Борисов излъга пред Иван и Андрей, че не е пращал sms на никой журналист

www.blitz.bg | 2010-02-08 

“Никога не съм пращал sms-и на журналисти, освен в случаите, когато ми е бил изключен телефонът и съм получил някакво запитване”.
 
Това е казал в “Шоуто на Иван и Андрей” по “Нова телевизия” министър-председателят Бойко Борисов. Това негово твърдение може да означава някое от следващите неща ( или комбинация от тях):

 

- Че има проблем с паметта

- Че помни, но само това, което му се иска

- Че лъже

- Че аз не съм бил журналист

Не знам за други, но на мен ми е изпращал sms. Може би нямаше да се заема да пиша това, ако историята не беше документирана не само в моето предаване “В десетката”, но и в печатните медии. Някои от тях дори публикуваха въпросния sms , пресниман от дисплея на личния ми телефон.

В предаването “ В десетката” на 27 април 2003 г. главният секретар на МВР Бойко Борисов ме упрекна с sms ( а бях случайно с включен телефон и веднага го прочетох на зрителите), че съм казал…глупост ( дори и да беше прав, дали има “право” на подобна интервенция шефът на силовото ведомство?). Насреща ми седеше лидерът на БСП Сергей Станишев и се оправдаваше за изтекли данни от доклад на МВР, в които фигурирали “лица от БСП”. По този повод припомних публично оповестен разговор между Станишев и Борисов през изминалата седмица- именно този цитат беше окачествен от Борисов като “глупост” от моя страна в неговия гневен sms.

Заяждането на Борисов, след като го “разконспирирах” на секундата в ефира на телевизията, стана част от новините на Би Ти Ви. Подхванаха го вестниците. Наложи се да покажа самия sms пред медиите и в крайна сметка Борисов тихомълком се отказа да спори. Това обаче не беше мимолетна размяна на реплики, а дълъг, проточил се с дни в публичното пространство диспут, който той загуби. Но сега Борисов “не помни”!?

Омръзнало ми е да се оказвам в положението “дума срещу дума”, след което моите думи срещат монолитното мълчание на мнозина, които знаят, че съм прав, но не мога или дори не желая да ги карам да “свидетелстват” .

В тази ситуация, ще припомня още веднъж, изпаднах, когато напуснах Би Ти Ви на 9 октомври 2006 г. Това се случи след като не само аз, но и други колеги бяха “деликатно” предупредени да “внимават” с Първанов по време на предизборната кампания през октомври 2006 г. , защото имало опасност на пострада лиценза на телевизията. Репортери ми отказваха по този повод да снимат за “В десетката” анкети с минувачи, за да не се наложи след това да се самоцензурират, ако някой каже крива дума за Първанов. Но в крайна сметка “не внимавах” и останах сам в твърдението си за инструктажа да се “внимава” с Първанов – факт, който е известен на доста колеги.

Нещо подобно се получи и сега през януари, когато написах за участието на Първанов в тържество на бившия шеф на митниците Евгений Узунов, настоящ голям бос в БСП. По мои данни, базирани на очевидци и снимки, на рождения ден на Узунов, заедно с Първанов, тогава са присъствали Маргините. Бившият шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов, който също е бил на този рожден ден, не си спомни за Маргините, но пък потвърди в разговор с мен, че е видял там Маджо. А самият рожденик Узунов пък не отрече пред сайта BNews, че Първанов му е гостувал на паметната 50 годишнина.

Ако моите източници са объркали Маргините с Маджо, но едното от двете все пак е вярно и потвърдено от самия Премянов, който не е кой да е, това прави ли по-малко скандален случая, че да бъде така единодушно похлупен с медийно мълчание?

Нито една медия извън интернет не “прояви интерес” да развие темата, въпреки че изплуваха още имена на участници в онази вечеря в “Интерпред” в София през лятото на 2003 г. Осмелиха се да го направят само във в. “Седем”, където публикуваха моята статия за “тайната вечеря” на Първанов. Появи се и във вестника на Явор Дачков, където обаче предпочетоха да не ме цитират като източник, а да публикуват какво написа на базата на моята информация сайта на Николай Бареков, без онази част, в която сайтът се позовава на мен. Така колегата Дачков направи Бареков първоизточник, какъвто самият Бареков нямаше претенции да бъде!

Само че в историята с твърдението на Борисов, че не бил изпращал sms на никой журналист, макар и тя далеч да не е толкова важна сама по себе си , както информацията за вечерята на Първанов с Маджо, този път не съм “сам” сред безмълвните свидетели.

Това е едно добро начало в опитите ми да докажа, че шефовете на тази държава лъжат – на “дребно”, както в този случай с Борисов, но и до доказателства за някои от едрите лъжи ще се стигне, обещавам Ви!

Иво Инджев, Ivo.bg

Оригинална публикация

Мизерията на вестниците или защо пиша в “Галерия”

www.e-vestnik.bg | Иван Бакалов | 2010-02-08

Оттук-оттам приятели и колеги ме подпитват – защо пишеш в тоя жълт вестник “Галерия”. Или пък казват, че нещо бил ченгесарски, пишели много за ДАНС и т. н.
Май трябва да обясня. Изглежда мнозина не забелязват или се правят, че не забелязват какво става с медиите в България.
Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретно пред Бойко Борисов, не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И по времето на Костов, когато много вестници сами се поставиха в негова услуга, подлъгани от някакви обещания и заплахи, такова чудо не е било.
Сегашното състояние на вестниците може да се изучава в университета, защото има някои нови пропагандни елементи, каквито не са се появявали и по времето на социализма.
Най-напред – най-тиражният всекидневник “Телеграф” всеки ден тръби като рупор за успехите на Бойко Борисов и злепоставя критиците на правителството. Като някакъв стенвестник от ранния комунизъм “Телеграф” ден след ден слага портрета на Бойко Борисов до главата на вестника, придружен с някакво жизнеутвърждаващо заглавие или бойково послание. Например:
Дилян Пеевски. Снимка: Булфото
 
