Investor.bg I Надежда БОЧЕВА I 9.02.2016 

Организацията е против разпоредбите, които разрешават да се купува програмно време без търгове

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) дава възможност на институциите да контролират медии като закупуват програмно време – това се казва в декларация, публикувана на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Организацията определя част от промените в закона като пореден удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.

В декларацията се посочва, че в ЗОП има изключения от общите правила и държавните институции са освободени от задължението да обявяват обществена поръчка при закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги.

Това „изключение“ според СБЖ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми.

Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси, се казва в декларацията.

Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар. Ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта, пише още СБЖ.

Там се казва още, че определеният като „лобистки“ текст се е появил изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала.

България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел ни критикуват. В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена, се казва още в декларацията.

СБЖ настоява журналистическата професия и българските журналисти да бъдат защитени от „произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив“.

Организацията се обявява за това атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд.
Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може да има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация, завършва декларацията.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Бойчо Попов

Оригинална публикация

"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016

Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента

На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.

Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.

Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.

Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.

„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.

Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?

Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.

Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.

За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.

Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.

Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?

И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!

Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.

Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".

Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?

Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?

Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .

Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.

От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.

Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.

И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?

Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.

Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | Иван НИКОЛОВ | 09.02.2016

Финансова инспекция ще проверява за злоупотреби шефа на програмата "Радио София" Митко Димитров. Агенцията взе решение да разнищи паричните потоци в програмата след сигнал на "Студия Трансмедия", че директорът източва касата на националното радио, за да пълни джоба на роднини на жена си зад граница. Вече стана ясно, че всеки месец Димитров отчислявал по 700 лева, за да захранва сметката на Юлий Огнемиров в Испания, братовчед на половинката му. Журналисти от БНР обаче обясниха, че шефът на "Радио София" обгрижва финансово с пари на данъкоплатеца не само роднините си, но и отбран приятелски кръг. Публична тайна в медията е, че Димитров следва стара практика – щедър към приближени за сметка на останалите журналисти, на които кълца парите до санитарния минимум. В коридорите на БНР се говори, че една от избраничките на Митко Димитров е Таня Казанджиева, която води лекции в Софийския университет. Въпросната е назначена на трудов договор в БНР, получава заплата и всички екстри на щатния работник.
Хората в радиото обаче питат колко пъти е стъпвала на "Драган Цанков", или може би се появява само за да си прибере парите. Казанджиева обаче се водела автор и наблюдател на предаването "Очите на четвъртата власт". "Студия Трансмедия" настоява финансовата инспекция да изясни случая.
В същото време Димитров се бие по гърдите, че правилниците важат за всички с еднаква сила.
Сред възнаградените за нищоправене в радиото е и Дора Цветкова, осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата. Тя се води консултант, въпреки че е и пиар в "Български пощи". Какво точно прави в "Радио София" и какви консултации дава, никой не знае. Всъщност практиката да се плаща на съветници в програма на БНР е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. В нея има достатъчно хора на щат, че да се възлагат неясни задачи и на консултанти, но явно има бол средства. Проверката на финансовата инспекция трябва да установи и още нещо – на какво основание бюджетът на Радио "София" е разделен на две?
Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията, а другият е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да има независими външни продуценти. "Външният бюджет" пък се ползва за вътрешните хора, както и обратното. Димитров обяснил на репортер от програмата, че ще мине към бюджета за външни хора по Булстат, но това всъщност е принуда към режим на самоосигуряване. За скромните възнаграждения на работещите, които са на твърд хонорар, това означава мизерия.
Самият Митко също е открил начин да се самовъзнагради. След челния пример на генералния директор Радослав Янкулов, който стана водещ на предаването "60 минути на генералния директор" – нечувана практика от историята на БНР, Димитров също нахлу в програмната схема. Твърди се, че шефовете получавали по 400 – 500 лв. за творческата си работа.
Така сръчният директор успява добре да осребри поста си, като въпросният хонорар се умножава по четири, тъй като предаването му е седмично. Дали всичко това е в реда на закона в обществената медия, която се издържа от парите на данъкоплатеца?

