PRESS.dir.bg I 5.10.2010

PR агенция на годината“ и „Най-иновативна компания на годината“ за М3 Communications Group, Inc.

Максим Бехар получи в суперлуксозния „Ритц Карлтън“ в Истанбул двата медала, присъдени на компанията му M3 Communications Group, Inc. от международното жури на Stevie Awards.

Наградите, наричани „Оскари на бизнеса“, бяха връчени на Бехар от Майкъл Галахър, председател на 45-членното международно жури, и от Таня Бекет, една от топводещите в BBC World Service.

Два пъти имената на България и на водещата PR компания предизвикаха овации в препълнената бална зала на хотела.

М3 Communications Group, Inc. бе отличена в категориите „PR агенция на годината за Европа“ и „Най-иновативна компания на годината за Европа“. Достига до финалите в категорията най-добра агенция за втори път след отличието през 2007 г.

„Тези награди показват, че нивото на българския PR бизнес е съизмеримо с това на световния“, каза Максим Бехар, управител на М3 Communications Group, Inc. „Отличието, като част от многото награди на нашата компания за 15-те години работа, е признание за усилията, които полагаме, за да развиваме бизнеса си, признание за целия екип“, допълни той.

Наградите Stevie са част от единствената глобална бизнес програма, целяща да отличи и промотира най-добрите компании и бизнес практики в света.

Членовете на борда на Stevie Awards избраха победителите сред повече от 1000 компании от над 25 страни. Предварителният процес на селекция продължи повече от 2 месеца, а в оценяването се включиха съдии от различни страни по света.

Победителите в Международните награди Stevie се състезаваха в категории, сред които „Най-добра международна компания“, „Най-добър нов продукт“ и „Най-добра програма за социална отговорност“.

Наградата си за най-иновативна компания М3 Communications Group, Inc. получи, кандидатствайки с добре познатия на обществото проект „Преоткрий София – 130 години столица“, чрез който Alpha Bank и Столична община подариха на софиянци възможността да се насладят на романтиката и архитектурата на отминалите десетилетия по повод 130-ата годишнина от обявяването на София за столица и от основаването на банката.

Максим Бехар е председател на Борда на директорите на M3 College, единственият напълно лицензиран професионален център по PR и маркетинг в България, асоцииран с престижния Manhattan Institute of Management.

За наградите на М3 Communications Group, Inc. можете да прочетете на:
http://www.stevieawards.com/pubs/iba/awards/408_2633_20485.cfm и
http://www.stevieawards.com/pubs/iba/awards/408_2633_20484.cfm.

Пълен списък с имената на всички победители в международните Stevie награди и повече информация за програмата можете да намерите на: www.stevieawards.com/iba.

Повече снимки и подробности от гала вечерята в Истанбул:

http://www.facebook.com/album.php?aid=237866&id=720047876&ref=mf

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 28.09.2010

„PR агенция на годината" и „Най-иновативна компания на годината" за М3 Communications Group, Inc.
София /КРОСС/ Максим Бехар получи късно снощи в „Ритц Карлтън" в Истанбул двата медала, присъдени на компанията му M3 Communications Group, Inc. от международното жури на Stevie Awards.
Наградите, наричани „Оскари на бизнеса", бяха връчени на Бехар от Майкъл Галахър, председател на 45-членното международно жури, и от Таня Бекет, една от топводещите в BBC World Service. Два пъти имената на България и на водещата PR компания предизвикаха овации в препълнената бална зала на хотела.
М3 Communications Group, Inc. бе отличена в категориите „PR агенция на годината за Европа" и „Най-иновативна компания на годината за Европа". Достига до финалите в категорията най-добра агенция за втори път след отличието през 2007 г.
„Тези награди показват, че нивото на българския PR бизнес е съизмеримо с това на световния", каза Максим Бехар, управител на М3 Communications Group, Inc. „Отличието, като част от многото награди на нашата компания за 15-те години работа, е признание за усилията, които полагаме, за да развиваме бизнеса си, признание за целия екип", допълни той.
Наградите Stevie са част от единствената глобална бизнес програма, целяща да отличи и промотира най-добрите компании и бизнес практики в света.
Членовете на борда на Stevie Awards избраха победителите сред повече от 1000 компании от над 25 страни. Предварителният процес на селекция продължи повече от 2 месеца, а в оценяването се включиха съдии от различни страни по света.
Победителите в Международните награди Stevie се състезаваха в категории, сред които „Най-добра международна компания", „Най-добър нов продукт" и „Най-добра програма за социална отговорност".
Наградата си за най-иновативна компания М3 Communications Group, Inc. получи, кандидатствайки с добре познатия на обществото проект „Преоткрий София – 130 години столица", чрез който Alpha Bank и Столична община подариха на софиянци възможността да се насладят на романтиката и архитектурата на отминалите десетилетия по повод 130-ата годишнина от обявяването на София за столица и от основаването на банката.