–    “Борисов към банките – Свалете лихвите”
–    “Кабинетът със 157 управленски цели – Падат осигуровките за работниците”
–    “Поредна мина на Станишев – 300 млн. за неплатени отпуски”
–    “Борисов нареди ревизия: 1000% печалба от ланския сняг”
–    “Борисов: Първанов е виновен за бакиите”
–    “Бойко иска арести за доклада на ДАНС”
… и т. н., и т. н. Физиономията на Борисов е до тези заглавия, понякога една и съща снимка в два поредни дни, завъртян наляво или надясно. Сякаш това не е жълт вестник, с характерната снимка на разголена хубавица на трета страница, а някаква политическа дипляна.
По абсолютно идентичен начин пропагандата повтарят вестниците “Монитор” и “Експрес”, които са на същия издател – Дилян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Впрочем, с вестник “Експрес” има промяна. Около нова година някой се сети, че това е жълт вестник и не може всеки ден (буквално) да излиза с портрет на Борисов на първа страница до главата на вестника и с пропагандно заглавие. (После дойде и лошата новина – Любомир Павлов, известен като Любо Пъпката, който продал вестника на Ирена Кръстева и сина й, май нещо ги е изработил, защото изведнъж се появил човек, който предявил собственост върху марката. Така те смениха името му и “Експрес” стана “Засада” – жълт спортен вестник).
Една седмица от в. “Телеграф”. Снимка: e-vestnik
 
Такава пропагандна полюция не е имало във вестниците и по времето на Тодор Живков. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
И този нов качествен етап в развитието на частните медии у нас е постигнат  от издателите Кръстева-Пеевски. Синът е депутат от ДПС, майката, поради непоносимост на Борисов към нея, се скри в чужбина временно. И Пеевски денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински журналист и цензор, редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно (и дори от 5-6 – заедно със седмичниците и др.) – всичко в подкрепа на премиера Борисов. Пеевски избира дори снимки-портрети на този или онзи политик. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти (виж тук например).
Тази активна подкрепа на правителството идва веднага след като преди изборите всички тези вестници водеха яростна пропагандна война срещу Борисов и ГЕРБ. Самият Борисов отбеляза това на пресконференция в изборната нощ, когато отговаряше на въпрос на репортерка от “Телеграф”. Но тези вестници безсрамно се обърнаха на 180 градуса. Без никакъв свян и притеснение какво ще струва това на авторитета им и как ще се отрази на читателската аудитория.
Дилян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Денем Пеевски е опозиция, вечер – цензор и редактор на вестници, които водят яростна пропаганда в полза на Борисов. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency
 
Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите. Това граничи с шизофрения. Но не е. Това е сладка сделка, търговия с влияние. В професионалните среди се разчу, че посредник между Пеевски и Борисов е залезлият водещ от бТВ Николай Бареков. Но двамата се срещали и контактуват и самостоятелно. За това разтръби и депутатът Яне Янев неотдавна. Така се получава, че никой не разследва делата в бившото министерство на авариите и бедствията, каквито закани имаше. Както е известно там зам.-министър беше самият Пеевски, отговаряше по едно време и за държавния резерв.
Дребна подробност е, че в нарушение на правилника на Народното събрание депутатът Пеевски ръководи няколко фирми (Румяна Желева пасти да яде). Същевременно Пеевски е следовател от Националната следствена служба в неплатен отпуск – беше назначен като такъв без никакъв опит, завършил някакво право в Югозападния университет. Сигурно статутът му на следовател му помага в бизнеса – може да ползва информационните масиви на МВР.
В началото на 2009 г. ДАНС обяви, че проверява сделките на Кръстева-Пеевски – как станаха собственици на няколко вестника. Тази проверка приключи безшумно, а новата власт не я поднови. Заканите на Борисов към ДПС затихнаха, той дори започна да прави комплименти на Доган (в шоуто на Росен Петров “Нека говорят”). Дали причината е в това, че споменатите вестници (за които които е публична тайна, че гравитират около ДПС и дори са купени с техни или контролирани от тях капитали), лъскат имиджа на Борисов?
Монитор има графична концепция да слага портрета на премиера вляво от главата на вестника. Снимка: e-vestnik
 
Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълен синхрон с вестник “Атака”… Например – яростна защита на Румяна Желева по време на скандала…
Към момента издателската група Кръстева-Пеевски притежава: всекидневниците “Телеграф”, “Монитор”, Меридиан мач”, “Засада” (бивш “Експрес”), великотърновския “Борба”, телевизия “7”, телевизия БиБиТи, седмичниците “Уикенд”, “Шок”, “Политика”, дял в ИПК “Родина” и др. В момента Пеевски изкупува разпространителски фирми, вече е купил 3, които държат около 25% от пазара и благодарение на това налага ненормални условия за разпространение или лишава напълно някои разпространителски фирми от изданията, които са продавали до момента. Много от медиите, които притежава групата Пеевски-Кръстева, са на различни фирми, регистрирани зад граница и собствеността трудно може да се установи. Но в професионалните среди е добре известно кой се разпорежда в тези издания. Комисията за защита на конкуренцията спи сладък сън.
Пеевски се държи като съдържателка на публичен дом, която нарежда на момичетата си кого да обслужват. Той е чужд на медиите, не ги познава, няма елементарно разбиране как да управлява собствеността си. Ефектът е като на слон в стъкларски магазин (един пример – малко информация от кухнята – Пеевски настоял да бъде уволнена незабавно зам.-главната редакторка на “Уикенд” Кристина Патрашкова (сега – главна редакторка на “Галерия”), само защото направила интервю с Алексей Петров през есента на миналата година. След като тогавашните му съдружници във вестника се възпротивили, Пеевски уволнил съпруга на Патрашкова, който бил шеф в другия негов вестник – “Меридиан мач”. Подобни примери с уволнения и преследване на журналисти има още, това е цяла отделна тема).
Вестник “Уикенд” съчинява легенда как злите мафиотски сили готвят атентат срещу героя на народа. Снимка: e-vestnik
 
