БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

ТВ7, Бодилник | 16.12.2011 

Тема: Работата на журналистите, глобите и присъдите
Гост: Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: Продължаваме към центъра на София, където е Николай Бареков. Ники, здравей. Как си днес?
Водещ: Добро утро. Само секунда. Ами, като ме гледаш така – с бялата риза как да съм. Шибил.
Водещ: Шибил.
Водещ: Отивам на екзекуция.
Водещ: Трябва една червена роза, един червен карамфил да ти подаря.
Водещ: … Златния скункс.
Водещ: Честито.
Водещ: Обещах на колегите от бТВ, новината е, че се завърнах официално вече в ефира на бТВ, след като успях за една година с помощта на колегите от ТВ7, част от този екип си и ти, да направя сутрешния блок на нашата телевизия основния конкурент на така най-гледания до момента сутрешен блок в националния ефир, този, който създадохме навремето заедно с колегите от бТВ. Не мога да не отчета този огромен успех. Още повече, вчера дори така уважаемите заседатели от СЕМ, които издадоха присъдата срещу моето нарушение, в техните изказвания това ясно се чу – че ТВ7 е една от четирите национални телевизии, нищо, че това не се признава от групировката на така Любомир Павлов, който също е един от създателите на ТВ7, също така стана ясно, че трибуната, от която са произнесени моите слова, е една от най-високите трибуни в българската държава. Иначе малкият го нарича снощи, като гледаше „Господари на ефира”, и малкият каза „Тате, искам тая златна катерица за мен”. Цяла България знае, че аз обичам катериците и златните катерици особено, но въпреки всичко голямо е моето колебание къде да оставя тази златна катерица – дали в офиса си, където й беше мястото снощи или да го подаря на малкия. Леко е крехък материалът, от който е произведено това златно катериче. Ще видим. Или аз, или другият Николай Бареков ще го сложи. Сега, искам да кажа следното. Тук е председателят на СЕМ Георги Лозанов. Чест му прави, въпреки здравословните си проблеми през последните дни. Ние се шегувахме с него, че и двамата сме на една шепа хапчета от вчера – той заради високото си кръвно, аз заради, така, нервното напрежение, което ме сполетя. Въпреки всичко ние ще коментираме с него този казус, в който един журналист бе наказан за слово. И бързам да кажа, в присъствието на знаков български мафиот. Това е огромният скандал, който всъщност са хванали колеги от различни вестникарски лобита. Аз не мога да не кажа едно огромно благодаря тази сутрин на колегите от „Всеки ден”, които обявиха от първата си страница, че аз съм най-опасният престъпник в държавата и това е срам за държавата, и срам за регулаторния орган, издал тази присъда, в присъствието, то се вижда на снимката, на Алексей Петров, който стои до хората от СЕМ и гледа мен по телевизията как говоря с теб. Ето, това си ти.
Водещ: Да, видях се и аз сутринта.
Водещ: Фотографската журналистика, Ина, е най-сложното нещо, което има в нашата професия. Защото това, което ние изразяваме, пишейки цели статии, говорейки цели изречения и анализи, един фотограф го прави просто с една снимка. Колегите от вестник „Капитал”. Не мога да отрека, тези колеги винаги са били много критични към мен. Но в „Капитал” имат усета, имат медийната, медийните сензори да уловят, когато един миг прекрачи границата на нормалното. „СЕМ срещу Бареков”. Но на снимката не е нито СЕМ, там е Алексей Петров – човекът, издал присъдата вчера всъщност.
Водещ: А той в качеството си на какъв отиде там?
Водещ: Няма значение. Той може да е бил дори в качеството си на лоялен гражданин. Алексей Петров няма никаква вина. Човекът изиграва много точно ходовете си. Аз постигнах своята цел. Той призна след това, че всъщност целият този цирк с тракторите в София е и с неговото дейно участие, защото имало доста представители негови. Аз провокирах обществото, давах си сметка. Доцент или професор, той е вече професор Лозанов знае… Доцент си още. Съвпадна едно наше пътуване в чужбина. Аз там без да искам един петък, докато бях във фитнеса видях едно изказване, което беше много скандално. Реших много целенасочено да повторя това изказване, знаейки какво ще се случи върху мен, какво ще се изсипе. Но много желаех да провокирам обществото и много желаех да провокирам точно доцент Петров, ето наистина много доценти тази сутрин, доцент Петров с това мое изказване. Извинявам се, казах го и по бТВ снощи, казвам го и по другата висока трибуна в България, на всички хора, които са се почувствали засегнати от моето изказване. То не беше в никакъв случай непремерено, беше отиграно може би, в така артистичен план. Извинявам се, че ако те са се обидили. Ето сега тук доц. Лозанов казва – това е много добре.
Доц. Георги Лозанов: И вчера колегите от СЕМ специално споменаха за това, независимо от това дали ще има там санкция някаква или не, дължите извинение на хората, които сте засегнали и които нямат нищо общо нито с Алексей петров, нито с протестиращите. Това са хората от селото, от провинцията. Практически вашата дискриминационна реч е била по отношение на тях. Защото вие казвате война на града срещу селото.
Водещ: А всичко това, разбира се, е извадено от контекста изцяло… хората, които организираха кампанията. Дайте да спрем тук за миг. Извинявам се. Понеже това е само минутката на водещия.
Доц. Георги Лозанов: Така ли, извинявам се.
Водещ: Да, доц. Лозанов. Тя беше посветена на доц. Петров. Но след малко ние ще поговорим за другия скандал, който се случи – именно начина, по който СЕМ издава присъди в присъствието на знакови български фигури. Това сега вече е новината, това е неприятната история, която се случи. Аз бях предупредил СЕМ между редовете с това писмо, което написах, това са също хора с изключителна медийна чувствителност, те може би подцениха този факт и сега този факт, както виждаш, вече се оценява от медиите. Спираме до тук. Изключително интересен разговор ни очаква с доц. Георги Лозанов. Ще поговори, ще поспорим. Ние се познаваме с него от десетки години. Така че всичко ще бъде в границите на добрия тон.
Водещ: Добре, Ники. Веднага след рекламите „Гореща точка”.
Водещ: Добро утро. „Гореща точка” ще разглеждаме с председателя на СЕМ Георги Лозанов. Наказанието, което вчера в присъствието на Алексей Петров наложи за мои думи. Вече тотално познат казус в цялата държава. Няма да го коментираме. Аз бих искал обаче, преди да започне разговора с доц. Лозанов. Добро утро, официално вече в ефира на ТВ7.
Доц. Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Преди малко също така започнахме диалог. Да видим уникални кадри от може би най-абсурдното заседание на СЕМ в цялата му история. Той наскоро навърши, празнува своята 10-годишнина, с още четири като Националнен съвет за радио и телевизия, известен като НСРТ. Вижте тези уникални, абсурдни, тъжни донякъде кадри, които обаче описват цялата история на издаденото наказание от СЕМ и всъщност новината от там, че това наказание по някакъв начин институционализира репресията на Алексей Петров върху мен. Вижте сега всичко това на живо, след малко разговора с доц. Лозанов. А сега запис от вчерашното заседание на СЕМ.
Репортер: В качеството си на какъв сте тук, г-н Петров?
Алексей Петров: Данъкоплатец.
Репортер: Данъкоплатец?
Алексей Петров: Един от най-сериозните данъкоплатци на прехода. А не обратно, както …
Репортер: Не се ли опасявате, че с появата си тук на заседанието на СЕМ, на което ще се говори и за г-н Бареков всъщност го героизирате по някакъв начин? Той е ваш опонент.
Алексей Петров: Не знаех. Не знаех, че Бареков ми е опонент.
Репортер: Критикува ви публично?
Алексей Петров: Лаская се от вниманието.
Репортер: С появата си тук, все пак вие сте обвиняем по някакъв начин в момента?
Алексей Петров: При днешната ситуация вие може след един час да сте обвиняема, така и аз, така всеки български гражданин.
Репортер: Вие дали имате нещо общо с палежите на коли в София чрез Антон Петров – Хамстера?
Алексей Петров: Мисля си, че по-скоро Бареков и властта трябва да дадат отговор на този въпрос, струва ми се. Защото той е доста активен, така, в обясненията и анализите по този въпрос. Пък аз имам своя визия за нещата. Смятам, че властта бездейства и вместо да се занимае с проблема, се опитва да внуши вина на други, в случая на мен. Разбира се…
Репортер: Чувствате ли се виновен?
Алексей Петров: Никога по никакъв повод – за това, което се говори в момента. И затова аз дойдох да видя как в условията на безпрецедентна цензура в България, натиск върху медиите работи държавния регулаторен орган. Дойдох тук, за да видя все пак като данъкоплатец, като защитаващ интересите на част от фирмите, които са протестирали, на част казвам, в никакъв случай от името на протестиращите…
Репортер: Тоест вие сте били тук в качеството на представител на протестиращите по това време, така ли?
Алексей Петров: Направих изрична уговорка, че в никакъв случай. А има някои фирми зърнопроизводители, които са членове на Съюза за стопанска инициатива.
Репортер: Вие участвал ли сте в събиране и публикуване на такива материали в жълтата преса срещу ваши опоненти – журналисти, бизнесмени?
Алексей Петров: Никога в живота си не съм се занимавал с примитивни неща. Това е примитивизъм и аз не се занимавам с такива неща.
Репортер: Г-н Петров, нещо …
Алексей Петров: Вие видяхте, че тук правосъдната система се занимава с такива неща и се убедихте какви сцени бяха режисирани в обвинителния акт. Това наистина е продукт на хора, които могат да бъдат сценаристи, романисти. Но в никакъв случай други експерти.
Репортер: Г-н Петров, телевизията, която разпространява за вас слухове казва „Дръжте крадеца и ви пита вие ли сте разпространявал клеветнически материали”.
Репортер: Оф, г-жа Беновска, много е хубаво.. Ама ние не си говорим с вас, ние задаваме въпроси.
Алексей Петров: Нека попитам обратно – защо, според вас, аз стоях осем месеца в ареста? За тази лопатка ли стоях в ареста, която беше изфабрикувана на седмия разпит на Георги Цветанов, който между впрочем аз в момента съжалявам и всички разбираме, че той е жертва и той няма изход. При тези седем или девет висящи дела, казаха вчера на пресконференция, при тази ситуация, в която е поставен в банката, той би се подписал на всякакъв сценарий.
Водещ: Това беше главният герой от вчерашното заседание на СЕМ. Сега един герой, персонаж от миманса – Илияна Беновска, която се опита, също както протестиращите земеделци превърнаха в медиен цирк своя протест в центъра на София, тя се опита по същия начин да превърне във фарс присъствието на доц. Лозанов като председател на СЕМ в това заседание и да преекспонира участието на Алексей Петров. Мисля, че трябва да й признаем, че Беновска за пореден път успя. Вижте.
Илияна Беновска: Бареков излезе на екран отново и каза, че подпалванията на колите се извършват от хора с дела – Алексей Петров, който присъства тук, Златко Баретата, Маджо и не знам си кой още, аз не го слушах от начало внимателно. И тези хора имат интерес да създават смут в държавата, да дискредитират правителството. Но те бяха ясно идентифицирани – кои са хората, които в момента подпалват колите. Категорично, аз ще моля мониторинга, който се занимава с това, да види това. Бареков каза – нека СЕМ, вие, уважаеми господа и дами, да пратим, нека СЕМ да ме прати на Алексей Петров. Извинете, г-н Лозанов, аз тук преди малко ви се блещих, ви се усмихвах, но искам да питам – вие какви сте, разпореждате вероятно наказателната рота, която се визира под текста на този, Бареков, Алексей Петров, вие сте поръчителите на саморазправите. Така ли излиза? Искам да разбера, конкретен въпрос, СЕМ ще реагира ли на това?
Доц. Георги Лозанов: Няма нарушение на Закона за телевизията.
Илияна Беновска: Няма нарушение?
Доц. Георги Лозанов: … на Закона за радио и телевизия в това изказване.
Илияна Беновска: Вие го приемате? Обръщате си и задника може би, след като бузите, така ли?
Доц. Георги Лозанов: Моля ви. Ще прекъсна този разговор, защото вие…
Илияна Беновска: Изгонете ме, да. Аз ви уважавам.
Доц. Георги Лозанов: … тона, заради който …
Илияна Беновска: Експресивна и аз.
Доц. Георги Лозанов: Достатъчно.
Водещ: Разбира се, тук бяха изречени многобройни лъжи. Точно обратното казах миналата сутрин, че анализът сочи, че палежите се извършват от хора, които искат да дискредитират МВР, но не трябва да бъде хвърляна вината директно нито върху Алексей Петров, нито върху Златко Баретата. Маджо не съм го споменавал. Но няма проблем да го спомена. Напротив, не трябва да бъде хвърляна вината към тези хора, защото те наистина попадат в този кръг от възможности, но няма никакви доказателства. Както и да е, не дължа обяснения точно на Беновска. В словото на доц. Лозанов се съдържаше едно от най-важните неща на вчерашното заседание на СЕМ. Той говори за медийния шум в системата, който го е накарал да гласува за моето наказание. В противен случай, той не ги го подкрепил. Кой и защо обаче създаде този медиен шум. За това след малко. Вижте изказването на председателя на СЕМ вчера.
Доц. Георги Лозанов: Ако казусът не беше така раздухан, ако казусът беше минал по-незначително, аз лично не бих гласувал за наказания. Но сега, ако СЕМ ясно не каже, че такъв тип поведения в ефира са неприемливи от гледна точка на закона, това ще бъде, това ще бъде отказ от регулация в една много важна посока. И затова с големи колебания и така борба със себе си и аз подкрепям.
Водещ: Доц. Лозанов, тъкмо заради тази ваша, така, нерешителност демонстрирана във вчерашния ден, много ми се иска да ви попитам – осъзнава ли СЕМ по някакъв начин, давате ли си сметка, че вчера вие издадохте присъда върху мен в присъствието на знаков представител на мафията в България и по този начин всъщност легитимирахте погазването на свободата на словото?
Доц. Георги Лозанов: Не, това е абсурдно, така, манипулативна интерпретация, за да се защитите или не знам.
Водещ: Не ви притеснява присъствието на Алексей Петров вчера на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Вие не говорите за институцията, не показахте нищо от заседанието. Вие говорите за двама души, които бяха в публиката. Нашите заседания са свободни, така, в публиката може да бъде всеки. Дори по-логично беше вие да присъствате, защото някак си това се отнасяше до вас. Аз нито мога да спря някой. Напротив, смисълът на публичността е това…
Водещ: За да взема участие в целия този цирк там ли?
Доц. Георги Лозанов: Какво значи цирк? Вие го превръщате сега в цирк. Това е една институция. Не. Една институция си е свършила работата. И то аз мисля, че си е свършила работата, така както законът изисква.
Водещ: Питам ви – притеснява ли ви вас лично присъствието на Алексей Петров на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Абсолютно няма никакво значение присъствието, както и на който и да е друг. Има значение това, което става в Съвета за електронни медии. Дори ако бяхте присъствали там, щяхте да чуете, че ние казваме, че това е заседание, ние специално гласувахме, че десет минути на хора, които присъстват, на журналист главно, както и друг път е ставало, да зададат въпроси или да кажат коментари. Но това беше извън заседанието. Заседанието фактически …
Водещ: Няма значение, че тази присъда е била издадена в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Първо, думата присъда е, така, какво да кажа, фалшиво патетично…
Водещ: Наказание, добре.
Доц. Георги Лозанов: … героизиращо. Има нарушение.
Водещ: … повече наказание.
Доц. Георги Лозанов: И то неслучайно аз се опитвам да съобразя доста неща. Вие взимате тази част от моето изказване, която на вас в момента ви се струва, че е във ваша подкрепа в някакъв смисъл, което е разбираемо.
Водещ: Оставете. Аз съм наказан, приемам наказанието си. Тук не оспорвам.
Доц. Георги Лозанов: На мен ми се иска да приемете наказанието в този смисъл – да се вгледате в това, което СЕМ казва фактическо чрез това свое решение и казва на вас, а и казва и на обществото.
Водещ: За жалост обаче, контекстът на това казване е по-важен от самото казване и аз се чувствам като на едно дете, на което са му издърпали ушите в присъствието на Алексей Петров.
Доц. Георги Лозанов: Не, не. Ако не присъстваше Алексей Петров, щяхте ли по-ясно да осъзнаете, че не може да се обиждат социални групи от хора без никаква …
Водещ: Не, ще ви кажа следното…
Доц. Георги Лозанов: … И е хубаво, че започнахте с тях.
Водещ: Ще ви кажа следното – присъствието на Алексей Петров там беше знаково, защото всъщност моето изказване беше насочено към него преди една седмица. И той всъщност си призна, че е бил точно част от този протест.
Доц. Георги Лозанов: Изказванията ви срещу Алексей Петров не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Изказванията ви дори срещу протестиращите тук, които бяха, не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Нарушение на Закона за радиото и телевизията е дискриминационната реч – градът срещу селото, селяни, вървете си от тук и т.н. Яжте си сланинката. Това нещо не може да се случи.
Водещ: Само че за жалост ние говорим с вас на различни езици. Значи, ние говорим за това…
Доц. Георги Лозанов: можете да се случи в интернет, защото това е нерегулирана …
Водещ: …, че така издадена тази присъда в присъствието на Алексей Петров обезсмисля всичко.
Доц. Георги Лозанов: Първо, не говорим за присъда.
Водещ: Добре, това наказание. Искам да ви попитам следното – ако там вместо Алексей Петров, извинявам се, така, директно…
Доц. Георги Лозанов: И какво…
Водещ: … беше примерно Маргина или Златко Баретата, щяхте ли да се чувствате по същия начин?
Доц. Георги Лозанов: Ама какъв е проблемът да бъде който и да е, който е на свобода.
Водещ: Ясно. Това исках да чуя. Разбира се.
Доц. Георги Лозанов: Първо е добре, вие е добре самият да не издавате присъди, защото когато се наричат хора престъпници така, редно е това съдът да го е сторил, пък след това. Защото иначе влизаме в една друга…
Водещ: Като съм споменал едно име, не съм издал присъда. Моля ви се.
Доц. Георги Лозанов: Не, искам да кажа, че да се наричат хората престъпници изисква за това все пак решение на съда, независимо от това, че в границите …
Водещ: Не влизате в ролята на адвокат на тези хора, това е много важно да го уточним.
Доц. Георги Лозанов: Аз влизам само в ролята, който е председател на институция. Институциите не могат да говорят по начин, по който говорят журналистите, както знаете.
Водещ: Добре. Още един път да ви запитам, ама откровено – притесни ли ви вас и притеснява ли ви в настоящия момент, че вие взехте своето решение, издадохте това наказание в присъствието на Алексей Петров? Вижте, никакви квалификации не правя.
Доц. Георги Лозанов: Притеснява ме подмяната на това, че вие гледате публиката, когато коментирате решението на СЕМ, а не решението и СЕМ.
Водещ: Ама той контекстът е по-важен вече от … Той стана новина.
Доц. Георги Лозанов: Все едно, че да кажете, че когато в един концертв публиката има хора, които вие не приемате, от това концертът става друг и не трябва да се свири.
Водещ: Добре. Според вас, ако има концерт примерно в София на Лили Иванова и в публиката е Осама бен Ладен, кое ще е новината – концертът на Лили Иванова или това кой е бил в публиката? Ето така да ви питам, вие сте и журналист.
Доц. Георги Лозанов: Аз в случая не говоря за новина. Вие естествено, че търсите някаква сензационна новина и това, което да отклони вниманието от решението на СЕМ, което впрочем е много просто решение…
Водещ: За жалост обаче собствената ми съдба е сложена на …
Доц. Георги Лозанов: Каква е вашата съдба?
Водещ: … на екзекуция.
Доц. Георги Лозанов: Вашата съдба, това решение, което се е случило с много журналисти впрочем показва, че дискриминационна реч в електронни медии, а з пак казвам, в печата много повече може, там такъв тип коментари, понеже това е нерегулирана публичност, да не говорим за интернет, но в електронните медии това се смята за нарушение на закона.
Водещ: И вас не ви притеснява факта, още един път да го изясним, че на това заседание, и вие лично взехте това решение в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Мен ме притеснява факта на това, което сега извършвате – изместването на логиката и на смисъла на работата на СЕМ. Тя е да спазва закона, а не да гледа кой ще присъства на публичните заседания, по времето когато се взимат решения.
Водещ: Само че това присъствие там обезсмисля цялото ви решение. Присъствието там на това заседание…
Доц. Георги Лозанов: Хубава работа.
Водещ: … обезсмисля цялата дейност на този орган. Да ви питам следното – вие казахте…
Доц. Георги Лозанов: Правете си журналистически коментари, но не намесвайте СЕМ в един, какво да кажа, фалшиво създаден контекст.
Водещ: Да се прехвърлим към другата тема, която е свързана с тази тема, за която говорим. Вие вчера във вашето изказване, така, малко да ви кажа честно ми заприличахте на Пилат Понтийски в това изказване – хем издадохте присъда, хем ..
Доц. Георги Лозанов: Ама никак не съм, аз никак… Нямах никакво намерение, дори сега си давам сметка, че съм ви окуражил излишно с това изказване. Защото аз просто искам цялата ситуация да опиша. Иначе нямаше никакво съмнение, че вашата реплика, тоест няколко реплики впрочем са в нарушение на закона.
Водещ: Добре. Но вие казвате, че не бихте подкрепили такова решение, ако не беше целият този медиен шум.
Доц. Георги Лозанов: Щях тогава по-скоро да претендирам да обявим случая за маловажен. Не, че няма нарушение. Но че понеже е в …
Водещ: Давате ли си сметка, че цялата …
Доц. Георги Лозанов: … и кой случай ще бъде санкциониран и колко и как, зависи разбира се от това как ще се интерпретира от членовете на съвета.
Водещ: Добре. Давате ли си сметка обаче, че цялата медийна истерия беше създадена и подкладена изключително от хора, кръгове и медии, близки до този човек, който вчера беше при вас – Алексей Петров? Дадохте ли си такава сметка?
Доц. Георги Лозанов: Това няма никакво значение. Освен това не може да се говори за цели издания, за много хора. Вие самият сте следил, така, реакциите към вашите думи.
Водещ: Да.
Доц. Георги Лозанов: Които се почувстваха засегнати и за многото сигнали в СЕМ, които имаме. И това са хора, които казват „Как е възможно? Съветът за електронни медии къде е неговата позиция?”. Създава се обществен интерес и обществен контекст към подобно говорене и обществена реакция към нея, която също е важна, когато съветът взима решения.
Водещ: Така. Да обобщим до тук къде стигнахме с вас. С вас стигнахме до там, че за вас като председател на СЕМ няма значение, че фигура като Алексей Петров е присъствал на заседанието.
Доц. Георги Лозанов: Ама разберете още един път, не го казва… Това е публично заседание. Всеки може да влезе. Аз нито съм го поканил Алексей Петров, нито съм го поканил, нито мога да го изгоня и имам основание да го изгоня.
Водещ: И за вас няма никакво значение, че тази медийна истерия е създадена от определен кръг медии. Важното е, че е медийна истерия.
Доц. Георги Лозанов: Аз мисля, че това, което наричате медийна истерия до голяма степен е създаде в крайна сметка и от вас самия. Тази шега в момена аз участвам във възпроизвеждането на тази медийна истерия и то в нова посока кой бил точно на заседанието.
Водещ: … я създадохте вие. Аз се опитах да ви дам знак и да ви кажа, да ви подскажа, че моето изказване ще докара този човек при вас, написах го и в писмото си.
Доц. Георги Лозанов: … за това, че Алексей Петров присъства СЕМ да не се произнесе за вашето изказване. Няма как да не се случи това нещо. Няма как. Това е…
Водещ: Ще ви кажа. Това, което направихте е взимане на страна в някакъв евентуален спор.
Доц. Георги Лозанов: Не, защо взимане на страна?
Водещ: И това взимане на страна е в негова полза?
Доц. Георги Лозанов: Коя? Откъде накъде взимаме страна? Че вие също можете да присъствате на всяко заседание на СЕМ. Това …
Водещ: Ама вие наистина не си давате сметка за какво говорим. Абсолютно съм… Сега направо съм отчаян…
Доц. Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че вие говорите за нещо, което няма връзка с темата, за която сте ме поканили. За това говорим. Говорим за кой е присъствал на това заседание.
Водещ: И това според вас не е важно?
Доц. Георги Лозанов: Е, как ще е важно. Как ще е важно? Освен ако вие не го превърнахте в основна новина.
Водещ: Ама това е абсурдно, разбирате ли.
Доц. Георги Лозанов: Аз наистина очаквах от вас много по-голяма реактивност спрямо словото в България. Вие наказвате човек за слово в присъствието на знакова фигура, която е публично засегната от неговите думи.
Водещ: Какво значение има? Наказанието не е физически някъде…
Доц. Георги Лозанов:
Водещ: Ама той има централната роля. Ама той е с централа роля, всички камери са обърнати към него.
Доц. Георги Лозанов: Вие не сте екзекутиран и той да е присъствал на екзекуцията ви. Някакви такива драматични картини рисувате.
Водещ: Ама вие направо ме хвърлихте на кучетата. Вие буквално с тази присъда ме хвърлихте на улицата и казахте – ей го, Бареков е тук, сега, ако искате, може да го гръмнете.
Доц. Георги Лозанов: Не се занасяйте. Кой, откъде накъде толкова драматично …
Водещ: Ама говорим за сериозни неща? Това са хора, които държат целия публичен сектор в страната.
Доц. Георги Лозанов: Вие трябва като журналист да се занимавате с това, което е вашата професия и там изисква да не допускате дискриминационна реч. А пък това какво прави Алексей Петров, е отделен въпрос.
Водещ: Всъщност аз като журналист въобще нямам работа да се занимавам с г-н Петров и с други такива като него.
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч въобще не е грам към Алексей Петров.
Водещ: Сигурен сте?
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч, описано е ясно, ако бяхте завели …
Водещ: Вие помните този момент от нея, че тракторите в София всъщност са Трактор номер 1 в републиката, нали?
Доц. Георги Лозанов: Вие, докато говорите срещу Алексей Петров или срещу протестиращите, което е ваше право, журналистическо, много пъти сме говорили за това, фактически засягате абсолютно несвързани със сюжета невинни хора, а именно селяните, хората от провинцията, държите се, етикетирате по този начин социалните групи и се държите към тях по един недопустим от гледна точка на Закона за радиото и телевизията начин.
Водещ: Да поговорим тогава, оставяме темата, явно няма да намерим общ език…
Доц. Георги Лозанов: …
Водещ: Аз исках да попитам така и заради, и в името на много мои колеги – дълго време, от дълго време аз самият съм обиждан и мачкан, и злепоставян в редица български медии, част от тях вестникарски, нямате отношение към тях, но някои от тях електронни, примерно като Канал 3. Там аз, най-мекото нещо, с което са ме наричали колегите там, че съм мишка примерно и така, подобни. Колегата Люба Кулезич беше наречена Лифтинг от Сашо Диков по време на открито, на открита пресконференция. Защо СЕМ не разгледа тези казуси? Не ви ли притеснява този начин на говорене между медиите?
Доц. Георги Лозанов: Вижте, много ме притеснява. И в момента също има това нещо. Превърнали са се медиите във враждуващи лагери и враждата между тях става по-важна от темите, по които се говори.
Водещ: За жалост.
Доц. Георги Лозанов: За жалост. И непрестанно се възпроизвеждат тези лъжи и те са като че ли основният, макар и чести пъти като контекст основният, така, основната посока на говорене. Това ме притеснява много.
Водещ: Да ви дам един пример – репортерите от ТВ7 направиха едно разследване, в което доказаха всъщност кои са истинските крадци на Общинска банка. Вместо да има някакъв резонанс от другата страна, излязоха изданията на въпросната личност и казаха „Бареков е боклук. И тия, които му плащат заплатата са боклуци”. Това не ви ли притеснява?
Доц. Георги Лозанов: Много ме притеснява. И аз, ми се иска вие самият да носите това притеснение и сам, доколкото във вашата собствена професия, е ангажимент на вашата професия да не го възпроизвеждате. Защото то само така може да се прави – ако журналистите от тези медии се откажат да обслужват враждите на нивото на собствениците, на нивото на създалите се вече отношения.
Водещ: Добре, не е ли тъжно това, че когато кажеш нещо срещу тракторите, предизвикваш такава обществена еуфория, а когато кажеш нещо за това, че някой е откраднал няколко милиарда от държавата, не ти обръщат внимание и те наричат боклук?
Доц. Георги Лозанов: Сега, абсолютно важно е да се правят журналистически разследвания. Аз искам да кажа, че СЕМ не само няма право да се намесва, това и не би искал, но по-скоро това е достойно упражняване на професията да се правят журналистически разследвания. Но когато се правят журналистически разследвания е много важно да се съблюдават етичните стандарти на професията. Иначе има риск самите разследвания да се компрометират и да се говори за нещо друго, а не за …
Водещ: Аз ви говоря за едно журналистическо разследване, извършено по всички правила и канони на журналистиката.
Доц. Георги Лозанов: Тогава е много добре. Тогава е много добре.
Водещ: Въпреки всичко аз трябва да ви благодаря за вчерашния ден, защото, така, фактът, че взе СЕМ такова решение и се почувства доц. Петров може би донякъде благоразположен от това решение, вдигна му се настроението, тонуса, той си призна след това, не знам дали го видяхте, че всъщност той е участвал …
Доц. Георги Лозанов: Вие сте се занимавали през това с доц. Петров, както го наричате, а пък ние сме се занимавали с Бареков. И затова това, което вие сте видели, е едно. Това, което аз съм видял, е друго.
Водещ: Е друго. Всъщност доц. Петров вчера не е бил на заседанието на СЕМ, според доц. Лозанов. Така може да определим ситуацията.
Доц. Георги Лозанов: Защо се опитвате непрестанно да създавате някакви фалшиви, манипулативни тези, като да кажа на черното бяло. За това ли сте ме поканил?
Водещ: Искате да кажете, че може би вчера е имало времепространствени измерения, в които сме били аз и вие.
Доц. Георги Лозанов: Не. Има тема заседанието. Темата на заседанието не беше случаят Алексей Петров. Темата на заседанието беше казусът с Николай Бареков и изказването му за това, че трябва война между града и селото, да си ходят тия селяни по селата и да си ядат сланините.
Водещ: Сланинката.
Доц. Георги Лозанов: Сланинката. Или каквото там им казахте.
Водещ: Дадохте си сметка поне вече, че става въпрос за една медийна истерия, дирижирана изключително от медии, които са …
Доц. Георги Лозанов: Сега, вижте, аз дойдох тук от уважение към това, че действително журналистиката и медиите са територия, в която трябва да се спазва свободата на словото, а не, какво да кажа, да се опитвате да ме назидавате за това какво трябва да направя. Аз съм действал като представител на институция. И по-скоро се вслушайте вие в гласа на решението на СЕМ, без тези контексти, които непрестанно му създавате.
Водещ: Което смятам и да направя. Всеки може би ще трябва да си вземе поуките от тази история. Аз мисля, че моите съм си ги взел.
Доц. Георги Лозанов: Ами, не съм сигурен, че правилно четете тази история. Но така или иначе…
Водещ: За жалост, аз също не съм сигурен, че вие си давате сметка…
Доц. Георги Лозанов: Само че разберете, че имаме различни, от различно качество участваме в тази история – аз трябва да участвам от гледна точка на една институция, която е там, за да се спазва Закона за радио и телевизия, а пък вие е хубаво, тъй като говорите в рамките на българските медии по този закон, да се съобразявате с него.
Водещ: И Алексей Петров всъщност не е участвал… Няма отношение.
Доц. Георги Лозанов: Алексей Петров в този случай е фалшив елемент, така да се каже, грешка в пейзажа, така че да може да се отклони вниманието от това, за което говорим. Не го правете това.
Водещ: Това, което разбирам, само това да изясним. И Бог да го прости, и Осама бен Ладен да беше дошъл в СЕМ, вие нямаше да се спрете да ми наложите наказанието?
Доц. Георги Лозанов: Сега нещо какво, да използваме метафори.
Водещ: Да не споменаваме други хора.
Доц. Георги Лозанов: Да беше дошъл Ангел Господен, ако беше кацнал на рамото ми, щеше може би тогава вие да сте по-убеден в това, че решението ни е било справедливо.
Водещ: Щях. Благодаря ви много за това участие. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, гост на „Гореща точка” по ТВ7.
Надявам се този казус е изяснен и надявам се този казус повече да не представлява драма, поне за нас участниците в него. Но тепърва българските медии може би ще трябва да плащат цената за това, че по този начин беше взето това решение на СЕМ и цялостното решение, цялостното излъчване беше изцяло подменено от знаково присъствие на това заседание. За съжаление обаче, знаково присъствие не само в заседанието на СЕМ, а в цялата история.
В писмото си до СЕМ аз бях написал следното, което също твърдя, но и заставам сега зад него – цялостната история с така фарсовите протести на тракторите в София, с разбиране приемам факта, че завърши като дискусия между медиите в СЕМ и това стана заради една тънка червена нишка в този сюжет през цялото време. Надявам се, че тази сутрин поне сме изяснили това с доц. Лозанов. Благодаря му за това, че въпреки, така, нервния срив, който и двамата имаме от случилото се, беше тук гост на нашето предаване, и запазихме добрия тон…
Доц. Георги Лозанов: … не е свързано със здравето ми, а започна преди тази история и аз не искам да стоварвам върху себе си и тази вина. Нямате връзка с моето здравословно състояние. Пазете и вашето.
Водещ: Благодаря ви, че го изяснихме това нещо. По-малко кафе рано сутрин, едно от нещата и никакво кафе следобед. Приятен хубав ден и приятен уикенд.          

