БНТ, Денят започва | 2010-03-19

Вижте видео (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Добро утро на Диана Дамянова и Максим Бехар! Продължаваме по тази история на седмицата с двете листчета с 28-те мерки, за които беше опровергано, че са дело на политически мозъчен тръст в момента, но темата за кризисния PR ни накара да ви поканим, в който всъщност изпадна според мен и Симеон Дянков, а и правителството. Какво се случи според вас реално? Дали имаме едни непопулярни мерки, които каквито и да са те, винаги заглавието ще е „Сатър за всички”, дали мълчанието, което предприема и в момента Симеон Дянков е добро от гл.т. на PR? Дали синдикатите изпързаляха по някакъв начин, с извинение за израза, правителството, за да отидат по-силни на тези преговори, които предстоят? Как разчитате събитията?
Максим Бехар: Смятам, че всичко това е плод на един огромен вакуум, който имаме информационен, от страна на хората, които трябва да доставят информация всъщност дали България е в криза. Едно. И второ, ако е в криза, икономическа или финансова, как ще излезе от нея.
Водещ: Тоест, когато има вакуум…
Максим Бехар: Нормално е един министър на финансите, или един екип на министъра на финансите около него, или премиерът, или който и да е да излезе пред хората, които гласуват, които избират, които биха били потърпевши и да каже всъщност България къде се намира и каква е икономическата програма оттук нататък. Това е много важен въпрос, тъй като това, което се случва в Гърция сега разтревожи много хора.
Водещ: Това е плод на липса на реакция на време, или?
Диана Дамянова: Вижте, това, което прочетохме във вестника със сатъра представлява много простичък казус. Когато в едно семейство парите не достигат, ама много не достигат, и бащата е събрал семейството и казва, дайте сега всички варианти и да видим как можем да се оправим финансово. И майката казва, ще отида да проституирам и ще пера на съседите дрехите. Малкото детенце, 6-годишното казва, аз също отивам на работа. 13-годишният вика да оберем банка. И успоредно с рационалните идеи има и много нерационални. Това не означава, че те ще бъдат приложени, това е опитът на бащата да събере на куп всички възможности и да отсее от тях някаква реалност. В този смисъл документът, който е изтекъл, ако въобще е изтекъл, с нищо не е опасен. Той става опасен по две линии, и за съжаление, те не са в рамките на PR-а. В този документ има предвидени изключително много рестрикции за хората в обществения сектор.
Водещ: Само да уточним, че премиерът каза, че това е провокация, което се е случило и опроверга същността на това, което засяга в случая пенсионерите да речем и майките.
Диана Дамянова: Аз мога да се закълна, че това за пенсионерите и майките не е минавало и през ума на управляващите в България. Въпросът е обаче, че в този документ се предвиждат изключително много тежести за хората в държавния сектор. А българските профсъюзи по стечение на обстоятелствата, в които и аз съм участвала включително преди 20 години, са концентрирани в държавния сектор. Изключително много ги е заболяло, че точно там, където е тяхната членска маса, ще бъдат насочени една голяма част от мерките. И изтичането на документите не е пиараджийско, не е грешка на екипа, който го е обсъждал, ако въобще такъв документ е обсъждан, а той е политически ход на профсъюзите, които искат да спрат удара върху една голяма група от хора, където именно е концентрирана членската им маса, откъдето идва членският им внос и на които се дължи властта им. Тъй като поради добро или лошо българските профсъюзи не влязоха в частния сектор. И веднага като бивш ръководител на профсъюзите искам да кажа, че не е справедливо, че ако има тежест, тя трябва да бъде поемана и от шивачките с 260 лв. в частния сектор, и от работещите в държавния сектор. И в този смисъл реакцията на профсъюзите не е правилна.
