EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Двамата главни участници в събитието са Димитър Димитров, собственик на кетъринг фирма „Oрион“, и Яна Табакова – главен редактор на списание BEAUTY.

След месец и половина идват коледните и новогодишните празници, които се асоциират с три думи: веселие, подаръци и особено с ТРАПЕЗА. M3 Communications College няма да ви гощават, а ще ви държат на диета този четвъртък (12 ноември 2009 г.), когато темата в PR Thursday ще е „Диетичен PR“. 

Ако искате да научите дали здравословното е диетично, как се продават диетични продукти, кой дава най-много пари, за да бъде на страниците на женските списания, и как може да бъде убедена една жена да закупи определена марка от разкрасителните медикаменти, попитайте нашите гости. Двамата главни участници в срещата в M3 College са Димитър Димитров, собственик на кетъринг фирма „Oрион“, и Яна Табакова – главен редактор на списание BEAUTY. Хапнете нещо преди срещата, а виното е от Колежа, както всеки четвъртък от 18.30 ч.

Кога? 12 ноември 2009 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците ще имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема ще бъде оповестявана няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – http://www.facebook.com/l/89487;www.m3college.com

Информация за PR Thursday на тема: „Диетичен PR“, 12.10.2009 г.

Лице за контакти и акредитация на медии: Елина Иванова, 02/951 67 75.

 Оригинална публикация

www.frognews.bg | 2009-11-09

Според представително изследване на МБМД, „Всяка неделя” се посочва като най-доборото предаване в 50-годишната история на БНТ, а Кеворк Кеворкян е любимецът на анкетираните зрители.

„Медийната среда у нас стана шумна и шарена. В началото на прехода се опиянявахме от възможността да изкажем мислите си на глас, днес все по-често си задаваме въпроса – струва ли си. Медийният хаос превърна говоренето в слушане на собствения глас и точно затова вече няма медийни богове, на каквито се радвахме в миналото”, казва Мирослава Радева от МБМД.

Според социолога Мира Радева днес всеки е свободен да се произнесе по всеки въпрос, без да се опасява, че някой ще се усъмни в компетентността му, защото има интернет. Дошло e времето, в което всеки може да извика „Аз съм бог!”, за да заглуши гласовете на вътрешния си страх”, убедена е г-жа Радева.

Оказва се, че все по-малко образи от медиите стигат до сърцата на хората, все по-малко чудеса и герои се раждат. А хората свързват най-добрите предавания и водещи с историята на най-старата у нас ефирна медия – БНТ, сочи проведенто от МБМД изследване.

Едва ли ще се изненада някой, че първото място в проведенто изследване принадлежи на легендарния Кеворкян и „Всяка неделя”. Почти всеки трети зрител спонтанно назовава името му на зададените в свободна форма въпроси. „Всяка неделя” се посочва като най-доброто предаване на БНТ за 50-годишната и история от 18% на първия и още 15% на втория допълнително зададен въпрос. Това превръща Кеворкян и „Всяка неделя” във визитната картичка на националната телевизия.

Тази класация е много любопитна, защото е запазила много образи на миналото особени свежи и живи в главите на хората. Второто място, убедително заема Иван Гарелов и „Панорама”. В същото време не може да убегне от внимание факта, че над 10 години Бойко Василев е водещ на обзорното политическо предаване, но предишният е пет пъти по-популярен от настоящия.

За третото място се води оспорвана битка между три жени – 6.7% посочват Маргарита Михнева, 6.2% – Вяла Ахчиева, 5.2% – Елена Йончева като най-добрият журналист на БНТ още на първия въпрос. А на втория във водеща позиция излиза Ахчиева с 9.8%, следвана от Елена Йончева – 8.8% и Маргарита Михнева – 8.6%. Битката е оспорвана, разбира се, защото, както е известно социологическите данни съдържат т.нар. стохастична грешка.

Тома Томов, който отдавна не е на екрана на БНТ е следващ в класацията с 2.3% на първия и още 4.9% на втория въпрос. И Бригита Чолакова не е забравена въпреки, че отдавна не е между живите – общо 5.2% си я спомнят като легенда, а това представлява внушителното число от над 364 хиляди зрители.
Специално внимание заслужава мнението на най-младите от 18 до 29 години, които са расли в през годините на прехода. Сред тях заемащите челото на класацията са с още по-убедителни позиции. Името на Кеворкян се цитира като най-добрия журналист на БНТ още на първия въпрос от 19%, а Гарелов – от 11%. Валя Ахчиева – от 7.7%, а Маргарита Михнева – 7.5%.

Данните са от национално представително изследване на Институт за маркетинг и социални изследвания МБМД, проведено в периода 30 октомври до 2 ноември 2009 сред 1176 пълнолетни граждани от цялата страна. Методът на регистрация и пряко индивидуално интервю реализирано по домовете на респондентите. Срандартната стохастична грешка е в размер на +- 2,8%.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | Зорница СТОИЛОВА, Калина КАЛЧЕВА I 2009-11-09 

"Дигиталната среда променя PR индустрията постоянно. Ние като PR практици трябва да следим и предопределяме достатъчно рано, за да адаптираме услугите и начина на работа към настъпващите промени", отсича Мария Гергова, която освен, че е управляващ партньор на PR агенция United Partners, изпълнява ролята на президент на борда на директорите на световната PR асоциация IPRA през една от най-тежките години за индустрията.

В началото на ноември IPRA проведе годишната си среща, която, освен че е повод за обмяна на опит и идеи между практиците от цял свят, е мястото, на което се очертават посоките в развитието на бизнеса, правят се прогнози за онова, което може да се предвиди, и се създава план Б, за онова, което не може.

Тенденцията, която се откроява най-ярко и около която ще работи PR бизнесът през 2010 г., логично е дигиталният PR. Мария Гергова разказа, че една от важните констатации на глобалния форум е била, че заради свития пазар на медии, PR-ите започват да заобикалят репортерите, насочвайки се директно към потребителите. И още, че независимо дали PR специалистите участват в онлайн разговорите, хората ще продължават да формират мнението си за продуктите и компаниите предимно в интернет. Ключът за експертите е да бъдат активни и да помагат да се оформят смислени разговори в социалните мрежи.

Дигиталната среда предполага многопластова комуникация между голям брой аудитории, обясни президентът на IPRA, като акцентира, че това означава подход, противоположен на този към масовите медии, безкрайна фрагментация на аудиторията и вникване в собствения език и код на социалните медии. Дигиталният PR има и още няколко важни плюса за бизнеса – предлага решение на един от големите проблеми на индустрията с измерваемостта на ефектите от дейността й, а в годината на тежка рецесия дава допълнителна стойност за относително ниска цена. Една от най-важните прогнози на форума принадлежи на глобалната мрежа от комуникационни и консултантски агенции MS&L: "Вярваме, че 2010 ще бъде година на огромен растеж, а следващите пет години ще променят фундаментално нашата индустрия." Техният съвет към PR агенциите е да инвестират в талантите, да не очакват големи победи, а да работят за дългосрочно обвързване и още нещо – да приемат, че преразпределянето на бюджети през 2009 в крайна сметка беше добро за бизнеса.

Украинска креативност

На годишната среща на IPRA се отличават и най-добрите постижения в индустрията за изминалата година на наградите Golden World Awards. Според Мария Гергова една от най-забележителните кампании, която печели и приза в категорията "Креативност", е украинска кампания по повод излизането на историческият роман Babiy Yar, която с документална точност описва масовото клане на евреи в страната по време на нацистката окупация през Втората световна война. Желанието на спонсора на книгата, собственик на местна фабрика, е да направи случките от миналото релевантни към начина на живот на младите хора, за да предизвика вниманието и интереса й към нея. А идеята на комуникационната агенция Pleon Talan е да възпроизведе шокиращите преживявания от миналото, като създаде общи емоции у младежите в модерна обстановка. В основата си кампанията се опитва да предизвика усещането какво би било, ако техните герои и приятели бяха убити от нацистите. Онлайн създават измислени личности, които правят приятели в социалните мрежи. На годишнината от масовото убийство, всички измислени персонажи "умират", оставяйки скръбни вести на аватарите си и съобщението: "Здрасти, аз съм мъртъв. Днес бях убит от нацистите заедно с 50 000 други хора." А линк отвежда към уебсайта на книгата. В градското пространство били поставени "герила" постери за футболна среща между "Динамо (Киев)" и немски отбор, а коментарите към тях, цитират конкретен текст от романа: "След този мач всички играчи на "Динамо" са били застреляни от нацистите." В закрити помещения като молове и други търговски центрове, сложили огледални стикери, които казвали: "Това отражение можеше да бъде наяве. По време на Втората световна война всеки втори гражданин на Киев е починал: страница308." За да се подчертае тонът, използван от нацистката пропаганда по време на войната, били разпространени провокативни копия на нацистки съобщения. На украинците било предложено да работят за нацистка Германия, а на евреите било заповядано да се съберат заедно. Коментари описвали ужасните последствия от тези събития. Кампанията предизвикала широк отзвук сред таргет групата и била активно коментирана както в интернет, така и от традиционните медии, а романът Babiy Yar се наредил сред 10-те най-продавани в Украйна.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Челюсти | 2009-11-09

