сп. Блясък | 2010-01-06 

Нико Тупарев започна ударно го-динината с VIP Brother, чиято основна цел бе да събере пари за благотоворителност. Той обаче не успя да избяга от редовния си номер и в неговото предаване веднага се зафор-миха няколко интриги. След това във VIP Dance нещата не му се получиха по същия начин. Продуцентът и сценаристите не останаха доволни от факта, че не забъркаха в ефирен романс певицата Райна и танцьора Светльо Димитров. Двамата бяха доста дискретни.
Водещите на танцувалното предаване Иван и Андрей, които бяха продуценти на Music Idol, шашнаха всички като минаха в конкурентна телевизия и започваха да работят с Нико Тупарев, с когото до скоро бяха съперници.
Слави Трифонов пък се опита да удари VIP Dance като стартира в същото ефирно време същия формат, но под името Dancing Stars 2.
Шоуменът започна да търси и попфолк звезди, а от предаването му "Бягство към победата" тръгнаха нови секси мацки, които окупираха светските хроники.
Евтим Милошев продължи да се занимава със Survivor, а Магърдич Халваджиян се включи в риалити бизнеса първо със "Страх", а след това с предаването "България търси талант", което се подготвя.

Женски страсти и мъжки ласки Във Vip Brother

Тези луди, луди български знаменитости… Те показаха че освен сърца, имат и остри нокти, които извадиха в риалитито.
Звездните съквартиранти от Vip Brother 3 сътвориха истинско шоу за жадните за клюки и скандали зрители.

Ивайла и Аня се хванаха за косите

Ивайла, която е "Мис България 2001", успя да жегне новата носителка на титлата Антония Петрова. Перничанката едва бе прекрачила прага, когато брюнетката й обясни, че гримът й не й отива. След като Тони напусна Къщата, Бакалова си намери друг опонент.
Най-големи бяха скандалите между нея и Аня Пенчева. Двете така и не успяха да се помирят, а звездата от Народния театър сътвори истинска сапунена история за зрителите на риалитито. И докато Ивайла се караше със съквартирантите си, близначката й Божидара обясняваше на всички за чакрите и мантрите. Тя успя да си спечели много приятели в Къщата, а сестра й си навлече гнева на повечето от тях. Но нещата не приключват със сестри Бакалови.

Бира, Тошко и скандал

Сред конфликтните герои бе и Тодор Славков. Негова запазена марка стана студената биричка, която той непрекъснато държеше в ръка. Малък Тошко не успя да прикрие ненавистта си към Румен Луканов, водещия на "Сделка или не". Двамата едва не стигнаха до бой. Живковият внук обаче успя да си спечели симпатиите на повечето съквартиранти, които в началото го смятаха за надут и високомерен.
Той дори преобърна мнението на Емил Кошлуков. Като политзатворник от времето на комунистическия режим, политикът без малко да не влезе в шоуто заради присъствието на Тошко. Поговорката "Бирата сближава хората" поне в този случай важи с пълна сила.

БГ pan срещу попфолк

Ицо Хазарта от "Ъпсурт" така и не успя да потисне ненавистта си към фолк музиката. Той изкара цялата си ярост в ефир под въздействието на голямо количество изпит алкохол. Негова жертва стана фолк дивата Камелия, която бе водеща на предаването "Голямата уста".
Рапърът си позволи да напсува в ефир сексапилната блондинка, както и да отправи доста провокативни забележки относно външния вид и интелекта на певицата. И докато едни представители на попфолк гилдията отнасяха луди скандали, други се радваха на любовта му.
Ицо демонстрира най-топли чувства към Милко Калайджиев. Макар че в началото двамата имаха големи разногласия, накрая всичко завърши със страстна целув-
ка. Брадърите изиграха сцена от българската сапунка "Забранена любов", в която трябваше да се целуват. И точно в този момент магията стана – Ицо Хазарта се мляскаше "страстно" с Милко пред погледите на цяла България.

Развръзката

Голямата награда на риалитито спечели симпатягата Део, който за целия си престой във Vip Brother не се скара с никого и така се превърна в любимец на публиката. Последният сезон на шоуто бе различен от всички останали с това, че при събраните големи звезди периодично влизаха и още куп известни лица.

