Нещо ново, нещо старо, нещо като за пред ЕК

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 2010-02-13 

Поредната кръпка на медийния закон задава повече въпросителни от колкото дава отговори

Опитвали ли сте се през последната седмица например да откриете текста на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ)? Ама окончателиния му вариант, така както този петък е излязъл в Държавен вестник (ДВ).
Ако все пак сте пробвали, вероятно сте разбрали: а) не е било лесно или б) открили сте поне два варианта, в които има разлики и в крайна сметка сте били объркани, кой е правилният текст.
Подобни неща не би трябвало да се случват през 2010 г. Дори и председателят на управителния съвет на Националния съвет по саморегулация (НСС) Ели Герганова сподели: "Аз не съм виждала крайния вариант и чакам да излезе в Държавен вестник, тъй като проектът не беше достъпен публично."
И така, когато четете този текст на "Капитал", Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията вече ще е обнародван в ДВ. С публикуването на поправките в този важен за зрителите и медийния бизнес текст обаче, не си мислете, че сагата около медийното законодателство е приключила. Правителството на ГЕРБ ясно заяви, че още в рамките на тази година ще се пише нов текст на медиен закон.
Частен СЕМ ли?
Новите текстове са много. Изненадите – също. Така например в текста на закона се е появила следната норма – чл.126 г гласи, че "на доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на етичната комисия към фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и/или сдружение "Национален съвет за саморегулация", се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Предложението е направено от председателката на парламентарната комисия по медии, култура и гражданско общество Даниела Петрова по време на второ четене в медийната комисия. След приемането на текста на закона в пленарна зала нормата остана записана в преходните и заключителните разпоредби.
В медийния си блог доц. Нели Огнянова определя текста като "новост в областта на юридическата отговорност. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече трябва да приема като окончателни решенията на сдружение, създадено от рекламните агенции, рекламодателите и частните оператори. Сдружението е приело правилата – и не се забелязва СЕМ да има право на преценка дали да наложи санкция или не. Намирам това за скандално", пише Огнянова. Според нея "СЕМ има по закон компетентност за мониторинг и санкции, която не е отменена. Не се забелязва в закона да е уредено кога решението взема регулаторът, кога – фондацията и сдружението", обяснява тя.
Според председателя на Управителния съвет на Националния съвет по саморегулация (НСС) Ели Герганова "СЕМ в тази му структура и с този ресурс, с който разполага, трудно може да се справя с увеличаващия се обществен глас. Медийната култура на хората се увеличава, а и целта на Съвета по саморегулация в крайна сметка е хората да разчитат търговските съобщения правилно", коментира Герганова. Тя обясни, че в Европа "законът определя общата рамка, а подробностите се оставят в етичните кодекси. Законът обаче си запазва правото на последната дума. В повечето европейски държави нормата дава място за саморегулацията и това й дава възможност да се развива. "Наистина към момента не е ясен механизмът на взаимодействие между СЕМ и саморегулационните органи. Ако този текст влезе в закона, следващата стъпка ще е да уточним работен порядък заедно със СЕМ, така че да си помагаме взаимно, а не да си пречим", каза Герганова.
Рекламна агенция + тв = нови правила
Отново по предложение на председателката на праламентарната медийна комсия Даниела Петрова отпадна забраната собственици на рекламните агенции да притежават електронни медии. Изпълнителният директор на рекламния холдинг Publicis MARC и член на УС на АРА Николай Неделчев, коментира пред "Дневник", че "това решение е пълен абсурд. В Етичния кодекс, който сме приели, изрично пише, че собствениците на рекламни агенции не могат да имат собственост в медии. Така се създават много вратички за злоупотреби и се губи безпристрастната оценка на пазара. Как можеш да консултираш клиент за медийната му стратегия, когато имаш конфликт на интереси", каза той.
С промените отпадна и ограничението, според което един продуцент е независим от дадена телевизия, ако прави за нея максимум две предавания. Дефиницията "независим" е важна, тъй като част от задължителната европейска продукция, която един канал трябва да излъчва, 12% трябва да бъде създадена от такъв тип продуценти. Така след влизането в сила на променения ЗРТ една компания ще може да прави неограничен брой предавания в даден канал, което е изключително вредно за конкуренцията на продуцентския пазар.
Все пак наред със спорните промени бяха въведени и някои позитивни мерки. Заседанията на СЕМ вече ще са открити за всички желаещи да присъстват. Медийният регулатор ще е задължен три месеца след обнародването на ЗИД на ЗРТ да качи на сайта си всички протоколи от заседанията си от 2003 г. (когато бе създаден СЕМ) досега, което ще направи работата му по-прозрачна. Надзорниците се задължават да направят нов регистър за собствеността на всички предприятия, които разпространяват програми (кабелни, мобилни, сателитни и т.н.). В него ще трябва да е описано какви програми разпространяват и докога имат права за тях.
Частта от ЗРТ, която урежда правата на продуцентите и регламентира правилата, по които те да работят очевидно ще се преработва, когато започне писането на новия закон, в противен случай и те ще имат за какво да протестират. Единственият бонус, за който продуцентската гилдия се пребори, е увеличаването на процента програма, който те ще произвеждат от 10% на 12%.
В крайна сметка това, което се чете между редовете на ремонтирания закон, е, че той не е окончателен и предстои работа по изцяло нов текст на медиен закон. Все още неясно от кого и кога ще се пише. Докато ЗРТ не бъде обнародван в Държавен вестник не е ясно какво в крайна сметка ще е записано в него. Не бе ясна и категорична позицията по текста на закона на обществените оператори, нито на СЕМ. Медийните надзорници останаха пасивни по промените в ЗРТ. А подобна пасивност и потулена работа е притеснителна. Все пак става въпрос за основния медиен закон в страната.

Стр. 33

Една толкова тъжна година

в. Капитал | Борислав КАНДОВ, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-13 

Телевизията е най-ефективният канал за разпространение на една реклама. Преди да захвърлите вестника, прочетете изречението до края: според британската компания EConsultancy всеки паунд, инвестиран в тв реклама, генерира средно 4.55 паунда продажби. Въпреки това както на развитите пазари, така и в България рекламните приходи на тв каналите падат.
Според мониторинга на TNS/TV Plan през 2009 г. в телевизия са били вложени общо 613.7 млн. лева. Това е спад с 20% спрямо достигнатите през 2008 г. 767 млн. лева.
Мониторингът следи 27 тв канала. При разглеждането на данните трябва да се има предвид, че те са изчислени по официалните тарифи на съответните медии и не включват отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, вестници, списания, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции. За да се придобие по-реална представа за вложенията в тв реклама, обикновено се вадят между 10% и 50% от официалните стойности. Неофициално на пазара се коментира, че в момента могат да се постигнат дори и по-високи отстъпки.

Ще се видим на долния етаж

Пазарният лидер bTV е загубил официално 15.2% от продажбите си. Интересно, но останалите канали от групата около Balkan News Corporation, които влизат в топ 10 също отчитат спад, но доста по-малък в процентно изражение. Приходите на FOXlife са спаднали с 3.5%, а на bTV Comedy – с 1.3%. FOXCrime пък отчитат ръст от 48.5%. Въпреки че FOXLife и FOXCrime са под шапката на FOX International Bulgaria, те имат общ рекламен отдел с Balkan News Corporation. До редакционното приключване на броя на получихме коментар от bTV.
При другата голяма медийна група на пазара – MTG, също има негативни резултати. Те са най-ярко изразени при Diema (-58.8%) и Diema 2 (-70.5%). Тези големи разлики са предизвикани от резкия скок, който двата канала направиха през 2008 г., когато излъчваха Европейското първенство по футбол. Липсата на подобно голямо събитие в програмата през изминалата 2009 г. логично води до спад в интереса на рекламодателите. През 2009 г. "Нова тв" е привлякла 148 042 млн.лева, което е с 27% по-малко от предишната година. Според данните на мониторинга спадът на всички канали, собственост на шведската медийна група, е 27%.
В отчета на MTG за финансовата 2009 г. е посочен по-малък спад в приходите от реклама – 23% общо за всичките им български канали, като за сметка на това групата е увеличила пазарния си дял в България. PR-ът на "Нова тв" Станислава Кунева обясни, че не може да коментират данните на TNS/TV Plan и че резултатите на каналите от групата на MTG могат да бъдат проследени във финансовия публичен отчет на компанията. "Промените в рекламната ни политика бяха направени още в началото на миналата година. Не предвиждаме други засега", допълни още тя.
Спад с близо 40% бележи и придобитата от австрийски фонд през май 2009 г. TV7. Директорът "Продажби" на канала Томас Корено обясни, че той се дължи предимно на намаляването на рекламните тарифи на телевизията с около 20% спрямо 2008 г. "Преместването на част от футболните срещи от италианското първенство и изцяло на испанското в "Спорт7" доведе до пренасочване на рекламни бюджети към този канал, който не беше отчетен в мониторинга", добави още той.
Томас Корено направи уточнение, че TV7 предвижда промени в рекламните си тарифи и през тази година. "TV7 започна да излъчва наземно на 24 януари тази година и сега се разпространява в 51 града. Ще направим обновление на медиата през второто тримесечие на 2010 г. Новата програмна схема, увеличената дистрибуция и по-добрият продукт като цяло ще бъдат отразени и в рекламните тарифи на канала", коментира Корено. Неговата прогноза е, че тенденцията тв пазарът да тръгне отново нагоре ще започне да се проявява едва през последните три месеца на 2010 г. и ще продължи и през 2011 г.
Все пак има няколко канала, които поне по данните от мониторинга на TNS/TV Plan успяват да генерират някакъв ръст. Pro.BG, собственост на медийната компания CME (сочена за кандидат-купувач на bTV), увеличава приходите си с 8.7%. Държавната БНТ се завръща в топ 10 с ръст от 4.8%, а "ТВ Европа" е успяла да привлече смайващите 95.9% повече приходи от продажба на рекламно време.
"Данните за приходите на БНТ са следните – за 2008 г. – 6.555 млн. лева., а за 2009 г. – 6.512 млн. лева", каза Димитрина Кирова, директор "Маркетинг и реклама" в обществения канал. Според нея реална разлика няма, но пък държавната телевизия е запазила пазарния си дял. Обективно погледнато, при низходящ пазар липсата на спад наистина също е успех.
Разликата между данните на TNS/TV Plan и отчетите, които реализира БНТ, е около 50%. Десислава Стоянова, управител на медийна агенция Zenith Optimedia, обяснява, че по принцип тази разлика се дължи на бонусните излъчвания и компенсации и отстъпките, които тв каналите предоставят на рекламодателите и които не се отчитат от мониторинга. "Според данните на TNS спадът на тв пазара е 20%, но по наши изчисления той е около 30%", коментира още тя.
По-малките кабелни канали също са повишили приходите си през 2009 г. BBT, The Voice, City, Axn и Ring.BG отчитат ръст, който помага общия спад в рекламните инвестиции в тв реклама да спадне с повече от 20%.
Изпълнителният директор на Ring.BG Ивайло Гюров обяснява огромния ръст на рекламните постъпления на спортния канал просто: "Приходите са се увеличили двойно, защото аудиторията се е увеличила двойно." Според него причината се крие и в поредицата от промени, които направи телевизията в края на 2008 г., след като стана собственост на американската компания CME заедно с Pro.BG. "Това беше годината, в която стартирахме излъчването на българското футболно първенство, ребрандирахме канала, появихме се с изцяло обновена визия и програма", разказва Ивайло Гюров и добавя, че Ring.BG притежава правата за излъчване на девет от най-значимите чуждестранни футболни първенства, както и на редица други спортни събития и това значително увеличава аудиторията им, а оттам и рекламните приходи.
"Малките тв канали също започнаха да провеждат много адекватна търговска политика. Опитаха се да направят тарифите и условията си по-продаваеми", отбелязва Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction.
Десислава Стоянова от Zenith Optimedia прогнозира добро бъдеще за нишовите канали от типа на National Geographic и Disney Channel заради добре разграничената им аудитория. "Те няма да заменят националните медии, но могат да направят планирането много по-точно, особено за по-младите целеви групи, които не могат да бъдат достигнати с националните медии", коментира тя.

