Генка, която не я свърта на едно място

сп. Жената днес | 2010-02-24

Не се подлъгвайте по младежкото й излъчване и закачлива къса прическа. Генка Шикерова изглежда напълно безобидно, но това е привидно. Всъщност тя е момиче, което не може да стои дълго на едно място. Повечко адреналин тече във вените й. Любопитството и репортерската й чувствителност я водят в най-различни посоки и истории, които тя обича педантично да разгръща пласт по пласт. Последният филм на Генка, който разбуни духовете в държавата, се казваше"Бетонни градини". В него журналистката разказа за схемата, по която Слънчев бряг се превърна от морски оазис в бетонно гето. С този репортаж едно от най-известните имена на bTV си спечели враг в лицето на туристическите олигарси, но и наградата на омбудсмана на републиката.

Генка, ти беше пишещ журналист, толкова примамлива ли се оказа телевизията?

Всъщност аз се готвех за полицейската школа в "Симеоново" там исках да уча. Покривах нормативи, тренирах. Но точно в годината, в която трябваше да кандидатствам, не отпуснаха бройки за областната дирекция. Тогава кандидатствах в университета и влязох журналистика. Първата ми работа беше във в. "Континент" при Венелина Гочева, а оттам отидох в "Стандарт". В "Континент" се научих да пиша. А телевизията не съм я избирала, просто така се случи. Борис Календеров, с когото се познаваме добре, ми даде идеята за телевизия. Но никога това не е било моя фикс идея. Дори във Факултета по журналистика се записах профил "Печат" макар че голямото натискане беше за профил "Телевизия". Доволна съм, че първо бях в пресата, защото точно там научих А-то и Бе-то на професията. Пряката ми шефка в икономическия отдел Таня Митова ме е докарвала до рев, като за пети път ме връщаше да си преписвам дописката. Не съжалявам за това, беше ми полезно. Но телевизията ми хареса. Харесаха ми динамиката, монтажът, усещането за време.

Как подбираш темите си?

Отвсякъде, от това, което виждам, от разговори с приятели. Обичам теми, които разпалват любопитството ми, обичам да правя разследващи материали. Аз обичам да нареждам пъзели, да ровя за факти, не е нужно всички отговори да са налице. Това, разбира се, отнема време, но е по-интересно.

Как стигна до "Бетонни градини"?

Започнахме още преди няколко години. Бях отишла по работа в Несебър за един уикенд. Разхождах се по улицата и изведнъж улицата свърши, защото по средата й беше разположен хотел. След него улицата продължаваше. Но картината беше абсурдна, не можех да повярвам на очите си. Тогава започнах да се интересувам, да се ровя и темата логично продължи към застрояването на Слънчев бряг. И понеже всички говорят, че "тук ще стане като в Испания" направихме аналог с Испания. Всъщност мит е, че там са съборили хотели.

Успя да се скараш с туристическия бранш.

Проблемът на бранша у нас е, че предприемачите строят хотели, без да знаят как да ги управляват. Те строят 1000 легла, но не знаят какво да правят с тях. Стоят и чакат те от само себе си да се напълнят. Очаква се тази година да е много зле. И те решиха, че ние сме хората, които ще им срутят бизнеса. А ние само показахме какво се случва.

Много хора не биха отишли доброволно в Слънчев бряг на почивка.

За всичко си има хора. На някои им харесва. Става дума за хора, които живят реално през нощта, за купона. Брегът и морето остават мъгляви в облаците алкохол около тях.

Ти самата къде почиваш? Очевидно не в Слънчев бряг.

Години наред ходех на почивка в Гърция – там беше спокойно, имаше простор и нямаше такова строителство като у нас. От няколко години не съм ползвала отпуска през лятото и през зимата си организирам пътуване из топли дестинации. Така се чувствам добре. На мен тук не ми е приятно. Не обичам да лежа върху строежи, а в същото време обичам морето.

С кои свои репортажи си най-горда?

0, не съм си правила тайна класация. Пък и аз винаги съм недоволна, все нещо накрая ме дразни. Всичко, което съм правила, ми е било интересно. На мен ми беше направил голямо впечатление филмът ти "Сделка с църквата" за Варненската митрополия. Когато бяха дискусиите за това дали да има вероучение в училищата, или да няма, винаги бягах от този тип материали. Знаех, че ще проявя пристрастие. Аз съм категорично против това. Не искам хората, които се борят помежду си за материални облаги и имоти, да учат децата на морал.Това е отблъскващо. Единствените хора от клира, които съм разбирала, са отец Иван от Нови хан и папата, когато беше в България. Докато го слушах, за момент изпитах желание да стана католичка, толкова изключително красиво говореше той. На мен християнската религия ми е близка, но църквата винаги ми е била далечна, а това беше човек, който "ме повдигна" енергийно.

Страхувала ли си се, когато си правила някои от репортажите си? Вероятно доста интереси си накърнила.

Не мисля за това, когато снимам. Не ме преследва параноя. Преди години имах случай, в който в няколко последователни дни ми нарязаха четирите гуми на колата, счупиха ми всички прозорци и ми звъняха по телефона от улични номера да ме заплашват с убийство. Доста време след това, преди да паркирам пред нас, правех кръгчета с огледи на мястото. В един моментен казах – стига, аз ще се побъркам. И предпочитам да не се задълбочавам върху това.

Какви теми те влекат сега?

Криминалните не ме вълнуват. Интересуват ме теми, които са свързани с живота, нещо, което е по-пъстро и шарено, с повече звуци.

Карнавалът в Рио де Жанейро тъкмо сега започва.

Неее! Излъгах се да отида миналата година. Карнавалът в Рио е чудесен за минута и половина телевизионен репортаж. Толкова. Иначе Рио не ме впечатли. А в сравнение с Копакабана Слънчев бряг е страхотно място!

Сблъсквала ли си се с цензура в твоята практика?

Не. Според мен по-големият проблем е автоцензурата. В момента, в който почнеш да се замисляш какво ще стане, ако пуснеш някакъв материал, кой ще се обади, как ще реагира – убиваш журналистиката. Има автоцензура у нас, разбира се.

Стр. 62 – 63

Оставиха Крум Савов без пари

в. Меридиан мач | 2010-02-24

Продуценти зарязаха "Спорт мания", Сашо Диков спасява предаването

Едно от най-вълнуващите спортни предавания в ефира "Спорт мания" ще продължи да се излъчва въпреки финансовите затруднения. Крум Савов стартира външната си продукция точно преди година заедно с Вили Вуцов, но двамата не се появиха на екрана на Канал 3 последната неделя. Тогава тръгнаха слуховете, че предаването пада. По неофициална информация продуцентите на "Спорт мания" спрели да дават "пари и през последните три месеца Крум Савов трябвало да осигурява сам финансирането.
"Моето желание е това предаване да го има. Световната финансова криза и кризата на рекламния пазар обаче ни принуждават засега да отстъпим", обяви популярният тв журналист пред "Меридиан Мач". Той се надява, че с помощта на програмния директор на Канал 3 Сашо Диков може да се намери решение на проблема.
"Харесвам предаването на Крум и ще направя всичко възможно то да продължи да се излъчва", обясни Сашо Диков. Двамата на няколко пъти бяха вкарвани в интриги от жълтите медии, но те са категорични, че конфликт между тях не е имало и Диков не се е бъркал по никакъв начин в работата на колегата си.
По договор външната продукция е трябвало да отчислява процент от приходите от реклама на телевизията, но заради липсата на такава до Канал 3 не са стигали постъпления.

Стр. 23

БСУ изследва езика на вестниците

в. Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Бисерна ПАУНОВА | 2010-02-22

Проект на тема "Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния език на пресата в България" стартира в Бургаски свободен университет.

Той ще се реализира в продължение на 3 години като през това време ще се следи езика на вестниците.
Проектът се финансира от фонд "Научни изследвания" на министерството на образованието и ще бъде реализиран под ръководството на зам. ректора на БСУ проф. Галя Христозова.
Изследването на вестникарския език ще стане на 2 етапа. Освен преподавателите във ВУЗ-а, в проекта ще се включат и студенти по журналистика.
Изпълнението на основните цели на фундаменталното научно изледване ще доведе до обогатяване на българската социолингвистика и психолингвистика в едно неразработвано направление – медийния език. Изледването на голям брой текстове от различни жанрове на централни, регионални и местни вестници ще покаже в каква степен езиковите промени са чувствителни към социалните промени, обясни проф. Христозова.
Работата на проекта ще приключи с издаването на монография, провеждане на международна конференция с участието на представители от европейски университети. Предвижда се и издаване на сборник от конференцията на български и английски език.
 
Стр. 6

Къде емигрират журналистите?

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-02-20

В ИНТЕРНЕТ, В ПОЛИТИКАТА, В ИСЛАНДИЯ?

“Мисля, че Милен не разбира основните принципи на журналистиката. За него истината със сигурност беше важна, но неговата истина. Журналистът приема обаждания и кани гости в студиото, за да чуят хората тяхното мнение, да им даде възможност да представят позициите си, а не да ги надвика и да им набие в главите собствената му позиция и истина, а накрая да им обясни колко са тъпи и да им затвори телефона. Е, мисля, че беше по-добре от Бареков – той пък въобще не може да бъде журналист. Никой не понася журналисти ласкатели и подмазвачи. Бареков по никакъв начин не може да представи истината – той иска да я създаде." Това е написано в сайт Unknown под новината, че Милен Цветков стартира нов проект в ИНТЕРНЕТ пространството. Според юзъра Колев от същия форум “Тия ИНТЕРНЕТ проектчета като цяло са много съмнителни… Колкото и Бареков направи нещо интересно…" Потребителят Б.Б. пък е категоричен: “И сайта ще му махна и самия него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам."
Подобни дискусии напоследък не са изключение. Особено след поредния журналистически “трансфер" – от водеща телевизия в необятния свят на ИНТЕРНЕТ. Или пък в света на политиката. Последната отдавна е примамливо уютна за колегията. И то не само за тази част, която има проблеми с цензурата и автоцензурата.

