www.ngobg.info I 2.02.2011

Първият семинар за бизнес журналисти в рамките на Клуба ще бъде на тема: “Икономически поглед върху публичните политики” и ще се проведе на 21 февруари

Институтът за пазарна икономика и Българската макроикономическа асоциация 
с щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България" са радостни да обявят създаването на КЛУБ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Първата инициатива на Клуба e цикъл от четири еднодневни семинара, на които лектори ще бъдат водещи български икономисти. За участие в семинарите и членство в Клуба могат да кандидатстват действащи бизнес/икономически журналисти в България и студенти по журналистика последна година с интерес в областта на икономиката.

Първи семинар: 
"Икономически поглед върху публичните политики" 
21 февруари 2011, София

На първия семинар ще се обърне внимание на:

За какво става въпрос в икономиката; 
Видимото и невидимото; 
Институционална икономика; 
Вреден и полезен публичен натиск и лобизъм; 
Как да четем основните икономически показатели; 
Добри и лоши модели на икономическа политика; 
Местно срещу външно знание; 
Оценка на публични политики.

Каним желаещите да участват в първия семинар да: 
изпратят e-mail с кратка автобиография на български език; 
до 15 февруари 2011 г. (вторник); 
на електронна поща mariana@ime.bg.

Семинарът ще се проведе на 21 февруари 2011 (понеделник), от 10 ч. до 17 ч. в София, а участието е безплатно.

Лектори на първия семинар

Георги Ангелов е старши икономист в Института Отворено общество, зам.- председател на УС на БМА. Член на Консултативния съвет на БНБ. Носител е на специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ и на награда от Наградния фонд „Георги Василев" за принос към свободата на духа.

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, преподавател в Софийския университет и член на УС на БМА. Член е на Консултативния съвет на БНБ. Защитил докторска дисертация по икономика във Вашингтонския Университет в Сейнт Луис. Ганев е асистент в изследователския екип на нобеловия лауреат за икономика проф. Дъглас Норт.

За Клуба на икономическите журналисти

Клубът ще създаде мрежа от икономически журналисти и икономисти, които да обменят опит и знание, за да провокират задълбочен икономически дебат по важните теми на публичната политика. 
Членовете на клуба ще имат достъп до събитията на ИПИ и БМА (лекции, конференции, дискусии и др.) и ще могат свободно да заемат книги от Икономическата библиотека на ИПИ и БМА. 
Клубът на икономическите журналисти е втората съвместна инициатива на ИПИ и БМА, подкрепена от Фондация "Америка за България". 
Двете организации създадоха и поддържат Икономическа библиотека с над 4600 заглавия на утвърдени световни автори. 
Библиотеката предоставя качествена икономическа литература, съдържателната класика, както и нови заглавия, често трудно достъпни за българския пазар.

ИПИ е първият независим мозъчен тръст за икономическа политика в България. Мисията му е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България се изправят. ИПИ е създаден през 1993 г. 
БМА е сдружение, чиято основна цел е да се дискутират макроикономически проблеми, да се разпространяват макроикономически идеи и знания и да се подпомагат и насърчават изследвания в тази област. БМА е учредена през 2003 г.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Г-жа Мариана Милушева, ИПИ 
Координатор на Клуба 
02/952 62 66; 952 35 03 
mariana@ime.bg 
www.ime.bg 
www.bma-bg.org 
www.library.ime.bg

Допълнителна информация

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1389

Начало: Понеделник, 21 Февруари 2011 г. – 10:00 часа
Достъп: За медии, Конкурс
Организатор: Институт за пазарна икономика и Българска макроикономическа асоциация
Отворено за медии: Да

Институтът за пазарна икономика и Българската макроикономическа асоциация
с щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България" са радостни да обявят създаването на КЛУБ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Първата инициатива на Клуба e цикъл от четири еднодневни семинара, на които лектори ще бъдат водещи български икономисти. За участие в семинарите и членство в Клуба могат да кандидатстват действащи бизнес/икономически журналисти в България и студенти по журналистика последна година с интерес в областта на икономиката.

