Интервю с Явор Дачков, зам.-главен редактор на вестник „Галерия”

БНР, 12+3 | 2010-02-10 

Водещ: Явор Дачков, зам.-главен редактор на вестник „Галерия”. Здравей, Яворе.

Явор Дачков: Здравей, Дани, здравейте и на слушателите на „Хоризонт”.

Водещ: И за откритото писмо до министър Цветанов, което публикува вестник „Галерия”, мисля, миналата седмица. единият от въпросите, които задавате към министъра на вътрешните работи е – вярно ли е, че ще бъде арестуван Алексей Петров.

Явор Дачков: Да, днес сме публикували втора част на това писмо. Наистина преди седмица вестник „Галерия” попита открито г-н Цветанов дали се кани да арестува Алексей Петров. И доколкото разбирам, днес имаме отговор от него, макар че това все още не е потвърдено официално, нали така.

Водещ: Да. Какво ви накара да попитате точно това?

Явор Дачков: Алексей Петров ни каза, че се готви неговият арест. Това е истината. Той знаеше, че се готвят да го арестуват. Ние по наши други проучвания стигнахме до същата информация, разбрахме, че в ДАНС е създаден цял отдел, който трябва да събере „доказателства” за него, включително да подслушва нашите телефони, да следи нашите срещи. Например, Криси Патрашкова бяха проследили и снимали на една среща с г-н Хаджолов. Въобще, това ни накара да отправим обвинения. Аз искам специално внимание да обърна на слушателите за всичко, което разказа преди малко Силвия Великова, то беше изключително интересно. И да се направи връзката с отпадането на доказателствата срещу Антон Петров, по прякор Хамстера, който трябваше да бъде свързан с Алексей Петров, като нямащ нищо общо с операцията „Наглите”. Това също ми се струва важно.

Водещ: Намираме ли сега отговор на въпроса защо пуснаха Хамстера толкова бързо и единствен, доколкото си спомням?

Явор Дачков: Няма доказателства. Това стана ясно на всички. А днес „Галерия” публикува една друга, много скандална новина, всъщност, че според слухове, полицейски, в полицейските кръгове, г-н Цветанов е наредил да се разследват съдииките, неофициално, които са постановили тази оправдателна присъда на Хамстера. Но вижте, тук има нещо много важно, което трябва да се разбере. Да изберем по кой път да разговаряме по темата „Алексей Петров” – по криминалния или по политическия. Сега, това, което прави впечатление е, че Цветан Цветанов отказва да каже категорично дали е арестуван първо Алексей Петров и дали той е свързан с разследването за източването на „Кремиковци”, проституция, пране на пари и всички останали неща, нали така.

Водещ: До толкова, доколкото така е обявена акция „Октопод”…

Явор Дачков: Така е обявена, но те го правят, за да ви заблудят и да смесят и двете линии. Ако Алексей Петров, допуснем, че е арестуван и то по криминална линия, ще трябва да зададем серия от въпроси. И аз ще добавя нещо към биографията, която нашият колега каза преди малко, въпреки че там имаше една фактологическа неточност, Алексей Петров, покушението срещу него бе направено през 2002 година, а не през 1992 година. Сега, от 2000 година г-н Алексей Петров е служител на службите за сигурност на Република България, вербуван от тогавашния шеф на службите Атанас Атанасов, на Национална служба „Сигурност”, с министър-председател Иван Костов. От тогава до преди няколко месеца той работи в службите за сигурност. Бил е член, мисля, и на УС на НОИ. В този период, десетгодишен, главен секретар на МВР и негов пряк подчинен, дясна ръка, Цветан Цветанов, беше премиера Бойко Борисов, който би трябвало още тогава да е бил запознат с престъпната дейност на Алексей Петров, по логиката, по която днес ни подвежда Цветанов, че тази група се занимава от десет години с престъпна дейност.

Водещ: Над десет години.

Явор Дачков: Над десет години. По тази логика това е трябвало да знаят и Костов, и Атанас Атанасов. Ако, пак казвам, понеже никой не говори с имена и в прав текст, аз само следва една чисто журналистическа логика отстрани. Друго нещо, което е много интересно, г-н Алексей Петров е имал обща фирма с министър-председателя, самият г-н Бойко Борисов каза, че те са си пушили пурите заедно, били са съратници в каратето, скоро го нарече лоялен гражданин. И, представете си, ако разследват съдружник на премиера за пране на пари, източване на ДДС, източване на „Кремиковци”, трафик на проституция, би трябвало да стигнат и до самия премиер. Така че друга политическа посока, която може да се търси тук е дали това всъщност не би ударило политически директно Бойко Борисов.

Водещ: Сега, кажи ми моля те, Яворе, когато говорихте с Алексей Петров и той предполагаше, че ще бъде арестуван, имаше ли някакви мотиви, някакви причини, някакви неща, които той сподели с вас в тази посока?