Но грубата пропаганда с портрети и заглавия на първа страница не е измислена от Пеевски, а е създадена от някакви що-годе професионалисти, които са работили във вестници, за разлика от него. Наплевателските коментари и интриги срещу хора от опозицията са измислени не от Пеевски, а от подчинените му. Тоест – това е професионално навеждане, уродлива измислица на хора, които формално са журналисти.
Професионалните извращения се набиват на очи и в другите всекидневници като “Труд”, “24 часа” и “Стандарт”. Същите заглавия и портрети на първа страница, като вестниците на Пеевски, макар и не толкова често. И поради това премиерът Борисов споделял, че е недоволен от вестниците и само тези на Делян Пеевски се държали добре.
Впрочем ситуацията с двата немски вестника е особена. Почти половин година групата на Пеевски преговаря с издателя ВАЦ да купи “Труд” и “24 часа”. Казват, че преговорите започнали на цена близо 80 млн. евро, като постепенно слезли към 60 млн. Сделка още няма. Но това е достатъчно шефовете на тези два вестника да се почувстват заплашени и да пишат “каквото трябва”, както се изразяваше навремето Тодор Живков. “Труд” и “24 часа” отдавна имат традиция в обслужването на правителствата на власт, така че едва ли заплахата от продажбата им на Пеевски е повлияла особено, но този елемент все пак присъства.
Една седмица от бившия в. “Експрес”. Снимка: e-vestnik
 
Бодо Хомбах, съуправител на медийната група ВАЦ, каза в интервю за “Труд” през лятото на миналата година: “…В медийния сектор се ангажират хора, привидно като издатели, които нямат икономически интерес в медийния бранш, тъй като правят парите си в други области. Ангажиментът им е дотолкова, доколкото могат да използват медиите за политически или за собствени икономически цели. Това е размиване на конкуренцията, тъй като тези хора са готови да наливат милиони в медиите си. Особено силно изразена е тази тенденция в държавите, които преди две години се присъединиха към Европа (България и Румъния – б. р.)”. Получава се така, че Хомбах атакува издатели като Пеевски и Кръстева (чийто вестник “Телеграф” се продава на половин цена по будките), а същевременно преговаря с тях да им продаде двата вестника “Труд” и “24 часа”.
Много внимателно пише за правителството и сериозният в. “Дневник”, макар да не премълчава компрометиращите информации, особено от чужбина. А “Капитал” развива съзвучни на правителствените инициативи теми (например “За какво ни е БАН?” – като продължение на нападките на министъра Дянков и натиска на правителството).
Първите страници на в. “24 часа” в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница – заедно с канцлерката Ангела Меркел. За разлика от вестниците на Делян Пеевски, “24 часа” набляга на едрите планове на Борисов. Това е слагачество и пропаганда от най-елементарен тип. Снимка: e-vestnik
 
Никой не се осмелява да говори открито за гафовете на властта и грешките на премиера Борисов. Никой не се осмелява дори да го засегне с нещо. За заядливите жълти вестници той е тема табу. “Уикенд” вече говори за него като за Робин Худ, спасителят на народа. В продължение на 3 месеца “Уикенд” два пъти пуска интервю с Бойко Борисов и пише съчинени истории, че “Наглите” купували гранатомет да го убиват – създава му имидж на народен герой. Същият седмичник няколко години се занимава с любовните истории на предишния премиер Станишев, на президента Първанов. Но за Борисов не смее да продума дума, въпреки че има доста материал по темата. За любовните афери на премиера Борисов може да се пише дълго. Жълтите вестници, които обичат да клюкарстват за известни и по-малко известни жени от медиите, мълчат по въпроса как Борисов оножда журналистиката. Авантюрите му са публична тайна в медийните среди. Но той е като свещена крава, жълти, бели, пембени – вестниците го пазят и величаят.
И в тази ситуация единствените медии, които по един или друг начин се занимаваха с личността на Борисов и гафовете на правителството, са “Шоуто на Слави”, сутрешният блок на Нова ТВ с Милен Цветков, вестниците “Галерия” и донякъде в. “168 часа” и в. “Сега”. Милен Цветков вече е отстранен, Слави Трифонов замълча, след като самият премиер отправи към него обвинения, че искал половината от партията му.
Вестник “Телеграф” всеки ден върти наляво-надясно една снимка на Борисов, заедно с посланията му, до главата на вестника. Пропагандата на този вестник граничи със скудоумие. Снимка: e-vestnik
 
Сегашната власт още не е приложила хватките на кабинета Костов отпреди години – да подгони рекламодателите на една или друга медия, да почне с ревизии и т. н. Има време, ще се види на какво още е способна. На “168 часа” лесно ще му затворят устата. Остава в. “Галерия”. Добър-лош, жълт, това е. Не зависи от реклами, а от тиража си (докато Пеевски не изкупи и останалите разпространителски фирми в България и не започне да продава само свойте вестници).
Затова и аз пускам там всяка седмица свой коментар. Ама в “Галерия” понякога пишат клюки и измислици, с които засягат и мои приятели… Да, така е. Но е единственото свободно място за мнения против правителството. Докато е така, ще пиша в него. Някой ще възрази – ама аз като автор си имам онлайн издание, където мога свободно да си изказвам мнението. Но аудиторията в Интернет се разминава напълно с тази на седмичния вестник на хартия. “Галерия” има 100-хиляден тираж, e-vestnik се чете от 13-15 хил. души дневно, предимно по-млади. При сегашното тотално навеждане на медиите към Борисов е въпрос на съхраняване на демокрацията едно или друго издание да демонстрира, че няма страх от властта.
И да подсказва, че смисълът на журналистиката не е да слага портрети на премиера на първа страница с бойки заглавия. 
 