Оригинална публикация

Pressclub.bg I 21.09.2010

Максим Бехар бе избран за член на комитета, който подготвя Световния PR форум в швейцарския курорт Давос. Бехар е управител на водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., – съобщиха от компанията. В началото на тази година той беше единственият лектор от Централна и Източна Европа на форума и акцентира в презентацията си на новите медии, социалните мрежи и на промяната на PR бизнеса в света.

PR форумът в Давос ще се проведе за втори път от 16 до 18 февруари 2011 година в Конгресния център в Давос, като ще събере топмениджъри в този бизнес от целия свят. В комитета за неговата подготовка са включени 17 водещи PR експерти, като заседанията за определяне на окончателната програма и на лекторите предстоят.

Оригинална публикация

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

Информационна агенция КРОСС I Десислава КОНАКЧИЙСКА I 11.08.2010 

Ние сме в Европа. Няма връщане назад и правилата на управление на пазара, на търговията и на бизнеса, които от години са фундаментални в ЕС, със сигурност ще се прилагат и в България, убеден е PR експертът

Г-н Бехар, навършиха се 10 години от членството на Вашата PR компания M3 Communications Group, Inc. като асоцииран член на американската компания Hill & Knowlton Inc. Какво Ви донесе това сътрудничество?
Първо, донесе ни принадлежността към голяма световна компания с близо 100 офиса в целия свят. Второ, което е свързано с първото е, че огромно количество опит и професионализъм във вършенето на PR-дейността всъщност се пренесе към компанията M3 Communications Group, Inc от офисите на Hill & Knowlton Inc. И трето, което може би е най-ценното е, че се запознах с хиляди мои колеги от целия свят, станахме приятели, обменяме информация, обменяме опит. Това не е малко. Не е само до клиентите. Почти нямаме международен клиент, който да е дошъл в България, заради това, че ние сме част от Hill & Knowlton Inc., но опитът, който ние сме показали, благодарение на това, че членуваме в мрежата е задържал много от клиентите, които идват при нас.

Имаше ли и български идеи, които привлякоха вниманието в чужбина?
Нашият бизнес е локален. Една стратегия, която работи в България трудно може да работи в Полша или в Чехия. И обратното, една стратегия, която работи в Унгария или в Белгия е почти неприложима в България. Но въпреки това, на нашите срещи, които имаме периодично, обменяме опит и много от нещата, които ние тук сме направили представляват голям интерес за нашите партньори, главно от Европа. Българският офис на Hill & Knowlton Inc. е най-големият в Централна и Източна Европа като брой на хора, като обороти. Много мои колеги от Централна и Източна Европа гледат с интерес към нашите постижения.

Каква е рецептата за добрия имидж и PR? Има ли някакви основни правила за това?
Не. По-скоро бих казал, че трябва да обръщаме 24 часа в денонощието внимание на това, което се случва в интернет, да полагаме много прецизни усилия, за да може нашите клиенти да имат добър имидж и да са добре позиционирани в бизнеса, който правят. Трябва да знаем и помним, че това е процес, който може да се промени буквално не всеки ден, а всяка минута. Т.е., ако си имал добър имидж, добър брандинг във вторник, вече в сряда може да го нямаш по много причини. Една от тях е, че можеш да имаш атаки он лайн, може ти самият да направиш нещо грешно. Това не е статукво. Това е процес, който трябва да се съблюдава много прецизно всеки ден.

