в. Новините днес | 2010-02-15

Санкция от Европейския съюз може да бъда наложена на България заради неспазването на директива на Европейския парламент от 1989 година за аудиовизуалните медийни услуги. За това предупреждават от Асоциацията на телевизионните продуценти, които днес ще разпространят становището си във връзка с промените на Закона за радиото и телевизията. В документа е записано, че поне 10% от бюджета на телевизиите трябва да се отделя за европейски продукции на независими продуценти. У нас минималният процент остана 12, но според продуцентите няма гаранция, че условието ще се спазва, защото в закона е дадена прекалена свобода на операторите поясни пред НОВИНИТЕ ДНЕС Димитър Станчев, председател на асоциацията. В края на януари тази година гласуваха задължението на частните и на националната телевизия да излъчват минимум 25 на сто оригинална българска продукция в годишните си програми да отпадне.

Стр. 6

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-14 

Детският кошмар на участниците в “Мюзик айдъл” Димитър Ковачев, с прякор Фънки, скоро закръгли 50 под знака на Козирога. Шефът на най-големия промоутър в България “София мюзик ентърпрайсис” работи здраво върху предстоящия концерт на сър Елтън Джон в София на 13 юни. Остава му и свободно време за двете банди, с които свири – възродилия се динозавър “Турбо” и метъл машината “Елиън индъстри”. На преден план обаче са любимата му съпруга Тони и двете им деца Георги и Карла.

- С кои групи свирите в момента?

- С “Турбо” и “Елиън индъстри”. С “Турбо” правим нов албум, от който вече пет от общо десетте парчета са готови. Стилът е много интересен и съвсем различен. Още не знаем как ще се казва. Издаването му зависи от Христофор Захариев, който е и китарист на бандата. Това е едно възраждане на динозавъра “Турбо”, понеже групата е много стара. С “Елиън индъстри” албумът ни е вече готов и всеки момент трябва да излезе на пазара. Казва се Dysmorphophobia (психическо разстройство, при което човек е обсебен от понякога въображаем дефект на тялото си – бел.ред.). В “Елиън индъстри” “диригентът” е Здравко Минев. Скоро ще имаме участие в рок бар “Фенс”. Групата ще удари и по други клубове и после ще се готвим за фестивали. Това всъщност се отнася и за двете банди. Предпочитаме да атакуваме голямата сцена – фестивали не само в България, но и международни. По клубовете отиваме само за кеф.

- Вие лично колко китари имате?

- Някъде около 30. Свирил съм на всякакви басове. Любим ми става най-новият. Инструментите ми са винаги подбрани. Мога да кажа, че колекцията ми е много добра, въпреки че моите приятели ме питат защо изобщо ги събирам тези дъски.

- Откога сте приятели с Иван Несторов-Амебата?

- Вече забравих. Беше много отдавна. Имам чувството, че сме се родили заедно. Запознахме се на “Кравай”. Бях първи курс в консерваторията. Свирихме заедно в една банда на име Relance. Той държеше баса, аз пеех. И Петя Буюклиева беше с нас. Страшен купон! Не сме прекъсвали връзката помежду си и когато бях в чужбина. Иван направи “Ера” заедно с Любо Малковски. Аз ги запознах, понеже с Любо бяхме заедно в казармата. Пътувах, а те тук вилняха като “Ера”. Като се прибрах, веднага ме засмукаха и вече “еросвахме” заедно. Докато бандата не се разпадна. Не знам каква беше причината. Знаят я само Иван и Любо. Тогава бях в чужбина. През 1990 година се прибрах. Дръпнах Амебата и през 1991-а направихме “София мюзик ентърпрайсис”.

- Как се запознахте със съпругата си Тони?

- Запознахме се също преди много години на “Кравай”. Тя беше с кожено яке, заклета рокаджийка, болна на тема “Ю Ту”. Тони е наполовина чехкиня. Сега вече няма места като “Кравай” и Синьото кафе.

Расли сме и сме пасли там. “Кравай” беше много одухотворено място. Там се събираше цялата плеяда от рокаджии – Милена, Васо Гюров, Кирил Манчев, “Нова Генерация”, “Ер малък”, “Ахат”. Всичко е made in Kravai. Всяка вечер бяхме там, а след това отивахме на купон.

Мило и драго давах да отида и на лекции. Там беше 12-часов купон. От сутринта започваше страшна веселба. Отвсякъде свиреха контрабаси и пиана. А сега, колкото пъти мина оттам, е тихо като в гробница.

- Имате две деца. На колко години са?

- Георги е на 14, а Карла – на 6. Ние не сме амбициозни родители. Не смятаме, че децата ни ще станат министър-председатели или Панчо Владигеров. Не им досаждаме. Съвсем свободни са да правят каквото си искат. Никой не ги е заковал с пирони към пианото или цигулката. Нито пък ги бием с учебника по главата. Не бих казал, че имат отношение към музиката. На сина ми му дай компютъра, айпода и това е. Слава богу, мина периодът на бийт бокса и рапа. Сега повече се интересува от спорт, което сигурно е хубаво. Аз никога не съм бил отявлен спортист. Учи в икономическа гимназия. Сам искаше да отиде там. Подозирам, че е имал приятели, а не че е прегърнал икономическата наука. Дъщеря ми е още малка. Обича да рисува. Прави такива неща, от които може да ти настръхне косата. Виждам зайци, които са като вуду магия.

Направо да се уплаши човек. Сигурно на тази възраст е така. Конфликтът брат-сестра е голям. Не че само Георги е виновен. И Карла е като звяр.

- Промени ли се мнението ви за чалгата, след като бяхте жури в “Мюзик айдъл” заедно с две фолкпевици?

- С Есил Дюран и Мария имаме чудесни отношения. Те са страхотни сладурани. И до ден днешен сме прекрасни приятели, но дружбата ми с тях не е повлияла върху моето мнение за чалгата. Били сме колеги и сме работили професионално като музиканти, които оценяват музика.

Независимо какъв стил е, боклукът винаги е боклук. Както и хубавата песен си е хубава песен. Може да е с чалгаджийска мелодия, но когато е изпята вярно и с чувство, аз не я преценявам като фен, а като професионалист. В световен мащаб музиката е много напред. Лошото е, че България е страшно изостанала. Рок концертите станаха като класически концерти. Ходят само определени хора. Тъжно е, че тук чалгата размаза всичко. Това е музиката на българския народ. Истина е, че чалгата много се промени. Тя се превърна е съвременния български поп, който ще продължи да властва.

- Какво слушате най-често?

- Като си карам пикапа, си пускам кънтри, за да вляза в атмосферата на истинския тъпак. Иначе настолни неща – Fear Factory, Meshuggah, Slayer и т.н.

- Кого винаги сте мечтали да поканите в България?

- Една от мечтите ми беше AC/DC. Много исках ние да направим концерта им в София, но в бизнеса е така. След като ние не можем да го направим, ще го направи “Болкън ентъртеймънт”.

- Вие също работите върху мащабно мероприятие. Какво да очакваме на концерта на Елтън Джон?

- Ще бъде уникален концерт. Ще е направен и по различен начин. Ще сложим 5000 стола долу на терена, за да може да се създаде усещането за огромна зала. Елтън Джон ще дойде със собствения си бенд. Той е много консервативен като музикант. Заради негови лични проблеми се наложи да се промени датата от 6 на 13 юни.

- Напоследък много се шуми за предстоящия sonisphare фестивал, който ще се проведе в България тази година на 22 и 23 юни. Говори се, че ще гостува Великата четворка на траша – “Металика”, “Мегадет”, “Слейър” и “Антракс”. Истина ли е и кой го организира?

- Със сигурност не го организираме ние. Погледнато от бизнес гледна точка, това е изключително опасно. На 14 май има AC/DC. Публиката за двата концерта ще е една и съща. Мисля, че хората ще са затруднени да намерят толкова пари за билети.

- Остава ли ви свободно време?

- Имам доста свободно време. С Амебата си имаме задължения и всеки си ги върши. “София мюзик ентърпрайсис” е вече една добре смазана машина. В началото беше трудно. Правехме всичко двамата. Ако се върне времето назад, едва ли бих се заел с това, след като знам през какво сме минали. В интерес на истината и не сме постигнали много. Това че сме най-големият промоутър, е по-скоро морално удовлетворение, защото, материално погледнато, е трагично. Нашите приятели със същия бизнес в Румъния, Полша и Чехия отдавна са милионери.

- И за вас се говори, че държите спестявания в швейцарски банки.

