“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 4.09.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.09.2010

Водещ: Отива си още една седмица на запомнящите се фрази, които имаха заряда и станаха журналистически заглавия, каквото и да значи това. Фразата „Колко по-хубаво е имането”, фразата за лошите сънища, които се сбъдват, на закъсняващите с графиците фирми изпълнители на магистрали. Още една фраза не убягна на вниманието на нас журналистите. Цитирам: „Има различни журналисти. И ако се има предвид, че политическата журналистика винаги е настроена опозиционно към властта, към нея трябва да се отнасяш като към болест. Неприятна, но необходима за организма.” Фразата е на руския премиер Владимир Путин. Доколко новите технологии опазват професията от подобно отношение, доколко цифровизацията променя правилата на занаята? За да стане ясно това, вече се изразяваме с нови думички, което не винаги харесва на хората. А за да стане по-ясно на всички ни, можем да разгърнем новия медиен речник, който вече държа в ръцете си „Думите на медийния преход”. Речникът е пръв по рода си. В него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 се публикуват за първи път. Една от задачите, които са си поставили авторите е да се дефинира с помощта на основни понятия развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване с интернет и новите медии, нейната трансформация през цифровата наземна телевизия. Въпросът как сме живели без интернет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса как сме се оправяли без тези понятия. Това ще коментираме днес с авторите на речника доц. Маргарита Пешева и Мария Попова, които са вече в студиото.
В Девин започна фестивал за хора с увреждания. Фестивалът е с международно участие и има конкурсен характер. Участниците се оценяват от професионално жури. Конкурсната вечер ще се проведе днес от 19.30 ч. Около 40 участници от България, Русия и Италия ще покажат своите таланти пред въпросното професионално жури. Старо или ново понятие са изострените сетива на медиите за подобни събития ще чуем след малко на живо от Надя Обретенова от БНТ1.
Добър ден сега на Надя Обретенова. Започна вече фестивалът в Девин за хора с увреждания. Какъв е интересът на медиите и имаме ли вече ние журналистите сетива за подобен тип събития?
Надя Обретенова: Мога да ви кажа, че тази година журналистическото присъствие на този фестивал е особено голямо, и особено силно. Много колеги журналисти от националната телевизия, от емисията „По света и у нас” и от главна редакция „Новини” са тук на този фестивал по простата причина, че БНТ някак си се превърна от съорганизатор и в едни поддръжник на този фестивал и всички по един или друг начин вече сме ангажирани с този фестивал – да подкрепяме участниците, да подкрепяме организаторите и въобще да покажем на тези хора, че те в никакъв случай не са много по-различни от нас. Те са просто едни чудесни талантливи млади хора и единственото нещо, което съдбата им е нанесла като удар са техните физически увреждани, които, вярвайте ми обаче, тук не се виждат и не се усещат.
Водещ: Всъщност това е истинският образ на обществената функция на една медия.
Надя Обретенова: Ами така е. И знаете ли, някак си много естествено БНТ се превърна в истински медиен партньор на този фестивал. Без по никакъв начин да ви звучи клиширано, ние подкрепяме тези хора, защото те са наистина много можещи, много знаещи и според мен много от тях успяват именно заради подкрепата, която им демонстрира включително и БНТ.
Водещ: И БНР също е медиен партньор на това събитие.
Надя Обретенова: Разбира се, БНР също е партньор. даже председателят на журито Цвети Радева е човек от програма „Хоризонт”. Така че тя ще има особено трудната задача тази вечер да определи и да гласува за най-добрия на този фестивал. А повярвайте ми, има страхотни изпълнители.
Водещ: Сигурна съм в това. Надя, да попитам и нещо друго. Ако трябва заглавие, да дефинираш настроението на този фестивал дотук, как ще звучи това заглавие.
Надя Обретенова: Самият фестивал се казва „Надмощие на духа”. И може би думата „дух” трябва да присъства в това заглавие, защото наистина силата на духа, която демонстрират тези млади хора, е нещото, което ги движи напред и нещото, което ни показва на нас нормалните, че трябва да бъдем много по-силни и много повече да вярваме в собствените си сили, защото вярата в собствените сили е нещото, което наистина може да ни изведе и от най-критичната и трудна ситуация.
Водещ: Едно такова събития може ли да заличи разликите между нас, колегите журналисти, независимо от това дали работим в обществена или търговска медия?
Надя Обретенова: Ами знаете ли, мисля, че може. И сега като ви го казвам това се вълнува. Снощи на репетицията при последното изпълнение на едни близначки от Враца, 8-годишни момиченца, когато те изпяха „Приятелство”, и се хванаха за ръце заедно с всички участници на сцената, всички се разплакахме – независимо дали сме колеги от БНТ или от БНР или от други регионални медии, които присъстват тук. Така че да, възможно е, разликите могат да бъдат заличени. И ние можем колегите журналисти да бъдем единни в подкрепата си, защото просто каузата си заслужава.
Водещ: Всъщност единственото, което се иска от нас е да имаме по-изострени сетива и да бъдем честни и искрени в работата, която вършим.
Надя Обретенова: Да, така е, наистина, това е най-важното. И мисля, че така, по този начин ще успеем.
Водещ: Много настроение довечера на конкурсната вечер. Благодаря!

Водещ: Въпросът как сме живели без Нет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса, който ние журналистите си задаваме, как сме живели без определени понятия, които днес звучат малко чуждо на хората, но пък има доста много логика в това да не звучат толкова чуждо. Ръцете си държа речника „Думите на медийния преход”. Мои гости са авторите на този речник, пръв по рода си: доц. Маргарита Пешева и Маргарита Попова. Здравейте! Всъщност защо е важно ясно да се назоват новите понятия, доц. Пешева?
Маргарита Пешева: Много важно е, защото електронната медийна среда в момента се развива много динамично. Много нови технологии навлизат в нашето медийно ежедневие. Вие виждате как неусетно навлезе уеб радиото, навлезе телевизионната програма в уеб среда, навлиза 3D телевизията, навлиза мобилната телевизия. В общи линии цялата електронна медийна среда се разширява. Тя се разширява по посока на интернет, по посока на нелинейните медийни услуги, примерно видеото по заявка, и това променя и нашия речник, специализиран, медиен. Т.е. тези понятия навлязоха в нашия бит, и те изпревариха осмислянето на тези понятия от медийните анализи, от медийната теория. Тя изостава, защото динамиката в средата е много бърза и появата на този речник е само стъпка напред за осмисляне на новите практики на цифровизация, на конвергенция, в общи лини на поява на аудио-визуалните медийни услуги ,превръщането на радиото и телевизията като програми просто в нов вид аудио-визуални услуги. Бих искала да кажа, че речникът е подготвен от екип изследователи от Великотърновския и Софийския университет. Освен моя милост и главен асистент Мария Попова участват такива известни имена като проф. д-р Милко Петров, проф. д-р Христо Кафтанджиев, участва Ели Герганова, която е председател на Националния съвет по саморегулация. Тя подготви понятията „саморегулация”, „защита на потребителите”, „защита на децата”. Доц. Борислав Градинаров, Евгения Николова, която подготви един пакет понятия, свързани с цифровизацията и конвергенцията. Т.е. това е екип, който е тясно специализиран и който се занимава с тази медийна проблематика. Всеки е написал това, по което е най-добър специалист. Речникът е част от един цялостен проект на МОМН „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”. Това е проект, който обхваща почти целия преход – 2001 – 2012 г. Бих искала да кажа и да благодаря на министерството, затова че одобри този проект, защото е важно да се знае, че науката се развива вече в условията на проекти…
Водещ: Как неусетно стигнахме до болезнената тема за науката и парите.
Маргарита Пешева: От тази гл.т. благодаря и на Великотърновския университет, който е бенефициент на този проект. И разбира се, вие самата казахте преди старта, че речникът е издаден чудесно. Да благодарим на издателство „Фабер”, което изтърпя някои сривове и корекции, но в общи линии направи чудесно издание и на хартия, и на диск, и качи в интернет, на сайта на издателството целия медиен речник, което е много хубав жест. Нека да им благодарим!
Водещ: Всъщност, ако се замислим , под термина „защита на децата” всеки би казал, че разбира за какво става дума. Хайде сега да докажем обратното, Мария.
Мария Попова: Аз специално не съм писала „защита на децата”, но мисля, че подобни термини са важни да бъдат вкарвани в един медиен речник дотолкова, доколкото, това, което говорихме и преди това, процесите на регулация вървят много интензивно през последните години и медиите се оказват в ситуация, когато трябва да избират между саморегулация, т.е. възможност самият пазар да реши кои медии и по какъв начин предаванията и журналистическите модели да съществуват от една страна, и от друга страна, държавата и специализираните медийни органи да оказват влияние върху това как да протичат взаимоотношенията в средата. Може би това, което трябва да допълня е, че медийният речник се явява продължение на вече два такива медийни речника, които са излизали през предните години. Това, което ни отличава е, че всъщност вкарваме по-голяма част от понятията за първи път на български език. Опитвали сме се в самия речник да балансираме между академичния стил, дотолкова доколкото трябва да оправдаем своя научен характер, и достъпността на разбирането на тези понятия, така че да може речникът да бъде интересен не само за специалистите в областта на медиите и на журналистиката, но и на хора, които примерно са заинтересувани от това как се развива медийният пазар, медийният пейзаж в България.
Водещ: И понеже вече стана дума, че проектът е ваш, защо „Решетка”?
Мария Попова: Имате предвид корицата?
Водещ: Да.
Мария Попова: Корицата, аз се опитвах по-скоро да наблегна на думата „думи”, която всъщност е началото на заглавието на самия речник, и затова цялата корица се състои от подреждане на самите думи, на имената на авторите и на заглавието, което да изпъква между тях. Т.е. избягвали сме чисто визуалното чрез някаква картинка или някакво изображение представяне, а да наблегнем на това, че говорим за някакви думи, за някакво слово.
Водещ: Да не робуваме на думите, а да проумеем думите и понятията.
Маргарита Пешева: В общи линии, когато подготвяхме… тъй като между осемте автори на речника имаше много активен консултационен процес по мрежата чрез имейли, няма нещо, което да не е консултирано с всички автори на речника, и бих казала, че всички приеха тази корица. Поздравления от мен лично към Маша Попова, която я направи. Бих добавила нещо за регулацията и саморегулацията. В общи линии тенденцията в световен мащаб е да се намалява медийната регулация, дотолкова доколкото пределно се разширява, става безбрежна електронната медийна среда и все повече се поставя акцент върху саморегулацията, върху въвеждането на професионални стандарти за това. В България вече действа, знаете, от доста години етичен кодекс на българските медии. В България действат национални етични правила за реклама и търговска комуникация, има етични комисии, в общи линии те започнаха да работят. И саморегулацията започна да се развива. Но що се отнася до защита на децата, защита на потребителите, регулацията по съдържанието, свързано с опазването на децата от вредно съдържание, недопускането на предавания, съдържащи порнография, насилие, жестокост, ще остане. Тази регулация е важна, и тя остана и в директивата. Макар че директивата либерализира правилата за реклама, въведе продуктовото позициониране.п Въпреки всичко, когато подбирахме думите, Маша ще потвърди, ние доста дълго дебатирахме обхвата на речника. Т.е. някои понятия бяха предлагани, те отпаднаха, консултирани. В крайна сметка аз смятам, че този обхват показва най-актуалните процеси, които в момента се развиват в медийната среда. В момента текат тези процеси – и свързани примерно с медийната концентрация, и свързани със заплахите на медийния плурализъм при навлизането на цифровата наземна телевизия. Доколко ще успее да се запази този медиен плурализъм. Защото, да кажем, от една страна, цифровата телевизия ефективно усвоява спектъра. Ти можеш от 4 до 7 програми, mpeg4, на една честота да публикуваш, така да се каже, да излъчваш. Но същевременно, ако тези от 4 до 7 програми принадлежат на една национална, мултинационална компания, тогава гледната точка на потребителя, на зрителя ще се обедни, тя ще се стесни. Т.е. има много проблеми и процеси, които ние специално ги подбирахме, да поставим някои теми, свързани и с медийния преход, и с медийното законодателство, нещата, по които в момента текат много големи дебати и които приобщават към медийната проблематика цялото гражданско общество.
Водещ: Какво влезе в речника и какво не влезе? Може би да започнем с това кои понятия не влязоха в тази книга?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, да продължа мисълта на Маша Попова, че ние надградихме над два други проекта, като проектът „Речник по медийно право” е особено ценен и той беше една голяма стъпка напред в посока на медийната грамотност, но твърде специализиран в областта на медийното право. Ние решихме, че в общи линии развитието на средата изисква да се публикува нов медиен речник, в който да се обхванат други процеси, свързани най-вече с глобализацията и конвергенцията, с цифровизацията и всички ефекти на самата цифровизация, с интернет и онлайн журналистиката. Примерно Маша Попова ще говори, тя написа цяла серия понятия, свързани с интернет, с интернет регулацията, с крос медията. Т.е. това са важните процеси. И разбира се, процесите, свързани със саморегулацията – защита на децата, защита на потребителите, в общи лини самата саморегулация. Тъй като тези процеси станаха много актуални в медийната среда именно в тези пет години, които следхождат издаването на речника по медийно право. Пет години е много дълъг срок в развитието на медийните процеси.
Водещ: Както сега примерно говорим повече за саморегулация, а не толкова за регулация. Преди 5 години говорихме…
Маргарита Пешева: Повече за регулация, напълно естествено. Т.е. ние надграждаме над този проект, но обърнахме интереса на публиката не толкова към тясно специализираната област на медийното право, което е много ценно само по себе си, а към една по-широка област, свързана с най-актуалните процеси на конвергенцията, на телекомуникациите, компютърните технологии, електронните съобщения, създаването на новите електронни интернет магистрали, създаването и на нов вид журналистика и на огромно количество синтезирана потребителска информация чрез социалните мрежи, личните блогове…
Водещ: Ако погледнем на журналистите като на потребители на цитати, кое от понятията обяснява дали да публикуваш един цитат или да не го публикуваш, дали този цитат да стане заглавие или да не стане заглавие?
Маргарита Пешева: Не, такова понятия, примерно свързано с авторското право не сме включили, защото то е от сферата на медийното право. Ние нямаме такова понятие. Но по принцип имаме понятия, свързани с интернет журналистиката, с онлайн журналистиката. И те бяха написани от Маша.
Мария Попова: Мисля, че това, през която призма трябва да се гледа тази книга и въобще всяка една съвременна книга, свързана с проблематиката на медиите, че в днешно време медиите са много по-достъпни и медийната информация е много по-тотална, отколкото е била преди няколко години. Т.е. в днешно време всеки зрител или слушател не може да бъде дефиниран само като зрител или като слушател, а по-скоро като някакъв потребител на медийна информация. Да кажем, сутрин става, пуска си телевизора, пуска си компютъра, влиза си във Фейсбук или в някаква друга социална мрежа, откъдето получава информация от неговите колеги или от неговите приятели. Същевременно слуша сутрешен блок по радиото или по телевизията, продължава да слуша радио на своята емпетройка или на своя мобилен телефон, или гледа телевизия даже на своя мобилен телефон. Отива на работа, чете някакви вестници, на хартия или онлайн. Т.е. в днешно време аудиторията не е аудитория на една медия. Тя не потребява информация само от един канал или само от един вестник, а най-често съвместява информация от няколко източника. И това води до много различна промяна в това каква е аудиторията. Ако до преди няколко години ние смятахме, че на аудиторията можем да й поднасяме каквато искаме информация, че аудиторията е много лесно да бъде манипулирана, в днешно време аудиторията е способна, включително и чрез интернет, да оцени тази информация, която получава, да я сравни с някакъв друг тип информация от друг източник, който може би ще е различен, чужд или много по-обективен, или много по-пристрастен от друга страна, и сама на базата на това сравнение да си изгради мнение. Т.е. аудиторията има много по-големи шансове сама да си изгражда мнение, отколкото преди няколко години. същевременно аудиторията вече участва в създаването на медийния продукт. пак до преди няколко години аудиторията трябваше да пише писмо до вестника или до радиото, да участва примерно в някакъв разговор с водещия на дадено радио предаване, за да може да чуе гласа си. В днешно време телевизиите и радиостанциите разчитат на това, че аудиторията ще им създаде репортажите. Например, станало е някакво събитие, паднала е градушка в дадено населено място, където няма в момента репортер, който да го отрази, но една значителна част от телевизионните зрители вече са изпратили кадри от това събитие на своята любима телевизия и тези кадри влизат в ефир. Т.е. променя се и самият начин, по който се създава медийното съдържание.
Маргарита Пешева: И самата журналистика. Т.е. самата журналистика вече се създава по друг начин, защото аудиторията е много по-прецизна, тя е взискателна. Тя е твърде много захранвана с медийна информация и е много взискателна самата аудитория. От тази гл.т. стремежът на екипа да създадем един такъв медиен речник с всички негови предимства и недостатъци, за което ние си даваме сметка без съмнение, е да направим мъничка крачка напред по посока на медийната грамотност. Тъй като процесите, много бързо прагматиката влезе. Ние се обръщаме и вече таблетът е старо нещо в компютърния свят. Това, което до вчера е било ново и което някъде през март беше презентацията, един мой студент скоро във великотърновския университет каза: о, доц. Пешева, таблетите вече не са на мода. На мода примерно е нещо друго. Т.е. прагматиката, динамиката на процесите медийните е много бърза и следователно тези процеси трябва да се осмислят. Защото като се осмислят се създава възможност да направиш справка, да можеш да се ориентираш…
Водещ: За повече плурализъм. В крайна сметка журналистите трябва да разберат, че дори и да нямат репортер в точка Х, където се е случило събитието Y, те имат сметка от това да потърсят гледната точка на хората.
Маргарита Пешева: Да. Ако забелязвате, блоговете и информация, синтезирана от някои популярни блогове, и световни, и български, все повече участват в списването на традиционния вестник. Примерно те все повече се цитират. В. „Капитал” от няколко години вече има страница за блоговете и много други вестници. Това, за което Маша и писа и говори, ефектите на кросмедията, транспортирането на едно и също медийно съдържание, това, което прави „Хоризонт” със сутрешния блок на БНТ1, или БНТ1 с Дарик, което само по себе си е малко уникална практика, малко особена практика. Но все едно, т.е. ефектите на транспортирането на едно и също медийно съдържание, без оглед на средата, на различни носители, в различни медии едно и също съдържание, е опитът да се намери връзка с публиката, за да може тази публика да стане лоялна към съответната медия. На времето така вестникът се е появил като вестник за 1 пени, и това е било изключителен маркетингов подход, за да бъдеш популярен, да бъдеш достъпен. От тази гл.т. ние се стараехме от една страна да спазим научната прецизност, но от друга страна да разкажем на нещата достъпно, за да могат те да бъдат повече полезни, да намерим връзка с по-широка читателска аудитория, защото смятаме, че всичко, което сме казали тук има смисъл и е важно.
Водещ: Всъщност крайната цел е качествена журналистика.
Маргарита Пешева: Разбира се.
Мария Попова: Може би това, което и книгата и разговорът, който се създава, може да доведе до някакъв извод, е, че въпреки че технологиите се променят, въпреки че вече няма вестник на хартия, няма електронна медия, радио или телевизия, се върви към някакво съвместяване на аудио, видео и текст, в една нова среда, журналистиката сама по себе си и критериите как се създава едно медийно съобщение не се променят. Т.е. журналистиката продължава да изпълнява своите цели, да информира обществото за това какво става около него и по света, да създава някакво мнение и да спомага на това общество да осъзнае къде то се намира и как трябва да продължи да се развива.
Водещ: И правото си на избор.
Мария Попова: И правото си на избор. Журналистиката и въобще ролята на журналиста като такъв не се е променила. Независимо, че дали е професионален журналист, който е завършил примерно висше учебно заведение по журналистика, или е човек, който има желание да се занимава с тази журналистика или да запише някакви съобщения в своята фейсбук страница или в своя блог, целите на журналистиката остават непроменени.
Маргарита Пешева: Да, без съмнение е така. Но се променят някои журналистически форми. Примерно по едно американско проучване се прави прогноза, че може би последният вестник на хартия ще излезе 2025 г. Аз даже мисля, че и по-скоро ще дойде краят на хартиения вестник…
Мария Попова: Да, той Рупърт Мърдок беше известен с тази реплика, че ако досега сме започвали сутрин с кафе и вестник, сега ще го започваме с кафе и интернет. И това е казано преди доста години, когато още не беше толкова масово.
Маргарита Пешева: Но се променят журналистическите форми. Значи във вестника все повече изчезва разследващата журналистика. Разследващата журналистика, забелязвам тенденции в световен мащаб и у нас започна да се развива повече от телевизията като масова медия. Все повече превръщането, разширяват се границите и самите граници се стопяват между отделните медии. Вече е трудно да говорим за телевизията като такава, за радиото като такова, за вестника като такъв. Видеото стана вече видео по заявка. Т.е. отделните стари традиционни медии все повече се кросират. Те постоянно заличават разликите и границите помежду си и се получава една интегрална, единна медийна среда. В рамките на тази единна медийна среда някои форми се променят. Вие всички ще се съгласите, че в блоговете неимоверно се разшири потребителската информация. Но част от тази потребителска информация по някакъв начин започва да се преработва и дава възможност на читателя, на зрителя, на слушателя да бъде по-активен, и обратно, се преработва през самата медия, която и да е тя. Т.е. тя започва да участва, както в личния дневник, в блога. Ти публикуваш нещо, и както (…) откъде започна скандалът Бил Клинтън – Моника Люински, ами започна от интернет. Започна от един личен блог, в който беше разказана някаква част, той се беше докопал до определени пикантни подробности, и след това се усили медийно в трите големи национални телевизионни мрежи и вестници и се почна и се превърна в планетарен. И стана като по учебник. От тази гл.т. процесите в движение вече трябва бързо да се осмислят. Защото въпреки всичко е полезно върху тези процеси не просто да бъдем потопени само в прагматиката, а те да се концептуализират, да се осмислят, да се приведат добри практики…
Водещ: В крайна сметка да стигнат и до хората.
Маргарита Пешева: Да. Обучението за цял живот е моделът, който целият свят е приел вече за меродавен. Всички легитимни влиятелни университети, както и нашите Софийски и Великотърновски, и всички останали разбира се университети, просто всички до някаква степен не можем да имаме претенцията, че сме напълно компетентни.
Водещ: За да проумеем скоростта на медийната среда, да кажем кои понятия отпаднаха?
Мария Попова: Едно от понятията, за което имахме спор и всъщност отпадна, или по-скоро беше трансформирано, беше понятието „медийна демокрация”. Моето желание беше то да се влее в две други понятия – за медийна регулация, т.е. регулация на традиционните по характер медии и интернет регулация, където то вече съществува като понятия „виртуална демокрация”, и примерно е по-скоро свързано с активността на потребителите да наложат своята политическа гледна точка. Така че това беше едно от понятията, за които постигнахме единодушие, че само по себе си няма да съществува.
Водещ: Вече е остаряло.
Мария Попова: Не, не че е остаряло, а че може да бъде разгледано през различни гл.т.
Маргарита Пешева: Не, не бихме казали, че понятието е остаряло, но в речника в отделни понятия има известно преплитане на проблематиката, защото медийния свят е единен. Да кажем, в понятието реклама, ние го правихме с проф. Христо Кафтанджиев, и аз му благодаря, че той прие да участва в проекта. Той написа първата част, свързана с рекламната комуникация, аз написах как стоят правилата за реклама в българското законодателство, и то в един голям спектър от закони. В общи линии това, което написахме в това понятие се покрива донякъде със защита на потребителите, където от гледище на защита на потребителите се представят също един голям спектър от закони. И тъй като опазването на рекламата ,правилата на рекламата опират до защита на интересите на потребителите, от тази гл.т. сме обсъждали да намерим най-прецизните понятия, които биха могли да бъдат най-добре центрирани.
Мария Попова: Например около понятието „мултимедия” добавихме понятията „мултимедийна редакция”, и аз добавих и „крос-медия”, като някакво ново понятие. И мултимедийната редакция и кросмедийното производство са понятия, които се налагат през последните години като модел за по-ефективно управление на медиите от една страна, и от друга страна, за редуциране на техните производствени разходи. Тъй като когато имаме много канали и имаме много по-голяма по обхват аудитория, медийните собственици са принудени с екипа, с който разполагат и със средствата, с които разполагат да създават продукт, много по-качествен, същевременно насочен към много повече хора. И именно чрез формите на мултимедийна регулация това е възможно да се постигне.
Маргарита Пешева: През цялото време обсъждахме, че онлайн журналистиката при всички обстоятелства трябва да бъде дефинирана и представена, тъй като онлайн журналистиката, вече всички журналисти работят и за хартиения вестник, като жаргон употребявам понятието, и за сайта на самия вестник, който не съвпада, който дава новините в развитие. Така е в световната журналистическа практика. Т.е. за нас беше много важно от една страна да обсъдим какви са всичките ефекти на глобализацията и конвергенцията, които опират до медийния плурализъм, които са свързани с медийната концентрация и въобще медийната собственост, да разгледаме ефектите на цифровизацията, които са много важни, които са свързани и с регулацията, и със саморегулацията, и с медийното законодателство, да разгледаме ефектите на интернет. Защото много често с моите студенти се шегуваме, че това е нашата електронна четка за зъби, без която ние не излизаме или не можем да живеем без тази електронна четка за зъби, като един малко шеговит образ в общи линии. И последният ефект е свързан със саморегулацията. Т.е. опитахме се няколко основни течения в практиката на електронната медийна среда да ги осмислим, доколкото разбира се сме могли и са ни стигнали силите. Дали сме постигнали нещо, ще кажат читателите.
Водещ: Ако искате да видите цялото съдържане на медийния речник, www.bnr.bg, програма Христо Ботев. Там ще намерите линк, който ще ви заведе при цялото съдържание…
Маргарита Пешева: При издателство „Фабер”, качено е на сайта на издателство „Фабер”
Водещ: Обаче сега ми се ще да коментираме нещо по-различно. „Думите на медийния преход” по различен начин ли звучат за обществените медии и за търговските медии?
Маргарита Пешева: Не зная дали звучат по различен начин, но обществените медии са богатство на едно гражданско общество в рамките на ЕС. Тъй като медийният модел в рамките на ЕС е дуалистичен, той е съставен от търговски и от обществени медии. Целите на търговските медии и на обществените често съвпадат, но в крайна сметка това, за което Надя Обретенова говори и това, което националното радио и националната телевизия правят на този фестивал в Девин, е част от обществената мисия и функция именно на медии като националното радио и националната телевизия. Т.е. изключително важно е да се пазят обществените ценности. И от тази гл.т. развитието на обществения сектор е от стратегическо значение. От стратегическо значение да се развива този сектор, така че той да има хоризонт и да има стабилитет, да има един работещ модел на финансиране. Тъй като в момента върви публична дискусия за новия медиен закон. Ние с Маша Попова присъствахме на дискусията, която се проведе през юли месец в Гранитната зала и се обсъдиха някои проблеми. Основните проблеми, които бяха предмет на обсъждане на тази дискусия са свързани най-вече с това какъв да бъде работещият модел на финансиране на двете обществени медии, каква да бъде структурата и управлението на тези медии и как да се развива регулацията оттук насетне – дали чрез конвергентен регулаторен орган, или пък да останат двата отделни регулаторни органа – КРС като секторен регулатор и СЕМ. Така че този разговор е важен, той е важен за цялото общество. Нека да не прозвучи малко високопарно, но в крайна сметка за равнището на демокрация на едно общество в рамките на ЕС се съди и по отношението му към обществения сектор и по отношението му към обществените медии. Доколко се създават възможности те да се развиват равностойно и равноправно с търговския сектор, за да създадат една цялостна хармонична медийна среда, а не да бъдат задушавани финансово или да бъдат някъде сврени в ъгъла на медийния сектор и това да създаде асиметрична медийна среда, която няма да представлява интерес за международните инвеститори по моя скромна преценка.
Водещ: Всъщност доколко обществото е в състояние да направи своя избор да дава пари за обществените медии, а не този избор да бъде предрешен?
Мария Попова: Може би това, което бих искала да допълня е, че и да и не, т.е. думите се отнасят и по еднакъв, и по различен начин за обществените и търговските медии. От една страна, обществените медии са подложени на много по-голям процес на регулация от страна на различни законодателни и контролни органи, и това е свързано от една страна, със значимата социална функция, която те изпълняват, и с това, че социалните функции на журналистиката при тях трябва да са много по-силно изразени, отколкото при частните медии, защото това би било гаранция за това, което говорихме, за формирането на гражданско общество, за запазването на демократичните процеси в страната. Но от друга страна, част от думите се отнасят и по еднакъв начин и за търговските, и за частните оператори. Например и търговските, и частните оператори си създадоха свои интернет страници, които действат като нови информационни портали – нещо, което важи и за БНР, и за БНТ и за Би Ти Ви, да кажем. Т.е. всички търсят вниманието на своите интернет потребители, търсят захранване на информация от тяхна страна, качват предаванията, които са минали в ефир, след това могат да бъдат видени, в някакъв архивен вид могат да бъдат слушани и от интернет потребителите. Други понятия като мултимедийната редакция също важат по еднакъв начин и за частните, и за обществените медии…
Маргарита Пешева: Процесите са общи.
Мария Попова: Да кажем, Би Би Си беше много хубавият пример, който показва, че те въвеждат мултимедийна редакция, че се опитват да променят своята структура с цел по-ефективно да управляват информацията и да представят много по-разнообразна информация за своите зрители и слушатели – тенденция, която мисля, че върви в момента и в българските БНТ и БНР. Така че от гл.т. на журналистиката процесите са свързани. Ние се развиваме в един общ медиен пейзаж, и той не е само наш български, той е част от европейското медийно пространство и след това и от световното медийно пространство. И това, което трябва да се опитваме в България, предвид това, че не случайно се говори за медиен преход, да вземаме най-доброто като практика и като традиция от това, което нашите европейски колеги са постигнали и като регулация, и като саморегулация, и като някакви технически достижения, и същевременно да ги адаптираме спрямо конкретните социални и политически условия в България, така че обществото да може да ги използва пълноценно, а не да изпада в някакви стресови ситуации или да изпада в ситуация, когато това, което медията му предлага не е това, което той очаква.
Маргарита Пешева: Просто в Европа вече има единен медиен пазар. И ние като европейска държава сме част от този единен медиен пазар. Следователно както търговските, така и обществените медии работят в силно конкурентна среда, те са длъжни и технически, и като журналистика, и като чувствителност , разширяване на територията на собствената си продукция да бъдат на нивото на всички останали медии в ЕС. И вие виждате каква голяма конкуренция има между търговски и обществени медии, между самите търговски медии, между радиопрограмите, телевизионните програми, въобще новите услуги, които се появяват, новите медии, интернет сайтовете. Т.е. конкуренцията е много голяма и това само по себе си е една от предпоставките за демокрацията, част от развитието на демократичния процес и създаването на по-качествени програми. Защото при силния конкурентен натиск, за да можеш ти да имаш пазарен дял и да оцелееш, ти трябва да предложиш на зрителя по-качествен продукт, защото ако ти не го предложиш, ще го предложи твоят конкурент.
Водещ: Обаче и законът трябва да ти го разрешава.
Маргарита Пешева: Да разбира се, но законът в рамките на една европейска държава, европейското медийно законодателство има своите задължителни зони, които подлежат на хармонизиране. Т.е. българското законодателство задължително хармонизира определени зони, свързани с правилата за реклама и спонсорство, с правилата на медийната демокрация, изобщо има зони, които са задължителни. И ние транспонирахме директивата в българския медиен закон като в общи линии не направихме по-рестриктивни правила, нещо, за което и СЕМ отстояваше, настояваше да няма по-рестриктивни правила, т.е. правилата да бъдат толкова либерални, колкото позволява самата директива, тъй като знаете, че в ЕС ние нямаме право на по-либерални правила при въвеждане на техните норми, но бихме могли, ако решим, да въведем по-рестиктивни правила.
Мария Попова: А и законът при всички положения действа като една рамка, в която се дава свобода на отделните медии да се развиват по начин, който да е благоприятен и за тях като някакъв вид организация, и за аудиторията, към която те отнасят своите продукти. На медията, на работещите в медията, на ръководството на медията зависи, от тях зависи каква връзка ще правят те със своята аудитория, как ще кореспондират със своята аудитория, доколко ще се вслушват в очакванията на своята аудитория. И затова примерно световната тенденция е да се говори за все по-голяма пазарна ориентация на медиите, което не бива да се разбира само в процес на комерсиализация, а по-скоро в процес на това, че медията вече не е затворена сама за себе си, тя наистина държи на високите професионални правила за създаването на журналистически или информационен продукт, но от друга страна е склонна да отговаря на конкретните, моментните включително очаквания на аудиторията за това какъв продукт да й се поднася.
Водещ: И накрая нека да ви попитам какво липсваше досега в обсъжданията на медийния закон, нека така да го наричаме по-общо?
Маргарита Пешева: На мен ми се иска, когато се прави нов медиен закон, и трябва да се предложи нов модел на финансиране и управление на двете влиятелни обществени медии у нас, да се направи предхождащ съдържателен анализ. Какви са плюсовете и минусите при смяната на един модел с друг, какви са възможните рискове, какви са възможните последици, един предхождащ съдържателен анализ. Защото в сегашния медиен закон има модел за издържане на двете обществени медии чрез такси, който не сработи. Има разписан фонд за радио и телевизия, в който да влизат тези такси, който също не сработи. Значи каква е гаранцията, че няма да се случи да се изработи един модел, който отново да се окаже неработещ. Т.е. много важно е да се отдели проблематиката за правенето на нов медиен закон и нова работещ модел на финансиране на обществения сектор, който да не е инспириран и обусловен от кризата. Защото ние нямаме нужда от кризисно медийно законодателство. Имаме нужда от медийно законодателство, което има по-дълъг хоризонт, а кризата ще свърши, нали така. Ако не е тази година, догодина. Но хоризонтът на един медиен закон е по-дълъг и следователно моделът трябва да отговаря на добрите практики в ЕС, тъй като ЕС се оттегля от таксите, т.е. общественият сектор все повече се финансира чрез държавна субсидия и чрез цяла система от различни данъци. Право на българската държава и на парламента като законодателен орган и на българското правителство, което също има законодателна инициатива, е да преценят кой е този работещ модел, който най-добре ще бъде приложим за българските условия. Но при всички случаи той трябва да даде стабилитет на двете обществени медии, за да могат те да участват с нужния авторитет в една много конкурентна медийна среда която се разраства. Защото ако те нямат необходимото финансиране, а те имат ограничения пред рекламата, тъй като правилата в ЕС са такива, ако ние нарушим правилата за държавната помощ, ние ще търпим много сериозни санкции от ЕК. Следователно тези ограничения просто са ограничения, защото има държавна субсидия, това е нещо напълно естествено. Тогава нека всички да положим усилия и да видим как да се направи този работещ модел за финансиране, който да даде стабилитет, тъй като от година на година държавната субсидия за двете обществени медии поради навлизането на кризата намалява. Следователно се създава една сложна кризисна ситуация в самите обществени медии. И аз изхождайки от добрите практики във Франция, в Испания това което се случи, в едно интервю казах и сега го повтарям, нека да видим от медийния сектор коя е най-развитата част. В момента телекомуникационният сектор е най-добре развит. Телекомуникационните оператори са най-добре развити. Гаранция за демокрацията в една европейска държава е тази част от медийния сектор, който е най-добре развита , да плаща някакъв данък върху своите годишни приходи, за да може да се поддържа този стабилитет за развитие на обществения сектор. Давам си сметка, че това вероятно е трудно осъществимо, но нека да направим дискусия и да видим кой е този работещ модел. Дали ще бъде фиксиране на държавната субсидия със съответните правила на индексация от гледище на инфлация и други неща, но трябва да се измисли такъв модел, дали ще бъде с фонд или без фонд, дали в този фонд ще се заделят пари за обществени проекти на търговския сектор, тъй като обществената мисия не е монопол само на двете обществени телевизии. Търговските оператори също се стараят да участват в „Българската Коледа”, една голяма национална инициатива заедно с националното радио, националната телевизия. Нека да им отдадем дължимото. В общи линии има многообразни европейски практики. Проблемът е да не бягаме от този разговор и да не мислим дори за търговските оператори, че ако ние имаме слаби национално радио и национална телевизия, ще имаме силно Би Ти Ви, силна Нова, силно Дарик и т.н. Защото авторитетът на една медийна среда се изгражда и от обществения, и от търговския й сектор. Не се изгражда само от единия сектор за сметка на другия. Крайно време е да разберем, че всички сме в една лодка. И в рамките на тази лодка трябва да се грижим за общото ни лице, медийно лице.
Мария Попова: Бих казала че, и това, което пролича и на дискусията, която се проведе, в този закон според мене трябва да се обърне внимание не само на начина на финансиране на обществените медии и начина, по който те биват регулирани, но и трябва да се обърне внимание на такива неща като защита на авторските прави, защита на потребителите, които се оказват в се по-важни в тази силно конкурентна среда. Трябва да се обърне внимание на начина, по който се осъществява конкуренцията между различните медии на пазара, така че да няма доминация на една медия за сметка на друга. Т..е този тип регулация по някакъв начин също трябва да бъде упомената и разписана.
Водещ: Балансът наистина е много важен, но именно затова е тази медийна територия в „Клубът на журналистите”. Ние ще продължим да дискутираме тези неща.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010

И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.