Световното – шампион, оле!

При продуктовите групи, заемащи най-голям пазарен дял, също се забелязват леки промени. На първо място остават телекомуникационните оператори. Но ако преди вторите най-големи рекламодатели бяха козметичните компании, през 2009 г. те въобще отсъстват от първите пет пазарни сегмента. На втората позиция са застанали далеч по-практичните продукти – веригите магазини, различните марки разтворимо кафе, лекарствените средства и неизменните прахове за пране.
На вас сигурно ви омръзна да го четете, а на нас да го пишем, но и през 2010 г. големите тв канали ще разчитат основно на риалити предавания в привличането на аудитория и рекламодатели. bTV ще стартират "България търси таланти" (местна версия на международен формат). "Нова тв" подготвят първият семеен вариант на Big Brother. Държавната БНТ пък ще има шанс да спечели още някой друг рекламен лев благодарение на предстоящото през лятото световно първенство по футбол. Така че през тази година едва ли може да се очакват сериозни размествания на пазара.

Стр. 34

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 13.02.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-13 

Водещ: Цяла седмица електронните медии чакаха да се появяват еврокръпките на Законът на радиото и телевизията, за да се разбере наистина ли има нов частен горски покрай хармонизирането на правилата ни с европейските. Още миналата седмица чухте в клуба на журналистите двете тези, тази на приемащите на закона, че това е нормално и обратната, на експертите, че е нелепо контролният орган СЕМ да приема заявки за глоби на медии от частно сдружение с открити медийни интереси. Пак покрай цифровизацията, едно неформално статукво отвоюва за пореден път правото си да раздава моркови за някои медии с частен капитал и може би тояги за обществените. Наистина ли ще имаме генно модифицирани организации в медийната регулация, само бъдещето ще каже. Както пише в класиката, някой са равни, а други са по-равни. Какво прозира под тази реалност, ами може би чушкопека или 9-ти септември, като символ на една класова революция. Това, че за едни тя е с положителен, а за други с отрицателен знак, не променя реалността. Още по-малко, особеното равенство на медийното статукво. А още не са се изказали продуцентите, обещаха да го направят в понеделник. Любопитно е в коя група, ще ги пратят коментарите, на експертите или на създателите на новите правила. Не е за пренебрегване фактът, че както звездите изгряват на запад и залязват на изток, така се случва и с интереса на реалити форматите. А това е заявка за промяна. Вече научихме, че започват снимките на пилотните серии на нов български ситком в Хърватска, безспорно добра новина за всички, които се чудят къде да се денят по време на безкрайните турски сериали. Доста медийни въпросителни остават за идващата седмица. Новината на седмицата обаче безспорно беше за операциите с морски имена. Май там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, ще коментираме днес с доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и Иво Никодимов, от БНТ1. По телефона ще чуем и коментара на Слави Ангелов от „24 часа”. Кинаджиите знаят колко много може да постигне звукът, за това и се допитват до радиохората, „Светът на звука”. Как се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, за него се надявам да говорим след малко с г-н Силвен Жир, програмен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, участници в събитието. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Полина Петрова, Владо Тошев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: И така обичайният съботен хаус промени малко реда на „Клубът на журналистите”. Разчитахме да чуем г-н Силвен Жир, главен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, които участват в „Светът на звука”. Така се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, вероятно просто събитието продължава и това не им разрешава да стигнат до нашата радио кола, която ги очаква там. Но пък ние започваме с новината на седмицата, която безспорно беше за операциите с морски имена. Май и там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, след малко към нас очаквам да се присъедини Никодимов от Канал 1 на БНТ. Очаквам да чуем какво мисли и разследващият журналист от „24 часа” Слави Ангелов. Ние обаче започваме с принципа…
Записа е повреден!
Тотка Монова: …определения за разследваща журналистика има буквално от края на 19-ти век. Като в първата история на английската журналистика е издадена 1859 година, директно е записано, че основната функция на журналистиката е контрола. Даже там има и такова изречение за контрол на парламента. Това което ми прави впечатление, че от последните години вървят отново дебати, какво разследваща журналистика и те са свързани предимно с това, до колко големите медийни корпорации влияят изобщо върху свободата на словото и свободата на медиите. И до колко традиционната журналистика, която познаваме, има възможност да бъде качествена журналистика. Защото все пак разследващата журналистика е част от качествената журналистика. Направи ми впечатление, опит да се прецизират понятията, тука основните, цитирам един преподавател от „Голдсмит” колежа в Лондонския университет, той е бил шеф на катедра „Комуникации и медии”. Става дума за Хуго Де Бърг, който казва, че непрекъснато има опит от страна на различни институции да смесват понятията разследващата журналистика, сензационна журналистика и опозиционна журналистика. Като се размива предмета, какво се изследва. И в тази посока има много разсъждения, разбира се преди всичко, за да определим типа журналистика в едно общество, трябва горе долу да са ясни параметрите, що за общество е това? Направи ми впечатление, че няколко години подред през месец май Фрийдъм Хаус когато изнесе списъка, за това на кое място се намира България по скалата „свободни медии”. Ние непрекъснато падаме надолу…
Водещ: Опресняваме уменията си по биография, защото винаги се намираме до някоя африканска държава!
Тотка Монова: Да. Значи тази година изпаднахме до 75-76 място.
Водещ: Така научихме повече за Того.
Тотка Монова: И това което според мене е тревожно, а някак си недостига до общественото съзнание, до гражданското общество и не забелязах да има някакви реакции в тази посока, включително от повечето неправителствени организации. Нас ни извадиха от страните със свободни медии и ни сложиха в групата страни с частично свободни медии, т.е. ние официално се твърди, че медиите у нас са вече частично свободни. Значи при едни частично свободни медии, проблема с разследващата и сензационната журналистика и това размиване на границите, кое таблоид, кое булевардна преса, кое е жълта преса! Що за вестник е „Уикенд”? Защо цялата полемика за досиетата мина през „Уикенд” последните две години? На 4-ти юли „Уикенд” излезе със 17 политически текстове, точно в навечерието на изборите. Броих ги специално, направи ми силно впечатление. Говоря за политически текстове, които спокойно могат да бъдат, да попаднат в един качествен вестник. Значи те нямат нищо общо към разказите на фолк певиците и на Азис, включително едно огромно интервю с президента Желев. Изобщо това смилане на границите и опита да се обясни, че това е видите ли е бъдещето на журналистиката, защото хората искат едно такова размиване на границите, искат да смесват забавление и новина. Мисля, че това е една доста опасна тенденция.
Водещ: Но не иска ГМО, нали така?
Тотка Монова: Но не искат ГМО, ама аз мисля, че и информацията какво точно е ГМО, какво се прави и какво ядем от години, а не тук от последните месеци, е също…
Водещ: Доста размита!
Тотка Монова: Доста размита и много неясна така, за по-голямата част от хората. По принцип за разследващата журналистика мога да дам разбира се работни дефиниции. Ето една съвсем работна, на Алън Ръс Бридж, Ръст Бриджър който се смята за един от корифеите в жарна. Той оглавява групата на разследващите журналисти през 90-те години във вестник „Гардиан”. И той казва, че разследващата журналистика трябва преди всичко да я различаваме по това какви са характеристиките на обекта, който се изследва. И това е основното което я различава от сензационната журналистика. Тука буквално цитирам, той казва, че няма никаква обществена значимост поредните разкрития за любовните лудории на някой играч на крикет, или ръгбист или там лице от шоубизнеса. Но това го цитирам, точно той казва, но ако депутатите разискват проблеми в парламента, но не разкриват, че за да разискват тези проблеми им се плаща пари, то това вече е удар в сърцето на демокрацията и това вече е от обществена значимост. Значи първото е, дали става дума за обществена значима, общо взето до три са сведени характеристиките на разследващата журналистика на Хуго Де Бърг. Първо, че журналистите се стремят да се доберат до истина, която е завоалирана или се укрива от институциите, от институциите, т.е. разследващата журналистика за разлика от сензационната, булевардната, опозиционната и т.н., има пряко отношение към управлението, към политическата власт. Второ той казва, че разкритията са винаги в обществен интерес. Трето, това е много важно. Разследващата журналистика започва там където свършва възможността журналиста да набива информация по традиционните методи. Американците са много по-директни, там в учебниците пише, че разследващата журналистика върви на границата на закона и много често. Освен, че е много скъпа, много често тя използва класически методи на разузнаването на шпионажа, за да добере, за да се добере до информацията. И навсякъде това е подчертано, че тези методи са оправдани, включително подслушване, шантаж, снимане със скрита камера, ако има значим обществен интерес. Тука е разликата!
Водещ: Тука не е точно така.
Тотка Монова: Да, дали това е поръчка, дали е купено, дали са корпоративни интереси! Тука на мене нещо ми се губи, нашата разследваща журналистика. Защото виждаме една битка между групировки, а къде са гражданите, нали къде е обществения интерес. И накрая ако усилията са успешни, значи тези разследвания стигайки до политици, адвокати и полицаи, това е много важен елемент, разкритията, пак казвам ако са успешни, те принуждават тези институции да действат, макар най-често да не желаят и обикновено така за успешни публикации или репортаж от разследваща журналистика се смятат тези, които са довели до създаване на закон или налагане на контрол.
Водещ: Да. Как коментираме срещата на журналист с чук, която ни предложи тази седмица? Ние разбира се, ще се свържем към 1 и 15 с продуцента на „Госпадари на ефира”, Джуди Халваджиян, но как да я коментираме тази среща! Като сензация, като особен рефлекс при среща с разследваща журналистика или?
Тотка Монова: Лично според мен, като трайно формирани нагласи в обществото за всичките тези 20 години, че определени кръгове, хора са извън закона.
Водещ: Д…момент.
Тотка Монова: Да, правилата важат за гражданите, за някакво огромно мнозинство, но за определени хора, не! И когато журналиста, как да се каже, прекрачва тази граница и прави опит да ги сложи редом с гражданите или най-малкото да им покаже, че законите важат и за тях, реагират по този начин. Мисля, че е много така симптоматично, твърде неприятно.
Водещ: Е каква четвърта власт е тогава журналистът който се среща с чука, когато търси истината?!
Тотка Монова: Ами никаква четвърта власт не е в тази позиция. Тука искам да направя едно разграничение, когато се говори, че журналистиката или медиите като цяло не попадат винаги в полето на това което в Западна Европа традиционно разбират като качествена журналистика, а качествена най, интерпретации на факти. Не мисля, че вината е на конкретните журналисти. Мисля, че в последните години, особено след последното преразпределение на пазара и закупуването на медии на едро, вестници, телевизионни програми. Прекалено много външни фактори влияят върху редакционната и публикационната политика. И всъщност, може да е парадоксално, но мисля, че в определени частни медии свободата на журналиста е много по-ограничена. И там много повече се налагат предписания, какво може и какво не може, кой може да говори и кой не може, за кого може да се пише и за кого не може, от колкото да кажем в Националното радио. Което е много така симптоматично също, но според мен проблемът е, че това в общия информационен поток не може да се улови от публиката, от аудиторията. Много ясно се виждат корпоративните интереси примерно от хора като мен, които това правят, всеки ден изчитам поне десетина вестника. Но това е интернет и вечерта от седем часа почна да следя емисиите, та до десет и тогава вече…
