EVENTS.dir.bg I 2009-11-15

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти, навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Студентски Правен Клуб "Fiducia est audacia", Департамент "Право" Нов български университет(НБУ) съвместно с “Клуба на журналиста и РR-а”, Департамент "Масови комуникации", НБУ организират публична лекция с тема: "ТРОЙНОТО "НЯМА" – "Ако искаш да не бъдеш критикуван – не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо!" с лектор Петко Бочаров- български юрист и журналист.

Лекцията ще се състои в Нов Български Университет на 16.11.2009 г., 15.00 часа, София бул.”Монтевидео” 21, зала "Малка аула".

Водещи:
Лефтер Василев
Андрей Велчев

Гостът е роден през 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор.

През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя”.

Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. На 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око" произнася фразата „Да, ама не”, с която става известен. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. Сините му очи не са загубили блясъка си, излъчват интелигентност, любознателност и жажда за живот. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Информация за Публична лекция на тема: "Тройното "НЯМА" на Петко Бочаров, 16.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Оригинална публикация

в. Марица, ТВ 2 | 2009-11-15

През 2010 година БНТ ще получи по предварителни данни 60 млн. лв. държавна субсидия и още 10 млн. лв. от реклама. Това означава с 14 млн. лв. по-малко от разходите през 2009, които са за 84.6 млн. лв. Уляна Пръмова коментира в интервю за в. Капитал, че сумата е крайно малка и казва, че „с предлагания бюджет на БНТ не могат да се правят шестте регионални програми на телевизията и не може да продължи излъчването на сателитния канал". Очевидно съдбата на телевизионните центрове пак се поставя на везните, и то малко след отбелязването на 50 год. юбилей на БНТ. Създадени в началото на 70-те, те са своеобразен заложник на всяко управление. Регионални центрове към национални телевизии има във всяка страна, по отношение на организацията на работа обаче българските подразделения на БНТ в страната са просто уникални. След няколко плахи опита, БНТ остана единствената телевизия с толкова големи структури, изнесени извън столицата. В Пловдив например работят 75 души. С подобен състав например центровете на BBC във Великобритания захранват програмната схема със собствена продукция, а от центъра в Лондон излъчват само важни национални новини. Така е и в САЩ с националните мрежи. Простичко обяснено, ако в България може да се види водеща новина в „По света и у нас" от страната само ако е изключителна, а всичко останало е от София, то в много други страни става точно обратното. Лондон се бори за една-две новини в емисията, примерно, на Кардиф. През годините, откакто е създаден (1971) Пловдивският тв център е преживял не един или два труса, предизвикани от столицата. Не само той, и останалите центрове са като заварени деца и се радват на подарена стара техника и на много редки финансови инжекции. Затова пък, стане ли дума за съкращения, точно от тях се започва. Може да се спори дали щатът не е прекалено раздут, но ако се сравни със столичния, като нищо ще излезе недостатъчен. Само преди дни БНТ- Пловдив обяви новостите в 8-часовата си програмна схема, показа ловите визуални опаковки.

От тази есен обновени тръгнаха предаванията „Местно време" и „Вечерен магазин", съвсем ново е „Метафора" – предаване за четящи хора, продължават работата си „Духовна обител", „Еко", „Стадион", „Знаете ли, че". Новините са с нов час на излъчване – започват в 18.30, всеки ден имат и 5-минутна спортна емисия. Най-ярката промяна в скъсяването на дистанцията със зрителите напоследък е новият екип на „Вечерен магазин" с водеща Люба Разпо-пова и репортер Румен Бахов.

Особено директните включвания на Румен Бахов от всевъзможни точки на града оживяват наистина програмата и впечатляват. Водещият на „Местно време" Камен Коларов пък създаде модерна „опаковка" на предаването, в което кани политици и по примера на други водещи не само създава новини от редица изказвания, но и ги тиражира в Интернет и други медии. Сред другите новости, които предстоят, са икономическо предаване от средата на ноември и две съвместни инициативи с Александър Секулов и клуба му „Петното" – кинолектория с участието на филми, произведени в БНТ-Пловдив и литературен младежки клуб.