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.12.2011

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е роден на 26 април 1958 година в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация. В момента е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

- Г-н Лозанов, медиите в България зависими ли са от корпоративни интереси?

- Силно зависими са, няма никакво съмнение. Това явление не се наблюдава само през последните години. Още в началото на прехода към демокрация силно влияние върху медиите у нас оказаха политическите интереси. След това започна една трансформация на тези политически интереси и те станаха много по-сложни. Именно тях сега наричаме корпоративни.

- В момента каква е ситуацията?

- Цялата работа е в това, че медиите у нас отдавна не могат да се финансират чрез постъпленията от реклами и продажбите на информационния си продукт. Това ги прави зависими от бизнес интересите на техните собственици. Реално медийното пространство в България е много по-широко, отколкото е пазарът. Заради това има много бизнесмени, които влизат в медиите и диктуват тяхната редакционна политика.

- Как ще коментирате сблъсъка на корпоративни интереси, в който като основен инструмент се използват двете най-големи пресгрупи в България?

- Наистина, през годините у нас се очертаха две, както Вие ги наричате, големи пресгрупи. Преди тях пазарът на информацията беше много по-богат и по-разнообразен. Сега вече той се консолидира около тези "двама играчи", които водят жестока конкурентна битка помежду си. За съжаление, тази битка се развива и извън границите на чисто медийните форми. Започна да се превръща в сблъсък на корпоративните интереси на хората, които стоят зад въпросните медии, засяга се бизнесът на тези, които са свързани по един или друг начин с тези пресгрупи. Тази битка започва да има обратен ефект върху сред ствата за масова информация, които участват в нея. От една страна, конкуренцията на медийния пазар е в полза на развитието и многообразието, но когато бъде заменена с борба между корпоративни интереси, започва да руши медийната среда. Припомням Ви, че навремето така се случи с телевизиите. Имаше много тежка битка между тях, която в крайна сметка доведе до тежки удари, понесени от всички играчи.

- До колко една медия е гаранция за успех в даден сблъсък на корпора тивни интереси?

- Аз по-скоро се надявам на друго че журналистите все пак имат сво: собствена професионална съвест, а оттам и аргументация и така не стават непременно част от тези корпоративни сблъсъци, в които се замесват собствениците на медиите. Именно тази професионална съвест на журналиста прави медията медия. В противен случай тя просто става средство за пи ар, превръща се в пи ар организация.

- След като споменахте съвестта на журналистите, ще Ви попитам за съвета, който премиерът Бойко Борисов отправи към тях – ако не им харесва местоработата им, да си направят сдружение, да изтеглят банкови кредити и да си направят собствени медии. Изобщо това възможно ли е?

- Не виждам начин, по който този съвет на министър-председателя да бъде реализиран в България. Журналистите можеха да теглят кредити и да си правят собствени медии, ако този бизнес беше доходоносен, а той не е.
Трябва да се обърне по-голямо внимание на саморегулацията в средствата за масова информация и на съществуващите нейни форми. Според мен именно в тази посока трябва да се работи. Струва ми се, че в процеса на саморегулация има доста неизползвани резерви.

- Има ли развитие на законопроекта за електронните медии, който преди година и половина беше обсъждан от работна група в парламента, но остана на ниво комисия?

- Ами, даже и до комисия не стигна, а остана на ниво експертен дебат в работната група. Появиха се сериозни противоречия между хората, които се бяхме събрали, за да помогнем в изготвянето на този законопроект. Основният спор беше около това дали трябва да има прагове за концентрацията на собствеността в медиите. Аз отдавна защитавам необходимостта от такива специализирани прагове, но има и други мнения. Остана политическото решение, което още не се взима. Заради тези противоречия, които, както казах са експертни, не можахме да стигнем до консенсус. Това възпрепятства изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията, което не се случва за пръв път и затова през последните години такъв не се появява.

- Все пак има ли шанс скоро да се появи такъв нормативен акт?

- Вярвам, че това ще се случи. Още повече, че първата политическа сила у нас (ГЕРБ, б.а.), увери, че има възможност да се приеме един нов, модерен закон, който гарантира справедливостта в отношенията в медиите. Това ще бъде един голям плюс, включително и за имиджа на България в Европа.

- Как стои въпросът с печатните медии?

- Печатните медии в момента са в много труден период. По всякакви причини, включително и технологични. Навлизането на електронните версии на средствата за масова информация започва да намалява техните тиражи. Този процес, разбира се, не е еднозначен, има възходи, спадове, колебания, но поставя на преден план търсенето на бързи, силно тиражни варианти. Поради тази причина по-скоро таблоидната преса се радва на този голям интерес. Именно заради това тези основни играчи, които участват в сблъсъка на корпоративните интереси, се ориентираха да имат в пресгрупите си и жълти вестници, с които да гарантират присъствието си на пазара.
***
Работа
Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.
Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 11

QM Media I 22.11.2011

От къде минава пътят към висшето общество – през „Оборище”, Кеймбридж или масата на Борислав Дионисиев? Защо аристократите изпитват неутолима жажда да се смесят с бохемите и как звездите ги заразяват със своя начин на живот? Какво е социалното призвание на Николета Лозанова и от какво живее Коко Динев? Това са част от въпросите, на които отговаря новият брой на списание AMICA, озаглавен „Пътят към висшето общество".

„Този път прилича на разходка по тънък лед. Ако не знаеш как да стъпваш, рано или късно се пребиваш,“ констатира в новия си брой AMICA. Списанието проследява светската хроника на модерния живот през XX век. Коя е първата футболна съпруга? Откога скандалът и славата вървят ръка за ръка? И кои от неустоимите съблазни на свободата дължим на Ивана Тръмп и Парис Хилтън?

Какви са особеностите на градския елит и защо моделите са кръстоносците на 20 век – разговор с Георги Лозанов. Какъв е речникът на социалния живот и кои са „антиките“, „космонавтите“, „айсмейкърите“ и „пачитас“? Езда, сватба с олигарх или борба в защита на климата – кои са кривите пътеки, по които можете да минете. „Освен частния клуб, за който мнозина ви завиждат, качите ли стъпалата на социалната стълбица, сте длъжни да посещавате и клуб, където „кракът ми никога повече няма да стъпи”, пише AMICA.

И още в броя: За Труман Капоти и партито на века. „Животът е средно добра пиеса със слабо написано трето действие”, казва скандалният писател, докато редактира сценария на своя „Бал в черно и бяло”. Валери Найденов за дълбокия смисъл на плитките разговори и защо small talking e лесно изкуство, особено в компанията на small thinking.

БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.

БНР, Новини в 22.00 часа | Светослава Кузманова | 07.11.2011 

СЕМ настоява за промени в Закона за радиото и телевизията или бързо приемане на изцяло нов закон, става ясно от отчета на медийния регулатор за първите 6 месеца на тази година. Надзорниците ще предложат и промени в областта на изборното законодателство.
За първите 6 месеца на тази година СЕМ е провел 33 заседания, а председателят доц. Георги Лозанов е издал 73 наказателни постановления. Най-честите нарушения са свързани със скрита реклама. Наблюдението на СЕМ е засекло разпространението на 4 нерегистрирани програми. Общо 229 са сигналите, запитванията и жалбите, получени в СЕМ. Най-често зрители и слушатели се оплакват от съдържанието на излъчените програми.