Явор Дачков: Това, което обсъждахме е, че по всяка вероятност го свързват с вестник „Галерия”, той не е свързан, той е, да кажем, един от хората, с които журналистите от този вестник общуват, когато събират информация. Формално и неформално той няма нищо общо с вестник „Галерия”, но бе свързан с него заради… най-вече заради участието на Зоя Димитрова, с която работиха в ДАНС в началото на вестника. И предполагам, че акцията срещу него е насочена и заради публикации в този вестник, който далеч не е цензуриран и добре настроен към управлението, напротив, той е критичен, не казвам, че е тенденциозен, напротив, критичен, както би трябвало да бъде всеки български вестник. За съжаление, не всички са такива.

Водещ: Какво да кажем за страшните тайни на прехода, които смята…

Явор Дачков: Това, което знам от него е, че е разказал много подробно подобни схеми на тази, на която предполагам, че пада жертва сега, на г-н Иван Костов в комисията по ДАНС. И е задал няколко конкретни въпроса за участието на г-н Костов в схеми, това трябва да го има протоколирано, но ако си спомняте, г-н Костов отказа категорично, дори на самия Алексей Петров да предостави стенограмата от техния разговор в ДАНС. Това също е много интересно. Защо, ако тази информация е важна, публична, тя не може да бъде публична или най-малкото човекът, който е дал показания за различни нарушения в службите за сигурност, за смесването на схеми, в които участват полици и хора от сенчестия бизнес и служби, да не може да си прочете думите в самата комисия? Днес аз чух коментара на г-н Костов, който каза, че службите са работили много добре. Но аз пак го питам, ако смята, че арестуването на Алексей Петров е много добро, тогава той трябва да отговори на въпроса защо го е назначил преди това в службите, и то в своите служби за сигурност.

Водещ: Ще попитаме това след малко. Надявам се г-н Атанас Атанасов да си вдигне телефона и да участва в нашето предаване, така, както обеща. Благодаря. Чухме зам.-главния редактор на вестник „Галерия” Явор Дачков.

PRO.bg вече с пет часа новини на ден

www.vesti.bg | 2010-02-10 

В средата на месеца телевизията ще започне да излъчва нови проекти на новинарите си. От 15 февруари PRO.bg започва да излъчват повече от пет часа дневно новини.

Телевизията прави две промени – удължаване на Новините в 7 ч. с още един час и включване на нова емисия по обяд, съобщиха от медиата.
Всяка делнична сутрин Яна Грудева и Георги Любенов ще бъдат със зрителите вече с един час повече – от 7:00 до 10:00 ч. Допълнителният час ще бъде изпълнен отново с информация за актуални събития за деня, преки включвания от горещи точки, с още интересни гости от света на културата, медиите и светския живот.
Във времето между 9 и 10 ч. ще бъдат включени още спорт, прогноза за времето, хороскоп и специална рубрика "Време за теб", която ще дава полезни съвети за здраве и красота и ще разказва за най-новите козметични процедури и модни тенденции.
Водещата Гергана Кънчева ще представя обедните новини в 13 ч. през седмицата.
Концепцията на новата емисия включва както всичко най-важно, станало през деня до момента, така и случващите се в момента и предстоящите събития, живи включвания от София и страната, любопитни новини от света, полезна информация, време и спорт.
След като на 20 октомври 2008 г. стъпиха на телевизионния пазар, Новините на PRO.BG продължават да разширяват продукцията и екипа си, предлагайки различен поглед към интересните за аудиторията теми, отбелязват от екипа.
През юли 2008 г. СМЕ (Central European Media Enterprises) купи телевизионният канал ТВ2 и Ринг ТВ. Година по-късно ТВ2 бе преименувана на PRO.bg.

Оригинална публикация

 

Строителен предприемач удари с чук по главата репортера на “Господари на ефира” във Велико Търново

БТВ, Новини в 19.00 часа | 2010-02-10

Строителен предприемач удари с чук по главата репортера на "Господари на ефира" във Велико Търново. Инцидентът стана по време на снимки за репортаж.

Димитър Върбанов снимал репортаж за фирмата на строителния предприемач Христо Чапанов. Недоволни потърсили помощта на популярното предаване "Господари на ефира". Хората твърдят, че Чапанов забавил строежа на апартаменти, които те били платили още преди три години. При опит да поговори с втората страна по казуса, вместо интервю, Върбанов получил унизителен удар.

Димитър Върбанов: По едно време се появи брат му с една кола. Опитах да разговарям с него, но той ме затисна с входната врата на помещението, в което се намираше строежа и каза на един от работниците:"Я го разкарай тоя!", т.е. за мен. Съответно работникът хвана чук и ме удари в главата, ето тук на това място.

Репортер: Резултатът – травма на главата, за щастие лека. Предизвика ли го ти по някакъв начин?

Димитър Върбанов: Не, аз просто исках да разговарям с него по съвсем нормален човешки начин. Не сме се карали, не сме викали, не е имало нищо, с което да го предизвикам.