В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.

Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.

За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 21.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.08.2010 

Весела Ванева, журналист от вестник „Труд”, Велислава Пеева, журналист от електронното издание „Медиапул”

Водещ: И тази седмица жегата присъстваше трайно в икономическите новини. Наистина ли се вдигат цените или просто нямаме за какво да пишем и говорим през лятото, как по темата пишат по света? Какви са приликите и разликите? Отвън нещата с днешна дата изглеждат така – България е най-бедната, но не най-активната страна в ЕС, пилешкото ни месо е по-скъпо от това в Полша и Великобритания. Ако ви трябват яйца, бързо тръгвайте към Румъния и Холандия и вярвайте на европейската статистическа служба. Ако се отдалечим от хладилника, може би ще открием разликите и в цената на тока и горивата. Ако към уравнението добавим и традиционните отклонения в качеството на предлаганите стоки и услуги е доста съмнителни дали това уравнение може да бъде решено. Традиция стана в горещите летни дни да бъдат обсъждани цените на енергоносителите. Тази година за журналистите имаше и чудесна гледка на задъхващите се от жега морски курорти, които заприличаха на дискотека заради липсата на ток. Разбира се, спасение беше обещано. Дори вчера стана ясно колко ще ни струва. Дали обаче тази сметка, заверена от финансовия министър няма да претърпи корекции във времето? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Нямаме за какво да говорим и пишем през лятото или вече можем да твърдим, че има нова традиция, ново клише – цените се вдигат през лятото? Добър ден на Весела Ванева, от вестник „Труд”.
Весела Ванева: Здравейте.
Водещ: Здравейте. Влияем ли ние журналистите на цените и как?
Весела Ванева: Ами, хайде да оставим на страна малко журналистите и да видим какво се случва обективно. Обективно „Булгаргаз” беше длъжен като дружество да ни съобщи като прогноза какво има да се случва с цената на природния газ от 1 октомври. Това не го е решил нито МС, нито някой друг, това е записано в закона. „Булгаргаз” не винаги прави това, трябва да ги го признае. Не винаги го прави, може би защото се притеснява, че едни такива прогнози плашат потребителите твърде преждевременно. Но нека да напомним – това го изисква законът. И по някой път „Булгаргаз” спазва това изискване, друг път не го спазва. Предполагам, че сериозни санкции не са предвидени. Поне не ми е известно някога това дружество да е било санкционирано, защото не си е съобщило страшната прогноза. А всъщност, когато ставаше дума за лавинообразно поскъпване на енергийни цени от 1 юли. Помните, тази дискусия започна още от април, пък май, пък юни. Най-накрая разбрахме какви ще са новите цени от 1 юли. Тогава „Булгаргаз” пое ангажимента, пое ангажимента пред правителството, пое ангажимента пред българския бизнес, пое ангажимента пред синдикати и крайни потребители, че ще дава прогнози – ще дава прогнози всеки месец, както се изисква…
Водещ: В закона.
Весела Ванева: … в закона. Значи, в закона не е всеки месец, но се изисква един месец преди те да оповестят искането си, да бъде направена прогноза. И този един месец беше сега, в средата на август настъпи спрямо предстоящото увеличение от 1 октомври. Та „Булгаргаз” обеща да прави тези прогнози и просто дружеството спази своето обещание. То изчисли, че към средата на август параметрите показват предстоящо поскъпване. И сега вече мога да отговоря на въпроса – „журналистите ли са виновни”. Ами, очевидно, когато „Булгаргаз” изпрати съобщение, журналистът има две възможности – или да съобщи, или да не съобщи. И по-разумното е, разбира се, да съобщи.
Водещ: Това му е работата.
Весела Ванева: Първо, че това му е работата. И второ, няма никакъв смисъл една такава прогноза, която вече законът, всички фактори в този процес са решили, че е важно да бъде оповестена, журналистът от някакви, примерно от страх, от някакви други съображения да не я оповести тази прогноза. Ето това се случи. Просто „Булгаргаз” изпълни своето законово задължение – направи прогнозата, направи своите изчисления, оповести ги и ние го тиражирахме, като малко или повече помогнахме на нашата аудитория да се ориентира в това, което се случва. Ето това е всичко.
Водещ: И сега оттук-насетне всички започнаха да се съобразяват с тази прогноза.
Весела Ванева: Точно така.
Водещ: И някак превантивно и те да обявяват своите прогнози за своите цени.
Весела Ванева: Да, така трябва.
Водещ: И това са неща, които по никакъв начин не ги описваме ние различно от колегите си по света, нали така?
Весела Ванева: Да. Нормално е. Значи, това, което нас сериозно ни различава от други потребители или участници в тази обществена комуникация, това, което ни отличава от, да речем, от западноевропейския свят или централноевропейския свят, това е, че що се отнася конкретно за природния газ, а като казвам природния газ, веднага мислете за потребителите на централно парно, това е, че в България има само една тръба за доставка. Няколко доставчика, но само една тръба. Когато нямате диверсификация на доставките, когато нямате разнообразие, когато нямате възможност да избирате от кого да купите, то тогава проблемът на чисто пазарното поведение става по-сериозен. И това е причината у нас държавата да има много по-важна роля при определяне на правилата и цените на природния газ и съответно на топлоенергията. Ако задълбочим разговора, ще стигнем, че това влияе и на цените на електроенергията, през комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. При нас това се обсъжда много по-сериозно – ролята на държавата, отколкото в Централна Европа или Западна Европа. Просто различен е пазарът. При нас той е все още с характеристиките на естествения монопол, докато в други географски дължини е с по-ясни характеристики на либерализиран пазар.
Водещ: Всъщност това много ясно можем да го обясним, ако се върнем във времето назад, в онази студена зима, когато нямаше газ и се чакаше газ от други страни. Спешно и пожарно се поръчваха количества, подписваха се едни договори, чакаше се да дойде газ, но той просто нямаше от къде да дойде и ние журналистите открихме липсата на тръби за целта.
Весела Ванева: Да. За държавата в лицето на държавното дружество „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз” – оператора на тръбите, за принципала икономическото министерство, за самото правителство това, че няма тръби, не е новина. Всъщност…
Водещ: Е, оказа се, че за тях е новина, тогава.
Весела Ванева: Ами, може би парадоксално, но липсата на тръби също има дълбоко икономическо обяснение. До промените в България е било най-изгодно да има точно толкова тръби и не повече. След като се случват промените, те застигат България заедно с много други страни, започва един глобален преход в региона. И оттам възниква въпросът – а не може ли да се появят алтернативни тръби. Значи, този въпрос – той не е нов. Аз се сблъсках с него 93, 94, 95-а година. Над него разсъждаваха експерти отвъд Океана, от Западна Европа, от Киев, от Москва, от всякъде. Но макар, че много карти с много тръбопроводи бяха начертани тогава, нямаше икономическа причина тези проекти да се сбъднат. Просто не се връзваше икономиката, както казват жаргонно експертите. Или казано по-директно, цената на газа, който би пристигал по едни такива алтернативни тръби, идваше доста висока. И аз ще ви дам едно сравнение. В същата онази зима – януари 2009 година, България получи неголеми количества газ от Гърция. Значи, обичайно Гърция получава руски газ през българска територия. Но тогава, заради кризата, ние купихме газ от Гърция. Зимно време, да, Гърция – тя си има постоянни потребности от природен газ, но тогава имаше възможност да ни продаде газ. Оказа се, че този газ първо, също е руски. И второ, идва точно на двойно по-висока цена, отколкото обичайния газ, без криза, идва по тръбите от Русия. И тези два фактора присъстват непрекъснато в съзнанието на експертите, които водят преговори за алтернативните доставки. Ние си мислим може би, че получавайки газ от Гърция, получаваме някакъв алтернативен на руския газ, но не. Той се оказа същия, но за съжаление двойно по-скъп. Ето това е една от сложнотиите, когато се разсъждава за диверсификация, за разнообразяване на доставките.
Водещ: Ако обаче имаше повече журналистически коментари по повод липсата на тръби, това би ли променило нещо?
Весела Ванева: Ами, аз ще се върна на фактора – икономическа логика. Значи, ако може да се докаже, ако е доказуемо, ще може и да се популяризира една такава сметка – че доставката по алтернативна тръба ще излезе по-евтино, то да. Тук ролята на журналистите очевидно ще бъде много сериозна. Но ако не е доказуемо, че този газ, който ще идва, ще е по-изгоден, по-прозрачен, с по-прозрачни договори, с по-ясни и прозрачни цени, то е много сложно да разчитаме, че с една пропагандна акция в подкрепа на алтернативните трасета, ще помогнем на обществото. Това, което може би недостатъчно сме популяризирали, това са възможностите за собствен добив на газ – една много специализирана област. Специалистите в нея не винаги имат причини да разказват за кухнята си. В същото време самите компании, които правят такъв добив, те нямат интерес да предлагат бог знае колко по-евтино гориво. Защото те казват – след като на този пазар горивото има някаква цена по дългосрочните договори с Русия например, обяснете ни защо ние, нашият добив да го продаваме значително по-евтино. Да речем, ползваме при добива българска работна ръка, съобразяваме се с по-късите разстояния за пренос, всичко това добре. Да речем, цената ще бъде с 10%. Но на какво основание, например държавата или наши контрагенти ще ни принуждава да продаваме този добив с 30%, да кажем по-евтино. Няма сила, която в пазарни условия да може да принуди един, една компания, която добива газ, да върши такива неща.
Водещ: Разбира се, това е въпрос на концесионен договор.
Весела Ванева: Да. И на регулация от ДКЕВР.
Водещ: Доколко, да кажем, разбрахме тази седмица имаше доста новини около факта, че ще се добива газ у нас. Доколко ясни станаха поне няколко параметъра в тази посока?
Весела Ванева: Ами, доколкото аз знам, всичко се очаква. Знаете, че важните параметри в областта на природния газ са под завесата на търговската тайна. Значи, когато човек е отстрани на този бизнес, той би желал да знае повече, но когато влезе в този бизнес, както виждаме от време на време определени, включително български компании влизат в този бизнес, те тогава започват да защитават позицията на търговската тайна. Очевидно в тази ситуация държавата, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и ДКЕВР са тези, които носят отговорността обществото да знае достатъчно.
Водещ: Доколко ние имаме оръжие в лицето на достъпа до обществена информация, за да разкрием някоя подробност поне?
Весела Ванева: Значи, преди няколко месеца се опитах да ползвам този закон, във връзка с един въпрос към „Булгаргаз”. И беше много забавен отговорът, който получих от дружеството. Там написаха така – посоченият от вас закон не третира тематиката, с която ние се занимаваме, но предвид дългогодишното добро партньорство с медията, ние ще ви отговорим и следваше някакво текстче, което отговаряше на моя въпрос. Тоест когато става дума за търговска тайна, директното прилагане на Закона за достъп до обществена информация е много трудно и обикновено, хайде да не кажа обикновено, но много често завършва с такива писма – че просто не попада в обсега на закона въпросната информация. Но във всички случаи, особено въпросите, които ние всяка седмица на практика задаваме в ДКЕВР, ще направя едно уточнение всяка седмица без август, защото август е така отпускарски месец и включително държавната комисия си почива до известна степен от нашите въпроси, но в останалото време и към министерството. Това са всъщност двете институции, които са в състояние да правят нещо по създаване на прозрачност в цените и в условията, по които ние ползваме тези енергоресурси.
Водещ: Доколко това е възможно и доколко примерно фактът, че Вальо, вече всички знаят, че е Топлото, променя по отношение на прозрачността нещата?
Весела Ванева: Да, сложен въпрос. В края на краищата пресмятането на цени е дълъг, сложен процес. Хората, които го правят, имат свои правила, по които го правят. Тези правила невинаги са дори разбираеми за широка публика. Оставям настрана изобщо въпроса доколко те са обосновани. Защото винаги, когато един въпрос се решава от тесен кръг експерти, те приемат някакви очевидности и е възможно с години нашите цени да зависят от такива очевидности. Аз ще ви дам конкретен пример. Преди малко споменах тази взаимна зависимост. Значи, цената на електроенергията, получавана при производството на топлинна енергия от топлофикациите. Може би ще се изненадате, но това е една от най-скъпите енергии, които ние използваме. Тя е по-скъпа дори от вятърната електроенергия. И когато ние, така, питаме – ама защо толкова скъпо се заплаща тази електроенергия на топлофикациите и съответно след това отива в сметките на крайните потребители, сметките им за ток, на нас ни отговарят – ами, това е единственият начин да накараме топлофикациите ефективно да изгарят природния газ. В противен случай те не инвестират в когенерационни мощности, мощности за едновременно производство на електрическа и топлинна енергия и доста по-неефективно горят този скъп ресурс природен газ. И тук вече започва големият спор, ние така периодично си го водим с държавната комисия – е добре, но това поощрение, размерът на това поощрение колко голям трябва да бъде. Защото с това поощрение може да се направи точно обратното, тоест топлофикациите с малка инвестиция да взимат много, много пари и крайният потребител на електрическа енергия да покрива каквато и сметка да му представят пред очите. Ето това са тънките баланси, които тесните групи експерти правят. Каквото имат добрината да качат в интернет и до каквото ние със злина и не винаги с приятелски тон успеем да добием от тяхната работа, успяваме да представим пред обществеността. Но със сигурност, както правенето на тези сметки, така и добиването на информация за тях, в момента е съпроводено с битки. Факт.
Водещ: Наистина ли се вдигат цените или просто няма за какво да говорим и пишем? Ето това е темата днес в „Клубът на журналистите”. Хляб ще поскъпне – стана трайно новинарско клише. Оказа се, че това клише има силата да влияе не само на нашата борса, но и на световните, при което трайно и всички опити на експертите с цифри да победят паниката се оказаха безуспешни. Веднага се намери нов мотив за поскъпването – пожарът в Москва и забраната за износ на зърно. Освен банка, дали вече и борсови цени да не се обявят с вестник. Шегата настрана. Добър ден на Велислава Пеева от „Медиапул”.
Велислава Пеева: Здравейте.
Водещ: Доколко нашите журналистически коментари и новини могат да влияят на цените и кои са приликите и разликите на нашите коментари и новини с тези на колегите от другите страни?
Велислава Пеева: Ами, до известна степен сте права наистина, че нашите коментари могат да влияят на цените, независимо дали става въпрос за зърно, независимо дали става въпрос за нашите борси или световните, защото в крайна сметка се всява една психоза, настроения у производители, у търговци, у потребители се създават очаквания и те преглъщат наистина по-лесно едни такива повишения на цените на зърното, хляба, както станахме свидетели в последните дни. Така изведнъж се създаде психозата. Буквално за два дни се вдигнаха цените на хляба по най-различни мотиви, включително световните борси, които естествено обикновените потребители няма как да проследят, особено в по-малките населени места.
Водещ: Но все пак има прилика между нашите коментари и коментарите по света. Те са в една и съща посока – паниката е излишна. Но е факт.
Велислава Пеева: Паниката е излишна, но е факт. И това е едно настроение, поне на което аз съм била свидетел през последните години. така, създава се настроение в потребителя и той е готов, примерно казва се реколтата е лоша, хлябът ще поскъпне, запасявайте се и той просто го приема. Така, действа абсолютно първосигнално и инстинктивно.
Водещ: А всъщност по този начин повишава потреблението и естествено цените скачат.
Велислава Пеева: Факт. Така е, да.
Водещ: Доколко нашите коментари и новини могат да бъдат повод процесите да станат по-прозрачни?
Велислава Пеева: Естествено, че могат да бъдат, така, една основателна причина всички тези процеси да бъдат по-прозрачни, особено когато се търсят най-различни компетентни и експертни мнения, включително такива от страна на държавната администрация, контролни и отговорни органи. В този ред на мисли смятам, че беше доста добро, така, изявлението, което министърът на земеделието и храните направи в последните дни, че това рязко поскъпване на цените на хляба действително е спекулативно. Защото не може толкова бързо да се отрази по веригата покупки – доставки и от там насетне, нали, да пристигне зърно, да се смели на брашно и да влезе толкова бързо в търговската мрежа.
Водещ: Нека се опитаме да направим една хипотетична прогноза. Вчера земеделският министър обяви, че стоките, които ще отговарят на БДС като сирене, като мляко и ще са истински, разбира се, ще бъдат двойно по-скъпи. Това се предвижда да се случи до 40 дни технологично. Дали няма да се случи по-рано, е моят въпрос?
Велислава Пеева: Ами, напълно възможно е да се случи, защото между впрочем така както вчера беше обявено, че все още месният стандарт, така наречения „Стара планина” се тества лабораторно, аз точно преди три дни станах свидетел в една голяма верига за хранителни и други продукти, така наречените хипермаркети как на витрината с месните продукти се мъдреха кюфтета и кебапчета с лого „Стара планина”, независимо, че вчера стана ясно, че такова лого не е създадено все още. Но просто, ето пак за това говорим – казва се има такова лого, има такъв стандарт, цената ще е по-висока и автоматично това се появява на пазара.
Водещ: Да. Но за това не са виновни журналистите, нали?
Велислава Пеева: О, не. В никакъв случай не бих казала, че са виновни журналистите. По-скоро действително тук е нашата отговорност ние да информираме обществото, да обясняваме всички тези процеси, за да може потребителят действително като отиде в магазина днес и види такова лого, каквото аз видях преди три дни, да каже „А, не. Това е нещо съмнително”. Защото вчера министърът каза или там месопреработвателите казаха, че това лого все още се изработва, че все още се тества дали първите произведени продукти по стандарт „Стара планина” отговарят действително на този стандарт преди да се появят на пазара. Значи, една фирма вече се възползва от това настроение на потребителя, че ще има месен стандарт, че този стандарт ще е по-скъп и се възползва от това.
Водещ: Да. Въпросът е потребителят да знае, че това не отговаря на истината. Различават ли се по нещо коментарите на нашите колеги от чужбина в такива ситуации от нашите?
Велислава Пеева: Ами, не мисля. Защото в крайна сметка ние освен журналисти сме и потребители. И естествено сме засегнати от всички тези процеси. Защото ние не само ги отразяваме, ние ги съпреживяваме така или иначе.
Водещ: Да, и все пак ги коментираме. Достатъчно ли са коментарите? Кое е повече всъщност – коментарите или отговорите на безкрайните въпроси, които задаваме?
Велислава Пеева: Ами, всъщност, ако трябва да съм честна, мисля, че в последно време, така, по-малко са коментарите, повече са въпросите, отговорите, които очакваме и които ни се дават и които до известна степен се повтарят от страна на държавната администрация или потребителски организации. Така че просто мисля, че наистина и журналистите трябва повече да коментираме това, което на нас ни прави впечатление, освен да задаваме въпроси и просто да предаваме отговорите, които ни дават. Мисля, че трябва да ги анализираме тези отговори.
Водещ: Още повече, когато липсват отговори и само се поставят въпроси.
Велислава Пеева: Да, разбира се. Естествено.
Водещ: Голям ли е процентът на отговорите, които оставят без отговор по отношение на икономическата тематика в журналистиката?
Велислава Пеева: Ами, мисля, че да, съществено. Не бих могла да се анализирам какъв точно като процентно отношение, но мисля, че е съществен по различни теми. Независимо дали става въпрос за зърно, за месо или за други такива икономически тематики. Мисля, че все още въпросите са повече, отколкото точните и ясните отговори. Защото в интерес на истината – да, поставят се въпроси, да, дават се някакви отговори. Доколко те са задоволителни е друг въпрос.
Водещ: Но при всички случаи това осигурява малко повечко прозрачност.
Велислава Пеева: Да, да. Защото когато питаме, включително когато отсреща грубо казано ни се шикалкави, става ясно на слушателя, читателя, зрителя всъщност, че там има нещо мътно и това е повод за още въпроси.
Водещ: Дали това променя нещата обаче? Дали започна да променя нещата? Нека да преформулирам въпроса.
Велислава Пеева: Ами, всъщност честно казано все още аз лично не мога да усетя някаква съществена промяна, по отношение на даването на кристално чисти отговори, такива, които да задоволяват журналистите и потребителите съответно. Все още, така, витае някаква тайнственост, уклончивостта. Дали това се дължи на нежелание от страна на отсрещната страна да отговаря ясно на тези въпроси или по други причини, лично аз не се наемам да коментирам.
Водещ: Разбира се, ние предпочитаме да получим истински отговори, а не такива, които са в името на PR-изявите.
Велислава Пеева: Така е, да, така е. Но действително си мисля, че много често получаваме действително такива отговори и се завъртаме в един омагьосан кръг.
Водещ: Ами, да си пожелаем да коментираме по-често, за да започнат да се променят нещата, така както примерно се случва по света.
Велислава Пеева: Да се надяваме наистина. Би било много добре. Аз специално като журналист и като обикновен гражданин много бих желала това да се случва.
Водещ: Колко време мина от грандиозното откритие – какво точно сирене ядем, какво точно мляко ядем до въвеждането на стандарт?
Велислава Пеева: Ами, знаете ли, всъщност това грандиозно откритие, то е в кавички, защото…
Водещ: Разбира се
Велислава Пеева:… ние това си го знаем. Има друг момент. Значи, тук става въпрос, според мен, за психологическите нагласи у човека – готов ли е да плати истинската цена за истинския продукт. Защото от години назад си говорим как естествено не е нормално да имаш кайма пакетчето, което 250 гр. да струва левче или дори по-евтино, каквито фрапантни случаи се дават за 40 ст. в различни вериги, при положение, че цената на месото е около 10 лв. Нали, това всеки нормален човек с основно образование може да сметне, че няма как това да е истинско месо. Или то ще е извън срок на годност, и т.н. Нали, не говоря за случаите, в който големите хранителни вериги правят огромни намаления заради изтичането на срока на годност. Което е нормална практика.
Водещ: Но е истина, че когато ние журналистите започнахме доста шумно да обсъждаме този въпрос, нещата като че ли започнаха да се променят. Е, не с темповете, с които бихме желали, но все пак тръгнаха към промяна.
Велислава Пеева: Ами, вижте, докато има потребител, който е готов да плати някаква смешна цена за някакъв продукт, който не е ясно какъв е, поради икономически причини, разбира се. Аз съм пределно наясно, че голяма част от хората просто нямат възможност да си купят истински качествен хранителен продукт и предпочитат да купуват тези сурогатни продукти, които им се предлагат, заради тяхната покупателна способност. Съгласете се, че един пенсионер със 150 лв. пенсия няма как да си купува редовно в седмицата месо чисто от 10 лв., салам качествен, чиято цена е 21 лв. и т.н., сирене от 8-9 лв. Защото и в момента има такива продукти, които те са наистина качествени, те са на високи цени, те са на фирми, които са сертифицирани по различните системи, които отговарят за качествено производство, те имат включително разрешително за износ към ЕС, което значи, че те наистина произвеждат качествени продукти. Те в момента също ги предлагат на българския пазар. Но когато пенсионерът в общия случай отиде в магазина и види сирене от 4 лв. и сирене от 8 лв., той автоматично купува това от 4 лв. Защото това от 8 лв. не му е по джоба. И оттук-насетне дали това сирене от 8 лв. ще носи БДС някакъв или кебапчето от 9 лв. ще пише на него Стара планина или няма да пише, пенсионерът, който не може да си позволи по-скъп и качествен продукт, ще продължи да си купува по-евтиния. Защото в крайна сметка въвеждането на този стандарт, който не е задължителен, той е доброволен, няма да измести евтините и по-некачествени продукти от пазара.
Водещ: Благодаря за този коментар на колегата Велислава Пеева от „Медиапул”.
Водещ: Наистина ли цените се качват през лятото или ние няма за какво да пишем и говорим и доколко е в нашите възможности на журналисти при решаването на уравнението коя е истинската цена да вкараме вътре и качеството, сега ще се опитаме да свържем паниката на световните борси и да я върнем обратно към енергоносителите, които са абсолютно ясни и прозрачни за Весела Ванева от вестник „Труд”. Та, силата на заглавието. Какво може да направи едно заглавие? Докато слушахме музика си говорехме за товa, че имаше едно изключително сполучливо заглавие, когато направихме откритие, че сиренето се правя не от мляко, а от едни други неща. Та тези други работи, онези работи, всъщност това заглавие като че ли беше капката, която преля търпението на потребителя и промени нещата. Какво заглавие трябва да има по отношение на енергоносителите, така щото тръбите да ни стигат и политиците да знаят кои тръби от къде минават?
Весела Ванева: Ами, може би доброто заглавие е „Бъдете активни”. Значи, когато човек получи сметка било за ток, било за парно, било за вода, било за нещо друго. Ако не я разбира или в нея има нещо, което го шокира, потърсете начин да си го изясните. Питайте компанията. Ако компанията не е достатъчно отзивчива, питайте медиите, питайте потребителските съюзи. Просто бъдете активни. Защото дори, когато компаниите не съзнават, че това е в техен интерес, това е истинския интерес на всички участници на пазара. Крайният потребител по същество би трябвало да диктува целия пазар. Не би било добре за целия пазар, ако крайният потребител например е мързелив. И винаги съм смятала, че хората, които ни се обаждат в редакцията, хората, които внимателно и активно си наблюдават сметките, това са едни от най-полезните хора, що се отнася до конкретния пазар. Просто те вършат работата, включително до известна степен на институциите.
Водещ: А нашата работа е да хванем техните сигнали и да ги върнем максимално бързо до естествения монополист или икономически субект, който нарушава някакви правила.
Весела Ванева: Много е важно в нашата работа да посочим, че някъде има проблем. Защото моят опит това показва – много често компанията, която извършва дадена услуга по една или друга причина не смята, че нещо създава проблем. А всъщност проблемът там, където се създава – при крайния потребител, може да бъде дори много сериозен. И ако я няма тази обратна връзка, ако човекът, пак казвам поради безверие, поради претовареност от проблеми, поради дори чист мързел, защото дори това е човешко, остави всичко това настрана, проблемът скоро няма да бъде решен. И биткаджийството в добрия смисъл на думата е това, което прави света около нас по-добър. Биткаджийството по правилата, цивилизовано, нямам предвид бухалки. Имам предвид отстояване на принципи, отстояване на законност, отстояване на права. Защото доста често се случва да забравим,че имаме права като граждани, като потребители, като хора, които се радват на този свят.
Водещ: Доколко обаче можем въобще да говорим за прозрачност при естествени монополи.
Весела Ванева: Ами,много хубав въпрос. Първо, нека да кажем на нашите слушатели кога става въобще дума за естествен монопол, по какво да различаваме един доставчик дали е естествен монополист или просто по някакъв начин е станал монополист или въобще няма нищо общо с монополизма. Значи, когато една стока или услуга се доставя по материална мрежа и под никакъв друг начин не може да бъде доставена, под материална мрежа се има предвид проводници, тръби или казано най-така на достъпен език – когато е ясно, че електроенергията не може да се носи в кофи, тогава доставчикът има характеристиките на естествен монополист. И в тези случаи държавата е тази, която би трябвало да замести регулацията от пазара. Значи, ако сиренето може да бъде докарано дори от Франция, тогава не е необходимо държавата да регулира цената на сиренето. Да, държавата, министърът добре би било да отправят послания по отношение на този пазар, когато има някакви проблеми на него, но не се налага, няма логика, пазарна логика няма тази цена да се регулира от държавата. При естествените монополисти по цял свят, така, пазарните икономики са разбрали, че е правилно да има държавна регулация, просто защото там сме зависими от тази единична материална мрежа. Разнообразяването на тази мрежа често пъти води силно оскъпяване на продукта, че просто не си струва. Няма никакъв смисъл да се прави до тръбата на „Булгартрансгаз” втора национална тръба, само за да бъдат двечки и да можем да избираме между двете. Ще се окаже, че двете може да се наговорят, тогава трябва да направим три. Тогава ще стане много сложна ситуацията. По-разумно е този, който държи тръбата да бъде регулиран от държавата – неговите цени, условията по предоставяне на услугите да бъдат регулирани от държавата. И ако тя си върши добре работата, а примерно не влезе в някакви тайни договорености с естествения монополист, то тогава и крайният потребител ще има някакви приемливи условия и цени.
Водещ: Обаче се оказва, че държавата сега някак няма да може да санкционира главния виновник за дискотечния токов режим по морето?
Весела Ванева: Да не би да знаете кой е главният виновник, защото аз не знам?
Водещ: Не. Разбира се, че не знаем. Няма кой да ни каже.
Весела Ванева: Значи, аз тези дни доста разсъждавах. Исках за себе си да разбера кой е виновен. Доста разсъждавах и стигнах до извода, че основният виновник за дискотеката по морето е липсата на организация, неспазването на правила. Значи, през годините, когато от голямата НЕК се отделиха електроразпределителните дружества, после те бяха приватизирани, после изведнъж се оказа, че май не си говорят помежду си, защото единият взима парите, а отговорността да се изградят големите електропроводи остава при другия. Така взаимната обиденост на компаниите вътре и липсата на правила, които ясно и недвусмислено определят отговорностите на тези компании, според мен, ето това е виновникът за дискотеката по морето. И не съм единственият човек, вече доста такива коментари се чуха – това, което се случи е всяко зло за добро. То показа къде са слабите места, какво трябва да се промени не само в жиците, но в и хартията, в документите, ако трябва и в законите, за да може това, което стана по морето да не стане в някакъв следващ момент в цялата страна. Това е изключително важно за всеки от нас.
Водещ: Доколко обаче това ще се случи? Ние сме длъжни да сме оптимисти, но…
Весела Ванева: Значи, да. Аз пак казвам, без битка нещата не стават. Ето сега се заговори за тези ТЕЦ-ове, които заради липса на сероочистващи инсталации ще трябва да бъдат затворени и това се изисква от нашето присъединяване към ЕС. Още тогава ние сме били наясно по тези въпроси. за сигурността на електроснадябването трябва да се полагат системни грижи. Нашата работа е, и ние се стараем да я вършим – дано да я вършим добре, да питаме.
Водещ: И да коментираме обаче.
Весела Ванева: Да. Да питаме, да настояваме, да коментираме, да анализираме, да търсим алтернативни мнения за това, дали мерките, които се взимат са навременно и дали ще дадат необходимия резултат.
Водещ:… Сезонът за обявяване на по-високи прогнозни цени. Това е обективната истина, която журналистите поднасяме на хората. Доколко бихме могли обаче някак да определим, да определим някаква крайна точка на тези очаквания и да предизвикаме въпросните очакващи да спазват правилата? Продължаваме разговора в студиото с Весела Ванева от вестник „Труд”. Кога трябва да дойде реализмът на тези очаквания?
Весела Ванева: Ако става дума за това, кога „Булгаргаз” ще обяви окончателните си прогнози, защото това са предварителните прогнози – в средата на септември чакаме окончателната прогноза, а в края на септември чакаме окончателното решение какво ще се случи с цената на природния газ от 1 октомври. Така опитът ни учи, че да се гадае какво ще стане с цената на природния газ от 1 октомври, няма голям смисъл, просто защото имаше едни изменения в наредбата за цените на природния газ, поради което стана възможно примерно пазарните фактори да предполагат една цена, а да бъде утвърдена съвсем друга, въз основа на съображения например, че тази цена не е поносима и така.
Водещ: И накрая да има заглавия „Вместо 5 – 3%”.
Весела Ванева: Да. Това е възможно, но според същата тази наредба въпросната разлика, тя не се опрощава, да го кажем така, на потребителите. Изведнъж се оказва, че потребителят, без да му го пише в сметката задлъжнява в бъдещ период. Значи, казва се така „Булгаргаз” сега няма да получи необходимото повишение на цената, това, което се получава по сметка, а ще получи по-малко и в резултат на това ще получи като приход примерно 78 млн. лв. по-малко. Но тези 78 – те му се дължат в някакъв бъдещ период. Кога ще настъпи бъдещият период също не е ясно. Би трябвало до две тримесечния, но забелязваме, че това май няма да се спази и така увисва един меч от тавана кога ще се наложи тази сметка да бъде платена. Значи, на нас във фактурите ни не пише, че ние с нещо сме задлъжнели пред „Булгаргаз”, но като цяло „Булгаргаз” тези пари си ги чака и в някакъв момент ДКЕВР би трябвало да ги вкара в крайната цена. Ето това са неизвестни, част от неизвестните, защото има още доста неизвестни ри пресмятането на цената, поради което е много трудно да се каже какво ще стане от 1 октомври. Със сигурност държавната комисия ще се опитва да натиска надолу цените, защото за всички е ясно, че в навечерието на новия отоплителен сезон няма никаква логика да се вдигат отново цените на топлинната енергия. Дали ще бъдат намалени, аз силно се съмнявам. Да, за София например имаше от 1 юли едно увеличение с около 18%. Много сериозни, така, сметки ще трябва да се правят в навечерието на новия отоплителен сезон. Защото всъщност не точно цената, а събираемостта е това, което основно тормози топлофикационните дружества.
Водещ: Но пък от своя страна те достатъчно тормозят хората, от които трябва да си съберат вземанията. Защото за толкова години не можа да бъде измислена система, въпреки хилядите журналистически коментари, новини, репортажи няма начин да има контрол.
Весела Ванева: Да, определено. Моят опит показва, че хората, които са доволни от топлофикационните услуги, има такива хора – те живеят в сгради, където никой от съседите не краде парно. И обратното, хора, които са принудени да плащат, тук и с принудата има проблем, но хора, които получават огромни сметки – примерно за двустаен апартамент 400 лв. на месец, това са хора, които са съвестни, тоест те имат прибори по радиаторите си, за разлика от примерно комшии, които са си направили подово отопление от отклоненията на вертикалния щранг, но на това подово отопление никой не е сложил топломер. И изведнъж се получават едни баснословни сметки на входа. Имам, познавам наши читатели, които целият блок се е отказал от услугите на „Топлофикация”, просто защото свестните, коректните потребители получават баснословни сметки, а в жилищата на некоректните никой не може да влезе, за да удостовери, че те крадат парно. Ето това е много сериозен, тежък проблем, който и до момента няма решение.
Водещ: Всъщност той се отнася не само до топлофикациите, той се отнася и до електроразпределение и до ВиК. Както се казва българинът обича да слага една и съща обица на тъй наречените естествени монополисти. Доколко въобще има решение този въпрос, защото тези загуби влизат в нашите сметки?
Весела Ванева: Ами, при електроснабдяването и ВиК имам, така, наблюдения, че кражбите по-лесно се откриват. При централното топлоснабдяване проблемът е допълнително усложнен от наличието на вътрешна отоплителна инсталация, която е единна за цялата сграда. От липсата на ред в етажната собственост. Значи, човекът просто като реши да си направи нелегално подово отопление от Топлофикация, той затваря крана на общата абонатна станция, прокарва си тръбите, заварява си ги и никой друг не може да му каже.
Водещ: Обаче аз се сещам за нещо друго. Дали не пропуснахме преди години, когато вървеше кампанията за тези индивидуални топломери, които по-късно се оказаха не много търговски уред. Дали тогава не пропуснахме да попитаме за батериите?
Весела Ванева: Ами, знаете ли, понеже аз и тогава се занимавах с тази проблематика. Факт е, че хората тогава, хората, представителите на различните фирми, които доставяха уредите, споменаваха този фактор. Значи, не го изтъкваха, но го споменаваха. Една от фирмите казваше, че тяхната батерия е сменяема, други фирма казваха, че техните батерии са сменяеми, но е икономически неизгодно да се сменят и затова се подменя целият уред. Трети казваха, че просто техните батерии не се сменят, сменя се целият уред и т.н. Но тогава за всички потребители въпросът беше някак си – е, след 10 години я камилата-я камиларя. Какво ще му мислим от сега за след 10 годни. Но ето на, тези 10 години вече изтичат. Значи, аз съм разговаряла с представители на фирмите, на които предстои да сменят, защото пак казвам, не на всички фирми им предстои това, 2011-2012 година са сезоните, в които този въпрос ще стои действително на дневен ред. Значи, масовото поставяне на да речем топломери на разпределители, беше 2002 година. Направете сметка 2002 плюс 9 години. Това е за гаранция.
Водещ: Нека да попитам така, ако тогава бяхме задали по-шумно този въпрос ние, журналистите дали сега щяхме да припяваме онзи хит на ФСБ „Пак ще се срещнем след 10 години”?
Весела Ванева: Значи, може би да. Нека да кажа няколко неща, свързани с този шум. Първо, че тогава имаше доста спорни въпроси. Тогава този елемент от нашия бит – индивидуалният разпределител или топломер, както е най-лесно да бъде наречен. Обаче специалистите много ненавиждат това, защото веднага излиза въпросът – а като мери, какво измерва всъщност и се оказва, че не мери в мерни единици, което си е нонсенс, абсурдно е. мери други неща. Та тогава трябваше много, много да се обяснява. Тоест това колко години работи батерията остана в страни на акцента, че принудително… Значи, нека да не забравяме – законът задължи всички потребители да закупят това. И нека не забравяме, че инвестицията хич не беше малка. Да, на електрониката цените падат и в момента цените, които се предлагат и са много съпоставими, и то за много по-напреднали прибори, отколкото бяха по онова време. Ако човек или съответно етажната собственост реши да купи от предишния вид, ако въобще фирмата ги предлага, те са много по-евтини. Така че да, може би, ако сме знаели… Но така връщайки се назад за всяко нещо може да кажем – ако сме знаели от напред.
Водещ: Да. Ами, дано. Разделяме се с пожелание винаги да успяваме да зададем точните въпроси и пожеланието за хубав, по възможност малко по-хладен летен следобед. Пожеланието е от всички ни – Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.08.2010