Първи семинар:
"Икономически поглед върху публичните политики"
21 февруари 2011, София

На първия семинар ще се обърне внимание на:

За какво става въпрос в икономиката;
Видимото и невидимото;
Институционална икономика;
Вреден и полезен публичен натиск и лобизъм;
Как да четем основните икономически показатели;
Добри и лоши модели на икономическа политика;
Местно срещу външно знание;
Оценка на публични политики.

Каним желаещите да участват в първия семинар да:
изпратят e-mail с кратка автобиография на български език;
до 15 февруари 2011 г. (вторник);
на електронна поща mariana@ime.bg.

Семинарът ще се проведе на 21 февруари 2011 (понеделник), от 10 ч. до 17 ч. в София, а участието е безплатно.

Лектори на първия семинар

Георги Ангелов е старши икономист в Института Отворено общество, зам.- председател на УС на БМА. Член на Консултативния съвет на БНБ. Носител е на специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ и на награда от Наградния фонд „Георги Василев" за принос към свободата на духа.

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, преподавател в Софийския университет и член на УС на БМА. Член е на Консултативния съвет на БНБ. Защитил докторска дисертация по икономика във Вашингтонския Университет в Сейнт Луис. Ганев е асистент в изследователския екип на нобеловия лауреат за икономика проф. Дъглас Норт.

За Клуба на икономическите журналисти

Клубът ще създаде мрежа от икономически журналисти и икономисти, които да обменят опит и знание, за да провокират задълбочен икономически дебат по важните теми на публичната политика.
Членовете на клуба ще имат достъп до събитията на ИПИ и БМА (лекции, конференции, дискусии и др.) и ще могат свободно да заемат книги от Икономическата библиотека на ИПИ и БМА.
Клубът на икономическите журналисти е втората съвместна инициатива на ИПИ и БМА, подкрепена от Фондация "Америка за България".
Двете организации създадоха и поддържат Икономическа библиотека с над 4600 заглавия на утвърдени световни автори.
Библиотеката предоставя качествена икономическа литература, съдържателната класика, както и нови заглавия, често трудно достъпни за българския пазар.

ИПИ е първият независим мозъчен тръст за икономическа политика в България. Мисията му е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България се изправят. ИПИ е създаден през 1993 г.
БМА е сдружение, чиято основна цел е да се дискутират макроикономически проблеми, да се разпространяват макроикономически идеи и знания и да се подпомагат и насърчават изследвания в тази област. БМА е учредена през 2003 г.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Г-жа Мариана Милушева, ИПИ
Координатор на Клуба
02/952 62 66; 952 35 03
mariana@ime.bg
www.ime.bg
www.bma-bg.org
www.library.ime.bg

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1389

Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на катедра "Радио и телевизия". Доктор по социология. Лектор и изследовател в Европейския университет Виадрина – Франкфурт (Одер).

Председател на фондация "Медийна демокрация". Автор на “Преходът и медиите: политики на репрезентация", съавтор е на “Европейска интеграция и интеркултурна комуникация", на сборника New Media in Southeast Europe. Преди дни Орлин Спасов и Георги Лозанов представиха сборника "Медиите и политиката", съвместно издание на фондация "Медийна демокрация" и на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

- Г-н Спасов, докъде стига медийната демокрация в България?

- Медийната демокрация не може да се измери в проценти. Става дума за ценности, за които трябва да се води всекидневна борба. Оказва се, че демокрацията не е нещо подразбиращо се от само себе си, което ни спускат отгоре. Тя трябва да бъде отстоявана постоянно в практиката на медиите, както и навсякъде другаде. Като цяло у нас формално имаме демократична медийна среда, но са налице множество фактори, които дърпат нещата назад. Има голям брой медии – това е формалната страна на плурализма – но доста от тях не следват демократични принципи в работата си, защото са или с неясен собственик, или допускат да им се влияе от страна на политически и икономически кръгове. Само когато са независими от подобни влияния, медиите могат да са наистина демократични. Все още сме далеч от това. През миналата година имаше доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който установи, че са налице намеси на изпълнителната власт и други фактори в работата на медиите. Външната гледна точка разпознава това като проблем на демократичността в България.

- От наблюдението на фондация "Медийна демокрация" голям ли е броят на тези медии?

