БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-12-19
Водещ: Опазихме ли се ние медиите от властта през тази година. Фондация „Медийна демокрация” ни наблюдава почти година, време е за равносметка. Добър ден на доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Здравейте.
Водещ: И така опазихме ли се от властта?
Георги Лозанов: Еми така зададен въпроса общо, по-скоро ще трябва да получа отговор „не”. Разбира се има нюанси, има различни стратегии, но след смяната на властта в България имаше една много силна вълна на медийна така…
Водещ: Медиен конфорнизъм!
Георги Лозанов: Да и медиен конфорнизъм и медийно желание за идентифициране с новата власт. разбира се това пропада и в една традиционна, така фигура, първите 100 дни на всеки кабинет, когато критическите нагласи на медиите с известно време намаляват, това е несъмнено. Но въпроса е в пропорцията и въпроса в това, че да не би от тази първоначална близост да не може да се излезе, да си остане норма в поведението на медиите, каквито рискове има.
Водещ: Казахте, че медиите са свалили кабинета Костов, кабинета Сакскобургготски, но не са участвали в подмяната на кабинета Станишев. Всъщност на медиите това ли им е работата? Да свалят разни кабинети!
Георги Лозанов: …друго да кажа, че не в такава степен. Разбира се това е всичко въпрос на пропорция, но вие знаете колко силно критическа вълна имаше по отношение и на двете предишни управление. Преди да се смени политическата ситуация, медиите предварително някак си усещат нагласата на обществото и застават на тази страна, като доста категорично влизат и изпълняват функции накрая на една властта. Т.е. това е фигурата така вече съвсем ясни по това отношение устойчиви характеристики, в началото толерантност, в края етнически хъс. Дали това е правилно или не, е друг въпрос. В този случай специално с тройната коалиция забелязахме до края едно внимаване така да каже, по отношение и на задаващата се нова власт … ГЕРБ и на Бойко Борисов, но и по отношение на все още управляващите, като чели една несигурност точно какво ще се случи, а имаме желание да участват в критическата, в острата критическа нагласа, в която навлязоха веднага после след смяната на властта. Даже … наваксвайки своето колебание преди изборите.
Водещ: Кой губи от опасност близост и фамилиарният тон между медиите и хората с власт?
Георги Лозанов: Вижте всички. Първо губят самите медии, защото ясно е, че професионалния стандарт на медиите изисква да са глас най-малко независим от другите власти и дори критически насочена към властта, защото това гарантира в някакъв смисъл демократичното качество на властта в съвременния свят. Не случайно новите демократи се наричат „медийни демократи” по някой път, защото медията и нейната критическа, така натиск върху властта, не позволява на властта да влезе в някакви тоталитарни, авторитарни стимове, което иначе се слчува. Второ по тази логика губи самата властта, защото започва да става сладникавото тоталитарен, така да се каже някаква витринна, но от една страна характеристики да получава рекламни витрини, а от друга страна да се губи усещането за това, че това е една демократична власт, власт която е вътре в проблема, власт която може да отговаря за собствените си действия пред един критически поглед на медиите. Т.е. това променя в лош смисъл качеството на властта, където разбира се губи аудиторията, защото именно в критическия натиск върху властта хората разбират много повече, тъй властта тогава е принудена да бъде много по-прозрачна в своите действия.
Водещ: Има ли избор пред българските медии рейтинг или доверие?
Георги Лозанов: Има такъв избор, да. Защото се наложиха много силни комерсиални модели, които създават несъмнено рейтинг, създават интерес. Но това е интерес в плана на забавлението, а даже и в плана на парадокса на реакциите. Така да се каже, сам себе си не харесваш, това което харесваш. И за това, ето най-типичен пример е чалгата. Почти никой не иска да се признае, така да се каже за принадлежащ във фенската група на чалгата, особено патриотично я защитава, заедно с това тайничко голяма част от аудиторията и не толкова тайничко, се отдава на това удоволствие. В което няма нищо лошо съвсем естествено. Въпроса е, че истинското доверие, медията създава единствено с гражданска смелост. Няма никакво съмнение, че това е инструмента, чрез който се трупа доверие. Тогава когато чувстваш, че медията играе на твоя страна.
Водещ: А всъщност на теория медиите няма как да печелят с близостта си с властта, но на практика това дали е така?
Георги Лозанов: Е специално по отношение на Бойко Борисов има една специфика, той е наистина фигура която беше медийно много силно приобщена, много силно харесана и това се дължеше и на общата нагласа, общата идентификация на голяма част от българското общество с него, като хипотетичният нов спасител на нацията и това, че нашето обществото е в криза и се търси фигурата. Естествено търси се онзи който да създаде, ако не доверие, поне предварителна очакване, че може да извади България от проблемите и изобщо дано този криминогенен профил, който има българското общество през целия преход, който ни поставя винаги в една много далечна все още позиция от истинските европейски държави. Не случайно Бойко Борисов професионално и като теория на реализацията си е свързан тъкмо с битката с престъпността и се очакваше, че това нещо ще се пренесе на най-високите етажи на държавата. Т.е. бих си позволил да кажа, че той типичен модерен юнак за масовото съзнание. И така, че тука медиите действително в тази фамилиарност с Бойко Борисов ползваше ресурсите на неговото голямо одобрение.
