сп. Rouge | 2010-04-17 | 00:01:01

За него Playboy не е просто името на списанието, което у нас той оглавяваше дълги години, но и имидж, начин на живот и привилегия за избрани. С днешна дата журналистът има собствен блог, в който нещата са представени от неговата интересна мъжка гледна точка, която идеално се вписа и в концепцията 10-те ЗА на Rouge.

ЗА МЪЖКИТЕ СПИСАНИЯ И БЪЛГАРИНЪТ МЕЖДУ PLAYBOY И PENTHOUSE

Печелившата формула не само за мъжко издание, а за каквото и да е списание, и въобще за какъвто и да било проект, е най-вече сериозна и постоянна работа. За съжаление повечето списания в България в момента се правят без особено старание. Това е вследствие на годините отпреди кризата, когато всички бяха свикнали да печелят без да полагат усилия. Сега обаче дойдоха времена, в които само талантливите и старателните имат успех. За останалите ситуацията е сложна. В момента повечето мъжки списания у нас са в сериозна криза – тиражите им падат, рекламните постъпления – също. Какво искат да четат мъжете ли? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Искат хубави неща, поднесени с вкус, начело с красиви жени, ако може. Искат добра журналистика, чувство за хумор, както и актуални теми, които фокусират вниманието.

ЗА БЛОНДИНКИТЕ И БРЮНЕТКИТЕ

Лично аз предпочитам брюнетки. От вас разбирам, че има изследване, според което богатите предпочитат тъмнокоси, но не съм сигурен дали е така. Аз не мисля, че съм богат. Или поне не и с пари. Според мен блондинките са по-атрактивният тип, ако говорим за медии и шоубизнес. Вероятно и всяка жена, която е експериментирала с цвета на косата си, го е изпитвала нагледно русият цвят предизвиква повече внимание. Друг е въпросът, че В момента не е особено модерен. На мен лично тази тенденция ми допада.

ЗА СИЛИКОНОВАТА ВЪЛНА В

България, за съжаление тази Вълна изобщо не отшумява. Напротив, манията става Все по-неконтролируема. Най-тъжното е, когато до силикон прибягват млади момичета, които изобщо нямат нужда от такъв. Те са поне половината от общия брой. Много тъжна статистика! За съжаление, медиите пропагандират тази мания. Добре, че беше скорошният филм на Миролюба Бенатова по БТВ, който донякъде я демитологизира. Доста момичета се отказаха да лягат под скалпела, след като го гледаха. Така че браво на тази журналистка, поздравявам я още веднъж и чрез вас.

ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЗВЕЗДИ И КОМПАНЬОНКИ

Какво значи "компаньонки"? Всеки е компаньон на някого. И всеки получава нещо в замяна на компанията си, ако погледнем чисто формално и философски на нещата. А дали има и такива звезди "на повикване" -ами нищо чудно и да има, но тях не бих ги нарекъл точно звезди. Една истинска звезда няма нужда да е компаньонка, няма нужда да има тарифа, нито да присъства в някакъв сайт, както се опитаха да внушат за Николета, Андреа или Венета Харизанова. Дали това е начин за самореклама? Не бих казал, по-скоро е опит за черен PR от страна на някакви амбициозни нови сайтове, които така разбират сензационната журналистика. Но всичко в крайна сметка се обръща срещу тях. Когато правиш миризлива журналистика, тя овонява не толкова жертвите ти, колкото собствения ти офис. Искрено съжалявам тези сайтове, които предприеха грозна кампания срещу някои от най-красивите жени в България. Те явно са се прицелили към най-комплексираната част от аудиторията – към читателите, които искат всичко да бъде омаскарено и демитологизирано.

ЗА BIG BROTHER FAMILY В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-(НЕ) ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО.

Аз съм от привържениците на това шоу. Смятам, че е майсторски направено от хора, които си разбират от работата -като интрига, като трикове за поддържане на зрителско напрежение, като монтаж… Колкото до "идеалното семейство" – за да се пропагандират някакви ценности, един от най-добрите начини за това е да се покаже техният антипод, да се предизвикат дискусии и спорове по темата. Да си представим, че бяха вкарали в Къщата 9-10 образцови семейства. Кой щеше да гледа тази скука, кажете ми? Тогава щеше да има критики, че Big Brother е непрофесионално направено риалити. Сега обаче, когато се вижда, че предаването предизвиква голям обществен интерес, веднага се надигнаха дежурните мърморковци и псевдо-интелектуалци, които започват да размахват пръст и да ни учат на морал.

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХЮ ХЕФНЪР

Не бих казал, че има такъв. Хю Хефнър е олицетворение на интелигентния и богат мъж, който нито за миг не престава да е джентълмен, да бъде щедър към всички, без да търси непременно някаква изгода от това. В България повечето богати мъже не са такива. Или не са щедри, или не са джентълмени, или са такива, но търсят непременно някакъв келепир. Не искам да давам конкретни примери за пишман-плейбои – светската хроника е пълна с имената и снимките им.

ЗА РЕЙТИНГОВАТА БИТКА ПРЕМИЕР-ПРЕЗИДЕНТ

Не мисля, че премиерът има нужда да се съревновава с някого за висок рейтинг. Той е и без това подозрително висок, задължаващо висок. Даже и най-върлите червени симпатизанти разбират, че Първанов отсега прави опити да си осигури някакво политическо бъдеще след края на втория му мандат. Най-малкото е длъжен да опита, "да падне за дузпа", както се казва. Не мисля обаче, че номерът ще мине. Конкуренцията между него и Бойко Борисов е неравностойна. Първанов е стигнал до ситуация, в която даже да говори верни и смислени неща, хората не му вярват. Обратно – премиерът пък си е създал доверие и имидж, който кара всички да му вярват дори тогава, когато не говори чак толкова хубави неща.

ЗА ПРАВИЛОТО: NO CHALGA NO PARTY!