Водещ: И не правете това вкъщи, тука следва предупреждение.
Тотка Монова: И тогава вече много ясно се вижда. Когато това проследява няколко месеца или когато има в навечерие на избори, тогава просто натрапчиво се пораждат въпроси, на които няма отговор. Защо определени фигури излизат в медийното пространство…
Водещ: Други не излизат!
Тотка Монова: Други не излизат. Ми феномена последния от изборите е Яне Янев, който през април вдигна 41% рейтинг, веднага се нареди специално за април и май, втори, след Бойко Борисов. Това са…
Водещ: Макар, че аз помня тези коментари, че напрактика Яне Янев казваше нещата, които казваше един друг депутат, но феноменът отиде при Янев. Бъдещето на разследващата журналистика, какво ще бъде от тук насетне, останете да чуете коментарите в „Клубът на журналистите”.
Водещ: Нещо като генно модифициран организъм пуснат без разрешение лъсна след първата серия на операциите с морски имена „Октопод”. Алексей Петров имал нещо като частно МВР, край на цитата. Готови ли бяхме да чуем, че царят е гол? Добър ден на Иво Никодимов от БНТ1.
Иво Никодимов: Добър ден, кой е царят?
Водещ: Ми аз като детето, да кажа Алексей Петров, може би, не знам.
Иво Никодимов: Ми сега, според мене може би все е още е полуоблечен, надявам се да го видим чисто гол. В преносния смисъл разбира се! Интересно беше вчера, когато слушахме редица свидетелски показания, част от тях прочетени от прокуратурата, друга част от адвокатите в съдебната зала и то по една такава съдебна процедура, която искането за мярка не отклонение, което всеки юрист знае, че е началото на едно разследване срещу някаква, срещу някакъв извършител на някакво престъпление.
Водещ: Имаше и медийни образи обаче, в интернет, веднага след операцията. Имаше нещо като репортажи, така ли да го наречем?
Иво Никодимов: Да, може би нещо като репортажи от една страна. От друга страна не трябва да отричаме, че този път имаше и наистина сериозни журналистически разработки по темата, защото много от нас хората, които отразяваме подземния свят, много от нас хората, които се занимаваме с криминална журналистика сме били свидетели през дълги години за много неща. За много неща сме говори, много неща ние самите сме разследвали до толкова, до колкото може журналистиката да разследва. И някак в случая бяхме подготвени с бекграунд. Нещо което много рядко се случва! Бекграунда беше вътре в нас, в главите ни, той просто излизаше. Освен това за първи път, ние успяваме да се срещнем с хора и да се чуем с хора, които реално дават показания срещу този човек.
Водещ: Не са маскирани, не са скрити!
Иво Никодимов: Не са скрити, не са маскирани, с хора които се чуваме и…снощи например аз провел разговор с един човек, който каза „Да, аз днеска отидох и дадох показания срещу Алексей Петров”. Защото аз…
Тотка Монова: Не го е страх?!
Иво Никодимов: Защото аз знам, че този човек наистина преди време пострада от Алексей Петров и когато той писа тогава до МВР, до един по, по, по-бивш министър и до един по-бивш президент дори, цялата държавна машина се стовари върху този човек, който си позволи да каже на тогавашната държава, че този човек го изнудва, че Алексей Петров, т.е. един човек каза на тогавашната държава „Алексей Петров ме изнудва”. И тогавашната държава вместо да защити човекът който е изнудван от Алексей Петров, смаза човекът който Алексей Петров изнудва. Само с една жалба на Алексей Петров срещу него. Което всъщност казва, до къде са се простирали пипалата на този „Октопод” и че той всъщност не е просто едно морско животно.
Водещ: Да, имам още един въпрос по отношение на избора на името на операцията, но нека сега да кажем добър ден на Слави Ангелов от вестник „24 часа”. Здравейте.
Слави Ангелов: Здравейте.
Водещ: Защо разследващите репортери не бързат да коментират операциите с морски имена според вас?
Слави Ангелов: Ми вижте първо, при тази операция „Октопод” за мен, за разследващата журналистика не можем да говорим, защото е твърдо късно. Разследваща журналистика трябваше да се прояви много преди операцията „Октопод”, защото всички тези неща, които се случиха сега са известни от дълги години. Ние например в редакцията разполагаме с показанията на един вече, тука станал доста известен плевенски бизнесмен, който е пострадал от Алексей Петров от може би пет-шест години. Въобще почти всички неща, които се случиха като операция, се знаеха, т.е. няма нищо изненадващо.
Водещ: Той…
Слави Ангелов: Смисъл журналистиката трябваше много отдавна да си свърши работата по този случай, с този човек и самия факт, че това не се е случило, налага някои определения за… в момента да говорим за разследващата журналистика е просто несериозно.
Водещ: Кой написа тогава сценария на операцията „Октопод”, журналистите или някой друг?
Слави Ангелов: Не, просто дойде момента явно, това нещо да се случи.
Водещ: Дойде му времето!
Слави Ангелов: Да, но твърде късно, пак ви казвам. Така, че всички знаем за какво става въпрос. Някои неприятни събития, които се случиха и с наши колеги. И сега в този смисъл, това дело е изключително важно, защото то ще бъде показателно за всичко което ще се случва в държавата. Защото това което каза Бойко Борисов онзи ден, че сме във война, както той се изрази е много точен случая. Много е важно как ще завърши това дело. Ще има ли доказателства, защото това ще бъде показателно за всякакви подобни операции, които ще се случват в бъдеще. Защото в момента няма практика изградена добра в държавата за защита на свидетелите, които са изключително важни и от практиката, международната практика, знаете от години показва, че това е най-силното оръжие срещу мафията. За това видяхте какво стана с Маргините, тази седмица на делото. Абсолютно пълен, смешен провал. Просто прокурорите станаха жалки в съдебната зала, когато извикаха човека и той започна да говори едни общи приказки по делото срещу Маргините. За това дело е изключително важно, то е ключово и ще покаже въобще как ще се случват нещата с организираната престъпност в следващите години.
Водещ: Според вас какво разбраха хора от „Октопод”, освен едно смутно усещане за познато, може би свързано с един сериал. Името на операцията преднамерено ли е избрано?
Слави Ангелов: Ами най-вероятно, да макар, че снощи имаше една годишнина от създаването на ГДБОП, на която Бойко Борисов се пошегува, че там измислят твърде смешни имена на операции и ги посъветва да отидат в детските градини и да започнат вече да наричат операциите си, Смехурко,… и т.н. Това в кръга на шегата. Да, явно нарочно трябва да предизвика някакъв ефект, по принцип имената на операциите и на разработките от години, имаше поне такава практика в МВР, да се измислят на името на човека срещу, когото е тази разработка, той беше оприличаван на някого. В случая не е точно така, но действително става въпрос за една организация, за която всички знаят от години, че случват всички тези неща, че се мачкат бизнесмени, че се взема бизнесмени. И най-противното в тази история е, че имаме някакъв човек, който е доцент, а пък също се оказва, че прави такива неща. Уж има някакъв вестник, но няма, уж има някаква партия, но няма. Нещата са твърде показни и твърде дразнещи.
Водещ: Да и лоялен гражданин, по едно време такъв беше!
Слави Ангелов: Ами да, и лоялен гражданин.
Водещ: Добре, ами благодаря ви за този коментар. Сега Иво Никодимов ще попитам. Случайно ли е избрано името „Октопод”? Трябва ли да ни връща към сериала или към така факта, че на кино добрите винаги побеждават накрая!
Иво Никодимов: Според мен случайни неща няма. Аз успях да се чуя и с още един свидетел, който също вчера е подавал показания и който е разказал, как Алексей Петров е дал едни пари, с които са се купили едни гласове. Благодарение на което в българския парламент е влязла една парламентарна група.
Водещ: Ако ни слушат прокурорите, предполагам ще ни чакат на изхода.
Иво Никодимов: Те прокурорите знаят тези показания. Аз попитах този човек дали е съгласен да разкаже това което знае за личност Алексей Петров в едно интервю, само че това интервю да бъде направено с детектор на лъжата, тъй като аз предполагам, че този човек пък от страна на защитата на Алексей Петров, ще бъде атакуван, че прави това, защото има някакъв личен интерес. Най-интересното е, че този човек веднага се съгласи да разкаже това, което може при детектор на лъжата и това да бъде едно журналистическо интервю с него, но при едно условие! Ако след една седмица, снощното решение на съда бъде потвърдено. Т.е. той поне по някакъв начин да е гарантирал своята безопасност и неприкосновеност, защото и във вчерашните показания видяхме как хора са заплашвани със смърт, как на една жена са и казали, че ако тя не даде парите, които искат, ще я изпратят проститутка в Амстердам, за да си ги изкара. Има показания на хора, които казва, че в офиса на Левски Спартак, сега „Лев Инс” са държани няколко дни, докато не подпишат документи, за да си продадат имуществото на безценица. До там е стигнала тази група. Така, че в никакъв случай не можем да говорим, че името „Октопод” е случайно.
Водещ: Добре, какво да кажем за следващото, имаше едно за скариди, нещо по-дребно ли ще бъде?
Иво Никодимов: Не, това по-скоро може би беше някаква шега да питаме дали другите ще бъдат скариди, раци и калмари. Предвид животинския свят под водата. Но е хубаво, защото това означава, че ние се опитваме наистина да влезем по на дълбоко, под повърхността на събитията и да търсим техните неща, защото може би много пъти сме се опарвали, че е имало такива операции, безшумни, задържани са едни хора, някой от тях разбира се оставали за дълго време в затвора и на тяхно място са се настанявали други. Така, че просто събитията са продължавали, сменили са се само техните главни герои. И по тази причина може би ние се опитваме да питаме, какво се случва с другите животински обитатели.
Водещ: Аз искам да ви върна обаче към началото на тази операция, когато се появиха на живо тигри, леопарди и някакъв крокодил?!
Тотка Монова: Трактори!
Водещ: Даже… А, трактора беше друго.
Иво Никодимов: Значи, те са собственост на…
Водещ: Даже и жерав беше споменат, разбира се това е…
Тотка Монова: …в началото беше крокодила.
Иво Никодимов: Те са собственост, тези…
Водещ: Не, тигъра беше в началото!
Тотка Монова: Тигъра ли беше!
Иво Никодимов: Тези екзотични животни са собственост на двамата братя които според разследването са източвали Кремиковци и вчера единия от тях, даже обясни в съдебната зала, че ги е събирал от различни зоологически градини, от различни зоопаркове, за да ги спаси от глад. И разказа, че нали 12 000 лева давал месечно за конюшнята, не знам си колко хиляди за изхранване на леопардите и на крокодилите. Той човека от самарянство ги е събирал вкъщи.
Водещ: Леопарда ми се струва, че беше в една клетка в ЦУМ, преди това?!
Иво Никодимов: Възможно е. Да и да, този леопард е. Възможно да е и този леопард. Той пък може да го е дал там малко, да му се порадват децата, знае ли човек.
Тотка Монова: Нона Йотова изпя една песен около него, докато беше в ЦУМ, в едни стъклени клетки.
Иво Никодимов: Еми сега Нона Йотова, така е една добра певица, която лично аз уважавам и наистина бих отишъл в ЦУМ да я слушам.
Водещ: Ето как се вплете по един много органичен начин бих казала сензацията в едно разследване, за да стане ясно какви са тези хора и кои са били те. Говорихме в началото г-жи Манова за един карцер! Може би точно сега му е времето, да дадем това определение, защото то ще постави някак нещата на местата им?!
