Страхът от новия пиар

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 2010-02-07 

Днес вашата марка е това, което казва Google

ПРОМЕНЕНАТА ситуация днес притесни много хора и компании, особено тези, които отказват да се адаптират и се борят всячески да задържат статуквото колкото се може по-дълго, въпреки че знаят, че процесите са необратими.
За какво конкретно говоря и защо темата толкова ме вълнува. В теорията се казва, че пиарът трябва да създава условия за ефективна комуникация. Представата ни от миналото се припокрива с идеята за огромно количество информация, разпространена до колкото се може повече хора. Но мненията на всички тези хора рядко се чуваха, защото в традиционните медии тяхното присъствие бе ограничено. Ефективната комуникация досега представляваше високо говорене от едната страна и тишина от другата. Но още по-важното е, че икономическата цензура намираше уютно място за своето развитие в така описаната ситуация. С което не искам да кажа, че компаниите извиваха ръцете на журналисти и издатели. Просто медиите не атакуваха сериозно компаниите, от които получават своите приходи под формата на реклама. В голяма степен може да се каже, че компаниите упражняваха някаква форма на контрол върху съдържанието на информацията, която достигаше до потребителите. И нерядко се случваше така, че мощни икономически интереси сваляха даден материал от медията и той не достигаше до притихналата аудитория.
Ситуацията се променя бавно, но сигурно. И тишината вече няма да бъде част от комфорта на нито една компания по света.
Защото днес "обикновеният" потребител може да говори. Разбира се, образно казано, но може да напише текст, да публикува аудиосъдържание или да качи свой видеоматериал. И ако има достатъчно умения и знания, неговата информация може да достигне до много хора по целия свят, без изобщо традиционните медии да участват в нейното разпространение. Днес мнението на потребителите е навсякъде и никакви трикове на производителите не могат да го спрат, ако продуктът, поведението или политиката е погрешна. Хората, които толкова дълго нямаха условия да говорят публично, днес сякаш изживяват ренесанса си. И колкото повече хора говорят, толкова повече компаниите не харесват това говорене. Защото, когато всеки може да се изкаже, винаги ще има и добри, и лоши мнения.
Ние като пиар специалисти трудно можем да кажем, че в такава среда работим до 18,00 часа, защото, ако нещо се публикува онлайн към 19,00 часа, трябва да реагираме на момента. Сутринта вече ще е твърде късно. Особено когато говорим за кризисен пиар.
След тези разсъждения ще се опитам да дам няколко примера, за да стане още по-ясно, че никой не е защитен и не може да живее в комфорт от одобрителна тишина. Днес вашата марка е това, което казва Google. А търсачката обича социалните медии, форумите и всякакво онлайн съдържание, което е динамично и се посещава от хората.
Големите за пръв път в историята са с равен старт с малките. Дори можем да кажем, че малките имат предимство, защото са по-гъвкави и по-лесно вземат решения. Проблемите, тръгнали от изказване на мнения в онлайн средата и причинили реални проблеми за много компании в офлайн света, не са малко. Но по-важното е да си дадем сметка, че днес най-накрая потребителят е цар. Ама този път не на думи, а и на практика. Той потребява продуктите и изказва мнението си. Без изобщо да му пука за репутацията на съответната организация и за нейния рекламен бюджет. Потребителят сяда и пише в блога си за вашия продукт. Мнозина ще кажат: "Е, някакъв си блог, кой го чете?". Четат го хората, които имат нужда от информация за нещата от техния живот, и същите тези хора споделят написаното и го разказват и на други хора. Така мнозина научиха, че има едни прекрасни (според мен, разбира се) бонбони, които все още не се предлагат на нашия пазар. Вярно, че научилите не са милиони, но все пак са достатъчно важна част от потребителите. А дали бихте си купили автомобил, ако видите в сайтове за обмяна на видеоматериали, че даден модел дава постоянни дефекти. И край с прекрасните реклами. Нали се сещате, че хората ще повярват на потърпевшите потребители, а не на рекламите. И понеже днес нищо не е толкова просто, тези видеоматериали няма да се излъчат в определен ден и час – веднъж, а ще си седят онлайн и ще се показват всеки път, когато някой потърси информация за съответния модел.
Наричат тази не толкова приятна ситуация оставяне на дигитален отпечатък. Той си седи и винаги може да се появи в най-неподходящия момент, ако приемем, че Мърфи е прав.
Картината изглежда доста необнадеждаваща за компаниите и пиар специалистите. Но истината е, че не е съвсем така. В този онлайн свят са създадени условия да съществуват и позитивните, и негативните мнения, като всеки сам трябва да прецени къде е истината. Разбира се, че потребителите, ако се обединят, което не е изобщо трудно днес, могат да създадат сериозни проблеми на компаниите.
Същите тези потребители, които доскоро тихо седяха пред телевизора, разговаряха с радиото в колата си и дискутираха с вестника. Днес просто го правят на глас и ние ги чуваме.
Но цялата тази ситуация е заредена и с много отрезвителна сила. Огледайте се във Facebook – колко
много от групите са създадени в подкрепа или против даден продукт. Хората се интересуват от продуктите, защото ги ползват постоянно, и с охота споделят мислите си. Мъдрите компании, както ги наричат на английски, на български звучи малко странно, вече са съумели да заемат своето място на масата за разговори онлайн. Те участват в самите разговори и за тях няма как да има изненади от генерираното от потребителите съдържание онлайн. За останалите обикновено всичко изглежда като сняг на 5 януари в София – изненадващо и ужасяващо.
Проблемът е, че потребителят, като едно малко дете, не иска скъпи подаръци и играчки, а внимание. Онлайн комуникациите изискват време и личното участие на компаниите. Не пари, време. Въпреки че мнозина ще ме оборят, че времето е пари. Да, ама не съвсем. Можеш да възложиш на най-добрата агенция да направи дизайн на блога на шефа, но шефът трябва да е съпричастен към собствения си блог и дори и да не пише всички публикации, да дава идеите, да коментира, или иначе казано – да участва. И от тази гледна точка в социалните медии само с пари не става. Трябва и вие да участвате и да отделяте от времето си. Точно както е с децата – те искат вие да им обърнете внимание, а не да им дадете поредния подарък, с който се надявате да успокоите съвестта си, че все не ви остава време за тях.
Е, ще трябва да намерите време и за децата, и за потребителите. Да поговорите с тях и да се разберете, защото днес те от това имат нужда. А както всички знаем, потребителят винаги е прав. Контролът днес е в ръцете му и единственият начин да се чувствате комфортно и в новата среда е, като се включите в разговорите, които текат 24 часа на ден в новите социални медии. Тенденцията е разговорите да се увеличават, така че няма връщане назад.

Стр. 98 – 99

 

Рекламата “след утрешния ден”

