в. Пари | Светлана САВОВА, управляващ директор на V+O communications | 2009-12-22

Изминалата година беше здравословна и добра за отрезвяване на бизнеса като цяло. Година, която ускори процеси, отлагани с елегантни извинения. За PR пазара ще кажа с радост, че се обърна по-фокусирано внимание върху стратегическото консултиране, интелигентното разчитане на тенденциите, сериозен поглед към вътрешната комуникация и подготовка за реакция по време на криза.
Прогнозите ми за 2010 г. са оптимистични. Добрите процеси от 2009-а ще продължат да се развиват. Маркетинговите бюджети ще отбележат ръст. Разпределянето им ще бъде умерено консервативно и разумно. Здравословните процеси доведоха дoтам, че истинската роля на една PR агенция наистина започна да се разбира и оценява. През следващата година клиентите ще искат стратегическо консултиране, вътрешна комуникация, пъблик афеърс, дигитален PR.

Стр. 18

в. Пари | Мария ГЕРГОВА, управляващ директор на United Partners | 2009-12-22 

Годината не беше лека, но затова пък беше интересна. Аз вярвам в поговорката, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Има лек спад в PR бизнеса, основно в работата ни за компании от финансовия сектор и недвижимите имоти. При останалите компании се наблюдава по-внимателно отношение при планиране на бюджетите, но не бих казала, че има сериозни разлики в сравнение с 2008 г. На Запад се забелязват първите знаци на възстановяване от кризата. Ясно е, че при нас те ще дойдат със закъснение, но самият факт, че започва да се говори за край на кризата, ще създаде по-спокойна среда за работа, което ще се отрази положително на планираните бюджети. Трудности пред бизнеса има, но те всъщност са предизвикателство как да направим работата си по-ефективна. Мениджърският екип на Юнайтед Партнърс вложи много усилия в подобряване на ефективността и структурата на агенцията тази година. Така ще направим развитието по-стабилно и клиентите по-доволни. Клиентите занапред ще искат по-разумно планиране и изразходване на бюджетите. По-креативни кампании. Повече дигитален PR.

Стр. 18 

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА |2009-12-22 

- Основната ни цел е да създадем рекламен чадър от много маркетингови елементи и услуги

- Изглежда много просто, но понякога точно простите идеи са най-успешни

Изпълнителният директор на рекламна агенция Advertising Prodigy Никос Асикос е от хората, които вярват, че рецесията предлага повече възможности за промоционалния маркетинг, отколкото проблеми. Разговаряме с него за най-често срещаните спънки пред ефективността на промоциите като бизнес и какви са средствата за преодоляването им.
"Живеем в дните на отстъпките и намаленията", простичко казва Никос Асикис. Той е убеден, че въпреки лошия период, през който преминава рекламният бизнес, в по-печелившата позиция са онези, които се фокусират в лице-в-лице (one-to-one) комуникацията, търсеща индивидуалния подход към потребителя. И сега не е времето да се гради имидж, а да се стимулират продажбите. "Когато хората влязат в магазина, не избират непременно марките, които са видели вечерта по телевизията, а търсят онова, което им е най-изгодно", обобщава изпълнителният директор на може би най-новата рекламна агенция на българския пазар.
Advertising Prodigy е регистрирана в края на 2007 г. в Гърция, а в края на февруари тази година стъпва в България и взема нетипичното за рекламна агенция решение да се листва на българската борса. "Знам, че е малко необичайно, но нашият бизнес план е експанзията на компанията на Балканите", обяснява Никос Асикис. И продължава: "Избрахме София за център на тази дейност. Основната ни цел е да създадем рекламен чадър от много маркетингови елементи и услуги."
В България Advertising Prodigy разполага с шест души постоянен екип, които се грижат за обслужването на клиентите, но заедно с хората, които се наемат за реализирането на промоции и кампании, агенцията достига над 300 души. По думите на Асикис компанията влиза в ролята на инструмент за нуждите на маркетинг мениджъра и затова в портфолиото им от услуги влизат разнообразни решения – от промоционални активности, през производство на тв реклами, бенчмаркинг (сравнителен анализ – бел. авт.), мониторинг на конкурентите, предложения за нови рекламни канали и т.н.
Сред клиентите й са Germanos, HTC, Sony Ericson, Henkel. Асикис определя като ключова цел на агенцията през 2010 г. да увеличи броя на клиентите си и размера на екипа си в България. Планира и да отвори нови офиси в Македония и Кипър. "Може би и в Румъния, но това ще е по-скоро третата стъпка", коментира той.
Според Никос Асикис един от най-големите проблеми на промоционалния маркетинг е, че клиентът получава информация за това как протича промоцията едва след края й и няма възможност да реагира, ако тя не върви добре. Той казва, че системата за раздаване на подаръци на потребителите също не е съвършена и много от тях се губят, докато стигнат до консуматора. В стремежа си да намерят решение на тези проблеми, които често поставят под въпрос ефективността на промоциите, Advertising Prodigy патентоват своя инструмент Barcode Game, който по думите на Асикис е комбинация от софтуер и начин на мислене, специфичен подход към клиентите.
"Според маркетингови изследвания, които анализират промоциите, потребителите вече не вярват в лотариите, дори ако подаръците имат голяма стойност", разказва той. И уточнява: "Предпочитат да спечелят веднага нещо малко, но със сигурност. Затова основната ни стратегия с Barcode Game беше, че всеки печели веднага."
Според Асикис, особено във време на финансова криза, задачата на рекламната агенция е не само да насърчи продажбите на мястото на продажба, но и да увеличи трафика в магазина с нови потенциални клиенти. По този модел с помощта на Barcode Game те са реализирали успешно кампании за Germanos, Sony Ericsson, MTV, концертите на Tiesto, Linkin Park, Depeche Mode. "В момента провеждаме коледна кампания за Vodafone. В преговори сме и с клиент в България, но все още не мога да съобщя името му", казва той.
По думите му една от кампаниите, които постигат най-добри резултати, е тази, която реализират за веригата за мобилни телефони и аксесоари Germanos в Гърция. "Концепцията ни е, че раздаваме на потребителите специални карти за участие в игра, всяка с уникален баркод, и ги каним да посетят магазина на Germanos, за да видят какво печелят", разказва Никос Асикос. И добавя, че основните им послания са, че всеки печели, и то веднага.
Според Асикис неработещият маркетинг е да убеждаваш клиента да си купи нещо. "Старите техники за насърчаване на продажбите не се посрещат добре от потребителите", казва той. И обяснява: "Когато потребителят отиде в магазина и даде промоционалната карта на продавача, тя минава през баркод скенер, който е свързан с компютър. Когато продавачът сканира картата за игра, потребителят веднага разбира какво печели и си получава подаръка директно в магазина. Може да бъде телефон, фотоапарат, телевизор или пък купон за отстъпка."
Резултатите от последната им промоция за Germanos са 25% увеличение на продажбите и 42% участие на потребителите в игра при обичайно 7% за класическите промоции според анализите на компанията.
За Никос Асикис обаче по-важният момент е, че клиентът може да извършва постоянен мониторинг на активностите чрез софтуера на Barcode Game. "Всичко се наблюдава онлайн. Бранд мениджърът може да следи денонощно развитието на промоцията", обяснява той и добавя, че клиентът може да проследи също така всички детайли в даден магазин – колко потребители са участвали, какви подаръци са били спечелени, каква част от ваучерите за намаление са използвани.
"Изглежда много просто, но понякога точно простите идеи са най-успешни", завършва с усмивка Асикос.
Стр. 5