Стр. 6

novanews.novatv.bg I 4.02.2016

Водещата онлайн медийна компания в страната – Нетинфо, част от Нова Броудкастинг Груп, придоби 51% от Grabo.bg – най-големия български сайт за онлайн пазаруване на популярни услуги и 51% от Trendo.bg, водещ онлайн магазин с подбрани модни колекции. Това е следващата стъпка в партньорските отношения между двете компании, след като през октомври 2014 г. Нетинфо придоби по 25% от Grabo.bg и Trendo.bg. Като част от сделката Нетинфо придоби и мажоритарния дял в Opoznai.bg – най-големия каталог за туристически локации в България, част от Grabo.bg.

Навлизането на нови онлайн пазари е част от дългосрочната стратегия на Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо за разрастване и диверсифициране на онлайн бизнеса. Дигиталното портфолио на медийната група достига до над 80% от онлайн потребителите в България, а чрез сайтовете и мултимедийни платформи рекламодателите могат да достигнат до 1 милион реални потребители само за 24 часа. С придобиването на мажоритарните дялове в Grabo.bg, Trendo.bg и Opoznai.bg Нетинфо затвърждава лидерската си позиция на дигиталния пазар в България.

За по-малко от година и половина, след първоначалното придобиване на дялове, бизнесът на Grabo.bg и Trendo.bg отчита много добри резултати и ръст на приходите от над 50%.

„С тази стъпка ние заявяваме своите амбиции за развитие в т.нар. "сегмент маркетплейс". Вярваме, че най-голяма полза от това ще имат потребителите, а рекламодателите на Нетинфо ще получат още по-прецизно таргетиране на своите реклами“, коментира Христо Христов, изпълнителен директор на Нетинфо.

В резултат на партньорството си с водещите медийни групи Grabo.bg и Trendo.bg са подобрили значително позициите си на пазара, достигат до по-голям брой потребители и предлагат много по-голям избор на стоки и услуги на своите потребители.

„Ние сме изключително доволни от партньорството с Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо и от развитието, което нашите платформи постигнаха за този период“, коментира изпълнителният директор на Grabo.bg и Trendo.bg Сребрин Ватралов.

Повече информация за Grabo.bg и Trendo.bg
Създаден през май 2010 г., Grabo.bg има най-голямо пазарно присъствие със своите над 100 000 регистрирани потребители. Grabo.bg работи с партньорска мрежа от хиляди различни бизнеси в цялата страна, ползвайки реклама чрез оферти с намаления за привличане на нови клиенти.
Trendo.bg е водещ онлайн магазин с подбрани колекции от модна стока за малки и големи, за дома или офиса. Всеки ден на сайта се публикуват стотици нови продукти от популярни марки в разнообразни категории с отстъпки до 80%. Над 150 000 потребители се доверяват на сайта и обогатяват техния гардероб, дом или офис с покупка в Trendo.bg.

Оригинална публикация

bnr.bg I 2.02.2016 

Медийната грамотност е всеки един от ползващите медиите да могат да ги употребяват по правилния начин – да разбират добре съдържанието и да разбират защо конкретно съдържание се поднася по конкретен начин, да знаят какво е жълта медия, какво е кафява медия.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Александър Кръстев от Читалище.то в навечерието на серията лекции, посветени на Медийната грамотност, която неправителствената организация започва във вторник, 2 февруари, от 19 часа с лекция за троловете в интернет.

Има проблем, определено. Медийната среда в България е тотално объркана и много по-различна от медийната среда, която трябва да бъде в една нормална европейска държава. В медиите има страшно много зависимости – политически и икономически, има монопол.

Кръстев отбеляза, че малък процент от аудиторията осъзнава, че медиите от дадена група са винаги с властта и се ползват като „бухалки“ срещу бизнес конкурентите на собственика си, който изкупува бизнеси, докато официално разполага с един стар опел.

