Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 25.03.2016

Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.

Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.

Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна – тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.

Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група… Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.

Има ли безплатен ПР?

- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст… Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда… Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета… Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.

Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология… Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е… Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.

Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.

Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)

И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Де да знаех Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път – неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.

Какво би учила още?

- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми – научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life’s a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.

А иначе – винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием – да ги създадем.

Оригинална публикация

БДВО I 16.02.2016

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), организатор на най-стария и престижен конкурс за постижения в PR сферата в страната “PR Приз”, започва набирането на проекти за тазгодишното издание на конкурса. От 15 февруари 2016 г. компании, агенции и неправителствени организации могат да кандидатстват с реализираните от тях през 2015 г. PR проекти.

Конкурсните категории остават непроменени като брой (13) и вид спрямо предходното издание и покриват пълния спектър на PR практиката – от корпоративни кампании, CSR и организиране на събития, през зелени кампании и градска среда, до политически кампании и имиджмейкинг. За втора поредна година специална награда за етични PR практики в рамките на “PR Приз” ще връчи и Комисията по професионална етика на БДВО.

Важните дати в конкурса “PR Приз” са:

• Приемане на проектите: 15 февруари – 15 април 2016 г.

• Журиране по първите три критерии за оценяване: 20 април – 10 май 2016 г.

• Публично представяне на кампаниите пред журито: 14 и 15 май 2016 г. (събота и неделя), като кандидатите ще бъдат уведомени по мейл за часа и мястото на представяне на проектите си не по-късно от 11 май 2016 г., сряда.

• Церемония по награждаване: 19 май 2016 г. в София

Пълният регламент на конкурса в PR Приз 2016 е тук

БДВО I 12.01.2016

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) организира традиционното си новогодишно събитие, което тази година е под мотото

Wine & Soul Music нетуъркинг вечер.

Къде? Дом на виното, бул. „Цар Борис III” №134 (срещу Института по застраховане и финанси)

Кога? 21 януари, 19.30-22.30 часа

Какво? На едно от най-магичните места в София ще отворим сетивата Ви за нови вкусове и изживявания, за да почерпим вдъхновение за нестандартни и успешни проекти през 2016 година с музиката на група Soulful South! Гарантираме ви приятна компания, вече познатата ви новогодишна томбола с награди и едно стилно и стимулиращо преживяване.

Партньори: Пощенска банка, Кончерто Уайнъри, МЕТРО Академия, The Smarts, Булфото.

RSVP: Моля да потвърдите присъствието си на office@bdvo.org и да представите своята покана в печатен/електронен вид на входа.

*Куверт: 15 лева (безплатно за членове на БДВО).

Допълнителна информация: https://www.facebook.com/events/451025648431688/451078318426421/

 Offnews.bg I Яна СЪБЕВА I 15.12.2015

Визитка: Радина Ралчева има огромен опит както в корпоративния, така и в неправителствения сектор. Тя започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността" в Icona Communications. След това има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността" на Globul. Продължава кариерата си като мениджър „Връзки с обществеността" на веригата магазини 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България".

През 2009 г. година Радина основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления" PR, която продължава да се развива успешно и до днес. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти".

Тя има изключително богата експертиза в областта на публичните комуникации, автор е на десетки медийни публикации, анализи и коментари, както и активен професионален доброволец и преподавател в областта на PR.
Радина е член е на Международната PR асоциация (IPRA) от 2001 г. и на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 2011 г. Избрана за председател на БДВО за 2016 г.

Госпожо Ралчева, вие сте новият председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2016 г. Какви са приоритетите на организацията за следващата година?

Един от основните приоритети, при това в по-дългосрочен план, не само по време на моя едногодишен мандат, е да продължаваме да развиваме авторитета на организацията. Догодина БДВО навършва 20 години. Това е много значим момент за нас, защото БДВО, която е едновременно неправителствена и професионална организация, в продължение на две десетилетия успява да е фактор за развитие на ПР професията в страната.

Второто нещо, което смятам за важно, е да изпълним със съдържание новата форма на БДВО. Миналата година ние се регистрирахме като организация в обществена полза. Това е нещо ново за нас от гледна точка на дейностите, които можем да извършваме. Така че през следващата година ще търсим начин да уплътним тази нова формула на съществуване. Третият приоритет, който е винаги е бил от ключово значение за нас, е поддържането на връзка с академичния свят и развитието на отношенията ни със студентската общност.