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-21

Последователност и постоянство – от това се нуждаете по време на криза

Визитка

Кой е Джон Далтън

Джон Далтън е директор на London School of Public Relations (LSPR) Великобритания и LSPR Worldwide, както и член на Института по стратегически изследвания.
От 1997 г. насам пътува до различни страни, за да чете лекции по PR, като в момента преподава на професионалисти в Индия, Русия, Латвия, Полша, Турция, Хърватия, Словения, Чехия и САЩ.
През 2001 г. Джон изнася реч на първата среща на консултантските асоциации по PR в Индия. Присъединява се към Медийна група Дейвид Гейм като консултант и развива мрежата от медийни училища, които включват и LSPR.
Джон основава LSPR и остава директор и автор на цялостната му концепция и съдържание.

***

- Господин Далтън, какви са последните тенденции в управлението на репутацията?

- Всички нови тенденции в тази област са свързани с управлението на репутацията в интернет. За големите фирми става все по-важно дали са разпознаваеми в мрежата и как ги възприемат различните общности. Така че все по-често говорим за онлайн репутация. Ще ви дам един пример. Живеете във Великобритания и си купувате нова, луксозна и скъпа кухня. Впоследствие се оказва, че не сте доволни от нея, и искате да се оплачете. Ако това се беше случило преди няколко години, сигурно щяхте да пуснете писмо до компанията и да чакате няколко месеца, докато ви отговорят. Ако това се случи сега, ще направите клип, ще го качите в някои сайт от рода на youTube и ще имате реакции и резултат веднага. Това ще привлече вниманието на компанията производител и тя ще бъде принудена да действа на момента. Този пример е показателен за това, че контролът върху интернет и социалните медии в него е невъзможен. Друг пример – този септември Google пусна инструмент, който позволява, когато влизате в определен сайт, да оставяте бележка с коментар за съдържанието в него. Тенденцията е да управлявате, доколкото е възможно, името си и мнението на хората за вас в интернет. Важно е компаниите да знаят, че хората винаги ще говорят и лоши, и хубави неща за тях. Да поддържаш добра репутация означава ползите от тези мнения за теб да са повече от негативите.

- Ако говорим за поддържане на репутация чрез традиционните медии?

- Там ситуацията е сходна – марката трябва да бъде разпознаваема и да запази ядрото от своите клиенти и потребители. Тук нещата почти не се променят. Основните предизвикателства са в интернет.

- В условията на криза трябва ли компаниите да комуникират повече?