Тотка Монова: Значи става дума за едно определение на Джон Пилджър, който е известен журналист в Англия и разследващ, има книги. Неговото име много нашумява още от времето на Виетнамската война. Той дава това определение 99-та година, като възразява срещу масовата употреба на тема разследваща журналистика в този вид, в който тя се употребява според него, в последното десетилетие. Казва, че разследващата журналистика е вид тафтология, защото по принцип всеки журналист трябва непрекъснато това да прави, т.е. само това да прави. И всеки един аналитичен, интерпретативен, анализиращ текст всъщност е едно малко разследване. Т.е. за да бъде направен качествен анализ на факти, на социална ситуация, то е просто неизбежно да има някакъв по-дълъг или по кратък период разследване. Проучване на документи, интервюта и т.н. И това, тука цитирам неговото мнение, но на мене много ми хареса това определение. Той въвежда понятието „корпоративен карцер”! Той казва, че съвременната журналистика в последното десетилетие в резултат на големите медийни конгломерати тези транснационални корпорации, свързано е и със собствеността на журналистиката. За нас това е много актуално, защото сме много малък медиен пазар и всъщност кой владее медиите, те чужди ли са, български ли са и т.н. От съществено значение. Той казва, че медийната стратегия на тези конгломерати, залагат на две неща, особено за телевизиите, той подчертава особено за телевизията. В праймтайма или най-много се отделя на забавни програми и шоута в най-различни формати. При нас свидетели сме на това, може да прибавим и турските сериали! И оставят едни малки блокове около 30 минути, това са новини, изобщо формулата е новини плюс забавни програми…
Водещ: Хляб и зрелища…
Тотка Монова: И в резултат на непрекъснатото разширяване на времето за тези забавни формати и реалити шоута и т.н., се изтласква това което той нарича класическа журналистика, т.е. интерпретативната и аналитичната. Т.е. тази журналистика, чиято основна цел е да отговаря на въпросите как и защо? Значи ние имаме една мозайка от информация, може да сме! Мисля, че българската журналистика е перфектен образец за качествена регистрираща журналистика. Просто според мене почти няма нещо значимо в тези 20 години преход, който да не е регистрирано. Въпроса е обаче, защо се случва, къде е генезиса. И всъщност той казва, че този корпоративен карцер в крайна сметка има за цел да изолира населението! Т.е. населението не стига до причините на нещата, то разполага с всяка нова информация колкото по сензационно е поднесена разбира се и с картина в телевизионните репортажи, ефективна, ефектна е, помни се няколко дни, след това се застъпва със следващата ефективна операция, ако говорим за нашите репортажи. И то просто, самото забравя, разбира се това не са медийни експерти, хора толкова обременени с ежедневие и с бит, особено при нас, да си задава въпроса „Кой стои зад това? Защо се случва Кой организира? Защо не го прекратява?”. Включително според мене ако в момента се направи една социологическа анкета, малко хора са се замислили върху въпроса, това което представителите на правителството казват, официално, че има около 300 души престъпен контингент, който стои така в основата на организираната и крупна престъпност. И 70 хил. души армия, която ни пази от тази престъпност. Е тя не може да се справи с тези 300 души! Ние се подигравахме много на времето с говоренето на Жорш Ганчев, той ги наричаше „бандюги”. И казваше, че бандюгите в България не могат да напълнят националния стадион „Васил Левски” и казваше, че една България толкова малка, която по хоризонтала и вертикала можем за един ден да я минем, просто няма никакъв проблем да си прибере бандюгите на стадиона. Само, че тя не иска да го направи! И сега, според мен стигаме до този въпрос. За мене наистина не бих определил точно сензационна журналистика, по-скоро шокиращи факти са изнесени. Това, което и Иво каза! Но не мисля, че така възможностите на колегията е да отговори мисля, че бариерите са отвън. Може би Иво, понеже е вътре в професията, може да каже. Мене ме интересува отговор на двата най-важни въпроса. Защо това се случва, вече 20 години? Ето това което каза колегата от „23 часа”, знае ли преди пет години, кой определя кога да дойде времето това да стане публично достояние, кой стои зад това? Мене много ме, кой разрешава това да се случва или да не се случва? Кой разрешава или не разрешава 70 хил. души полиция да не прибере 300 души престъпност? Само едно нещо. Покойния професор Марко Семов, беше си я свалил от централното фое на нашия факултет. Студентите бяха направили преди години, една карта на София и с флагчета бяха обозначили всички места на които можеш да си купиш дрога и долу беше написано, каква дрога, на каква цена и телефона, ГСМ кой ти я достави, за колко минути. Той беше потресен и я взе и каза, че ще я носи някъде по инстанции. Значи не е възможно студентите да знаят това и да направят тази карта, и в същото време да се занимава неправителствен сектор, тука отивам в друга тема! Нали майките, сдружението, форума бгмама, нали нахлуването на дрогата в училищата. Е това кой го контролира, това защо не се спира?!
Водещ: Иво, може би тука е времето за една ирония, кога ние журналистите?
Тотка Монова: Значи кой пречи, кой казва?
Водещ: Кога ние журналистите ще поискаме МВР да ни следи в интернет, за да може нашите разследвания да завършат с прокурорски постановления?
Иво Никодимов: Ми то, не би трябвало ние да го искаме.
Водещ: А, да.
Тотка Монова: Те си ни следят!
Водещ: Казах горчива ирония!
Иво Никодимов: Това си е работа и на МВР, и на прокуратурата. Нали да внимава какво правим ние, сега лошото е нали, че Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния, Наказателното ни законодателство въобще е доста кофти. Така, че ако нещо е написано във вестника, по него прокуратурата може да се съзира, но ако е казано в радиото и телевизионния ефир, не може!
Тотка Монова: Защо?
Иво Никодимов: Еми… защото така пише в закона.
Водещ: Така пише в закона.
Тотка Монова: То не е публикация.
Водещ: Не е.
Иво Никодимов: Еми извинете, но закона ни е писан 68-ма година! Нали разбирате тогава каква роля е имало радиото и какво роля е имала телевизията. Нали, лошото обаче, че радиото и телевизията като медии започват да се променят и да се развиват в края на 90-те години. Тогава когато всъщност по време на правителството на Иван Костов, както каза вчера в съдебната зала, героят на седмицата в кавички Алексей Петров. Е възникнала оперативната необходимост, той като офицер да бъде внедрен в Кремиковци, Левски Спартак, такси компании софийски и т.н., за да изпълнява там задачи на Национална служба Сигурност. Която тогава е била в състава на МВР. Пак тогава се създава и прословутия закон, който регулира дейността на националните електронни медии.
Водещ: Това обаче…
Иво Никодимов: Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Това обаче звучи като сценарий на холивудска продукция само, че там този сценарий е на кино, а при нас май…
Иво Никодимов: Той нямаше да звучи като сценарий на холивудска продукция, ако този закон създаден тогава през 98-ма година, 97-98 година. Беше създаден така, че той да регулира по пазарни механизми продукта който националните електронни медии и частни или държавни, без значение обществени по-скоро, създават. Знаете той какво направи с рекламата, той дори забрани излъчването на реклама в праймтайма на Националната телевизия, докато не стартира първата частна национална телевизия. Защо? Защото ние трябваше да дадем едни пари, да осигурим приток на едни пари в една бъдеща частна национална телевизия. Тогава естествено се получава това за което…
Тотка Монова: Това за корпоративен карцер!
Иво Никодимов: Да, говорим и сега. Този корпоративен карцер в който вече телевизиите се принуждават наистина онези, които са най-атрактивни и най-гледани продукции да ги, с цел финансиране да ги изкарат в най-гледаното време. А всъщност от стандартни за нашите географски ширини пояс на публицистиката и журналистиката, който беше във вечерните часове, ние да го изместим в сутрешните блокове.
Тотка Монова: И в събота и неделя!
Иво Никодимов: И в събота и неделя, то дори вече в неделя отпадна, защото нали предавания тип „Всяка неделя” и т.н. отдавна ги няма в ефира. Нали, т.е. дори се смята, че такъв тип предавания от 2 часа и половина и т.н., няма кой да го гледа.
Водещ: И за да допълним мозайката, да кажете…
Иво Никодимов: Нали това са други глупости на търкала, както се казва.
Водещ: Обикновено тези неща и тези операции се случват петък, нали така по правило/
Тотка Монова: Да, общо взето.
Иво Никодимов: Е не, този път се случи във вторник!
Водещ: Защо имаше разлика? Това е въпроса.
Иво Никодимов: Ами не, аз не смятам, че някой задължително ги планират да бъдат в петък или във вторник, или в неделя. В случая просто те са преценили, това си е вече работа на разследващите, кога за тях ще бъде най-ефективно да проведат една такава операция. Нали хубавото е, че в момента издирват само един единствен, Митьо Полицая. Който е контролирал всъщност публичните домове в София.
Водещ: Иначе хубав прякор има.
Тотка Монова: Няма начин да не е знаел.
Иво Никодимов: Димитър Митов се казва, иначе дали е бил полицай преди или не, и защо си му казват Митьо, Митко Полицая. Лично аз не мога да разбера. Но вижте сега, хубав линеен, от селскостопанска техника не му е трактор, не е булдозер, не е трактор. Значи човека може би е имал, по отношение на друженички от древната професия, е имал все пак някаква така по снизходително отношение и не е минавал като валяк през тях.
Водещ: Продължаваме след малко. Останете с нас.
Водещ: И така, когато дойдат журналистите, някои продължават да посягат към чуковете. Тука правя една пауза, защото очаквам всеки момент да осъществим връзка с продуцента Джуди Халваджиян. Който разбира се не е в България и това създава известни затруднения.
Иво Никодимов: Това зареди онзи чук във Велико Търново ли?
Водещ: Зареди онзи чук. Ние се смеем, разбира се да кажа, че не е смешно. Просто е тъжно и за да не плачем, защото е по-неудобно да плачем, зареди това се смеем. Но като чели се позагуби този образ в резултат на тази операция „Октопод”. Макар, че има прилики!
Иво Никодимов: Виж сега, аз съм се срещал с валяк. С чук не, но с валяк. На времето две депутатски съпруги решиха да си мерят влиянието, хем бяха съпруги на депутати на една и съща политическа партия. Едната на Александър Йорданов, другата на Александър Джеров. Едната се казва Лили Джерова, другата се казва Валерия Александрова. Искаха, едната отговаряше за образованието в Столична община, на г-н Джеров съпругата, а Валерия Александрова отговаряше за училищата по култура в Министерство на културата. И искаха да извадят Националната гимназия за древни езици и култура от сградата на 12-то училище и да я преместят някъде, не е ясно къде. Е това беше война между тези две съпруги, като Лили Джеров, която все пак е съпруга на юрист, беше си позволила дори да наруши заповед на министъра на културата и на министъра на образованието, съвместна заповед и беше разрешила на своя глава, да се разшири приема на ученици в 12-то училище, което е общинско. С което направи физически невъзможно…
Водещ: Пренасели училището!
Иво Никодимов: Да, съществуването на двете училища в една сграда. И тогава когато аз отидох да я питам, защо е направила това, тази жена която е около 120 килограма, всеки може да бъде толкова, с тяло затисна вратата, за да не мога да и задам този въпрос. Не използва чук, но това беше едно насилие върху моята личност. Значи това са неща, които се случват когато искаш да разбереш, защо се случва нещо, тогава когато задаваш правилния въпрос и смешни са такива реакции. Че хората вместо да застанат, защо пък Валерия Александрова, каквото и да я попиташ, колкото и неудобен въпрос да и беше зададен, тя имаше смелостта и доблестта да каже, каква е нейната позиция. Дори в случая в който тя да речем имаше някакъв личен конфликт с Величка Варянова тогава, пък директорката на друго елитно училище в София. Та, нали този човек от Велико Търново, вместо да застане и да каже, ами аз понеже, обаче, защото. Той решава, че трябва да употреби чук върху главата на репортера. Ми това е безумие! Сега вярно, че аз ако съм на мястото на окръжния прокурор, веднага ще го задържа за 72 часа да прекара в ареста, ей така, за да види какво е там. Не за друго, защото няма основание да го задържат за повече от 72 часа. Тука въпроса е и защо, разбира се Окръжната прокуратура във Велико Търново мълчи по темата.