Модните е-"трансфери"

За два месеца e-моделът на мигриращите към ИНТЕРНЕТ водещи разиграха титулярите на сутрешните блокове и на Би Ти Ви, и на Нова тв. Николай Бареков и Милен Цветков слязоха или бяха свалени от ефир изненадващо, гръмотевично, а след това тихо намериха утеха в ИНТЕРНЕТ. Първият направи от блога си собствен сайт, назначи много журналисти (след това бързо поизволни една дузина от тях), даде заявка да отвори още сайтове с различна насоченост и в момента се изживява нещо като издател, само че на онлайн издания. След като Би Ти Ви прекрати договора му, Бареков заяви, че има много предложения за работа. Едно от тях бе да оглави ТВ7, която вече има ефирно покритие. От борда на директорите на телевизията обаче отрекоха. После Бареков замина отвъд Океана, където след важни срещи разбрал, че бъдещето на журналистиката е в ИНТЕРНЕТ. Според последните данни (само че в собствения му сайт) проектът му се посещава от 50 000 потребители дневно.
Милен Цветков пък неотдавна бе дисквалифициран от ефир заради нисък рейтинг. Заговори се, че имало и политически натиск. След това Цветков имаше планове да прави съботно-неделен “Здравей, България". Но от “Нова телевизия" заявиха, че нямало средства за това. Така създателят на сутрешния блок на “Нова тв" за пореден път се разведе с медията. И веднага емигрира във facebook. Само за три дни групата му се увеличила с 800 души. В момента Цветков подготвя откриването на собствен сайт. В него хората щели да могат да се обаждат по телефона, да чатят успоредно или през скайп да коментират различни теми. След това бившият кадър на БНТ искал да пуска най-доброто от сайта всеки ден, например във VBOX7. Нямало да мине и без гости.
Глобалната мрежа – таз пуста чужбина
Емигрирането към ИНТЕРНЕТ всъщност напоследък вече е традиционно явление. Все по-често именити журналисти се изявяват единствено в глобалната мрежа, след като в повечето случаи достъпът им до ефир или печатна медия е бил редуциран недоброволно. След като бе отстранен от екипа на “Здравей, България" в края на 2008-а заради злоупотреба със служебното положение, Георги Коритаров потърси изява в няколко сайта. Преди това акостира в Пловдивска телевизия, но за кратко. Подобно бе поведението и на Иво Инджев, който бе освободен от Би Ти Ви след интервю, засегнало имотите на президента Първанов. Водещият на “В десетката" бързо бе сменен и не намери повече поле за изява пред камерите. Затова избяга в “пустата чужбина – ИНТЕРНЕТ". Има си блог, който “захранва" всекидневно по остри обществено-политически теми. Сред блогърите журналисти е и неговият заместник на екрана Иван Бедров. До неотдавна той се изявяваше в спряната вече Re:TV, но не занемари изявите си в ИНТЕРНЕТ.
Блогърите журналисти, отлюспени заради цензура или автоцензура, поне засега у нас са по-скоро изключение. Те се изкушават от създаването на сайтове, тъй като е икономически по-изгодно да привлекат рекламодатели. Друг е въпросът, че понятието “журналистика" отдавна е видоизменено. Въпреки това вече се долавя тенденцията, че единственото свободно място за словото е ИНТЕРНЕТ. И преобладаващи са блогърите ентусиасти. Все пак те не работят на хонорар, а пишат само това, което ги вълнува. Българският е-медиен модел обаче е специфичен. Първо на редовите потребители на медийни услуги ИНТЕРНЕТ проектите все още им се струват “съмнителни". Препратката е към традиционните медийни модели и начините на финансирането им. Второ – докато на Запад се водят ожесточени дискусии за признаването на блогърите за журналисти и за свободния им достъп до институциите (в САЩ и Германия например са признати ), у нас този казус свенливо тлее някъде из глобалната мрежа. Или пък в основите на т. нар. гражданско общество, което или изобщо не е гражданско общество, или изобщо не му пука дали има гражданска журналистика. На Запад от Трън тя набира все по-голяма скорост и е синоним (в повечето случаи) на обективност, безпристрастност и свободно изразяване. Дори все по-често е основен източник на информация при военни конфликти и природни катаклизми. В ИНТЕРНЕТ никой на никого не затваря телефони, не набива своята истина и не обяснява на събеседника си колко е тъп. Позициите на блогърите, с изключение на тези в Китай, по традиция са нецензурирани. А журналистите ласкатели обикновено се отлюспват, като им се намаляват посещенията в блоговете. Тоест пада им “рейтингът".

Исландия – новият адрес на свободното слово

Междувременно АП разпространи информация, че Исландия е готова да приюти всички прокудени журналисти. Северната страна разработва проект, с който да се превърне в глобален дом на свободното слово. За целта правителството ще приеме пакет от закони, които гарантират на всички репортери да отърват съдебни присъди, ако направят сериозни разследвания и засегнат нечий интерес. Проектът “Исландска съвременна медийна инициатива" е подкрепен от партии и международни експерти. Журналистите се нуждаят от по-сигурна защита, при положение че опитите на мощни корпорации и частни лица да спрат важна информация със законови заплахи се засилват агресивно. На практика международни издатели и медии могат да се облагодетелстват, като се регистрират в Исландия или събират новините си оттам. ИНТЕРНЕТ медиите също могат да бъдат защитени, като разположат сървърите си в Исландия.

Политиката – добрата мащеха

Преди бума на ИНТЕРНЕТ журналистите емигрираха предимно в политиката. Обикновено доброволно, без намесата на издателите си. Тенденцията не е закърняла и в сегашния парламент – заместник главният редактор на вестник “Атака" Венци Лаков е депутат от същата партия, както и колежката му Калина Крумова, кадър на телевизия СКАТ. Като парламентаристи със спорен успех преди години се изявяваха и водещата на светско предаване Юлияна Дончева, новинарката от БНТ Милена Милотинова и водещата на “Отзвук" по държавната телевизия Диляна Грозданова. И трите зарязаха работата си пред камерата, след като депутатският им мандат изтече. Някои, като Милотинова, която беше и шеф на медийната комисия в Народното събрание, се опитаха да се върнат в бизнеса. Тя оглави екотелевизия, която обаче е в далечните периферии на телевизионния живот у нас. Дончева пък се отдава на светски изяви, разводи и предстоящи женитби. Грозданова и съпругът й Любомир Павлов изградиха медийна групировка, която след това продадоха.
Асен Агов, също бивш кадър на БНТ, още получава заплата от Народното събрание. Колежката му от същата телевизия Илияна Йотова пък се радва на евродепутатски мандат. Списъкът с журналистите политици не е изчерпателен. Ясно е, че политиката е удобно убежище. Поне за време. След като ги изхвърли обаче, единици се връщат към предишната професия. Ако съдим по примерите, тя ги приема по-скоро като мащеха. На този фон изпъкват директните на Бареков и индиректните на Цветков заявки, че биха се включили в политиката. Явно проблемът не е в цензурата, а в автоцензурата. Така думите на потребителя Б. Б.: “И сайта ще му махна, и самият него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам", ще бъдат лайтмотивът на хиляди юзъри. А дали някои ще емигрират в Исландия?

Стр. 45

Милен, който никне, където не го сеят

в. Стандарт, Weekend | Стела СТОЯНОВА | 2010-02-20

Дефектолог по образование, тв водещият е бил зидар, барман, месар, даже е теглил тиражите на тотото

Преди дни стана ясно, че раздялата на Милен Цветков с Нова телевизия няма да бъде за кратко. Въпреки че каналът дълго време ни подгрява с новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок вече ще ни буди през уикенда, липса на финанси провали медийното начинание на Милен. Говори се, че сега той ще се присъедини към многото напоследък тв журналисти, слезли от екрана, за да отворят информационни сайтове. Милен Цветков е един от малкото водещи, който не е бил венчан за телевизията даже във времената, когато пари за всякакви предавания имаше. Ако работеше по специалността си, в момента любимецът на ранобудните драги зрителки щеше да обучава слепи деца, защото е специализирал точно това, завършвайки дефектология. Кариерата му обаче познава и други разклонения – политическо уволнение от БНТ навремето го прати да си изкарва хляба с производство на колбаси. А дюлгерската мистрия го познава дълго време преди заплатите на зидаро-мазачите да оглавят топ 10 на надниците в България.
В телевизията Милен попада като студент във времето на легендарното "Ку-Ку" благодарение на съученика си Камен Воденичаров, който вече е част от екипа на предаването. По онова време Цветков работи в столичното заведение "Коко", откъдето Камен Во минава често. Един ден той взима Милен на снимки и така барманите в България остават с един по-малко.
В началото го ползват предимно да прави анкети, но именно в "Ку-Ку" го харесва тогавашният доайен на БНТ Бригита Чолакова. Тя го "открадва" за предаването си "Телевизионен неделник". По онова време в него се тегли и тотото, така че Цветков известно време се подвизава и като асистент покрай кълбото, в което се въртят големите печалби. След като Чолакова напуска БНТ, Милен отива в новините и дори става водещ на "По света и у нас" – нещо, което в онези години се приема за връх на кариерата за един репортер. Конфликт с тогавашната шефка Илияна Йотова обаче става причина Цветков да напусне медията.
Милен обвинява БНТ в цензура и решава да се "спаси" от нея в истинския триизмерен свят, като започне да се занимава с колбасарство. На новото поприще го кани негов приятел, който има цех в Горни Лозен, и известно време бившият телевизионер разнася и продава салами. Пробва се и в зидарията, а за кратък период се връща и към барманското поприще – само че този път става управител на заведение, отново на Камен Во.
Истинският му тв апогей започва, когато Нова телевизия стартира сутрешния си блок "Здравей, България" и кани Цветков да се върне в медиите в амплоато на сутрешен водещ. По онова време той води без екранна партньорка и е първият, който въвежда пряка телефонна линия в сутрешно тв предаване. "Ало, Миленчо" става любимата реплика на десетки зрителки, които му звънят с най-разнообразен репертоар от проблеми – от това, че е спряла топлата вода в квартала им до въпроса ще се разделят ли героят и героинята в любимия им сериал, който се излъчва по Нова.
Милен се държи нерядко безцеремонно, понякога хлопва телефона и това го прави любимец на половината телевизионна публика и люто мразен от останалата й част. Бисерите, които ражда диалогът му с феновете, стават истински хит. По-късно обаче телевизията го сваля като сутрешен водещ. През 2005 година Милен прави следобедно предаване в същия канал – "Часът на Милен Цветков", което обаче не достига рейтинга на сутрешните му подвизи. Малко по-късно, след като продуцентски скандали карат Ники Кънчев да се оттегли като водещ на "Биг брадър", Милен става за един сезон лице на реалитито. Именно след него телевизията го връща на сутрешен екран – този път на мястото на скандално уволнения Георги Коритаров. И въпреки че Милен първоначално се кълне, че никога не би се пробвал да става отново рано, след като знае какво му е коствало правенето на сутрешно предаване през годините, с радост откликва, когато Нова му предлага да поеме щафетата от Коритаров. Неговото предаване се оказва последен пристан и за една друга тв легенда – проф. Юлиан Вучков.
След известно време обаче Нова за пореден път взе историческото решение да се раздели с Милен – този път, за да придаде по-сериозен облик на "Здравей, България". Доколкото познаваме обратите в отношенията между Милен и медията, и този път разлъката едва ли ще е за последно.