- Трудно е да се каже точно колко са, но не са малко. Това, което можем да направим, е да наблюдаваме медийното съдържание, да оценим нещата на изхода. Така веднага се вижда в каква посока са симпатиите на една или друга медия. Когато позициите рязко се променят на 180 градуса или наблюдаваме отсъствие на критика по отношение на дадени политически субекти или основни рекламодатели, или наличие на теми табу, ние разбираме, че става дума за определено влияние. Така определяме степента на зависимост. Освен от широко разпространените политически намеси, проблемът идва от твърде изкривения пазар. Очевидно е, че рекламните обеми в България са в асиметрия с броя на медиите. Така че въпросът за скритата икономика на много медии остава актуален.

- Нужно ли е да има специален регламент за изнасянето на информация, събрана със СРС?

- Ако става дума за това да се регламентира какво да могат да изнасят медиите и какво не – категорично не. Нерегламентираното изнасяне на информация в определени случаи е здравословно за демокрацията. Вижте Уикилийкс, да не говорим за класически примери като аферата Уотъргейт и др. Подобни течове идват отвътре на системата и насърчават реформирането й. Демокрацията не само понася това, то е част от принципите й. Друг е въпросът, когато материали, събрани със СРС-та, изтичат, за да се използват от една група за натиск върху друга. Тогава веднага се появява опасността медиите да се окажат използвани за нуждите на едната или другата група и така да загубят собствената си автономност.

- Обсъждането на въвеждане на подобни регламенти може ли да се подразбира като опит за налагане на цензура?

- За щастие българската медийна регулация не върви по този път. По принцип е опасно да се планират подобни норми. Вижте какво се случи в Унгария с новия медиен закон, който предизвика много възражения в целия ЕС. Законът опита да наложи изискване за балансираност в отразяването и съответно тежки санкции при липса на придържане към изискванията. Тук веднага възниква въпросът какво е балансираност, в чия полза е тя, кой и как ще контролира спазването на правилата, няма ли те да бъдат употребени за политическо потискане на определени гласове в медиите. Балансираността по принцип е ценност, но принудителната балансираност е опасна. В условията на демокрация не винаги трябва да се стремим всичко да е балансирано. Понякога медиите трябва да имат по-небалансирани позиции, по остри, защото това е част от свободата на словото, а и част от демокрацията, която е базирана на сблъсъка и преговарянето между различни мнения. Много по-добре е, когато медийната среда се саморегулира. Държавата трябва да остане в ролята на гарант за разнообразието, а не на балансираността на медийната среда.

- Мислите ли, че медиите у нас имат достатъчно морал, за да се саморегулират, след като парите са в основата?

- Не бива да подвеждаме всички медии под общ знаменател и да казваме, че не са морални. Картината е много по-нюансирана. Наистина пазарът в много голяма степен налага правилата. Напоследък се забелязват отделни позитивни развития и медийната среда постепенно започва да осъзнава нуждата от прозрачност и придържане към общоприети правила. Например по отношение на действителните тиражи на печатните медии. Рекламодателите не могат да изградят своята стратегия, ако не разполагат с такава информация, затова те започват да оказват натиск върху издателите, изисквайки от тях достоверни данни. Спазването на правилата ще работи в полза на тези, които са готови да играят открито и да следват логиката на нормалния пазар. Тогава ще има шанс медиите, които са с неясен капитал, които не се придържат към етичните правила и допускат директни политически вмешателства в редакционните си политики постепенно да се маргинализират.

- Как се развиват отношенията между политиката и медиите напоследък според вас?

- В периода след идването на ГЕРБ на власт настъпиха важни промени в отношението между медии и политика. Политическият живот стана по-медиатизиран. Това означава, че политиката стана по-зависима от медиите, защото те се превърнаха в основна нейна сцена. Медиите на свой ред станаха по-зависими от политиката, защото тя възвърна статуса си на техен централен сюжет. Медиите рязко възвърнаха интереса си към политиката. За разлика от предходни премиери като Симеон Сакскобургготски, който при влизането си във властта разчиташе на исторически наследен капитал, или като Сергей Станишев, който се опираше на ресурса на една стара партия, Бойко Борисов влезе в политиката чрез медиите и най-вече чрез телевизията. Той се изкачи към върховете на политиката през средствата за информация. Ето защо за него те са главната и почти единствена сцена за правене на политика. Дори логиката на заседанията на Министерския съвет се определя от това, че протоколът от тях веднага става достъпен за медиите.