***

Поредният музикален идол

И тази година България си изора нов музикален идол. Маги Джанава-рова успя де се пребори с жестоката конкуренция и да спечели симпатиите на публиката във финалната надпревара с македонеца Боян Стойков. Днес Маги работи упорито с "Вирджиния Рекърдс". В историята на тазгодишния Music Idol останаха и шантавите асистент-водещи Марин и Мустафа. Двамата не показаха особени певчески умения, но за това пък се представиха като неподправени шоумени.

***

В "Бягство към победата" изгряха секси мацки

В риалитито на Слави Трифонов участваха двойки, калили отношенията си в роднинска, приятелска или любовна връзка. Те трябваше да преодолеят препятствия, пътувайки из страната. VIP-участниците в играта бяха попфолк певците Крум и Емануела. Там изгряха звездите на еротичните модели Златка Димитрова, Екатерина Гатева и Екатерина Вачева (двете Катета). След като придобиха популярност, мадамите станаха неизменна част от светските партита. Голямата награда – 15 дни в Австралия – спечелиха братовчедите Марина и Христо.
В "Шоуто на Слави" се върти музикалното риалити "Стани попфолк звезда". Там за пореден път се опитва да пробие Люси, която стана известна с участието си в Star Academy. В състезанието влязоха и композитори, и текстописци.

***

Професия "Риалити герой"

Здравко от Приморско, който спечели Big Brother 1 преди година заяви, че ще се появи за пореден път в риалити формат. Тогава всички си помислиха, че ще се включи в шоуто "Размяна на съпруги", което стартира през пролетта. Той обаче се изяви в екстремното предаване "Страх", което също спечели.
Следващият сезон на Big Brother 5 ще бъде със семейства. Засега Здравко не мисли да кандидатства, въпреки че приятелите му очакват да го видят отново в Къщата.

***

Раздорите във VIP Dance

Когато много хора се състезават за победа, винаги има такива, които се опитват да постигнат желания успех по какъвто и да било начин. Първият сезон на танцовото риалити VIP Dance не премина по мед и масло.

"Злодей" срещу "Мадона"

Още със старта си VIP Dance започна със скандал. Попфолк певицата Сашка Васева не остана доволна от отношението на съдийката Нешка Робева към нея. Дупнишката Мадона дори се закани да я съди за обида и написа песен за Нешка, в която я обяви за "корифей в професия злодей". Треньорката доказа, че не мрази Сашка като я покани да участва в нейно танцово шоу.

Развод между водещи

Тв водещите Мира Добрева и Милен Цветков също дълго занимаваха публиката със себе си. Новинарката не беше доволна от отношението на колегата си. Той бил много взискателен и все не харесвал постигнатото от нея на дансинга. В знак на протест водещият отказа да говори в ефир и до последно не оповести версията си за влошените им отношения. Двамата стигнаха до "развод". За мястото на нова партньорка на Милен се пребори Брадърката Зара. А Мира затанцува с Мишо Шамара.

Мафията се намеси

Интрига имаше и в отбора на попфолк изпълнителя Крум. Неговата партньорка в танците Елица (на Стунджи) трябваше да напусне заради травма. На нейно място застана гимнастичката Симона Пейчева. И въпреки че и в другите отбори имаше представителки на художествената гимнастика, всички скочиха срещу нея. Зад кулисите се чуваха подмятания, особено от страна на победителката Рай-
на, че не е честно сред състезателите да има такива, които са по-опитни в танците, благодарение на професията си.
Боби Турбото също застана зад тезата, че в предаването има "гимнастическа мафия".

Кой заслужи купата?

Купата на VIP Dance отиде при звездата, която най-силно я желаеше – попфолк певицата Райна. Само тя се осмели да каже пред всички, че е в предаването не просто да танцува, а за да го спечели. И речено – сторено! Пайнерката грабна наградата, но останалите звезди, както и много от зрителите, не бяха на мнение, че тя я е заслужила. Повечето хора бяха за отбора на Боби Турбото и Мария Сил-вестър, който остана на второ място.
В същото време по конкурентна телевизия вървеше Dancing Stars 2. Победител в него стана гимнастичката Бианка Панова.

