в. Труд | Соня СПАСОВА | 2009-12-13

Синът ми обича България, но езикът му е труден

- Госпожо Василева, бяхте в България, за да правите филм за “прехода". Какво успяхте да свършите?

- Заснехме над 8 часа лента. Ние изгледахме, описахме и преведохме повечето материали още докато бяхме в София. Продължителността на филма е половин час. Той е част от документалната поредица на CNN “Есента на промяната" за падането на комунизма в Централна и Източна Европа преди 20 години. (Филмът се излъчи вчера по CNN – б. р.)

- А какви промени вие лично видяхте в София, след като вече не живеете тук 17 години?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги виждам промени.
Тази година забелязах новото метро с красивите станции. Само дето нямах време да се повозя. Аз много обичам градския транспорт и това ми липсва в Атланта. Там човек без кола трудно може да се придвижва. Затова, когато се прибера в отпуск в България, използвам често градския транспорт. Така се избягват задръстванията по улиците. Но най-ценното за мен е възможността да наблюдавам хората, да слушам разговорите им, да научавам какво ги вълнува. Тези впечатления са много важни за мен като журналист.

- Като водещ в CNN кое беше последното ви интервю с известни личности? А в коя гореща точка на света успяхте да отидете през 2009 г.?

- Аз работя като водеща в CNN и от студиото в Атланта мислено се пренасям във всички горещи точки, които отразявам в моите предавания. Също така пиша репортажи в редакцията, без да пътувам до мястото на събитието.
От време на време пътувам, за да снимам материали. Командировката за българския документален филм беше основната ми изява извън студиото през 2009 година. Не мога да ви опиша колко се вълнувах, че правя филм за промените в България. За мен това беше възможност да преосмисля моя личен и професионален живот. Промените отпреди 20 години предопределиха не само моята лична съдба, но и съдбата на хората от Централна и Източна Европа.
Може би най-вълнуващият момент за мен беше завръщането ми след толкова години в студио 6 на БНТ. Там беше първата ми емисия като водещ на живо. Спомням си колко се страхувах от живия ефир и едва се сдържах да не избягам от студиото.
А сега се върнах там, за да интервюирам Нери Терзиева за документалния филм по CNN. Студиото се е променило много, откакто ние с нея работихме. Има модерна техника, аутокю…
Освен Нери интервюирах и първия български свободно избран президент Желю Желев, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов, Емил Кошлуков, Соломон Паси, Александър Лилов и други участници в събитията около 10 ноември.

- Какво се случва със световна новинарска телевизия, каквато е CNN, в ситуацията на световна криза? У нас например много медии изпитват затруднения…

- Аз не работя в бизнес отдела на CNN, но определено мога да кажа, че е интересно и вълнуващо да се работи за телевизионен канал, който през последните 18 месеца инвестира постоянно в своята програмна схема и в мрежата си за събиране на новини. Ако включите CNN вечер, ще можете да гледате предаванията от новата ни програмна схема – надявам се да ви харесат.

- Съществува ли изискване за визия и дрескод на работещите в СNN? Какво ще стане, ако решите да се изрусите например?

- Човек трябва да изглежда професионално, да проявява уважение към зрителите и професията, а също е хубаво да се облича с вкус. Що се отнася до цвета на косата, харесвам естествения си цвят (смее се).

- Имате ли ритуал, който спазвате преди ефир – да излезете с левия крак, да държите нещо за късмет…

- Нямам специален ритуал, но когато светне червената лампичка на живия ефир, все още, дори и след толкова години, изпитвам вълнение и огромно удоволствие, че започва моето общуване със зрителите.

- Разкажете все пак как започва вашият ден – с кафе, с вестник, с интернет?

- Ставам към 7,30 ч сутринта. Денят ми започва с разходка или фитнес, после кафе и закуска. Докато закусвам, отговарям на имейли. Чета към два часа световната преса, събирам факти и идеи за новините.
Живея в едно от предградията на Атланта, но нямам проблем със задръстванията, защото в момента работя вечерна смяна.

- А доколко успяхте да се приспособите към американския начин на живот? Кога за последно някой “позна", че сте чужденка в САЩ?

- Не е трудно човек да си намери мястото в Америка, която е страна на имигрантите. Освен американци и българи имам приятели от цял свят. Интересно се живее по този начин, защото имаш възможност да опознаеш различни култури и начин на живот.
Все пак аз работя с колеги от най-различни националности. Не се чувствам чужденец сред тях. Например в един ден е нормално да работя с главен редактор от Филипините, продуцент от САЩ, редактор от Канада, гримьорка от Сомалия, асистент от Гана и да сменя водещ от Австралия.

- Чела съм, че събирате приятели в българския ресторант “Родопи" в Атланта. Какъв е специалитетът там? А знаят ли американците какво всъщност са Родопите?

- За съжаление ресторантът беше продаден – не успя да оцелее в тези трудни времена на световната криза. За този факт съжаляваме не само хората от българската общност, но всички американски приятели, които с удоволствие идваха с нас. Сега остава на нас, българите, да готвим български гозби, за да не ни липсва ресторантът.

- Синът ви Александър говори ли български?

- Синът ми завърши университет, но мисли да продължи да учи и да вземе магистърска степен. Също започна и работа.
Е, да, разбира български добре, по-слаб му е говоримият език. Много обича България, специално българските планини…

- Кога за последно рисувахте? Продавате ли свои картини?

- Откакто се записах да уча задочно политология преди 3 години, не ми остава време да рисувам. Надявам се да завърша след няколко месеца. Нямам търпение да се върна отново към рисуването. Не съм кой знае колко добър художник, но ми доставя огромно удоволствие. Рисуването ми е хоби, така че не продавам картините си.