Водещ: Тук обаче става ясно, когато другите институции не си вършат работата и когато журналистите се опитват да ги накарат да ги вършат, се срещат с чукове. Лошото е, че други институции пък не си вършат работата по отношение на тези чукове, защото това е някакво безумие.
Иво Никодимов: Ама как искаш някой да започне да си върши работата, като заговорихме за „Господари на ефира”, еми точно там гледахме репортажите за поведението на един български митрополит, какъвто е пловдивския. Ами извинявайте много обаче, защо този човек още е в лоното на Българската православна църква. След тези репортажи, които излъчиха в „Господари на ефира”. Едно предаване, което е шоу!
Водещ: И след като репортерите на едно шоу предаване се срещат с чукове, какво остава за останалите?!
Иво Никодимов: Е, сега нали тоя…
Тотка Монова: Това не е ли защитна реакция.
Иво Никодимов: Ако не искаш да те чуят.
Тотка Монова: Не, не, да сложиш изключително сериозни неща в едно шоу, това пак част от това разминаване на границите, като форма на самосъхранение.
Иво Никодимов: Сега Халваджиян е човек който изключително много разбира от телевизия, аз в това отношение адски много го уважавам и във всички други отношения разбира се. И той успява да намери изключително добрата формула да съчетае атракцията, шоуто със сериозните неща! Макар и както виждате, един случай, но го хваща. И там това което много ми харесва, когато се направи нещо, не се забравя, то се следи какво се случва след това.
Тотка Монова: Дори след половин година.
Иво Никодимов: Да, дори след половин година. Защото ние много пъти, много правилно каза и г-жа Тотева, много пъти отразяваме нещо, казвам нещо и след това спираме до там, и не се връщаме към този случай след 3-4 месеца, за да видим какво е станало, например с този човек който, с когото нещо се е случило.
Водещ: Ми може би информационния повод тука действа като спъващо устройство?
Иво Никодимов: Ми не и толкова информационния повод колкото, че…
Водещ: Е сега имаме възможност да чуем Джуди Халваджиян, добър ден.
Джуди Халваджиян: Добър ден.
Водещ: Когато дойдат журналистите, някой продължават да посягат към чуковете, ако властите си бяха свършили работата, какво щеше да се случи с чука? Нека така да ви попитам и уравнението вярно ли е?
Джуди Халваджиян: Ами не точно властите, значи тука проблема, аз го казах много пъти тази седмица. Проблема, смисъл тази случка стана благодарение на това,ч е прокуратурата във Велико Търново не си е свършила работата. Значи от две години, над 60 семейства, които се обърнаха в последствие към нас, от две години тези хора се мъчат нещо да направят, подават сигнали в прокуратурата във Велико Търново и от там тишина. Никой не прави нищо, за да обърне внимание, поне един човек. 60 семейства, е как е възможно в една държава, когато едни 60 семейства се надигнат и казват, че имат проблем, никой да не ги взима на сериозно. Аз не мога да разбера!
Водещ: Искам да кажа, че току що коментирахме с Иво Никодимов от БНТ, че прокуратурата не си е свършила работата и по повод репортера, който пострадал чука май!
Иво Никодимов: Защото аз попитах, защо прокуратурата не е задържала чука поне за 72 часа и тоя чук се случва в ареста!
Джуди Халваджиян: Ама вие, след като пак се връщам и ви казвам, че в рамките на две години, никой нищо не е направил. Тези хора в нашия репортаж казват, че какво ли не са правили в рамките на тези две години и никой не им обръща внимание. И казват, че няма измама. И най-много те морално са били излъгани, не знам си какво си. Това е абсурдно, значи искам да чуя мнението на някой от прокуратурата във Велико Търново. Но тишината говори всичко. Какво да ви кажа.
Тотка Монова: Ами трябва да му разрешат!
Водещ: Да.
Джуди Халваджиян: А това, че смисъл се стигна до този чук, в крайна сметка ние за това сме медия, да се опитваме по всякакъв начин да провокираме по някакъв начин, след като институциите не си вършат работата. Да, той…
Водещ: Е ако може да не срещаме с чукове, ще е по-хубаво!
Джуди Халваджиян: Е разбира се. Смисъл за късмет на нищо сериозно не е станало, освен този удар. Но в крайна сметка трябва да се разбере, че дори някой който се опитва дори да посегне на журналист, не да го удари с чук. Това нещо трябва да се надигнат всичко и да се борим срещу това нещо. Това е абсурдно и не мога да разбера как в момента трябваше прокуратурата и главния прокурор да се задействат и да разберат какво се случва в прокуратурата във Велико Търново. Този Христо Чапанов, който всички го знаят, че от толкова години лъжел хората, как е възможно да стои и да продължава да си строи някакви сгради и да взима парите на хората. Това е абсурдно нещо.
Водещ: Е, да се надяваме, че този абсурд ще се разнищи покрай чука. Горчива ирония разбира се.
Джуди Халваджиян: Ама ето вижте колко е семпло, вижте колко е семпло.
Водещ: Да, да. То е абсурдно, не е семпло!
Джуди Халваджиян: Не, не, това което искам да кажа е семпло. Хората не вярват на институцията или на държавата, в случая в прокуратурата във Велико Търново и се обръщат към нас, към господари на ефира. Значи това какво ви говори, говори ви, че няма държава. Държавата не си върши работата! Държавата не контролира прокуратурата във Велико Търново какво се случва и т.н. И след този репортаж и след всичко това което се случи, шума който се надигна въпреки всичко, аз не съм чул да е станало. Този човек беше задържан за 24 часа, браво на полицията, тука мога да кажа „браво” за бързата реакция, така се прави. Но какво от това, от тук нататък, той е пуснат малко след това по някакви здравословни причини. Смисъл здравословните причини ги знаем на всички, които влизат, нали са арестувани. Така, че… ето пак да се върна, нас това няма да ни спре, този чук няма да ни спре. Ние продължаваме да ровим, продължаваме да търсим истината и така, че ние това което трябва да си свършим, ние ще си го свършим.
Водещ: Моля ви дайте каска на репортера!
Джуди Халваджиян: Проблема е… да каска, вече ще бъде с каска. Като ходи да го търси втори път!
Иво Никодимов: И бронежилетка!
Джуди Халваджиян: И това явно ще трябва.
Водещ: Искам още една минута да ви задържа на телефона, защото след седмица чакане, еврокръпките в Закона за радиото и телевизията, вече са факт. В понеделник ще давате пресконференция! Вашия коментар за тези промени?
Джуди Халваджиян: Ами промените, в смисъл за съжаление аз няма да бъда на тази пресконференция, защото ще продължа да бъда тук в Милано още няколко дена. Но моето мнение е, че в крайна сметка управляващите решиха да услужат на медиите и на телевизиите, не разбира се на продуцентите, защото в крайна сметка явно комфорта който може да имало, да подсигури телевизиите на управляващите е явно по-голям от това което може да направи един продуцент.
Водещ: С други думи вие влизате в отбора на опонентите на този така променен закон!
Джуди Халваджиян: Не, не ние не сме, продуцентите не са и не искат да бъдат някакви опоненти или опозиция на управляващите, но в крайна сметка, закона не стана това което искахме благодарение на това което ви казвам. Смисъл телевизиите натиснаха управляващите и управляващите казаха „Окей, след като телевизиите ни казах, че ще имаме медиен комфорт, ние сме с тях”. Ето това е основния проблем, но ние ще се борим това да не е така, защото не може в крайна сметка неща които, смисъл бяха ни обещани на първо четене, на 25% от външните продукции, които трябваше да бъдат… бяха приети на първо четене разбира се, след това цялото това нещо отиде на 12, ама реално тея 12% са 6%, защото става въпрос в закона за 50% от времето. Така, че в крайна сметка ние от 10% външна продукция, която имахме преди, вече имаме 6%, но тя дори не е шест, защото там не е казано точно, че трябва да бъде българска външна продукция, ами е казано европейска. И то е пожелателно. Ако телевизиите решат. Така, че…
Водещ: Разбирам ви, благодаря ви за…
Джуди Халваджиян: Но не, не, ние ще се борим от нататък, няма да ги оставим нещата така, но както и да е.
Водещ: Поне в тази борба няма да ви трябват каски и бронежилетки, благодаря ви за това участие.
Джуди Халваджиян: Да.
Водещ: А сега ние накрая да кажем, сега разследващата журналистика какво бъдеще има при положение, че за най-елементарните неща се оказва, че трябват каски, бронежилетки?!
Иво Никодимов: Както казахме, всъщност всеки журналист е разследващ. Така, че журналистиката по същество е разследваща и не трябва да я определяме на разследваща или на не разследваща. Със сигурност обаче, тези които се занимаваме с таз дейност, с тази професия, трябва да бъдем изключително морални и наистина когато обвиняваме някой, да сме сигурни, че той е виновен. Да сме си проверили нещата, за да не цапаме професията. Защото това, че има случай на цапане на професията, е в наш ущърб.
Водещ: Да, защото всички влизаме под един знаменател.
Иво Никодимов: Така е, така е. Така, че според мен бъдещето на журналистиката е по-важното и да се надяваме, че никой няма да се опита да забие чук в устата на журналистите.
Водещ: Да.
Иво Никодимов: Защото тогава вече, тогава вече наистина ще замълчат всички.
Водещ: Г-жо Монова?!
Тотка Монова: Ами пожелателно, но аз не съм много оптимистично настроена. Защото от 15 години си задавам един въпрос, не съм политолог, бродирам текстове както се казва, но пък за да анализираш текстове, трябва да ги четеш ред по ред. И тогава излизат много интересни факти и четенето между редовете… значи продължавам да си пазя едно интервю от 94 или 95 година, не можах вчера да си намеря тази по-старата папка с изрезки. Вестник „Експрес” когато излизаше. Тогава вестник „Експрес” направи едно голямо интервю с Мирослав Дърмов, който беше депутат и който беше председател на парламентарната група по Национална сигурност. Значи говорим за председател на парламентарна група…
Иво Никодимов: Комисия!
Тотка Монова: Комисия, да комисия, извинете. А той беше в групата на ДПС депутат. Огромно интервю със снимка, бекграунд и това което аз си извадих като две изречения, които много ме потресоха, защото аз го кажа или вие, може да звучи като риторичен въпрос, нормално. Но да го каже председател на комисия в парламента, значи той каза „Аз не знам къде е центърът на властта и не знам кой фактически управлява България”. И аз във всичките до, вече сме 2010 година, продължавам да си задавам този въпрос, защото което изчитам, то не ме прави особено така оптимистично настроена. Прави впечатление реакцията и на част от колегията, на разследвания на външни автори чужденци, примерно на Юрген Рот как се посрещна книгата. Това което Ален Менк в Новото средновековие пише, там има едни много неприятни редове за България.
Водещ: Да не говорим за това, че…
Тотка Монова: Значи той за Юрген Рот…
Иво Никодимов: Бил сложил малко настрани, защото точно там е проблема където говорим за морала. Но например това което от вчера пак от съдебната зала мога да цитирам, на въпроса „Кой управлява?” и къде е центърът на властта? Ами единият от свидетелите срещу Алексей Петров казва, че до лятото решенията са се взимали от Сергей Станишев, Петър Димитров, Младен Червеняков, Росен Карадимов и неофициално с активното съдействие и участие на Алексей Петров.
Тотка Монова: Това може би е първото конкретно назоваване на имена.
Водещ: По притеснителното обаче беше, че той беше наречен лоялен гражданин, а по-късно влезе като…
Иво Никодимов: Не, той беше наречен лоялен гражданин, според мене леко с ирония, леко с чувство за хумор, но зареди това, че беше предал нещо което е излязло от държавата. Сега друг е въпросът обаче и ние ще разберем колко такива материали са извадени от неговия офис в Басейн Спартак.
Водещ: И дано това някога да го разберем. Благодаря ви за това участие. Точно минута и половина, точно половин минута остава до 13:30 часа. Хубав ден на всички ни. 