***

Любов u скръб в Survivor 4

Survivor 4 ще остане в историята на риалити форматите у нас с трагичната смърт на кмета на Раднево Нончо Воденичаров. Той получи масивен инфаркт по време на една от игрите.
В предаването се завихри и любов между футболиста Светльо Бърканич-ков и моделката Емануела Бадева. След като двамата напуснаха шоуто, изживяха двумесечен любовен романс.
"Блясък" разкри името на победителя в Survivor 4 още през октомври. Георги Кехайов спечели финалната битка и 250 000 лева срещу бившата атлетка Ива Пранджева и срещу стюардесата Людмила Димитрова – малката Люси.
(За партито след финала на Survivor четете на стр. 50-51.)

Стр. 18 – 19, 20

в. Дневник | Георги ЛОЗАНОВ* | 2010-01-06

Ако кажа, че новогодишните телевизионни програми бяха тъпи, няма как да сбъркам, защото в първите дни на януари всички се превръщаме в техни сърдити медия критици – и преди, и сега. Като интересното е, че един от основните доводи сега е, че програмите са по-лоши от преди, когато тя впрочем беше само една. Красноречив изразител на това колективно разочарование тази година например стана създателят на Пловдивската обществена телевизия Евгени Тодоров.
Той, не без доза ирония и при подчертан интерес, написа в своя блог: "Положението стана направо нетърпимо, другарят Живков, изглежда, се обиди и в края на 1989-а си събра багажа и каза: "А сега да ви видя каква програма ще направите за тази Нова година без мен?" Та видяхме каква стана. Появиха се толкова телевизии, че човек не знае какво да гледа. Освен това в новогодишната нощ хората, вместо да се радват, да слушат държавния глава и след това да тропат Дунавското хорце, хвърлят пиратки и псуват властта."
Може да е наивно, но не преставам да се чудя как времето направи от едни тогава доказано досадни новогодишни програми – сега желани. Дотолкова, че днешните телевизии се опитват да ги повторят като подходи и персони и често постигат такъв успех,
че се налага за всеки случай да хвърлиш око на календара
Сигурно влияе романтизиращата перспектива на миналото, както и това, че комунизмът най-трудно си отива от психиката. Но тук сякаш има нещо много по-конкретно. И то не е нито в качеството на програмите, нито дори в отсъствието на онзи смешник – др. Живков (както твърдеше старият виц, трима Тодоровци разсмиват България – Тодор Козарев, Тодор Колев и Тодор Живков). Първанов, стига да има кой да го слуша, е достоен заместник на третия.
Работата е там, че преди знаехме кой и защо ни забавлява. Държавата и дори направо Партията! Тя, след като преди това те е стягала в корсета на всевъзможни ограничения, по празниците го разхлабваше, пускаше банани и портокали по магазините, строеше сергии с вино и кебапчета по площадите и канеше наши и чужди изпълнители да те радват по телевизията.
Моделът на подобно забавление може да бъде наречен "развеселеният диктатор" – между скечовете, докато се смееш на друго,
можеше да поемеш глътка "въздух без власт"
Все едно да зърнеш отнякъде как Сталин изпълнява арии от опери. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Емил Димитров, Стефан Данаилов и прочее в новогодишната нощ се превръщаха в образи на възможната ни свобода, без да е необходимо да правят нещо специално по въпроса – чист подарък от разпусналата се за кратко държава и лично от нейния Първи.
Вече няма как държавата да ни забавлява, дори само защото телевизиите са частни, а БНТ е загубила привилегированото си място сред тях. Очакването обаче се е запазило – на другия край на комуникативната верига да стои някой и да прави празнични жестове към теб. Иначе имаш чувството, че се забавляваш сам, и тогава за какво ти е телевизия – скачаш върху масата или се хващаш за пиратките.
Проблемът е откъде да се вземе този нов посткомунистически субект на забавлението, като решаването му, общо взето, може да дойде по две линии – от отделното предаване (със съответния му водещ) или от отделната телевизия като цяло. Тази година bTV се възползва по-скоро от първата, а НТВ от втората възможност.
bTV извади с празнични издания двамата си доказани играчи на този терен – "Шоуто на Слави" и "Комиците". Те бяха на собственото си ниво, а Слави даже напоследък – след доста неравното начало на "Шоуто на Иван и Андрей", което трябваше да го засенчи, си върна част от някогашната слава.
Проблемът обаче беше именно в това, че нивото, а и всичко останало, си беше същото. Тоест
липсваше изненада, онзи специален жест, който зрителите очакват
по Нова година.
На НТВ, която в конкурентна битка загуби основните си забавни предавания – "Господари на ефира" и "Пълна лудница" (кой знае защо новият им собственик bTV ги остави за следващия ден), й се наложи да превърне цялата си програма в новогодишно предаване. То се наричаше "Един ден с "Нова" с водещи първо Гала и Николай Дойнов, а после Део и Мамалев и беше нещо средно между новогодишните програми от времето на соца и празнично реалити. При това дуализмът преди-сега беше тематично разигран, като Део водеше в 2009-а, а Мамалев в 1979-а. Така телевизията, докато забавляваше, разсъждаваше върху сменящите се стилове на забавлението.
Риалити моментът – "Нова" с право вижда в него коронния си номер, се разгърна в своята пълнота, когато се появиха Иван и Андрей, за да изпитват красавици. Реалната телевизия у нас победи ли в навечерието на 2010-а социалистическата и това хубаво ли е или е лошо? Независимо от отговора въпросът си струва да бъде зададен. И независимо от недоизпипаните елементи в програмата на "Нова" тя имаше преимуществото, че е специално създадена за случая.
БНТ, може би заради мощната ретро вълна по повод на 50-годишнината си, този път заряза черно-белите цитати и след като отдаде дължимото на новия си любимец – чушкопекът, излезе, както обикновено напоследък, на площада. Новото беше, че в центъра на празника този път беше поставен един човек – емблемата на балканското забавление Горан Брегович. Но той, въпреки изключителната си артистична харизма и хилядите дошли да го слушат, не можа да овладее докрай ситуацията. Отсъствието на сценарий носеше повече случайност, отколкото свобода. Може би защото Брегович до министър-председателя, кмета и прочее трябваше да даде тон на официалното честване, а той така или иначе си остава ъндърграунд музикант.
А накъдето и да тече историческото време,
градусът на празника е пропорционален на постигнатата свобода
която естествено трябва да надвишава многократно тази на делника. Тя има два традиционни плана – секса и властта. В първия план телевизиите, вероятно от страх да не развалят празника с някоя неуместна простотия, бяха по-въздържани от обикновено. А във втория те от години стъпват на пръсти. Тук-таме се появиха политически майтапи, основно с Бойко Борисов, разбира се, но те не бяха по-дръзки от вицовете, които навремето Тато обичаше сам да пуска за себе си.
Въобще, разбирам го Евгени, липсва му онази глътка "въздух без власт", та дори да е само по Нова година.

