www.aej-bulgaria.org I16.04.2015

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212

в. Дневник | 2010-03-31

Комисията за журналистическа етика в печатните медии на 29.03.2010 г. се събра на извънредно заседание по повод откритото писмо на г-н Ахмед Доган, озаглавено "До мадам В.", разпространено чрез медиите на 25.03.2010 г.
Членовете на комисията – журналисти и представители на гражданския сектор се обединиха около мнението, че независимо от частния характер на писмото в него се съдържат ясни намеци за наличието на корупционни практики сред журналистическата гилдия като цяло.
Такива изказвания накърняват сериозно доверието в медиите и комисията прецени, че не може да остави въпроса без последствие. Поради което на основание чл. 3.4. от Етичния кодекс на българските медии, във връзка с чл. 21, ал. 1 от правилника за дейността си
РЕШИ:
Предлага на г-н Ахмед Доган в разумен срок да подкрепи с доказателства направените от него твърдения, уличаващи журналисти в действия, уронващи престижа на професията. Комисията обръща внимание, че под "доказателства" следва да се разбира представяне на неоспорими факти, а не мултиплицирането на безадресни твърдения, имащи характера на донос. В случай че такива бъдат показани, комисията се ангажира да реагира веднага по тях.
Предлага на г-н Ахмед Доган да поясни какво влага в пасажа от откритото си писмо: "Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката. Ще се помоля за теб! Господ да ти е на помощ!", тъй като от гледна точка на комисията подобна формулировка съдържа елементи на заплаха.
Препоръчва на всички журналисти и медии да не допускат подмяната на същинския дебат в обществото, който е за начините за оздравяване на държавното управление и повишаване на нравствената хигиена на политиците. Разговорът за отношенията между политици и журналисти, разбира се, също е важен, но той не трябва да отклонява вниманието от конкретните подозрения за злоупотреби в случая с "Цанков камък".
В заключение комисията смята, че дискусиите както за нравствените устои на политиката, така и за журналистическия морал са полезни и оздравителни и следва да продължат докрай. С оглед на това комисията препоръчва на журналистите в отношенията си с политици да се придържат стриктно към правилата на Етичния кодекс на българските медии.

Стр. 5