Юлиян Вергов, Елена Петрова и Яна Маринова сред звездите в сериала “Стъклен дом”

www.avtora.com | 2010-02-13

Вече е ясен част от актьорския състав на новия български сериал "Стъклен дом", който ще се завърти в ефира на bTV тази пролет.

Една от емблемите на българското кино и театър Стефан Данаилов ще бъде гостуваща звезда в телевизионната сага.
Зрителите ще имат възможност да гледат и други популярни български актьори като Юлиян Вергов, Калин Врачански, Елена Петрова, Яна Маринова, Стефка Янорова, Красимир Ранков, Георги Кадурин.
Младото поколение в сериала ще бъде представено от Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Радина Кърджилова и др.
"От опита ми във филма ‘Мисия Лондон’, където работих с актьори, снимали се във филми на Гай Ричи и Ригли Скот, мога да заявя, че нашите актьори не отстъпват по нищо нито като визия или пък актьорски талант и възможности", коментира изпълнителният продуцент на "Стъклен дом", Димитър Митовски.
Заснемането на сериала започва на 15 февруари, като част от снимките ще се осъществят в столичен мол, тъй като съдбите на героите са свързани с него.
Зрителите ще следят историите в живота на няколко поколения, които ще преминават през драматични обрати, любов, интриги и ще стигат до комични и забавни моменти, но изцяло лишени от "сапунен" привкус.

Научи още за сериала "Стъклен дом">>

Оригинална публикация

 

THE FESTIVAL OF MEDIA VALENCIA 2010

сп. Sign Cafe | 2010-02-13

Festival of Media Awards присъжда награди в областта на медийната индустрия – за креативно и ефективно използване на медиите, както и за медийни иновации от собствениците на медии. В съревнованието са включени 13 категории. Журито е председателствано от Бърнард Глок, бивш глобален медиен директор на Procter на Gamble и президент на Световната рекламна федерация, и се състои от над 30 членове. Победителите ще бъдат обявени на гала вечер, която ще се състои на 20 април във Валенсия. Програмата на конференцията предвижда обсъждане на важни теми, например: Стока ли е медната? Кога ще кажем "сбогом" на печатните медии? Сред лекторите са Саймън Клифт, маркетингов директор на Uniliever; Антонио Лучио, маркетингов директор на Visa; Дейвид Уелдън, глобален бранд директор на Vodafone и др.

За повече информация, подаване на ентрита и подробности за категориите: www.festivalofmediaawards.com

Стр. 4

Новинарката влюбена в Рим

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 2010-02-13

Гергана Кънчева от PRO.BG получи годежен пръстен за рождения си ден

За една седмица една млада жена получи годежен пръстен от любимия и покана да води още една новинарска емисия! Супер, нали! Гергана Кънчева ще запомни този февруари на 2010-а. От понеделник поема и обедната емисия в 13 ч на PRO.BG.
Въпреки че е само на 26, Гери вече има доста опит пред камера. Постъпва в медията преди две години след кастинг за водещи на прогнозата за времето, на която малко по-късно става и продуцент. Добрата й работа е увенчана с покана за водеща на новините в 17. "Не знам как стана, че се насочих към телевизията. Работех в списание, когато разбрах, че има кастинг в bTV. Явих се и ме одобриха за водеща на прогнозата за времето. Влече ме да съм пред камера, въпреки че не съм суетна повече от нормалното за една жена. Знаех, че екипът в PRO.BG е много готин, и реших да се преместя там. Явих се на кастинг, където ме одобриха и започнах да водя времето, след което дойде предложението и за новините", разказва накратко пред чаша капучино Гергана. В последно време графикът й е още по-интензивен заради новото амплоа. Но колегите й помагат с практични съвети за дикция, интонация и как да произнася някои думи. Опитва се да помага на екипа, но признава, че все още се учи. В редакцията най обича да седне и да монтира – заниманието, което не се слави като любимо на новинарите. При нея трудността е двойна, защото е в последната изпитна сесия. Предстои й да завърши маркетинг в УНСС. Всяка свободна минута заляга над учебниците. Става рано, учи, после на работа, а когато се прибере, пак взема лекциите. Така, докато заспи. Целта е ясна – до няколко месеца трябва да държи в ръцете си дипломата за висше образование.
Гергана е усмихната и изключително позитивна жена с блестящо чувство за хумор. Мечтае да не й се случва да чете лоши новини, особено свързани с човешки драми. "Когато стана трагедията с кораба "Илинден" в Охридското езеро, си помислих "Господи, как водят Лили и Валя!" И си казах: "Ужас. Ако аз трябва да го кажа това, няма да мога. Ще се разплача", признава младата водеща, като се надява такива новини просто да не се случват. Признава също, че честичко й се иска да направи коментар, след като прочете забавна любопитка, но това няма как да се случи. В началото доста се е притеснявала, но сега е позитивно настроена. Вече знае, че е съвсем нормално, когато правиш предаване на живо, да се случи нещо да сбъркаш.
Явно 2010-а е годината на Гери. Хубавите новини не спират да изпъстрят живота й. След като получава престижната длъжност в Новините, дългогодишният й приятел й връчи годежен пръстен. Предложението идва навръх рождения й ден 9 февруари. "С годеника ми сме заедно от 7 години. Предложението беше много романтично. Веднага казах "Да" и дори се разплаках, като героините в сапунките. Въпреки че винаги съм мислела, че няма да бъда като тях", надига леко завесата на личния си живот Кънчева, въпреки че не обича да разкрива подробности. Вероятно покрай годежа, Гери признава, че е станала голяма къщовница. Само готвенето поверява на любимия мъж, защото той се справя много по-добре. Признава, че напоследък се превръща във вегетарианка и все по-рядко месни ястия са й вкусни. Докато в менюто на приятеля й задължително трябва да присъства мръвка. Гери обича да готви зеленчуци и много салати. В свободното си време излиза с приятели по ретро и хаус клубове, като поддържа клубна форма поне веднъж седмично. Страстта й е спортът, отскоро е запалена по спининга, а винаги когато има време, излиза сред природата. "Обичам да разтоварвам навън, сред природата, не по магазините. Заедно с майка ми и двете ми кучета ходим по планините. Имам немска овчарка
Ирк и кокершпаньол Дара. Ходим наблизо – по пътеките над Драгалевци, защото нямаме много време, но съм се зарекла, че тази година ще отида до Седемте рилски езера. Понякога с нас идва и приятелят ми, но винаги отделям време на майка си. С нея сме страшно близки", признава Гергана. След тежък ден разтоварва и с филми. Последният, който я е впечатлил, е "Книгата на Илай". Четенето на книги също й носи хармония, въпреки че в момента има само учебници на нощното шкафче. Точно преди сесията успяла да прочете "Изгубеният символ" на Дан Браун и е фен на автора.
На 26 години Гергана Кънчева има добра работа, любящ мъж и "готино темпераментно семейство". "Като голяма италианска фамилия сме и много се смеем, като сме заедно". Гери е доведена дъщеря на министъра на културата Вежди Рашидов. Сред хобитата й е да пътува. Обиколила е цяла Европа и мечтае да иде в Индия и Тайланд. Любимият й град е Рим, където е ходила 4 пъти. В България обича Еленския Балкан. Щастлива е, че все още хората не я разпознават по улиците, защото държи на личното си пространство. В обикновения си живот се облича спортно и носи очила с диоптър. Изключително скромна и чаровна, Гери сигурно е от малкото млади жени, които са запазили способността да се изчервяват. Това, разбира се, изчезва в мига, в който застава пред камерата.