*Авторът е медиен експерт и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент

Vesti.bg I 2010-01-06

Титулуването на подобни хора за "хроникьори на мафията" е клише, което звучи съблазнително, но не е истина,казва редакторът от "Капитал" 

"Нито Георги Стоев, нито Боби Цанков бяха журналисти, а с това много се спекулира в обществото", заяви днес Йово Николов, един от лидерите на разследващата журналистика в България.

media.dir.bg I 2010-01-05

Вестник „Уикенд“ повече няма да публикува разследвания, свързани с подземния свят, заяви за БГНЕС главният редактор на "Уикенд" Мартин Радославов, след като днес бе убит Боби Цанков.

"Просто не мога да си позволя вече да платя такава цена", допълни той. Това е вторият автор, който губим, каза Радославов. Той припомни убийството на писателя Георги Стоев, което стана преди 2 години, отново след публикация във вестник "Уикенд".

В последно време Боби Цанков се изявяваше като журналист и пишеше статии за седмичника "Уикенд", в които разказваше за връзките си с различни мафиоти, включително с покойните Константин Димитров-Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, както и с безследно изчезналия Мето Илиенски.

Радославов коментира, че е възможно зад стрелбата срещу Цанков да стои Стефан Бонев – Сако. Според него обаче има и вариант врагове на Сако умишлено да са му скроили постановка, за да го натопят. "Най-доброто, което можеше да се случи обаче е той да не беше пускан на свобода и то срещу смехотворна парична гаранция", заяви Радославов. Имаше конкретна заплаха за убийството на Боби Цанков, той подаде жалба.