На фона на всичко, което се прави и е планирано да се прави в момента, наистина увисва с пълна сила неизвестността, задаваща се пак откъм София. Помолихме за коментар директорката на БНТ Пловдив Десислава Шишманова, ето какво отговори тя: „На 07.11. стартирахме програмата с ново лого, което е изработено от Ивайло Саферов – автор на визуалната опаковка на БНТ.

Новите ни лого и шапки – в стилистиката на БНТ, подчертават единната визия и факта,че точно това ръководство осмисли значимостта на регионалните си телевизии и ги обозначи като част от голямото семейство. В този смисъл думите на Генералния директор аз приемам като израз на голяма тревога и съжаление, че на фона на постигнатото се задават наистина големи трудности и изпитания, в които държавата трябва ясно да определи има ли воля да осигури съществуването на истински обществена телевизия, да определи доколко за нея е важен и принципът на регионалността.

След поредица недообмислени ходове в годините и различни интереси БНТ остана единствената телевизия (обществено-правна, по смисъла на европейската телевизионна терминология), която няма втора програма; нито една от същите европейски телевизии не е без РТВЦ-та, в Полша са 16!, а АРД е мрежа от регионални телевизии във всяка федерална провинция.

14.11.2009

Стр. 6
 

Вестник "Капитал" I Алексей ЛАЗАРОВ, Весислава АНТОНОВА I 2009-11-14

Два новинарски сайта влязоха в сивата зона на анонимната собственост 

Ако преди две години някой беше пророкувал, че на българския медиен пазар ще се появи компания, която да инвестира пари в шест вестника и две телевизии, всички щяха да избухнат в смях. Когато към това прибавим и факта, че огромната част от тези проекти са на сериозна загуба, случката изглежда още по-невероятна.

Днес обаче, две години по-късно, вече никой не се смее – вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Експрес", "Меридиан мач" и "Борба", както и телевизиите TV7 и BBT са част от една медийна група, която следва сравнително сходна редакционна политика. Нещо повече – медийната експанзия продължи и по-нататък. Преди време беше официално обявено, че най-тиражният български седмичник – масовият "Уикенд", също е продаден. Новият собственик все още не е обявен, като единствената официална информация за него беше, че това ще е "американска компания". В сделката обаче отново участва и шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който е и ключовата фигура в сглобяването на описания по-горе сложен медиен пъзел.

Вестникарският и телевизионният пазар обаче не са единствените сегменти със засилена инвестиционна активност въпреки кризата и не особено светлите прогнози за бъдещето на медийния бизнес. В последните седмици раздвижване има и при интернет базираните новинарски медии. Преди около месец и половина с доста големи амбиции стартира сайтът bnews.bg, а миналата седмица стана ясно, че и vsekiden.com е продаден. Общото между тях е, че те са изцяло с новинарска насоченост, че реалният им собственик е добре скрит и че хората, които са ангажирани с тях, отказват всякакъв коментар.

Не всеки ден е…

Официално информация за продажба на сайта vsekiden.com няма. Досегашният собственик  Мирослав Боршош нито потвърди, нито отрече този факт и категорично отказа какъвто и да било коментар. Три независими един от друг източника на "Капитал" обаче са сигурни, че преговорите за продажба на vsekiden.com са водени с депутата от ДПС Делян Пеевски. Той е и човекът, който реално управлява "Нова българска медийна група холдинг" – компанията, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Експрес", "Меридиан мач" и "Борба". По документи собственик на дружеството е майка му Ирена Кръстева през "Балканска медийна компания" ЕАД. Сделката за покупка на всичките издания беше финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу залог на акциите.