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 2010-02-07

Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв

НЕ МОЖЕ ДА НЕ ВИ е направило впечатление – тази година всички изпратиха и получиха по-малко коледни картички; с календарите и фирмените подаръци положението беше още по-зле – направо изчезнаха. Коледните партита също преминаха по друг начин – където ги имаше – хората по-скоро кротко си се напиваха. Единствените, които имаха поводи за празнуване, бяха фармацевтичните фирми – хората в кризата посегнаха освен към алкохола и към лекарствата… Да продължим ли този текст с клишираната фраза: "Рекламата никога няма да бъде същата…". По същество това е вярно! Но все пак – нима ще настъпи краят на света? Почти сигурни сме, че и този път ще ни се размине и е време да помислим какво ни чака след това.
Рекламните агенции на практика са "съучастници" в това, което предизвика кризата – най-малкото заради факта, че не се възпротивиха на увеличаването на маркетинговите разходи, които поставиха доста компании в сериозни финансови затруднения. Никой рекламист и съвсем никой рекламодател не се замисли, че надуването на консуматорския балон има определени граници и пукването му ще постави под въпрос ползата от рекламата, каквато я познаваме. Но преди комуникационните стратези да се ядосат, нека се замислят – така ли биха реагирали, ако са на профилактичен преглед при лекар, който им казва, че са болни от сериозна болест, но ако спазват строг режим и неговите съвети, има голяма вероятност да оздравеят.
Ако погледнем на ситуацията на ниво маркетинг, ще видим, че именно там може и трябва да се очакват някои по-сериозни промени, които неминуемо ще повлияят на комуникациите, когато икономиката отново поеме нагоре. Продуктите от времената преди кризата сега разкриха истинската си не особено приятна същност – те са произведени при минимална себестойност и с идеята да генерират печалба не в проценти, а в пъти. А качеството, сравнено с това от минали десетилетия, е занижено именно в пъти. Пример – автомобилният бранш. Катастрофалните продажби на нови автомобили и сравнението с надеждността на някои стари модели, които все още са в движение, показват, че продуктът е насочен главно към суетата на хората, а не към реалните им потребности. Оказва се, че новите коли са станали по-нетрайни, защото индустрията неправилно е разчела желанията ни. Както и да е, налице е парадокс – новите коли са по-скъпи, защото са по-некачествени; а са по-некачествени, защото са станали твърде скъпи. Объркахте ли се? Проблемът е, че не спряхме да ги купуваме, когато имахме достатъчно пари, а сега всички се чувстваме просто излъгани. Ние, потребителите по целия свят, с действията си показахме, че никога няма да ни омръзне да купуваме нови неща, преди старите да са излезли от строя – е, защо тогава се сърдим на производителите, че непрекъснато скъсяват срока до следващата покупка. А рекламата? Тя не просто ни насърчаваше да постъпваме така, а направо вмени на хората от 5- до 105-годишна възраст, че да се купуват непрекъснато нови неща е всъщност най-важният компонент в социалното битие. И тъй като винаги държеше да бъде първа в подстрекателството на потребители, също така първа "увисна" в орязването на "неприсъщи разходи".
Разбира се, че почти веднага заговорихме за втория решаващ елемент от маркетинговия микс – цената. Каквото и да си говорим – става въпрос за пари, нали? Оказа се, че по време на криза цената може да падне до нива, за които навремето производителите и търговците се кълняха, че е невъзможна и че те биха работили на загуба. Дори и да е вярно – от няколко месеца цените на някои стоки в България са такива. Да, има търговци, които фалират. Но като цяло стигаме до заключението, че тези цени все пак оставят "въздух". Проблемът след кризата ще бъде основно как да бъдат оправдани по-високите цени и какво ще бъде основанието да се задържат такива. Защото кризата надникна в чекмеджето на търговците с не твърде приятното обозначение "свръхпечалба". Разбира се, по време на криза също може да се реализира свръхпечалба – иначе нямаме обяснение защо при спад на цената на петрола 3 пъти цените на горивата в цял свят бележат намаление от около 25%. Къде е вината на рекламата? Рекламата не е безплатен обяд, въпреки че така искат да я представят доста браншови организации по цял свят. Истината е, че през последните десетилетия процентът маркетингови разходи непрекъснато нарастваше, без това да бъде непременно обвързано с преки пазарни резултати. Да не говорим за забележими обществени ползи. Едва ли тенденцията към нарастване на обществената значимост на потреблението и все по-ограничените интереси (особено на подрастващите) се случва без участието на рекламата, която претендира за изграждане на ценности.
Мястото, където продуктите срещат потребителите, също може да бъде посочено като причина за предизвикване на определени кризисни явления. Разрастването на модела на търговия в гигантските търговско-развлекателни центрове (моловете) и на хипермаркетите до голяма степен фокусира усилията на производителите и рекламодателите в монополизиращи практики и руши децентрализацията на свободната търговска инициатива. Тези цивилизовани в различна степен складове за стока станаха арена на отчаяни действия, където се пренасочиха оскъдните пари за комуникация на голяма част от рекламодателите. Стигна се дотам, че в петъчен ден в хипермаркетите потребителят буквално слаломира между промоутъри, които му предлагат да хапне, пийне, да си обърше носа, да си купи хапчета срещу напикаване и т.н. Да, разбира се, че езикът ми е груб – но нима допускането на такъв брой досадници в търговския обект е белег на добървкус?! Дори и много да ви се иска да пазарувате в кварталното магазинче – уви, него вече го няма, защото е фалирало и е повлякло след себе си търговците на едро, дистрибуторските фирми, съкратени са мърчандайзърите, които са измисляли всякакви "чудеса", за да ви продадат покупки за цяла седмица на площ, по-малка от един стандартен хол. А какво направи рекламата? Рекламата побърза да пренасочи значими средства в подкрепа на новия търговски модел. И логично рекламодателите се насочиха към директни договори с новите търговски лидери.
И когато стигаме до същината на темата, така използваната в последната година дума "промоция", нещата вече стават истински песимистични. Заедно със съкращенията на служители една от най-популярните антикризисни мерки стана орязването на бюджетите за комуникация. Дали това е правилно – съмнявам се. И тук този текст взема обрат – истината е, че тези, които останат в играта с комуникациите по време на кризата, ще спечелят. Възможността да се запази или увеличи комуникационният бюджет, докато при конкуренцията тече орязване, е истински печелившата стратегия. Не само защото конкурентът изпада в затруднение и дори изчезва изцяло от потребителското съзнание, а и защото самата рекламна среда е по-разтоварена от шумовете на конкуренцията. Правилото е просто -рафтовете на магазините няма да останат празни, просто тези, които са отделили дори и малко пари за комуникации, ще заемат местата на онези, които са съкратили това перо във фирмения бюджет. Тук обаче говорим и за драстично преосмисляне на самата реклама – отчаяните послания към потребителите да купят просто защото им показваме някаква нескопосана смешка или гигантско лого на фирмата, са дори по-вредни от липсата на реклама. Сега е времето на разумните послания. Да кажете, че давате 20% отстъпка от 400% надценка, не е такова послание – това е само знак към потребителите, че сте отчаяни и въпреки това предпочитате да потънете, вместо да предложите честна сделка. Да покажете продукта си в нова светлина, като възможност хората да се отърсят от тежкото ежедневие и да го купят на добра цена – ето това вече е нещо, което ще се помни -поне до края на зимата, когато се очаква да настъпи известно оживление в икономиката.
Като дете много харесвах приказките на Джани Родари, които предлагаха няколко алтернативни финала. Хем ги харесвах, хем малко ме плашеха – да се вземе правилното решение от няколко възможни винаги е ситуация, в която човек се чувства некомфортно. Джани Родари все пак беше достатъчно добър детски психолог – въпреки алтернативните финали той все пак даваше и "края, който предпочита авторът"… И тъй като всяка нова икономическа криза рядко си прилича с предишната, смятам да завърша този материал именно с няколко алтернативни финала, като отдам предпочитанието си на един от тях.

Първи край – едва ли някой би го избрал

Рекламата след кризата няма да достигне финансовите си резултати отпреди нея поне през следващото десетилетие. Много рекламни агенции и медии ще фалират или ще бъдат погълнати от по-големи играчи. Множество рекламисти, пиар специалисти, медия планьори, бранд мениджъри и други свързани с бранша позиции ще останат без работа, което ще доведе до сваляне на нивото на комуникационните услуги. Самите рекламодатели ще бъдат много предпазливи и все по-често ще се опитват да товарят собствения си маркетингов персонал с нетипични функции, които да припокрият това, за което вече се смята, че е твърде скъпо, за да се поръчва като външна услуга. Така рекламата ще трябва да се свие в ъгълчето и да чака подобри времена. Както вече казах -това е най-лошият вариант и дори с критичното си отношение към рекламата напоследък, ми се иска да го избегнем.

Втори край – непоправимо оптимистичен

Излизането от най-тежките моменти на кризата ще накара всички фирми да се върнат към маркетинговите комуникации като контрамярка за връщане към загубени позиции и като основно средство за завоюване на нови. Медиите и комуникационните агенции ще получат бюджети, които преди това са харчени за други дейности. Цените ще растат, медийното и рекламно благосъстояние ще нараства с по-бързи темпове, отколкото спадаше по време на кризата. Потребителите като компенсация за ограниченията на кризата ще бъдат готови да харчат за забавление и това само ще генерира нови, по-високи рекламни бюджети. Толкова захаросан сценарий, че дори Боливуд не би се наел да заснеме такава рекламна феерия.

Трети край – който избира авторът

Както вече всички забелязахме – животът продължава дори и по време на икономическа криза. Ако има нещо оптимистично в този сценарий, то е, че от началото на 90-те всички преживяхме толкова кризи, та тази чак на моменти ни се струва леко имагинерна. Истината е, че глобализацията, с която толкова много нафталинени университетски преподаватели си чесаха езиците през последните десетина години, вече показва как действа на родна земя. Необходим е нов модел на мислене в рекламния и медийния бизнес. Някои стари играчи доказаха, че единствената им грижа е да прибират клиентските бюджети – а те, както стана ясно, вече са под контрол. За всеки изхарчен за реклама лев рекламодателят ще иска продажби поне за пет лева. Защото иначе сметката няма да излиза. Идва времето на истинските "партизански" кампании, на малките агенции и на доверието между клиент и агенция. Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв!

Стр. 100 – 101, 102

Снимка: liternet.bg

Туризъм пред телевизора

сп. Мениджър | Нина НЕЙКОВА, агенция "ВиВека" | 2010-02-07 

Данните за сектора са толкова различни и противоречиви, колкото теориите за края на света

