката, рецесията, кризата. За себе си мога да кажа, че журналистиката е моята религия и всяка нощ се моля за успеха й и за развитието й към по-добро.

Стр. 15

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 17.08.2010

- Г-жо Тодорова, Звезди Керемидчиев от "Ахат" обяви, че създава сдружение "Черната овца", което да контролира "Музикаутор". Това притеснява ли ви?

- Не, напротив. Този интерес е положителен. "Музикаутор" е започнал пак да влиза във фокуса на авторите И тези дружества имат нужда от контрол, а ние покриваме 90-95% от репертоара, който се пуска.

- Как се формират отчисленията за авторите?

- За различните видове използване е различно. Това, за което Звезди говори в интервюто си за "Телеграф", ние наричаме публично изпълнение. Там базата е на времетраене на песента. Ако тя е 3 минути, получаваш парите за това време, съотнесено към общия дял на парите, които са взети за тази конкретна проява. Примерно, идват AC/DC, свирят 2 часа, ние сме взели пари, които се разделят на 2 часа и всеки един от авторите на песните взема толкова, колкото съответно е неговият дял.

- А колко сте взели от AC/DC?

- 5% от приходите от билети. Не мога да кажа сумата, защото е търговска тайна. Но "Болкън ентъртейнмънт" нямат проява, за която да не са се издължили. Организаторът на концерта дава протоколите, с които е продавал билетите, които са заверени, и ни доказва, че това му е брутният приход. В случая с "Болкън" взимаме 5%, защото с тях имаме рамков договор.

- А колко взехте от Столичната община за този концерт?

- Нищо, защото не са съорганизатори на концерта.

- А защо тогава искате от кмета на Каварна?

- Защото общината се легитимира като организатор на концерта. Навсякъде, където и да погледнеш, пише, че организатори са община Каварна и "Лауд консертс", включително и на билетите. И ние търсим организаторите на събитието. В "Спирит ъф Бургас" общината също е съорганизатор на проявата, но оттам ни казват: "Имаме си промоутър, който ще поеме цялата сума". Обадихме се на промоутъра, сключихме договор и събитието е покрито. Кметът трябваше да каже: "Аз съм съорганизатор, но търсете само "Лауд консертс" и разговорът щеше да е съвсем различен. Ние сме изпратили нотариална покана и до "Лауд консертс". Освен това вече искаме 7%, защото в закона е записано, че едно такова нещо се организира сьс съгласието на правоносителите, а ние представляваме голяма част от точно тези правоносители. Съгласието се иска предварително.

- Как разбирате кои песни са изпълнявани?

- Вадим сетлистовете и сравняваме песен по песен, след което разпределяме на съответните автори.

- А знаете ли колко билети са продадени?

- Имаме предварителна информация за Каварна, за миналата година и за тази знаем приблизително. За предишните години нещата са идеални, защото имаме договори с "Жокер медна".

- А когато в договора пише, че авторските права са включени в хонорара?

- Няма никакъв проблем, вадят се тези песни от общото времетраене и се изключват от хонорара на съответния автор, който е и изпълнител. И вече взимаме не 5 или 7 процента, а 3,2 или там колкото се пада пропорционално. Авторът може да се откаже от своята част, която на публично изпълнение е 50%, но издателят не се отказва. Другият важен момент е, че за разлика от нас, които даваме на авторите да се отказват от правата си при изпълнение, много други не дават право на авторите си да се отказват от възнагражденията си. Ако си изпълнител, може да се откажеш само от хонорара си, но не и от правото си върху музиката като автор.

- А защо за благотворителни концерти вземате пари?

- "Музикаутор" няма право да отстъпва безвъзмездно използването на репертоар, това го пише в договорите.

- Каква е тарифата?

- Ако събитието се прави на открито, може и 1 човек да се е появил, но тарифата е 40 лв. В зала, която събира до 600 души или на амфитеатър, цената ще е различна – може да е 10 лв. Най-ниската тарифа започва от 4 лв. на минута. Това са предварително приети тарифи.