Шефът на КТБ Цветан Василев категорично отрече пред "Капитал" да има участие в покупката на vsekiden.com. Според него фактът, че той е финансирал сделката за вестниците и печатницата ИПК "Родина", не означава, че е ангажиран с всичко, което собствениците на "Нова българска медийна група холдинг" биха предприели. Той подчерта, че не знае да има сделка за новинарския сайт.

Делян Пеевски не беше открит за коментар. В началото на седмицата обаче във всички вестници, управлявани от него и майка му, се появи "отворено писмо" по повод изказване на журналистката Люба Кулезич в предаване на "Нова телевизия", в което тя говори за продажбата на vsekiden.com. "… Кулезич заяви, че нашата медийна група е "заграбила медийния пазар" и е изкупила сайта "Всеки ден". Това не отговаря на истината", се казва в официалното изявление.

Кой е реалният собственик на новинарския сайт е невъзможно да се разбере от официалните регистри. Справка в базата данни whois показва, че домейнът vsekiden.com е собственост на "Всекиден" ЕООД. Според търговският регистър това дружество е 100% собственост на "Всекиден медиа" ЕАД. При регистрирането му акциите в него са записани на името на Мирослав Боршош, но според устава на дружеството те са на приносител и така реалният собственик на vsekiden.com не може да бъде установен, освен ако сам не реши да се афишира.

Б като Бареков

Същата форма на собственост са избрали и инвеститорите в друг новинарски сайт, който се появи преди около месец – bnews.bg. Макар на етапа посещаемостта му да е сравнително малка, медията привлича внимание с големия си екип (до момента около 15 души), който работи в офис на едно от най-скъпите места в София – пл. "Народно събрание" 9.

Журналисти, които вече са наети да пишат за сайта, обясниха, че отговорен редактор е Айсехел Руфи. Това е бившата съпруга на Ахмед Доган, която допреди парламентарните избори работеше като съветник по връзките с обществеността на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Руфи работеше преди време и като журналист във в. "Труд". Макар и да няма пряко участие в компаниите около bnews.bg, с тази инициатива очевидно е свързан и водещият в bTV Николай Бареков. Журналистът категорично отказа коментар по темата.

Домейнът на сайта е регистран от дружеството "Делфин нюз" АД, в което акциите също са на приносител. Компанията е вписана в търговския регистър през март тази година. Преди около месец – на 14 септември, съветът на директорите решава да предложи на общото събрание за нов член на съвета да бъде избрана съпругата на Николай Бареков – Евгения. Двамата преди време пътуват до САЩ, като според информация на в. "24 часа" целта е била да съберат опит в правенето на новинарски сайт. Според всекидневника инициативата за това е на Евгения Барекова. Заедно с тях в щатите е и политолога Димитър Аврамов, който по собствените му думи сега управлява проекта bnews.bg.

Според журналисти финалните интервюта за назначаване на работа в сайта се провеждали от Николай Бареков. В редакцията на bnews.bg той донесъл и черно коте, което му било подарено по време на едно от излъчванията на предаването "На БарЕкадата" от гр. Разлог.

От bTV отказаха коментар по темата.

"С Бареков сме приятели и ми помага, познаваме се, защото моята компания поддържа блога му, но със сайта няма нищо общо, той си има друга работа", обяснява Аврамов и допълва, че единственото общо е, че се препечатват текстове от блога на водещия, като това изрично се цитира. Според политологът, който казва, че и сам е инвестирал в сайта, "зад проекта няма колосален финансов гръб", но отказа да съобщи кои са реалните собственици. "Искаме bnews да има собствен живот вън от интересите на собствениците. Аз си знам отговорностите. Не се интересувам от бизнеса на собствениците на сайта", допълва Аврамов.