Тази седмица глобалното затопляне дойде и в медийните коментари и позиции за обществения характер на БНР
 
Водещ: Тази седмица глобалното затопляне дойде и в медийните коментари и позиции за обществения характер на БНР. Година и половина след като европейското определение за обществена медия спря да прави връзката между начина на финансиране и определянето на една медия за обществена или не, у нас трайно се заговори за структурни промени. Така нареченото сливане на Българското национално радио и Българската национална телевизия, предложено от доц. Георги Лозанов в качеството му на председател на СЕМ от пролетта беше повод за доста дискусии и коментари. Дали едно сливане ще промени начина на финансиране, дали острите фрази ще накърнят репутацията на БНР? Правото на обективна информация е защитена освен в действащото медийно законодателство и конституцията. Общественото доверие към БНР е безспорно, безспорен е и един друг факт, трябва да се прави разлика между рейтинг и доверие! Повече от очевидно е, че хората за разлика от агенциите измерващи рейтинга правят тази разлика. Друг е въпросът дали експертите искат да видят този факт. До къде се простира статуквото и от къде започват реформите, в чии интерес и на каква цена отстояваме обществения характер на БНР. Горещата дискусия продължава днес в „Клубът на журналистите” с участието на председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов, ген. директор на БНР Валери Тодоров, председателя на парламентарната комисия по Култура, гражданско общество и медии, Даниела Петрова и медийния експерт Маргарита Пешева. В началото на този горещ медиен спор бе, бе дадено точно преди седмица с интервюто на доц. Георги Лозанов пред „Капитал”, цитирам „Съпротивата срещу сливането на БНР и БНТ”, „Алиби на съпротивата срещу реформи”. Изказванията на председателя на СЕМ съзнателно дискредитират медията, нейната програмна и рекламна политика бе част от отговора на журналисти и представители на обществения и управителния съвет на БНР. Кой и как се съпротивлява срещу реформите? Наистина ли има съпротива срещу тях? Може ли журналистите сами да направят тези реформи? Липсата на реформи поставяли под съмнение работата на журналистите и как? Ето това са част от отговорите, които ще потърсим днес, защото никак не е без значение. Защо се създава такъв нов тон в говоренето за стара къща, както експертите наричат БНР. Ще ми се да не забравим духът на свободното слово, който винаги се е чувствал като у дома си на брега на „Цанков 4”. Дали този дух отново ще проговори и остро ще заяви позиция, наистина това зависи от хората в СЕМ, експертите, които коментират медийните факти и от работната група, която пише новите медийни правила. И журналистите можем да питам и да коментираме. Правото на хората е да не вярват или не? В името на тази истина днес търсим коментарите на онези, които разгорещиха дискусията. Останалите действащи лица в тази пиеса е добре да бъдат обективни, освен интересни. Добре е и в анализите на експертите и членовете на независимия регулаторен орган да няма рейтингови подбуди. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пашев, Иво Георгиев, Здравко Петров, Анелия Крушанова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата за медиите е много тънък, от една страна от тях зависи медийната регулация, от друга страна са политици, на политическото влияние /Записа е повреден/ …Територия на „Клубът на журналистите”, до сега повечето експерти казаха „не” на идеята за обединение на БНР и БНТ. Наистина ли това е най-важния въпрос за написването на медийния закон. Добър ден на председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Добър ден. За обединението да говорим, да.
Водещ: Това ли е най-важното?
Георги Лозанов: Не, не е най-важното. В това интервю което стана поредният повод за по-остри реплики, казвам ясно, че не е най-важно обединението, а най-важна е реформата, което трябва да се извърши, в това съм обединен. А дали тя ще стане чрез обединение или всяка медия по отделно, това е въпрос на дебат, който, който практически измества дебата за реформата. И аз така с /…/ огорчение, което почва да се чувства в това интервю надявам се. Слушах тези дискусии, които организира Министерския съвет. Имаше страшно много изказвания срещу обединението, независимо от моите опити, а и на другите представители на групата, да кажем, че обединението е просто една експертно дадено за обсъждане възможност. А важно е това какво искаме да се случи с българското обществено радио, национално радио и телевизия. В тази посока никакви тези и идеи не се чуха освен едно общо взето доволно възпроизвеждане на един отчет на свършеното до тук, което е едва ли някой оспорва най-малко СЕМ, който е прие този отчет. И аз като негово председател! За това на мен ми се струва и за това колегите от „Капитал” са извадили това заглавия напред. Аз действително съм казал такава фраза, че това толкова мощно говорене за обединението и срещу обединението, представянето на обединението като политическо решение, което вече е факт и т.н. Независимо, че включително и министър председателят каза, че няма такова нещо и, че не са свързани никакви политически решения, а вървим на една експертна територия, търсейки инструменти за реформата в БНТ, но насочвайки целия разговор в това в борбата срещу обединението, патоса, силните думи, оскърбленията и опитите да оскърбяваш. Всичко това фактически е в това се съзира едно желание да се поприказва по същество, какво му трябва на БНР и на БНТ, в каква посока трябва да тръгнат нещата. Колегите от БНТ в някаква степен повече говориха за това, главно в плана на финансирането на обществените медии, което също е въпрос, но и също не е централен въпрос.
Водещ: Но пък има разлика във финансовото състояние на „Сан Стефано” и „Драган Цанков 4”, ако тук, т.е. …
Георги Лозанов: Има, може да направим анализи за това как се е получила тази разлика и смисъл как се е получило финансовото състояние, така или иначе общо взето управата на БНР получи висока оценка за това, че добре стопанисва активите. Това няма, това не подлежи на особено съмнение и аз не мисля да го оспорвам и не го оспорвам. Как точно се е получило, пак казвам отделен въпрос. На мен ми се струва обаче, че трябва да поприказваме за това каква реформа се изисква и аз това интервю съм си позволи да кажа ясно каква реформа и то не съм я измислил аз, а това е изцяло така хващайки логиката, а изискване в текста комисия. Определяне и то нормативно в документ на обществената мисия. И то обществената мисия за България, защото обществената мисия не абстракция. После създаване на правила, по които се разбира как и до колко ефективно предаванията изпълняват тази мисия и накрая отделяне на пари само за тези предавания, които изпълняват тази емисия, защото парите се отделят по принцип. Това вече е нарушение с изискванията на ЕК и на отделната конкуренция. Това нещо никога не се е случвало в обществените медии. Все говорим, но все говорим за една субсидия и така да се каже от там нататък нагласата е такава, тя е за нас, за обществените медии, ние си знаем какво е обществена медия така, че не бива.
Водещ: Обаче пък ние журналистите също знаем какво е обществена медия и надявам се, че няма да оспорите, че работещите на „Драган Цанков 4” нямат /…/ и обърквания?!
Георги Лозанов: Не само не оспорвам, дори в това интервю съм каза, че до колкото се постига обществената мисия на радиото, въобще на медиите, тя се постига на парче чрез усилията и компетентността на отделни журналисти. Но аз не говоря за това. Това винаги ще бъде и това не е привилегия на модела на медията. Вижте ето тука имам такива ясни правила. Ето какво казва ЕК, изисква обществените електронни медии да бъдат упълномощени чрез възлагане на обществена функция по формален начин. Изпълнението на обществената функция да бъде предмет на достатъчен надзор от страна на държавата, което значи на СЕМ. И беше много смешно в този отговор, който видях, че аз съм обвиняван за това, че имам отношение и давам оценка, така да се каже, на БНР. Този надзор от страна на държавата, който естествено е възложен на СЕМ е част от самата обществена мисия и опити да бягаш от това да монополизираш не само правенето на радио, но и оценката на радиото. Това е в дълбоко противоречие със самата обществена функция.
Водещ: Искам да ви кажа, че ние журналистите усетихме така негативна оценка в думите ви. Тя може, тя прозира между редовете!
Георги Лозанов: Ами да, след този модел който не бърза, но даже обратното, аз бих дал много висока оценка за себе си и съм давал на самите журналисти на отделни журналисти, който въпреки модела успяват да дават обществен характер в много отношения на медията. Но ние тука когато говорим за закон, трябва да говорим в друг мащаб, не толкова да се хванем за това, че ние сме ето тука в тази ситуация, в тази конкретност, този директор, аз стоя срещу вас, вие стоите зад този микрофон, а да помислим малко за радиото в една перспектива на базата на собственото ни 20-годишно развитие в ситуация на преход.
Водещ: Нека да се върнем към началото, защото наистина губим нишката. Имаше ли истинска дискусия на идеята за обединяването?
Георги Лозанов: Имаше, имаше какво да кажа, преписване на вина за това, че и то на политическа вина да се препише, за това, че е въведена темата за обединението на медиите. Първо както може би някой помни, навремето възникна това не като някаква моя идея, която аз съм седнал да декларирам, а като журналистически въпрос в не едно или две интервюта, тъй като тази идея е нито моя, нито е екзотична. Тя е добра практика в европейските страни, в някои европейски страни.
Водещ: А в други отричана!
Георги Лозанов: Е не е отречена, в други имат, другата обратната практика или различна практика. Няма значение…
Водещ: Най-изразителния пример в това отношение дискусията на шведския парламента…
Георги Лозанов: Е това е … добре, има всякакви примери. Ние сега казваме и мен попитаха дали аз бих подкрепил такава идея и аз казвам, че бих подкрепил. Аз бих подкрепил всяка идея впрочем, която най-после ще гарантира една радикална реформа на модела на обществените медии. Това ми се стори достатъчно радикална идея, още повече го свързах със засилваща се несъмнено комерсиализация в ситуацията, която влизаме в много програми в една цифрова среда, която не е никак зле, обществените медии да седят на един остров на обществената функция на собствения си ангажимент и по този начин да намерят мястото си в променящата се медийна среда. Но съвсем десет пъти, даже сто пъти, казвам това, че съвсем не съм фанатизиран привърженик на тази идея. Стига да се намери достатъчно категорична, категоричен инструменти за реформа, така да се каже съхранявайки сегашната ситуация на двете медии в тяхната отделност, няма последния ще бъде който ще се съпротивлява срещу това.
Водещ: Разбира се, вие казвате, че няма истинска дискусия. Аз много бих искала да чуя и мнението на генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден!
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Имаше ли истинска дискусия на идеята за обединяването и според вас, задавам ви същия въпрос, според вас това ли е централната тема в новото медийно законодателство, което трябва да бъде написано?
Валери Тодоров: Ако трябва да кажем дали е имало дискусия или не, според мен не може едно изказване в рамките на пет минути без размяна на реплики, без размяна на аргументи да бъде наречено и дискусия и широка, и обществена, и т.н. Още повече,ч е присъстващите бяха регулиране със списък по квоти, ясно е залата не позволява, има и това формално /…/ позволява по-широко присъствие. В рамките на пет минути излагаш някаква позиция, понеже беше употребена думата „алиби”. Ами ако това е алибито на обществената дискусия, за мен тя няма тези характеристики. Друг е въпроса за изместването на темите. Аз и сега не разбирам защо смятате, че водещата тема в закона е обединението или необединението на радиото и телевизията, тъй като имам много въпрос. Ето ние в едно друго становище предложихме да се постави на въпрос, като въпрос състоянието на медийната регулация. Има ли нужда от промени, от каква рамка и след като вървим към либерализиране, дали е необходима регулация или саморегулация, в кои сфери, в какви граници с какви органи, чрез какви органи това да става. Няма да стане очевидно по формулата държавата – това е СЕМ, а СЕМ съм аз, също така. Очевидно е, че има необходимост от позициониране на повече мнение в публичното пространство. Иначе се създават впечатление, че едни и същи хора, ето както в случая и аз, и г-н Лозанов обсебваме правото на други експерти, на други мнения. Нашите мнения ние имаме възможност достатъчно пространно да ги изложим на много места. Така, че това към което аз пледирам, наистина да чуем мнението на обществото. Първо да уточним кой с каква цел, в чии интерес иска промени. Кого и в интерес на кого ще бъдат тези промени. Това е, това са важните въпроси. Говорим за обществена функция! Ето всички, много медии тръгнаха с позицията, че ще правят обществено радио. Всичко това се обърна в ограничени музикални формати. Много ми е интересно дали тези промени са регистрирани в лицензите на тези оператори. Ето това е една от грижите на СЕМ. Очевидно е, че и Съвета за електронни медии има нужда да разгледа своите функции, своята роля, своето място. И за мен опасно е и от моя страна, от страна на г-н Лозанов да се изказва от лични оценки. Ние трябва да избягваме именно това и да отворим пространството и за други мнения. Това което най-важно, това е най-важното което трябва да се случи от тук нататък. Друг е въпросът дали обединението е реформа, защото реформа, когато се променя техниката, технологиите, програмите, когато се отварят медиите за по-широки дискусии. Ето ще ви дам един пример покрай някои изявления. Тези дни имаше и интервю на премиера. Ами конкурента например на Дарик радио, беше даден пример, че Дарик радио работи с 480 души. /…/ на конкурента на Дарик радио, Програма „Хоризонт” не е цялото национално радио. В „Хоризонт” работят под 200 души, това е програма, в която има, това е най-голямата информационна мрежа в страната. С кореспонденти в страна, в чужбина, с много широки функции. При това, националното радио сме един съобразен /…/ с десет 24-часови програми. Ами ето нашата най-млада програма „Радио София” работи само с 26 души. Това реформа ли е или не? „Хоризонт” е безспорен медиен лидер, 38% от аудиторията. Това обществена функция ли е, обществено влияние ли е. И маса други въпроси. Ами ето вземете Програма „Христо Ботев”, най-обществената от всички обществени медии съществуващи в страна. Кой ще прави радио театър, детски предавания. Ми в момента пет или шест, не помня, наши екипи записват всичко най-значимо от културната, от събетийната панорама в страната, най-значимите национални обществения събития. Ми кой друг го записва. Моите уважение към колегите от търговските медии, но те нямат да тръгнат да го правят. За това е необходимо всички тези обстоятелства да бъдат отчетени, защото тук става дума за национална памет, за национална история, национална култура и за обществен интерес.
Георги Лозанов: Мога ли да попитам нещо г-н Тодоров?
Валери Тодоров: Да, заповядайте.
Георги Лозанов: Така сме по-диалогично. Имам един единствен въпрос, аз знам за всички тези успехи на БНР, които вие цитирате често.
Валери Тодоров: Пропускате да ги отбелязвате само, че….
Георги Лозанов: Да, защото и за това ми е въпроса! Защото сега говорим за законодателство, което за вбъдеще ще регламентира едни доста напрегнати, с много интереса свързани несъмнено…
Валери Тодоров: А преди това аз да ви задам един въпрос!
Георги Лозанов: Да, да, само нека ви попитам. Вие фактически смятате, че БНР не се нуждае от реформа ли и той реализира обществената си функция и мисия си в този вид, или обратното казвате, че има нужда от реформа, защото аз бях чул и едното и другото. Само, че тя трябва да мине по някакъв друг начин, различен от обединението което аз приемам, че може да има такава гледна точка. Т.е. стоите ли зад хипотезата и зад необходимостта от реформа в обществените медии, включително БНР или смятате, че то си върши работата и няма нужда да бъде особено променяно?!
Валери Тодоров: Аз смятам, че в правото на отговор което беше направено и аз не казвам, но лично аз съм за реформи. Ако ние не бяхме извършили реформи г-н Лозанов, щяхме…
Георги Лозанов: Не, аз не говоря за това което сте направили, а става дума закона и очаквате ли да…
Валери Тодоров: Аз съм категорично за смислени, ако питате мен лично, аз съм за по-убедителни, категорични смислени реформи!
Георги Лозанов: Добре, каква е вашата позиция, каква реформа, как си представяте тези смислени реформи, смисъл какво трябва да се реформира? Питам го без всякаква задна мисъл, защото ние с вас фактически за пръв път водим този разговор!
Валери Тодоров: Ама не, първо тъй като беше монополизирано правото на СЕМ, какво и как трябва да се случи, може би вие трябва да зададете рамката … на вашето очаквания. От натам нататък…
Георги Лозанов: Да, аз го правя, но понеже вие имате някакви съпротиви големи, страхове.
Валери Тодоров: Кой, аз лично?
Георги Лозанов: Да, ами не в това което пишете и казвате по този въпрос, но не персонално качествено вероятно, но искам да разбера това което вие си представяте, че трябва да се случи и на което се боите, че няма да стане. Което е то?
Валери Тодоров: Нямаме никакви страхове от това което може да се случи, самия аз съм доказал, че радиото има волята, има решимостта за реформи. Самия факт, че вие сега говорите за цифровизацията с така доста непонятни за мен определения. Докато ние вече работим с два цифрови формата. Радиото 36 години не беше откривало нови регионални радио станции, ние открихме две. Вие казвате това е един вид отчетност, вие признали тези успехи. Ами вие знаете, че националното радио не се слушаше в много региони на страната, сега се слуша в УКВ-обхвата почти навсякъде. Ами ние излъчваме на дълги, къси, средни, УКВ, сателитно, интернет, цифрово. Кажете коя друга медия, това е изискване на Съвета на Европа, обществените медии да звучат, да бъдат достъпни на всички възможни платформи. Това са реформите са техника, технология, програми. Ами нашите програми удвоиха и аудиторията и доверието, рейтингите си. Ми това според вас резултат от какво е?
Водещ: /…/ нека така…
Валери Тодоров: Ние не се боим от следваща стъпка, самия аз…
Георги Лозанов: Аз просто питам каква според вас трябва да бъде следващата стъпка, нищо повече не казвам, не се връщам към…
Валери Тодоров: Ами… аз се виждам като поредица от стъпки, вие сте запознати с концепцията която съм защитил в качеството си на генерален директор, зареди…
Георги Лозанов: Понеже участвате в една дискусия свързана със законови промени, аз за това ви…
Валери Тодоров: Да и в тази дискусия аз официално ще депозирам и личното си мнение и мнението си на генерален директор. Не се безпокойте за това!
Водещ: Всъщност не трябваше ли да тази дискусия да започне от това, колко струва едно такова обединение, за да бъдат наистина малко по-ясни…
Георги Лозанов: Не, вижте, самото обединение е пак казвам, далечна и то несигурна форма на реализация на реформа в радиото. Реформата трябва да започне ето това. общественото финансиране трябва да бъде ограничено до нетни разходи за изпълнение на обществената функция. Чета от документите на ЕК.
Водещ: Но, да, обаче от друга страна…
Валери Тодоров: Но това е задължение на СЕМ, СЕМ трябва да формулира какво е обществена функция!
Георги Лозанов: Не, това трябва да бъде формулирано в нормативен акт и никак не е лошо това да стане в бъдещия закон. И ние от там трябва да започнем и от там, и аз и в това интервю не един път от там говоря, че трябва да започне. А после при възможността да се направи модел прозрачен при изпълнение на тази обществена функция, може да се използва обединението като инструмент. Пак казвам, може и да не се използва! Аз вече напоследък така да се каже, станах пишман с това, че тази тема въобще се въведе, защото действително тя започна да измества същността на това, което искаме да направим.
Валери Тодоров: Ами да, защо беше натрапена тази тема, която далеч не е водеща в закона!
Георги Лозанов: Не, тя не беше натрапена, по-скоро беше натрапена много остра реакция срещу нея така, че всичко друго да потъне…
Валери Тодоров: Ама извинявайте, освен вас, аз не така и сред експертите не видях някой който да я позиционира…
Георги Лозанов: Напротив, в групата, в групата както знаете, общо взето, както се резюмира и водещия на тази част от дискусията, г-н Чолаков е общо взето имаше подкрепа на идеята за обединение. Сега в резултат на дебатите и на съпротивите може тази подкрепа и този консенсус да се е разпаднал…
Валери Тодоров: Ама не, не наричайте споровете съпротива, защото така некоректно поставяте колегите, които не са съгласни с вас в неизгодна позиция. Дайте, ние говорим за обществена дискусия.
Георги Лозанов: Каква дума, каква дума ви харесва за колегите които не са…?
Валери Тодоров: Ами изберете вие, защо аз да…
Георги Лозанов: Добре, защото аз бях избрал съпротива, не ми се струва много обидна.
Водещ: Нека аз да избера думата. Всъщност работещите на „Драган Цанков 4” са много чувствителни към оценките и това е качество мисля, а не недостатък. В крайна сметка…
Георги Лозанов: Ами трябва да разгледаме какво оценяваме точно, дали колегите, дали модела, дали начина по който се води публичния дебат… тема за оценяване и не можем да оценим на куп тая торба.
Валери Тодоров: Е но вижте сега, аз пропуснах, пропуснах да задам, исках да ви задам един въпрос.
Георги Лозанов: Да, слушам ви.
Валери Тодоров: Защо вие толкова акцентирате на националното радио, проблеми има много и то в телевизията.
Георги Лозанов: Ама аз никога не съм говорил само за националното радио! Винаги говоря за…
Валери Тодоров: Обърнете внимание, във всичките си интервюта вие говорите за радиото… непрекъснато!
Георги Лозанов: Напротив, не за двете медии. От радиото дойде много голям така да се каже ресурс на дебата, какво да кажа. Много гласове се включиха да спорят с мен и аз вероятно зареди това отговаряйки им, се създава впечатление, че интереса ми е към националното радио. Напротив, напротив…
Валери Тодоров: После вие говорите с оскърбление, вижте онова което сте казали в своето интервю, как вие бихте го определили?
Георги Лозанов: …Аз да мисля, че самото интервю съм казал, че вероятно тези оценки… и точно аз директни и негативни оценки не съм давал никому.
Валери Тодоров: Не вие дискредитирате политика, вие накърнявате имиджа на националното радио, една от медиите с най-високо доверие в обществото!
Георги Лозанов: Аз не дискредитирам нищо, аз говоря за модел и то модел който минава през финансиране, през начина на устройство на медията. Най-малко съм давал…
Валери Тодоров: Ако искате и за финансиране можем да говорим, аз не се притеснявам да цитирам европейски практики, самото начало на дебата вие казахте как ще има обединение по тима Би Би Си. Нито една от европейските институции, Европейския съюз за радио и телевизия, самото Би Би Си не препоръча някой да повтори техния модел. По същия начин това беше изведен модела на Дойче Веле. Ами Дойчев Веле е Радио България и звучи на 11 езика!
Георги Лозанов: Дойче Веле никой… аз не…
Валери Тодоров: После дадохте пример с унгарското радио и телевизия, които не бяха обединени, обединиха се сега под натиска на правителството, видяхте девет години мандати на генералните директори. Добре, дайте на генералните директори на националното радио и телевизия девет години мандат, лично аз ще се откажа!
Георги Лозанов: Никой не казва, никой не казва да възпроизвеждаме лоши практики. Казвам само, че когато медиите функционират заедно, това е една от добрите практики в ЕС, независимо сега няма нужда да черним и други държави, зареди това, че това на нас в момента не ни харесва. Но това е отделна тема и толкова е важна тази аналогия, тези норми.
Валери Тодоров: /…/ една декларация на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тя също поставя въпроса, че в някои европейски държави свободата на медиите е застрашена, нормално е и колегите да искат…
Георги Лозанов: Вижте сега, в България по скалата на свободата на словото падна достатъчно в ситуация когато двете медии, въобще никой не мислеше за никакво тяхно обединение.
Водещ: О не, аргументът беше все пак намеса на държавата!
Георги Лозанов: Намеса на държавата, да.
Валери Тодоров: Опасенията, извинявайте опасенията…
Георги Лозанов: Ама да /…/ на държавата ще бъде някак си стимулирана от обединението, а пък ще бъде за…
Валери Тодоров: Не, вижте сега, опасенията на колегите не са от политическа намеса. Минаха тези времена.
Георги Лозанов: Ми тогава!
Валери Тодоров: Опасенията са от икономически намеси и от лобизъм, това са опасенията, които изказват колегите.
Георги Лозанов: Ми добре, ама защо те мислите, че икономически са по-устойчиви сами по себе си от колкото биха били обединени? Аз не съм сигурен в това, въпрос на анализ е!
Валери Тодоров: Ами по много причини, ще отнеме много време аргументацията на този въпрос, тъй като…
Георги Лозанов: Сигурно, но г-н Тодоров, не е това най-важното, аз пак искам да кажа. Казвам го и в това интервю, независимо, че в заглавието е извадило напред. Дайте да не въртим толкова това, още повече, ето аз го казах, аз не съм фанатик на тема обединение. Ако намерим друга система, убедителна на достатъчно радикална реформа, а на мен ми се струва, че такава е необходима, независимо от успехите персоналните на фигури в радиото. Аз тях не ги отричам, тогава обединението от само себе си, ще отпадне като тема.
Валери Тодоров: Мога ли да изкажа едно лично опасение г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Кажете!
Валери Тодоров: Тъй като то и опасение на колегите, но аз няма да го изказвам така в колективния му вид. Нашите опасения са, че СЕМ се опита във ваше лице да повтори поведението на НСРТ преди години, когато се намесваше в програмната, редакционната политика, търговската и начина, по който вие указвате кое как трябва да се случи по ваш вкус, е много опасна практика и не граничи с добрите практики в ЕС.
Георги Лозанов: Е сега, момент, в момента, в момента това е абсолютно голословно обвинение, за да не кажа друга дума. С какво аз лично съм се намесвал в управлението на медията или в програмите!
Валери Тодоров: Ми направете анализ на интервютата, които досега се появиха в печата.
Георги Лозанов: Моето мнение ли като намеса го смятате? И това в каква посока намеса?
Валери Тодоров: Знаете ли, ние с вас в момента така спорим с аргументи, в които може би имаме и аз, и вие пристрастия, което е нормално, но хубаво е да се чуят и странични мнения, мнения на други специалисти.
Георги Лозанов: Вижте, по начало СЕМ е колегиален орган, той си взима своите решения на базата на колегиален вот. Аз не мога да разбера по какъв начин моите персонални мнения, а пък и какви толкова оценки за програмата съм давал аз на радиото или за икономическата имало политики и т.н., сме оказвали влияние.
Валери Тодоров: Вижте, вие и аз, аз и вие нямаме право на персонални оценки, защото все едно вие сте в момента председател на СЕМ, аз съм ген. директор на националното радио.
Георги Лозанов: Първо, в границите на групата, аз работя като експерт, който излъчен /…/ действително, но и свързан със законодателните практики, а не със сегашното състояние на медията…
Валери Тодоров: Да, но ето аз като ген. директор не съм в тази група и не случайно и на така наречената дискусия, аз казах, че може да се повиши ранга…
Георги Лозанов: Ама вие, чакайте можеше, можеше да бъдете, въпрос на БНР беше да излъчи, който пожелае, можеше да дойде директора разбира се. Вие сте излъчили друг представител, имахте представител в групата на БНР, както и в…
Валери Тодоров: Нека да не навлизаме в тази тема!
Георги Лозанов: Що, какво и е на тази тема?
Валери Тодоров: Ами аз смятам, че тази работна група действително вътре в нея има хора, които да имат позиция, които има виждане, но тя има нужда да бъде преструктурирана и действително в рамките на тази група да бъдат вкарани тези виждания, които да се дискутират и от там да се тръгне. В момента ние насипваме някакви идеи, работейки по тези предположения с идеята от там да извлечем нещо. Може би според мен трябваше СЕМ като един координиращ…
Георги Лозанов: Но СЕМ не е координиращ…
Валери Тодоров: Регулаторен орган, да предложи свои виждания!
Георги Лозанов: Също може да предложи свои виждания, нещо повече групата в след ваканцията, както сме дали заявка, публична, ще направим нова дискусия, вече на базата на едни конкретни предложения. Само, че всичко зависи от добронамереността и конструктивността на този диалог. Ако отново целта ще бъде дискредитация на една или друга фигура в групата, то тогава каквито и виждания да се дадат…
Валери Тодоров: Или медия, или медия също подчертая така.
Георги Лозанов: И медия.
Валери Тодоров: Защото се получава така, нали аз разбирам, че вие сте обвързани примерно с колегите от телевизията, с приятелски отношения, работили сте заедно по проекти, но това не е повод вие да проявявате не еднакво отношение към двете медии.
Георги Лозанов: По кои проекти… заедно!
Валери Тодоров: Разберете ме правилно, по този начин…
Георги Лозанов: Нищо подобно, нищо подобно…
Валери Тодоров: Ние доста бързичко получихме някои санкции, които закъсняват за другите медии. Това създава впечатление у колегите за някакъв вид двоен стандарт.