Стр. 6

Снимка: Svetsko.com

“Демокрация”: не беше профи, но романтичен

в. 24 часа | Димитър СТАЙКОВ | 2010-02-13

Преди 20 г. излезе първият брой на вестника. Главните му редактори станаха жертва на политиката
Когато през 1992 г. постъпих на работа във в. "Демокрация", главен редактор беше Волен Сидеров. Идвах от едно списание, страхотно измислено от Димитър Езекиев, голям журналист и по това време депутат. Имаше дизайн и съдържание като Newsweek. Казваше се "Български дневник" (известна прилика има с днешното списание "Тема") и беше наследило редакцията, активите и пасивите на прочутото списание "Отечество" на Серафим Северняк. То беше изпреварило времето си, защото не нападаше никого, а коментираше и анализираше. Ясно, че без реклама беше обречено. Така и стана. След половин година "Български дневник" изчезна и Невен Копанданова, с която бяхме работили във в. "Свободен народ", уговори среща с Волен.
Голям оборот на журналисти течеше през тези години. В новите вестници, които се рояха по това време, навлизаха млади журналисти, както и по-опитни колеги от вече известните издания. Например във в. "Свободен народ" на социалдемократа Петър Дертлиев дойдоха направо от университета Юри Велев и Косьо Ранев, които по-късно постъпиха в " 24 часа". А в стаята на редакторите на "Демокрация", в която работеха около 16 души, винаги весела и отзивчива беше Светлана Джамджиева, днес един от зам. главните на "Труд".
"Демокрация" нямаше отдел "Култура" и Волен поиска да го създадем. Не беше лесно, защото политическите статии и новини изтласкваха културните, доколкото ги имаше. А и културните имаха вид на сводки от фронта – разцепи се театър " София", роди се след кървави обвинения и декларации МГТ "Зад канала", изгониха Бойко Богданов от театър "София" и пр.
Щом се появи малка културна територия във вестника, незабавно около нея закръжиха хора, които пишеха с краката си, обаче бяха свързани с функционери на СДС. Трудно беше да ги пренебрегнеш, защото се оплакваха. Например станалият години по-късно културен министър при Симеон Сакскобургготски композитор Божидар Абрашев (мир на праха му, вече е покойник) не спираше да пише нещо като доклади по своята част и напираше да ги публикуваме. Никой не се интересуваше от стила, важна беше политическата "острота", което означаваше пренебрежение към мотивировката и използване на цветист език. През тези години май нямаше осъдени за обида. С Волен Сидеров се работеше много леко. Беше сговорчив, когато виждаше, че не е прав, и разведряваше напрежението с находчивия си хумор. А напрежението се сгъстяваше, когато наближаваше да се носи броя до Полиграфиче-/ ския комбинат, ‘ където се печаташе на висок печат. Нямаше компютри, тракахме на пишещи машини и правехме корекциите на шпалтите. Това ставаше към полунощ. Чиста романтика. Точно когато дежурният екип се готвеше да тръгне към печатницата с абсолютно готовия брой, пристигаха депутати или политици и носеха поредната декларация за първа страница. Много често идваха Евгений Михайлов, Едвин Сугарев и Косьо Мишев, спряган за сивия кардинал на Филип Димитров. Понякога – Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вестникът се разбишкваше с такъв жар и велика неотложност, като че ли току-що е избухнала Френската революция.
Липсата на опит не притесняваше никого
Сградата на "Раковски", която обитаваше СДС и беше редакцията, някак си преобразяваше хората. Навън и в компании те бяха естествени, ерудирани, иронични, талантливи. Влязат ли в партийната централа, ставаха свадливи, еднолинейни, тиранични, съобразяващи се. Панчо Денев, чийто интелект и чувство за хумор с килограми да ги мериш, когато дойде като главен редактор след Енчо Мутафов, веднага прие длъжния формат. Може би единствен успя да се съхрани Иво Инджев, който вечер свирил из стаите на китара. Но това стана години след напускането ми на вестника.
След година-две всеки главен редактор на "Демокрация" беше принуден да напусне. Никой от хората на това място не успя да се хареса на политиците от десетките партии и течения в СДС, на провинциалните им лидери, на депутатите. Те непрекъснато обикаляха стаите извън "насоките" в събранията на координационния съвет или на издателския синдикат на последния етаж. Нямаше как да не запомниш д-р Васил Михайлов, спечелил си по-късно прякора Нубиеца заради номера на "Ку-ку", който всеки ден надничаше тук-там заедно с приятеля си Иван Ценов. Познавах последния като свестен човечец, преди да стане политик, но после се промени и започна да обижда и обвинява всички. Волен Сидеров беше принуден да напусне
през същата 1992 г. На негово място дойде Енчо Мутафов. Заместници му бяха Людмил Пауновски и Самуел Леви. Паунов-ски подчертаваше с червено пасажи в "Дума" и други вестници и после пишеше коментари. Да речем – сатирични. Леви дойде от "Век 21", десния вариант на "Литфронт". Беше мрачна личност и правеше това, което широко скроеният Мутафов не искаше да прави – да слухти за всичко в редакцията и да цензурира. Скоро всички пропищяха от него и веднъж колежка се оплака, че я задирял. Скандалът се разви и Мутафов беше принуден да го освободи. Поне доскоро Леви беше шеф на Института за изследване на интеграцията на Ахмед Доган.
Не знам за кого са натискали Енчо Мутафов, но той поиска аз да стана зам. главен редактор. Трябваше да присъствам с него на заседания на издателския синдикат, но там беше ужасяващо и повече не стъпих. Виждах как и Енчо се гънеше и остаряваше пред очите ни. Той пишеше страхотно добра литературна критика и я поднасяше много вкусно. Интересите му бяха при нелеките за анализ писатели и художници. Днес дори няма такъв критик като него. Но той беше длъжен да" воюва" (негови думи на купона за 10-годишната на "Демокрация" ) с Доган, с Димитър Луджев, с" Дума", с БСП, с Богомил Бонев, с Константин Тренчев и пр. Той измисли термина" семкаджии" за вестник "24 часа".
А всъщност новинарският вестник беше "24 часа". И понеже беше по-зрелищен и по-динамичен от всички останали, тайно му завиждахме. На планьорките в "Демокрация" отчитахме, че сме изпуснали важни новини, но затова пък имаме такива, които другите нямат. Само че никой не се интересуваше от тях.
С извинение, вестникът си остана такъв до края. Аз научих занаята при Стефан Продев през седемте години в "Народна култура". Беше прекрасно време! Постъпих при друг голям професионалист – Георги Найденов, бащата на Валери, който не цепеше басма на никого в Политбюро. Веднъж станах свидетел как крещеше на Милко Балев и му тресна слушалката. Но в края на краищата тази конфронтация му струва стола. Дойде Продев и ако в края на 1989 г. не беше напуснал, за да стане главен редактор на "Дума", щях да остана във вестника. Но постъпката му приехме като предателство особено след нощта на буквално и душевно пиянство, когато го избраха за шеф на Съюза на журналистите. В онова време това беше важна организация.
През последните години преди ноември 1989-а в "Народна култура" пишеха всички, които станаха по-късно лидери на СДС или оглавиха разумните течения в БСП. Там на подлистник в един брой Валери Найденов екипира идеите си за модерен вестник, различен от всички останали.
В "Демокрация" този професионализъм липсваше. Обаче, противно на някои мнения, нямаше цензура. В смисъл – ясно е, че е партиен вестник и защитава СДС. Оттам нататък никой не се месеше в отразяването на културните процеси, скандали и личности.
Порокът на вестника беше противоречието между желанието да бъде четен от всички българи, тоест да е национален всекидневник, и невъзможността да е такъв. Много сили действаха в различни посоки на синьото движение и те се интересуваха единствено от декларациите, заявленията и събитията в собствените им партии. Когато напусна поста си на главен редактор, Невен Копанданова нарече това състояние хермафродитно.
Енчо Мутафов беше принуден да се махне и с него трябваше да се махне цялото ръководство. Дойде Панайот Денев със зам. главните Мария Велковска (сега е в "Дневник"), Микаела Въжарова и Владимир Каракашов (по-късно работи в BG редакцията на Би Би Си, а след закриването й е в Брюксел). После и те бяха махнати.
Главните редактори
Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1990 г. Първият главен редактор е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). След него са Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.), Недко Петров (18 април 2002 г. до юни 2002 г.).

Стр. 26

 

Димитър Митовски: Майка ми казваше – Учи, за да не работиш. Завърших режисура

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-13

Тийзърът на "Мисия Лондон" стартира преди "Аватар" и вече са го гледали над 400 хил. зрители

Мина модата на риалити форматите и на адаптираните сериали

Да, пари за кино няма, но за какво ли има

Димитър Митовски е режисьор, художник, сценарист и продуцент. Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършва художественото училище за сценични кадри в Пловдив, а след това ВИТИЗ – филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев.
Заедно с Камен Калев е автор на късометражните филми “Върнете заека" и “Лошият заек", номинирани в “Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г.
В ролята си на художник създава групата “Ръб" в края на 1989 г. заедно със свои съмишленици. Групата е феномен в пловдивския художнически живот. През 1995 г. заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създават групата “Диско 95" – също сред интересните художествени формации.

- Г-н Митовски, какво трябва да има в един филм, за да е хубав?

- Блондинки, коли, секс, Бонд, тупалки, извънземни, пари, сълзи, катаклизми, мексиканци, коне, Чарли Чаплин, наркотици, понички, ченгета, гангстери, смотаняци, брюнетки, карате, кръв, любов, омраза, Брад Пит, Джони Деп, супер герой, куче, прасе, гонитби, стрелба, пуканки, бира, звезди, Ален Делон. Струва ми се, че изпускам нещо, а може би и кралица?

- Кралица ще има и във вашия филм “Мисия Лондон". Вече се чуха предварителни хвалби за него. Става ли за гледане?

- Премиерата предстои на 16 април и когато зрителите го видят, само те могат да преценят става ли за гледане, или не. За мен добрите филми са тези, които се гледат лесно и казват много. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика, а в същото време да носят послание с важните за мене неща. По същия начин се опитах да заснема “Мисия Лондон". Романът на Алек Попов е един от най-четените и любими в България, ще се радвам ако и с филма е така. Имаме много добри отзиви от тийзъра (кратък рекламен клип, чиято цел е да разпали любопитството на зрителя, без да казва почти нищо за съдържанието – б.а.) на филма, който стартира преди “Аватар" на Джеймс Камерън и вече са го гледали над 400 хиляди зрители. Хората го харесват и това е много добра индикация. Основният трейлър (рекламен клип, който показва накратко за какво става дума във филма – б.а.) стартира след броени дни в кината и по Би Ти Ви, както и външната рекламна кампания. Остава само да чакаме и ще видим.

- Защо няма хубави български филми? Държавата ли е виновна, че няма пари, или има и други причини?

- Държавата не маже да бъде отговорна нито за лошите, нито за хубавите филми. Тя може да бъде виновна само за това как се грижи за културата си, като киното е част от нея. Не съм съгласен, че няма хубави български филми. Те може да са малко, но ги има. Нека не забравяме, че България е малка страна и филмите, които се произвеждат, също са малко. Никъде по света няма място, където всички филми, които се правят, да са хубави. Когато произведените филми са малко, шансът за добър филм е по-малък. Да, пари за кино няма, но то за какво има? Не винаги парите са определящи, особено когато става въпрос за изкуство. Всъщност, сега като се замисля, не се сещам и за добър швейцарски филм, само за часовници и банки.

- Как се намират пари за филми? Вие как финансирахте вашия?

-На първо място трябва да имаш добър сценарий, тогава е много по-лесно да се намерят пари за филма. В Европа киното се подпомага най-вече от фондове за кино и повечето са държавни. Както споменах, киното е култура и национална идентичност, така че всяка държава е отговорна пред народа си какво прави в тази посока. В Европа най-разпространеният принцип за финансиране са копродукциите. Няколко държави се обединяват и финансират един филм. В “Мисия Лондон" освен пари от България има и от Англия, Унгария, Швеция и Македония Трудното при нас беше, че искаме пари от държавата, за да кажем, че тя не функционира както трябва. Трябва воля за такова нещо.