Освен че съм фен на Big Brother, аз съм и от хората, които не мразят чалгата. Или поне не съм от тези, които държат на всяка цена да се дистанцират от нея. Всеки може да се забавлява така, както намери за добре. А и е нереално да очакваме "да се прескачат етапи" от развитието. Тази музика е липсвала дълги години на българина. Нека да й се насити, да се нахрани с нея, преди да стане no-Възвишен и изтънчен В музикалния си Вкус. Впрочем, Вече има признаци за такава еволюция и израстване. Същевременно, скучната и стерилна поп-музика започва все повече да се отваря към по-масовия вкус – благодарение на по-находчиви изпълнители като Аксиния например, Deep Zone Project, Миро… Крайно време беше да се отдалечим от "цвят лилав", "червило за теб и за мен", "аз съм портокалово момиче" и "есен, есен, умиращ сезон".

ЗА СОЦИАЛНАТА МОЩ НА БЛОГОВЕТЕ

в блоговете няма цензура. Реагират бързо на всяко събитие. Същевременно, т.нар. "сериозна преса" е в дълбока, дългогодишна криза. Почти няма вестници, в които да се прави модерна журналистика. Нещата са замръзнали на някакво ниво отпреди 15 години. Така че не изпитвам никакво съжаление към вестниците, чиито тиражи се сгромолясват. Колкото до Facebook, откакто го преведоха на български, този сайт буквално смаза всякаква конкуренция от други социални мрежи. И не е учудващо – всичко там е организирано перфектно. Ако успеят да въведат и видеочат, както и трансфер на файлове, вече съвсем няма да излизаме от неговия адрес.

ЗА КАНДИДАТКИТЕ ЗА СЛАВА

Да предизвикаш интерес към себе си изобщо не е толкова трудно като да го задържиш. Популярност се постига по много начини – понякога е достатъчна дори и една хубава фотосесия. Оттам нататък идва по-трудното – да покажеш характер, чар, присъствие, интелект, умение да комуникираш с хора, вкус, стил, обноски. Това не всеки го притежава. И не всяко момиче се научава на всички тези неща. Онези, които се справят, стават истински звезди. Останалите – само вечни кандидатки за такива.

Стр. 38, 40, 42

M3 Communications College I Мартин ЖЕЛЯЗКОВ I 2010-04-19

Албена Чешмеджиева е редaктор в култовото списание за реклама, маркетинг и медии Signcafe. От декември 2009  води нов раздел, посветен на комуникацията между PR и бизнеса. В ресора й влиза и медийното приложение на списанието. Албена има 5-годишен стаж в печатни и дигитални медии, работила е в уеб медийна група MSKey и изданията на Jobs.bg (Week, Human Capital). Професионалната й визитка се допълва от опит в областта на  културния мениджмънт в сферата на държавната администрация. Все още се изявява като културтрегер, като организира масови посещения на театър за приятели и колеги. Завършила е библиотечно-информационни науки и журналистика в Софийския университет. Обичайните места, на които можете да я срещнете, са бюрото в редакцията, пред кафе машината, във фитнеса или в някой уютен бар с чилаут озвучаване. Обича простора, добрата храна и топлите вечери на плажа.

www.dnevnik.bg I 2010-04-16

Димитър Павлов вече няма да е част от екипа на сутрешния блок на Би Ти Ви, стана ясно тази сутрин по време на предаването.

Павлов работи по ново предаване, което ще започне излъчването си по Би Ти Ви в началото на май. То ще е забавно-развлекателно и ще се излъчва всяка неделя.

От медията уточняват, че скоро ще има повече подробности за проекта.

Димитър Павлов започна изявите си в "Тази сутрин" на 1 март. Той зае мястото на напусналия през ноември 2009 г. Николай Бареков.

Павлов е познат като водещ на "Форт Бояр", "Това го знае всяко хлапе", а също и на второто издание на "Денсинг Старс". Дълго време е и водещ на сутрешния блок по несъществуващото вече "Ретро радио".

Оригинална публикация

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-14

СДС и ДСБ излязоха с обща кандидатура за кмет на Габрово – авторката на СЕДЕМ Ива Николова

- Как се стигна до кандидатурата ви за кмет на Габрово?

- По най-нормалния път. Седнали са хората от Синята коалиция в Габрово, сред които има мои приятели и съученици, помислили са кой може да им свърши работа в предстоящите частични избори за кмет на града ни и са стигнали до мен. Те имат много ясен и логичен отговор на въпроса защо са се спрели точно на тази кандидатура и съвсем честно споделиха аргументите си. И явно са доста убедителни, защото аз приех. На този етап развоят на събитията потвърждава, че са били прави. И това много сериозно ме стряска, защото оттук нататък отговорността ляга върху мен. Не че се плаша от отговорности, но за съжаление познавам триковете в родните предизборни борби и не храня илюзията, че ще ме подминат. Но тук имам една сила, която няма да си спестя – все пак съм журналист, политически репортер, който 20 години отразява предизборни кампании, и зная какви номера могат да си погаждат опонентите, тъй че екипът ни ще ги следи много изкъсо.

- Какво ви свързва с Габрово?

- Животът ми. Там израснах, там изградиха ценностната ми система, там открих себе си и избрах професията си, там живее майка ми, там баща ми вгради и то съвсем буквално живота си, там отрасна синът ми, там са учителите ми и родителите на приятелите ми и там се връщат и ме връщат най-близките ми хора, с които съм тръгнала още от дете и с които никога не съм се разделяла, макар и те да не живеят официално в Габрово. В момента някои от тях дори не се знае къде прекарват повече време – в София или в Габрово. Изглежда, с възрастта човек все повече започва да цени началото на живота си. Дано не звучи високопарно, но аз имам чувство за дълг. Преди време доскорошният кмет Томислав Дончев, който вече е министър, започна да кани всички разпилени габровци на празника на града и да търси съдействието им за популяризирането му. Може би той също е заложил идеята за подобен ход някъде в мен и тя подсъзнателно ме е тласкала към такова решение. Мога да изброявам още куп обстоятелства, но те се побират в едно – че винаги, когато съм там, аз съм си у дома.

- С какво Габрово е по-различен от останалите български градове?