СЕ ПОВЕЧЕ ХОРА пътуват в собствената си страна или в съседни държави заради кризата, сочат данните на Световната туристическа организация към ООН. Тази тенденция ще продължи и през 2010 г., казват експертите й. Както обикновено става "у нас", ние сме пълна противоположност на онова, което се случва "по света". Сигурно ръстът на пътуванията "наум" е над 100%. Но каква е реалността? Докато някои страни започват да дават първи сигнали за излизане от кризата, в България все по-често се сочат факти за навлизане в нея. Според проучвания на "Ноема" и "Естат" българите, които са прекарали летните отпуски в страната, са изхарчили средно по 138 евро на човек, или близо 3 пъти по-малко от чужденците. Половината от тях са си почивали в курортите между 3 и 7 дни, а 23% – до 2 дни. Спад на излизанията си в чужбина в близко бъдеще очаква обаче всеки втори от пътувалите през изминалата година. Според данни на Министерството на икономиката през десетте месеца на 2009 г. българските граждани са реализирали общо 4 399 418 пътувания в чужбина с различна цел. Намалението спрямо същия период на миналата година е с 11,2%. Само един процент от българите са предпочели да прекарат коледните и новогодишните празници в чужбина, съобщи неотдавна председателят на Българската хотелиерско-ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Тъжна статистика за началото на годината. И понеже за кой ли път и за 2010 г. не се очертават атрактивни оферти за българи – ще пътуваме само чрез малкия екран, ще откриваме дестинации само чрез сапунените сериали, ще изживяваме невероятни приключения на кино, ще подкрепяме любими отбори отново само "наум" и вкъщи. И като сме започнали с аналогията за малкия екран – експертите по туризъм все повече приличат на гост-екстрасенси в жълто предаване. Всеки един от бранша, всяка институция хвърлят в медийното пространство проценти, прогнози и догадки, които биват широко отразявани. А са толкова забавни и верни, колкото и предсказанията в някои хороскопи. През 10-те месеца на 2009 г. спадът на броя на чуждестранните туристи в България е 0,2%, но приходите от тях за деветмесечието растат с 1,2% спрямо същия период на миналата година. Това съобщават от Министерството на икономиката. Данните рязко се разминават с оценките на хотелиери и туроператори за същия период, които отчитат спад на записванията и постъпленията в сектора. След края на летния туристически сезон големите сдружения в сектора съобщиха, че броят на чуждестранните туристи е намалял с оглед на кризата, а постъпленията в сектора – с още по-голям темп. По информация на различните курорти спадът в приходите е между 10 и 30%. Към момента записванията за зимния сезон вървят с минус около 10-15% в сравнение със същия период на миналата година. Между 3 и 12% е спадът на туризма в различните европейски държави, съобщава в свое обобщение за състоянието на сектора агенция Ройтерс. Положението на Балканския полуостров, където много страни имат развит туризъм, също не е добро. Единствено Турция се движи около миналогодишните нива и отбелязва намаление на туристите от 0,9% за полугодието на миналата година. Приходите в страната обаче падат с повече – през второто тримесечие е отбелязано намаление от 9,6% – до 4,2 млрд. долара.
В България чужденците, посетили курортите, са намалели с 8%, до 2,1 млн. души, съобщава Ройтерс. А оценката на министерството звучи така, сякаш е нямало криза в туризма. В същото време националната статистика отбелязва 1,567 млн. нощувки по-малко за деветте месеца на 2009 г. В края на декември министерството отчете ръст на броя на чужденците спрямо 2008 г., като от ведомството са цитирали БНБ за приходите от международен туризъм, които са 2,271 млрд. евро (или с 1,3% повече от миналата година). В същото време от данните на НСИ за 9-те месеца на годината става ясно, че приходите от местата за настаняване са паднали с 21% – от 387 млн. лв. през 2008 г. на 319 млн. лв. за изминалата година. Изнесените данни са толкова различни и противоречиви, колкото теориите за края на света. Въпреки че кризисната ситуация налага да има по-точен анализ на резултатите от годината, защото 2010 г. се очертава като тежка за бизнеса, а организациите трябва да направят точно своите разчети. А когато от държавните институции се предлагат различни данни за дереджето на сектора, трудно могат да бъдат направени маркетинговите анализи и прогнози. Въпреки обстойното проучване не успях да открия статистика на пътуванията. Явно с влизането на България в ЕС и отварянето на гра-
ниците става невъзможно да се ползват данните от граничните пунктове, които показваха колко и какви чужденци са влезли в страната. Но този проблем не е само български, а на всички останали страни и те са намерили решението му. Правят се регулярни анкети на границата, като преминалите декларират от каква националност са, къде отиват, каква е целта на посещението им. На базата на тези извадки могат да се следят тенденциите в пътуванията към и от страната. Същата статистика може да се получава и от основните летища. Друг източник на информация за тенденциите на чуждите пазари може да са самите туроператори, които планират с точност броя на чуждите туристи.
Следенето на тенденциите и отбелязването и на най-малките промени в тях става още по-важно, особено по време на криза. Затова нека се опитаме да видим 2010 г. през призмата на няколко по-конкретни числа:
- През 2010 г. страната ни ще участва в 35 борси, със 7 по-малко от миналата година. От програмата за национална реклама ще отпаднат изложенията в Алмати, Шанхай, Барселона и Москва. България няма да се представя и на борсите в Брюксел, Сеул и Лайпциг. Участието бе анулирано заради липса на средства. Междувпрочем страната ни все не може да уцели подходящата форма, с която да се представи на международните пазари. В министерството вече се подготвя промяна на това – конкурсът за щандовете ще се провежда на две фази. Първата ще е за идеен проект и ще може да се явяват всички, които мислят идеята си за оригинална. След като се избере визията, ще се направи конкурс само за изпълнител. Това ще спести и средства, тъй като с една и съща визия може да се участва повече от една година. Подготвя се и друга промяна – ревизия на участията. Туризмът ще се представя на по-малко, но по-важни борси.
- За 2010 г. държавният бюджет ще отдели 3,4 млн. лв. за туристическа реклама на България. По неофициална информация обаче с тях ще трябва да бъдат покрити и задължения от 1,7 млн. лв., натрупани от бившата Агенция по туризъм. Рекламата и промотирането на България в чужбина е онзи проблем, който остава неизменен през годините. Икономическата криза налага определени ограничения, но съвсем не е извинение. Защото и съседите ни също са в криза, но успяват да отделят необходимите средства за ударно рекламно присъствие на чуждите пазари. Според зам.-министър Иво Маринов има надежда, че от средата на следващата година секторът ще получи допълнителни средства за реклама. Дано това да стане, защото на борсата в Лондон стана известно, че рекламният бюджет на Турция за 2010 г. е около 500 млн. долара, а на Гърция – 170 млн. евро. На този фон обещаните 3,4 млн. лв. за национална реклама на България звучат като подигравка.
- През тази година България ще усвоява и средства по Оперативна програма "Регионално развитие", като са предвидени проекти за външна, печатна и телевизионна реклама на руския, английския и немския пазар, които са ключови за нас. През декември, когато отпаднаха визите за македонци и сърби при пътувания в ЕС, българското посолство в Скопие обеща да организира промоционална кампания на туризма в Македония. Ако и това не се случи, българските курорти и хотелиери този път са готови да реагират и сами. Например хотелиерите в Банско. Те са подготвили специални пакети за сръбски и македонски туристи и презентация в Белград. Допреди членството ни в ЕС сръбският и македонският пазар бяха сред най-бързо растящите за българския туризъм. По данни на НСИ над 1 млн. туристи от Сърбия и Македония са посетили курортите в страната през 2006 г. Година по-късно техният брой се срива до 83 хил. македонци и 138 хил. сърби.
- Може би ще дочакаме написването на чисто нов закон за туризма. Или пък 21. редакция, тъй като старият вече наистина е прекалено стар, променян е близо 20 пъти и с всяко изменение се обърква все повече и повече. В него например липсват думи като "интернет" и "ваканционни селища", които от години са станали част от българския продукт. Все повече туристи организират почивката си през интернет и все повече посетители избират да спят не в класически хотел, а във ваканционно селище от затворен тип например.
- Повече хора ще пътуват през 2010 в сравнение с 2009 г. според проучване на Travelzoo, цитирано от Travel Daily News. Проучването е сред 9500 души от Великобритания, Германия, франция и Испания в периода от 22 ноември до 7 декември 2009 г. Резултатите показват, че 42% от анкетираните възнамеряват да пътуват повече през 2010 г., докато четвърт от тях смятат да извършат същия брой пътувания. Затова нека започнем новата година с надеждата на последните цифри.
Да напуснем уютните диванчета и да имаме възможност да преживеем живота си "наяве". Да се разделим с престижните отличия на поне две награди – за най-много хартия, изписана с предложения и мисли как трябва да се реформира туристическият отрасъл, и за най-много стратегии, които са морално остарели още преди да се приемат. От наблюдатели да станем участници и реформатори. Така България може да извлече дори ползи от кризата, защото предлага на туристите по-добро съотношение цена/качество, отколкото традиционните дестинации като Испания или Франция. Въпреки че броят на нощувките в българските хотели през 2009 г. е най-нисък от пет години насам, спадът на туристите все пак е един от най-малките в Европа.

Стр. 120 – 121, 122

 

Вещи в занаята: Росен Петров

сп. Мениджър | Ирина ВЕЛЕВА | 2010-02-07

СРЕЩУ ИМЕТО МУ в търсачката "Гугъл" излизат 129 хил. резултата. Нещо повече – първият от тях е отделна страница в "Уикипедия", посветена на личната и творческата биография на Росен Петров. Кратката визитка под снимката на персоналната му страница в свободната енциклопедия го обобщава като "български телевизионен водещ и продуцент. Роден на 24 юли 1970 г.". Той обаче се самоопределя като плеймейкър, защото "в телевизията никога не е възможно и достатъчно да бъдеш само едно нещо". След 17 години телевизионен стаж (дебют през 1993 г. като сценарист в предаването "Ку-ку" по БНТ), две трети от които зад кадър, за никого не беше изненада новото му амплоа. От плеймейкър влезе в центъра на терена и стана острие на атаката (футболните метафори не са самоцелно заиграване с думите, а още един щрих към образа на героя, който – кой знае защо – в деня на снимките, цитирам, "специално" беше облякъл фланелка на Бербатов, "защото съм негов много голям фен!"). Белязаният сякаш с доживотното нарицателно "сценарист на "Шоуто на Слави" излезе пред камерите и седна в стола на водещ на предаването "Нека говорят", без да му трепне окото, защото "съм човек, който се мобилизира, когато е под стрес". И защото това не е бойното му кръщение под прожекторите. Преди това беше водещ на студиата на първия "Сървайвър", на предаването "файв старс" по bTV. Цели 82 пъти е водил "Шоуто на Слави". А генералната репетиция за настоящото му професионално битие беше историко-публицистичната рубрика "Операция Слава", пренесена и поддържаща стабилен рейтинг в новата неделна двучасова версия на "Нека говорят". "С преместването на предаването в неделя от 17 ч. надхвърлихме рейтинги, които не сме допускали и в най-смелите си мечти", споделя плеймейкър Петров. Скромно отдава причините за този успех "най-вече на деня и часа на излъчването". Ние обаче добре знаем, че в суровата реалност на безкомпромисна конкуренция случайни неща няма. Зад добрия продукт винаги стои добър екип с идеи, динамично мислене и модерна визия. И добър лидер. Бъдещето, казват футуристите, е на мултифункционалните личности. Тоест на плеймейкърите.
***
Текст под снимка:

Бронзова глава на бог Дионисий, която си "изпросих" от Васил Божков. По време на кампанията "Свобода за българските медици в Либия", на която съм идеен автор, имаше първенство по шахмат в Триполи. И аз предложих нашите шахматисти да участват, облечени с фланелки с този лозунг. Проверяваме кой е шеф на федерацията по това време – оказва се, че е Васил Божков. Отидохме със Слави при него да го убедим в нашата идея. По някое време, както върви разговорът, Божков казва: "Слави, ти нали пушиш пури? Ето ти една кутия пури, подарък от мен. А на теб, Роска, сега какао да ти подаря?". И аз, понеже неговият кабинет е пълен с антики, най-просташки изтърсих: "Ами, на мене ми подари една антика". Той се замисли много сериозно: "Това са лични неща, влагам много емоция в тях", казва, после, мине не мине време, пак: "Ех, да му се не види сега, антика ли искаш наистина?". Накрая извади тази бронзова глава и ми я даде: "Ето, на 5000 години е, да си започнеш с нея лична колекция". Пък аз толкова се сконфузих, че си я сложих в джоба на дънните и побързах да си тръгна.
Един долар с автограф от Слави Трифонов и посвещение да ми върви на пари. Пазя го още от "Хъшове" и от суеверие винаги го държа в портфейла си.
Тази кутия с полицейска лупа и ножче за отваряне на писма ми е подарък от Бойко Борисов за един мой рожден ден от времето, когато бяхме много близки – в смисъл, че поне два пъти седмично сядахме на маса да се видим. Тогава той беше главен секретар на МВР. Отгоре на капака й има едно главно "Б" – допада ми шеговитият контекст, "Б" като Бойко. Всъщност това "Б" е фирменото лого на производителя.
Керамика, артефакт от Софийско неолитно селище в басейна на "Червено знаме". Спомен ми е от участието в първата ми археологическа експедиция като ученик в класическата гимназия. На повече от 9000 години е.
Автомат ППШ, създаден специално за съветските десантници. Първите в света военновъздушни десантни части са съветските • сформирани са още през 1935 г. Този автомат, оригинална съветска разработка, ми е подарък от баща ми, който има подчертан любителски интерес към оръжията. Разбира се, с него не може да се стреля.
Това са семена, сигурно от някаква палма в Доминикана. Местните ги събират и правят гердани, гривни, сувенири. Бях там за първия "Сървайвър", на който бях креативен продуцент. И до ден днешен това ми е любимото предаване. Много ми пасва на манталитета.