Георги Лозанов: Нищо подобно…
Валери Тодоров: Разбира се, аз не ви упреквам в това и вярвам, че не е така!
Георги Лозанов: БНР е една от най-малко санкционирани медии, няма смисъл да говорим за това нещо. И най-малко и към него е проявено някакво негативно отношение в дейността на СЕМ и така. Вие събирате някак си така, /…/ вероятно на ваше оскърбление или настроение срещу мен, събирате доводи, които нямат никаква обективна основа.
Валери Тодоров: Добре, извадете мои изявления, ако намерите някъде оскърбление срещу СЕМ или към който, към колегите които аз изключително уважавам.
Георги Лозанов: Не, аз казвам, че вие сте се почувствали оскърбен. Вижте не е монополно БНР, обществената оценка на самото радио. Всеки от нас има право да дава оценка, като аз пак твърдя, че моята оценка е обективна и съвсем не е негативна.
Водещ: Което е едно добро начало към разрешаване на този спор, защото ми се струва наистина, че подобни спорове вредят и накърняват интересите на националното радио. Никой не оспорва факта, че в крайна сметка хората вярват на националното радио.
Георги Лозанов: Никой не оспорва този факт! След като му вярват хората и това е най-добре. Добре е освен това…
Водещ: Но подобни горещи дискусии не работят в тази посока.
Георги Лозанов: Не, добре освен това обществената медия винаги да е в окото на обществото. Дори сега, дори с цялата /…/ на тази дискусия която се води, така аз мисля, че тя прави нещо важно. Поставя проблемите на обществените медии на обществено обсъждане. Това е единство и аз съм в това отношение съгласен с г-н Тодоров, че трябва да се чуят много гласове и аз се уморяват вече от това да чувам едни и същи гласове, нека дадем думата.
Водещ: Ами ето сега след малко ще имаме възможност да включим и експерти. Но аз ще си позволя само да отбележа факта, че на ефирната територия експертите говорят по различен начин от този, който, по който дават своите коментари на обсъжданията.
Водещ: Разгорещената дискусия по повод идеята за сливането на БНР и БНТ, която да осигури някакъв вид реформи в двете медии тръгна в посока, чуването на повече гласове на експерти. Ето веднага го правим. Факт е, че се натрупа напрежение. От тук насетне как следва да се развият нещата и какво трябва да се пише в закона, добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Чува ли ме някой, нищо не чувам.
Водещ: Г-жо Петрова, дали ме чувате?
Даниела Петрова: Не.
Водещ: Имаме явно някакви технически неблагополучия. Колегата се опитва да ги отстрани. Та въпросът беше дали обединението би било централно, централна тема в едно такова медийно законодателство и натрупаното напрежение, как трябва да се изчисти, за да не се, как да кажа, да няма рискове за липсата на доверие към БНР? Г-жо Петрова, дали ме чувате? Не. Очевидно имаме. Та да продължим с доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Нека да използвам случая да отговоря на въпросите на г-н Тодоров. Много настойчив. Той беше само на частта от дискусиите, които бяха от три части, за двете обществени медии. Предишната част беше именно за това което той така го постави като тема, а именно за регулацията и за регулатора. Там също имаше много разгорещени най-различни теми и сблъсъци на мнения. Така, че в това отношение групата съвсем не е пренебрегналата тази тема и разбира се регулацията, също подлежи на развитие. Няма никакво съмнение, че посоката е на делиберализъм и дерегулация, която е свързано и с цифровата ера. Аз съм го заявявал много пъти, изглежда не съм бил чут по тази тема.
Водещ: Проблемът е, че експертите говорят по различен начин в ефира и на дискусиите. Надявам се, че сега имаме връзка с председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова. Добър ден. Добър ден г-жо Петрова!
Георги Лозанов: Не се чува.
Водещ: Ми много сериозни проблеми имаме. А дали междувременно не можем да чуем и мнението на г-жа Маргарита Пешева, която е медиен експерт. Добър ден.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ: От къде трябва да започне реформата на БНР и наистина темата за обединението трябва да бъде централно?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, че хипотетичното обединение на националното радио и националната телевизия, не е равнозначно и равностойно на реформа. Реформата не означава и не минава задължително през това обединение, а още повече когато говорим за реформа при две утвърдени обществени медии, всяка със своята многогодишна история. Радиото е най-старата електронна медия, телевизията имат 50-годишна история, БНТ. Реформата означава най-малко две неща! Тези две медии, които са различни да бъдат в крак с новите технологии, с предизвикателствата на цифровизацията и да предложат такава модерна програмна политика, която наистина да гарантира обществения интерес. А въобще не виждам никакъв особено резон, административното обединение на БНТ и БНР, да доведе до съществени и значителни реформи в двете обществени медии. Мисля само, че това ще проблематизира в условията на криза, тяхното самостоятелно развитие, постигнатите резултати и бих казала различията в темповете и скоростта на развитие на двете медии. По един начин се развива националното радио, по друг начин се развива националната телевизия. Опитът чрез една административна шапка да се направи един своебразен скачен съд, за да може да се администрира на долу програмното развитие, поне по мое скромно мнение не означава реформа. Ето аз виждам как двете медии търсят новите кросмедийни проекти със сутрешните блокове, със създаването на този кросмедиен проект, което показва много голяма чувствителност към новото. Виждам риска на Вяра Анкова, която поздравявам, смятам този избор на СЕМ за много успешен. Риска за първи път да предложи управителен съвет, който е изцяло от външни хора на медия, изключвам г-н Бойко Станкушев, да предложи вариант заседанията на управителния съвет да стават успоредно, да присъства и обществения съвет на тези съвет. Т.е. всяка медия е отворена към реформи, към промяна, към приемане на предизвикателствата на новите технологии.
Водещ: Т.е. искате да кажете, че трябва тонът на обсъждане на този, на новите медийни правила да бъде по-различен. Сигурно ще приемете като допълнение към вашите аргументи и факта, че едни и същи медийни експерти в ефира казват едно, после в работната група се оказва, че застъпват съвсем друга теза! Така ли е?
Маргарита Пешева: Не, не мога да коментира това, коментирам личната си позиция. Аз смятам, че се подменя дебата. В общи линии представата, че обединението на двете медии, етикетът на реформата е дълбока погрешна. Напротив реформата може успешно да се извърши в двете медии такива каквито са, защото те имат 75-годишна история за радиото самостоятелно и 50-годишна история за телевизията, също самостоятелна. И защото историческите практики на подобно, тъкмо подобно административно обединение са доказали в България своята неефективност. И нека да не се привеждат аргументи с чужди практики, а най-малко Би Би Си, която е неприложима към българските условия, особено във време на криза. Във време на голяма икономическа криза е рисково да се прави подобно преструктуриране на двете медии, защото това може да доведе до крайно плачевни резултати. И за двете!
Водещ: Благодаря ви за този коментар, сега пак ще опитаме наистина да намерим връзка с председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Третият път се оказа успешен, радвам се да ви чуя. Натрупа се напрежение, от тук насетне как, кое трябва да сложим в центъра на обсъжданията на новото медийно законодателство?
Даниела Петрова: Ами въпросите, които трябва да се разгледат към настоящия момент не са основния въпрос да се обединяват двете медии. Ясно е, че трябва да се чуе дискусията на заинтересованите страни. По този въпрос вече чухме при обсъждането на медийната група различните експертни становища и смятам, че по-скоро акцентите трябва да бъдат на рамката на философията на въпросите, принципните въпроси по отношение на плурализма, прозрачността и съответно цифровизацията.
Водещ: Ако трябва вие да коментирате плурализма, кой опит ще застъпите, този на Швеция или някоя друга европейска практика?
Даниела Петрова: Ами вижте, аз не смятам, че могат да се пренасят модели и съответно да се налагат директно към нашата действителност. Тъй като навсякъде има специфика, но има и натрупана практика, която може да се използва. Аз смятам, че двете медии трябва да съществуват разделно, т.е. така както съществуват и до настоящия момент по отношение на радиото и телевизията. Своята позиция съм я изразявала многократно в този аспект и считам, че ако трябва да се извършва някаква реформа, това е реформа по промяна на мениджмънта на управлението, на оптимизацията, на техническите средства, начин на ръководене. И по този начин биха се постигнали целите и на реформата в отделните медии. Но едно обединяване примерно би могло да ограничи гледните точки и позиции, които всъщност всяка обществена медия представят за българските граждани.
Водещ: Благодаря ви за този коментар, ние ще очакваме още дискусии на истински дискусии между експертите. Но това което казвате, това са мотивите на шведския парламент, който прекрати този проект по обединението.
Водещ: Доц. Лозанов, нека да ви попитам така, след всички чути мнения. Склонен ли сте да се откажете от тази идея?
Георги Лозанов: Не разбира се, никаква идея не съм склонен да се откажа. Но преди всичко, не /…/ склонен да се откажа от дебата. Трябва да има различни гледни точки, трябва да има сблъсък. Аз в някакъв смисъл така виждам стойността на тази идея в този момент, за дали ще се реализира в бъдеще е отделен въпрос, в това, че тя наистина отпуши напрежение, даде видимост на напрежения. Те стоят в средата в медийната средата. И вижте сега, казва се, че двете медии имат голяма история, радиото и телевизията, това е самата истина. Но нека да не забравяме части от тази история, големи части, които по някакъв начин се възпроизвеждат и пренасят през 20-те години на прехода. Съвсем на са истински капитал за медията, тогава когато трябва да говорим за нея като обществена функция и като обществена медия. И в това отношение на мен ми се струва, че се налага реформа важна. И то обединението би могло да помогне на нещо, което разбира се може да стане и без обединение. Администрацията да се превърне в услуга, не властова структура. В момента начина на избор на генерален директор, неговия управителен съвет, който се оказа негов екип, а не негова форма на надзор. Субсидията на държавата която не се измерва пряко във връзка с реализацията на обществената мисия. Всичко това като модел оставя медията по-скоро близка до наследена от социализма тип направена на БНР и БНТ, от колкото на съвременна медия. И тогава…
Водещ: Но нито от изброените неща, не е в ръцете на националното радио, за да ги промени!
Георги Лозанов: Не, не, точно така, нещо повече. Аз пак да повторя, пак да кажа на колегите от радиото, особено пък и на телевизия, но особено от радиото, че аз много добре виждам и много пъти съм подкрепял възможността на самите журналисти, на собствен ход така да се каже, от място да създават обществени лица на медията. На тях се дължи това доверие, а не на пренесеният през годините модел, който трябва да пазим.
Водещ: Но всъщност нищо не пречи моделът да бъде…
Георги Лозанов: И нищо не заплашва тези журналисти, вярвайте ми. Може би заплашва някакви административни структури, начина на натрупване на излишни там човешки ресурси, но самите журналисти, лицата на медията, хората, които я правят, освен това по никакъв начин обединение или без обединението, не заплашва програмната независимост. Говорим за обща администрация като услуга на програми, а не за администриране на програмите. Г-жа Пешева чух да говори за администриране на програмите, такова нещо не бива да има и не може да има. Трябва да има редакционна независимост и трябва да направим такъв модел, който да гарантира. Би могло законодателен модел тази електронна независимост. И така нататък, аз малко уморено говоря вече за тези работи, защото много пъти. Сега разбира се, ние ще трябва в групата да представим някакъв проект с ясно разписани разпоредби, за да се види как това може да се случи. Като без да се откажа от идеята за обединението, защото аз фактически не чувам особени аргументи срещу, извинявам се, че казвам това! Чувам заклинания, това, че медийния плурализъм може да се наруши от това, извинявам се и към шведите, преди да са седнали на масата, медийния плурализъм може да се наруши от това, че двете обществени медии, ще се обединят. Моля, той медийния плурализъм е вътрешен за тези медии, той гарантирано ниво за всяко едно предаване. Между другото сега тук медийния плурализъм се одържа не в някаква независимост от БНТ, който би провел по друг начин този дебат, не знам. Аз съм ходил там, така, впрочем по сходен начин ги водим. Медийния плурализъм се гарантира от това, че чувам, че и г-жа Пешева, че чуваме и г-н Тодоров, който би имал всякакви гледни точки. Това е медийния плурализъм. Нека да не създаваме фалшиви, фалшиви представи.
Водещ: Не, истината е, че по посока едно обединение ще има обединение и на репортерите, което наистина.
Георги Лозанов: Дали ще има обединение на репортерите, не си представям такова нещо. Аз пак казвам, трябва независимост на програмите, които си имат собствени репортери, собствени дейности. А обединение на администрацията. Вижте, администрацията е услуга, услуга, тя не е една властова структура в една обществена медия. И тази услуга трябва да е максимално съвременна, максимално технолоризирана, максимално опростена и трябва да е много силна като мениджмънт! Вижте сега, г-н Тодоров много често говори за това, че БНР има много добра аудитория, тя непрестанно нараства и това наистина е така. Това трябва да се усвоява мениджмънтски през един нов модел за мениджмънт.
Водещ: Може би щеше да бъде по-лесно и нямаше да бъде толкова напрегнатата дискусията, ако наистина имаше отговор на въпроса колко би струвало едно такова обединение и как биха изглеждали…?
Георги Лозанов: Аз имам отговор на този въпрос, но ние трябва да дадем възможност това да бъде направено по една независима експертиза, която не е станала, включително и зареди финансовите затруднения, за да се поръчват експертни доклади и в което е цялата държава.
Водещ: За да стане по-ясно…
Георги Лозанов: Но аз мога да кажа, че това което аз знам колко би струвало едно обединение, съвсем не е плашеща сума.
Водещ: Да поразсъждаваме по една хипотеза с цел да станем наистина малко по-ясни!
Георги Лозанов: Така е.
Водещ: Чуждите формати, размера на големия брат, дали биха могли да бъдат класифицирани като обществен интерес? Повече от очевидно е, че…
Георги Лозанов: Повече от очевидно, че не!
Водещ: Обществените медии се въздържат от такива формати…
Георги Лозанов: Естествено, вижте сега, обществения интерес във всяка държава произтича от много специфично и общи разбира се, и от много специфични характеристики. Аз съм сигурен, че…
Водещ: Някой би казал, че това е социално познание!
Георги Лозанов: Точно така. Свързан например с интеграцията на не интегрираните общности. Аз мисля, че младите са не интегрирана общност в България.
Водещ: В условия на криза, как ще подходите тогава, на кого ще дадете парите, на големия брат или на салона за култура на БНР?
Георги Лозанов: Е вие се шегувате! Първо аз съм абсолютно на малко американската позиция тук, не европейската, че обществения характер общо взето работи с некомерсиални формати, се подържа с некомерсиални формати. Защото тези които пазара може да издържа, няма особени причини държавата да ги финансира или обществото.
Водещ: Но винаги има желание!
Георги Лозанов: Защото европейския модел говори за това, че трябва да има формати, които да задоволяват всички интереси. Тогава ще се появи и спорт. Но тука е важно много е важно една граница, която именно в описанието, обществената мисия да се направи. Ще се появи спорт, но не чалга! Нали! Независимо от това, че има интерес, тогава решаваме, че този интерес ще се задоволява по пътя на търговските оператори, т.е. на платената комуникация, защото той има пазара, не може да съществува, да съществува и така. Не защото трябва да раздаваме някакви санкциониращи тези по отношение на една или друга форма на желание на хората.
Водещ: Но повече от очевидно е, че нямам как да се формулира в един закон пожеланието за добър вкус?
Георги Лозанов: Не, в един закон се формулират така, но тука е казано ясно и конкретно. Ето в тая директива която тука в тази позиция на ЕС е казано да има яснота и конкретност нали. Ето достатъчно точно, възможно най-точна дефиниция на обществената функция на ниво на нормативен акт. Това никога не е правено и вярвайте ми, това ще е страхотна подкрепа на журналистите и на свободата на словото и това, което правите. Това не е нещо което ще се вземе от националното радио, обратно ще се даде сигурност, че обществото стои зад това. И най-после обществото да знае, че това е неговата медия, защото това е една обществена задача, която предоставена за реализация на медията.
Водещ: Но това би могло да стане както по пътя на обединението, така и по пътя на една истинска реформа!
Георги Лозанов: Естествено, обединението решава други въпроси. Решава изваждането на програмното управление за сметка на административното, а административното вкарването му пак казано в /…/ на услуга, на един добър мениджмънт. Но така и тогава вярно, че така да се каже блясъка шефа на върха на пирамидата, ще се загуби. И ако някой така да се каже жали по този блясък, има причина да се притеснява от обединението.
Водещ: Едва ли, едва ли това е аргумента…
Георги Лозанов: Да, и аз мисля. Но мисля, че това е най-големия риск от обединението, другите не са толкова.
Водещ: Може би наистина трябваше да тръгне тази дискусия в друга посока и от друго място.
Георги Лозанов: Но аз пак казвам, пишман станах с това обединение, даже ми се струва, че ако възниква темата, трябва да възникне доста по-късно. Сега трябва да поприказваме за обществена мисия, за други неща, говоря за границите на работа на групата, пък дали ще бъде чрез обединение или самостоятелно, какво да кажа. Ако могат медиите, за мене обединението има този смисъл, да накара непременно медиите да извършат радикални реформи. Иначе ми се струва, че тя все може да бъде козметична, както е минала до сега през тези 20 години.
Водещ: Нека да дадем думата и на г-н Валери Тодоров.
Георги Лозанов: Нека да му дадем.
Водещ: Добър ден пак.
Валери Тодоров: Да, здравейте. Аз смятам, че ние пак така влизаме в един недостатъчно коректен тон и към медията, и към участниците в диалога. Защото така както аз не мога да бъда блясъка на шефа и блясъка на пирамидата, както беше описан. Нито пък…
Георги Лозанов: Аз казвам само по принцип г-н Тодоров, защо всичко приемате към себе си, не мога да разбера!
Валери Тодоров: Ами не, защото вие така го адресирате г-н Лозанов и именно за това е…
Георги Лозанов: Не, аз така го наблюдавам 20 години!
Валери Тодоров: Значи, така както вие не можете да бъдете кралят слънце на медийната регулация, така и аз не мога да бъда звездата върху пирамидата, така както ме рисувате.
Георги Лозанов: Ама защо, аз как, хубава работа, аз говоря за това, че 20 години става така…
Валери Тодоров: Аз съм журналист и мога да споря с вас и не само като генерален директор, като журналист при това познавам достатъчно добре и повечето европейски практики, също мога да споря. Мога да защитя една реформа в рамките на една структура, тъй като и опита, цялата ми биография премина в радиото и телевизията съм работил, и в други медии. Така, че хубаво е да разглеждате администрацията като услуга, но да не забравяте, че администрирането е един изключително важен момент от мениджмънта на една медия, тъй като той гарантира развитието, условията за развитие, средата и по никакъв начин не бива да разглеждаме администрацията като един вид обслужват персонал, защото все пак тази администрация работи за хора, … биография.
Георги Лозанов: Чакай малко Валери, дай малко, дай да поприказваме малко без конвенцията на този ефирен разговор. Въобще, нали говорим за закон и за бъдеще, за това да построим един модел който не засяга в момента персоните. Нали говорим за нещо, нещо за перспектива, защо го поставяш, защо го приемаш непрестанно върху себе си и после започваш да се обиждаш.
Валери Тодоров: Не, аз съм длъжен просто да защитя позицията на медията, тъй като тук аз представям не само своето виждане. Казвам ти аз като журналист съм готов и вие като експерт да спорим, като махнем факта, че вие сте председател на СЕМ, а пък генерален директор.
Георги Лозанов: Ами добре, айде така да спорим, аз…
Валери Тодоров: Вие подлагате под съмнение независимостта сега на програмите, ако имате някакви такива съмнения…
Георги Лозанов: Защо, къде се подлагал на съмнения дейността на програмите?
Валери Тодоров: Ами от това което чух искам само да поясня, че в националното радио има две ключови длъжности. Едната е директор, втората е главен продуцент! Главният продуцент е човекът който тежи на творческите въпроси, както продуценти на отделни направления и това е случва от 2007 година насам.
Георги Лозанов: Но това нещо трябва да стане закон, освен да го има!
Валери Тодоров: Добре, вие това /…/ като закон, а не го вкарвайте като някакъв недостатък, все едно, че той не съществува. Съществуват много добри утвърдени практики, утвърдени в периода на прехода. Отново потребявате думата социализъм, мен това ме тревожи, тъй като начина по който се опитвате да наложите и своето мнение, също не прилича на демократически централизъм. Който е най-отгоре, той е най-прав. Аз не искам и аз да изглеждам по същия начин. За това мога да разгранича своето лично мнение от мнението на…
Георги Лозанов: Аз наистина не знам защо спорите с мен, но добре щом така се чувствате, че защитавате медия, това е ваш дълг несъмнено.
Валери Тодоров: Разбира се, за това ние…
Георги Лозанов: Вижте, ако аз съм врага, така да се каже на БНР от който той трябва да бъде защитен…
Валери Тодоров: Не, не вие не може да бъдете враг, защото ние сме част от гражданското общество и …
Георги Лозанов: Разбира се, не исках да кажа, че тогава БНР наистина няма врагове и аз на това се надявам!
Валери Тодоров: Не би следвало изобщо да се позиционират врагове в едно гражданско общество. Ние всички участници…
Георги Лозанов: Еми тогава какво защитавате от мен медията?
Валери Тодоров: В равноправен диалог, равноправен. Ако някой от нас си позволи да обсеби правото на другия или правото да говори от името на всички, това би било опасна тенденция. За това и аз апелирам!
Георги Лозанов: Е даже аз отговорих тука на вашия въпрос за надзора, надзорния орган, че това беше цял панел, да използвам тази дума, в дискусията и това се говори, имаше гледни точки.
Валери Тодоров: Спомняте си, че ние в началото на нашите спорове предложихме, темата, дискусията да се разшири, да се засегнат и въпросите на медийните регулации, тогава отхвърлихте…
Георги Лозанов: Да, защото беше на границата на конкурса за генерален директор на национално радио, не беше мястото на тази тема там. Значи тя е важни и много важна тема за самата работна група.
Валери Тодоров: Ами сега ако искате можем да се прехвърлим към резултата на дискусията от това, само ще загубим и времето на слушателите.
Георги Лозанов: Ами не беше, резултатите от дискусията в крайна сметка бяха във ваша полза, ако говорим за дискусиите за генерален директор, защото вие бяхте избран в резултат на всички дискусии…
Валери Тодоров: Не, не бих казал, аз не бях избран зареди дискусията въпреки дискусията!
Георги Лозанов: И зареди дискусията, е защо?
Валери Тодоров: Защото дискусията не се състоя във вида в който възнамерявах…
Георги Лозанов: Не, в дискусията имаше много подкрепа изразена към вас от хората, които работят с вас, което беше много важен аргумент.
Валери Тодоров: Ами аз допускам, че може, че поне част може да е заслужена г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Е никой казва, че не е. Иначе, ако тя беше незаслужена, нямаше да бъде аргумент, защо?
Водещ: Има ли нужда от промяна на тона при обсъждането на новите медийни правила, очевидно има проблем?!
Валери Тодоров: Не, няма проблем, бих искал също така да ви кажа, това че ние така разговаряме остро, това е също част от един спор. Той трябва да бъде, ние трябва да поемем риска той да бъде остър, за да стигнем до резултат и по никакъв начин не бива да създава впечатлението. Виждам, че вие няколко пъти употребихте думата напрежение, не няма напрежение, има дискусия, има спор, има несъгласия с позиции. Мисля, че това е здравословно. В края на краищата не може пациента да отиде при лекаря и лекаря да му казва, вие сте болен, а той казва аз съм здрав или обратното. Състоянието на болния трябва да се види от общата клинична картина, там трябва той трябва да бъде прегледан и от други лекари, а и трябва да чуем мнението на обществото по всички спорове, които водим. Т.е. трябва да разширим кръга…
Георги Лозанов: Само не разбрах в тая метафора, кой е в ролята на пациента?
Валери Тодоров: Не, не вижте, аз не разглеждам нито вас, нито себе си като…
Георги Лозанов: Да, защото…
Водещ: Добре, аз ще кандидатствам за ролята на пациента, ако искате, за да може сюжета да бъде завършен!
Валери Тодоров: Да, да не слагаме белите престилки, просто да няма нищо лошо в повишения тон, стига той да не стига до оскърбителни интонации. Смея да твърдя, че в няколко оценки, които се появиха в публичното пространство се съдържат такива оценки и мен лично този факт ме тревожи, тъй като аз винаги съм бил привърженик на коректния тон и на убеждаването с позиция и аргументи. Тъй като журналиста в случая съм и в качеството на мениджър мисля, че имам яснота и съм доказал, върнете си тези прибори назад, ние сме представили отчети на екипа който работи последните три години, вижте резултатите, вижте кое ние наричаме реформи и кажете, ако го отхвърляте, тогава трябва да отхвърлите и онова което вече сте одобрили и онова което сте признали.
Георги Лозанов: Лично аз нищо не отхвърлям, искам нататък да вървим и да вървим на базата на опити, но не само от последните три години…
Валери Тодоров: Да, ние имаме г-н Лозанова опит в цифоривизацията, което предстои за страната. Ако искате можем да ви запознаем с наши виждания…
Георги Лозанов: Аз съм запознат, вие сте ни запознавали. Сега може да има и нови неща, разбира се, че това ще е много важно страна на работата по закона.
Валери Тодоров: Но радиото и телевизията няма да изчезнат в процеса на цифровизация със сигурност.
Георги Лозанов: А, ще изчезнат! Ще се трансформират, всичките неща се трансформират с новите технологии…
Валери Тодоров: И ние няма да се превърнем в просто доставчик на услуги, а ще бъдем обществена и културна институция.
Георги Лозанов: Да, напротив, аз казвам, че тъмно сега ролята на обществените медии ще става все по-значима, защото общо взето върви в тази посока развитието на комуникацията през много голяма роля на аудиторията, която ползва като услуга информационните съдържание, но специално обществената медия, ще е тази която ще трябва да пази същинският политематичен формат, това е много голямо задължение и аз затова…
Валери Тодоров: Да, това трябва да бъде задължение на обществен орган, какъвто вие претендирате, че сте. Между другото вие сте също на държавна субсидия. Орган при това който е с…
Георги Лозанов: За съжаление напоследък малка, но иначе това е самата истина!
Валери Тодоров: Ми и при нас бяха, ние сме без 10 млн., но както виждате се справяме, не хленчим, не тичаме по институциите да молим за още пари, разбираме състоянието на държавата и искаме да сме отговорни към обществото което ни се доверява.
Георги Лозанов: Кого имате предвид? Надявам се нямате предвид СЕМ, защото и ние нищо не тичаме по никакви институции, не водим публични дискусии.
Валери Тодоров: Не, нека да не отнасяме всичко…
Георги Лозанов: И аз така ви предлагам, така ви предлагам да.
Водещ: Ами благодаря за участието. Някак е по-добронамерен е накрая тона.
Георги Лозанов: Но ви отменихме с г-н Тодоров, виждате, почти проведохме самостоятелно този разговор.
Водещ: И както се казва, аз доброволно поех ролята на пациент.
Валери Тодоров: Може би трябва да се редуваме с г-н Лозанов в студиото на Програма „Христо Ботев”. Вие да сте и още трети водещ, така ние, аз, г-н Лозанов, вие и така може пък да стигнем до някоя истина в процеса.
Водещ: И определен брой експерти.
Валери Тодоров: И много, много други мнения!
Водещ: Да, да разбира се. За да довърша метафората, която вие двамата създадохте. Аз в ролята на пациента си пожелавам в края на това предаване да се чувствам все по-здрава и да имам възможността да задавам, да продължавам да задавам въпросите. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пъшев, Здравко Петров, Анелия Крушанова и от мен Ирен Филева.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 7.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.08.2010

Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Няколкото “революционни идеи” за новия закон за медиите изгубиха шансовете си да станат реални текстове, докато бяха коментирани от експерти.
Каква е рамката на новия медиен закон, изводи от дискусиите изводи на дискусиите на експертите – коментар на Радомир Чолаков
Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Защо цитатите на съдии, прокурори и полицаи объркаха всички – Иво Никодимов от БНТ 1 и Силвия Великова от програма “Хоризонт” на БНР.