Водещ: Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на асоциация на европейските журналисти в България. Така изглежда самооценката, а иначе анкетата беше проведена в периода август – септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, интернет, на свободна практика и блогъри. Беше разпространена с преки медии до журналисти от цялата страна, както и чрез средствата за масово осведомяване. Въпреки това, мнението си основно са дали тези, които работят в София. Профилът на журналистите, взели участие в анкетата, е работещ в София, печатна медия, от медии, които са частна собственост. Интересен е резултатът от анкетата, защото именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка задоволителна. Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите според самите тях. Следва икономическият натиск в работата. Анкетата беше анонимна, но при желание журналистите могат да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците, 9 от които жени, са имали смелостта да посочат името си. Ето и няколко изразителни цитата от тази анкета за икономическия натиск. „Сега икономическата зависимост влияе пряко върху работата на журналистите, както и обвързаността на собствениците на медиите с икономически групировки и компании. Тясно свързване има на публикации в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях. Пишат се предимно платен статии.” Ето и цитатите за политическия натиск. „Наложена е забрана за задаване на въпроси на министри. Има прекомерно висока проводимост на компромати през медиите.” Ще завърша и с цитатите за медийната среда. „Медийната концентрация е в ущърб на плурализма. Няма орган в България, който да следи за свободата на словото”. Толкова за самооценката на журналистите, от които в крайна сметка зависеше какво ще научат хората за всички кандидати, които ще избираме от утре. За поведението на медиите по време на кампанията и в изборния ден – ще санкционира ли СЕМ станалите вече традиции изборни класации? Това ще разберем от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Как представиха медиите бунта на гладните? Заедно ще чуем коментарите на преподавателя от Благоевградския университет проф. Чавдар Николов и блогърката Камелия Енчева от Брюксел. Какво се случва в най-тиражните български вестници? Ще разберем от Любомир Чолаков, юрист-консулт от вестникарска група „България”. Зад очевидното обяснение винаги има нещо друго. Замислих се, че това правило важи, както за странните забрани по време на предизборната кампания, които ограничават дейността на БНР, БНТ наистина да информират хората, така и за бунта на гневните, който се задържа като водеща новина и предизвиква все повече медийни коментари по света, може би и у нас. Като че ли само медийната новинарска пирамида, която изяснява къде, какво, кога и кой не губи своята актуалност. Дали обаче я използваме достатъчно добре? Всеки ден виждаме как се помпат балони, как шумят. Някои обаче започнаха шумно да се гневят. Съзнателно или не, те може би знаят, че пукането на балоните не е безплатна дейност и вече знаят, че в крайна сметка те са тези, които накрая ще платят този спектакъл. По същия начин се пукат и медийните. Рейтингите се поръчват, огласяват и рано или късно си отиват. Май може да ги различим дали са изкуствено напомпани само по доверието, което остава сред тях. Единственото лошо нещо е, че сили да опазим доверието си от манипулации и прекомерната кресливост при налагане на тези, трудно ни остават. В крайна сметка правилата са тези, които трябва на направят животът на хората по-добър. Кога обаче идва сакралният момент тези правила да бъдат променени? И в крайна сметка колко време минава, докато наистина бъдат променени? За пореден път в началото на тази предизборна кампания, коментирахме в „Клубът на журналистите” как правилата пречат на БНР и БНТ. Разбира се това до сега се беше случвало доста пъти. Различното е, че вчера и председателят на СЕМ направи коментар за крайната нужда от промяна. Сега може би остава да засечем времето, в което ще се появят първите политически коментари и да дочакаме деня, в който това ще се промени. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Александър Райчев, Стаматина Никова, Снежа Стасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. След доста години все пак доживяхме да чуем логичната мисъл, че правилата, които регулират дейността на БНР и БНТ всъщност пречат за основното да информираме обективно хората по време на предизборна кампания. Ами, светът се променя, но промяната на правилата, както винаги, закъснява. Така или инак, кампанията свърши. Днес е ден за размисъл за поведението на медиите по време на кампанията и за станалите традиционни за някои всевъзможни класации със социологически подтекст. Ще разговаряме сега с председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов.
Георги Лозанов: В предизборната кампания страшно много се говори за избори, за кандидати. Всеки налага собствените си претенции, мотивира избиратели. Тя е за това. В деня за размисъл някак си е обратно. Оставят на хората сами, без да бъдат атакувани, облъчвани с послания, да вземат своето решение, което пък показва и смисъла на цялата кампания. Смисълът на цялата кампания е следствие на зрителя, на слушателя, на избирателя да му дадеш правото да решава сам. И според мен това е основната функция на обществените медии, показвайки, отразявайки всички различни кандидати, сблъсъците помежду им, разликите помежду им, доколкото ги има, понякога това се открива трудно. Но да дадат накрая шанс на човекът, който ще застане пред урната, сам да е решил. Да не е резултат на някакъв тип медийна стратегия, медиен натиск и в това отношение медията има една много голяма отговорност. Тя е отговорност към правото на индивидуален избор, което за мен не само в предизборна ситуация, а е в цялата европейска култура най-високата стойност. Ние всички гледаме на процеса на развитие на цивилизацията даже бих казал като непрестанно нарастване на възможността, колкото се може повече неща в живота си да избираш сам. И днес съвременният човек за хубаво или за лошо, какво ли не може да избере. Къде да живее, на какъв език да говори. Може да си избереш дори нос и бюст, ако не си харесваш своите и т.н. Т.е. пред човека непрестанно нарастват възможностите за избор. Само преди един век почти нищо не си могъл да избереш. Включително, ако си млада дама от малък град или село, няма да можеш да избереш и за кого да се омъжиш. Та така. Казвам това, за да се види ценностната перспектива на нарастването на свободата на избор. Тук да не говорим за политическите избори. И една кампания трябва да се оценява от медийна гледна точка главно във връзка с това колко е задоволила това човешко право.
Водещ: И като че ли единственото позволено от закона нещо, което можем да правим днес в деня на размисъл, е да поощрим хората да гласуват все пак, да направят избор.
Георги Лозанов:И това има значение, макар че аз не съм в това отношение много голям любител на мощните кампании, в които караш хората да гласуват. Защото част от всяко право, а правото на политически избор е такова, е възможността да се откажеш доброволно от него. Ако нямаш тази възможност да се откажеш от едно право, то е задължение. А ние трябва да гледаме на политическия си избор като на право. Защото често пъти в това да не се гласува, се съдържа фактически собствен политически вот. Да не говорим, че последните години това е обща вълна – негативизма към политическите елити. Разбира се важна е и другата…Смисъл тогава можеш да търсиш и други форми да реализираш себе си. Не чрез вота. Видяхме какво става в Западна Европа. Но аз смятам, че в България, независимо, че все се говори за ниска избирателна активност, всичките 20 години на прехода са години на повишена политическа активност. Общо взето това е централният изолир, който се върти в главата на обществото, от който той се интересува. През политиката се мери всичко там, което става, което е логично, защото ние всъщност живеем и продължаваме да живеем във време на политическа трансформация. От едно общество без политика практически, защото без политика, то е едно силно политизирано и търсещо своите политически лица, в общество, намиращи ги трудно, в което трудно работят традиционните политически деления, трудно се намират фигурите, които да олицетворят важните политически очаквания на хората. Символ на много политическа работа и за това хората участват включително с вота си. И аз се радвам и на нещо друго, което се споменава, че общо взето една представителна, една добра извадка от политически фигури участват в този вот, независимо как бих гласувал. Най-малко основните фигури, така да се каже тази тройка свещена, хора, около които се движи големият дебат. Друг въпрос е, че това често пъти може да бъде скучно. Даже може да бъде съпротива в по-широка и в по-експресивна форма на контакт. Но като цяло бавно – нали все чакаме да се нормализира политиката. Да стане нещо по-обикновено, доста приличащо на скучен северно европейски пейзаж. Има такива щрихи българската политика в тази кампания. Като че ли за първи път пак казвам, от всичките 20 години на прехода.
Водещ: Макар че в момента в Европа и в Америка никак не е спокойно. Доста гневно е даже.
Георги Лозанов: Това е големият парадокс. Ние все се стремим към нещо и когато най-после го достигнем, то вече го няма, то се е променило, то не е същото. Така е тази Европа, която беше така да се каже идеалът на Европа, към която отивахме. Когато най-после нашият път доведе до нея, тази Европа сама беше тръгнала, за съжаление, по обратния път. Но това са големите исторически, културни разминавания, в които България участва. Могат да се правят обобщения, но няма много смисъл да оплакваме съдбата си. За мен все пак е радостно, че политиката добива едни по-не балкански преходни характеристики, каквито тя имаше през тези 2 десетилетия. Друг е въпроса кой как се чувства представен от нея, кои са хората на представените общности и т.н. Ние можем да говорим много за политика, но аз откакто съм влязъл отново в СЕМ, избягвам да го правя.
Водещ: Ако трябва да направим една прогноза? При предишните избори бяха характерни за медиите различни класации. Тази година дали това ще бъде модната тенденция, така да кажем, или нещо друго?
Георги Лозанов:Това е една хитрост, която лично мен винаги ме е дразнела, какво да кажа, това е даже най-простата дума. Разбира се, че с тази хитрост общо взето законът се заобикаля. Аз не харесвам хитрости, които заобикалят закона. Животът ни е пълен с такива и не мога да кажа, че поощрявам това. И съм се опитвал в различни ситуации да се противопоставя, защото те са повтарящи се хитрости – все една и съща. И даже аз не знам една хитрост, която я повторих много пъти – един да бъде хитрост дори. Заедно с това пак съвсем в персонално качество, аз лично не мисля, че е толкова фатално за вота на хората да им се казват социологически проучвания как се движат в самия този ден на размисъл. Така че може би в далечна перспектива би трябвало това да отпадне като забрана. Така си мисля в дена за размисъл. Още повече какво да Ви кажа? Можеш да правиш, каквото си искаш с твоя глас. Може и някой да каже „Аз искам да разбера кой е най-зле и там да си сложа гласа, за да помогна на най-губещия”. Може и обратно – искаш да си в /…/ блок и да кажеш „Аз искам да съм абсолютно убеден кой ще спечели, за да не ми се разпилее гласът и да го дам.” Това са употреби на моя собствен глас и няма никаква причина някой да застане между мен и мен самия и да ми пречи да направя всичко това, което искам. Все едно. С това разбира се има някаква логика в тази забрана и тя е свързана с голямото недоверие към социологията. Явно понеже тази забрана не идва от България, тя е резултат на един процес, който минава в модерните общества. А недоверието е свързано с това, че социологията често пъти може да манипулира, а не да ти даде реална информация. И ти, мислейки, че взимаш реална информация от нея, всъщност по този начин тя те тласка нанякъде. Знаем и големия дебат за нашите социолози. След политиците социолозите са най-критично обсъжданата част от професионалните елити. Казвам така, защото всичките братски години, когато на куп /…/ професия, винаги водят до грешни обсъждания. Когато се каже „политиците изцяло…”, „медиите изцяло…”, „социолозите изцяло…”, защото и при социолозите има такива, които са почтени и професионално добри. И те са по-малкото и това е логично. Винаги добрите са единици. Те се отличават. Въпросът е, че трябва да ги намериш.
Водещ: Дни преди изборите се случи нещо необичайно с двата най-тиражни български вестника. Дали обаче е необичайно или е обичайно по западноевропейските стандарти? В крайна сметка стана модерно да сме гневни, поне що се отнася за хората, които живеят зад океана и западноевропейците. Добър ден на Любомир Чолаков, юрист – консулт на вестникарска група „България”, председател на етичната комисия за печатни медии. Здравейте.
Любомир Чолаков: Здравейте.
Водещ: Ами да Ви попитам ще се самосезира ли Етичната комисия за печатни медии за случилото се с двата най-тиражни български вестника? Изобщо има ли нужда от такава позиция?
Любомир Чолаков:Е, как да се самосезира Етичната комисия за печатни медии?
Водещ: Ами както се самосезира Комисията за конкуренция преди това.
Любомир Чолаков:Е, Комисията за конкуренцията е малко по-друга комисия. Етичната комисия все пак би се самосезирала или да кажем Вие може да я сезирате, ако нещо не Ви харесва от това, което пише във вестниците, които слава Богу, както виждате, продължават да си излизат всеки ден. Това, че има някакви взаимоотношения между съдружниците или някакви такива търговски взаимоотношения, едва ли е точно работа на Етичната комисия.
Водещ: Сега сериозно всъщност какво се случва и как се работи? Има ли промяна в работата на журналистите от това, което се случи, защото безспорно скандалът беше доста шумен? Да, прав сте. Никоя друга конкурентна медия не си позволи да го напише, но пък в нерегламентираното интернет пространство имаше достатъчно догадки.
Любомир Чолаков:Значи, вижте, има едно нещо, което все пак като дългогодишен човек в медиите и в управлението на медиите, съм забелязал, не преставам да го повтарям напоследък, е, че специално в медиите има една много стриктна разлика между физическото лице – управител и юридическото лице – медия. Значи това са две различни неща. И между другото практиката ни го показва. Да кажем, ако вземем дори примера с обществените медии БНТ и БНР – винаги примерно при смяна на генерален директор се пишат някакви драматични неща, някакви катастрофи ще станат или много хубаво ще стане. Старият бил, нали такъв, а пък новият щял да бъде… Вижда се – нищо не става. Същото е впрочем с частните медии. Ако еди кой си главен редактор – олеле Боже! Ще се провали медията. Сменя се главният редактор, идва нов главен редактор. Да има разлика, разбира се. Как да кажа? Хората, които олицетворяват мениджмънта не че нямат значение, но това, върху което искам да обърна внимание е, че медията е нещо малко по-различно, малко по-голямо и малко по-тежко, и малко по-сложно. Така че добрата медия, старата медия – в случая „Труд” и „24 часа” са определено стари медии, като една добре смазана машина, която струва ми се работи и то се вижда, че работи, както винаги си е работила. Така че отношенията между мениджмънта нямат пряко отношение върху журналистическия процес и в крайна сметка една медия не се управлява в Търговския регистър.
Водещ: Това така ли беше при първоначалния взрив, да кажем, на този скандал, защото изглежда в няколко серии ще ни бъде поднасян?
Любомир Чолаков:Не разбирам.
Водещ: Ами преди сме коментирали с Вас, че някои журналисти бяха започнали да коментират кой към кого е. Такива пристрастия имаше, които определено пречат на работата. Сега как е?
Любомир Чолаков:Вижте, не мога да го твърдя, защото не го и наблюдавам този процес. Сигурно, пак Ви казвам – всеки си има симпатии и антипатии. Аз винаги съм разбирал лоялността на журналистите като лоялност към медията, което значи лоялност към работата си и лоялност към читателите, слушателите или зрителите. Опитът ми подсказва, че журналисти, които са лоялни към физическо лице, следват съдбата на съответното физическо лице. Въпрос на личен избор.
Водещ:Значи сега няма гневни журналисти?
Любомир Чолаков:Нямам представа. Вестниците излизат.
Водещ: Вестниците излизат – това е добре. Добър ден сега и на професор Чавдар Николов. Какво направи хората в Западна Европа и малко по-рано хората зад океана гневни? И какво показаха българските медии по отношение на бунта на гневните? Обяснихме ли си тези хора защо се разгневиха?
Чавдар Николов:Вижте сега и аз ще почна с „вижте сега”. Явно днес е малко странен ден. От една страна стерилен, от друга страна склопен. Едва ли ще мога днес да Ви кажа всичко, което мисля, защото…
Водещ: Спазваме правилата.
Чавдар Николов:Да, ще спазваме правилата и няма да говорим за политика директно. Значи, може да се говори индиректно – слушателите да се сещат. Това, което изненада някои хора – движението на възмутените и тукашните отгласи, малко странни като за балканска страна винаги, не е изненада за нас икономистите. Защото ние от 30 години живеем в радикалния капитализъм. Има едно такова движение у нас, много ми хареса – казва се „За радикален капитализъм”. Австрийската школа. Да, ама това не работи. Радикалният капитализъм не работи. Благосъстоянието в САЩ /…/ 30 години. Както се изрази един колега там нарастването на благосъстоянието беше заменено с достъпност на кредитите. В един момент целият балон гръмна. От тук нататък Вие нямате интелектуален изход. В никакъв случай не мога да Ви кажа, че елитите са купени от финансовите пазари. Че елитите ще поведат тези хора, които са неорганизирани, които излизат там по някаква само организация. Ясно Ви е – по интернет стават всичко там. Facebook.com, социално контактни мрежи, как се наричаха? Социалните мрежи. Но Вие нямате нова идеология. Нещата са изключително тъжни, защото от една страна елитът си е такъв, какъвто е. На партиите хората все по-трудно искат да вярват и могат да вярват. Идеология нямате. Е, има отделни хора, които казват „Това трябва да се промени. Онова трябва да се промени” След голямата криза 2008 година много малко се промени. Аз бих казал – почти нищо. Точно за това светът ще върви към нови кризи. Тя няма да бъде нито една, нито две. Случи се нещо, което никой не очакваше. Да си кажа и аз самият не го очаквах. 25 години светът се намираше в някакъв проблем. Чиста случайност. След това обаче гърмежът беше страхотен. 2008 година независимо от всички приказки, които се изрекоха в България.
Водещ: Обаче какво се случи 2011 година? Защо се разгневиха хората през 2011?
Чавдар Николов:Ами вижте сега, както Ви казах – системата не работи. Просто тя не може да осигури благосъстояние. В края на краищата виновните за кризата в никакъв случай не казвам, че трябва да бъдат изправени до стената и разстреляни, обаче виновните за кризата, защото банките, както и правителствата не разполагат със собствени пари – те управляват чужди пари. Това е. Правителствата ги събират, банките ги привличат. Значи банкерите, като касата, си останаха същите. Мислят по един и същи начин. Не се промениха. Дори ръководствата на някои банки не бяха променени. Турени бяха някакви горе долу, как да кажа, като паяжини някакви окови, база 3 и не знам какво си. Рискът да се повтори кризата все още остава много голям.
Водещ: До колко това става ясно на хората от медиите? Сега ще имам възможност да чуем Камелия Енчева от Брюксел. Здравей, Камелия.
Камелия Енчева: Здравей!
Водещ: Нека да направим едно сравнение. Защо имаше коментари, че Брюксел е бил изненадан от броя на гневните и какво се разбира от белгийските медии за мотивите, които карат хората да се разгневят, и какво българските?
Камелия Енчева:Значи наистина имаше една голяма изненада в началото. Аз мисля, че нито един вестник или телевизия не знаеше колко точно демонстранти очаква Брюксел и то къде са демонстрантите. Имаше очаквания за около 1000, дойдоха 6000. Много хора бяха изненадани. Обаче изненадата продължи малко по-нататък, защото в първите няколко дни от началото на протестите много медии не знаеха как да наречем хората, които са на улицата, какви са те – анархисти, безработни, млади анархисти или само млади и безработни. Общо взето беше голямо объркване. И като цяло мисля, че още се търси подходящата дефиниция на хората, които в момента протестират.
Водещ: Но пък решихме да правим, да намерим приликите и разликите с българските медии. Твоят поглед върху българските медии за гневните и тяхното обяснение?
Камелия Енчева:Ами като цяло погледът върху българските медии показа, че доста повърхностно интерпретираме нещата. В българските медии достигна само новинарския обмен с информация и доста фактологически неща – кой, кога и защо протестира. И като цяло малко коментар намерих на случващото се, на събитията, които бяха тук. И от една страна – разбираемо. От друга страна исках малко по-силен коментар. В крайна сметка журналистите са за това – да дават малко повече обяснения от това, което можем да наблюдаваме.
Водещ: Всъщност в Брюксел са, като че ли най-щастливите хора. Там правителство няма. Нямат повод да са гневни. Разбира се шегата на страна. Защо дойде тази изненада? Има ли вече медийни коментари по въпроса?
Камелия Енчева: Интересното е, че все още няма медийни коментари по въпроса. Аз видях едно интервю с протестиращ млад човек и се оказа, че всъщност това е син на сегашен министър. Така че протестиращите са всякакви – дори свързани с политиката. Като цяло протестът не е… Много изненадващо е за всички от нас да видим син или дъщеря на политик, на действащ министър да каже „Не! Тази система не работи. Аз не искам да съм част от нея повече!” Така че силно беше посланието и надявам се да е чуто от някой.
Водещ: То ще се разбере. Благодаря на Камелия Енчева от Брюксел. Професор Николов, защо трудно могат да се дефинират тези хора? Както е видно – поне приличаме на западноевропейските медии, не се различаваме, което разбира се можем да приемем като комплимент за българските медии.
Чавдар Николов: Ами аз си спомням за нашата хубава младост. Не за точно тази, която ние живяхме, а за тази, която идваше до нас отвъд желязната завеса. Спомнете си 60-те години. Там имаше един особено голям дразнител – виетнамската война. Нещо подобно се случва. Някой може ли да дефинира хората, които бяха хипита? Ами и там имаше синове на министри, синове на богати хора. Същото е, само че с модерните средства. Сега хората могат да се организират. Както сегашната криза беше повторена, тези 29-34, сега в момента виждате същото. Но какво беше влиянието върху политиците? Дайте също да си го спомним. Десетина година политиците внимаваха – 70-те години. 80-те на запада разбраха, че печелят съревнованието с т.нар. реален социализъм и го удариха абсолютно през просото в социално отношение, което продължава в момента особено зад океана. Там, ако погледнете идеите на днешните републиканци, можете да се уплашите. Значи, това са идеи от 19 век. Това е оттатък неолиберализма. Това е вече либертарианство. Разбира се, моята прогноза американците, ако решат и аз това съм го казвал – това си е тяхна работа. Ако решат да си скапват държавата – да я скапват. Но лошото е, че това се прераства. В края на краищата кой плати тази криза, която организираха онези с лачените обувки? Тук в България, като говориш така, минаваш за комунист с това нещо.
Водещ: Предизвикателство ли е, Господин Чолаков, по някакъв начин да бъде обективни, говорейки за тези гневни хора, защото те са факт даже и у нас?