При първоначалната регистрация на "Делфин нюз", 98.8% от акциите са записани на името на Иван Терзийски. Той категорично отказа да коментира за "Капитал" каквото и да било, свързано с bnews.bg. Според източници от bTV Терзийски е нещо като шеф на охраната в най-голямата частна телевизия още от създаването й. Предприемаческата му активност се свежда до bnews и още една друга нова компания – "Ноу фрейм медиа". Тази фирма е свързана с TV7 чрез Александър Пайр, който е представител на основния акционер в "Ноу фрейм медиа" – регистрирана в Кипър компания. Пайр е и председател на съвета на директорите на ТВ7. В сделката за ТВ7 отново участва шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който официално е представен само като финансов консултант на австрийския фонд купувач. Самият той отрече категорично да има някаква роля във финансирането и на bnews.bg.

Журналистика в сивата зона

В сделката за vsekiden.com и старта на bnews.bg нямаше да има нищо лошо, ако двете медии не попадаха изцяло в сивата зона на анонимната медийна собственост. В момента е невъзможно да се установи кой стои зад тях, още по-малко причините за тези инвестиции. Рекламният пазар в интернет в България на етапа е силно недоразвит и много трудно може да гарантира възвращаемост на вложените в тези сайтове пари, така че те със сигурност дълго време ще бъдат субсидирани.

Другият проблем е, че анонимната медийната собственост по принцип силно намалява степента на доверие в журналистиката. Хубавото в тази история е, че очевидно и на българския пазар онлайн медиите започват да имат все по-голямо значение. Лошото е, че с тях очевидно започва да се повтаря сценарият със собствеността на вестниците – "инвеститорите" влагат пари, за да търгуват с влиянието на медиите. Схема, която предполага участието на наивни читатели/зрители и политици, готови да приемат силата на "общественото мнение" като разменна монета. Само си представете: ако шест вестника, две телевизии, два сайта и Николай Бареков едновременно започнат да твърдят, че земята е плоска, ще се объркате, нали?

www.mediapool.bg | 2009-11-13

Варненските кореспонденти на БНР, БТА, в. "24 часа", “Днес+”, "Медийна компания", БГНЕС, главният редактор на в. "Черно море" и на едноименната регионална телевизия заявиха официално с декларация, в която изразяват своето "неодобрение по повод акциите, организирани от група хора във Варна, които се изживяват като лидери на общественото мнение".

В тяхна защита се намеси германският разследващ журналист Юрген Рот, който дори написа отворено писмо до премиера Бойко Борисов.

Тази намеса на Юрген Рот вече изглежда не толкова странна, като се има предвид, че журналисти от основните варненски, а и от ключови национални медии, открито обявяват, че ще бойкотират "групата граждани".

"Те си позволяват непрекъснато да ни засипват с декларации, обръщения, позиции, изпращат на мобилните ни телефони съобщения по всяко време на денонощието, без да се съобразяват с нищо и с никого", пишат журналистите по адрес на "групата хора".

В декларацията, публикувана в сайта на "Черно море", се казва още:

“Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни “активности” обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези “защитници” на истината, които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!”

Както отбелязва в блога си журналистът от Re: tv Иван Бедров, това е познат стил – подобни въпроси задаваха ченгетата по време на протестите преди 20 години.

Той се надява колегите да са били принудени от шефовете си да подпишат такава декларация, защото в противен случай картината изглежда много гнусна – журналисти публично се отказват от професията си.

Журналисти от Варна, подписали декларацията, се обадиха в редакцията на Mediapool силно възмутени от интерпретацията на тяхната проява. Те казаха, че бойкотът им няма нищо общо с ТИМ, а хората, чиито изяви ще бойкотират, действително били "маргинали", които тероризират кореспондентите със съобщения, SMS-и, искания да бъдат отразявани и заплашвали, че в противен случай ще се обадят на началниците им.