Публикацията срещу Делян Пеевски в "Шпигел" не беше отразена в нито една от телевизиите. Какво означава това? Това е един от въпросите, които ще си зададем по време на тези срещи.

Хората продължават да вярват на нещата, които им се казват по медиите. Не знам дали това се дължи на тоталитарното наследство или просто хората не осъзнават, че има нужда да показват някакво критично мислене. Това също е тема, която трябва да бъде изследвана.

Не можем да обвиняваме хората, че се поддават, ако никога не е правено усилие да бъде показано на хората, че нещата, които излизат от медиите, невинаги са верни и невинаги са случайни.

Пропагандните материали винаги се опират на малко факти и много лъжи. Пускат се през една медия и се препубликуват през други, обобщи Кръстев.

Оригинална публикация

в. Банкеръ | Ивайло СТАНЧЕВ | 30.01.2016 

Това, което никога няма да чуете по телевизията или радиото, и отговорът на въпроса защо ни облъчват с фалшиви новини

"Казаха го по новините"… значи е вярно. Това обяснение отдавна върлува като бацил в общественото пространство и пречи на хората да разберат грандиозната манипулация – че медиите и особено радиата и телевизиите много често не ни информират, а по-скоро ни дезинформират. Защото у нас парите бързо ги изкушиха и ги принудиха да им служат (вижте в таблицата коя медия колко е взела). Така беше и при социализма. Но тогава от двете страни на имената на вестниците се мъдреха ордени с ликовете на Димитров и Дядо Благоев. И ето, че 25 години по-късно продължаваме да живеем в подменена или по-скоро платена реалност, която няма нищо общо със случващото се в действителност. В държавата се правят грандиозни измами, взимат се подкупи за милиони, депутати пазаруват предприятия на килограм, съдът се тресе от скандали, но националните телевизии ни занимават с катастрофи, кражби и побои. Просто някой е "поръчал" да ни бъдат спестени истинските сензации.
Да сте чули по новините сериозни критики към министъра на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на икономиката Божидар Лукарски, на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на околната среда Ивелина Василева, които разполагат с милиони евро за медийна реклама на подчинените им оперативни програми? Дори скандалът с цената на винетките не успя да излезе на челно място, въпреки многолюдните протести в редица градове. Затова пък примерно здравният министър Петър Москов или колегата му Тодор Танев, които не раздават финансови "порции", са периодично на прицел. По-неприятното е, че схемата с купуването на медиен комфорт, за която се заговори публично едва през миналата седмица (при гласуването на новия Закон за обществените поръчки), продължава да действа безотказно.
Тя работи от 2007-а и до края на 2014-а чрез нея бяха раздадени около 100 млн. лв. на медиите. Само през 2015 г. тихомълком бяха "уредени" 10 926 715 лева. От тях по сметките на радиата и телевизиите вече са постъпили 7 307 007 лв., като месец декември е бил рекорден по плащания – тогава министрите са дали на четвъртата власт цели 3 833 929 лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Така че за каква обективност на поднасяната ни информация да говорим?
Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време". Това е така, за да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.
Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са, забележете, "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Над 1.2 млн. лв. от общата сума вече е платена, като само през декември са преведени 780 хил. лева. Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор за 2015-а БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. Сумата вече е напълно платена след декемврийския транш от 70 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. По този договор обаче засега са платени само 42 хил. лева. През юли 2015-а "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ" е прибрала още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата "Регионално развитие".
Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276.9 хил. лева.
"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени. БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1.1 млн. лева. И вече е получила
816 хил. лева. А БНР е взело 488 хил. лв. и чака още 83 хиляди.
Близо един милион лева ще получи "България Он Ер", като през декември са й преведени две трети от парите.
Друга медия, на която не и се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е "Дарик". Радиото на Радосвет Радев е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски.
Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лв., като по-голямата част от парите вече са платени.
Никак не е за пропускане и фактът, че и хапливата инак Илиана Беновска (радио К2) си има благодетели сред управляващите. Цели 96 хил. лв. й е превел видният реформатор Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. Така че Беновска може да се прави на интересна и да вдига скандали на пресконференциите, но само на някои.
Всъщност, колкото и впечатляващи да са споменатите плащания, трябва да се знае, че те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период, но и така ще са напълно достатъчни, за да стане земеделският министър (който и да е той) любимец на медиите, подобно на бившия гербер Мирослав Найденов.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за реклама на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.
Ясно е, че става дума за много пари, които създават съответното влияние. А що се отнася до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании, отново ще се работи по същия начин.