Любомир Чолаков: Ами струва ми се, че първо ние трябва да говорим повече за тези гневни хора, защото, както каза колежката от Брюксел – нашите медии са повърхностни. Хайде да си го кажем – ние сме повърхностни. Ние сме констататори – съобщаваме нещо, което се е случило някъде по картината. Това е впрочем упрек към медиите генерален и това е една от големите им трагедии, която те не могат да осъзнаят, защото докато не започнат да се задълбочават, ще стават излишни. Нямам нужда някоя определена медия да ми съобщи нещо, което е станало, защото това същото нещо съм го научил по 20 начина преди да стигне до въпросната медия било то телевизия, радио или вестник. Мисля си, че това, което е посланието, което ние трябва на себе си да си направим , е много спешно да започнем да ставаме малко по-задълбочени и малко повече да привличаме експертни мнения, малко повече да слушаме умни хора да ни обясняват какво става, аджаба, защото това, което става в света, моето усещане пък и на всички усещането ни е такова – не отива на добре работата. Генерално и в крайна сметка или медиите ще н и обясняват какво става и ще ни посочват възможни варианти за поведение, или примери за поведение, както е функцията на медиите впрочем, или в крайна сметка медиите ще станат излишни, както много други социални структури или икономически структури ще станат излишни.
Водещ: Как обаче да бъде намерен балансът, защото знаем всички, че медиите са страшно зависими от рейтингите? И когато измерващите рейтинги кажат, че темата е прекалено сложна за читатели, слушатели, зрители какво правят журналистите?
Любомир Чолаков:Ами ние сме го говорили с Вас това нещо и то е…
Водещ: Оказва се, че това е една трайна тема.
Любомир Чолаков:Ама не. Значи, вижте, в крайна сметка отговорността е индивидуална. Индивидуална на медията, индивидуална на журналиста. Аз пък трябва да Ви кажа – винаги съм се чудел. Хайде пък да рискуваме! Хайде пък да рискуваме да си говорим дълго примерно! Хайде да рискуваме по телевизията да има предавания, които траят 2 часа и половина и са говорилня. Да рискуваме. Има някаква паника „Олеле Боже, ама да не стане говорилня! Ама то трябва да е развлекателно, то не знам си какво, не знам си що!” Вижте в крайна сметка големите световни телевизии. Там са говорилни наистина и говорят умни хора. Говорят часове наред и най-накрая взимат решение. Нали, това, което беше казано тук – задача на медията е да помагат на хората да взимат индивидуални решения, а не да им съобщава, че някой гол минал по улицата. Много важно! Значи в крайна сметка ние започнахме да се забавляваме до смърт. Ние медиите забавляваме хората до смърт и най-накрая в крайна сметка всички ставаме излишни. Така че, хайде да рискуваме и да видим какво ще стане. Ама никой не смее да рискува и аз не мога да си обясня защо. Да е задълбочен, да е умен, да е сложен и да си говори 3 часа примерно за либертарианството.
Водещ: Има ли икономическа логика в тази идея, професоре?
Чавдар Николов: Има разбира се икономическа логика, но я се опитайте в български вестник примерно да напишете нещо срещу плоския данък! Аз съм му един от големите противници на плоския данък. Абсолютно не намирам за сериозни икономисти всички тези, които биват интервюирани и пускани във вестника от сорта на /…/ от неолибералните институции. Средно статистически май се казва Георги Ганев. Значи Георги Ангелов, Георги Ганев, Георги не знам какъв си.
Водещ: Понеже не са тук, дайте да не говорим поименно.
Чавдар Николов:Аз съм им го казвал в лицето. Аз съм отказвал и в диспути с тях, защото не са на равнище, но това са хората, които се пускат да определят общественото мнение в България. Помните си ликуването за плоския данък. Ами я се опитайте сега да го върнете? Да върнем назад малко, да кажем, че прогресивният данък е измислен не случайно и, че трябва да говорим за някакъв по друг тип държава.
Водещ: Как трябва да изглежда?
Чавдар Николов:Ами не, то може да се пише.
Любомир Чолаков: Ако напишете статия срещу плоския данък със сигурност ще Ви я публикуват. Аз поне за два вестника знам, които със сигурност ще Ви я публикуват. Въпросът е, че…
Чавдар Николов:Един публикува. Няма да го казвам кой е.
Любомир Чолаков: Да, няма да правим реклама. Аз знам още два. Но мисълта ми е, че, вижте, някак си знаете ли колко е странно? Самите медии понякога чакат темите да им дойдат. Понеже има някои хора, които са по-кресливи, някои хора, които пишат по-бързо и някои хора, които обсъждат в редакциите, Вие знаете, постоянно, някак си в крайна сметка медията вдига ръце и го пуска, и нали казва „Ами хайде, той е написал статия, да я пуснем, защото така и така я е написал човекът тази статийка.” Същевременно пък хора, които са на обратното мнение, понякога, странно ми е било, са малко по-пасивни и да кажем малко по-бавни, малко по-скромни, ако искате или малко по-смутени. И в крайна сметка, когато медията застане в пасивната роля да приема информацията, която така и така идва при нея, а не в активната тя да търси различните гледни точки и да ги показва – от там се получават изкривяванията. Но те са, нали Ви казвам, пак изкривявания до някъде на медиите и от друга страна – известна скромност на другата гледна точка, която не изразява себе си достатъчно ясно.
Чавдар Николов: Мога да Ви кажа достатъчно ясно на моя, повече от 20 и кусур годишен опит писане на статии във вестници, че от всички основни вестници бях изгонен. Имах една моя статия за цензурата в България. Пусната е на сайта на „Съюза на българските журналисти”, така че не е толкова просто. Тук си имате действителна диктовка на олигархията в България. Няма какво да го крием. Имате си чужда диктовка, която идва от републиканските среди в САЩ, която става особено опасна напоследък. Която е деструктивна за България. Не говорим за политика, нали.
Водещ: За икономика говорим.
Чавдар Николов:Тези хора, които обсаждат и които всеки ден са готови с анализи – това са платени хора. Те получават заплати от вън. Аз съм си човек, който получава държавна заплата. Преподавам на студенти, ръководя факултет, нали?
Водещ: Има ли опасения от този натиск? Останете с нас. Ще продължим с коментара след малко. Професор Николов, Вашите думи за това, че ако напишете една статия, тя няма къде да излезе срещу плоския данък, ме върнаха назад във времето, когато пък точно в това студио един социолог и политолог коментира това, че пък той не може да се изкаже по отношение на политики. Господин Чолаков, мисля, че бяхте заедно с Евгений Дойнов, когато той… Това притеснително ли е за медиите? Би ли трябвало да ни притесняват подобни изказвания?
Любомир Чолаков: Евгений Дойнов да не може да се изкаже са политики, моля Ви се сега! Не знам някой да го е спрял да се изказва.
Чавдар Николов:Вижте сега, в моята област икономиката примерно какво се случи? Това съм го разказвал няколко пъти, ще го разкажа и при Вас. Това е опасно вече за държавата, защото имаше един момент, значи 2008 година есента, нещата за такива като мен бяха ясни. България влиза в криза. Станишев обаче не ни повика нас, нас ни повика президентът. И ние казахме „Влизаме в криза. Спадът ще бъде ориентировъчно 3%” Излязоха повече. Аз тогава казах, моите думи бяха „Всеки 15 дена мога да Ви дам нова прогноза. Не знам какво става. Срутването е такова, че приближава земетресение. Която сграда издържи – издържи!”
Водещ: Но пък…
Чавдар Николов:Станишев извика ето тези момченца. Чакайте сега, тези момченца, за които стана дума. Той ги извика и те му казаха, че криза няма да има. Държавата ни влезе 2009 година с прогноза за 4,7 растеж. Ето за това става дума и има истина в това. Симеон Дянков никак не го хареса, но Симеон Дянков действително, когато пое властта, някъде август ли беше? Кога беше? Държавата беше разглобена. С ей такава прогноза. Така стават нещата, когато не питаш хората, които трябва да ги питаш.
Водещ: Ето сега, аз Ви питам, у нас ще има ли гневни така, както има много гневни в Западна Европа, защото 10 човека или 30 човека събрани във facebook.com излезли на българска улица, определено не са равностойни на това, което се случва в Западна Европа?
Чавдар Николов: Сега трябва внимателно да се движа по ръба, за да Ви отговоря на този ден, в който ме питате. Аз това съм го написал, че в България не може да се размине без социални недоволства. Сега, друг е въпросът, че ние сме една провинциална държава. Всичкото ни е провинциално. Ние сме експериментална държава. Тук се експериментират всякакъв тип идеи, което е още по-опасно за едно социално недоволство. От една страна като провинциалисти не можем да се организираме. От друга страна тука ни го поднасят в най-грубия вид. И не мога да Ви кажа дали утре ще стане. Това и социолозите не могат да Ви го кажат. А аз не съм социолог. Но генерално нещата вървят в България тази специфична форма, революция на футболните агитки. Това не Ви ли развълнува, че Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив, аз без да съм пловдивчанин знам, че агитките се мразят така, както не се мразят ЦСКА и Левски…
Водещ: Потърси логиката в агитките. Няма нужда да си ги представям. Ние ги виждаме след всеки мач на Левски – ЦСКА, защото те накрая в поредния епизод на тази сапунка се обединяват и тръгват срещу полицията, така че не се налага да гледаме.
Чавдар Николов:Това е някаква специфична форма, социолози Ви го тълкуват, но това е социално недоволство. Това не са само някакви хулигани, които нямат къде да си изкарат енергията. А какво казаха хората от Катуница? Нали, „ами ако не бяха дошли тези момчета, още щяхме да си седим под Кирил Рашков”.
Любомир Чолаков:Агитките като освободители.
Чавдар Николов: Това е специфичната форма тук на Балканите. Сега, какво да направим?А имат ли право на общество? На революция? Хайде! Ние сме демократи. Аз все си задавам този въпрос и стигам до извода, че имат.
Водещ: Хубаво е едно общество да има памет. Ние в крайна сметка имаме един 14 януари, когато едни такива хора влязоха в протеста на едни други хора и в крайна сметка той се опошли. Та, хубаво е да имаме тази памет. Аз обаче искам да направя един цитат на Пейо Колев днес от facebook.com, да накарам Господин Чолаков да го коментира. „Ако вестниците можеха да кряскат, вестникопродавците отдавна да са глухи!” Много метафорично.
Любомир Чолаков:Малко ми е сложно. Ще ми се по-скоро да кажа няколко думи във връзка с досегашния ни разговор. Знаете ли какво си мисля? Не да прозвучи нескромно, но от 15 години общо взето се намирам във вътрешния кръг на медиите, във вътрешния кръг на медийното управление, включително съм юрист-консулт в съюза на издателите и общо взето смея да твърдя, че познати ми са разговорите на високото управленско ниво. Понеже някак си непрекъснато остават с впечатление, че има някаква конспирация, че има някакви сили, които нещо внушават на медиите, нещо им влияят, че има едно и центрове, които извършват едни определени послания и които трябва да се разпространят задължително, а други да се подтиснат. Нали за 15 години се сещате кой е този източник, все щях да съм научил кой ги прави тези послания. А няма такива. Вярвайте ми!
Водещ: Имате ли отговор на въпроса защо примерно за толкова години не можа да се напише един медиен закон?
Любомир Чолаков:Ще Ви кажа по този въпрос, да.
Водещ: Защото всеобщо е мнението, че има нужда от промяна на правилата, но…
Любомир Чолаков:В крайна сметка, струва ми се, че в медиите, както във всички останали сфери много влияят личните характери, много влияят личните пристрастия, личните егоизми и в крайна сметка това, което ми е интересно и кое не ми е интересно. Медиите като всички останали и като нас, нали, хората, се водят по мейнстрим. Значи, дайте да не се лъжем. Това, което модата и тълпата. Ами не е разбира се професионално, да. Абсолютно сте права. Логиката „това ми харесва, това не ми харесва” и „дай да ми харесва това, което харесва на мнозинството, защото като се харесваме на мнозинството ще са ни по-големи тиражите или ще ни е по-голям рейтингът”.
Това не се ли нарича „чалга”?
Любомир Чолаков:Ами, да. Може да се нарече и чалга, ако предпочитате този термин. Значи медиите забравиха или как да кажа? Изоставиха ролята си на водач в обществото. Сляха се с масата. От там вече стават излишни. Има много голяма доза мързел. Дайте да не се лъжем. Значи много по-лесно е да влезеш в голямата световна информационна агенция да видиш кои са водещите новини и да ги преповториш, макар че те изобщо не са най-важните за твоето общество или за средата, в която ти работиш. Сега, колкото до недоволството. Вижте, професорът да ме поправи, ако бъркам, но много ми е симпатична някак си най-ранната в тази нейна книга, изобщо философията не, а massage на /…/
Водещ: Коя от книгите?
Любомир Чолаков: В /…/ да. Не коментирам икономическите и възгледи. По-скоро тук социалните последствия. На мен ми се струва, че в България хората без да са чели /…/, защото подозирам, че много малко хора са я чели тази книга…
Водещ: Повече се говори за нея без да са я чели.
Любомир Чолаков:Всички спряха да работят, те по-скоро спряха да работят. Чувал съм я тази научна конспиративна версия, че елитите имали нужда от прости хора. За това дай да ги изпростяваме, включително и със средствата на медиите, защото простите хора по-лесно се управлявали. Струва ми се, че ако е имало елити, които са го измислили това нещо и наистина го вярват – то тези елити са ужасно прости елити. Защото ти не можеш да правиш пари от прости хора. И понеже ми се струва, че все повече умни хора в България започнаха да се отдръпват и спират да работят, то как да кажа, резултатите в социалното недоволство в България няма да са такива бурни, с митинги, както си го представяме с палене на коли, а те ще са много по-страшни. Просто умните хора, спирайки да работят, ще поставят елитите на колене.
Водещ: Професор Николов, всъщност това беше една мода, която разбира се изпревари модата на /…/ у нас. В крайна сметка тя още само се споменава, не се цитира дословно. Да, говори се за нея без да е прочетена, но защо според Вас Западна Европа се върна към Айн Ранд? Сега, излишно е да казвам кога са написани тези книги. Но факт е модата по нея.
Чавдар Николов: Трудно мога да коментирам Айн Ранд, защото не и харесвам икономическите мисли, но трябва да кажа нещо. В България е така. Ние сме някаква… Аз очаквах и това го написах, че 2008 година човечеството ще бъде достатъчно мъдро да каже, че неолиберализмът умря. Дайте да видим какво правим с обществото. Човечеството не можа да го каже. На Обама, на когото много му се радваха хората като мен, че дойде на власт, защото българите като питаха тук българската интелигенция – 70-80% бяха за Маккейн. 20% такива като мен бяха за Обама. Обама независимо, че се мъчи да биде социален американски президент, той какво успя да измисли за кризата? Наля пари в икономиката. Нищо повече. На печата… Да, ама от криза се излиза малко по-сложно. Погледнете Рузвелт какво е правил. Рузвелт първо е направил научно технологичен пробив, огромен. „Силикон вели”, атомната бомба, кошмарният аспект го игнорираме. Остава другото. Всичкия този огромен мултипликационен ефект. Ами точно 1999 година след като беше отменен един закон по времето на Рузвелт, който повелява банката да действа само в един щат и другото – разделението между спестовното и инвестиционното банкиране. Т.е. отговорността. Банките следят клиента, банките се следят една друга. Точно като беше отменен не минаха и десетина години и гърмежът дойде. Разбирате ли? Трябва да се връща човекът към добре забравеното старо.
Водещ: Нека да Ви попитам. Обаче аз ще продължа с упорството си за Айн Ранд, не Ви ли харесва нейното подчертано негативно отношение към едни хора, които не участват пряко в производството, но разпределят порциите, да го кажа?
Чавдар Николов: То това е проблемът.
Водещ: Защото това е причината постепенно всички да се откажат да работят.
Чавдар Николов: Това е проблемът, включително и една от причините да възникнат тези сърдити млади хора или както искате – новите сърдити млади хора, че пазарът сам по себе си не може да роди справедливостта. Трябва да имате някаква институция. Тя е толкова сложно да се измисли. Значи, държавата като въплъщение на … на общата воля, грижи се за общите интереси. Ами добре забравеното старо, което сме го игнорирали и се правим, че го няма и че откриваме Америка постоянно. Съжалявам. Човек като е попрочел малко и в Монтескьо и в Русо ще намери неща, които до ден днешен, как да кажа – до преди десетина години важаха, а сега се прави, че ги открива наново.
Водещ: Колко е важно да се чете? Колко е важно и да се пише, разбира се? За отговорността на медиите нека да кажем няколко думи. Има ли отговорност българските медии според Вас, Господин Чолаков? Сигналите до Етичната комисия определено са малко…
Любомир Чолаков:Разбира се. Не можем да кажем, че медиите не са отговорни, че медиите – държа да го повторя това нещо. Не смятам, не съм виждал, нямам усещането и нямам убеждението, че някой манипулира медиите отгоре или някой внушава нещо и зорлем ги кара да бъдат зли. Просто има медии, които по-добре изпълняват обществените си функции и други, които са малко по-мързеливи, по не ги изпълняват обществените си функции, но в крайна сметка то си е пък техен проблем. Защото пазарът на медиите в крайна сметка ги отсява. Ако искаше да останеш, просто трябва да си добър, трябва да даваш на хората това, от което имат нужда, както и изобщо в икономиката, струва ми се. Ти какво произвеждаш от това, от което аз имам нужда? И ако произвеждаш нещо, от което аз нямам нужда – просто няма да те купувам. Живи и здрави, и си отиваш. Така че специално в медиите тя отговорността има и едно икономическо измерение, което се вижда много добре в края на месеца. Така че не го намирам от тази страна да има проблем, че медиите са безотговорни. Въпросът е дали биха могли да станат малко по-отговорни, отколкото са в момента. Отговорни включително към себе си и към собствената си журналистика.
Водещ: Какъв би била икономическата полза, проф. Николов, ако медиите станат малко по-отговорни?
Чавдар Николов:Ами , аз искам да се върна – хайде да не говорим за Айн Ранд, за Русо и не знам си кого, да се върнем на вестника на Ботев. Как се казваше? „Дума на българските емигранти”. Отдолу като прочетете подзаглавието отдолу знаете ли какво пише? „Вестник политически и книжевни” Те са политически в България, не са книжевни. Не са книжовни тези вестници в България. Там липсва задълбочената мисъл. Народът не е толкова тъп.
Водещ: И тук веднага ще Ви репликират хората, които следят рейтингите и ще кажат „Не могат да бъдат книжевни, защото тогава ще станат безполезни!”
Чавдар Николов:Е, сега дали се продава културата? Ами…След като повдигнеш нивото, започва да се продава културата и то как! Нивото е ниско. Има мързеливи и неграмотни журналисти. Това трябва да си го кажем.
Любомир Чолаков: Като във всички сфери.
Чавдар Николов: Има и много умни. Лошото е, че много умните в годините успяха да разочароват една част от тях. Другите просто ги махнаха. Мога да Ви кажа десетина човека, които страшно много могат.
Любомир Чолаков: Не знам, обаче вижте! Факт е и трябва да го признаем, че ние все пак сме свободна държава и няма такава хипотеза, в която, ако някой иска да си каже мнението, да не може да намери медия или средство, с което да си каже мнението. Значи, слава Богу, това не се е случвало и няма и да се случи. Пак казвам – въпросът е това, което може би ни липсва на нас като граждани – имаме известен дефицит, че я няма онази медия, за която ние да кажем „Ето, това е интелигентната медия! Това е умната медия, това е моята медия, с която аз искам да се идентифицирам” Някак си рейтинговите агенции, както Вие казахте, създадоха една такава трескавост, че едва ли не всички трябва да бързаме, да припкаме по една и съща статистика и да се измерваме с хората като започва да се нивелира съдържанието. Започва да се нивелира качеството към по-малкия общ знаменател, към по-ниското.
Водещ: Но все по-често колегите обсъждаме това помежду си. Въпросът е дошло ли е времето, в което някак си няма да бъдат всевластни тези рейтингови правила?
Любомир Чолаков: Това не знам. Тук професорът да каже.
Чавдар Николов: Мога ли да кажа думата пиклъо политическа ли е? Не. Може ли за 80 милиона оборот, /…/ с едно решение да смъкне рейтинга на щатите, да размести трилиони. Има нещо сгрешено в тази система. Извинявайте какво е един такъв – с него да се занимава президента на САЩ?
Водещ: Това преписано ли е от една такава игра срещу британския паунд преди това? Предишни години.
Чавдар Николов:Според мен, това, което се случи лятото – ние дадохме пресконференция, ние бяхме поканили от БТА, тя е държавна и мога да и кажа името, от БТА. Точно тогава имаше една седмица изключително съмнителна седмица, в която смъкнаха рейтингът на Щатите, беше ясно, че ще паднат борсовите индекси. Те бяха много интересни да се следят. Аз тогава яхнах влакчето и седях една седмица. Това влакче – то е влакче на ужасите. Много е интересно. Паднаха и се вдигнаха. Знаете ли какви пари бяха направени от това? След това разбира се империята отвърна на удара, както го предрекох. Нали видяхте, че пенсионираха…
Водещ: Обаче не ми отговорихте дали беше преписано от схемата на Джордж Сарос?
Чавдар Николов:Според мен там беше платено, да. Там беше платено. Това на „Standart & Poors” вече го замазаха. Пенсионираха директорът, започнаха да разследват. FBI ги разследва за рейтинга на облигациите. Това не са случайни неща. Но цялата власт, която е дадена на трима такива…
Водещ: Случват ли се такива неща у нас?
Чавдар Николов: Разбира се. В България всичко се случва в много провинциално ненаказана форма.
Водещ: Въпросът е, че това за “Standart” – правим ги на БНР?
Любомир Чолаков: Не, защо да ме изненадва? Аз просто се учудвам защо толкова късно дойде. Значи в крайна сметка то винаги е било ясно, че и между другото в напредничевите демокрации няма такива правила за предизборна кампания. Всяка медия си определя собственото поведение спрямо политическия дебат от гл.т на нейните читатели, от гл.т. на нейните слушатели. Балансът е неин вътрешен проблем. Ако тя наруши балансът, тя ще бъде наказана от аудиторията си, а не от политиците. Ние понеже, бях го казал тук тези дни – ние понеже си нямаме доверие, че сме добросъвестни, за това си измисляме някакви законови регламенти, с които да си слагаме сами /…/ или някакви норми, за да не нарушим баланса. Що си ги слагаме не мога да разбера?
Водещ: Колкото по-малко политическа и мениджърска намеса в редакционните политики, толкова по-добре за медиите. Това ли е една от верните пътеки за медиите?
Любомир Чолаков: Така казано най-общо да. Но значи, вижте, пак да се върнем на това, медия и това изобщо да застанеш пред хората и да говориш така, както ние правим в момента, това е индивидуална отговорност. Аз отговарям за това, което казвам.
Водещ: Така е, да. И така трябва да бъде.
Любомир Чолаков:Не съм дошъл тук, за да развличаме някого или да говорим за неща, които искат да се чуят. Вие сте ме поканили, за да си кажа мнението, аз си казвам мнението такова, каквото е и нося отговорност за него. Ако всеки постъпва по този начин, по цялата верига медийна и управленска, мисля, че няма да има никакъв проблем.
Водещ:Това ли е пътят, професор Николов?
Чавдар Николов: За мен пътят минава през обществените маси медии за повдигане на нивото, за което се говори.
Любомир Чолаков:Това определено е така.
Водещ:За това сте поканен.
Чавдар Николов: Да, благодаря.
Водещ:И аз Ви благодаря, че дойдохте разбира се.
Чавдар Николов: Разбира се. Сега тук трябва да направя една голяма разлика между БНР и БНТ.
Водещ:Не го правете!
Чавдар Николов: Аз ще Ви се карам на моя отговорност, а пък Вие дали ще ми се карате, е друг въпрос. БНТ, аз това съм го написал няколко пъти, подбира хората, които кани и ги подбира все с едно мнение в областта на икономиката, за която аз отговарям.
Водещ:В „Клубът на журналистите” ние подбираме хора с различни мнения, за да можем на базата на обединението на техните противоположни позиции да намерим верния път. А Вие мислете. Днес е ден за размисъл. И го измислете така, че да опровергаете тезата, че в България изборите винаги са след изборите. Хубав съботен следобед. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 1.10.2011

Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести? Ограничава ли ги някой? Научихме ли се да се опазваме от политическите злоупотреби с информациите и коментарите си? Играха ли честно самите медии в конкурентна среда? Наистина ли част от протестиращите се разсърдиха на журналистите или това беше нечий PR? Успяхме ли да отговорим на въпроса какво и защо се случи в Катуница и до колко емоцията от съпреживяването на мястото на събитието е риск, който може да ни подведе да пристъпим отвъд територията на обективността? В изданието днес ще чуете коментарите на професор Здравко Райков и Асен Григоров, които вече са в студиото и на професор Милко Петров по телефона. Наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове от интернет? Отговорът ще чакаме от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Разговорът в „Клуба на журналистите” започна още на фона на Фреди Меркюри. Добър ден казвам на гостите си и първото, което искам да попитам професор Здравко Райков, който преподава и убеждаваща комуникация в това число в „Софийкият университет” хора ли са журналистите, защото си зададохме този въпрос? Здравейте!
Здравко Райков: Специални хора. Журналистите наистина са много специални хора, защото имат невероятна власт върху мислите и емоциите на милиони хора. Така че тази власт наистина ги прави по-особени от обикновените хора. Нормални хора са си, като всички нас. Също изпитват напрежение, гняв, радват се на доброто време. Нормални хора са, но наистина ролята им е много важна и много особена.
Водещ:Така ли е? Добър ден и на Асен Григоров.
Асен Григоров:Здравейте!
Водещ:Така ли е и до колко журналистите бяха цитирани в живота на хората? Всъщност случаят Катуница, като че ли се превърна в една обща тема на разговор. Вън и извън медиите. До колко се препокриваше говоренето извън медиите с това, което се говореше в медиите?
Асен Григоров: В такава ситуация наистина журналистите са важни, защото имаме, нали това не е нещо, което се случва в центъра на София. Дори и да се случи в центъра на София пак много ограничен хора могат да имат пряк достъп, пряка информация до това. Но това е сложно събитие, кризисно събитие, което се случва наистина далеч от погледите на основните медии и цялата интерпретация на събитието минава през журналистите. В този смисъл е хипер важно как говорим, какво говорим, кого как наричаме, с какви имена, защото предполагам, че ще влезем след малко в разговора по същество. Там ще има какво да кажа, но отговорността е огромна. Сега, каквото и да си говорим за социалните мрежи twitter.com и facebook.com, те вървят все още, аз съм 24 часа на ден там през телефона, през компютъра и т.н. Мрежите вървят след журналистиката и през журналистиката. На свой ред хората през социалните мрежи пък интерпретират това, което журналистите правят, така че цялата информация за събитието с цялата отговорност пада върху журналистите в такъв случай.
Водещ: Имаме ли вече комплекс 14 януари, защото това, което се случи след пътно транспортния инцидент, както го наричат, много приличаше на това, което се случи на 14 януари пред Парламента?
Асен Григоров: Аз мисля, че, сега, ако трябва във времето съвсем просто да опиша ситуацията на 14 януари, там се събраха хора да гласуват срещу, да протестират срещу определи поправки в закона за Електронните съобщения. Някой, най-вероятно полицията, внедри група ектремистка, идиоти, лумпели някакви, които чупеха, биха, вдигаха заграждения. Полицията не се намеси известно време, след което нали напрежението ескалира и полицията го използва за повод да разгони и бие народа. Това беше 14 януари, с каквито и иначе по-благоприлични думи да го обличам. Дали сегашният случай е подобен – не съм 100% сигурен. Аз смятам, че първоначалният инцидент, нали битото момче, прегазеното момче от бус по-скоро беше резултат от някакви вътрешно двукланови или там каквито са били напрежение. След което разбира се много хора, много организации – политически и не политически, параполитически, ако искате за това после ще говорим, се опитаха да се възползват от ситуацията. Така най-опростено…
Здравко Райков:И всъщност случаят е по-сложен и изразява комплекс от други емоции и чувства, натрупани в продължение на последните 2-3 години.
Водещ:Чувства или факти?
Здравко Райков:Ами и факти да. Хората живеят в един реален свят и колкото и да се говори, че този свят не е такъв, какъвто изглежда, те го виждат, защото едно е официалната пропаганда, която тотално бълва от всевъзможни родни медии. В момента се осъществява невероятен натиск върху медиите, особено пък по време на избори. Хората са измислили и лоста за този натиск – чували с пари. Но в момента е изведен на преден план от подсъзнанието на нашата нация, нашето население, фактически стереотип. Когато са активирани стереотипите, тогава разумът минава на заден план и подобно на футболните фенове, които реагират срещу противниковия отбор сигнално, пещерно, те са лоши. Така и тук – другият етнос е лош. Още повече, че се ескалира и това вече се усеща последните дни и от политически заинтересовани среди да се изгради образа на врага, който е виновен за всички ваши вреди. Но за мен лично, аз съм социолог по образование и убеждение, в основата е накърнената социална справедливост. Това е, което в момента намира изход, израз, изказ в етническия проблем.
Асен Григоров:Само да добавя. Значи проблемът изобщо не е етнически според мен. Той получи някаква етническа обвивка в последствие вече, когато се включиха заинтересованите страни. Иначе това, което взриви хората от Катуница, е липсата на правосъдие, липсата на ред, липсата на каквото и да било внимание от държавата, защото това, че този така наречен цар Киро е циганин, няма никакво значение. Те не се изправиха срещу него, защото е циганин, а защото си позволи да извади мутри, за да смачкат едно момче, което можеше да…
Здравко Райков:Той е демонстрирал подобна наглост не за първи път. Това е една пружина, която буквално се натяга и трябва някаква искра, за да избухне и за да освободи напрежението, което е натрупано толкова много време.
Водещ: Обаче седмица след страстите вече се очертаха обществените оценки. Футболните фенове получиха една лоша оценка. Те разбира се веднага реагираха и ще работят за подобряване на имиджа си. Но къде са журналистите? Дали и те не получиха обществена присъда като феновете?
Здравко Райков: Асен каза нещо много важно преди малко, че трябва много да се внимава в изказа, в интерпретацията на това, което се случва и аз мисля, че по-голямата част от журналистите проявиха чувство за граждански дълг, защото най-важното е да се запази все пак устойчивостта. Да се изправим пред ситуацията в Косово никак не е трудно при положение, че има толкова много етноси и на нашата територия. И има толкова много високо социално недоволство. След като то не може да бъде канализирано, да бъде разрешено с едни такива форми, както става в нормалните държави, в богатите държави, в уредените държави, тогава улицата излиза на преден план и страстите трябва да бъдат охлаждани. Иначе може да разрасне наистина голям пожар. И за мен лично журналистите помогнаха в не малка степен тези страсти да бъдат уталожени.
Водещ:А зад кадър, като че ли останаха – на мен много ми хареса това определение, пара политически образувания.
Асен Григоров:Ами пак казвам. Ако аз имам някаква, да кажем някакво възражение от начина, по който всички колеги отразяваха събитията, то е в няколко наименования. Първо не виждам този човек защо трябва да се нарича цар, при това цар може да се нарича в ироничен, някакъв смисъл, но всички медии отразяваха събитието, казвайки „цар Киро”, защото ние нито сме монархия, нито той е човек. Те фактически го легитимират по някакъв начин. Та царица Костадинка, та принцове. Някаква невероятно с извинение простотия. Но когато това минава официализирано през медиите, то променя възприятието и дава всъщност интерпретация. Ако ти кажеш на този човек „цар” го интерпретираш като личност. Второто нещо е с въпросните футболни агитки. Значи тук имам много възражения. Всеки човек обича някакви неща. Ако аз отида на мач, съм футболен фен. Като свърши мача и отида на концерт съм музикален фен. Ама защо не се каже, че примерно музикални фенове отидат да протестират, а футболни агитки. Смисъл футболна агитка е тогава, когато отиват на мач. Иначе са някаква група граждани, които протестират. Не можем просто да ги наречем футболен фен.
Здравко Райков: В случая интересът към футбола ги е сплотил. И те са използвали точно този интерес, точно тази опорна точка, за да…
Асен Григоров:То механизма ми е ясен. Въпросът е, че ние не можем да ги наричаме футболна агитка, защото днес има два протеста, доколкото знам обявени. Ако им погледнете исканията, исканията са чисто политически. Няма никакво място за друго тълкуване. Те твърдят, че не са срещу сегашното правителство, а срещу всички, но това си е чиста политика и чисти политически искания. В този смисъл и играта с футболните агитки. Има и друга страна – на мен ми е ясно, че това са организирани групи, които се манипулират лесно, защото някак си милионерите и интелектуалците в тази страна не са футболни фенове. Футболни фенове са хора от по-декласирани социални групи. Ама те са по-декласирани и по тяхна причина. Смисъл не са учили, не са си намерили работа и т.н. В този смисъл са по-лесно управляеми и по-лесно маниполируеми, така че и тази страна я има, но като журналисти някак си трябваше да дадем този нюанс на нещата ми се струва.
Здравко Райков:Може би много бързо се развиха нещата. И явно наистина част от колегите може би се нуждаят от някаква допълнителна подготовка за реагиране в такива кризисни ситуации. Но за мен в основата пак са социални проблеми, защото вижте кои са основните протестиращи. Те са тийнейджъри и хора под 20 годишна възраст общо взето. Това е поколението, което след тези 2 години най-вероятно ще остане безработно поне до края на десетилетието. Натам вървят нещата. Нещо б се случи между другото и в страни като Великобритания и като Франция, дори в Германия. Ние имаме едно изгубено поколение. Това е поколението между 15 и 20 години заради глобалната криза и заради маса други неща – бюрокрация, корупция и всякакви такива индикатори, които всеки ден ги чуваме, слушаме, забелязваме, виждаме. И това поколение фактически се оказа поколение без ценности. То няма на какво да се опре и много лесно може да бъде тласнато в една или друга посока. И аз мисля, че журналистите, макар че това е много трудно, защото в наше време журналистиката се движи в някаква сфера, в някакъв мит, че е независима. Няма такова нещо. Много е даже зависима. Журналистиката избягва този ключов момент. Коя е основната причина и как трябва да се променят нещата, за да могат да бъдат интегрирани тези загубени поколения, наши поколения в следващите години?
Водещ:Зависи ли от емоцията журналистиката и говори ли българският журналист на тези изгубени поколения? Останете с нас – продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” сега приобщаваме към разговора и професор Милко Петров по телефона. Добър ден!
Милко Петров: Добър ден!
Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести и обучава ли ги някой? Има ли нужда да бъдат обучавани? Това е темата, която коментираме. Вашият коментар? Разбира се отправната точка е случая Катуница.
Милко Петров: Журналистите трябва да бъдат подготвени за всякаква ситуация, включително и за т.нар.кризисен PR. Интересното е, че наистина има дисциплина в кризисен PR, но нямаме журналистика в кризисни ситуации. Само се отразяват отделни случаи как журналистите са се държали, как са се опитали да отразяват гледните точки. Онова, което е обществената, негативна реакция срещу журналистите, е именно преднамерената журналистика и предварително взетата журналистическа позиция. Това е нещото, което дразни публиката. Това е нещото, което дразни хората, защото предварително взетата позиция преди показване, проучване, осветляване на различните гледни точки всъщност води и до поргешни изводи.
Водещ: Самото представяне обаче на различни гледни точки дали не е една травматична тема?
Милко Петров: Трябва да видим всички гледни точки и всички думи, които са казани и може би понякога предметите, които са показани. Ако ние ги крием, ще се получи изкривена представа. Разбира се, задача на журналистите е след това да организира едно адекватно коментиране, обясняване на протестите и съответно отговорите на отговорните институции. На тези, които би трябвало да бъдат отговорни.
Водещ: Вашата оценка за тона на журналистите по случая Катуница каква е?
Милко Петров:Журналистите са най-различни. Едни са доста пристрастни. Някои даже партизански настроени в отделни медии. Другите се опитват да бъдат обективни, но има и няколко позиции, които под привидната обективност всъщност се опитват да внушават оценка за събития, да лепят етикети. Нещо, което според мен, не винаги е допустимо. И това предизвиква и гневната реакция на част от публиката, защото предварителното настройване и предварителната оценка всъщност кара човек да се съгласява с тях. Тогава журналистиката вече не е 4та власт, а 4ти клон на управлението, както говорят някои американски изследователи, иронизирайки непреклонните американски медии.
Водещ:Между другото понеже Вие можете да посочите страшно много примери, зад океански, за журналистически реакции, посочете някой, който би могъл да бъде от полза за отразяване на подобни събития, защото знаем – зад океана нещата не винаги са били и не винаги са, и днес, гладки.
Милко Петров: Журналистите заплащат своята обективност понякога с отиване в затвора. Това е /…/ да кажем от „New York times”, да кажем /…/ блогърът. Както чернокожият репортер /…/, известният случай /…/ Става дума за следното – дали журналистите само ще бъдат око на обществото, ще отразяват събитията и ще ги оценяват след това и няма да разузнават в полза на правителството или на едно и друго, и ще отказват да посочват източниците си. Или от друга страна те ще бъдат всъщност част именно от този 4ти клон. Т.е. ще се опитват да дават някаква обществена рецепта преди да са запознали обществото с повечето гледни точки. Това е много важен въпрос – дали журналистиката трябва да гаси пожари или да разпалва пожари. Ние предпочитаме като че ли да гасим пожарите, но всъщност така не ги ли разпалваме за в бъдеще?
Водещ: Всъщност журналистите не е ли добре да са си журналисти, а да не се правят на пожарникари?
Милко Петров: Ами понякога някои журналисти се правят. Разбира се, че трябва да бъдат журналисти и наистина трябва да бъдат евентуално точно око, посредник, медия, внедрение, наблюдател на обществото вътре в събитията. Но нашите журналисти, въобще това е една европейска традиция и се опитват да имат мисия. Когато се откажат от мисията, те понякога изпълняват и определени препоръки. И това е традиция в нашата журналистика и ние я познаваме тази традиция. Има рецидиви и днес.
Водещ:Има рецидиви и днес. Протестиращите се разсърдиха на журналистите като цяло или по-скоро това е PR, който е удачен и води точно натам, накъдето Ви говорите, че журналистите не бива да се поддават и да стават 4ти клон, а да си останат 4та власт?
Милко Петров:Има такива случаи и всъщност PR е точно това – опитът да бъде масажиран в една или друга посока общественият мускул, обществената реакция да бъде пренасочена. Но ние имаме доста примери на преднамереност, на демонстрация. Ето, мога да дам пример с една репортерка в национална телевизия не от случая Катуница, а малко преди това. Беше около случая с убитото момиче в „Борисовата градина”. Не знам дали си спомняте. Имаше и едно шествие на младежи. Т.е. преди Катуница имаше и други подобни прояви на несъгласие, на протест, на шествие със свещи и същата тази репортерка направи един от другата част на парка и изведнъж ни показа млади майки и ни каза „Ето, вижте, тук няма никакви хора”. А те са няколко 200-300 метра по-нагоре, но ето – къде е камерата на журналиста? При събитието или при преднамерената постановка на събитието? И тогава как може хората да вярват на подобна репортерка и на подобна информационна емисия? За това е обществената реакция. Т.е. журналистът трябва да търси събитието, да го установи, да го покаже, а не всъщност събитието да дойде на крака при журналиста и при определена постановка да се извърши някаква драматургия на новината.
Водещ:Нека и Вас да попитам – редно ли е вече да твърдим, че имаме комплекс 14 януари и по отношението на отразяване на подобни събития?
Милко Петров: Всъщност комплексът, Вие го наричате „14 януари”, а в смисъл, че ние правим събитието, ние се показваме и в този смисъл събитието придобива публичност, а ние съответно себестойността на герои. Разбира се, че го има и това е естествено. Много хора искат да влязат в общественото полезрение, но има и политическа драматургия във всичко това.
Водещ:Научихме ли за седмица горещи страсти около Катуница? Нещо за политическата драматургия или това ще оставим за разследващата журналистика?
Милко Петров: Нека да оставим на разследващата журналистика наистина, нека да не се правим на разследващи журналисти. Онова, което характеризира разследващата журналистика в България и което не е много добро, е да се подкрепя вече избраната теза с една произволна анкета от няколко човека от улицата, обикновено, които тласкат или са незаинтересовани и е преобладаваща вече избраната теза. Това не е разследваща журналистика. Това просто е групировка, както нашата преса не е точно разследваща жълта преса, а е всъщност литературна журналистика с фактологичен укор. Това не е жълта, разследваща, драматична журналистика. Това е моето мнение отдавна, аз отдавна го споделям. Но ние я наричаме жълта, защото просто трябва да я наподобим с определени световни образци. И смятаме, че сме /…/ Това е всъщност подменена журналистика, която има външните признаци, но не е това, което е в действителност. Това, което се прави по света. Понякога и при нашата разследваща журналистика се проявява същият синдром – да наподобява, да имитира, по един или друг начин да тласка хората към обществени настроения, които преди това са предначертани и са очаквани. Т.е. обществото е онова стадо, което след поредния изстрел – една хубава метафора от един български филм „Спомен за близначката”, трябва да бъде придвижено донякъде, след това отново спокойно спира и почва да пасе до следващия изстрел и до следващото спускане по склона. Великолепна, хубава метафора – не си спомням кой беше режисъорът.
Водещ:Чия работа е убеждаващата комуникация, убеждаващия PR в ситуация на такива обществени протести – на полицията или на журналистите?
Милко Петров: Това е работа на полицията и на съответните органи, които са на местната и на държавната власт. А журналистите могат да препредават тези внушения, но не бива да се нагърбват с тази роля. Не е тяхна работа. Иначе излиза, че журналистиката е на държавна служба, дори да е под привидността на някакъв корпоративен…Не е работа на журналистиката да прави PR на властта.
Водещ: Помогна ли журналистиката при случая Катуница на гражданското общество?
Милко Петров: Да. Според мен от части помогна. Показа най-малкото степента, градуса на общественото недоволство. Но дали в пълна степен ще помогне за намиране на рецептата и на онова, което всички ние очакваме – подготовката на пакет от мерки – законодателни и социални, които да решат проблемите и да даде глас на безгласните най-после, а не дневният ред на властта да ни го посочват като дневен ред на обществото. В този смисъл помогна от части, но не напълно.
Водещ:Искате да кажете, че има известна злоупотреба с протоколните новини, така ли?
Милко Петров:Това с оглед на събитията ли?
Водещ:Ами, не. По принцип съдя от отговора Ви.
Милко Петров:Смисъл такава злоупотреба с дневния ред и с новините разбира се, че има. За това просто – далеч преди тези събития. Опитът да се замени едно събитие с друго, да се преакцентира. Всички ние дълги години имахме нужда от добрата новина. Естествено даже имаше такава тенденция да търсим добрата новина, защото само негативизмът създава едно разрушително чувство на омерзение у човека, че живее, че той е от никъде за никъде и живее в една никаква страна. Но пък добрата новина не може да бъде само, така да се каже, свързана с /…/ на няколко по-твърди мъже и жени в държавата. Очевидно трябва да бъде търсена и това е работа на журналистите. И разбира се на техните редактори.
Водещ:И по възможност да бъде истинска тази новина, за да може да бъде новина.
Милко Петров: Да не бъде откривана на телефонна будка, все пак.
Водещ: Благодаря Ви за това участие, професор Милко Петров. А ние продължаваме в студиото с Асен Григоров и с професор Здравко Райков. Асене, понеже започна вече твоята телевизионна изява в един малко по-смел формат. Сега е моментът да те питам днес защо пак за случая Катуница се говореше? Има покриване ли по отношение на обществения интерес към тази тема?
Асен Григоров: Ами случаят Катуница е много, наистина много пикова и кризисна ситуация, която извади няколко неща на показ. Сега не знам, дори и аз не мога да изчета всички коментари и медии, може някой да го е писал, обаче едно от нещата, които се виждат, четейки, че тези протести от довечера ще искат и за което ще се борят, някак си една голяма група хора заявява ясно, че не са представени политически. И изобщо начинът, по който той тръгна през една етническа фаза, сега минава през някаква друга. Тези събития показват, че партиите в България отдавна не представляват никого освен себе си, някакви там … Тук няма леви, десни, буквално всички са в кюпа. Преди няколко години нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че аз ще кажа…