- Представяте ли си живота след 20 години? В САЩ или в България? Или…

- Не съм мислила преди 20 години, че ще работя в CNN и ще живея в Америка, така че ми е трудно да си представя живота след още 20 години. Така е по-интересно, гледам на живота като на приключение. Има една поговорка на английски, която звучи така – животът е това, което ни се случва, докато ние кроим планове…

Снимка: Вестник "Труд"

Стр. 13

Bloody’s TechBlog I Антон БЕЛЕВ I 2009-12-11

Прави ми впечатление, че напоследък все повече компании и PR агенции започват да обръщат повече внимание и на новите “медии” онлайн, в това число разбира се и на “обществото на блогърите”, ако то може да бъде оприличено на такова. Съвсем пресен, но не единствен, пример за това напоследък е организираната вчера от Sony България неформална среща с български блогъри. В това разбира се няма абсолютно нищо лошо на пръв поглед, но за да има реална полза и смисъл е необходимо да е налице ясно разбиране и идея за цялото нещо и за двете страни. Тоест необходимо е организаторът на едно такова събиране да има ясна идея какво иска да покаже пред участниците, какво точно послание трябва да предаде и разбира се какво да получи в замяна (да се чете като например активна двупосочна комуникация в бъдеще, обмен на впечатления, полезна информация и т.н.). Разбира се рядко нещата се получават от първия път, тъй като за повечето хора подобен тип комуникация е нещо съвсем ново и непознато (за блогърите и за компаниите и агенциите). Без обаче някакви ясно поставени цели и формулирани идеи и очаквания, не само че може едно такова събитие да се превърне в моментен провал, но да се отрази доста негативно и за в бъдеще. Най-простият пример е например съответните блогъри да останат разочаровани и да приемат цялото нещо за пълна загуба на време, което в последствие да се отрази като формиране на негативно мнение за компанията, нейните продукти или дори служители. В резултат на това вместо да се достигне до положителния ефект под формата на по-честа двупосочна комуникация от полза и за съответния блогър и за компанията, до тотална липса на такава. В тази връзка мога да се върна отново на вчерашното събиране на блогъри, организирано от Sony България, което като цяло беше добре подготвено и изпълнено, но не е като да няма какво още да се иска. Разбира се като за първи път нещата се получиха добре, а при следващия опит вече може и още по-добре, ако разбира се нещата продължат да се развиват в движение при всяка следваща стъпка…

Защо обаче блогърите и като цяло по-активните онлайн потребители напоследък се превърнаха в интересна за компаниите и PR агенциите нова област и начин за комуникация? До неотдавна в България, а и не само, PR специалистите (консултанти, експерти и т.н.) и компаниите работеха предимно и основно с традиционните медии, в това число – телевизии, радио и печатна преса. Към настоящия момент обаче това вече не е достатъчно, тъй като интернет отдавна се е превърнал в много по-важен и удобен начин за информираност специално сред по-младите потребители. В момента дори не е никак странно да чуеш че някой въобще не гледа телевизия, слуша радио или чете печатни вестници/списания, но за сметка на това същия човек е много активен потребител на интернет. И за да може една компания или агенция да достигне до тези хора тя трябва да се научи да борави с новите средства за комуникация, които обаче изискват различен тип подход от този, които работи при традиционните медии…

Напълно възможно е един блогър да има достъп до много по-голяма потребителска база и авторитет сред своите читатели, отколкото едно специализирано месечно списание, дори то да не е посветено на някаква твърде ограничена като интерес тематика. Само че същият този блогър в обикновено няма нищо общо с един традиционен журналист, нито като начин на работа, нито като подход, нито, ако щете и ограничения. Блогърите често са много по-информирани, не търсят сензация извадена от контекста (или поне не винаги), готови са винаги да инициират двустранна комуникация, когато попаднат на нещо интересно, не подлежат на ограничения на база реклами или рекламодатели, не биват скастряни от главен редактор или издател, когато пишат на неудобна или не политически коректна тематика и т.н. Блогърът е свободен да пише за всичко, което го интересува, да изразява своето лично мнение по темата (ключовия момент е именно личното мнение, без да се съобразява с маркетинг или PR изисквания), без да се самоцензурира. Разбира се това може да доведе и до възникване на сериозни конфликти и спорове, защото не е задължително винаги изразената позиция да е правилна или достоверна и базирана на факти. Не е нужно личната позиция да бъде обосновавана и доказвана, обективността и безпристрастността не е задължение поради простата причина, че става дума именно за лична позиция по някаква тема и толкова. Често дори моментното физическо и/или душевно състояние на блогъра може да се отрази на появата на положителна или отрицателна нотка в генерираното от него в дадения момент съдържание. А тези неща не би трябвало да бъдат от значение и да влияят на един традиционен журналист, който трябва да бъде напълно обективен и безпристрастен по презумпция, макар за съжаление този идеален случай да е много рядко срещано явление…

Продължавайки с особеностите на блогърите, едно от нещата, което е крайно важно, но много често бива пропускано именно от хората, които трябва да имат предвид тези фактори, е времето. За разлика от традиционните журналисти, които са на работа под една или друга форма в една медия (телевизия, радио, печатно издание), то блогърите обикновено пишат за удоволствие – когато, както и каквото намерят за добре, интересно или им е направило впечатление. В същото време обаче те може да са ученици и да ходят на училище, да са студенти и да посещават лекции или да са на работа през деня, факт, който като че ли често убягва и води до неочаквано неприятни изненади. Да се опиташ да събереш на едно място блогъри например рано сутринта или по обедно време може да се окаже пълен провал, просто, защото те имат някакви нормални други по-важни ангажименти. В крайна сметка блогването е просто нещо, което те правят за удоволствие (в общия случай) и нито им се плаща за това, нито това ги задължава с нещо по какъвто и да е начин. Именно поради тази причина при планирането на час за събитие, на което се очаква да присъстват и блогъри, трябва да бъде по-внимателно обмислено, като вечерта след края на работния ден често е най-удачния и правилен избор. Това обаче не гарантира нищо, особено ако и поканата или информацията за съответното събитие е била изпратена в последния момент, тъй като и блогърите са хора и те си правят планове за свободното време…