Водещ: Имаше ли гаф? Говорихме си преди да влезем в студиото. Аз видях какво излиза във вестниците на следващия ден, това със сатъра го видях 8-9 ч вечерта в електронните издания. И си мисля, че ако ръководех PR-а нямаше да реагирам повече от 12 часа по-късно като опровержение, ако това наистина не е вярно да го опровергавам в 12 ч на обяд на следващия ден, когато ужасът вече е превзел всички слоеве.
Максим Бехар: Аз бих коментирал по-скоро комуникационната страна, не толкова политическата страна на това, което се случва. Първо, не виждам никаква драма от това, че има обмен на различни мнения между институциите, включително и министъра на финансите и президента, което се случи преди две-три седмици. Нормално е, след като институциите са от различни политически сили, и смятам, че това дори е здравословно за държавата, да има обмен дори и на малко по-стори реплики. Разбира се те трябва да бъдат контролирани, трябва да бъдат обаче открити, честни, почтени пред обществото. Проблем е наистина, че в момента правителството води по-скоро реактивна комуникационна политика, отколкото проактивна.
Водещ: Какво значи това?
Максим Бехар: Смятам, че трябва много повече да се обяснява, много повече да се казва, много повече да се работи… Вижте, Гърция е много сбъркана наистина, въпреки че не са кой знае какви корифеи в комуникациите си…
Водещ: В комуникациите са добре, ама в другото?
Максим Бехар: В икономиката съвсем, както се оказа. Но в крайна сметка наистина, първо, в България според мен няма чак толкова голяма криза, няма финансова криза поради факта, че имаме валутен борд. Няма как да има в състояние на валутен борд финансова криза в една държава. Второ, смятам, че усилията трябва да бъдат насочени много повече към привличане на чужди инвестиции и към обясняване на света, че България е един данъчен рай.
Водещ: Малко ли се обяснява?
Максим Бехар: Нищо не се обяснява. Няма никаква промоция на България извън границите на България.
Водещ: А мерките вътре в страната?
Диана Дамянова: Аз смятам, че огромната харизма на министър-председателя, с която той спечели изборите, бих казала сам спечели изборите, в момента трябва да бъде впрегнато в името на комуникацията с народа. Министър-председателят има сили, възможности и правото да се обърне към народа, да му обрисува реалната ситуация и да му даде алтернативите за развитие. И съм дълбоко убедена, че българинът е разумен и той би приел тази част от мерките, които по някакъв начин му се налагат изключително много.
Водещ: Тоест ако се обясни нещо непопулярно, може да намери обществена, хайде ако не е подкрепа, но да не е протест?
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение на министър-председателя към българския народ, както в състояние на война. Защото състоянието,в което се намираме е много близко до това състояние.
Водещ: Той това твърдеше, но обръщение не направи.
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение с всички PR неща, които трябва да бъдат извършени към него. Казвам обръщение да се обърне и да разясни на народа си докъде е дълбока кризата. Защото в момента хората слушат от една страна, това, което изтича от правителството, от друга страна, това, което казват от правителството, от трета страна, това, което казва опозицията. Безумните текстове, които текоха преди малко в това студио, които казваха да се увеличи приходната част и да не се закача разходната. Те са non sense, те нямат, преведени на английски, си губят смисъла тези изречения. В този смисъл…
Водещ: Но за бедния човек звучат добре.
Диана Дамянова: Те за бедния човек звучат добре, и могат да го изведат на улицата, но това не променя факта, че те не могат да бъдат изпълнени като догма. И в този смисъл аз смятам, тук подкрепям напълно колегата Бахар, като че ли липсва обща комуникационна стратегия на правителството в състояние на криза. Да, има криза, ние не знаем, ние в PR-а, не знаем къде е нейният мащаб и размер, но от криза се излиза, когато се обединят силите на всички хора и когато народът реши да понесе своя дял от кризата. Такъв призив към народа не е отправен, напротив…