- Въпреки че целят да са медийни личности, понякога политиците приличат повече на циркови артисти, като по време на вота на доверие.

- Характерът на дискусиите показа, че и у нас политиката все повече се превръща в медиен спектакъл. От около година и половина се намираме в състояние на перманентна предизборна кампания. Така дойде и краят на традиционната политика. Това, което се вижда, е сблъсъкът на две политики. Едната е на управляващите, налагана със средствата на пиара в медиите, другата е на непрестанно подемане на скандали от опозицията. Ситуацията може да се определи като сблъсък между пиар и скандал. На нивото на количественото представяне в медиите опозицията се оказа изтласкана от свръхприсъствието на премиера. Тя търси начин да компенсира този дисбаланс, като привлича медийното внимание с всички средства. Много медии безкритично започнаха да асистират на сблъсъка между пиара и скандала, защото оттук произлиза съдържание, което се продава добре. В резултат се стигна дотам, че сериозните медийни разследвания почти напълно изчезнаха. Сега много по-често "разследването" се прави от едни партии срещу други партии, а медиите просто съобщават за случващото се, държат се като зрители.

- Каква е вашата прогноза за развитие на медиите? Още по-голям възход на жълтата преса или…?

- Проблемът е, че у нас жълтото съдържание заема централни позиции. Жълта журналистика се прави лесно, бързо и евтино. Практикуването й не изисква нито особен професионален опит, нито културен такъв. Вземаш един студент, даваш няколко прости инструкции, и готово. Жълтото се продава добре. Политиката също непоправимо се таблоидизира – и като език, и като стил, и като цялостно ниво. Оттук нататък има две възможности. Първо, да оставим нещата изцяло на регулацията на пазара, да гледаме на медиите като на "плод и зеленчук", както предложи Красимир Гергов. Всеки взема това, което му харесва. В света на медиите обаче е опасно – търсенето изцяло да определя предлагането. Има по-високи ценности, по-редки предпочитания, малцинствени интереси, които не могат да бъдат защитени на този принцип. Пазарът е важен регулатор, но не трябва да е единственият. Ето защо втората възможност предполага политики за насърчаване на обществения характер на съдържанието на всички медии, независимо дали са държавни или частни. Само така в една дългосрочна перспектива медийната култура би могла да действа облагородяващо на публиката, а и на политиката. Докато това не стане, непрестанно ще се чуват гласове, че хората в България си заслужават медиите, които имат.

Стр. 6 – 7

Идеята за сливането на БНТ и БНР под обща шапка няма да намери реализация в новия медиен закон. Това обяви един от най-големите й привърженици – доц. Георги Лозанов и призна, че я "оставя на трупчета". Шефът на СЕМ е и председател на работната група, която пише проекта. След неколкомесечно обсъждане вчера групата внесе текста в правителството.
Чувствам се виновен, че тествах идеята за обединение и това измести дебата, а големият проблем е за статута на обществените медии, каза вчера Лозанов на дискусия за свободата на медиите, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Коалиция за България. Най-важното сега било да се разпише обществената мисия на БНТ и БНР, оттам щяла да дойде яснотата и за финансирането им. Лозанов препоръча на журналистите да приемат допълнителни норми в етичния кодекс, които да регламентират публикациите, събрани в "нарушение на човешки права". Целта е да се публикува само това, което е в обществен интерес, а не лична информация.
Според евродепутатката Илияна Йотова големият въпрос е защо дискусията за подслушванията не е в гражданското общество.
"Общата реакция на хората е: Аз нямам какво да ям, а вие ме занимавате с глупости. Това е страшно", коментира Йотова. През втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Европарламента във връзка със защитата на човешките права, личните данни и намесата на спецслужбите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев медиите в целия ЕС имат проблеми. По думите му властта винаги смята, че е критикувана несправедливо. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, каза Станишев.