-Съюзът на филмовите дейци е недоволен от проекта за закона за киното, тъй като там се предвиждат данъчни облекчения за чужди филмови продукции. Това ще навреди ли на българските продуценти?

- Много странна реакция. Това може само да помогне на българския продуцент и не виждам начин да му навреди. В много държави по света тази практика е приета от много години и тя е доказала ефективността си. Таксовите облекчения биват няколко типа и са насочени в няколко посоки. Едни са пряко към продуцентите, а другите към инвеститори с високи доходи, които срещу инвестцията си получават съответни данъчни облекчения.И при двете системи обаче облагодетелстваните са лицата, създаващи и занимаващи се с кино. В конкретния случай идеята е, ако у нас дойде да се снима чужд филм, държавата да върне на продукцията процент от изразходваните на територията на България средства. Добрите страни са, че първо влизат пари отвън в държавата и се харчат у нас, голяма част от филмовия екип е нает оттук и българите, които работят в тези продукции, имат осигурена работа срещу добро заплащане, развиват се кадри в определена индустрия и още куп неща, свързани с кинопроизводството. Образно казано, не виждам нищо лошо Холивуд да харчи по няколкостотин милиона на година в България, а ние да им връщаме малък процент. Българските филми също си връщат пари, ако се снимат в държава с таксов кредит. И както винаги става при нас, докато се джафкаме помежду си, румънците вече са готови със закона си и ще го приемат всеки момент, а после ние ще цъкаме с език и ще се чудим защо американците не снимат в България.

- “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше сред първите 9 чуждоезични филма, от които трябваше да се направят номинации за “Оскар". Това показва ли, че идва поколението на добрите кинаджии?

- За съжаление “Светът е голям…" не можа да се класира в номинациите за чуждоезичен филм, но беше съвсем близо. Ако това се беше случило, несъмнено щеше да окаже влияние и да помогне за развитието на българското кино. А че новото поколение идва, това за мен е безспорен факт.

- Защо изчезват киносалоните в страната?

- Превръщат ги в молове, но добрата новина е, че в някои от моловете има кино.

- Започвате да снимате сериал за Би Ти Ви. За какво ще се разказва в него?

- Сериалът ще е съвременна семейна драма и ще разказва за живота на българите, какъвто е в момента. Такъв сериал наистина липсва и това е видно от интереса към турските сериали. Би Ти Ви, както винаги, се оказаха крачка напред и решиха да инвестират в продукт, който е по българска идея и ще бъде създаден в България. Ние си имаме национална идентичност и ни вълнуват нашите проблеми. Крайно време беше да се разбере, че адаптациите не са това, което може да отговори адекватно на зрителския интерес. Ние, българите, си имаме наша култура, наши мечти и желания.

- Как ви поканиха и чия е идеята за сюжета?

- Вече е ясно, че риалити форматите са на изживяване и телевизиите търсят алтернативи. Явно риалитито беше временна мода и като всичко временно омръзна на зрителите. Те искат да гледат истории, които ги карат да мечтаят, на които да бъдат съпричастни. Идеята за “Стъклен дом" е на Димитър Гочев. След края на снимките на “Мисия Лондон" се включих и аз, а по-късно и екипите на продуцентските ни компании СИА и “Камера".

- Колко серии ще бъдат излъчени, докъде ще ви стигнат силите?

- Актрисата Елена Петрова, която ще е в една от главните роли, каза в едно интервю: “Ние не искаме да остареем в този сериал, но ще е прекрасно, ако стане любим на зрителите!"

- Вие се пробвахте и в друг популярен жанр – риалити. Лесно ли се прави то?

- СИА е първата продуцентска компания, която инвестира в големите телевизионни формати. Беше доста отдавна. Аз като един от съдружниците в компанията винаги съм вярвал в успеха им, дори на моменти повече от другите ми съдружници. Сега времената са други и трябва да се мисли за нещо ново. Но ако някой ви каже, че нещо се прави лесно, не му вярвайте.

- Не ви поканиха за друг сезон на “Биг Брадър", защо, нисък рейтинг ли имаше шоуто ви?

- Рейтингът на “Биг Брадър 4" никога не е бил по-нисък от рейтинга на телевизията в момента.

- Ще се върнете ли отново към тв предавания?

- Никога не съм ги напускал. Разработваме няколко доста интересни и големи тв проекта, за които тепърва ще се чуе “Стъклен дом" също е телевизионен проект, един от най-мащабните и иновативни за България.

- Защо се разделихте с Нико Тупарев?

- Кой се интересува от това? Ние сме много различни и много еднакви. Това винаги ни е събирало и разделяло.

- Говореше се, че той изкарвал парите с тв риалита, а вие сте ги харчели за правенето на филми, така ли е?

- Винаги съм го казвал в Кан.

- Кои са вашите съдружници сега? Какви са задълженията на всеки във фирмата?

- Всичко е същото без един.

- СИА прави едни от малкото запомнящи се български реклами. На какво се дължи това?

- Желанието да правим нещата така, както се правят навсякъде по света, малко талант и перфектен екип.

- Правите ли политически реклами? Когато гледате такива, влияете ли се от тях?

- Изкуството и политиката нямат нищо общо и може би най- слабата картина на Пикасо е социалистическата.

- Иска ли ви се да влезете в политиката?

- Режисьор политик?

- Богати ли са продуцентите у нас? Вие богат човек ли сте?

- Никога не съм работил само заради пари.

- Какво образование имате?

- Майка ми ми казваше: “Димитре, учи, за да не работиш!" Завършил съм режисура във ВИТИЗ при Доньо Донев – един от най-великите български режисьори.

- Как се събрахте навремето в СИА? Каква идея имахте да правите бизнес у нас?

- Не се събрахме в СИА, събрахме се във ВИТИЗ. Разбира се, Никола (Тупарев – бел. ред.)се присъедини по-късно.

- Какви хора са родителите ви, някой от тях занимава ли се с кино?

- Съвсем обикновени и никой не се занимава с кино.

- Защо сте в Берлин в момента?

- Представяме филма “Мисия Лондон". Това не е премиера, а закрита прожекция, която е само за продавачи и разпространители. Филмът все още не е довършен, те го гледат без звук и надписи. Така се прави винаги. Това е важно за нас, защото ще ни покаже до някаква степен какъв е интересът навън. На практика сега показваме филма за първи път.

Стр. 14 – 15

Мартин Карбовски: Всеки ден се обаждат и казват умирам

в. 24 часа | 2010-02-13 

- Г-н Карбовски, и в нашата редакция звънят, за да търсят учения, за когото направихте филм. Какво се случва с него?

- Имаме над 2000 обаждания, писма, мейли, непреброимо е. Разбрах, че той не желае да продава амбулантно препарата си и спира. Учуди ме, защото можеше да използва огромния интерес. Но той иска здравното министерство да му отговори.

- А министерството интересува ли се?

- През 2004 г. са подадени документите за регистрация, след което са загубени. Така твърди проф. Власковска, казва: “изчезнала е базата данни". Сега нещата тръгват отначало, документите са подадени пак през декември. Има 3 варианта. Първият е, че не може да бъде регистрирано тук, трябва да мине през Европейската комисия, защото България не произвежда и не регистрира лекарства. Всичко, което ползваме, влиза отвън. Вторият вариант е да се чакат 10 години, през които да получи регистрация у нас. Времето е много, защото клиничните изпитания са тежки. Има и трети бърз вариант – да се регистрира като хранителна добавка, след като за година се направят изпитания само за токсичността му. Но самият изобретател не иска, тъй като препаратът не е извлек. Ситуацията е патова, защото всеки ден се обаждат хора и казват: "Умирам".

- Какво ви казва на вас Продан Христов?

- Престана да продава и не се свързва с никого, не отговаря и на моите обаждания, общува само с адвоката си. Всички, които биха искали препаратът да стигне до тях, трябва да поощрят здравното министерство да направи невъзможното и да го регистрира. Сега ме търсят мен, все едно аз го продавам.

- Вие вярвате ли му?

- Нямам лично мнение, защото всичко е в ръцете на министерството. Той лекува, като иска по факса да му бъде изпратена епикризата. Сега обаче не приема нищо и никого, няма откъде да се купи лекарството. Ще направя още едно тв предаване, в което ще покажа позицията на здравното министерство, която е много мъглява. Вече има групи във фейсбука – хората не искат да бъдат лъгани, а някой отговорно да каже поне за токсичността. Но, както се случва у нас, карат ни да действаме нелегално.

Стр. 3

Попове под строй водят предавания в православната тв

Твоят ден, Пловдив, Пазарджик, Смолян | Елица КЛИДЕВА | 2010-02-12 

Ще разясняват чрез интернет евангелия

Свещеници пишат трескаво слова и репетират поведение пред камера. От понеделник по график ще просвещават от екрана в предаването "Слово на пастира" по новостартиралата Пловдивска православна телевизия. Не са минали курс по журналистика, но са благословени, описа професионалните им умения Дядо Николай.
Вчера той представи медийния си проект, който тръгна с фалстарт поради технически проблем. По план трябваше програмата да стартира в 9 ч. с онлайн литургия от храма "Св. Марина", но се оказа, че не може да се влезе в интернет портала. По обяд митрополит Николай направи специална молитва ангел-пазител да спира противодействието на медията и да дава мъдрост, сръчност и умения на екипа.
Българската православна църква следи техническите достижения и благоразумно се възползва от тях, обясни владиката идеята си да превърне интернет в амвон за проповеди и просвещение. Целта му е в мрежата, където хората прекарват много време, да има място за блага вест, проповед, разясняване на празници. Така иска Божието слово да стига до селища без поп и църква, както и до болните хора.
Владиката нарече начинанието скромно. Няма амбиции да съперничи на други медии, а да отразява богослужебния живот. Още мисли дали да пуска реклами.
Програмата ще започва в 8.30 ч. е богослужение, което ще се излъчва директно от различен
храм. Веднага след това е предаването "Блага вест". В него свещеници на прост език ще тълкуват евангелските текстове, звучали в службата. От понеделник по график поповете ще се редуват пред камерите и в "Слово на пастира". След техните думи ще се излъчва филм,свързан с вероучението, отношението към Бог, историята на християнството или за световното духовно наследство. Той ще се повтаря следобед за работещите.
В края на програмата пак ще се излъчва онлайн от църква. В делник финалът ще е т. нар. малко по-вечерие, което се извършва от монахините.
В програмната схема ще се включат и миряни, увери отговорният редактор Евелина Здравкова. Директор е архимандрит Арсений.
Сайтът, от който се излъчва телевизията, дава възможност за онлайн разходки из храмове и манастири. Други рубрики са новини,църковен календар, семинарията, неделна проповед, вероучение. Владиката лично ще отговаря на въпроси
Телевизията се финансира изцяло от Пловдивската митрополия.
Митрополит Николай целуна кръста и прочете молитва за екипа си на старта на Пловдивска православна телевизия, която ще се излъчва чрез интернет.

Стр. 3