- Говори се, че Лейди Гага ще пее без билети за зрителите на "Батенберг". Колко ще вземете на организаторите на концерта?

- Организаторите ни казват, примерно, че Лейди Гага ще пее 2 часа. Това означава 120 минути по 40 лв. и прави 4800 лв.

- Ако направят концерт на "Ъпсурт" на същото място?

- Пак ще е толкова, ако свирят два часа. Те са еднакво стойностни за нас. Ние не делим музиката нито на жанрове, нито на музикална стойност. Ако концертът е в зала, започваме от 1 лв. на минута – това е за места до 50 души, стига до 20 лв. за зала между 2000 и 3000 души. Ако българският музикант напълни стадион "Васил Левски" и свири 2 часа, той ще вземе толкова, колкото и AC/DC за същото време.

- Тоест "Конкурент", които свириха на стадиона преди AC/DC, са взели за 40 минути толкова, колкото и AC/DC за същото време?

- Не, защото "Конкурент" подписаха декларация, че се отказват от авторските си права и нищо не получиха. Така ние пресметнахме процента, махнахме тяхното времетраене и остана само времето на AC/DC. Българските музиканти трябва да разберат, че един от начините да ги крадат, е като ги карат да се отказват от авторските си възнаграждения. Това е автогол. Хонорарът на "Конкурент" би оил космически, ако не се бяха отказали от авторските си права за тези 40 минути.

- Събирате права и от радио и телевизии, нали?

- Да. Те се формират на база от годишния оборот. Тази година за радио е 3% и 1 % за телевизии. В България има 86 радиостанции, а от тях са ни платили примерно 70. При телевизиите положението е още по-добро.

- А от заведенията и хотелите колко вземате?

- Там тарифата, грубо казано, е левче на звезда на легло на година за хотели. Хотел 4 звезди е 4,20 на легло на година. Там имаме да растем много, сега сме покрили около 10% от заведенията в България.

- Изяснихме как идват приходите. Как обаче се формират хонорарите? Защото Звезди от "Ахат" се оплаква, че е взел жълти стотинки.

- На Звезди последното събитие е подгряването на Iron Maiden. Той обаче е аранжор в повечето песни. И ако няма изрична друга договорка, композиторът получава 50%, аранжорът 1/6 и текстописецът 2/6. В случая цялата група са се писали като аранжори и взимат някъде по 2,78% за това. А Звезди е предимно аранжор, и то с цялата група. Автор е само на няколко песни, които не се изпълняват често.

- Как следите кои песни се пеят на концертите?

- На големите събития имаме човек, който сваля сетлиста и можем да определим кое и колко от репертоара е наше.

- Колко пари сте събрали за миналата година?

- Средногодишно събираме между 4,5 ибмлн.лв., което е страшно малко. И всичките ги разпределяме, защото нямаме право да правим печалба. Единствено можем да задържим административно процент, с който да поддържаме офиса. Този процент е различен за различните видове използвания, но средният е 18. От някои неща взимаме 10, а от други-25.

- Колко от тези пари са на български автори?

- Много малко. 18-20% от музиката, която се слуша в публично изпълнение, не говорим за концерти, а за радио, телевизия, заведения. За миналата година за разпределение между български автори имаше 530 000 лв.

- Ако си поканя Елтън Джон вкъщи и ми пее, пак ли ще трябва да плащам?

- Не, ако ви пее на семейно парти вкъщи. Само всичко, което е извън рамките на семейството, се води публично изпълнение. Ако примерно "Телеграф" си направи тържество, ще трябва да плащате.

- Ако поканим Миро да ни пее и без пари го направи, пак ли ще трябва да платим?

-Да. Но ако дойде в сградата, ще дадете 4 лв. на минута, а не 40, както е на открито. Защото преди Миро да запее, песента е написана от някого.