Стр. 182 – 183

Васил Боянов-Азис: С тези крака? Как да не съм с рокля!

в. 24 часа | Мила ВАЧЕВА | 2010-02-07

Съчувствам на Бойко Борисов, сам заради всички

"Излизам. Нека да се чуем по скайпа. 11 часа е добре", предлага ми Азис, когато в петък вечерта го потърсих за интервю. Бях скептична, че в този час – твърде ранен за звезда, която изгрява в малките часове на нощта, ще е възможно да направим интервю. Оказа се че той отдавна е станал и дори… готви.

- Добро утро. Как си?
- Аз съм прекрасно. Супер. Готвя супа топчета. Но това е лесно. После ме чака баница. Моята приятелка Златка ми донесе кори от Югославия…
- Ти готвиш!
- Какво чудно има в това?
- Ами не знаехме?
- Ами не сте ме питали.
- Е, как да те попита човек за лук и подправки като те види в тези дрехи, шлейфове, мигли, ботуши… Дори не му идва наум. Все едно да попитам Мадона дали готви…
- Защо да не готви? Да не е саката? Всички жени готвят. Така е в природата. Мъжете ловуват. Жените са край огнището. Аз съм и двете.
- Имаш ли любима рецепта?
- Сармички. И хората ми ги обожават. Мога да ги ям постоянно. Ама ги въртя така, по цигански. Пикантни, мазнички, екзотични, със зелев сок. Стават уникум!
- Днес публикуваме серия снимки от дома ти. Как избра хората, които подредиха това важно за теб място?
- С Меглена сме заедно от детската градина, а после и от училище. Знаете, че аз не съм добър ученик… По-късно научих, че е архитект, че прави интериори. Видях нейни работи и изцяло й се доверих. Къщата ми е огромна. Не мога сам да се справя. Тя ми каза кое е модерно и аз го приех. Оказа се права. Показваше ми анимирани снимки на стаите. Аз си казвах: “Да, бе, на компютър е едно, а после кой знае…" Реалността дори надмина очакванията ми. Оказа се дори по-хубаво.
- Наскоро се раздели с изявите си като тв водещ. Тежи ли ти?
- Сега малко време ще се помотая по кръчмите, но ще се върна в телевизията. Тя ти влиза не само в кръвта, но и под кожата. Вече не мога да си представя живота без телевизия. Знаеш, няма какво да крия, в началото бях много зле. Но след почти 500 предавания – не мога да ги пресметна точно – смятам, че вече никой не може да ме конкурира по водене, четене, маниер, общуване…
- Защо тогава твоите работодатели "заклаха" златната си кокошка?
- Хората не успяха да си създадат навик да гледат тази телевизия. Каквото и да направех, дори да излезех с нещо, забито в дупето, примерно – меч или копие, пак нямаше да ме видят, освен ако случайно не бяха превключили канала и попаднали на шоуто ми. Иначе ме харесват, симпатизират ми, гледат ме, но само случайно.
(В този момент Азис се извинява, че ще "побръмчи малко". Чува се звук на кухненски робот. "Пасирах лука. Толкова години съм зад печката, но лук не мога да режа – все плача. Казват ми – ще свикнеш. Ама на, не мога.)
- Какво те научи тв шоуто?
- Да бъда по-гъвкав. Превърнах се направо в каучук. Щом видя госта, и ставам това, което трябва да бъда, разбира се, и помощта на екипа. Преди бях затворен, плашех се от хората. Сега – ела и гледай отстрани! Отпуснах се. Най-контактен съм. Душата на всяко заведение.
- Налагаше ли се да играеш различни роли на тв екрана?
- Там бях усмихнат и весел човек. Възторжен, дори превъзбуден. Повярвай ми. В действителност не съм чак толкова усмихнат, не ми се смее толкова. Но го правех в името на шоуто. Единственото, което човек не може да изиграе, е да се показва искрен и добронамерен. Трябва да си е такъв. В това не можеш да излъжеш зрителите.
- Когато тв критиците те сравняват със Слави, винаги са подчертавали твоята позитивност към гостите, твоята добронамереност…
- Радвам се да го чуя. Ама на, човекът си е още на екран…
- Докато говорехме за телевизията, в която беше предаването ти, спомена, че там правят добри новини и ти редовно ги гледаш. Интересуваш ли се от политика?
- Гледам го Бойко Борисов. Просто ми е мъчно. Сам срещу всички. Сам заради всички. И заради министрите си… Този човек как не се умори. Как не го разбраха. Той пое най-тежкото бреме…
- Помниш ли, че когато свали твоя пикантен билборд до паметника "Левски", ние написахме "Бойко Борисов свали Азис".
- Всеки в младините си е правил грешки. Сега успях да го опозная като премиер. Колко често го изкарват извън нервите човека. Да се пази. Да си пази нервите.
- Знаеш, че много жени го харесват.
- И ние го харесваме, не само жените. С тази хладнокръвна физиономия…
- Чул си вероятно, че и Сашка Васева поиска среща с него заради данъците на фолкзвездите.
- Не.
- Но не успяла да се срещне с Борисов.
- Има може би по-важни неща…
- Но тя отиде с мисия – да ви защитава – вас, певците, от атаките на данъчните.
- Ами на, провериха ме. Какъв е резултатът? Черен пиар! Накараха ме да плащам на още охранители и да живея като някой затворник зад мъже в черно с широки гърбове! Добре, че не съм поискал държавата да ме охранява. И това е, защото съм почтен данъкоплатец. Защото съм отговорен.
Обясниха ми, че името ми изскочило случайно, било направено с добри намерения. Мерси от такива добри намерения! Какво обявиха? Какво се изписа? Най-известният фолкпевец… Ами кой е той? Може да им е много неприятно на някои, но съм аз. Влезте в "Гугъл", влезте в американски и английски сайтове. Това е положението. Грешка няма. Какво да правя, като съм най-известен. Ако пак изтече подобна информация, тогава ще разберат кой е Азис. Не Страсбург, не знам кой ще чуе. Извинявай, че повиших тон, но много се ядосах! Защото утре някой ще ме удари, ще ме съсипе за цял живот.
- Прочетох за теб, че не обичаш да се пазариш.
- Веднага затварям телефона. Макар с тези неща да се занимава Галка. Щом чуя някой да ми се пазари – ама криза е, ама не може ли… затварям. Моля, господа, вие сте в криза. Аз не съм в криза. Моето творчество не е в криза. Плащайте цената, която заслужава това, което предлагам. Да не сме на "Илиянци"? Ако е чуждестранна звезда, ще се пазарят ли?
- А то и поддържането на имиджа струва скъпо.
- Ами да – прическа, сешоар, маникюр, грим…
- Какъв е новият ти сценичен имидж?
- Тесни панталони, ботуши до коленете и запазената ми марка – къси сака с широки рамене. И дълъг бретон.
- А къде останаха роклите?
- Как без рокли? С тези крака! Направо ми е забранено да излизам без рокля! Да крия тези перфектни форми.
- Има ли човек до теб?
- Сам съм. Отдавна съм спрял да ревнувам и да се притеснявам за връзките си. Толкова съм контактен, че ако поискам, всеки ден ще се женя. Това за мен е най-малкият проблем. Преодолях патриархалното възпитание, на което ме е учила мама – че с един мъж трябва да се умре. Мога да имам всеки, когото поискам. Когато пред теб са 1000, защо да останеш с един?
- Е, майка ти едва ли това те е съветвала.
- В този дух, искам да кажа. Сега имам време за приятели. Веселя се. Чувствам се 15-годишен.
- А би ли искал наистина да бъдеш на 15 години?
- Ако стана на 15, пак бих изживял годините си по същия начин. Всичко. Всичко. Е, не бих изпял някои песни.
(Супата топчета е почти готова. Азис се тюхка, че от половин кило кайма са излезли "почти 1000" топчета и е досадно да ги търкаля. Ще добави чубричка, черен пипер, вегета. Той самият е на диета, макар трудно да свиква с гладуването, но пък много си харесва краката стройни. Ще изяде едва 2-3 лъжици от вкусната супичка. Но пък може да се похвали с минус 17 кг от обичайното си тегло. Шегувам се, че е време да опитаме супата.)
- Заповядай – винаги си добре дошла, отвърна гостоприемно Васко.
- Благодаря, ще изчакам да стане и баницата…

Стр. 12

Милен Цветков скача в Интернет

в. 24 часа | 2010-02-07 

Предаване по интернет от понеделник до петък замисля Милен Цветков. "Този сайт все още е на ниво разговори, така че не мога да кажа нищо конкретно. Но такива са моите планове след поредния ми развод с Нова телевизия за "Здравей, България", поясни за "24 часа" тв водещият. Цветков отказа да коментира дали интернет предаването му слага край на проекта да води "Здравей, България" през уикенда.

Стр. 32 

 

Още едно кулинарно шоу по телевизията

в. Труд | 2010-02-07 

Готвачът и водещ на “Пъстра трапеза" Пеньо Иванов има над 20 г. стаж край печката. Снимка Личен архив И замириса на… манджа от още една телевизия – Тв1. Ново кулинарно предаване стартира от днес по кабелната медия.
То ще се нарича “Пъстра трапеза" и ще изкушава зрителите с вкусни ястия всяка неделя сутрин. Водещ ще бъде готвачът, навъртял над 20 г. край печката – Пеньо Иванов. “Ще заложим на уникални манджи от традиционната българска кухня", казва Иванов. Той ще предлага на зрителите както класически, така и свои авторски рецепти. Няма да пренебрегне и съвременните ястия от европейската кухня.
Още в първите епизоди на предаването запалените по готварството ще могат да видят кадри от кулинарния фестивал, който се проведе в 10 града у нас през септември м. г. Ще бъдат показани изложба на регионални български ястия както и фолклорни ритуали, свързани с храненето.

Стр. 12

 

Максим Бехар лектор на световен PR форум

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 2010-02-07 

Максим Бехар ще говори за новите комуникации, модерния пъблик рилейшънс и социалните мрежи на първия форум, посветен на публичните комуникации, в Давос, Швейцария. Форумът Communications on Top се открива на 8 февруари и се провежда веднага след края на Световния икономически форум, поради което много от присъстващите ще вземат участие в PR събитието.
Темата на Максим Бехар, който е единственият представител от Източна Европа на форума, е посветена на новите социални медии и тяхното влияние върху публичните комуникации. На събитието ще има три пленарни сесии и десет кръгли маси с участието на едни от най-добрите PR експерти от целия свят.
"Това без съмнение е голямо признание за много бързото и динамично развитие на PR бизнеса в страната ни", каза Максим Бехар. Той ще бъде модератор и на целия първи ден от форума.