Радомир Чолаков: ..тема по тема, частните медии, електронни медии са за пълна либерализация на лицензионните режими, която вече се обуславя и от обстоятелството, че влизаме в цифровата ера. В бъдещия закон за радиото и телевизията няма да има най-вероятно думата лиценз. Всички радиа и телевизии ще бъдат поставени на регистрационен режим, защото в крайна сметка вече и технологически възможности всеки с един общо взето по-мощен компютър и една по-свястна камера да си прави програма в домашни условия и да я излъчва в интернет. Така че едно от добрите неща, които ще се случат може би с новия закон за радиото и телевизията е, че просто ще иам пълна либерализация на този сектор. Другото нещо, което се поставя като въпрос е по какъв начин ще става качването на т.нар. цифрови мултиплекси. Тук има едно настояване от страна на КРС – качването на цифровите мултиплекси да става малко или много задължително. Т.нар. must carry. От страна на частните оператори обаче според мен се поставя абослютно разумно въпроса как така ще се качваш ти задължително на един частен мултиплекс без да знаеш каква цена ще плащаш. Аз също си позволих на едно от заседанията на работните групи да поставя въпроса наистина ли някой си въобразява, че работната група, пишейки закона, ще задължи частните радиа и телевизии, а и изобщо всички радиа и телевизи да се качват на мултиплексите задължително без да е ясно колко ще плащат. Тоест наистина ли ние ще ги заведем като овце, за да ги стриже мултиплекса. Ясно е, че това няма да стане. Така че ето ви един спорен дискусионен въпрос. И всъщност има един проблем с БНТ и БНР, който пак изникна малко.. как да ви кажа, насилствено. Аз винаги се учудвам как от време на време на някой му хрумва да започне да си играе с нервите на двете къщи и се поставя въпроса за обединението. Очевидно е, че двете къщи БНТ и БНР, актуалните им ръководства са категорично против. Очевидно журналистите са категорично против. Така че очевидно е,ч е това по-скоро ще остане като теоретична идея.
Водещ: Аз мисля, че доста оптимистично гледате на нещата. В смисъл че БНТ и БНР имат само един проблем. Те имат и други проблеми, но нека да ви попитам така. След тази пълна либерализация, за която става дума, предвиждат ли се някакви текстове, които да гарантират възможността на обществените медии да работят за обществената кауза, защото в крайна сметка трябва да има подобни защитни механизми.
Радомир Чолаков: Аз говорех само за частните медии. Пълна либерализация за създаването и разпространението на частни медии. Медии, които се произвеждат от частни лица. Вижте, тук горе долу с радиото и телевизията вече става като с вестниците. Всеки в крайна сметка може да си купи хартия, да си напише нещо, да си отпечата вестник и да го продава. Никога не е имало регулация за вестниците, както казахме няма и закон за печата, няма и идея да има закон за печата. Тоест винаги се е приемало, че това е един абсолютно свободен пазар, в който дето се вика читателя решава кой вестник да си купи. Регулацията на електронните медии възниква като идея, защото имаше ограничен ресурс. Нали разбирате? Като има малко честоти, по които могат да се разпространяват радио или телевизионни програми, естествено се поставя въпроса кой да ги получи и от там идва нуждата за регулация. В момента, в който няма технологична пречка и има безбройни технологични възможности за разпространение на радио и телевизионни програми просто регулацията отива в историята. Това е за частните. А сега за обществените медии, всички ние знаем, че те са една особена форма на медии и че през тях трябв ада се гарантира обществения интерес от, да го кажем в най-общ смисъл, балансирано плуралистично представяне на информация, образование, култура и развлечение. В някакви дози, които обществото с някакви свои механизми е приело за редни и правилни. Обществените медии в крайна сметка са, аз го казах и по времето на дискусията, обществените меиди са последната ни предпазна мрежа пред жълтия поток, нека да го кажа така. Тези две медии трябва да са онези две медии, които в крайна сметка съхраняват българската култура, ако щете като в ноев ковчег, за да я пренесат в бъдещето. Медиите, които извличат най-доброто и го представят. Сега всъщност спора е в механизмите, чисто правните и организационни механизми, с които се постига качеството. Знаете, че качеството няма дефиниция. Няма дефиниция за качество. Един казва – програмата му харесва, друг казва – програмата не му харесва и в крайна сметка това са субективни мнения.
Водещ: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари.
Радомир Чолаков: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари. Много ви благодаря за забележката. Защото това, което мен лично ме учуди по времето на дискусията е, че представителите на обществените медии говореха за пари, предимно за пари и че как ако има повече пари програмите ще станат може би по-добри, но във всеки случай – пари, пари, пари. Странно за мен е, че представители на частния сектор поставиха въпроса аджеба как двете медии БНТ и БНР оправдават тези пари, които искат. Тези, които получават и тези, които искат. И вижте, откровено ви казвам, аз в случая съм неутрален наблюдател, хващам себе си като неутрален човек. Разбира се имам естествена симпатия, естествена склонност към обществените медии, в частност към обществената телевизия…
Водещ: Ама защо чухте само изказванията им за парите. И други неща казаха.
Радомир Чолаков: Някак си се натрапи това з апарите, да ви кажа. Натрапчиво беше. Две неща се казаха много ясно – да няма обединение в никакъв случай, защото както каза един колега – забравете за обединение, защото иначе ще стане страшно. И друг колега, който каза – дайте ни пари и не ни закачайте рекламата, защото ще се хванем за брадвите. Това беше дословен цитат. Та исках да кажа, че се старая да бъда обективен човек и много се притеснявам от една тенденция, а именно, че частните медии все по-настойчиво представят въпроса на обществените медии – вие собствено за какво служите. Защо собствено вие смятате, че изпълнявате обществена задача, след като и ние изпълняваме обществена задача. И се дават редица примери на програми в частни медии, радиа и телевизии, които наистина като се замисли човек пък са обществено полезни.
Водещ: Разбира се, но това звучи трайно несериозно, защото тези предавания знаете как се програмират в търговските медии, само на база рейтинг. и когато тези предавания нямат рейтинг, те се свалят. Тоест всичката тази информация, която трябва да достигне до обществеото по един или друг начин, тя няма някакви шансове за изява.
Радомир Чолаков: Да, ясно. Теоретично е така. Но съгласете се, че едном обществено..
Водещ: Ама защо само теоретично? И на практика е така.
Радомир Чолаков: … обществено полезно предаване може да има висок рейтинг. не пречи. Примерно тези каозалистки предавания, които се излъчват около Коледа и Нова година, Българската коледа и прочие, които са в частните медии впрочем, редица акции, които те правят … Вижте, аз не искам да влизаме в момента с вас в този спор. Защото вие сте представител на обществена медия, аз все пак съм неутрален експерт, идващ от печатната сфера, нямам някакъв интерес в електронните медии.
Водещ: Е то е задължително да нямате интерес в електронните медии, след като сте в работната група.
Радомир Чолаков: Вижте, наистина ще ми се да бъде чуто това, което казвам. Има една лоша тенденция, в която частни медии казват кой от четирите компонента –информация, образование, култура или развлечение, ние не даваме на българското общество. От където следва логичния въпрос защо вие получавате сумарно 100 млн.плюс възможност да играете на рекламния пазар като рекламни играчи, срещу каква точно услуга? На което обществените медии казват – ние ги получаваме, защото сме обществени. Разбирате ли? Ама много е нестабилна тая позиция. И според мен ако обществените медии, двете медии БНР и БНТ не намерят някакви механизми или не се обединят около някакви механизми, с които те демонстрират как точно се случва обществения им характер, аз се боя, че становището на частните оператори, ако не сега, то в много близко бъдеще, 2012-2013, ще надделее. И като е държавата в криза и като се каже – айде няма нужда да финансираме чак толкова обществените медии, защото и не можем да оправдаем техния обществен характер на базата на някакви обективни критерии, работата може да отиде много зле. Вие знаете между другото, че има една идея, която също се лансира в бъдещия нов закон за създаване на обществен фонд. Обществен фонд, о ткойто да се финансират всякакви обществени програми. Аз съм го писал това нещо. Казах го някакси оставам с впечатление, че на никой не му прави впечатление, не знам защо не му прави впечатление. 100-те млн., които в момента държавния бюджет отпуска за финансиране на БНТ и БНР идеята е не да се отпускат целево на БНТ и БНР, а да влизат в един общ фонд, в който да могат и частни телевизии да кандидатстват със собствени проекти.
Водещ: И със собствени лобисти.
Радомир Чолаков: И със собствени лобисти, точно така. Точно така е това, да.
Водещ: И тогава какви са гаранциите за обществените медии, които…
Радомир Чолаков: Гаранциите… вижте, нека да ви го обясня така. Гаранциите за обществените медии са първо в никакъв случай да няма такъв фонд. И второ, те да намерят начина да убедят обществото,ч е техните програми са обществени. Това е висш пилотаж в медийното право. Искаше ми се да го водим тоя разговор по време на дискусията, не се получи.
Водещ: Е, нищо. То за това е "Клубът на журналистите", за д аводим такива разговори.
Радомир Чолаков: Ето, вижте. Поставям в момента ребром въпроса. Кои са правните механизми, с които обществените медии трябва да у бедят обществеността, че те заслужават 100 млн.лева плюс рекламно време?
Водещ: Нека да довършим изречението. Каква част от тези 100 млн.лева отиват за излъчване? Защото те отиват в частни ръце.
Радомир Чолаков: Е това представа нямам, да ви кажа, в смисъл нито познавам бюджета на двете къщи, няма как да се произнеса. Но да кажем< добре, айде, държавния бюджет може да ги поеме за своя сметка средствата за излъчване. С което обаче бюджета на двете къщи най-вероятно пропорционално ще бъдат намалени, така че не по врат, а по шия. Пак ще бъде същото. Не е въпроса в конкретните пера на бюджета и кое за какво се харчи. Проблема е, че се поставя много остро въпроса кое вие давате, което частните не дават. И на този въпрос БНТ и БНР според мен много спешно трябва да намерят отговор.
Водещ: Ами аз смятам, че отговора е в ефир. След като вие не сте можели да проведете на дискусията този разговор, а сега го водим по радиото – ето това е един от възможните отговори.
Радомир Чолаков: Точно така. Между другото точно така. Но това трябва да стане масова практика в двете медии.
Водещ: То във всеки един репортаж смятам в обществените медии това е практика. Разбира се винаги има изключения. Но не знам защо ние сме поставени в позицията на виновни, които трябва да се оправдават.
Радомир Чолаков: Ами просто така се получи на дискусията. Имаше много силни и остри изказвания, ако вашите гости в студиото също са били на дискусията би трябвало да си го спомнят и да им е направило впечатление. Там да кажем представителите на АБРО казаха – ние искаме да се забрани рекламата в двете медии.
Водещ: Две усмивки, скептични. Никодимов, БНТ.
Иво Никодимов: Това беше единственото сериозно, г-н Чолаков, което аз чух като резултат от тази медия и това е една борба, лобистка борба бих казал, на частните медии да нямат реклами в националните медии. А в същото време в крайна сметка виждаме, че европейската практика е съвсем различна. Разбира се, че има ограничения за рекламното време на обществените медии, но много малко са примерите, които можем да извадим и да дадем за обществени медии без реклама.
Радомир Чолаков: BBC, които не знам защо в България непрекъснато се цитира BBC между другото е точно такъв пример.
Иво Никодимов: Да не забравяме обаче, че BBC също имат реклама що се отнася до сайтовете си и до това, което не излъчват в ефира. Те също имат своите рекламни лостове, чрез които работят и чрез които събират съответно приходи, за да финансират част от дейността си. Още повече, че пък ако трябва да се върнем назад във времето, от приемането на сегашния закон за радиото и телевизията, до ден днешен никой не изпълни неговите разпоредби за финансиране на двете обществени медии, което при всички положения не е вина на радиото и телевизията, нали?
Радомир Чолаков: Не, вижте, ние всички знаехме, че те няма да бъдат изпълнени, защото фонда така, както е заложен сега действащия закон предполага всеки българин да плаща такса електромер. Размера в закона е така определен, че аз ви уверявам, още навремето, като работех в БНТ ги правехме тези сметки 1998г.и се оказа, че ако този фонд бъде задействан и бъде спряна държавната субсидия и БНТ и БНР минат само на фонд, те ще фалират за 6 месеца.
Силвия Великова: Но това е свързано с факта, че българина не обича да плаща такси.
Водещ: Силвия Великова, програма Хоризонт.
Радомир Чолаков: Ама разбира се. И защо не го приемаме този факт филососки и не кажем – да, българина няма да плаща такси. Защо настояваме да се възстанови онзи фонд, който е в закона за радиото и телевизията, след като пак ви казвам, първо размерите са такива, че БНТ и БНР при 100% събираемост ще им се намали бюджета най-малко с 60% от сегашния. А след това ние пък и знаем, че няма да има събираемост. Защо го искаме?
Водещ: Не, ние не го искаме. Ние просто коментираме създаването на мъртви законодателни текстове.
Радомир Чолаков: О, моля ви се. Разбира се. Тук се подписвам с две ръце. Точно така.
Иво Никодимов: Щастието е, че тези, които писаха този закон не го пишат и сега в това отношение.
Радомир Чолаков: Не, вижте, де да знам. Закон, как да ви кажа, писането на закона е малко или много техническа работа. Могат да го напишат младши юрист консулти в МС. Ако е въпроса кой седи на компютъра и ги пише текстовете. Въпроса е има ли някакъв здрав разум и в крайна сметка гилдията, професионалната, медиите, а пък и в крайна сметка политическия фактор как си представят уреждането на нашия общ медиен живот.
Водещ: Има ли отговори на тези въпроси след проведените дискусии или предвиждате нови такива?
Радомир Чолаков: Задължително. Ние се уговорихме и между другото това стана ясно още в х ода на самата дискусия, която ние разбираме като предварителна, след като се набележат вече, а те се набелязаха, основните спорни въпроси да бъдат разработени някакви вариантни текстове нормативни и задължително втората половина на септември аз включително ще настоявам много енергично да направим още една такава дискусия, само че вече по конкретните теми. Лицензиране за частните медии – да, не. Просто как ще изглежда регистрационния режим. Обществен характер на програмите на БНТ и БНР, тук си признавам, че това ще бъде много трудна задача, формулирането в нормативен текст как се постига обществен характер на БНТ и БНР. И ние раздадохме, впрочем, един въпросник. Много моля всички колеги,които наистина имат живо отношение към обществените медии да ни помогнат. Да ни помогнат с предложения за конкретни формулировки, за конкретни текстове, които трябва наистина да легитимират, да аргументират и да закрепят общественото начало, обществения характер в програмите на двата обществени оператора, БНТ и БНР, защото това ще ни е после, как да кажа, щита срещу частните медии, които казват спрете им рекламата и им намалете бюджета. Аз наистина пак ви казвам, чувствам себе си лобист на обществените медии и много моля самите те да помагат с аргументи в тая посока.
Водещ: Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Аз лично си вадя едни изводи, че всъщност не обществените медии трябва да се чувстват гузни, а по-скоро редица правителства и парламенти в случая трябва да се чувстват гузни, защото историята показва, че едните приеха закон недоносче, следващите продадоха БТК с разпространителската мрежа, в следствие на което се увеличиха многократно таксите за излъчване на БНР и БНТ. И мнгоос е притеснявам да не се стигне до там, че поредните ще забранят рекламата така, както постъпиха с продуктовото позициониране.
Радомир Чолаков: Това със сигурност е така, както казва г-н Никодимов. Нека само още едно изречение да ви кажа. И под това, което той каза бих се подписал. Обаче знаете ли, ние наистина от 1998г. влязохме в една много лоша тенденция. Както той каза, един много лош закон, котйо размаза границите между обществено и частно. Впрочем ние в мометна му берем плодовете. В закона от 1998г.непрекъснато се лансираше идеята за равнопоставеност. И това беше методично натрапвано. Равнопоставеност, равнопоставеност, равнопоставеност между частните и обществените медии. А това беше много опасна тенденция. Много опасна идея, която странно защо всички обаче я прегърнаха. Идеята е те да не са равнопоставени. И аз съм го отстоявал това нещо още 1998г., заради което брах ядове тогава. Но ние сме в момента на една ръка разстояние от това, което каза г-н Никодимов. Лош закон, приватизация на БТК. Не знам какво стана след това. На една ръка разстояние сме от това БНТ и БНР да бъдат хлъзнати лекичко по пързалката и просто да изчезнат като обществени медии. Не искам да използвам по-груби изрази.
Силвия Великова: Е то това зависи от вашия закон и от политическата воля, която е неясна.
Радомир Чолаков: Това зависи до толкова, до колкото аз примерно схващам себе си като експерт в тази група, който винаги когато трябва да казва не ще казва не. Но моля ви се приемете, че аз съм 1 от 14.
Силвия Великова: Тоест вашето мнение и мнението на юрист консулта от МС имат различна стойност…
Радомир Чолаков: Моля?
Силвия Великова: Казахте за юрист консултите от МС и… Кое не е по-важното не?
Радомир Чолаков: Това ще каже гилдията.
Водещ: Къде и кога?
Радомир Чолаков: На следващата дискусия, която надявам се ще направим втората половина на септември. Тогава трябва да говорим с да и не. Конкретно предложение – да или не. И всеки ще си носи отговорността за това, което казва. И за последствията, разбира се.
Водещ: Добре. Но "Клубът на журналистите" остава отворена територия за дискусии по темата. Благодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Аз ви благодаря също.

Водещ: Какво да се прави с клишетата, натежа този въпрос по много поводи тази седмица. До сега разгледахме законодателните медийни клишета от започването на регулацията на електронните медии до ден днешен. Сега се връщаме на класиката в жанра – ние ги хващаме, те ги пускат. Започнахме в началото с уточнението, че става дума за един филм, но сега се връщаме в реалността. Какво се случи, че пак се наложи да цитираме тази крилата реплика, и аз вече не знам как да я наречем. Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Ами какво, поредица отпуснати от ареста, при това от съда. И от апелативния съд, което пък е отгоре на всичкото не подлежи на обжалване. Нещо, което отдавна не бяхме..
Силвия Великова: Не, мисля, че Бойко Борисов нещо обещаваше да го обжалват, но мисля, че не са го обяснили, че инстанцията за сега е последна.
Иво Никодимов: Което наистина отдавна не бяхме виждали точно такава поредица, макар че е съвсем нормално някой като поседи в ареста известно време след това да излезе. Докато се реши дали е виновен или не, защото в крайна сметка принципа си е ясен – всеки е невинен до доказване на противното. А доказването на противното е в тежест на обвинителя, а не в тежест на обвинения.
Водещ: Нека да се замислим сега върху това. Имаше ли равнопоставеност в цитатите, имаше ли по-гласовити пред нас, журналистите?
Силвия Великова: Да, мисля че този път нещата започват да се обърщат и ако основно до сега говоренето се изнасяше от представителите на изпълнителната власт (?) или чрез някоя агенция, сега мисля, че съдиите разбраха, че тяхното мълчание работи срещу тях. И в този смисъл има някакво отваряне, как да кажа, персонифициране, въпреки изказване на министър Цветан Цветанов, че трите съдийки, пуснали от ареста Килърите и Всичко коз никой няма да запомни имената им, аз мисля, че имената им ще бъдат запомнени и това е добре. Съда трябва да намира възможности да обяснява своите решения на популярен език. Може би не толкова популярен, колкото използват вътрешния министър и премиера, но достатъчно разбираем за хората.
Иво Никодимов: Просто съда трябва да се раздели с това свое виждане, че говори с мотивите си. Първо защото мотивите не са атрактивни, дори за писане във вестник, та камо ли са разказване по радио и телевизия. И второ защото мотивите са мотиви, но чисто човешкото обяснение защо си взел едно решение е по-важното за хората.
Силвия Великова: Това се казва простичко високомерие. Съда до сега се държеше високомерно и видя, че това му носи 1.1 рейтинг. отвори форумите, включително на специализираните и на сериозните издания, виж какво мислят хората за съда. Нищо хубаво. Така че трябва да се пречупят, да съблекат тогите и пак запазвайки позицията си на арбитъра, да започнат да обясняват защо взимат едно или друго решение, а не да се позовават на вътрешното си убеждение или на корицата на делото или на законови норми, които цитират с числа, а не с думи.
Водещ: Промени ли се обаче общественото мнение, след като започна и съда да демонстрира някаква отвореност?
Силвия Великова: Е рано е още. Няма как. (?).
Иво Никодимов: Трудно е, още повече и за нас ще бъде важно да успяваме да извадим от един съдия отговор на въпроса защо едни доказателства ги чете така, а не иначе. Както когато издава осъдителна, така и когато издава оправдателна присъда. Трудно ще бъде да обясним и един по-модерен принцип в правораздаването, който обаче е изключително важен и който всички трябва да живеем с него – че е по-добре 10 виновни на свобода, от колкото един невинен в затвора. Защото страшното са съдебните грешки. Тогава, когато вкарваш човек, който не е извършил нищо зад решетките. Това е много по-страшно, от колкото да извадиш наистина 10 виновни на свобода.
Силвия Великова: хубаво е да не са на свобода виновните, защото това после се обръща срещу съда и аз наистина се опитвам да си представя макар не смятам, че те заслужават това, е до колко съдийките които пуснаха Килърите след всичко, което написаха за тях, спят наистина спокойно, защото ако ти вмени вътрешния министър всяко следващо престъпно деяние на тези хора на твоята съвест е нещо изключително натоварващо и тежко. Това не е редно, не е правилно и за това в случая наистина направи най-силно впечатление мълчанието на прокуратурата, защото това не може да бъде спор между МВР и съда. Всъщност истинския спор е между прокуратурата и съда. Прокурора е господар на процеса, както пише в закона, той внася искане за мерките за неотклонение, той ги защитава, той събира доказателствата, давайки инструкции. Някак си липсата на прокуратурата от този разговор е симптоматично, защото тя може да бъде, как да кажа, помирителя. Тя е в съдебната власт, но зработи с изпълнителната. Съда няма как да работи с изпълнителната. Съда е арбитър, казахме го няколко пъти. Така че мълчанието на прокуратурата за мен е много странно и показва, че тя си дава сметка, че този разговор не е достатъчно професионален, но няма смелост да излезе и да го каже.
Иво Никодимов: Освен това може би тук наистина става вече доста наболял въпроса за това какво трябва да се случи с НПК така, че хем да се гарантира, че всяко едно доказателство може да бъде обективно проверявано, хем наистина и тези, които се занимават със хващането на престъпниците да знаят, че разполагат с възможности да събират доказателства, които ще могат да представят. Защото в момента проблема е в това, че все пак вкарват в съда неща, които очевидно не могат да бъдат доказателства като докладни записи между мен и теб. Ами аз винаги мога да седна на едно бюро и да напиша „Силвия е виновна”. И когато това не може да се провери обективно, как някой ще го приеме?
Силвия Великова: Това е големия въпрос за формализма, защото съда не може да се произнесе по нищо по-различно от това, което му е дадено в папките. Но винаги има възможност, аз поне съм го чувала от съдии, и винаги има възможност да се даде някакъв шанс на прокуратурата И на МВР, ако те подскажат, че чакат в близките дни някаква експертиза. Заседанията по мерките за неотклонение допускат отлагане с няколко дни заради екпсертиза и ако например тези разследващи по случая с Килърите са разполагали с нещо много важно, което до 2-3 дни след гледането на мярката е щяло да бъде готово, има начин, по който ти да оставиш следа в делото. За това и по тези мерки се явяват прокурори. Те са хорат,а които могат да кажат.но да очакваш, че съда ще предполага, че ти след няколко дни може да имаш балистична експертиза, която да доказва нещо или някакви писмени доказателства на свидетел, че тези хора са готвили покушение срещу премиера, повярвайте ми няма как да се случи и няма как да се случи, защото има и друг момент. Мерките за неотклонение могат да бъдат проверявани от инспектората на Върховната касационна прокуратура. Тоест всеки когато постановява едно или друго решение много добре знае, че макар да е последна инстанция за тези хора, над него има по-горна инстанция. Тя може да провери до колко той по доказателства се е произнесъл и до колко по някакви други причини, не знам какви са, някои намекват за пари, друг инамекват за страх. Между другото това е най-страшното, че ние сега не знам дали съда правораздава по доказателства или правораздава под страх за спокойствие, на инат.
Водещ: Или по някаква друга причина.
Силвия Великова: А ние всички можем да стигнем до този съд под една или друга форма и очакваме нас да ни съдят по това, което са събрали срещу нас, а не това, което някой във вътрешното си съзнание натрупва като обида или като ожесточение от тези думи, защото тези хора ходят в магазините. Тези хора някъде казват – аз работя като съдия и чуват колко много омраза и озлобление има срещу тях.
Водещ: Да. Оказва се, че мълчанието е слабото място на нас журналистите, защото ние трябва да цитираме, за да може обществото да си създаде мнение, по възможност върху реалността, а не върху клишето.
Силвия Великова: Да, но цитираме този, който говори. Когато говорят вътрешния министър и хората от МВР, цитираме тях.
Водещ: Да. Когато има блестящи с мълчание, ние за съжаление сме безсилни. Ами останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да разсъждаваме със Силвия Великова от програма Хоризонт на БНР и Иво Никодимов от БНТ 1 върху въпроса какво могат да направят журналистите така щото един репортаж, в който звучи трайното клише „ние ги хващаме, те ги пускат” да бъде нещо повече от филмова реплика и да носи малко повече смисъл на хората. Нямаме средства, с които да принудим съдиите или в конкретния случай прокуратурата, която блесна с мълчание.
Силвия Великова: Не, няма никакъв механизъм, по който да ги принудим освен ако те самите не осъзнаят, че мълчанието им работи срещу тях. Така че всеки сам преценява мълчанието злато ли е или не.
Иво Никодимов: Ами трудно е по принцип. Човек трябва да усеща това, което се случва и да намери начин да го пресъздаде.
Силвия Великова: Вчера, извинявай, един прокурор каза нещо много интересно. И това е статистика на прокуратурата, между другото. 96% осъдителни присъди се постановяват в България. Ние тук си говорим за едни 4%, това са втренчените дела, знакови, брюкселски, както искаш ги наричай, където каквото и да се случи, то се приема много драматично. Алексей Петров продължава да стои в ареста, очевидно там има събрани доказателства. По-голямата част от Наглите са в ареста, очевидно там има доказателства. Защо тогава не възхваляваме съда в тези случаи и не казваме колко са велики, готини, прекрасни, арбитър…
Иво Никодимов: На мен ми направи вчера впечатление изказването на един съдия, който каза – ще бъдат доволни от нас, когато има 100% осъдителни присъди. Е няма такава държава. Познаваме една държава такава от миналото, времето на Съветския съюз. В съвременното, в модерното право такава държава няма. Дори и в ЕС, ако трябва да бъдем точни, статистиката е категорична, че около 70% са осъдителни и 30% оправдателни присъди, дори има страни, в които оправдателните присъди са към 40% и горе долу нещата са във варианта 50-50.
Силвия Великова: Не, това пък не говори добре и за тези, които повдигат обвинения, ако се стига до 40% оправдателни присъди. Аз мисля, че в този случай ние стоим доста добре, доста сериозно и строго и за това не може от случилото сде по 2-3 дела да се правят знакови генерални изводи, че съдебната система и съда е корумпиран и обвързан с Красьо, с Октоподи и с кого ли не. Просто това са недопустими изявления на политици, защото в крайна сметка се оказва, че в случая с Килърите това е абсолютен парадокс. Ти тръгваш, създаваш си враг в лицето на съда, заради убийтвото на един човек. Аз не казвам какъв е този човек, добър, лош или не. Но това е човек с около 18 висящи дела, Юрий Галев,тоест самия човек трябваше да влезе на съд малко преди да бъде убит. Тоест човек, който ти не си успял за толкова много години смятайки го за еди какъв си да събереш каквито и да е доказателства и да го изпратиш там, където му е мястото. За това се стига и до убийството. Това не са убийства случайни. Някой посегна на Юрий Галев, защото той на някой друг беше направил нещо.
Водещ: Всъщност има реплики и от други филми, те също са класика. Дали н якой скоро ще ги цитира, защото има доста класически примери за това как полицаи, на филм, на кино пак да кажа, правят подобни акции. Защото така може да продължим?
Силвия Великова: Ама ние видяхме наскоро на сайта на МВР как се арестува нарко задържан и му се казва – казвай какво е това иначе много ще те боли. Значи истината е, че няма никой, който да е съвършен в тази сложна правоохранителна, правораздавателна система. Всъщност какъв е проблема. Проблема е, че МВР непрекъснато обяснява, че съдебната система не става, дали е с този висш съдебен съвет, дали с друг висш съдебен съвет, че има корумпирани съдии там, Цветан Цветанов ги изброи до 5%. Но не каза кои са те. Имаме един Петър Сантиров с обвинение за подкуп. Петър Сантиров щяха да го правят спец съдия. Това е друга гледна точка към кадровия подход, който МВР има.
Иво Никодимов: Въпроса значи е, че трябва да стане ясно кои са корумпираните. Това значи, че службите трябва да си свършат работата, част от които са в МВР, а други може би в ДАНС.
Силвия Великова: Прокуратурата да ги превърне в доказателства.
Иво Никодимов: И прокуратурата да повдигне обвинения, превръщайки тези данни в доказателства, разбира се.
Силвия Великова: И докато това не се случва, аз се питам дали всъщност МВР не го устройва това, което се случва в момента.
Иво Никодимов: Защото и драмата с Красьо Черния е същата. И този скандал ще тегне, тъй като ние знаем Красьо Черния с кого си е говорил, но няма доказателства за какво. И ако Красьо Черния наиситна си е говорил с лицето Х за осигуряване на майстор водопроводчик – какво от това? Но пък ако Красьо Черния си е говорил с лицето Х, за да бъде назначен еди си кой за председател на определен окръжен или районен съд, тогава нещата са много различни. А ние не знаем.
Силвия Великова: Но пък имаме близо 20 наказани магистрати, въпреки че не знаем за какво си е говорил с тях. Тоест нещо се е случило. Нямаме нито един наказан политик или полицай.
Водещ: Но пък имаме подходящ…
Силвия Великова: Но те също бяха на Красьо, имаше 2-3 уволнени или наказани полицаи, нищо повече..
Иво Никодимов: Да, полицаи от Плевен…
Силвия Великова: … от 1000 души в тефтерчето на Красьо. Така че нека … справедливостта трябва да е справедливост до край. Истината е, че съдебната система с всичките и недъзи се оказа единствената, която започва да се чисти, включително и с магистратските имоти също, Цветанов настоява за бързина. Там нещо се случва, има дисциплинарни производства. Какво се случва с бивши МВР шефове, които също са получили по този начин имоти, бивши кметове, политици – нищо, ползват си ги.
Иво Никодимов: Тоест политическото тефтерче на Красьо Черния трябва да заработи.
Водещ: А в това време той обяснява, че е адски обиден от това, че му викат Черния, защото той бил бял.
Силвия Великова: Ами не е точно бял, но няма значение. Дали е бил на солариум или е естествено черен, това е атракцията в случая.
Иво Никодимов: Така че трябва наистина да видим какво се случва и обществото може би тук е и неговата роля да спре да избира политици, които си падат по Красьо-Черневци.
Силвия Великова: Аз все пак да се върна към темата. Нека да ги назоват поименно корумпираните съдии, защото очевидно за съдии говорим, явно прокурорите не са корумпирани. Те отличниците очевидно повече се поддават от двойкаджиите там от чиновете, и тогава ще бъде по-лесно да си обясним какво се случва в съдебната система , защото аз също съм чувала за купуване на дела, чувала съм за съдии, които контактуват неподходящо. Ама аз съм го чувала, аз не разполагам с инструментите да го докажа. С тези инструменти разполагат тези, които в момента са сърдити на съда.
Водещ: И те неслучайно работят във ведомство, което се нарича силово. То за това се нарича силово.
Силвия Великова: Ами видяхме Станислава Димитрова, просната на земята, с целите и 35 килограма. И аз се питам защо трябва да проскаме една 25-годишна жена само защото е женена за Валентин Димитров. и да проскаме на земята примерно и един от Наглите. Не смятам, че трябва да има знак за равенство по начина, по който в България се наказват извършителите на престъпление.
Иво Никодимов: Още повече, че вчера например имаме друг прецедент, в който самия съд в производство по мярка за неотклонение записа, че тази жена не е извършила престъпление и намекна на прокуратурата, че всъщност данните, които те са представили водят до извод за извършване на престъпление на други две лица. Единия от които е съпруга на тази жена.
Силвия Великова: Евентуално. А в същото време з аобществото ще остане неясно защо. Софийския районен съд каза, че Станислава Димитрова е извършила престъпление и трявбва да стои в ареста, а Софийския градски съд прочете същите доказателства по различен начин. Всъщност това е обяснението, което дължи на съда и това, че България има двуинстанционен контрол на мерките за неотклонение и триинстанционен на делата по същество не е достатъчно обяснение. Хората имат нужда да знаят защо един съд вижда, че тази жена .. срещу нея има достатъчно доказателства. Други твърдят, че тя изобщо няма нищо общо с престъплението. От тук идва неяснотата и по ирония на съдбата се оказва, че по-склонни да обяснят своите решения са тези, които постановяват по-непопулярните за властта решения. Защото ние трудно можем да очакваме районния съдия, оставил Станислава Димитрова или окръжния съдия оставил Килърите да излязат пред журналисти и простичко… а те излизайки пред нас илизат пред хората, това е идеята, ние няма да занесем тези интервюта вкъщи…
Водещ: Да, категорично.
Иво Никодимов: Тоест това, което казах, ние да можем да направим едно сравнение между това защо един прочита доказателствата така, а друг прочита доказателствата иначе.
Силвия Великова: А те са едни и същи. Те не са се променили. Три дни делят мерките за неотклонение една от друга.
Водещ: Близо ли сме, с една дума накрая, близо ли сме до възможността да имаме всички цитати? По-близко ли сме от друг път?
Силвия Великова: Ами не знам, зависи какво става със списъка на МВР. Ако е понамалял може и да станат по-нормални отношенията. Ако има още за заваляне от онези, които ги бяха описали, сигурно цитатите ще станат до тука.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Аз по-скоро си мисля да не стигаме до повече цитати, а да почнем да виждаме, че всеки по веригата си върши работата, защото в крайна сметка вярно е това, че всички са едно цяло и че нещо, което започва в МВР свършва в съда. Ако всеки по веригата си свърши работата както трябва, ако бъдат събрани доказателства, ако те бъдат внесени и бъде доказано – да, наистина това, за което говорим че ни се случва 20 години ще спре да ни се случва.
Силвия Великова: Знаеш ли, като с журналистиката е. Последната дума е наша, ти можеш да ми затвориш микрофона сега.
Водещ: Аз не, режисьора ще го направи след малко.
Силвия Великова: Последната дума е на съда. Всеки трябва да знае чия е последната дума, да се надява, че тя е наистина обоснована на реалността.
Водещ: И че е обективна и че не е цитат от кино. Ами така да завършим, с пожеланието за хубав ден се разделяме.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 19.06.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.06.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-06-12 