Стр. 2

Българската телеграфна агенция започва реализацията на инициативата "Социологически клуб БТА" в партньорство с водещи национални социологически агенции.

Проектът "Социологически клуб БТА" периодично ще превръща националната информационна институция в център за анализи и коментари на насоките в развитието на общественото мнение. Инициативата ще даде публичност на съществуващи нагласи по социално значими проблеми и ще предостави пространство за дебат върху тенденции за развитието на тези нагласи, ще бъдат представяни проучвания и дебатирани горещи теми на деня. Всички дискусии ще бъдат отворени за представители на институции, организации, обществени групи и медии. В проекта ще се включат също и "Галъп“, МБМД, "Маркет линкс“ и "Алфа рисърч“.
"Новият изборен кодекс – "за" и "против" е темата на първата дискусия, която ще се състои на 1 февруари 2011 г. от 11:00 часа в Националния пресклуб на БТА. Участници в обсъждането ще бъдат представители на социологическите агенции "Медиана“, Център за анализи и маркетинг, "Скала“ и АФИС.

Стр. 15

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15

Легендарният американски журналист Боб Удуърд, написал толкова материали и книги за президентите на САЩ, срещнах по случайно стечение на обстоятелствата на доста символично място. Колата му бе спряла пред сграда с няколко студентски аудитории, само на три-четири пресечки от Белия дом. Направи ми впечатление непретенциозната, но излъскана до блясък черна лимузина и шофьорът, който търпеливо го чакаше. Времето бе оставило незаличим отпечатък върху лицето на човека, който знае всичко и не се страхува от нищо. Служил в американския Военноморски флот по време на войната във Виетнам, популярният разследващ журналист бе запазил тази особена суровост и прямота в говора и държанието си, характерни за бивш военен. Днес Удуърд (67) обича да се шегува и се старае да следва съвета на изтъкнат американски лекар, съоткривател на ДНК, който получил още преди десетина години: "Пазете се от стари хора!" Затова дава предпочитание на младите, които има какво да научат от проницателното му мислене, от мъдростта на преживените съмнения и от прозренията на стотици часове интервюта и хиляди написани редове.

* Светослав Танчев е кореспондент на в. "Труд" във Вашингтон

- Г-н Удуърд, коя е движещата сила, най-силното оръжие на добрата разследваща журналистика?

- В моята работа поставяме съмнението в центъра, ние живеем от това съмнение. То е съществен компонент на всяка професия. Нека ви разкажа история за липсата на достатъчно съмнение, за неправилното разбиране, което се случва често в нашата професия. Случи се месец след като Ричард Никсън подаде оставка като президент през септември 1974 г. Тогава Джералд форд бе президент и някои може би помнят как той се появи по телевизията в една неделна утрин и съобщи, че помилва Никсън за "Уотъргейт". Направи го рано сутринта, надявайки се, че никой няма да го забележи. Но бе забелязан! Не и от мен, аз още спях. Моят колега Карл Бърнстейн ме събуди и най-драматично ми каза: "Кучият син помилва кучия син." Години наред си мислех, че има нещо нечисто в помилването, че то бе сделка, че Форд бе получил президентството, след като се бе съгласил да помилва Никсън. 40 души отидоха в затвора за "Уотъргейт", а човекът на върха се измъкна. Как ще има система за търсене на справедливост, ако нещата стоят така? Мислех за това 25 г. и реших да напиша книга за наследството на "Уотъргейт" в президентската институция, като се фокусирах върху форд, Картър, Рейгън, Буш-старши и Клинтън. Обадих се на Форд и поисках интервю. Мислех, че ще откаже, но той се съгласи. Интервюирах го часове. Форд ми каза: "Помилвах Никсън не заради Никсън, не заради себе си, а заради страната. Бяхме в лоши икономически времена, в средата на Студената война. Не можехме да позволим Никсън и неговите родилни мъки да доминират в новините, да има още разследвания, подвеждане под отговорност, процес, евентуалното му изпращане в затвора. Аз трябваше да имам свое президентство, имаше нужда да се върви напред."
Премислих всичко и написах, че съм съгласен с форд.
Той бе напълно прав. Това бе висше прозрение. Незаличима следа в съзнанието ми е оставила мисълта, че човек може да бъде толкова сигурен в нещо, така абсолютно убеден, че нещо е правилно. И после то да бъде подложено на широко и неутрално проучване от времето и да се обърне с главата надолу, на 180 градуса. Това е един голям урок.