Особеностите на блогърите обаче никак не са малко, и макар често да има и редица конкретни индивидуални странности при всеки от тях, то все пак и общите черти не са никак малко. Например не малко от блогърите си нямат и представа за неща като що е то NDA и дори не се замислят, че обикновено служителите в дадена компания имат вътрешна забрана да говорят за каквито и да е бъдещи продукти (дори да знаят подробности). Тук обаче не рядко се случва и точно обратното, а именно че един блогър може да знае много повече за продуктите/услугите на една компания и да има много по-сериозен опит с тях и с конкурентни предложения, отколкото съответния служител. Тук разбира се един добър PR, продуктов мениджър или друг служител в съответната компания би трябвало да се досети да почерпи тази информация и да я използва в своя полза, тъй като блогър а в общия случай е напълно склонен да я сподели. Тук разбира се опираме до ползата от тази двустранна комуникация и обмен на информация от двете страни, което именно е един от най-ценните моменти, отново за двете страни в общуването. За съжаление тук доста често има твърдоглави служители, които си мислят, че те всичко си знаят, следват си точно определена рамка на общуване и игнорират всичко и всички, които не са съгласни с тяхното мнение, а лошото е, че такива хора често се срещат. Никога не трябва да се изключва възможността съответния блогър да се окаже е много по-голям специалист в дадена област, просто защото по случайност тя се е оказала негово хоби или пък блогвайки за удоволствие, то той реално може да работи или учи именно това. А когато не познавате добре един блогър, за разлика от традиционния журналист, които все пак работи като журналист и рядко има свободно време и възможност да се задълбочава в нестандартни за него области под формата на хобита, е необходимо поне първоначално да имате едно на ум…

При общуване с блогъри е особено важно човекът отсреща да е подготвен и да знае какво може да очаква, а обикновено от един блогър може да се очаква абсолютно всичко. Задаване на неудобни въпроси, открита критика, четене между редовете (в положителна насока) и т.н. При комуникацията с блогъри е особено важна и бързата реакция, тъй като те обикновено не са обвързани със срокове и това, което ги интересува в момента и за което питат, след 2 дни например вече може да е неактуално за тях. Използването на традиционни похвати, като отговори с много приказки, които обаче нищо конкретно не казват, не само че няма да е ефективно, но по-скоро може да доведе до негативни последствия. Много по-добре е да се каже истината директно и ясно, отколкото да се използват заобикалки, намеци и в крайна сметка да не стане ясно нищо или пък направо да се изпрати някакъв абсолютно стандартен и безличен отговор. В тази връзка и кризисният PR, когато бъде реализиран адекватно и своевременно, може да доведе до много по-добър ефект за бъдещата комуникация с един блогър. Това, което ми е направило впечатление обаче за момента е, че много малко PR агенции в България се занимават с кризисен PR онлайн, а дори да го правят, често не се справят особено добре с това, като в общия случай колкото по-голяма е агенцията и нейния клиент – толкова по-незаинтересувани явно са те (не, че няма и изключения). PR експертите и компаниите, които искат да поддържат някаква взаимно полезна комуникация с блогъри трябва да обърнат достатъчно внимание и да са добре подготвени за особеностите, с които може да се сблъскат в тази непозната за тях все още територия. Трябва доста да се внимава и с тематиката, с която се занимава даден блог и с това, с което се опитва да бъде ангажиран неговия автор от страна на определена компания или агенция, за да няма неприятни и неочаквани обрати в общуването. Лош пример например е да тормозиш един блогър, който да кажем пише само на политическа тематика, а ти се опитваш да го заангажираш под някаква форма да кажем със специализиран бизнес-ориентиран софтуер. Още при първия сигнал за незаинтересованост от страна на блогъра е добре да се прекрати “тормоза”, а не да се прибягва до опити за по-голяма настоятелност – това дразни излишно, а може да се отрази и под формата на публикуване на нелицеприятна тема в блога (незадължително необоснована). Може да се каже, че на света няма нищо по-лошо от това да амибицираш един блогър с нещо негативно, така че той да те разнесе навсякъде… и тук “правилото” че няма лош PR по-скоро не върши работа…

Обзалагам се, че съм пропуснал много неща в текста по-горе, но все пак се надявам някои от засегнатите от мен моменти по-горе да са от полза за всеки, който е склонен да се учи в движение и смята че има нужда от това…

Оригинална публикация

www.focus-news.net | 2009-12-11 

София. От Програма „Достъп до информация” възразяват срещу 3-4 пункта в проекта на управляващите за следене от МВР на мобилните и интернет връзки. Това обяви Александър Кашъмов в предаването „Денят започва” на БНТ.
„Това не е по-репресивен проект, отколкото имахме по-рано. В него има неща, по които нямаме възражения, като това Комисията за защита на личните данни да осъществява някаква форма на наблюдения и т.н. Има общо взето в момента 3-4 проблемни пункта в проекта. Единият от които е много проблемен. Това е т.нар. достъп чрез интерфейс, което на практика означава директна компютърна връзка между базата данни на доставчиците на интернет услуги от една страна и мобилните оператори в реално време и една дирекция в МВР, т.нар. Дирекция „Оперативни, технически операции. Трябва да кажем, че за това няма аналог в законодателството в страните-членки на ЕС, което е много важен момент. И ние от „Програма достъп до информация” предлагаме просто изобщо този директен интерфейс да отпадне, още повече, че ВАС през декември миналата година отмени тогавашния текст на Наредба № 40, който въвеждаше абсолютно същото”, аргументира се Кашъмов.
Според Анастас Анастасов, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание и депутат от ГЕРБ, информацията, която ще се взима от мобилните оператори ще касае само от коя точка до коя е извършена комуникация и за колко време. „Първото, което искам да кажа, е, че тук няма противници, а има партньори. С г-н Кашъмов в общи линии знаем за какво става въпрос. Нашата цел е не толкова да провалим евентуално този проект, а да намерим по-сигурни и по-съществени гаранции за правната защита на информацията и на нашите граждани. Това, което той спомена за интерфейса специално при операторите, трябва да знаем, че основните потребители тези, които съдържат такава информация в своите интерфейси, са трима в България. За самия интерфейс – така или иначе тази информация съществува в самия оператор. Тя е налична по всяко едно време. Това е безспорен факт, който никой не може да отрече. Възможността за връзка със службите на МВР се осъществява по един софтуер, който обаче, и в случая на МВР не е необходима информацията колко струва 1 минута разговор, която информация иначе я има при мобилния оператор. Имайте предвид, че в този законопроект, съгласно директива 24 от 2006 г. на ЕС, МВР не може и няма право на достъп до съдържанието на тези комуникации. Там се установява точката на разговор, крайното устройство, в коя клетка е осъществен контакта и т.н.”, поясни депутатът от ГЕРБ.

