БДВО I 9.12.2016

80% от анкетираните смятат, че членството в професионални организации допринася за развитието на професията

Резултати от проучване за ПР професията сред ПР специалисти и журналисти представя Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в навечерието на 20-годишния си юбилей. Проучването бе проведено по методика на проф. д-р Роланд Букарт и проф. д-р Юрген Грим (Виенски университет, Австрия), а у нас бе реализирано от проф. д-р Минка Златева и доц. д-р Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, със съдействието на БДВО.

В изследването участваха 299 професионални комуникатори, от които 65 журналисти и 234 ПР специалисти. Основните изводи сочат, че съществува доминация на жените (78,2%) сред българските ПР специалисти, спрямо мъжете (21,8%) което е в синхрон с тенденцията в европейски мащаб. При журналистите налице е феминизация на професията, като броят на жените е нараснал с 5,7% за последните няколко години.

Най-висок процент (85,4%) са ПР специалистите с висше образование, като расте делът на завършилите образователно-квалификационна степен „доктор“ (7,8%).

За последните шест години почти двойно нараства броят на ПР експертите, които работят в компаниите (41,7%) и държавните институции (11,8%), а също така на свободна практика (18,9%). При журналистите се забелязва значително нарастване на новинарските уебсайтове (46%), следвани блоговете (9,5%) и развлекателните сайтове (6,4%).

Ако през 2010 година основните позиции на анкетираните са били ръководители на ПР отдели и старши съветници, през 2016 г. картината е значително променена в положително направление. Промяната в позициите на ПР специалистите е по посока на израстването им в професията. Почти 20 % от анкетираните вече ръководят компании/ПР агенции, а броят на ръководителите на отдели надминава една трета от броя на всички анкетирани.

Сериозно увеличение – с повече от 12 % – на журналистите с ресор „Политика” и с 5,69 % – в ресор „Икономика” и намаляване на работещите в сектор „Култура” с 4,39.0 %. Причини : Непрекъснато нарастване на ролята на инфотеймънта , постоянно увеличаване на развлекателните уебсайтове и блогове в интернет пространството.

Продължава и нараства с 4,3 % броят на журналистите, които навлизат в ПР професията. Причини са: общата професионална подготовка във висшите училища; по-високо заплащане на ПР дейността; относително по-голяма творческа свобода в реализация на инициативността и креативността.

Журналистите оценяват значително по-положително и по-нюансирано дейността на ПР специалистите и поставят акцент върху работата им с медиите и социалните мрежи.

Журналистите приемат, че създаването на доверие в отношенията между организацията и обществеността е основна задача на ПР професионалистите.

Цялото изследване и допълнителна информация ще откриете на www.bdvo.org.

***

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е учредено през 1996 г. и е първата и най-голямата браншова организация в областта на комуникациите в България. БДВО има за цел да утвърждава Public Relations професията в България, високите критерии за нейното практикуване и да бъде мост в общуването между различните академици, практици и организации на професионалната гилдия в страната. Членството в БДВО е въпрос на свободен избор. Организацията се ръководи от Общо събрание, Управителен съвет, Комисия по етика и Контролен съвет.

Оригинална публикация

БДВО I 25.11.2015

Церемонията беше част от второто издание на „Денят на Бернайс“

В навечерието на 20-годишнината си Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) избра за свои почетни членове изявени PR практици, участвали активно в изграждането на организацията. Носители на званието „Почетен член“ са проф. д-р Минка Златева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Десислава Бошнакова, преподавател в департамент „Масови комуникации“ на НБУ; Мария Гергова-Бенгтссон, управляващ директор на United Partners и Виктор Стефанов, главен редактор на Dir.bg. Отличието за принос в развитието на Дружеството и на PR професията у нас бяха връчени от предходния председател на БДВО – Александър Христов, настоящия – Асен Асенов, както и бъдещия – Мануела Дюлгерова – Тотева, която е избрана за председател за 2017 г.
Тържественото им обявяване за почетни членове беше част от програмата на тазгодишното издание на „Денят на Бернайс“, организирано от БДВО в чест на „бащата на PR” Едуард Бернайс. За приноса си в развитието на PR в България и за дългогодишната си подкрепа към организацията, председателят на БДВО – Асен Асенов, награди Софарма, Пощенска банка, Мтел и ЧЕЗ България с приза “Инвеститор в публичните комуникации“.
Акцент в програмата на „Денят на Бернайс“ беше дискусия за ролята на дигиталните комуникации в промотирането на start-up идеи. Темата имаше широка представителност от различни заинтересовани страни. Институционалната гледна точка беше представена от Емилия Хубавенска, специалист „Комуникации и публикации“ към DG Connect (Directorate General) на Европейската комисия, Брюксел, и Златка Димитрова, координатор на „Образование България 2030“. Стоян Ставрев, член на УС на КРИБ и основател на Българска консултантска компания представи позицията на бизнеса, като подчерта, че за реализацията на start-up идеи се изисква смелост и готовност да загубиш, защото едва 1 от 10 идеи е успешна. НПО секторът беше представен от Марияна Хамънова, управляващ директор на Cleantech България и Натанаил Стефанов, член на УС на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE Bulgaria). Образователните институции и тяхната роля в познанието за дигиталните комуникации защитиха доц. д-р Миланка Славова – преподавател в УНСС и координатор за България на проекта JEMSS (Joint European Masters in Digital and Social Media Marketing), и Мирена Тодорова, управител на Сдружение "DEAR" и хон. преподавател в СУ "Кл. Охридски" по Маркетинг. За аудиторията беше полезно да се срещнат и с Даниел Томов, съосновател на инвестиционния фонд Eleven, и Христо Чернев, съосновател и изпълнителен директор на един от успешните start-up-и в последните години – Taxi Me. Мнението си имаха възможност да представят и редица млади предприемачи.
След дискусията бяха наградени победители във второто издание на студентския конкурс „Като Бернайс“. Те са възпитаници на Военна академия „Г. С. Раковски” и заслужено спечелиха първото място с проекта си „Online restart на offline startup”.
Журито присъди специална награда на екипа от НБУ за проекта им CoKitchen.
„Денят на Бернайс” се организира с любезното партньорство на Mtel, Samsung, Българска консултантска компания, КРИБ, ФЖМК, Idea PR and Advertising и с медийното партньорство на ngobg.info, Медиите на 21 век, b2b Media и mkt360. Криейтив партньор на събитието e The Smarts, а негов домакин – СУ „Св. Климент Охридски”.

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

 

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

 

 

 

 

 

Оригинална публикация