Журналистът Огнян Стефанов: В потрошаването ми са намесени държавни инситуции!

www.blitz.bg | Еми МАРИЯНСКА I 2010-02-08

Силните на деня се държат с журналистите като сводник с проститутка

Огнян Стефанов е журналист, който не се нуждае от представяне. Той стои зад сайта “Фрог нюз”, а според мнозина негов е бил и спреният от ДАНС “Опасните новини”. През септември миналата година Стефанов бе пребит жестоко с чукове пред столичното заведение “Кипарисите”. Тогава натрошиха ръцете и краката му. И до днес Огнян ходи с патерици, а виновниците не са открити. Заради нагорещената януарска кримиобстановка у нас репортер на “ШОУ” се свърза с видния журналист за коментар на събитията.

- Неотдавна казахте, че сте получил уверението на прокурора, че нещата около побоя над вас "ще се пропукат". Направена ли е някаква по-конкретна стъпка за откриване на извършителите или това са само някакви предположения?

- Беше просто един разговор със споделени предположения. Уверения никой не ми е давал, а и едва ли би могъл. В побоя срещу мен са участвали поне 7-8 души. Посветените в него сигурно са десетина човека. В България такава тайна не може да се опази дълго време. Според хора, запознати как стават тия неща, са замесени и държавни институции, поне една. Подобно съмнение споделят също колеги и чужди дипломати. Преди три месеца Комисията за контрол на ДАНС в парламента обяви официално, че действията на служители от ДАНС спрямо мен са били незаконни. Това обяснява какво се е случвало преди година и половина.

- Вярвате ли, че именно тези "Нагли", които са сега в ареста, са бандата за отвличания на ВИП персони?

- Операция „Наглите” е факт. Има хора в ареста, които съдът не пусна. Значи доказателствата са добри. Легенди и версии могат да обикалят всякакви, по-важно е да има обвинителни актове и съдебен процес. Пък там ще се види.

- Вие пръв обърнахте внимание публично, че какъвто и да е Боби Цанков, над него е имало други хора, които някак си остават в сянка. Твърде вероятно е тези хора дори да са се възползвали от инфантилния му егоцентризъм – желанието му непременно да е публичен, независимо с какво. Кои хора имахте предвид?

- Не съм Колумб, това са неща, които мнозина знаят. Няма как Цанков да си фантазира, да съчинява какви ли не сюжети, медии да му дават поле за изява

и това да става без знанието и одобрението на определени хора.

Винаги в дъното на подобно поведение има някакъв интерес, както и хора, които го задвижват. Но не това имах предвид. По-скоро ставаше дума, че ако Цанков се е облагодетелствал с хиляда или десетки хиляди левове, то има медийни началници, които са осребрили служебното си положение с пъти по-скъпо. Някои от тях са посредници между политици, държавници и сенчестия бизнес. Да правиш скрита реклама на очевидно компрометирани и крадливи министри и политици е скъпо платена работа. В период на предизборни кампании тарифите скачат двойно и тройно. Всички политически партии досега в прехода инвестират огромни суми за влияние в медиите.

- Четохте ли книгата на Боби Цанков за ънъдръграунда и считате ли, че написаното е достоверно?

- Не съм я чел и нямам намерение.

- Бил сте близък с Илия Павлов. Смятате ли, че някой ден ще се разберат поръчителите на убийството му, както и това на Емил Кюлев?

- Трябва да питате прокуратурата. Всъщност не съм чул от години някой да пита прокурорите какво става с разследването на тези убийства. Може би са прекратени търсенията на убийците и поръчителите. Не знам. И няма да се учудя, ако в някоя медия пък се появят „сензационни” снимки на Кюлев и Павлов от моргата, за да се уверим, че наистина са мъртви, а не се пекат някъде на романтични острови, където си харчат милионите…

- Твърде противоречива е фигурата на убития Емил Кюлев. Какво мислите вие лично за него и неговата смърт – и тя ли беше "наложителна" за някои среди от икономико-политическите среди?

- Не съм познавал този човек. Очевидно обаче, че е бил истински талант, защото от милиционер стана банкер и управляваше банки. Мисля дори, че бе обявяван два пъти за банкер на годината. Както виждате, не Америка, а ние сме страната на неограничените възможности. Имаше вертолети,

чувал съм, че е ходел на лов с президента, съветвал го дори.

Значи е бил кадърен човек.

- Вие не един и два пъти казвате, че сайтът "Опасните новини" не е бил никога ваш, че никога не сте се подписвали под някакво "извинение", а напротив – заставате зад становищата на много от материалите в сайта. Имате ли обяснение кой е стоял зад този сайт или по чия поръчка е бил създаден и с каква цел?

- Нямам намерение да се връщам към този въпрос. Каквото е трябвало, вече съм го казвал многократно. Говори се, че у нас все още съществува разследваща журналистика. Ако имаше такава, тя щеше да се порови в изнесените в този сайт информации, които са общо единайсет, за да стане ясно дали са истина или не. Досега се търси само откъде е изтичала информация и кой е написал дописките. Никой не каза и дума за това дали са верни. Ако 5% от написаното в този сайт е достоверно – е страшно. Става дума за контрол от страна на определени кръгове от властта върху контрабандните канали, за злоупотреби с милиони, откраднати от всички българи, за перверзно поведение на управляващи по онова време и хора от висшите етажи на властта. Това има значение, но то се прикрива вече двайсет години.

- Самият вие за какви ваши разкрития бяхте "наказан"?

- Не става дума за конкретни материали, а за начин на поведение. Страшно ме дразни лицемерието на някои политици и властници. Пред обществото се показват като някакъв PR продукт – морални и обществено загрижени, а всъщност са арогантни, агресивни, високомерни хора, които избиват комплексите си. Те пък се дразнят на такива като мен. Когато са на власт, те се възползват от всичките й лостове за манипулация, включително и репресивни… Най-много ме ужасява садистичното задоволство, с което колеги нападат други колеги. Поръчителите и вдъхновителите на тези ритуални саморазправи гледат отстрани и се забавляват сатанински…

Силните на деня се държат с журналистите като сводник с проститутка.