Водещ: Да. И понеже заговорихме и за комерсиализацията, тя отдалечава ли медиите от гражданското общество?
Георги Лозанов: Да, това са две, два различни как да кажа, страни в мисленето на реалността, на социалната реалност. Комерсиализацията която се реализира във формати, които са формати на свободното време така да се каже, на социалния отдих, за това да излезеш малко от играта. Формати на утопията, на търсенето на моментен изход през екрана или през текста от драмата на собствения живот. Докато гражданската журналистика, аз съм си позволявал и друг път тази метафора, този вид журналисти са нещо като сапьори. Те първи се хвърлят в най-голямата, в най-големите проблеми. За да минат през тях и хората по този начин да са информирани за това, което им се случва, т.е. играят на две различни игрища. Комерсиалните формати и гражданската журналистика. И когато започна да се съкращава гражданската журналистика, нейните медийни територии в полза на комерсиалните формати се създаде едно общо комфортно… чувство за медията.
Водещ: А няма ли точно това да се случи с новото медийно законодателство с промените в медийното законодателството между двете четения, които вървят в момента. Сега продуцентите откровено по закон искат ефирно медийно време, предимства…
Георги Лозанов: Ние наистина, първо те искат ефирно време, което по закон ще им позволи много по-малко от колкото реално те имат! Така, че това няма да последва нещо и второ аз се надявам, че като … продуцент, не е необходимо да го свържем само с реализацията на…
Водещ: На чужди формати…
Георги Лозанов: На чужди да лицензи и то формат, така на забавлението. Аз очаквам да кажем един външен продуцент, независим продуцент, което по-точния термин и съдържателно това е по-важно. … публистично предаване от нов тип, каквото липсва и в което ще носи достатъчно гражданска ефективност и енергия!
Водещ: Не рискувате ли да ви обвинят в оптимизъм, прекомерен!
Георги Лозанов: Не, не. Аз мисля, че продуцентите имат, те са модерно мислещи медията хора, голямата част или така да се каже като професионален етнос, като предварително професионална така мотриса и те усещат различните нагласи. Освен тази мощна в която са всеки, всеки така иска да бяга от проблемите и да се забавлява. Усещате и нисшите, които се освобождават и в които се свързани с чувството, че хората започват да искат от медията да тръгне, да … Според започва да събужда тази воля, да видят, че медията може да рискува в техен интерес.
Водещ: Всъщност медиите и гражданите биха могли доста неща да направят?
Георги Лозанов: Да, разбира се още повече има един друг въпрос, така една друга страна този въпрос. Това е, че се появи все повече и се повече се мести към центъра на комуникацията новата медията. „Интернет медията”, която пък така да се каже … да кажа в кавички, там няма граници и задръжки, и там се казват неща, които традиционната медия не може да си помисли да се каже. Но така или иначе независимо, от това все пак те са в едно глобално информационно пространство и няма как новата медия да се започне да инциатира и в традиционната медия по радикални позиции.
Водещ: Нека да ви попитам накрая и за новата цензура! Всъщност това ще стане ли легална дефиниция? Новата цензура, каниш събеседник, за да го питаш и той не идва.
Георги Лозанов: Те, това е една от характеристиките, несъмнено има такова нещо. Т.е. е начин на спокойствието, властта и институциите цензурират отделни медии и като казват тогава, щом вие не говорите хубаво за нас, ние пък въобще няма да присъстваме във вашите формациител. Разбира се за това нещо има изход. Отсъствието също може да бъде съдържателно оползотворено от една гражданска защита. Така, че тези медии стига да не се уплашат, стига да не загубят, да не изпаднат в … и друг термин от нашата конференция, който излезе. Не изпадат в медийно меланхолия, … натискът. Аз съм сигурен, че той накрая ще даде резултат. Казвам го отново с риск да ме обвините в оптимизъм.
Водещ: Не. Да ви попитам и още нещо. Дали рекламата пък няма да влезе в ролята на цензура по време на икономическа криза?
Георги Лозанов: Това е по-опасната територия, рекламата всъщност са капиталите в които влизат в медията, а всеки капитал в медията. А всеки капитал както знаем има идеология, даже не само от … го знаем. И тази идеология, разбира се различна от идеологията на медията, което е в полза на аудиторията. Тази идеология обикновено в един или друг частен интерес. Разбира се той така може да се окаже, в момента комуникативно невинен да не изисква от медията нищо, но в определени моменти особено когато е засегнат рекламодателя, неговият конкретен икономически интерес, … свързан с политически. Изведнъж да се окаже, че чрез рекламата започват да се диктуват големите политици на медиите и традиционните политици.