Стр. 12

Александра Петрова, психолог: Българите сме си воайори

в. Народно дело, Варна | Виолета ТОДОРОВА | 2010-02-05

Александра Петрова е сред специалистите, които се занимават с кандидатите за участници в риалити формата "Биг брадър фемили“. Завършила е клинична психология, от седем години работи в екипа на Ани Владимирова.
С колегите си работи и игрова терапия с деца, което е рядко срещано в България. Екипът е помагал за голяма част от телевизионните продукции, които вече сме гледали – като другите сезони на "Биг брадър“, "Цената на истината“, "Това го знае всяко хлапе“.
Въпреки голямото напрежение от срещата с хиляди хора тя не се чувства изморена, защото обича работата си. В момента дели времето си между кастингите и клиниката, към която е.

- Говори се, че варненци са по-особени. Забелязахте ли го това?
- Всъщност варненци са много будни хора, неслучайно тук постоянно кипи живот. Много са адаптивни, бързо реагират, много са комуникативни и на практика Варна е от най-активните градове до момента от самото начало на кастинга.
- Какъв тип хора идват?
- О, не мога да ги унифицирам, тъй като има много различни типове. Всъщност тук има не само от Варна, а от целия регион. Хората много се гордеят с децата си, с това, което са постигнали, и искат да го покажат. Други пък искат по някакъв начин „Биг брадър фемили“ да ги събере. Трети имат желанието да изяснят за себе си взаимоотношенията си. И на практика всеки идва със собствената си нагласа и представа за това какво може да промени шоуто в неговото семейство, какво може да покаже или по какъв начин фамилията му като цяло може да се развие. То е нещо като екстремно преживяване за тях. 
- Как ще бъде показано семейството в риалитито?
- Ще бъде показано като много типове, различни величини. Защото в крайна сметка няма да се търси само едно семейство. Търсят се фамилии, които по един или друг начин са променили стереотипа си на живот, статуса си поради това, че са живели дълго време извън България. Може да се види младо влюбено семейство – как хората се обичат. Друго, което много дълго време е запазило връзката си и близостта си – въпреки трудностите и кризите, е оцеляло. Трето семейство, което има, да речем, кризи. Да видят хората как то оцелява, може да се идентифицират с тях. На практика ще бъдат показани много типове семейства, как живеят по различен начин, как се движат в социалната среда, как комуникират помежду си.
- От това, което сме виждали досега от „Биг брадър“ и ВИП изданието, на участниците им се случват и не много приятни неща. Сега това ще става с цели фамилии…
- Отсега не можем да предвидим. В крайна сметка зависи от нагласата, с която хората влизат, от техните темпераментови особености, от възможността те да се адаптират спрямо другите двойки, от това какъв стереотип на живот имат, който съответно ще бъде променен в къщата. Променливите величини са много и ще видим какво ще стане. То затова ще бъде любопитно.
- Във фейсбук набира скорост група, която е против участието на деца.
- То за това е социална мрежа, в която хората могат да заемат социалноактивни позиции и само с кликване да заявяват пристрастието си или отричането на нещо. Много по-лесно е, защото няма цензура, няма ги рамките на реалното социално общуване. Но родителите са тези, които много ентусиазирано водят децата си. Те ги показват, гордеят се с тях и искат да ги вкарат дори на всички психологически игри, които се правят. Дори много по-активно общуват чрез тях. Те са като първа ценност на българина. В този смисъл много добре сами за себе си преценяват дали да доведат децата си, или да ги оставят вкъщи. 
- Имат ли мотивация кандидатите да участват, или просто на шега са решили да се пробват?
- Имат мотивация. Дори тези, които не разбират спецификата на невербалните игри в първите етапи на кастинга, го приемат лично. Искат да се връщат, да пробват втори път. Пишат писма, с които искат отново да привлекат вниманието. Много мотивирани са и както казах вече – много положително и емоционално ангажирана нагласа имат към всичко, което се случва.
- Кое е водещото – наградата или да се видят „по телевизора“?
- Различно е, зависи от това хората в кой социален слой и статус са. Много идват и си казват, че е заради наградата, те са доста откровени. Има хора, които са участвали и в други телевизионни продукции и те са свикнали да бъдат социалноактивни и търсят възможност за по-голяма изява. Те искат да бъдат показвани по телевизията и се гордеят с тази възможност. Така че всеки по различен начин го приема.
- Повече ли хора са привлечени този път или не е по-различно от отминали кастинги?
- В известен смисъл са повече. Неслучайно казах, че зависи от статуса и условията, в които се намират семействата. Но тези, които са отворени и откровени, си признават, че наградата е голям мотив. Проявяват интерес и защото е ново, досега не е правено. И привилегията пръв да си опитал те вкарва в съвсем друга позиция спрямо хората, които те познават в твоята лична реда, дори и да не влезеш в къщата. Отиват си, хвалят се: „Знаете ли какво преживяхме, какво ни накараха да направим…“ Това си става история, която е част и от семейния албум. Защото хората си правят снимки, запознават се с други двойки. 
- Много от зрителите плюят предаването, а не спират да го гледат.
- Ние, българите, сме си воайори. Едно е да имаш смелостта да покажеш част от себе си, и то в натурален вид, а тези, които плюят, често се срамуват от някои свои личностни характеристики или особености на техния бит. Това е начин те да го изживеят. По някакъв начин виждайки го отстрани, човек може да намери пътя за себе си. Ние сме и критичен народ. Не е толкова страшно. Това показва някакво отношение, позиция, интерес. Като всяко ново нещо първо е критикувано, после се осмисля и най-накрая се приема. 
- Как си почивате от това напрежение – общувате с много хора…
- Тайната е, че ние много си обичаме работата. И в момента, в който приключим кастинга, си отиваме в София и си работим в нашата клиника с клиентите си. Когато работиш нещо, което ти е любимо, няма чак такава голяма умора и много бързо се възстановяваш. Ние сме много добър екип и се стиковаме много добре, разбираме се с поглед.
- Отразява ли се кризата на българина?
- Първо повлече крак кризата в нашите души. Когато човек е тревожен, трудно взима решения и още повече се оплита начинът му на живот. Отразява се кризата и хората са доста уморени, угрижени. Показно е. Но съм оптимист, че ще се оправим. В практиката си виждам, че хората вече се научават да търсят помощ отвън. Това е начин да погледнеш проблемите си под друг ъгъл и да намериш много повече варианти да се справиш.

Стр. 10

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 6.02.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-06