"На какво основание съдът прецени, че животът на Боби Цанков не е застрашен? Аз това искам да попитам", възмути се още той. Той попита и защо Сако е освободен срещу гаранция от 1000 лева. Радославов изрази надежда, че разследването за разкриването на убийците на Цанков ще има успех и посочи, че напоследък МВР работи по-добре.

В същото време обаче Радославов заяви, че 2 години след убийството на Георги Стоев, все още няма заподозрени и повдигнати обвинения. Той обясни, че след инцидента със Сако не е имало други заплахи към Боби Цанков. Видяхме се последно преди Нова година, разказа главният редактор. Той си спомни, че в последно време Цанков се е движил с охрана и брониран автомобил.

Снимка: media.dir.bg/БГНЕС

Оригинална публикация

в. Сега | 2010-01-05 

"Сънди таймс"

Дневната смяна на папараците в Лондон приключва в 6 вечерта. Тогава фотографите зарязват шопинга на футболните съпруги и пускат нощната смяна, която заема позиции пред модните барове. Това си е професия като всяка друга. И става все по-трудна. Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена.
След като години наред се славеха с астрономическите си тарифи, днес папараците са закъсали. При това драматично. "Преди година можех да изкарам 500 паунда от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 паунда за кадър средна хубост. И то ако въобще изданието реши да я публикува.
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Нито пък вървят излагащите снимки от плажа. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не че е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото."
Звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, пък на практика са сведени до две за Англия – Виктория Бекъм и Черил Коул. За останалите просто не си струва да се дебнат непрекъснато. А съдебните дела не помагат. През 2008 г. Сиена Милър осъди една от най-големите фотографски агенции в света и си издейства забрана да я доближават. По същия път мина и Ейми Уайнхаус, която окачи пред дома си табела с предупреждение фотографите да стоят поне на 100 м.
Несигурни в читателския интерес и изправени пред опасността от скъпи дела, издателите предпочитат безопасната игра. Всичко това изправя папараците пред най-тежкия момент в историята им, откак целият свят ги нарочи след смъртта на принцеса Даяна. За мнозина всъщност сега е още по-трудно.

Снимка: Вестник "Сега"/ЕПА

Стр. 14

в. Сега | 2010-01-05

"Ню Йорк таймс"

Въпреки многото приказки никой не посмя да последва Мърдок в кръстоносния му поход срещу свободното четене в интернет