Стр. 10

Журналистите Иван БАКАЛОВ, редактор на електронното издание e-vestnik.bg и Иван РАЧЕВ, редактор в сп. “Правен свят”: Алексей Петров и Бойко Борисов са ези и тура

в. Гласове | Димитрина ЧЕРНЕВА | 2010-02-19

Иван РАЧЕВ: Ако не разсекретят делото и съдебният процес не мине при открити врати, това ще е доказателство, че акция .Октопод" е театър.

Иван БАКАЛОВ: Делото срещу "октоподите" трябва да бъде открито.

Броени дни след ареста на Алексей Петров и операция "Октопод" версиите за случилото се продължават да набъбват лавинообразно. От парламента заваляха едновременно възторжени похвали, че държавата най-сетне е започнала война с мафията, и съмнения, че тази история е спектакъл с политически измерения. Всички политици обаче се оказаха еднакво невинни и недокоснати от пипалата на "Октопода". За борбата на МВР и правораздавателните органи срещу организираната престъпност преди и сега, както и за реакциите на българските политици и техните прикрити обвързаности с престъпния свят е разговорът тази седмица.

Смятате ли, че операция "Октопод" и арестът на Алексей Петров са вододел, който би довел до изясняване на истината за това кой кой е през последните 20 години? Г-н Рачев, вие казахте, че сте изненадан от факта, че властта е посегнала толкова нависоко.

Иван Рачев.: Бях изненадан дотолкова, доколкото хора от МВР посегнаха на Алексей Петров. Но според мен това изобщо не е първият такъв случай. Помните ли през 2003 г., когато Ваньо Танов беше шеф на РДВР в Русе, криминалистите погнаха т.нар. група на Илиян Пенев -Мацола. Става дума за 15-20 човека, които поне от 1994 г. държаха контрабандата, проституцията, дрогата – изобщо всичко в Русенския регион. Те бяха хора на Маджо, имаше събрани конкретни доказателства, в схемите участваха двама или трима съучредители и местни шефове на СДС плюс прясно подкараният към ареста Светослав Мичев от БСП. Имаше замесени хора от "Лукойл", имаше замесени хора от Плевен. Единия от тях – Людмил Конов – го застреляха с автомат. Конов беше съдружник на Васил Антонов, бивш депутат от БСП и много добър приятел на Румен Петков. Цялата тази разработка беше провалена от русенския окръжен прокурор Люлин Матев и от бившия шеф на Военна прокуратура Николай Ганчев. Ако правосъдието се беше разровило тогава, част от хвалбите днес нямаше да ги има. Вторият случай е наркоафера-та "Опицвет". Николай Велков, който сега е арестуван при операция "Октопод", беше собственик на пазарджишката финансово-брокерска къща "Юнона монета", която някак странно изпадна от делото. При обиска на тази финансова къща са намерени документи, които доказват, че част от инсталацията в "Опицвет" и таблетиращата машина са купени с пари на Кристиян Младенов. Младенов пък по това време е член на Управителния съвет на "Локомотив – София", чийто президент е Николай Гигов. Амфетамини-те е продавал ливанецът Адел Абдо Саркис, който по онова време, 1998-2000 г., не излизаше от президентството на Петър Стоянов. По-късно същият този Николай Велков влезе в надзора на Корпоративна банка, където са Цветан Василев и Ирена Кръстева, и стана юридически съветник на омбудсмана Гиньо Ганев. Така че изненада има, но мисля, че както тези два случая, така и случаят с Алексей Петров няма да бъде изяснен.

И двата случая, за които разказахте, впечатляват с преплитането на криминалния бизнес и политическата класа.

И.Р.: Естествено, нашата организирана престъпност е създадена от държавата. Няма как да не се преплитат. До 10 ноември 1989 г. нямаше социално-икономически, политически и обществени предпоставки за съществуване на организирана престъпна дейност в класическия смисъл на думата.

Ако това е така, каква е логиката политическата класа да допусне разплитане на обвързаностите между мафия и държава?

Иван Бакалов: Има логика, защото има политически борби и едните искат да разплетат далаверите на другите. Възможно е да излязат някои истински престъпления, някой да бъде компрометиран и евентуално вкаран в затвора. Алексей Петров сега е арестуван, но четох, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще го пусне. Само че той вече е компрометиран. Говори се, че е завладял повечето публични домове в София. Завладял, обаче в какъв смисъл, как е организирано всичко това? Един публичен дом плаща на собственика си всеки месец. Той пък плаща на някакви служители, които пазят момичетата, плаща на някого в полицията и пр. Няма акция срещу проституцията, за която тези домове да не са информирани предварително. Ако има такава, тя е специално организирано изключение, като последната. Част от парите, които собствениците плащат, накрая отиват до един капо ди тути капи (бос на всички босове), който седи най-отгоре. Предполага се, че в някакъв момент, като човек силен в службите, Алексей Петров е станал такъв. Четох обвиненията за Митко Полицая, който плащал на Хамстера, а пък Хамстера на Алексей Петров. Въпросът е в това, че след като вече не е в ДАНС и е скаран с управлението на МВР, той вече не е силен и не може да бъде капо ди тути капи в този бизнес. Тъй като проституцията е нещо, което никой не може да изкорени, докато не бъде легализирана, на мястото на Алексей Петров ще дойде друг. Тези домове няма да бъдат затворени, тъй като там текат парични потоци. Тези парични потоци в бедна страна като България захранват и политиката. По закон партиите в България получават страшно малко пари от бюджета. И политиците, естествено, използват властта и влиянието си, за да взимат от тези парични потоци. Аз дадох пример с проституцията, но освен това има контрабанда на горива, има наркотици… Разбира се, тези пари минават през посредници, през зависимости. Те не стигат директно от дилъра до някой депутат например. От малките поточета се събира един по-голям поток, който отива нагоре. А там казват, че отнякъде някой давал.

Очаквате ли тази операция да изясни начина, по който се финансират българските партии? Самият Алексей Петров преди време обеща да проговори и да огласи някои от страшните тайни на прехода. Ще го направи ли според вас?

И.Р.: Ако започне да говори, ще обвини себе си. По наказателните закони той има право да не дава показания срещу себе си. Освен това, за да се разприказва, трябва да каже откъде има информацията, трябва да посочи източник. Поне засега източниците му са два – Николай Начев, бившият контраразузнавач, и Никола Филчев, бившият главен прокурор. И двамата не са нито следствени, нито обвиняеми.

Каква е истината за т.нар. частно МВР на Алексей Петров и за намерените папки с класифицирана информация в склада на басейн "Спартак", както твърди министър Цветанов? Смятате ли, че Алексей Петров е оставил тези папки там, след като е знаел за предстоящия арест няколко дни по-рано?

И.Р.: За да отговорим на този въпрос, би трябвало да знаем какво е имало там преди акцията и какво е намерено по време на акцията. Ако разсекретят делото и съдебният процес мине при открити врати, може да разберем нещо.

Заявихте, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще пусне Алексей Петров. Министърът на правосъдието Маргарита Попова отправи упрек, че не може мярката "задържане под стража" да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата.

И.Р.: При дело за мярка за неотклонение не е необходимо да се прилагат кой знае какви доказателства. Мярката за неотклонение трябва да гарантира присъствието на следствения в България и евентуално да предотврати извършването на ново престъпление или укриване на доказателства. Много е важно да се разбере, че в момента полицията и прокуратурата трябва да съберат доказателства за това, че ако пуснат Алексей Петров, той ще извърши престъпление и ще попречи на разследването или ще избяга. А това нещо как ще го докажат? Тук разликата е много тънка. Той може да проседи така и две години в ареста и накрая да се окаже, че е невинен, и да му кажат: "Извинявай, станала е грешка". "Ние внасяме обвинения", казва Цветанов. Какви обвинения внасяш, ти внасяш данни, че той ще извърши ново престъпление и че ще попречи на разследването. Толкова. Нищо друго не се иска по мярката за неотклонение. Сега в момента има улики, те още не са доказателства. Те трябва да съберат доказателствата. Не може такова страшилище като Петров да бъде обвинено едновременно за рекет, контрабанда, проституция, пране на пари, търговия с влияние, отвличания и пр. Половината от Наказателния кодекс! Как ще ги докажат те? Та ако Алексей Петров беше такъв идиот, че да допусне срещу него да бъдат събрани улики за три дни, те щяха да го застрелят още през 1995 г. Не съществува такъв идиот в подземния свят, който да допусне да го арестуват след един месец работа.