Снимка: Вестник "Дневник"

Оригинална публикация

сп. Всичко за жената | 2009-12-11 

Движението "живот без телевизия" се заражда в отговор на факта, че хората започват да прекарват все повече време пред малкия екран. Един-два часа на ден гледане на телевизия едва ли биха навредили на някого, но ако става дума за десет часа на ден… Часове изгубено време, в което нито използваме въображението си, нито правим нещо полезно за себе си. Напоследък тв предаванията станаха еднообразни и на зрителите им омръзна да гледат едно и също по всички програми. Обърнахме се към хора, които са ограничили телевизията или дори напълно са се отказали от нея, за да разберем мотивите им.
Все повече хора се отказват от гледането на телевизия. Причините общо взето са свързани с това, че не искат да се оставят да бъдат манипулирани и не могат да си позволят някой друг да влияе върху интересите им.

Виза Недялкова, журналист

Нямаме телевизор… и не сме умрели

Нямаме телевизор Вкъщи от много отдавна. Всъщност имахме в първите години след 10 ноември, защото усетихме, че нещата в България се случваха предимно по и около телевизията, и че именно телевизията създаваше много от хората в страната ни. Но това е изкуствено създаване. Затова се отдадохме на живот без телевизия. И не сме умрели… Даже децата се чувстват много добре от това. За един млад човек най-важното е да е интересен, а така те се чувстват различни. И това е хубава различност! Телевизията създава изкуствено напрежение. Спомням си съвсем ясно последната вечер, когато гледах телевизия. Усетих как тази пластмасова кутия се хвана с моите нерви. Колкото повече аз ставах по-нервна, толкова повече сияеше водещата от екрана. Беше като енергиен вампир. Зрителите са употребени. Това е отвратително. Телевизията не дава нищо на хората, а само взима. Не бива да забравяме, че телевизията се издържа от реклами. Тоест тя кара зрителят да харчи пари, внушава му, че ще е щастлив само ако купува, втълпява му да имитира дадено поведение, хора, начин на живот… Съвсем скоро франция прие закон, според който от 2011 г. държавните медии ще са без реклама, както открай време е в BBC например. Дори и в САЩ има Public TV без реклами. Смятам, че националната телевизия и националното радио дължат на зрителите поне една телевизия и радио без реклами. Мисля, че и двете медии ще спечелят, ако се лишат от рекламодателите и ако се отдадат на по-отговорно програмиране. И започнат да излъчват предавания, от които можем да научим по нещо.

Драго Симеонов, радио и TV водещ

Ограничете я, преди да ви е ограничила тя

В интерес на истината трябва да призная, че телевизията не е напълно изхвърлена от живота ми. Подобно действие би било крайно, фанатично и неразумно. От време на време се случва да гледаме филм или сериал у дома. Предпочитаме това да става не в избраното от програмната схема място, а когато ние решим и каквото ние решим. Което автоматично означава, че не сме изхвърлили телевизора, просто не гледаме телевизия. Напоследък изобщо не си даваме сметка колко се разтегна обществено допустимият лимит за гледане на телевизия. Модерните хора са програмни консуматори от огромен мащаб, медийни джънкита, на които увеличаването на дозата им се струва в реда на нещата. И това ги прави зависими, податливи на внушения и мисловно инертни. Зрителите масово продължават да се заблуждават, че контролират телевизора си. Всъщност е обратното. Дозата прави отровата. Ето защо В умерени количества телевизията не може да вреди. Особено за възрастни индивиди. Откакто се роди синът ми (той е на четири) си давам все по-ясна сметка, че времето, прекарано пред вълшебната кутия, е време, в което не си играем и говорим с децата си. Това важи, разбира се, и за останалите членове на семейството. Още повече е вън от съмнение, че за малките деца телевизията е спирачка в развитието. Така постепенно заедно с жена ми намалихме ежедневното гледане за сметка на други забавления. Слава Богу, родните канали не предлагат кой знае какви изкушения, така че решението ни дойде почти от само себе си. Положителните страни от живота без телевизия са много. Освен да информира и забавлява, телевизията често пъти е източник на отрицателни сугестии. Особено що се отнася до новинарските емисии, пълни с кръв, насилие и свински грип. Няма как психиката на човек да остане незасегната от това. Липсата на телевизия води до усещане за спокойствие и комфорт. Освен това човек открива, че може чудесно да се развлича с книжка в ръка или като си говори с членовете на семейството. Да не забравяме, че телевизорът не е сред тях. Колкото и да е странно, негледането на телевизия е Все по-разпространен феномен. Световната тенденция е в тази посока. Бих искал да добавя, че всеки е свободен сам да взима решенията си, включително и тези, свързани с телевизията. Ефирът у нас обаче възпитава търпимост към лошия вкус; дори зависимост от него. И ако за шепа зрели хора, които умеят да контролират ума, емоциите и интересите си всичко това не е проблем, за мнозинството безконтролното приемане на телевизия е повече от вредно. За неукрепналия мироглед на децата пък е направо пагубно. Ако забелязвате, дори не споменаваме за страничните ефекти, като обездвижването, зомбирането и загубата на Време, което иначе бихме посветили на семейство, спорт или хоби. Телевизията е мощно оръжие, но може да се използва както за охрана на ценности, така и за тяхното тотално унищожаване. След всичко казано дотук, горещо Ви молим час no-скоро да си съставите ефирна диета. Бъдете внимателни какво приемате; така или иначе организмите ни са пълни с лоша телевизия; ограничете я, преди да ви е ограничила тя.