- Не мисля, че кризата трябва да предизвиква някаква промяна в комуникацията, още по-малко пък да ви накара да комуникирате повече, без реално да имате нужда от това. Последователност и постоянство – от това се нуждаете по време на криза, не от излишна комуникация. Клиентите искат гаранции, служителите също. Но в тези турбулентни времена компаниите няма как да им ги дадат. Когато не можеш да изпълниш нещо, по-добре не го обещавай, защото ще разочароваш хората. Много е важно да разберете какво искат клиентите ви и да им го предложите, да го рекламирате.

- Как се променя разбирането за корпоративна социална отговорност?

- Това, което компаниите се опитват да направят, е да превърнат КСО в стратегия, а не да я оставят на ниво краткосрочна програма. Другото интересно нещо е, че компаниите дефинират КСО по различен начин. Хората не влагат в корпоративната социална отговорност някакво строго определено значение. С течение на времето се стига до промяна в разбирането – първоначално тези практики се възприемаха като филантропия, а сега като КСО. Може би това се дължи на факта, че филантропията е хубава идея, но не е достатъчна. Да дадеш пари за нещо невинаги означава, че ще решиш проблема. Тенденцията е да се ограничава необоснованото даване на пари за нещо, а да се търсят работещи идеи.

- Мислите ли, че компаниите са подготвени с т. нар. възстановителни стратегии? Когато кризата приключи, може ли фирмите да се окажат неподготвени за новите условия?

- Възстановителните стратегии са нещо, което не съм убеден напълно, че съществува. Всичко зависи от това в кой сектор работи компанията и какво е състоянието на пазара. Компаниите трябва да имат дългосрочни стратегии, да планират, да изследват риска.

Стр. 21

в. Новините днес | Павлина ЖИВКОВА | 2009-12-21 

В два поредни броя вестник НОВИНИТЕ ДНЕС представя коледните изповеди на бизнесмена Красимир Гергов. Темите на тези изповеди са медиите в условията на финансова криза, лоялността, отношението бизнес-политици и греховете, които не може да прости.

-Г-н Гергов, прогнозата на финансистите е, че кризата в България ще продължи най-малко до 2011 г. Как ще се отрази това на рекламния и продуктов пазар?

- Кризата наистина ще продължи най-малко до 2011 г. Въпреки това обаче смятам, че повечето фирми трябва да са оптимисти, че в 2011 г. кризата би трябвало да е приключила. Затова очаквам повишения на рекламния пазар догодина, тъй като много компании имат запазени резерви от тази година. Тя не беше чак толкова лоша, колкото се очакваше по отношение на продажбите за най-масовите продукти. Това ми дава основание да смятам, че компаниите ще инвестират, за да постигнат по-висок пазарен дял. Сигурният начин за успех в тази посока е повишаване на рекламните усилия.

- Каква е перспективата за пазара на луксозни стоки в България?

- Тази перспектива се е отдалечила малко във времето, тъй като и тези, които имат възможност да си позволят луксозни стоки, са в задръжка Винаги на пазара на луксозни стоки обаче остават места за правене на бизнес, които след една-две години, когато ситуацията се промени и най-луксозните клиенти биха се върнали в най-луксозните места за продажба, те ще са заели тези ниши.

- Как ще се отрази на телевизиите изискването за 25% българска продукция, записано в преходните и заключителни разпоредби на Закона за радио и телевизия?

- Тези 25% са нещо измислено, изсмукало от пръстите на неколцина български продуценти. "Шоуто на Слави", примерно, не е сред тях, но така или иначе, този закон обслужва и неговите интереси, т.е. те имат интерес от условието за въпросните 25%. bTV, например, в момента има 45% външна продукция, но не смятам, че подобно изискване би било честно да се постави пред малки телевизионни компании като тв "Европа" и подобни на нея, които ще бъдат в невъзможност да изпълняват тези 25% без повторенията, тъй като това е голяма част от тяхната програма Такова изискване не съществува и никъде в Европа по отношение и на големите телевизии и ако някой може да ми даде пример за повече от 10%, аз съм готов да приема изискването за нормално. В Евро па се държи на това да има 50% европейска продукция, а не на това колко процента да са външна и колко да са собствена продукция на телевизията Това според мен е дискриминативно желание от страна на продуцентите към медиите, които всъщност рискуват и инвестират в този бизнес.

- Бихте ли направили прогноза за развитието на телевизията в България по отношение на формати и програми?

- България е един феномен в момента, тъй като формати като Big Brother, Survivor в останалите страни са доста изчерпани, а тук са едни от най-дълго живеещите формати. Смятам, че те вече са накрая на своя живот и може би сега в България ще се появи някой, който ще произведе за пръв път дълъг и хубав български сериал.

- Във ваше интервю твърдите, че журналистиката е длъжник на инвеститорите. Бихте ли развил тезата си?