Репортер: Според продуцентите на предаването, прокуратурата във Велико Търново е имала сигнали срещу строителния предприемач от преди две години

Джуди Хавладжиян: Нещо такова като се случи ние от "Господарите" не спираме, напротив става ни още по-интересно. Ще ровим още повече за този строителен предприемач. Не може никой по този начин да си позволи да се държи с нормалните хора, още повече с журналистите, които се борят, за справедливост и истината излиза наяве.Спомням си с Миролюба Бенатова, един ваш репортер, прокуратурата в този случай оневини човека, който беше я нападнал. Ето това са примерите, за които всичките ние, които работим в медиите, трябва да се борим. И да покажем, че не може тези неща да остават ненаказани.

Репортер: Извършителят на деянието е задържан за 24 часа, с образувано бързо полицейско производство за хулиганство.

 

Решения от днешното заседание на СЕМ

PR Kernel I 2010-02-09

На свое редовно заседание днес, Съветът за електронни медии реши:
• Да регистрира като телевизионни оператори: „Ай Ди Пи Медиа” ООД за програма DSTV, с национално покритие и специализиран музикално-информационен профил; „БГ САТ” АД за програма „Хоби ТВ”, с национално покритие и специализиран профил.
• Вписва в раздел ІІ в Публичния регистър на СЕМ следните телевизионни програми: „Евроспорт (Интернешънъл), „Евроспорт 2” и „Евроспортнюз”.
• Удължи срока на индивидуална лицензия за радиодейност с 15 години на ЕТ „Катра Рекърдс – Калоян Трачев”.
Съветът за електронни медии реши всички доставчици на медийни услуги, които подават документи за лицензиране и регистриране, да ги предоставят освен на хартиен и на електронен носител.

Оригинална публикация

Още за мизерията на печата, лайф-стайл списанията или защо Георги Неделчев напуска сп. FHM

e-vestnik.bg I 2010-02-09

В момента много от лайф-стайл списанията в България – и мъжки, и женски – изпитват затруднения. Много от тях вероятно ще спрат да излизат. Някои са съкратили редактори, журналисти, намалили са заплати.
Някои подобни списания стоят зле на пазара от самото начало, поради лош маркетинг и недостиг на квалифицирани хора за подобен род издания. Но издателите компенсират собствените си грешки с безпардонно отношение към редактори, фотографи и др.
Кризата се отразява на медиите в България по различен начин. Има издатели, които от години издържат губещи вестници или списания. Има и издатели, които при сегашното намаление на рекламата и продажбите започват да правят икономии от …заплатите на журналистите, но очакват от тях да вършат повече работа и ги подлъгват с обещания.
По-долу главният редактор на едно от мъжките лайф-стайл списания у нас FHM – Георги Неделчев – обяснява защо напуска изданието. FHM e глобална марка, международно списание, подобно на “Плейбой”. Заглавието му е съкратено от For Him Magazine – англ. – “Списание за него”. Излиза за пръв път във Великобритания през 1985 г. В момента се издава в 23 страни. У нас излиза от няколко години, без особен успех, защото издателите не са направили от самото начало добър маркетинг, мениджмънт на изданието и не са проучили възможностите за творчески екип.
Бедата е, че пазарът в България е малък. Тясно е за толкова много мъжки лайф-стайл списания. Аудиторията е най-много за 3, но избира между 10-ина, които си приличат, а от тях има поне 5 основни, международни марки. Компетентните хора, които могат да правят такива списания са малко, а издатели с големи амбиции има повече. Освен “Плейбой” и “Максим” (които са конкуренти в цял свят, а у нас са на един и същ издател), на пазара на български се продават Max, FHM, а сега предстои да излезе и “Пентхаус” – за втори път, след като вече веднъж излизаше на български преди години. Много западни издателства продават с лекота правата за списанията си у нас, стига в тази криза някой да сключи договор и да им плаща лицензионните права за марката, които за страна като България варират от 100-ина хиляди долара годишно да тройно повече – в зависимост от изданието.
Докато по света много от тези лайф-стайл списания имат собствен стил и традиции, в България много от тях си приличат и си подражават едно на друго. В много случаи подобни издания са някаква схема за превъртане на пари от издатели и рекламни агенции, в други – непресметнати амбиции на хора с претенции да бъдат издатели.
Главният редактор в оставка на сп. FHM Георги Неделчев е журналист, работил е във в. “24 часа” като шеф на отдел, като зам.-главен редактор на сп. “Тема”, като главен редактор на сп. “Плейбой” 4 години (след което издаде книга “Моят живот в “Плейбой”), като зам.-главен редактор на в. “Монитор” и др.
 
Въпросите около напускането на сп. FHM (и техните отговори) в сайта на Георги Неделчев:
 
- Защо чак сега решаваш да напуснеш, след като издателите ти дължат пари от септември насам?
 
- Може би защото съм вярвал на обещания. Но да кажем, че не съм дотам наивен. По-скоро смятах, че е необходима поне година, за да се види коренната разлика в FHM преди и сега, под мое ръководство. С всеки следващ брой пазарната позиция и продажбите на списанието се подобряваха. За мен беше важно това да стане очевиден за всички факт. Впрочем, издателите не са крили своето удовлетворение от работата ми. Всеки месец получавах и уверения, че рекламният мениджмънт (откъдето всяко издание очаква основните си приходи) ще заработи адекватно на нивото на списанието. Но това така и не се случи. След началото на новата година прецених, че компромисите, които правя, вече са твърде големи, и че самите издатели навлизат в ситуация, от която няма полезен за мен и екипа ми изход.
 