Георги Лозев, автор на "Аз, легионерът"

Без телевизия станах свободомислещ

Майка ми ме отгледа без телевизия. Само "Лека нощ, деца" ми позволяваше и от време на време някое детско, но само в събота и неделя. Бях малък и не съм се противил много, но пък бях хитър и когато имаше нещо наистина
интересно като "Тримата мускетари" или "Черният мустанг", ходех да гледам при приятели, уж отивах да си играя. На Нова година майка ми ме пращаше при прабаба ми в Хасково и там беше пълна свобода. Веднага се лепвах за телевизора и гледах от сутринта до края на програмата. Заболяваше ме главата и повръщах, но продължавах стоически да гледам. Хубавото е, че за разлика от другите деца не възприемах за чиста монета всичко, което даваха по телевизията. А тогава наистина някои възприемаха телевизията като Господ. Но аз нали не гледах и ногато някой твърдеше: "Истина е, казаха го по телевизията", винаги отговарях: "И какво от това". Така че решението на майка ми да ме отгледа без телевизия, ми помогна да остана свободомислещ. Няма какво да се лъжем, телевизията е контрол на подсъзнанието. Днес и аз самият настоявам дъщерите ми да не висят пред телевизора, а да си играят повече навън. Освен това аз живея в Никарагуа, където телевизията е цензурирана единствено от гледна точка на сексуалност, но не и на кръв и насилие. Там по цял ден дават ужасяващи новини, говорят за трупове,изнасилвания и убийства. Показват кървави сцени в близък план, рани и умиращи. И то във време, когато и деца стоят пред телевизорите. Журналистите нямат никакъв такт, ако някой издъхва, те отиват да го снимат в близък план и го разпитват дали му е много тежко, дори има и такива, които бъркат с пръст в раните му. Пълен абсурд е. Така че все пак телевизията в България е на доста по-високо ниво.

В Холивуд също отказват TV

Брад Пит и Анджелина Джоли са привърженици на живота без телевизия. Те ограничават максимално времето, което децата им прекарват пред екрана и много внимателно подбират какво може и какво не може да се гледа. Доводът им е, че прекаленото гледане на телевизия пречи на развитието им и освен това кара малките да искат все повече и повече неща. които виждат на екрана.
Като се подготвя за блестящата си роля във филма на Гюс Ван Сент "Да умреш за…", където играе вманиачена домакиня. Никол Кидман се принуждава да гледа телевизия две седмици без прекъсване, за да влезе в образа. След това споделя: "Това е истинска про-мивка на мозъка. С времето ставаш роб. наркоман и вече нищо не можеш да възприемаш освен проклетия телевизор".
Мадона е известна с педантичността си. По отношение на възпитанието на децата си тя има строги правила и никой не може да спори с нея. Освен здравословните храни, приличното поведение, разтребването на стаята, в дългия списък с правила едно от най-важните е: "никаква телевизия". Дори и мама да я дават на екрана, пак не може да се гледа.

Аз сама определям какво u кога да гледам

Няма да ви лъжа – имам телевизор вкъщи, но все по-рядко го използвам по предназначение. Не съм почитател на крайностите в никаква разновидност, затова и не съм се отдала изцяло на живот без телевизия. Все пак живеем във време, когато човек трябва да е информиран за всичко случващо се около него. Но пък съм твърдо убедена, че телевизията в сегашния си вид няма да просъществува още дълго.
Не съм против нито новините, нито предаванията по принцип. Друг е въпросът за качеството им в България. Новините ни са прекалено негативни, търси се и се показва нещастието и страданието и все no-рядко положителните проявления на човешката природа. А предаванията ни са еднакви като скачени съдове. Все едно ги прави един и същи човек (не че не е точно така). Понякога като превключвам, имам чувството, че винаги ме връща на една и съща програма. Истината е, че има интересни предавания, но и тях ги разтягат толкова много, че стават досадни. Затова съм си изградила своя лична система и тя е да гледам телевизия, но не по телевизията. Всъщност следя програмите предимно в интернет, което ми позволява да пропускам рекламите и да превъртам скучните разговори или прекалено провлачените моменти. Така пестя доста много време. Предаване, което е около 2 часа телевизионно време, го поглъщам средно за 30-ина минути, а понякога дори за 5, ако е истинска боза. Така хем съм в крак с телевизионната мода, хем не си промивам мозъка. А що се отнася до филмите и сериалите, всичко може да се свали от интернет, така че просто си подбирам и сама решавам какво и кога да гледам. Отдавна вече не се съобразявам с вкуса и възможностите на програмните директори. Предпочитам да си давам парите за кино и DVD-ma, но нямам нерви да гледам едни и същи филми, и то точно тези, които иначе не бих си пуснала повече от веднъж.
А знаете ли колко свободно време му остава на човек, ако вечер не се лепка пред телевизора. Няма да забравя колко щастливи бяха онези часове, когато имаше режим на тока. Тогава си разказвахме приказки на свещи, играехме карти, редяхме пъзели.
Така че правете си свой собствен режим без телевизия и отделяйте времето на близките си, няма да съжалявате. А и честно казано, нищо няма да пропуснете.

Телевизорът е мой приятел

Какво й е сега на телевизията, че толкова много хора я отричат. Първото нещо, за което обикновено се хващат, са новините. Били негативни. Представете си, ако бяха само позитивни. От една страна, добре, но от друга – няма да са обективни. Ако се случи наводнение или друго неприятно събитие и не се отрази, значи новините вече няма да са новини, а премълчаване, лъжа. Животът не е само цветя и рози. Не може напълно да се отрича нещо, което е необходимо. Как да се информираме за важните събития в живота ни, ако не от телевизията. Някои казват – от интернет. Да, обаче това да търсиш и четеш разни неща изисква повече време. Ако имаш да вършиш нещо у дома, а не искаш да пропускаш новостите от деня, можеш просто да си слушаш телевизора, без да го гледаш. Най-добре е да се слуша анонсът на новините и ако има събитие, което ви интересува, ще изчакате и ще разберете за него в подробности. Ако ли не – вие си знаете къде е бутонът за изключване. Съвсем без телевизия не може. Има толкова много програми и толкова интересни теми, че е безсмислено да отричаме телевизията. Ако се интересуваш от кулинария например, ще гледаш предаване на тази тематика, искаш ли балет – превключваш на канала за изкуство, нужно ли ти е да се разтовариш – пускаш канала с комедийни сериали. Аз самата много пъти съм си оправяла настроението или мрачните мисли още в техния зародиш точно по този начин. Забавните сериалчета са особено здравословни и ги препоръчвам на хора със склонност към черни мисли, такива, които живеят сами и понякога им липсва компания, и на люде със сериозна професия, които не се смеят много през деня. Както знаете, смехът е здраве, така че нека да укрепим здравето си по този начин. Тези сериали са подходящи и за домошарите, които вечер не се виждат с приятели, за да се позабавляват. Това си е вид компенсация. Телевизията е и образователна. Слушайки различни телевизионни програми, можете да си усъвършенствате езика или просто да поддържате ниво. Попитайте няколко съседски деца откъде са научили най-много думи на английски и ще ви кажат – от анимационните филми на Cartoon Network u Foks Kids. Мъжете пък много харесват Animal Planet и National Geographic, a u не само те. От тях можеш да разбереш много любопитни неща за света, дори и да нямаш възможност да пътуваш и видиш всичко с очите си. Да не забравяме и музикалните канали, които са цяло щастие. Те са нещо лекичко, което може да те зареди с положителна енергия, да потанцуваш, да видиш красиви и талантливи хора и песните им да докоснат сърцето ти.
Според мен телевизията е прекрасен компаньон и всеки сам може да избере това, което да му донесе удоволствие. Стига сме отричали всичко.