- В последните 20 години много хора инвестираха в медии, някои опити бяха успешни, други се оказаха неуспешни, но така или иначе, тези опити продължават. В тази връзка аз не смятам, че журналистите, които са работели в електронните и в печатни медии, са били твърде лоялни към своите работодатели. I Знаете, че това е професията, която може да1 се кандидатира за българските рекорди на Гинес според това колко често журналистите си сменят медиите, съответно и работодателите. Разбира се, има и журналисти, които не са напускали медията, в която са започнали кариерата си. Смятам, че те са по-значими и не само заради лоялността си към работодателите. Те би следвало да имат предвид, че техните работодатели са инвестирали в тях. Зад тази малка на пръв поглед инвестиция стоят много големи усилия, много сериозни бизнес планове и милиони договори, що се касае за национални медии. И би следвало да имат предвид, че трябва да са лоялни към колегите си и към всички проекти. Смятам, че над всичко не стои свободата на словото, а бизнесът на този, който би могъл да създаде свобода на словото. Тъй като свобода на словото може да съществува само ако има приходи от реклама. Това единствено прави журналистиката свободна.

- Това не намалява ли професионализма за сметка на комерсиализацията?

- Има такъв момент, разбира се, и никой не може да го отрече. Но в същото време най-добре е да има баланс. В момент на криза наистина може да има комерсиализация, но това е единственият начин медиите да издържат на кризата и да продължат да съществуват. Считам, че журналистите трябва да бъдат максимално лоялни към медията и да бъдат нетърпими към всяка една журналистическа перверзия, защото съм сигурен, че в журналистическата среда се знае много добре кой какво прави извън правилата

- Как ще коментирате оправданията на наши колеги за агентурното им минало?

- Много ясно трябва да се разбере, че едно е да си бил агент, друго е да си правил доноси, които нямат нищо общо с престъпността в една държава или с нейната сигурност. Така например, аз смятам, че всички агенти на Шести отдел, на Шесто управление, които са разработвали интелигенцията на България, както и всички хора, които са във въпросния отдел на това управление, са се занимавали с типични доноси. Като един агент Димитър, който е писал за интелигенцията по най-зверски начин, намесвал се е в личния живот на тези хора, той е уволнявал и преценявал кой да бъде в предаването му, кой да заема управленски пост в телевизията, кой да пътува в чужбина Тези донесения са постъпвали в Шести отдел, оттам са отивали у човек на прикритие в БНТ и той е вземал мерки срещу журналистите. Това нещо в момента продължава да се случва в българската преса Той си избира хора, които поканва на вечеря, ако не отидат, ги смята за мръсници, следва шамар от неговите доноси във вестниците срещу този журналист. Ако хората случайно се съгласят да отидат на вечеря, той им задава въпроси.
Ако те не отговорят, пак следва шамар. Мога да дам много примери с хора, които са получавали най-лични епитети, и може би ще трябва да се направи анализ, да се съберат всички етикети, които той е давал на журналистите. Да видите какъв списък ще се покаже. Освен това този агент Димитър съди всички по-важни телевизии в България. Няма личност в тези телевизии, която да се е изявила и той да не е завел дело срещу нея. За голямо негово съжаление обаче предишният главен прокурор Филчев вече не е на власт, за да вкара някой и друг журналист в затвора или да го привика в прокуратурата Мога да кажа на всички журналисти и медии, че агент Димитър вече няма съответните връзки в прокуратурата и съда, така че спокойно можете да кажете всичко, което мислите за него.

***

КРАСИМИР ГЕРГОВ е роден на 30 септември 1961 г. в София. Завършва "Спортна журналистика", "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" и специализира World Report в CNN, Атланта и Лондон. Професионалната му кариера се развива в маркетинга, рекламата и консултирането на медии. Гергов инвестира активно и в развитието на туризма в България. Страстен любител на голфа, създава българското голф общество и започва изграждането на най-красивите спортни комплекси в страната.

***

Джазът, още една страст на бизнесмена
Красимир Гергов е прочут с неукротимата си страст към джаза. Има завидна колекция от винилови плочи и дискове. Неговата философия е, че всеки има място под слънцето, т.е. на пазара, който се саморегулира. И че естественият подбор е валиден както за класиката, така и за чалгата. Самият той не слуша попфолк, но не го отрича. Ненавижда думата "забрана", тъй като е наситена с негативни флуиди.

Стр. 7

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I2009-12-21

Тя ще се заеме със създаването на нова рекламна концепция за марката.

От януари 2010 г. криейтив обслужването на "Загорка" (част от Heineken) се поема от рекламна агенция Publicis MARC. Агенцията е спечелила конкурс за създаване на нова комуникационна стратегия на марката, който започна още през есента на 2009 г. По непотвърдена информация сред другите участващи са били още Leo Burnett, Oglivy Sofia и Brigada BBM.

Publicis MARC ще реализира всички медийни активности на "Загорка" в дългосрочен план. Изпълнителният директор на рекламния холдинг Николай Неделчев коментира, че са предложили няколко различни творчески платформи, като спечелилата идея била избрана след тест върху потребители. "Изключително сме щастливи от възможността да работим на стратегическо ниво за "Загорка" през следващите години", каза още той.

Маркетинг мениджърът на "Загорка" Дончо Хаджиев също потвърди, че последната дума за избор на криейтив агенция са имали консуматорите, които са харесали най-много идеята на Publicis. Хаджиев добави, че можем да очакваме новата реклама на "Загорка" в началото на следващия бирен сезон.