- Това е тотална идиотщина. Ако беше така, сега нямаше да давам интервю, а щях да почивам на собствения си остров. Така се говори, защото хората мислят, че от един концерт се печели много. Не знаят колко поробващи са договорите и че промоутърът събира трохите. Всичко прибират агенцията и звездата. Парите дори нямаме време да ги видим.

- С какво запълвате свободното си време?

- Най-вече със свирене. Ходя по клубове с приятели. През уикенда по-често съм в офиса, отколкото вкъщи. Там са ми инструментите и цялата апаратура. С дъщеря ми често ходим на “Славейков”. Аз си купувам книги, а тя-хилядния чифт детски карти. Имаме купчина с изпокъсани карти вкъщи. Редовно ходим и купуваме нови.

- Какви книги четете?

- Обичам трилъри. Мога да кажа, че библиотеката ми “бълва кръв”. Философски и поучителни четива не харесвам. Нормален човек съм и не наблягам на сериозния жанр.

- Вярно ли е, че не пиете бира?

- Не близвам. Жена ми пие бира и това е достатъчно. Пия предимно концентрати, но и на вино не отказвам. Като мивка съм, но бира не обичам. Горчи.

- С какво се гордеете най-много?

- С това, че успях да свържа музиката, която свиря, с професията си и начина, по който си изкарвам хляба. Имам много приятели и животът никак не е лош.

Стр. 9

в. Уикенд | 2010-02-12 

"Щом критикуваш смело – оди си на село!"

Така звучи един от каламбурите на големия Радой Ралин, с които омайваше хората и бъркаше право в обществените рани. Изглежда да приемеш стреличките на критиката върху своя образ и поведение, не е за всяка уста лъжица. Да си недосегаем от изразеното в публичното пространство мнение, означава, че си прост, малокултурен и необразован.
Интелигентният човек първо би се замислил с какво предизвиква критиката и, ако се чувства засегнат, не би реагирал по първобитния начин, по който например халтураджията Тончо Токмакчиев се нахвърли върху покорната ти тв наблюдателка, любезни ми зрителю. "Тая жена пише на пияна глава – всички я знаем каква е!" – джентълменски заяви той на страниците на любимия "Уикенд", с което окончателно циментира неприятната си слава на грубиян.
На свой ред деликатно ще премълча впечатленията си от неизтощимия и лаком артист, особено по повод на организираното от него тържество на легендарното "Ку-ку", където някогашната свежест, остроумие и бръснещи хрумвания на младите смелчаци се сринаха под водопада от вулгарност и клишета.
Същият този водопад лее черните си води от Нова тв в кредобанияша клониращите се пигмеи
Иван и Андрей, обсебили някога хубавата телевизия, днес превърнали я в свой бастион на пошлост и неграмотност. Напомпани и с мътни мозъци, те се самозабравиха дотам, че ръгат под един
знаменател де що им се изпречи пред очите – от попфолк звезди, манекенки и травестити до… политици! С удивление видяхме миналата седмица премиера Бойко Борисов, срещу когото се гърчеха невъзпитаните и абсолютно неподготвени хлебарки. Човекът си вършеше работата, беше интересен и откровен както винаги, но те, о, Боже, те бяха неописуеми!
Впрочем, драги ми зрителю, напоследък ярко се засили влечението на държавниците към диванчетата в ефира. Медийните изяви са задължителна част от работата им, но те небрежно не подбират при кого
сядат, защо и как. В родното тв пространство съществуват определени, утвърдени и задълбочени политически предавания, чиято трибуна трябва да е истинското място на българския политик. В Ню Йорк изповедник на върхушката е Пари Кинг, в Москва – Владимир Познер, в Лондон – Дейвид Фрост, у нас – преди Гарелов, сега Бойко Василев в БНТ, Светла Петрова в Би Ти Ви, Цветанка Ризова в Нова. Утвърдени журналисти и имена от класа. И ако става дума за шоу -Обама седна не при кого да е, а при Джей Лено.
Флиртът на Слави, Иван и Андрей, Росен Петров и други с ръководните и отговорни личности на страната е прозрачна демагогия, изтъкана от фалш, която се превръща в лавина от празни приказки и лафове и опасно подкопава крехкия рейтинг на нашите държавници.
Не бива българските електронни медии да се превръщат в изтривалка на кухи амбиции, не бива да ставаме свидетели на политизиране, но без ограмотяване, на политически липосукции и езикови силикони. Страшно е когато на територията на шоута, където се вихри чалгата и пошлотията, диванчетата да търкат първите хора на родината, и то пред самозабравили се стресирани водещи без ясна представа за най-сложната материя – държавната политика.
Политиканстването взе размерите на каламитет. Сутрешните блокове преливат от политици, политолози, социолози, които чудничко те зареждат, скъпи ми зрителю, пред нелекия ти, опнал се пред теб делник и го тровят със собствените си политически комплекси. Синдромът обаче не стихва, а се разраства и вместо да си осведомен за най-важните неща, засягащи теб и семейството ти, вместо да ти помогнат да се ориентираш в потребителския и културен лабиринт, от зарантате хвърлят Смътните води на политиката и после се чудиш защо на работа си нервен и същата тази работа нещо не върви.
Политическата епидемия в електронните медии издава няколко неща. Подмазването на властта е открай-време български патент. Изведнъж се оказаха свръхпопулярни и безпочвено издигани хора, които е срамно да наречеш журналисти, само защото с тъпоумни въпроси препитват политици.
Нещо повече – същите тези "личности" се самозабравят дотам, че си позволяват да кроят и порционират баницата на властта, злоупотребявайки повече от енергично с изконните правила на медиите. Те не се съобразяват ни с етични кодекси, ни с регулаторни органи, ни с медийни комисии. Връзкарство, подлизурство – вчера се кланят на едни, днес – на други, вдругиден – на трети.
Фактор е и случайният подбор на водещите по принцип. Повечето са взети буквално от улицата, без образование, без подготовка, без никакви достойнства и показатели за вършенето на тази отговорна и на показ работа. Веднъж пъхнали се под кожата на чорбаджиите, те постепенно обсебват екрана, нагло се натрапват и се идолозират сами. Рейтингманията, у нас напълно безпочвена и спекулативна, оголва хищнически зъби и няма пощада за способния и талантливия, ако не е простак с остри лакти.
Така се чалгализира обществото, така се манипулира общественото мнение, така се спуска желязна завеса пред неординерното, пред интелигентното и най-вече грамотно информиращото в ефира. И като се прибави грубата комерсиализация на телевизионния политически живот, игричките и далаверите – положението хич не става розово.
Същият този политически живот у нас става все по-интересен, все по-открит, все по-разширяващ географските и социалните си граници. Трябва да се търсят умни и начетени хора за диалог с управници и политици, да се намират други ракурси, да се извлича необходимата информация и да се подлага на безпощаден анализ свършеното и несвършеното в тази държава.
А има, има и още как има свестни журналисти – младото поколение гледа на живота с очите на глобализиран гражданин, вярвай му, мили зрителю, защото то е нашето бъдеще и на него ще разчитаме да измете от екрана нелицеприятните и кретенизиращи те персони, чието самочувствие надхвърля летвата на разумното. Образование, национално самосъзнание и професионализъм- това е базата на добрата тв журналистика, която ни е дала и, дай Боже, още да даде прекрасни примери.
Че иначе ще разбият здравето и психиката ти чалгата и цинизмът, все по-настъпателни на домашния ти екран.
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 1, 29

в. Поглед | Мая СОЛАКОВА | 2010-02-12

Неправителствени организации с подписка в подкрепа на журналистката Лидия Павлова