Водещ: 16 минути след 12 часа, изтърпяхме всичките своенравия на техниката. Нали знаете живота е така, техниката отказва, хората никога. Ние сме тук и сме готови да започнем „Клубът на журналистите”. Правилата правят живота на хората по-добър, за това се създават. И тъй като това е важно, важно е какви са правилата и кой ги пише. Това се отнася и до медийните правила. Тази седмица беше създадена работна група, която до 30 ноември да изготви проект за закон, който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон, кой ще я облече в юридически фрази, ето това е добре да знаем. Защото електронните медии са навсякъде и е важно на какво имат право. Важно е в крайна сметка за всички ни, дори в задръстването когато радиото напоследък ни става най-добрия приятел, освен дето сутрин ни буди и през деня ни информира и ни забавлява без да се натрапва. Важно е този приятел, да бъде подлаган на натиск. Същото се отнася и за телевизиите, тъй пък като вечер най-често те ни гостуват. В крайна сметка новините за живота на хората трябва да са повече от протоколните вести за институциите и цитатите на политици. Каква ще бъде философията на новия медиен закон ще разберем днес от председателя на парламентарната медийна комисия, г-жа Даниела Петрова. Какво е добре да има в новия медиен закон, ще попитаме зам. председателя на работната група, медийния експерт Радомир Чолаков. Пиратството ли е новото лице на популизма в политиката, ще коментираме пък със Симеон Василев. Защото все по-често се споменаваме тази думичка, без да си даваме сметка за това. Пиратите изместиха една държава и влязоха трайно в новините. Пиратите влязоха във властта в Скандинавия, как се случва в икономическата криза, чрез обещание за бяла мечка се печелят избори, до сущ по пиратски. Светът вече е вече футбол и ако антагонизмът мъже-жени се решава простичко с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост, ще коментираме с Марио Гаврилов от БНТ1. Цената на парното или футбола? Стабилността на еврото ли или футболът? Имаме ли избор по време на Световното първенство по футбол, и по-важното, имаме ли достатъчно информация? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас!
Водещ: Добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Тази седмица бе създадена работната група, която да напише нов закон който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон?
Даниела Петрова: Действително има издадена заповед за която съм уведомена от 9-ти юни 2010 година, в чиито състав влизат разнородни експерти, които са свързани с дейността на медиите. Срока който е даден на работната група, е до 30 ноември да представи проект на Министерски съвет за познаване на нов медиен закон, като съответно още не е осъществена среща с оглед краткия срок с работната група, за да може да се получи малко повече информация за събирането на групата и респективно за обсъждане на закона, по-скоро за неговата философия, това което искаме да уточним.
Водещ: Но какъв да бъде духът на новия закон?
Даниела Петрова: Разбира се, духът на новия закон трябва да бъде съобразен със ситуацията която е, с важността на медиите, със собствеността отношение на медиите, както и с процесите, които следва да бъдат регулирани, именно процесите свързани с цифровизацията.
Водещ: Повече регулация или повече саморегулация ще вменява на електронните медии, този нов закон. Защото безспорно за всички е важно натискът върху журналистите да бъде по-малък?
Даниела Петрова: Аз мисля, че по-скоро саморегулация трябва да се търси. Но саморегулацията както всички знаем, тя не се разписва в закон, там по-скоро можем да маркираме насоката, самата саморегулация се осъществява извън рамките на закона във връзка с поведението и /…/ към отделните неправителствени организации, към които членуват журналистите.
Водещ: Защото това е важно наистина, не само зареди класациите по свободата на словото, но и поради доверието, което хората имат в нас!
Даниела Петрова: Да, действително, трябва на настоящия етап да се подходи и да се направи един нов закон, като се съобразим с всички тези насоки, след като той бъде изготвен, както и още в началото, към момента който се поради идеята за изготвяне на такъв. Той ще бъде обществено обсъден и предполагам, че до края на годината ще успеем да проведем, ако групата се вмести в дадения срок, едно обществено обсъждане, за да може да се чуят нагласите и съответно становищата на всички участници в процеса.
Водещ: Безспорно една такава, едно такова обществено обсъждане ще осигури повече прозрачност, а прозрачността знаем винаги е гаранция за по-добър резултат. Започна ли обсъждането на ветото на президента за промяната, с която беше намален съставът на СЕМ и кога да чакаме решения в парламентарна зала?
Даниела Петрова: Ами значи в комисията като обсъждане тази точка вече е преодоляна, разгледан е въпроса, депозиран е доклад и изключва в дневния ред на Народното събрание /…/ правилник. Предполагам, че в сряда ще бъде точка която ще се гледа в пленарна зала.
Водещ: А всъщност позицията на комисията ще бъде?
Даниела Петрова: Комисията подкрепя закона, т.е. не подкрепя ветото на президента!
Водещ: И накрая да ви попитам…
Даниела Петрова: И неговите мотиви.
Водещ: Тъй като след малко ще чуем и зам. председателя на създадената работна група, която ще пише новия медиен закон. Ще попитам разбира се и него, но и вас искам да попитам, понеже зависи и от вас, какъв ще бъде духът на закона! По-скоро „да” или по-скоро „не” за обединяването на Българското национално радио и Българската национална телевизия, вашата позиция лична?!
Даниела Петрова: Личната ми позиция е за не обединяване или ако действително се прави такова, то би могло да се направи обединяване по отношение на орган който осъществява надзор. Смисъл ръководна функция да има. Поне така би могло, но по самата си всъщност, те не могат да бъдат обединени, нито на този етап, нито в малко по-късен, защото считам, че още процесите, които се развиват в двете медии са съвсем различни, това съм го споделяла многократно, не съм променила своята позиция. Какво казвах в предвид, че евентуално административно обединение, да има един директор, но те да си съществуват самостоятелно.
Водещ: Да, благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Регулация или саморегулация в медиите, какво да има в новия медиен закон. Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата, по които работим в електронните медии е тънък, от една страна от тях зависи регулацията, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, какво трябва да има в новия медиен закон? Добър ден на зам. председателя на работната група, която ще го пише, медийният експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, г-жо Филиев.
Водещ: И така, регулация или саморегулация, и какво да има новия медиен закон?
Радомир Чолаков: Е то няма противоречие между едното и другото…
Водещ: Има, има, обаче е по-тайно!
Радомир Чолаков: Самата семантика на думата медиен закон предполага регулации. След като има медиен закон или нужда от медиен закон, това означава, че има нужда от регулация. И то наистина има нужда от регулация, защото има доста неща чисто институционални, които няма как да бъдат решени на плоскостта на саморегулацията. Саморегулацията в крайна сметка може да помогне, в плоска на чисто журналистическата етика, в плоскостта на съдържанието, дали едно нещо съответства на някакви етични норми или не съответства, дали се харесва или не се харесва, закона не може да работи с понятието качеството, да го кажа така. Съдържателно качество. Той трябва да изгражда институционална рамка. И очевидно мнението, то не само на политиците, мнението на гилдията е, че до сега съществуващата институционална рамка е вече е докрайно амортизирана. Сега действащия Закон за радиото и телевизията, не върши работа. И явно се взима решение да се върви към нов закон.
Водещ: А в каква посока ще бъде този нов закон?
Радомир Чолаков: Откровено да ви кажа, аз поне не знам да има някакви инструкции, ако това питате.
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Факт е обаче и аз съм го казвал също многократно, че досегашния Закон за радиото и телевизията, значи той беше създаден 98-ма година в една съвсем друга историческа среда, но той трябваше да създаде така рамката в която да се либерализират медиите, да се либерализира медийното пространство, на електронните медии. Ако си спомним 98-ма година всъщност имаше Българска национална телевизия, Българско национално радио мисля, че имаше Дарик Радио и мъждукаше нещо като Нова телевизия в Софийския ефир.
Водещ: Да, така беше.
Радомир Чолаков: Това бяха… а и няколко частни радия малки, музикални. Т.е. процеса на либерализация не беше започнал и всъщност идеята на закона през 98-ма година да създаде рамката в която да се случи либерализацията на ефира. Сега всички виждаме начина по който се случи тая либерализация, т.е. пак нещо което винаги съм казвал и няма да повтарям да го казвам. Значи Закона за радиото и телевизията във вида, в който беше направен, беше едни /…/, една колиса от демократично звучащи думи, зад която трябваше да се раздадат едни лицензи. Лицензите се раздадоха, очевидно минаха колко, 12 години, пазара започна да се намества и като чели сега е време просто този стар закон, който си свърши работата в кавички да го кажа, да бъде хвърлен. Да се види до къде са стигнали медиите, до къде е стигнала регулацията, къде са проблемите и да се потърси някакво ново решение, за следващите 10-15 години поне.
Водещ: Няма как да не ви…
Радомир Чолаков: Така, че ви го обяснявам, разбирате ли.
Водещ: Да, да, няма как да не ви попитам обаче, какво мислите за твърде често коментираната напоследък идея за сливането на Българското национално радио и Българската национална телевизия? Защото подозренията са, че този закон ще изпълни ето и тази задача!
Радомир Чолаков: Знаете ли какво мисля, ще ви кажа честно. Значи аз самия за първи път произнесох на глас тази идея през 1995 година и тогава за малко щях да бъда уволнен! Работих тогава в БНТ. Значи тази идея беше чудовищна ера, защото се привиждаше на хората като възстановяване на Комитета за радио и телевизия, които нали беше съществувал само пет години преди това, чрез който фактически комунистическата партия инструментализираше влиянието си върху двете големи медии, българското радио и българска телевизия!
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: Значи тогава, пак ви казвам, щяха да ме бият. Отървах се с леко /…/
Водещ: Ние сме ….
Радомир Чолаков: Учудвам се как 15 година по-късно тази идея се ражда като нещо ново, много модерно. Вижте, значи и когато аз съм го казал 95-та година, това е един теоретичен модел. Значи това е един теоретичен модел и възможност, която да разбира се съществува в България организацията на радиото и телевизията 20 години, преди демокрацията е съществувал точно в този модел. В маса европейски страни съществува точно този модел на организация на обществените медии, радио и телевизия заедно. Значи по някакви съображения други страни са избрали другия модел на разделените две медии.
Водещ: От друга страна пък цифровизацията разделя радиото и телевизията все по-често напоследък?
Радомир Чолаков: Не, не вижте нека да ви поясня още малко мисълта си. Значи това което ме притеснява сега в момента е, че точно както как да кажа, в някаква първична реакция 95-та година идеята беше отхвърлена, сега някак си много бързо се прегръща и давайте другари сега юруш да обединяваме радиото и телевизията. Значи мен ме притеснява скоростта с която се отказваме от едни схващания и започваме да харесваме нови схващания или нали това люшкане което не е подплатено с аргументи сериозни. Да има аргументи в посока обществените медии да бъдат в едно, икономически аргументи, може би и административни, финансови от този порядък. Но например аз още не съм чул програмните аргументи. Като се обединява примерно двете медии, с какво това ще допринесе за обществения характер на програмите, с какво това ще допринесе до защитата на обществения интерес чрез програмите на радиото и телевизията.
Водещ: Нали знаете, че по време на криза се говори предимно за пари, а в останалото време каквото и да си говорим, винаги става дума за пари?!
Радомир Чолаков: Но нали с вас знаем, че специално тези две медии са преди всичко култура, значи са културен феномен.
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: И имат някаква от конституцията зададена малко висша задача, от колкото задачата да печелят пари си мисля аз!
Водещ: Безспорно това е така.
Радомир Чолаков: Така, че във всеки случай когато се говори за организацията на радиото и телевизията, пак трябва да кажа, има различните ли, организационни модели. Важно е обаче в една предварителна дискусия и на мен много ми се иска и ще настоявам да се води много интензивно такава дискусия в целия сектор, какви са очакванията от радиото и телевизията, какво обществото иска да получи от радиото и телевизията. И като дефинираме какво обществото иска да получи, след това вече може да говорим, чрез каква организационна форма това най-лесно би могло да се случи. Иначе другото е само теоретична дискусия, пак казвам.
Водещ: Да, до тука две добри новини. Едната е научихме от председателя на Парламентарната медийна комисия, ще има обществено обсъждане на закона който ще напишете, другата е, че вие искате да има дискусии за очакванията на хората, в крайна сметка ние за тях работим и това също е много важно.
Радомир Чолаков: Така де.
Водещ: При избора на ген. директор на БНР, председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов препоръчва в преходните и заключителни разпоредби на един нов закон да бъдат предвидени гаранции за мандатите за генерираните директори. Знаете предстои избора на ген. директор на БНТ! Аргументът му беше, че не бива да се пишат закони, за които да се подозира, че са писани срещу някого и за някого. Вие какво мислите за това?
Радомир Чолаков: Абсолютно прав е г-н Лозанов, разбира се. Напълно съм съгласен с него, аз бих добавил само още едно нещо, което понякога така се забравя. Значи вижте, медиен закон и мен това са ме учили в Германия е закона, който когато се пише, когато правителството го приема, то трябва да разсъждава сякаш е в опозиция. Разбирате ли, всеки закон да кажем Търговския закон, примерно си експертен закон, значи там няма много какво да се изфантазираш, ООД-то си е ООД, търговския закон и нека да го кажа така, е политически неутрален закон. Да кажем някои други по-специфични закони за отдени отрасли, в тях може да се чувства така влиянието на съответно в момента управляващата политическа сила, до колкото тя трябва да провежда някаква своя политика, която е обещала на избирателите си и тя няма как да бъде друго ядче проведена, освен в изменение на закони, за да може да се случи тази политик. Ако говорим за земеделие, екология или примерно някакви такива неща. Закона за медиите обаче до такава степен е специфичен закон, че той в никакъв случай не бива да се прави, а тази грешка до сега винаги се прави, управляващото мнозинство да го прави сякаш винаги то ще е на власти и сякаш винаги то ще регулира този сектор. Защото може да се случи управляващото мнозинство да не е на власт, а да е създало междувременно един юридически Франкенщайн, който след това да дойдат следващите и да го инструментализират срещу него. Това между другото мисля, че в някакъв смисъл беше започнало да се случва в предишния мандат. Да се създава Франкенщайн, който уж трябваше да е в услуга на предишните управляващи, пък май се оказа, че се обърна срещу тях. Така, че Закона за медиите пак да кажа, значи той трябва да се пише от гледна точка на обществения интерес и на второ място от политическия интерес, ако политиците имат здрав разум.
Водещ: Да, може би тук могат да ни заподозрат в някаква крайна утопия, но оставим това на страна, моля ви да коментираме…
Радомир Чолаков: Ама не, вижте пак казвам, това е здрав разум!
Водещ: Това е така.
Радомир Чолаков: Значи ти сега си на власт и приемаш закон който е удобен за тебе, ами ако утре не си на власт, ако дойде твоя опонент и го яхне тоя закон и го инструментализира срещу тебе?! Тогава какво правим? Това е логиката, казвам я абсолютно банално.
Водещ: Моля ви да коментирате още една тема за конвергенцията на медийните регулатори, КРС и СЕМ! От вчера се опитвам да намеря българска думичка, но не успявам. Може би ще ми помогнете.
Радомир Чолаков: Не успява! Ами тя не е започнала, за да знаем дали е успяла или не е!
Водещ: Не, не аз българската думичка говорих! За конвергенцията!
Радомир Чолаков: А за конвергенцията!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Ми де да знам, синхронизиране, обединяване, сливане. Все едно. Вижте, наистина се върти тази тема във въздуха, също както темата за сливането на БНТ или БНР, или за обединяването им под обща шапка и това е също един възможен теоретичен модел. Бих казал, че ако се тръгне към обединяване на БНТ и БНР, задължително преди това, трябва да се обединят КРС и СЕМ! Значи то не може, вижте причината, първичното е конвергентния орган. Конвергентната обществена медия да го кажем така е следствие! Значи, ако следваме чисто теоретичния модел, първо ще трябва да се конвергират двата органа, след това трябва да се конвергират евентуално обществените оператори. Но едното без другото няма как да стане. Така, че пак да кажа, теоретичен модел е възможен модел е, въпроса е, че ако се тръгне в тази посока, то тогава конвергенцията на двата органа трябва предхожда следващата дискусия. Иначе технологично е възможно, не е проблем.
Водещ: Но и тук няма оказания, политически оказания имам в предвид.
Радомир Чолаков: Не, не, наистина.
Водещ: Това също е една добра новина. Ми желая ви спорна работа и повече обществени дискусии…
Радомир Чолаков: Да и на мене ми се иска също повече мнения да чуем на колеги, защото това ще бъде много важно. В крайна сметка вижте, знаете, че винаги медийния закон така неговото писане, съставяне винаги е било е било съпровождано от много истерии. Не знам защо. Мисля, че в крайна сметка вече всички сме достатъчно момъдрели, за да може в една по-спокойна обстановка да направим анализа на досегашните практики, да видим до къде стигнахме, кое не ни харесва и да се разберем просто как да го поправим!
Водещ: Дали ще ви помогнат класациите за свободата на словото, да кажем на Фрийдъм Хаус, сложени в една рамка?!
Радомир Чолаков: Ами във всеки случай няма как да ги пренебрегнем.
Водещ: Да се вижда по-често, това имах предвид.
Радомир Чолаков: Със сигурност.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Радомир Чолаков, зам. председател на работната група, която ще напише новия медиен закон, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Как журналистите мога да променят неписаните правила за политиците, трябва ли да ги коментираме по-често, важно ли е освен новините да чуваме повече коментари за тенденциите в политиката в света. Все по-често чуваме в новините темата пиратство. Дава ме ли си сметка какво точно значи и дали неусетно пиратството не стана новото лице на популизма в политиката. Добър ден на Симеон Василев.
Симеон Василев: Добър ден, здравейте.
Водещ: Е едва ли има човек който да не знае, че пиратството измести една държава на територията на Сомалия, разбрахме защо се случи това или не коментирахме достатъчно?!
Симеон Василев: Много интересно сте задали темата първо, но нека да направим едно малко уточнение и това е важно. Знаете ли, че още на 100-та година преди Христа, един историк /…/ си е дал труда да дефинира пиратството. И той го е казал много просто, този който атакува без законово основание, не само кораби, но и морски градове. Значи виждаме, че от тези времена до днес пиратството може да го сложим на почти всички плоскости, и на живота на политиката, включително и на живота на културата. Напоследък страшно модерни сомалийските пирати, страшно модерни са софтуерните пирати и изобщо в крайна сметка за какво става дума по същество. Значи по същество става дума, че някой извършва грабеж и разбойничество, нали това е пиратството в крайна сметка.
Водещ: Това е класическото определение, да.
Симеон Василев: А до колкото до пиратството в политиката, ако си поиграем малко с тези дефиниции, … между 82 година, 82 година има една конвенция на ООН за морските закони. Там пиратството също е дефинирано, това е нелегален акт на насилие, задържане и отнемане, най-просто казано! А ние с вас ако се опитаме да дефинираме политическото пиратство, то във всички случаи ще излезе, че това е ограбване на доверието на избирателя, чрез лъжа или измама.
Водещ: Много познато звучи!
Симеон Василев: Еми то звучи познато, защото в крайна сметка това е и играта в кавички естествено го казвам, на политика. Защото от тук нататък, ние поне в нашите години на преход сме така доста дълго живели с лъжа, и с измама, с ограбване на доверие и т.н. Така, че от тук нататък според мене, топката е в самия избирател. Той с неговите сензори и усещания, може много простичко да разбере дали го мамят или не.
Водещ: А защо пиратството вкара във властта хора в Скандинавия, всъщност става дума за една партия, която обединява хората срещу звукозаписната индустрия?!
Симеон Василев: О, да, да вижте. Значи тука, тука има малка /…/ грешка пак в кавички, защото тази партия, която възникна в Швеция, между впрочем такава пиратска партия има и в България. До колкото аз съм запознат, те имат вече 32 клона по цял свят, от Аржентина до Уругвай, през Европа, в Русия, в САЩ и т.н. Общо взето те какво изповядват, те искат защита на гражданските права, да се освободи културата, да не се пораждат монополи, включително и в политиката, нали. Те много така чувствително се отнасят с политиката към софтуерното пиратството и изобщо пиратството вътре в културата и искат повече свобода за хората, най-просто е това казано. Казвам всичко това, за да не се объркат слушателите, нали пиратската партия никой да не си представи, че това наистина са хора, с черна превръзка липсващо око и т.н.
Водещ: Всъщност като чели трябва да го задраскаме този образ в съзнанието си, защото пиратството днес изглежда по съвсем друг начин!
Симеон Василев: Пиратството изглежда по съвсем друг начин разбира се, но то си има и неговите корени, защото вие споменахте за сомалийските пирати. Ми какво правят те, те правят точно това което са правили 100 години преди Христа, когато е трябвало за първи път да се дефинира що е туй пиратство! После Омир да го опиши в одисеята. Т.е. нищо ново под небето, тука става дума за интелектуалното пиратство, някой го бъркат с плагиатството. Що се отнася за пиратството в политиката, то просто намирисва на плагиатство и на идеи, с цел да се спечелят избирателни гласове и после нали каквото дойде.
Водещ: Нека да разведрим още обстановката. Как се случва така, че по време на една икономическа криза, обещание за бяла мечка в зоопарка, дава немислима победа в избори? Просто гражданите подменят политиците или друго се случва?
Симеон Василев: Как го казахте, бихте ли го повторили за бялата мечка?
Водещ: Ами по време на икономическа криза, едно обещания за бяла мечка в зоопарка дава немислима победа в избори?
Симеон Василев: Така, вижте. Ние всички сме хора, и всички които отиваме на избори, в крайна сметка боравим с очаквания. С нашите очаквания, очакванията на хората, политиците за това са политици или да изпълняват това което са обещали, независимо от факторите, те ако са добри политици, могат да предвидят и финансови кризи и всякакви такива неща или да работят. По принцип политика трябва да работи в условия на криза, нали. Защото аз от както съм се родил, с извинение не съм много стар, но аз не си спомням да не съм живял не в криза!
Водещ: Ми така сме повечето!
Симеон Василев: Независимо каква е тя!
Водещ: Да, така сме повечето.
Симеон Василев: И повечето. Въпроса е да не свикнем с това понятие за криза,защото свикнем ли ние като обикновени граждани, това означава дадем една хранителна почва на всякакви политически пирати, от всякакъв характер.
Водещ: А дали политиците, на политиците не им харесва да слагат тази маска върху популизма, защото популизма вече е доста поизтъркан като понятие?!
Симеон Василев: Популизма аз лично не очаквам да се изтърка като понятие въобще, защото и в най-модерното обществото в което живеем или ще живеят нашите наследници, популизма пак ще бъде фактор. Това ще бъде онази сладка отрова за избирателя, която ще го подтикне да отиде до избирателните урни и да избере тази или онази партия, с надеждите, че неговите скромни надежди ще бъдат защитени.
Водещ: Въпросът е да не по пиратски начин направено!
Симеон Василев: Не разбрах!
Водещ: Въпросът е да не бъде направен по пиратски начин!
Симеон Василев: Всичко това е вече въпрос на гражданско обществено, на нашето самочувствие като избиратели. Да ви кажа по някой път ние сме склонни така да виним политиците, едно към едно, само тя тая работа си има, крушката винаги си има опашка. Де да можехме да отидем на избори, малко по такъв период не на четири, а на две примерно. Тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин. Това би решило проблема с политическото пиратство!
Водещ: Да, защото тогава пак ще стане дума за пари!
Симеон Василев: Е то, винаги става дума за пари. В условията на финансова криза, защото с това се събуждаме и с това лягаме, най-вече се говори за пари. За съжаление всичко това нещо между впрочем беше прогнозируемо, т.е. можеше да се предвиди, че такива неща, които засягат конкретно политически партии, които по принцип управляват, не говоря само за България, в условията на финансова криза са склонни да поизместят ценностите си дейности и смисъла на това, на собствените си партии, за да вършат неща, не само че не са обещавали, а са абсолютно противоположни на техните ценности като политически формулирания. Това е повече от очевидно между впрочем.
Водещ: Да и то навсякъде по света, не само у нас, слава богу!
Симеон Василев: Разбира се. Това не трябва да ни успокоява. Значи много често ние се наемаме какво е по света, какво е у нас. Аз с интерес слушах така добрия юрист…
Водещ: Радомир Чолаков.
Симеон Василев: Да, за обединението, за конвергенцията и всички тия неща. И нека все пак да използвам 5 секунди да кажа, защото много се говори за модела „Би Би Си”, който трябва да бъде въведен в България. Не знам тези, толкова много хора, които говорят за „Би Би Си” модела, дали са стъпвали в „Би Би Си”!
Водещ: Е може би са стъпвали!
Симеон Василев: Но ако стъпят, ще видят, че това „Би Би Си” се базира на онази обществена спектъра, чрез която се отразява общественото доверие към тази медия, разбирате ли. Това е най-важното, не е толкова дали две медии ще бъдат обединени или няма да бъдат обединени. По-скоро да се обединяват тези регулаторни органи, които имаше моменти, които те регулираха, а не регулираха. Защото си говорим за политическо пиратство, нали?
Водещ: Да, да за това говорим. За това говорим пряко, да. Има, връзката наистина е много топла, нека така да го кажем.
Симеон Василев: Да.
Водещ: Благодаря за този коментар, Симеон Василев пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Преди малко със Симеон Василев коментирахме пиратството в политиката, защото малко си даваме сметка дали прозираме истината за тази думичка, която твърде често употребяваме, ето и днес имам информационен повод да говорим за пиратството. Ние в медиите, защото с осемте български моряци на борда на „Елшън Глори” вече са свободни след шест месеца и десет дни на сомалийските пирати. Те вече са пуснали срещу откупа отвлечения кораб. Българите са добре, живи са и здрави, плават към Оман и се очаква да се върнат в родината средата на идната седмица.
Водещ: Се по-трайно ще затъваме в клишетата, Светът е футбол. И антагонизмът се решава с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост. Ето това искам да коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Добър ден.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Какво се случва с икономическите новини, докато светът е футбол?
Марио Гаврилов: Специално икономическите новини по времето, когато има Световно първенство се въртят така около по забавни и по-разнообразни теми. А именно това каква е печалбата около индустрията наречена Световно първенство по футбол. Не случайно Африка беше избрана този път, тъй като това дава мощен икономически импулс. А иначе що се отнася до икономическите новини по БНТ1, известно време те излизат в почивка, докато хората са отдадени на футболните страсти, ние отстъпваме.
Водещ: Обаче пък от друга страна икономическите новини се случват, независимо от това дали ние ги поднасяме или не?
Марио Гаврилов: Безспорно така е. За сметка на това, ние имаме други информационни емисии, това просто нямаме да имаме пособени икономически новини в емисията в 10:30 тъй като просто няма да имаме емисии в 10:30.
Водещ: Да, но те ще влизат в рамките на другите новинарски емисии, разбира се!
Марио Гаврилов: При всички положения. Стига да е нещо значимо и интересно.
Водещ: А случват ли се по-малко икономически новини по време на такива спортни форуми, какви са досегашните наблюдения?
Марио Гаврилов: Не мисля, по-скоро лятото има едно затишие, просто хората тръгват по почивки и голяма част от икономическите центрове опустяват, сезона е такъв, но за сметка пък на това има други любопитни новини. Например всяко лято се вдигат цените на горивата, тъй като нараства търсенето!
Водещ: И всяко лято се говори, че това няма нищо общо с това, че пътуваме по-често, нали така?
Марио Гаврилов: Не, напротив, точно обратното. Всяко лято, тъй като хората тръгват да пътуват, ползват повече самолети, коли, всякакви превозни средства. Нарастват търсенето и нормално това се отразява върху цената на горивата.
Водещ: Цената на парното или футбола, стабилността на еврото или футбола! Имаме ли избор по времена Световното първенство по футбол, най-важното имаме ли достатъчно информация?
Марио Гаврилов: Ами поне за известно време може да забравим, да загърбим грижите отдадени на футболните страсти и емоции, да не мислим толкова много, да не се фиксираме върху това какъв ценови удар ни очаква в енергосектора, особено за хората, които се отопляват с парно. До колкото разбираме, повишението на цените на тока, няма да бъде толкова висока. Така, че потребителите на еленергия няма да бъдат толкова засегнати. Но тези, които се отопляват на парно, действително ще понесат доста сериозен ценови шок.
Водещ: Всъщност обсъждането на темата точно сега не показва ли един завиден новинарски усет?
Марио Гаврилов: От гледна точка на регулатора ли? Да безспорно регулатора винаги гледа да вдигне лятото, когато хората така имат няколко месеца преди да започнат да заплащат първите си сметки и в първия момент това не ги удря директно в джоба, това е така старт и изпипан трик в нашата държава. Обикновено лятото се вдигат цените на парното.
Водещ: Да, а се поднасят по време на Световното първенство по футбол, за да останат по незабележими може би?
Марио Гаврилов: Ами да, аз лично не мога да намеря такава връзка между едното и другото. Просто съвпаднаха нещата, предварително се знаеше, че от 1-ви юли влизат в сила нови енергийни цени. Просто този път наистина съвпадна със Световното първенство по футбол. Но пак казвам, това ще бъде като един временен мехлем върху душата на хората, които се отопляват на парно и имат проблем да си плащат сметките.
Водещ: Какво да очакваме, какви още летни икономически новини да очакваме. Очевидно няма да дочакаме края на кризата у нас, който беше обявен май на 1-ви юни!
Марио Гаврилов: Да, очевидно… очевидно това е така и очевидно има някои сектори, които са трайно увредени, например сектора на строителството, на жилищни и на офисни имоти, очевидно, че цените твърде дълго време ще им отнеме няколко години, може би десетилетие да се върнат на онези нива, които бяха познати преди 2-3 години. Обикновено лятото ние се концентрираме и за мен сега ще бъде много интересно да видим, как ще, каква ще бъде ситуацията около туристическия сектор в България, защото той дава препитание на голяма част от хората. Също така ми е интересно какво ще се случи в Гърция, където туризмът, нали така е представляваща част от БВП на държавата.
Водещ: Да и вече започват да се появяват все повече новини за как да кажа, конкуренцията между нашия туризъм и гръцкия туризъм, ние имаме амбицията да им отмъкнем меко казано туристите!
Марио Гаврилов: Ами честно казано за мен подобни амбиции са малко прекалени, тъй като само да сравним нашата брегова ивица на Черно море, колко да кажем от порядъка на 200-300 километра максимум. Докато Гърция разполага с милиони плажове, с много девствени острови, просто с огромен, нахранило огромна плажна ивица в сравнение с нашата държава. И със сравнимо по-голямо опит. Разбира се, там има така предназначение за различен тип туристи. Много богати, за по-бедни, по-средна класа. Така, че малко ми се вижда не естествено да се опитваме да отмъкваме от Гърция туристи, но си струва да опитаме.
Водещ: Да винаги си струва да опитаме. Всъщност има ли някаква икономическа логика, чрез която по-лесно да се разреши бетонния проблем на нашия морски туризъм главно?
Марио Гаврилов: Ами то там проблемите, така са заложени, че трудно биха могли да се разрешат с така един замах, виждаме това презастрояване, е един изключително тежък и сложен проблем, който отблъсква туристите. Аз лично миналата година ходихме в много луксозен комплекс, около него беше такава пушилка, такова строителство, че просто втори път няма да стъпим там. Мисля, че това е което прогонва така и по-платежоспособните западни туристи от България. Просто те не могат да дойдат в България на почивка, идват да изкарат, но не могат да починат лятото на море.
Водещ: Което разбира се е един много лош, това е една много лоша реклама за нас. По-често ли трябва да се връщаме към чуждия опит, към испанския, към френския опит, защото там също имаше подобни неща, но доста по-отдавна?
Марио Гаврилов: Ами да очевидно е, че е полезно да се поучим от техния опит. Специално в Испания нали с бутане на хотелите, но пък знаете, че около тях има много сериозни интереси, това е въпрос на много сериозна политическа воля да се стигне до там, а и юридически нещата са много объркани. Просто не е толкова лесно да решим, ето сега да кажем, най-застроените ни курорти да поразредим малко хотелите и да бутнем част от тях.
Водещ: Юридическата криза помага или пречи по-скоро за намиране на някакво по-човешко разрешение на този въпрос?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че помага, макар, че ние не можем да го усетим в така в… нашето ежедневие, тъй като всяка криза помага за оцелява жизнеспособния бизнес и така затрива онзи, който не се подчинява на закономерностите. Така, че мисля, че кризата ще отсее истинските хотелиери от онези, които са дошли и искат за 2-3 години да направят бърза печалба. Истинските ресторантьори, които дългосрочно да развиват бизнес и да поддържат една така сериозна клиентела, която с удоволствие да се връща в тяхното заведение да кажем. Мисля, че кризата ще помогне в това отношение.
Водещ: Безспорно кризата накара хора да следят с по-голям интерес икономическите новини. Ние научихме ли се да ги поднасяме по-ясно?
Марио Гаврилов: Ами поне се стараем, специално в БНТ1 се опитваме да стигнем дори до най-образованата част на българското население. Така, че то да може да разбере икономическите зависимости и да се опитваме да ги преведем на техния … ежедневен език, така че е достъпно дори и за най-неграмотната част от населението.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Марио Гаврилов от БНТ1 пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Казват „Светът е футбол” и ние в „Клубът на журналистите” се подчинихме на това клише, макар че избрахме по-музикален подход. То определено ни достави удоволствие, благодарим на Галя Траянова за това. След час и пет минути започва първия мач, днес са предвидени три мача, Южна Корея – Гърция, Аржентина – Нигерия, Англия и САЩ. Ами гответе се, хубав ден и да изпитате удоволствие от гледането. Това ви желаем Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 29.05.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 15.05.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-15