Оригинална публикация

Снимка: Вестник "Дневник"

в. Уикенд | Янаки ПЕТРОВ | 2009-11-13

Социологът, Андрей Райчев горчиво съжали за участието си в предаването „Челюсти" на Диана Найденова, което го сблъска челно със Сашо Диков. В ефира на Нова тв програмният директор на Канал 3 успя да ядоса истински мъжа на Виза Недялкова с поставянето на въпроса, как точно той е успял да съгради уникален голф комплекс за 35 милиона евро край морето. Въпросът разтрепери Райчев и го изкара от равновесие.

„Вие не сте никакъв, че да ви се обяснявам. Теглил съм кредити, платил съм си данъците, проверявали са ме 69 пъти", разлюти се левият социолог.

Оказа се, че само в журналистическите среди се знае за огромното богатство на социолога Андрей Райчев, което надхвърля 150 милиона евро. Защото няколко зрители истински се учудиха на информацията, че той е съдружник в уникалния комплекс за голф на родното Черноморие, разпрострял се върху цели 1000 декара между Каварна и Балчик.

Цялата инвестиция в комплекса „Блек Сий Рама", открит миналото лято, надхвърля 35 милиона евро. Дизайнер на игрището за голф е живата легенда в този аристократичен спорт Гари Плейър. В комплекса се предлагат над 25 модела двуетажни вили по дизайн на европейски и американски архитекти. Цялостният проект е за около 400 къщи, от които към момента са построени около 100 постройки.

Мащабната инвестиция в уникалния голф комплекс е само едно от бизнес начинанията на Андрей Райчев и съдружника му Кънчо Стойчев. Оказва се, че в България действа уникален модел, неприложим никъде другаде по света – колкото повече бъркаш, толкова по-богат ставаш. Социологическата агенция на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не предвиди влизането на „Атака" в парламента, а това лято упорито твърдеше, че разликата между ГЕРБ и БСП на парламентарните избори ще е „не повече от 5-6 процента, а може и да се стопи в последния момент". Въпреки това Райчев продължава да се появява по телевизията и да ръси акъл, а свързаните с него социологически агенции винаги се уреждат с най-апетитните поръчки за измерване на обществените настроения.

Възходът на Андрей Райчев стартира през 1989 г., когато по поръка на Андрей Луканов написва програмния документ „Път към Европа" и учредява такова движение. В смутната за българския преход година Райчев е назначен за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и 20 години по-късно банковата сметка на социолога потвърждава това.

През 1990 г. Андрей Райчев се съюзява с Кънчо Стойчев и двамата създават дружеството „Сова-5". По това време в България все още няма адекватно законодателство, което да забрани на държавни служители да участват в частни социологически агенции, чиято дейност се припокрива с тази на НЦИОМ.

През 1991 г. тандемът Райчев – Стойчев вече е успял почти напълно да приватизира нематериалните активи на държавното дружество. Тогава Андрей Луканов ги свързва с „Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Така Андрей Райчев става представителят на световноизвестния концерн за социологически проучвания от всякакъв вид в България.

Все пак това не е чак толкова сигурно, тъй като наименованието „Галъп" липсва в съдебните регистри на дружеството на Андрей Райчев в „Държавен вестник". Първото наименование на социологическата агенция, регистрирана на 6 март 1991 г., е „Болкан Бритиш Сошъл Сървейс". Сред учредителите е фалиралата Първа частна банка на Валентин Моллов.

Така Андрей Райчев и Кънчо Стойчев слагат ръка върху три големи помещения в центъра на София, които наемат от държавната „София прес" за цели 8 години на минимална цена.
В следващите години Андрей Райчев и Кънчо Стойчев влизат в съдружие с газовия крал Сашо Дончев, с няколко банкери и с още видни представители на червения олигархичен елит. Двамата социолози са създатели и съучредители на поне десетина фирми, усвоявали през годините милиони левове от всякакви обществени проучвания и мултимедийни проекти.