Стр. 44-45, 46
 

Дарик радио, Ники Кънчев Шоу | 2009-12-10

Водещ: Днес рожден ден има нашия приятел Максим Бехар. Вече беше поздравен от сутрешния екип от колегата Иво Райчев, но и ние искаме на живо да поздравим Максо. Макс, честит рожден ден.

Максим Бехар: Ники, много ти благодаря на тебе, на слушателите на Дарик и на всички, които смятат, че са ВИП-ове. Това са вашите слушатели всъщност. Всички тези няколко милиона слушатели на Дарик са ВИП-овете, които слушат доброто радио.

Водещ: Тръгна си Стефан Димитров, който навърши 60. И ти ли ставаш на 60, така разбрах.

Максим Бехар: Не, на доста По-малко, на 54, но се чувствам прекрасно.

Водещ: Гониш, гониш.

Максим Бехар: Да, гоня ги, факт. Всъщност когато станах на 50, не знам дали си спомняш, ти беше на рождения ми ден в Радисън, тогава казах, че започва обратното броене и по тази логика би трябвало да съм на 46.

Водещ: Точно така. Бенждамин Батън, невероятната история написана от Франсис Скот Фицджералд. Питах Стефан и сега сериозен въпрос и към теб. Това, което знам от Колегите и виждам с очите си – че те обичат хората. Защо?

Максим Бехар: Това е защото аз ги обичам много и във всяка една минута, във всеки един час, във всеки един ден това, което правя го правя с огромна обич. Не винаги по най-добрия начин, разбира се, понякога греша, често греша. Но го правя с огромна обич към хората, към моите приятели, към моите колеги особено, клиенти. И просто обичам света, обичам да живея и хората край мене.

Водещ: Много често работиш за големи марки, най-големите примерно в България. Какво е това усещане, как го възприемаш ти?

Максим Бехар: Първо доста голяма отговорност и второ голямо предизвикателство, което за мен е много приятно, тъй като големите клиенти, големите марки, големите компании вдигат летвата пред тебе постоянно и ти имаш предизвикателство да скачаш постоянно по-високо или да тренираш или да се учиш. Представи си, че преди 10 години си скачал 2 метра и сега скачаш пак 2 метра. Това е безумна скука. Това означава страхотна сивота. Има и такива хора, разбира се, да са живи и здрави. Въпрос на възприятие, въпрос на цели. Но ако аз тази година скоча 3 метра, искам догодина да скоча 3.50.

Водещ: Добре. За последно се видяхме професионално на сцената на ВИП Брадър, където представи голямата марка Лили Иванова. Какво още не знаем за нея?

Максим Бехар: Ами това също беше едно от големите предизвикателства, тъй като когато се видяхме с тебе деня преди заключителното шоу на ВИП Брадър аз ти казах, че съм аматьор и даже тази година ми върви малко на аматьорщина, не съм писател – написах книга, даже сега пиша втора. Не съм водещ, обаче продуцирах, или не съм продуцент, но продуцирах и водих част от феномалното шоу на ВИП Брадър тази година. Това беше голямо предизвикателство наистина. Не съм чак толкова близък с ВИП марката Лили Иванова. Само това, което мога да ти кажа, е че тя изненадва постоянно и съм сигурен, че следващата година тя ще изненада всичките тези няколко милиона фенове, които има в България.

Водещ: тоест не си човека ти, който е пратил НАП там, така да се каже.

Максим Бехар: Не, но поддръжаме много добри отношения с нея и аз съм с огромно уважение пред таланта й и пред начина, по който тя се държи пред публиката. Уважавам много Лили Иванова и колкото повече българи се стараят на тази възраст и с тези възможности да постигнат нещо повече, толкова по-добре ще бъде за България. Толкова по-бързо България ще бъде наистина в Европа. Ние сме в ЕС и винаги сме били в Европа, но всички знаем, че по отношение на стандарта, по отношение на пазара, бизнес развитието ни трябват още едно-две поколения.

Водещ: Така е. весел ден днеска и хубав купон. Пуснахме Джо Майър специално за теб, разбрахме, че ще ти свири довечера в офиса. Какъв му е хонорара?

Максим Бехар: Хонорара на Джо е тайна, обаче много оценявам това, което пуснахте сега за мен. Искам да ти кажа, че обичам радио Дарик, защото обичам колегите в него и хората в него. Те са едни от най-добрите ми приятели и това означава, чеобичам и слушателите на радио Дарик.

Водещ: Да, ама всяка сутрин се събуждаш с Дюзев и Райчев, тройка правите.

Максим Бехар: Първо се събуждам с Дарик в 7:01. Това са новините. И тогава в следващата 1 минута ми се включва Дарик до леглото. След това към 8 часа влизам под душа, където имам много сложна hi-tech уредба, която се командва от спалнята ми обаче, но вътре има 4 колони в самата баня и там слушам Дарик, там слушам Мишо и Иво и изпитвам огромно удоволствие, от години. знам всичките ви гости, знам всичките лафове, знам кой какво е казал и много се кефя сутрин. Зарежда ме и ми прави деня различен.

Водещ: Благодаря ти, Максим Бехар, честит рожден ден Максо о т всички нас, от цялото Дарик.

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2009-12-10 

“Една душа с две тела” – така Дони определя Иван и Андрей, така ги възприемат и зрителите вече десет години. От понеделник двамата стартират по Нова телевизия проекта на живота си – свое вечерно шоу. За него те са се подготвяли отдавна, но явно сега е дошъл моментът. Разпитахме Андрей за страха и предизвикателсвата от една такава решителна стъпка.

Андрей, как един тв журналист разбира, че е дошъл моментът за такова предаване?