На някои фелдфебели в медиите обаче това им харесва. Сякаш са поразени от Стокхолмския синдром по собствено желание. Това е най-вежливото нещо, което мога да кажа за тях.

- Има ли свобода на словото?

- Тя е мит, който отдавна е рухнал. Няма такъв “филм”. Има опити да се изрекат очевидни истини. Познавам почтени журналисти, но са изолирани от всички големи медии. За Иво Инджев няколко години вече всички врати са затворени. Чувал съм да казват: „Добре пише, но не ми трябват проблеми с „Дондуков” 2”…

Оригинална публикация

Седмичен бюлетин на бизнес събитията в България, Брой 6/2010, 8.02.2010 г. от www.EVENTS.dir.bg

EVENTS.dir.bg

Седмичен бюлетин на бизнес събитията в България, Брой 6/2010, 8.02.2010 г. от www.EVENTS.dir.bg, (8.02-14.02.2010 г.)

 

 
 
 
 
 
 
Важни събития от януари до юни 2010 година:
 

Обучения със стойност:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
СЪБИТИЙНИ Партньори
 
 
Бизнес събитията в България: 
 
08.02.10
 
 
09.02.10 г.
 
9.30
10.00
11.00
18.30
18.30
19.00
 
10.02.10 г.
 
 
11.02.10 г.
 
 
12.02.10 г.
 
 

 

Оригинална публикация

Интересни събития и обучения в периода януари – юни 2010 г. към 8.02.2010 г.

EVENTS.dir.bg

Интересни събития и обучения в периода януари – юни 2010 г. 


Февруари


 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
                                                     
 
 
 
 
 
 
 
 

Март

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  
  
Семинар по практически фън шуй, 21 март, 28 март, 11 април, 18 април 2010 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Април

 
 
 
 
 
 
 
 
SOFIA YACHT SHOW, 28.04-2.05.2010 г.
 

Май


  
 

Юни 

 
 
 
 

Cisco: социалните медии са най-новото поле за изява на хакерите

PRESS.dir.bg I 2010-02-03

София, 3 февруари 2010 г. Днес Сиско България представи официално Годишния доклад по сигурността за 2009 г. на Cisco. За да разкажат повече за отчета, в България пристигнаха Филип Рогебанд – Бизнес Мениджър продукти за сигурност на Cisco, отговарящ за развиващите се пазари и Гиорги Ач – Системен инженер и регионален консултант в Cisco.

Докладът прави обзор на тенденциите и заплахите, наблюдавани през 2009 г. в контекста на все по-бързата адаптация на потребителите към използване на нови технологии, устройства и приложения. Един от важните акценти в отчета е влиянието на социалните медии и мрежи върху мрежовата сигурност. Изтъква се критичната роля на човека, а не тази на технологиите, за създаване на благоприятна почва за развиване на престъпността в интернет. 

Годишният доклад по сигурността включва също и информация за победителите в конкурса на компанията 2009 Cisco Cybercrime Showcase, както и тенденциите при „компютинг в облака” и спам-а, с които професионалистите в областта на информационните технологии трябва да се преборят. 

През 2009 г. настъпва огромен бум в развитието на социалните медии. Само Facebook успява да утрои броя на активните си потребители до 350 милиона за изминалата година. Очаква се употребата на социалните медии да продължи да расте и през 2010 г., особено след като все повече организации осъзнават тяхната необходимост и значение за бизнеса. Социалните мрежи много бързо се превръщат в поле за изява на т.нар. кибер престъпници, защото потребителите на тези сайтове се доверяват твърде много на останалите членове на общностите си и често пропускат да предприемат мерки, с които да спрат разпространението на зловреден софтуер (malware) и компютърни вируси. Годишният доклад по сигурността коментира също разрушителната комбинация от неразумното поведение на потребителите и рядкото обновяване на защитния софтуер, което увеличава драстично рисковете за сигурността на мрежите. 

„Използването на социалните медии както за удоволствие, така и за бизнес, създава още повече проблеми за сигурността на мрежите, като често не технологиите, а хората са техен източник”, споделя Патрик Питърсън, Cisco и добавя: „Липсата на правилно разбиране на потенциалните заплахи в мрежата, в съчетание с вродената ни склонност да се доверяваме на „приятелите си”, може да завърши с излагане на нас самите, домашните ни компютри и корпоративни мрежи на т.нар. зловреден софтуер. Компаниите все по-често изтъкват значението на социалните мрежи, но същите тези организации трябва да се погрижат за обучението на служителите си, за да ги предпазят от нанасяне на вреда на самите себе си и на бизнеса като цяло.”

Основни акценти от Годишния доклад по сигурността за 2009 г. на Cisco:

Наградите 2009 Cisco Cybercrime Showcase

Конкурсът оценява и отличава работата на специалистите по сигурността, които се борят с кибер престъпността. Ето едни от най-открояващите се заплахи в мрежата, създали значителни проблеми за потребителите през 2009 г.: 

Най-дръзко криминално деяние: Zeus. Троянски кон, който доставя зловреден софтуер чрез phishing и ситуационно сваляне на файлове. Zeus преодолява потребителските регистрации и пароли и краде множество банкови данни. Хакерите могат да се сдобият с програми на достъпни цени, с които могат да създават различни варианти на Zeus, трудно уловими за антивирусните програми. През 2009 г. Zeus botnet заразява почти 4 милиона компютъра по света.

„Червеят” Conflicker. The Conflicker Working Group: Тази група от специалисти, обединяваща членове на общността на работещите в областта на сигурността и представители на различни индустрии, получава признание за значителното омекотяване на удара, нанесен от мрежовия “червей” Conflicker, който се очакваше да създаде хаос след 01.04.2009 г.