Покрай Андрей Райчев просперират и близките до сърцето му дами – съпругата му Виза Недялкова е собственик на „Радио Нет", а пък особено близката на социолога Мира Баджева е назначена за управител на „Болкан медия груп" – фирмата, която издава списанието „Жената днес" и още няколко издания. Баджева е водеща и на предаването „Отпечатъци" по Би Ти Ви, където почти всяка събота гост е социологът със специфичен говор.

Преди година Андрей Райчев бе уличен от академиците от БАН, че иска да източи от държавата милиони левове и затова плюе по поръчка академичната общност. Това се случи, след като социологът олигарх набеди БАН за самодостатъчен паразит, който хленчи и смуче пари от държавата. В отговор главният научен секретар на Академията на науките Стефан Хаджитодоров представи данни, че Андрей Райчев е спечелил проект за милиони в конкурса „Развитие на научната инфраструктура – 2008" към Министерството на образованието.

Според данни на „Уикенд" само за последните четири години Андрей Райчев е взел от държавата над 15 милиона лева по различни проекти, свързани със социологията, медиите и развитието на различни програми уж в полза на обществото.

НАРОЧНО ХОДИ С ВЕХТИ ДРЕХИ

Андрей Райчев никога няма да бъде видян по телевизията, изтупан в лъскав костюм и със скъп часовник на ръката си. Той няма да бъде засечен да шофира и лимузина, макар да има пари да изкупи цяла автокъща. Като социолог и съответно познавач на общественото мнение, Райчев добре осъзнава, че за да буди доверие в хората, трябва да изглежда като тях. Поради тази причина винаги се явява на екрана в съвсем обикновени, даже поовехтели дрехи. Съвременният Корейко!

стр. 26
 

Снимка: Вестник "Капитал"

в. Политика | Борис СПИРИДОНОВ | 2009-11-13

100 американски вестника фалираха заради кризата

Визитка
Mаргърит Съливан е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация във Вашингтон. Член е на Националния съвет за обществени науки. Има богат опит като журналист и специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Работила е в Белия дом и правителствени агенции и е била председател на Националния пресклуб във Вашингтон. Съливан е била и изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО. Завършила е история и журналистика в Станфордския университети и е специализирала в Харвард.

- Глобалната финансова криза удари световните медии много силно. Госпожо Съливан, Вие като медиен експерт какво бихте казали за ситуацията в Съединените щати?

- Според изследване на Националната фондация за демокрация рецесията е удвоила загубите във всички медийни сектори през 2008 г. Най- малки са загубите при кабелните телевизии, които в тази тежка ситуация се справят най- добре. Миналата година приходите на печатните издания са паднали със 17%, а последните данни от тази година сочат спад досега от почти 30%. Например вестник "Вашингтон пост" е изгубил през първите шест месеца на тази година 123 млн. долара.
А компанията издател на вестник "Ню Йорк таймс" е отбелязала спад в рекламните приходи от 27% през последното тримесечие.
Рекламните приходи на трите най- големи национални телевизии ABC, CBS и NBC обаче са отбелязали ръст от почти една трета през 2008 г., но това се дължи на факта че тя беше година на предизборни кампании и избори. Но пък местните телевизионни канали са отчели загуба от 7% в приходите от реклами, което е нещо нечувано досега в година на президентски избори.
Приходите на радиостанциите също бележат спад от 7% през 2008 г., което е тройно по- голям спад в сравнение с предходната година.
Само през тази година в Съединените щати бяха закрити 100 вестника. От април до септември 2009 г. тиражите на вестниците отбелязват срив от над 10%, а при неделните им издания, които традиционно имат най- високи тиражи регистрират спад от 7.5%. Това е доста рязък спад в сравнение с 2% през 2005 г. например. Дневния тираж на всички вестници е 44 млн. копия, което е най- ниското ниво от 40- те години на миналия век. Тогава 31% от американците са си купували редовно вестници, докато днес този процент е едва 13.

- Тези лоши новини за вестниците подсилиха отново спекулациите, че те ще изчезнат и бъдещето е на интернет изданията?