Снимка: Велко Ангелов, вестник "Капитал"

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-12-21

Организаторите на Националния конкурс за млади фоторепортери „Шаварш Артин” обявиха победителите в различните категории на пресконференция днес. Голямата награда спечели Борис Войнарович, от вестник „Експрес”, в раздела „Социални”със снимката „Самоубийство”. В категорията „Фотоесе” приза получи Добрин Кашавелов от агенция „Circle” за цикъла „Абитуренти”. Димитър Кьосемарлиев, от вестник „168 часа”, спечели раздел „Политика” с фотоса „Аргументи”. В категорията „Портрет” отличието взе Велизара Георгиева с „Доверие и страх”. В раздел „Спортна фотография” победител стана Георги Георгиев от сайта VisitBulgaria.NET. На пресконференцията отличията в отделните категории на конкурса обявиха Рада Петкова, председател на „Клуба на фоторепортера”, Евгени Димитров, управител на агенция „Булфото” и Крум Стоев, секретар на Клуба. 

	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 675 KB  размери: 1635X2453 px  Голяма награда: „Самоубийство” – Автор Борис Войнарович от вестник "Експрес" Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 239 KB  размери: 1008X1511 px  Раздел „Политика” „Аргументи” – Димитър Кьосемарлиев от вестник „168 часа” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 335 KB  размери: 1400X2100 px  Раздел „Спортна фотография”  "Ярост" – Георги Георгиев от VisitBulgaria.NET Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 852 KB  размери: 1814X2722 px  Категорията „Портрет” „Доверие и страх” – Велизара Георгиева  Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 704 KB  размери: 1982X2979 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 1 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 700 KB  размери: 2800X1906 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 2 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 419 KB  размери: 1863X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 3 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 808 KB  размери: 1863X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 4 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 581 KB  размери: 1888X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 5 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.