РЕКОРДЬОРИ
Най-щедър към медиите през миналата година е бил Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. С общо 13 негови решения са подготвени за раздаване над 4.3 млн. лева. Все още обаче реално изплатените суми са около един милион.
Близо 1.25 млн. лв. е решил да даде на медиите транспортният министър Ивайло Московски само в рамките на една седмица (от 14 до 19 септември) 2015-а. Всички плащания са извършени в последните дни на годината, като избраниците са БТВ, "Нова", БНТ, БНР и "България Он Ер".

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
На 31 декември 2015 г. е подписан най-големият договор по Комуникационните планове на програмите за периода 2007-2013-а. Тогава вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин решава да даде 1.8 млн. лв., но не за реклами по някое радио или телевизия, а за логистика при провеждане на събития за развитието на човешките ресурси. Определената чрез публичен конкурс фирма е "Обединение Логистика и Събития – ЛС", в което участват "Марбро Typс" на Ванко и Светла Иванови и "Квалификация консулт" на Роза Тошева.

Стр. 1, 27, 30

www.bgonair.bg I 29.01.2016

Владимир Сиркаров и Кузман Илиев ще водят предаването всеки делник след централните новини на Bulgaria ON AIR

Предаването Денят ON AIR, което представя новините с коментар всяка делнична вечер, променя формата си от 1 февруари. То ще бъде с разширен обхват на темите, повече гледни точки към тях и нова динамика в студиото. Водещи на обновеното предаване ще бъдат популярните журналисти Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, които ще се редуват на седмичен принцип. Те са познати на широката публика с коментарните си рубрики в Денят ON AIR и със силните интервюта и разговори в Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Промяната е част от развитието на национална телевизия Bulgaria ON AIR като политематичен канал, който предлага повече информация за обществения и културния живот, представена по динамичен и атрактивен начин. Денят ON AIR ще продължи да разглежда и важните неща от икономиката, които засягат живота на всички зрители.

Предаването ще се излъчва от 19.10 часа веднага след централния новинарски блок, който от 1 февруари ще започва от 18.30 часа. Досегашният автор и водещ Веселин Дремджиев ще поеме нови предизвикателства извън телевизията.

Ръководството на Bulgaria ON AIR му благодари сърдечно, че остана в екипа след промяната в профила на телевизията и работи по Денят ON AIR, докато настъпи моментът за смяна на формата на предаването!