- Статистиката показва, че броят на американците, които търсят и ползват редовно новини в интернет са скочили с 20% само през миналата година. Всъщност докато коричните тиражи на вестниците намаляват, се забелязва увеличаване на читателите на електронните им издания. Тази година електронните сайтове на вестниците са имали дневно по 72 млн. уникални посетители в сравнение с около 60 млн. през 2007 г. Всъщност това показва, че живеем в една нова информационна епоха, в която хората търсят и получават информация по различен начин. И според мен бъдещето е на новините, които ще могат да бъдат получавани на мобилните телефони, които все повече се превръщат в малки компютри. Добрата новина е, че хората винаги са търсили и ще продължават да търсят качествената информация. Но това ще става по различни начини. Вестниците винаги ще съществува. Когато се появи радиото се вещаеше, че вестниците няма да оцелеят, когато се появи телевизията се говореше, че това вече наистина е краят на вестниците. Няма съмнение, че вестниците ще оцелеят, но те ще имат различна форма и ще се четат по различни начини.

- Медиите повече от всякога и особено в сегашната тежка криза зависят от приходите от реклама. Няма ли опасност големите компании, които са най- големите рекламодатели, да повлияят на редакционната политика на медиите?

- Силно се надявам подобно нещо да не се случи. Преди дни излязоха резултатите от едно много интересно проучвано, провеждано в продължение на повече от година и инициирано от Колумбийския университет. Заключението на изследването е, че журналистиката е в опасност. Но там се прогнозира, че вестниците в бъдеще няма да разчитат само на приходите от реклама, за да се издържат, а ще се превърнат в някакъв хибрид по отношение на тяхната бизнес страна. Вероятно те ще започнат да получават финансова подкрепа от университети, благотворителни фондации, богати филантропи и дори от правителството, без обаче то да се намесва в журналистическата работа. Но не трябва да се допуска правителството и охигарси, както е в някои страни, да влияят на работата на журналистите и на редакционната политика. Освен това трябва да посоча, че в наши дни наблюдаваме истински бум на т. нар. гражданска журналистика в Съединените щати. Хората изпращат непрекъснато техни истории до вестниците и телевизиите, както и текстови съобщения от техните мобилни устройства. Освен това пращат мейли с техни коментари на журналистически материали. Така хората не са само потребители на новините, но и участват в тяхното създаване и стават репортери. Нещата се променят коренно. При демокрацията хората търсят добрата информация и усещат ако има някакви странични сили при нейното създаване.

- Какви са Вашите впечатления от състоянието на медиите в Източна Европа и бившите комунистически страни? Според някои проучвания журналистическите стандарти постепенно се подобряват, според други се влошават.

- Нашият Център за международна медийна помощ има намерение да проведе именно такова проучване в страните от региона. Очевидно е, че в някои страни контролът върху медиите е преминал от ръцете на правителството в ръцете на олигарсите, липсва прозрачност при тяхната собственост и се забелязва засилване на автоцензурата. В някои страни има силно партийно влияние върху някои медии, което обаче не важи за България. Като цяло обаче трябва да се работи за създаване на грамотно по отношение на медиите население. Нямам предвид грамотно, което може да чете, а такова, което да може да разпознава добрата информация и да я търси. Именно такива проучвания, които да установят до колко е грамотно населението по отношение на медиите, въобще не са правени. Като цяло медийната картина в различните страни в Източна Европа и на Балканите е доста пъстра, но това което е очевидно е, че тя се променя и ще се променя доста силно.

- Вие сте специалист по комуникации с пресата и сте автор на книгата "Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика. Какво показва вашия опит в отношенията между правителството и медиите?