Водещ: Ние искаме да сме актуални информационно. Добър ден. За и против жълтата преса. Калин Георгиев, журналист, редактор на отдел Светски новини в ББТ, редактор в Цената на истината и собственик на светския сайт svetsko.com. здравей, Калине. И Душко Петров, журналист. Тук са ми написали сценаристите, определяте се като основоположник на жълтата преса у нас.
Душко Петров: Не се определям, случайно стана. Уволниха ни от един официоз и ние решихме да си направим вестник.
Водещ: Кой вестник направихте?
Душко Петров: Шок. Първите години се казваше Шок.
Водещ: Сега, за съжаление днес не излизат онези вестници, за които вие пледирахте да бъдат на масата. За да сме максимално актуални, ние сме с днешното издание на Папарак и Контра. Росен Петров прецака Любо нейков, а Йорданка Христова – циганка? – водещото на Контра. На първа страница на Папарак – Масларова и Шерин Местан се укриват в Турция с подкрепата на Ахмед Доган и ДПС. И според самия бивш МВР министър в ДАНС имали разработен план за убийството на Румен Петков. Освен петте известни жертви нови 12 мъртви от свинския грип крият властите в България. Четете ли ги тия неща вие? Тези вестници?
Душко Петров: Аз лично тези двата не ги чета.
Калин Георгиев : Дори и да не ги четем ние проблема е, че голяма част от българите ги четат и по-големия проблем е, че не само ги четат, те им вярват. Защото в българина има едно усещане, че когато нещо е написано на лист хартия, то е вярно. Обаче ако вземем да проверим дали Йорданка Христова е циганка дали ще се окаже вярно, според вас.
Водещ: Между другото Милен Цветков ми звънна преди малко, за да пита наистина ли някой политик се е опитал… какво са написали във вестник Тайни, макар че никак не исках да занимавам със себе си публиката, но виден политик ми посегна сексуално в ефир. Може ли да напишат такова нещо при положение,ч е ако това се случи в ефир, това се случва ето сега, тоест всеки от вас да ми посегне сексуално и това да го разберат вестник Тайни, а не хората, които са пред радиото и телевизора в момента.
Душко Петров: Ама те не само са го разбрали вестник Тайни, те са го и написали и ако прочетем вътре аз съм сигурен,ч е ти не просто ще прочетеш как си изнасилена от политик в ефир, а ще прочетеш точно какво ти е направил в ефир. И това лично според мен толкова ще те изненада, че на десетото позвъняване от познати ще си сигурна, че се е случило.
Водещ: Да, сутринта ми се обадиха няколко човека, за да ми кажат за това безумие. Аз се разсмях, не проявих любопитство, но помолих Милен, който като ми звънна неговите сценаристи ми донесоха този вестник. Не съм прочела подробности, но бога ми, кого го вълнуват тия мизерии, лъжи, клевети.
Душко Петров: Ами явно много хора. Като гледам..
Водещ: Вие защо започнахте да правите например жълт вестник? Като ви изгониха от официоза. Защо не отидохте, ако сте изгонен от 24 часа, да работите в Труд например или Сега.
Душко Петров: Ами защото е един и същ собственика. Просто така. навремето разкрихме там някои далавери на МВР с една друга организация и станахме неудобни, трябваше просто да ни махнат. Махнаха ни.
Водещ: Да де, ама всички вестници в България, тази официалната, нежълтата преса, тя не е обезателно на един собственик. Тоест ако вие имате любопитство към публицистиката бихте могли да пишете нещо различно освен : Искрен Пецов: ходим голи вкъщи, но дъщеря ми е девствена. Какво е това?
Душко Петров: Виж, както ти правиш добро предаване примерно, така има и хора, които не могат да правят толкова атрактивни предавания. Това е право на всеки автор да си направи каквото си иска. Демокрация, нали за това се борехме.
Водещ: Да де, ама ако аз … не мисля, че за това сме се борили. Свободата на изразяване е повече отговорност от колкото право, защото ако всеки от хората, засегнат в тази преса започне да търси съдебна отговорност, ще затлачим съдилищата от такива казуси.
Душко Петров: Трябва да започнем… аз нямам нищо общо вече с тези вестници, за които сте ме поканили. Но въпреки това поех поканата ви не за друго, а защото смятам, че има кадърни журналисти, има и некадърни журналисти. Има хора, които знаят как да търсят истината, други, които просто стоят в парламента и преписват чужди думи. Това ли е истинската журналистика според вас?
Водещ: Може ли дададете пример за хора, които правят добра журналистика в жълтата преса, тоест хайде да не са имена, защото за публиката може би не са известни тези хора. Дайте ми пример за разработки, публикации, които биха били интересни. Например Уикенд се занимава с личния живот на известни хора и то по безумния начин. „Лора Крумова с ново гадже”, снимали Лора с някакво момче пред Гранд Хотел. И какво от това, другите хора нямат ли гаджета, какво значение има с кого е Лора на море.
Душко Петров: Ами има значение. Колкото си по-нависоко, толкова повече те духа вятъра. В края на краищата тя като се показва по телевизията тя трябва да има и едно наум, че ще я хващат, тя не може да…
Калин Георгиев : Вижте, дайте да се разберем, че от новина до новина и ма много голяма разлика. Ок, всички сме съгласни, че веднъж влязли в това обществено пространство някакви хора рискуват за тях да бъдат писани някакви неща. Тука въпроса е какви неща се пишат за тея хора. Защото ако аз сутринта прочета нещо за себе си в някакъв вестник мога да реагирам много спонтанно и да кажа – многоточие, не ме интересува, не ме вълнува. Въпроса е, че много малко хора от всички читатели на вестниците осъзнават, че голям процент от нещата, написани вътре, да не кажем голяма част наистина, са измислица. И ние няма какво да спорим по тоя въпрос. Защото едно е да кажеш, че Маргарита Михнева е болна от рак и тя да участва в някаква кампания за борба с рак на гърдата. Друго е жената сутринта да се събуди и да прочете как ще умре. И не само тя, ами всичките и роднини. Защото в голяма част от жълтата преса в България се пишат неща, които не са проверени и по-скоро те са измислени. И ако има ето толкова някакво зрънце истина, ние го правим на ферман. И в това няма какво да спорим дори. Защото ако решим да направим някакъв анализ на тея вестници, на публикациите, какво ще открием вътре според вас? Ще открием едни и същи неща, които се повтарят 10 години. ами извинявайте много, ако за лицето Х не е голямата тайна, че е примерно бисексуален или хомосексуален, то вътре можем да прочетем за него, че не само е бисексуален, ами е правил и оргия в някакъв манастир. Отделен е въпроса дали някога е бил там.
Водещ: Ама днеска има признание , „Васко Кеца: бил съм и с жени”. Не спират да се знаимават с подобни дискусии вече наистина десетилетия.
Душко Петров: Ами това е интересно на хората явно.
Калин Георгиев : Ама то е интересно, ама защо пък някой ден някой не покаже на Васко ти Найденов някаква снимка с нещо по-интересно на нея. Защото на мен пък ми омръзна да чета едни и същи вестници, в които се повтарят едни и същи неща, едни и същи снимки от някакви фотосесии.
Душко Петров: Трябва да ти кажа пък, че много от тези хора, които ги виждаш по вестниците лично са идвали и са ми носили снимки. Спомням си в началото бях сложил един от фолк певците, на 6 колони го бях сложил чисто гол. И след като излезе вестника той вика – тоя ще го съдя, тоя как можа да ми сложи тая снимка. А той лично дойде и ми я донесе и ми разказа подробности защо е чисто гол с надървена патка в ръка.
Водещ: На обяд сме. Не сме във вестник Тайни, а по национална телевизия и ни слушат.
Душко Петров: Не е тайни, а вестник Женски тайни. Беше хубаво да прочетете и вестника как се казва.
Водещ: Дълбоко не ме интересува, да ви кажа честно, дали се казва Тайни или Женски тайни при положение, че пишат безподобни измислици. Прочела съм сериозната преса сутринта и мисля, че това на мен специално ми е по-интересно.
Душко Петров: Сигурно.
Водещ: Да чуем рекламите по Дарик и по Нова и ще продължим. Впрочем, Мария и Диана ми предлагат, аз нямам нищо против, да пуснем по-рано зрители и слушатели. 9151255, за да си говорим с хората, които са потенциални читатели на тези вестници какво ги вълнува в тях и вярват ли им. Веднага след рекламите.
Реклами.
Водещ: Ама не е смешно, наистина, забавлява ли ви това?
Душко Петров: Защо да не е смешно? Ами да, много ми е смешно. И това хората повечето …
Водещ: Да де, ама примера, който дава Калин с това да пишат за здравословното състояние …
Душко Петров: Да, това съм категорично против.
Водещ: Е хубаво, ама то основното…
Калин Георгиев : Ами да, обаче няма никъде, където някой да е написал на първа страница, че някой умира от нещо, от което той си няма хал хабер. Това е супер долнопробно и няма грам морал в него. Не може да излезе някакъв вестник в огромна страница, на която да пише – застреляха Пепи Лашо примерно. Тоя човек цял ден да му звъни телефона да го питат – жив ли си, умрял ли си. Няма преса в света, която да си позволи подобно нещо. България ако освен закона за радиото и телевизията, някой 20 години се беше сетил да направи закон за печата, ние в мометна нямаше да дебатираме за въпросната жълта преса. Защото въпросната жълта преса я има по цял свят. Обаче в България каква е – отново си е побългарена, нали така, Душко? Съгласен ли си с това, че в България ти днеска можеш да напишеш една статия и утре 10 вестника да са я преписали без никой да е звъннал и да провери на въпросната Диана, тя изнасилена ли е от политик или не е изнасилена от политик.
Водещ: И след това да няма никакви последствия.
Калин Георгиев : Не можеш да сложиш снимка на въпросната Диана от някаква фотосесия и да напишеш, че е изнасилена.
Водещ: И то в ефир. Посегна ми сексуално в ефир, е публикацията.
Душко Петров: Моя снимка, която трябва да излезе в сряда в Блясък се появява в предаването на Мондьо сутринта във вашата телевизия. Това не е ли пак кражба?
Водещ: Е тука говорите за нещо… чакайте сега.
Душко Петров: Принципите са едни и същи.
Водещ: Тук не говорим за този тип принципи. Не говорим за това, че има неколегиално отношение между хора, които работят в едни и същи бранш. Тук говорим за това, че за да имаш тираж от 100, 200 или 300 000 лева, ти боравиш с човешки съдби, откровено манипулирайки хората с лъжи. Това е различно. Акоп може да се обадите на сутрешния блок на Нова и да кажете – защо уважаеми Мондьо, ти си публикувал моя снимка, която трябва да излезе едва в сряда, това е спор между вас двамата. Но когато излезе публикация, че някой е застрелян или изнасилен, а той няма никаква представа от това, вече нещо равносилно на… има в Наказателния кодекс норма, според която подлежиш на съдебно преследване когато орониш престижа на някого, когато направиш така, че нарушиш неговия комфорт. Това е тормоз. Аз си спомням, Слави Трифонов имаше период, в който съдеше жълтата преса, защото майка му като си отвори вестника години наред или той умираше …
Душко Петров: Е осъди ли я?
Водещ: Не съм следила тоя казус.
Калин Георгиев : Ама става въпрос държавата защо не го е осъдила.
Душко Петров: Е как тогава…
Калин Георгиев : Душко, ако толкова много всички вестници твърдяха, че Слави Трифонов е болен от множествена склероза, че е болен от не знам си какво, толкова ли нямаха 200 лева да дадат на някаква лекарка или асистентка там от болницата да изкара едно медицинско и да каже – да , болен е. нали се сещаме, че ние правим едни кухи сензации за въпросната преса. Не може да си позволяват наистина да крадат снимки, да правят сензации на свой гръб и същевременно да печелят хиляди. Защото – да, и Бритни Спиърс може да я видиш пияна-заляна, обаче Бритни Спиърс 50 фотографа я следват.
Водещ: И наистина е пияна-заляна.
Калин Георгиев : В България кое не знаят? Къде се намират заведенията, фолк заведенията? Ти много добре знаеш, че като излизат от там всички певици са мат пияни, нали така? обаче това не означава, че ние на другия ден трябва да прочетем как Ивана е правила аборт или как Ивана сто пъти си е купувала Q7-ца. Ама извинявай, Ивана не е пример за това, но ето аз мога да ти гарантирам, че Ивана съм чел 7 статии как си е купила Q7-ца, как не си е купила Q7-ца. Е толкова някой да беше звъннал на Пайнер да попита Ивана какво кара. Честно ти го казвам. Ние правим енди новини, които са абсолютно фалишиви. И ние ги правим, имам предвид жълтата преса. Защото не може да разбереш ..
Душко Петров: Както ти казах в началото, има съвестни хора, които работят, има и хора, които…
Водещ: Добре, ако първата страница… ама факта, че публикуваш…
Душко Петров: Нещо против една Кристина Патрашкова ще ми кажеш ли? Че не е добър автор ли?
Водещ: Ами миналия ден до колкото разбирам е имало нейна публикация към нейна колежка журналистка, която откровено аз не бих повторила заглавието.
Душко Петров: Заглавието си е вече редакторска работа, то не зависи от нея по принцип.
Водещ: Без значение. Това заглавие е цинично, пошло, гнусно. Тоест ти стоиш, подписвайки се под това. Аз не познавам тези хора, не искам да злословя срещу тях, но ако в този вестник има и две статии невярни, съгласявайки се да пишеш за него високо качествения публицист се превръща в парцал, защото пише в този вестник. Тоест ако аз в Дарик радио половината от програмната схема на радиото, в което работя 18 часа има говорене, ако 30% от говоренето е нвярна информация, аз съм избрала да работя в медия, която лъже. Нали така? тоест вие искате да ми кажете, че в тези вестници има едни съвестни хора, които са установили, че Масларова, която в петък си даваше съгласие да и свалят имунитета, се с скрила със съдействието на Ахмед Доган и ДПС. И какво ще се крие Масларова в Турция, примерно ще се скрие за известно време, за да не я преследва закона. Това е безумие. Но хората понеже не се замислят над тези неща, те си каззват – тука има нещо гнило в Дания,. Тоя Ахмед Доган…
Калин Георгиев : Хората извън София няма от къде да знаят, че това нещо не е вярно. Защото те си отделят някакви 50 стотинки за някакъв вестник и смятат, че написаното вътре в него е вярно. Нали така? според теб баба Петрана от село Горно нанадолнище дали прави разлика между въпосните жълти вестници и въпросната официална преса.
Водещ: Г-н ПЕтров да каже, не знам.
Калин Георгиев : Защото според мен не прави.
Водещ: Не знам.
Калин Георгиев : Ти нали се сещаш, че е написано 100 пъти, че еди коя си е абортирала. Ами тя наистина е абортирала.
Душко Петров: Верно?
Калин Георгиев : Естествено. Ходи обяснявай, че сестра ти не е някаква.
Водещ: Да, наистина е така. и не мога да разбера, вие казвате, аз вече не работя за тези вестници, дойдох тука да защитавам… няма добро или лошо в помията.
Душко Петров: Аз казвам, че това, което правех преди го правя и сега. Едно и също правя. Само че сега вече е Блясък, преди беше Шоу или Шок.
Водещ: Ама в Шоу и Шок съм чела безумни неща. И защото не мога да говоря, аз не купувам такива вестници, но редовно когато се приготвяме за предаване ми носят жълта преса, в която Шоу и Шок, откраднали ми дебитната карта и аз съм изпаднала в паника, банкомат ми е глътнал. Ама такова … няма такава ситуация от както съм жива и от както ползвам дебитна карта. Кого го интересува, Бога ми, това и защо трябва да се хаби мастило за тези боклуци.
Душко Петров: Аз пак ти казвам, че сяда някой и решава, че няма какво да пише днеска и си го смуче от пръстите. Има го и тоя момент.
Калин Георгиев : Ама има ли нещо етично в това нещо, за да може някой да ги защитава. Как може някои хора, събрали се в една стая трима на брой, днеска цял ден да се хилят и да си говорят глупости за Преслава примерно. Айде на Преслава ще напишем, че циците са и пораснали пак. Ами ок, хората са прочели в някакво списание, в която тя се е снимала супер лъскаво…
Водещ: А тя на колко години е това момиче, Преслава.
Калин Георгиев : 23-24.
Душко Петров: Ами растат, един път са по-големи, друг път са по-малки. Не знам, явно нещо прави по себе си.
Калин Георгиев : Нещо прави. Какъв е проблема да се звънне на Преслава и да се пита- какво правиш с тея цици бе жена.
Душко Петров: Аз нямам проблем с никого, просто не могат…
Калин Георгиев : Не може от ето толкова малко, някакво зрънце истина, че Преслава има цици, ние да се занимаваме половин година, големи ли са, малки ли са на жената. Няма редактор, който да си позволи да напише такива глупости, каквито сме чели в жълтата преса. Честно ви го казвам. Защото там не само някой е изнасилен, не само някой е пребит, не само някой мрази някой, ами аз след малко мога да прочета, че Диана Найденова е нападната в ефир от човек с черни очила. И какво? Половин България ще си мисли, че е вярно. Що? Такива неща, каквито има в тея вестници…
Водещ: Ако искате може да дадете на Калин очилата, за да може след това да не се интерпретира, или ги оставете тука, за да се чудят кой беше с тези черни очила.
Калин Георгиев : Ама тогава ще прочетем кой от двамата я е пребил. Съгласи се, че вътре се пишат безумни неща. Наистина.
Душко Петров: Аз пак се опитвам да ти кажа, че е въпрос на личен избор.
Водещ: Ама какъв е тоя личен избор.
Душко Петров: Ама добре, вие се опитвате да ми кажете, че половината България е ненормална и че чете глупости, защо го прави.
Водещ: Не, половин България не е ненормална. В целия свят…
Душко Петров: Или са ниско интелигентни хора, или са прости, че четат тая преса.
Водещ: Не, в целия свят хората имат любопитство към известните. Това е нормално. Но в целия свят нормален, докато течаха рекламите – тука каквато и снимка да направя ще ми дадат 1000 лева, а тия дето тичат след Бритни Спиърс ще вземат 20 в евро. Ето заради този глупав, не знам дали за вас е основателен, финансов мотив, на запад можеш да прочетеш нещо достоверно, защото папараците със седмици живеят около имението на Майкъл Джексън, а тук …
Калин Георгиев : Там Парис Хилтън като е забила Роналдо и виждаме на снимка Парис Хилтън с Роналдо.
Водещ: Как се държи за ръка с него. А тука пише, че колежката, която снощи гледах в новините по канал 1,”Новия любовник на Радина”. Това е жена, майка на 4 деца, има си семейство, и в един момент са измислил и някакъв фитнсе инструктор, защото жената на 50 години се грижи за външния си вид. Къде са тия двамата под ръка, как сме разбрали, че са любовници. Лили не вдигала телефона на Карбовски.