Водещ: А има ли и друг проблем? Тази харизма, за която се говори, че едва ли не е родео PR явление самият премиер и което му помагаше до момента, а сякаш лицата да речем в парламента не мога да изброя повече от пет-шест, не им знам лицата, гласа, имената. Не отива ли цялата концентрация на комуникация през един човек?
Максим Бехар: Вижте, това не е чак толкова необходимо да им знаем имената. Преди две-три седмици бях в Прага. Осем от десет души, които попитах, не знаеха името на министър-председателя. И това не е голяма драма дали познаваш или не познаваш един политик. Важното е икономиката да работи, както работи прекрасно в Чехия. По-скоро не е само харизма на Борисов, той има авторитет в момента. Спечелил е много добре едни избори, все още е в летящ старт и според мене, от една страна, наистина би трябвало да комуникира повече с хората, които малко са объркани като че ли в момента, избиратели…
Водещ: А Дянков трябва ли да чака или трябва също да…
Максим Бехар: В смисъл дали трябва да говори или да мълчи ли?
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нямам идея. Ако има какво да каже, трябва да го каже.
Диана Дамянова: На Дянков му се падна ролята, аз не смятам, че той сам си я извоюва, на лошото момче в българското правителство. Така му се е случило и той вече не може да избяга от нея. В този смисъл в състояние на криза лошото момче трябва да мълчи според мен.
Водещ: Да мълчи?
Диана Дамянова: Да.
Максим Бехар: Ами това е работа на всеки един министър на финансите между другото.
Диана Дамянова: Естествено, той няма как да бъде симпатичен на народа. Ако той някога си е мислел, че в състояние на криза, правейки рестрикции, ще бъде симпатичен на народа и ще има рейтинг равен на министър-председателя, просто някой не му е обяснил. Аз смятам, че Дянков се държи достойно. Той се държи на принципа аз правя каквото трябва и да става каквото ще…
Водещ: Обаче му излезе прякора Поразяващата уста.
Диана Дамянова: Не му излезе прякора Поразяващата уста. И аз лично харесвам това.
Максим Бехар: Фактът, че Дянков е човек, който казва нещата директно, обществото има нужда сега много повече нещата да се казват директно и да се обясняват разбира се точно. Факт е, че обръщение на министър-председателя би свършило работа, но не трябва да се спира само до там. Защото след обръщението трябват наистина реални мерки, за да може да се заздрави икономиката.
Диана Дамянова: Под обръщение имам предвид не да се изправи пред телевизора и да се обърне, а да направи цяла стратегия за обръщане към народа си, защото народът му ще му вярва. Искам само да кажа нещо. Във всяко правителство, което идва в тежка икономическа ситуация, има 8-10 месеца да започне реформите. Това правителство с цялата си реформаторска насоченост започва да губи тези 8-10 месеца и това трябва да бъде повод на голямото обръщение на министър-председателя.
Максим Бехар: Ще го чакаме.
Водещ: Притиска ни времето, само с едно изречение да коментирате намерение на БСП да извадят клипа с брадвата, който струва ми се беше срещу самите тях на изборите…но досега да не би да е далновидно пък?
Диана Дамянова: Акламирам и бих вложила известни средства в това, тъй като цялата съпротива срещу реформите на правителството моментално ще отиде там, където отиде и подкрепата на БСП по време на изборите. Не е правен по-голям гаф в българската политическа реклама от клипа със сатъра. Всяко падане на сатъра изяждаше няколко десетки хиляди гласа на социалистическата партия и същото ще направи и сега. И просто, аз знам, че са вложени няколко милиона долара в тази кампания, но тя не беше добра кампания и на Борисов ще му направи добра услуга, ако го пуснат отново.
Водещ: Така ли?
Максим Бехар: Нямам представа как сега ще се реагира, но това наистина беше една тъжна история, или тъжна страница в историята на българския политически PR. Чисто професионално аз бих бил любопитен да видя каква ще бъде реакцията, ако сега се завърти клипът, тъй като не мога да прогнозирам какво ще се случи.
Водещ: Много благодаря! 