Като преподавател имам пряк досег със студентите и преки впечатления. Затова мога да кажа, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват те, е да си представят как нещата които учат, се случват на практика. И именно тук идва ролята на организации като БДВО, в които има представителство на ПР практици и ценно ноу-хау. В БДВО се стремим да дадем на студентите възможност да видят какво означава на практика нашата професията. Това е, което правим с конкурси като Mtel Challenge и Денят на Бернайс. Затова тези събития остават ключови в календара на организацията и през следващата година. Освен това, планираме да разширим броя на университетите, с които имаме подписани споразумения за сътрудничество и в които се изучава специалността „Връзки с обществеността" .

Друга насока, в която ще работим, е да адресираме нуждата от по-високо ниво на представителност на БДВО по отношение на генерални процеси, които протичат в комуникационната сфера в национален мащаб. Защото често в подобен тип дискусии биват канени организации, които представляват бизнеса, вкл. ПР бизнеса, а организациите, които представляват индивидуалните професионалисти, остават пренебрегвани. Това не е редно, защото професионализъм не се гради от структурата, а от хората, които работят в нея.

Друг проблем, върху който ще продължим да работим заедно с всички сродни организации, е проблемът със забраната да се цитират имена на компании в ефира на електронните медии. Този проблем е тежък, защото лишава значителни постижения на бизнеса от гласност. Това е съвсем българска, нередна практика и трябва да полагаме систематични усилия, за да я преодолеем.

Друг приоритет на БДВО като организация е да успеем да изградим система за саморегулация на ПР сектора. Тя е необходима, защото нашата професия е с много голяма степен на обществена отговорност и следва да се подчинява на определени професионални и етични правила. И е наша работа като професионална организация да работим за устойчивото налагане, приемане и изпълнение на такива правила. Първата стъпка в това отношение беше направена със създаването на списък с професионалистите, които са подписали Етичния кодекс на българските ПР специалисти. Този процес ще продължава с дискусии със сродни организации, с търсене на допирни точки и база за изграждане на сертифициране и за определяне на границите на ПР професията.

Нека поговорим за един друг аспект на комуникациите – отношенията между бизнеса и НПО. Като човек, който има огромен опит и от двете страни, на какво според вас е дължи остарялото, но доста разпространено схващане, че двата сектора са противници?

За да отговоря на този въпрос, се налага да започна от малко по-далече. Разбирането за корпоративното дарителство, връзката между неправителствения сектор и бизнеса и изобщо цялата среда, е функция на зрелостта на обществото, в което живеем. В този смисъл дебатът, за който говорите и който ние в момента водим тук, не е локален. Той се е случвал на много места по света. Само че десетки години преди да започне да се води в България. Този дебат е естествен процес от развитието на едно общество.

В България обаче има няколко особености. Първо, средата е изключително нездрава. Второ, ние от години работим в перманентно положение на недостиг, на постоянни кризи. Иначе казано, в много устойчива среда на неустойчивост, която възпроизвежда едни и същи проблеми. При нас винаги има или политическа неустойчивост, или икономическа неустойчивост, или и двете. Това само по себе си е предпоставка бизнесът да бъде много прецизен, скромен и ограничителен по отношение на инвестициите, които прави в полза на обществото. Защото често пред българския бизнес стои въпросът дали да инвестира в каузи или в ключовата си дейност така, че да може да оцелее. Понякога не може да направи и двете.

От другата страна стои неправителственият сектор, който с малки изключения за последните 20 години се разви и постигна много. И всяко малко постижение е резултат от голяма битка. В този смисъл аз разбирам неправителствените организации. Условията и средата са такива, че всичко се постига с много труд. Неправителствените организации обаче трябва да си дадат сметка, че както за тях всеки успех е резултат от голяма битка, по същия начин стоят нещата и за компаниите. За да може един бизнес да направи малка крачка напред, понякога са необходими огромни усилия. Като човек, който работи и от двете страни аз мисля, че тук не можем да говорим за противопоставяне. Просто неправителствените организации и бизнеса имат различни очаквания за това, което трябва да се случва и за скоростта, с която трябва да се случва. Какво се получава на практика? Неправителствените организации си мислят „Ето, ние правим добри неща за цялото общество, а никой не ни обръща внимание – нито държавата, нито бизнеса".