Моделът Николета Лозанова и журналистът Жоро Неделчев отварят въпрос за 50 000 лева в „Стани богат”. Снимка: Нова ТВ
 
- Не смяташ ли, че кризата е повсеместна и това е обяснението за дълговете на издателите към неговите автори и сътрудници?
 
- Не смятам. Криза има навсякъде, но нито едно друго списание не дължи по няколко заплати на редакторите си, както и хонорари на основните си фотографи за цяла година назад. Още по-необяснимо е как така издания с по-слаби пазарни продажби от FHM нямат такива задължения, а FHM има. Обяснението всъщност е много просто – в FHM де факто не съществува такова нещо като мениджмънт. Издателите на списанието се занимават с всичко друго, но не и с търсене на изход от ситуацията. Явно им се струва по-лесно да залъгват служителите и партньорите си с обещания, след което да си изключват телефоните за дни и седмици наред. Не се учудвам на това – винаги ще се намират наивни хора, готови да живеят само с обещания. Обикновено това са недотам уверени в качеството на работата си личности, които действат на принципа “никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз съм изработил”. Аз обаче никога не съм бил такъв тип човек и нямам никаква причина да толерирам подобна схема.
 
- Не трябваше ли да потърсиш някакъв път към взаимен компромис и приятелско изчистване на проблемите, поне частично?
 
- Потърсил съм такъв път и то неведнъж. Последната ми среща с издателите беше на 3 февруари. На нея компромисно предложих редуциране на техните задължения към мен с над 50%. Поисках обаче сключване на нови договори, както и гаранции, че оттук нататък хонорарите на външните сътрудници ще се изплащат редовно всеки месец. Те приеха радушно предложенията ми. Обещанието им бе, че на 5-и февруари или най-късно на 8-и, понеделник, ще започне изчистване на дължимите суми и към мен, и към екипа ми, и с тази уговорка си стиснахме ръцете. Вместо това обаче получих единствено груб телефонен разговор с пореден опит за отлагане на развръзката.
 
Корица на брой от българското издание на FHM.
 
Проблемът е в това, че използвайки мълчанието и търпението ми, хората зад това списание и днес продължават опити да ангажират нови сътрудници и партньори – фотографи, гримьори, автори, модели. Не бих искал списъкът с излъгани и разочаровани да нарасне и аз да бъда човек, който пасивно е наблюдавал и насърчавал този процес.
 
- Вярно ли е, че главната редакторка на сп. Madame Figaro също е напуснала?

- Да, от януари и това списание от същата издателска група е без главен редактор. Допускам, че причините да се стигне дотам са аналогични. Сами преценете дали моите постъпки са някакво субективно решение или просто неминуем и обективен развой на събитията.
 
- Какво възмездие очакваш да има?

- Не съм от хората, които ще седнат да се тръшкат и да заплашват със съдебни дела, за да получат парите, които са им били обещани и които са заработили. Докато има идеалисти, винаги ще има и хора, които да се възползват от тях. Съдът не може да е лекарство срещу наивност. Предпочитам да гледам напред. Знаейки какво съм направил за това списание през последната година, смея да съм сигурен, че нито него, нито издателите му ги чака розово бъдеще. Ако пред тях имаше и минимален шанс за успех, те щяха и досега да се възползват от него. Мина почти година, а единственото, което се е променило, е нарасналата популярност на FHM благодарение на моите усилия. Във финансов план обаче положението е плачевно.
 
- Няма ли да напишеш книга “Моят живот в FHM”?

- “Моят живот в Плейбой” е написана с положителна енергия. Не съм сигурен, че сегашната би била толкова добронамерена. И не смятам, че читателите копнеят да бъдат занимавани с няколко дребни и нещастни дущици и начина, по който са избрали да живуркат за чужда сметка. Но ако броят на излъганите и разочарованите от FHM продължава да набъбва с такава скорост, нищо чудно и да се съберат достатъчно потенциални фенове на подобно четиво. Така че не се знае.
Разликата между раздялата ми с Playboy и сегашната е съществена. Навремето си тръгнах изцяло по свое желание и преценка след 4-годишна работа, а издателите не са имали никакъв дълг или претенции към мен, нито аз към тях. Сега просто съм принуден да напусна, защото не желая повече да работя безплатно. Затова и не усещам никакви скрупули и задръжки да бъда откровен и изчерпателен, когато се налага.  В епохата на глобалните медии вече не е толкова трудно да бъдеш чут, когато имаш какво да кажеш и когато справедливостта го изисква. Вече има доста заявки за интервюта, които биха били полезни и поучителни за много хора от бранша.
Ето текста на писмото, което днес разпространих до приятелите си във Facebook, както и по мейла:

По-добре късно, отколкото никога
 
Поради зачестилите въпроси към мен се чувствам длъжен да уведомя всички почитатели на списание FHM, че от средата на януари не изпълнявам ангажиментите си като негов главен редактор.
Финансовите задължения на издателите му към мен и към фотографи, автори и модели достигнаха нива, отвъд които е невъзможно да продължа работа – независимо от доброто си желание и воля. Заедно с мен екипа на списанието напуска и редакторката Кристина Стамболова, както и всички привлечени от нас външни сътрудници.
Въпреки добрите си пазарни позиции, продажби и популярност, голяма част от които се дължат на моите и на екипа ми усилия, FHM в момента не функционира нормално като списание – поради изключително лош мениджмънт и липсата на доверие към издателите му от страна на рекламния бизнес. Многократните им уверения, че ситуацията ще се промени, не се оказват нищо друго освен хвърляне на прах в очите и протакане. Така на практика се стига до безплатна експлоатация на интелектуалния труд на голям брой хора – нещо, на което не желая да бъда нито жертва, нито привърженик.
Ето защо с това писмо подчертавам, че към днешна дата нямам нищо общо със списание FHM и каквито и да било обещания, давани от сегашния му екип. Нека всички знаят, че в момента там работят хора, които не са получавали заплати от няколко месеца, и единствената причина да продължават да го правят, е наивност или пък опасения, че трудно биха си намерили подобна работа другаде.
Вече не нося отговорност и за конкурса Мис FHM 2010, чиито финали наближават. Не бих съветвал нито един модел, фотограф или сътрудник да очаква добросъвестно отношение и професионализъм от хората, които стоят зад списанието в момента. Мога само да ги уверя, че в мое лице винаги са имали и ще продължат да имат принципен и лоялен партньор. Надявам се в най-скоро време нашето сътрудничество да продължи в друга, далеч по-хармонична среда.
Винаги съм вярвал, че когато човек си върши работата съвестно и професионално, положителните резултати не закъсняват. Дали FHM ще запази успешното си пазарно присъствие без мен като редактор, или пък аз ще намеря или създам по-добро списание (с всички поуки, които съм си извлякъл от последната една година) – това времето ще покаже.
Благодаря на всички, които са подкрепяли работата ми с доверие и усилия. Искам да ги уверя, че занапред те ще бъдат по-добре възнаградени.
 
Георги Неделчев,
Гл. редактор на FHM, април 2009 – януари 2010
 
 

Росен Петров смята, че обществения еталон у нас е: По-добре мутра, отколкото академик в БАН

в. Струма, Благоевград | 2010-02-08

- Всички говорят, ужасно много е говоренето в България. И вие кръстихте предаването си "Нека говорят“. Не девалвира ли съвсем думата, след като никой не чува и не иска да чува?

- Права сте. У нас говоренето е по-скоро говорилня. Много хора дават компетентни мнения по въпроси, които въобще не разбират. Това, което може бе най-много ни липсва, е ясен критерий кое е добро, кое – лошо, морално-неморално, приемливо-неприемливо. В "Нека говорят“ се опитваме зрителят да придобие този критерий, сам да отсъди. Предаването събира между един милион и милион и половина зрители – значи дори и нормално говорене по важни или забавни теми може да е интересно. У нас има глад за нормално говорене. Щом милион и половина гледат шоу, в което никой не псува или не се съблича гол, значи зрителят в неделя следобед иска нормалност.

- Защо у нас всичко се оцапва, след като излезе в публичното пространство, след като се заплете в политиката?

- Е, това може би си ни е национална привичка. Над нас още тегне и сянката на половин хилядолетие част от Османската империя и половин век псевдокомунизъм. Българинът наистина е свикнал да оцелява, но за съжаление – да оцелява за сметка на другия. Сънародникът не е партньор или брат, а конкурент, съперник в оцеляването, затова обичаме да злорадстваме. А политиката е просто едно измерение на живота ни. Тези политици нали ние си ги създаваме. Те са едни от нас.

- Днес е модерно да се пишат книги, мемоари. Вие какво пишете, освен сценарии?

- Още не съм прописал. Ще чакам да остарея. Един голям вестник ми предложи да издадем историите от операция "Слава“ като книга. Още мисля, как точно да го направим. Има една нова вълна в нашата литература. Ето и в нашия екип има едно момче, много даровит поет – Иван Ланджев. Прокобата на нашата литература е, че тя е на език, който говорят едва 10-ина милиона. Май сме толкова по света. Затова е трудно да създадем "световно“ произведение. Не сме Русия с нейните 150 милиона, или пък англоезичната култура, която практически владее света. Затова и нямаме Нобелова награда по литература. И все пак – имаме Ботев, Вапцаров, Яворов, хора, надскочили границите на езика ни.

- Коя е последната стойностна, качествена книга, която ви е попадала? А коя стои на нощното ви шкафче? Какво се случва със съвременната литература?