- А колко взема авторът за въртенето по радиа и телевизии?

- Около 0,025лв. на минута от радиата, а минутата музика в частните телевизии е около 5 лева. Тоест направете си сметка колко трябва да те въртят, за да получиш сериозна сума. Борбата в момента е да качим събираемостта от публични изпълнения по заведенията.

- Кой автор е взел най-много пари от вас?

- Не мога да кажа името, защото е тайна, но за 2008 г. един български автор е взел 18 000 лв. Не се опитвайте да налучкате името, защото няма да уцелите. Този автор пише много рекламна музика, която постоянно е в ротация.

Стр. 13

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 17.08.2010

Комиците наесен ще имат ново шоу – "Велика България"

На актьор с биография и гафовете му се аплодират

Не гоним количество, но в тв шоуто вече играят 11 актьори – направо театрална трупа

Да слееш Народния със "Сълза и смях", е като да събереш пожарната и"Бърза помощ"

- Кои са най-лесните персонажи за осмиване, г-н Милошев?

- Тези, които са постоянно пред очите ни и често се вземат прекалено на сериозно. Без значение дали си домоуправител, или министър.

- Какво й е смешното на властта?

- Смешно е да вярваш, че ако някой предлага надежда, може да породи вълшебство.

- Какви гафове правят талантливите актьори, които работят в предаването, по време на снимки?

- На актьор с биография и гафовете му се аплодират. Комиците са толкова обичани, че хората се забавляват винаги. Дори тези, които ги гледат на живо, се чувстват привилегировани, че са свидетели на всичко, защото записът на предаването често е доста по-дълъг от тв излъчването.

- Защо тръгнахте на турне?

- Няма нищо по-добро от това да се посмееш от сърце, особено когато животът ти е труден. А и правим турнето "Комиците – ударно с Елица и Стунджи", защото е важно актьорите да се видят на живо със зрителите. Това е особена връзка, при която и едните, и другите се зареждат. Всеки път, когато снимаме спектаклите в София, залата е препълнена, но хората от другите градове нямат възможност да пътуват. Затова през лятото отиваме при тях. За съжаление, не можем да гостуваме навсякъде, защото летните театри в повечето градове са в окаяно състояние
На места и липсват. Така избрахме Сандански (15 август), Пловдив (16 и 17 август), Бургас (19 и 20 август), Стара Загора (22 и 23 ав-густ), Варна (25 и 26 август), Каварна (27 август) и Русе (29 и 30 август). Билетите се продават в касите на "Булсатком" в съответния град. Щастлив, на хората им е интересно.

- Хората ви гледат цяла година по телевизията, с какво сте им интересни през лятото?

- Интерес към "Комиците" винаги има, защото смехът разтоварва. Смехът прави хората по-красиви, облагородява ги. Освен това спектакълът на турнето е много по-впечатляващ от нормалното предаване. Готвихме го повече от месец. Специалните ни гости са Елица и Стунджи, много симпатични, великолепни артисти и страхотни музиканти. Излъчват позитивна енергия, зрителите ще го почувстват по време на концертите. Традиционно за трета година с нас е и рапърът Устата.

- Любо Нейков се вълнува всеки път, когато говори за децата и тяхното възпитание. В публиката ви често има много деца. Те на какво се смеят?

- За смеха възраст няма. Когато нещо е смешно, то разсмива всички.
Няма смешка за дядо и после смешка за внуче
Работим на едро. Ицо Стоичков е по диференцирания подход от мамата до лелята. Децата се радват на Сашето и Банката, затова записахме pan парче, което Любо и Ненчо ще изпеят за първи път.

- За да направят съкращения, сливат "Сълза и смях" с Народния театър. Какъв ще е резултатът?

- През сълзи и смях посетете Народния театър. Забавно, но не е сериозно. Нещо като да слеят пожарната с "Бърза помощ". Екипите ще са с бели престилки и пожарникарски каски.
Епиграмата "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра" често се цитира напоследък. Битката не бива да е за оцеляването на театрите, а за тяхното достойно съществуване.