И.Б.: Проблемът е, че цялата тази акция за октопода и неговите отрязани пипала е много пропагандна. Във вестниците човек научава за някакви лични интриги и взаимоотношения между Цветанов, Борисов и Петров. Има съмнения, че нещо не е наред и че се вдига шум за пред света, че водим голяма борба с мафията.

Откъде идват тези съмнения според вас?

ИБ.: Първо, липсата на достатъчно доказателства и второ, предисторията. Въпросният Петров лично занесе на Борисов някакъв доклад на ДАНС, на базата, на който той обвини бившия премиер Станишев, че е изгубил някакви доклади в Министерския съвет. Те имаха някакви контакти и нещо се сработваха, а сега изведнъж станаха врагове. Били са съдружници в някаква каратистка фирма, имали са някакви отношения в миналата си дейност като охранители. Съществуват факти, по които може да се съди, че има лични амбиции в акцията срещу Алексей Петров. При толкова оскъдни доказателства и при толкова много пропаганден шум започвам да мисля, че тези, които са истинската мафия и в по-голямата си част са незасегнати, сега седят доволно и се хилят – "Ето го мафиота, ние решихме проблема с престъпността и разковахме мафията".

Защо през 1999 г. Алексей Петров е бил внедрен като агент под прикритие в Националната служба за сигурност (НСС)? Как ще коментирате свадата около това кой точно е вербувал Петров в службите?

И.Р.: Ама той не е влизал в службите изобщо, разберете го! Да излезе някой и да каже: "Алексей Петров е влязъл в службите през 1999 г. и е направил това и това". Какво точно се е случило, след като той уж е влязъл в службите?

Нали се твърди, че е станал агент на НСС през последните дни на декемри 1999 г.?

И.Р.: Добре, той като агент на МВР ли прави предизборната кампания на Надежда Михайлова в Ловеч през 2001 г,? Него като агент на МВР ли го стреляха през 2002 г. или като мутра? Като агент на МВР ли е съдружник със Златко Баретата, който от една година е в ареста за контрабанда и трафик на наркотици? Освен това и Косьо Самоковеца беше нещатен сътрудник на НСС. Димата Руснака беше нещатен сътрудник на НСС. Две трети от убитите са сътрудничили.
И все пак неговият статут е по-различен от този на повечето герои с прозвища, които изредихте. Така или иначе, той е минал през най-малко четири български правителства. Партиите сега се замерват с компромати чий продукт е Алексей Петров.

И.Р.: Как четири правителства, той е в играта от 1993 г. В Асоциацията за гражданска самозащита, която е създадена през 1992 г., влизат Алексей Петров, Валентин Моллов, Петьо Блъсков. Това означава ли, че Алексей Петров тогава си е купил "24 часа" и "168 часа"? После неслучайно той става председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИ). Той си е вътре в киреча от самото начало на прехода. И преподава в УНСС. Ами ректорът на този университет сега е председател на ССИ.
Как коментирате реакциите на политиците във връзка с тази операция? Всички се разграничиха много категорично от Алексей Петров, включително Яне Янев, който каза, че никога не е имал нищо общо с делата на Петров и неговите партньори.

И.Р.: Никой няма да излезе и да каже "аз съм идиот". Същата е работата с тази нерегламентирана среща на Румен Петков. Ако някой прочете стенограмата от прословутото заседание на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност от април 2008 г., ще види, че там Ваньо Танов казва ясно – Румен Петков се оказва онзи посредник, който трябва да помирява братя Галеви, Алексей Петров и Златко Баретата. Той не е отишъл на среща с Галев, уредена от Алексей Петров, той е отишъл да ги помирява. Това още не е разследвано.

И.Б.: Ние имаме най-удивителното МВР може би в целия соцлагер. Двадесет години МВР прелива в престъпността и после се връща обратно. Пример са братя Галеви, които са бивши барети. Такива са Златко Баретата, Алексей Петров и много други. При това говорим за официалното преминаване от МВР в бизнеса и обратно. А неофициалното, тези, които са напуснали и плащат на останалите вътре свои колеги? Алексей Петров напуска отряда за борба с тероризма…

И.Р.: Само че във Варна, което е много важно. Оттам е топлата им дружба с другаря Филчев. Помните ли аферата "Амигос"? Двамата съдружници на Пепи Амигоса, братята Мирянови, са полицаи. Иво Карамански навремето какво беше? Христо Величков, шеф на националната полиция, и Иван Иванов, шеф на издирването в СДВР, са тартори на Карамански. Карамански работи за тях в казино "Севастопол". После Христо Величков даже стана депутат от "Атака".

И.Б.: Реакциите на политиците са интересни и дават още един повод да мислим, че при ареста на Алексей Петров има намесена политика. Волен Сиде-ров е доволен и веднага поиска главният прокурор да снеме имунитета на неговия конкурент Яне Янев и да го разследва за връзки с престъпността. След това Румен Петков изчурулика, че Станишев трябва да ей подаде оставката, защото назначил Алексей Петров. После Камен Костадинов от ДПС заяви многозначително, че не бил доволен от работата на ДАНС при предишния парламент, когато те били в управлението, но сега оценява положително тази акция. Срещу ДПС, което е в опозиция, имаше страшни предизборни и следизборни закани от страна на Борисов. Оказа се, че те сега се чувстват комфортно и адмирират като опозиция действията на властта.
Споменахте за топлата дружба между Алексей Петров и Никола Филчев. Кога започва тя?
И.Р.: Според мен от 1992 г. Крепи се на интерес и на някаква зависимост, филчев е бил съдия във Варна. Не знам откъде да започна – схватката за "Джони Уокър", сблъсъкът за "Токуда", ямболската адвокатка, скандалът с Николай Колев, лека му пръст… Много са нещата. След скандал Филко Славов от барета отиде и стана шеф на сигурността във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Филчев и Славов имат къщи в един имот на "Левски Спартак" на "Черни връх". Те са им построени от Алексей Петров. В първата си книга "Лъжата: Жан, Иван и другите" Тошо Тошев има цяла глава, която се казва "Срещи под дулата на баретите". Тошев пише нещо в "Труд", Филчев започва да го рекетира и през Анна Заркова си уреждат среща на кортовете на "Левски", където от едната страна са мутрите, бившите барети на Алексей, а от другата – въоръжените барети на Филко Славов. И тези тримата си говорят там нещо. Това е шизофрения. Още с излизането на тази книга и филчев, и Алексей Петров трябваше да бъдат изпозатворени, вместо да ходят да поздравяват Тошев. Имам хипотеза, че цялата тази галиматия срещу Алексей Петров по стар народен обичай може да цели очистване, пране на биография през съд. Страшни обвинения, един обективен съд, един обективен процес, бум-бум, човекът е невинен, хайде довиждане и край. И цялата му бизнес империя си остава. Защо не?

Смятате, че това е театър?

И.Р.: Защо да не е театър? Всичките минаха оттам. Дилян Дорон мина оттам, Иван Кочев – Чомбе мина оттам, "Мултигруп" няколко пъти минаха през това, Софиянски мина оттам три пъти. Кой не е бил съден и оправдаван впоследствие или разследван и оневиняван. Някой знае ли в тези 350 хиляди прекратени поради изтичане на давност следствени дела какво има? Къде е първият фалит на
"Балкан", къде е "Кремиковци", къде е петролният заем?
Добре, но все пак каква е разликата между Алексей Петров и Бойко Борисов? И двамата тръгват от охранителен и застрахователен бизнес. По-късно, както отбеляза Антон Кутев, разликите следват от това, че Сакскобургготски покани Борисов да стане главен секретар на МВР.

И.Б.: Знаете ли на какво ми прилича това, то е като с чалгата. Излизат някакви певици, слагат си силиконови цици и всички започват да им подражават. Като влезе една мутра в политиката, и другите мутри започват да слагат силикон, да се червят и да стават политици. Алексей Петров обяви преди три месеца, че щял да бъде алтернатива на Бойко Борисов. Това е комплексът на мутрата, която иска да стигне своя събрат. Да, ама Борисов не е толкова просто явление. Той има харизма, умее да говори, има излъчване.

Чарът и харизмата достатъчно основание ли са някой да влезе в политиката?

И.Б.: Един автор продаде книга с огромен тираж – "Тайният проект Бойко Борисов". Хипотезата е, че има някакъв проект за издигането на Бойко Борисов и че има кукловоди, които са го дърпали от самото начало, за да стигне дотук.

Вие как гледате на тази хипотеза?

И.Б.: Започнах да си мисля, че има нещо такова, че зад Борисов има някакви хора. В един момент реших, че това е царят, защото той го направи главен секретар. Но хайде да се върнем назад и да помислим – може ли всеки да стане охранител на Тодор Живков. Някой очевидно го е препоръчал. След това царят също го избра за свой охранител. Явно пак някой го е посъветвал.

И.Р.: Добре, нека да пораздрусаме малко черешата. Преди малко изредих част от хората, свързани с Асоциацията за гражданска самозащита – Алексей Петров, Валентин Моллов, Иван Бояджиев от МВР, Петьо Блъсков. Там има и едно лице -Томо Цветанов Борисов, който също е охранител. При първото идване на царя през 1996 г. го охранява Томо Борисов. Тогава, кой знае защо, царят е настанен в хотел "Глория палас", откъдето, кой знае как, му изчезва чантичката с документите, с джиесемите, с кредитните карти. Става един много тих и много бурен скандал. Хотел "Глория палас" по онова време е на Илия Павлов, на Маджо, на Стойне Манолов и на Васил Божков – Черепа. Изведнъж се оказва, че нашето момче Бойко Борисов веднага намира чантичката с всички документи на царя, връща му я и му става охрана. Това е. Оттам тръгва възходът.