Ясно е обаче, че не можеш да имаш императивно очакване, че компаниите трябва да отпускат финансиране безрезервно. Много често НПО не успяват да оценят факта, че бизнесът може да е полезен и по други начини, освен с пари. Например с ноу-хау, с прецизиране на начина, по който една организация изразходва средствата си по най-ефективния за нея начин. Бизнесът може да помогне и с професионално доброволчество, с хора, които да извършват дейности в полза на гражданския сектор. А това, ако трябва да сме честни, са доста неразвити сфери у нас. За съжаление, често НПО сектора си представя отношенията с бизнеса само като финансиране.

Друг момент, който е важно да се спомене е, че често бизнесът и НПО секторът не се разбират, когато си говорят, защото използват различни езици. Затова е важно гражданските организации да се научат да комуникират каузите си по подходящ начин. Например, никой, който работи в сферата на бизнеса няма да отдели време да чете предложение, което е по-дълго от 2-3 страници. Просто защото няма да има физическото време, за да го направи. Затова начинът, по който НПО представят себе си, своите проекти и най-вече исканията си, трябва да се прецизира. Те трябва да са много конкретни, ясни и разбираеми. Важно е също така гражданските организации да са готови на гъвкавост. Защото императивният подход, според мен, не работи.

При всички случаи обаче, благодарение на НПО, процесът на корпоративно дарителство, на корпоративна социално отговорност и разбиране между гражданските организации и бизнеса е в много по-напреднала фаза, отколкото беше. Този процес трябва да продължи. Международните компании в повечето случаи навлизат на пазара с готовността да работят и в сферата на социалната отговорност, защото идват от съвсем различни общества. С тях НПО сектора, смятам, че работи по-лесно. Сега е добре да насочим усилия да разширим представите и на българския бизнес, защото той, в голямата си част, е неразработена територия. Представителите на чисто българските компании продължават да не разбират нуждата, смисъла и ползите за всички нас от това да се инвестира в обществото. Те продължават да не виждат в лицето на гражданските организации потенциални партньори. Един от начините, по които НПО сектора може да ги привлече на своя страна е да им помогне да разработят и управляват проекти, свързани с подкрепа на общностите или на конкретни техни програми за корпоративна отговорност. Това е един чудесен начин да се изграждат мостове между бизнеса и НПО сектора така че те да си бъдат взаимно полезни.

Различни изследвания на процеса на корпоративно дарителство сочат, че един от най-големите проблеми пред компаниите при взимането на решение за отпускане на средства е липсата на доверие. Това така ли е според вас и ако – да, защо?

Големите, утвърдени граждански организации нямат този проблем. Те имат много сериозни бизнес мрежи, с които работят и отдавна са разбрали, че никой донор, никой бизнес не може да си даде парите, без да знае къде точно и за какво точно са похарчени. Когато една гражданска организация работи по европейски проекти или по други донорски програми, тя работи по един механизъм на отчетност, който изисква пълна прозрачност на изразходваните средства. Същото важи и за работата с бизнеса. Независимо колко пари дава – 5000 или 100 000 лв., бизнесът се отчита пред своите акционери, борд на директорите и пр. Затова, големите, утвърдени НПО, които получават сериозна подкрепа я получават и заради това, че са изключително прозрачни за начина, по който изразходват дарените им средства.

Има обаче и една категория организации, които нямат капацитета, желанието или разбирането, че трябва да работят по този начин. Те получават еднократно някакви дарения, не са достатъчно прозрачни при отчитането им и тълкуват грешно факта, че компаниите търсят отчетност. Така се натрупва фрустрация по отношение на представителите на бизнеса. Тези НПО организации трябва да разберат, че за компаниите е много важно как са изхарчени парите. И това не е израз на недоверие към организацията, на която са ги дали. Това е отговорност за начина, по който се изразходват тези пари и към резултатите, които са постигнати с тях.

Какво друго трябва да имат предвид огранизациите, когато кандидатстват за финансиране пред дадена компания?