 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-20 

Управляващите предлагат 1/4 от телевизионните предавания да се правят от външни компании. С повторенията делът би нараснал до 50 на сто
Да водим ли за ръка клиента до продуктите с марка Made in Bulgaria? Или да ги оставим те сами да намерят пътя? Седмицата роди нов аспект на този почти 20-годишен спор. Той се очертава интересен, тъй като не заляга в окопа на все по-оредявашите родни стоки, сражаващи се с китайската продукция. Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме закон, с който да задължи националните телевизии да поръчват поне 25 на сто от предаванията си на външни продуценти.
Измененията са част от поправки в Закона за радио и телевизия, които през седмицата бяха приети на първо четене. Тяхната цел по принцип бе да хармонизират законодателството ни с най-новата европейска директива, отнасяща се до все по-голямото разнообразие от медийни услуги. Тъй като в нея не пише нищо за увеличаване на продуцентските квоти, пасажът с 25-те процента може да бъде наречен "българския принос" към общостната рамка.
ЕС отдавна е определил разумната долна граница за външни продукции в програмите на телевизиите – поне 10 на сто. Същата вече влезе "на въоръжение"
и в българския Закон за радио и телевизия през 2000-а, когато страната ни все още се бореше за членство. Сега обаче кабинетът неочаквано решава да вдигне ставката два пъти и половина. Нещо повече – 25-те процента не включват повторенията. На практика това означава, че заедно с тях общото времетраене на външните продукции ще набъбне до около 50 на сто от цялото програмно време на телевизиите.
В мотивите към законопроекта липсват пояснения какво налага увеличаването. Министерският съвет посочва само, че духът на евродирективата е да насърчава европейското творчество. В същото време българският й вариант превежда дословно и онзи параграф, според който "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време… трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно". Правителството обаче въвежда и допълнително разграничаване между български и европейски продуценти.
Идеята не се харесва изобщо на шефовете на родни телевизии. Според тях намеренията на кабинета са грубо вмешателство в редакционната им независимост. .Договарянето между операторите и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне – коментира от името на всички изпълнителният директор на асоциацията на частните електронни медии АБРО Гриша Камбуров. – Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като осигурява предимство на другата. И сега някои телевизии предоставят на външните продуценти програмно време, което е над изискванията по закон. Това се случва
със съгласието на двете страни, а не с принуда. Асоциацията предлага в окончателния вариант да се запази вече регламентираната квота от 10 на сто."
По принцип всяка теоретическа недомислица може да се избегне в практиката, но въпросът е кому е нужно да се стига дотам, коментира неофициално и шеф в частна телевизия. Помислете какво се случи, когато преди 4 години забраниха със закон телевизионната реклама на твърдия алкохол, пита той. Не е ли пълен днес ефирът с реклами на точно такъв алкохол, които по един или друг начин заобикалят ограниченията. Да ни задължат да дадем 1/4 от програмното си време на външни продуценти, па били те и български, е все едно да задължат населението на всеки три вносни бири да пие и по една местна. Ако наистина Народното събрание въведе по-високата квота, сутрешните блокове и съботно-неделните политически коментарни рубрики веднага могат да се превърнат във външни продукции, с които тя да бъде запълнена, без реално нещо да се е случило. Просто ще се отвори повече работа на счетоводителите, коментира още той.
Сред телевизионните босове има и хора, които одобряват идеята на кабинета. "БНТ не възразява срещу предложената промяна – каза през седмицата шефката на БНТ Уляна Пръмова. – По този начин българското законодателство ще отрази специфичните национални реалности и ще даде възможност за развитие на многообразието на произвежданите от независимите продуценти продукти. Важно е обаче в тази квота да влизат и повторенията."
Идеята за намеса на държавата в програмната политика на телевизиите не е съвсем нова. Тя тлее в публичното пространство вече няколко месеца. По-специално – откакто част от каналите започнаха да излъчват турски сериали в праймтайма си. Пръв за нея заговори един от най-влиятелните на продуцентския пазар – Нико Тупарев. В интервю за "L’Europeo" през есента той каза, че не е нормално bTV да прави толкова големи печалби от "Перла". Както "ТЕМА" вече писа, поредицата счупи всички рейтингови рекорди, въпреки че на гърба й вървяха две от предаванията на Тупарев -
VIP Dance u "Цената на истината". Всички те бяха излъчени от Нова. От около година телевизията стои плътно зад идеите на продуцента. В същото време Тупарев е персона нон грата в bTV. Засега първата национална телевизия печели категорично рейтинговата война с втората и обира каймака от рекламите, въпреки усилията на Нова да промени статуквото.
Ако държавата се намеси във въпросната война, скоро зрителите ще имат възможност да разберат от собствен опит възможно ли е любовта им да се направлява като "Пършинг" с помощта на административни мерки. След това всички по телевизионната "хранителна" верига ще разберат, че истинският проблем не е в това кой колко неща прави, а как ги прави. В момента продуцентските компании наистина изпитват затруднения. Те обаче са не да се доберат до екрана, а как да задържат зрителя пред него. В този аспект премиерът Бойко Борисов вече направи всичко, което бе по силите му – гостува когато и където можа. Сега е време и продуцентите да се понапънат и сами
да открият нови способи за привличане и за задържане на аудиторията. През седмицата например Нова телевизия пусна новия си ледоразбивач в праймтайма – "Шоуто на Иван и Андрей". На старта двамата веселяци признаха, че чакат възможността да правят ежедневно хумористично вечерно предаване от 10 години. Оказа се, че вероятно от вълнение те в последния миг са забравили да вземат със себе си най-важното -екипа, който да им слага хумора в устите. Подобно е и положението с другото развлекателно предаване, за което Нова всяка събота отделя по 8 часа -"Станция Нова". С него също е по-вероятно да се разплачеш, отколкото да се разсмееш.
***
Продуцентът Магьрдич Халваджиян: Искаме пари за сериали, не за нови риалитита
Г-н Халваджиян, защо е това изискване за 25 на сто външни продукции в националните телевизии?
- Западният пазар се е намествал и се е оформял с години. Нашият се развива по друг начин. Но в крайна сметка нали целта е той също да заприлича на европейския? Е, като председадел на асоциацията на независимите продуценти предоставих на Министерския съвет една справка, предоставена ми от Брюксел. От нея става ясно, че външните продукции са средно 35 на сто от телевизионните предавания в евросъю-а. Най-ниско е нивото в Чехия – 25 на сто. В Скандинавските страни обаче то достига до 55-60. ЕС казва: минимум 10 процента, на практика те са поне 25. У нас тези 10 са бариера, над тях не се мърда.
Тв босовете обаче не са съгласни и казват, че някои от тях и сега отпускат повече време на продуцентите?
- Но повечето не спазват и тези 10 процента, които законът ги задължава. При тях на практика външни продукции няма. Ако телевизиите отпускат повече пари, те могат да се вложат в телевизионни сериали. Очевидно дойде тяхното време. Но вместо да правим наши, купуваме от Турция и Аржентина. Изнасяме пари, вместо да ги даваме в България. Да, знам, че е по-лесно да се купи евтина чужда стока, вместо да се произведе по-скъпа. Печалбата от вноса е гарантирана, при това без големи разходи и усилия. Затова и телевизиите предпочитат да влагат минимално, а да прибират максимални приходи. Тук обаче идва въпросът за подкрепа на българската култура, артисти, режисьори, за реклама на България, ако щете. Помислете си каква невероятна реклама си направи Турция с "Перла". А ние дори й платихме, че си я направи, вместо тя да плати на нас.
Ако големите телевизии, които също са чуждестранна собственост, отделят още 10 на сто от печалбите си да купят външни предавания, а не да изнесат и тях в чужди сметки, от тях ще спечели българската икономика. Нужен е и малко протекционизъм.
Лично аз помня поне 4 ръкостискания между шефове и продуценти с анонс, че ще се прави най-скъпото тв предаване в българския ефир. После някои от тях се оказваха, меко казано, неуспешни. Какво ще отговорите на мнението, че проблемът не е в това кой с колко време разполага, а как го използва? "Перла" би всички реалитита, но тук едва ли са виновни квотите, а това, че всички останали пеят и танцуват, заформят скандали или си вадят кирливите ризи.
- Съгласен съм. Но нали точно с това започнах: не искаме пари за нови риалитата, а за сериали. Сега интересът е насочен към тях и затова е време да се създаде качествен български.
Продуцентите не са виновни, че телевизиите в момента искат танцувални шоупрограми и риалитита. Операторите са ни го поставили като задача и затова ние го правим. Не можем да отговаряме и за грешките в позиционирането на външните продукции. То също е приоритет на програмните директори. Нас могат да ни обвиняват, когато продуктът не е интересен. А за да е интересен, трябват пари. А защо да се инвестира, когато може да се вземат неща наготово? Затова и искаме държавата да се намеси.