З а съжаление ситуацията в България за журналистите е много неблагоприятна и с всеки изминал ден тя се влошава. На заплахи и атаки са подложени много колеги", каза на пресконференция в клуба на СБЖ дупнишката журналистка Лидия Павлова. Тя е подложена на тормоз, заради публикациите си срещу братя Ганеви в регионалния в. "Струма".
"Това е достойната журналистика – да имаш смелостта да кажеш истината", коментира д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО. Д-р Петрова призова всички да се присъединят към инициативата в подкрепа на Павлова. В момента тече онлайн подписка в името на свободата на словото. Тя е адресирана до президента Георги Първанов, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цепка Цачева, до главния прокурор Борис Велчев и до правосъдния министър Маргарита Попова. Лидия Павлова сподели, че не е очаквала политическа сила да застане зад нея, защото има лошо мнение за почти всички политици и в повечето случаи ги критикува. Тя благодари на Султанка Петрова, на СБЖ и на Съюз "Жени с достойнство" за инициативата.
- Г-жо Павлова, според Вас може ли да има резултат от явната съпротива срещу натиска на силните на деня?
Въпреки че съм в една доста неблагоприятна ситуация, искам да дам кураж на всички мои колеги и да помогна, както на мен ми помагат. Смисълът на живота е точно в това да
спасим някого, който е в беда. В опасност, се оказа и един доста известен и популярен журналист Юрген Рог. Той съвсем скоро ще се изправи като подсъдим пред СГС под ударите на бившия вътрешен министър Румен Петков, който стои зад гърба на братя Галеви. Най-силно негативно влияние върху братя Галеви и формирането на тяхната банда има този човек. Той им вдъхна чувство за безнаказаност и продължава да го прави, въпреки, че те станаха причина, той да падне от поста. Разполагам със секретна стенограма, която бих искала да дам на колегата от Германия и по този начин да го направя по-стабилен в битката му с Румен Петков. Там има изказвания на влиятелни личности по адрес на Петков и братя Галеви.
- За душшшкия край е характерно, че той е "държава в държавата". Как главният редактор си е позволил да публикува материали, които засягат интересите на тези "фараони" Галеви?
Рискът е за цялата редакция, разбира се. Но "Струма" е един от малкото независими вестници в България. Имам в предвид, че голяма част от медиите вече са собственост на една личност от Тройната коалиция. Вестникът застава зад всеки, който е онеправдан. Аз самата съм на страната на потърпевшите, които никой не иска да ги чуе. Институциите обикновено през годините са
си затваряли очите за страданията на хората. Аз не съм единствената, която е претърпяла ужасите на тази група. Това, че съм журналист, само ми помогна.
- Какъв беше последният Ви репортаж, посветен на братя Галеви?
В центъра на Дупница, точно срещу кметството е построено едно много хубаво заведение, авангардно, но за съжаление незаконно. И този факт го обяви самият шеф на "Незаконно строителство" в Кюстендил. Дупничани казват, че това е новата тронна зала, новият команден пункт на братя Галеви. Можете да ги намерите там. То е с една страхотна панорама, най – хубавото е, че като на длан се вижда кметството, централния площад "Свобода" – всичко. Аз написах, че заведението е незаконно, като обосновах тази теза. На следващия ден ми се обади Пламен Галев и каза: "Лидия, искам да те поканя в новото заведение "БарКод", искам да го видиш" Не показах, че се смущавам, казах, че ще отида до половин час. Отидох със закъснение, той продължаваше да ме чака. С него беше бившият шеф на Софийския градски затвор и брат на бившия финансов министър Орешарски -Милети Орешарски. Учудих се, снимах ги и попитах каква е причината да бъде там. Той каза "Говорим си на "човешки теми". Така и написах в репортажа. Попита ме дал харесвам заведението и ми приведе документи, че то не е незаконно. Дойдоха полицаи от РПУ Дупница, от икономическа, от криминална полиция. Настаниха се в центъра на заведението. Снимах и тях, като те се покриваха през глава с якетата, за да не ги заснема. Някои от тях после дойдоха в съдебната зала и дадоха лъжливи показания в тяхна подкрепа. На другата маса снимах приятелката на Пламен Галев, нейната сестра и още едно момиче. Те ми казаха, че съм много хубав човек, но как съм могла да избера точно тази професия. Репортажът стана чудесен.
След два, три дни ми се обади един анонимен читател и каза: "Г-жо Павлова, Вие знаете ли, че бившият шеф на столичния затвор Милети Орешарски е управлявал автомобил в пияно състояние?" Проверих и установих, че полицай, който живее в съседство на Пламен Галев е причакал в засада Милети Орешарски, а той е пръв приятел на главния свидетел по делото срещу братя Галеви – транспортния бос Пламен Миланов. Звънях в полицията и установих, че този полицай го е причакал по време на коледния банкет на служителите в Бобовдолския затвор, състоял се в ресторанта на общинския съветник от листата на Пламен Галев от движение "Нашият град". Употребил е алкохол и на входа на заведението го спира този полицай, съставя му акт и му взема книжката. Аз питам, затова ли беше Милети Орешарски при Пламен Галев – за да му върне книжката. Получи се още един втори чудесен репортаж.

Стр. 7
 

в. Поглед | Сорън ГОРДХАМЪР | 2010-02-12 

Пет нива на ефективно общуване в ерата на социалните медии

В ерата на социалните медии, нашите мрежи са много по-големи откогато и да било и ние разполагаме с повече начини да комуникираме с хората в тези мрежи. Дори и да не сте много активен във Facebook или Twitter, моето предположение е, че вашата сфера на комуникация значително се е разширила през последните години. С кого комуникирате и как комуникирате са неща, които са се променили радикално. Тази нова ера на обвързване предоставя едновременно и възможности и предизвикателства.
В миналото ние разполагахме с няколко начина за контакт – телефон, и-мейл или обикновена поща. Днес, в голяма степен благодарение на социалните медии ние имаме много различни нива на комуникация, като всяко от тях има специфична цел и етикет. Когато ние не разбираме ролята на тези нива, те се превръщат в огромна загуба на време. Когато ние ги разбираме, те могат да ни помогнат по-ефективно да се обвързваме и навигираме в тези нови сфери.

Ниво 1; Общественият отговор
Почти всеки от нас, включително и Бил Гейтс (наскоро се присъедини към Twitter), е научил важността да има едновременно причина да комуникира с хората, както н канал където те да могат да отговорят. Макар да можете да правите това във Facebook чрез коментари на фен страници и в групи, то изглежда по-приложимо в Twitter, където хората изпращат и получават кратки и видими от другите съобщения.
Публичният отговор предоставя отворен и прозрачен канал за хора, които могат да взаимодействат с обществени фигури, марки, както и помежду си, без напрежението на отговор, който пристига по и-мейл например. Публичните дискусии са добра стартова точка за обвързване, която никога не е съществувала преди появата на социалните медии и ако това бъде правено правилно, то често може да води до по-плодотворна директна комуникация.
Ниво 2:
Директното послание
Веднъж след като дадено взаимоотношение е създадено чрез публична комуникация, следващата стъпка често е директно послание чрез социална мрежа. Директното послание създава частна връзка, без да бъде ползван и-мейл. Всъщност, директното послание може да бъде предпочитано пред директния мейл в дългосрочен период.
Защо? Особено при Twitter, директното послание има лимит на символите и
може да дойде единствено от хора, които следвате. Ако имате десет и-мейл адреса и десет директни съобщения от Twitter, кои бихте желали да отворите първи? За голям брой от хора, това са директните послания.
Веднъж след като сте осъществили връзка чрез директно послание и получите позволение да следвате даден потребител чрез и-мейл, и-мейлът често е по-добре приеман. Facebook, където повечето хора позволяват лични съобщения, също може да бъде причина за отвеждането на комуникацията на следващо ниво.
Ниво 3: И-мейл
И-мейлът все още има своето място в тази нова ера. Той позволява по-задълбочена комуникация, лесно може да бъде препратен и да бъде пратен на много хора наведнъж. Когато и-мейлът е използван сръчно, той позволява по-дълбока комуникация. Когато не се използва ефективно, може да се превърне в голяма загуба на време, след като хората пишат дълги писма без много смисъл за времето и вниманието, което те искат от получателите.
Тази линия прави и-мейла близък до най-високото ниво в ерата на социалните медии. Ако искате да преминете към следващото комуникационно ниво с някой, уважавайте този директен и личен канал и поддържайте вашите и-мейли сбити и смислени.
Ниво 4: Телефон
Чуването на нечий глас, позволява на хората да имат по-добро чувство един за друг. Докато при комуникацията чрез текст или SMS, потребителя има време внимателно да прецени думите си, това носи представа, която може да не е истинска или да е трудна за вярване. Телефонно обаждане позволява по-директен контакт и може да бъде особено полезно ако въпросът е деликатен.
НИВО 5:Лично
(или чрез видео чат)
Срещал съм се с множество хора лично, като преди това съм комуникирал с тях чрез социални мрежи. Всички от тези срещи са били една естествена натурална прогресия на нашата първа дигитална комуникация. Докато преди време общуването лице в лице е било стартова точка, днес, личните срещи често се случват на по-късни етапи.
Личната среща предоставя по-дълбока връзка, особено когато хора обмислят да работят заедно по даден проект. За някои хора Skype или друг видео чат може и да е достатъчен за това.
Много често, хората мислят, че комуникацията се извършва само чрез думи, но нашите тела също участват в този процес. Те комуникират колко комфортно или некомфортно ние разискваме даден проблем, нашето ниво на заинтересованост по въпроса и нашите надежди и страхове. Личните срещи с някой ви позволяват да осъществите комуникация на няколко нива и хората често си тръгват от срещата с много по-ясни чувства един за друг.
Заключение
В тази ера на социални медии, когато ние достигаме и се обвързваме с все повече и повече хора, въпросът е не само "Трябва ли да комуникирам с някой?", но "Как трябва да комуникирам с някой? Как мога да изградя обвързване през времето?". Колкото повече следваме и разбираме важността на всички различни нива но комуникация, толкова повече ще можем да използваме сръчно и ефективно всяко от тях.
Материалът е преведен от Maskable и се публикува под редакцията на PR Kernel