Ще бъдат ли извадени покрай "Октопод" файловете на прехода, както призова Стани-шев, за да се види как са формирани охранителните и застрахователните бизнеси?

И.Р.: Какво да излиза, то всичко е ясно. Има търговски регистри, там всичко си пише. Ето "Първа частна милиция". Тя е на тогавашния заместник-шеф по национална сигурност на РДВР – Стара Загора Оник Калустян и на Емил Райков от Бургас. Емил Райков по-късно става съдружник с Бойко Борисов и с Румен Николов – Пашата в незаконната бургаска цигарена фабрика. Това си го пише. Ако Борисов искаше да ръчка срещу Алексей Петров, защо не ръчка за онзи случай, когато през 2001 г., по времето, когато беше главен секретар на МВР, хванаха израелците и вървя разследване, при което ставаше дума за 3 млн. лв., а според мен ставаше дума за хазартен туризъм и за пране на пари.

Е, защо не е ръчкал Борисов?

И.Р.: Защо не ръчка, защото са ези и тура. Това е. Сега какво се случва между това "ези" и "тура", че единият все пак започва да ръчка?

И.Р.: Какво се случи, когато Алексей Петров бастиса братя Галеви? Нищо. Делото е секретно. И това дело ще бъде секретно. Ако го разсекретят и съдебният процес върви при открити врати, това ще е доказателство, че е на път да се случи нещо срещу организираната престъпност. Всички далавери в съдебната система стават на закрити заседания и при секретни дела.
Смятате ли, че в резултат на тази операция ще настъпят някакви размествания на политическите пластове? Сидеров вече обвини Костов, че е произвел Алексей Петров в офицер, а той от своя страна му е обещал да не разкрива далаверите по време на неговото управление.

И.Р.: Ами нека се фокусираме върху Волен Сидеров и "Атака". Първият шеф на "Атака" в "Надежда", Пело Стоев, е съосновател на ВИС-1. Любомир Бакърджиев, шофьор на Волен Сидеров при инцидента на магистрала "Тракия", е сикаджия от Перник и Радомир. Слави Бинев, евродепутат от "Атака" – каратист, Асоциация "Защита", Карамански и т.н. От друга страна – Костов, Славчо Христов, Маргините, кръгът "Олимп". Съюзът на бившите барети винаги е играл някаква буферна рола между СИК u ВИС, доколкото изобщо е имало нужда от такъв буфер. Не знам защо Иван Костов се радва толкова на тази акция, та дори твърди, че сме щели да учим имената на участниците в учебниците по история.

И.Б.: Възможно е да има размествания на пластовете, но не съм видял компрометиран политик, който да си е подвил опашката. Може би единственото изключение е Жан Виденов, който се скри. Другият, който постъпи по подобен начин, е Филип Димитров. И двамата си отидоха заради страшно недоволство на хората. А останалите? Вижте Румен Овчаров. Той беше министър в едно провалено правителство и вицепремиер във второ правителство, от което беше изхвърлен от самия премиер заради съмнения за корупция. И този човек надига глава – "няма, аз не излизам от политиката, ще променям БСП". Един политик е загубен, когато изгуби обществена подкрепа.

Ще се случи ли това и на Бойко Борисов, ако тази история бъде покрита и заровена?

И.Б.: Волен Сидеров сам се изложи в самолет на "Луфтханза". Човек каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи. Като видя, че ще го съдят в Германия, отиде и се извини. Всички тези неща медиите ги цитират, а хората ги четат. В един момент неговото влияние ще се свие или ще се срине напълно и той ще остане извън парламента, както се случи със Сакскобургготски. Какъв е случаят при Борисов? Засега той е Тефлонов, каквото и да става, той е, няма алтернатива на хоризонта, не се вижда друг. Да, но и той натрупва негативи. Хората вече виждат, че много приказва, обръща си мнението на 180 градуса, днес каже едно, утре го отменя и т.н. Подобни показни и пропагандни акции няма да помогнат. Всъщност те неслучайно са такива. Хората са зажаднели да видят борба с престъпността и той им дава зрелище чрез медиите. Но освен зрелища ще трябва и хляб и ако няма икономическа промяна, настроенията към Бойко още през пролетта може да се окажат доста различни.

И.Р.: Ако от тази операция не излезе нищо, ще каже, че Цецо е виновен. Това е единствената политическа нестабилност, която очаквам да се случи. Възможно е Цветанов да се окаже грозно подведен от някои негови хора, подобно на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев. Тази операция е като всички останали. Няма разлика дали са братя Галеви, дали е Алексей Петров. Освен това, ако искаха никой да не им пречи, щяха да вкарат в ареста и Николай Начев, който е бивш шеф на икономическото направление в НСС, изгонен оттам за чадъросване на Косьо Самоковеца, така изгонен, че става шеф на националната сигурност в РДВР – София, Филчев също щеше да е вътре, а и други хора от ВКП.

А какво се случва сега в ДАНС, там остана лобито, с което толкова си противоборстваше Алексей Петров? Как коментирате тезата, че операция "Октопод" е лична вендета?

И.Б.: Още един повод да кажа, че има нещо съмнително в тази акция. Неговият съперник Иван Драшков е зам.-председател на агенцията. Въпросният Драшков е сложна смесица между сталинизъм и съвременен ченгесарски бизнес. Синът му е на 26 години, но има комплекс от 80-100 апартамента, който струва милиони. Казват, че бил взел кредит. Смятам, че няма банка в България, която да даде такъв кредит, при това без ипотека, без нищо. Освен ако някой не е показал в банката една папка. Братът на Драшков пък продаде имот с фалшивия подпис на Бойко Борисов.

И.Р.: Е, да, ама кой го купи? Емил Димитров, който е депутат от ГЕРБ, и Славян Теофилов, който е сикаджията на Слънчев бряг и беше на трето място в бургаската листа на РЗС.

От ДСБ поискаха да бъде арестуван и разследван бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше избран по време на управлението на сините. Всъщност как беше избран тогава той?

И.Р.: Ама как избран, той беше назначен. След скандала с Бойко Рашков и разсипването на следствието през 1998 г. имаше последен срок за попълване на новия Висш съдебен съвет (ВСС). Йордан Соколов предлага зад гърба на парламентарната група Евелина Попова, която по онова време е окръжен прокурор на Плевен. Заедно с Румен Петков и разни други хора тя е съучредителка на фондация "Кайлъка". Сините талибани на Йордан Соколов в парламента – Петър Рафаилов, Димитър Абаджиев, Иван Димов и още някои, избират Евелина Попова във ВСС, тя предлага Филчев и те го избират. По това време диагнозата на Филчев, която по-късно Иван Григоров размаха, се намира в Израел, където той ходи на лечение и процедури.

Иван Костов има ли някакво отношение към този избор?

И.Р.: Нали Костов назначи Филчев за заместник-министър на правосъдието. Мисля, че покрай диагнозата сините смятаха, че ще го контролират. По това време вече се знаеше за брата на филчев и контрабандата на антики, освен това имаше и едно смачкано дело за това, че Филчев е бил жена си в автобус на автогара "Юг". Плюс още няколко скандала посред нощ с катаджии, полицаи и т.н.
Ще се стигне ли дотам да бъде обвинен бившият главен прокурор? Това е едно от лицата на прехода, за които се твърди, че разполагат с информация и компромати за немалко политици.

И.Р.: Би трябвало да тръгне поне разследване. Първият сигнал е през май 2000 г., когато Филчев каза в парламента -"всички знаем кой ограби България, 20 млрд. лв. от приватизацията, какво се смеете вие там в лявата част". Година и половина по-късно извади оня списък с 42-ма души, бивши министри, началници и т.н., от които една трета бяха червени, а другите сини.

И.Б.: Случаят с Филчев за СДС е подобен на този с Татарчев. Два пъти последователно настъпиха мотиката. И двамата тежко некомпетентни, Филчев се заиграва с мутрите по същия начин, по който Татарчев се заиграваше с тях и купонясваше с Карамански.

И.Р.: ДАНС и МВР могат да свършат работа, ако докажат или опровергаят слуха, че Алексей Петров и дъщерни производни компании са получили обекти за строителство в Астана, новата столица на Казахстан, докато Филчев беше посланик там. Говори се, че имат и обща таксиметрова фирма в Астана.

Как коментирате разминаването в изказванията на вътрешния министър и на главния прокурор във връзка с акция "Октопод"?

И.Р.: Главният прокурор е предпазлив и е много прав да не говори нищо. Не е важно сега да приказват, важно е после да се види какво е събрано и ако се стигне до процес, той трябва да е открит. Ако не се стигне до процес, МВР и наблюдаващите прокурори трябва да излязат и да кажат: "Ние не успяхме в това и това, смятахме така, обаче истината се оказа друга", както е в САЩ и в Западна Европа. Там не ги е срам да си признаят, че не са успели да докажат нечие престъпление .

И.Б.: В българското общество нагласите са тоталитарни. Смята се, че е достатъчно да посочиш някого, да кажеш, че е бандит, и той моментално да бъде прибран. Хората са недоволни и се връзват на тази кукичка, дето я пуска Бойко Борисов – "ние ги хващаме, те ги пускат". Те ги пускат, защото няма доказателства. В САЩ знаят къде живее шефът на мафията, ФБР дава годишно по няколко милиона долара да го подслушва и следи. Той е на свобода и го дебнат, докато дойде моментът да го хванат за нещо и да го вкарат в затвора. Така, джастапраста като при Сталин, не може. Принцип от римското право е "по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора". У нас нагласите са обратни. По-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода.

И.Р.: Не, по-добре десет някакви си в предварителния арест, а после кой откъде е.