- Това е уникален град – безкрайно дълъг, много тесен и невероятно стоплящ. Влиза ти под кожата. Всички истински градове на света са строени край река и там Янтра е в сърцето на сърцето на България, защото географският й център се намира на Узана. Там всяка педя земя е свързана не просто с историята на града, а с историята на държавата ни. Това е Балкан. Известна е нашенската поговорка, че морето ражда риби, полето – тикви, а Балканът – хора. И хората му са най-уникалното творение на Балкана в Габрово. Не просто заради прочутото им чувство за хумор, което наистина е в кръвта им – да не кацаш на езика на габровец, страхотни присмехулници са. А затова, че географски и исторически те са можели да изкарват прехраната си само по един начин – с ума и ръцете си, без да разчитат нито на природата, нито на реколтата. Оттук идват и шегите за тяхната пестеливост и дори свидливост. Всъщност това са много широко скроени, високо интелигентни и щедри хора, но с изключително рационално мислене. Те не обичат излишните движения, излишните думи и излишния шум и вярват само на свършените и полезните неща. Това са много горди хора с ненакърнимо чувство за лично достойнство. Благодарна съм им, че са го възпитали и в мен, макар понякога отстояването му да коства доста рани. Но да си балканджия не е произход, а призвание, така че няма къде да се денеш от орисията си.

- Какви са предимствата на Габрово пред София?

- Чист, зелен, спокоен, приветлив и хомогенен. Центърът му е като бижу, а околностите – като в приказките. Накъдето и да мръднеш извън пределите на града и то само на няколко километра, попадаш в рая на Земята – Боженци, Соколския манастир, Узана, Люляците, Скорците, малко по-встрани остава Дряновският манастир, малко по-нагоре е Шипка. Прочетох в една програма, че трябва да се развиват "туристическите атракциони". Смея да нанеса корекция – това са светини. Те наистина трябва да бъдат част от една дългосрочна туристическа стратегия за града, но като исторически паметници с национално и континентално значение. Човек може да се забавлява навсякъде. Но на такива места отива да се възхити и преклони.

- Останало ли е нещо от някогашните прочути своеобразия на габровци? Какви са габровци сега?

- Никой не може да избяга от себе си, пък и габровци не искат да го правят. Но в момента са доста притеснени, защото градът е обезлюден. Още преди изобщо да съм мислила по въпроса за кметската кандидатура, с мои приятели си говорихме, че цели квартали са останали тъмни през тази зима. И причината не е пестеливостта, а това, че в тях просто не живее никой. Моето жилище е в самия център на града – зад Дома на културата, и в него през тази зима също не живееше никой. Хората напускат Габрово, защото не виждат перспектива да изкарват прехраната си и да развиват бизнес с далечна опция. А в условията на криза трудно могат да разчитат на външен инвестиционен интерес към град с много специфична достъпност. Твърди се, че в Габрово безработицата е ниска, но истината е, че габровци си намират работа на други места и напускат града. А онези, които живеят там и милеят за него, са изплашени, че хоризонтите му се стесняват още повече. Това е и базата, на която стъпваме, за да създадем условия за разширяване на хоризонта и перспективите пред габровци. Кризата връзва ръцете на всички, но точно тук идва изобретателността на габровци да използват даденостите така, че да ги обърнат в своя полза. И за да не си мислите, че ви говоря общи приказки, веднага ще ви кажа кои са трите стълба на програмата ми за предстоящата година и половина: дългосрочна стратегия (минимум 10-годишна) за развитието на туризма и превръщането на града в основна туристическа дестинация за българи и чужденци с всички помощни елементи на европейските фондове и програми, зелена енергетика и зелена икономика. Това е бъдещето не само на Габрово, но и на целия Европейски съюз, ако имаме уши да чуем какво говорят партньорите ни в Брюксел и ако имаме информация как да въведем всичко това. А ние имаме.

- Всички знаем, че столицата е пренатоварена. Какво според вас трябва да се направи, за да се върнат софиянци по родните си места?

- В глобалното село, в което се е превърнал светът, ми е малко странно да говоря за това кой къде трябва да се върне и да живее. Слава Богу, вече сме свободна държава и сме част от европейската общност без граници, така че ми се струва доста нелепо да оправдаваме неблагополучията в София с притока на хора от други места. Тогава какво да кажат парижани, в чийто град живеят около 11 милиона, или московчани, които наброяват 18 милиона официално? Поначало всички столици са стълпотворение от различни хора и не са най-приятното място за живеене. И ако същите тези хора виждат перспективи за себе си в други градове, бъдете сигурни, че нито миг няма да останат в тази лудница. Това е панацеята и това е и моята амбиция за Габрово – да си върнем хората. Ето, аз се връщам.

- Като станете кмет на Габрово, вече ще бъдете част от онези хора, които досега по-скоро нападахте и критикувахте като "политиците". Как ще разрешите противоречието между борбената журналистка и политика? Какво е общото между политиците и журналистите?

- Нямам намерение да минавам от другата страна на барикадата, както напоследък става ясно, че са направили някои мои колеги. Ако се отнасяш добросъвестно към професията си, между кмета и журналиста няма кой знае каква разлика – и единият, и другият се занимават с проблемите на хората. Журналистите го правят повече в сферата на констатацията, включително и на ниво решение на проблема, а кметът освен това трябва и да реализира решението. Тъй че тук моят занаят ми е най-големият съюзник. И за двете длъжности обаче политиката е база за подход към проблемите и затова има лява, дясна и т.н. политика. Моят подход във всичко, включително и в оценките за политиците, е от десни позиции. Пък и като гледам накъде е тръгнала родната журналистика, мисля, че интересите на обществото могат да бъдат защитени на друго място. Така че аз си оставам гражданин, който брани интересите на обществото.

- Кой е примерът ви за успешен кмет?

- Клинт Истууд. Да-да, за актьора говоря. Когато става кмет на малкото селище Кармел бай дъ Сий в Калифорния, това е едно абсолютно нечувано и занемарено място с 4000 жители. В края на мандата му това е най-престижното място за живот с много скъпа земя и сгради, към което се устремяват за трайно пребиваване най-заможните хора на Америка. Мандатът на Истууд е продължил само 2 г. Следващият кмет на Габрово ще разполага с около година и половина. Т.е. няма невъзможни неща, има неоткрити решения.

- Бойко Борисов успешен кмет ли беше?