Водещ: Задава ли сте си въпроса! Как сме живели без мобилни телефони? Кога за последно погледнахте тревожно през прозореца, за да видите ще има ли буря, зареди която интернетът ще спре. Искам да ви кажа подобни въпроси си задаваме и ние медиите, просто технологиите ни предизвикват. Международната среща за регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радио разпръскване, се проведе за първи път в България, по инициатива на БНР. Престижната международна среща е осма по ред, началото е поставено през 2003 година и в течение на годините към инициативата се присъединяват все повече страни. На тези срещи се провеждат професионални дискусии за цифоривзацията във всичките и аспекти. От производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос, до радио и телевизионните приемници. Защото 2012 може да изглежда далеч все още, но експертите в Европа отдавана работят по проекти създаващ техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията. Кой къде е, също става ясно на подобни срещи. Къде сме ние, ще коментираме днес в студиото на „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и експерта по телекомуникации проф. Кирил Конов. Ще чуем разбира се и коментара на г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг” организацията, която свързва в Европа интересите на бизнеса и обществените, и търговските оператори. Регионалните медии получиха своите награди, какво се случи там, ще коментираме с члена на журито г-жа Аксения Димитрова от вестник „24 часа”. Корупция в печатните медии? Защо такава тема избраха за дискусия от Фондация за свободата „Фридрих Науман" ще питам Аспарух Панов. Разбира се започваме с коментар с медийната новина на деня, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционния съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Ами да коментираме медийната новина на деня!
Даниела Петрова: Новините на деня са много, но тази действително е една сред по-значимите. Считам, че в правомощията на президента е да направи своята преценка за упражняване на правомощия, в това число и за упражняване на вето. Не намирам нищо ново, дали това е просто някакво заигриване или предварително изказване. Закона не е минал на второ четене в през зала, за да се прави предварителни заявления. Но нека да оставим всеки да упражнява своите права и правомощия. Няма предварително отказ от права, така, че тук няма някаква драма.
Водещ: Предвиждате ли някакво извънредно заседание на парламентарната комисия? Ако се стигне…
Даниела Петрова: След като мине в зала, ако разбира се има вето, закона ще се върне в парламента и по процедурата. Той проекта е гласуван на второ четене в комисия и предстои гледането му в зала.
Водещ: Да.
Даниела Петрова: Т.е. не може да има връщане обратно преди минаване в зала в комисия, съобразяване с бъдещи намерения.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, с първи коментар на медийното събитие на денят, президентът Георги Първанов ще съзира Конституционният съд за редукцията на членовете на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналисте” ви казваме Бушнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: През 1991 година, по инициатива на ЕС за радио и телевизия започна проектът DVB, който обединява 270 организации от цяло Европа, радио и телевизионни оператори, както обществени, така и частни. Телекомуникационни компании и производители на техника за радио разпръскване. Каква е целта, целта е да се противодейства на японския и американския пазар в областта на цифровизацията на телевизията. Както и да се съхрани европейската индустрия разбира се, в областта на новите технологии. DVB е цифровият формат по който ще излъчват всички телевизионни оператори в Европа от 2012 година. Експертите, които работят по проекта създават техническите норми, според които трябва да се извърши цифровизацията на телекомуникационното излъчване в Европа, когато срокът за завършване на процеса за страните членки дойде и той е 2012. Ситуацията днес показва, че от всички европейски държави, не само от ЕС, само балканските и някои от средиземноморския регион не са започнали цифровизацията. От 45 страни в широка Европа. Това заяви за БНР, г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващото звено между интересите на бизнеса и обществените, и търговски оператори. Г-н Сове-Гоашон участва в срещата във Варна за сподели опита на по напредналите в цифровизацията европейски страни. Според него цифровизацията е неизбежна, както и интернет и мобилните телефони. А ползите на въвеждането на новите технологии за крайния потребител са многобройни. Защо цифровизацията е по-добра от аналоговото излъчване, попитахме г-н Даниел Сове-Гоашон, с превода ни помага Мая Пеловска, експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Даниел Сове-Гоашон: Цифровизацията е неизбежна в цяла Европа, така като касетките бяха заменени от компакдискове, същото нещо в момента се случва с радио и телевизията. Аналоговото излъчване задължително трябва да стане цифрово. Същата с телевизията, там където преди можеше да се излъчваше един канал една програма, сега на този същия кана, могат да се излъчват 8 телевизионни програми. Очевидно ползата за потребителя е това, че той ще може да получава много повече програми. Ще ви дам един пример от Франция! Сега имаме 40, като и в предишния и в сегашния случай, 6 и 40 говорим само за наземно излъчване. Но същите предимства важат и за телевизията, която се разпространява чрез сателит. В момента сателитно се излъчват и съответно получават хиляди програми, тъй като въвеждането на цифровизацията и там включително се пести място. Другото голямо предимство на цифровизацията, че можете да гледате телевизия през интернет, докато аналоговия канал, аналоговото излъчване не позволява да се гледа през интернет. Само, че това не е края на еволюцията! Не само пестим място, но и благодарение на това спестено място там можем да сложим програми, които имат много по-високо техническо качество. Това се казва High Definition TV. И ако дам още един пример от Франция! Освен 40-те програми, които се излъчват цифрово, които споменах, които са със стандартното за това излъчване качество. Имаме още 12 програми, които са с още по-високо качество. Аз също имам кабелна телевизия, преди я получавах аналогово, сега цифрово, съответно сега има много повече програми, цената е същата както преди. България е част от една група, където предимно се гледа кабел. Същата е и в Германия. Франция, Великобритания и Италия е различно. Има кабелна телевизия, но за една много малка част от населението. Например във Франция са само 7% от населението има кабелна телевизия. Страните където има много кабели, които са целите окабалени, тъй като наземното излъчване е безплатно, всъщност кабелните оператори си притесняват за това, че могат да си изгубят клиентите. Бих искал да кажа още едно предимство на цифровизацията. И пак говоря за наземното излъчване и приемане. Тъй като цифровия сигнал е много по-мощен, вече можем да получаваме сигнал, наземния сигнал без антена, което означава, че нашия втори, трети, пети телевизор няма нужда да е включен в кабел някъде нали, както сега.
Водещ: Г-н Даниел Сове-Гоашон, президент на „Диджтаг”, организацията която служи за свързващо звено на цифровизацията в Европа. С превода на Мая Пеловска, международен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество”.
Водещ: Цифровизацията кара хората да си задават въпроси, но не само хората и медиите да си задават въпроси, изобщо новите технологии ни предизвикват. Защо е важно да знаем как се вземат решенията за цифровизацията. Нека от тук да започнем разговора с генералния директор на БНР, г-н Валери Тодоров и медийния експерт проф. Кирил Конов. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем решенията които се вземат за цифоривизацията какви са и как се вземат.
Валери Тодоров: Защото да знаем, защото трябва да знаем с каква сила ще ни стоварят последствията. Тъй като цифровите технологии изискват промяна на навиците, промяна на цялата организация на приемане на информацията. Същевременно те са и покрай всички положителни страни, един сериозен стресов фактор, защото вие изведнъж ще получите много големи възможности. И трябва в рамките на тези възможности да извършите селекция, да подтиснете едни желания, да дадете предимство на други. Наистина това е една технология, която ще събере картина, звук, текст в едно и в зависимост от вашия избор, вие ще получавате с предимство онова което искате. Но по-важното е, че всичко това трябва да се усвои, като в този процес има две страни. Едната страна, която ще приема продукта, а другата която ще го произвежда. Мисля, че стреса ще е еднакво силен и от двете.
Водещ: Проф. Конов, добър ден.
Кирил Конов: Добър ден.
Водещ: Защо е важно да знаем повече за цифровизацията и за решенията, които се вземат за нея?
Кирил Конов: Ами вие вече чухте, зрителя трябва да бъде…
Водещ: И слушателя!
Кирил Конов: …подготвени, и слушателя, и зрителя, трябва да бъде подготвен. Защото цифровата техника иска нови приемни устройства. При това, ако телевизията с един аналогов телевизор можеше да се работи например в кабелната телевизия, можехме да включим един, втори, трети аналогов телевизор. Към преминаването на цифрова телевизия, към всеки един приемник трябва да има и приставка, която е прието да се казва чуждицата приемен SETBOX. Той практически е цифрова приставка и трябва да се закупи към всеки телевизор. При това трябва да се знае, че приставки за спътникова са едни, а за наземна телевизия приставките са други. Освен това трябва да се знае много важно нещо. Че стандарта който е приет в нашата страна за кодиране на сигнала е MPEG4, който се различава от стандарта в Европа, MPEG2. MPEG2 е много стар стандарт, ние сме преминали към по-нов. По-нов, по-съвременен стандарт, който дава възможност по-добре, повече програми да се предават в един телевизионен канал. Който означава, че приставките трябва да бъдат купувани от България, а не от чужбина. Това трябва да знае, трябва да знае зрителите, например тези които имат роднини и деца в чужбина, да им приставките от там, трябва да си ги купят от България.
Водещ: Всъщност стигнахме бавно и полека до въпроса за парите! Защото това са разходи от една страна, за тези които ще получават цифров вариант на радио и телевизия и от друга страна, самите медии също така трябва да планират своите разходи!
Кирил Конов: Да, медиите също трябва да планират своите разходи. Интересното е това, че се предвижда един период в който едновременно би трябвало да се предава както аналогова, така и цифрова телевизия, също в бъдеще вероятно ще бъде и за радиото. Това означава практически почти двойно заплащане за разпространение. За това повечето страни рязко ограничават този съвместен период на съвместно излъчване, което означава много добра подготовка в населението, да се подготви да премине към цифрово приемане на програмите, за да може да се облекчи, да се опрости разпръскването на програмите.
Водещ: Ние готови ли сме?
Кирил Конов: Колкото е по-кратък… Моля?
Водещ: Ние готови ли сем?
Кирил Конов: Ами програма за преминаването съществува, но тази програма още не съм чул да е задействана, което означава, че практически още не сме готови. Това е задача на медиите, които трябва много широко да прорекламират, да разкажат „Да преминава се към цифрова” цифровата има определени предимства, предимства е по-малко шумове, възприема се по-качествено изображението, много повече програми. При това програмите, които се излъчват ще бъде свободни, което означава, че ще бъдат безплатни за разлика от спътниковите телевизионни програми и от програмите от кабелната телевизията, което е едно облекчение към зрителя. Но от друга страна към всеки един телевизор трябва да бъде купена приставка за приемането. Приставките действително не са скъпи, обаче са определена инвестиция.
Водещ: Обаче в криза, всяка една инвестиция може да бъде отсъдена като скъпа.
Кирил Конов: Да и особено когато е принудена.
Водещ: Да. Много ви моля да останете на телефона. Г-н Тодоров, ние напрактика има какво да се споделим.
Валери Тодоров: Само ще направя една корекция. Ясно е, че безплатни ще бъдат обществените програми. Платени ще бъдат, също така ще бъдат платени някои от услугите, които допълнително ще се предоставят при цифровото излъчване.
Водещ: Но ние вече излъчваме цифрово, доста преди да се вземат решенията.
Валери Тодоров: Да, националното радио започна излъчване със съдействието на БТК, по технологията DVB-D, която сега предстои да се внедри масово, за София и Софийска област още през 2007 година. През 2008 година, ние пуснахме в действие технологията Radio Digital Mondiale, това е цифров формат върху късите вълни, той се използва от много от страните, които имат големи територии, тъй като се предава тази технология, позволява предаване на сигнал на по-далечни разстояния, с по-високо качество. Интересното, че тези страни са всъщност и потенциалните производители на приемници. Също така интересен факт, че ние сме една от страните, която е разположена в ъгъла, на един от ъглите на ЕС. Тази технология свободно би могла да покрие европейската територия от единия край до другия. Т.е. този наш експеримент залага един потенциал, залага една перспектива, която се надявам да бъде полезна ако разбира се бъде избрана тази технология в бъдеще като основен цифров формат.
Водещ: Защото безспорно цифровото излъчване изисква технологична готовност, а за да има човек технологична възможност, той трябва да има инвестицията, за да може да оперира, това също е…
Валери Тодоров: Първо за радиото се смята, че до 2020 година ще запазят актуалността си УКВ излъчванията с чистотна /…/ Същевременно ние се готвим да затворим цикъла на производство на цифрови програми. Вие знаете, че освен това открихме две нови програми, две нови радиостанции, които са оборудвани с най-новата техника и най-новите технологии. Освен това ние преминахме към унифициране на техниката и технологията на централното радио. Предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев”, които вече ще ползват всички предимства на новите технологии. Можем да кажем, че предстои, технологиите са заложени вече в регионалните ни радио станции и предстои да се цифровизира, да се вкара ново поколение техника, ефирна студийна в някои от регионалните радио станции. Но националното радио вече извършва вече такива излъчване. Знаете, че в рамките на европейския проект „Евра Нет” ние сме първата радио станция, която излъчва цифрово новини на четири езика, излъчваме и два модула по шест часа на програма „Хоризонт”и „Христо Ботев”. Така, че за разлика от повечето балкански страни, ние сме наистина доста напред, ние сме с добри позиции в рамките на ЕС за радио и телевизия. Мога да кажа, че радиото през последните две години и половина направи много за развитието на техниката и технологията. Вероятно и вие сте го почувствали. Така в по средстровид предстои да го почувствате следващите месеци, тъй като ще преминете изцяло на нови технологии. Това е бъдещето, важното е да убеждаваме хората, че те ще трябва да си сменят навиците, защото вижте можете да приемате различен тип програми, много е важно ние разглеждаме, проф. Конов тука говори за технологиите, тъй като технологията е важна, ще води технологията. Но вие при цифровата ера изведнъж отваря множество гласове, образи, програми. Вие в един момент, ще можете да приемате и аналогово и цифрово, и ще може да се съчетава с интернет, и вече водещо става съдържанието. Онова което посланието ще предаде, зависимо много от качеството. Борбата за качеството и за съдържанието, всъщност ще се превърнат във водещи за конкуренция по-нататък.
Водещ: Професоре, как виждате бъдещата медия в цифровия и живот?
Кирил Конов: Ми това е доста сложен въпрос и специално за телевизията какво е! Преминаването към телевизия с висока разделителна способност, нали това което е хита в момента и това което пък е супер така хит, това е телевизия 3D, чието въвеждане ще има много въпроси, много се склонни да твърдят, че има, че не е много полезно гледането продължително на 3D телевизия, обаче живота върви напред и аз очаквам, че и тези въпроси ще бъдат решени.
Водещ: Що се отнася до 3D телевизията, според мен там е много подходяща приказката за гроздето което е кисело?
Кирил Конов: Да, това в момента е просто такъв, макар и хит, но докато стане ежедневие ще мине доста време. За сега за нас е важно, нашата страна да преминем към цифрово разпространяване на програмите. Искам само да напомня, че в България в София, първите предаватели бяха пуснати в ноември 2004 година. Така, че от 2004 година в София имаме DVB предаването по стандарта MPEG2 и се излъчвате шест програми на 64 канал. Но поради слабата реклама, приемането на тези програми не е масово в София. Сега е важно, действително масово сериозно с качествено покритие на страната, с цифрови телевизионни програми и преди всичко на националната телевизия.
Водещ: Как според вас можем да мотивираме хората да приемат по-лесно преминаването на медиите в цифров вариант?
Кирил Конов: С добро покритие, с много програми, които като основната част от програмите са отворени, безплатни, което ще мотивира хората. Това показва и опита в Европа, известен процент от хората се отказват от кабелните телевизии, преминават към цифрово приемане на програмите, защото предимствата са очевидни. Предимствата са очевидни, всъщност в излъчването трябва да има достатъчен брой интересни програми на български език и тези програми, които представляват интерес. Това са Eurosport, която едва ли ще бъде безплатна, програмите Discovery. Така, че подбора на програмите, които ще се излъчват и качественото покритие са в основата за бързото преминаване. А ако има интерес, хората много бързо ще си закупят приемници и ще преминат към цифрово приемане. Още повече, че цените на цифровите приемници съвсем не са високи.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте експерта по телекомуникации и цифрова телевизия, проф. Кирил Конов.
Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. Нека да опитаме да обясним на някакъв по-разбираем и прост език какво ще даде цифровизацията на хората повече от обичайния начин който е познат за слушане на радио?
Валери Тодоров: Ако говорим за радио, ние вървим към така нареченото хибридно радио, т.е. вие ще можете да получавате и звук и картина и ще можете да теглите и записи по заявка , ще можете всичко, онова което получавате от различни източници, да го събирате върху един носител, до го получавате по един стандартизиран начин. По този начин ще съберат аудиториите, които работят с различни навици и имат така вкус към различни усещания от технологиите. За това смятам, че изключително важно е да се разясни кое как се случва. Разбирам, че сега интереса към телевизиите е повишен, тъй като картинката наистина дава по-голямо въображение. Но в при движението на технологиите, ще се получава така, че от една страна радиото ще се визуализира все по-активно, ще можете да виждате лицата на водещите, ще разбира се ще пазим магията на радиото, ще можете да ползвате всички наши архиви. Същевременно ще се наложи да се разработят модифицирани програми за тези нови цифрови технологии. Т.е. вече границите между радиото и телевизията ще се приближават, но винаги ще води или картината, или звука. Т.е. ако вие сте седнал на едно място, естествено е, ще искате вие да получавате върху екрана и текста на новините, допълнителна информация различни позиционирани продукти. Допълнителна сервизна информация. Но ако пътувате и вие възможност да гледате картинката, там ще ви се подава справочна информация по-къс вид, ще имате справочната картинка, но вас ще е водещ звука, онова което слухово ще възприемате. Но тук…
Водещ: Но това ще е, това ще бъде личен избор на слушатели, нали ще даде предимство на едното или на другото?!
Валери Тодоров: Да, вие можете съответно при цифровизацията да си пуснете телевизията, стига телевизията да може да ви даде тази информация в по-експресен вид. Радиото е по-бързо, по-скоростна медия. Тя предлага по-големи масиви, по-голям обем от информация. Телевизията изисква повече време, тъй като това е свързано и с подготовката на картината. Но ако примерно радиото ви дава пряка визуална връзка от някои събития, предава на под кастинга, то тогава вие слушате едновременно програмата, получавате сервизната информация и новините на текст, едновременно с това можете да наблюдавате едно събитията, съответно ако искате и да го слушате. Така, че виждате в един момента. За това ви казах не случайно, че трябва да подтиснете едно желание за сметка на друго. Да решите ако пътувате в кола, ясно, че за вас ще е водещ звука. В следващия момент вие имате един мобилен телефон. Ясно е, че ви можете получавате визуална информация на, можете да гледате и телевизионни програми. Но вие ако искате наистина да гледате с качеството, т.е. да изпитате удоволствие, не само да се информирате, вие ще изберете друг подход. Ето тук за това, в това изключително разнообразие на услуги и на възможности. Избора ви ще бъде по-сложен! Но този избор ще наложи и промяна в навиците ви, по които трябва да достигнете до един или друг продукт. За това е много важно да се разяснява, за да се избегне първоначалния стрес. Ясно, че е тази технология която предстои да се внедри за телевизията, искам да са наясно и слушателите. Тя наистина е телевизионен формат. Тя е там като радиото е спомагателна медия, вие водещо ще е картината, а в подкастинга ще имате радио станция. Но вие за да преминете от един мултиплекс и на друг, и т.н. Ще трябва да минете през видеото, през телевизията, да стигнете до радиото, ако то е разположено в друга зона. Докато идеята на цифровото радио, вие да имате един интегриран приемник, който да приема всичко формати и ви изписват името на програмата, приемника търси и без разлика тази програма на кой формат излъчва, да можете в това приемно устройство да получи тази програма, без разлика къде се намирате. За това е важно с разработват и националните технологии, т.е. технологията на националното покритие, същевременно технологиите за пренасяне на сигнал на далечно разстояние, за разлика от функциите на телевизиите, които разбира се са със засилено национално присъствие, т.е. присъствие на национална територия.
Водещ: Но все още не се говори колко струва този приемник?
Валери Тодоров: Приемниците вече, така достигнаха до умерената цена от 50 евро, има и по-евтини. Изключително важно е, че страни като Индия, като Китай, Русия се ангажираха с производството на тези приемници, те признаха и технологията DRM за водеща, тъй като тя е подходяща за тези големи територии. Което е насърчителен фактор, ние за това и когато стартирахме технологията DRM, ние ориентирахме към предаване за чужбина, т.е. знаете, че ние предаваме на 11 езика, ориентирахме към страните към, зоните където тази технология е разпространена, където има съответните приемници. Държавата ще трябва да инвестира и в приемните устройства, цифровите устройства и за телевизия, и за радио. Ясно е, че с телевизия ние леко вече закъсняваме и ще трябва да се компенсира. Докато за радиото все още имаме да помислим. По-важното е, че радиото като технически и технологичен лидер в момента даде шанс тези технологии да се развиват, да се експериментират, да се доказват. Смятам, че едната от технологиите категорично се доказа, другата вече ще се внедрява като телевизионна форма, радиото освен това развива активно и УКВ мрежата, тъй като тя също пострада силно, след като демократичните промени. Знаете, че нашата УКВ мрежа беше изградена с двойно предназначение, обслужваше и военни функции, обслужваше така и политическия блок. И се образуваха така дупки, бели петна. За това искам да кажа, когато нас ни разглеждат, говоря нас като обществена медия, ни разглеждат като конкурентна частните медии. Ние не сме в истинския смисъл на конкурент, защото задължение е на държавата да информира безплатна достъпна на всички платформи информация, обективна, разностранна информация.
Водещ: Това го пише и в Конституцията!
Валери Тодоров: Да, пише го ви в Конституциите. Докато смисъла на търговската медия, тя трябва да обслужва определен търговски интерес, т.е. тя може да си избере района на покритие, може да си избере начина на посланието, дали ако е музикално, кой формат предпочита. Или ако вкарва информация, какъв вид информация. Докато ние сме длъжни да гарантираме пълния обем от информационни услуги с разнообразие на програми, с разнообразието на гледните точки, с обективността. За това ние сме единствените, ние сме най-големия процент на музика, на драматургия, ние записваме и архивираме всички по-големи културни музикални събития. За това, винаги казвам, ние имаме собствени музикални състави, които са водещи за страната. За това не може някой да ни разглежда и смятам, че не е добър подхода, когато се правят механични сравнения между частна медия и търговска медия, или да речем някой от нашите програми може да сравни с друга радио станция, да речем „Хоризонт” с Дарик радио. Въпреки, че те са доста различни. Аз в момента не правя реклама на колегите, с огромен толеранс, това е една от солидните радио станции, които успя да се докаже през годините, в много трудна пазарна среда. Тука понякога се налагат формати и се твърди за разпространението на други радио станции, които са под статистическия минимум, но с една добра реклама може да правя внушение. Нека да, всички имат място на пазара. Нашите функции като обществен медия са други, ние сме и държавна медия, защото за сметка, независимо от бюджетната субсидия, ние реализираме и план за собствени приходи. Знаете, че търговските радиостанции, те работят и по търговските закони, по търговското право. Докато ние работим така в изключително строг, строго зададен формат според закона за радиото и телевизията. Държа тези неща да са ясни, да са разбираеми, ние сме и звукозаписваща къща и продуцент, и медия, и същевременно сме и шапката на един голям културен институт с изложбите, с музикалните състави.
Водещ: Да, защото в крайна сметка радиото наистина трябва да приятел на човека.
Валери Тодоров: Трябва да е най-добрия приятел на човека, защото когато изпаднете в беда и когато радиото е единственото средство и няма да можете да видите какво става по телевизията, радиото ще ви помага, още повече, че радиото както знаете изпълнява и сега съвременната епоха и други функции. Т.е. не дай си боже то е в случаи на нужда, то се превръща система за информационна сигурност, за оповестяване на гражданите. Още повече националното радио е единственото което се чува по всички ъгли и от двете страни на всички наши граници, само до преди две години това не беше така, знаете имаше огромни прекъсвания по, дори когато се движите по магистралата и това не бива по никакъв начин да се разглежда, както коментират някои колеги, като монополизъм. Не, напротив, ние функцията на обществената медия са съвършено различни. Тук не става дума за конкурентни интереси. За това, че ние ползваме бюджетна субсидия, ние имаме редица ограничения, дори и в рекламната си политика. Това са неща, които смятам, че трябва да се разберат и знаят.
Водещ: Иначе радиото ще продължи да бъде най-добрия приятел на хората. Благодаря за този коментар на ген. директор на БНР, г-н Валери Тодоров.
Водещ: Годишните награди на Българската асоциация на регионалните медии вече са връчени, отбелязана и 90-годишния юбилей на най-стария вестник, издаван без прекъсване у нас „Черноморски фар”, честито колеги. Сега вече е време за изводи, какво се случва в регионалните медии, добър ден казвам на членът на журито Аксения Димитрова, колега от „24 часа”.
Аксения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Трудна ли е работата на колегите в регионалните медии?
Аксения Димитрова: Много трудна и много им се възхищавам, че се наемат в такива условия да правят, включително и разследвания. Това от което аз разбирам и зареди което бях поканена да се включа в журито. Журналистическото разследване в малък регионален вестник в България, по това време е нещо наистина изключително трудно и понякога дори непосилно.
Водещ: Всъщност това е едно предизвикателство, да избереш дали след твоето разследване, ще продължиш да живееш там. Защото в крайна сметка май до там стигат нещата!
Аксения Димитрова: Ами за съжаление много често така се случва, свидетели сме за това което се случи на колежката Лидия Павлова в малък регионален вестник, въобще в този региона Югозападна България, която беше обект на няколкократни атаки. Не случайно тя миналата година получи, първо една от наградите на и тогава бях в журито за смелост, но получи и една друга голяма награда на /…/ смела журналистика, защото е смелост да се опълчиш срещу някой койот никой не смее нищо да каже, никъде.
Водещ: Да, което прави работата наистина много трудна на колегите. Това значи ли, че бъдещето е мрачно, в посока липса на разследвания?
Аксения Димитрова: Ами не ми се иска да вярвам, че е мрачно, но може би не е много светло до мига в който няма установен пазар на медии, в България и няма условия. Един вестник или друга медия да се развиват по начина по който се развиват малките регионални медии в развитите страни. Аз съм учила и специализирала включително в малка медия, регионална медия в САЩ и още тогава 96-та година бях свидетел на механизма по който всичко става. Значи там има такъв голям пазар на стари коли, услуги и т.н. в региона, че всички тези хора трябва да си финансират мощно с реклами главно, местния вестник. И така по този начин той става независим. Ако например в региона в който се издава вестника, има 3 или 4 къщи за продажба на стари автомобили, 5 или 6 други компании, всякакви видове развити услуги, те мощно се рекламират в тези регионални медии и тогава регионалните медии стават независими, до степен до която да могат да правят разследванията и не са зависими в бюджета си от как, да бъдат купени от този или от онзи и да чакат на неговото благоволение, защото в България точно това се случва. А малките медии, за да оцелеят са принудени да правят много компромиси и пък оцеляването им е резултат функция от това, че нямат добре развита икономика в регионите, която не да поддържа благоволение, ако е необходимо да се рекламира самата тя във вестника, да дава пари за вестника. Така, че за съжаление и в регионалната журналистика, кризата се отразява, но според мен кризата в България още повече се отразява, защото съответно намаляват хората, които купуват вестници и те имигрират в големите градове, те заминават извън България, намаляват производствата, затварят /…/ сергиите, магазините и т.н. и т.н. И е напълно естествено хората изпълнявайки, е напълно естествено да имат два процеса, първо хората да не могат да купуват медии или няма кой да ги купува тези медии и второ, местното производство да не си позволява, ако въобще съществува да се рекламира в тези медии, така те да бъдат зависими.
Водещ: Всъщност единственото което ние можем да направим е по-често да се обръщаме към колегите си от регионалните медии и да някак да им оказваме помощ!
Аксения Димитрова: Честно казано, да. Ние онзи ден говорихме с председателката на, с една от колежките която се води зам. председател на Съюза на регионалните медии, обсъждахме форми и някак си да измислим за обучение на колегите. Аз току що се връщам преди няколко седмици от шестата световна среща за разследващи журналисти, която беше, която се проведе в Женева и там от България бяхме поканени аз и колежката ми Миролюба Бенатова от бТВ. И освен, че трябваше да изнесем нашите доклади, ние чухме, докладите на около 100 журналисти от около 50 страни по света за различни ситуации, модели, нови култури, се налагат при тази криза. Т.е. едно знание, което е пристигнало при нас и аз не искам да го задържам по никакъв случай само за себе си и да го прилагам, както правя много години в нашия вестник и с колегите. А с удоволствие бих го споделила с колегите от регионални медии, става въпрос за разследвания, за база данни, за методи, примерно за теми за разследвания, които са правени по малки регионални медии в други страни, недоразвити и не толкова развити. И обсъждахме това как може да стане макар, че и за това са необходими пари. Ние с колегата ми Данаил Въгленов, направихме с подкрепата на холандското посолство в продължение на две години, един проект за обучение, който беше главно от два семестъра в Софийския университет на журналисти, но след това представихме резултатите от това обучение, пак говоря само за разследваща журналистика, в Благоевград, в Пловдивския университет, във Великотърновския университет, Благоевградския, Югозападна… в Нов Български университет. И аз видях, че има много млади хора, това бяха първо, втори, трети курс студенти, които са жадни да научат повече и са жадни да усвоят това знание което ние сме придобили по най-различни световни форуми.
Водещ: Или както каза г-н Въгленов пред клубът на журналистите, най-важната задача на разследващия журналист е да оцелее!
Аксения Димитрова: Ами да, това е факт, особено не само зареди кризата, ами и зареди опасната работа, която върши. Така, че има почва за това, нещо. Много сме благодарни, надявам се /…/ припозна нашия проект, защото наистина разбра, че има необходимост от това. Но за съжаление сега в България журналистиката вече се смята за изградена, парите които се дават за обучение по различни програми от Западна Европа и Америка, и т.н., вече спряха. Вече са насочени към бивша Югославия, …републики, в /…/,в Молдова, в Армения. Където имат нужда, имате вероятно проблеми, много по-сериозни и огромни от нашите. Те са това което ние бяхме преди повече от 15 години. Така, че аз съм много щастлива, че не сме на това дирадже, защото съм преподавала и в Молдова на колеги журналисти, съм водила курсове по разследваща журналистика и Азербайджан и в Армения. Те наистина, да не кажа светлинни години назад, но са след нас. Това което казвам, бяхме ние преди 15 години. Така, че не може да сме с тях, недоволни, ние сме развили сравнително доста добре и доста бързо. Но все има какво да се желае.
Водещ: Благодаря за този коментар, г-жа Аксения Димитрова, колега от вестник „24 часа” с коментар за регионалните медии и бъдещето на разследването в регионалните медии. Поглеждам часовника и виждам, че ми остава време само да ви пожелая хубав ден, дано да не е много мокър. Това е от нас.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 8.05.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-08

Водещ: Само 3 работни дни, а колко медийни новини ни поднесе отиващата си седмица. Какво се случи в двете електронни медии, на които най-отива да се наричат обществени. На Сан Стефано казаха, че са остъргали всикчи разходи до кокал. А Драган Цанков отиде до БТА заради дискусията. Организирана от СЕМ за обществения хакратер на БНР. Дали опитите да бъде разрушена политическата омерта – гарван гарвану око не вади, ще стигнат и по БНР и БНТ. Ако съдим по дискусията за радиото – не. Защото едва ли дадената гласност на няколко отбора бивши и настоящи шефове ще доведе до истинска редакционна ензависимост. Мълчанието на журналистите, така можем да обобщим участието в дискусията на необвързаните с някой отбор шефове журналисти. Разбира се звуковата картина на взаимна размяна на най-разнообразни обвинения не беше никак добра гледка. Но както се казва – апетита за говорене идва с конкурса за генерален директор на БНР. Никой участвал в административното ръковпдство на радиото от промените насам не е забравен и нищо не е забравено. Дори битовите неуредици с някакви хладилници, къртене на плочки и излишен административен лукс. До колко подобни разговори помагат на радиото да стигне по-близо до хората, за които работи – никак. Но оставя горчив вкус в устата и много въпроси без отговор. А мълчанието на журналистите неангажирани към определен отбор шефове е добре да бъде забелязано. Ако се загледаме в БНР ще видим белези от политически натиск и сделки при избор на генерален директор. Добре е да бъде намерено решение за това как подобни неща да не се случват. Инак пак ще се чудим защо оценките за свободата на словото са по правило ниски и ни пращат винаги в непредставителната компания на страни от Африка и третия свят. За да попаднем на по-престижните предни места трябва да има доминация нан свободата на слвоото. А това с политически медийни влияния не става. Не става и с шоу със скечове, гонещи рейтинг. Защото едно е рейтинга, съвсем различно нещо е доверието. Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – ами повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Докато това не се случи ще си останем в плен на омертата – гарван гарвану око не вади. Само плаши. И ще си живеем в жълти коментарни реалности, които никак не изглеждат добре. Предстои да изгледаме реалитито избор на шеф на БНР. Вече има заявки, че ще има още много обвинения между бивши, настоящи и кандидати за шефове. Вече има и политически заявки за оспорване на промените в медийното законодателство. На война като на война. Едва ли сред време ще има значение кой е започнал пръв. В крайна сметка ще загубим ние журналистите и хората, за които работим. Защото рейтинга на свободата на словото би трябвало да е единствен важен за нас, а не счетоводни стари и нови прегрешения. Истината е една – редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. Но за това едва ли ще остане време. Ние сме съсредоточени в образа на духа, който изскочи от бутилката във вторник на дискусията, организирана от СЕМ. Как изглежда той? Ами уверявам ви, никак не е симпатичен. Какво разбра СЕМ за БНР от дискусията, която предизвика сам. Ще чуем коментарите на Мария Стефанова и Георги Лозанов. Как трябва да изглеждат обществените медии – ще коментираме с Бойко Станкушев и Елена Йончева. Как се говори за война през 21 век. Не е зле да се замислим днес на 8 май. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

До колко е възможен един смислен разговор за обществената функция на БНР. Какво разбраха членовете на СЕМ от дискусията, която сами предизвикаха. За нея бих казала – тази война не е моя. Така ли е, попитах Мария Стефанова, модератор на дискусията и председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов.
Мария Стефанова: Мисля, че няма такава опасност, защото общественото радио присъства на обществената дискусия и всеки е свободен да заяви своята свободна воля или своето свободно мнение. Това е смисъла и на съществуването на обществените медии въобще. Тоест СЕМ просто е един медиатор в момента, за да може да организира тази дискусия.
Водещ: Как трябва да изглвежда наистина едно общественор адио? Какво не ни достига сега?
Мария Стефанова: Личното ми мнение, как трябва да изглежда едно обществено радио, това е БНР. Защото има достатъчно предавания, които обслужват обществения интерес, достатъчно програми, даже за последните 3 години станахме свидетели на разработването на нови регионални радио станции, нещо, което беше отдавна забравено в годините на прехода. Тогава, когато всички в един хор тръбяха, че това е държавно радио и може би наистина държавното радио, опитвайки се да стане обществено, нямаше време да помисли,ч е трябвт нови програми, че има още слушатели, които никой не ги е чул какво им е интересно да слушат. И за това съм изключително доволна, че вече има няколко нови регионални радио станции и си мисля именно заради това, че БНР е пример за обществено отговорна медия.
Водещ: А за какво са пример бившите ръководства, които по мое лично мнение опитаха да изместят дискусията?
Мария Стефанова: Знаете ли, никога не е лошо да се отпуши бутилката, за да Излезе духа от нея. Това в някасква степен успокоява общественото напрежение, ако го има, но пък когато говорим за обществено радио, това напрежение винаги се проявява. Аз ако ми позволите ще акцентирам върху нещо малко по-различно и то е, че съжалявам за момента, в който ние трябва д апроведем конкурса за избор на генерален директор, защото се случват някои неща като израз на Зполитическата воля, на управляващите И се притеснявам да не би това разместване на пластовете в СЕМ да даде отражение върху избора на генерален директор. Никак не ми се иска това да се случи, защото самата аз идвам от националното радио и много държа колегите да бъдат спокойни и да работят спокойно там.
Водещ: Но вече ваши колеги открито коментираха факта, че какъвто и да е избора на генерален директор, той може да бъде оспорен в съда.
Мария Стефанова: Да, има такива тези. Аз чувам такива гласове. Но хайде да помислим какво можем да направим, за да не се случи това. Трябва да имаме един спокойно проведен конкурс. До колкото чувам и мнения, изказани от членове на медийната комисия, ние ще бъдем на спокойствие оставени, имам предвид съветниците, да проведем този конкурс за генерален директор на националното радио и едва след това ще се пристъпи към фактическо свиване на състава на съвета. И мисля, че това е начина, по който трябва да се случи.
Водещ: Добре ли е това, че духа излезе от бутилката, макар ч етой не беше никак симпатичен, разбира се.
Мария Стефанова: Той никога не е симпатичен. Само в приказките, когато духа може да ти изпълни всикчи желания. Много се говори за сливането на националното радио и националната телевизия. Личното ми мнение – да спрем да говорим за това, поне на този етап не е необходимо. Също лично мнение си позволявам да изразя пред вас и пред слушателите, защото много обичам националното радио, ще кажа, че радиото е много добро. Не защото е първата електронна медия и защото има много години зад гърба си, а защото радиото се развива. Това е един жив организъм, който непрестанно се развива. И на мен това развитие ми харесва. Разбира се винаги има какво да се желае. С тези думи не искам да кажа нищо лошо за националната телевизия, но едно обединение и свързване в комитет за радио и телевизия, си мисля, че може да станем свидетели на ситуацият болен-здрав носи.
Водещ: Кога наистина ще може да има редакционна независимост от административното ръководство? Кога журналистите ще получат по-надежден механизъм за невлияние от страна на ръководството. Защото в момента има различни влияния на различни ръководства. Бивши и настоящи.
Мария Стефанова: Това щях да ви репликирам и да ви попитам – вие ми кажете. Има ли натиск над вас журналистите, упражнява ли се някакъв натиск от административното ръководство? Проправят ли си път някакви политики, не говоря за политически натиск, а някакви политики…
Водещ: Може ли да отговоря с въпрос? Редно ли е ръководството да напомня събития от 2001г. Не е ли по-редно за това да говорят журналистите, участвали в този процес?
Мария Стефанова: Аз си мисля, че това е обща рана.