Водещ: Което никак не е добре. Може ли да се говори вече за пропаст между електронните медии и печатните медии, в отношението им към властта, защото електронните медии показаха според вашите наблюдения все повече критичен дух от.
Георги Лозанов: Не бих казал повече балансираност по отношение на негативно-позитивно отношение.
Водещ: Добре, с елементи на критичен дух.
Георги Лозанов: Да. Критичен дух чак така повече не, защото пък при печата има драстични отклонения по тази ос, позитивно-критично отношение. Но някои път те са в полза на техническото отношение. Т.е. печата е много по-склонен към крайности. В сега махалото е повече към… една … даже … по някой път по отношение на стратегия по отношение на властта, но то има и способността да се отклонява и силно в обратната посока.
Водещ: Дали има връзка това с факта, че електронните медии са доста по-регулирани от печатните?
Георги Лозанов: Има връзка разбира се, те са регулирани първо чрез Закон, второ чрез това за което говорихме, че рекламата те много по-голяма степен се съобразяват с рекламодателите. Рекламодателите обичат спокойни терени, несъмнено.
Водещ: И ако се запазят всички тези тенденции макар, че догодина няма избори, къде ще бъдем в скалата на класацията за свободата на словото догодина?
Георги Лозанов: Ако не се появят нови територии на гражданска журналистика, която да пренесе гражданските енергии са както казах в интернет много повече и на територията на свободната медия, ако най-горчивите истини се казват от жълтата преса и то умесени страшно много в лъжи и измислици, но все пак се казва там, а в традиционната медия предпочита да ги заобикаля, ще продължим да падаме по тази скала. Преди една година бяхме на 50-то място, сега сме на 67-мо. Разбира се все пак сме демократична държава, та няма как да паднем съвсем да няма свобода на словото, трябва да дойдат и тука някакви тоталитарни режими, да се надяваме, че това е невъзможен сценарий.
Водещ: Но е хубаво да попаднем в различна компания от тази на тоги, нали?
Георги Лозанов: Да, да разбира се, т.е. трябва да се направят предавания на гражданска смелост, който носят гражданска смелост, които носят гражданска смелост. Трябва да се прекъснат и … връзки и връзките с тайните служби, които сега се чувстват в медиите.
Водещ: Като у дома си!
Георги Лозанов: Да,в всичко това може само да ни отвърже и да тръгнем нагоре по скалата.
Водещ: Благодаря за този коментар на доц. Георги Лозанов от Фондация „Медийна демокрация”.
Водещ: Какво се промени след изборите за българските медии. Добър ден на Добромир Живков от Агенция „Маркет Линкс”.
Добромир Живков: Добър ден. Ами оказа се, че не малко неща се промениха, но не знам дали да не започнем малко от по-далече с това, всъщност да представим какво, накратко да представим какво направи нашата агенция по поръчка на Фондация „Медийна демокрация” през тази година, за да могат все пак слушателите да придобият една така по-ясна представа и картина наистина за обема на работа, който беше извършен. Всъщност екип създадохме който се занимаваше с мониторинга на медиите, всъщност с анализ на съдържанието на медиите, като в обсега бяха включени националните печатни всекидневници, бяха включени национални електронни медии и в частно те са по-малко, мога да ги кажа. Това бяха бТВ, Нова телевизия, БНТ1 и Хоризонт или Дарик радио, така с медии с информационна насоченост и също така някои седмични издания. За периода от януари до края на ноември, бяха анализирани някъде около 15 хил. и 500 материала, в които бяха описвани по така от набор индикатори, появата на политически партии, на политически лидери и т.н., т.е. оценявахме най-просто казано оценявахме присъствието на политическите субекти в медиите.
Водещ: И водачите са двама!
Добромир Живков: Ами да, естествено мисля, че в тази година която така имаше доста изборни страсти да го наречем, две са личностите, две са партиите които така най-често присъстваха в медиите и то не само най-често, а така със значително по-силно присъствие от останалите. Това естествено са БСП и ГЕРБ като политически партии, техните лидери Бойко Борисов настоящия премиер и бившия премиер Сергей Станишев.
Водещ: По-важно е обаче, като чели да кажем за отношението на медиите към това присъствие, имаше ли отношение от страна на медиите към това присъствие или ставаше дума просто за цитати?