Водещ: Една добра новина и умората от чакането на поне още една беляза отминаващата медийна седмица. Еврокомисар епизод втори – се оказа изключително успешно заглавие. Даже имам съмение дали е новина или сбъдната мечта. А пък рецептата как това да продължи да се случва – днес Кристалина Георгиева дава в няколкото интервюта. Ако няма цел – няма го магнита, който да ни тегли напред. Сле дпоредната кръпка закона за радиото и телевизия, този път с марката европромяна, дойде ли му времето да се мисли за един напълно нов закон. Медиите не се ли променят по-бързо от колкото правилата и кой ще гарантира при тази промяна интереса на обществените медии, за които промените носят предимно нови забрани. Синхронизирането на правилата с европейските не стана ли марка за прокарване на нечии интереси. Само свидетели ли ще стават в бъдеще медиите с елементи на реалити. Свободата на словото е едно от най-важните човешки права и именно заради тази свобода е добре да се научим да различаваме в чия полза са даден промени. Добре е и да не бъркаме хроникьорите и разказвачите на истории от (?) мафията с журналистите. На първо време поне. Защото в гражданското общество е недопустимо хора с криминални прояви да бъдат журналисти. Свободни ще можем да бъдем само когато успеем да се разграничим от разказвачите на рейтингови митове и от опасната близост с властта и други икономически интереси. Защото от едната страна с ажурналистите и хората, а от другата – всички други злостови и икономически интереси. В "Клубът на журналистите" днес еврокомисар епизод втори ще коментираме с кореспондента на БНР в Брюксел Диана Чепишева. За медийните правила ще говорим с председателя на медийната парламетнарна комисия г-жа Даниела Петрова и с медийния експерт проф.Нели Огнянова. Защо не бива да слагаме под един знаменател случаите Георги Стоев и Боби Цанков и този на колегата от Дупница Лидия Павлова ще коментираме с Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. Лидия Павлова е журналистката, която отдавна опитва да освободи Дупница от т.нар. братя Галеви. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Българския еврокомисар епизод втори – и такова заглавие ще отива на представянето на Кристалина Георгиева. Точно него ще коментираме сега с кореспондента на БНР в Брюксел Диана Чепишева. Здравей, Диана.
Репортер: Здравей, Ирен. Добър ден и на слушателите ни.
Водещ: Затвори ли се поне временно за един малко по-дълъг период от време случая Румяна Желева, който коментирахме преди 2 седмици май?
Репортер: Бих казала, че всички толкова много искаха филма, независимо в колко епизода, да свърши с някакъв хепи енд, че в момента тук вече не се споменава з арумяна Желева. Но аз си мисля нещо друго. Мисля си, че наистина би било прекрасно ако всички българскид рами свършваха в два епизода и то толкова бързо се превръщаха от трагедия в наистина нещо, което прилючва с хепи енд. Добре беше наистина, че се получи така с Кристалина Георгиева. Да, може много дълго да се питаме защо тя не беше първата българска кандидатура, защо трябваше да преживеем целия предишен резил и т.н. Но факта, че това, мкоето тя направи като представяне, като поведение, като подготовка за този ресор успя доста успешно да измие срама. И понеже огромната част от хората явно предпочитат да не си говорят за лоши, а за хубави неща, в момента всички говорят за Кристалина Георгиева. Говорят добро и може би тези коспиратори, за които си бяхме говорили в предишно наше предаване, че са уплетени в някаква световна мрежа, едв ли не всички големи медии дискредитират Румяна Желева и респективно и България и правителството, някак си останаха без следа. Аз лично нямам обяснение за себе си как се случи това. Но след представнето на Кристалина Георгиева като че ли сме свидетели по-скоро на някаква световна коалиция да се говори добре за нея. Предполагам долагаш иронията в това, което казвам, защото наистина (?) страшно много от тези теории и от търсенето на оправдания къде ли не. И след като сега виждаме, че цялата европейска преса, и не само европейската между другото, информации по темата се появяват навсякъде, пишат толкова позитивно за Кристалина Георгиева,ч е просто няма накъде повече. Сама по себе си ни се показва, че няма начин да се търсят причините там, където те не са. И в крайна сметка медиите отразяват нещата такива, каквито са се случ1или, а не търсят някакви специални конспирации и нямат задни цели, като например да унижат България или да бутнат българското правителство, видите ли. Случая просто не е такъв.
Водещ: Да, ние сме свикнали все журналистите да са виновни, когато нещо не е наред. Показахме си доброто лице, България показа доброто лице с Кристалина Георгиева. Трудно обаче като че ли ни е да говорим за добрите неща, има го и този монент май.
Репортер: Има го и този момент, определено. И бих казла, че той има две плоскости, поне аз ги виждам така. едното, което е, че ние българите не сме свикнали да си уважаваме политиците. Може би не е имало защо, но е факт, много рядко български политик в последните години е бил заслужавал да бъде уважаван. И обикновено това е ставало в някакъв кратък период от време. След това е някакви ситуации, обсотятелства, изказвания или нещо друго са обръщали нещата. Така че това до някъде емного непознато усещане и изправени пред него ние не знаем точно какд а реагираме. За съжаление то има и медийна среда. Защото за хубавите неща се пише по-трудно. Не съм съгласна, че лошата новина винаги е най-добрата новина. Факт е, че за хубавите неща по-трудно се намират думи и по-трудно се намриат продължения. Вие знаете колко време се точи в медиите сагата Румяна Желева, дори и след като тя вече се беше оттеглила и т.н. Имам чувството, че колкото и голям да беше възторга от Кристалина Георгиева – отмина, изчезна. Като изключим няколко интервюта в бъгларските медии, които последваха това изслушване и нейното представяне, тя изчезна от западната преса. Тя се яви реално с това, че комисията Барозу вече е спасена, можем да бъдем спокойни, няма да има следваща драма, българката се представи великолепно и т.н. И темата вече я няма. Приказката свърши. Общо взето точно като случаит,е където нещата приключват добре и започва друга приказка. Или каквото и да било друго. Но продължение няма. Няма епизод 3, ако се върна към начина, по който ти анонсира разговора.
Водещ: Да, макар че иам заложена такава сюжетна линия в едно от интервютата на кристалиан Георгиева днес в българския седмичник Капитал. Тя казва – това, което мога да правя за странта е да си върша добре работата, за да съм доброто лице на България. Това като че ли…
Репортер: Мисля, че това е нещо, което тепърва ще трябва да се покаже, докаже и т.н., защото нека не забравяме – Кристалина Георгиева идва от много авторитетна позиция, но до голяма степен тя е непозната за нашите сънародници. Те тепърва трябва да я опознават, тепърва много внимателно ще се вглеждаме в нея предвид всичко, което се случи тук. Дано не се окаже, че тя по някакъв начин ще ги притесни с по-различен маниер и по-различната си визия, защото ние българите често сме склонни да съдим за самочувствие,а ако Кристалина Георгиева се представи толкова добре, една от причините е, че на нея страшно много и личи, че се чувства добре в кожата си като човек, като професионалист и като т.н. , самоувереността, която тя излъчваше мисля, че е едно от нещат,а които и спечелиха уважението и добрата оценка на евродепутатите. Не знам как ще изглежда това на българската Политическа сцена, защото се предполага, както самата тя каза, че ще се връща доста често в България, ще се вижда с хора и т.н. Това представя повече пресконференции, повече коментари по различни въпроси. Дано това не с еокаже някакъв препъни камък. Другото, което разбира се допускам, чче може да се случи, до сега (?) някакво повдигане на вежди, че – да, едва ли не, тя е такава, защото тя не е българка, тя вече е американк след този опит там. Между другото обърнахте ли внимание на финала на изслушването на Кристалина Георгиева.
Водещ: О, да, той беше забележителен. Имаше в него и признания, и уважение и обещания даже.
Репортер: Абсолютно. Точно това исках да ви кажа, че в крайна семтка като оставим това, че Кристалин Георгиева просто е една много умна и интелигентна жена и че много добре се е подготвила за ресора си, бих казала, че поне на няколко места по време на това изслушване тя говореше по всички правила на ораторското изкуство, бих казала по най-високите стандарти, така че да има и въздействие на съвсем други пластове, по съвсем други линии от онова, което се казва. Всички си даваме сметка, че за нея въобще не беше нужно да изпозлва високата трибуна на ЕП, за да каже – честит рожден ден мамо. Тук говорим за едни други неща. Но обещанията за френския език според мен е нещо, което искам съвсем накратко да акцентираме върху него. Защо – защото мисля, че с това обещание, че ще научи френски, Кристалина Георгиева искаше да каже и на тези в Европа, каквито приказки се чуха, не непременно с негативен заряд, но имаше такива. Да им каже – не е вярно, не съм повече американка, повече съм европейка и без да направи още нещо, за да подсиля тази си позиция. Другото, което според мен е много силно – вие знаете, сериозните хора, които работят сериозно на сериозни позиции им се налага, така или ианче, ученето да им продължава цял живот. И макар че Кристалина Георгиева показа завидни познания, според мен с тази реплика и с този ангажимент, който пое, тя се опита да покаже на някои от деутатит еименно това – че е готова д аучи цял живот, че е готова да си донаучи нещата, които евентуално и убягват, било за ресора, било за европейските институции и взаимоотношенията между тях и прочие и прочие. Така че естествено националния заряд, темата за майката, включването на Втората световна война и т.н., няма да ги оссъждаме. Но нека пак го кажем – много ми се иска да успявахме поне от втория път с толкова мнгоо други неща.
Водещ: Да. Всъщност можем да добавим и това, че нейното представяне беше един открит урок за българите, имаше страхотна гледаемост на нейното представяне. Мисля, че това бяха едни добри рейтингови моменти.
Репортер: Много силни рейтингови моменти. Аз няма да изненадам никого ако припомня,ч е преди Кристалина Георгиева минаха 25 еврокомисари, които получиха одобрението на ЕП. За никой, обърнете внимание, за нито един от тях не прозвучаха такива силни и положителни оценки от всички части на политическия спектър. Не говорим за социалисти, либерали, зелени и т.н. Имаше, да, имаше силни комисари, които бяха добре оценени, но в такива положителни квалификации нямаше абсолютно никой от другите. Мисля си обаче нещо друго. Мисля си какво би станало ако това беше първоначалната българска кандидатура. Просто сега нямаше да водим този разговор, защото нямаше да предизвика същото впечатление. За съжаление и в медиите и в общественото съзнание нещата се открояват в противопоставяне. Така че ако просто Кристалина Георгиева беше първия бългрски кандидат, да, за нас като нация щеше да е чудесно, нямаше да преминем този срам с предишната кандидатка и т.н. Тя щеше да остави едно приятно впечатление, щеше бързо да си издържи изпита, разбира се, и да бъде одобрена. Никой нямаше да говори за нея.
Водещ: Да. Всъщност може би най-хубавото е да си продължим да си пожелаем този сериал да продължи и това да бъде предизвикателство за журналистите – да можем да се научим да говорим повече за добрите неща, които се случват.
Репортер: Чудесно би било. Чудесно би било също и ако отпаднат причините, дългогодишните причини, които ни карат да сме предпазливи в даването на много положителни оценки на когото и да било, ако става дума за политика, защото аз мисля, че това е главната причина, че след толкова разочарования не е лесно. Дано обърнем и тази матрица.
Водещ: Дано я обърнем. Благодаря ти, Диана. Успешен ден. Диана Чепишева, кореспондент на БНР в Брюксел пред "Клубът на журналистите".
Политици за закуска, реалити за вечеря – ще се счупи ли това медийно клише скоро? Може би това зависи и от правилата. След поредната кръпка в ЗРТ, този път с марката европромяна, дойде ли му времето да мислим и за един напълно нов закон –дали медиите не се променят по-бързо от колкото правилата. Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Дали медиите не се променят наиситна по-бързо от правилата и склонни ли сте вече да мислите за еидн цялостен нов медиен закон?