- Каква еволюция претърпя разследващата журналистика през годините, промени ли се с нещо в информационния век?

- Когато с Бърнстейн работехме по материалите за "Уотъргейт", пишехме по една статия за две или три седмици. Работехме на пишещи машини с индиго в 6 екземпляра – оригинал и 5 копия. Те отиваха при редактори, които ни задаваха въпроси за източници, за повече информация. И това ставаше в атмосфера, различна от тази, в която живеем сега: с интернет, с постоянен информационен.- обстрел, с бързина. Сега, ако пиша статия във "Вашингтон пост", някой ще дойде в кабинета ми и ще попита дали може да получи малко предварителна информация за материала, дали може да го сложи на уебстраницата до обяд. Аз съм представител на старата школа, с нейното търпение и бавност. Не бързам, мисля, че трябва да се върна отново – процесът на "за какво се отнася тази книга, какво се случи, можем ли да се доверим на това, да потвърдим онова". След като интервюирах президента Обама за последната ми книга "Войните на Обама", той каза, сигурен съм на шега: "Ти имаш по-добри източници, отколкото аз самият." И после попита дали някога съм мислил да стана директор на ЦРУ. Аз изтъкнах, че ми е ясно, че това не е предложение за работа. Което, разбира се, не беше.

- В един момент сте се поколебали дали да не наречете тази книга "Раздвоеният човек". Бихте ли обяснили защо?

- Интелектуално Обама разбира, че нещата в Афганистан са доста мрачни. Каза ми, че можем да поемем още едно терористично нападение. Много е необичайно за един президент да каже такова нещо. Той разбира колко е трудно в Пакистан – наш съюзник, суверенна държава, която дава подслон на враговете ни, не на "Ал Каида", а на талибаните. Той наследи тази война и заяви, че това е войната, към която ще добави ресурси и ще я приеме сериозно. Така че той има тази лидерска роля, а в същото време има и спънки. Ето защо след заседанието за прегледа на стратегията по миналата година, доколкото знам, той никога не говори за спечелване или за победа в Афганистан, което е твърде необичайно за един главнокомандващ. Мисля, че Обама иска да следва иракския модел.

- Написахте доста книги за войните, те ли са "темата на деня"?

- Нашите войни определят какви сме ние пред света. И мисля по-важното е, че те определят какви сме ние пред нас самите. Те имат основателна причина да влязат в историята. Решението на Джордж Буш да нахлуе в Ирак, да започне война, е забележително. И то определи по толкова много начини, директно или индиректно, характера на първите 10 г. от този век. Другият елемент, който чисто практически има значение, е, че процесът за вземане на решения по въпроси на националната сигурност е много по-урегулиран, има срещи на Съвета за национална сигурност, на ръководителите, на техните заместници. Хората пазят бележки, пазят архиви в Държавния департамент, в Пентагона, в разузнавателните агенции, в Белия дом. Човек може да получи конкретни подробности, които да обяснят еволюцията на вземането на едно решение.

Аферата "Уотъргейт

Аферата "Уотъргейт" започва на 17 юни 1972 г.? когато петима мъже са арестувани за монтирането на подслушвателни устройства в щаба на демократите в едноименния комплекс във Вашингтон. ФБР разкрива връзка между банковите сметки на петимата и фонд на републиканците за преизбирането на президента Никсън. Аферата, която доведе до оставка на Никсън, бе разследвана от репортерите на в. "Вашингтон пост" Удуърд и Бърнстейн. Източникът им на информация бе Дълбокото гърло – псевдоним, зад който се криеше бившият зам.-шеф на ФБР Марк фелт.

Стр. 14 – 15

в. Новинар | Калин Терзийски | 22.01.2011

Ето, дойде време, струва ми се, да започна да възпитавам децата!