- Актьорите в "Комиците" имат и ангажименти в театрите. Кое им носи повече пари – да са на сцената или на тв екрана?

- Нещата са несравними. Никое театрално представление не може да се изиграе пред един милион души, че и повече, както е в телевизията. Но има нещо друго, което не се измерва с хонорари, рейтинги и масовост. То е националната ни култура. Театърът е институция и смисълът му не е да се държи пазарно и комерсиално. Недопустимо е да се възприема и като тежест на държавата. Театърът е част от културата на нацията, ако все още я има. Ето затова актьорите не късат връзката си с театъра и продължават да играят на театралната сцена.

- Какви ще са "Комиците" наесен, ще има ли промени в предаването?

- От септември комиците отново са в ефир всеки петък от 21 часа. Освен това ще видим актьорите и в новото комедийно шоу "Велика България". Премиерата ще е скоро по bTV.

- А нови лица сред екипа?

- Започнахме Любо, Къци, Ицо и Руси. В момента на сцената на "Комиците" играят единадесет актьори. Та това си е направо театрална трупа! Не че гоним количество, просто актьорите харесват тази сцена. И все пак талантливите хора винаги са добре дошли при нас.

- Освен забавното предаване правите и публицистично – "Нека говорят с Росен Петров". В друг жанр ще се пробвате ли?

- За 20 години в телевизията съм правил всичко. Това, което днес ме
провокира и вдъхновява творчески,е тв сериалът
Амбиция, която следвам упорито от две години. "Стъклен дом" Доказа, че в България може да се произведе тв сериал на много високо ниво.

- Ще има ли промени в предаването на Петров?

- "Нека говорят" е предаване, което няма необходимост да се променя, може само да се развива. Да представя най-интересните хора и събития от седмицата по начин, който да фокусира зрителския интерес, но и да го развлича и забавлява в неделния следобед. Първото издание от новия сезон е на 5 септември.

- Вече се пише новият медиен закон. Какво искате вие, тв продуцентите, от него?

- Сегашният не е адекватен на пазарната среда. В него дори не е дефинирано понятието "продуцент". А това е основен субект в този процес. Асоциацията на тв продуцентите искаме да се увеличи обемът на българската продукция в ефира, както и да се напише дефиниция за понятието "българска тв продукция". Смятаме, че трябва да има протекция на държавно ниво за българския език и за българската продукция
Държавата задава средата и създава условията за това. Това е принцип, който не обслужва интереси, а пази националността. Има го навсякъде – и в обединена Европа, и по света. Не е наша измишльотина. Винаги е по-евтино да купиш готов чужд продукт, отколкото да създадеш нещо на национално ниво. Защото ако не се създава в тази страна, какво се чудим, че в общежитията на студентите от СУ им спрели топлата вода, понеже нямало кой да плати на "Топлофикация". Да седим и да миришем, не е умение, което изисква усилие и познание.

- Защо няма сезон на "Сървайвър"?

- Безспорно "Сървайвър" е най-скъпият тв продукт у нас, но след четири толкова успешни сезона е нормално да има пауза.

CV
• Роден на 2 май 1968 г. в София
- Завършва строителен техникум, след което ВИАС, специалност инженер геодезист. Дипломната му работа е да направи кадастрален план на пазарджишко село
- През 1991 г. след конкурс става репортер в предаването "Ку-ку"
- Минава през "Канапето", "Хъшове", "Шоуто на Слави"
- През 2004 г. става продуцент на играта "Вот на доверие"
- Напуска екипа на Слави Трифонов и с Любо Нейков прави продуцентската компания "Дрийм тийм". Нейни предавания са "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров", правеше и "Сървайвър"