- В едно – успешен, в друго – не. Няма съвършени хора и още по-малко – управленци. У нас положението по принцип е такова, че е достатъчно да запълниш една дупка на улицата, за да те обявят за успешен кмет. По време на последната кметска кампания в София лично аз бях решила, че ще гласувам за кмет, който обещае поне да надпише улиците в града и да сложи номера на сградите. Никой не го обеща, т.е. никой не забелязва този проблем. А от успешните кметове не остават скрити проблеми.

- Ще търсите ли в предизборната си кампания подкрепата на ГЕРБ?

- В предизборната си кампания ще търся подкрепата на габровци, а те имат най-различни убеждения и различна партийна принадлежност. Честно казано, по време на кампании никога не съм вярвала, че когато ръководството на една партия заяви, че застава зад чужд кандидат, нейните привърженици ще направят същото. В края на краищата политическите съображения са едно, а човешките предпочитания – нещо друго. Пък и габровци не обичат много-много да им казват какво да правят. И разчитам на това, че те ще гласуват по съвест.

- Как според вас ще се отрази на предизборната ви кампания участието ви в различни телевизионни зрелища?

- То май няма угодия: понеже съм поетеса, как ще сляза на нивото на проблема с градските клозети и боклука; а понеже участвам в реалити формати, които стряскат с простотиите си, как ще решавам сериозните въпроси? Ами както реших въпроса с промяната на закона заради загиналите деца в Лим, докато участвах в "Голямата уста" в "Биг Брадър". Ей-така ще ги решавам – паралелно и категорично. Извинявайте, ама кметът все пак не е кабинетен академик по молекулярна микробиология, а човек, който трябва да познава всички пластове на битието и то на практика. Аз съм човек, който може да общува на всякакви нива, и това също съм го научила от журналистическия си занаят. Ако един кмет не е в състояние да прави същото, значи той не е кмет на града си, а на определена прослойка. Сиреч, изобщо не е кмет. А аз се кандидатирам за кмет на Габрово с цялото необозримо многообразие от хора и проблеми.

- Какво е най-голямото ви предимство пред останалите кандидати?

- Не е моя работа да се меря с когото и да било. Това ще го направят избирателите.

- Какви са предизборните ви послания?

- Смисълът е, че една габровка от всички габровци с тяхна помощ и в името на града ни ще се опита да направи Габрово желано място за живот и пребиваване не само за кореняците, но и за други българи, и магнит за всеки чужденец, който стъпи на българска територия. Слогани-те ще ги кажем по-нататък – на старта на кампанията.

- Как ще изглежда Габрово след вашето кметуване?

- Казах ви вече, че сме прагматични хора и докато рибата е в морето, не мога да хабя олио и да амортизирам тигана. Пък и твърдо се придържам към правилото: никога не казвай "Хоп!", преди да скочиш. В момента само загрявам, преди да се засиля за скок.

***

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. Завършила е Националната математическа гимназия "Иван Гюзелев" в Габрово и Литературния институт "A.M. Горки" в Москва със специалност "Поезия". Работила е в печатни и електронни медии, сред които алманахът "Апропо", сп. "Пламък", вестниците "Литературен фронт", "Свободен народ", "Новинар", "Сега", "ТВ Европа", "Политика", "Монитор". Автор на четири стихосбирки и четири публицистични книги за Атанас Москов, за отражението на събитията в Косово у нас, за процесите в българската политика и нейните лица през последните 20 г. Носител на наградата за поезия "Мара Белчева", на международната награда за журналистика "Вяра, надежда, любов" и на наградата на Българската медийна коалиция за авторското тв предаване "Когато гръм удари". Преводач на художествена литература. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Стр. 11

Снимка: Вестник "Дневник"

в. Седмичен Труд | Юлия ВЪЛКОВА | 2010-04-14 

Да откъснеш през деня от работа Добрина Чешмеджиева, си е истински късмет. Симпатичната водеща на едно от най-rледаните публицистични тв предавания – "Референдум" по БНТ, е ангажирана до козирката. Срещаме се в едно кафене до телевизията. Младата жена е разговорлива и често чаровно се усмихва.
Родена съм в Смолян

"На 36 години съм, от 14-годишна живея в София. Родена съм в Смолян, но съм израснала в Пловдив. Тук завърших Класическата гимназия. Майка ми настояваше да уча в нея – като преподавател беше ходила на открити уроци там и много й хареса училището, най-вече средата в него. Взеха, че ме приеха. После завърших дефектология в СУ. Началото в БНТ беше един летен стаж. Тогава започнах да помагам на между-народнитередактори- записвах обмена. Предложиха ми да остана и така тръгна тв кариерата ми. Но тя въобще не беше мечтата на живота ми."
Първото стъпало за Добрина са новините на Ефир 2, където пише кратки международни новини – област, която и до днес й е страст. После е международен редактор в сутрешния блок. Там Асен Григоров я пробва като водеща, защото търси заместничка на заминалата в чужбина на специализация Цвети Начева. Връщането в новините през деня /в 12 и 16 ч. и коментарните в 22 ч./ става след обединяването на двата канала. После някак естествено идват ангажиментите във вечерния блок, а после в централния 20-и час.

Кариерата

"Темите за "Референдум" започваме да избираме предния четвъртък. Това става с редакторите и с автора на проекта -Роберт Ковачев. Решаваме коя да е най-подходящата и коментираната тема в момента. Работата ми е много интересна. Трябва да събера еднакво количество хора, които равнопоставено да защитават противоположни тези. За мен предаването е изключително, защото гарантира равен старт. Но тъкмо и в това е сложността. По-лесно е да имаш един или двама събеседници, отколкото да търсиш баланса сред много повече. Трудно е, но се свиква. Пък и е подплатено – удовлетворена съм от условията, при които работя. "
Около себе си Доби, както я наричат приятелите, не усеща завист. Казва, че тя и колегите й се радват взаимно, помагат си -тя често търси съветите им, заедно обсъждат начина, по който да проведе дискусията, особено когато темата е икономика или финанси, където не може да се кара на 3 общи въпроса. "Най-важното е да съм подготвена. И друго – журналистическата професия е на екипността, а не на индивидуалностите."
Доби признава, че е била и несигурна, най-вече в по-специфични теми. Например не е на "ти" със здравеопазването и по-специално с темата за транс-плантациите. Докато икономиката в момента е в центъра на дискусиите и тя се справя далеч по-добре, просто вече е натрупала познания. "Но се подготвям предварително – ужасно е зрителите да гледат повърхностен разговор. По никакъв начин не бива да подценяваме аудиторията – хората знаят и се интересуват. Затова трябва да провокирам гостите да казват нови неща. Иначе копчето се
превключва и каналът се сменя, о не съм имала случай, който да ме притесни и да ме извади от релси."
Мнозина се питат защо Добрина се раздели с Михаил Дюзев при воденето на "Референдум". Тя обяснява: "Мишо от дълго време води сутрешния блок на Дарик радио, което е изключителен ангажимент. В един момент двете задачи станаха непосилни, а все пак той е глас на радиото. Сега пак мислим за екранна двойка, но е трудно е да напаснеш двама – не е само да събереш мъж й жена на едно място. Изискванията тръгват от визуалното излъчване до разпределяне на задачите."