Стр. 24 – 25, 26

сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ, Ана ГЕОРГИЕВА I 2009-12-20 

МВР отново е неубедително в искането да следи в интернет, защото е компрометирано от предишните си ръководства

"Безконтролно следене в интернет на МВР", "тотален контрол на службите върху мрежата". Това са изразите, които се утвърдиха като най-използвани по темата дали вътрешното министерство да има достъп до онлайн комуникациите. Острият тон в дебатите не е случаен.
Опитите за налагане на следенето в интернет започнаха по времето на министър Румен Петков.
В началото на 2008 г. МВР поиска новите правомощия без парламентарно обсъждане. Регламентът за достъп до мрежовите комуникации беше разписан в една вътрешна наредба под номер 40 на министерството. В нея беше дадено право на "пасивен технически достъп" чрез компютърен терминал до данни, съхранявани от интернет доставчиците и от мобилните оператори – информацията за контактите в мрежата без тяхното съдържание. Това моментално предизвика протести и отпор от страна на правозащитни организации като "Електронни граници" и "Цифрови свободи", фондацията "Програма достъп до информация" атакува наредбата във Върховния административен съд. През юли тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата. В края на годината обаче последната инстанция – петчленка на съда, отмени наредбата и посочи, че не е предвидено препращане към НПК, законите за специалните разузнавателни средства и за защита на личните данни, в които са разписани предпоставките за достъп до данни, свързани с личния живот.
Още в началото на 2009 г. по искане на МВР и ДАНС в парламента започна обсъждане на промени в Закона за електронните съобщения, които да разрешат интернет следенето. Месец по-късно повечето поправки бяха отхвърлени въпреки становището на вътрешното министерство, че ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи. Президентът не наложи вето, но подписа промените с "особено мнение" заради ограничения достъп на МВР. Все пак беше записана процедура за интернет следене, но от вътрешното министерство я обявиха за прекалено тромава.
През март поправките бяха внесени отново и през април пленарната зала
първоначално ги одобри. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов от НДСВ обаче поиска прегласуване. След събиране на картите на отсъстващите депутати интернет следенето отново беше отхвърлено.
Дни преди края на мандата на тройната коалиция вътрешният министър Михаил Миков за пореден път се опита да прокара промените. Ходът му беше безпрецедентен – проектът и мотивите към него бяха внесени в парламента с гриф "Секретно", което изключваше всякакво публично обсъждане. НДСВ обаче негласно беше минало почти изцяло в опозиция, проектът не беше разгледан, а мандатът приключи.
Новият вътрешен министър Цветан Цветанов подходи по-предпазливо, като веднага обяви, че ще търси диалог по въпроса с неправителствените организации. Шест месеца по-късно той внесе законопроект, съобразен с решението на ВАС и с голяма част от предишните критики. Според новите идеи исканията за интернет следене и разрешенията на съда ще се завеждат в специални регистри. Комисията за защита на личните данни и специална парламентарна комисия ще наблюдават за спазване на правилата. МВР ще изготвя ежегодно статистика, която ще предоставя на НС и на Еврокомисията. Записана е глоба от 1000 до 5000 лв. за маловажни нарушения, а за тежки – затвор до една година или пробация.
Притесненията на депутати и правозащитници обаче остават. Причината е, че е предвиден достъп за широк кръг от служби – освен за МВР и ДАНС и за военната полиция, цивилното и военното разузнаване. Съдебно разрешение ще се дава за разследване на всяко престъпление, което се наказва с две и повече години затвор -огромен списък. Като най-съмнителен момент обаче е сочен начинът на достъп – директно чрез интерфейс, с който вътрешното министерство ще е свързано с всички интернет доставчици и мобилни оператори. Това означава, че МВР ще може във всеки един момент веднага да провери кой с
кого комуникира по телефон, имейл, Skype, ICQ Facebook, и т.н.
Съдържанието на съобщенията, както е по конституция, е забранено за четене. В МВР смятат, че по този начин ще се борят по-ефективно с престъпления като закана, подготовка и подбуждане към убийство, престъпления против националното и расовото равенство, против изповеданията и политическите права, склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, бягство на затворници и др. От вътрешното министерство се позовават на евродиректива, създадена преди три години с цел борба с тероризма. Тя е приета в повечето страни от ЕС и задължава провайдърите да запазват данните от трафика за определен период. Според някои мнения обаче на практика вече е приложена и у нас.
Въпросът от другата страна е един и същ – каква е гаранцията, че данните ще се използват само за тези цели. Съмненията няма как да отпаднат след серията скандали в МВР по време на предишното правителство. От тях легендарни станаха разработката, в която бяха подслушвани депутати и журналисти и следенето на "братя Галеви", което се натъкна на Румен Петков. През март Минчо Спасов оповести, че в рамките на година са направени 330 хил. разпечатки от трафика на мобилните и интернет оператори, като са следени около 40 000 души.