в. Стандарт | Красимира ТЕМЕЛКОВА | 2010-02-19

Весела Чернева е любяща майка и заклет фен на театъра

Тя е млада, амбициозна и с вече изградено име в обществото. Ако сега трябва да бъде описана с една дума, то думата ще бъде промяна. Защото новата говорителка на външно министерство Весела Чернева не само предприема пълна промяна в професионалната си кариера, но очакванията към нея са да промени по свой начин и поста, който ще заема занапред. Тя поема щафетата от Драговест Горанов, който бе назначен за говорител още по времето на Ивайло Калфин и остана на поста и при шестте месеца управление на Румяна Желева. Досега Весела Чернева работеше в неправителствения сектор и ръководеше българския офис на Европейския съвет за външна политика. Сега поема нелеката задача да бъде гласът на дипломатическата ни служба. Вижда своята роля в това, да направи сложната тематика на външната политика по-разбираема не само за журналистите, но чрез тях и за широката аудитория. Говорителят обаче е и човекът, който трябва да се опитва да види доколко мнението на обществото, изразено чрез медиите и неправителствения сектор, може да бъде привнесено във външнополитическите решения, казва Чернева. Признава, че новата й работа е голямо предизвикателство. Поканата й отправил външният министър Николай Младенов, с когото се познават още от годините, когато той работи в "Отворено общество". Той е един от младите умове на европейската външнополитическа сцена, казва за него Чернева. Въпреки че новият й пост е голяма промяна за нея, то е и някакъв вид завръщане. Младата дама е работила във външно министерство, познава го и казва, че изпитва чувство на лична лоялност към институцията и към хората, които са я учили на дипломация. Постъпва във ведомството през 1998 г., веднага след като е завършила политически науки в Университета в Бон. Заплатата й като младши дипломат е цифром и словом 132 лв. Това обаче не сломява желанието й за работа като референт за Германия. Времената са интересни, тъй като именно в онзи период в България започва да се говори за членство в ЕС и НАТО. Тъкмо Северноатлантическият алианс е голямата тема, по която работи и в трите години до 2003 г., когато е политически секретар в посолството ни във Вашингтон. След завръщането си в България Чернева преминава в неправителствения сектор и работи в Центъра за либерални стратегии. От 2004 до 2006 г. е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. От 2008 г. става шеф на Европейския съвет за външна политика. През цялото това време работи в тесен контакт с медиите и смята, че част от работата й е била и публична дипломация. За себе си Весела Чернева казва, че е била от всички страни на барикадата. Познава и журналистическата работа, тъй като в началото на 90-те години работи във в. "Демокрация". Тя е четвъртата дама, която сяда в горещия стол на говорител на външно министерство след Венета Момчева, Елена Поптодорова и Гергана Паси. Казва, че сред предшествениците й през последните 20 години има истински професионалисти, които могат да й бъдат за пример. Пожелава сама на себе си да няма тежки външнополитически кризи, както и да успее да убеди медиите, че ще бъде открита. Чернева обаче е категорична, че колкото и натоварена да е програмата й, винаги ще намира време за дъщеричката си, която е на две години и половина. Откакто се е родило детето, чиято снимка стои в кабинета на говорителката, е в центъра на личния й живот и най-големият й приоритет. Чернева с малко тъга признава, че не й остава време за театър, въпреки че много обича да гледа постановки. Може би настоящата смяна на местоработата ще направи това културно удоволствие още по-невъзможно за новата говорителка на Външно.

Стр. 34

Снимка: www.cls-sofia.org

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка

сп. Ютилитис | Яни УЗУНОВ, Връзки с обществеността, ДКЕВР | 2008-03-01

Основната роля в процеса на регулирането е отредена на разширяването на възможностите за осъществяване на ефективна комуникация

Прозрачността в действията на регулатора е крайъгълният камък в обществената оценка за неговата работа

Въвеждането на регулация в даден сектор винаги се прави с идеята за установяване на ясни, справедливи и прозрачни правила за неговата работа. Това автоматично поставя регулиращия орган в центъра на вниманието на работещите в сектора компании и на обществените и потребителски организации.