Женски радости

- Какво ще си купиш през новия сезон?

- Вече го направих – обувки в модерния кралски син цвят. Отворени на пръстите и високи до глезена като боти. Харесвам по-екстравагантни модели. Имам и нова шармантна официална рокля в бежово и черно – с нея през юни ще бъда кръстница. Не обичам цветните неща, пък и не всички нюанси ми отиват.

- А какви ти харесват?

- Черно, но любимо ми е бялото, защото ми стои добре. Не се харесвам с червено – имам само една такава жилетчица. Писна ми лилавото – та цели 4 сезона се "върти". Интересно е сивото, харесвам синьото. Но общо взето, съм консервативна към цветовете.

- Това лято какво няма да облечеш?

Жълтите дрехи и елеците. Няма да нося и обувки на ток, висок повече от 10 см. Дребна съм и смятам за проява на лош вкус ниските да се покачват на ултрависоки платформи и токове.

- На какво ще заложиш в макиажа?

- Гримирам се класически – винаги очна линия, бледо червило и руж. Страх ме е да си направя перманентен грим.

 - Любимата ти шопинг дестинация?

- Италия, Рим. Там живее и работи сестра ми, там е омъжена. Имам и приятели и често пътувам. Най-често си купувам интересен аксесоар, който да те направи различен – брошка или шапка. Обичам шапки и имам много. Майсторлъкът е в детайла.

- Пола или панталон?

- Различно – зависи от настроението. Но най-добре ми стоят рокли.

- Какво е роклята за теб?

- Символ на женственост и чувственост. Роклята е елегантна, нежна, в никакъв случай не агресивна. Свързвам я с моя идол – София Лорен. Тя ми е любимата актриса и искрено мечтая да направя интервю с нея. Вече действам за контакти чрез мениджърите й в Италия. Тя е пример за професионализъм, женственост и отдаденост на семейството. Тези качества ме респектират.
Не искам да звучи претенциозно в духа на: "Ако не е Кавали, не го пипам!", но харесвам определени марки, като "Стефанел", "Марите и Франсоа Жирбо", нося дрехите на една много интересна дизайнерка – Марта. Падам си и по по-спортни модли.

- Допада ли ти наложената на екрана мода?

- Мисля, че е по-консервативна, отколкото е необходимо. Дори и да го налага обществото, е прекалено строго и еднообразно. Нека поне да има един-два елемента на разнообразяване, като брошка или шал.

- Кога експериментираш с облеклото?

- Когато излизам вечер с приятели. Тогава си позволявам да съм по-ексцентрична. Искам да съм различна, без да съм суперекстравагантна. Харесва ми да смесвам материи. И през зимата нося коприни с ботуши и палто, но пък отгоре навличам какво ли не.

- Гадже?

- /Засмива се притеснително./ Да, имам връзка.

- Как се грижиш за себе си?

- Ходя поне веднъж в седмицата на сауна – много добре ми се отразява. Най-много експериментирам с косата си – от платиненоруса през огненочервена повече от 10 години /припадала съм от химикалите, които ми слагаха във фризьорския салон, само и само косата да изглежда изкуствено червена/ до сегашния й кестеняв оттенък. Вече се укротих. Винаги съм с дълга. Слагам си професионални маски. За лицето периодично пия бирена мая – подхранва и прочиства. Пък и много искам малко да напълнея. Липсват ми няколко килограма.

- Къде ти е по-уютно – в студиото или у дома?

- /Усмихва се отново./ У дома. Живея в студио в кв." Лозенец", където пространството е голямо. Не е претенциозно, но пък за сметка на това е населено с фигури на ангели. Имам много картини – целите стени от тавана до земята са покрити с тях. Домът ми е в топли бежово-кафяви тонове. Не харесвам минимализма и ултрамодерността. Най-дълго се застоявам в леглото – там чета и работя.

- Как изглеждаш, когато си влюбена?

- Разхубавявам се, рея се над нещата – не ме притесняват задръстванията, не обръщам внимание на агресията по улиците.

- Какво те отчайва?

- Некоректността. Обичам да играя по правила.

- В тежки моменти стискаш ли зъби, или плачеш?

- Стискам зъби. От малка живея сама. Много съм близка с родителите си, но когато е идвало момент да споделя тревогите си, те вече са отминали. Сдържана съм.

- За коя връзка с мъж съжаляваш?

- Всички са били хубави, с нещо са ме задържали, но за никоя не съжалявам. Може би защото никоя не ме е накарала да направя още една крачка напред.

- Как си представяш сватбата си?

- През лятото, в красива градина и пищен ритуал. С дълга рокля и воал, със семейството и приятелите. Вярвам в брака. Не харесвам жителството без брак.

- Работата ли стои на първо място?

- В момента, в който се омъжа, веднага ще е на второ. Със сърцето си обаче трябва да пожелая да узрея за брак. Когато си мисля за бъдещето, обрисувам личния си, а не професионалния живот. Не съм кариеристка.