Водещ:Такова нещо.
Асен Григоров:Такова нещо, че партиите не представляват никого и всички са в кюпа, обаче това, което се случва в момента е изключително видим знак. И тя в последните няколко години избиваше по различен начин, но за първи път избива в протести. И ако някой трябва сериозно да се замисли – това са така наречените политици.
Здравко Райков: По всяка вероятност това е началото.
Асен Григоров:Да, ама наистина всички политици трябва да се замислят, защото положението е много гранично. Може да се отиде на варианти, които никой от нас не би си пожелал и не би желал да се случват.
Водещ:Коментирахме в предишния брой на „Клубът на журналистите” начините на закупуване на гласове. За съжаление този случай би могъл да бъде причислен като пример и то в посока показваме например, но не даваме за пример. Обаче аз се замислих върху това дали пък купуването на гласове не се сдоби с един по-различен начин? Не купуване на цели изборни секции, не купуване на гласове там по едни списъци с еднолични данни, а купуване на влияния чрез поощрение на определени граждански протести?
Асен Григоров: Това не работи вече. Смисъл тази криза на доверието всъщност обезсмисля и купуването на гласове, защото Вие ще дадете 20 лева, аз ще отида и ще дам 30, друг ще даде 40. Накрая не е ясно тези хора за кого ще гласуват всъщност дали ще гласуват. Каквото и да е, става по-трудно да ходят вече под строй и там да мерят с клечки.
Здравко Райков:Но аз мисля, че тук вече недоверието не е само към политиците. То е и към 4те власти. Това се забелязва и това се вижда.
Асен Григоров: О, да. Няма никакво съмнение просто. Но аз иначе съм съгласен много направо с всичко, което каза професор Петров преди малко по телефона. Нямам даже какво особено да добавя или да коментирам, но недоволството, което се насочи към медиите всъщност е частично отдушник на другото недоволство, което трябва да се насочи към политиците.
Водещ: Въпросът е дали някой го насочва ловко или не.
Асен Григоров: Ами това е въпрос, дето се вика, за 1 милион долара.
Здравко Райков: Въпрос на талант – някои го могат, други не го могат.
Асен Григоров:Въпрос на талант, но смятам, че хората се разгневиха на медиите, нали всичко това, което каза професорът, го има – интерпретативната журналистика, предпоставянето на някаква теза и опитите да си я докажеш. Всичко това го има обаче журналистите сме видимата част. Всъщност говорим много повече и някак си много повече сме експонирани преди медиите и това недоволство, което идва към нас…
Здравко Райков: Тук има и друг момент, който обикновените хора го усещат. Това е обвързаността на медиите с властта. Те имат чувството, че медиите са ги предали и че медиите все повече се превръщат в един церемониален майстор, който през цялото време им внушава „Еди колко си лентички са прерязани. Еди колко си срещи са направени. Х това каза. У това каза.” Но те не присъстват в този дневен ред на медиите. Те присъстват само, когато стане пожарът. Иначе ги няма. Вместо тях има някакви други образи в публичното пространство, с които те не могат да се идентифицират. Те не са като тях. Те живеят в някакъв нереален свят. Обикновеният човек живее в друг свят. Това недоверие, което блика отвсякъде, вече се пренасочва към медиите, защото за тях медиите са всъщност говорителят на властта. Те не са техният говорител.
Водещ: Как ще коменирате едно такова изказване, че английските бобита трябва да се поучат от българските полицаи по отношение на масовите безредици, а българският съд трябва да се поучи от английският съд и това всъщност не е ли една нова редакция на една стара фраза „Ние ги хващаме, а пък те ги пускат!”?
Здравко Райков: Между другото във Великобритания след онези, в началото на годината, в началото на март – големите демонстрации, пак тийнейджърите бяха на улицата. Тогава в самото британско общество се чуха възгласи, че британските полицаи трябва да взаимстват опит от френската полиция. И бяха изпратени, даже бяха изпратени хора на специализация във френските части. Аз мисля, че нашата полиция също трябва да се научи малко от опита на френската полиция. И от опита разбира се на британската полиция. Но тук става дума за съвсем друг манталитет. Ние живеем в друга географска ширина.
Асен Григоров: Това звучи като виц.
Водещ: Е, така де, звучи като виц, ама истински цитат си е.
Асен Григоров: Това са публични общества, граждански общества, системи, които работят 200 години. И когато нещо не е перфектно, то наистина се просветява до последния детайл.
Здравко Райков: Там има правосъдие. Ако някой прекрачи границата и това правосъдие се отнася от императора до обикновения човек. Тук правосъдието заработва в една определена ниша.
Водещ:Всъщност липсата на правосъдието беше кризата, която…
Здравко Райков:Липсата на много неща, но върховенството на закона разбира се, може би водещо в основата, стигна се до там, че американският посланик публично заяви, че в България правосъдието е за богатите, то защитава богатите. В интервю по националната телевизия. Беше коментирано доста в медиите. Но и правосъдието също е рожба на времето, на духа, на прехода, на всички тези неща, които се случиха не много качествено през тези 20 години и които ескалираха през последните 2 години. Разбира се.
Водещ: В крайна сметка дали няма прекалени изисквания и прекалени надежди, необосновани, които хората възлагат на журналистите и после се сърдят, че нещата не се получават, Асене?
Асен Григоров: Това е, което преди малко обсъждахме. Хората възлагат надежди, журналистите по една или друга причина не винаги се оказват…
Водещ: Рефлексията „спират ми водата и аз не се обаждам на ВИК, за да питам, а се обаждам в някоя медия” дали не придоби един нов смисъл?
Асен Григоров: Ами обикновено предполагам се обаждат по 18 пъти на ВИК и после вече са принудени да се обаждат на медиите.
Здравко Райков: Да не забравяме, ч между 4 и 6 часа от денонощието на хората е пред медиите. За тях медиите са всичко – те са основният източник на информация, като включим разбира се и социалните мрежи, които са част от медиите.
Асен Григоров:Естествено, но то това е и начин на живот.
Здравко Райков: Така че, колкото и да негодуваме, ние не можем да минем без тях, но трябва да сме много критични към тях. Аз си спомням тук един израз на любимия ми Марк Твен, който беше казал преди повече от 100 години, че „Белята на човечеството е в това, че има твърде много глупаци, които вярват на вестниците.” Много неща не са се променили в рамките на този 1 век. Трябва да сме критични. Все пак има и друг момент, че журналистите, колкото и да не звучи красиво, те са наемни работници. Те работят в някаква медия, която, хайде да изключим обществените медии като Националната телевизия, Националното радио, които са обществени и имат други механизми, но в частните медии те защитават определени интереси. Там има корпоративен дух, корпоративна мисия, корпоративна политика. Не може да избягаш – това е калъп. На теб ти определят от-до възможностите.
Асен Григоров: При някои има една друга тема – някой ден, ако искаш можеш да се занимаваш в частните медии, броят на работодателите се стеснява драматично.
Водещ:Да. Окрупняване.
Асен Григоров:Ама това прави алтернативата пред един журналист почти нулева. Т.е. той започва да се страхува, че ако излезе от медийната група Х, няма да го вземат в У, а Z няма…
Водещ: И тук е моментът да попитам…
Здравко Райков:За цензурата, всъщност за това говорим.
Водещ:Да, това е истинският механизъм на автоцензурата. Тук е моментът, Асене, да те попитам накрая къде бяха по-ясни журналистите в посланията си – в блоговете и във facebook.com, и изобщо в социалните мрежи или в медиите, в които работят?
Асен Григоров:Имаш в предвид по този случай конкретно ли?
Водещ: Да.
Асен Григоров: В блоговете и във facebook.com хората си позволяват да се изразяват по-политически некоректно, така да кажем. И това има две страни. Не можем да кажем „Там е по-добре” или „Тук е по-зле”.От една страна, ако седнем да говорим за политическата коректност, аз ще кажа, че политическата коректност уби политиката. И нали съм готов да се аргументирам много дълго време. От друга страна обаче при такива кризисни ситуации наистина много тънък баланс трябва да се прави между това – коректността и влиянието на журналиста, чрез което той може да манипулира по един нежелан начин даденото събитие.
Водещ:До колко в случая Катуница имаше някаква манипулация? Останете с нас. Продължаваме след малко. Сега ще продължим с едно отклонение, просто защото по време на музиката тук разговорът не спря и интересна идея подхвърли професор Здравко Райков. За това ще Ви кажа – да кажем нещо за образованието, за Холандия, защото като че ли подобни събития там не биха могли да се случат по обективни причини.
Здравко Райков: Финландия е интерес за нас по много параметри. Тя първо е с население почти като нашето, даже по-зле от гледна точка на природните ресурси, отколкото България. Има дървета, няма кой знае какви природни изкопаеми. И някъде до средата на 90-те години тя е в много дълбока криза заради разпадането на тогавашния Съветски съюз, който беше един от основните купувачи на продукцията на финландските предприятия и това довежда до много висока безработица, фалити, нещо, което ние наблюдаваме в момента в България. Но финландците вземат решение, което им позволява за период по-малко от 10 години да излязат някъде от дъното на класацията за страните по конкурентноспособност на първо място в момента на света. И това решение в момента е образованието. Инвестират в знания. На времето, може би Чърчил е много прав, когато е казал, че империите на бъдещето са империите на знанията. В момента разходите на образователното министерство на Финландия е 6 пъти повече, т.е. държавата дава 6 пъти повече пари на образователното министерство, отколкото на тяхното полицейско министерство. И по ред показатели от гл. Точка на образованите – завършено висше образование, на магистърски степени, докторати направени – Финландия е водеща страна в света.Стандартът на живот няма смисъл да го коментираме.
Водещ: Остаряло ли е икономическото клише, че по време на криза се строи инфраструктура и така се излиза по-лесно от кризата. Дали по време на криза решението не е образование, както казвате?
Здравко Райков: Това е едно грешно разбиране на хора, които не могат да определят приоритетите на една нация. Ние сме невероятно талантлив народ от гледна точка на генетичното ни богатство и не случайно имаме и откриватели. Даже на компютъра носи българско име. Много постижения в областта на науката и на технологиите, на азбуката и какво ли не още, които свидетелстват за добър генетичен материал. И ако държавата беше разумна да изведе на преден план не полицейщината, а инвестицията в знанията, тогава България в следващите 5-6 години щеше да бъде на много по-добри позиции, отколкото е в момента. В по-далечна перспектива ще се превърне в една водеща страна. Развитието на света в следващите 50-100 години ще върви по тази линия. Мина времето даже на информационната епоха. Едно понятие, с което се спекулираше. Ние вече сме в един съвсем друг свят на след информационния. После информационната епоха, в която решаващи са знанията и това показват всички големи държави, на които ние завиждаме заради техния жизнен стандарт, заради просперитета, който имат – постигнали ли са го благодарение на инвестиции в знание и в наука.
Асен Григоров:
Водещ: Икате да кажете, че не е важна новината, а важен е коментарът на новината. Това по отношение на работата на журналистите, за да бъдат в крак с времето все пак.
Здравко Райков: И двете неща са важни. Не може да изкривите тенденцията – те засяга цял свят, засяга България, особено пък България, след като образованието е на заден план толкова много години, че има невероятно оглупяване на огромна част от хората. И те се нуждаят от ориентири, които се съдържат в коментара. Една новина не би била разбрана, всяка новина има различни пластове на осмисляне, в дълбочина от повечето хора, ако не бъде коментирана, ако не бъде съпроводена с допълнителни разяснения. Но този коментар никога не е безпристрастен. Върху него винаги слага отпечатък политиката на съответната медия, интересите, които тя защитава. В никакъв случай – това е част от демократичния свят, ние живеем в плуралистичен свят, в многообразен и всяка една медия изразява интересите на определена социална прослойка. Това е хубаво. Но всъщност, когато говорим за подобни коментари тук изскача думата манипулация. Коментарът не ни ли води, не ни ли внушава определени насоки намислени? Да внушава ги. Внушава ги, но ние сами сме виновни за това, че се поддаваме на такива внушения. Никой не ни пречи да имаме много източници на информация. Друг е въпросът, че хората са лениви, невежи, мързеливи.
Водещ: Обаче безопасно ли е за българските журналисти да бъдат активни блогъри?
Здравко Райков:За никой журналист никой на планетата, на която и да е точка от планетата не е безопасно да бъде активен. Това е част от журналистическата професия. Тя неслучайно е…
Водещ: Това безспорно е така, но да кажем, на острова и изобщо в Европа, тенденцията е журналистите да бъдат и много активни блогъри. У нас има едно известно въздържание в тази насока. Дали има някакви обективни причини според Вас?
Здравко Райков:Не. Никой не може да забрани на човек да си направи блог в интернет. Това е най-демократичната медия в историята на човешката цивилизация. Вероятно е просто въпрос на лична активност да създаде блог и по-важното е какво ще кажеш в този блог, твоята позиция. Заемайки вече една позиция…
Водещ: Или може би все пак е въпрос на съобразяване с факта, че работодателят е също сред читателите.
Здравко Райков: Това е много тъжна истина. Това наистина е така. Това означава, че журналистиката се отдалечава от своята мисия. Тя не иска да бъде един будител, да стимулира хората да вземат активна жизнена позиция. Властта винаги, във всички времена и навсякъде се е стремяла да подчини журналистите, да ги направи свои слуги. За съжаление у нас това, за една не малка част от журналистите, се е получило вече. Виждаме как трубадури на властта летят и носят посланията във всевъзможни медии.
Водещ: Лечението какво е? На една ръка поне разстояние от политиците?
Здравко Райков: Ами лечението е журналистът да се върне именно към своето призвание, да бъде критик, конструктивен, ако щем да го наречем това по-меко, ако звучи, на тази информация, която идва към него. Тук на няколко пъти се споменаваше думата PR. Действително това е една технология, която много стремително се развива и заема все по-добри позиции в следващи години, но журналистиката в информационните си медии вече е подчинена на PR. Изследванията показват, правят едни много интересни изследвания в последните 20-15 години, по една и съща методика и ги повтарят различни години и установяват, че вече между 80 и 95% от съдържанието на информационните емисии на телевизиите в Европа, на радиостанциите идват от PR отделите. Това не означава, че PR, че неговата задача е да защитава интересите на клиентите, които плащат.
Водещ: Това означава, че PR си върши добре работата обаче не означава нищо добро за журналистите.
Здравко Райков: Точно.
Водещ:Защото вместо…
Здравко Райков:Вижте до къде се стигна. Миналата година Министерството на труда в САЩ публикува прогнози за професиите, които ще умрат до края на това десетилетие в САЩ. И в други страни. На първо място е журналистиката. PR им вземат тяхната роля.
Асен Григоров:
Водещ: Ами предполагам, че това, което току що казахте, го чу и доцент Георги Лозанов. Добър ден.
Георги Лозанов: Здравейте. Чух, че ще умре журналистиката.
Водещ:Надявам се, че ще цитирате Марк Твен в този случай, като кажете, че този слух е твърде преувеличен.
Георги Лозанов: Да. Във всички случаи журналистиката престава да е водеща. Има сериозни проблеми, нищо за щастие в медийната сфера не отмина, но просто нещата се развиват бързо и се сменят. Голямо влияние върху тази промяна ще има блогърската журналистика, въобще журналистиката в новите медии.
Водещ:Безопасно ли е обаче за българските журналисти да бъдат и активни блогъри?
Георги Лозанов: Ами аз не знам дали е безопасно, но във всички случаи журналистиката все повече ще излиза от рамките на строго парцелирана професия и ще става по-обшо комуникативно настроение на аудиторията.
Водещ: И в тази посока няма как да не Ви попитам наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове в интернет? Защото тази активност, която проявяват хората, като че ли е на път да бъде сплашена. Това е на пръв прочит разбира се.
Георги Лозанов:Да бъде сплашена.
Водещ:Разбира се, че се шегувам, но става дума за едни правила, според които само тези, които плащат ще имат право да излъчват мачове, което доведе до една криза преди известно време.
Георги Лозанов: В интернет това не подлежи на регулация, още по-малко от …
Водещ:Слава Богу, да.
Георги Лозанов: Ами, да. Дано да е за хубаво действително, защото има две страни по тази тема, но за други това носи определен риск. Както и да е. Може тези мобилизации, които вървят през интернет, често са в полза на твърде агресивни каузи, както виждаме, ако въобще може да се нарекат каузи. Но това също е друга тема. Така или иначе сега интернет не е заплашен от някаква регулация, най-малкото за това, че правото по отношение на тази форма на регулация все още много я гледа с почуда и няма още изградена собствена система, по която да реагира.
Водещ:По отношение обаче на традиционните медии, знаем, по-кротките хора не обичат да ходят на мачове именно заради едни по-буйни агитки, но въпросът е къде ще можем да гледаме мачове и…
Георги Лозанов:Аз знам, че всичко произтича от списъка за обществено значими събития.
Водещ:Да и какво предстои във връзка с този списък.
Георги Лозанов:Нищо не предстои. Този списък се отнася преди всичко до това кой по какъв ред има право на достъп до правата за тези събития, а не толкова за тези 90 секунди репортажи, които във всички случаи ще са валидни за всички събития, към които има интерес и към, които някой е носител на правата за тях. Сега, за плащанията и не плащанията, там има една вратичка, макар че СЕМ специално ще разглежда тази тема през другата седмица, в която се казва, че могат да се изисква нещо да се заплаща, колкото струват разходите по осигуряването на разходите на тези репортажи по право. Дали това ще е база на някакви нови и специални договарания, трудни за медиите, аз се надявам, че няма да се стигне до това и се надявам, че СЕМ, както и от други отношения, ще изиграе посредническа роля върху взимането на думата, така че ще намери възможен и за двете страни вариант.
Водещ: Защото като че ли надделя усещането през тази седмица, че футболните хора заемат една доста твърда позиция по отношение на плащането.
Георги Лозанов:Ами при футбола разбира се. Трябва да набави приходи за собственото си развитие, но това не може да става за сметка на лишаването на аудиторията от достъп до тези събития. /…/ Механизми, през които хората да се върнат към стадионите, но нека не забравяме, че това е въпрос на избор и на персонална воля, а не /…/
Водещ: За съжаление обаче връзката много се влоши, но разбрахме основното. Благодаря на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов. Разбрахме, че разбира се няма да бъдем лишени от 90 секунди. Това беше – медиите няма да бъдат лишени от неплатените 90 секунди от значими спортни събития. Що се отнася до футболните мачове разбира се, става дума за това и ще има развитие следващата седмица по отношение на изясняването на правата. Ами ние как да завършим с доцент Здравко Райков – убеждаващата комуникация чия работа е? На PR или на журналистите?
Здравко Райков:Може би трябва да завършим с това, че светът се променя с невероятни темпове и динамика, и ако не се адаптираме към тези промени, ако не уловим водещите тенденции, ще ни бъде трудно.
Водещ:Лесно ли им беше на журналистите в първите моменти в Катуница, когато пристигнаха и започнаха първите излъчвания на живо?
Здравко Райков: Едва ли са очаквали какво ще се случи след това. Това, че ще отпушат едно напрежение, което само е чакало някой да му даде тласък. И нещата в няква степен станаха неуправляеми.
Водещ:Това ли беше голямата изненада на този случай и каква беше поуката от този случай?
Здравко Райков: Поуката е, че докато не намерим най-важните въпроси, на които да търсим отговори, а ние все още не сме ги намерили, бягаме от тях, ще има много случаи като Катуница.
Водещ: Какво е съотношението между така наречените протоколни новини и новините на властта, и на това, което тя извършва, прерязва и т.н. открива, или това, което искат да знаят хората?
Здравко Райков: Ами аз мисля, че това, което искат да знаят хората, го няма сега в медиите.
Водещ: Кое е то?
Здравко Райков:Това са отговорите на въпросите за социалната справедливост, за възстановяване на нанесените върху обществото щети в продължение на десетилетия, за това къде отиде доверието, защо бяхме излъгани. Подобни въпроси какво ще става с децата ни утре, как ще живеем в един свят, когато…
Асен Григоров:
Водещ: Как ще отговорите на някой, който Ви каже „Това не е новина”? Къде е новината тук?
Здравко Райков:Ами фактът, че това не е новина означава, че някой не си върши работата. Хората, които вземат решения, знаят, че това вълнува останалите хора, но се опитват да ги изпратят в друго поле.
Асен Григоров:
Водещ: Последното посвещаваме с особена любов на всички медийни шефове. Хубав съботен следобед.

