www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

Оригинална публикация

Webcafe.bg I 6.01.2011

Истински фен на стила Нойзи казва, че да си купуваш списание с подписа му е като всеки месец да даваш пари за единственото си кожено яке в живота.

Каквото и друго да изръсим за най-силния играч в лайфстайл и мъжките списания (Егоист, Една седмица в София, Maxim и чисто новия Playboy, на който Ивайло Нойзи Цветков беше и първият гл. ред.) ще е излишно надъхано на фона на честния му BG Positive списък по-долу.

Няма как да му пука на човек, който живее с достатъчно сритващото разбиране, че "Вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица". Най-десните също разбират.

Събитието

Веселин Маринов. Полско-тръмбешката бийтълмания за престарели, която от забавна естрадна идиотщина се официализира до опасна глупост, санкционирана от властта. Тя сякаш описва днешна България в нейната нетрайност

Личността

Георги Първанов. Най-добрият президент в историята след Юмжагийн Цеденбал. Фактът, че има планове да остане във властта, ме просълзява

Откритието

Борис Дали. Неговата „Пиян" е онова, което е „Get Off Of My Cloud" за края на 1965 – изблик на блус. Сръбски блус

Явлението

Интернет-взривът; Фейсбук; форумната култура – т.е. трагичната ситуация, при която публиката един вид се катери по сцената; инж. Митко Димитров от град Димитровград – от субкултура чалгата се превърна в официална попкултура; Гугъл; Туитър; торентите; кафеникавожълтата преса, която не спазва дори най-долните правила; залезът на таланта; известните само с това, че са известни; Слави Трифонов; отказът от образование; аматьорското порно; възходът на аматьорското по принцип; изумителната атмосфера, в която всеки може да каже/напише всичко и да му се размине; Бербатов; повсеместният и поевтинен достъп до uppers – кокаин и т.н.; липсата на дори най-дребен революционен порив; заместването на хуманитарния скок на мисълта и вярата с технологии; гротескният опит за консуматорско съществуване в стил „средна класа"; оглупяването; краят на илюзиите.

И, разбира се, риалити-телевизията, привнесена у нас тъкмо навреме и собственоръчно от Нико Тупарев, риспект. След 15 години ще събираме дребните кисели плодчета на всичко изброено, но ще е все едно, защото тогава „всичко изброено" ще са порасналите деца. Тренирани за роби с удивително нехайство

Творбата

"Мисия Лондон". Instamt classic! Пардом – imstant classic! Найс! Булгериън куолити!

Повратната точка

Когато Ицо Хазарта спря да пише, някъде през 2009-а. Защото той, по моему, никога повече няма да напише нищо важно – премазан от обстоятелствата. А беше единственият ни истински поет. Но пък и Сократ в "Менон" е прав: няма учене, а единствено припомняне

Незабравимото

Когато дъщеря ми, вече на две, за пръв път каза "тате, извинявай, но за да рефрешнем естетическите си илюзии, ще ни е необходимо въздържание, изпитание с безмълвност, ера на нелитература, докато се върнем при думите и важното". Или поне така ми се стори

Нойзи за политката

Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист.

Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности.

Из интервю в Капитал Light

Оригинална публикация 

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7