- Нямам една книжка. Имам поне десетина, разхвърляни. Чета малко от една, после друга. Ето, сега гледам, че има отворена – някакви мисли от Макиавели, "Непозната вселена“ – което е елементарна физика от автор, който не ми е много познат, и фантастиката "Дюн“.

- От всичко по малко, както е в телевизията? Защо това толкова интелигентно шоу за историята, за мислещите хора – "Операция Слава“, не просъществува? Нима съвременният зрител няма нужда от предаване за самочувствие?

- "Операция Слава“ продължава и в "Нека говорят“. Всяка неделя има такава рубрика, обикновено нейното начало е около 18.15 часа. Но ако разчитаме на телевизията да ни създава самочувствието, няма да стигнем далеч. Телевизията може да е само брънка от общата атмосфера. Като бях чавдарче, искрено съм вярвал, че България е най-великата страна. Такава беше общата атмосфера. Сега истината е следната – не сме най-великите, но не сме и втора ръка хора. А Гугъл е супер, но само ако преди това все пак си прочел и някоя друга книжка. Това ти дава възможност да оценяваш информацията, която толкова лесно откриваш.

- Въобще възможно ли е да се говори за патриотизъм в държава, в която едва ли не през ден има убийство? Сякаш светците и крадците седят на една маса и кроят плановете за общото ни бъдеще.

- Наскоро в "Нека говорят“ Кънчо Стойчев каза: "Айде стига с тези убийства, в Мексико за едно година стават 13 хиляди показни разстрела, у нас за 20 години са станали 150“. И да ти кажа, има правдивост в думите му. Мисля, че все пак хората се дразнят от арогантността на "мутрите“, от липсата на справедливост. И по света има престъпност, но просто у нас тя се "перчи“. Някакси е готино да си "добре облечен бизнесмен“. Сега общественият еталон е "По-добре мутра, отколкото академик в БАН“, а това вече е подмяна на ценности.

- Показното убийство на Боян Цанков какво показа? Срещу свободата на словото ли беше?

- Боби Цанков не е бил журналист, всичко друго, но не и журналист. Така че това показно убийство не беше срещу свободата на словото. Друг е въпросът дали някой истински журналист няма да стане жертва на разкритията си. Журналистът трябва да пази дистанция от обектите, с които се занимава. Не може хем да си разследващ журналист, хем мутра, хем политик.

- Когато се занимавахте с политика в "Гергьовден“, политическият живот по-ясен ли беше? Защо не продължихте?

- Може би точно заради тази хигиена и спазване на дистанцията. Или си едното, или другото.

- Как ще коментирате избора 9 септември 1944 г. да е българското политическо събитие на ХХ век? На второ място спасяването на евреите, а Независимостта на България от 1908 г. чак на трето?

- В нашите глави има страшно много митове. Спасяването на българските евреи е изключително непопулярно по света. Общо взето го споменават, когато някой наш политик отиде в Израел. Значи за нас е значимо, а за другите – не. Иначе 9 септември е значимо събитие, променило коренно живота на всички. Дали е най-значимото? Не знам. Танцьор и певец могат да се изберат с есемес, но да се определя най-значимото събитие с есемес не ми се струва точно.

- Оставам с впечатлението, че сте оптимист за бъдещето на България. С какво го подхранвате този оптимизъм? Какво трябва да се случи, че да почувстваме хубавия полъх за по-мирен и спокоен живот?

- Оптимизмът ми идва от това, което ни се е случвало. Ние имаме и положителни качества. Неслучайно великият ни народопсихолог Иван Хаджийски е написал "Оптимистична теория за българския народ“, а не трагична. У нас има няколко много здрави и положителни култа. Култ към образованието – "да се изучи детето“, култ към имота – да направиш дом, и култ към земята. Може би на тях трябва да се опрем и да си ги припомним.

Стр. 7

Пресата през 2010 г. търси нови бизнес модели

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА I 2010-02-09 

Издателствата ще продължат да инвестират в кадрите и обученията на персонала
 
Печатните издания ще фокусират своите усилия върху съкращаване на разходите през настоящата година. Първият годишен доклад World Newspaper Future&Change Study на Световната вестникарска асоциация показва, че разходите за консумативи, администрация, дистрибуция и генериране на съдържание са най-големи. Тяхното намаляване ще закове вниманието на издателствата, показва още изследването. От асоциацията посочват, че около 70% от общите разходи на едно издателство отиват за хартия, печат и дистрибуция.
 
Инвестиции
 
Мнозинството от анкетираните предпочитат да инвестират в своите кадри и не намират за необходимо да спират обученията на мениджърските екипи. Компаниите ще търсят различни начини да редуцират разходите по някои направления и ще се стремят към ефективност по отношение на маркетинга и рекламата, инвестициите в развитие на продуктите, обученията и иновациите в информационните технологии. Целта на изследването на Световната вестникарска асоциация е да покаже стратегията на най-големите издателства за следващите пет години, както и да ги стимулира да инвестират в нови бизнес модели и иновации.
 