Калин Георгиев : Ама виж, дали е Радина или е Лидия Шулева – няма никакво значение. Ти утре ще прочетеш, че Лидия Шулева има любовник от фитнес. Това са едни и същи сценарии, които ги четем постоянно.
Водещ: Друго много важно заглавие – „Слави ходи соло на кино”. Информирам любителите на жълта преса, че аз на кино не обичам да ходя с други хора, защото ме разсейват. Тоест този път ще бъде достоверно. Разбирате ли, защитавате кауза, която няма как … след като 80% от написаното тук подлежи на съмнение, не хората, които четат това са глупави, а онези, които изкарват пари от тяхната наивност чрез лъжа са Нахалници. Това е разликата.
Калин Георгиев : Аз имам един въпрос. За толкова много време наистина не се ли изкараха достатъчно много пари, за да може в България, когато пишеш нещо, да се купят два фотоапарата и да се показва това нещо. Не може да слушаме…
Душко Петров: Аз пак казах, че вие сте взели най-лошото от най-лошото.
Водещ: Ама чакайте сега, кои са добрите? Не знам, аз не чета тези вестници, сутринта в понеденик излизат вестниците Контра, Папарак и както казахте, поправихте ме с основание, Женски тайни. Какво…
Душко Петров: Това е на жълтата преса – жълтата преса. И дори в нашето съсловие…
Водещ: А коя е жълтата преса, която не е кулака. Дайте ми пример. Кой вестник си струва да прочета, за да разбера как ходи на кино Слави Трифонов, защото това е съдбовно за живота на поколения българи сигурно. Кои са, дайте пример, направете реклама на тия издания.
Душко Петров: Ами аз ви казах кои.
Водещ: Кои са те? Защото не го казахте в ефир.
Душко Петров: Уикенд и Шоу. Това са сериозните вестници, в които можеш да прочетеш нещо.. .
Водещ: Във вестник Шоу банкомата ми беше погълнал дебитната карта и аз съм се тюхкала с какво да си купя… дори не помня публикацията, колежка ми го прочете и дълго се смяхме.
Душко Петров: Аз пак ви казах – има недобросъвестни..
Водещ: Не, няма добросъвестни. В жълтата преса няма добросъвестни. След като искаш по най-гнусния начин ти да кажеш, че Йорданка Христова, жена, която колко години е на сцената не знам, и пълни зала 1 на НДК всеки път, когато прави концерт, че е циганка и слагаш една въпросителна, защото все пак етиката иска да подложиш това на съмнение, какво почтено намирате в това?
Калин Георгиев : На мен ми е чудно как още не сме прочели на първа страница, че Лили Иванова е бременна. Защото честно аз чакам това нещо да се случи.
Душко Петров: При нейната дълголетност може да се случи всеки момент.
Калин Георгиев : Ако ти използваш чуждото нещастие, за да изкарваш пари, въпроса е колко етичен си. Защото не можеш да ми кажеш, че нямат избор тея хора, които ги пишат, да го правят или да не го правят. Защото всички знаем за какви пари става въпрос.
Водещ: Много пари ли се изкарват?
Калин Георгиев : Душко, много или малко пари се изкарват?
Душко Петров: Собствениците изкарват добри пари.
Водещ: А хората, които работят в тези вестници?
Душко Петров: Изкарват нормално.
Водещ: Какво значи нормално?
Калин Георгиев : Ами дали нямаш някакъв избор да изкарваш пари и по някакъв друг начин освен по този …
Водещ: Не, дайте ми пример, 200, 500, 1000, 2000? Не знам, наистина ми е любопитно какво значи…
Душко Петров: Заплатите са по 300-400 лева в тия вестници. Да не мислиш, че получават някакви…
Калин Георгиев : Ами ти ако станеш някаква чистачка ще взимаш повече, според мен.
Душко Петров: Ами стани чистачка тогава.
Водещ: Нашата чистачка в блока взима толкова.
Калин Георгиев : Ама аз нямам проблеми с парите, за да ставам чистачка. И аз вечер като си лягам съм си абсолютно спокоен със съвестта, с която си лягам. И аз не искам по ниаккъв начин да те упреквам. Просто наистина в България има вестници и вестници. Една част от вестниците са абсолютна безумица. Не можеш да отречеш, че не си съгласен.
Душко Петров: Съгласен съм, но в края на краищата аз съм съпричастен към създването на нещо, от което не аз…
Калин Георгиев : Създадено е по един начин, но то воалира по друг начин. Ти харесваш ли в момента това, което си създал.
Водещ: Ама не, защо не създателите на това нещо, да кажем аз съм измислила предаването Челюсти в ефира на Дарик радио. И след време като реша да не се занимавам с това със сигурност ще седна да обсъдя с г-н Радосвет Радев, ако то до такава степен се видоизмени това предаване, че поругава моите представи за морал, за отношение към аудиторията. Тоест защо вие вътре не инициирате някакъв самоконтрол, както беше приет Етичен кодекс на печатните и електронните медии. Дали той функционира, до каква степен той функционира, до каква степен гилдията се саморегулира е отделен въпрос. Вие казвате – създал съм нещо, това е Франкенщайн. Това е гнусно, отвратително, нечистоплътно, лъжесвидетелставне ежедневно, от което се изкарват пари. И някакви хора си купуват вестниците и вярват на това, че Йорданка Христова е циганка. И някой казва – ей, виж ги другите, ходят да джебчийстват, тая до къде го докара, циганка.
Калин Георгиев : Абе Данчето Христова да не се окаже наистина циганка? Щом са го написали хората би трябвало да е истина. Дай да вземем да го проверим, да им звъннем на жената да питаме. Дали някой според теб си прави труда да проверява нещата, които излизат?
Душко Петров: Ти смяташ ли, че много хора пък вземат 1 към 1 това, което е написано. Просто четат повечето и се забавляват.
Водещ: Ама как може, забавно ли е, миналата вечер гледах по новините покъртителен репортаж за едно семейство, чието дете на 5 години за 2 месеца се разболява от ужасна форма на левкимия, детето е без коса, милото, дай Боже да успеят да съберат пари, за да го лекуват в Германия. Това е същото. Когато роднините на Ани Салич прочетат, че мъжа и я е пребивал от бой, а тя е направила за 18 път аборт, защото той я рита по стълбите, извинете, това в очите на хората действително изглежда проблем и драма.
Душко Петров: Аз Ани Салич я познавам, Бранко познавам също и не мисля, че има нещо верно написано от това, което е.
Водещ: Ама вие защото ги познавате, читателите не ги познават. Какви са им източниците на тия хора? Или просто както казва Калин, сядат в една стая и решават днеска – я да видим, Диана, как докато са я гримирали някой политик, какво беше, посегна сексуално. Това е брутално, той в ефир ми посегна сексуално. Да кажем – направи ми намек или нещо подобно, посегна ми сексуално. Тия хора знаят ли какво значи това?
Калин Георгиев : Ти се радвай, че няма детето ти да го прочете това нещо, как си била брутално изнасилена, защото тогава вече става изключително кофти. Когато децата ти четат някакви измислици.
Водещ: Защото има много хора, които дългите години, прекарани на екран а, непрекъснато ги държат в полезрението на тези вестници и от сутрин до вечер се пишат тъпотии за тях.
Душко Петров: Аз пак ти казах, колкото е по-нависоко един човек, толкова повече го духа вятъра.
Калин Георгиев : Ама да го духа вятър и вятър има разлика. Съгласни сме в това.
Водещ: Всеки политик, вижте сега, ние си спомняме… как се казваше правосъдния министър, който беше тръгнал да бие колега фоторепортер.
Калин Георгиев : Нямам спомен в момента.
Душко Петров: Филев беше…
Водещ: Теодоси Симеонов…
Душко Петров: Не, тоя дето в…
Водещ: Не, аз говоря за правосъдния министър кой беше, няма значение. Тези хора, които не са навикнали на медийния интерес са за критика, защото те са публични личности и е важно дали носят обувки от крокодилска кожа, когто са министри на социалните грижи и хиляди хора живеят под прага на социалния мининум, това е едно. Но непрекъснато да пишат, че ти умираш от рак, че си болен от цироза, а никога не си пил. Че пушиш по 4 кутии на ден, а ти никога не си пушил – това е друго. Не сте ли съгласен?
Душко Петров: Съгласен съм напълно.
Водещ: А тогава защо сте на този стол, не разбирам. Защо дойдохте да защитавате нещо, от което вие самия очевидно като мен се възмущавате или не се взъмущавате?
Душко Петров: Не, не се възмущавам. Просто смятам, че го има в живота, някой решатва, че трябва да го публикува. Навремето много дълго спорихме за Невена Коканова дали да напишем, че е болна от рак или да не напишем. В края на краищата собствениците надделяха и го пуснаха. Аз бях категорично против да се пусне такова нещо.
Калин Георгиев : Ама тя беше ли умряла вече или не?
Душко Петров: Не, тя беше болна от рак, съобщихме просто, че е болна от рак.
Калин Георгиев : Защото много често се съобщават и някакви други неща като примерно – колаж на циците на някоя на главата на друга и тов примерно..
Душко Петров: Никой не се занимава с такова нещо в тея вестници.
Калин Георгиев : Вече никой не се занимава.
Водещ: Добре, например как разбрахте, че Невена Коканова е болна от рак. Какво, ходи се при съседите, разпитва ли, как се стига до тая информация.
Душко Петров: Ми има си начини.
Водещ: Е, сега, наистина, поканила съм ви тук, говорим си, вие стоите с тъмни очила срещу мен, кимате с глава и казвате, че това е въпрос на принципи. Какво значи – има си начини. Аз съм била парламентарен репортер, отивам в някои от кулоарите, помолвам някой депутатите ми да ми даде конфиденциална информация, написвам нещо, което те ще изпратят след това до царя. Аз мога да разкажа как съм публикувала в Дарик радио при Ники Кънчев първото писмо на Стела Банкова и на г-н Милчев, измислих си някоя история, в която той депутат първи мандат, човека не може да се ориентира, и му казах – тука ако пуснем това писмо по Дарик радио царя ще го чуе, ще се поправи човека, наистина ще въведе нов морал. Той отвори такива очи, каза – верно ли. Казвам – верно. Публикувахме го. Не се притеснявам да разкажа. Вие как разбрахте, че Невена Коканова…
Калин Георгиев : А (?) от тук нататаък, с тея парламентарни кулоари, в които си ходила? И там ще бъдеш Изнасилена. Аз съм сигурен, че до седмица ще имаме как в парламента са те натискали…
Водещ: Не, наистина. На мен ми е любопитно да кажете как стигате до това, че някой човек е болен и как морала ви позволява да си представите, че тази лична трагедия трябва да бъде донесена до широк кръг аудитория. Какво, за да цъкат хората, дали по 50 стотинки – ау горката Невена, помниш ли я в тоя филм.
Душко Петров: Ами има ли го в… вижте сега, аз не съм човека, който трябва да моралИзира. Просто когато мога да покажа – показвам нещо, каквото е.
Водещ: Какво е, въпроса е… то не е въпроса морализиращо…
Душко Петров: Говоря за себе си като лична позиция. Аз под всеки материал свой съм се подписвал.
Водещ: Как разбрахте например, че Невена Коканова е болна от рак. 6 пъти ще ви попитам, 2 минути имаме до рекламите.
Душко Петров: Имаме си информатори, и то не малки.
Водещ: То е очевидно, че имате информатори. Но какви са тези хора, за да смятате, че източника е достоверен.
Душко Петров: Верен ли е, оказа ли се верен? Почина ли Невена от рак? Безкрайно много обичам тая жена, просто толкова… и ви казвам лично аз, че бях категорично против, защото просто личен сантимент някакъв.
Водещ: И какво гласеше заглавието? Невена Коканова умира от рак, така ли?
Душко Петров: Да.
Водещ: И отдолу какво, имаше ли измишльотина или всичко беше…
Душко Петров: Не, нямаше и ред измислен. Просто с много гоялмо уважение беше написан материала.
Водещ: И жената, която гасне от рак ако се е опитала да запази това за себе си, защото знаете, че когато умираш от такъв тип заболяване много важно е психиката да ти бъде стабилна, по сто пъти на ден са и звъняли хора от близо и далеч да и казват – Ох, Невена, ти умираш.
Душко Петров: Сигурно е така. въпрос на избор.
Водещ: На избор на кого? На Невена дали да умре от рак, мир на праха и, или вие да напишете, че това сде случва с нея.
Душко Петров: Това беше истината. Случило се е.
Водещ: Добре. Рекламите по Дарик и по Нова. И обещавам от тук до 2 часа да бъдем само на телефоните, съжалявам, че ги обявихме по-рано и не успяхме да ви включим по-рано. 9151255.
Реклами.
Водещ: Започваме, после ще разказвате. Ето например един от любимите ми вестници Сега струва 50 стотинки. В.Контра е с 10 стотинки по-евтин. От първата му страница разбираме, че има война между Кеворк Кеворкян и Николай Бареков, докато от първа страница на Сега разбираме, че банките искат КАТ да спират коли от движение за дългове. При тежката икономическа криза, в която се намира страната ни и при опасността тя да се задълбочи, т ова има отношение към много повече хора, от колкото ето тази глупост. Но вие казвате, че защото Бареков и Кеворк са имена в журналистиката, е много важно да се интерпретира по някакъв начин техните отношения и въобще датират ли такива и от кога, няма значение. Това нещо не го разбирам. Здравейте.
Слушател: Диана. Добър ден и на вашите гости. Обажда се най-доброто вестникарче бате Генчо. Днеска съм продал 3 „24 часа”, 3 „Труд” и 15 „Папарак” и 10 „Женски тайни”. Хората, които го купуват ходят с вратовръзки, други с къси полички, други с обикновени селски дрехи. Въобще контрагента, които го купуват е най-различен. И аз им задавам въпроса когато си купуват Папарак или Шоу – няма ли да си вземете от другите сериозни вестниици. Те, викат, по-лъжат. Така че хората свикнаха да ги лъжат политиците и за това предпочитат да си купуват от тия вестници. Примерно вие като каните Цвятко…
Водещ: Това не е извинение. Когато ви излъже веднъж политик не отивате да гласувате за него. Или когато политик обещае да вдигне заплатите с 30% на миньорите, а не го направи, миньорите излизат пред НС и не мърдат от там докато исканията им не бъдат удовлетворени. Тихата лудост на обществото да се задоволява с измислените проблеми на г-н Кеворк Кеворкян, откровените лъжи на жълтата преса, не решават проблемите на миньорите, които се чувстват онеправдани цял преход време.
Слушател: Във вашето предаване примерно като подканите Цвятко Цвеков, Румен Петков, Андрей Райчев, за мен това ежълто, за мен това е пошло. Тия комунисти да ми говорят как е станал прехода, как откраднаха парите и Андрей Райчев има голф игрища. Не е ли това жълто з амене. И за вас не е ли пошло.
Водещ: За мен не е жълто, защото вие спокойно в моето предаване може да кажете какво мислите за г-н Райчев, докато Ани Салич няма какво да каже по повод на астмата, която според ж ълтата преса я мъчи. Здравейте.
Слушател: Добър ден.
Водещ: Слушаме ви.
Слушател: Много ми е приятно, г-ж о Найденова. Исках само да споделя с вас, че господина в ляво от вас, ние сме се виждали, може да се сети, може и да не, но той е с един тестис.
Водещ: Боже мили. Ами, няма да искам и единия да покажете. Благодаря ви за информацията, която получихме по телефона. Здравейте.
Слушател: Здравейте. Обаждам се по повод темата, която обсъждате. Искам да попитам, не е ли по-правилно, стана дума за вас и за вашето писане във вестници, не е ли по-правилно да хванете един куп адвокати, както направи преди време г-н Трифонов, заведе иск в пловдивския съд и осъди абсолютно всички, които писаха за него щяло и нещяло.
Водещ: Господине ще ви кажа, аз неслучайно дадох пример с поведението на г-н Трифонов, за което го аплодирам. Но в интерес на истината дълбоко не ме интересува какво пишат тези хора, за да се занимавам с тях. И темата ни е планирана още от четвъртък и случайно съвпадна с това, че Милен днеска е преглеждал тези вестници и разбрах, че са ме обрисували по чудесен начин в тях. Нямам време и енергия да се занимавам с откровени лъжци. Ако това ще изчисти според вас средата, по-скоро да. Но журналистите като нас би трябвало да настояват за закон, не мислите ли? А не поединично да се разправяме с лъжци.
Слушател: Добре, кажете ми колко стотинки стува един жълт вестник.
Водещ: Казах ви – 40.
Слушател: 40, добре, ок. Този начин според мен, когато им вземете абсолютно всичко, когато ги осъдите и им вземете една солидна сума заради това, което са писали за вас и което не е вярно, по този начин ще ги накарате да се отдръпнат. Съгласен съм, че трябва да има жълта преса в България, но нека да излезе едно списание и един вестник със сериозни журналисти, който да пише наистина това, което е. във всяка известна личност има нещо жълто. Въпроса е нещата да се напишат такива, каквито са.
Водещ: Разбрахме ви, благодаря ви за идеята. Здравейте. Имаме само 2 минути, моля ви да бъдете по-експедитивни.
Слушател: Да, благодаря. А, защото в момента помислих… в ефир ли съм?
Водещ: Да.
Слушател: Здравейте. Искам първо да ви благодаря за хубавото предаване, специално на Дианчето. И искам да попитам господина защо той не пише за себе си, за своето семейство, за своите колеги и също така ще бъде интересн за всички тези, които купуват вестника. Това искам да попитам. И просто …
Водещ: Възмутена сте, разбирам. Ще ни отговорите ли на тоя въпрос?
Душко Петров: Защо не пиша за мен?
Водещ: Да. Вие известен ли сте?
Душко Петров: Не.
Водещ: Не. Здравейте. Слушаме ви, добър ден. Бързичко, имаме по-малко от минута.
Слушател: Обаждам се от Кубрат.
Водещ: Така. Лили Иванова беше в Кубрат.
Слушател: Съученик съм на Лили Иванова. И много се спори за нейните години. аз съм не съм на 100 години. преди известно време имаше снимка в Уикенд, че къщата на Лили Иванова се руши и няма кой да я поддържа.
Водещ: Това верно ли е?
Слушател: Беше снимана джамията и отсякано менарето.къщата на Лили Иванова …
Водещ: Добре, само да кажа, че добър пример за такова поведение, как колежката от БТВ Миролюба Бенатова беше засякла бащата на Мануела….
Калин Георгиев : На Мануела Горсова, да.
Водещ: На Мануела Горсова да играе комар. Всеки ще си каже – абе какво се занимава Миролюба с някой човек, дето решил да играе хазарт. Да, но той играеше от парите на детето си, което гаснеше в Израел, мисля че го лекуваха, нали?
Калин Георгиев : Тука има една поука, която всички можем да си извлечем.
Водещ: От тука вече можем да се занимаваме с живота на известните, но след като по някакъв начин се опитваме да вкараме морален казус в онова, което правим. Беше ми особено приятно. Живот и здраве ще се видим утре точно в един.