Можете да прочете пълната версия на интервюто в glasove.com

Стр. 7, 8 – 9

След втората проверка в печатните медии: Тодор Батков и Петко Бочаров са били агенти на ДС

в. Дневник | 2010-02-18 

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков и доайенът в журналистиката Петко Бочаров се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност. Те бяха обявени вчера от Комисията по досиетата заедно с още 12 души след допълнителната проверка на работещите във вестниците.Батков е бил нещатен сътрудник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), привлечен през 1977 г. Вчера той не отговори на мобилния си телефон, но публикува официално изявление в сайта standartnews. "Малко хора знаят какво означава III управление на ДС.
Някои ще кажат където трето, там и 6-о управление. Но разликата е от небето до земята. Ако някои
са разбивали човешки съдби с политически доноси, Трето управление на ДС бе военното контраразузнаване. Всяка държава има ВКР. Аз съм горд, че имах възможността да работя за националната сигурност на България, изпълнявайки своя воински дълг. Не са ме питали дали искам да служа, нито къде да ме разпределят. През 1977 г., след като завърших с пълно отличие Школата за запасни офицери, бях изпратен да служа като старшина-школник във ВКР. Служих достойно и нямам нито един повод да се срамувам. От прекараната една година ми останаха добрите спомени. След като се уволних през октомври 1978 г., не съм имал и нямам отношения с никакви служби, управления, агенции и т.н.", обяснява Батков. Той твърди още, че комисията продължава да крие други сътрудници на ДС. 91-годишният Бочаров е бил вербуван през 1946 г. от Второ управление на ДС (контраразузнаването). "Не се чувствам засегнат от решението на комисията, тъй като още преди пет години сам обявих, че съм имал вземане-даване с ДС", заяви пред "Дневник" Бочаров. Той изрази несъгласие всички, които са били обвързани с ДС, да бъдат слагани под един знаменател.
Сред останалите обявени вчера са: Тодор Коруев (като зам. главен редактор на в. "Дума"), Евгений Станчев (като главен редактор на "Дума"), Петър Манджуков (бивш издател на "Дума", обявяван вече), Валери Найденов (бивш главен редактор на в. "24 часа" и "Класа", обявяван вече), Кеворк Кеворкян
(сега е обявен, защото е проверен като автор на "Труд"), Валентин Бояджиев (бивш отговорен редактор на в. "Уикенд"), Георги Готев (бивш зам. главен редактор на "Стандарт"). Сред собствениците на медии, "осветени" досега като агенти на ДС, са още Димитър Иванов (в. Земя"), Красимир Гергов (като собственик в "Класик ФМ радио"), Тошо Тошев ("Медия холдинг"), Радосвет Радев ("Дарик радио"), Красимир Узунов (агенция "Фокус"), Петър Пунчев и Константин Тилев (радио "ФМ+", "Мила ФМ", "Орфей медиа ФМ"), Георги Агафонов ("Вяра тв", "Хип хоп тв" и "Хот тв"). Следващата проверка ще е на работещите в списанията и регионалните вестници.
пълен списък на обявените агенти в медиите, изявлението на Батков
Тодор Батков
е издател на Вестник "Стандарт". Той контролира над 90% от акциите във футболен клуб "Левски" и е в надзорния съвет на "Мобилтел". Батков е юрист и ръководи адвокатската кантора "Батков и сие". Той беше адвокат на Майкъл Чорни, като представляваше неговите интереси и пое част от бизнесите му в България. Преди два дни Батков обясни пред "Дневник", че продължава да е консултант на Чорни, но по проекти в чужбина и по делото му срещу Олег Дерипаска в САЩ. През 2008 г. получи орден "Стара планина -първа степен" от президента Георги Първанов.
Петко Бочаров
91-годишният Петко Бочаров стана известен с фразата си "Да, ама не", произнесена през 1992 г. в предаване на БНТ Тои започва кариерата си в БТА през 1952 г., където достига до зам.-главен редактор. От 1981 г. до 1993 г. е коментатор във "Всяка неделя" води рубрики в радио "свободна Европа" и "Дойче веле" Член е на редакционния съвет на в. "Про&Анти".

Стр. 5

Шантажът с досиета на журналисти и малко спомени от комунизма

www.e-vestnik.bg | Иван БАКАЛОВ | 2010-02-18

“Той и Бакалов си е от бившите служби. Скоро ще го разбереш”

“Бакалов, ченге гадно. Досието ти е пълно с доноси, в които клепаш колеги и приятели”