Стр. 4

Дарик радио, България следобед | 2010-02-12 

Водещ: Сега започва медийният час, спомняте си, такава рубрика съществуваше преди няколко месеца, след това я прекъснахме. Сега отново в ефира на Дарик ще можем да си говорим за медии, не само новини, основно коментари. Ако искате да се включите и вие, разбира се, че е възможно: 984 983 ни е телефонът, ако решите, че има какво да добавите. Иначе, каква седмица мина, какви новини и на кое да обърнем внимание – днес за това ще си говорим с Весислава Антонова. Това е медийният репортер на в. „Капитал”. Веси, здравей? Започваме новия вариант на тази рубрика именно с теб, а пък твоето идване съвпадна с новината, че…
Весислава Антонова: А защо именно с мен…
Водещ: Приеми го като… какво да кажа, като комплимент от страна на Дарик. Идването ти съвпадна и с една новина. Мен ни в клин, ни в ръкав доста хора ме питаха какво става с Милен Цветков. Аз нямах никаква идея, но…
Весислава Антонова: Милен Цветков е популярно лице от телевизията, абсолютно логично е да те питат какво става с Милен Цветков, още повече, че хората, които са обичали да го гледат сутрин и харесват неговия дори хумористичен подход към по-сериозните теми, по-саркастичен, дори по-заядлив бих казала, сигурно им липсва, а пък той от една седмица не е партньор на Лора Крумова по Нова телевизия в сутрешния блок.
Водещ: Дойде новината, че Никола Стойнов е новият водещ. Тази новина е буквално от днеска, от преди няколко часа.
Весислава Антонова: Да, така е. Миналата седмица много сайтове, много медии пишеха, че до Лора Крумова ще застане моят колега Иван Михалев от в. „Капитал”. Да, имаше такава идея, но очевидно Иван в се пак ще бъде по-полезен във в. „Капитал” с неговите разследвания, за които той дори спечели наградата „Черноризец Храбър”.
Водещ: Милен Цветков остава в Нова телевизия, това е ясно, беше няколко пъти казано. Не знам доколко е шега това, че щял да прави блог. Ние опитахме да говорим с Милен, Милен отказва да разговаря официално.
Весислава Антонова: Аз бих ти казала само, ако искаш моя по-непосредствен и моментален коментар, че аз съм много учудена от това, че Милен Цветков би си направил блог.
Водещ: Това може би беше шега, която някои не разбраха. Шегата е с Бареков очевидно.
Весислава Антонова: Аз деля блоговете на два вида – на такива, които са сериозни, на журналисти, които са успели да направят сериозни блогове, Иво Инджев прави един такъв сериозен блог, Иван Бедров прави такъв сериозен блог, в които има полезни политически, по злободневни теми коментари. Има и блогове на журналисти, в които те по-скоро дават воля на въображението си и по-скоро представят на аудиторията си някои свои хобита. Те са по-несериозни блогове, там може да има стихотворения, може да има закачки, може да има шеги, може да има рецепти и всичко останало. Така че не бива да се слагат блоговете под един знаменател. Безспорно има успешни журналистически блогове, но има и такива, които са чисто забавни. Очевидно тези журналисти имат и повече свободно време да пишат в тях, защото за да създадеш един такъв блог, ти трябва да имаш свободно време и поне минимум два пъти в седмицата да пишеш в него, защото иначе той не би имал смисъл, и никой не би влизал в този блог. Причината, поради която такива популярни лица от телевизията си правят блогове е съвсем проста. Те просто клонират имиджа си. Ако не си популярен или много известен, защо пък е нужно да правиш блог, ако той няма да е посещаван.
Водещ: Това е, когато си имал някакво влияние…
Весислава Антонова: Използваш кредита на доверие, който са ти дали зрителите и…
Водещ: Притеснението, че известно време ще си встрани от интереса им и може би ще те забравят също не трябва да се пренебрегва. Но какво се случва със сутрешните блокове? Кажи ми от твоя гледна точка, двама емблематично водещи на сутрешни блокове смениха кажи речи работното си място. Сега, единият остава в медията, смени деня, другият напусна медията, говоря за Милен Цветков и за Барков, какво се случва със сутрешните блокове?
Весислава Антонова: Очевидно сутрешните блокове изживяват своята криза. Аз съм 100% сигурна, че мениджърите на големите ефирни телевизии, програмните директори са направили своите сериозни анализи преди да стигнат до махането на тези лица. Независимо кой при какви обстоятелства, аз не искам чисто злободневието и задкулисието да коментирам кой по какви причини е махна, но има една основна видима причина, поради която според мен тези журналисти, пък и включително Коритаров в по-задна дата. Хората сутрин очевидно вече не искат да слушат сложни, сериозни политически караници и теми. И мениджърите на програмите е трябвало да вземат радикално решение такъв тип водещи да няма. Не мога да кажа дали телевизията и аудиторията ще спечелят или загубят от това. Като журналист мога да кажа, че ще загубят, защото, за жалост, в телевизиите остана твърде малко място за сериозна политика и анализи. А всичко, което се случва в България заслужава да бъде коментирано, обяснявано на хората и да бъде показано от различните възможни гледни точки. През последните няколко години обаче сериозната политика емигрира в сутрешните блокове. Ти знаеш как се надбягват един и същи политици, дори самият ти, когато те канят, казват, викни ме след 5 мин., защото сега съм в Нова… Сутрин очевидно хората не искат да гледат. И първото пропукване се видя с махането на Николай Бареков и „На барекадата”. От няколко месеца Ана Цолова е сама и рейтингите, каквито ще и да са те, но има една агенция, на която всички се доверяваме, ние и рекламни агенции и прочие ползватели на рейтинги, показват, че рейтингът на сутрешния блок на Би Ти Ви се е покачил с почти един път и половина повече. Което означава, че формулата, в която отсъства сериозната политика и сериозното политическо каране и говорене, работи по-добре пред обществото.
Водещ: Добре, как обясняваш тогава, че в БНТ1 блокът общо взето не търпи промени, и въпреки това държи и дори успя да надмине Нова телевизия в последните месеци? Там продължава да има това старото канене, каненето на политици…
Весислава Антонова: Отдавам го на навика все пак на определен кръг от аудиторията…
Водещ: Все пак консервативна медия…
Весислава Антонова: Това е чудесно, че медията има по-висок рейтинг, но нека не забравяме какъв тип хора гледат телевизиите. Профилът на всяка телевизия, на аудиторията й е различен.
Водещ: Факт.
Весислава Антонова: По-възрастни хора гледат БНТ. Те са активни, интересуват се от политика, на тях са им нужни тези теми. Аз много уважавам колегата Виктор Николаев, мисля, че той прави също добри, сериозни разговори сутрин и аз самата обичам да следя разговорите му с политиците. По-политематичен е техният блок, по-класически. Има нещо за култура, има нещо за политика, има нещо социално. Мисля, че те имат доста голям успех и с това, че след сутрешния блок веднага сложиха и здравното си предаване, което задържа аудиторията – тази, която се интересува от сериозно политическо говорене, по-възрастните хора, активните възрастни хора, които следят тези теми, които се задържат да гледат и здравното предаване и от тази гл.т. е добре подреден този сутрешен техен пояс. С Би Ти Ви и Нова телевизия обаче нещата не седят така и телевизиите там, и двете телевизии се стремят към по-млада аудитория, към по-активна, по-богати, работещи хора, затова те и правят толкова промени. Затова и студиата им дори изглеждат по различен начин. Те са по-цветни, има дори достатъчно много сервизна информация. Друг е въпросът, че дори и разговорите, които аз съм водила с мои приятели, които се опитват да гледат сутрешни блокове, сутрешният блок по телевизията повече се слуша, отколкото се гледа. И това е по простата причина, че българските телевизии взеха този модел от информационни радиостанции като Дарик и от Хоризонт, които безспорно имат най-силните сутрешни блокове, които правят такива и продължават да правят сериозни политически разговори, преглед на печата също. Разликата обаче между телевизията и радиото, защо според мен сутрешните блокове на двете радиостанции са толкова успешни, а пък при телевизията не е чак така, и не може толкова автоматично да се премести този модел на сутрешното радио, просто радиото е много по-динамично, мобилно и може да реагира веднага. Ако твой гост политик засегне друг политик, който не е в студиото, ти веднага можеш да го набереш по телефона и да покаже другата реакция, да включиш много различни гледни точки. Докато телевизията много тромаво реагира в такива моменти. И няма смисъл да включва хора по телефона, защото телевизията е визия, защо някой да ти говори по телефона.