За такова шоу се изисква огромен опит, който ние въпреки че сме само на 30 години вече имаме, защото вече 10 години сме на ефир. Иначе ние имахме желание още на втората година, но не ни даваха. Сега вече са склонни да ни повярват, да ни гласуват това доверие и Нова го направиха. В интерес на истината и bTV имаха намерение да ни пуснат във вечерните часове, но в 23.30, след “Шоуто на Слави”, а сега ще сме в централно време.

Но пък хвърляте ръкавицата към Слави – има ли предизвикателство или може би лека доза страх?

Не, от това не ни е страх. Страх ни е от това дали ние ще си свършим добре работата. Когато сме правили временните проекти като “Мюзик айдъл” срещу “Биг Брадър” или “Мюзик айдъл” срещу “Пей с мен” там сме тръгвали като на война, като на бой, но сега наистина не сме с тази нагласа. Изобщо не мислим за “Шоуто на Слави”. Все пак ние се разминаваме с половин час и неговата комедийна част се пада върху нашия гост и зрителите ще имат избор. Това, за което сме мислили е, че при Слави има добри актьори и ние ги харесваме, но ще се въздържим да правим същото. И при нас ще има актьори, но ще са ангажирани с друго.

Искате да сте по-сериозни, по улегнали, но няма ли да изгубите от това- публиката ви харесва защото сте лежерни…

Не, ние пак ще бъдем комедийни, но не крайни – ще се пазим от такива неща.
Ще бъдете обаче водещи с позиция, а такива у нас много не се харесват…
Ако сочиш с пръст и даваш тон да, но ако просто изразяваш мнение е по-различно. Ние мисля, че правим точно това. Винаги сме изразявали позиция в предаванията си, макар и по-рядко.

Първият ви гост ще е Николай Бареков – въпросът, който мечтаете да му зададете?

….Хващате ме неподготвен….в понеделник ще го чуете… Във всеки случай няма да е защо е напуснал bTV- това няма да е интересно. По-важното е какво ще прави оттук нататък, какво ще се случи с него. Ние го уважаваме много, защото сме една от причините той да се появи в bTV. Той работеше в телевизия “Европа” и ние няколко пъти го канехме в “Сблъсък” за участник. Те го харесаха и го поканиха да води сутрешния блок.

Т.е. той сега ви връща жеста?

Не знам. (смее се) Едва ли си спомня този момент, но аз помня, защото тогава говорихме с ръководството на bTV за него и мисля, че едно 30-40 % заслугата е и наша. Но аз ще му го разкажа в ефир, в понеделник… (смее се)

Известните хора у нас са малко – как ще се разбирате със Слави за гостите, май там ще са основните конфликти?

Да, това е голям проблем, настина. Но ако се поставят ясни условия и се спазват няма да имаме конфликти. Тези, които сме уговорили за първата седмица са ни обещали твърдо, пък след това ще му мислим.

След този проект накъде, какъв ще е пътят за вас двамата след като вече сте водили всякакът тип предавания?

Надявам се този проект да не се изчерпи бързо, а да се развива във времето. Но когато то свърши ще се оттеглим от телевизията – това със сигурност е последното авторско предаване, което ще водим с Иван.

Снимка: Вестник "Класа"

Оригинална публикация

Още по темата: Иван и Андрей се разделят с хашлашкия си имидж

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2009-12-10 | 15:28:27

Шоуто им е обречено на успех, твърдят от Нова

“Чувстваме се като футболисти, на които са им позволявали няколко години само да обикалят стадиона, а сега ще им дадат и топка”- така с чувство за хумор и видимо притеснени започна пресконференцията на Иван и Андрей, по повод новото им вечерно шоу, което стартира от 14 декември по Нова телевизия. Двамата водещи побързаха да уточнят, че тук зрителите ще видят едни колкото познати, толкова и различни тв водещи, защото са решили да станат сериозни. “Е, не чак толкова “, засмя се Андрей и обеща да запазят комедийното си амплоа, с което станаха известни, но без да изпадат в крайности и да звучат хашлашки.
“Няма вечерно шоу в света, което да се води от двама души”, похвалиха се те, но пък признаха, че не искат да откриват топлата вода. Бенд, балет и един основен гост ще е схемата, по която шоуто ще се развива. За интервютата и подборът на гостите ще се грижи Антон Стефанов, който след 18 години работа в “Труд” напуснал вестника, заради офертата на Иван и Андрей. Дони също е в екипа като музикален продуцент. Певецът ще е зад кадър, с изключение на петъците, в които ще представя по едно познато българско парче, в нов аранжимент. Балет ще се вихри по сцената, но не от познатия ни тип “полуголи момичета”, а професионални танцьори, станали популярни от VIP Dance и Dancing Stars 1. “Новото ще е, че ще има и мъже и това е съвсем нормално”, съобщи Дони.
Първият гост в понеделник е Николай Бареков. Освен него в студиото ще дойдат и Simple Minds, и макар че с бившия кадър на bTV са приятели, Иван и Андрей не крият притеснението си от първия ефир. Двамата обаче се надяват, че зрителите ще им дадат толеранс от няколко седмици, докато влязат в час и шоуто наистина тръгне, но пък програмният директор на Нова Олга Лозанова ги успокои с думите: “Проектът е обречен на успех!”

Оригинална публикация

Още по темата: ТВ водещият Андрей: Вечерното ни шоу е последното предаване, което водим с Иван