Оригинална публикация

Списание БИОГРАФ I 28.01.2016

Една от най-емблематичните говорителки в историята на българската телевизия – Анахид Тачева – е на корицата на новия февруарски „Биограф“, който вече е на пазара. Водещата, която бе всеобща любимка през 60-те и 70-те, преди няколко месеца отпразнува 75-годишен юбилей. 18-те страници, посветени на нея, съдържат голямо интервю, десетки снимки от личния й фотоархив, любопитни факти от живота й, както и блиц-интервюта с дъщеря й Теодора и сина й Димитър Цонев.
За трети пореден месец най-голямото българско списание излиза в комплект с книга на ексклузивната обща цена от 8 лева. През февруари серията литературни шедьоври на „Биограф“ предлага изтънчените разкази на американския писател Франсис Скот Фицджералд. Предишните две книги включваха творби от Ги Дьо Мопасан и Антон Павлович Чехов, а през март се очакват и разказите на Чарлс Дикенс, допълват от редакцията.
Друг гвоздей във февруарския брой е разговорът на нашумялата тв репортерка Елена Чопакова със сина на наркобарона Ескобар – Хуан Пабло, който днес живее под друго име далеч от родината си. Гангстерската тема се допълва и от разказ за залавянето на мексиканския главорез Ел Чапо, както и пълен текст на интервюто, направено с него от актьора Шон Пен малко преди поредното му залавяне от полицията.
Ексклузивни интервюта с поетесата Маргарита Петкова и хитовия писател Никълъс Спаркс и очерци за футболния бог Диего Марадона, баскетболния кумир Кобе Брайънт, съветската фигуристка Ирина Роднина и певицата Сиа са сред останалите акценти в новия „Биограф“.

Offnews.bg I 26.01.2016

Досегашната водеща спортните емисии на bTV Антоанета Илиева става част от екипа на Канал 3.

Журналистката, която в продължение на 15 години водеше спортните емисии на bTV, ще бъде шеф на спортната редакция на телевизията.

Антоанета Илиева е част от bTV още от създаването на телевизията. Тя е и редактор на първата спортна емисия на частната телевизия на 18 ноември 2000-та година.

„Избрах Канал 3, защото виждам възможност за ново развитие – да предам своя опит и едновременно с това да продължа да правя любимите си репортажи и филми за звездите на българския спорт", каза Илиева за сайта на "Канал 3".

„Ценим високо професионалните качества на Антоанета Илиева и сме щастливи, че тя прие поканата ни да бъде част от екипа на Канал 3. Тони е журналист с много сериозен опит и факта, че оценява развитието на медията ни и иска да бъде част от следващите ни нови проекти е доказателство за качеството и стойността на нашата работа. Очаквайте още изненади в нашия ефир“, заяви програмният директор Ива Стоянова.

Миналата година стана ясно, че депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева купуват Канал 3.

През август в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получиха "съобщение за предстояща концентрация между фирмата, управлявана от Кръстева „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД и „Елит Медиа България” ЕООД", която притежава телевизията.

След това стана ясно, че Кръстева е прехвърлила половината от акциите си „Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД на сина си. През септември 2015 година КЗК разреши на Пеевски и майка му да купят Канал 3.

Оригинална публикация 

СБЖ I 25.01.2016

Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН има удоволствието да Ви съобщи, че ще връчи и през 2016 г. традиционните ежегодни журналистически награди.

Те ще са за приноси през 2015 г. в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на България чрез средствата за масово осведомяване.

Наградите са по 700 лв. И ще бъдат присъдени награди в 3 категории:

* Публикация в печатни медии (вестници и списания);

* Публикация в електронни медии (информационни агенции и интернет медии);

* Публикация в електронни медии (радио и телевизия).

Журналистическите публикации, участващи в конкурса, трябва да популяризират постиженията на българската археология, дейността на НАИМ при БАН или да представят проблемите на опазването на археологическото културно наследство на България.

Желаещите да участват в конкурса трябва да предадат в деловодството на НАИМ при БАН (София 1000, ул. Съборна № 2) професионално CV и материалите (фотокопия, СD, DVD) на публикувани или излъчени през 2015 г. материали.

Материалите могат да се изпратят и електронно на посочения адрес. При използване на този начин за предаване на материалите, моля изисквайте потвърждение за тяхното получаване.

КРАЕН СРОК за получаване – 5 февруари 2016 г. (петък)

За допълнителни справки и запитвания не се колебайте да се обадите на телефон 02/988 04 06. Пращайте материалите си и на: chukalev@naim.bg

Победителите в отделните категории ще бъдат обявени при откриването на Деветата Национална археологическа изложба „Българска археология 2015“, което ще се състои в Централна зала на Националния археологически музей на 11 февруари 2016 г.

Оригинална публикация