Стр. 13

в. Сега | Димитри ИВАНОВ | 18.08.2010 

Криза е. Естествено е тя да се отрази и на медиите. Спадат приходите от реклама, съответно и на печалбите от реклама (приход и печалба са различни неща, нали така). Спадът на постъпленията засегна всички медии – и електронните, и печатните – кои повече, кои по-малко; но спадът е между 15 и 25 процента. И медиите – какво да правят – икономисват от каквото могат. Даже откъм качество. Икономисва откъм качество дори Би Би Си, една институция без аналог в света, която въвела правоговорен стандарт въз основа на изговора на кентърберийските проповедници.
България не произвежда и аз мисля, че това е главният ни икономически проблем. Да, да, България все още произвежда, но производството и износът на производство все още не са достигнали обема и износа на продукция от осемдесетте години на ХХ век.
Но оттогава насам България произведе страшно много медии. По броя на медиите, съотнесен към числеността на населението, България е суперсила в сравнение с Германия, Швейцария, Холандия, Франция и други държави.
Ще речеш: през последните 20 години медиите рекламират; преди това реклама практически нямаше. Понеже от рекламата се печели, всеки иска да има своя пай от рекламите, затова в България има много медии. Не е така. Потреблението ни не е голямо, понеже купувачите не са много и нямат много пари. Рекламният пазар е не повече от 400-500 милиона, а за създаването на медии бяха вложени много повече пари. Влагаш пет лева, за да спечелиш един лев. В това няма логика.
Макар че се нароиха много медии и избуяха като бурени, осмелявам се да кажа, че медиите в България са в криза. Според мен има два вида причини за медийната криза в България. Причини от локален характер и причини от световен характер. Ще започна с втората поредица от причини.
Тъй наречената разследваща журналистика е нещо, което уважавам. Но разследващата журналистика е нещо, което струва пари, понеже разследващият журналист е непродуктивен, докато прави едно продължително разследване. Навремето се прехласвах пред разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, които между 1972 и 1976 г. разчоплиха аферата Уотъргейт, предизвиквайки оставката на президента на САЩ Ричард Никсън. Всеки журналист мечтаеше не да се кипри пред екрана, а да е като Удуърд и Бърнстийн, които не предават новини, а произвеждат новини. Излезе, че не било точно така; те не били разследвали, ами техният тайнствен източник "Дълбото гърло" (Deep throat) всъщност дърпал конците на двамата.
Прочетох във в. "Сега" как световната криза погубва динозавъра разследваща журналистика (превод от "Дойче веле") и не намерих какво да оспоря в твърденията на "Дойче веле".
Вторият проблем е, че се появиха блогърите. Но не трябваше да казвам, че това е проблем; това е нещо много хубаво. Никой не те пита ти кой си и какъв си, и защо си такъв, и имаш ли тапия за журналист. Ако имаш какво да кажеш, казваш го и хората те четат и това е прекрасно.
Че дори да си информационен колос като Би Би Си с толкова много репортери на толкова много точки по света, те не могат навсякъде да огреят и всичко да видят, а някакъв не-журналист засне как от борда на вертолета покосяват с картечен откос цивилни в Ирак. Достатъчно е да си там, където нещо става, и да имаш съвест и да не си увреден умствено от следване по специалност журналистика. Ами WikiLeaks? Сайтът, в който лъснаха тайни за войната в Афганистан ("Сега", 27 юли 2010). Нима има разследващ журналист с такова постижение? Хиляди секретни документи, разкриващи защо има война в Афганистан.
Истината изплува и без журналистите или въпреки журналистите. В България някой каза "Нахранете журналистите". Друг сега си казва, че като напазарува една кошница медии и като каже на журналистите кого да хвалят и как да пишат – готово. Колкото и да опростачиш българските медии с парите си, доверието е капитал, който е по-голям капитал от паричния капитал. Ще видите, че е така. Помнете ми думата. Медийната империя , която се заформя в България, може да е колос за България, но тази агломерация, поглъщаща и опростачваща все повече и повече медии, е един колос на глинени крака. Това от мен да го знаете.

Стр. 11