НПО не бива да се сърдят ако дадена компания им откаже пари. Отказите обикновено са мотивирани от обективни причини. Първата е липса на пари или неподходящ момент -знаем, че всеки бизнес има своите приоритети. Втора причина може да бъде, че тази инициатива не се вписва в програмите за социална отговорност на даден бизнес. Затова е добре преди да кандидатства за финансиране, неправителствената организация да проучи дали тази компания финансира подобни проекти. Защото няма смисъл да предлагаш на компания, която финансира проекти в областта на културата, проекти в областта на екологията.

Друг много важен фактор е начинът, по който успяваш да представиш проекта си. Има и четвърти фактор, за който се говори много рядко – често този тип отношения се детерминират от синергията между двете страни. Ако липсва химията на потенциалната възможност за работа, това също може да се превърне в бариера.

Кои са проблемите на бизнеса при работата му с НПО?

Бизнесът има склонност да бъде арогантен. Това е нормално, защото всеки един бизнес се стреми към развитие в чисто икономическия смисъл на думата. И когато порасне достатъчно, за да бъде различим, той има склонност да бъде надменен.

Освен това, бизнесът понякога не проявява социална чувствителност. Това също е естествено, предвид факта, че той работи с цифри. И ако цифрите не са ОК, всичко останало остава на заден план.
Друг проблем на бизнеса е, че той малко или повече има склонност да се капсулира и да си подбира контрагентите, с които работи. Това също е абсолютно нормално, защото партньорите, с които влиза във взаимодействие трябва да му „добавят" репутация, а не му отнемат такава. Тук трябва да добавим и естественото недоверие на бизнеса към неща, които не познава. Това обаче са естествени, функционални характеристики които са абсолютно преодолими.

Важно е да се знае, че работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга. Това е партньорство, което трябва да се гради в рамките на взаимно уважение и стремеж към значими и за двете страни цели и резултати.

Повече за дейността на неправителствените организации в България можете да научите тук.

Оригинална публикация

БДВО I 25.11.2015

Церемонията беше част от второто издание на „Денят на Бернайс“

В навечерието на 20-годишнината си Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) избра за свои почетни членове изявени PR практици, участвали активно в изграждането на организацията. Носители на званието „Почетен член“ са проф. д-р Минка Златева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Десислава Бошнакова, преподавател в департамент „Масови комуникации“ на НБУ; Мария Гергова-Бенгтссон, управляващ директор на United Partners и Виктор Стефанов, главен редактор на Dir.bg. Отличието за принос в развитието на Дружеството и на PR професията у нас бяха връчени от предходния председател на БДВО – Александър Христов, настоящия – Асен Асенов, както и бъдещия – Мануела Дюлгерова – Тотева, която е избрана за председател за 2017 г.
Тържественото им обявяване за почетни членове беше част от програмата на тазгодишното издание на „Денят на Бернайс“, организирано от БДВО в чест на „бащата на PR” Едуард Бернайс. За приноса си в развитието на PR в България и за дългогодишната си подкрепа към организацията, председателят на БДВО – Асен Асенов, награди Софарма, Пощенска банка, Мтел и ЧЕЗ България с приза “Инвеститор в публичните комуникации“.
Акцент в програмата на „Денят на Бернайс“ беше дискусия за ролята на дигиталните комуникации в промотирането на start-up идеи. Темата имаше широка представителност от различни заинтересовани страни. Институционалната гледна точка беше представена от Емилия Хубавенска, специалист „Комуникации и публикации“ към DG Connect (Directorate General) на Европейската комисия, Брюксел, и Златка Димитрова, координатор на „Образование България 2030“. Стоян Ставрев, член на УС на КРИБ и основател на Българска консултантска компания представи позицията на бизнеса, като подчерта, че за реализацията на start-up идеи се изисква смелост и готовност да загубиш, защото едва 1 от 10 идеи е успешна. НПО секторът беше представен от Марияна Хамънова, управляващ директор на Cleantech България и Натанаил Стефанов, член на УС на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE Bulgaria). Образователните институции и тяхната роля в познанието за дигиталните комуникации защитиха доц. д-р Миланка Славова – преподавател в УНСС и координатор за България на проекта JEMSS (Joint European Masters in Digital and Social Media Marketing), и Мирена Тодорова, управител на Сдружение "DEAR" и хон. преподавател в СУ "Кл. Охридски" по Маркетинг. За аудиторията беше полезно да се срещнат и с Даниел Томов, съосновател на инвестиционния фонд Eleven, и Христо Чернев, съосновател и изпълнителен директор на един от успешните start-up-и в последните години – Taxi Me. Мнението си имаха възможност да представят и редица млади предприемачи.
След дискусията бяха наградени победители във второто издание на студентския конкурс „Като Бернайс“. Те са възпитаници на Военна академия „Г. С. Раковски” и заслужено спечелиха първото място с проекта си „Online restart на offline startup”.
Журито присъди специална награда на екипа от НБУ за проекта им CoKitchen.
„Денят на Бернайс” се организира с любезното партньорство на Mtel, Samsung, Българска консултантска компания, КРИБ, ФЖМК, Idea PR and Advertising и с медийното партньорство на ngobg.info, Медиите на 21 век, b2b Media и mkt360. Криейтив партньор на събитието e The Smarts, а негов домакин – СУ „Св. Климент Охридски”.