Това са два постинга от форума на e-vestnik в последните дни. Отнасят се за редактора, тоест за мен. За последните близо 3 години имаше доста такива.
Обвинението, че си ченге, е сериозен аргумент в споровете от 20 години насам. Ей, Богу, аз не съм. Ще трябва да ми измислят други етикети…
Но през годините ми се случи да ме заплашват, че имам досие. Не само анонимно, във форумите…
Вчера оповестиха за пореден път имената на журналисти и издатели на вестници, които са били агенти или са били обвързани по някакъв начин с ДС. Има нови имена (Тодор Батков, Георги Готев, Петко Бочаров), има и стари, проверявани по-рано заради други медии (Кеворк Кеворкян, Валери Найденов, Васил Станилов).
Моето име го проверяват за трети път. Този път ми казаха от в.” Галерия”, че пращат името ми в Комисията по досиетата, защото пиша при тях коментари всяка седмица. Не съм на щатна работа там, но са ми дали името на комисията като наблюдател на вестника.
Веднъж ме проверяваха заради в. „Новинар”, където бях зам.-главен редактор и член на т. нар. редакционен съвет. И веднъж – заради в. „24 часа”, където бях шеф на отдел. Впрочем за „24 часа” не знам нищо – никой не ме е уведомил. Но със сигурност името ми е пратено на комисията, защото не се съмнявам, че главната редакторка там няма да ме пропусне за такава проверка. Имам основания да съм сигурен…
И сега, след третата проверка, пак се оказа, че не съм агент. Макар да знам много добре какво съм правил преди 20-30 години и съвестта ми да е чиста, право да си кажа, изпитвах известен страх, че ще ме изкарат агент… Смятах, и досега смятам, че досиета се подправят. И при тоя калпав закон за досиетата… Историята с тях се оказа доста мръсна.
Кашата е голяма. За някои принадлежността към тези служби в миналото е гордост. За други – срам.
„Това момче ми се издигна в очите” – така неотдавна заяви сегашният министър на българите в чужбина Божидар Димитров, който е бил агент на ДС в културно-историческата област, по повод разкритията за общинския съветник Владимир Каролев, че е бил свързан със службите.
Не знам трудно ли е да носиш клеймото „агент”. Приятел съм с колеги, които са обявени за “агенти” и отношението ми към тях не се е променило, защото аз знам какви са те и съм сигурен, че не са извършили нищо недостойно.
Не знам и в какво точно се състои зависимостта на един бивш агент – дали още работи за някои свои бивши водещи и вербуващи офицери, които вече работят за някой друг, извън службите? Дали той още е убеден сътрудник на някакви структури, мотивиран с пари и или нещо друго? Или служи по навик и привързаност на довчерашните си водещи офицери? Предполагам, повечето т. нар. агенти се отнасят с отвращение към миналото си. Мнозина са били въвлечени в тая мръсотия против волята си, понякога съвсем случайно и не са направили нещо лошо никому. “Агент е временно състояние на личността”, каза веднъж в интервю пред мен бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.
“А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например… Не съм бил агент – оцелявал съм през тези години, оцелявал съм…” – така казва доайенът Петко Бочаров за своето сътрудничество на ДС. Не всички случаи са като неговия, но си заслужава да се помисли…
И със сигурност върху такива бивши агенти е оказван натиск, че ще ги издадат, че имат досие и така са ги карали да изпълняват някакви поръчки. Да, преди години никой не смяташе, че ще дойде момент да отворят всички доисета. И сигурно лесно са шантажирали. Самите бивши хора от службите лъжеха някои от бившите си агенти, че са им унищожили делата. Както се оказа, има такива попрочистени дела. А дали има унищожени?
Но доносите от папките не са в един екземпляр – ако папката на някой фаворит на службите е прочистена, копия от неговите съчинения се намират в папките на неговите жертви. Понякога те са много. И няма как да проследиш и прочистиш всички папки, за да заличиш следите на агент Х. Тази драми на архивите не са толкова важни…
По-интересно е, че има опити да се шантажират хора с обвинения, че имат досие, без те да имат. Моят случай се оказа такъв.
За пръв път това се случи през 1997 г. По време на т. нар. Януарски събития написах няколко коментара в “24 часа”, където работех тогава, които не се харесаха в тогавашната конюнктура. Парламентът беше обсаден, разбит и потрошен, замерян с павета. Колите пред него бяха смачкани и подпалени. За мен това не беше революция или справедлив протест, а вандализъм. Тълпа чупи и пали. Ама сред тях имало съвсем искрени и честни хора, които протестирали… Да, имаше и мои приятели. Имаше ударени и набити от полицията съвсем почтени хора. Но това не ми попречи да не харесвам т. нар. революция и типове като Евгени Бекърджиев, станал по-късно министър. В тия акции нещо миришеше на пари и организация от мутри. Въпреки справедливото недоволство от тогавашното правителство на Виденов.
Както и да е. След някакъв подобен коментар ми звънна стар колега, за когото се знаеше, че е ченге, беше работил в милицията преди години. Не бях го чувал отдавна. Поразпита ме това-онова, каза нещо весело и по повод това, което пиша, ни в клин, ни в ръкав изтърси: “Ти имаш досие, аз съм го виждал”. Срязах го на секундата. Толкова нагло се опита да ме шантажира. Попитах го има ли какво друго да ми каже и му затворих. Тогава много не ми пукаше. Както се казва, преместих си го от единия крачол в другия. Но ми направи впечатление, че бившото ченге беше на страната на синята вълна и се опитваше да ме шантажира, защото пиша против “революцията”. Поне така беше разтълкувал той моите коментари – той или онези, които са го накарали да ми се обади.
Много добре знаех, че съм чист и няма за какво да се срамувам. Но след години един друг ми намекна нещо подобно. Тогава още нямаше Закон за досиетата, никой не знаеше какво е това агент и какво може да има в едно досие. След години законът беше приет. И като започна едно вадене на досиета… Излиза списък, в който примерно до генерал Бриго Аспарухов и други кадрови офицери от службите, са наредени разни нещастни агенти, зорлем вкарани в някакви списъци, картончета и т. н.
Агент “Алберт”, колегата журналист, автор на вдъхновени доноси срещу колегите си от университета (виж тук), беше в един списък с хора, които дори не са подозирали, че са агенти. Някой някъде в тъмното социалистическо минало ги вписал в документите, за да отчете дейност. Ходил някой в командировка в чужбина, върнал се, а при него се явил някакъв от службите – “Я ми напишете тук къде ходихте, с кого се срещахте, питаха ли ви нещо” и т. н. Човекът пише, къде ще ходи, няма да го пуснат повече. И – хоп, агент. И в един кюп, в общата каша влизаха полковници, офицери – дори следователи от следствието, заедно с мръсници-доносници и невинни жертви на шантажите на ДС по времето на Тато.
Чак тогава се замислих, че в тая каша можеш много лесно да попаднеш и да ти лепнат етикет “агент”. А аз имах “честта” да служа в казармата в …поделение на разузнавателно управление на МНО, както се казваше тогава. Не съм го избирал. Отидох войник след като завърших университета. Вместо да ме пратят в школата за запасни офицери в Плевен, както други колеги вишисти, ме пратиха в радиоразузнаването в с. Мусачево край София. Изкарах 6 месеца в учебна рота, колкото да науча каква щуротия беше това комунизма и неговите военни. Поделението беше прелюбопитно. Цялото поле наоколо беше накичено с грамадни антени по десетки метри на високи стълбове, по които кацаха враните. Такива антени бяха пръснати и другаде из Софийското поле. Работата беше проста – подслушваше се всичко в ефира на НАТО от Лондон до Кайро. 24-часови дежурства на старшини и сержанти първокласни радисти, които познаваха по “почерка” кой предава и по силата на сигнала и честотата се ориентираха откъде идва. Безкрайно писукане на морзовите сигнали, от което се изписваха цифри, цифри, цифри… Запълваха едни дълги редици с колонки от цифри, които се пращаха в някакъв друг отдел, някъде, който да ги разшифрова. Какво и дали нещо е било разшифровано от тия купища цифри, които бълваха дежурните в денонощието, не се знаеше. Други дежурни слушаха всякакви радиостанции на летища, военни, граждански. И новините от чуждите радиостанции. И когато засекат, че на летището в Кайро кацат американски транспортни самолети “Гелъкси”, това заминаваше някъде нагоре, където го съпоставяха с други новини и Бог знае какво още. И вероятно са пишели едни доклади, които са заминавали и за великия СССР.
Когато малко по-късно гледах филма “Бразилия” на Тери Гилиъм, кадрите с неговото Министерство на информацията нещо ми напомниха моето поделение в Мусачево. Но аз нямах честта да остана дълго там и да се насладя на цялата тази дейност. След учебната рота изкарах още един месец служба, който премина главно в палене на печките на офицерите сутрин, преди да дойдат на работа, ме преместиха във Военна киностудия като ценен кадър журналист и телевизионер (работил бях и в БНТ преди това). И там се оказа, че съм много ценен, защото имам най-висока степен “допуск за секретност” – идвах от разузнавателно управление. И ме пращаха на снимки на всичките им секретни филми. Обиколих почти всички полигони, видях всички чудеса на съветско-българската военна техника, към която сега изпитват носталгия разни мечтатели по социализма (голям боклук беше, много сте заблудени, да знаете), видях с очите си учения, в които се разиграваха сблъсъци на армии с “ядрен” и “безядрен” вариант и т. н. – неща, за които тогава въобще не се говореше. Класифицирана информация, както се казва сега. И покрай тия секретни филми имах много неприятности. Всяка видеокасета, всяка кутия филм, с която се снимаха тия щуротии, бяха секретни. И аз отговарях за тях. Имах не един случай да рискувам да изчезне нещо. Видях, че ме и топят, и по този повод взеха дори да ме следят, викаха ме веднъж да давам обяснения. Шпиономанията не беше празна приказка в онова време.
След години сe замислих дали по Закона за досиетата няма да ме накиснат като агент. И дали нечия глава в тия служби навремето не ме е посадила по някакъв начин в техните архиви и разчети. Като нищо можеше да го отнеса. Има много такива случаи – писали някого агент, в нарушение дори на тогавашните закони – без да е подписвал декларация за сътрудничество, без да е написал дори един донос. Но излиза в списъците като доносник. Както и да е.
Не знам сега да се радвам ли, че не съм агент? Или да съжалявам? Толкова известни хора се оказаха агенти, че това се превръща в някакъв шик.
По-странното е, че още веднъж, преди година и нещо, една мастита колежка индиректно се опита да ме шантажира. Бях написал статия за вестниците, засягаше основно “24 часа” и “Труд” (виж тук). И по този повод ми се обаждаха, опитваха се да ми оказват натиск да изтрия материала от сайта. И въпросната колежка съобщила на друг човек, с ясното съзнание, че ще стигне до мен – “Бакалов е агент, като отворят сега досиетата, всичко ще стане ясно”. Не знам откъде идва тази увереност у някои хора, откъде знаят? Или просто блъфират, за да окажат натиск.
Това са двата по-съществени случая, в които са се опитвали да ме шантажират с досие, каквото нямам. Но сега, като се замисля, това ми е повлияло.
Не знам какво ли е ставало с тия, дето имат досие и са писали доноси…

Оригинална публикация

Няма пари за предаване и с Нова тв се разделихме

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-16

- Г-н Цветков, днес (вчера – б.а.) пак говорихте със зрители на живо, но само в интернет, а не на тв екрана. С какво започвате да се занимавате?

- Пуснах си скайпа във фейсбук и обявих, че всеки ден очаквам хората да разговарят на всякакви теми с мен от 9 до 10 ч, като отворена телефонна линия.

- Много от хората, които се обаждаха в тв ефира, едва ли имат интернет.

- Всеки 5-и в България има всекидневен достъп до интернет, четох някъде социологическо изследване. Има инициатива “Докажете, че българите сте 1 милион във фейсбук”.

- Окончателно ли се разделихте с Нова тв?

- В живота няма нищо окончателно. Окончателна е само смъртта.

- Договорът изтече ли ви?

- Подписах споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Това стана по-миналия четвъртък. Накараха ме да го подпиша в деня, в който ме отстраниха от “Здравей, България”.

- Нали имахте проект за предаване през уикенда?

- Миналия понеделник се видяхме с програмния директор (Олга Лозанова – б.а.) и според нейното лично мнение има хляб в идеята през събота и неделя да се прави сутрешен блок. Идеята беше да е от 8 до 10 ч в събота и от 10 до 12 ч в неделя. Казаха: добре, ръководството трябва да реши. Днес (вчера – б.а.)ми се обадиха да ми кажат, че поради липса на финансови средства не могат да осъществят идеята.

- Защо ви отстраниха?

- Заради това, че предаването има нисък рейтинг според тях. Ще дам прост пример с интернет, защото това е територия, където нещата са по-неконтролируеми и поради тази причина по-истински. Когато започнахме на 19 януари 2009 г. по нов начин да представяме “Здравей, България”, отворихме във фейсбук страница. Лимитът на една страница там е 5000 души и бързо го попълнихме. След това отворихме група. На 6-ия месец в нея имаше 12-13 хил. души. Общо станаха към 20 хил. Средно големите инициативи във фейсбук достигат до 40 хил. членове – примерно “Не карай пил”.

Още един пример – във “ВИП Данс”, когато трябваше да си сменям партньорката, за избора гласуваха 50 хиляди души. Е, и това ако е негледано предаване, а водещият му също. Според едно твърдение фокус групите показвали, че аз получавам най-голямо одобрение, но и най-голямо неодобрение.

- Това не значи, че не ви гледат. Дори напротив.

- Същото казвам и аз. Но е факт, че 50 хил. гласуват с кого да танцувам.

Що се отнася до рейтингите, това нищо не говори на зрителите. Но има 2000-3000 души, които знаем за какво става дума. За тях казвам следното нещо: няма как съдията на мача да има общ бизнес с единия от отборите за 1 300 000 евро и ние да му вярваме, че свири справедливо. Който знае, много добре разбира за какво приказвам.

А знаеш ли, че в тези рейтинги София се води с население от 1,2 млн. души, като реално в нея живеят 2 млн.

- Има ли друга причина за свалянето ви?

- Не мога да коментирам това. Аз съм изключително благодарен на Нова тв, че никога не ми е упражняван политически натиск. Наистина съм много горд с това, което направихме от 19 януари 2009 г. с този екип и с Лора, защото това беше едно парче, където човек можеше горе-долу да добие обективна представа какво се случва.

- Според Яне Янев Бойко Борисов натиснал спусъка за вашето отстраняване, след като каза в интервю за нашия вестник, че го почвате от сутринта.

- Не мога да коментирам изказванията на политиците.

- Какво ще правите оттук нататък?

- Влизам в интернет, създавам сайт, публикувам в него на живо и на запис тв съдържание. Тъй като съм сам и нямам какво друго да правя и не мога да наема хора, то се изчерпва засега само с разговори и коментари на всякакви теми с хората. Тази сутрин например се включи г-жа Добрева от Милано.

След време в офиса ми ще има камери, които ще предават на живо. В сайта ще има чат, в който хората ще могат да коментират също на живо. Ако този проект започне да набира сила, тук ще могат да се канят гости. Например проф. Юлиан Вучков със своите 10-минутни лекции, също и Люба Кулезич и Мон Дьо. Не мога да кажа категорично, че идват, защото в момента не получавам пари от никого. Този проект ще трябва да се самофинансира чрез реклама, банери, есемеси.