Добромир Живков: Ами част от работата ни беше да оценим и самото, не простото преброяване на присъствията, да оценим отношението което медиите изразяват, като тук трябва да направя задължителното отношение, че ние обработвахме абсолютно всякакъв вид материали като жанр, т.е. в едно отношение ние залагаме, че не би следвало да се оценява само да речем, говорейки конкретно за пресата. Подписаните от редакционно или от журналисти материали, но също така интервюта, цитати. Т.е. цялото говорене което по някакъв начин, по някакъв начин носи така оценъчен елемент. И тоя оценъчен момент към конкретни политически партии или лидери. Така, че търсихме общата тенденция в това какво медиите говорят за политиците. Пак казвам, може да не е самата медия, а тя да цитира даден политики или партия и т.н. И всъщност разделихме този дълъг период от 11 месеца на два под периода, като единия беше заложен периода от януари, до юни месец преди парламентарните избори и след втория период беше от юли до ноември включително, след изборите, като търсихме има ли всъщност разлика в отношението към двамата ключови политически редици в страната. И честно казано получихме интересни резултати. Тук веднага трябва да направим също разделението на печатни и електронни медии. Като резултатите показват доста така променено отношение сред печатните медии, конкретно спрямо личността на Бойко Борисов. Докато преди изборите отношението изразено в материалите в пресата, говоря абсолютно за почти всички наблюдавани. След това ще говорим малко по-конкретно разбира се. Отношението преди изборите така по-скоро в негативната част в скалата, докато след изборите, така има една масова миграция в по-позитивната страна на скалата. Като изразено отношение отново го уточнявам. За разлика от печатните и електронните медии, доста по-балансирано представят нещата, естествено там има движение, но там сякаш така се опитват да поддържа едно здравословно критично отношение, и към властта по настоящем , към изпълнителната властта. Което всъщност ни дава основание, че и големите търговски и обществени медии наистина успяват така едно балансирано отношение.
Водещ: Важно е обаче да кажем, къде е коментарът в медиите на случващото си? Има ли го достатъчно?
Добромир Живков: Ами до колкото си спомням основната част естествено от анализираните материали са в жанра информация-съобщение, което не често определено носи оценъчен характер. Всъщност малко под половината от анализираните материали има някаква изразена, по някакъв начин изразена оценка или цитирана нечия позиция, чиято също изразява някаква оценка. Но от гледна точка конкретно на коментара на анализа, 10% до колкото показват нашите резултати от всички анализирани резултати в жанра коментар или анализ.
Водещ: Това дали е достатъчно?
Добромир Живков: Не можем да го кажем, кой е обективния измерител, за да кажем дали е достатъчно или не. Нямаме такъв за който нали да можем да кажем. На някой ни се иска сякаш да са повече анализите и коментарите…
Водещ: Но пък има обективен измерител за присъствието преди и след изборите на двамата политически лидери. Там нещата как изглеждат?
Добромир Живков: Да, тръгнахме всъщност да анализираме. Сега ще се върнем на още по-конкретно. Аз отново се връщам към пресата, където наистина според нас е така основната, така находка, всъщност тази голяма миграция в позитивното отношение след изборите към личността на Бойко Борисов. Въпреки това обаче има няколко примера, които така излизат пред другите, като тотална промяна в тенденцията. Пак казвам, ако гледаме първите месеци, шест на годината медиите като „Атака”, като монитор, от части „Експрес”, „Телеграф” са медии, които са така крайно негативни в изразеното си отношение към Бойко Борисов, докато след изборите те минават в другия край на скалата, т.е. преобладаващо много по-голяма степен позитивни материали, материали с така положително по някакъв начин, положително изразено отношение.
Водещ: Има ли печатни издания, които се доближават така до нормалността на електронните медии?
Добромир Живков: Ами големите медии, големите печатни медии „Труд”, „24 часа”, така са по-големите, които „Стандарт” до някаква степен, които успяват да удържат така, да го кажа едно по-здравословно към властта след изборите. За тях също могат да бъдат дадени тези примери. Но проблемът тука е, споменах „Атака” които наистина също минават, вестник „Атака” който минава от едната крайност в другата, че сякаш проблема не е с партийните медии. Когото четем вестник „Атака”, ние знаем, че всъщност от там ще намерим позицията на партия „Атака” в края на краищата. С „Дума” по подобен начин стоят нещата, т.е. така открито анонсираното от дадено издание, принадлежност или свързано с дадена политическа сила бива одържано предполагаемо до голяма степен от читателите и те всъщност знаят, че там се изразява една конкретна политическа позиция. Докато медии, които се позиционират като, така независими медии, тези три издания са специално за които коментирах, най-вече „Монитор” с неговата с така от единия в другия край. Там е сякаш проблема, защото това са частни независими на пръв поглед медии, но всъщност се вижда, че при тях тенденцията така доста странно меко казано, стои на пред поглед.
Водещ: Обаче ако погледнем факта става дума за някаква зависимост очевидно?