Преди две години в едно интервю Вие казахте, че звезди в България няма и същевременно посочихте, че „истинските звезди могат и без имджмейкър". Това важи ли и днес?
О, разбира се, че важи. Защото истинските звезди са тези хора, които правят стойностни неща. Разбира се, много е важно как това, което си направил ще го представиш пред обществото. В крайна сметка, има хора, като Валери Петров /да е жив и здрав/, който с всички тези свои творби и преводи, Недялко Йорданов със своята поезия, Тодор Колев със своя невероятен талант на филмов актьор – са хора, които имат нужда от по-добро представяне, но не би им минало през акъла да наемат специална компания или специален консултант и в същото време те са много повече звезди, неимоверно повече, отколкото, която и да е певица или актриса, показала се мимолетно в медиите, видяла си е снимката във вестника и много се е възгордяла. Но разбира се, дори и най-големите експерти или творци имат нужда да изпращат своите послания към обществото малко по-добре, защото обществото ни вече е друго. Ние живеем в свят, в който две поколения паралелно се движат. Едното е това, което аз наричам „хейтърс" /идва от английската дума „hate", която в превод „мразя" бел. на ред./, или поколението на тези, които мразят. Обикновено мразят сутрин себе си, след обед останалите или обратното. Но така или иначе,това са хора много негативно настроени, много агресивни. И другото поколение е това, което аз наричам „фейсбук дженерейшън" /Facebook generation/. Това са хората, които са несъмнено по-открити, по-прозрачни, по-легитимирани, по-персионализирани, по-позитивни. И слава Богу, те започват да взимат много по-голям превес. Говоря за двете он лайн поколения, за да подчертая, че тези звезди, за които говоря – писатели, поети, актьори и т.н., те трябва да се съобразяват с това – как говорят, как мислят младите хора, или хората, които са в интернет и да изпращат своите послания така, че те да са разбираеми. Това е единствената причина, поради която някой от тях има нужда от добра PR-консултация.

Значението на рекламата разбира ли се вече напълно от българския бизнес?
Бизнесът го разбира много добре, защото знае, че има изключително пряка зависимост между приходите, печалбите и по-доброто позициониране и разпознаваемост на марката. Бизнесът от много години го разбира. Единственото, което може би по-бавно се възприема е голямата динамика на развитието на нашия бизнес.

А българските политици наясно ли са с това?
Не много. Според мен, там по-скоро идеята е това, което често аз наричам „попал в газету" или по-точно целта е нещо да напишат за тебе, да те покажат, да ти публикуват някъде снимката. За съжаление, наблюдаваме все по-лошо представяне на българските политици пред медиите и пред обществото. Това за мен една изненада. Мислех, че ще има промяна с обратен знак, но в последните няколко години като че ли не се случва. И ми се струва, че политиците трябва много, много да работят върху себе си.

Преди две години казахте, че „едва след 20-30 години ще е лесно да си честен в бизнеса. В годините на прехода това е трудно". Дали свърши този преход, както казват някои или вече е все по-лесно да си честен?
Преходът никога няма да свърши. В този смисъл – на пазарните отношения винаги ще бъдем в преход и това ще продължава години, защото нещата се променят изключително бързо и то фундаментално. Не се променят само на повърхността. Но ми се струва, че да ставаш честен в България става все по-лесно, става все по-престижно и все по-задължително. Това не е малко.

Т.е. тенденцията е положителна. 
Със сигурност, особено по отношение на прозрачността, по-отношение на пазарните правила, на честната игра. Ние сме в Европа. Няма връщане назад и правилата на управление на пазара, на търговията и на бизнеса, които от години са фундаментални в ЕС със сигурност ще се прилагат и в България.

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 11.08.2010

„Съветвам всички в бизнеса да наблюдават все по-често Далечния изток, това, което се случва в Китай, Индия, Корея, дори Турция. Оттам в световен мащаб ще дойдат доста изненади, които ще повлияят и на нашия бизнес – публичните комуникации, брандинга и имиджмейкинга“. Това препоръча един от световноизвестните PR експерти Терънс Билинг, който е и изпълнителен вицепрезидент на Hill & Knowlton Inc.

Билинг пристигна специално за изискания коктейл, който шефът на M3 Communications Group, Inc. Максим Бехар даде по повод 10-годишнината от асоциирането на компанията с най-голямата PR корпорация в света.