Даниела Петрова: Действително обществения живот и медиите се развива твърде динамично и към настоящия момент е заявено и в публичното правителство, че ще започва работа по един нов медиен закон, по който трябва да се стартира работа след (?) на работна група в началото на март, до колкото имам предварителна информация. И до края на годианта той да успее да мине и през зала в парламента, за да могат по нов начин да бъдат уредени отношенията. Действително динамиката в техническо отношение, изискванията за цифровизация отварят нови правила и това, което към момента на действащия закон е факт вече не в пълен обем отговаря на новите изисквания.
Водещ: Всъщност няма ли забавяне в графика, употребихте думичката ще. Шегата настрана, разбира се, нека по-рано да се създаде тази работна група.
Даниела Петрова: Ами с оглед факта, че правителството започна работа преди така да се каже има няма 7 месеца, точно не мога да кажа дните, но 7 месеца изтекоха. Закон не се работи толкова бързо, толкова текстове, които трябва да се огледат, да се ревизират, да се мине на обществено обсъждане, действително това, което вие нарекохте кръпка в закона – може и така да се каже в кавичКи, но това е едно изискване на ЕС за транспониране на директивата. И действително там се бързаше да се спазят срокове и да се транспонира директивата в тази част. Преглеждайки текст по текст действащото законодателство с изискванията на пазара и със ссамата директива при транспонирането действително се оказа, че има много мъртви текстове, че този закон е правен набързо, без обществено обсъждане, без искане на становищата на радио, телевизия, на медии или тоест искани в много кратък срок, невъзможно те да отреагират със становища и с предложения. За това считаме, че като се формира работната група и като се започне работа би слевало да се получи един проект с добри разумни предложения, които да се представят на обществено обсъждане и сектора съответно медийния да отреагира, защото винаги при едно обществено обсъждане се получават едни добри идеи, едни добри реакции и съответно се прецезиреат текстове.
Водещ: Всъщност ако се обърнем назад във времто ще видим, че всички опити към края на мандата да бъда тпроменени медийните правила са се проваляли. За това е добре да…
Даниела Петрова: Да, да се почне в началото.
Водещ: Не възразявате, предполагам, сега да включим към нашия разгово ри еидн от най-добрите медийни експерти Нели Огнянова. Добър ден, г-жо Огнянова. Как мислите, че трябва да се подходи в този случай?
Нели Огнянова: Радвам се, че сте включили г-жа Петрова. Тя е напълно права, взех бележки от това, което казва, че акцентира върху общественото обсъждане. Няма да мога да се съглася, че действащия закон е работен на бързо, нищо подобно. Близо година той беше обсъждан и аз по-скоро бих обърнала вниманието на слушателите към последните поправки. Последните поправки също минаха през обществено обсъждане, но на второ четене в текста влязоха няколко промени, които са по личното предложение на г-жа Даниела Петрова. Ако разрешите аз бих помолила г-жа Петрова да поеме ангажимент да видим мотивите за поправките, които тя внася по време на второто обсъждане и бих искала да се възползвам от възможността, тъй като тя слуша моите въпроси, да се поинтересувам от някои конкретни мотиви з аконкретни промени, които не са минали през обсъждането тогава, когато се изготвяше проекта. по-специално искам да попитам какви са мотивите да бъдат внесени промени, свързани с включването на възможност една група ит рекламни агенции, рекламодатели да оценява рекламата и след това да се задължава регулатора да налага санкции без регулатора да има право на преценка, това е единия ми въпрос. И втория ми въпрос е какви бяха мотивите на г-жа Петрова да отпадне ограничението рекламни агенции да имат медии и обратно – медии да имат рекламни агенции. Защото смятам, че няма никакво съмнение, за България такъв проблем стои.
Водещ: Да, даже много пъти е коментиран и името на човека, заради когото в България стои този въпрос. Г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Сега, на въпросите за лични предложения – нямам лични предложения. Всички предложения са от участниците в комисията по култура, гражданско общество и медии, така че обвиненията или конкретизирането на името с конкретни поправки не може да се изхожда, че това е мое индивидуално предложение. Това е предложение, което е съгласувано, имало е обсъждане на първо, второ заседание в групата, така че това са текстове, които не са дискутирани, не е имало никакво противопоставяне от нито една от парламентарните групи, членовте на комисията. А предложенията са направени във връзка със съответно развитието на обществените отношения. Към настоящия момент така или иначе (?) са се използвали, няма да получите по-различен отговор от отговора, който съм дала във всички останали медии, защото то действително е така. тъй като се намират законови форми за заобикаляне на закона, за ползване на офшорни фирми, съответно дъщерни фирми по отношение на рекламата, след като правилата са сложени и след като има прозрачност и се прави – аз не виждам абсолютно никакъв проблем. А това,ч е някой иска да го обвърже с конкретни имена – навсякъде действително, и в медиите ако просто видите изказванията и на всички от сектора, никой не реагира и не вижда някакъв проблем по текст, създаден за конркетна медия или за конкретен човек, тъй като действително голяма част от медийния сектор е към частници в мултинационални, чуждестранни компании.
Водещ: Така е, но пък от друга страна в доста медии излезе на преден план името на човека, за когото говорим и понеже той не е тук за това не го споменавам.
Даниела Петрова: Вчера и във в.Пари е имало запитване и до него, може там слушателите да направят справка в една обобщена статия. Не виждам ако конкретни хора или конкретни журналисти виждат някакъв проблем, че това е проблем за медийния пазар. По-скоро тези, които реагират – за тях има някакъв проблем.
Нели Огнянова: Г-жо Петрова, ако разрешите, предложенията носят вашето име. Там пише Даниела Петрова и група народни представители.
Даниела Петрова: Ами да, може да видите внесените предложения, да. Не мога да си определя..
Нели Огнянова: Мисълта мие,ч е вие сте отговорна за тези предложения и аз исках да попитам може ли …
Даниела Петрова: …. персонална отговорност, едва ли личното…
Нели Огнянова: Персонална, защото името ви стои изрично в доклада. И аз бих искалда разбера дали поемате ангажимент да видим публични мотиви точно защо са внесени тези предложения, вие не отговорихте и на втория ми въпрос, не виждате ли проблем от гледна точка на прилагането на директивата в това, че трима души към едно сдружение щ е действат паралелно с регулатора да вземат решения точно обратни на решението на регулатора, което не е уредено в закона съгласно вашите предлОжения.
Даниела Петрова: Визирате кой точно текст от предложенията?
Нели Огнянова: 126 Г. 126 Г казва следното – доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на сдружение Национален съвет за саморегулация, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. Въпроса ми е след като СЕМ има компетентност да следи пазара и след като експертен съвет към сдруцение Национален съвет за саморегулация прави същото и СЕМ е длъжен без право на преценка да наложи санкция от 2000 до 5000 лева, не виждате ли колизия между тези две компетентности и с кого беше обсъдена тази компетентност, вие сама казахте три пъти, че за вас е вабно широкото обществено обсъждане. С кого беше обсъдена тази паралелна компетентност, за да се въведе 126 Г.
Даниела Петрова: Ами значи обсъждаянето стана в комисия, стана и във връзка с постъпилите предложения в комисията от организациите, те са повече от 7-8 предложения, дори точния брой не мога да ви кажа, но са много предложенията, някои с кратки текстове, нкои са по-широки. Това е първа стъпка с този текст с оглед влизането на закона в нова визия и нова така да се каже ново изработване, нов поглед. Тези норми, които са действително, тук няма да има колизия, но трябва да се разпише една процедура, която съответно СЕМ само следва да налага санкцията, наказанията, след като пазара се саморегулира и той може да получи решението, преценката на съответно националното сдружение съобразно неспазване правилата на етичния кодекс, към които са се присъединили отделните доставчици.
Водещ: Дали обаче тук е защитен пък интереса на обществените медии, защото знаем конкуренцията колко е жестока.
Даниела Петрова: Ами вижте сега, значи казахме, че това е една нова норма, която тя може и да не се приложи, защото може да не се консттират нарушения и действително да нямаме практиката, съответно работеща или неработеща е тази норма за краткия срок. Но нека да оставим това на времето и времето да ни покаже, знаете че всяка норма, която е неработеща или съответно иска корекции, винаги може да бъде променена и не виждам тука някакв колизия или някаква борба, че това е записано. Нека да дадем шанс на този текст. Просто при самото обсъждане и от СЕМ не отреагираха, в смисъл, че едва ли не ще бъдат натоварени с допълнителни функции, с допълнителни задължения.
Нели Огнянова: Те ням да бъдат натоварени с допълнителни функции. Напротив, колизията зсъществува, защото два паралелни органа ще работят по една и съща материя. Виждам, че нямате ниакквоп безпокойство от това, че сдружението е с участието на частни радио оператори и телевизии, а не участват БНТ и БНР. Тоест вие въвеждате компетентност на частни радио оператори и телевизии върху целия пазар без участието на БНР и БНТ. Това струва ли ви се коректно?
Даниела Петрова: Те са също обект на контрол по отношение на съдържание.
Нели Огнянова: Те са обект, но не са субект. Сега частните радио оператори и телевизии ще контрлират съдържанието на целия пазар. Вижда ли ви се коректно?
Даниела Петрова: Не, не в този смисъл е разписан текста и не такова е тълкуването на това, което изказахте.
Нели Огнянова: Имам и един последен въпрос, ако има още малко време. С ваше предложение, на Даниела Петрова и група народни представители е променена дефицинията за независим продуцент. Отпаднало е изискването независимите продуценти да предоставят към една телевизия само две предавания.това може да се тълкува като отказ от т.нар. икономическа самостоятелност на външните продуценти, защото това трето изискване охраняваше тъкмо икономическата незаивсимос тна външните продуценти. Не смятате ли, че тази промяна на дефицинията създава проблем от гледна точка на коректно прилагане на директивата?
Даниела Петрова: Не. Няма такава пречка и към настоящия момент действително отново чрез редовно заобикаяляне на закона външните продуценти, сега наречени независими, а след транспонирането на директивата, представяха по две продукции съответно от различни собствени фирми. Те бяха просто принудени да правят различни юридически лица, които да участват и действително това беше тяхно предложение. При самото обсъждане се прие, ч1е това е разумно и няма нужда да се усложнява гражданския и търовския оборот, за да се заобикаля закона и да се постига целта по непрозрачен начин. Това е, което всъщност е поставено като ново начало.
Водещ: Всъщност по конституция хората имат право да бъдат обективно информирани. Смятате ли, че от тук насетне, понеже винаги така се случва, че националните медии получават при всяка промяна на законодателството повече рестрикции от колкото нещо различно, смятате ли, че трябва да се разшири малко обема от хора, които участват в тези Обсъждания, защото очевидно парламентарната комисия е тесен модел.
Даниела Петрова: РАзбира се. Това е вето и на решение на последното ни заседание в комисията, че ще се търси широкия спектър от експерти. Но по отношение на тази промяна, която се направи в ЗРТ действително имаше работа група, сформирана към МС, от 19 човека до колкото знам. Тя е работила, текстовете са представени още октомври или началото на ноевмври и действително по отношение на правна техника и постъпили предложения между първо и второ четене се работи по текстовете. Такава е идеята сега, започвайки работа евентуално в началото на март, както сме информирани, от сформиране на нова работна група, че ще се даде възможност тези текстове да постъпят твърде рано и да има достатъчно време да се запознаят съответно всички заинтересовани лица и да се сформира един по-широк кръг от експерти към комисията, която да може да направи своите корекции, своите оценки експертни, за да се получи това, което е необходимо, което е необходимо на медийния сектор.