Водещ: Много ми е любопитно, как смяташ, накъде ще отиде политиката, след като я изтласкат от сутрешните блокове и какво ще се случи с цялата програма? Не случайно един човек от вестник и един човек от радио си говорим за телевизия.
Политиката лека-полека е изтласкана от сутрешните блокове, къде отива обаче, къде й е мястото? В един съвършен медиен свят трябва да е в късните часове, когато човек се прибира.
Весислава Антонова: Точно.
Водещ: Тук обаче виж какво има в късните часове – има забавни програми, сериали, риалитита се задава отново, нови и нови.
Весислава Антонова: Ами това е доста тъжна констатация. Действително е така. Публицистичните предавания, в които има сериозни анализи стават все по-малко, пък аз не мисля, че хората в тази държава имат все по-малко нужда да ги занимават с това. всеки търси обяснение на политическите случки в дадена държава, икономически анализи, какво се случва с парите на хората, какво могат да си купят утре със заплатата си и т.н. Да, тъжно е, че това се случва. Не знам къде ще отида, но очаквам телевизиите, големите, най-гледаните телевизии да ни дадат скоро отговор на този въпрос трябва или не трябва да има политика. И дай боже е, да има политика и да има такива сериозни аналитични предавания, и те да са на своето място – в края на деня, когато се е натрупала достатъчно информация, която да бъде анализирана и да бъде представена през различни гледни точки и коментирана съответно. Разбира се, не можем да кажем, че съвсем отсъства, защото ако се загледаме в програмната схема примерно на държавната БНТ, която изпълнява обществени функции, тяхната късна вечерна новинарска емисия представлява един по-разгърнат аналитичен блок. Там не се показват само новините, а те се и коментират. Мисля, че това е един добър модел, и на неговата основа биха могли да се появят такива предавания и в частните телевизии, които естествено са по-комерсиални, но те ще намерят пресечната точка между комерсиалното и сериозното и така или иначе ще предложат това, което е нужно на аудиторията и. За жалост обаче, в частните медии аз не виждам да се задава такъв проект. Защото както ти правилно отбеляза, ни предстои един дълъг, дълъг сезон на различните риалити формати – било „Биг Брадър”…
Водещ: Виж парадокса, БНТ, която е считана за най-ретроградната и консервативна телевизия, да ме извиняват колегите, много ги обичам, ама такова е мнението, всъщност предлага най-модерната новинарска емисия вечер и адекватен сутрешен блок сутрин.
Весислава Антонова: Ами нормално е. Аз сам ода ти кажа, че според мен една медия да е консервативна това е по-скоро ценност и е хубаво…
Водещ: Наистина се оказва, че е така.
Весислава Антонова: И наистина оператор, който се стреми да изпълнява обществени функции по-скоро е добре да бъде консервативен и все пак да държи на тези чисто новинарски, програмни, сериозни, аналитични ценности в журналистиката. Защото ако не го прави държавната телевизия, би било много страшно. Аз също много съм критикувала БНТ в свои текстове, също съм си навличала бих казала и критично пък тяхно отношение към мен, но в интерес на истината бих казала, и тук в защита на националната телевизия, че ако.. представете си само за миг, че я няма, какъв би бил фонът, медийният фон в България? Какъв би бил фонът на медиите в България, ако я нямаше БНТ, за да създава все пак консервативен, уж, по-неразчупен фон, по-различен?
Водещ: Имаше един момент, и този момент пак ще дойде, и пак ще дойде, и пак ще дойде, в който двете големи частни телевизии, Би Ти Ви и Нова, се дублират в почти всичко…
Весислава Антонова: Битката за рейтинги е толкова ожесточена и освирепяла между тях, че…
Водещ: С два танцувални формата, два формата, в които избират някой, който може да пее или танцува, отново се задава нещо такова, старото добре познато „Биг Брадър”, не знам как наречено „Фемили” – няма ли изхабяване вече в тези неща?
Весислава Антонова: Ами след като аудиторията гледа и след като…
Водещ: Какво да прави тя…
Весислава Антонова: Ами хайде нека тогава да не говорим за аудиторията, но за рекламодателите, които пък гледайки коя е аудиторията, решават да си дадат парите и да ги инвестират. След като има спонсори и рекламодатели за тези предавания, очевидно формулата им все още не е съвсем изхабена и работи. Но аз друго исках да ти кажа. Не забеляза ли, че в гърба на Нова телевизия и на Би Ти Ви в момента дишат други две телевизии – ПРО.БГ и ТВ7, които също излъчват в ефир, които също имат претенции да гонят високи рейтинги, съответно и рекламна печалба и си представи какво ще стане. Първо, ще ти кажа, че рейтинги, каквито Би Ти Ви прави и сега по 22.5; 23 дори, ще бъдат мечта. Такива рейтинги повече няма да има със засилването на програмните схеми на тези два нови играча. При все че Би Ти Ви и ПРО.БГ съвсем скоро ще бъдат в един отбор.
Водещ: Сделката за Би Ти Ви, да.
Весислава Антонова: Това абсолютно отговорно го казвам, това е така, то не е тайна вече за абсолютно никого.
Водещ: Тогава една от тези две телевизии трябва да реши какво да се промени, защото ще бъдат две ед накви под една шапка.
Весислава Антонова: Да, любопитно е.
Водещ: Накъде ще отидат нещата.
Весислава Антонова: Да, компанията на…
Водещ: Там е пълно с журналисти, с хора, с които…
Весислава Антонова: Но ето, че и ПРО.БГ има риалити формати. И в известен смисъл форматът на „Биг Брадър” през този сезон доста ще наподобява формата на „Съпрега на заем”…
Водещ: Точно така, да, не мога да се сетя как е точно, сещам се за какво говориш…
Весислава Антонова: Там дето ще се разменят, майката отива…
Водещ: При едните…
Весислава Антонова: А бащата при другите, и така. … И там ще показват също семейства, т.е. пак ще има претенции да прави дисекция на обществото, на семействата, с неговите проблеми и т.н. Има заложени доста бомби, PR-бомби в основата на този сегашния сезон на „Биг Брадър” и мисля си, че той ще бъде доста успешен. Хората обичат да гледат зрелища, обичат жълтото.
Водещ: Тук бих поспорил. Защото една от продукциите, която минава за успешна, това предаване с детектора на лъжата, е доста на ръба на общественото мнение си мисля лично аз по коментари. Едни обичат да гледат такива неща, други намират, и затова намират утеха в турските сериали. Аз съм сигурен, че ако някой беше питал преди 4 години българина би ли гледал турски сериал, 90% щяха да кажат – няма да гледам турски сериал.
Весислава Антонова: Ами ето, че сега ми казваш нещо интересно, което аз с удоволствие бих проверила. Дали аудиторията на турските сериали и аудиторията на риалити формата като „Биг Брадър” е една и съща и дали се припокриват. Това е доста интересно да се направи. Не мога на прима виста да ти отговоря, защото най-малкото пък е добре да се обърнеш към социолози, към пийпълметрични агенции и да го провериш, но това да, доста интересно е дали се припокриват тези аудитории. Разбира се светът на тези турски сериали е доста хармоничен, доста захаросан, много красив, хората са добре облечени, живеят в красиви домове. Те представят един микромодел на мечтания свят на хората. Защото всеки един средностатистически не българин, а човек, иска да бъде щастлив, да изглежда добре, да де добре облечен, да има любов и т.н. Такъв е моделът обаче на „Биг Брадър”. Там е много по-екстремно, там хората се обиждат, там хората си крещят, там хората се мразят, изневеряват, говорят си зад гърба и ни представят грозната страна на нашия живот. Възможно е и наистина да няма припокриване между аудиторията, възможно е пък аудиторията, която гледа „Биг Брадър” съвсем изтерзана, с изтерзана душа, да иска да утеши душата си, гледайки един турски сериал.
Водещ: Да, особено ако този турски сериал попадне между новините и „Биг Брадър”. Изтерзаният, успокоеният, изтерзаният – нещо такова, синусоидата ще е такава. Това е целта на тази нова форма на предаването, което захващаме отсега. Ние разбира се в един разговор нищо не можем да изчерпим, и си обещаваме всеки петък заедно със слушателите, днес не можахме да ги включим, защото трябваше да започнем, да задвижим нещата, ще създадем един такъв клуб от журналисти, които ще си коментираме медиите в България. Това нещо ще има и своя визия в ДарикНюз, сайта ни, където слушателите ще могат да коментират, така че…
Весислава Антонова: Интерактивна рубрика.
Водещ: Точно така. Днес със Весислава Антонова от в. „Капитал” започнахме този нов вид на медийната рубрика в следобедния блок. Веси, много ти благодаря за това участие. Сега разбра ли защо я започнахме с тебе?
Весислава Антонова: Ами горе-долу да, дано сме били полезни и сме накарали хората да мислят в различни посоки и да анализират това, което гледат, да не го гледат безкритино.
Водещ: Благодаря ти за това участие! 