Изключително важно е регулиращият орган да притежава набор от нормативни процедури и ефективен инструментариум за въздействие върху компаниите. Само така е възможно въвеждането на работещи защитни механизми за най-уязвимата част от веригата – потребителите.

Това е базисният въпрос във философията и политиката на всеки регулатор, той е знаков елемент за добрата работа на регулираните сектори като цяло и осигуряването на обществена подкрепа за регулатора.

Работата по защита на потребителите има два основни аспекта. От една страна, това е приемането и въвеждането на редица документи, които гарантират правата на потребителите в регулируемите сектори и контрол по тяхното спазване. Другият аспект е свързан със създаването на условия за обратна връзка и обучение както на отделните потребители, така и на представители на различни браншови и неправителствени организации и лидери на обществено мнение.

Всеки регулиращ орган има своите публики или прицелни аудитории. Това са хората и организациите, към които са насочени основните послания и които са пряко заинтересувани от действията и решенията на регулиращия орган.

Процесът на регулиране не е едностранен и еднопосочен акт. Това е определена последователност от събития, срещи и дискусии, чиято цел е приемането на най-доброто решение за конкретния момент.

Основната роля в този процес е отредена на разширяването на възможностите за осъществяване на ефективна комуникация.

Тук е важно да се подчертае същественото значение на неправителствените организации, бизнеса и медиите като активни участници в процеса на регулиране. Също така е важно да се обърне особено внимание на ютилити компаниите и техния потенциал за оказване на ефективна подкрепа и сътрудничество с регулатора.

Преимущества на общественото участие в процеса на регулиране

Повишаването на възможностите за широко участие на различните обществени, браншови и неправителствени организации в процеса на регулиране има много предимства:
o Осигуряват се различни гледни точки и мнения още в процеса на формиране на решение – това са аспекти, които по друг начин не могат да се осигурят;
o Повишава се степента на обществена осведоменост за дейността на регулиращия орган, което е много важно за неговата работа;
o Създават се условия за подобряване на прозрачността и разбирането за регулируемите сектори и техните реални потребности;
o Повишава се степента на доверие към цялостния процес на регулиране;
o Повишава се вероятността обществото, чрез своите лидери на доверие, които се включват активно в процеса на регулиране, да приеме и подкрепи крайните решенията на регулатора.

Прозрачност и регулиране

Прозрачността в действията на регулатора е крайъгълният камък в обществената оценка за неговата работа. Затова постигането на максимална прозрачност и получаването на всички ползи за обществото се случват само при значимо обществено участие. Ограничаването на достъпа до информация винаги води до сериозни негативни последствия за регулиращите органи.

Поради тези причини мотивацията и основанията за вземане на решения от регулатора трябва да са достъпни и разбираеми за всички. Всички важни решения трябва да са съпроводени с подготовка на съпътстващи мероприятия, инициирани от регулатора. Това се различни разяснителни кампании, интервюта, коментарни текстове, печатни материали и др. Те би следвало да се провеждат както преди вземането на съответното решение, така и след това. Основната им задача е не само да разясняват на прицелните аудитории едно или друго решение, а да разширят в максимална степен общественото участие. Добре е да има предварителна яснота за обществените нагласи и да бъде отделено време за провеждане на консултативни срещи с представители на браншовите съюзи, синдикалисти и изтъкнати експерти от съответния сектор. Техни представители задължително следва да се канят и да присъстват на обществени обсъждания на проекти на решения преди тяхното приемане.

Друг съществен елемент е да се избягват ситуации, при които едни или други решения на регулатора могат да изглеждат взети под външен натиск. Подобно "съвпадение" подлага на сериозно съмнение независимостта на регулатора и буди негативно отношение към цялостната му дейност.

След казаното дотук съвсем естествено възниква въпросът как на практика работят едни такива подходи и принципи в български условия.