Най-забележителна криминална иновация: Koobface. Този “червей” се регенерира, появявайки се първо във Facebook през 2008 г., а след това в Twitter през 2009 г. Koobface примамва потребителите да кликнат върху линк, водещ към видео в YouTube, който след натискането се активира. Над 3 милиона компютри са били заразени от различни варианти на този зловреден софтуер.

Ключови открития

Spam: Социалните медии са се превърнали в предпочитано място за хакерите, където те дебнат внимателно за нови жертви. За сметка на това, спам-ът е вече изпитан метод, който подвежда потребителите да свалят файлове или да закупят, например, фалшиви медикаменти. Годишният доклад по сигурността на Cisco отчита, че през 2010 г. обема на спам-а ще се увеличи с 30-40% в сравнение с предходната година. Все пак, SensorBase данните на Cisco показват, че докато САЩ и други държави – икономически лидери (част от ЕС) се заеха да преборят източниците на спам в собствените си страни, развитието на широколентовата връзка в развиващите се страни (включително Индия и Виетнам) ги е превърнало във все повече активен източник на спам. През 2009 г. САЩ бяха задминати като спамър No1., а отличието за 2009 г. отива при Бразилия.

Компютинг в облака: Докато преди десет години щеше да е немислимо за бизнеса да съхранява конфиденциални данни извън защитната стена на компанията си, все по-често срещана практика в днешни дни е това да се прави с помощта на „компютинг в облака” и хостваните приложения. Много потребители се доверяват на „компютинга в облака” дотолкова, че правят минимални усилия да разберат повече за ответната страна, която хоства поверителните им данни и доколко те са защитени. Годишният доклад за сигурността препоръчва на компаниите, които ползват външни услуги, да изискват от подизпълнителите си да предоставят изчерпателна информация за мерките, които те прилагат за защите на данните им.

Cisco Cybercrime Return on Investment (CROI) Matrix: Тази година Годишният доклад по сигурността представя също анализ на видовете престъпления в интернет и предсказва кои от тях ще бъдат „победители” и „губещи” през 2010 г.

Прогнозата е базирана на т.нар. Cisco Cybercrime Return on Investment (CROI) Matrix, според която троянският кон Zeus и други примамливи и лесно приложими Web приложения ще застрашават сигурността през 2010 г. Сред изброените заплахи са също scareware, spyware, клик-измама, измами с авансови плащания и спам-ове за покупка на медикаменти.

Допълнителна информация:

Cisco Security Intelligence Operations
Cisco Security Blog – http://blogs.cisco.com/security
Cisco Security on Twitter – http://twitter.com/ciscosecurity

За Cisco:

Cisco, (NASDAQ: CSCO), световен лидер в мрежовите технологии, променя начина, по който хората се свързват, комуникират и си сътрудничат. Повече информация за компанията можете да намерите на http://www.cisco.com. За актуални новини, посетете http://newsroom.cisco.com.