- Защо сте в офиса на Димитър Пачеджиев? Този човек и навремето, когато пак се разделихте с Нова тв, ви приюти в колбасарския си бизнес.

- Защото сме приятели. Засега няма да му помагам. Но ако това нещо пропадне, ще трябва да се ориентирам какво да правя. Засега все още имам някаква заплата, която ми изплатиха, също и обезщетение, което е половината от заплатата.

- Притеснява ли ви обвинението към Пачеджиев, че е поръчал преди време да залеят с киселина бизнесдамата Петя Стаевска?

- Не, изобщо не се притеснявам. Има съд, който ще отсъди каква е истината. Това не пречи на моето приятелство с този човек. Той е бил винаги изключително коректен към мен и ми е подавал ръка в трудни моменти. Така че за мен той е добър човек.

- Не се ли страхувате?

- Не се страхувам от нищо.

- Защо всички известни журналисти, като ги отстранят от екрана, отиват в интернет?

- Не знам за другите. Но аз какво друго да правя, да отида да почукам на вратата на някоя телевизия ли? Аз съм продукт, ако телевизиите са търговци, те трябва да търсят продуктите и да ги продават.

- Как протече първият ви разговор със зрителите в интернет?

- Предложих им три теми – реформата в болниците, снимката на Бойко Борисов, поставена зад водещите на новините по Би Ти Ви, и за операция “Октопод”.

- Какво мислите за операция “Октопод”?

- Аз съм много за държавата да показва мускули, но съм против да се остане само на това ниво. Когато показваш мускули, след това трябва да имаш сериозна теза, която да издържи в съда. Щом ще водиш война, трябва да предвидиш не само първата атака, която е много зрелищна, но на другия ден, когато стигнеш до окопната война, трябва да имаш достатъчно сили, за да издържиш. Министър-председателят като човек, който се занимава със спорт, знае, че трябват много тренировки, за да станеш шампион. Само с мускули не може.

- Ще продължавате ли да се карате с гостите?

- Никога не съм се карал. Когато човек е по-експресивен, това не означава, че се кара.

Аз не се сърдя, така си говоря.

Не съм агресивен, аз съм огледало за зрителите. В зависимост от това кой е насреща, такъв образ излиза в огледалото. Ако се обади човек, който говори смислено, аз започвам да говоря смислено. Ако се обади друг, който говори несмислено и губи времето на аудиторията, аз го прекъсвам. По същия начин и с гостите в студиото.

- Какво показва огледалото за работата на правителството?

- От самото начало правителството е характерно с това, че много бързо и динамично се променят мненията и действията. Ще правим пенсионна реформа, няма да я правим, ще пратим този еврокомисар, няма да го пратим, ще правим този зам. министър председател, няма да е този. Ако това е гаджето ми, ще си кажа, че е много несериозна жена – днеска искам, утре не искам.

Всяко действие би трябвало да се обмисля, преди да стане публично достояние. Това се вижда в огледалото – много голяма променливост.

- Кои са най-големите проблеми пред правителството?

- В здравната реформа. Някой трябва непрекъснато да обяснява на хората, за да бъде спечелен този фронт психологически. Не може във всяка паланка да има болница. Всъщност това, което се предлага в момента, съществува и отпреди 1989 г. Ако си от Малко Търново и получиш сериозен здравословен проблем, не отиваш в местната болница, а директно палиш и заминаваш за София. Защо трябва изкуствено да поддържаме болница в Малко Търново?

- Интересуват ли се хората от политика?

- Разбира се, в определена доза. Въпросът е как се поднася. Ние го бяхме направили в рамките на 15-20 минути.

- Имате ли намерение да влизате в политиката?

- Не знам, не мога да отговоря на този въпрос в момента.

- Какво каза дъщеря ви?

- Разочарована е.

- А бившата ви жена?

- Написа ми много хубав SMS. Каза ми, че съм роден да успея и това е само въпрос на време и вяра в себе си.

- Притеснявате ли се?

- Естествено, когато човек отива в една територия, за която не знае какво ще се случи. Още повече че имам заеми, които трябва да обслужвам по някакъв начин. Но пък снощи гледах един човек със сайт за обяви за работа. И се зачудих колко ли ще му е посещаемостта на този сайт, та да се издържа човекът, а той си седеше в един доста приличен офис и изглеждаше добре. Дали тези с обявите са по-интересни от тв съдържанието, което аз ще предложа?

Стр. 28

Достойната журналистика е смелостта да казваш истината

в. Поглед | Мая СОЛАКОВА | 2010-02-12

Неправителствени организации с подписка в подкрепа на журналистката Лидия Павлова

З а съжаление ситуацията в България за журналистите е много неблагоприятна и с всеки изминал ден тя се влошава. На заплахи и атаки са подложени много колеги", каза на пресконференция в клуба на СБЖ дупнишката журналистка Лидия Павлова. Тя е подложена на тормоз, заради публикациите си срещу братя Ганеви в регионалния в. "Струма".
"Това е достойната журналистика – да имаш смелостта да кажеш истината", коментира д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО. Д-р Петрова призова всички да се присъединят към инициативата в подкрепа на Павлова. В момента тече онлайн подписка в името на свободата на словото. Тя е адресирана до президента Георги Първанов, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цепка Цачева, до главния прокурор Борис Велчев и до правосъдния министър Маргарита Попова. Лидия Павлова сподели, че не е очаквала политическа сила да застане зад нея, защото има лошо мнение за почти всички политици и в повечето случаи ги критикува. Тя благодари на Султанка Петрова, на СБЖ и на Съюз "Жени с достойнство" за инициативата.
- Г-жо Павлова, според Вас може ли да има резултат от явната съпротива срещу натиска на силните на деня?
Въпреки че съм в една доста неблагоприятна ситуация, искам да дам кураж на всички мои колеги и да помогна, както на мен ми помагат. Смисълът на живота е точно в това да
спасим някого, който е в беда. В опасност, се оказа и един доста известен и популярен журналист Юрген Рог. Той съвсем скоро ще се изправи като подсъдим пред СГС под ударите на бившия вътрешен министър Румен Петков, който стои зад гърба на братя Галеви. Най-силно негативно влияние върху братя Галеви и формирането на тяхната банда има този човек. Той им вдъхна чувство за безнаказаност и продължава да го прави, въпреки, че те станаха причина, той да падне от поста. Разполагам със секретна стенограма, която бих искала да дам на колегата от Германия и по този начин да го направя по-стабилен в битката му с Румен Петков. Там има изказвания на влиятелни личности по адрес на Петков и братя Галеви.
- За душшшкия край е характерно, че той е "държава в държавата". Как главният редактор си е позволил да публикува материали, които засягат интересите на тези "фараони" Галеви?
Рискът е за цялата редакция, разбира се. Но "Струма" е един от малкото независими вестници в България. Имам в предвид, че голяма част от медиите вече са собственост на една личност от Тройната коалиция. Вестникът застава зад всеки, който е онеправдан. Аз самата съм на страната на потърпевшите, които никой не иска да ги чуе. Институциите обикновено през годините са
си затваряли очите за страданията на хората. Аз не съм единствената, която е претърпяла ужасите на тази група. Това, че съм журналист, само ми помогна.
- Какъв беше последният Ви репортаж, посветен на братя Галеви?
В центъра на Дупница, точно срещу кметството е построено едно много хубаво заведение, авангардно, но за съжаление незаконно. И този факт го обяви самият шеф на "Незаконно строителство" в Кюстендил. Дупничани казват, че това е новата тронна зала, новият команден пункт на братя Галеви. Можете да ги намерите там. То е с една страхотна панорама, най – хубавото е, че като на длан се вижда кметството, централния площад "Свобода" – всичко. Аз написах, че заведението е незаконно, като обосновах тази теза. На следващия ден ми се обади Пламен Галев и каза: "Лидия, искам да те поканя в новото заведение "БарКод", искам да го видиш" Не показах, че се смущавам, казах, че ще отида до половин час. Отидох със закъснение, той продължаваше да ме чака. С него беше бившият шеф на Софийския градски затвор и брат на бившия финансов министър Орешарски -Милети Орешарски. Учудих се, снимах ги и попитах каква е причината да бъде там. Той каза "Говорим си на "човешки теми". Така и написах в репортажа. Попита ме дал харесвам заведението и ми приведе документи, че то не е незаконно. Дойдоха полицаи от РПУ Дупница, от икономическа, от криминална полиция. Настаниха се в центъра на заведението. Снимах и тях, като те се покриваха през глава с якетата, за да не ги заснема. Някои от тях после дойдоха в съдебната зала и дадоха лъжливи показания в тяхна подкрепа. На другата маса снимах приятелката на Пламен Галев, нейната сестра и още едно момиче. Те ми казаха, че съм много хубав човек, но как съм могла да избера точно тази професия. Репортажът стана чудесен.
След два, три дни ми се обади един анонимен читател и каза: "Г-жо Павлова, Вие знаете ли, че бившият шеф на столичния затвор Милети Орешарски е управлявал автомобил в пияно състояние?" Проверих и установих, че полицай, който живее в съседство на Пламен Галев е причакал в засада Милети Орешарски, а той е пръв приятел на главния свидетел по делото срещу братя Галеви – транспортния бос Пламен Миланов. Звънях в полицията и установих, че този полицай го е причакал по време на коледния банкет на служителите в Бобовдолския затвор, състоял се в ресторанта на общинския съветник от листата на Пламен Галев от движение "Нашият град". Употребил е алкохол и на входа на заведението го спира този полицай, съставя му акт и му взема книжката. Аз питам, затова ли беше Милети Орешарски при Пламен Галев – за да му върне книжката. Получи се още един втори чудесен репортаж.

Стр. 7