Против предложенията на ГЕРБ се обявиха от Синята коалиция, РЗС, ДПС и даже от БСП. Проектът мина на първо четене във вътрешната комисия и в комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, но удари на камък в комисията по европейски въпроси. Зам. вътрешният министър Веселин Вучков вече обеща МВР да направи определени отстъпки и да се гарантира, че за всяко интернет проследяване ще има "незаличима следа" в системата. Даже и в управляващата партия обаче засега няма единно мнение по въпроса, тъй като дългогодишните порочни практики в службите са създали дълбоки съмнения.
***
Виновен до доказване на противното
"Нещата, които правим в интернет, са толкова интимни, че стават много по-ценни за другите и много по-вредни за мен. Не искам да ме смятат за терорист, ако правя проучване за химикали, не искам да получавам брошури от гей организации, ако потърся нещо на сексуална тема. Да, властите трябва да се възползват от интернет, за да се борят с престъпността, но преди това трябва да взимат специално разрешение от независим орган", заяви преди дни създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий пред сайта EuroActive. Според него желанието на някои правителства и компании да наложат засилен контрол върху дейността на потребителите в интернет е една от най-големите заплахи за свободата и демокрацията.
Междувременно в Германия 34 995 души заведоха най-голямото колективно дело срещу страната си заради въведена миналата година европейска директива, която предвижда личните им имейли да бъдат съхранявани от интернет доставчиците цели 6 месеца с цел подпомагане на властите при разследване на терористични актове и други тежки престъпления. Макар съдът вече да отмени действието на определени разпоредби в закона, така че полицията да може да използва събраната информация само при сериозни престъпления, опонентите все още са притеснени. Кой ще им гарантира, че чувствителната информация ще бъде достъпна само за специализираните държавни органи, питат се германците? В. Sueddeutsche Zeitung пък твърди: "Властите имат възможност да не зачитат спазването на личните права на потребителите. Къде остават свободата на словото и защитата на информаторите, ако държавата в продължение на б месеца ще знае кой с кого общува."
Оказа се, че не всички страни-членки на ЕС са въвели противоречивата директива за съхраняване на информация. В списъка с "отцепниците" са Ирландия, Холандия и Гърция. През ноември т.г. Европейският съд дори осъди Атина за неспазване на срока за прилагането й. Всички 27 държави в съюза трябваше да я приемат до 15 септември 2007 г. заедно с всички необходими законови, регулаторни и административни клаузи, свързани с нея.
Още при обсъждането й през 2005 г., срещу станала популярна като директива "Биг Брадър", във Великобритания се надигна мощна вълна на недоволство. "От днес всички европейски граждани ще бъдат следени като обикновени престъпници", заяви тогава Петер Хинтйенс, президент на фондацията за свобода на информацията.
През пролетта на 2009 г. и 8 САЩ беше предложен подобен закон, който стига още по-далеч. Предвижда се интернет доставчиците на милиони Wi-Fi мрежи, били в хотели, кафенета или в домашни условия, да съхраняват всякаква информация, отнасяща се до самоличността на даден потребител, за срок от две години.
"Родината" на интернет цензурата Китай също я затяга допълнително. Властите забраниха на частни лица да регистрират домейни и започнаха масов преглед на милиони лични уебсайтове. Пекин и към момента упражнява сериозен контрол над интернет пространството. Мрежата се следи чрез сложна многопластова система, но мултиплицирането на блогове и сайтове показало, че механизмът има недостатъци и се налагали по-крути мерки. Преди няколко месеца в Китай беше забранен и достъпът go YouTube, Facebook и Twitter.

Стр. 28 – 29

сп. Тема | 2009-12-20 

Бънджи скок от Аспаруховия мост през лятото на 2004 г. Страхът изчезна в момента в който се отлепих от парапета. Удоволствието не може да се опише. Още се чудя как се навих на тази авантюра.

С приятели в Германия на първия ми незабравим концерт на U2 през 2004 г., любимата ми група. От върха на телевизионната кула се вижда сцената на U2 на Олимпийския стадион в Мюнхен. Шеметен концерт. Няма такава емоция, макар че бяхме доста назад от сцената.

Овалният кабинет на Белия дом, февруари 2003 г. Президентът на САЩ Джордж Буш обсъжда с българския премиер Симеон Сакскобургготски участието на България като съюзник във войната в Ирак. Като репортер на БТА бях допуснат да направя единствената за българските медии протоколна снимка от срещата на четири очи.

В Забранения град в Пекин. Една от най-интересните ми командировки в бТВ.
С оператора Борис Пинтев снимаме интервю за документалния филм "Китайски контрасти", излъчен в "Би Ти Ви Репортерите".

Стр. 62