Оригинална публикация

Загубени в новините

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-02-07 

ЕДИН ВИЦ за Тодор Живков може да отговори на въпроса защо телевизиите рядко съобщават добри новини за българския бизнес, а пък когато поканят мениджъри нещо да коментират, не пишат името на компанията им. Тато бил най-нелегалният нелегален преди 9 септември – хем той се криел, хем никой не го търсел. Горе-долу това е положението с бизнеса, телевизиите, новините и скритата реклама.
Бизнесът е скрит, защото телевизиите се опасяват, че Съветът за електронни медии може да ги накаже за скрита реклама, ако съобщават новини за конкретни компании. Но СЕМ се скри и няма да ги накаже, след като съдът отмени наложени глоби и разтълкува, че медийните надзорници не могат да санкционират за бизнес информация, която не заблуждава зрителите.
Бизнес информациите обаче нещо продължават да се крият на новинарите – те не виждат достатъчно значими събития, т.е. интересни за масата зрители, за да ги включат в емисиите. Пиарите пък се оправдават пред мениджърите, че телевизиите са много претенциозни и все не успяват да им пласират добра новина.
Така излиза, че бизнесът е в нелегалност за обществото. И това не е добре най-вече за обществото. Защото българите имат нужда да знаят кой прави икономиката в*. България и как успява, включително за да повярват в собствените си сили.
Темата е може ли телевизиите и бизнесът да се открият в новините.
НАПРАВО ПАДНАХ, когато за първи път се гледах в телевизионни новини. Бяха ме поканили да коментирам проблема с кредитирането. Цитирах анализи на банката и репортерката ме похвали, че много добре съм говорил. Вечерта що да видя – отрязали чии са анализите и ме представят само с името и надпис "финансов консултант". Звъннах на репортерката и много любезно подхвърлих, че звучеше като "една жена каза". А тя ми отговори, че такива били правилата, за да не се прави скрита реклама, пък и не било толкова важно откъде съм. Оттогава не отказвам да говоря пред телевизии, защото имам интерес да съм публична личност, но си знам, че за зрителите ще си остана полуанонимен консултант, а не директор в авторитетна банка.
Скрито недоволство тлее у мениджърите към политиката на националните телевизии да спестяват имената на компаниите, когато съобщават добри новини. Подобни истории може да чуете от всички "консултанти" и "експерти", които нещо прогнозират и съветват в най-гледаните емисии. Има и по-смешни. Собствениците на нов завод поканили Бойко Борисов да го открие. Понеже в новините спестили името на компанията, а Борисов, както си му е обичаят, съобщил на репортерите колко детски градини е направил, останало впечатлението, че и този завод е негова рожба. Шеф на търговска верига се шегува, че трябвало да я кръсти "Търговска верига". Репортерите през ден искат някаква информация и снимат в неговите магазини, но съобщават например: "За Коледа българите предпочитат свинското пред пуйките, показват продажбите в голяма търговска верига". Директор на застрахователна компания разказва, че направил дарение в благотворителна кампания, а телевизията, която я организирала, го обявила просто като бизнесмен, без име и фирма. "Аз не исках да се хваля, те го включиха в новините, за да подсетят и други колеги да дадат пари. Но с това анонимно "бизнесмен дари" какво всъщност съобщиха?" Във форума на бизнес лидерите имат христоматиен пример как било отразено давано от тях отличие: "Наградата за маркетинг, свързан с конкретна кауза, бе присъдена на кампания срещу рака, която фирма за козметични продукти развива вече 15 години".
Шефовете може и да се забавляват по коктейли с такива случки, но притискат пиарите си за ефективност.
И пиарите са гневни. ("Мениджър" неведнъж е публикувал мненията им.) Обобщено, те твърдят, че телевизиите прекаляват с претенциите си за "обществено значима новина" и с опасенията си, че може да бъдат глобени от Съвета за електронни медии заради "скрита реклама". Резултатът е, че в централните новини за конкретните компании в България се чува или лошо, или нищо. Опитайте обаче да го кажете на някой телевизионен шеф и ще ви се разсърди. (Опитахме, вижте отговора в следващите страници – бел. авт.) Затова ние непрекъснато се усъвършенстваме, дано пробием в новините, споделят леко иронично специалисти по връзки с обществеността.
Всъщност темата е важна, защото телевизиите са най-влиятелните медии и те формират представата за българския бизнес. Конкретните компании създават продукти, откриват нови работни места, плащат данъци и ако новините за тях не присъстват с доброто и лошото, което се случва, разказът за обществото не е верен или поне не е пълен. Има истина в полушеговитата забележка, че по телевизиите изглежда, сякаш икономиката се прави от няколко дежурни институти и камари, а имена си имат само собствениците на футболни клубове. Въпросът е възможна ли е промяна.
Проблемите с влизането на бизнеса в новините са най-малко два. Първият е редакционната политика. Вторият е текстът в Закона за радио и телевизия, който забранява скритата реклама, но не уточнява изчерпателно какво е това. Всяка медия е свободна да избере какви новини да съобщава на зрителите си, като, разбира се, не нарушава законите. Журналистиката е сложна професия и не е много лесно да се обясни защо едно събитие е включено в емисията, а друго – не. Има правила, но информацията е толкова много и новините се променят толкова бързо, че е истински майсторлък да се реши какво, как и колко да влезе, за да е интересно за зрителя. Най-просто казано, изборът зависи от целите на медията – към каква аудитория се стреми, и от способностите на журналистите в нея. За четирите ефирни телевизии в България, които имат национален обхват – БНТ1, Би Ти Ви, "Нова" и "Про.бг", целта изглежда една и съща – цялата аудитория, всички 7 милиона българи над 4 години, както е прието да се изчислява. Неслучайно продуценти, предавания и водещи безпроблемно мигрират напред-назад, а пък две от телевизиите по едно и също време излъчват турски сериали или риалити шоута. С някои дребни специфики, диктувани от собствеността на медията (БНТ е обществена, останалите са частни и принадлежат на големи чуждестранни компании) и от историята им (стартирайки, всяка медия естествено се опитва да направи рубриките по-различни, включително да избяга от партийния живот, "черната" и "жълтата" хроника), новините по 4-те телевизии си приличат и се конкурират за един и същ пазарен дял. Това не предполага оптимистични прогнози за българските компании – информациите за тях няма как да бъдат толкова "масови" и атрактивни, че да изместват например сериала новини за швейцарско-германско-българската булка в Габрово, която роди вкъщи, акуширана само от мъжа си. Нещата ще се променят, ако някоя от телевизиите идентифицира определена част от аудиторията и се опита да спечели само нея, като прави новини според нейните интереси. В националните частни електронни медии, които съществуват едва от 2000 г., тази тенденция закономерно ще се появи, също както в печата от години има таргетирани всекидневници – насочените към бизнеса "Пари", "Дневник", "Класа", или опит за качествен вестник, какъвто беше "Сега". Вероятно ще се повторят обаче и трудностите, които идват от сравнително малкия рекламен пазар, а и от професионалната липса на опит да се прави добра медия за немасова аудитория. Нормализацията и стратификацията на обществото обаче ще бъдат катализатор, така че журналистиката просто ще трябва да последва пазара и да отговори на информационните нужди, които в крайна сметка са различни за мениджъра и за нискообразования работник по поддръжката например.
Законът за радио и телевизия, който забранява "скритата реклама", е другата пречка за съобщаването на новини за конкретни компании. Като изключим случаите, когато медийните шефове го ползват за алиби, за да отбият атаките да отразяват несъществени събития, без да обидят героите в тях, текстът създава проблем с тълкуването и прилагането си. Чл. 77, ал. 2 забранява скритата реклама, а в точка 12 от допълнителните разпоредби е пояснено: "скрита реклама" е представяне чрез ау-дио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марката и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията. Това на практика означава, че самото споменаване на фирма може да бъде сметнато за скрита реклама и Съветът за електронни медии да наложи глоба. Засега не е известно да е наказано новинарско предаване, но са санкционирани други. "Шоуто на Слави" например е глобено, след като СЕМ е сметнал за скрита реклама гостуването на производител на луксозни бутикови автомобили. Би Ти Ви е обжалвала наказанието, но съдът го е потвърдил. В друг случай обаче съдебно решение доизяснява закона. През април миналата година Пловдивският административен съд като втора инстанция се произнесе по жалба на "Евроком" за глоба от 2000 лева, наложена от СЕМ, и я отмени. Санкцията е наложена заради предаването "Образцов дом", което през януари 2008 г. показва обзавеждането в софийски хотел, проектирано от италиански архитект. Експертка, която от името на СЕМ прави мониторинг на "Евроком", тълкува това като скрита реклама. Така се стига до глоба, която телевизията обжалва, но първата съдебна инстанция потвърждава. Апелативният съд обаче отхвърля наказателното постановление, като подробно се мотивира, наблягайки на последното изречение от законовия текст за "скрита реклама" – че представянето може да въведе в заблуждение аудиторията. "Следователно като задължителен елемент от обективната страна на нарушението трябва безспорно да е установена възможността за въвеждане в заблуждение на аудиторията. Такава възможност обаче настоящата инстанция не намира за установена по отношение на кадрите от хотела, доколкото показаните и коментирани с глас зад кадър елементи от интериора на "Ле фльор" – легла, гардероби, полилеи, вани, душ кабини, шампоанчета и сапунчета – представляват общоизвестни факти, чието представяне по какъвто и да било начин не е в състояние да породи неправилна представа у зрителя. Ето защо установената липса на вероятност от увреждане на обществените отношения, свързани с осъществяване на операторска дейност по смисъла на ЗРТ, чрез излъчените кадри за хотел "Ле фльор" обуславят извод за несъставомерност на деянието, респективно за незаконосъобразност на НП", пише в определението на съда. Макар че българското право не е прецедентно, юристите от СЕМ се съобразяват със съдебната практика. Те поясняват, че съобщаването на компанията, ако е направено единствено с информационна цел, без да се представят стоки и без да се посочват адреси на магазини, не би могло да въведе в заблуждение аудиторията и не би се възприело като нарушение на забраната за скрита реклама. Това означава, че поне в последно време телевизиите не са заплашени от глоби, ако посочват имена на конкретни компании, съобщавайки достоверни новини за тях или цитирайки техни представители. В току-що приетите поправки на Закона за радио и телевизия текстът е почти сходен с действащия и дори малко по-точен: "Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане".
Дългите юридически цитати са суховати, но са важни за изясняването на темата. И доказват, че доколкото е съществувал, проблемът със закона, СЕМ и глобите е отстранен. Останалото е въпрос на редакционна политика и зависи от разбирането на медиите за значимостта на новините за българския бизнес.