Добромир Живков: Ами не можем твърдо да го кажем, има хора, които го казват така доста уверено. Аз не мога твърдо да го заявя, но това което виждам като резултати,така голяма степен на вероятност мога да кажа, че всъщност според мен нещата изглеждат така политически обосновани, като позиция на медията! И сякаш привиждам тук едно, така по-позитивно отношение, което не толкова пряко сякаш, не толкова непосредствено имам в предвид. Дори във времето цели някакви конкретни дивиденти, а сякаш може би бъдеще време една такава по-позитивна позиция спрямо изпълнителната власт настоящем би дала някакви дивиденти на собствениците, които така или иначе на тези медии, които споменах печатни могат евентуално да извлекат някакви ползи в бъдеще.
Водещ: До колко има други зависимости на медиите. Останете с нас, продължаваме след малко!
Водещ: Продължаваме да сме в студиото с Добромир Живков. Нека да погледнем сега общо медийната картина през годината. Какво видяхте?
Добромир Живков: Ами всъщност този детайл който до сега или по-скоро детайли, които до сега разисквахме определено мога да бъда и трябва да бъдат разглеждани така в по-глобален аспект, имайки предвид българската медийна среда. И всъщност тук се очертават най-общо няколко тенденции. Някой организации, които по-различен начин, с различни методики оценяват развитието на българската медийна среда, сигнализират, че – говоря за международни организации – сигнализират, че през изминалата особено и през тази година включително, тенденциите никак не са позитивни. Свободата на словото, отчита се така, че професионалното ниво на журналистиката в България постепенно спада, появява все по-често явлението цензурата, въобще явления наистина тенденция които пречупват едно така позитивно развитие, макар и постъпателно в последните няколко години, дори десет и повече мога да кажем в българските медии.
Водещ: И сигурно това е причината да падне индекса на свободата на словото.
Добромир Живков: Да, точно, точно това визирам конкретно също така, като тук неизбежно трябва да споменем и ролята, която оказва финансовата криза, нали това е така част от цялата картина, която категорично също нанесе сериозен удар върху така медийната среда и нейното развитие. И така ограничените финансови ресурси с които разполагат медиите, в не малка степен изиграха и тази роля на общо уважаване на средата, на състоянието на медийната среда. Сякаш, в България пък нали още по-конкретно този проблем който стои така от много години с медийната собственост, да се … всъщност така да има така открити регистри, които да могат гражданите, които имат интерес естествено да запознаят коя медия, чия собственост е. И от там вече всеки гражданин да се опитва, ако има интерес и желание, което също е много сериозен проблем. Вече да така си изгражда мнение, кога когато чете или гледа дадена медии, евентуално какви така интереси могат, тя по някакъв начин да защитава.
Водещ: През годината видя ли се някаква зависимост на медиите от рекламодателите? Защото това е другата зависимост, която по време на финансова криза е сериозен!
Добромир Живков: Да, значи аз лично не мога да коментирам, че някаква. Зависимост има до колкото търговските медии зависят изцяло от рекламата, но до колко рекламодателите налагат по някакъв начин влияние върху редакционната политика на медиите, ми е трудно да кажа. Вероятно има такива примери. Но това е по-скоро говорейки за националните медии, независимо печатни или електронни. Сякаш в различни разговори чувам индикации, че в регионалните медии, никак обаче не са добре от тази гледна точка. Защото в отделните региони свързаността между бизнеса и политиката, регионалните да речем било общини, кметства и т.н. местната властта, връзките са много тесни и ако там една медия се опита да поддържа по критична позиция спрямо местната власт, в общи линии бива притискана финансова в ъгъла, като местния бизнес се спира, да дава нали рекламни постановления на конкретната медия и т.н. Така, че при всички случаи в такива времена кризисни, натиска върху медиите категорично се увеличава, това си е като правило. И от друга страна пък ние трябва да реагираме със сякаш с още по-висока доза чувствителност на всякакви такива посегателства върху медиите.
Водещ: Всъщност медиите трябва да бъдат злото куче, което пази обществения интерес, нали?
Добромир Живков: Да, това е в един идеален вариант естествено.
Водещ: До колко нашите медии приличат на това зло куче?