През последните 10 години читателите свикнаха със сладкия, непресъхващ поток от безплатни новини, снимки, видео и музика в интернет. Плащаха само смотаняците и старомодните. Съдържанието – сякаш е див кон, не искаше юзди. Напоследък все повече се говори, че безплатният обяд върви на приключване.
Вестниците, включително и този, обмислят дали да направят поне част от онлайн съдържанието си платено. Някои, като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл Таймс", вече го направиха. В следващите няколко седмици гилдията и анализаторите очакват към тях да се присъединят още издания.
Освен че въведе такса за "Уолстрийт джърнъл", Рупърт Мърдок преговаря за партньорство с една-единствена търсачка, която да му плаща за правото да рови в новините и забавните програми на "Нюз Корпорейшън", вместо да остави всички търсачки да ползват сайтовете му. Сайтът Hulu, който частично също е собственост на австралиеца, обмисля да въведе такса за някои от телевизионните програми, които сега пуска безплатно. Издателите на списания пък междувременно обединиха сили да създадат своя версия на онлайн магазина на "Епъл" iTunes с крайната цел да продават разширени версии на това, което сега предлагат без пари.
Медийни компании от всякакъв калибър изграждаха бизнес моделите си върху постановката, че рекламата ще продължи да се лее щедро към касите им. Днес обаче рекламата едва капе и всички трябва да се свиват, направо да затворят или пък да прехвърлят по-голяма част от производствените разходи към потребителите – същите, които така безметежно привикнаха на безплатното съдържание в интернет.
Та ще остане ли 2010 г. в историята като годината, в която най-сетне онлайн читателите са били принудени да бръкнат в джоба си?
Експертите имат своите съмнения и казват, че платените системи може да проработят, но само донякъде и само за някои сайтове. Издатели, които миналата година звучаха твърдо решени да въведат такси, все още не са предприели този скок. А техните финансисти, които горещо адвокатстваха за промяната, сега са доста по-предпазливи и неясни, като стане дума за това.
Едно нещо със сигурност се е променило – в годината, в която видяхме много вестникарски фалити, всички разбират, че гилдията трябва да опита нещо ново, защото сегашният път води само към повсеместна разруха. Според изпълнителния директор на "Тайм" – издателят на най-тиражното списание на Америка, Ан С. Мур в следващите 2 години ни очакват големи промени. Тя обаче признава, че едва ли поставянето на платена бариера ще е достатъчно.
Медиите всъщност се надяват от години да въведат някаква поносима цена на онлайн съдържанието си или поне някакъв контрол над достъпа до него. Този ден обаче никога не дойде. Единственото, което се променя, е нивото на риска в бранша на фона на най-големия срив в рекламните приходи в историята му.
Още от детската възраст на световната мрежа имаше прогнози, че колкото по-изобилна и достъпна става информацията, толкова цените ще падат. Отначало това сякаш нямаше значение – онлайн рекламата главоломно се увеличаваше, а традиционните медии процъфтяваха. Възходът на интернет обаче наказа повечето средства за масова комуникация, а най-напред беше музикалната индустрия. И тя трябва да ни послужи за урок – защото независимо от успеха на платените сайтове за сваляне на музика пиратството все още се шири необезпокоявано.
Сега най-очевидните жертви на кризата са вестниците и списанията, но дигиталното разпространение е важно и за електронните медии. На практика почти цялото им съдържание е достъпно без пари в интернет, което отнема аудитория и реклама.
Наред са и издателските къщи – "Саймън&Шустър" наскоро отложи пускането на 35 големи заглавия в електронен формат поради опасения, че дигиталните версии, които се продават за 9.99 долара, ще подядат продажбите на книжните издания.
Единствените, които все още държат глава над повърхността, са кабелните телевизии, които оцеляват благодарение на абонаментните такси, но и там има тревоги, че клиентите се отказват от абонаментните си пакети заради възможността да гледат безплатно каквото си поискат в интернет.
И да се върнем на главния проповедник на платената ера – Рупърт Мърдок, който беше казал, че не е далеч денят, когато всички медии под шапката на "Нюз Корпорейшън" (включително новинарската тв "Фокс", лондонският "Таймс" и "Ню Йорк пост") ще въведат такси онлайн. Корпорацията опитва да продава софтуер за онлайн разплащания – засега без успех, с цел да се превърне в пътеводна светлина за останалите издатели. "Качественото съдържание не е безплатно – писа Мърдок в "Уолстрийт джърнъл" на 8 декември. – В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на издателите й да предложат новини и информация, за които читателите са готови да платят."
Хората, които са проучвали този проблем, твърдят, че въвеждането на платено съдържание ще проработи само ако клиентите получат многократно подобрен продукт с възможност за цялостен достъп от всякакви дигитални устройства – това, което стои зад идеята на издателите на списания за консорциум и онлайн магазин. На фона на този стандарт повечето приказки за измъкване на някой и друг лев от читателя в интернет дрънчат на кухо. Тези, които искат заплащане, обикновено предлагат специализирана информация – като "Уолстрийт джърнъл" и "Файненшъл таймс", или пък са монополисти на регионално ниво. Освен това таксите са твърде ниски, за да влияят съществено на приходите. За разлика от тях останалите медии с новини от общ характер ще трябва да се състезават с безброй безплатни сайтове, предлагащи по същество същата статия.
***
Текст под снимка
Миналата година беше критична за много печатни издания. На 12 октомври "Ивнинг Стандард" стана първият национален ежедневник на Великобритания, който преминава от платено към безплатно издание.

Стр. 14

в. Труд | 2010-01-05 

Интервю с Проф. Вихра Миланова шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница

Проф. Вихра Миланова е националният консултант по психиатрия. Тя е шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница, по специалността си работи над 30 г. Била е участник в много изследователски проекти, посветени на генетика на психичните заболявания. Има над 150 научни публикации.