Водещ: Ккакво би казал един журналист, присъстващ на тази дискусия, тази война не е моя или нещо друго?
Георги Лозанов: Да, има, заровен е един конфликт в основата на БНР, който не е решен, през който минават разбира се много персонално объркани отношения. Но минава и това, че някак си в един момент се раздели радиото на две. И тая сянка продължава да стои. За мен това беше един от най-лошите ефекти на кризата 2001г.
Водещ: За съжаление тази рана все още е жива.
Георги Лозанов: Да, както ресурса на гражданската реакция тогава е ресурс на радиото и макар и изтощаващ за през годините продължава да бъде такъв, тая воля за свобода, така и тия разделения, които се получиха между хората, се оказват много тежки и на мен ми е тъжно, например, да виждам от едната страна Галя Спасова, а от другата Лили Малинова. Не ми харесва това, защото ги познавам в професионален план и бих предпочел така да се каже да виждам единство на професионалното им мислене, общи стандарти, защото професията значи етични стандарти, а не война, която никога не е докрай справеедлива нито от едната страна, нито от другата.
Водещ: Мария Стефанова намери нещо хубаво в това, че духа е изпуснат от бутилката.
Георги Лозанов: Да, абсолютно длъжни бяхме да дадем възможност каквито напрежения има да добият някаква публичност, защото иначе какво – другото е щраусова политика, която …
Водещ: До колко е възможно наистина журналистите да бъдат опазени от влиянието на сегашни, бъдещи и минали директори? Не е ли това малко утопично?
Георги Лозанов: Ами ако се преструктурира медията така, че директора, този който се занимава с икономиката, с мениджмънта, дава парите, няма пряко влияние и няма такова очакване, а и не спечелва конкурса с тази мисъл, че той ще е диригента, тогава ще започне една гаранция на същинския, поне като фумкция, обществен характер на медията. Но сега… аз за това казвам, че прилича малко на сос. Така навремето Батето, Леда Милева, няма значение, бяха директори и знаеш, че той решава всичко. Нещата са в негови ръце, за хубаво или за лошо, или бяхас обичани, други не толкова. Но не е това подхода.
Водещ: Обаче разговора остава заключен в двете крайности. От едната страна е този ваш пример със една семейственост и директорска диктатура, нека да го наречем, от другата страна са принципи, от които ние сме страшно далеч.
Георги Лозанов: Така е. И аз за тая дискусия знам какво биха казали журналистите, ето аз какво казвам – за тия години, в които не съм бил в регулацията, не сме се придвижили никак. Все повече този разговор да го водим преди 6 години, преди 3 години, и без никакви промени.
Водещ: Очаквате ли да има продължение този разговор, защото сам казвате – започвате няколко пъти.
Георги Лозанов: Аз очаквам, че ще се случи следното, ето и сега тоя разговор, който водим – той ще почне да върви публично. Разбира се ще мине през различни публикации, че са тенденциозни, сблъсъка ще продължи, ще се чуят обвинения. И обществото ще бъде въвлечено. За мен това е много важно. СЕМ беше действително в една сянка. Аз се опитвам да го изкарам в центъра на публичността с всичките рискове от това да има много конфликти, които не водят към решение.

Водещ: Мария Стефанова, говорител на СЕМ и доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред "Клубът на журналистите".

Водещ: Как трябва да изглежда една обществена медия?
Бойко Станкушев: Ние горкичките 20 години си мечтаем за това. В интерес на истината смело може ад се каже, че никой от нас не е виждал обществена медия. Тоест в момента сме в едно поле на фантазии, представяме си как трябва да изглежда и споделяме това със слушателите в ефир. Просто няма от къде да вземем template, дето викат американците. Това е шаблон. Обществената медия за това е обществена и за това се различзава от комерсиалните, защото при нея не е приоритет борбата за рейтинг и за печалби, а защото тя е поставила начвело на своите цели да обслужва обществото, тоест общесвтвения интерес. Обществения интерес е толкова разностранен, че е трудно да се дефинира в едно изречение или в няколко дори изречения що е то обществена медия. Но приоритетите на обществото да бъде справедливо информирано и да няма това изкривяване, което се получава при останалите медии, за мен е най-важно. Второто важно нещо е да се обърне внимание на приоритети към определен момент в развитието на това общество и респективно на неговата държава. Образователни проблеми, култура, положението на хората в неравностойно положение. За мен лично на този етап, на който се намира България, изключителен приоритет трябва да бъде стратегически образованието в най-широкия смисъл на думата. Защото ние просто имаме нужда от просвещение. Защо не се случва гражданското общество? Ами не се случва, защото хората не са научени още да мислят в първо поле на мислене – аз имам права, имам и задължения; второ поле – степен на достатъчна цивилизационна грамотност от гледна точка на европейските права на човека. Няма го това нещо. Вие виждате, че не може ч1овек да отиде да си попълни едно заявление, дето му викахме молба по-рано, от която и да е институция, че да получи това, което му е уж гарантирано в закона. И т.н. Това нещо ще се случи, но няма да се случи скоро.
Водещ: Но пък цифровата ера поставя едни предизвикателства, така щото няколко големи победи имаше журналистиката, заедно с гражданското общество напоследък чрез интернет.
Бойко Станкушев: Да, безспорно. И има дори цели неправителствени организации, които са страшно успешни, слава богу, но за съжаление пък те са малко. Да речем програма Достъп до информация, които си водят дела, печелят ги и това дава един добър пример. Проблема е, че този пример не се мултиплицира, не се диспригира(?) в цялото общество така, че да бъде разбираем и използваем от всеки, който Има нужда от … използвам нарочно думата консултация, да бъде консултиран, да бъде обучен, да бъде разкрепостен, ако щете. Това е ролята. Една от най-важните роли на обществените медии. Виждате, че в пренебрежително малко го правят това частните медии. Не че не го правят, но някои от тях го правят. Примери има, разбира се, добри разследващи репортажи..
Водещ: Е, разбира се, тук не бива д апропускаме да отличим и големия първенец Батко. Това е нарицателно вече и мисля, че си заслужава да се работи в тази посока.
Бойко Станкушев: Така е, но присъдата, това категорично мога да кажа, че нито БНР нито БНТ могат да се изправят пред народа и да кажат – ние станахме истински обществени медии, като причините са горе долу три групи. Едната е, че винаги има опити за вмешателство, влияние и то успешни от страна на властимащите. Втората е, тя до някъде гравитира с първата, финансовата зависимост. И третата е фактически нежеланието на голяма част от колегията да се занимава с такава проблематика, защото това не е доходоносно. Причината до известна степен, и то много сериозна степен е в самата колегия. Не знам дали ще приемеш като някакво обяснение, че има една повсеместна деморализация на хората, Което няма как да не се отразява и на журналистите, които в един момент си казват – абе аз ли ще се правя на най-големия герой тука да си развалям рахата, да рискувам. И просто не тръгват в тая посока…
Водещ: Но пък има изключения. Не може да се отрече.
Бойко Станкушев: Е има, ама ако ще говорим за изключенията… мен самия три години и нещо ме съди един действащ прокурор, естествено най-накрая не спечелих делото, знам за какво става дума.
Водещ: Но като че ли в тази дискусия за обществените медии е хубаво да говорим повече за изключенията, от колкото за общия фон.
Бойко Станкушев: За да има изключения трябва да има регламент. Тоес тхората, които се опитват, колегите, да рабготят в обществена полза, да вадят истината, да разчепкват около нея какво се е случило, кой какво е откраднал, на кой господ се кланя, защо под фасадата на някаква идеологическа или друга позиция всъщност прави пари, краде и т.н. Тези хора да бъдат гарантирани. Че с какво е гарантиран българския журналист? С какво е гарантиран?
Водещ: Ами с нищо.
Бойко Станкушев: В повечето от случаите, когато се получи такъв чуваем и видим конфликт, не говоря за многото, които сигурно и аз и ти не сме разбрал, че съществуват, в разни по-малки медии, в периферията на страната, той обикновено собствения му началник, главен редактор или директор го хваща за врата и му казва – млъкни, защото ми създаваш неприятности. И почва – спиране на подаване на реклами от определени рекламодатели, защото всичките големи рекламодатели са свързани с централи – партийни, олигархични и т.н. Това е щета за мениджъра на медията. И той мислейки за нея, може да не е пълен идиот, разбира се, но се опитва да затваря и затваря усти. Така ли е? Така е. Е добре, това нещастно същество, наречен журналист, то ще рискува един път, ще рискува втори път, ще го уволнят 3-4 пъти и най-накрая ще остане на улицата и ще си направи съвсем логичния извод, че няма смисъл. Ако имаше … защита, ако имаше действащ етичен кодекс, ако имаше някаква институция, някакъв национален орган, който да се занимава не активно, ами всеки ден с тия работи, това нямаше да се случи.
Водещ: Кой обаче трябва да създаде този регламент?
Бойко Станкушев: Всичките колеги, които са ми давали достъп до ефир, след като разбраха преди години, че ме съдят за клевета и набедяване уж, страшно много се притесняваха и трепереха и някои от тях са викани на 4 очи да им се размахват пръсти и други работи.
Водещ: Е, някои не сме треперили.
Бойко Станкушев: Ти не си. Има и други.
Водещ: Да. А кой трябва да създаде регламента за една наистина обществена медия, която …
Бойко Станкушев: Регламента трябва да бъде записан в отделна глава в медийния закон.
Водещ: Обаче медийния закон е целия в кръпки.
Бойко Станкушев: То медийния закон е поправен, до колкото си спомням, 22 пъти за последните 3 правителства.
Водещ: То всъщност почти нищо не е останало от него.
Бойко Станкушев: Ами не, той не действа. Вътре фундаментални принципи, като например, че нямат право рекламистите да извършват дейността медия беше променено, заради медийния монополист Гергов, рекламния монополист. Прословутия член 70, струва ми се, според който трябва да съществува фонд Радио и телевизия и който е на принципа на електромера да събира пари – той въобще не съществува. Те поне от кумова срама да го бяха конституирали и да кажат – ето тука в тея 3 стаи в някаква сграда стоят 7 души, това е борда с председател на този фонд. Той не съществува. Той нарочно не съществува. Между другото тука бих сди позволил да направя една аналогия със съдебната система. Как ще е независима съдебната система, като тя е на кранчето на изпълнителната власт. Ако финансовия министър разпише в бюджета толкова и толкова милиона за догодина бюджет съдебна система – има. Ако напише по-малко – няма, не достигат. Кой е независим? Кое му е независимото? И вече най-голямата драма се съдържа в самата конституция, която е просто (?) дето викат бабите, защото ние ако проследим логиката в българкста конституция не сме никаква парламетнарна република, ние сме премиерска република. Една партия печели най-много, прави най-голямата парламентарна група, възлага и се от президента да направи правителство. Прави правителство. И от там нататък вече следим парите, защото кой има интерес, който има интерес, той прави нещо. Ами той управлява всички останали власти. Чрез това, че им държи парите. Ако се запише бюджета на съдебната система ще е, да речем, примерно, говоря наизуст, 100 млн. и се актуализира всяка година с някакъв коефициент, който може да се напише от един студент по финанси, няма да е така. Те ще знаят. Ако е същото за електронните медии, говоря за обществените – няма да е така. Генералния директор Тодоров и генералната директорка Пръмова ще знаят преди още да е приет бюджета за по-следващата година колко горе долу ще им бъде. И ще си правт смеките. Това е една дейност, която е стратегическа. Ти не правиш месец по месец, година По година програмата си. Ти залагаш на много дълъг пас едни неща, о ткоито наистина обществото се нуждае. Но като нямаш ресурс – какво да направиш?
Водещ: Бойко Станкушев остава в "Клубът на журналистите".

Как трябва да изглежда една обществена медия? Добър ден и на Елена Йончева.
Елена Йончева: Добър ден.
Водещ: тръгна дискусията за БНР като обществена медия. Стана ясно, че духа е изпуснат от бутилката, че радиото им атравми, които трябв да се лекуват. Какво още е хубаво да се каже?
Елена Йончева: Как трябва да изглежда една национална медия. Смятам, че лично аз предпочитам когато трябва д се информирам, когато трябва да получа информация по някакъв проблем, отдавам предпочитания наистина на БНР пред останалите частни радиа, защото струва ми се, че все още има този кредит на доверие, койъо винаги е имал, въпреки всичките грешки, котиос а присъщи на всички сфери на прехода. Как трябва да изглежда едно радио – всички ние пътуваме, били сме повечето от нас в Европа, ползваме някакъв западен език и може да се ориентираме как наистина трябва да изглежда едно професионално радио. Разбира се в България има много конкурентна среда и националното радио се опитва да не изпуска своите слушатели, които много от тях вероятно имат вкус към по-сензационните новини по по-ярък начин поднесени. И това, което прави чест на БНР е, че въпреки, че е заобиколено от такъв тип конкуренция, все още тя не е загубила своеята сериозност и този кредит на доверие, който имат слушателите.
Водещ: Като че ли е много важно, когато се говори за обществена медия, да се прави разлика между рейтинг и доверие. Кога това ще се случи у нас?
Елена Йончева: Да, за съжаление страшно много се спекулира с думата рейтинг, защото виждаме, че особено когато гледаме телевизионни продукции, неща които са изключително пошло направени, изключително непрофесионално,з те могат да имат много висок рейтинг на зрителски интерес. Което съответно рефлектира и върху всички останали предавания, защото те за да оцелеят на този пазар се опитват да вкарват именно тези елементи, които опошляват цялата среда, телевизионна или радио среда.
Водещ: Другото опошляване идва по линия на нелекуваните травми, защото безспорно през годините и БНР и БНТ имат политически травми. Едва ли ще открием топлата вода, казвайки го. Как да ги лекуваме?
Елена Йончева: Разбира се. Но смятам, че един журналист като че ли някои смятат, че журналистиката трява да съществува… едва ли не е нормално да съществува в комфортна, спокойна среда. Журналситиката, репортерството, това е непрекъсната битка, битка за правдивост. И смятам, че ако ние съществувахме в изключително комфортна среда, нещо не би трябвало да бъде в ред. Това означава, че не сме журналисти, че не сме репортери.
Водещ: А кои са най-големите травми на българската журналистика?
Елена Йончева: Кои са най-големите травми…. Ами аз смятам, че ако по-рано голямата травма е била цензурата, тоест бяха поставени журналистите, водещи, редактори, да работят при определени условия, сега е още по-страшна самоцензурата. Смятам, че много от журналистите, било поради страх или може би примиренческа нагласа, усещане за удобство, за комфорт, те просот … те не са журналисти. Те предават някаква инормация, която се получили на готово. Някакво мнение, което са получили на готово, някаква позиция, която някой им е казал, че трябва да предадат нататък. И ми се струва, че това е най-страшното. Че много от нашите колеги не сеопитват да формират някакво обществено мнение. Тоест ако те го правят, те го формират в насока, която не е журналистическа. Тоест това се нарича пропаганда – дали някой ще те застави да го правиш или ще го правиш по собствена воля, мисля, че второто е още по-страшно.
Водещ: Кое лечение е по-добро – повече репортажи или повече коментари? Защото интервюто е всесилно.
Елена Йончева: Ами смятам, че това е баланс на двете. Защото едното не може без другото. Репортажа ще провокира една тема, ще представи различни гледни точки и от там вече започва и големия анализ и големия дебат.

На 8 май нека да направим и едно отклонение. Как се говори за война през 21 век?
Бойко Станкушев: Как говорят журналистите или…
Водещ: Как говорят журналистите за война.
Бойко Станкушев: Ами журналистите говорят малко лекомислено за война, защото хората, които помнят някаква война или са били на някаква война, имат по-сериозно и задълбочено, бих казал, отношение към една подобна тема. Никой от нас не знае какво е войната, с много малко Изключения. Не знам дали ти си била, аз съм ходил да отразявам няколко регионални войни, и на изток и на запад преди 17-18-19 години.
Водещ: Каква е разликата между преди и сега?
Бойко Станкушев: Лекомислието, с което се говори е потресаващо, но още по-потресаващо е лекомислието на политиците, които просто в еди нмомент до толкова се самозабравят, че не гледат сериозно на подобна хипотеза. Понеже ме питаш във връзка с датата, нека първо да кажем, че истинската дата не е 9 май, а е 8 май, нали? Ей тоя ден. 9 май навремето Сталин е наложил, защото тогава неговите юнаци Кантария и Йегоров, до колкото си спомням, са забили знамето на райхстага и са държали дръжката, пък са се виждали на ръцете им наредени по няколко трофейни часовника, взети от изтрепаните германци. Това е една разбира се фалшификация. Друг е въпроса ако искаш в аспект поуки да говорим, как кореспондира тази най-голяма война и някои по-малки случаи след това със съвремието.
Водещ: Да, защото е важно да отидем отвъд клишето, за да не дойде войната тук, трябва да я контролираме там.
Бойко Станкушев: Ако имаме интелигентно, разумно, силно управление, което да прави по всякакъв начин опити да бъде много близо до народа си, ще може да се развие и да се поддържа една превантивна програма за това да не се случи. Защото опасността от подобно нещо е много по-голяма от колкото изглежда в съзнанието на обикновения човек и на нашите пимшан политици. Има вече възможности, да речем Иран, има възможност ако изстреля една ракета, тя да падне в София. Това е много просто. Втора възможност, която не е пряко свързана със сегашната полтиика на правителството в Техеран. Тя се казва Ал Кайда. Те не са непременно едно и също, разбира се, защото някои хора казват, че щом са ислямисти са едно и също. Не, не са едно и също. Но тази война, която … тя не е на фронт, тя е тероризма. Виждате колко често се случват такива големи терористични акции, част от които се предотвратяват, част от които обаче не се предотвратяват. Трябва да Имаме предвид, и в този смисъл да изискваме от нашите политици да бъдат разумни и да имат ясни стратегии, включително и програми за превенция в това отношение, защото България е една със сигурност го казвам потенциална мишена, която при това е много лесно пропусклива на тоя етап. Тука малко мога да подменя темата на разговора. Това, което мен лично много ме притеснява, не разбира се професионално, но в известна степен отделям време да изследвам тази проблематика, ние сме просмукани от какви ли не тука ислямистки фондации и движения, които под прикритие, зад прикритие и т.н. работят много активно, особено в смесените райони. Скоро чух едно изказване на премиера, с което той искаше да афишира, че знае това. Безспорно знае. Но той горкия е поставен в много деликатно положение, защото има моменти, в които дебелите и изпаднали в летаргия европейси бюрократи Почват да реват за човешки права и за религиозни права, когато ти се опитваш да направиш нещо в тая посока. Трябва да им бъде обяснено, че положението в България не е толкова розово и че ние като все пак вече един елемент от европейската система за сигурност трябва да бъдем подсилени, да ни се оказва съдействие и много важно, да бъдем разбрани.
Водещ: Коректен извод ли е, че има малко журналистика в тази посока?
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Има ли значение как един журналист отива да отразява конфликти в горещи точки. Дали отива сам или отива с контингента на страната си?
Бойко Станкушев: А, безспорно има значение, но когато ти си така аташиран към един контингент, това ти дава много по-голяма сигурност от една страна, от друга стрна ти връзва ръцете и ти дава просто те прави по-ограничен. Ти си длЪжен да се държиш с този контингент все едно че си един от строя. Лично аз съм привърженик на самостоятелните действия, но това е много скъпо. И в момента никой не финансира практически подобни журналистически експедиции, коиот на практика са… те вече не са толкова чисто с цел информационно обезпечаване от една илиу друга гореща точка. Те са всъщност външни разследвания. Това никой не прави. Преди години това се правеше, Босна, Афганистан, всичките тия конфликти, които бяха около нас и не чак толкова близо, Ливан, независимо… дории преди 10 ноември в известна степен се правеше. Независимо от това, че нещата се случваха в условията на тоталитарната държава, че пак нямаше пари, нещо се правеше. Но то някак си замря последните години.
Водещ: Но има нужда от него.
Бойко Станкушев: Ама разбира се.

Водещ: Как се говори за война през 21 век, г-жо Йончева?
Елена Йончева: Журналистите могат да говоря за война по един много лесен начин, без преминаване през особени препятствия и могат да правят сензационни и евтина журналистика. Това не е сложно. Може да се прави и стойностна журналситиа, която да провокира към размисъл. Която да се опитва да променя нещата, без да се взимаме прекалено на сериозно, защото все пак журналистите, ние на практика не разполагаме с тези ресурси. Но трябва поне да се опитваме. Условията във война по-рано като че ли ако сравнявам как съм работила пред 7-10-15 години, от една страна може би не беше толкова сложно, защото журналистите в повечето случаи бяха разглеждани наистина като някаква трета страна, достатъчно обективна. В последно време обаче се появява т.нар. embedded журналистика. Тоест журналситическите екипи са акредитирани към една от воюващите страни. И за мен това не е журналистика. Това е също журналистика, но просот едната гледна точка. Но ако се прави само такава журналистика, това вече не е журналистика. Журналиста се превръща в инстрмент на… може би груби звучи пропагандна машина, но всъщност тя е пропагандна машина. На една информационна стратегия. Той се превърща служител. А не на своята медия.
Водещ: Ти отиваш там и си част от отзи контингент, към който си прикрепен и нямаш пълната свобода да говориш за това, което виждаш.
Елена Йончева: Не само че нямаш пълната свобода, ти си задължен по определени теми да не говориш или да се консултираш със въпросните военни. Тоест там има цензура и това не се крие, че има цензура. Но естествено обяснява се цензурата, че тя е необходима, за да се защитят техните войници. Което също има логика, разбира се. Тоест има моменти, в които ти наистина трябва изцяло да се съобразвяш с хорат,а които са те приели.
Водещ: Възможно ли е обаче другото, без да си прикрепен към контингент да отидеш и наистина да работиш добре?
Елена Йончева: Да, възможно е и аз считам, че когато се направи едното, второто, когато имаш журналисти, които отразяват едно събитие от няколко гледни точки, плюс т.нар. embedded, приобщени журналисти към военните, тогава като че ли зрителя може да си даде достатъчно правдоподобна, обективна картина за това, което се случва. Аз си спомням в Ирак по време на войната преди 6 години, 6 и половина вече, тогава бяхме доста журналисти в Багдад и в момента, когато се разбра, че съюзниците влизат в Ирак, тогавашния американски президент Буш се обърна към всички журналисти по телевизията, няма да забравя, всички се скупчихме, за да гледаме това обръщение, към журналистите в Ирак и каза, че ги призовава всички те да напуснат, защото не се знае какви оръжия ще бъдат използвани, че има вероятност да бъдат използвани оръжия за мосово унищожение, химически, говореше се за ядрени оръжия. И тогава за моя изненада много журналисти, но не тези, които бяха независими, а журналисти към големи медии бяха принудени от техните медии да напуснат, защото се оказва, че те нямат застраховка за определен тип война. Тоест те имат застраховка във военна ситуация, но тя не включва използване на ядрени оръжия или на атомно оръжие.
Водещ: Това не е ли само оправдание обаче?
Елена Йончева: Те не искаха да си тръгват тези журналисти. И аз смятам, че медиите толкова много обсъждахме, и аз още си задавам тоя въпрос, дали това беше някаква форма на цензура, или просто ставаше дума за ч1исто финансов въпрос, ако се случи нещо със журналиста, медията евентуално ще загуби страшно много средства за неговото обезщетение. Но ми се струва, че по-скоро второто, финансова причина, защото асмериканците не искаха да си изтеглят техните журналисти от Багдад, които не бяха embedded, и ми се струва, че по-скоро решението касаеше чисто финансовата, прагматичната страна. Но въпреки това много журналисти останаха в Багдад, включително от най-големтие медии. Може би към 70-80 журналисти бяхме там и още повече embedded журналисти вече, които отразяваха другата… аз не бих казала, че това е друга гледна точка, но просто лагера на воюващата страна.
Водещ: Възможно ли е да се направи независим филм за гореща точка днес в условията на криза? Или става все по-трудно и по-трудно?
Елена Йончева: Аз смятам, че все още имаме този шанс да правим такив незаивисми филми. Разбира се човек е независим, но той вкарва и своята собствена емоция, своите познания за нещата. Лично аз съм се стремяла винаги, когато правя един филм да показвам възможно повече гледни точки, да не налагам своето отношение, понякога налагам своята емоция, разбира се, което е трдуно да избягаш. Колкото и това да не се прочита от пръв поглед. Но вярвам, че може все още да се прави независима журналистика. И надявам се тази журналистика, която е поръчкова да се прави по-сложна именно защото Има алтернативни форми на информация, има алтернативни медии и просто зрителя ако все още има мислещи в бъдеще зрители, когато виждат че ги лъжат от телевизионния екран или от радио екрана, те просто ще влязат в някоя друга медия, на която да и вярват.
Водещ: Дано цифровизацията направи тази добрина. Кога ще отидем отвъд клишето – държим войната далеч от нас, за това поддържаме контингенти. Това е всъщност едно клише, което нищо не значи.
Елена Йончева: Ами не, нищо не значи разбира се. Имате предвид нашите войски, които са в Афганистан и в Ирак.
Водещ: Да, но контингенти поддържат и повечето европейски страни, разбира се.
Елена Йончева: Да, имате предвид клишето. Аз лично смятам, че не може с военни средства да решиш един проблем. Независимо какъв контингент ще изпратиш, къде. Както виждаме през последните 8 години ситуацията в Афганистан стана още по-зле, талибаните в някакъв момент като че ли бяха спрени или поне това ни беше показано по медиите. Но се оказа, че те просто се прегрупираха. В момента с изключително агресивни, разполагат със страшно много средства. Производството на наркотични средства се е увеличило в пъти от както коалиционните сили влязоха в Афганистан. Така че аз не вярвам, че се отдалечава една война, изпращайки военен контингент където и да е. И същото е и в Ирак. Както видяхме – да, свалихме Саддам, унищожихме Саддам и на негово място се родиха стотици Саддамовци. С които сега никой не знае как да се справи, включително и американците.
Водещ: Къде и се ходи на Елена Йончева? Какво ви се иска да ни покажете?
Елена Йончева: Обикновено темите, които разработвам са темите от новините, тези, които ни карат да реагиераме по някакъв начин. Но провокацията на репортерството или на този тип документално репортерство или документални филми, с които съм се занимавала е точно да се опиташ да минеш зад новинарското клише, зад клишето на добрите и лошите или на Проблема, който много лесно може да намери някакво решение. И мисля, че това е и голямото удоволствое наистина да попаднеш на място, където да разнищваш нещата, където отиваш непредубеден, разбира се ти отиваш с необходимата информация, с необходимото познание за нещата, отиваш със своите колебания за това какво се случва там действително. Но в същото време, ние сме като едни следователи, които започват да проучват нещата във всичките му пластове, до колкото е възможно. и това е вкусната, стойностната като че ли, поне за мене, журналистика, която те кара да минаваш много често и собствените си очаквания. И собствените си заблуди.
Водещ: А като георграфска точка?
Елена Йончева: Ами нямам.
Водещ: Няма новинарски сюжет, който да провокира желанието за някакъв такъв филм?
Елена Йончева: На вас каква тема би била интересна?
Водещ: Истината е, че не съм се замисляла, но може би един сюжет около Тибет и Китай и този конфликт, котйо въвлича много хора е една достойна тема, провокативна.
Елена Йончева: Да, това е изключително интересна тема и провокативна, сложна, и с удоволствие бих се занимавала с подобно нещо. Напоследък може би в последните години се опитвам да работя върху теми, които по някакъв начин имат индиректна връзка и с България. Но не считам, че това е правилната посока, разбира се. Например филма, който направихме за Сомалия по някакъв начин беше свързан и с българските моряци, които бяха отвлечени тогава и все още има отвлечени кораби. Желанието да покажем всъщност какво се случва в тая държава, какви са хората, тяхната мотивация, техния бит, техните амбиции, характера им.
Водещ: Проблема е, че няма държава.
Елена Йончева: Да, всъщност проблема е, че там има различни образувания териториални, единици, които се управляват от .. официално, имат си официална местна власт. Но на практика там практически управляват местни кланове и групировки.
Водещ: Което прави доста трудно разследването на един журналист, защото досттъпа сигурно е доста труден/.
Елена Йончева: Ами тя страната формално е разделена на 3 части. Остатъчна Сомалия със стоица Могадиш, където въобще достъпа през последните години не е труден, а там няма достъп за европейци и американцим, тъй като там основно териториите се контролира от крайните ислямисти, подразделение на Ал Кайда и на практика всеки европеец, който е съттъпил там е бил отвлечен. Даже преди година и полвоина англичаните изпратиха свои специалисти по сигурността, които да консултират местното правителство, което държи само столицата Могадиш, и то не цялата столица, а един квартал. И тези специалисти по сигурността бяха отвлечени. Всеоще има отвлечени журналсти от преди няколко години и за тях нищо не се знае, защото основната мотивация на тези, които отвличат в тази част на Сомалия, тя не е финансова, както е в случая с пиратите, а тя е чисто религиозна и се предполага, че в момента, в който отвлекат заложниците, те и ги убиват. Защото не им трябват да служат като разменна монета. Това е остатъчна Сомалия. Северна Сомалия – Сомариленд, където е относително спокойно, тоест там може да се отиде и там на практика отиват всички журналисти, които искат да отразяват темата с пиратството. Има временно правителство, относителна стабилност. И третата част от Сомалия, където са на практика пиратите, Пунтланд, или както на шега ние наричаме Пиратиленд, и където бяхме около 20 дни с оператора Николай Стойков. Там е основното действие, в Пунтленд. Именно в тази част на Сомалия отвличат кораби, в тази част на Сомалия корабите изчакват откупите. И повечето от населението се препитава именно с доларите, които плащат.
Водещ: Това също е война, независимо, че не се води война.
Елена Йончева: Да, това също е война разбира се. И там на практика също отвличат почти всеки, който стъпи. Има международни представители, бюра на международни организации, най-вече на ООН. Но служителите обикновено са или местни хора или някои от страните около Сомалия. Те не изпращат американци или европейци. Защото просто не могат да ги опазят.

Водещ: Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – навсякъде по света, повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Тези за медиите и тези за случващото се в живота. Желаем ви повече свобода.