Стр. 10

Снимка: kliuki.bg

в. Show | 2010-04-14

Милен Цветков ще се върне на екран до броени седмици, говори се усилено в медийните среди.
Бившият водещ на "Здравей, България" е получил доста изгодно предложение от шефа на СКАТ Валери Симеонов. Цветков ще води собствено публицистично предаване с елементи на ток шоу, което ще се излъчва всеки делничен ден. Зрителите ще имат възможност да се включват на живо и да коментират заедно с него актуалните теми от деня. Живата телефонна връзка е запазена марка на Цветков. Преди много години той въведе този прийом в сутрешния блок на Нова тв, а после и в "Часът на Милен Цветков". Знак за предстоящия "трансфер" между журналиста и СКАТ се появи в края на миналата седмица, когато Милен бе поканен за гост-коментатор в предаването на Велизар Енчев. Откакто напусна Нова тв, Цветков отказва интервюта и със сигурност визитата му в медията не е случайна. Пред Велизар Енчев Милен за пръв път коментира свалянето си от ефира на Нова: "Аргументът бе нисък рейтинг. За връзка между свалянето ми от ефир и изказването на Бойко Борисов няколко дни преди това, че нямал медиен комфорт, че аз съм го започвал сутрин, пък вечер го довършвал Слави… Не знам… Питайте Бойко защо ме махнаха", загадъчно подхвърли той.

Стр. 4

M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-14

От 2007 г. Адриана Русенова е автор и водещ на туристическото предаване „Професия турист“, което се излъчва всяка седмица по ТВ „М САТ“ и ТВ „Черно море“. Адриана е завършила Нов български университет, специалност PR. В момента учи „Режисура“. С телевизия се занимава от 7 години. Първият й допир с тази професия е като водеща на модна рубрика в магазинно предаване по ТВ „7 дни“. Също така е работила като водеща на бизнес новини по ТВ „ДЕН“ и репортер на предаването „Произведено в България“. От 2005 г. е автор и водещ на предаването „Пътят към успеха“ по Канал 3. Екипът ни пожела да поговори с нея за настоящия й TV проект „Професия турист“, който за момента няма конкуренция на пазара.

Eто какво ни разказа тя.

1. Разкажете ни малко повече за „Професия турист“. Кога и как се роди идеята да направите такъв формат предаване?

Винаги съм обичала да пътувам. Затова реших да съчетая полезното с приятното и да покажа на повече хора невероятните места, които посещавам. Стартирахме предаването преди около 2 години с идеята да бъде интересно и полезно с информацията, която предоставяме на нашите зрители. „Професия турист“ представлява 30-минутен увлекателен филм, който представя традиции, култура, забележителности, начин на живот и любопитни факти за мястото (страната), която сме посетили. Целта ни е да направим определена дестинация достъпна за хората, които нямат възможност да отидат там, а ако вече са я посетили, да преоткрият мястото за себе си и да обогатят общата си култура.

2. Какви канали за разпространение използвате, за да наложите продукта „Професия турист“ като бранд?

Работим с много интернет сайтове, които всяка седмица публикуват актуална информация за „Професия турист“. Разказваме и за нашите пътувания и любопитни преживявания в печатни издания като „ОК туризъм“, „Уикенд за жената“, „Всичко за дома“ и други. Всички туристически агенции, с които работим, също ни подават ръка, като препоръчват „Професия турист“ на своите клиенти и излъчват части от предаването по време на пътуванията им. Също така провеждаме игра с въпроси, като всяка седмица раздаваме награди и екскурзии по света. Да не забравяме и FACEBOOK – тази изключително модерна социална мрежа в момента. Създали сме профил на „Професия турист“, група и редовно информираме нашите зрители за актуалните новини около нас. Туристическите форуми също са важна част от PR на едно телевизионно предаване. Опитваме се да отговорим на всички коментари, приемаме критики, но и много поздравления за добрата работа. С екипа на „Професия турист“ искаме да сме по-близо до хората и да ги направим част от нашите пътувания.

3. Как се прави PR на туристическо предаване?

И лесно, и трудно. Лесно, защото в момента почти няма конкуренция, но и трудно, защото кризата определено оказва влияние. Завършила съм PR в Нов български университет и това много ми помага, за да популяризираме предаването.

4. Настоящата икономическа криза отразява ли се на създаването и лансирането на предаването като продукт?

За съжаление се отразява и при нас. Изпитваме трудности при реализирането на предаването като продукт, тъй като в ситуация на криза трудно се намират спонсори, а самите ние се нуждаем от такива, за да продължим да съществуваме и да се развиваме. Радва ни обаче рейтингът му, който е много висок и зрителите ни харесват. От друга страна, мога да кажа, че тази криза донякъде ни и помогна, тъй като много туристически предавания спряха да се излъчват. Така останахме единственото международно предаване, което устоя на трудностите и на конкуренцията.

5. Вие снимате предимно в чужбина. Имате ли планове да отразявате и български дестинации?

Снимаме предимно в чужбина, но не сме забравили и България. Според нас в нашата страна има много красиви кътчета, за които хората дори не знаят. Заснели сме и много филми от България, за да покажем, че нашата страна по нищо не отстъпва нито на скъпите чуждестранни курорти, нито на дестинациите в чужбина, пред които затаяваме дъх. Имаме щастието да живеем на една длан земя, богата на природни и исторически забележителности, с разнообразен релеф и излаз на море, една част от Рая, която не оценяваме. Затова в „Професия турист“ поставяме предаванията за България на едно ниво с предаванията за европейските столици и екзотичните дестинации.

6. Смятате ли, че България има нужда от повече PR и реклама в чужбина?

Да, определено България трябва да се популяризира в чужбина. Имаме прекрасна страна, с която трябва да се гордеем и да се опитваме да привлечем повече чуждестранни туристи и инвестиции. Прекрасен пример за това е съседна Турция, която влага много за реклама и PR. Това си личи дори и в техните сериали, в които показват интересни места и обичаи.

7. Вие сте пътували много. Кое е било най-интересното място, което сте посетили?

Най-примамлив за мен е арабският свят от гледна точка на културата и традициите. Много вълнуващо беше пътуването ми до Дубай. Това райско място е сблъсък на две цивилизации – най-новите и модерни технологии, от една страна, и консервативния и затворен начин на живот, от друга. Много интересно беше и в Египет, където посетихме египетските пирамиди и Свинкса. В тези страни просто се пренасяш в един различен свят, а когато се върнеш, се чувстваш отпочинал и презареден с положителна енергия.