Hill & Knowlton Inc. има близо 100 офиса в 72 страни и обслужва 380 от компаниите в класацията Top 500, подготвяна всяка година от списание Fortune.

Максим Бехар обяви решението на борда на компанията изпълнителният вицепрезидент на Hill & Knowlton Inc. Терънс Билинг да бъде избран за Почетен председател на Борда на директорите на M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-27

PR агенция Publicis MARC спечели приза "Агенция на годината" на първия конкурс за постижения в областта, организиран от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). "Най-после някой да оцени моята височина по достойнство", пошегува се двуметровият изпълнителен директор на холдинга от агенции Publicis MARC Николай Неделчев на официалната церемония късно в понеделник.

За отличието "Агенция на годината" се състезаваха общо 9 PR агенции, като сред номинираните попаднаха само 5 – Publicis MARC, All Channels Communication, United Partners, M3 Communications и APRA Porter Novelli. За да бъде сред финалистите, всяка PR компания трябваше да демонстрира не само богато портфолио от клиенти и услуги, но и финансови данни, бизнес стратегията си за развитие и успешни свои практики.

Конкурсът на BAPRA разчиташе изцяло на международно жури да оценява участващите кампании, оглавявано от легендарния анализатор на пазара и създател на The Holmes Report Пол Холмс. Чуждите експерти разглеждаха проектите в шестте категории дистанционно, като на церемонията присъстваше единствено председателят на румънската асоциация на PR агенциите Теодор Фролю.

За най-добра "Кампания за устойчиво развитие" те определиха проекта на Publicis MARC "Чиста храна, честен поминък" за равностойно присъствие на малките фермери на пазара. В категорията "Специално събитие" голямата награда спечели агенция InterImage за кампанията си за алкохолната марка Beefeater "Лондон DressCode".

Най-иновативната кампания според международното жури беше "За теб и за тези, които обичаш", която PR агенция All Channels реализира за своя клиент Glaxo. "В кризата е опасно, но и задължително да се използват иновативни техники", каза изпълнителният директор Александър Дурчев при получаването на наградата. All Channels спечелиха награда и за комуникационна кампания на годината за козметичната компания AVON със съвместния им дългосрочния проект "AVON срещу рака на гърдата", който през годините им донесе не една награда от други конкурси.

Зелената инициатива на телекомуникационния оператор Globul "Go Green" спечели отличие в категорията "Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел". В конкурса се състезаваха общо 22 агенции с 59 проекта.

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-03-26

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб – PR Thursday на 1 април.

Темата на събитието е Mall Event Management

Специални гости:

Стефка Огнянова – Event Manager, M3 Communications Group, Inc.
Данаил Славов – Director Client Services Department, M3 Communications Group, Inc.

Заповядайте, за да научите повече:

– Как се прави PR на търговски център?
– Как се организира откриване на Mall у нас?
– Какви са най-често допусканите гафове при организацията на такова мащабно събитие?
– Мания или необходимост са Mall-овете днес?