Водещ: И накрая да ви попитам – ще бъде ли счупено медийното клише – политици за закуска, реалити за вечеря?
Даниела Петрова: Нека да оставим времето да прецени това.
Водещ: Благодаря ви за този отговор. Проф.Нели Огнянова, и вас ще ви помоля да кажете нещо за това доста безсмъртно клише в нашата медийна реалност.
Нели Огнянова: Аз не виждам някакви съществени промени, години наред отноешниет между власт, законодателство и медии поддържа някакво статукво. Г-жа Петрова е права, действително има работни групи с по-широко или по-тясно представителство, но продължава практиката в последния момент, защото тези предложения, за които днес говорихме са внесени в последния момент, да се променя и логиката и баланса в проектите.
Водещ: Просто трябва да има повече обсъждания, очевидно, и в по-широк формат, от колкото вървят досегашните, за да няма последен момент и да няма предложения, за които по-късно се появяват съмнения, че могат да бъдат назовани и поименно спечелилите от тези предложения.
Нели Огнянова: Да се надяваме, че ще бъде така.
Водещ: Благодаря за този оптимистичен финал на проф.Нели Огнянова.
Добър ден казвам сега на Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите.
Огнян Златев: Здравейте.
Водещ: До сега говорихме за начина, по който в последните години се променят медийните правила и за това, че има една почти безсмъртна телевизионна схема, политици на закуска, реалити на вечеря. Успоредно към тази схема, към това клише можем да добавим, че всяка една проямна в медийните правила винаги са в ущърб на обществените медии. Дали това може да се промени по някакъв начин?
Огнян Златев: Според мен би могло да се промени, ако всяка една промяна на медийните правила е плод на широко обсъждане със специалисти сред представители на обществеността. За съжаление в последните години това не се случва. Някак си обществеността, пък и самите медии научавт за предстоящи промени или направо за станали вече промени от новините, което според мен не е правилния подход. Да не говорим,ч е с нашия закон за радиото и телевизията, приет 1998, както прочетох, той вече е променян 28 пъти. Тоест очевидно е не само е назрял, ами е според мен крайно време просто да приемем един чисто нов закон.
Водещ: В който да е ясно защо опредлени правила и рестиркции се налагат и кой има интерес от тях.
Огнян Златев: Точно така. вече сме … по-рано или да кажем до преди 2-3 години имаше оправданието, че трябва постепенно да си напасваме законодателството с изискванията във връзка с нашето членство в ЕС, но ето – ок, вече сме членове на ЕС, според мен най-радикалния и за това в конкретния случай правилен подход би бил този. Ето вече сме членове, каквот е било било, просто се приема един чисто нов закон, който е абсолютно съобразен на 100% със съществуващите правила в ЕС и толкова.
Водещ: Ако обърнем поглед към Европа, за да видим там какво се случва, още преди да бъдат избрани политиците обявяват своите намереняи какво ще променят в медийното законодателство. За пример ще дам за една подгтотвена революция от страна на консерваторите в BBC. Те смятат, че трябва да бъде въведен независим орган в управлението, котйо да защитава интересите на потребителите. Но това е преди избирането заявено намерение. Дали подобни навици ще добият и нашите политици?
Огнян Златев: Можем само да гадаем. За съжаление, пак казвм, подготовката на новите правила, било те като промяна в съществуващия закон или изобщо написването на новия, за съжаление последните състави на парламента не ни дават поводи да мислим… да сме оптимисти, тъй като те се подготвят в един общо взето доста скрит за обществеността начин и метод.
Водещ: Всъщност свободата на словот е едно от най-важните ч1овешки права. Имахме няколко случая, при които някак настана едно объркване между нас самите и оценката на европейските колеги. Добре е на първо време да се научим да различаваме хроникьорите и разказвачите на рейтингови истории от света на мафията от журналистите, нали така?
Огнян Златев: НАпълНо съм съгласен с вас. За съжаление в изминалия месец – месец и половина отново дадохме повод да се пише за България в не особено лицеприятен порядък. И за съжаление отново защото в момента живеем в информационния век, когато бързината е важна, не толкова достоверността на самата информация, за това доста колеги, особено от западните медии се подведоха и на бърза ръка отново ни етикетираха със страна, в която правата на журналистите и свободата на словото е нарушена, което аз съм склонен да оспоря, особено когато неминуемо трябва да правим сравнения с места, където действително това се случва.
Водещ: Защо не бива да слагаме под един знаменател случаите Георги Стоев и Боби Цанков и този на колегата журналист Лидия Павлова. Много наши слушатели са чували за нея, тя отдавна опитва да освободи Дупница от т.нар. братя Галеви, още преди политиците да започнат да се опитват и те да вършат същото.
Огнян Златев: Ами просто защото единия, случая с Лидия, тя е журналист и то изявен. Дори ако за голяма част от слушателите от страната тя не е популярна поради това, че тя е журналист в собствен град…
Водещ: В.Струма.
Огнян Златев: Да, не можме да кажем за съжаление същоъо нито за Боби Цанков, нито за Георги Стоев, Бог да ги прости и двамата, но те са общо взето фигури, направени от жълтата преса. Те не може да се каже, че те са журналисти, защото заниманията, с които те са известни не са нищо общо, свързано с журналистиката. Поне по начина, по който аз я разбирам.
Водещ: Да, но вече влязоха в международното клише и догодина май пак ще има да се чудим защо сме в компаняита на Того по отношение на индекса на свободата на словото.
Огнян Златев: Това е тъжната реалност. Единственото< което можем да направим в случая е да извадим доста повече доказателства за обратното.
Водещ: Да.
Огнян Златев: Тоест все повече и повче журналистически разследвания, все повече и повече хора, които са прекрачили закона и са вкарани в затвора благодарение на журналистическите разследвания, все повее и повече криминални разследвания и съответно съдебни процеси. Такива хора. Това е единствения начин, по който според мен можем да излезем от тази парадигма. Защото слушам от доста хора, които казват – ок, журналистите публикуват журналистически разследвания, показват нявкой политик как е злоупотребил със средства, обаче след това нищо не се случва. И следствието какво е – че самите журналисти се чувстват обезкуражени за това да правят по-добри разследвания< тъй като те виждат, че каквото и да направят най-много да отнесат или бой или да отнесат някоя съдебна процедура срщеу себе си или главния редактор да им се обади и да им каже – повече няма да се занимаваш с такива неща.
Водещ: Да, може би тук е мястото да направим една тъжна констатация, че по този път вероятно ще стигнем до парадокса журналсити да молят да бъдат следени от МВР в интернет. Така щото разследванията им да завършват с прокурорски постановления.
Огнян Златев: Аз съм много доволен за това, че въпрекИ всичко и въпреки общия песимистичен тон, българсдките журналисти, особено тези, кото се занимават със сериозни разследвания, техните неща дават резултат. Естсетвено не в мащаба, в който на нас всички би ни се искало да видим, но ето аз ще ви дам само примера с… ако си спомняте случая със закупените апартаменти на смешно ниски цени по доста странен начин от членове на парламента или правителството от преди няколко години или емблематичния случай за Батко и Братко. Те тръгнаха от журналистически разследвания. Това, че например правителството си правеше оглушки и изобщо властта в България си правеше оглУшки, че случая Батко и Братко не съществува в продължени ена 3 месеца и трябваше от Брюксел да се обадят, за да кажат…
Водещ: Че четат статиите на Иван Михалев..
Огнян Златев: Да. Така че малко полека-лека… имаме добри примери за това, че все паК в резултат на журналистически разследвания нещо се случва. Аз съм разговарял със страшно много колеги от цяла Европа, зайде да не кажа от цял свят, но всички те казват, че дори самото появяване на статия по такъв повод моментално, няма дори какво да се чудим дасли трябва да се самосезира прокуратурата или не. След като медията е извадила такъв материал, значи тя очевидно се е отнесла сериозно към своето разследване, всичките факти са проверени, тоест прокуратурата трябва да се захване със своята работа.
Водещ: Тогава къде е повредата, след като самия Иван Михалев в нашето предаване е споменавал, че вече въобще не му се пише за Батко и Братко. Къде е повредата, защото как ние да накараме политиците да им припомняме, че разполагат с това великолепно средство като оставка в джоба.
Огнян Златев: Повредата, според мен, не трябва да се търси в медията по никакъв начин. Повредата може да е всякъде другаде, но не и в медиите. според мен българските медии са достатъчно отговорни, особено пак казвам, журналистите, които дръзват и смеят да се занимават с разследвания са достатъчно отговорни и със гражданско самосъзнание. От там наетне трябва да търсим повредата другаде. Независимо от това, че българските политици за съжаление в последните спокойно мога да кажа 20 години винаги за вискчо са изкарвали виновни медиите, което според мен е грешен подход.
Водещ: Да, и после най-вероятно съжаляват за това, но това е без значение.
Огнян Златев: Не бих казал, че съжаляват, защото пък те си намират след това други начин да оказват влияние върху тях и т.н., но това е тъжната реалност. Медиите са ни виновни за всичко, особено чуждестранните медии, което също според мен е грешен подход.
Водещ: Да, защото фактите са си факти и тяхната интерпретация едва ли променя случващото се, за което става дума в разследващите материали.
Огнян Златев: Точно така. ето, вижте, ако искате вземете случая с неуспешната кандиадтура за еврокомисар на г-жа Желева. Както виждате отново бяха лансирани идеи а някаква свръх конспирация срещу България, как е оказано въздействие върху чиуждите медии и т.н. Изобщо не е така. прочетете медиите, на другияв ден след изслушването на г-жа Кристалина Георгиева и ще видите резултат. Тоест не може да с говори по никакъв начин за заговор срещу страната ни.
Водещ: За международен заговор, на чуждите журналисти, а пък и за нашите може би.
Огнян Златев: Да.
Водещ: Дано… всъщност имате ли някаква прогноза кога ще се счупи упоритото клише – политик за закуска, реалити на вечеря?
Огнян Златев: Ами не съм оптимист, че това ще се случи в близкото бъдеще, за съжаление. Най-малкото докато не се приеме действително един чисто нов закон, котйо да е резултат от някаква широка дискусия и в чиято подготовка да бъдат включени действително специалисти, които са утвърдени. Защото всичките в момента промени, котиос е правят, очевидно се подготвят със съдействието на ексепрти, които може би имат някакво познание какд а се промени заокна, но те не са утвърдени, нито ги познаваме. Нека да ги видим кои са тези хора и това да стане, вече имаме достатъчно силно изградени асоциации на самите медии, това е по някакъв начин също възможно да се включат самите журналисти в обсъждането на закон, който засяга самите тях. така че нека да имаме една широка дискусия, за да излезе хубав закон и тогава вече можем да говорим за счупване на клишета, статукво и т.н.
Водещ: Всъщност може би към пожеланието журналистите да стоят на една ръка разстояние от властта и икономическите субекти трябва да добавим и експертите.
Огнян Златев: Абсолютно. Абсолютно съм съгласен с вас, защото в края на краищата ако експерт в чистия смисъл на думата означава точно това – ти си специалист, тесен специалист точно в твоята област, независимо от това кой ти е поискал мнението – било то политик, който днес е на власт или пък е в опозиция.
Водещ: Ами тук да спрем, за да има оптимистичен, отворен финал. Благодаря ви за този коментар. Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите пред "Клубът на журналистите". Хубаво е повече журналисти и повече експерти да стоим на една ръка разстояние и от властта и от икономическите интереси, за да бъдат правилата ясни, чисти и точни. И за да не се окаже, че разследващите журналисти трябва да спазват старото правило номер 1 – при разследването си първо да оцелеят. Тук се разделяме с пожеланието за хубав следобяд.