Добромир Живков: Ами някои сякаш успяват да поддържат, именно можем така да кажем, че това проучване което ние направихме, това наблюдение почти целогодишно показва макар и така известен конфорнизъм, че медиите нали говорят за печатните след изборите, т.е. конфорнизки настроени спрямо изпълнителната власт в не малка степен, но въпреки всичко като цяло по-скоро изключение може да кажем, че са тези крайни обръщания на тенденциите. Едно обръщане на оптиката изцяло, отиване от едното позитивно в така от така негативно в позитивно към изпълнителната властта. Което пък по подобен начин в същите издания, които коментирах обръщат отношението си към Сергей Станишев след изборите в по-негативно в това което се демонстрирали преди изборите. Но всъщност има медии, обществените медии категорично изглеждат доста стабилни и това беше също така една интересна теза, която коментирахме преди време с експерти, че държавното финансиране на обществените медии спасява в тази криза до голяма степен или гарантира по-скоро професионалното ниво, поддържането на изпълнението на обществените функции. За разлика от търговските медии, където такава свиването на финансовия ресурс наистина е осезаемо. Но говорим сякаш само за медиите, но тук трябва да включим, че всяка и обществото, чувствителността, тази към работа на медиите, към свободата, към представянето на различни гледни точки и .т.н, и т.н. всички тези хубави неща, които си говорим. Тази чувствителност сред хората сякаш намалява, сякаш свикваме с по-тенденциозното представяне, сякаш българските граждани не се опитваме толкова да си даваме сметка когато черпим от някои медия, тя всъщност дали не ни по някакъв начин провокира или не ни предлага, не толкова обективна гледна точка и т.н. Т.е. сякаш все по-безкритични ставаме към нея. Гражданската позиция спрямо медиите, спрямо това, което трябва да бъдат в един идеален вариант на медиите, наистина сякаш се губи постепенно.
Водещ: Какъв ще бъде индексът ни на свобода на словото догодина?
Добромир Живков: Ами по никакъв начин не мога да го прогнозирам.
Водещ: Имайки тази картина обаче.
Добромир Живков: Ами не знам, ако нещата се съживят чисто финансово, това е една съвсем така хипотеза…
Водещ: Работна!
Добромир Живков: Работна да я наречем, да. Наблюдавайки нали и отчитайки, че съществува сериозен политически икономически натиск през тази година върху медиите, евентуално би могъл, постепенно той да умре. Но това си изцяло зависи също така и всички, които са на терена, всички субекти, това са самите медии с тяхната редакционна политика и естествено гражданите, които трябва по някакъв начин да бойкотират медиите, които им се струва, че не представят достатъчно обективно ситуацията в страната.
Водещ: Т.е. да гласуват с портфейлите си, когато става дума за печатните българските медии!
Добромир Живков: Да, това е, точно така това начина…
Водещ: А по отношение на електронните?
Добромир Живков: По отношение на електронните, там сякаш нещата наистина се поддържат, виждаме, че двете национални медии, големи частни имам предвид като рейтинг, търговски медии, Нова телевизия и бТВ. Сериозно инвестират и продължават да инвестират в новинарско съдържание. Емисиите се развиват, което е доста показателно според мен, че така информационната, информационния елемент в търговските медии е така сериозно застъпен, което всъщност е едно успокоение, че колкото и цялата медийна така среда и тона да се движи към едно олекотяване, към едно пожълтяване. Към така масово използване на шоустилистиката и т.н. Всъщност има отделни така признаци, че така нещата в голяма степен са стабилни, поне що се отнася до това медиите да осъзнават и тази си функция, не само да забавляват аудиторията, но също така и да информират обективно.
Водещ: Предстои ли махалото да се върне от крайно жълто в по-нормално положение?
Добромир Живков: Ами и аз в това отношение съм малко скептик, защото според мен, ако гледаме тази тенденция като развитие във времето предполагам, че или сме в пика или пък ни предстои в това отношение. Така, че не виждам поне тенденция към връщане обратно към по-сериозни, по-дистанцирани изказ, отпадането въобще медийния… на тази жълта фамилярна, фамилярен стил на изкази и представяне на новините.
Водещ: И последно да ви попитам. Наистина ли вече ще влезе като дефиниция понятието за цензура, неявяване на събеседник?
Добромир Живков: Ами неявяване на събеседник не само едната страна и то това от гледна точка на случая ако говорим за политика. Политическите субекти. Но пък не рядко според мен има примери медии, които примерно си избират да работят да речем с едни конкретни личности, ограничавайки може би умишлено кръга на гледни точки, които искат да бъдат представени във било печата или електронна медия. Така, че този процес в никакъв случай не е еднопосочен. Това цензура да, възможно е смисъл да се разглежда като цензура когато дадена политическа партия или политици игнорират дадена медия по тоя начин, но пък по същия начин и медиите в обратна посока действат, подбирайки си целенасочено понякога своите събеседници, представянето на съответните и гледни точки. Авто-цензурата е също е може би по-сериозния проблем, лично за мен наблюдавайки тук нашата картина през последната една две година. Според мен това сякаш е по-сериозния проблем, самата авто-цензура, която минава и така се дължи на редица тенденции негативни в медийната среда, тук значи не говорим само за редакционна политика, говорим и за атаките срещу журналисти, за разкритията за подслушване. Това са все събития, които по-малко сякаш навиват пружинката на авто-цензурата у всеки журналист.
Водещ: А може би досиетата също изиграха своята роля!