 в. 24 часа | Валери НАЙДЕНОВ | 2009-12-10

От данните по досието ми ясно личи, че никога не съм имал нищо общо с политическата полиция на 6-о и не съм давал каквито и да било сведения за който и да било сънародник. Ясно е записано, че съм вербуван формално от контраразузнаването през септември 1983 г. Това бе задължителен ритуал за всички чуждестранни кореспонденти. Още същия месец заминах кореспондент на БТА в Москва и останах там до септември 1989 г. В Москва явно не бих могъл да развивам такава дейност. Не знам кога са ме снели от отчет – вероятно преди да се върна или скоро след това.
През цялото продължение на прехода бях "разконспириран" по всички възможни медии, и то не десетки, а стотици пъти. През 1996 г. тази чест ми бе оказана от кабинета на Виденов. Никога нищо не съм отричал, винаги съм признавал, дори в един момент започнах сам да пиша по вестниците много повече от това, с което комисията по досиетата разполага. Сега всеки може да се убеди, че нищо не съм скрил.
Не заради себе си, а заради в. "24 часа" искам да уверя уважаемия читател, че никога в работата ми като журналист не съм правил нищо по указание на тайните служби. Не съм преместил и една редакционна химикалка по тяхна молба. Нито преди 10 ноември, нито след това. И най-вече, в годините, в които създадох и ръководих "24 часа" – никога не съм допускал политиката на този вестник да се влияе от службите.
Точно заради това бях уволнен през 1996 г. Публично известно е, че през есента на 1995 г. най-интимният съветник на Виденов, също човек от службите, се опита да ме шантажира с моето досие. Причината бе, че "24 часа" бе публикувал няколко критични за кабинета статии. Казах на този съветник, че не се страхувам от истината. Вместо да омекне, след тази случка "24 часа" засили лечебните си процедури за оня болен кабинет. Точно тази критика на "24 часа" към властта бе причината за уволнението ми през април 1996 г., както и за отнемането на моя дял от фирмата "168 часа". На събранието на съдружниците по повод моето прогонване управителят на фирмата дълго и убедително се мотивира именно с политическата линия на вестника, която го вкарвала във война с правителството. И то си беше така.
Така че аз съм доказал своята лоялност към журналистическата професия. Можех да отстъпя, да остана главен редактор, да забогатея от продажбата на "168 часа", а и досието ми много пъти можеше да изчезне. Но реших да не унижавам "24 часа" и платих цената – загубих вестника, който създадох, както и сериозна частна собственост – 1/6 от най-голямата вестникарска фирма по онова време.
Заедно с мен вестника напуснаха и група талантливи и честни млади журналисти, сред които и днешната главна редакторка. Те също се отказаха от много високи заплати, от лични автомобили и други екстри. Защо? Защото не желаеха да обслужват онази престъпна политика. Продължихме заедно във в. "Континент" до деня, в който ВАЦ не ни покани да се завърнем в "24 часа". Затова читателят на "24 часа" трябва да знае, че днес този вестник се управлява от хора, които са доказали, че имат характер.
Не съм сърдит за нищо на бившите си съдружници от "168 часа", защото бяха притиснати и нямаха друг избор. Никой не е длъжен да се прави на герой. Като ме уволни и изгони, г-н Блъсков вероятно ми е спасил живота. От банкера Венцислав Йосифов знам, че убийството ми е било обсъждано лично от г-н Виденов в тесен кабинетен кръг.
Благодаря и на кабинета на Виденов, който ми отвори очите. Правителството на Ф. Димитров ме бе набедило за враг, но не ми е вадило досието, нито ме е шантажирало. Затова ги смятам за почтени хора, макар и леко объркани. Правителството на Беров – също. Както впрочем и правителството на Костов по-късно. Това го стори имено БСП, която дължи много на мен за оцеляването си. И вместо да ми благодари, тя ме шантажира с досие, компрометира ме, уволни ме, обра ме, за малко да ме убие. Но какво ли се учудвам, дори патриархът Стефан Продев, на когото лидерите на БСП трябваше да целуват ръката, бе подгонен от онези юнаци. Да не говорим какво стана с Луканов. Тогава разбрах, че партията, с която съм свързан родово, е изпаднала в плен на подлостта.
Днешното отваряне на досиетата според мен също обслужва подлостта в обществото. Първо, защото поставя доносниците и разузнавачите под един знаменател. Второ, защото добре е известно, че най-важните досиета на политическата полиция са унищожени или укрити. Трето, защото и сега някои фигури на високи постове бяха запазени, в резултат на което ще бъдат три пъти по-зависими от нечестните игри. Очевидно е, че периодичното отваряне на досиетата засилва контрола над хората, чиито досиета не са отворени. А точно те заемат най-важните позиции.
Не знам точно какви са ги вършили тайните служби по онова време, но с какво днешните са по-добри? Те създават медии, за да позорят публични личности, вкарват цели партии в парламента, шантажират, въртят канали с дрога, бият, убиват, живеят в симбиотично единство с бандитите и дори от време на време клатят властта. Доносът в момента е публичен, вестникарски жанр. Официално бе съобщено и после бе потулено, че контраразузнаването се ръководи от агенти на чужди служби. Едно време за предателство разстрелваха. Бих попитал тези колеги, които се оливат възторжено от възможността да издават присъди над много по-достойни от самите тях хора – а защо никой не се интересува кои са агентите в медиите днес? Да не би вие самите? Вашата тежка морална отговорност е тук и сега, а не в пепелта на миналото.

Снимка: Вестник "Стандарт"

Стр. 16

 в. Класа | 2009-12-10 

Ръководството на столичното летище е поискало списание "Хайфлайтс", което се разпространява безплатно на аеропорта, да плаща наем. Това съобщи пред "Класа" Антони Георгиев, издател на списанието. Според него не е логично летищното списание да плаща на аеропорта, въпреки че изданието е в относително добро финансово здраве. Според Георгиев сега има риск изданието да бъде закрито. "Хайфлайтс" съществува от 2005 г. То се разпространява безплатно на терминалите на летищата в София, Варна, Бургас и Пловдив. Днес екипът на списанието дава пресконференция заради конфликта.

Стр. 16

 в. Труд, Второ издание | Соня СПАСОВА | 2009-12-10 

Промените в закона за радио и телевизия вчера скараха асоциациите на радио-и тв операторите и на независимите продуценти. В документа, който депутатите от комисията за медии обсъждаха вчера, е записано, че най-малко 25% от годишното програмно време на каналите трябва да е заделено за продукция на български продуценти. Това изискване е намеса на държавата при договарянето между оператори и продуценти и ще доведе до нелоялна конкуренция, смятат от АБРО. Ние се борим за оцеляването си, а вие, за да печелят собствениците ви повече пари, възмути се Маги Халваджиян от асоциацията на продуцентите.
В крайна сметка депутатите приеха документа на първо четене така, както е внесен от Министерския съвет. В този проект липсват текстовете за това как да се съкрати Съветът за електронни медии от 9 на 5 души. Вероятно това ще се уточни между двете четения на промените в закона, каза шефката на медийната комисия Даниела Петрова.

Стр. 6