- Психическите заболявания по-често ли застигат в последно време българина, проф. Миланова?

- Колкото всички останали нации. Честотата на тежките заболявания е една и съща. Друг е въпросът, че при нас не е толкова добре уредена системата и достъпът до специалист (а имаме достатъчно добре обучени кадри).
Много важна е и т. нар. стигма – страхът, че някой може да те види и разбере, че отиваш на психиатър. Че може да ти сложат жълт етикет.

- Според някои статистики всеки трети българин има психичен проблем?

- 20 % от хората имат някакъв вид психични разстройства.

- А като добавим и депресиите и тревожните състояния?

- Да, тогава вече се стига до данните за всеки трети с психично оплакване. Да не забравяме и хората около тези страдащи българи.

- Какво се случва с разсъдъка ни в кризата? Имате ли повече пациенти?

- Хората много повече се страхуват за бъдещето си, по-често имат кризисни реакции под формата на депресивни разстройства, на тревожност, на опити за самоубийства (голяма част от тях не могат да се предотвратят). За съжаление безизходицата води точно до това.

- Повишават ли се острите ви случаи?

- Имаме доста такива пациенти. Но ние не сме показателни, защото клиниката ни е отскоро отворена след ремонт, нова е, привлекателна е и идват страшно много болни. Затова вече изнемогваме.

- Имате ли проблеми с финансирането?

- Както е известно работим в условията на хронично недофинансиране. И на дефицит. Ние, психиатричните клиники, получаваме субсидия само от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), и то по методика на преминал болен. Т. е. превеждат ни една и съща сума за болен, независимо колко време е лежал пациентът в болница, каква е стойността на лечение и т. н.

- И колко ви превежда МЗ?

- На университетска клиника, каквато е нашата, по 650 лв. на болен. С тази сума трябва да се плати всичко – лечение, медикаменти… Което не е лесно. А като част от Александровска, която има много отделения и всички те се финансират от касата, то доста тежим на болницата. С новата клиника за щастие сме наваксали този дефицит, но пак повтарям – нашата клиника е различна. Пациенти се записват със седмици напред.

- Ако се въведат клинични пътеки за психиатрични заболявания, това решение е ли е на проблема?

- Да, обсъжда се такъв вариант. МЗ има предложение за създаване на нови пътеки, защото само за психиатрично лечение няма. Това обаче е в процес на обсъждане. Но тези 650 лв., които получаваме, стигат за 12-13 дни, а една депресия например се лекува доста по-дълго. Разбира се, има и заболявания, които са по-евтини. Средният престой в клиниката ни е 17-19 дни.

- Какви занимания оказват лечебен ефект върху хората с разстроена психика?

- Т. нар. занимателна терапия. При нея болните рисуват, моделират, подлагат се на музикотерапия, на релаксиращи техники, на групови занимания. Провежда се и обучение на различни диагностични групи. Например прави се психообучение (как да се справят в различни ситуации, кога да си взимат медикаментите, как да разчитат първите сигнали на болестта) на хора с депресии, с тревожни разстройства, с шизофрения и др.

- Кои професии са подходящи за хората с душевни заболявания?

- Не мога да кажа, но има професии, при които хората по-често боледуват. Това са лекарите (те и по-често се обръщат за помощ към нас), преди години доста пациенти ни бяха учителите, а сега те се заместиха от хората на изкуството, защото са по-емоционални и впечатлителни. Бизнесмените също боледуват доста, както и журналистите, подложени на силен стрес. Новинарите се опитват да се лекуват с алкохол. Но той първо има отпускащ ефект, а по-късно само задълбочава проблема.

- А представителите от кои социални групи по-рядко стигат до психиатрична клиника?

- Например спортистите. Т. е. пациенти стават хората на интелектуалния труд.