www.top.bg | 2009-11-09

Напоследък той и предаването, на което в момента е водещ разбуниха духовете. Въпросът е защо? Дали защото от предаването няма никаква полза или защото толкова ни е страх от душевното обедняване на народа ни и думи като морал и ценности вече толкова са загубили своя смисъл, че ни е по-лесно да не се замисляме за това?! Каква е цената на истината в живота и в спорта попитахме водещия на предаването по Нова ТВ „Цената на истината" Витомир Саръиванов. Какво ни отговори той, разберете от интервюто му за Sportal.bg…

- Как направи прехода от спортен журналист към водещ на предавания с чисто житейски характер?

- Честно казано не е трудно, защото воденето на каквито и да било предавания те учи на поведение пред камера, на хладнокръвие, на отношение към хората. На мен никога не ми е било проблем да разговарям с хора и до ден днешен смятам, че мога да се разбера с всеки. Умея да изслушвам и да разбирам това, което ми се говори. Опитвам се да разбера събеседника си, а не да му налагам нещо, което аз смятам, че трябва да е така. Освен това в спорта конкретно има много живи предавания, което е една изключителна школа. Много малко са нещата, които биха могли да ме изненадат по време на ефир и за мен това е страшно предимство. Аз имам спокойствие и самообладание и хората знаят, че дори и нещо да стане, аз мога да реагирам адекватно.

- Защо тръгваш по журналистическия път?

- Да тръгнем от там, че винаги съм се интересувал от спорт и доста години съм играл хокей. Иначе на практика стана случайно, защото през 1994 година имаше обявен конкурс в БНТ, на който аз се явих. Никога няма да кажа, че това ми е било детската мечта. Просто така се получиха нещата.

- Сега мъчно ли ти е, че в България нямаш възможност да наблюдаваш хокей на ниво?