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2010-02-13

Миналата седмица шефката на дирекция "Информация" в БНТ Вяра Анкова навърши 44 години. Елементарно е да казваме, че не й личат, но тя наистина изглежда перфектно. През последните години мнозина останаха изненадани от успешната й кариера и дълбоките води, в които се хвърли Вяра. Зрителите помнят как преди 20-ина години на екрана се появи едно изключително хубаво момиче, което много бързо успя да се впише в сериозните новини. И въпреки неколкогодишното й отсъствие поради преместването на семейството й в Гърция, Вяра не спря да изпраща репортажи и оттам. И някак си между другото отгледа четирите си деца. Тях и успешната си кариера Вяра признава, че има благодарение на мъжа до себе си – Томас Лафчис.

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-02-13

А сега накъде след продажбата на bTV?


Какво очаква медийния пазар след като продажбата на bTV от най-дискутирана тема в гилдията, се превърне в реалност? Кой е новият собственик на най-гледания тв канал у нас? Кога ще бъде обявена сделката? Каква е нейната стойност? А реалната й цена? Какво ще се случи с първата ни национална медия? А с кадрите й? Какво ще стане след като двуполюсният тв модел се настани да господства върху аудиторията?
Въпросите придобиха сезонна актуалност в края на януари след съобщение на "Ройтерс" Позовавайки се на "източник, близо до преговорите" в информацията се твърдеше, че Central European Media Enterprises (СМЕ) съвсем скоро ще финализира купуването на bTV. Срещу 500 млн. евро, според световния информационен гигант. В информацията се твърдеше също така, че пазарният дял на медията е 40%, а компанията собственик "Болкан нюз корпорейшън" е реализирала печалба от 62,4 млн. лева през 2008 г. Предполага се, че покупката е била осъществена с парите, които СМЕ реализира от продажбата на тв каналите си в Украйна. Очакванията -новият собственик на bTV ще да бъде обявен до средата на февруари. Информацията не е потвърдена официално. Поне засега. Вицепрезидентът по корпоративни комуникации на СМЕ Романа Томасова посочи пред "Ройтерс", че щатската компания дискутира няколко опции за присъствието си в България. "Те може да включват джоинт-инвенчъри, сливания, придобивания или просто да развиваме съответната телевизия, каквато си е в момента". От bTV не отрекоха, че "телевизията разговаря с няколко компании и мнозина проявяват интерес". От офиса на Рупърт Мърдок (тв каналът bTV е част от портфолиото на News Corp. ) също запазиха мълчание. Консултантът на News Corp. и СМЕ у нас Красимир Гергов също не потвърди наличието на сделка. Дори уточни, че преговорите не са на финалната права и че след два месеца можело да са там, където били в момента.
След финализирането на продажбата обаче семейството на СМЕ у нас ще набъбне не само с bTV, но и с bTV Cinema, bTV Comedy, PRO.bg и Ring.bg.

ГОЛЯМОТО ТВ ПАЗАРУВАНЕ

Стартът на лудешкия телевизионен шопинг у нас бе даден преди две години. Тогава, през лятото на 2008 г., Central European Media Enterprises (СМЕ) си напазарува два наши тв канала. Компанията на милиардера Роналд Лаудер придоби TV2 (в момента PRO.bg) и спортната
Ринг (Ring.bg по настоящем). Сделката бе парафирана срещу 172 млн. долара. По същото време Нова телевизия стана част от скандинавската Modern Times Group, но срещу далеч по-значителната сума от 620 млн. евро. Срещу тях шведите получиха и няколко кабеларки – Диеми-те и музикалната ММ, както и 80% от списание "Ева". Малко след това се заговори се, че News Corp. иска да изтегли бизнеса си от България и че bTV се търгува за 1,2 млрд. долара. Световната финансова криза обаче замрази тези намерения за известно време. До лятото на миналата година, когато придобиването на bTV отново дойде на дневен ред. Докато за нейни купувачи се спрягаха и гиганти като RTL, стана ясно, че най-вероятният й нов собственик е медийната компания на Лаудер. СМЕ е регистрирана на Бермудите, основана е преди повече от 15 г. Оттогава досега се е превърнала в лидер на тв пазара в Централна и Източна Европа, като програмите й достигат до 97 млн. потребители. Собственик на компанията е един от двамата наследници на фармацевтичния гигант "Есте Лаудер" -Роналд Лаудер, който преди години имаше амбиции и в политиката. Състоянието му се изчислява на 6,5 млрд. Долара. Миналата пролет гигантът Time Warner Inc. инвестира 241 млн. долара за 31% от акциите на СМЕ. В края на 2009 г. медийната компания се сдоби с две нови попълнения -MTV в Чехия и TV Doma в Словакия. В началото на 2010 г. обаче СМЕ разпродаде медийния си бизнес в Украйна и се оттегли от местния пазар. Компанията взе 300 млн. долара от двата си украински тв канала -"Студио 11" и "Кино". Новият им собственик е олигархът Игор Коломойский, който до преди това бе директор и акционер в СМЕ. "Продажбата на украинските ни операции е най-добрата стратегическа опция за нас при моментното състояние на пазара. Така ще се съсредоточим върху настоящите ни проекти не Европейския съюз. Продажбата ще увеличи ликвидността ни", заяви президентът и главен изпълнителен директор на СМЕ. Той е основният двигател на телевизионния бизнес на Роналд Лаудер. Средствата от украинската продажба ще бъдат концентрирани върху развитието не само на електронни медии, но и на интернет продукти.

КОЛКОТО-ТОЛКОВА

СМЕ е изкупила между 52 и 55% от bTV, говори се из медийните среди. Според запознати обаче сделката е за по-малко от 500 млн. евро. Според непотвърдена информация все още се доуточняват някои подробности около нея. Световните агенции обаче обявиха, че веднага след публикацията на "Ройтерс" акциите на СМЕ в NASDAQ са поевтинели. Дни по-късно пък Асошиейтед прес разпространи, че News Corp, чието филмово студио 20 th Century Fox разпространява филма "Аватар", е на печалба от $254 млн. Сумата е за последното тримесечие благодарение на възстановяването на приходите от реклама. Компанията на Рупърт Мърдок е спечелила 2 млрд. долара от продажбата на билети. Това щяло да помогне на News Corp. да увеличи прогнозите за оперативната си печалба за финансовата година. Империята на австралийския медиен магнат засили резултатите си и с помощта на приходите от видео версии на филми като "Ледена епоха: Зората на динозаврите". Печалбата на News Corp. за последното тримесечие е скочило с 10 цента на акция, след като през същия период на миналата година компанията отчете загуби от $6,42 млрд. или $2,45 на акция. Приходите на News Corp. са се вдигнали с 10 на сто до 8,68 млрд. долара.