БДВО I 24.11.2015

Тотева поема ръководството на Дружеството на PR специалистите след мандатите на Асен Асенов и Радина Ралчева

Мануела Дюлгерова-Тотева ще заеме позицията председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в началото на 2017 г. Кандидатурата й беше представена от Управителния съвет на БДВО на годишното Общо събрание на 22 ноември и получи подкрепата на членовете на организацията. Тя ще наследи позицията от Радина Ралчева, която ще поеме едногодишен мандат в началото на предстоящата 2016 г.
Мануела е член на БДВО от 2003 г., през 2007 г. е избрана за член на Управителния съвет на Дружеството, а впоследствие и за заместник-председател. Заема позицията Ръководител Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години тя се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България. В периода 2005-2007 работи като PR консултант за различни клиенти. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално-отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка). Тя има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон) и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).
По време на Общото събрание членовете на БДВО приеха още отчета за дейността на дружеството през отиващата си 2015 г. и програмата за 2016 г., представени съответно от Асен Асенов, председател за 2015 г., и от Радина Ралчева, председател за 2016 г. Събранието беше включено в програмата на второто издание на „Денят на Бернайс“, който тази година се провежда в два дни.
Акценти от първия ден бяха още академична дискусия за дигиталните комуникации в образованието по PR, както и студентския конкурс „Като Бернайс“ за представяне на идеи за дигитални комуникации на start-up проект.
Програмата на второто издание на „Денят на Бернайс“ продължава днес с дискусионен панел на тема „Дигиталните комуникации като канал за промотиране на иновации и Start up проекти – възможности и перспективи”, който ще се проведе в Конферентната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски” от 16:30 ч., както и с награждаването на победителите от студентския конкурс „Като Бернайс”, който се проведе по време на първия ден от програма.
„Денят на Бернайс” се организира с любезното партньорство на КРИБ, Samsung, Mtel, Idea PR and Advertising и с медийното партньорство на ngobg.info, Медиите на 21 век, b2b Media и mkt360. Криейтив партньор на събитието e The Smarts, а негов домакин – СУ „Св. Климент Охридски”.

БАПРА I 15.10.2015

Българска асоциация на пиар агенциите, Българско дружество за връзки с общественоста, Асоциация ИМАГИНЕС, Българска академична асоциация по комуникации, изразяват своите дълбоки съболезнования по повод кончината на проф. Тодор Петев!

Със своята обществена, преподавателска и научна дейност, проф. Петев оставя зад себе си и в принос на всички нас богато наследство, което включва създаването на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, учредяването на Българско дружество за връзки с обществеността, на което бе и първият председател и почетен такъв до кончината си, стотици свои възпитаници, които днес формират гръбнака на преподаването и практическото развитие на професията по връзки с общественоста в България.

Научните му търсения, събрани в редица статии, монографии, рецензии, студии и др., винаги ще бъдат важна част и принос в развитието на науката, преподаването не само у нас.