- Много ми е мъчно, защото безспорно това е най-интелигентният колективен спорт. За съжаление той е изключително скъп спорт и по тази причина беше един от първите спортове, които след промените западнаха рязко и никога няма да може да се възроди. Ето сега, при проекта на новата многофункционална зала, изобщо не стана дума за пързалка, а двете пързалки в София се пукат по шевовете. Това е парадокс! Има адски голямо желание и интерес, но няма пързалки. Тук не става въпрос само за хокея, но и за фигурното пързаляне, за шорттрека. Имахме Албена и Максим, които направиха нещо невероятно в спорт, в който нямахме традиции и след тях край, отново сме в ямата. Същото стана и в биатлона след Катя Дафовска, същото ще стане и в шорттрека след Жени Раданова. Това е българска идиотщина! Аз не харесвам Русия и руснаците, но това което правят там, е достойно за уважение и подражание. За олимпийските шампиони се грижи държавата. Те получават доживотни пенсии, защото тези хора са прославили страната. Нашата държава е мащеха. Тя грам не се интересува от тези неща.

 - Освен спортен журналист и телевизионен водещ, ти си и продуцент, и редактор на различни предавания. В кое амплоа се чувстваш най-добре?

- Не мога да кажа това ми харесва най-много, защото ако е така, защо тогава правя другото. Аз съм човек, който обича новите и различни неща. Освен това смятам, че човек не бива да се занимава с нещо, което не му доставя удоволствие и затова казвам, че на мен всичко ми харесва. В момента, в който престане да ми харесва, ще спра да го правя. Скоро се бях замислил затова как напуснах БНТ. Напуснах в момент, в който ми стана неприятно да ходя в  телевизията.

- Какво ти помага да се справяш с ролята си на водещ на "Цената на истината". Твоят образ е в пълен контраст на скандалния характер, който има предаването.

- Скандално е малко пресилено. В някаква степен може би е заради закостенялото мислене на хората. Ние го наричаме социален експеримент, защото това предаване показва нещата точно такива каквито са. Хората са такива каквито са и това са хора, които живеят на долния етаж под нас, които могат да ти бъдат братовчеди, далечни роднини, приятели на мъжа ти и тн. Това са хората, които ни заобикалят. И когато някой каже: "Това не може да бъде", това е типичната първосигнална реакция, защото не се замисляш. Като се замислиш и разбереш, че това може да ти се случи и на теб, и на децата ти, и на съседа, изведнъж разбираш, че нещата не са толкова розови, колкото си въобразяваш. Иначе отново ми помага фактът, че харесвам това, което правя. Аз не го правя нито на сила, нито за пари, нито, защото така трябва. Правя го, защото смятам, че от него има някаква полза.

- Каква? Каква е целта на предаването?

- Целта е зрителите, които гледат предаването, да се замислят по някакъв начин, да се припознаят в героите и да осъзнаят, че това е обкръжаващият ги свят. Ние не целим да покажем само, че Х е направил това на Y. Искаме да покажем защо това се е случило, как може да бъде предотвратено и как тези хора биха могли да преодолеят кризата. Затова имаме и лайфовете в четвъртък, които са изключително полезни.

- А как си обясняваш негативния обществен отзвук, който има към предаването?

- Нормално. У нас винаги посрещаме новото с краен негативизъм, защото е много лесно. Отрицанието е хиляди пъти по-лесно от това да се замислиш къде са предимствата на дадено нещо. Освен това в последните години на хората им беше насаден такъв начин на мислене, а именно за всяко нещо да се съмняват. Тази мнителност е отвратителна, защото дори и най-чистото нещо се омърсява за секунди. И с нас беше така. Първо историите ни бяха измислени. С това обаче удариха на камък, защото никой не е намерил доказателство, че са измислени. Затова съм обявил парична награда за този, който го направи. И на мен някой път ми се е струвало, че това е някакъв вид театър, защото съзнанието ми отказва да го възприеме. Нашето общество е изключително зле възпитано и това е наслагвано с години. Ние сме хора, които сме възпитавани да пазят всичко в себе си и да не показват никакви емоции.

- Не се ли натоварваш от чуждите житейски драми?

- Натоварвам се, но от време на време съзнанието ми се освобождава и забравям, което е много хубаво. Ако носиш всички тези истории със себе си и ги съпреживяваш след това, ще се гръмнеш на третия ден.

- Някой от участниците изтъквал ли е различен мотив от парите за своето участие?

- Парите със сигурност са много сериозен мотив, но от друга страна има хора, които нямат смелост да си кажат нещата вкъщи. Казват: "Аз дойдох тук, за да може моята жена да разбере цялата истина за мен. Вкъщи нямам смелост да й я кажа. Ние не си говорим и когато нещо стане, се скарваме на втората минута". Най-големият проблем на съвременното общество е липсата на комуникация между хората. В огромна част от семействата единственото нещо, което задържа двама души, е дистанционното на телевизора.

- В такъв случай има ли смисъл тези хора да отиват в телевизията и да си казват всички тези неща? Нали след предаването пак ще се приберат вкъщи и пак ще си комуникират единствено чрез дистанционното?

- Практиката в нашето предаване показва и аз съм горд с това и то оборва всички теории, че сме сеирджии, че 99% от явилите се при нас се чувстват много по-добре от преди. Започват да се разбират много по-добре, знаят какво не би трябвало да си причиняват, а тези, които имат достатъчно акъл и успяват да си извадят правилните поуки, вече знаят как да се предпазят от тези грешки. Именно това е хубавото, защото в крайна сметка всеки бърка и всеки има грехове. След като намериш сила да си го признаеш обаче и от другата страна намерят сила да ти го простят, това е основата на живота.

- Безспорно едно от най-великите неща на този свят е да простиш. Смяташ ли, че всеки човек заслужава прошка?

- Смятам, че всеки човек има правото да поиска прошка, а дали ще му бъде дадена е друг въпрос.

- Не мислиш ли, че моралната цена, която плащат участниците е много по-висока и от най-голямата сума, която могат да спечелят в предаването?

- Не, не е. Напротив за тях, колкото и цинично да звучи, е с един куршум два заека. Хем си казват всичко, което иначе не биха направили, хем имат шанс да вземат някакви пари за това.

- Пак опираме до парите, защото ако те искат само да причистят душата си, ще отидат на изповед в църквата.

- Църквата в България много отдавна е загубила всякакво влияние върху хората. Това също е голяма беда. Имахме един свещеник, който за съжаление се отказа да участва. Аз лично имах много въпроси към него, защото това, което се случва в нашата църква, е безобразие. Но дори и да го направиш, ще бъде пред свещеника, а не пред човека, който го вълнува.

- А не е ли по-добре този човек никога да не разбира? Един участник в предаването, отивайки да си каже истината в телевизията, успокоява собствената си съвест, но го прави за сметка на болката на близките си. Това не е ли егоистично?

- Колко тайни човек би могъл да задържи до края на живота си и колко това би му тежало? Тези т.нар. наранени хора, в огромната си част са благодарни затова, което е станало. О.к, наранен си, боли те, но минава. Всяко нещо минава с времето и след това наистина има много голяма промяна. Има двойки със супер скандални истории, които след това отиват да карат втори меден месец. Ако не беше така, участниците щяха да са първите, които да вият от нас и да се оплакват по вестници и предавания, че сме им разбили семействата. Такова нещо няма.

- Истината има много лица, но в предаването сте избрали да показвате нейното грозно лице. Със сигурност на кастинга е имало хора, чиято история е била като в приказките: Живели щастливо, без изневери, без извънбрачни деца и тн. Защо не сте избрали такива хора?

- Умишлено. Кой ще ги гледа? Какво ще попиташ един праведник и колко ще ти е интересно да го слушаш?!

- Кой би могъл да вземе голямата награда?

- Това си зависи само от участниците. Който може да стиска до край и да иска да каже всичко до край. Те се плашат и това е абсолютно естествено.

- Какъв трябва да бъде въпросът за 200 000 лева?

- Конкретен за човека.

- Висока ли е цената на истината в спорта?

- Доста. Аз се надявам, че като мине това първоначално отношение към предаването и като правим втория сезон догодина, ще има истории, които са обществено значими. Затова направихме една нова рубрика в лайфа – "Докажи своята истина". В нея всеки може да докаже, че е прав. Това е идеален вариант за спорта, където има безброй скандали.  Когато има президент на федерация примерно, който обвинява треньор на националния отбор по конкретен казус, вместо да се дърлят по вестниците и да се плюят един друг, идват и им задаваме пет въпроса по конкретния казус. Това е начинът да се разрешат хиляди спорове. Пред вестниците и телевизията можеш да си приказваш каквото искаш, но тук няма мърдане. Трябва да се престане с безполезното говорене. В тази страна прекалено много хора говорят и нищо не казват.

- Кой спортист или спортен ръководител би искал да поканиш да седне на стола на истината?

- С удоволствие бих сложил Батков на стола и съм съгласен да му задам само един въпрос и той е: някога имало ли е уговорен мач между Левски и ЦСКА. Някои могат да смятат, че съм наивен, но аз съм от хората, които твърдят, че ако някога в тази страна се уговори мач между Левски и ЦСКА, по-добре да закрием футбола. Аз не казвам, че няма уредени мачове, но процентът е много по-малък. Искам смислен довод защо Левски и ЦСКА ще си уредят мач. Защо един собственик на футболен клуб ще си рискува шанса да се бори да влезе в Шампионска Лига и да спечели 6 или 8 млн. евро, за да уреди мач с другия си пряк конкурент?! Ето това искам някой да ми го обясни и спирам да задавам всякакви въпроси.

- Формулирай твоята лична поука от опита ти като водещ на „Цената на истината" и нека това да бъде пожелание към нашите читатели.

- Ние не случайно всеки четвъртък завършваме с това: "Никога няма да чуем истината, ако сами не я казваме"! Това е много вярно и е хубаво човек да се замисли върху него.

БЛИЦ:

- Най-големият ти гаф?

- Обърках негър и швед. Това беше преди много години, когато във "Всяка неделя" правехме италиански мачове. В Милан имаше един чернокож, който се казваше Ибраим Ба и си беше изрусил косата до жълто. В същото време в Милан играеше и един швед – Бломквист . Гледам аз монитора, топката е на далечния тъч, виждам една руса глава и  казвам: "Там с топката е Ибраим Ба", а всъщност, давайки го в близък план, виждам, че е Бломквист.

- Най-безумният слух, който си чувал за себе си?

- Какви ли не щуротии съм чувал. Не им обръщам внимание, но покрай цялата тази истерия, която се създаде още покрай "Острова на изкушението", казах на майка ми, че така или иначе ще чуе и прочете всичко, да знае, че нито съм станал педераст, нито съм си напуснал семейството. Така че могат да си пишат и говорят каквото искат.

- Кой според теб е най-добрият спортен журналист в България?

- Мога да ти кажа кой е човекът, от когото съм се учил, на когото дължа страшно много и когото уважавам безкрайно. Това е Борис Касабов. Смятам, че той е еталон, защото е много ерудиран и е много голям професионалист.

- Кой е най-успешният спорт в България?

- Ако броим медалите, я щангите, я художествената гимнастика, но аз не съм силен по статистиката. Винаги ми е било много смешно като започнат да говорят за нашите български спортове. Кой български спорт, че не мога да се сетя?! Борбата бил български спорт! За съжаление реално не сме много спортен народ. Според мен една страна може да се хвали със своя добър спорт, когато има добре развити колективни спортове. Игрите са солта на спорта. Слава Богу, имаме някакви проблясъци.

- Има ли някоя личност в световен мащаб, която мечтаеш да интервюираш?

- Уейн Грецки. През 1998 година на Олимпиадата в Нагано съм се докосвал до него. Тогава той все още играеше и беше единственият от всички звезди, който по обясними причини се движеше с охрана. Той наистина е най-великият и неслучайно прякорът му е такъв. Аз успях да се докопам до него с едно списание, на което той беше на корицата. Давам му списанието и химикалката, охраната тръгна нещо да ме дърпа, но той им каза, че всичко е наред и взе химикалката. Тя обаче беше с някакво идиотско включване и не знам какво направи, за да я включи, но тя остана на две части. И така, останах си без автограф, но още си пазя химикалката.

- Кои са качествата, които ти пречат в работата?

- Аз съм от хората, които не са амбициозни, а в тази работа трябва да си такъв. Не гледам с добро око на амбициозните хора, защото има болезнено амбициозни и това е грозна картинка. Не съм от хората, които си поставят цели, които трябва да преследват, защото тогава човек е  способен на всичко. Готов е да минава през тела. Никога в живота си не съм се стремял да минавам през тела, за да постигна нещо.