8. Разкажете ни малко повече за бъдещите ви планове.

Предстоят ни още много и интересни пътувания. В момента разработваме проекти за Тунис, Тайланд и някои по-близки дестинации като Халкидики, Италия, Сърбия.

9. Кои други туристически предавания са ви конкуренция в момента?

Единственото туристическо предаване, което остана в момента, е „Глобусът“, но то се снима предимно в България. Затова по-скоро се допълваме, отколкото да се конкурираме. 10. С какво се отличава вашето предаване от тях? „Професия турист“ показва забележителности, традиции, култура, начин на живот по интересен и много увлекателен начин. Различното при нас е начинът на представяне, както и играта, която организираме, като всяка седмица раздаваме различни награди. Гледайте ни, за да разберете!

Интервюто взе: Наталия Русенова, M3 College

сп. Тема | 2010-04-11 

"Смъртта на една любов не означава, че обръщаш гръб на едно нещо, а напротив, че тъгуваш по него и мечтаеш да си го върнеш обратно." С тези думи журналистката, поетеса и преводачка Ива Николова представи преди време книгата си "Смъртта на синята мечта" – сборник с портрети на политици от десницата. Малцина от героите в творбата уважиха премиерата във Военния клуб. Година и половина по-късно изказването на авторката придоби ново звучене, след като Николова беше посочена за кандидат-кмет на Синята коалиция в Габрово. Там трябва да се излъчи наследник на издигнатия за министър по еврофондовете Томислав Дончев. Новият избраник ще довърши кметския му мандат.
Решението на СДС и ДСБ изглежда странно поне по няколко причини. Трудно е да се намери връзка между журналистката от столичните медии и града на отрязаните котешки опашки в центъра на България, въпреки че е родом оттам. Много по-логична би била кандидатурата на бившата синя депутатка от този район Мариана Даракчиева.
Учудващо е също, че СДС и ДСБ първи обявяват кандидата си, въпреки че нямат силни позиции в областта, където спечелиха едва 5.4% на последните парламентарни избори. На миналия местен вот пък кандидатът за кмет на ДСБ получи 4.95%, а претендентът на СДС в коалиция с още четири партии -13.90%. Докато човекът на БСП отиде на балотаж с 24.53%.
Дали в Синята коалиция са калкулирали таланта на авторката на "Стихове с молив, подострен опасно" да убеждава аудиторията? Ива Николова беше член на т.нар. Страшен съд в "Биг Брадър", като с участието си успя да обърне резултата, но… в обратната на желаната от нея посока. Десницата би трябвало да има едно наум и заради вятърничавостта на своята кандидат-кметица. Освен че често е прескачала от медия в медия, тя е работила и като съветник на политици от две партии – на Надежда Михайлова и на Меглена Кунева. Впрочем на представянето на книгата "Смъртта на синята мечта" беше една близка приятелка на авторката -Татяна Дончева, която е областен лидер на БСП в Габрово…

Стр. 30

сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 2010-04-03

Руският олигарх Александър Лебедев, който купи и в. "Индипендънт", твърди, че заедно с Михаил Горбачов щял да спасява качествената журналистика по света