А СЕГА НАКЪДЕ

След продажбата на bTV телевизионният ни пазар ще попадне под зависимостта на двуполюсния модел, категорични са експертите. Като двата най-големи играча на пазара със сигурност ще се обособят медиите на СМЕ и на MTG у нас. Възможно е първите да имат монопол на пазара. Според продуцентите пък, двуполюсният модел няма да се отрази положително на бизнеса им. Не е изключено част от тях да загубят работата си, тъй като СМЕ, например, предпочита да работи с вътрешни, а не с външни продуценти. Така част от продукциите може да слязат от екран, а други, които в момента се подготвят, след официализирането на сделката, изобщо да не видят ефир. Говори се, че bTV ще бъде подложена на драматични съкращения. Твърде вероятно е екипът да бъде редуциран с
50%. Поне половината от отделите може да бъдат обединени с тези на съществуващите тв канали от семейството на СМЕ у нас – PRO. bg и Ring. bg. Промени ще има и в ръководствата на телевизиите^ Заговори се дори за голяма мениджърска рокади – например, че управлението на bTV ще поеме бившият шеф на Нова телевизия Павел Станчев. Доскоро той работеше за румънския Canal D и успя за кратко време да го нареди сред най-гледаните в северната ни съседка. Други пък твърдят, че настоящата шефка на първата частна национална телевизия Вики Политова със сигурност ще остане на поста си.
Нововъведения ще има в програмните схеми на СМЕ-телевизиите у нас. Съдбата на PRO. bg за пореден път ще претърпи изменения – не само по отношение на името, но и по отношение на профила. Дискутират се два варианта – единият е да стане женски тв канал, а другият – мъжки. Основание за първото са купищата закупени вече филми, а за второто – пакетът с мачове от българското първенство по футбол, които телевизията придоби преди две години срещу 50 млн. лева. Срокът върху правата е за една петилетка. Какво ще се случи на телевизионния ни пазар след ерата на голямото пазаруване, тепърва предстои да се излъчи. Дано само да не е за сметка на аудиторията.

Стр. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-02-13 

Журналистът Пюбен Дилов-син е един от създателите на Куку, Каналето, Хъшове, Шоуто на Слави, партия Гергьовден. От 2004 е съсобственик на в-к Новинар. След излизането си от политиката, създава литературния глуб Spirt Qc Spirit. От следващия месец ще бъде жури в ТВ формата България търси таланат. Поканихме го да анализира медийното време и собственото си участие в него.

- Какво ново за ефира ще предложи шоуто "България търси талант"?

- Ами на първо място много забавно, изключително добронамерено представление, в което дефилират много таланти и талантливи недоразумения. Този формат е един от най-обичаните по света заради своята демократичност. Сайман Каул го създава така, че няма никакви ограничения -възрастови, професионалисти и аматьори. Всички могат да се яват. Дори Бойко Борисов може, стига да не е в качеството си на премиер -примерно ако свири на акордеон или прерисува слънчогледите на Ван Гог за време… Между другото имаме и такъв участник…

- На един от записите хвърлят ножове по теб. Иначе, в каква светлина ще те видят зрителите? Как очакваш да се представиш?

- Опитвам се да се държа така, че хората, които имат желание да хвърлят нож по мен, да са по-малко: (Смях) Иначе в поведението на журито има ясно изразени характери и поведенчески модели. Маги Халваджиян е безкомпромисният продуцент, Хилда Казасян е добронамерена, суперпрофесионалист в областта на музиката, умиляваща се и подкрепяща всички млади таланти. Аз съм по-скоро ехиден, иронизираш, и… абе като цяло неприятен. Но съм свикнал с тази роля – като се замислиш – бил съм почти всички мразени неща в България – общински съветник, депутат, политик… Само съдия на мач между Левски и ЦСКА не съм бил… Казано сериозно, форматът на журито по замисъла на създателите на шоуто е много точно определен – продуцент, музикант с академично» образование, журналист. Маги се придържа стриктно към изискванията на формата, защото това шоу е любимото дете на Сайман Каул и принципът "Сайман каза" се спазва желязно!

- Миналата година изпрати отворено писмо до медиите, с критика към сценаристите на Слави и с призив към него да стане депутат. Наскоро той обяви, че е водил разговори с бъдещия премиер Борисов, в които е поискал влияение за избора на депутати. Как би коментирал медийния дебат между тях?

- Както и да коментирам, ще направя грешка. Отношенията между двамата не са ми много интересни. А и Слави нямаше смелостта да продължи разговора за връзките между популярните лица от медиите и политиката. Те са публична тайна в нашите среди и техните любови и раздели приличат на сапунен сериал. Що се отнася до моето писмо, то беше по съвсем конкретен повод и не трябва да се чете като обобщение. Просто тогава сценаристите на Слави го подведоха и той взе страна в един спор по възможно най-неподходящия начин. Ставаше дума за парите за репродуктивно здраве и в Шоуто станаха жертва на интригите на една депутатка, която си правеше личен пиар с темата, на гърба на целия парламент.

 - Бившите ти колеги от парламента приеха на второ четене поправки в – Закона за радио и телевизия, според които външните български продукции в телевизиите трябва да бъдат 12%, при предвидени преди това 25%. Как това ще се отрази на медийния пазар?

- Зле ще се отрази! Това беше предателство спрямо българския талант и – ще го кажа направо – те клекнаха пред натиска на собствениците на медии. Истина е, че съотношенията – след като сме членове на ЕС – не могат да създават специални преференции за българи, спрямо чужденци. Но можеше да се направи така, че да се насърчава оригиналната българска продукция За жалост сегашният състав на парламента не е "капацитиран" – както казваше Царят ( Господ здраве да му дава) – за да проумее изобщо проблематиката. Аз доста се страхувам и от бъдещо тяхно законотворчество в областта на медиите.

- В последните поправки на ЗРТ отпада и забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност. Какво ще промени това?

- Това беше забрана, която и сега не се спазваше особено, защото не е никакъв проблем да се занимаваш, чрез свързани лица и фирми. Тук съм по-спокоен, макар че се нарушават принципно антимонополните тенденции в медийното законодателство. В крайна сметка няма как собствениците на цифрови лицензи да не участват в пазара, след като са основни играчи…

- Как се справя твоят вестник "Новинар" при влиянието на кризата и в условията на нарастващо влияние на интернет?

- Добре се справя, въпреки че ми се иска да е много по-добре. Хартията се превръща в бутиков информационен носител, но в интернет бележим сериозен ръст. В крайна сметка "Новинар" се превърна в типичен градски вестник и успя да се преориентира към аудитория с по-големи покупателни възможности. Когато го поехме той беше основно семеен и пенсионерски вестник, заради ниската си цена. Сега – на практика – има два вестника. Хартиено тяло, което запази цена от 40 стотинки и интернет съдържание с над 30 хиляди уникални посещения дневно. Значително се увеличи интересът на рекламодателите към нас.

- Как виждаш бъдещето на "Новинар" и на вестниците?

- Не много розово. Със сигурност предстоят сериозни съкращения. Ще се насърчават повече не класическата информация, а аналитичните жанрове. Предвиждам много бурно навлизане на блоговете в електронните тела на вестниците, както обединение на електронната търговия с информацията. Само след 10 години медийният свят ще е напълно различен от сегашния. Мобилните телефонни апарати ще са основно средство за информация, редом с телевизията. Факт. Нищо добро не очаква хората, които не са готови да се променят. Но като цяло -съдържанието и необходимостта от общуване ще продължат да запазват хуманистичния облик на медиите. Ясно е, това никога няма да изчезне, така че аз за себе си съм спокоен. Но е време в българските медии за смяна на поколенията. Старите кучета от началото на прехода, каквото съм и аз, се поуморихме от това вечно състезание и трябва да пускаме младите напред. Те да тичат. Аз лично го правя от няколко години…

- Но си изключително активен онлайн – в личния ти блог и в социалната мрежа Facebook. Как се променят медиите и обществото чрез тях и до къде може да стигне тази промяна?

- Промяната е за добро. Общодостъпността чрез интернет вероятно е най-голямата информационна революция, след печатната преса на Гутенберг. Изобщо понятието за "рецепиент" се промени – в момента читателят е равностоен и активен участник в така наречения информационен процес. Зад тривиалностите, това означава – персонализация на информацията. Колкото по-детайлна, толкова по-успешна. Аз самият обмислям един подобен проект, който ще представлява информационния поток, коментиран от мен и мои приятели по начин, който да прави възприемането на информацията хем забава, хем повод за размисъл… В момента пиша и книга, която е само за интернет. Още нищо не публикувам от нея, но от есента ще почнат да се появявай отделните глави. Доста е забавна… Работното и заглавие е "Обучение по етикет и добри маниери за изпреварилите времето си"

- Чудесно! А колко страда телевизионният ефир от скорошната загуба на Азис? (От – Нова година Вечерното шоу на Азис е спряно от ефира на Про бг – бел.а.)