Стр. 50 – 51, 52 – 53, 54

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Илиян Василев, председател на “Делойт България “: Общественият дебат се лишава от участие на бизнес лидерите

Антоний Мангов, заместник програмен директор на Нова телевизия: Очакваме новият медиен закон да либерализира споменаването на компании в ефир

Илиян Василев, председател на “Делойт България “: Общественият дебат се лишава от участие на бизнес лидерите

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Какво би останало от "Блумбърг", Си Ен Ен или Би Би Си, ако в предаванията под имената на участниците стоеше анонимното "аналитик" или "финансист".

ЗАЩО ИМЕНАТА на компаниите не се съобщават в ефир, вероятно най-добре могат да отговорят СЕМ и професионалистите в съответните водещи телевизии. Доколкото разбирам, става дума за ограничения в закона и опасения от интерпретиране на участието на представители на различни фирми като възможност за "скрита" реклама на съответната компания. Не спирам да се чудя на това ограничение, но имам своите обяснения. Вероятно става дума за ограничения, наложени от лоша практика на някои журналисти да "търгуват" появата на бизнесмени в своите предавания. Но с антибиотик не се лекува всяка болест. Представете си какво би останало от "Блумбърг", Си Ен Ен, Би Би Си и други водещи телевизии, ако в бизнес новини или предавания под съответните имена на участници стоеше анонимното "представител на софтуерна компания", "аналитик", "финансист", "банкер" или други безлични "визитни" картички. Със сигурност трябва да има ограничения върху възможността появата в ефир да се използва за рекламиране на компания, неин продукт или начинания. Разбира се, че доброто медийно присъствие на представители на отделни компании, дори когато е по повод, несвързан пряко с бизнеса на съответната компания, може да има общ благоприятен ефект върху обществения образ на тази компания. Обществото все пак се състои от потребители.
Ограниченията със сигурност карат много добри водещи, редактори и продуценти да избягват поканата за участие и представянето на водещи бизнесмени, за да избегнат неприятности. Дори когато представителят на деловите кръгове е авторитет по обществено значими теми. Никаква тайна не е, че успешните бизнесмени могат да бъдат полезни на обществото и публичното управление в намирането на верните решения, особено в трудни времена. Най-малкото защото публичното управление и сега, и в бъдеще ще заема все повече добри практики от корпоративното управление.
Не изключвам и възможността подобно ограничение да е запрограмирано, т.е. скрито насочване на бизнеса към рекламния пазар. Някакво логично обяснение винаги може да се намери, защото винаги има законни интереси. Лошото е, че обществото се лишава от пълноценното участие на своите бизнес лидери в дебата за посоката и темповете на развитие на нацията.

Стр. 53 

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Загубени в новините

Антоний Мангов, заместник програмен директор на Нова телевизия: Очакваме новият медиен закон да либерализира споменаването на компании в ефир

Антоний Мангов, заместник програмен директор на Нова телевизия: Очакваме новият медиен закон да либерализира споменаването на компании в ефир

сп. Мениджър | 2010-02-07 

СПОМЕНАВАНЕТО НА имена на компании или на техни представители в ефир е въпрос, който се регулира от закона за медиите, но е редно да се отбележи, че няма пълна забрана и компании спонсори могат да бъдат споменавани при връчването на награди. Настоящият модел на работа е вече наложен и всички участници в рекламния пазар са свикнали с него. Въпреки това се очаква с интерес дали и под каква форма новият медиен закон ще предвиди известни облекчения в тази насока, които донякъде да либерализират споменаването на компаниите в ефир. Аз лично не бих се ангажирал с даването на конкретни препоръки, тъй като въпросът не е едностранен, но всички се надяваме, че новите моменти в закона ще го направят по-практичен и улесняващ дейността на телевизиите в България.

Стр. 54

 

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Загубени в новините

Илиян Василев, председател на “Делойт България “: Общественият дебат се лишава от участие на бизнес лидерите

 

Люба Ризова: За да влезе в новините, бизнесът трябва да е направил нещо извънредно добро

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58