Точно 20 години след началото на перестройката в някогашния СССР перестройчиците се заеха да внедряват гласност и по широкия бял свят. Засега – главно на британска почва. На 25 март близкият до Михаил Горбачов руски олигарх, банкер и медиен магнат Александър Лебедев, собственик на руския вестник "Новая газета" и на вечерния британски таблоид "Ивнинг стандарт", купи срещу символичната сума от 1 паунд и влиятелния, но силно задлъжнял "Индипендънт" заедно с неделното му издание. При подписването на сделката Лебедев съобщи, че двамата с Горбачов ще създадат фондацията с нестопанска цел Novaya Independent Media Foundation (NIMF), която ще финансира свободната преса по света. Ето как олигархът обяснява мотивите си в своята "Новая газета" и в сайта си: "Смятам, че качествената преса е едно от най-важните завоевания на човешката култура. Мисля, че ще съумеем да обединим в единна фондация усилията на качествени издания – "Новая газета" в Русия, Independent и London Evening Standart във Великобритания, както, възможно е, и редица други проекти. Днешните приказки, че вестниците изживяват своето време, са недобросъвестни приказки. Сериозната журналистика не се ражда онлайн. Затова учредяваната фондация ще съдейства за развитието на традиционните вестници и на техните портали. Една от главните цели, които си поставя свободната преса и на която ние искаме да съдействаме, е развитието на журналистиката на международно ниво, противодействието срещу корупцията като една от основните заплахи срещу човечеството. При създаването на тази структура аз се ръководя именно от тези цели, а не от желанието за печалба."
В сегашните тежки кризисни времена медиите по света една след друга минават на командно дишане заради глад за финансови постъпления, наподобяващ кислородния и предизвикан най-вече от рязкото свиване на рекламния пазар. Така че на този фон красивите намерения на Лебедев изглеждат направо като животоспасяваща процедура тип "уста в уста". Този метод за реанимиране обаче носи и риска от предаване на бацили. Заразяването с критериите на спасителя за свобода и независимост е направо неизбежно. Затова на Острова не спират да напомнят кой точно е 50-годишният днес Лебедев – кадрови служител на съветското разузнаване, работил под прикритие в посолството на бившия СССР в Лондон по време на управлението на Михаил Горбачов. Впрочем в тогавашните задължения на Лебедев влизало подробното анализиране на британската преса… Сянката на "шпионина, който дойде от студа"
още се стеле след олигарха, въпреки че той напуска тайните служби през 1992 г. и се посвещава на частния бизнес. Самият Лебедев не крие раздразнението си, когато гледат на днешни негови действия през призмата на миналото му на разведчик. Многозначителна е репликата му в телевизионно интервю за ITV News, взето по повод купуването на "Ивнинг стандарт" миналата година: "Ами ако бях гинеколог, щяхте ли да ме питате защо съм купил "Ивнинг стандарт"?" Позитивен поглед върху миналото и върху настоящето му неочаквано предлага френското списание "Експрес", според което Лебедев е "антиолигарх", "филантроп" и "въплъщение на руската версия на американската мечта – превърнал се е от комунист в успешен либерал". Може би поточно би било – в успешен социалдемократ. Нали именно такава идеология обяви, че вече изповядва Михаил Горбачов, с когото Лебедев е тясно свързан. Не само в идейно-политически, но и в чисто делови план. Двамата са съсобственици например на "Новая газета". В същото време Лебедев е и учредител на международната фондация "Раиса Горбачова". През есента на 2008-а пък заедно с Горбачов става инициатор за създаването на Независима демократична партия на Русия. Вярно, преди това за пет години преминава през три други партии – "Родина", "Единна Русия" (путинско-медведевската), "Справедлива Русия", като и от трите е бил депутат в Думата.
Сега залага най-вече на съратничеството си с първия и последен съветски президент, което е нещо като "знак за качество" за самия Лебедев, особено пред британската публика. Да не забравяме, че някогашната световна Горби-мания тръгва именно от едно посещение във Великобритания на все още само членуващия в Политбюро Горбачов. Най-подозрителните на Острова обаче не се уморяват да напомнят, че бивши шпиони няма, и допускат, че с пробива си на британския медиен пазар Лебедев просто изпълнява задача по излъскване на имиджа на Москва, пострадал покрай убийството на журналистката Анна Политковская (работила между другото тъкмо в неговата "Новая газета"), отравянето на бившия агент Александър Литвиненко, войната в Грузия, газовата криза от началото на 2009-а и т.н. Подмятат се и версии за недостатъчно прозрачно зараждане на възлизащото днес на 1.4 млрд. долара състояние на бившия разузнавач, чиято последна задача в тайните служби е била да пречи на изтичането на руски капитали в чужбина… Според официалната биография на Лебедев след уволняването му в запас в чин полковник той създава Руска инвестиционна компания, която през 1995 г. купува малката и проблемна Национална резервна банка (НРБ). За две години банката става една от най-големите и устойчивите 6 страната, каквато е и до днес. Тя се превръща в ядро на Националната резервна корпорация, която днес е втората след руската държава по притежавани акции в "Аерофлот" и "Илюшин финанс Ко", има солидни дялове и в "Газпром". Лебедев действа с размах и в строителството, в курортното дело, в производството на картофи, в социалните проекти. Щедър меценат и благотворител е, като подпомага и редица държавни инициативи за съхраняване и издигане на паметници. Амбициран е и неговата "Новая газета" да се възприема като "символ на независимата журналистика в Русия," както е посочил на сайта си.
Опитът му да се поупражнява в същото и на британски терен обаче не буди ентусиазъм на Острова. Основните страхове, обобщени в обзор на Би Би Си по темата, са, че той ще направи и "Индипендънт" безплатно издание както вече постъпи с "Ивнинг стандарт". А това ще срине останалите големи британски вестници като "Гардиан", "Таймс","Дейли телеграф", "Дейли мейл". Едва ли някой ще иска да плаща за тях, след като сродният им по категория "Индипендънт" ще върви без пари. Засега Лебедев не е оповестил в детайли плановете си за развитие на своята нова придобивка. Прогнозите се базират върху вече приложения от него подход към "Ивнинг стандарт". Таблоидът днес е с променен облик и подобрен професионален състав, по-качествен е от събратята си, разграбва се гратис по спирките на метрото и за по-малко от година тиражът му нараства от 250 000 до 600 000 екземпляра. Разбира се, за този резултат много съществена роля изиграват вложените от Лебедев в изданието 31 млн. долара. Самият олигарх в едно интервю определя харчовете си по "Ивнинг стандарт" като "красив начин за губене на пари". Инвестицията обаче може би все пак си струва и е доста вероятно скоро да донесе печалба – поне ако се съди по съдбата на "Метро", другия безплатен вестник във Великобритания, който се оказва много изгодно търговско начинание. Цитирани от Би Би Си медийни експерти констатират парадокса, че цялата преса скоро може да се превърне в безплатна, докато нейните електронни версии ще стават платени. Факт е, че по същото време, когато беше оповестена сделката за "Индипендънт", се разбра за намерението на Рупърт Мърдок да въведе такса за влизане в сайтовете на неговите "Таймс" и "Сън".
Лебедев също не подценява интернет -той вече обеща, че ще гледа да подобри и да разшири уебстраницата на "Индипендънт". Но смята да подсили сериозно и печатното издание с привличането на авторитетни журналисти. Очаква се също да събере редакциите на "Ивнинг стандарт" и на "Индипендънт" в общ офис. Икономиите от това обаче ще са несравними с разходите, които го очакват – и по покриване на дълговете на "Индипендънт", и по промените в него. Очевидно олигархът не се притеснява от харченето за "свободна преса" и за поддържането на легендата, че подобен артикул въобще може да съществува. Продуктът определено е луксозен и отговаря на реномето на Лебедев. Но е и лесен за подправяне. Ненапразно, казват, глобализацията вече пълни с ментета и бутиците.
МЛАДА ГВАРДИЯ
Когато миналата година Александър Лебедев купи "Ивнинг стандарт", таблоидът бе поет от регистрираната през декември 2008 г. в Лондон фирма Evening Press Ltd. фирмата се води на името на сина на олигарха – 28-годишия Евгений Лебедев, който от години живее в британската столица. Младежът няма никакъв опит в медиите. Лондонската му слава е главно на плейбой. Смятан е за един от тримата най-желани ергени на Острова. Бил е гадже на Гери Халиуел от "Спайс гърлс", а в момента ходи с 16 г. по-голямата от него Джоли Ричардсън, дъщеря на актрисата Ванеса Редгрейв.

Стр. 44, 45

в. 24 часа | 2010-03-29

Кандидат студентите по журналистика пишат за дупките. Това е темата, която се падна на предварителния изпит по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Изпитът започна в 14.30 ч. и ще продължи четири часа.
Другите две възможни теми са били "Живот по време на криза" и "Европейското ни самочувствие".
Това е втората предварителна кандидатстудентска сесия за тази година във висшето училище, като сутринта се проведе и изпитът по математика.

Стр. 8