Звънят звънците, медни тръби бучат, вари се каша в огромни казани и целият детски лагер трябва да наскача, да нахлузи коравите си обуща и да наостри ученолюбивите си уши! Аз съм писателят чичо Калин и ще възпитавам! Защото така съм научен и така повелява традицията – когато някой стане писател, да хваща децата и да ги възпитава!
Децата ще захвърлят в стърнищата своите айподи, ще окачат на някоя трънка своите айфони, ще зарежат още неначенати своите даунлоуди и ще седнат кротко в краката ми. Ще извършат Упанишад. Което в хиндуизма означава седя с покорство близо до някого.
Както и да е. Увлякох се. Никакви деца няма да възпитам аз. Децата се възпитават в наше време не от писателите, не от родителите, не от учителите, не даже и от филмите. Даже не и от интернет. Даже не и от рекламите.
Рекламите! Да, децата не се възпитават даже и от рекламите, колкото и да не ви се вярва! Макар че знаем – сега рекламата е всичко. Рекламите имат може би възпитателно въздействие. Колкото е имал в миналото, да кажем, някой любим чичо кум, който идва при децата за празници и им носи много хубави и интересни подаръци от чужбина. Бог знае от кого се възпитават децата. Писателите сега се съобразяват с пазара, а с кого се съобразява пазарът не е ясно. Родителите също се съобразяват с пазара. Що за мисъл, ще се сепнете вие. Ами помислете: Кой в наше време праща детето си да учи нещо, което не се търси на пазара на труда. Кой учи детето си да не пазарува, а да живее въздържано и без никакви излишества? Кой? Никой.
Обезчовеченият, стоглав пазар наплаши всички хора-свине и ето, че те не могат да направят нищо, без да се съобразят с него. Той е техният Молох.
Това предисловие беше само за да кажа, че възпитанието е важно. И че ако някой иска да получи моето уважение (защото аз нищо повече не мога да дам), би трябвало, възпитавайки децата си, да не се съобразява с пазара.

И така.

Ето – сега ще оцветя рехавите си и невесели мисли с нещо от живота. Защото едно сутрешно писание, каквото сътворявам сега, не би трябвало да е прекалено умозрително. Както някой хитър и лукав готвач грък подправя богато със зехтин и люти подправки безвкусните треволяци в една бедна салата, така и аз богато ще подправя своето писание с един пример.
Искам да направя едно сравнение между себе си и Карбовски. Журналистът Карбовски. Мой приятел и наистина успешен човек. От него ще се разбере как двама човека, иначе живели близки по съдържание животи, се различават изключително много. И това се дължи само на възпитанието. На пазарното възпитание и на непазарното възпитание.
С Карбовски започнахме да пишем горе-долу по едно и също време. Той започна първи да пише журналистически неща и скечове, аз, като че ли по-рано, започнах да пиша разкази. Но ето какво стана. Карбовски без капка страх и свян събра двайсетина свои стихотворения – някои от които – детински – други – хубави и вълнуващи – и ги издаде в книга, наречена "Дефлорация". Аз видях, бях от първите, които видяха тази книжка, и й се възхитих. Дефлорация в това време беше рядко срещана дума. За тези, които още не я знаят, тя означава отнемане на девствеността. Тогава аз се възхитих от две неща. Първо – от това, че Карбовски се осмелява да нарече книгата си с такова войнствено-еротично име, което беше, в началото на деветдесетте, нещо като лек, но рязък шамар по тлъстите бузи на все още властващите партийни поети. Второ – възхитих се и от това, че Карбовски знае какъв дългосрочен и силен ефект ще има това заглавие върху бъдещите му читатели. Върху бъдещите потребители на неговата литература. Той имаше пазарно мислене! Да. Аз го виждах и изпитвах лека завист. Смесена с пренебрежение. Аз все още бях роб на идеята, че пазарът е мръсно и недостойно нещо.
Карбовски подготвяше своята марка! Той започна да пише все по-брутални неща, описанията на полови органи, наркотици, сексуални девиации и телесни течности валяха. Пазарът на деветдесетте гълташе това като топъл хляб. Аз точно тогава започнах да пиша весели и закачливи, твърде абстрактни текстове за хумористични вестници и списания. Бях си поставил за цел в нито едно от писанията си да не използвам "мръсна" дума. Макар че като лекар съвсем ясно разбирах, че лицемерното очистване на езика е жалка работа. Просто аз се съобразявах. Аз, по дяволите, се съобразявах с пазарните изисквания. Като някакво момченце. Аз не исках да нагрубя слуха на нежните, застарели, изсъхнали като стари цветя учителки по литература. Да не обидя с вулгарността си своите кротки и възпитани родители. Своите потресаващо некомерсиално възпитани родители. Аз нямаше как да им обясня, че с моето кротко и скромно съобразяване аз единствено ще им засвидетелствам покорството си, но няма да спечеля нищо друго. В това време Карбовски сееше смут и кърви. Сперма и черва се влачеха от писанията му, от репортажите му вееха цели виелици от кокаин, от блестящите му материали за "Егоист" падаха изнасилени трупове на травестити. Аз продължавах да пиша умозрителни и многозначителни неща. Разчитах на деликатната интелигентност и финото чувство за хумор на читателите си.
Родителите ми, читателите ми и всички около мен се отнасяха към писанията ми с мило снизхождение. Казваха ми често, че съм талантлив. Казваха го така, както се казва на дете, че пее хубаво. С усмивка от лека досада. Някои възрастни дами дори ме пощипваха ласкаво по бузите. Аз се възмущавах от това, но не си позволявах да започна да пиша грубо, жестоко и кърваво. Още по-малко – за секс. Всъщност аз въобще не исках да започна да пиша комерсиално. Мразех самата дума комерсиално. Ужасявах се от идеята, че нещо (в изкуството имам предвид) може да се прави нарочно, специално, безогледно и само – за пари. И докато аз се усуквах в моралните си кълчища, Карбовски спеше с най-красивите жени, печелеше сериозни пари, предизвикваше омраза и възторг. А когато влезеше някъде, тези, които ме бяха потупвали по бузите, ставаха прави. От страхопочитание към човека, който не се съобразява с нищо. Освен с верния си нюх. Аз бях възпитан в некомерсиален дух. Той – в комерсиален. Но там е работата, че аз дори не знам дали той не се беше Самовъзпитал в тоя дух. Струваше ми се непосилно и велико.
Веднъж наблюдавах случаен разговор между Карбовски и майка му. Докато ги гледах, правех неволни и тъжни аналогии със себе си и своята майка. И двамата с Карбовски бяхме писатели, и на двамата ни майките бяха типични институтски жени. Дошли от село и смесили селския морал на народните учители с институтския морал на народните вафли. Карбовски наскоро беше публикувал някакъв много препълнен с брутален секс материал. Но беше взел и много добри пари за него. Точно даваше пари на майка си за някакви покупки. Майка му приемаше парите делово. Но някъде дълбоко в погледа и дълбоко в движенията й се прокрадваше леко негодувание. Негодуванието на селския морал срещу бруталния, комерсиален секс. Но всичко това беше така добре покрито от деловитата боя на Необходимостта и Смисъла на парите, че само аз го забелязвах. Гледах как двамата си говорят, все едно Карбовски беше спечелил парите с неврохирургична операция. Парите наистина не миришат. Казах си аз. И отидох да ме потупат още малко по бузите заради моите интелигентни писания. За тях не ми даваха много много пари.
Ние двамата бяхме продукти на две полярно различни школи във възпитанието. А то, както казах… е много важно. Но сега вече не съм сигурен в думите си.

Стр. 28

БНР ще раздаде тазгодишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР на 25 януари от 19 ч. Номинациите в различните категории вече са разпределени. За Голямата награда "Сирак Скитник" – за цялостен принос в развитието на радиото, е номиниран екипът на "Хоризонт" във връзка с 40-годишнината на програмата. В категорията "Награда за радиожурналистика" са номинирани Диана Чепишева, Илиана Райчева и Кети Тренчева. В категорията за тематични или информационни радиопредавания ще бъдат връчени три индивидуални или екипни награди – за радиопредавания, разработвани с висок просресионализъм и оригинални идеи.

Стр. 11