Проф. Петев бе носител на награда за цялостен принос в развитието на PR в България на БДВО, както и кавалер на званието „PR Легенда“, с което бе удостоен от Българската конфедерация за връзки с обществеността (БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БААК), по време на Втория PR фестивал в България, проведен през 2008 г.

Поклон пред светлата му памет!

Българска асоциация на пиар агенциите
Българско дружество за връзки с обществеността
Асоциация ИМАГИНЕС
Българска академична асоциация по комуникации

www.bdvo.org I 16.04.2015г.

Съгласно вече утвърдената традиция, заявено желание от страна на кандидатстващите и интерес на желаещи да кандидастват, БДВО удължава  с три седмици срока за приемане на проекти в PR приз 2015. Новият краен срок е 08.05.2015 г. – петък, като графика на конкурса след тази дата се запазва – откритите представяния ще се проведат на 17-ти и 18-ти май, а церемонията по награждаване на победителите на 20 май.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 08.07.2014 г.

Тазгодишното издание на превърналото се в традиция събитие European Communication Summit, организирано от Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD), ще се проведе на 09-11 юли в Брюксел. Основни акценти в двудневната конференция ще бъдат иновациите, дигиталните медии и тенденциите в развитието на дигиталните комуникации. Над 600 специалисти в сферата на вътрешните комуникации, пъблик афеарс, дигитални медии и др. и над 60 лектори в рамките на два дни ще обсъждат последните предизвикателства пред комуникационните експерти, свързани с развитието на технологиите, глобализацията и начина, по който те влиаят и трансформират PR професията.

От българска страна в срещата ще участва Мануела Дюлгерова – Тотева, заместник-председател на БДВО, Communications&Events Мениджър в Аурубис България, която е член българската мрежа на членовете на EACD. Тя ще представи най-интересните акценти от срещата от форума на страниците на PRактики и в сайта на БДВО. От българска страна в European Communication Summit 2014 ще участват и Елена Кръстева и Елена Матеева – Софарма АД, както и Даниела Боянова – СИБАНК, също членове на българската мрежа на EACD. 

Оригинална публикация 

www.newmedia21.eu  I 19.06.2014  

Българското дружество за връзки с обществеността ще проведе традиционния Осми PR фестивал на 25 и 26 юни 2014 г.. Темата му тази година е Корпоративна социална отговорност – медиен vs обществен интерес. Пълната програма на фестивала включва:

ПРОГРАМА: 25 юни, сряда

Място на провеждане – ФЖМК

11.00 – 14.00
Академичен омнибус
„CSR: КОМУНИКАЦИОННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И АКАДЕМИЧЕН ДИАЛОГ“
Организиран в партньорство с: Българска академична асоциация по комуникации (БААК ); списание Медиите на 21 век (newmedia21.eu); катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и Връзки с обществеността“ на „СУ „Св. Климент Охридски“.14.30 – 17.30
Специализирано обучение на тема:
„КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ – ПЛАНИРАНЕ, ИЗМЕРВАНЕ НА ЕФЕКТА, ОЦЕНКА И ОТЧЕТНОСТ НА КАМПАНИИ ЗА СОЦИАЛНА АНГАЖИРАНОСТ“
Обучител: Елица Баракова – ръководител на екипа на фондация „Помощ за благотворителността в България“, член на журито на PR приз 2014
19.00
ТРАДИЦИОННА СРЕЩА НА ФИНАНСОВИТЕ ПИАРИ И ЖУРНАЛИСТИ
В партньорството с КФН, БНБ, ФГВБ

26 юни, четвъртък
Място на провеждане – хотел Хилтън

13.00– 14.30
Дискусионен панел
ТЪРСИ СЕ…: СОЦИАЛНО ОТГОВОРНАТА КОМПАНИЯ В ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ
С участието на представители на законодателната власт; СЕМ, електронни медии, неправителствени и браншови организации, pr практици; медийни експерти и др.
14.30 – 15.00
Кафе пауза
15.00 – 16.30
Дискусионен панел
ОТ КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ КЪМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
С участието на PR практици; представители на неправителствени организации, организации за управление на процесите по устойчивост, бизнеса и др.
16.30 – 17.00
Кафе пауза
19.30

ЦЕРЕМОНИЯ ПО НАГРАЖДАВАНЕ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В PR ПРИЗ 2014
 

Оригинална публикация