Тема: Можем ли да бъдем независими в глобалния свят на 21 век?
Гост: Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: Георги Лозанов в „Здравей, България”. Добро утро.
Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Честит празник.
Георги Лозанов: Честит празник и на вас, и на зрителите. Само да кажа, че не съм професор. Чух, че така ме анонсирате. За съжаление, това не е вярно.
Водещ: Доцент.
Георги Лозанов: Да, доцент. И дори по празници не ставам професор. Доцент.
Водещ: Днес, 6 септември, 3 март – все дни, в които обичаме да казваме най-българският празник. Според вас, коя е отправната точка, около която трябва да се обединим, за да решим кой е най-българският празник за нас?
Георги Лозанов: Това е труден дебат и не знам дали си заслужава да говорим много ентусиазирано, защото тази дати са свързани помежду си. Няма съмнение, че са в един комплект, празничен комплект. Просто повече празници, по-добре за България. На мен ми харесва, разбира се, днешният празник, защото първо, всяка държава има празник на своята независимост по един или друг начин. Дори мисля, че на днешната дата и Швейцария е обявила своята независимост.
Водещ: Така ли?
Георги Лозанов: В едни по-далечни времена, в 15-ти век, края. Така мисля. Тоест всички има, държави независимост. То е интересно, че те са все от други държави някаква независимост. Но на мен ми харесва днешната дата, защото това е една независимост, която не е постигната с кръв. Има нещо историческо свирепо, защото все проливаме пролята кръв. Е, сега, днес празнуваме една независимост, която е повече с дипломатически ходове, която е повече въпрос на, какво да кажа, на един макар и политически тежък, напрегнат диалог. Това за мен една по-голяма ценност дава на този празник и е по-празнично. Защото, когато под празника има пролята кръв, е винаги по някакъв начин хем празнично, хем трагично.
Водещ: Честваме смъртта на героично загиналите.
Георги Лозанов: Да. И затова аз харесвам днешната дата. А в крайна сметка това е финалното ни излизане извън влиянието от един много дълъг период…
Водещ: От турската държава.
Георги Лозанов: на Османската империя. Впрочем и от една друга империя се измъкнахме, за щастие, без кръв – от съветската. Да. Което също си заслужава по някакъв начин да бъде чествано. Пък за съжаление не виждам…
Водещ: Може би след време и ‘89-а година ще бъде…
Георги Лозанов: Да. Когато точно сме се измъкнали също ще трябва да водим този спор. Но ние не може за по-далечното минало да се оправим, камо ли за по-близкото.
Водещ: Според вас, на днешния ден, в който говорим за независимостта на държавата ни, може ли разговорът да бъде обърнат и към независимостта на гражданите на тази държава?
Георги Лозанов: То в модерния свят общо взето независимостта е индивидуално качество и е свързано по-скоро с индивида, с неговите права. Ние имаме едно, какво да кажа, възрожденско и все влагаме някакво красиво чувство в думата възрожденско преживяване на националното. Обаче в случая трябва малко да се усъмним в това преживяване. Защото нациите не са това, което са по време на възраждането, когато те самите се създават и се борят, така да се каже за собствената си територия. Днес много по-малко националното е заплашено и ако е заплашено, много повече е заплашено от самите хора, чиято принадлежност, на които тя принадлежи или по-скоро, които принадлежат към една или друга национална идентичност. Въпрос е националното да е свързано, да е вътре в теб, ти да го носиш, не толкова чрез външна заплаха, така, да е основният проблем вече.
Водещ: Това прави малко по-сложен избора всъщност? Нали, как така човек се бори за собствената си независимост, когато не е много наясно към какво отива.
Георги Лозанов: Българите, искам да кажа така по просто, българи ще има и след 100 години в глобалния свят, ако има българи, които искат да са българи. Все повече това е въпрос на желание и на удоволствие, бих казал, на радост от националната принадлежност. Ако тя ти носи радост, ако тя ти носи самочувствие и по някакъв начин разпалва твоята памет и лично усещане, тогава националното ще оцелява в глобалния свят. Преди много повече националното е било дълг, така да кажем, на кръвта, дълг към предците, дълг към близките.
Водещ: Сега към самите нас, към самия себе си.
Георги Лозанов: Сега то е повече лична привилегия. И въпросът е да го усещаме като привилегия. Като казваш „аз съм българин, нося българското” това наистина да е автентично твое преживяване и ти да имаш нужда от него.
Водещ: Значи борбата за независимост сега е борба срещу глобализацията?
Георги Лозанов: Не, точно обратното. Борбата за независимост на националното, така да кажем, е борба къде ще бъде то в йерархията на индивидуалните ценности.
Водещ: Интернет. Интернет е пространство, което, твърде се, ни прави много независими. Например, Арабската пролет, така наречена, се твърди, че започна от интернет. Според вас, така ли е?
Георги Лозанов: Няма съмнение, че интернет е една нова територия на човешката свобода – отвоювана, много голяма територия, човешката свобода между хората. И в това отношение той е много добър инструмент. Но разбира се като всеки инструмент зависи в чий ръце попада и за какво се използва. Когато … граждански настроения, той се оказа много силен в това, които се борят срещу една или друга форма на деспотизъм, това несъмнено е много позитивна реализация на интернет. Но заедно с това той е и територия на твърде много, какво да кажа, излезли извън професионалното, извън културата, извън дори възпитанието форми на общуване. И там хората по-скоро си оказват натиск един на друг. По-скоро това е форма на някакво словесно насилие, отколкото на свобода. Тоест да го кажем просто, няма да изненадаме кой знае колко зрителите, че интернет има две страни – едната несъмнено е свързана с изключителните възможности за една нова организация на обществото, и то на свободни индивиди, техните усилия да се умножават чрез вътрешния им контакт, който интернет създава и ги информира, а другата страна е свързана с възможността за тяхна изява, която често пъти стига до ниски страсти.
Водещ: А има ли трета страна?
Георги Лозанов: … най-малко прилича на, малко прилича на, така да се каже, бой по трибуните на стадион.
Водещ: А има ли я третата страна – на контрол, според вас, която се засилва, именно заради интернет, който пък от една страна ми позволява на мен да работя в САЩ, намирайки се тук в България и да получавам американска заплата, от друга страна, всички много добре да знаят кой съм, от къде съм тръгнал, кои са приятелите и така?
Георги Лозанов: Да, да. Първо, да кажем, че самият интернет вероятно с времето ще има някакви форми на регулация. Сега все още говоренето вътре, то и сега има някакви…,което ще го приближат до другите медии. Защото интернет все повече става една от медиите, дори в момента най-мощната медия и няма много логика, това е обща публичност, скачени съдове в единия край да има регулация – ето, ние сега с вас сме на територия на силно регулирана комуникация, каквато са традиционните медии – радио и телевизията. А интернет, който има същото влияние, дори в много отношения по-силен върху общественото мнение, особено поколенчески, там няма тези граници. Така че с времето това ще става. Защото сега интернет се преживява като един остров на свободата в комуникативен план. И това е красиво преживяване. Хората имаха нужда от една много голяма доза свобода по ред причини и особено на края на 20 век. Все пак да не забравяме, че 20 век е века на двете много тежки идеологии – на фашизма и комунизма с техните деспотизми. Освен това и деспотизмът на доста, така, организирания съвсем не винаги достатъчно толерантен капиталистически свят. Тоест тази глътка свобода беше дълго чакана. Но както всяка свобода, най-напред ентусиазмът, тя води със себе си голям ентусиазъм…
Водещ: В който се намираме и в този момент.
Георги Лозанов: Все още. И после започва да си търси нейни, собствения си културен образ всяка новопридобита свобода. И тогава влизат правила, защото свободата…
Водещ: Да, но обикновеният човек не е журналист. Обикновеният човек, който има профил във Фейсбук, да речем, и той не става журналист, когато си е направил такъв профил. Регулацията върху това какво той пише и с кого си общува в профила си във Фейсбук не е ли равна, да кажем, на тази да сложат бръмбари в апартаментите на всички нас.
Георги Лозанов: Точно така.
Водещ: Не отиваме ли към 1984?
Георги Лозанов: То затова е много трудно и затова все още, така да се каже, не е измислена регулацията на интернет. Вие поставихте въпроса, който може теоретично да се обобщи така: какво пространство е интернет – публично или частно?
Водещ: Лично.
Георги Лозанов: Лично.
Водещ: Какво е, според вас?
Георги Лозанов: Ами, един съвсем нов…
Водещ: Хибрид.
Георги Лозанов: Хибрид на публично и частно, който възниква и по отношение на който правото все още немее, така да се каже, вдигнало е безпомощно ръце. Ще трябва да мине време, за да може това нещо да намери своите регламенти. Това казвам и аз. Аз, ако имах идея, така да се каже за философията на тази регламентация, която е коренно различна, сигурно щях да претендирам за Нобелова награда. Надявам се, че с времето ще се появят тези виждания. За да може интернет да стане повече, освен територия на свободата, и територия на културата. Защото сега е повече свобода, отколкото култура. Заедно с това, защото няма все още регламентация, той се използва в тази посока, за която вие говорихте – така да се каже за скрито, за скрито регламентирано и за скрита, фактически за следене на човека, което е абсолютно възможно. На пръв поглед то му дава една свобода, а отзад му я отнема, като могат да те следят много повече дори, отколкото …
Водещ: При това доброволно. Вие имате профил във Фейсбук, нали?
Георги Лозанов: Имам профил, аз го създадох скоро. Имах съпротива, именно тъкмо по тези причини, а и по тези причини по-скоро. Но Фейсбук в момента е изключителна медия, с голямо влияние. Доколкото аз се занимавам с медии, нямах, така да се каже, професионално право да нямам поглед отвътре върху нея. Така че си създадох профил.
Водещ: Медия с, колко бяха, потребителите – над половин милиард. Доста.
Георги Лозанов: Не знам. Освен това това са едни числа. Но така или иначе страшно много. Освен това Фейсбук полека лека залязва, други социални мрежи ще вървят напред. Така че аз се уплаших да не закъснея и си направих.
Водещ: Вие направо сте закъснял, ако скоро сте го направил.
Георги Лозанов: Да. Е, аз разбира се имах поглед, но не през собствен профил. Така или инак сега вече имам профил, този профил.
Водещ: Утре започва предизборната кампания. Според вас, до каква степен хората, които казват „Аз не желая да гласувам, защото съм независим” имат право?
Георги Лозанов: Тук обикновено се чете едно поучение върху тези хора, които не искат да гласуват и се казва, че ти трябва да се погрижиш сам за собствената си съдба, за да можеш, за да можеш след това да имаш претенции към управляващите и т.н., да не ги оставяш в чужди ръце.
Водещ: А не е ли така?
Георги Лозанов: Частично е вярно, разбира се. Но и … Вижте, вотът е право, в България поне. А всяко право, за да не бъде задължение, трябва то да включва и правото да се откажеш от него.
Водещ: Да избереш.
Георги Лозанов: Така че тук няма никаква възможност за особено морализаторство, независимо от тези, както казах, традиционни упреци, които се отправят към негласуващите. Всичкото е въпрос на граждански ангажимент. Трябва да кажа, че нашето общество общо взето е граждански и преди всичко политически ангажирано общество. След 89-а година, особено в началото, сега малко се поразсейва…
Водещ: Първите избори колко души гласуваха, не мога в момента да се сетя. Над 80%, нали?
Георги Лозанов: Да не се опитваме да импровизираме с числа, защото те са ясни, има ги написани. Да. Но така или иначе продължава да бъде политически активно общество и ние не бива в това отношение да му се сърдим.
Водещ: Добре, журналистите трябва ли да гласуват, според вас?
Георги Лозанов: Ами, според мен, хората, които наблюдаваме особено, така, публичната сфера и говорим за нея, и я коментираме, имаме претенции към нея, тези претенции, част от тези претенции е това да участваш активно в нейното…
Водещ: Тоест, ако претендираме, че добре познаваме събитията, имаме добър поглед…
Георги Лозанов: Особено критически поглед върху една или друга фигура или една или друга политическа сила, или процес и т.н., тогава още повече стои въпросът за собственото ти участие. Макар че журналистите или каквито и професии да сме, в този момент пред урните сме равни – просто един глас. Така че …
Водещ: Да, но в следващия момент аз влизам в студиото, репортерът от вестника застава да пише дописка и пак се връщаме към въпроса за независимостта.
Георги Лозанов: Нека да не забравяме нещо, от което зависи независимостта. Вотът е част от личната неприкосновеност, подобно на сексуалния и здравния живот, която се охранява и от законът и ти нямаш право да надникваш там. Когато се говори непрестанно срещу продажбата на гласове… Най-лошото на продажбата на гласове е това, че се нарушава тази лична неприкосновеност и някой друг започва да ти диктува, да те принуждава, да те изкушава, няма значение, навлиза в тази територия. Нека не забравяме, че това е наше право. Аз дори си позволих да пиша тук преди време, че личната неприкосновеност е едно от най-важните човешки права и човек трябва да има усещане за това, че му принадлежи това право. Защото като ти вземат колата, ти го усещаш, че това е кражба и става, така да се каже, проблем, докато когато ти се навлиза в личното пространство, което в модерния свят става в много точки, някак си с много лека ръка сме готови да махнем. А това е собствено свързано с твоята идентичност в много по-голяма степен отколкото колата.
Водещ: Дайте рецепта за журналиста, ако е възможно. Как аз, като човек, който не иска да се навлиза в личната ми неприкосновеност, но искам да отида и да гласувам, след това да се предпазя тук в студиото от пристрастие и да бъда независим? Рецепта има ли?
Георги Лозанов: Вижте, дори не е въпрос да сте независим и да не проявявате пристрастията си, въпросът е да не манипулирате. Тоест да може честно човек да заяви къде стои в един или друг политически казус.
Водещ: Ето тук обаче навлизаме в личната ми неприкосновеност. Трябва да кажа – гласувал съм за еди кого си.
Георги Лозанов: Не. Вие имате професионален ангажимент към една или друга тема. Освен това никога не казва човек за кого е гласувал, особено пък журналист, който е. Така да се каже, не е добър демократичен вкус. Служи с аргументи, работи на територията на аргументите, там е анализът. И сега вече, ако успее да аргументира позиция, това само ще го заведе на мястото, от което той иска да мисли политическия свят.
Водещ: Да ви кажа защо ви питам. Имахме такъв разговор с Петко Бочаров, популярен български журналист, който много, как да кажа, с много сърце и много чувство подкрепя настоящите управляващи от ГЕРБ.
Георги Лозанов: Да, зная.
Водещ: А пък принципната позиция каква би трябвало да бъде на един журналист, си задавам въпроса – по-скоро да е критичен към всички управляващи, които и да са те или както ми отговори тогава г-н Бочаров, ако ти принципно си решил да си критичен, се отказваш от безпристрастността си, ти вече си пристрастен, ако си решил да бъдеш критичен.
Георги Лозанов: Не. Критицизисмът и критическото отношение към политиката е в някаква смисъл част от журналистическата етика. Няма съмнение в това отношение. Но то е по-скоро валидно на, тази безпристрастност, за която се говори, е по-скоро на ниво медия, която търси своите баланси. А на ниво поведение, това е много по-, в някакъв смисъл може да се каже лицемерно. И заради това аз смятам, че медията трябва да … безпристрастността, особено по време на изборите, в това пък няма никакво съмнения. Европейска норма, така да се каже, правило е да има равнопоставеност и безпристрастност при представянето на кандидатите, на политическите идеи и т.н. Там забравяш собствените си предпочитания и даваш възможност на хората сами да решават. Защото това е много важно. Но това е в границите по-скоро на поведението на медията. А журналистът в своята работа няма как да не застане някъде, ако се занимава с политическа журналистика. Или ако се занимава с културна журналистика, ако един спектакъл не му харесва…
Водещ: Да напише, че му харесва.
Георги Лозанов: Да. В случая няма как да напише, че му харесва.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Още веднъж честит празник и приятен ден ви желая.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.09.2011