- На първо място често съм била свидетел, как информационната машина на правителствата, нямам пред в пропаганден смисъл, или не е настроена добре, или просто е повредена. Понякога правителствените пресслужби или се страхуват от самите медии или се страхуват да дават информация, която е точна и навременна. Правителството трябва да има добре смазана система за подаване на информация към медиите. В много страни тя не съществува. Едно министерство казва нещо по даден въпрос, друго казва нещо съвсем различно по същия проблем, което води до объркване и хаос. Няма дългосрочно планиране и всичко се върши на пожар, ден за ден. Понякога пресслужбите подават само оскъдна информация, а понякога въобще отказват да я предоставят. Много често хората, които работят в пресслужбите не разбират същността на журналистическата работа, в която има определени правила, срокове за написване и предаване на статиите и информациите и т.н. Има като цяло неразбиране на ролята на пресата в обществото.

стр. 11
 

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2009-11-12

Мрежата за цифрово разпространение на програмите на БНТ и БНР ще се изгражда изцяло от частна компания, която до края на 2012 г. трябва да осигури цифров сигнал в цялата страна поне за четири цифрови програми на всяка от националните медии. За да отпадне ангажиментът на държавата към изграждането на т.нар. мултиплекс, Министърството на транспорта, информационните технологии и съобщенията вече е предложило на парламента да отмени приетия през май Закон за публичното радиоразпръскване.

В закона, който новите управляващи смятат да отменят, е записано, че държавата също ще участва в изграждането на обществения мултиплекс.

Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "С него изкуствено се разделят преноса и излъчването и се въвеждат много сериозни финансови ангажименти на държавата за финансирането на преноса на данни."

Записаните в закона 150 млн. лв. държавни пари, които правителството на Станишев отпусна за изграждането на обществения мултиплекс са останали само на хартия, обясни заместникът на Александър Цветков – Първан Русинов. Според него, месец след корекциите в законите за радиото и телевизията и за електронните съобщения Комисията за регулиране на съобщенията ще обяви конкурс за избор на изпълнител, а до пролетта ще започне ударно изграждане на мрежата. При пълна мобилизация страната ни ще се справи с цифровизацията до края на 2012 г. и ще избегне санкциите от Европейската комисия, смята Русинов. Предвижда се през цялата 2012 БНТ да излъчва и по аналогов, и по цифров сигнал. След това избраният оператор на обществения мултиплекс ще разпространява само цифрово цели четири програми на БНТ, които ще плаща държавата.

Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "А в зависимост от формата, те могат да бъдат осем, дори 12, ако се стигне до въвеждане на най-новия формат за цифрово телевизионно разпръскване.”

При този вариант БНТ ще може да прави съвместни програми с частни телевизии, но те трябва да имат обществен характер. А за да стигне цифровия сигнал до зрителите, те трябва да си купят или нов телевизор, или допълнително приставки към стария.

Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "Устройства за приетия към момента формат и некодирани програми, мисля че са от порядъка на 100-ина лв.”

Междуведомствена група тепърва ще решава как да бъдат подпомогнати социално слабите потребители за закупуването на тези устройства. Цифровите телевизори се появиха на българския пазар едва преди няколко години.

С промяна в Закона за електронните съобщения ще бъде редуциран състава на Комисията за регулиране на съобщенията от 9 на 5 души, а мандатът на членовете на комисията ще бъде 5 години. Това е другата новина от днешната пресконференция на министър Александър Цветков. С преструктурирането и на останалите седем регулаторни комисии ще бъдат освободени 26 щата и така от бюджета ще бъдат икономисани над милион и половина лева, изчисли министърът.
 

Снимка

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков ще представи на пресконференция в министерството предложението за отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване и ново законодателно решение за прехода на БНТ и БНР към цифрово разпространяване.

Министърът ще обяви и промените в Закона за електронните съобщения, които министерството предлага във връзка с позицията на правителството за преструктуриране на всички независими регулаторни органи.

Информация за Пресконференция относно Закона за публичното радиоразпръскване и Закона за ел. съобщения. Участие на министър Цветков, 12.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Снимка

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка