БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-12-12

Водещ: Говорите по телефона или не можете да живеете без интернет, защото там общувате с приятели най-често – значи сте виновен. Защо – няма значение. За това едни хора искат да следят вашето общуване. Така по-просто и ясно може да се разкаже поредния опит на МВР за безконтролен достъп до нас. принципа в правото, че всеки е невинен до доказване на противното отново е на път да бъде суспендиран. И тук едва ли става дума за човешко любопитство. Овластени са силови функции, искат да знаят всичко за нас. големия брат отново опитва да порасне от класически герой на Оруел в жив служител, овластен със силови функции. И всичко това насред поредния политически сапунен сериал, в който Яне Янев си търси изгубената група, подкомисията, кабинета, папките и планира да яхне мима в Пирин планина. И тази история не я разказват сатирици, а карикатуристи. Даже не и карикатуристи, а действащ депутат. Други депутати пък го подозират в злоупотреба с данни, а същите тези депутати гласуваха на първо четене следенето в интернет и по телефона. МВР отново поиска директен неограничен достъп днес. А утре? Как хората променят позициите си, когато са в опозиция и когато са на власт. Депутатите пуснаха следенето в интернет и по телефона на първо четене, после обещаха широка дискусия с неправителствените организации. а те замислят акция „Обади се на свой депутат”. Иначе за сега остава възможността МВР да има пряк достъп до информацията от мобилните оператори и тези на стационарните телефони чрез интерфейс. Дали вносната думичка прикрива истинската същност на подслушването е твърде спорно. До второ четене нещата щели да се избистрят. Но било добре в закона да се разпише принципа на незаличимата следа. Значи някой ден може би ще стане ясно кой кого е следил. Някой ден, когато всички забравят защо. Най-неясно е кой ще следи за злоупотребата с данни. Темата ще коментираме с Александър Кашъмов от програма Достъп до информация и Иво Никодимов от БНТ 1. По телефона ще чуем Богомил Шопов от Електронна граница и шефа на парламентарната комисия по вътршена сигурност и обществен ред Анастас Анастасов. Гилдии започнаха да критикуват журналисти за разследвания, извършени в „неудобно време”. Коя година сме пък ще коментираме с Венелин Петков от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".Без вина – виновни. На крачка от тази присъда сме след като в парламента на първо четене бе прието следенето в интернет и по телефона. Добър ден на г-н Анастас Анастасов, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Анастас Анастасов: Добър ден.
Водещ: Неправителствени организации предвиждат акция „Обади се на своя депутат”, трябва ли подобни акции да бъдат проследявани и трябва ли някой да знае кога, от къде и с кого разговаряме по телефона без съдебна санкция?
Анастас Анастасов: (?) така предложения законопроект, който в момента е в НС и мина на първо четене в комисията именно въвежда съдебния контрол и искането и издаването на разрешения за получаването на справки, разпечатки така наречените от тези, които съхраняват или ползват такъв трафик.
Водещ: А какво да кажем за интерфейса? Дали тази вносна думичка прикрива по някакъв начин желанието за безконтролно следене сама по себе си?
Анастас Анастасов: Самата процедура, която е разписана в новия законопроект, създават се няколко нови текста. Според мен достатъчно гарантира по някакъв начин тоя, който е описан в самия законопроект, получаването, начина на получаването, начина на искането, изобщо на такава информация от тези, които я притежават.
Водещ: Понеже това не е първия опит МВР да прокара такава законова норма, искам да ви попитам, преди да станете депутат в битността си на съдия как гледахте на тези опити на МВР?
Анастас Анастасов: Честно казано пред нас като пред районен съд не е стоял този въпрос. Мога от личния си опит да ви кажа, че преди няколко години, когато МВР получаваха директно достъп от мобилните оператори в частност по отношение примерно (?) на мобилни апарати когато са изгубени и намирани в последствие, в рамките на няколко месеца и поне 80=90% от апаратите се намираха. Докато представете си сега каква е процедурата за един откраднат мобилен апарат, който е заявена такава процедура в МВР, постъпило оплакване, последващо разрешение от председателя на съда и т.н. , колко се бавят нещата. А отделно стои въпроса и с изключително тежките престъпления по отношение на организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора. Забавянето на информацията понякога е изключително важно за решаването на един такъв казус.
Водещ: Струва ми се обаче, че пренебрежимо малко са броя на изгубените мобилни апарати и броя на престъпленията, сравнено с общия брой хора, които всички ще бъдат следени.
Анастас Анастасов: Може би примера ми не беше много удачен, но аз не знам неправителствените организации, които всъщност протестират по тези изменения представят ли си какъв е капацитета ако изобщо някой поиска да следи всички, какъв капацитет от хора, от техника трябва да има на разположение от МВР, за да може да се следи трафика, който минава непрекъснато през мобилните оператори. Или пък тия, дето доставят услугите.
Водещ: Ами нека да ограничим тогава периметъра. При един от предишните опити следенето да стане законно аз попитах тогавашните вносители какво разследване срещу полицията може да направи един журналист ако някой в МВР знае къде и с кого говори?
Анастас Анастасов: В самия законопроект, койт сега се предосставя на обществеността за обсъждане, който вече е в парламента, мисля че минаха две обществени обсъждания, там присъстваха представители на тези организации. предложенията, които те направиха ако не се лъжа обоснови Лъчо Лозанов (?) , може би 80% са приети с писано от този законопроект.
Водещ: Ами ето, г-н Александър Кашъмов от програма Достъп до информацията е в студиото. Той може да припомни несъгласията на неправителствените организации. добър ден, г-н Кашъмов.
Александър Кашъмов: Добър ден. Разбира се абсолютно вярно е, че много предложения на програма Достъп до информация бяха възприети от МВР по време на правенето на законопроетка и това е и нормално, защото ние сме организация, която в продължение на 2 години се бори за гарантирането на правата на хората. Все пак трябва да бъдем и точни, тъй като в сега предлагания проект се предвиждат много процедури, но думата интерфейс се среща точно на 2 места. Това е в текста на чл.250Б, ал.1, където се казва, че се въвежда пряк достъп чрез интерфейс и абсолютно никъде по-нататък не се говори нищо друго за този интерфейс освен, че има една дефиниция на т.нар. прихващащ интерфейс, която е изключително широка и неясна.
Водещ: Доста шпионска лексика е това обаче.
Александър Кашъмов: Това, което според нас се прави е, че се въвежда отново прекия достъп на МВР до данните, съхранявани от доставчиците и мобилните оператори и това всъщност е норма, която е абсолютно идентична с текста на отменения чл.5 от Наредба 40, отменен миналата година на 11 декември от ВАС. И освен това искам да припомня, че нито една страна-членка на ЕС не е въвела законодателно пряк достъп чрез интерфейс. Тоест това е нашето основно възражение и то продължава да бъде актуално независимо о тприетите текстове, които разбира се ние бяхме предложили.
Водещ: Г-н Анастасов?
Анастас Анастасов: Да, това е вярно, което каза г-н Кашъмов. Все пак какво пречи ние да сме първата страна, която въвежда пряк достъп до интерфейс. Знам, ние сме разговаряли с г-н Кашъмов и в момента и в ЕС водим много сериозна полемика по такъв род заокни, които се ползват и в другите страни. Никъде няма еднозначно решение. Така или иначе…
Водещ: А защо трябва да сме първата страна, която показва в живота как големия брат от книжен герой се превръща в реален служител, овластен със силови функции?
Анастас Анастасов: Аз мога да поставя въпроса…
Водещ: Ние ли сме най-големите любители на Оруел?
Анастас Анастасов: Не, защо? В много от писмата, всъщност в сигналите, които постъпиха от различни организации у нас по повод на предлагания законопроект винаги на първо място се цитира (?) на чл.32 и 34 от Конституцията на Р.България с правото на лична кореспонденция. Представете си не дай Боже, но на някой от нас да се случи нещо неприятно или по отношение на нас или на наш близък да бъде извършено тежко престъпление. Тогава какво правим с (?) на чл.28 от същата конституция – правото на живот.
Водещ: Ще ви кажа. Обикновено когато става дума за най-тежките престъпления, отвличания, които за съжаление зачестяват напоследък, винаги има подозрението, че има намесени хора от полицията вътр,е а пък вие не ми отогворихте на въпроса какво разследване прави срещу полицията разследващ журналист, ако самата полиция знае кога, с кого и защо той говори, общува и т.н.
Анастас Анастасов: А защо е необходимо полицията да знае това, което ви е ми казвате?
Водещ: И аз това питам.
Анастас Анастасов: Ние говорим и в момента което се дава като пример отново от вашите Колеги са някакви хипотетични предпоставки, че видите ли полицията е лоша, тя винаги ще се възползва от възможността да работи срещу гражданите на държавата, а не в техен интерес, каквато е целта и на закона.
Водещ: Добър ден и на Иво Никодимов.
Александър Кашъмов: Г-н Анастасов, извинявам се, че се намесвам, обаче хипотезите си имат своите примери и то в съвсем близкото минало, например разработката "Галерия". Тя беше възможна точно заради това, че МВР имаше достъп до прословутия интерфейс на мобилните оператори и така да кажем на хората, за да го разберат за какво става въпрос – МВР във всеки един момент можеше да каже дали аз си говоря с Бойко Борисов или със Сергей Станишев. Без да казва разбира се какво е съдържанието на този разговор.
Анастас Анастасов: Той така или иначе е съгласно директивата и самия законопроект не допуска (?) на съдържанието на тези разговори.
Александър Кашъмов: Ами след като един път сме се опарили от "Галерия", а и със сигурност ако се разровим в архивите на службите ще намерим много такива разработки като "Галерия", въпроса е следния – след като вие въвеждате отново това нещо, хубаво, приемаме, че в името на сигурността И на услугата, която ни се предоставя, да речем може би е необходим. Какъв е обаче контрола "Галерия" да не се повтори и потрети?
Анастас Анастасов: Ако не се лъжа в предходните законопроекти, които бяха внасяни от този тип, мисля че преди около година – година и нещо, не си спомням да има такава гаранция, която е дадена в нашия законопроект в НС в мометна. На първо място контрола..
Водещ: Е всички досегашни опити не бяха приети в крайна сметка. Единствения успешен опит беше Наредба 40, но вече стана ясно…
Анастас Анастасов: Не, говоря за контрола и г-н Кашъмов има точно това предвид. Съществува регистър, в който се вписват всички искания, всички разпечатки, които се получават или се извеждат по повод на получаването на информацията. Освен това в съда се води отделен регистър също за влизането на исканията и за отказите и съответно дадените разрешения. Увеличава се санкцията в самия закон за административни нарушения, променя се и текст от наказателния кодекс, където се въвежда наказателна отговорнсот за тези лица, които неправомерно се разпореждат с такава информация.
Водещ: А какво правим всички останали лица, които изпадаме веднага в хипотезата – без вина виновни.
Анастас Анастасов: Защо да са без вина виновни. В тоя текст от НК се включват включително лицата, които нямат длъжностно качество да разполагат с такава информация. Недейте забраяв, че в момента, аз съм абсолютно сигурен, че всички вие го знаете, част от мобилните оператори или служители в тези оператори разполагат с информация, ползват, продават или предоставят на частни физически или юридически лица с цел да ползват в своята си работа или срещу конкуренция. Какво правим с тях в момента?
Александър Кашъмов: Това, което може би искам да кажа, г-н Анастасов е, че това е нарушение на закона и ако мобилните оператори правят подобно нещо, те могат да бъдат държани отговорни. В това число от комисията за защита на личните данни.
Анастас Анастасов: Това е контролен орган, който е въведен в сегашното предложение на законопроекта.
Александър Кашъмов: Да, но въпроса е в друго. Въпроса е, че предлагането на прекия интерфейс защо криминализира всички хора. Ами това са думи, които произнесе конституционния съд на Румъния на 23 ноември миналия месец, отменяйки, тоест обявявайки се противоконституционна тяхната рапоредба, която въвежда директива 2006/24, като каза, че не може всички граждани да бъдат третирани като престъпници в една демократична страна. Другото е, че разбира се ние приемаме това, че има регистри, че се предвижда контрол в проекта, но в една демократична страна единствения фиктивен реален контрл върху изпълнителната власт това е работата на съдебната власт и за това според нас трябва да има разрешение за всеки един конкретен случай, което изключва възможността да има интерфейс. Освен това ние искам да кажа, че подкрепяме една конкретна норма от сега предложения проект и това е задължението за мобилните оператори и доставчиците на интернет услуги в 8-часов срок да предоставят данни при поискване от МВР след съдебно разрешение. Това е абсолютно адекватна и точна разпоредба, която според нас върши работа.
Водещ: Какво очаквате, г-н Анастасов, да се случи на дискусиите с неправителствените организации между двете четения?
Анастас Анастасов: В общи линии мисля, че ще бъдат дадени сериозни предложения от тяхна страна. Ние разговаряхме с (?) видяхме се, така че предстои една дискусия, тя ще е в понеделник следобяд. Поканени са както представители на МВР, така и на съда, на прокуратурата, на неправителствените организации. мисля, че дискусията ще е важна и в този момент е много сериозно положението да направим максимум усилия, да дадем гаранция на гражданите точно по отношение на техните права.
Водещ: И тъй като най-многото критики са около т.нар. интерфейс…
Анастас Анастасов: Това ще бъде и основната тема.
Водещ: Склонни ли сте да се откажете от него или това е една нереална хипотеза?
Анастас Анастасов: Нека да дойде срещата, да представят техните доводи. Ние ще се опитаме да ги убедим, че сме прави. Предполагам, че ще има едно решение, което ще удовлетвори всички. Не забравяйте, че ние предложихме и по отношение както и в закона за СРС-тата, може би в този законопроект ще залегне норма, която ще задължава органите, които извършват контрл на тази дейност, когато се установят закононарушения по отношение на българските граждани и изобщо на граждани, задължително те да бъдат уведомявани когато има такива действия от страна на съответните служби.
Водещ: Ами дано наистина се намери такова решение, защото наистина е малко обидно без вина да си виновен, защото накрая така може да се преведе на по-човешки език интерфейса. Благодаря ви за тази дискусия. Ще очакваме с интерес и какво ще се случи в понеделник между двете четения. Чухте коментара на Анастас Анастасов, председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Водещ: И така, запънахме се на думата интерфейс и търсим някакво по-човешко обяснение що е то интерфейс, и защо той изглежда толкова страшен за нашите права, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Интерфейс означава просто връзка, двустранна връзка в една система, която в случая очевидно става дума за компютъризирана връзка, в която от едната страна са базите данни на мобилните оператори, тъй като за момента само те имат интерфейс и има надежда да се добави в някакъв момент и при интернет доставчиците, а от другата страна на връзката е специализирана дирекция „Оперативна и техническа… – то беше по-рано оперативна и техническа информация, а сега „Оперативнотехнически операции” – ДОТ. Това, което е възможно, е да се осъществява един компютърен достъп. Той по текста на Наредба №49 се наричаше „пасивен достъп” чрез компютърен терминал. Общо взето истина е, че такава връзка е създадена и в други страни в Европа между съответните полиции или тайни служби и мобилни оператори, въпросът е, че никъде, абсолютно никъде не е законово регламентирана тази връзка и навсякъде има много сериозни съмнения, че изобщо съществуването на това, ако бъде поставен като правен въпрос, може просто да бъде прекратено веднъж и завинаги. Аз тук искам да дам един пример. Тази година, именно във връзка с въвеждането на директивата 24 от 2006 г., Home office, т.е. вътрешното министерство във Великобритания през април е оттеглило своите предложения за въвеждане на връзка чрез интерфейс, защото най-вероятно, защото това не е публичен факт, но най-вероятната причина е, че миналата година Великобритания беше осъдена заради притежаването на бази данни с ДНК на престъпниците, осъдените, и Европейският съд за правата на човека обяви самото съществуване на една такава абстрактна база данни за противоречащо на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, която урежда правото на личен живот и кореспонденция. Тоест това означава, че всяка една база данни, особено когато е национална база данни с чувствителна лична информация, би могла да бъде обявена за противоречаща на конвенцията. Според мен това, както и разбира се опасенията на хората за нарушение на правата им, са основните причини никъде в ЕС да не се въвежда интерфейс, защото това на практика се оказва една национална база данни. Тоест това е една база данни, в която всички мобилни оператори, това са милиони потребители, могат да се гледат от една дирекция в МВР.
Иво Никодимов: То във Великобритания е малко по-особен, по-интересен случаят, защото първо там този достъп го има, регламентиран или не в закона, и колко е регламентиран е друга тема, но го има специално за службите, които се занимават с контраразузнаване и които противостоят на тероризма. Което безспорно, сега все пак знаем, че Великобритания е една от страните, които пострадаха от този бич на последните години. Но там интересното е, че има един конвент, който контролира това много сериозно. Той е със сериозно парламентарно участие, по идея се доминира от опозицията този контрол, и в него участват неправителствените организации. И там се знае, че на всеки 3 месеца задължително, а той може по-често, колкото пъти по-често иска, толкова пъти да го прави, контролира дали всичко, което се прави, се прави в съответствие с изискванията и дали някой не е подложен на някакво нерегламентирано проучване. И всъщност на вътрешния министър непрекъснато му треперят гащите дали нещо няма да му се случи, ако някой от неговите подчинени дори сгафи, защото е ясно, че там отговорността я носи министърът. Когато се случи един такъв скандал, неговата глава, образно казано, отхвърча. Тоест той минава в политическото минало. Може да се разхожда като експерт и да дава съвети на други правителства.
Водещ: Доколко оставянето на следа е гаранция, че интерфейсът няма да се изрази в нещо по-страшно, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Въпросът с оставянето на следа, то в техниката почти всичко оставя следа. Въпросът не е в това, че в обективния свят ще се остави следа, а дали някой ще може да види тази следа и кой е той.
Водещ: И кога.
Александър Кашъмов: Да, и кога, и какви са му контролните функции. Най-добре на този въпрос отговаря най-горещият в момента европейски дебат, това, което г-н Анастасов го спомена преди малко, че се дебатира в цяла Европа по този въпрос. То се дебатира, но не по въпроса за интерфейса. По въпроса за интерфейса и неговото узаконяване не се дебатира никъде в Европа освен в България.
Водещ: А се дебатира въпросът за гражданските права?
Александър Кашъмов: Не, дори не това. Дебатира се просто въпросът за пълното отменяне на директива 24 от 2006 г. Защото в част от страните членки, особено в Германия, която е най-чувствителната държава по въпроса за защита наличните данни, се споделя огромното опасение, че самият факт на задържането, на общото задължение за задържане на тези данни в мобилните и в интернет доставчиците вече означава възможност за злоупотреба. Защото дори да няма пряк достъп на службите до тях, би могло просто някой друг, който получи такъв достъп, да злоупотреби с някакви данни, след като толкова голямо количество данни са складирани там. Идеята в тези държави е, че службите за сигурност, полицията и т.н. трябва да си вършат бързо и ефективно работата с наличните средства, и не е необходимо за тази цел да бъдат складирани такова огромно количество данни. Тоест там дебатът е съвсем различен. В България директивата е въведена, т.е. тук нашите доставчици на интернет услуги са задължени вече за срок от 12 месеца, и това е така още от Наредба 40, това не е отменено в нея, това е така и по силата на самия Закон за електронните съобщения, те ги пазят тези данни. В Германия в момента има конституционно дело, както и в Унгария, и в Чехия се подготвя такова, както казах в Румъния то приключи с обявяване на противоконституционен на техния текст, значи водят се дела за това дали изобщо националният закон, който въвежда директивата е съобразен с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. И тук е много интересно, защото ако в Германия конституционният съд, федералният конституционен съд реши, че въвеждането на директивата е противоконституционно и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, при наличието на подобно отношение на този лидер на ЕС, с 80 млн. население, ще има сериозен въпрос за преразглеждане на директивата. Тоест нивото на европейския дебат в момента е тук. Защото борбата с тероризма беше силен аргумент в периода 2001 – 2006, 2007 г. Защото тогава още бяха много пресни повечето от тези опити.
Водещ: И после доста хипотези доказаха реалността си.
Александър Кашъмов: Не бива да забравяме какво се случи на политическата сцена оттогава насам. Значи, бяха компрометирани няколко правителства, в това число правителството на Великобритания за въвличане в някои от войните, примерно с Ирак. Правителството на Холандия. Значи, има дебати в Европа, които преразглеждат този период от последните няколко години, 8, 9 години. Има може би тенденция към връщане на човешките права. И можете да си представите, аз мисля, че слушателите могат да си представят как звучи в един такъв контекст нашият опит за въвеждане на интерфейс законово, става въпрос. Аз нямам нищо против, че вътрешно си има някакви практики и т.н., това си е така навсякъде, въпросът е дали това се узаконява. Защото всяко узаконяване на една съмнителна практика води до възможност за злоупотреби. Така се случи с класифицираната информация, когато се прие законът от 2002 г. за защита на класифицираната информация, до 2007 г. имаше едно надкласифициране, свръхкласифициране, защото всеки много харесва, когато нещо е законно.
Водещ: Г-н Никодимов, точно преди една година гостувахте тук в това студио. Сигурно си спомняте, тогава се събираха и пушеха недоволни полицаи…
Иво Никодимов: Да, днеска си го отбелязват.
Водещ: Днес си отбелязват тази годишнина.
Иво Никодимов: Честват си годишнината, както се казва.
Водещ: Нещо промени ли се в тяхното мислене? Изобщо те какво мислят за този интерфейс?
Иво Никодимов: Лошото е, че нищо не се е променило. Както и да го гледаме, нито по някакъв начин някои от техните искания са изпълнени, нито пък тяхното мислене в някаква степен се е променило. Защото, няма какво да си говорим, все пак техният протест е за правото им на един по-достоен живот.
Водещ: Всъщност те искат обувки и далеч по-сериозни неща, а не интерфейс?
Иво Никодимов: Да, те не искат интерфейс. За интерфейса доста неща се изговориха. Разбира се, ние журналистите трябва да застанем по средата между двете крайни позиции и да търсим интереса на обществото, което е много трудно…
Водещ: А как да застанем по средата, при положение че никой не ни показа образите от онази „Галерия” най-малкото?
Иво Никодимов: Да. И вече точно „галерията” и всичко, което е било преди галерията, а може би и това, което ще дойде след галерията пък ни кара да бъдем повече на страната на другата крайност, която ограничава страшно силно достъпа до тази информация, и може би наистина пречи в определена степен на разследващите да си вършат бързо работата. Защото, разбира се свидетели сме и Сашо е прав, че много хубаво най-накрая се сетиха в закона да задължат мобилните оператори и интернет компаниите за 8 часа да дават тази информация защото, ето, едно убийство в Ямбол се разкрива с 8 месеца закъснение, тъй като седем месеца и половина тази информация е пътувала от един мобилен доставчик до областната дирекция на МВР в Ямбол. Което аз не мога да разбера всъщност в цялата тази история ролята на мобилните оператори, които сами предизвикаха искането на МВР отново да има пряк достъп. Ако мобилните оператори бяха по-коректни към обществото, което в крайна сметка им плаща, може би щяха наистина много бързо да предоставят информацията, за която МВР има официално съдебно разрешение да я получи.
Водещ: Но пък заради мобилните оператори всички да бъдат подслушвани също така звучи много нелепо?
Иво Никодимов: Е, подслушвани е силно казано…
Водещ: Така де, следени.
Иво Никодимов: Но всички могат да бъдат следени. Ясно е, че няма да бъдат всички, защото МВР не разполага с толкова хора, но притеснителното е наистина, че един журналист, който по някакъв начин не е удобен, може да бъде следен. Може да бъде следен един бизнесмен, който с нещо не угажда на властимащите. И това е проблемът, че едно политическо ръководство може да го прави по един начин, друго политическо ръководство може да го прави по друг начин. Аз не знам защо някой не се е сетил до момента да направи един експеримент. И да предложим законът така да бъде формулиран, че да е абсолютно забранено на министъра и зам.-министрите на вътрешните работи да имат какъвто и да било достъп до тази информация. Тоест последното ниво, което да може да ползва тази информация в рамките на МВР да бъде главният секретар. И той да носи наказателна отговорност, ако тя излезе от него към политическото ръководство. Как ще реагира обществеността и как ще реагира парламентът? Ако видим, че политиците имат доблестта да отрежат своя собствен достъп до тази информация, да, може би ще бъдем малко по-спокойни, че с нея няма да се злоупотребява. Макар че пък разни съветници винаги намират пътища да стигнат дотам, докъдето искат да се заврат.
Водещ: Какво да очакваме от обсъждането, което предстои понеделник? Ето, ние се опитахме да се свържем с (…) Шопов, но нещо телефонните линии ни изневериха. „Електронна граница” смята да провежда акция „Обади му се”, имайки предвид всеки да се обади на депутата си и да му каже, че не иска да го подслушват. Имат ли някакъв шанс подобни акции, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Разбира се, акции винаги трябва да има. Това е хубаво. И ние от Програма „Достъп до информация” бяхме предприели миналата година акция по подписване на подписка в Интернет. Единственото е, че ако някой се обади на депутата си, не виждам как ще се запише този факт, за да може да се покажат резултатите от кампанията. Но иначе, ние напълно приветстваме, и това е хубаво, че винаги, когато се появяват подобни опити, има няколко неправителствени организации поне, които подемат кампании…
Водещ: Възможно ли е обаче да се обадиш на депутата си, тъй като депутатите, знаем, напоследък много се плашат от непознати номер?
Иво Никодимов: Аз точно това щях да кажа, че тази акция може да доведе до много „крайсьочерневски” скандали и да се чудят депутатите как след това да обясняват, че всъщност някой им се е обаждал за еди си какво, защото веднага ще е ясно, че той е говорил с еди си кого, обаче няма да е ясно съдържанието на разговора, за да може депутатът да докаже, че всъщност има само разменени есемеси „Честита Коледа!” или само „Кой сте вие? Не ви познавам, няма какво да разговаряме”. Та, ето такива неща могат да се получават, ако това се приеме и някой тръгне да злоупотребява с цялата история. Или образно казано започне да търси под вола теле, знаейки предварително, че телето не е там.
Александър Кашъмов: Аз нещо исках да добавя към това, което Иво каза преди малко. Наистина, че самите мобилни оператори са в дълг към системата…
Водещ: Защо обаче всички хора ще го платят този дълг?
Александър Кашъмов: Не, има един по-голям проблем, преди да кажем кой как ще го плати този дълг. Проблемът е, че МВР няма капацитет. И една от причините според мен да се разчита толкова на този интерфейс е, че се смята, че ще замести липсата на капацитет, което не е така. Няколко неща. Първо, това, което аз разбирам в последно време е, че в областните дирекции, някои от тях поне, нямат дори канцеларска хартия. Органите на разследването могат да работят само с хартия. Защото всички документи в хода на наказателното производство трябва да бъдат на хартия. Нека да кажем, че това, което мен много ме учудва също така е, че месеци наред може да не се вземе информация, когато се работи по убийство, и да не се вземе информация за разпечатките. Значи това показва една огромна дупка в обучението…
Водещ: Че не е имало хартия да се напише искане.
Александър Кашъмов: Не. Простият факт е, че Наказателно-процесуалният кодекс създава възможности, ако някой наистина иска да си свърши работата. Но в случая не става дум за това, че той не иска, ами че най-вероятно са затрупани с работа. Но ако някой иска да си свърши работата, той може да вземе незабавно тази информация. Това трябва да бъде ясно. Един дознател, един следовател се нуждае единствено от прокурорско постановление, за да може незабавно да влезе в мобилния оператор и с протокол за претърсване и изземване да получи желаната от него информация. Това подлежи на одобрение от съдия в 24-часов срок и това казва НПК. Още при представянето на тези промени в Закона за електронните съобщения от МВР хората ясно казаха, че те не смятат, че ще се подобри разследването на престъпления, а че този интерфейс и тези промени се отнасят към информацията, свързана с разузнаването. Тоест всякакви доводи, които в същия момент от техни представители идват, че се забавяла работата по разследването и т.н. ,просто не са напълно адекватни. И това не е съвсем вярно. Това, което повече може да се коментира, това е превенция на престъпления наистина, това са използването на интерфейса за други неща, свързани с проблема, но не и за разследването на престъпления. При разследването има съвсем друг закон, това е НПК, съвсем други процедури и там може да бъде взета таз информация, и то незабавно. Според мен просто има затрупаност, има липса на капацитет, липса и на пари, както виждаме, и всичко това води до тези резултати.
Иво Никодимов: Аз това щях да кажа, как ще отиде например един разследващ полицай с протокол за обиск, ще изземе информацията от мобилния оператор, като те разполагат с лимит от 5-6 литра бензин на дежурство. Той ням ада отиде, извинете, с градския транспорт с билетче и да носи класифицирана информация в джоба си. Това е просто безумно. Ясно е, че от април, май месец насам МВР има пари толкова, колкото да си плаща заплатите. Дори няма пари, за да си плати чисто режийните разноски по поддръжка на сградите, ток, парно, топла вода. В някои от сградите наистина топла вода няма. Колкото и да ни се струва това странно в края на 2009 г.
Водещ: Не, то е и доста тъжно разбира се, но да не излезе нещо още по-тъжно, че този интерфейс има за цел да пести. Има спестовни мотиви зад този интерфейс.
Иво Никодимов: Аз понеже познавам много хора в полицията, които работят и знам, че те са наистина полицаи в добрия смисъл на думата в мозъка на костите си, смятам, че ако това зависи, затова не случайно одеве казах, че трябва по някакъв начин да забраним на политиците да работят с тази информация. Ако зависи само от тях, само от полицаите за какво ще се ползва тази информация и как ще се ползва, злоупотребите с нея ще бъдат много малко. Тоест ще бъдат в рамките на онази част, в която има досег между полицията и сериозната организирана престъпност като съвместна дейност, т.е. онези полицаи, които си сътрудничат с големите бандити. И тя няма да засяга толкова силно интересите на отделни хора, защото всъщност ще засяга конкуренция вътре в престъпния свят преди всичко злоупотребата с тази информация. Въпросът, пак ви казвам, за мен не е решен от гл.т. на контрола. Тоест някой да се страхува, че наистина ако злоупотреби, той няма как да не бъде хванат. Защото в България може да имаме много прекрасни наказания, но всъщност ние можем да бягаме от това да бъдем хванати. И няма как да ни хванат. Това е проблемът.
Водещ: Какви санкции са предвидени в приетия на първо четене закон?
Александър Кашъмов: То зависи санкции за какво. Има предвидени санкции за незаконно разпространяване на тази информация с изменения в наказателния кодекс, и допълнения. Там става дума за някакво наказание, но въпросът е как наистина може да се реализира контролът. И аз тук съм напълно съгласен. Според мен основният проблем е в следното. Мисля, че на земята, когато говорим за хора, е ясно, че хората са грешни. Ако работят ангели в някои институции, може би ще… да. Разбира се, че проблемът е там, където няма контрол и там където се заобикаля съдебното разрешение, какъвто е случаят, там има възможност за злоупотреби. А тези злоупотреби те няма да дойдат от това, че един професионалист иска сам да прави нещо, те ще дойдат от няколко места – политиката, бизнеса и престъпните групировки. Това са трите възможности. И те ще влияят върху част от служителите. Разбира се има такива, които са съвестни и които са морални хора и те няма да се подведат, и има и други, които не са такива, които ще се поддадат. Затова няма система на контрол, а просто една такава възможност за пряк достъп съдържа огромни възможности за злоупотреби.
Водещ: Една прогноза какво ще се случи утре? Дали някой ще чуе аргументите за контрол и аргументите срещу интерфейса? Не утра, а вдругиден, в понеделник.
Александър Кашъмов: Моето мнение е, че аргументите на Програма „Достъп…
Водещ: Това ще бъде едно формално обсъждане или не?
Александър Кашъмов: Нямам представа. Програма „Достъп до информацията” винаги е била чувана. Това мога да го заявя и в това отношение аз не съм сред хората, които са песимисти в България. Аз смятам, че този, който настоява на своите принципи, които излага аргументи, винаги има възможност да постигне някакви резултати, и това е факт в едно все пак европейско общество, каквото е нашето. Очевидно е, че има слушаемост, защото е очевидно, че тези, които се занимават с въпроса искат да чуят и нашето мнение, и мнението на други организации, и на мобилните оператори, и на доставчиците. Лошото е, ако накрая бъде направен неправилен баланс. И въпреки че са ни чули, вземат решението, което са си наумили. Това никога не е изключена възможност.
Иво Никодимов: Това е много трудно да се направи баланс в момента, защото, нали разбирате, дори когато го има съдебният контрол, какво доверие може да имаме пък на съдебния контрол. Когато правосъдният министър се изправя пред целия си Висш съдебен съвет и казва, че съдебната система има политически брокери, има престъпни брокери и има и вътрешни брокери. И когато тя казва на този ВСС, вижте, дайте да спрем да назначаваме и да взимаме решенията на кило, дайте да назначаваме така, че хората да ни имат доверие, че тези брокери вече започват да се изчистват и нямат влияние в съдебната власт, когато правосъдният министър казва подобно нещо, а според мене в най-новата ни история, въобще в историята на българската държава това се случва за първи път, публично да се заяви от правосъден министър, значи наистина в сферата на сигурността и на правосъдието нещата не са в ред повече от гл.т. на хората, отколкото от гл.т. на закона.
Водещ: Или можем да кажем, че моментът е подходящ, идва Коледа, а по Коледа, както знаем, стават чудеса…
Иво Никодимов: Е това чудо трудно ще се случи.
Александър Кашъмов: Благодаря ви за този коментар!
Водещ: Какво могат медии и граждани заедно? Ами например биха могли да забележат колко зловещо е застроено и бетонирано Черноморието ни, и някак си да се опълчат срещу подобна тенденция. А какво могат хората, които печелят от това застрояване, или относително печелят? Могат да протестират. Ето тази задача в ролята си на продуцент трябваше да реши тези дни Венелин Петков. Добър ден! И в този момент да ви попитам коя година сме, защото подобни неща ми се струват, че се случваха преди 20 и кусур години?
Венелин Петков: Ами очевидно за някои хора 20 години не са минали и те са си останали във времето преди 89-а година. И също така очевидно за някои хора министър-председателят Бойко Борисов е нещо като Тодор Живков, което е супер странно. Но при положение, че те могат да си позволяват въобще да говорят за спиране на журналистическо разследване от ефир, това е доста притеснително според мен.
Водещ: Да, това звучи бих казала и нелепо, защото в крайна сметка самите те не оспорват, че Черноморието ни е бетонирано повече, отколкото трябва. И не само Черноморието разбира се.
Венелин Петков: Ами за тях, доколкото разбирам от тяхната декларация и от реакцията им както преди ,така и след филма, нашето разследване е едва ли не израз на непатриотична позиция, т.е. ние се стремим да съсипем туристическия сезон може би в името на някаква облага за някаква друга туристическа дестинация, т.е. друга държава, което също е абсурд. И тук вече става въпрос за това какво означава патриотизъм – да съсипем едно национално богатство или да покажем на всички какво всъщност е направено там, така че по някакъв начин да бъде намерен изход от този кошмар.
Водещ: Всъщност проблемът на тези хора, пишещите такива декларации разбира се, може ми е в това, че те досега не са следели особено редовно журналистическите разследвания, защото те не са едно и две.
Венелин Петков: Ами по-скоро те, доколкото знам има много такива разследвания, в нашия ефир специално, в ефира на Би Ти Ви сме правили едно подобно разследване, също колежката Генка Шикерова го беше правила преди повече от две години, в същия район, само че ставаше въпрос за района около Несебър, не толкова Слънчев бряг. Също така презастрояване, също корупция, също такива бетонни кошмари. И след това, за съжаление, нищо не последва. Тоест не последва нито реакция на прокуратурата, нито някаква реакция от страна на държавата…
Водещ: Но това писмо…
Венелин Петков: Проблемът е, че след такива разследвания нищо не следва.
Водещ: Е, след това последва писмо до министър-председателя. Това един етап в развитието ли е?
Венелин Петков: Надявам се нещата да продължат. По-скоро тази реакция е продиктувана от факта, че най-вероятно това лято, което мина беше слаб сезон. Най-вероятно в момента големите туроператорски агенции в Европа явно не желаят да купят пакети за нашето Черноморие – било то заради кризата, било то заради ниското качество на услугата, която се предлага. И в един момент въпросните български инвеститори започват да желаят много българските туристи да се върнат при тях, и в един момент едни такъв филм, който ние пускаме, явно ги притеснява, защото българските туристи, гледайки филма ще решат да не ходят за поредна година на Слънчев бряг.
Водещ: Е, в крайна сметка човек може да си почива и в жекато, в което живее. Тя разликата не е много голяма.
Венелин Петков: Така се получава, и освен това човек може да почива където си иска. Може би господата са пропуснали факта, че се намираме в ЕС, което е едно отворено пространство за предвижване на стоки и капитали. Тоест всеки може да отиде там, където си поиска, да си изхарчи парите, където поиска. Да не говорим, че в съседните на България туристически дестинации е на моменти доста по-евтино, което е друг абсурд.
Водещ: Да, все пак има икономическа логика, има и друга логика. Хората са свободни да пътуват, не само стоките и капиталите.
Венелин Петков: Абсолютно, да.
Водещ: Всъщност не можахме много да намерим смисъла в това писмо до министър-председателя, но има една хубава новина, и тя е, че в крайна сметка филмът не беше забранен.
Венелин Петков: Ако това се беше случило, тогава това щеше да бъде един не просто кошмар, а нещо много притеснително, защото всички приказки за свободата на словото и ролята на медиите във формирането и функционирането на гражданското общество тогава вече биха останали просто празни приказки.
Водещ: Надявам се, че ние задаваме логичния въпрос коя година е, ще бъде чуто от останалите браншове, които също могат да бъдат обидени от някакво разследване в бъдеще време.
Венелин Петков: Ами дай боже , и дай боже, също така кризата, която е в момента и започва да се усеща най-силно в България, да бъде един отрезвяващ елемент и за презастрояването и за този доста див и неконтролиран капитализъм, който се разви в последните години тук. Все пак хората да разберат, че има и едно понятие, наречено устойчиво развитие. Тоест за пет-шест години не можеш да изразходиш целия ресурс и след това да не знаеш какво да правиш. Реално това се случи в Слънчев бряг. Всичко това, което беше потенциал на този курорт е изчерпано в рамките на 5-6 години и оттук нататък вече остава само да се молим на пияниците, които идват, за да пият. А хората, които искат да си почиват, отиват някъде другаде. Надявам се, че кризата ще отрезви някои хора.
Водещ: Да се надяваме! Благодаря за този коментар на Венелин Петков, този път в ролята му на продуцент.

в. Поглед | Андрей ВЕЛЧЕВ* | 2009-12-05

Трудно ми е да повярвам, че днес всичко е материализирано до краен предел и че никои не се съгласява да стори нещо, без да получи полагащото му се за това парично обезпечение. Не се ли крие точно тук крахът на професията "журналист" и не печелят ли именно с това блогърите пред пишещите професионалисти? Защото за един блогър е важно да публикува, да бъде прочетен, разбран и оценен като човек с ясна гражданска позиция, да представи проблемите в обществото и да предложи решение за тях.
Не са малко тези журналисти, които допринасят за възхода на "журналистиката без журналисти", защото предпочитат в динамичното ежедневие да имат сигурно препитание, макар и с цената на своя морал и професионализъм, а ръководителят на медията, към която принадлежат да им диктува заглавието на публикацията за първа страница и за всяка следваща.
Ето тук печели блогърът. Когато журналистът спира да държи на името си и не може да си представи, че да публикуваш, дори да не ти бъде заплатено на мига за това, ще ти донесе печалба, но след време… Да си на свободна практика е страшно и опасно, но поносимо за онези, които наистина го могат.
Авторитетните отличия "Пулицър", раздадени за първи път през 1917 г. и до ден-днешен са смятани за еталон 8 оценяването на обективната и безкористна журналистика. На отличените се връчват по 10 000 долара, с изключение на наградата за публикации в служба на обществото, която носи на лауреата само златен медал.
Явно журналистите сме позабравили факта, че ние трябва да сме в полза на обществото.
Майсторството не се крие в това да вещаеш края на една или друга съставна част на масовите комуникации: преса, радио, телевизия или как новите интернет медии, ще погубят всичко. Професионализмът е там, където класическите медии се изменят според новите условия.
От нас зависи да сме журналисти, водени от основната идея, че трябва да сме в служба на обществото. Когато се бориш да си лауреата на златен медал на Пулицър, а не за 10 хил. долара, тогава журналистиката, няма да може без журналисти.

*Андрей Велчев е студент 2 курс в Нов български университет, МП журналистика", Председател на клуба на младия журналист към СБЖ

04.12.2009

Стр. 11

Сп. Езда | 2009-11-28

Продължение от бр. 43

Вече трети пореден брой продължава рубриката ни, посветена на успешната работа с медиите по време на конно-спортни събития. Не забравяйте – това е най-евтината реклама, която можете да си осигурите!

Пресконференциите трябва да бъдат организирани само тогава, когато има реална нужда от тях, когато има конкретна новина, която да бъде съобщена на медиите. Ако информацията не изисква пряка комуникация между организаторите и журналистите, по-добре не свиквайте пресконференция – е съветът на ПР специалистите от FEI. В противен случай има опасност медиите да останат с усещането за информационна оскъдност на пресконференцията и в резултат едва ли биха взели участие в следващата.

Темата и основните точки от дневния ред на пресконференцията трябва предварително да бъдат обявени на журналистите.

Пресконференциите могат да бъдат организирани в различни моменти от събитието. Най-често се свикват преди събитието (като презентация на предстоящото шоу) или по време на събитието (например след края на по-важни изпитания).

Пресконференция преди събитието

На нея трябва да бъдат представени:

• Организационният комитет
• Програмата на състезанието и по-важните ездачи, които са потвърдили участието си
• Някои технически аспекти като терен, схема на паркура и т. н.
• Важни или известни личности, чието присъствие (дори и като гости) би представлявало интерес за медиите
• Информация за пресцентъра и координати за връзка с него
• Спонсорите и т. н.

Пресконференция след събитието

В края на всяко състезание или на състезателния ден на журналистите трябва да бъде дадена възможност да се срещнат със състезатели, треньори, коредизайнера и т. н. В зависимост от значимостта на събитието и проявения интерес от страна на медиите може да бъде организирана пресконференция със съответните лица, но тя трябва да е по-скоро под формата на неформален брифинг.

Дневен ред

Прессекретарят трябва да води конференцията по следните по-важни точки от дневния ред:

• Представяне на хората на президиума. Не забравяйте да поставите табели с имената пред всеки от тях. Когато се съобщават имена (на ездачи, на коне и т. н.), е добре да бъдат изговорени буква по буква, за да не стават грешки.
• Обявяване на резултатите от състезанието (или на тези от временното класиране -водач до момента). Ако състезанието е част от сериен турнир, трябва да се предоставят и обновени ранглисти за целия турнир. Осигурете резултатите и в писмена форма, които да са на разположение дори след пресконференцията.
• Кратък коментар за самото състезание (брой на участниците, на публиката и т. н.)
• Като встъпление към въпросите на журналистите е добре прессекретарят да зададе първия въпрос към интервюираната личност.
• "Играта" въпроси и отговори. Тя трябва да бъде контролирана от прессекретаря, който избира в кой момент на коя медия да даде думата. Всеки журналист трябва да представи себе си и медията, за която работи, преди да зададе въпроса си.
• За заключение прессекретарят благодари на събеседниците и на аудиторията. Обявява текуща информация (програмата за следващия ден и т. н.).
Не забрявайте, че пресконференцията трябва да бъде добре озвучена и, ако е необходимо, да се използват микрофони. В зависимост от значимостта на събитието е добре да бъде осигурен превод между местния език и един (английски) или два чужди.

Присъствие

Много важен момент е да не пропуснете да инфромирате състезателите (и останалите лица, представляващи интерес), че ще бъдат очаквани на пресконференцията, и да поискате потвърждението им, че ще присъстват. Грам невнимание в това отношение може да провали цялата пресконференция. Също така, ако е необходимо да ви придружат за интервю веднага след награждаването, също трябва да го знаят предварително. Добре е за всички присъстващи на пресконференцията да бъдат осигурени леки напитки (обикновено минерална вода).

График

Пресконференцията (по време на събитието) трябва да се проведе възможно най-скоро след края на конкретното състезание. Предполага се, че пълният график с мястото, часа, темата и събеседниците на всички пресконференции за турнира е обявен на акредитираните медии още в началото на събитието.

Управление на кризи

Прессекретарят е отговорен и при възникването на кризи (скандали и т. н.). Той задължително трябва да бъде включен в екипа за справяне с проблема. Има основно 4 типа кризи, които могат да възникнат на конно събитие – проблеми със състезанието (инциденти с коне, ездачи, зрители), проблеми с решения на ветеринарната или съдийската комисия (допинг, и т. н.), свързани с дисциплината (правилника на състезанието и т. н.), организационни проблеми (например свъзрани с транспорта, достъпа, електроавария и др.). Веднага щом бъдат установени обстоятелствата и плана за действие, на медиите трябва да бъде предоставено писмено изявление (идващо от целия организационен комитет). Междувременно прессекретарят е отговорен за първите информации към медиите или, ако е необходимо информацията да бъде задържана известно време, той трябва да направи стандартни съобщения от типа: "В момента разследват фактите. Веднага, след като бъдат установени, ще получите подробно изявление и ще бъде свикана пресконференция". Отговорите на прессекретаря трябва да са спокойни и неемоционални, обективни, ясно фактологични и кратки.

Из Наръчник на FEI за медийното обслужване на конно-спортни събития

Продължва в бр. 45

01.10.2009 г.

Стр. 68, 69

Dnevnik.bg I 2009-11-27

Новинарската телевизия Re:tv спира да излъчва програмата си от тази вечер. Решението на собственика на канала – фондация "Граждански медии" – е свързано със свития рекламен пазар и световната финансова криза

В отворено писмо до работещите в телевизията бордът на фондацията обяснява: "Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичния дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща – че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме."

"Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на гражданска телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин", пише още в писмото.

Новината за спирането на Re:tv беше прочетена преди малко в ефира на телевизията от изпълнителния директор Асен Григоров в предаването на Иван Бедров "Булевард България". Той уточни, че излъчването ще спре тази вечер в 22 часа.

Един от учредителите на фондация "Граждански медии" Светослав Божилов коментира пред "Дневник", че "голям граждански проект в условията на криза оцелява трудно".

"Аз бих напомнил две събития, които показаха силата на свободната медия: Re:tv единствена излъчи директно погрома на студентските протести на 14 януари и за първи път извади на светло невероятните детайли по случая "Борилски", така Асен Григоров коментира пред "Дневник" как телевизията е изпълнявала мисията си и че е успяла за кратко време да създаде качествен продукт може би най-трудните тв формати – информационен канал.

Опитите за пресктруктуриране на медията и търсенето на нова формула за финансирането й не са гарантирали дългосрочност за качеството на проекта и затова собствениците обясняват: "Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране".

Новинарската телевизия Re:tv започна да излъчва програмата си през месец май 2008 г. Неин изпълнителен директор стана журналистът Асен Григоров, който преди да поеме канала беше продуцент на сутрешния блок на БНТ – "Тази сутрин". Амбицията му беше Re:tv "да е медия, която ще се развива върху диалога, която ще работи не "за", а "с" аудиторията. Това ще е и място, в което ще се ценят високо личностите и професионалната журналистика", коментира при старта Григоров.

Re:tv е първият проект на фондация "Граждански медии". Фондацията е регистрирана в края на юли 2007 г. Мисията й е да подкрепя свободата на
изразяване, разнообразието на мнения и качествената журналистика. Освен финансиста Светослав Божилов в съвета на дарителите на фондацията влизат Иво Прокопиев, издател на "Дневник" и "Капитал", и политологът Иван Кръстев.

Четете интервю със Светльо Божилов по-късно на dnevnik.bg

Пълният текст на съобщението от фондация "Граждански медии":

Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичния дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща – че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме.

Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.

Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране.

Благодарим на журналистите и целия екип на Re:TV за желанието им да работят за проекта и усърдието, с което го правиха. Благодарим и на съмишлениците, които ни подкрепяха. И, разбира се, на десетките хиляди зрители, на които Re:TV ще липсва.

Учредители на Фондция "Граждански медии", (едноличен собственик на Re:TV)

Светослав Божилов
Иван Кръстев
Иво Прокопиев

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Медиите днес са невероятно силни – за първи път имаме власт, която се оглежда в първите страници и коригира поведение според силата на обществения дебат, казва главният редактор на в. "24 часа"

- Госпожо Гочева, кое е най-хубавото, което се случва в момента в българския печат?

- Малкото хубаво, което виждам във всекидневниците, е това, което правим с колегите ми в "24 часа". Преди година, на 6 декември, представихме вестника си след операция "редизайн" с една по-сложна графика, която е по-близо до списанията, с тематично профилиране на всеки ден от седмицата. Чрез редизайна някои от големите световни вестници реагираха на кризата в печата.
Иначе вестниците у нас днес станаха еднакво добри, но изчезна характерът на повечето от тях. Все по-малко време отделям за активно четене с молив в ръка и все по-рядко откривам тема, която друга медия да е разработила първа или по-добре от нас. Това не ме изпълва с професионално превъзходство, а със съжаление, че изчезват достойните конкуренти.

- Има ли автори, които сега, в кризата, обединяват нацията, които дават кураж на читателите? И изобщо смятате ли, че има нужда от такива хора?

- Усеща се сериозен дефицит за умни българи, които си струва да бъдат чути, и умора от няколко имена, които се появяват в двата вестника, в които си заслужава да пишеш, за да бъдеш прочетен.

- Каква е ролята на отговорните български медии? Каква е разликата с ролята им преди кризата?

- Колеги от Виена ми разказаха за среща на австрийски издатели, които обмисляли как медиите да преведат сънародниците си през кризата без сътресения, да "свият" на първите страници лошите новини и да зареждат с повече оптимизъм.
Не мога да си представя как и дали е необходимо и у нас да заработи подобен "морален медиен картел", но знам, че "24 часа" днес е по-светъл
и се усмихва по-често – от първа страница до "Оживление"-то на последна. Твърде претенциозен е етикетът "отговорни български медии", защото той предполага, че върху други виси етикетът на безотговорните, така ли е? Затова ви редактирам – по-сложна е ролята на тези медии, които влияят на българина при вземане на всекидневни решения. Днес е много по-трудно малките медии да оцелеят, защото при кризисното свиване на рекламния пазар тях просто ги зачеркват в медийното планиране. В същото време монополистите на пазара стават по-агресивни и евтино купуват влияние в тези икономически слаби медии.
Ще ви дам пример от онзи ден, когато единият от големите енергийни играчи пожела да "брандира" рубрика със съвети за пестене на ток в "24 часа". В същото време тече дебат за начина и периодичността на плащане на сметките за електричество, както и за неясния механизъм, по който те се формират. Във "Вестникарска група България" редакцията и рекламата са разделени, но след консултация взехме общо решение да се откажем от тази реклама, за да запазим независимостта на журналистите да играят на страната на потребителите в битката им срещу монополите. Това обаче може да си го позволи само голяма медия като "24 часа". Сега очаквам къде ще се появи подобна рубрика и как тя ще се отрази върху съответната редакционна политика на тема енергетика и потребители.

- Като че ли истински качествените мениджъри, включително и тези, които в трудни времена постигат сериозни успехи, не попадат често под светлината на прожекторите, не са сред героите на времето. Коя според вас е причината за това?

- Двайсетте години, в които българинът не получи отговор за първите милиони на лицата от първите страници. После се забави осветяването на милионите, спечелени в политиката. Въобще не се разбра чия пералня върти милионите на знакови фигури от подземния свят. И така правенето на бизнес се превърна у нас в занимание не за почтени хора, в което вина имат и медиите.
Точно кризата обаче ще ни провокира да търсим оцеляващите в бизнеса, които да ни изтеглят напред.

- Кризата разделя ли вестниците, или ги обединява?

- И преди, по време, а и след кризата ще има вестници, които печелят само от издателски бизнес, какъвто е "24 часа". Затова и начинът на разпространение на продукта, който произвеждаме, е едно от нещата, които могат да обединят печата. Съюзът на издателите и Столичната община работят върху нов модел за разпространение, който ще освети продажбата на вестници, ще направи местата, където те се предлагат, по-европейски. Ако този модел е успешен, ще продължим в Бургас, Пловдив и Варна.
В кризата е важно да стимулираме четенето сред тийнейджърите, ако искаме вестникът на хартия да удължи живота си поне с 20 години. Издателите могат да обединят усилия, както колегите във Франция са съдействали за 10-минутно четене на вестници още в началното училище. Колегите им в Белгия пък делят разходи е министерството на образованието и купуват за всяко училище по два национални всекидневника, които на всеки три месеца се заменят с други заглавия.
Истината е, че младите са в мрежата и всеки издател търси път да намали средната възраст на читателите, които отварят хартиения носител на новини. "24 часа" днес си купуват хора между 40 и 55 години, а в световен мащаб границата е около 60. Затова атакувахме мрежата с новини, с възможности за дебат, но правим вестника с повече истории, които само "24 часа" разказва.
Интернет изданието на "24 часа" се развива невероятно интензивно. Ако през април имахме 166 000 посещения, през октомври вече са 913 722, а през първите 10 дни на ноември – 350 000, което означава близо милион читатели.
Убедена съм, че вече свършва и времето на анонимните издатели. При толкова много заглавия на сергията е важно за читателя и рекламодателя кой стои зад едно издание, за да си обясни присъствието или отсъствието на определени теми и лица от първите страници.
Първият доброволен опит да поставим разделителна линия беше етичният кодекс на българските журналисти, вторият е публичният регистър на издателите. Вече може да се стигне по-далеч и да се търсят например данъчни облекчения за медии, чиито издатели са предоставили данни в този регистър.

- Кои са най-силните страни на "24 часа" в конкуренцията с другите медии?

- Просто е различен – позитивен, ироничен, акумулира постоянен дебат с читателя. От него тръгват обществени дискусии, които са важни за живота ни.
Още виждам по автомобилите стикерите с развеселеното скелет-че, с които протестирахме срещу пияните убийци на пътя: "Ако си пил – слез, искам да стигна жив". Точно тази акция принуди парламента да въведе по-сурови наказания за шофьори с промили в кръвта. На една от дискусиите с изумление установиха например, че никога у нас не са били санкционирани дрогираните шофьори. Точно заради една майка – Светлана Торова, която дойде и разказа как наркоман убил на пешеходна пътека нейната дъщеря, в закона бяха дописани санкции. После пък се оказа, че полицията не разполагат е дрегери, които да разпознават дрогираните, и започнахме акция за събиране на пари.
Ние вкарахме преди 4 години с първия рейтинг на университетите в България необратимо в обществения дебат идеята, че качественото образование се прави с конкуренция и съобразяване с нуждите на бизнеса. При криза образованието е особено важно и тази година правим за пети път рейтинга. Ако има победител в битката срещу монополите, това е "24 часа", който промени Закона за енергетиката и Наредбата за изчисляване на сметките, като ги направи по-разбираеми за хората.
Ние сме по-различни и с медийните коалиции между вестник и електронни медии. Една от тях – с "Дарик радио" – вече трета година посочва най-добрия град за живеене.
Подобна активност прави вестника по-различен, а читателя – съпричастен към важни неща за живота му: образование, здраве, пътища, монополи…

- Задължително ли е вестникът да бъде коректив на политическата власт?

- Не е задължително вестникът да се изживява като власт, но е задължително да контролира всяка власт.
Има една добра новина в тази криза – никога българските медии не са били толкова силни, защото досега не бяхме имали управляващи, които да се оглеждат така внимателно във вестниците и да коригират своето поведение според първите страници.
Имали сме премиери, които публично са обявявали, че не четат определени вестници. Други се обиждаха за цял мандат на журналистите, а чрез тях и на избирателите. На трети им беше труден българският и предпочитаха да разказват историята на своя род, вместо да обясняват политиката си.
За първи път се появява власт, която коригира поведение и намерения според силата на обществения дебат. Спомнете си как се разви и провали идеята за увеличение на годините за пенсия или отказът да се вдигне акцизът на алкохола. Важното е как ще се развие тази връзка след първите 100 дни, когато взаимното опознаване и ухажване приключи.

- Случвало ли се е да налагате автоцензура и ако "да" – в какви ситуации?

- Най-често когато бихме наранили дете, спестяваме детайли от историята, скриваме лицето му или се отказваме от снимки.
Преди дни се въздържахме да посочим банката, която е била подкрепена преди година от държавата, защото стабилността на финансовата система при криза е по-важна от едно чело на първа страница.

- Моделът на списване, който "24 часа" наложи през 90-те години, беше изключително успешен и ви спечели много читатели и, разбира се, големи тиражи. Какво ще е развитието на вестника оттук нататък, за да запази позицията си?

- Този модел беше копиран от доста български вестници, което не бе здравословно за целия печат.
Не разбирам тази конкуренция, която просто пренася едно твое приложение от един ден в друг и очаква да срази с това "24 часа".
Не приемам тази конкуренция, която се бори с "24 часа" със слухове за продажби, сливания, уволнения, а в същото време не плаща заплати, не осигурява своите служители, има неясни издатели, води политика, която се влияе силно от корпоративни и политически интереси.
Обвинявам включително и себе си в прекалена толерантност към двама-трима шумни неудачници, които съзнателно внушаваха, че вестниците са паднали жертва на официална, политическа информация. Читателят на "24 часа" го разпознава на сергията точно по различната първа страница, с по-различните теми, с умни анализатори. Ако през 1991 г. стартирахме е "Новините каквито са", днес търсим всичко зад новините. Това е оцеляването на класическия вестник -добре разказани, проверени, истински истории.
"24 часа" наложи модела на допълнителните качествени продукти, които са също част от бъдещето на вестника.
Над 2 млн. диска с български филми има в домовете ни, в семейните библиотеки са подредени сериозни колекции със световни романи. Преди месеци стартирахме невероятно успешния "Атлас на патриота" и убедихме българина, че има десетки места, които си струва да посети. Правим го вместо Агенцията по туризъм, която не зная точно как харчи своите бюджети.

- Измени ли се вкусът на българина? Какво предпочита да чете?

- Признавам, леко съм смутена, че на българина, на когото сутрин удрят силна доза тв политика, по обед му размекват главата с турски сериали, много му се иска да прочете как и известните страдат – изоставят ги, ограбват ги, мамят ги. Без да се интересува кое точно е истина и кое измислица. Познавам хора, които купуват подобни издания, за да се забавляват.
Аз вероятно трудно бих се справила, защото не бих написала, че "Мениджър" и "Плейбой" се сливат, с ясното съзнание, че не е вярно, и да не потърся мнението на шефовете им Максим Майер и Христо Кьосев.
Но виждам вече и истински, проверени новини и опити за разследвания в някои от тези издания, което показва добра посока. Както не
виждам и нищо лошо в това, че в сериозните вестници също се появяват добре разказани и достоверни "жълти" истории.
Преди година стартирахме промените след сериозно проучване на GFK за аудиторията на "24 часа" и очакванията, която тя има към нас. Нашите читатели са в големите градове, с добро образование и самостоятелен бизнес. Свободни хора, които искат да пътуват, интересуват се от култура, от лайфстайл. Редизайнът започна от съботно-неделните броеве, където на практика се появиха два нови вестника -"Екстра" и "Виж как", в които водещото маркетингово послание бяха достоверни истории за хора и стил на живот.
В четвъртък предложихме пътеводителя за култура и забавления "Виж къде", а в останалите делнични дни – приложенията за лични финанси и технологии "Джоб" и "Джаджи". Оставихме най-доброто здравно приложение в печата "Докторе, кажи!". Читателският вкус е динамичен. Понякога уцелваш рецептата и количеството, но може и да прекалиш с разнообразното меню и да ти върнат чинията. Тогава почваш наново.

- Много от най-добрите български журналисти са излезли от "24 часа ". Изпитвате ли известна ревност, че по някакви причина сте ги изпуснали и не работят за вестника?

- "24 часа" е марка за качествена журналистика и място, където се научаваш да работиш на високи обороти. Колега, който ръководи едно от големите списания у нас, сподели, че във всеки екип рязко се отличават журналистите, минали през "24 часа". На тях няма нужда да им обясняваш какво искаш, те знаят как да го направят.
Идва обаче момент, в който решаваш, че си стигнал тавана, че ще направиш нещо по-добро извън "24 часа", или пък ритъмът – три планьорки на ден от неделя до неделя - ти е прекалено динамичен и търсиш друго.
Не харесвах едно неписано правило, което беше наложено през 1993-1996 г. – всеки, който си тръгваше, не можеше да се върне обратно и се превръщаше във враг за "24 часа". По онова време собствениците подценяваха силата на екипа.
Аз през 1996 г. също затворих вратата на "24 часа" зад гърба си и ми трябваха 6 месеца, за да убедя себе си, че животът ще върви и без този вестник. След още 6 месеца продажбата на "24 часа" на германската медийна група ВАЦ ме върна обратно в редакцията. Оттук тръгнаха и две нови редакции – на "Сега" и "Монитор". Съжалявам, но се усеща, че част от колегите, които ги създадоха, вече не са в тези издания и потърсиха нов път за себе си.
През последните години, в които съм главен редактор на "24 часа", не само изпитвам ревност, а приемам за личен провал всяко напускане на колега, на когото държа. Въпреки че все по-рядко се разделям с някого - вероятно остаряваме… Това лято ми се случи да се разделя с част от екипите си във Варна, Благоевград и Стара Загора, тъй като кризата ни принуди да направим съкращения. Написах може би едно от най-трудните си писма и не съм убедена, че получателите ме разбраха.

- Има ли журналистическа гилдия? Усеща ли се подкрепата й?

- Няма. Вероятно защото липсва и силен журналистически съюз. Единственото място, където действащи журналисти водят реален дебат по професионални теми, е в двете етични комисии за печат и електронни медии.

- Освен главен редактор вие сте и мениджър. Лесно ли се управляват едновременно журналисти звезди и начинаещи репортери? Как поддържате баланса в екипа?

- Като в семейството – когато трябва да отстъпиш, го правиш така, че другият да оцени жеста и да го върне при следващата битка на характери. А когато победиш, празнуваш тихо, за да не засегнеш самочувствието на загубилия. И помниш, че винаги си силен само в отбор. Независимо дали той е от звезди, или от стажанти. В семейния тим имам повече стаж от мениджърския и затова не съм сигурна, че винаги в редакцията постъпвам правилно и справедливо. Но имам усещане, че повечето хора се чувстват добре заедно в редакцията. При криза цената на професионалната сигурност не може да се определи.
Вече не приемам така тежко предателствата и обидите от тези, на които съм давала най-често шанс и съм помагала.
Никога не хапя и търся вината в себе си. Промених се само в една посока – не искам да ме харесват на всяка цена и може би вече съм готова да приема, че не може всички за всичко да ме харесват. Затова, ако се страхуват от мене, ще намерят поне едно нещо, за което да ме харесват. Последния съвет го прочетох в някаква книга, която би трябвало да те направи успешен мениджър. Мене лично ме правят такава хората, с които работя.

- Разкажете един случай, за чието решаване "24 часа" е помогнал и това ви е донесло лично на вас истинско удовлетворение.

- Не преставам да се изненадвам, че когато разкажем за нечий проблем във вестника, се обаждат поне десетина с предложение да помогнат. Последното, което се сещам, е историята на джипито от смолянското село Арда, който не престава да лекува своите пациенти и пътува по няколко пъти в седмицата за хе-модиализа. В деня, в който написахме за д-р Алекси Деянов, колегите му от лекарския съюз изведнъж се сетиха, че имат такъв член, и започнаха да събират по левче за трансплантация на бъбрек. Кметът на Каварна Цонко Цонев, без да познава джипито, се отказа от свои хонорари в една наша рубрика.
Много добри неща се случват чрез вестника и вероятно най-емоционалното е класацията "Достойният българин" в края на всяка година. Най-ценното в нея е, че отсъстват политиците, а присъстват нормални, обикновени хора, номинирани от други нормални, обикновени хора за нещо добро.