Възможности
 
Икономическата криза изправи пресата пред редица трудности, но ако умеят да планират бизнеса си, издателствата ще успеят да превърнат предизвикателствата във възможности, се казва в доклада.
Надеждите на пресата са свързани най-вече с възможностите на интернет и въвеждането на платен достъп до съдържанието в мрежата. Най-пресните данни на Nielsen Online и Newspaper Association of America за последното тримесечие на 2009 г. показват, че сайтовете на вестниците са отчели 72 млн. уникални посещения на месец. Според данните на Nielsen посещенията спадат с близо 3 млн. в рамките на три месеца – от октомври до ноември. Тези цифри показват необходимостта от инвестиране в различни платформи и бизнес модели, за да може издателствата да задоволят нуждите на аудиторията и да предложат добавена стойност на рекламодателите, коментира Джон Стърм, президент на Newspaper Association of America.
 
В Германия
Axel Springer въведе такси за сайтовете си
Два германски вестника – Berliner Morgenpost и Hamburger Abendblatt, издавани от Axel Springer, станаха поредните издания, които ще таксуват потребителите за достъп до сайтовете си. Новината е поредното доказателство, че платени бизнес модели ще се превърнат 6 масова практика в медийната индустрия. Читателите на www.morgenpost. de ще плащат по 4.95 EOR на месец за достъп до цялото съдържание, докато премиум пакетът за www.abendblatt.de струва 7.95 EUR на месец.
 
Стр. 20 

Оправдават ли се очакванията

в. Пари | 2010-02-09 

Социалните мрежи генерират и големи очаквания за начина, по който трябва да действат сега. Те трябва да докажат на света, че ги има и ще ги има. Трябва да демонстрират, че имат възможност да генерират приходи, които оправдават високите оценки, давани им от инвеститорите. Трябва да правят всичко това, като в същото време уверяват потребителите, че преследването на печалба няма да наруши личното им пространство.
В света на бизнеса се вдигна много шум около едно явление, наречено Enterprize 2.0 – термин, предназначен да опише усилията да се съберат на работното място технологии от рода на социални мрежи и блогове.
Според феновете новите предложения за социални мрежи, които се развиват сега за прилагане в корпоративния свят, ще създадат големи ползи за бизнеса. Сред предложенията са услуги като Yammer – социална версия на Twitter, и Chatter – услуга за създаване на социални мрежи, развивана от Salesforce.com.
На скептиците всичките тези приказки за чуруликане и чатене им намирисват на поредния интернет балон в процес на създаване. Те
изтъкват, че дори големите социални мрежи от рода на Facebook ще полагат усилия да правят пари, защото непостоянните ползватели няма да се застояват дълго на едно място. Като пример се посочва мрежата MySpace – много популярна по едно време, но сега сянка на самата себе си. Миналата година този сайт, притежаван от News Corp., се сдоби с нов бос и уволни 45% от персонала си в изпълнение на плана за "просветляване на перспективите". Критиците твърдят и че ориентираният към рекламите бизнес модел на социалните мрежи е пълен с недостатъци. Вътре в компаниите също има много съмнения в предимствата на онлайн социалните мрежи в офиса. Анкета с 1400 висши мениджъри, отговарящи за информацията, осъществена миналата година от компанията за набиране на персонал Robert Half Technology, показва, че само една десета от тях позволяват на работещите пълен достъп до такива мрежи през работния ден, а много шефове изобщо спират Facebook и Twitter.
Най-големите притеснения на ръководителите били, че ползването на социални мрежи понижава работната дисциплина, защото работещите ще използват сайтовете, за да си чатят с приятели, вместо за да си вършат работата. Някои шефове се тревожат и че сайтовете ще бъдат използвани, за да се изнася важна корпоративна информация.

Разнообразие

Бъбривите малчовци

 - В списъка с по-малки социални мрежи фигурират и Orkut, притежание на Google, много посещавана в Индия и Бразилия, и QQ – голяма мрежа в Китай.

 - Освен тях има и други големи национални общностни сайтове, като например Skyrock във Франция, VKontakte в Русия и Cyworld в Южна Корея, както и множество по-малки социални мрежи, създадени за по-специфични интереси.

 - Специализирани са например Muxlim – 3а мюсюлманите по света, и ResearchGATE – сайт, който свързва учени и изследователи.

Стр. 19
 

 

Безплатните вестници отчитат ръст

в. Пари | 2010-02-09 | 00:01:01

Шведският издател на безплатния вестник Метро, Метро интернешънъл, отбеляза "най-добро тримесечие" от създаването си, след като отчете чиста печалба от 5.9 млн. EUR.
Рекордните печалби от последното тримесечие на 2009 г. не са били достатъчни, за да компенсират годишните загуби, предаде Франс прес. Главният изпълнителен директор на Метро интернешънъл Пер Микаел Йенсен изтъкна способността за адаптиране на неговата компания към промените в икономическия климат. За цялата година обаче издателят отчита загуба от 21.7 млн. EUR. Шведската група се сблъска със спада в световен мащаб на приходите от реклама, от които зависи бизнес моделът й. Компанията се адаптира към условията, като се оттегли от нерентабилните пазари и се освободи от няколко вестника, работещи на загуба.