Страданието в ефир, когато не става дума за катастрофи като тази в Хаити, или войните в Ирак и Афганистан, е славянска характеристика. Славянската душа обича да страда в ефир. Самият ефир е среда за пренос, и като такава – търпелив като стар индианец, сменил седем резервата. И все пак – обичам да казвам – всеки сам си е виновен за това, което показва неговия телевизор. Азис е явление като певец и като сценично поведение. Телевизионните му превъплащения бяха добри, докато бяха заедно с Катето Евро. Тя наистина правеше половината предаване, както и изумително нестандартната Мария Силвестър… Тези двете трябва спешно да се появят някъде, по възможност не в Костинброд.

- Как си обясняваш факта, че най-успешния медиен продукт за изминалата година беше турския сериал Перла?

- Обяснението ми ще напълни пет страници, ако трябва да е точно. Смело казано, потвърди се старото американско правило: "Нито един продуцент не е фалирал, защото е подценил вкуса на зрителите"

- Твоя е фразата, че "между Батето и Големия брат – това сме ние". Този телевизионен сезон ще предложи за първи път Big Brother Family. Какво още не е постигнал телевизионният комунизъм?

- Не е постигнал още 24-часово облъчване на отделния индивид. Ако си спомним създателя на термина "Големия брат", той стига до прозрението – не е нужно постоянно да те наблюдават. Достатъчно е да знаеш, че постоянно си наблюдаван. Подобна ситуация наистина се лекува единствено с много алкохол. В този смисъл положенето ни между Батето и Биг Брадър е оправдано исторически и психологически… Фантастите още преди десетилетия прогнозираха този тип риалита, както и техните граници. Спомнете си "Бягащият човек". Предстои да ги достигнем съвсем скоро – с пей телевизията, разпространявана от мобилните оператори. Мисля, че ще се случи през това десетилетие още.

- Ти участваше в кампанията на БНТ "Голямото четене". Сега върви друга – Българските събития на 20 век. Кое е най-важното постижение на медиите например след демократизирането им?

- Освобождението на езика. Прес-групата, "Ку-ку", "Дарик радио", "Егоист" – това са моите фаворити за сериозен принос в свободата на медиите. Останалото са подробности от пейзажа и следствия. Аааа, да не пропусна и фигурата на моя приятел от детинство – Краси Гергов. Не знам дали трябва незабавно да бъде разстрелян, или да му се направи паметник. Въпреки че едното не изключва другото. А що се отнася до "Голямото четене" – през изминалата година програмата на БНТ, изобщо, в някаква степен реабилитира термина "обществена телевизия".

- А какво ще бъде най-важното събитие в медиите през следващия век?

- Вече казах: персонализирането на информацията. Вграждането на приемниците в човешкото тяло е възможност да си свързан с глобалното село във всеки един момент. Това ще се случи още през този век. Някъде през май, ако се окаже, че майте бъркат все пак…

Стр. 5, 6, 7, 8

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 2010-02-13 

Разчитането на местоположението ни чрез мобилния телефон вече се превръща в бизнес

Ако социалните мрежи питат "Какво правиш?", услугите, на които е посветен този текст, задават въпроса "Къде си?". Това е софтуер, който разчита местоположението ви благодарение на мобилния телефон. След това той зарежда справочна информация въз основа на вашите координати. Този тип услуги се наричат location-based services.
За този тип приложения е изписано много, но едва в последните няколко месеца техният възход е видим с просто око. Първоначално това се случва в САЩ – България все още изостава от тази тенденция, но местните мобилни оператори постепенно осъзнават потенциала й.
Интересът на големите компании също расте. Google пусна тази седмица своя претендент Buzz, а Twitter добави опция, с която всяко кратко съобщение на сайта може да носи и местоположението на неговия автор.
Новата опция може да бъде мощен катализатор за локалните мобилни услуги. Например приложение, което ви докладва дали близо до ресторанта, където тъкмо седнахте, се намират ваши приятели. Или пък чрез съобщение в Twitter да получите отговор къде се намирате заедно с данни за близки ресторанти и дискотеки.
Освен това може да разберете как реагират хората в София на новите промени в закона за ГМО или доволни ли са жителите на Варна от общинските услуги. Разбира се, това ще бъде възможно само ако повече хора започнат да пишат в Twitter.
Двата най-важни фактора за възхода на location-based услугите са силните продажби на смартфоните и готовността на хората да споделят своите координати в интернет.
Компании като Facebook и Yelp (ревюта от клиенти на местни бизнеси) разчитат, че хората ще споделят все повече онлайн и затова планират пускане на свои локални услуги. Yahoo пък кандидатства за патент върху технология, която налага слой от информация върху изображения, снимани от камера на мобилен телефон.
Една от най-успешните подобни услуги е Foursquare. От ноември насам по данни на Hitwise посещенията на сайта нарастват три пъти, а потребителите й са около 350 хил.
Докато сте в ресторант или на кафе, може да маркирате своето присъствие във Foursquare и да добавите кратка бележка. Софтуерът ще покаже автоматично координатите на вашите близки, ако са регистрирани на сайта, и ще препоръча околни заведения и интересни обекти. Докато посещавате все повече места, също като в компютърна игра отключвате значки и печелите точки.
Вече се оформят партньорства между заведенията и Foursquare, така че най-лоялните потребители да получат купони с отстъпки. Рекламодатели като HBO, History Channel, Zagat и Warner Bros. сключват договори с компанията, за да промотират своите продукти в зависимост от локацията на хората. По този начин компаниите поставят брандирани бележки и значки в заведения, а потребителите ги събират.
"Има много социални мрежи, които дават възможност за добавяне на местоположение към статусите, но при Foursquare състезателният елемент е водещ и кара хората да го ползват непрекъснато. Концепцията за състезание като част от социалната мрежа се оказва много привлекателна и в комбинация със споделянето на информация и препоръки между приятели прави ежедневието на потребителите по-приятно." Така обяснява успеха на Foursquare Спартак Кабакчиев, директор бизнес развитие в Melon, български разработчик на мобилен софтуер.
My Town пък застъпва обратния подход – от игра към социална мрежа. Това е нещо като монополи на живо – чрез нея продавате реални обекти срещу виртуални пари и общувате с приятели. Очевидно успешно, защото My Town вече има 720 хил. потребители. Типичната социална мрежа, базирана на местоположение, е Loopt, където 3 млн. души обменят препоръки за заведения наблизо.

Как ще се плаща

В България този тип услуги все още не са популярни. Представител на "М-тел" определи като изключение съществуващата услуга "М-Тел Навигатор", която освен навигация предлага информация за интересни обекти около клиента – магазини, ресторанти, хотели, бензиностанции, банки и т.н. От "Виваком" пък коментираха просто, че един от най-перспективните продукти е "търсене, базирано на местоположението".
Симеон Пешев, ръководител секция "Услуги с добавена стойност" в "Глобул", е убеден в потенциала на "услугите, които позволяват на потребителите лесно да локализират свои приятели и членове на семействата си, както и услуги, чрез които мениджъри на фирми ще могат да осъществяват непрекъснат контрол върху движението на служебните превозни средства".
Според Спартак Кабакчиев пък "най-интересно ще е развитието на затворени работни и социални [базирани на местоположението] мрежи с конкретна информационна цел – за бизнес организации, училища, клубове по интереси, за отделни туристически и културни събития". Компанията му например разработва софтуер за родителски контрол чрез следене местоположението на деца и роднини.
Мениджърът на Melon счита, че най-перспективният бизнес модел в България е безплатната за потребителите услуга, при която се плаща само при неограничен трафик на данни, и то с предплатени пакети на фиксирана цена.
"Не мисля, че [локални] услуги с платен абонамент биха имали успех", добавя той. От "Глобул" смятат, че най-лесно би било с месечна такса, а от "Виваком" планират да се насочат към "рекламно финансиране, разделяне на приходите и flat rate услуги".
Спартак Кабакчиев смята, че "операторите е крайно време да се замислят сериозно върху възможността да плащат отчисления за генерирания от външни услуги трафик – това би стимулирало изключително много пазара, но са съжаление рядко се случва".
Засега локалните услуги основно забавляват търсачите на значки, но в бъдеще могат да се превърнат в стандартен механизъм за разпространение на информация.

Стр. 36