Добромир Живков: Да, значи авто-цензурата не можем да кажем, че се дължи точно и конкретно само, те са така поредица от събития, от тенденции, така цял … които въздействат включително и това което коментирах за финансовата криза и влошеното така, въобще финансово състояние и на медиите включително. Дори свитите рекламни бюджети през тази година след така години на увеличаващи се рекламни бюджети. Така, че наистина…
Водещ: Всъщност авто-цензурата обяснява липсата на достатъчно коментари може би, макар, че няма граница за достатъчност!
Добромир Живков: Да, няма граница за достатъчно, дори тука не количества, а по-скоро като авто-цензура дори и не излагане на всички гледни точки, дори отказ да се коментира дадено събитие или изтласкването му в периферията на интереса на конкретната медия при условие, че речем то може да бъде разглеждано конкретно събитие, така като значимо за обществото. Но на преден план понякога се подбират сякаш и умишлено събития, които не са толкова…
Водещ: Ако започнем да разграничаваме доверието и рейтинга, това дали ще е добре за индекса на свободата на словото в българските медии?
Добромир Живков: Да, доверието е ключов фактор, коментирахме го преди нашия разговор. Доверието, частните медии искат да измерват своя рейтинг, това естествено е пряко свързано въобще с модела на търговската медия, тъй като рейтингите убеждават рекламодателите, че това е техния подходящ канал, в който трябва да инвестират средства, за да стигнат до клиентите си. А рейтингът, нали исках да кажа за доверието всъщност вече. Изключително важно, но и това което вчера на конференцията беше коментирано във Фондация „Медийна демокрация” от различни експерти, че всъщност въпреки, че гражданите нямат доверие в редица медии, те продължават да ги ползват, да ги купуват, да плащат за тях. Като тук причините са различни, дали медията е безплатна или пък е с много ниска цена, хората не могат да си позволят.
Водещ: Или пък е достатъчно жълта!
Добромир Живков: Или пък е достатъчно атрактивна, за да привлече интереса на аудиторията. Но нещата са много различни, естествено различна гледна точка на това, че по никакъв начин не може да се търси препокриване между висок рейтинг и високо доверие. Напротив имаме много примери в България, които доверието и рейтинга всъщност в една медия са много различни, т.е. тя много се купува, много се чете, а пък всъщност доверието не е на много високо ниво.
Водещ: Надявам се, че Българското национално радио не е сред тези медии!
Добромир Живков: Ами и аз така мисля.
Водещ: Новините на турски език и референдумите, това беше на една от най-шумните теми на седмицата. Дали тази комбинация не печеливша, сега ще чуем коментара на професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Здравейте.
Водещ: Като чели юридическата почва е най-сигурна в този случай!
Нели Огнянова: Да юридическата почва по началото много помага, за да се формализира един разговор, защото хората обсъждат във всякакви посоки, а все пак нормата дисциплинира аргументацията.
Водещ: Да и кой би спечелил от един референдум, който да се изказва за неща, които са написани в закон, в правило, в лицензия?
Нели Огнянова: Това не е юридически разговор, който би спечелил, аз мога да предполагам кой би спечелил, биха спечелили тези, които не биха желали да се ангажират с вземането на решение, те биха спечелили. Защото те по този начин пращат топката в публиката и оставят хората да бистрят политика, така да се каже. Това изглежда демократично, но все пак да погледнем на каква цена ще бъде подобно решение! Какво казват нормите, напоследък хората, които говорят за референдума, за закона и за новините на турски, се позовават на някакви актове, които аз се съмнявам, че много от тях са чели. Първия акт на който се позовават е рамковата конвенция, свързана с националните малцинства. Наистина има такъв международен акт и в него има един текст, който казва, че националните малцинства трябва да имат свободата да се изразяват, разбира се. И че те имат право принципно да разпространяват и да получават информация на своя език, независимо от границите ни. Разбира се, това не изглежда спорно. Те трябва да имат достъп до информация и достъп до средствата за масово осведомяване. Разбира се, това не е спорно! С цел да се насърчава търпимост, за мене това е важната дума, търпимост и културен плурализъм, т.е. това е голямото, да не забравяме това е голямото, да не забравяме за какво говорим, търпимост и културен плурализъм. Движим се към националното законодателство и виждаме какво е направил законодателя в Закона за радиото и телевизията. Тези важни неща търпимост и културен плурализъм, той ги е записал в мисията на БНТ и БНР. Законодателя не е казал, аз искам от вас ето по този конкретен начин да осигурявате търпимост в обществото. Законодателя е казал, вашата мисия влиза да имате такива програми, че хората да виждат как вие работи за търпимост и културен плурализъм. Същевременно в закона за радиото и телевизията също общо е записано, че медиите могат да имат предавания и не на български език. Но закона казва, могат! Закона не казва, имайте новини на турски, например. През тази норма чл. 12-ти медиите могат да имат предавания и не на български език, минават най-разнообразни задачи. Например когато дойдат чуждестранни туристи през лятото, възоснова на тази норма има емисии насочени на европейски немски, френски, английски, насочени към туристите. БНР също има предавания, които не са български и БНТ има тези новини. И сега при тази конкретна правна среда, само в лицензията на БНТ е записано, че те предоставят новини, които са на майчин език на определен етнос. Така, че въпроса не е изнесен нито в международен акт, нито дори в закон не е решение, че…
Водещ: А до колко един…
Нели Огнянова: Решението е на програмно равнище!