Един от сполучливите, добре работещи и доказали се регулатори у нас е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Още със създаването си през септември 1999 г. дейността й стъпва на базисни регулаторни принципи, които са и в основата на работа на повечето регулиращи органи в ютилити сектора по света.

Регулиране и организационни комуникации

Решенията на регулиращите органи се отнасят до много хора. Затова е изключително важно да се установят сигурни комуникативни канали с надеждна обратна връзка към възможно най-голям брой публики. Това в пълна степен важи и за държавните и правителствени органи и организации, които работят в регулируемите сектори.

В това отношение ДКЕВР поддържа контакти както на ниво експерти, така и на управленско ниво с редица министерства и организации, които имат отношение към дейността й. От друга страна, значителна част от регулируемите дружества вече имат експерти, чиято задача е да работят пряко със съответните специализирани дирекции на ДКЕВР. По този начин се поддържа активна комуникация, която е от особено значение за работата на всички страни в процеса на регулиране.

Участие на обществеността в дейността на регулатора.

Това е един от ключовите въпроси в работата на всеки регулатор, който винаги е сериозно предизвикателство за него. Практиката на ДКЕВР показва, че браншовите организации и синдикатите са реално хората, които могат много лесно да наклонят везните на едната или другата страна. Затова тяхното присъствие трябва да бъде осигурено на различни форуми и мнението им да се зачита. Много е важно те да се почувстват действащи участници в процесите по формиране на решение, като едновременно с това поемат своята част от отговорността за неговото приемане.

В нормативните документи, по които ДКЕВР осъществява своята дейност, е заложено провеждането на обществени обсъждания и участието на всички заинтересувани страни в тях.

Например в проведените обществени обсъждания за промяна на цените на двадесет и един ВиК оператора, които добиват водата помпажно, взеха участие представители както на основните браншови организации в сектора, така и експерти от научни институти и големи финансови организации, които имат отношение към осигуряването на средства за инвестиране в дейността на операторите.

От голямо значение е да се подчертае, че работата на българския регулатор с неправителствените и браншови организации от регулируемите сектори е един непрекъснат процес. Техни представители вземат участие в различни работни групи, експертни срещи, обществени обсъждания и др.

Към ДКЕВР работи и постоянен консултативен съвет с представители на бизнеса, синдикалните организации и различни видове обществени организации. С него се дискутират ключови решения преди тяхното приемане. Подобен е случаят с решението за промяна цените на природния газ за първото тримесечие на 2008 г.

За ДКЕВР активната работа с обществените организации е един доказал се подход, който вече дава сериозни позитивни резултати.

Вътрешна организация

С цел подобряване на работата с потребителите са направени промени и в структурата на ДКЕВР. Обусловено е звено за работа с потребителите и техните жалби. Така се създава възможност за по-добра комуникация и запознаване с реалните проблеми, което ускорява времето за реакция на комисията. С такава цел са разработени и приети редица важни за потребителите документи като Харта на клиента, специализирана анкета за обратна връзка, Правила за работа с жалби на потребителите и др.

В работата и обучението на потребителите за регулируемите сектори особено значение се отдава на подготовката и разпространението на различни информационни материали. Така например с цел запознаване на потребителите на електрическа енергия с възможностите на либерализирания пазар беше разработена специална дипляна. Тя се разпространява по касите и в центровете за работа с клиенти на електроразпределителните дружества в страната. Друга подобна брошура с най-често задаваните въпроси към комисията и техните отговори в енергийния сектор също беше предоставена на потребителите. Основните решения на комисията, лицензионни регистри и нормативни документи се публикуват и в електронната й страница (www.dker.bg).

Целта е потребителите да получат максимално количество информация, поднесена по достъпен начин, за да могат не само да знаят правата си, но да изпълняват и своите задължения. Осигурен е достъп на потребителите до експерти от специализираните дирекции на ДКЕВР и експертите в териториалните звена на главна дирекция ВиК услуги в страната. По този начин се дава възможност за получаване на компетентни отговори за всеки отделен казус. 

Снимка: Reuters

Оригинална публикация