 - За какво би заменил телевизията?

- Като ми дойде до гуша, много често казвам, че ще тегля една майна на всичко и ще стана един горски. Ще си взема едно куче и ще си ходя по планините.

снимки: Old School Productions

Оригинална публикация

сп. Rouge | 2009-11-08

ИЗНЕНАДА! В КРАЯ НА ЛЯТОТО НЕОЧАКВАНО ЗА ЗРИТЕЛИТЕ "ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА" ПРЕМИНА В BTV И САМО ЗА БРОЕНИ МИГОВЕ ЗАЧЕРКНА МИНАЛОТО С НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ. ЗАЩО?

Джуди Халваджиян е продуцент на емблематичното предаване още от първия момент, в който то стъпва в българския ефир. Любопитни да узнаем какво се случва зад кулисите, потърсихме Джуди за коментар.

Разкажи ни повече за трансфера в bTV. Защо се разделихте с Нова телевизия?

ще в момента, в който решихме да продуцираме "Господари на ефира", предложихме първо на bTV да работим заедно. Това стана преди 6-7 години и тогава те бяха монополисти. Поради хиляди причини с тях не можахме да се разберем. Явно бяха преценили, че това предаване няма да е успешно. Така ние отидохме в "7 дни", а след това и Нова телевизия повярва в нас В лицето на Силва Зурлева и Олга Лозанова. Трябва да ти кажа, че през Всичките години bTV не е спирала да ни иска. Така е, палачинката все някога се обръща. В интерес на истината, малцина знаят, че още миналата година имаше голям шанс да напуснем Нова телевизия. Тогава стана един конфликт с репортаж, свързан със Слави Трифонов. Той не беше спазил обещанието си към няколко танцьора и ние го разобличихме. Тъй като по същото време В Нова стартираха предаване, продуцирано от Слави ("Пей с мен"- бел.ред.), ръководството искаше да ни цензурира и да не излъчим този репортаж В "Господари на ефира". Тогава побеснях! След толкова години съвместна работа, те изведнъж решиха, че трябва да защитават Слави, който пък взе, че ни се направи на обиден. Е, той постоянно ни е обиден, но поне гледам, че Вече си спазва обещанията. Ние така или иначе излъчихме въпросния репортаж, но едва след като "Пей с мен" приключи. В този момент вече бяхме с един крак извън Нова, но Въпреки Всичко нашата лоялност не ни позволи да напуснем още тогава.

Какво ви накара да си тръгнете тази година?

 Нова телевизия имат много странна практика – за тези 6 години, В които работим заедно, Всяка година ние трябва да преподписваме договора си. Нямаме сигурността на дву-тригодишно споразумение, с което аз не съм съгласен. Не можеш да имаш 2-3 хитови предавания и да не направиш необходимото да ги задържиш. Друго, което също не ми хареса, е, че новите собственици Вече една година държат Нова телевизия и за това Време нито Веднъж не дойдоха да се запознаят с нас. И когато Иван u Андрей напуснаха bTV, от там започнаха още повече да ни ухажват. Предложиха ни 3-годишен договор, както и сериозен бюджет, за да инвестираме в декори и снимки всеки ден, а не, както беше досега, само веднъж седмично. Въпреки всичко това, ние настоявахме да сме лоялни към Нова и поискахме минимални гаранции от тях – поне двугодишно споразумение. Олга Лозанова беше готова да удовлетвори нашите желания, защото знае потенциала на "Господари на ефира", но собствениците не пожелаха. В този момент коректността, която имахме, изчезна. След като не разбират грешката, която ще допуснат като не ни задържат, и в същото време от другата страна има хора, които са готови да ни дадат каквото поискаме, то ние бихме били безумци да не се съгласим да работим с bTV.

Какво предстои?

Ами освен, че сме с ново студио и декори, тепърва предстоят много проекти. Все пак "Господари на ефира" има и социална ангажираност. Борим се срещу всякакви мошеници, пробуждаме институциите и сега битката ще е още no-ожесточена, затова предупреждавам Всички мошеници: "Внимавайте, защото ние Ви наблюдаваме!". Ще започнем да каним и хора от всички сфери в студиото. Политиците обаче много бягат, страх ги е нещо от нас. (Смее се.) Мислят си, че като дойдат и ще сгафят. Надявам се Бойко Борисов и новото правителство да имат по-различно отношение към медиите, макар че на никого няма да спестим критиката.

Какво още си пожелаваш за "Господари на ефира"?

Мечтая предаването да започне да се излъчва абсолютно на живо. След Нова година ще Влезем В праймтайма, но трябва да направим още много неща, докато догоним италианците. На Апенините шоуто навърши 23 години и се е превърнало не само в име, но в синоним на институция. След като в него се излъчи репортаж за нелегална дейност например, само за няколко часа полицията вече разследва случая. Мека ми се и ние да стигнем това ниво, затова постоянно съм В търсене на талантливи репортери, така че всеки, който мисли че е готов да се справя с несправедливостите, е добре дошъл при нас.

Случвало ли се е да те заплашват заради някой репортаж?

Слава Богу, не са ми отправяни някакви сериозни заплахи. Разбира се, постоянно получавам разни гневни писма от дребни мошеници, които уж искат да ни съдят и т.н. Като се случи нещо такова, аз още повече се мотивирам и казвам на репортерите: "Копайте, защото явно има нещо гнило В този случай!"

Твоят брат (Магърдич Халваджиян – бел.ред) заяви преди време, че иска да бъде продуцент на Amazing race (американско риалити предаване) . Ще видим ли това шоу в България?

Защо не? При добро стечение на обстоятелствата бихме могли да продуцираме подобно предаване, макар че Слави малко развали бъдещето на това, което бихме правили ние. Той нямаше правата, не ги е закупил и направи микс от различни предавания В добавка на измислени от сценаристите му идеи и сглобиха нещо, което даде долу-горе прилични резултати. Но ето такива неща развалят истинските формати. Защото при подобно начинание щяха да дойдат консултантите на оригиналното шоу и то да се направи като хората.

Работите ли по други проекти вече? Бихте ли продуцирали следващия сезон на Music Idol?

Лично аз съм се концентрирал максимално върху "Господари на ефира" и "Пълна лудница". В договора ни с bTV има клауза, че и те като телевизия, трябва да ни предложат проекти, по които да работим заедно. Не знам за Music Idol, но така или иначе, ако пазарът се развива можем да реализираме предавания и В други телевизии като TV7 или PRO.BG. Според споразумението обаче не трябва да работим с Нова телевизия.

Защо големите продуцентски къщи бягат от Канал 1?

О, там проблемът е още от зародиш. В момента никой няма полза тази телевизия да се развива, макар да имат пари. Да не говорим, че и политиците упражняват прекалено голям контрол върху нея, а и е в интерес на частните програми да бъде слаба и пасивна. Много продуцентски къщи се раздробиха и се създадоха доста нови.

Каква е формулата на стабилността при вас?

Това, което ни задържа преди всичко, е фактът, че сме братя. Имаме и трети съдружник – Асен Чанков, с когото също сме в прекрасни отношения. Ние с Магърдич не можем и да си помислим да работим отделно! Макар много семейства да се карат, нашите родители са ни възпитали така, че да се обичаме много, както и да уважаваме другите. Разбира се, при пазар, който е много конкурентен и постоянно има удари под кръста, трябва и ние да отвръщаме, макар да ни се иска да сме лоялни и коректни.

Как се разделихте с Мавриков – като приятели или врагове?

Разбира се, че като приятели. Той търсеше различна изява от тази на репортер, разкриващ скандални случаи. Искаше нещо по-творческо, да разгърне артистичния си потенциал. Аз го предупредих, че прави грешка като напуска. За съжаление, той не ме послуша и отиде в друга продуцентска къща, където съкратиха много хора. включително и него. Може пък един ден отново да работим заедно, макар че аз никога не забравям, когато някой ме предаде, а Мавриков донякъде ме предаде. Той се увлече по едни обещания, които аз категорично му заявих, че няма да се случат, но се надявам неговият случай да послужи за пример на останалите и те да не правят подобни грешки.

Кои предавания на ваши конкуренти следиш с интерес?

Налага ми се да следя всичко и в момента професионалната ми деформация така ме е объркала, че е трудно да отговоря на подобен въпрос. Първите сезони на Big Brother ми бяха много интересни. Мисля че Нико (Нико Тупарев -продуцент на Old School) и неговият отбор са много добри в създаването на интриги. Проблемът на повечето продуценти В България е, че понякога някой прави предаване, което не е по силите му. Прави го само, защото телевизията му го е дала и това не е никак добре за пазара. Човек трябва да се концентрира върху това, което разбира. А у нас всеки втори си мисли, че може да прави всичко. С риалити форматите също трябва много да се внимава, защото след 4-5-ия сезон се изхабяват, а зрителят се изморява.

Какво се случи със "Страх"?

Страх" е едно предаване на Нова телевизия, чийто изпълнителен продуцент беше Global vision. Проблемът там беше, че това е широкомащабен проект, който изисква много голям бюджет, с който Нова телевизия не разполагаше. От първия сезон има още 10 серии, които не са излъчени. Не знам какво ще се случи с тях, а В същото Време участниците очакват те да бъдат пуснати, за да си получат парите. Според мен обаче Втори сезон на "Страх" засега няма да има.

Страшно ли е да си в ролята на баща? (Джуди има дъщеря на 4 месеца – бел.ред.)

Не знам дали е страшно, но знам, че аз Все още хич не съм В час. Тепърва бащинските чувства се пробуждат В мен, а и дъщеричката ми е много малка. Жена ми се ядосва, че не съм толкова активен с бебето, но аз чакам то да порасне. Със сигурност като е по-голяма ще я доведа В телевизията и да Видим дали кръвта на Халваджиян ще се пробуди В нея.

Почти нищо не се знае за жената до теб -Елена…

Елена е бивша моя служителка. Тя работеше дълги години в "Господари на ефира" и в нея аз видях качествата на един сериозен човек. Тя е много коректна и лъчезарна и на този етап изцяло реализира моите желания за това какъв трябва да е човекът до мен. Казвам бивша служителка, защото не искам да работя на едно място със своята половинка. Работата и любовта са две отделни неща. Радвам се, че Елена разбира това и след време има желание да работи извън нашите предавания. С нея нямаме брак, защото не сме почувствали необходимостта от един подпис. Мисля, че засега сватба няма да има, но след 1-2 години може нещо друго да реша, а и сватбата е един хубав повод да се събереш с роднини и приятели.

Как реагира на връзката на Мария и Митко Рачков?

Няма да тe лъжа – изненадаха ме. Аз донякъде усещах накъде отиват нещата, но въпреки това не го очаквах. Но като гледам колко са щастливи, нека са заедно. Нищо, че не одобрявам връзките на работното място.

А бременността на адреналинки?

Да, за бременността също ще вземем мерки, защото това пречи на работата ни. Новите момичета трябва да са наясно, че не може ние толкова време да търсим красивото лице на предаването, а те да се отнасят по толкова непрофесионален начин. Все пак си мисля, че за адреналинките "Господари на ефира" дава достатъчно добър старт в живота им. Бременността на Яна беше нещо прекрасно, но въпреки всичко си мисля, че можеше да се изчака още малко.

Ще видим ли някога червенокоса адреналинка в ефир?

Съмнявам се. Тя трябва да е чудовищно красива, за да ме накара да променя формата. За 23 години дори в италианското предаване адреналинките са били блондинка и брюнетка. Ако харесаме 2 руси момичета, правим косата на едната черна. Яна например не беше блондинка, а имаше кестенява коса.
Какво е впечатляващото в новите адреналинки? Основното е визията. И характерът е важен, но все пак ние търсихме чар, усмивка, сексапил и елегантност. Те не са просто поредните хубави момичета, защото най-лесно е да избереш красавици. В България особено има хиляди манекенки, но повечето са студени и нямат присъствие. Искахме както винаги да избягаме от вулгарното, чалгаджийско излъчване, което в последните години ни облъчва. Постарахме се да намерим нежни момичета, в които да има дори нещо детско.