Стр. 20

 

PR спечели битката за съзнанието

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-02-09

Sign Café е списание за реклама, маркетинг и медии. Sign Café е списание, единствено по рода си – иновативно и актуално, дръзко и интелигентно. Отскоро в  списанието има нова рубрика, посветена на PR. За отговор какво предизвика нуждата от тази нова рубрика и за кратък коментар на останалите ни въпроси екипът ни потърси главния редактор на Sign Café  Таня Лефтерова.
 
1.    Какво предизвика нуждата от нова  PR рубрика?
 
Създаването на тази нова рубрика в списанието бе продиктувано от много фактори. На първо място, маркетингът не е това, което беше. P-тата в маркетинга първо бяха 4 (Product, Price, Promotion, Placement), после станаха 8, 12 и т.н. Днес вече не е достатъчно да имаш добър продукт на добра цена и да му направиш масирана реклама във всички медии. Състезанието не е между това, кой продукт има по-добри качества, битката е за съзнанието на хората и за това, какво си мислят те за даден бранд. Неслучайно  Word of mouth има много по-голямо влияние при вземането на решение за покупка, отколкото агресивната реклама, към която хората са  развили резистентност.
На второ място, на всички е ясно, че ако искаш да си успешен, трябва да приемеш, чеаудиторията вече не е таргет, не е мишена, по която да стреляш. Много по-успешен ще бъдеш, ако я увлечеш в диалог, ако я направиш съмишленик и посланик на твоите послания. Това е и новата роля на PR. Не да бъде режисьор на посланията, а да бъде средата, в която те се споделят. Не само да излъчва, но и внимателно да слуша потребителите. Разбира се, тук е мястото на професионалистите, защото всякакви импровизации могат за отрицателно време да върнат даден бранд с години назад.
Интегрираните маркетингови комуникации са третата причина да стартираме PR рубриката. Тя е важно и необходимо допълнение в списанието, защото отминаха времената, в които маркетингът, рекламата и PR се разглеждаха като отделни дисциплини. Особено във времената на тежка икономическа рецесия, когато на рекламата се гледа като на разход, а не като на инвестиция, и рекламните бюджети са драматично намалени.
Четвъртата причина да насочим вниманието на нашата аудитория към PR е, че PR също не е това, което беше. С навлизането на интернет в личното и служебното ни ежедневие всички имаме достъп до колосално количество информация. Социалните мрежи промениха общуването между хората. Всичко това доведе до много промени, но аз бих споменала само един любопитен пример. В една рекламна кампания, включваща телевизията като основен комуникационен канал, рекламният клип се  излъчва примерно 10–20 пъти дневно. В YouTube бяхме свидетели на клип, който в рамките на едно денонощие беше гледан45 млн. пъти и с това влезе в рекордите на Гинес (става въпрос за рекламния клип на Evian с бебетата, каращи ролкови кънки). Това е добрата страна, а лошата е, че ако се „втурнеш“ неподготвен в интернет с недообмислена комуникация и се изкушиш да импровизираш – например, защото е безплатно, – това може да доведе до най-големия PR кошмар и до сриването ти на пазара не само локално, но и в глобален мащаб, и то за отрицателно време.
Ако трябва да обобщя, стартирахме PR рубриката, защото считаме, че добрият PR е ключов елемент от всяка бизнес стратегия днес.
 
2.    Има ли недостиг на  PR издания?
 
Издават се книги, но не се сещам за печатно издание, което да публикува редовно професионална информация на тази тема.
 
3.    Смятате ли, че PR пазарът се е увеличил и ако се е увеличил, на какво се дължи това?
 
В тази тежка финансова криза, в която се намираме, повече отвсякога се търси  cost effectiveness при стартиране на всяка комуникация или бизнес активност. В този смисъл PR заема важно място, разбира се, добре балансиран с другите методи за комуникация и направен професионално.
 
4.    Желаете ли да разширите целевата си аудитория?
 
Разбира се, няма медия, която да не се стреми към разширяване на целевата си аудитория.
 
5.    Очаквате ли, че със стартирането на PR рубрика ще се увеличат и продажбите на SIGN CAFE?
 
PR рубриката в списанието ни е още много млада и в редакцията знаем, че имаме да извървим много път, развивайки я. Надяваме се тя да обогати читателите ни с нови идеи, с много проверен и споделен опит от страна на професионалистите в тази сфера, а за увеличението на продажбите ще трябва да си направим качествен PR.
 
6.    Как подбирате темите в рубриката?
 
SIGNCAFE партнира медийно на много от утвърдените рекламни и медийни фестивали, следим тенденциите в бранша и черпим информация от първоизточника. Поддържаме връзка с водещите PR агенции и специалисти и в България и внимателно се вслушваме в техните съвети.
 
7.    По какви критерии избирате гостите си там?
 
Гостите ни са утвърдени специалисти в сферата на PR, от които всички имаме какво да научим.
 
Интервюто взе Дарина Гарванова, M3 College