Водещ: Ако в началото е словото, за нас журналистите в началото би трябвало да е историята и макар и непреживяно от първо лице да бъде разказана така, защото когато едни и същи истории започнат да се натрупват, ние хората започваме да се замисляме за случващото се около нас и тогава може би имаме шанса да намерим отговор на въпроса защо се случва. Инак разказването на истории би се обезсмислило. Има ли истории около нас, журналистите? Разказваме ли ги? Добре ли ги разказваме? Няма по-подходящ месец от септември, за да си дадем сметка за това. Какви истории разбрахме да разкажем ние, журналистите, на многото септемврийски дати. 6-ти септември, 7-ми септември, 8-ми септември, 9-ти септември, че и 11-ти септември. Има ли политика в тези истории? Има ли политика в така наречените нови медии? Вчера си направих един експеримент. Попитах добрия стар чичо google.com за 9ти септември и за 11-ти септември. С изумление открих, че за 9ти септември получих 70 милиона резултата, а за 11-ти септември – доста по-малко, около 17 милиона. Коментарът е излишен. Това са безпристрастни данни. Защо има толкова много политика? Как коментираме политическите факти и как избираме по какъв начин да ги коментираме? В началото обаче днес ще започнем с истинската история за убийството на Георги Марков, разказана от брат му, защото тя е обвързана към една от многото септемврийски дати – 7ми септември. И така. Набираме брата на Георги Марков Никола. Къде?
Никола Марков: Близко до Милано, на 60 км, в Арона, който се намира на /…/на около 50 км от швейцарската граница. И езерото половината е в Швейцария, половината е в Италия.
Водещ: Какво си спомняте за брат си? За хубавите неща, които заедно сте преживяли?
Никола Марков: Преживяхме много хубави и много лоши неща, но нека говорим за хубавото най-напред. Георги беше един брат, истински бих казал. Между нас имаше една връзка, която продължи до моето бягство от България. Бяхме винаги заедно, въпреки че нашите професии бяха противоположни. Той се отдаде на литература, четиво, писане, аз на търговия. Но това съвсем не ни разделяше и прекарвахме много, много време заедно. Извън това, взаимно си помагахме в тежки финансови години. Специално след 9 септември през 50 година, когато мизериите в България бяха страшни и никога не сме си отказали помощ един на друг. Георги беше много, много ученолюбив за разлика от мен. Обичаше да чете, аз много по-малко. И още през 50 години започна да сътрудничи на списания и вестници в областта на култура, на филми, на театрални пиеси, на много неща. Извън бягството, имигриране бих го нарекъл по-правилно, в Италия най-напред живя при мен, но нямаше никаква перспектива в Италия, тъй като киното беше в голяма криза и замина за Англия, но това не попречи да поддържаме непрекъснато връзки.
Водещ:Вие сте доста различни, а казвате, че връзката помежду Ви е била силна? Защо е била силна?
Никола Марков: Защото живяхме в много тежки години, където никой не можеше сам да се справя. Безработица, липса на храни, липса на средства, без специални привилегии, които не бяха дадени на нашето семейство поради т.нар. партийски произход, защото баща ми е служил във „фашистка”, в България никога не е съществувала фашистка партия, може би комунистите да служат на сталинската армия, но в България се служеше на българската армия.
Водещ:Обсъждаше ли Георги с Вас своите репортажи по-късно?
Никола Марков:Посещавах много често Лондон и репортажите Георги ги пишеше, докато аз правех кафе. За няколко минути, бих казал от 10 до 20 минути, той написваше репортаж от 3 страници, който след това отивахме да изпращаме по пощата на „Дойче Веле” и на „Свободна Европа”, така че аз много добре помня и зная колко лесно за него беше да напише един от репортажите. Той пишеше по един на ден, бих казал по един на час, ей тъй. Сяда и почва да пише, както Ви казах преди малко, докато аз направя кафето в кухнята, той вече е написал репортажа.
Водещ:Какво го мотивираше да ги пише?
Никола Марков:В един от репортажите си той казва „Направиха си държава за тях.” Или както той твърди „Върнахме се в периода на /…/”
Водещ: За един журналист е много важно да има обратната връзка. Как се справяше той с липсата на такава връзка или тя беше само илюзорна липсата и?
Никола Марков:Излизаха хора от България, които казваха истината. Коя беше истината? Че предаванията на Георги Марков се слушаха от Тодор Живков до последния ратай. Книгите, когато излязоха, задочните репортажи, бяха отнесени в България и се продаваха, и се четяха на коли, на парчета, на хартийки, защото беше забранено, беше престъпление да се четат задочните репортажи на Георги Марков. Георги имаше връзка със свои приятели, негови съмишленици, негови съидейници, но знаете какви щяха да бъдат последиците, ако някой станеше на крак, както професор Ликова, да защитят Георги Марков. Професор Ликова беше уволнена от работа, малтретирана за това, че се осмели да каже нещо добро за Георги Марков.
Водещ: За какво си говорихте обикновено?
Никола Марков:Георги имаше едно строго определено становище, което се изразяваше в неговото писане, в един от репортажите. Докато съществува Съветския съюз, България ще бъде робска държава. И така точно стана.
Водещ:Доста книги излязоха, забравени в България в последните години. Какво обаче остана ненаписано?
Никола Марков: Не е казана истината около Георги, защото в много от списанията го правеха агент на всички разузнавания, човек на този, човек на онзи и какви ли не още. Истината за Георги беше една – че самият Тодор Живков го изрази в една от неговите фрази „Талантлив, но не е наш.”
Водещ:Не влагаме ли прекалено много политика. Обикновено, когато правим оценки на такива дати като 9ти септември, 7ми септември?
Никола Марков: Аз бих желал да се даде много повече внимание на Георги Марков като писател, отколкото като – никога не е бил политическа личност, но неговият политически живот, и ако го съдят бъдещите поколения, бих желал да го съдят като литературен деец, като литературна личност, както днес се говори за Вазов, Алеко Константинов, Каралийчев и да не казвам имената на останалите, но както много други писатели, които по една или друга причина трябваше да мълчат дълго време. Как да кажа, струва ми се, че още продължава една кампания за дискредитиране на Георги от страна на, може би, заинтересовани, било политици, било икономисти, било в областта на литературата, където не малко завист и злоба съществува. Аз смятам, че това, което Георги е написал, е написал. Всеки има право на свое мнение и становище, но никой няма право да окалва и да /…/ по този начин, по който са се нахвърляли много кръшкачи в България. Още след падането на режима аз бях в България, където се отвратих от отношението на много драскачи. Не искам да ги назовавам журналисти, защото нямат достойнство да бъдат журналисти. Бях интервюиран от една другарка от един вестник, на която трябва да и кажа „Няма да публикувате нищо без мое разрешение!” Защото изопачаване на интервютата тогава бяха в реда на нещата, добре организирани от бившата ДС. Вие казвате бяло, те пишат черно.
Водещ:Сега нещата предполагам, са вече различни.
Никола Марков:Сега са различни, защото има свобода на израза, свобода на печата, но съвсем не спира охулването на Георги по разни вестничета на разни заинтересовани личности. Както знаете и следствието отиде във властта на /…/, защото има политически интерес да не се търси убиеца на Георги.
Водещ:Казвате „охулване”. Какво имате в предвид?
Никола Марков:Ами охулване разбирам какво ли не. Най-голямата, бих казал, отвратителна новина, която четох във вестника, че Георги Марков е бил пред развод с жена си и че детето не било негово, и че Георги Марков оставил 2 милиона долара в една банка, на което аз писах във вестника на /…/, ако не се лъжа, се казваше, ако обича да ми даде името на банката, за да отида да изтегля пари, защото аз 2 милиона долара не съм виждал на куп. Това нещо и самата съпруга Анабел, която все още се казва Маркова, не можа да понесе и се отказа от България.
Водещ:А това не се ли случва вече и в италианските медии.
Никола Марков:Случва се – охулване, окалване, злоба, завист. Тук, ако четете пресата, по-голям престъпник от Берлускони няма и по-голям светец от някой си друг – няма. И после излезе от калта, че онзи е още по-мръсен от този и т.н. Така че това не ме учудва. То е съществувало винаги и ще продължава да съществува, защото човешката злоба и завист…
Водещ: Кой от всичките репортажи на Георги бихте ни препоръчали днес да го прочетем? Този, който дава някакъв ключ, с който да можем да заключим въпросната злоба и завист, за които говорите.
Никола Марков:Много са, но най-интересното да четете е пресата му с Тодор Живков. В тях се вижда отношението на Георги към режима и ще видите какво е представлявал тогавашния наш велик, на който още има паметник. На един престъпник има паметник в България, но на Георги Марков няма и една паметна плоча. Нищо не е направено в България без негово одобрение, както убийството на брат ми. Той го одобрява. Не го организира той, но той го одобрява, а ние организаторите ги знаем кои са. Знам много добре кой е организирал всичко. Знам много добре как точно, защото може би и Вие знаете, но аз знаех всичко преди да бъде убит Георги и в август 1978 – от 3ти до 18ти аз бях в Лондон при него, за да го предупредя за последен път, че ще бъде убит в най-скоро време. Тази информация получавах чрез двоен агент от София. Директно от организаторите на убийството. И Тодор Живков не го спря. Но, както Ви казах – за него има паметник.
Водещ:Как гледаше брат Ви на тези предупреждения?
Никола Марков: Доста небрежно и последните му думи „Ако искат да ме убият! Да ме убият – те знаят какъв скандал ще стане!” Моят отговор беше „Брат ми, когато ти си мъртъв, какъв ли скандал ще стане, няма да има полза от него!” Добрите спомени останаха с това, че брат ми не загуби живота си напразно. Аз телефонирах на брат ми в Лондон и след дълго звънене, много дълго, може би три или четири минути, звъня телефона, най-накрая той ми отговори и ми каза „…моят доктор е във ваканция!” Това бях последните му думи, които чух от него, докато беше жив. След което вече явно отровата почна на действа. Този ден го помня като един от най-черните ми дни. Беше петък сутринта, в 10 часа. Той вярваше, че никога няма да посегнат на него. Беше убеден.
Водещ: В „Клубът на журналистите” се радвам да кажа добър ден на доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на братовчеда на писателя Георги Марков, Любен Марков, здравейте!
Любен Марков: Здравейте.
Водещ:Ами да започнем от тук – вървят ли журналистите след митовете? И какви са съвременните митове? Аз изброих няколко септемврийски дати, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Ами, това е така, тежък философски въпрос, по какъв начин въобще в съвременната култура са митовете. И за това трябва да го опростим разбира се и да кажем, че разбира се митът за една бивша или бивш по-добър живот, за това, че назад в близкото минало е било по-добре, отколкото всички промени, които са последвали. Който като всеки мит има и нещо обективно, но така да се каже е свързано с разочарованията на прехода, но това е един много устойчив мит, особено последните години. Това се вижда. И това е един много разяждащ общественото съзнание. И за съжаление минава и през медиите този мит. Не мога да кажа, че медиите в това отношение показаха /…/, макар че – ето във връзка с Тодор Живков, общо взето поне имаше някаква двойнственост в отношението към този факт. Нямаше я тази патетична вълна, която тръгна от това честване. Според мен това беше един голям тест за това дали общественото съзнание вече е променило отношението към един комунистически диктатор, какъвто той беше независимо от отделни човешки характеристики, които могат да бъдат изтъквани негови, до това да се гледа на един национален герой почти, така, както беше чествано. И се направи този тест, който мина и през медиите, и за моя голяма тъга, разочарование, общо взето той се оказа успешен тест. Обществото, ако не да подкрепи, поне не оказа някаква особена съпротива на тази трансформация на 20 години на образа на Тодор Живков. И то не е въпроса в образа на Тодор Живков, а в самия Тодор Живков. Това е емблема на едно цялостно отношение към комунистическото минало.
Водещ:Чухме от брата на Георги Марков, че в крайна сметка, няма една паметна плоча на Георги Марков, но пък има паметник на Тодор Живков, обаче аз се сещам сега за един друг устойчив мит и дали е мит разбира се ще попитам Любен Марков. Митът, че убийството е поръчано за рождения ден на Тодор Живков. Убийството на Георги Марков, на „Ватерло”?
Любен Марков:Не, аз мисля, че това е съвпадения някакво, което се е получило. За мен това е или 3тия или 4тия опит. Цялата 1978 година е годината, в която Георги е получава още от началото големите предупреждения. Предишната година е работено върху неговото движение – от 1976, 1977 е работено вече много сериозно върху неговото движение. И 1976 година мисля, че е взето решението той да бъде ликвидиран.
Водещ:А защо е толкова устойчив митът?
Любен Марков:Ами, вижте, около Георги има много митове.
Водещ:Да, ние говорихме преди да дойдете в студиото. Вие даже сте си правил труда да ги изчислявате в проценти начина на разпространение на тези митове и местата, където се разпространяват тези митове. Разбира се за чест на професията на журналистите – по-малко са журналистите, повече са т.нар. форумци, ако ги съотнесем към тях като към новите медии.
Любен Марков:Ами форумците са последните две-три години. Искам да Ви кажа, че за Георги от 1969 до 1979 година имаше пълно мълчание. От 1989 година до преди три или четири години, до преди вече да се появят форумните, не знам дали да кажа ченгета или нещо подобно, но предполагам, че това са хора, които са вързани с убийците на Георги, в пресата, която излиза, аз до преди 3 или 4 години, бях отделил около 700-800 публикации, от които само около 150 бяха положителни за него. 200 имаше общи информационни и останалите около 400, два или три пъти повече, бяха откровени компромати. Казвам Ви, че… И това нещо е с една такава последователност, защото ние пълним обикновено между 7ми и 11ти септември вестници, радио и телевизия, там по някоя и друга минута, по някоя и друга колонка за положителното на Георги, това, което е направил.
Водещ:Тазгодишната оценка каква е?
Любен Марков:Но искам да кажа, че форумните ченгета и останалите- те почивен ден нямат. Какво да Ви кажа оценката? Като грамофонни плочи – едно и също си говорим. Не знам какво да кажа повече от това, че е убит и че има прекалено много вече факти и обстоятелства и това съм го казал – няма само цветна снимка или филм на извършването на атентата срещу Георги. Няма го признанието на убиеца. Да, ама някой трябва да го потърси. Няма го и оръжието тук примерно, което е и че все някой пречи на разследването, и на прокурорите, и на съдиите.
Водещ:Доцент Лозанов, как една човешка история, защото това безспорно е една човешка история, би могла да накара нас журналистите да поразтурим тези митове? И изобщо не е ли прекалено много политиката?
Георги Лозанов: Вижте, по отношение на Георги Марков, радвам се, че говорим за това, в демократична България така, както живеем сега от поне 20 години, тя колко е демократична е друга тема, това е един исторически ресурс на новото демократично време – съдбата на Георги Марков. Включително и това, което е писал, животът му, защото той е един човек, който се е съпротивлявал. Това нещо, този ресурс до голяма степен се разпилява в митове, в странични неща. Някак си не става важен за обществото. Има календарно отношение към него. Сега вярно, че тук покрай честванията на Тодор Живков, започна и малко повече да се вглеждат в образа на Георги Марков, защото някак си става една асиметрия непоносима.
Водещ:Тук и митът помогна.
Георги Лозанов:Но като цяло ние и без това нямаме своите 68, това е стар разговор. Нямаме достатъчно ясна и неясна десиденстка физиономия на обществото преди 1989 година. И Георги Марков е едно от малкото лица на тогавашната съпротива. Сега, по отношение на него могат да възникнат много въпроси. Както казва Господин Марков форумни ченгета или какво ли не да пускат фалшиви дири, това е на ченгетата номерът и т.н. Да замъгляват цялата работа, да внасят съмнения, защото тези съмнения могат и да имат своите основания, но всичко това трябва да е в много по-голяма степен център на публичността и това, а не в тези маргинални, но доста влияещи така да се каже с подмолно на общественото мнение, каквито са форумите и интернет. И мисля, че в това отношение медиите имат голям дълг. Не случайно Христо Христов стана като, така да се каже, персонален изследовател на Георги Марков. Не за друго, ами просто защото другите изследователи и хората, на които им се иска да се върнат на това, а пък през връщането на Георги Марков е връщане към една друга оценка на миналото. Основният проблем и затова виреят всички тези митове е, че работата на паметта, както се казва и в сферата на теорията, не дава продукт. Т.е. не рационализира миналото и го оставя на фазата на случайни отношение, на фрагментарни преживявания, на това кой как през едни лични маршрути е влизал, защото то все още е близко свързано с нас това минало. И през това някак си се гради представата за него, оценката, паметта, а не през един, какво да кажа, отдалечен вече исторически анализ за това, което направиха в другите страни, Вярно, в Германия оценката на фашизма е 20 години след края на войната. В някакъв смисъл, истинският обществен дебат, но тези 20 години минаха при нас.
Водещ: И тези 20 години минаха, но как ще коментирате факта за 70 милиона резултата за 9ти септември и едва 17 за 11ти септември?
Георги Лозанов: Минаха с обратен знак при нас. Аз си позволих даже да напиша в една статия, че така или иначе след 1989 година общо взето отношението към Тодор Живков беше като към престъпник. Неслучайно отиде на съд., Друг въпрос е какво беше това дело, но все пак имаше присъда 7 години. Може би е силна дума, но такава беше доминиращата обществена нагласа. Сега доминиращата нагласа – 20 години след прехода, е по-скоро като към герой. Което е абсолютен парадокс, но като че ли времето тече назад. Защото по-логично е тогава, когато хората, свързани с него, току що живели този живот да могат да го оценяват през тази лична връзка, а след 20 години да го оценяват през историческа дистанция и през това какъв е бил режимът, през това какво се е случвало в този режим и отново говорим за кърпените чорапи. Показват се вещи, които е придобил като държавен глава, като някаква лична залъга, въобще създава се от едни фрагменти образа, за да може да се скрие същината…
Любен Марков: То не става от само себе си.
Георги Лозанов:Да.
Водещ:Добре. Липсват ли истински човешки истории, които да бъдат разказани от нас журналистите или просто това е дневният ред на хората и по-скоро техният интерес?
Георги Лозанов: Аз не искам да кажем, че това не са човешки истории. Напротив. Според мен нашата журналистика общо взето мина в тази по-скоро западна традиция, на разглеждането на новините през човешката история, ако за това говорите. Но според мен проблемът е в това, което най-предпоставихте като тема – за това, че има една общо взето реставрация на миналото, която минава през митове. И то митът е малко красива дума за тази работа. През едни фалшификации, през едни фалшиви образи, които се генерират, включително често пъти и от медиите или поне в медиите. А медиите винаги са били длъжни да бъдат в някакъв смисъл чистачи на общественото съзнание. Да го чистят от тези…
Любен Марков:Да, ама те го замърсяват в някои случаи.
Георги Лозанов:Да не говорим за медиите като за братска могила – всички заедно. Те са най-различни.
Любен Марков: Говоря в някои случаи.
Водещ: Господин Марков, да Ви попитам, понеже чухме от Никола, братът на Георги Марков, че би искал да гледаме на Георги Марков като на писател и понеже стана дума, тук имаше един диалог зад кадър, дали са поставени негови пиеси? Поставени ли са?
Любен Марков: Поставен е преди 7 или 8 години „Архангел Михаил” в ловешкия театър. Даже един път чух, че е бил на представление в софийския театър.
Водещ:Но е бил със статут на дипломна работа.
Любен Марков:Да. Тогава беше, сега не съм го виждал – Васил Василев, сега е директор на ловешкия театър между другото. Но това е пиеса „Архангел Михаил”, която 1974 година печели първа награда на театралния фестивал в Единбург. А сега в момента се репетира, мисля, че на 10 октомври ще бъде премиера в Народния театър на „Да се провреш под дъгата” и я поставят пак Асен Шопов, който е поставил 1968 година и тогава пиесата е играна само 13 пъти във „Военния театър” с много силен актъорски състав – Васил Михайлов, Роси Чанев, Чочо Попйорданов. Просто. Аз ходих на една репетиция. Поддържам връзки с Асен Шопов, защото Асен е човекът, който две пиеси прави на Георги и двете му ги спират. Комунисти.
Георги Лозанов:Да, това също е свързано с работата на паметта, но вече в сферата на изкуството, защото действително е едно към едно, ако се върнем към литературното наследство на Георги Марков и драматургичното, няма да отговори на очакванията, защото той е свързан, както казах със съпротива, а в онези времена знаците на тази съпротива са били по-други. Сега е всичко вече толкова пъти изказано, изкрещяно, че това може, ако се върнеш просто към него, да се загуби. И за това трябва да се върне през интерпретация. Хубаво е, че Асен Шопов го прави, но аз бих се радвал да видя новите поколения, които да намерят своята гледна точка към Георги Марков. По съвсем друг начин да го представят. За това връщане говоря, а не към връщането към официалните клишета, на които е честването. И така, като че ли, има едно ужасно плашещо „déjà vu”, като че ли сме в 1978 година, когато е убит. Впрочем като стана дума за убийството на Георги Марков, не е толкова важно дали е в чест на рождения ден на Тодор Живков или не, но е важно например какво е участието на Тодор Живков в това.
Водещ:Ами той Никола каза, че всъщност той го е одобрил.
Георги Лозанов:Ами, ето сега, роднините да кажат. Това не е източникът на това говорене, на тази информация. Тя трябва да дойде от едно разследване, от един честен разговор в обществото и то в онези кръгове на обществото, в онези институции, в които имат информацията.
Любен Марков: Ами полицията имат изключителна вина в това нещо, защото в края на краищата и до ден днешен, аз гледам, че истината за Георги Марков чака политическо решение.
Водещ: Това е много сериозна присъда.
Любен Марков:Не. Това е 100%. Аз съм 22 години вътре във всичките, в цялата тази, 95 на 100 от истината я стигнахме 1995 година. И от там нататък всичко беше, даже казвам, преди няколко години беше казано, че не е патриотично да се говори за Георги Марков. А само Ви казвам, че има едно просто аритметично правило.
Водещ:А какво значи „не е патриотично да се говори”?
Любен Марков: Ами не е патриотично, защото така се излагаме пред чужденците, защото ние сме… Защото аз казвам – не съветски разузнавачи, българите са организирали убийство. Мен не ме интересува кой е натиснал спусъка. Мен ме интересува тези, които са подготвили, колко са платили, колко време е струвало това нещо. И това се знае. И Христо го е написал точно. И Ви казвам – това са едни камъчета, които правят грамадата.
Водещ: Това е повече от сигурно, че журналистите дори и да стигнат до истината, дори и да я кажат, както е направил Христо, това, уви, не е достатъчно. Как да се говори за политика от нас журналистите? Останете с нас. Продължаваме след малко. Политика и политиканстване. Доцент Лозанов, как да намерим разликата между двете – смисъл, казвам го метафорично разбира се, ние журналистите?
Георги Лозанов: Ами днес сте решили с трудни въпроси да се занимаваме.
Водещ:Ами, те май не са трудни.
Георги Лозанов:Да, защото те не са трудни, когато са въпрос на професионален рефлекс, рефлекс на съвестта – тогава от само себе си се решават, без да си ги поставя съвестта. Но понеже аз мисля…
Водещ: Това като член в етичния кодекс много трудно може да се формулира.
Георги Лозанов:Да. Има два начина да се пише така споменатото преди – два честни начина. Единият е да пишеш балансирано, да представяш различните гледни точки и да ги оставиш те да се вмъкнат помежду си и в крайна сметка читателят, слушателят или зрителят да направи своя избор. Така, понеже изборът е сравним на свободата, така генерираш свобода в аудиторията. Защитаваш неговата свобода. Другият начин е, особено в границата не на информацията, а на коментара, да заявиш своята позиция и да заявиш, че през тази позиция коментираш политическия свят, лицата му и т.н. От там нататък започват отклоненията от тези две, за мен и двете абсолютно валидни, професионални модела на поведение, когато искаш да скриеш позицията си зад безпристрастност и да манипулираш аудиторията, когато започнеш да изпълняваш PR поръчки и PR в това отношение е големият враг на журналистиката, който да маскираш като журналистика. Когато оставиш самата политика, нейните митове, ако искате, нейните послания, да минават през теб като фуния и да добиват легитимността на журналистическо послание и т.н. знаем ги всички тези отклонения. За това за мен тези два начина на писане, така ги схематизирам, общо взето са някаква гаранция за това политиката да минава по добър начин през медията. В това отношение ние имаме дълъг път през прехода и не много радостен опит особено във връзка с това, че политиката много често през годините в прехода изместваше журналистиката. И журналистиката се превръщаше в нещо като, разполагаше се в ложите и от там задаваше своите въпроси или често пъти своите аплодисменти.
Водещ: Вие безспорно имате опит и доста изследвания зад гърба си в рамките на фондация „Медийна демокрация”. Това се случва по време на избори или това се случва винаги?
Георги Лозанов: По време на избори става по-осезаемо. Разбира се аз сега съм в качеството си на регулаторен орган и съвсем не мога да правя независими така да се каже някакви политически изказвания или дори зависими. Въобще се пазя от това да влизам в политиката в своите анализи, но мога да кажа, че по време на избори има, до сега, колкото съм наблюдавал през годините, една такава схема, по която се движат нещата. Обикновено в края на мандатите нашите медии застават срещу този, който вече ще си отива, на власт е и видимо вече ще напуска сцената, и започват да усещат, сетивата им се разтварят, журналистическите сетива и не само журналистическите, за който идва след това и този следващия е понесен от една вълна. От едно благоразположение, което го носи до към средата или до към края на мандата. И това се повтаря като един цикъл. За мен този цикъл не е много радостен, защото е някак си много в подчинение на властовите отношение. Журналистиката по би ми се искало да я видя от обратната страна, където властта върви – тя да върви в другата посока. Макар че сега при Първанов не се случи така. Президентът, който сега ще си ходи…
Любен Марков: Не е подсъдим. Ако беше подсъдим като Тодор Живков, щяхме да видим какво ще стане.
Георги Лозанов: При Тодор Живков е обратното. Искам да кажа, че сега виждам в това отношение, в този модел някакво разклащане. По отношение на Първанов една малко протоколна ласкавост до края върви и всичко стои малко като един политически фото тапет.
Водещ:Обаче има ли ги другите белези, които изброихте? Има ли някой на гребена на вълната вече качен?
Георги Лозанов:Ами не. В това отношение ми се струва, че има един баланс в нашата журналистика. Няма в момента опит, стръвни опити, както се е случвало, да се открие кой ще бъде победителят и вече да се създават с него друг тип близости.
Водещ:Това безспорно е комплимент, че кристалната топка вече не е…
Георги Лозанов: То може би дори и от това, че все по-=трудни стават категоричните прогнози, мнения. Разбира се в това отношение най-голямата жертва са социолозите, но и не само социолозите, и журналистите. Макар че за мен, няма да се ангажирам с политически хипотези, нямам и право на това, но общо взето ми се струва, че хората са тези кандидати, основните кандидати са добра извадка за щастие. Имат възможности да направят относително мотивиран избор.
Водещ: Всъщност, като че ли няколко пъти подчертахте, че нямате право на политически коментари и не искате да ги правите, защото така е редно, но въпреки всичко намирате начин да ги правите на правото на културата. Какви бяха отзивите във facebook.com, когато поканихте хората на представянето на Вашата книга „Мое дясно” на „Аполония”?
Георги Лозанов:Първо да кажа, че тя събира текстове, които са писани преди поканата ми за влизането ми в СЕМ, защото след това престанах да пиша такива текстове политически. Ами, не знам. Във facebook.com специално аз от скоро влязох на тази територия, след като дълго се чудих дали въобще да го правя, но от чисто медиен интерес. А пък facebook.com в момента е една мощна медия, каквото и да говорим.
Водещ:Третият по големина народ в света.
Георги Лозанов:Да и аз нямам право да стоя зад това, но влязох само, колкото да има поглед и достъп, не толкова да водя активна медийна политика във facebook.com. За съжаление други ангажименти не ми дават тази възможност, а човек или влиза в това и го прави, или гледа да не подвежда аудиторията си, приятелите си, както там се наричаме всички. И аз, само написах една покана, за който е в Созопол и много радостно, защото книгата ми беше представена там за втори път след София, много радостно, че това в един топъл следобед, беше една препълнена задушна зала и какво да кажа – книгата се казва „Мое дясно” и имаше тази солидарност на угрижения десен човек в България. Това се чувстваше.
Водещ: Ако трябва да цитирам Бойко Станкушев – „Какво става с дясното?”
Георги Лозанов:Книгата е за много неща, каквито аз съм писал през годините. Аз съм я писал зад гърба ми, защото това са текстове, които аз съм публикувал ден за ден, по различни поводи. Накрая ги събрах и се оказа, поне аз така си мисля, че добиха една цялост, в някакъв смисъл говорят за нещо. Говорят най-вече за това как оставаш десен, въпреки цялата трудност на дясното политическо представителство през тези години.
Водещ:Всъщност това е личната история.
Георги Лозанов:Да. И за това как дясното се откъсва от политиката и става много повече биографичен факт, свързано с тях самия, в ценностен, в културен смисъл, в емоционален и много по-малко за съжаление като ясна политическа платформа. Но аз си позволих да кажа нещо на представянето. Ще го повторя и тук с едно изречение, ако ми позволите.
Водещ: Разбира се.
Георги Лозанов:Дясното се крепеше тези 20 години преди всичко на тази емоция на голяма част от хората, която беше родена през комунизма – на нетърпимост по-малка или по-голяма, към едно общество, към неговия идеологически фалш, към репресията му и т.н. Всеки биографично го носеше това нещо и колкото и да нямаше политическо представителство дясното, то беше представено през тази наша памет и участие в онзи живот. Само че аз дадох пример там. Една сервитъорка, която решаваше кръстословици, казах и „Кажете ми да Ви помогна младо момиче”. Тя ми каза кое е предишното име на улица „Пиротска”? Тя не беше чувала за „Жданов”. Първо аз страшно се зарадвах и казах и, че можеше и да не чуе никога за Жданов, което сигурно е хубаво, но аз и казах кой е Жданов и го написа тя там, но по-важното е, че това беше абсолютно ясен знак, че ние, които носим емоционалната реакция, негативна, мрачна на онова общество на базата, на която се крепеше дясното тези 20 години, полека отстъпваме място на едни, които няма да носят тази емоция. И тогава то трябва твърдо да стане политическо дясно с всички демократични ценности на тази характеристика.
Водещ:Иначе съдбата на Тодор Живков…
Георги Лозанов:Ще започнат едни безкрайни всенародни чествания.
Водещ:Всъщност нека да си дадем сметка, защото се оказа, че 9ти септември е по-силен дразнител за журналистите, отколкото 11ти септември, който едва ли има разумен човек, който би спорил, какво се случи на 11ти септември.
Георги Лозанов: Вижте, нека да не гледаме чисто количествено на това, защото ако 9ти септември е повод за преоценки и за преосмисляне, няма съмнение, че в границата на нашата собствена история, това е много важен ключ да разбереш какво ти се случва, в крайна сметка там се пречупва гръбнакът на историята в един момент и влизаме в една общо взето историческа катастрофа, която трае много години. Вярно е, че 11ти септември е световна катастрофа и там се пречупва един гръбнак на едно разбиране, ценностно, либерално за света, за което аз продължавам да страдам, защото освен всички жертви и до днес е 11ти септември, даде право на тези, които търсят по-голямо ограничение на човешките права – имаха ресурс да го направят. И то не като външен враг а на територията, вътре в държавите. Но, ако се използва 9ти септември, за да се вгледаме в тази счупена история и после нейното бавно лепене след 1989 година, колко сме залепили вазата.
Водещ:Господин Марков, докато слушахме малко музика, за едно съвпадение заговорихте. Да зададем поредния мит, може би.
Любен Марков:А не, това е публикувано и в книгата на Христо Христов даже пише, че смъртта на Георги Марков съвпада по дата, час и ден на седмицата – понеделник с една разлика от 23 години с първия самолет, който се забива в Манхатън, така че нашата фамилия си е изживяла своя Манхатън 1978 година. Но само искам да се върна с минута на предишната тема, която доцент Лозанов каза. Тази носталгия по миналото, която е, тя е заложена и тя много се връзва с това, че младото поколение не знае кой е Жданов. Тук има едно поставяне. Вижте, толкова години ние сме живели…
Водещ: Доцент Лозанов, ще проверите ли в мониторинга колко пъти в медиите тази година е имало анкети на тема „Кой е Тодор Живков” с млади хора. Има ли смисъл от такова занимание?
Георги Лозанов: Но това е самата истина. Че е паметта и аз за това толкова се борех да вярвам, че правителството сега, макар че още не е започнало изграждането, утвърди проект за изграждане на музей на комунизма. Ако не друго, поне да има едно място тази памет по някакъв начин да се погледне, където младите хора могат да влязат, да има някаква връзка между поколенията с този музей.
Любен Марков: Да няма мит.
Георги Лозанов: Да няма мит., да ги виждаш нещата. Един музей, посветени на жертвите, на радостите, които е имало по онова време, но преди всичко посветен на жертвите на този режим, защото ние, като че ли забравихме, че става дума за един репресивен режим. Режим, който не зачиташе човешките права и това е най-меко казано.
Любен Марков:И който се смяташе за ляв.
Георги Лозанов:Който се смяташе за ляв, да. Като пък лявото винаги е защитавало човешките права срещу някаква именно репресивна политика.
Любен Марков: Това са сбърканите неща. Лявото е трудът, дясното е капиталът.
Георги Лозанов:За това моята книга се казва „Мое дясно”. Смисъл мое дясно, твое ляво – всичкото е много преувеличено.
Водещ: Да. Ами благодаря Ви за този разговор. Какво да прочетем за 11ти ноември и къде да го прочетем, доцент Лозанов? Според Вас?
Георги Лозанов:За 11ти?
Водещ:Септември.
Георги Лозанов: Септември.
Водещ: И по света излязоха много конспиративни теории.
Георги Лозанов:Страшно много неща излязоха. Страшно много се писа за това. Аз вече съм се загубил в това море. Някои от тези, които писаха, вече ги няма, като /…/ например и други хора. Да не казвам име на философ, защото освен всичко друго, 11ти септември, онези удари самолетни, доведоха Западния свят до страхотна криза на интерпретациите, която предхождаше даже финансовата криза. Трудно разбрахме какво е това, защото цялата система за сигурност на западния човек и на…
Водещ:Изведнъж рухна.
Георги Лозанов: Да, защото тя стъпва върху зачитането на човешки живот. Човешкият живот сам по себе си е ценност и ако за теб това не е ценност, включително и собственият ти живот, тогава всичко се преобръща наопаки и за съжаление, според мен, сега 10 години по-късно, не сме намерили онази интерпретация, която аз сега да кажа – ето, това прочетете и ще имате отговор на въпроса какво се случи и какво следва от това, което ни се случи тогава, преди 10 години.
Водещ: Защото братът на Георги Марков ни каза какво да прочетем, кой от задочните репортажи. Препоръча ни тези, които са свързани със срещите на Георги Марков с Тодор Живков, но вероятно трябва да минат повече години след 11ти септември, за да имаме такава отправна точка. Благодаря Ви за този разговор. Много човешки истории бяха разказани след рухването на Близнаците. Добър ден на Бойко Василев от Българската национална телевизия.
Бойко Василев: Добър ден!
Водещ:Има такива дати, които ни карат да се връщаме към такива стари история, да намираме нови и може би го прави, за да намерим отговор на въпроса защо се случват. 10 години по-късно намираме ли го?
Бойко Василев: Случват се, защото светът се движи от тези събития. Една книга напоследък, „Черният лебед”, показва, че всъщност това е правилото на историята. Тя се формира от неочаквани, от никого непредвидени събития с огромни последствия и те ни движат напред. Така че – щем, не щем ще се случват и в бъдеще няма да можем да ги предвиждаме.
Водещ:Но ние журналистика, наша работа е, наша позиция е да обръщаме внимание на това. Аз започнах в началото на предаването с един много странен факт за 9ти септември 70 милиона резултата дава чичо google.com. За 11ти септември – 17 милиона. Как ще коментираш този факт, Бойко?
Бойко Василев: Ами въвела си го на български?
Водещ:Естествено, че съм го въвела на български. Аз търсих българската реакция, не търсих чуждата. Много политика?
Бойко Василев:Не, затваряне към света. Аз си спомням тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски каза, че това е събитие далеч от нас. И парадоксално обаче всичко след това го опроверга. Оказа се, че събитието не е далеч от нас. Оказа се, че то има големи последствия за нас – като почнеш от влизането ни в НАТО, после участието ни в Иран и Афганистан – жертвите, които дадохме, политиката, която водехме, светът, който се промени, европейските фондове и какво ли не. Завърза се една верига, която стигна до нас по много различни начини. Обаче ние не сме го още разбрали. Още не сме свикнали, че светът е много малък. Всичко, което се случва в него, опира до нас пряко. /…/
Водещ:Има някакъв проблем със звука. Ако продължаваш да не чуваш, Бойко, моля те спри да се движиш, за да съумея да ти задам още един въпрос. А той е защо ще правите живо студио за 11ти септември? Няма да стане този… Ще опитаме да възстановим връзката. Да се надяваме, че мобилната клетка ще бъде благосклонна към нас за една – две минути още. Живо предаване ще правите посветено на 11ти септември. Защо? За да намерите отговора или?
Бойко Василев:Искаме да направим това живо предаване просто, за да покажем, че светът е важен. Да върнем светът на българския зрител. Ако забелязвате – това е политика…
Водещ:Да, забелязваме. Но най-вероятно ще го чуем някой друг път, защото се оказа, че мобилната клетка не е наш приятел тази събота. Но да се надяваме, че другата събота ще бъде. Сега Ви желая от името на целия ни екип – Ваня Новакова, Александър Райчев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева хубав и спокоен съботен следобед.