***

ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА е главен редактор на в. "24 часа". Завършила е история във Великотърновския университет, има диплома за мениджмънт в медиите от Университета в Кардиф, Уелс. Работи във в. "24 часа" от първия му брой – от 18 май 1991 г. – досега с едногодишно прекъсване през 1996-1997 г. Тогава е шеф на борда на "Обединени журналисти" АД, дружеството, което издава в. "Континент". Във в. "24 часа" е била правителствен репортер, шеф на отдел "Вътрешна политика", зам. главен редактор, първи зам. главен редактор и от 1999 г. -главен редактор. От 2000 г. е зам.-председател на Съюза на издателите в България, а от 2001 г. е и председател на борда на Фондацията за етична журналистика, която обединява всички български медии.

Стр. 122 – 123, 124 – 125, 126

www.mediapool.bg | 2009-11-21

В България все повече публична информация може да се намери в Мрежата,което е добра тенденция и важен инструмент за работа на журналистите, но прилагането на законите за достъпа до публична информация и за защита на личните данни води до противоречия и абсурдни ситуации. Често се случва български институции да отказват достъп до информация като се позовават на Закона за защита на личните данни. Тези свои наблюдения изложи журналистът Атанас Чобанов, който тази седмица участва на среща с представители на Европейския парламент, посветена на отношенията между медии, институции и граждани.
Чобанов даде за пример свое разследване за покупката на луксозно Ауди от община Царево. На членове на Общинския съвет в Царево е отказана информация за договора, сключен от кмета Петко Арнаудов на основание на това, че той съдържаллични данни. Все пак публичната информация за договора в регистъра за обществени поръчки се оказала достатъчно подробна, за да се сезират медиите със случая и медийният шум да принуди кмета да се откаже от покупката.
В същото време на сайтове, които се поддържат от български институции, може да се намери незащитена лична информация на обикновените граждани. Търговският регистър предлага в открит достъп ЕГН и личен адрес на всеки гражданин, имащ дял във фирма. НОИ пък предоставя онлайн "услуга", от която само по ЕГН без други ограничения може да се научи здравноосигурителния статут на дадено лице.
Журналистът демонстрира на живо в интернет как се получава достъп до ЕГН и здравноосигурителния статут на министър Симеон Дянков, който дължи здравни вноски за 9 години и няма здравна осигуровка. Тези примери показват, чеинституциите в България не зачитат принципа "прозрачна държава – непрозрачни граждани", а по инерция правят точно обратното – каза в заключение Чобанов.
Темата беше продължена от блогъра Константин Павлов, представител на сдружението "Електронна граница", който демонстрира как чрез просто търсене в Google се намират имената, ЕГН и оценките от психофизическите тестове на служители на МВР.
Конфиденциалната информация не е свалена повече от година, след като блогърът сигнализирал за нейното наличие в Мрежата. Павлов засегна и проблема с настояването на МВР да получи достъп до трафичните данни на гражданите. Той постави въпроса "Как МВР смята да опази конфиденциалността им, след като излага на показ в интернет чувствителни данни за собствените си служители?".
По време на срещата с журналисти представителите на ЕП заявиха, че системите за достъп до публичната информация от европейските институции дават максимална прозрачност за работата на в Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК).
Базил Коронакис, собственик на New Europe Media, беше по-скептичен за прозрачността. Чиновниците в ЕК и ЕП формират една затворена среда, смята той. Все пак гражданите и медиите имат ефикасни инструменти за въздействие чрез достъпа до информация и жалбите. Европейските бюрократи имат реален страх от пресата, тъй като медийните публикации, които ги засягат, оставят следа в професионалното им досие, поясни Коронакис.
 

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-11-15

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти, навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Студентски Правен Клуб "Fiducia est audacia", Департамент "Право" Нов български университет(НБУ) съвместно с “Клуба на журналиста и РR-а”, Департамент "Масови комуникации", НБУ организират публична лекция с тема: "ТРОЙНОТО "НЯМА" – "Ако искаш да не бъдеш критикуван – не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо!" с лектор Петко Бочаров- български юрист и журналист.

Лекцията ще се състои в Нов Български Университет на 16.11.2009 г., 15.00 часа, София бул.”Монтевидео” 21, зала "Малка аула".

Водещи:
Лефтер Василев
Андрей Велчев

Гостът е роден през 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор.

През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя”.

Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. На 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око" произнася фразата „Да, ама не”, с която става известен. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. Сините му очи не са загубили блясъка си, излъчват интелигентност, любознателност и жажда за живот. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Информация за Публична лекция на тема: "Тройното "НЯМА" на Петко Бочаров, 16.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Оригинална публикация

в. Поглед | 2009-11-06

Качествените издания се състезават по цена с чаша добро кафе

Платен или безплатен? Докато новинарските институции – непрекъснато предизвиквани от Рупърт Мърдок, безкрайно дискутират дали да въведат платени новинарски интернет сайтове, всъщност не забравят от къде си изкарват хляба. Той идва от вестникарските приходи и най-вече от рекламите на първа страница.
Както и от цената на самите вестници. Тази седмица „Дейли телеграф" (The Daily Telegraph) без много да шуми я вдигна на една британска лира. Той последва „Гардиън" (The Guardian), който „скочи" на това ниво през август тази година. Английският „Индипендънт" (The Independent) отдавна се продава за толкова, а пък „Файненшъл таймс" (The Financial TiMes) вече струва два английски паунда.
Повишението на цените на вестниците не беше шумно обявявано – и с надеждата, че в сегмента на качествените издания те няма да срещнат сериозни конкуренти по отношение на избора на купувачите.
Това са надеждите на повечето издатели. Но вдигането на цените на печатните издания е диаметрално противоположно на плана, който предложи новият играч на лондонския вестникарски пазар – руският олигарх Александър Лебедев. Той съобщи, че ще направи местния „Ивнинг стандарт" (Evening Standard) безплатен.
И така постави основния въпрос. С един добре продаващ се вестник – който при това е безплатен и се базира на идеята да привлече много реклами, които да заинтересуват неговата аудитория, какъв е шансът на собствениците на вестниците, които искат да вдигнат цената на изданията си?
Така че малките „допълнителни приходи", които „Телеграф", „Гардиън" и „Файненшъл таймс" получават от новите си цени, са само „скромни победи в голямата битка". Защото финансовите директори отчитат загубите от продажбите на вестниците срещу увеличението на приходите.
В края на миналия век Си-мон Келнер, журналист и главен редактор на „Индипендънт" и „Индипендънт он санди" (Independent On Sunday), прави много интересен коментар за икономическото състояние на вестникарската индустрия и съответно за цената на един брой на „Индипендънт". Според него: „Засега няма никакъв успешен модел за интернет сайт, който да печели пари за един вестник. Затова просто трябва да се вдига цената на хартиеното копие на изданието. Ако в момента ние имахме средства, които да инвестираме, щяхме да го направим в нашия вестник. Може да ме наречете невероятен оптимист, но вярвам, че организация като нашата е точно това, в което трябва да инвестирате".
Според експерта, „Днес е обичайно да се казва, че един ежедневник трябва да е на цената на едно качествено кафе". Келнер напомня, че на будката „Индипендънт" в момента струва една трета от черната напитка, която е три британски лири. Затова той препоръчва всекидневните вестници на Острова да са по един паунд, а седмичните издания – най-малко два. Според него за тази цена вече не трябва да се получава и вестник и ДВД с филм. Келнер смята, че икономическите разчети за предлагането на двата продукта са грешни и няма да донесат добри резултати в бъдеще.

стр. 9

Снимка

в. 24 часа, Второ издание | Кнут ПРИИС, главен кореспондент, бюро на ВАЦ в Брюксел | 2009-11-07 

Лидия Павлова, журналистка от в. „Струма", стана снощи първата носителка на новоучредената международна награда „Смелост". Тя бе връчена на третия медиен форум за Югоизточна Европа, организиран от ВАЦ, фондацията „Конрад Аденауер" и Медийната организация на Югоизточна Европа (SEEMO).
Призът е учреден от Медийна група ВАЦ и Международната федерация на журналистите (МфЖ). Освен него Лидия -първият жител на Дупница, който се опълчи публично на Братя Галеви, получава и чек за 10 000 евро.
„Нейната изключителна смелост да вземе думата в условията на тотален страх, педантичното събиране и проучване на значимите факти и резултатите от нейния труд съответстват на главните цели на наградата", обосновава избора си международното жури. За наградата кандидатстваха журналисти, вестници и интернет издания от Австрия, Албания, България, Германия, Македония, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия.
Двудневният медиен форум, на който от България участваха управителят на Вестникарска група България Аксел Шиндлер и главната редакторка на в. „24 часа" Венелина Гочева, бе приветстван от президента на Албания Бамир Топи.
„В страна, намираща се в преход, законът трябва да е валиден за всички", заяви той, коментирайки бруталното насилие, което телохранители на бизнесмена Резарт Тачи упражниха върху албанския журналист Меро Базе – главен редактор на в. „Тема". Това бе една от основните теми на форума.
„Тема" написа, че Тачи купил единствената в страната рафинерия АРМО заради връзките си с премиера Сали Бериша. Бизнесменът и двама негови бодигардове са арестувани. Нападението над Базе бе остро осъдено от Международната федерация на журналистите и медийната група ВАЦ.
стр. 39