Водещ: А до колко един референдум би могъл по някакъв начин, по правен път да спре или да продължи?
Нели Огнянова: Нека да си представим така, референдума след като хората кажат да или не, Народното събрание при необходимост отразява резултата от референдума в закон. Т.е. нека да гледаме на референдума като на едно, аз вече имах възможност да кажа, много мощно средство, черно-бяло което ще доведе до да или не. И след това отново всички въпроси, които се обсъждат, трябва конкретно да бъдат решавани. Не може да бъде записано в закона, какви точно средства, ще използват БНТ и БНР, за да изпълняват обществената си функция, съответствие с рамковата конвенция. Също така не ми се вижда възможно при тази рамкова конвенция, да се откажем в обществената мисия на БНР и на БНТ, да се съществува една такава политика по отношение на малцинствата, защото чувам да се казва „Нека да има такива предавания, но те да бъдат някъде по местни и регионални радиостанции, които са търговски и да освободим да речем БНТ от тези новини”. Струва ми се, че БНТ и БНР по дефиниция трябва да работят за всички категории български граждани, т.е. не можем да ги освобождаваме от това задължение.
Водещ: Да, защото в крайна сметка това е целта, нали.
Нели Огнянова: Това им е работата, те произвеждат съдържание за разнообразните категории, да.
Водещ: За всички. Много ви благодаря за този коментар проф. Нели Огнянова пред „Клубът на журналистите”. Накрая да ви кажа, че всъщност дали е полезно медиите да цензурират политиците, хрумва ми и тази мисъл, защото махленските закачи между политиците миналата седмица добиха библейски, а тази еротичен привкус. Кой печели и губи подобни водещи заглавия, ще покаже времето. Ние ще го разберем също така и от промените в медийното законодателство, всички бихме спечелили, ако медиите могат и искат да се държат като зло куче, което пази интереса на хората. Хубав ден.
Радина Ралчева е член на IPRA (International Public Relations Association), собственик и управител на Go Green Communications и преподавател в M3 College. Радина започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на GLOBUL, мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор в „Хохегер България“. 
Аз крада само по повод – рожден ден, имен ден и на Коледа. Пък аз, откакто се омъжих, крада всеки вторник. Не ме е срам – крада с повод и без повод… надлъгваха се дами от нашумяла преди време реклама на баници. Тя обаче може с пълна сила да се приложи към новата ситуация на медийния пазар и отношенията между печатните издания, от едната страна, и агенциите и сайтовете, от другата. В ябълка на раздора между тях се превърна авторското право върху съдържанието, което все по-често се използва в популярната услуга "клипинг". Казусът се разпали, след като вицепремиер от сегашното правителство призова държавните учреждения и министерствата да не се абонират за вестници през 2010 година. (Което само по себе си вече е абсурдно за всяка нормална държава). Така щели да спестят средства. Вместо това да ползват пресклипингите на агенциите. 
Водещ: Следващата тема, на която спираме вниманието ви в предаването „Събота 150”, е свързана с това какъв образ има страната ни през 2009 година по отношение на корупцията и свободата на словото. Ще спомена два относителни измерителя – Корупционният индекс на организацията „Прозрачност без граници”, според който България остава най-корумпираната в ЕС и класацията на „Репортери без граници”, която ни постави пак на последно място в годишния си доклад за свободата на медиите след Сърбия, Танзания и Того. Наш събеседник сега е Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на организацията Програма „Достъп до информация”. Добър ден. 
Константин Тилев е роден на 3 юни 1952 г. в Бургас. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" специалност радиожурналистика. Има няколко специализации по бизнес и мениджмънт във Великобритания и САЩ. Започва кариерата си в Българското национално радио, където работи допреди 16 години. Основател е на първото частно радио FM+. Познат е и като общински съветник.
Уважавай тръпката на жена си, ако се влюби в друг. Нидал е рожба на студентска любов между българка от гара Левски и сириец от Дамаск. Родителите му се развеждат, когато той е на 7 г. , а брат му на 5 г. Момчетата учат в интернати, по-късно Нидал заминава за Сирия. Връща се в София и първо учи в МЕИ, но напуска и започва работа като хамалин в ЦУМ. Чете като луд, самообразова се и записва режисура във ВИТИЗ. След "Ла донна е мобиле, днес мечтае за нов игрален филм. Бивш изпълнителен директор на БНТ. 