Кога? 1 април 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

в. Дневник | Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-10

Специалисти по PR оценяват като грешка критичната му реакция

Капитанът на българския национален отбор по футбол Димитър Бербатов дебютира като блогър в понеделник, но по начин, който е доста спорен от PR гледна точка. Той е направил грешка с дебютното си мнение, озаглавено Haters, смятат едни от най-изявените специалисти в областта на връзките с обществеността.
Във времето, в което Тайгър Уудс и Джон Тери страдат след сериозни скандали, ударили по перфектния им до момента на разкритията имидж, Бербатов няма никакви открити конфликти или неловки ситуации, от които да излиза. Най-голямото му бреме са тежките критики, които често понася предимно в България.
Управителят на агенцията "МЗ комюникейшънс груп" Максим Бехар твърди, че за футболиста на "Манчестър юнайтед" би било по-добре да не прави нищо в случая. "Не трябва да се изкарват проблеми с една определена група. Има една голяма група хора в България, която е по-добре да не те обича", казва специалистът.
В мнението си, с което стартира своя блог, националът говори за "всички "разбирачи", всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява". Той неколкократно натяква на това, че е успял, а посланието му към критиците завършва така: "Аз съм много нависоко, за да ви виждам. А дори, като тръгна да падам, пак няма да падна на толкова ниско."
"Клинтън излезе от много голям скандал по точен начин, без да влиза в конфликт с никого. Бербатов трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме", добави Бехар, като определя футболиста като един от тримата най-големи авторитети в България. Според него "хейтърите ще станат още по-хейтъри". "Те могат да се победят с положително отношение. Бербатов трябва да е лице на позитивизма. Трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме. За неговите качества няма спор, защото, за да си в "Манчестър юнайтед", трябва да си гений. Ако той направи своя дом европейски, аз направя офиса си европейски и вие направите редакцията си европейска – това е пътят към успеха. Трябва всички да работим повече."
Подобно е мнението и на Ради Георгиев, изпълнителен директор на PR агенция "От-До консулт". Той казва, че българските футболисти се нуждаят от PR-и. На констатацията, че Бербатов в момента има личен PR в лицето на Диди Ходжева, Георгиев отговори: "Не е сигурно, че това ще продължи да е така." "Българските играчи трябва да се обръщат към специалисти за консултации или да ги наемат."
Той посочи като подобен примера с вратаря на националния отбор Николай Михайлов, който преди няколко дни обяви, че спира да общува с медиите заради честите жълти новини по негов адрес. От години Стилиян Петров не говори с журналисти, а отскоро и друг полузащитник – Благой Георгиев, избра същия метод.
След приятелската среща с Полша (0:2) президентът на БФС Борислав Михайлов заяви, че Бербатов и Петров се чувствали недостатъчно обичани в България. Във втория си пост във вторник нападателят се обърна директно срещу телевизионните коментатори, които величаели чуждите футболисти, а не изтъквали качествата на българските играчи.
"Действието на Бербатов показва нещо много лично. Не мисля, че има нужда от такъв отговор. Футболистите трябва да са разбрали, че медиите са много силни. Джон Тери от "Баща на годината" стигна дотам, че да му отнемат капитанската лента в националния отбор. Бидейки в Англия, където медиите са много активни, Бербатов трябва да знае какво е влиянието им. Той е суперпопулярен и не може да избегне да се пише за него. След тази му реакция нищо няма да се промени – когато играе добре, ще бъде хвален, а когато се представя слабо – ще бъде критикуван", коментира Георгиев.
Той не пожела да прогнозира дали действията на Бербатов ще окажат влияние върху евентуални бъдещи рекламни договори. "В рекламните агенции работят хора – някои одобряват подобно мнение, други са против." Георгиев направи и сравнение с Христо Стоичков. "Знаем какъв беше Стоичков. Досега Бербатов имаше образ на скромен човек, но реши да го промени. Той беше положителен герой извън терена. Слабата му игра обостри сетивата му и той отговори на медиите. Това е грешка", добави Георгиев.
Изпълнителният директор на PR агенция APRA Porter Любомир Аламанов погледна от по-различен ъгъл. Според него "чашата на хейтърството доста се е препълнила" и Бербатов не е издържал. "Човека го съсипаха. За мен това е чисто човешка реакция. Има моменти, в които оставяме PR-а на заден план. До голяма степен го оправдавам."
Аламанов смята, че напрежението, което се е натрупало върху нападателя и семейството му, е оказало влияние. "Това, ако беше IBM, "Кока-Кола" или някоя друга голяма компания, много журналисти щяха да се замислят, преди да пишат глупости заради делата, които щяха да ги смажат. Адски е удобно да си седиш анонимен и да пишеш статии, в които да критикуваш и обиждаш Бербатов. Когато играе слабо и тук, и в Англия го критикуват. Когато направи силен мач, в Англия го хвалят и казват, че е бил великолепен, а в България пишат: "Бербатов вкара гол", твърди Аламанов. Според него от PR гледна точка публикуваното мнение на Бербатов е "призив за запазване на културата в комуникацията". "Не мога да давам акъл как трябва да се действа, без да знам какви са чувствата на Бербатов и на семейството му."
Личният PR на футболиста Диди Ходжева не може да бъде открита за коментар, за да обясни защо Бербатов е решил да започне точно по този начин в блога си.

Стр. 11