Одобрена е жалба на АЕЖ-България към Комисията по журналистическа етика

www.aej-bulgaria.org I16.04.2015

Комисията по журналистическа етика обяви жалбата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) за нарушения на Етичния кодекс на българските медии в публикациите на агенция „Фокус“ и електронното издание на „24 часа“ от 20 януари тази година за основателна.

АЕЖ-България реагира срещу публикуването от двете медии на снимки на прегазен от трамвай човек, в инцидент на бул. „Ситянково“, с аргумент, че въпросните изображения биха могли да увредят както личното достойнство на пострадалия, така и да бъдат допълнителен шок за близките му.

Според решението на Комисията от 23 февруари, 2015 г. публикуването на кадър в близък план на пострадалия определено противоречи на етичния стандарт „няма да засилваме мъката на хората, попаднали в  беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“ Често медиите се явяват първият източник на информация  за  близките на участниците в инциденти. „Подобни снимки, като публикуваната от агенция „Фокус“ и електронното издание на в-к  „24  часа“, биха могли да травмират още повече близките на пострадалите“, се посочва в разпространения от Комисията документ.

Съгласно процедурата за разглеждане на жалби от Комисията двете медии са изпратили ответни становища по казуса. Агенция ‚“Фокус“ посочва, че информацията е била публикувана след потвърждение от МВР, а придружаващите снимки са били изпратени от читател. Те са били публикувани в специална галерия, като на следващия ден са премахнати, а информациите на се придружени със „сензационно“ заглавие, което да цели шок.

Изпратен е и писмен отговор от главния редактор на в-к „24 часа“ г-н Борислав Зюмбюлев, в който той отхвърля твърдението за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии. Той пише, че снимките на пострадалите „са публикувани по начин, при който лицата на пострадалите не могат да бъдат разпознати“. Според него случаят е от голям обществен интерес, а именно „неправилно работещите светофари, които вероятно са една от причините за трагичната случка, ще бъдат поправени и това би предпазило други хора от подобни инциденти.

Комисията обаче не приема твърдението, че публикуването точно на тази снимка е било в обществен интерес и е довело до журналистическо разследване за сигурността по улиците. Спазването на Етичния кодекс на българските медии в случая не би попречило на провеждането на журналистическото разследване.

„Публикуването на кадър в близък план на пострадалия, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност и не добавя съществена  информация към съобщението на медиите, но е унизително за пострадалия и травмиращо за близките му. Не приемаме твърдението, че лицето на пострадалия не може да бъде ясно разпознато и това прави публикуването на снимката  допустимо,  особено  на  фона на  съобщеното име“, се посочва още в решението на Комисията. Нейната препоръка към двете медии е да се спазва текстът на 2.3.3 от Етичния кодекс, съобразно приетото тълкуване.

Комисията по журналистическа етика се произнесе по още три нарушения на етичния кодекс. А именно жалби срещу предаването „Още от деня” на БНТ (определена за неоснователна); срещу предаването „Нещо повече” на БНР (определена за неоснователна) и срещу предаването „Здравей България“ на Нова телевизия (процедурата по разглеждане на жалбата е прекратена). Това са първите решения на Комисията след като тя възстанови работата си в началото на годината.

 

Оригинална публикация

Комисията по журналистическа етика избра Александър Кашъмов за свой председател

www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

 

Оригинална публикация

Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Медиите ще имат достъп до обществени поръчки под условие

www.segabg.com I 19.01.2015г.

ГАЛЯ ГОРАНОВА
 
До обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Това е една от мерките за оздравяване на медийната среда, записани в управленската програма на правителството. Новият регламент ще бъде въведен със законови промени. Декларативният характер на изискването на практика няма да допринесе кой знае колко за журналистическата етика, но затова пък е възможно да бъде използвано за толериране на едни медии и отстраняване на други от участие в обществени поръчки, смятат медийни експерти.

Програмата предвижда още да се забрани прякото или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността си по закона за печатните произведения. Забраната ще се отнася и за електронни сайтове, които не осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Кабинетът предвижда да създаде специално звено в държавната администрация, което ще следи да няма монопол в медиите. Заедно с това ще се приемат норми, които да гарантират, че определен собственик не може да има "значително влияние" върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението.

 
 

Оригинална публикация

Коя журналистика харесва властта

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

 

 

Оригинална публикация