стр. 50 – 51, 52

в. Класа | 2009-11-09

Авторът дава практически съвети за успех в бизнеса в книгата си "К€ШВЪРТАЙЗИНГ"

ВИЗИТКА
Повечето хора избират попрището си в гимназията или университета, но Дрю Ерик Уитмън, известен още като Доктор Директ, не можел да чака. Той започнал да създава реклами на 11 години, пишейки и оформяйки каталози за директна поръчка на шегаджийски предмети. Това сложило началото на вълнуваща кариера в смахнатия, но великолепен свят на креативното писане и рекламата. След време Уитмън се сдобил с диплома от университета "Темпъл", която завъртяла машината. Днес Дрю е прям, забавен и философски настроен рекламен съветник и писател. Работил е в отдела за директни продажби в най-голямата рекламна агенция във Филаделфия. Също така е бил главен копирайтър за директните продажби на една от най-големите застрахователни компании в света. Работата му е използвана от някои от най-големите и успешни компании в САЩ, като Американската автомобилна асоциация, Института по реклама, American Legion, Amoco, Faber-Castell, Texaco, Day-Tmers и много други. Дрю е съавтор на "Бизнес маратон по преобразяване за 50 000" и създател на успешния семинар по реклама CA$HVERTISING. В момента Дрю живее в слънчева Южна Калифорния заедно с прекрасната си съпруга Линдзи и своя ретрийвър Джоуи, най-сладкото четириного на планетата Земя.

Боклук, боклук, боклук! Това е определението ми за 99 процента от рекламата в днешни дни. Тя е глупава. Скучна. Слаба. Не струва дори колкото хартията, на която е отпечатана. Гневен ли съм? Не. Реалист. Да. Но не приемайте думите ми за истина просто така – погледнете в собственото си кошче за боклук. Колко от глупостите, които сте получили по пощата, се озовават там, преди дори да сте ги прочели? Колко от рекламните писма, които все пак сте отворили, свършват пътя си пак в коша, преди да сте стигнали до първите няколко реда? Колко телевизионни реклами са ви убедили да направите покупка? Колко имейл съобщения успяха да ви накарат да похарчите пари? Колко сайтове са ви отегчавали до смърт?
Ето че съм прав.
Изводът: целта на рекламата е да накара хората да действат.
Независимо дали искате от тях да потърсят повече информация, да ви пратят пари по PayPal (Пейпал) или да посегнат към кредитната си карта, действието е това, което прави рекламата печеливша. Защото рекламата не е журналистика. Не е съобщаване на новини. Работата на журналистите е да съобщят какво се е случило. За тях не е задължително хората да действат, за да имат успех. Основната цел е хората да са информирани и да получат известна доза развлечение.
Когато пишете реклама обаче, искате хората да направят нещо повече от четенето. Искате просто да кажат: " Страхотна реклама." След което да я захвърлят сред корите от грейпфрут в кухненското кошче. Не. Искате хората да действат така, да направят поръчка сега или да попитат за повече информация, която в крайна сметка ще ги накара да поръчат продукта. Шегата настрана, хората рекламират по една-единствена причина – за да правят пари.
Факт: Вашият дом е пълен със стотици вредни бактерии, които са готови да заразят детето ви, докато лази по пода и пъха играчките в устата. Не се смейте! Знаете ли че една-единствена бактерия се дели на повече от 8 милиона за по малко от 24 часа. Или пък, че невидимите с просто око микроби могат да причинят всичко – от гъбична инфекция и диария до настинка, грип, менингит, пневмония, синузит, кожни заболявания, фарингит и туберкулоза.
Решението?! Дезинфекционен спрей Lysol ("Лизол"). Той бързо унищожава 99,9 процента от бацилите, които обитават повърхностите в дома ви. Една опаковка струва само пет долара.
Извод: страхът продава. Той мотивира. Предизвиква. Кара хората да действат. Подтиква ги да харчат пари. Социалните психолози и изследователите на потребителското поведение проучват ефектите от страха повече от 50 години. Без значение дали става дума за продажбата на един хляб, който трудно може да се нарече нещо плашещо,(докато потребителите не видят изследванията, според които бялото брашно може да причини рак), или пък пресъздаваме гибелната картина за коварната природа на зловонния въглероден окис, който се процежда през отдушниците и бавно унищожава семейството ви (докато то спокойно си спи в хотела по време на бизнес пътуване), добре обмислен, и представен, страхът кара хората да харчат.
Защо това действа? С една дума – стрес. Страхът причинява стрес. Стресът отключва желанието да се направи нещо. Липсата на големи продажби води до стрес от загуби. Употребата на правилните атрибути може да причини стрес от загриженост за личната сигурност. Страхът предполага загуба. Страхът рисува картината на необходимото действие. Казва на потенциалния ви клиент, че той или тя ще претърпят вреда или загуба. Това заплашва непрестанния стремеж на всеки към самосъхранение. А такава заплаха е коварна и мощна.
Можете ли да я използвате за вашите стоки и услуги? Да, ако те ви предлагат решение за страшна ситуация. Дали това е морално?
Да, но само ако това, което продавате, предлага наистина ефективно решение. Дадени продукти могат да разсеят опасенията. И няма нищо лошо при предоставянето им това да се използва и да се спечели от него.
Извод: ако е възможно да използвате страха, за да продадете нещо, продукт или услуга, това означава, че е свойствено за този продукт или услуга да бъде потенциално решение за това, което предизвиква страха. Ако ли не, без значение колко страх се опитвате да призовете, вашето послание ще се провали напълно. Има смисъл,нали?
Все пак страхът не е магическа пръчица. Не е достатъчно само да изплашиш някого, да кажеш няколко добри думи за продукта си и да зачакаш лавината от поръчки. Страхът е само един от начините да мотивирате потенциалните си клиенти да научат нещо повече за продукта ви. Все още трябва да ги убедите че вашият продукт ще пребори страха, който сами сте насадили.

стр. 19

в. Пари | Светлана ЖЕЛЕВА | 2009-11-09

Мениджърите на средно равнище в Софарма АД отговарят за рекламни и промоционални проекти на над 300 продукта в света

Ето го екипът, на който разчитат Големите от фармацевтичната компания Софарма АД. Мениджърите на средно равнище често остават далеч от прожекторите, но не и признанието, което заслужават. Екипът на Елена Кръстева, директор Реклама и Корпоративни комуникации на Софарма АД, отговаря за рекламни и промоционални проекти над продуктите, които се продават без рецепта.

Ценности

В скалата на ценностите на мениджърите здравето е издигнато в култ дори и заради факта, че у нас продължаваме да го неглижираме. Рефренът Животът е хубав, когато сме здрави, е част от корпоративната култура на компанията. Екип от ярки индивидуалности, който в екстремни ситуации прави чудеса. Нека не звучи нескромно, но при асортимент от над 300 продукта, произвеждани в Софарма, този екип ги рекламира на два континента, подчертава д-р Добрина Добрева, фармаколог.
Софарма АД лансира неотдавна поредната си силна кампания за продукт, който се продава без рецепта. Тя е свързана с ацетилина, като продуктът транслира идеята за добро, бързо и ефективно средство за лечение на настинки и грипни състояния.

Награди

Софарма АД спечели второ място на Световните маркетингови награди за лекарство без рецепта. Призът във Венеция бе за цялостна маркетингова кампания на продукта против тютюнопушене табекс в категорията за най-иновативна маркетингова кампания. Това е оценка за високия професионализъм на екипа на Софарма. Спечелихме в конкуренция с мултинационални фармацевтични компании, които имат зашеметяващи бюджети. Това е успех и награда за България, отбеляза тогава Елена Кръстева. Кръстева и Доротея Набоко получиха приза.
Предната година Софарма пък грабна престижната награда за иновативна маркетингова кампания с трибестан. Деликатният хумор бе добре приет от лидерите на фармацевтичния маркетинг и крилатата фраза To turn the plane on (Да вдигнем самолета) бе обречена на успех. Продуктът е считан за българската виагра.

Елена Кръстева, директор Реклама и корпоративни комуникации на Софарма АД: Тук съм, защото истински обичам работата си
 

Коя е Елена Кръстева?
▶ Елена Кръстева работи от 9 години в Софарма. По професия е инженер-химик.
▶ Преди това в продължение на 7 години се е занимавала с износа на металите на Кремиковци.
 

Госпожо Кръстева, Софарма има много силни фармацевтични марки, как ги популяризирате?

- Приоритет на нашата дейност е изграждането на търговските марки – Трибестан, Табекс, аналгин, ацетилин и много други, и изграждане на корпоративната реклама на Софарма АД. Това са ключови марки, наследихме ги след приватизацията на компанията, те са изцяло български продукти, оригинални разработки на Софарма. И нямахме друг избор, освен да ги направим страхотни брандове. Това ни е любимото занимание, да ги популяризираме с нетрадиционни форми в телевизиите, направихме различни тв реклами, виждали сте ги. Ако не гледате телевизия -прекрасно, значи нищо не сте видели! Този, който прави реклама, не трябва да забравя, че е важно тя да е проекция на неговите ценности, затова той трябва да бъде много искрен и честен в посланията към зрителите, за да е положителен ефектът.

Кои са петте аргумента да изберем вашия стил на работа?

- Ентусиазъм, да работиш със сърцето си и да успееш да мотивираш хората около теб, колкото и да са различни. При нас се получава с всекиго поотделно, трудно се сработват един с друг, може би защото всеки е с ярка индивидуалност и с изявен, силен характер. В екипа ми има трима мениджъри, които са зодия Лъв. Работя с щастливи хора, те имат всички основания да са такива, надявам се да са щастливи. Освен това идват на работа с удоволствие. Всеки от тях за мен е много ценен, много способен, успявам да извадя от всекиго онова, което е необходимо в дадената ситуация, за да се свърши работата.

Мениджър, от който се учите?

- Мениджърът е един и той се казва Огнян Донев. От него могат да се учат не само работещите в Софарма. Шанс е, че можем да виждаме как той управлява компанията.

Формулата на успеха?

- Не е важно какво работиш, а защо го правиш. Съгласна съм, че в работата трябва да се доказваме всеки ден. Имаме предизвикателства в изобилие. И като се получат хубаво нещата, много се радвам. И на брандовете гледам като на мои деца – аз имам 2 (син и дъщеря) и Табекс, Трибестан дойдоха едно след друго и ги отглеждаме заедно. Влагам емоция в работата си и успявам да я предам на хората около мен. И направихме така, че за нашите оригинални продукти разбра целият свят. И все по-добре ще става.

ЕКИПЪТ

Късметът трябва да те споходи навреме
Юлия Угринова е мениджър Корпоративни комуникации. Юлия не е просто още една успяла жена в екипа на Софарма. Тя е много истинска – професионалист, изпълнителна, лоялен служител, много е находчива. Предпочита емоциите пред студеното общуване. Да се чудиш защо понякога е склонна да подценява собствените си качества. В живота успяват късметлиите – дори и да си отличен мениджър, без късмет никой няма да те забележи, да те оцени и да ти даде възможност да докажеш колко си добър в професията, смята Юлия.
Със съпруга си обичат да пътуват – не само в чужбина, но и да преоткриват хубави кътчета на родината. В това й помага и магистърската степен по антична история от НБУ. Угринова е завършила PR и реклама във факултета по журналистика на СУ Св. Климент Охридски, както и Маркетинг, реклама и бизнес комуникации в УНСС.

Щастливо детство под знака на кокичето
Д-р Добрина Добрева e фармаколог, специалист помедицинска информация. На нея разчитат за всичко, свързано с научния и медицинския аспект на марките на Софарма АД.
Родена е в София, в семейство на лекари. Цялото ми детство премина под знака на кокичето. Баща ми работеше в екипа на проф. Пасков, който създаде прочутия нивалин, разказва тя. През 1974 г. завършва Висшия медицински институт. Записва 3-годишна аспирантура в Катедрата по фармакология във Фармацевтичния факултет. От 1979 г. работи в Софарма. След приватизацията на Софарма постъпва в отдел Реклама и медицинска информация, където работи и сега. Има специалност по клинична хомеопатия и е член на Българската медицинска хомеопатна организация.
Моят пръв учител в науката беше баща ми – известният в миналото фармаколог д-р Христо Добрев. Бих желала да притежавам стила на работа и английската изисканост на проф. д-р Милка Николова, дългогодишен директор на дирекция Наука в Софарма.
Формулата на успеха е да харесваш това, което правиш. Всеки ден е различен, винаги може да бъде и по-добре. Винаги и при всички обстоятелства предпочитам да се казва само истината. Моята рецепта за бягство от стреса: добра компания, италианско вино и много смях.

Вече не трябва да се доказвам всеки ден
Вилхелмина Томасян е мениджър Реклама. Тя е магистър-фармацевт с перфектен руски, отговаря за рекламата на продуктите за външните пазари на Софарма, координира рекламата на компанията в 10-те представителства в чужбина – Русия, Украйна, Грузия, Казахстан, Полша, Армения, Азербайджан, Литва, Сърбия, Латвия.
В съвременния свят хората не очакват да работят цял живот в една и съща организация. Това, което очакват обаче, е да имат думата за това как работят, какво работят и защо работят.
Те искат да имат възможност да влияят върху своето професионално развитие и да разширяват шансовете си за кариера. Скалата на ценностите се променя в различните етапи на живота, но никога парите не са били на първо място. Най-важното е да работиш с любов и да не пренебрегваш любовта заради работата си.
За успеха Вилхелмина използва максимата: Господ изпраща на човек успех в два случая – когато иска да му помогне или когато иска да го провали. Тя споделя: Вече не ми е необходимо да се доказвам всеки ден. За жалост след толкова години работа все още приемам много тежко неуспехите – може би затова е виновно силното ми его, добавя мениджърката.

Как работиш, а не кога идваш в офиса
Марио Стоев е любимото дете на екипа на Софарма. Така е вече седма година. Младежът е специалист по рекламата, отговаря за графичния дизайн на продуктовата и корпоративната реклама и всичко свързано с интернет.
Марио е роден на 2 август 1983 г. в София. Завършва 153 училище, а после НБУ – Бизнес администрация, профил Маркетинг.
Добрият мениджър се създава в практиката – нещо, с което един зубър не може да се справи, защото на теория е едно, на практика е друго. Не е важно кога идваш на работа и до колко стоиш, а е важно колко работа вършиш и как я вършиш. Хората в екипа трябва задължително да се стимулират, когато са отговорни към работата си и да усещат разликата от тези, които нищо не правят или не си дават много зор, смята Марио. Творчески тандем сме с Доротея -коректни сме един към друг, не си мерим заслугите поотделно или да се състезаваме и доказваме кой е по-добър.
Във всяка сфера от живота трябва да се раздаваш докрай, да се бориш и да правиш много компромиси -но само когато си заслужава. Не знам доколко успехът разваля хората, но те опиянява, кара те да гледаш по друг начин на себе си и на останалите. Нищо не разваля повече от парите.

Правилата дават равни възможности
Елена Матеева отговаря за корпоративната реклама и дейности, свързани със социалната отговорност на Софарма АД. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски”, специалност Социални дейности, а по-късно Маркетинг в УНСС. Преди Софарма съм работила за финансовото министерство, което ми позволи да погледна нещата от другата страна – как се разписват правила и процедури и колко е важно в действител-ност те да бъдат спазвани, добавя Матеева. Защото правилата ни дават равни възможности. От 5 години съм в компанията, работих по създаването на едни от най-добрите реклами – на Табекс и Трибестан.

Със свой почерк и стил
Любомир Костов е организатор Реклама. Роден е на 12.06.1964 г. в нови Искър. в Софарма работи от 1984 г. Работил е в лиофилна лаборатория, отдел Пласмент. и от създаването на отдел Реклама е тук. През 2000 г. е завършил Химикотехнологичния и металургичен университет-София, специалност Химични технологии. По-късно учи във висшата школа по мениджмънт към Унсс.Човек винаги има какво ново да научи от своя мениджър, но трябва да има собствен почерк.

Успехът е сладък, когато си се старал
Доротея Набоко: Подготвям и анализирам рекламни кампании, презентирам и представям информация за лекарствени продукти във вид, разбираем за пациента и за специалиста, контролирам проектите, върху които се работи. Рекламните и промоционните кампании на Софарма изискват много енергия, концентрация и креативност.
Завършила съм Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София, след което работих в сферата на науката. Изследователският ми труд засегна въпросите, свързани с никотиновата зависимост и тютюнопушенето, вредните последици от него, мерките за ограничаване на вредния навик и навременното лечение. За мен беше чест да разкрия възможностите на уникален оригинален български продукт против тютюнопушене на нашия пазар, който съдържа цитизин – търговска марка на Софарма АД. Имам публикации в престижни научни издания, симпозиуми и конгреси. Доктор по фармация съм. Ценя и уважавам двама души, с които съм работила: проф. Златка Димитрова и доц. Боян Дуранкев, изключителни специалисти.
Ако човек не може да се зарадва на успеха, значи не е положил достатъчно труд да го постигне. Тогава и резултатът е сладък, и мислиш за нови постижения, обобщава Доротея Набоко.

стр. 22 – 23

в. Поглед | 2009-11-06

Качествените издания се състезават по цена с чаша добро кафе

Платен или безплатен? Докато новинарските институции – непрекъснато предизвиквани от Рупърт Мърдок, безкрайно дискутират дали да въведат платени новинарски интернет сайтове, всъщност не забравят от къде си изкарват хляба. Той идва от вестникарските приходи и най-вече от рекламите на първа страница.
Както и от цената на самите вестници. Тази седмица „Дейли телеграф" (The Daily Telegraph) без много да шуми я вдигна на една британска лира. Той последва „Гардиън" (The Guardian), който „скочи" на това ниво през август тази година. Английският „Индипендънт" (The Independent) отдавна се продава за толкова, а пък „Файненшъл таймс" (The Financial TiMes) вече струва два английски паунда.
Повишението на цените на вестниците не беше шумно обявявано – и с надеждата, че в сегмента на качествените издания те няма да срещнат сериозни конкуренти по отношение на избора на купувачите.
Това са надеждите на повечето издатели. Но вдигането на цените на печатните издания е диаметрално противоположно на плана, който предложи новият играч на лондонския вестникарски пазар – руският олигарх Александър Лебедев. Той съобщи, че ще направи местния „Ивнинг стандарт" (Evening Standard) безплатен.
И така постави основния въпрос. С един добре продаващ се вестник – който при това е безплатен и се базира на идеята да привлече много реклами, които да заинтересуват неговата аудитория, какъв е шансът на собствениците на вестниците, които искат да вдигнат цената на изданията си?
Така че малките „допълнителни приходи", които „Телеграф", „Гардиън" и „Файненшъл таймс" получават от новите си цени, са само „скромни победи в голямата битка". Защото финансовите директори отчитат загубите от продажбите на вестниците срещу увеличението на приходите.
В края на миналия век Си-мон Келнер, журналист и главен редактор на „Индипендънт" и „Индипендънт он санди" (Independent On Sunday), прави много интересен коментар за икономическото състояние на вестникарската индустрия и съответно за цената на един брой на „Индипендънт". Според него: „Засега няма никакъв успешен модел за интернет сайт, който да печели пари за един вестник. Затова просто трябва да се вдига цената на хартиеното копие на изданието. Ако в момента ние имахме средства, които да инвестираме, щяхме да го направим в нашия вестник. Може да ме наречете невероятен оптимист, но вярвам, че организация като нашата е точно това, в което трябва да инвестирате".
Според експерта, „Днес е обичайно да се казва, че един ежедневник трябва да е на цената на едно качествено кафе". Келнер напомня, че на будката „Индипендънт" в момента струва една трета от черната напитка, която е три британски лири. Затова той препоръчва всекидневните вестници на Острова да са по един паунд, а седмичните издания – най-малко два. Според него за тази цена вече не трябва да се получава и вестник и ДВД с филм. Келнер смята, че икономическите разчети за предлагането на двата продукта са грешни и няма да донесат добри резултати в бъдеще.

стр. 9

Снимка

EVENTS.dir.bg I 2009-11-08

1. Управление на събития – 10 ноември 2009

Лектор: Росен Поцков

Програма: Въведение в глобалния събитиен мениджмънт. Петте фази на професионалното управление на събития
Събитийна среда. Управление на финансите. Управление на човешките ресурси.
Изготвяне на план-гафик и план-сценарий на събитието. Кейтъринг. Договори и разрешителни. Най-добри практики в събитийния мениджмънт
Практическа част
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 195 лв. + ДДС (234 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална цена: Планирането на обученията преполага ползването на специални условия и цени. Моля свържете се с Apeiron Academy за повече информация.
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

2. Писане на прессъобщение – практически тренинг – 12 ноември 2009

Лектор: Галена Иванова
Програма: Прессъобщението все още е основният комуникационен инструмент, който организациите ползват при общуването с медиите. Въпреки това, голяма част от старателно подготвената информация от ПР специалистите не попада в новинарските емисии и рубрики. Защо се случва това и има ли правила за добро писане?

Практическият тренинг "Писане на прессъобщение" дава основни насоки и познания за подготовка на медийни съобщения, постигащи заложената цел. В основата на тренинга са серия от практически упражнения и нужната теория, които ще ви направят по-уверени в отговора на въпросите:
Как се създават новини?
Какво очаква журналистът от нашето съобщение?
Как да направим своето медийно съобщение по-успешно?
Умеем ли да четем критично?
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 75 лв. + ДДС (90 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална цена: Планирането на обученията преполага ползването на специални условия и цени. Моля свържете се с Apeiron Academy за повече информация.
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

3. Бизнес етикет и протокол – 14 ноември 2009

Лектор: Ани Давидкова
Програма: Делови етикет и етика. Протокол – неформална комуникация и поведение при официални срещи, фирмени събития и други.
Правила и поведение при вечери, коктейли, фирмени партита и други
Обяд – практическо упражнение: "Заповядайте на масата" (Камера)
Облекло – костюмът на деловитостта.
Международни различия в протокола, етикета и комуникацията в различни страни.
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 195 лв. + ДДС (234 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална цена: Планирането на обученията преполага ползването на специални условия и цени. Моля свържете се с Apeiron Academy за повече информация.
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

4. Кризисни комуникации – 19 ноември 2009

Лектор: Нели Бенова
Програма: Този тренинг е подходящ за всеки, който ще бъде въвлечен в управлението на комуникации по време на криза. Преминавайки през природата на кризите, с помощта на примери от практиката, обучението се фокусира върху важността на комуникацията и практическите техники за успешно управление на кризисна ситуация.
Какво е криза?
Планирането на криза – планиране за комуникация
Първата реакция – критично важната комуникация
Комуникация по време на криза – кой, какво и как?
Казуси от практиката – добри примери, както и такива, които ни показват какво не бива да правим
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 195 лв. + ДДС (234 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална цена: Планирането на обученията преполага ползването на специални условия и цени. Моля свържете се с Apeiron Academy за повече информация.
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

5. Изграждане на онлайн присъствие на марката – 20 ноември 2009

Лектор: Еленко Еленков
Програма: Онлайн анализ
Как се измерва аудиторията на нашия сайт с Google Analytics
Как да следим конкуренцията
Популяризиране
Как работи Google (накратко)
Search Engine Мarketing (SEM) накратко – как сайта ни да е откриваем в търсачки
Link Building – как да накараме така, че другите да ни линкват
Социални функции за напреднали
Как да създаваме онлайн общество
Как се събира обратна връзка
Особености на блоговете
Google Reader Sharing
Twitting
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 225 лв. + ДДС (270 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална ЦЕНА: При регистрация за двата тренинга от програмата НОВИ МЕДИИ (Oснови на онлайн комуникацията и Изграждане на онлайн присътвие на марката) участниците заплащат такса участие за двата тренинга от 385 лв. + ДДС (462 лв.)
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

6. Презентационни умения – 23 ноември 2009

Лектор: Надежда Савова
Програма: Програмата е развита с цел да въведе участниците в планирането и провеждането на успешните презентации, правилното структуриране на съдържанието, визуализирането му и управлението на вниманието посредством работата с визуализиращи средства. Представя основните принципи на междуличностната комуникация, на работата с различни типове аудитории, справянето със сценична треска.
Трейнингът включва теоретична и практическа част.
Във втората част участниците ще подготвят и презентират избрана от тях тема.
Продължителност: 1 ден
Място: Учебна зала на Apeiron Communication, ул. Искър 54, етаж 2
Такса: 195 лв. + ДДС (234 лв.) (Таксата включва участие в трейнинга, учебни материали, кафе паузи).
Специална цена: Планирането на обученията преполага ползването на специални условия и цени. Моля свържете се с Apeiron Academy за повече информация.
Контакти: Apeiron Academy/ тел: +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

Оригинална публикация