стр. 20 – 21
 

в. Класа | 2010-01-05 

Филмът за България от поредицата "Есента на промяната" на журналистката от Си Ен Ен Ралица Василева ще бъде излъчен по БНТ 1 тази вечер от 20,50 часа, съобщиха от телевизията. Лентата е посветена на падането на комунистическия режим у нас, а поредицата разказва за събитията от 1989 г. в Централна и Източна Европа. Премиерата на документалния филм по Си Ен Ен се състоя на 12 декември. В епизода за България са включени интервюта с генерал Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов, Емил Кошлуков, Соломон Паси, Нери Терзиева и Желю Желев. След документалния филм днес по БНТ 1 ще стартира новият сезон на комедийния сериал "Клиника на третия етаж – 10 години по-късно". Зрителите ще видят познатите герои в 12 нови серии, в които те местят клиниката в по-голямо помещение.

Стр. 15

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-01-03 

Трябва да кажа, че новините на турски език са най-малкият проблем на българите. По време на Втората световна война по Радио Москва например е имало емисии на немски език, както и по немските радиостанции са предавали новини на английски език. Ако нашите съграждани от турски произход не слушат новините на турски език по БНТ, то ще ги слушат на турски от турските телевизии. А новините на турски език по БНТ все пак представят българската държавна политика, нали?

- Г-н Петров, наскоро стана ясно, че едва 22% от българите сме щастливи… И може би сме най-нещастният народ в Европа. Каква е вашата равносметка за 2009 г.?

- Има една руска поговорка, която твърди, че за да има щастие, трябва да има много нещастие. Може би затова според социологията руснаците са изпитвали най-голямо щастие по времето на Сталин. Защото са се сблъсквали с твърде много нещастие, за да сравняват.
Аз самият не бих се определил като щастлив, но съм доволен от живота си. Европейското разбиране за това дали си щастлив или не е по-скоро практично. Ние, българите, сме свикнали да гледаме ирационално на света. Но като цяло тези изследвания са ужасни с резултатите си. Явно българинът е изтъкан от страхове… Мисля, че в “Труд" четох, че само 4,6% от хората вярват на съдебната система, а само 10% на полицията. Това означава, че българите не вярват, че живеят в държава, която може да ги защити.

- В тази връзка като човек, минал през школата в Симеоново, как ще коментирате “наглите" бандити? Има ли и ченгета сред тях, според вас?

- Има един филм “Тренировъчен ден", спечели “Оскар" преди години. Там Дензъл Уошингтън, който играе ченге във филма, казва: “Някой трябва да пази овцете от вълците. А само вълк може да лови вълци." Тоест у полицая винаги дреме двойствена природа. Ако иска да си свърши добре работата, той трябва да мисли като престъпник, да влиза в кожата му. Това обаче е проблем в целия свят. Защото това е много деликатна сфера – сферата на сигурността и на борбата с престъпността.
У нас след промените през 1989 г. в тази сфера не влезе слон в стъкларски магазин, а направо стадо мамути. И по света понякога хора от службите минават от другата страна, а при нас барикадата между добрите и лошите беше тотално взривена. А всъщност, каква е разликата между това да си агент преди 20 години и да си агент днес? То има разлика, но все пак как ли сега се навива някой да работи за службите? Убеден съм, че в случая с “Наглите" агентура е свършила цялата работа. Но дали човекът, който е донасял за престъпниците, е герой или доносник? Тези престъпници всъщност са негови другари. А той предава ли приятелството им, като донася информация на полицията за тях? Ние като общество не сме си отговорили на тези въпроси.
Аз винаги давам за пример Закона за изтребление на разбойниците – първо по времето на Стефан Стамболов и после при Александър Стамболийски. Държавата, когато е била заплашена (защото след войните се появяват банди от по стотина въоръжени мъже), е решила проблемите си със закон от една страничка. Мога да цитирам 12-и член от него: “Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на Околията."

- Но сега няма как да обесим някого в центъра на София.

- Няма начин, но има как държавата да приведе законите на нивото на престъпността и да я притисне. Във Финландия се оказва, че има повече битови престъпления, отколкото в България. Обаче в центъра на Хелзинки едва ли се разкарват “частни армии" от по 50 души, за да охраняват някого. Или пък едва ли основният проблем на финландците е това дали имат новини на езика на някакво малцинство отвъд Полярния кръг.
И още – във Финландия има абсолютно същия паметник, като нашия на цар Освободител. И на никого, дори по време на най-кървавите войни с Русия, не му е идвало наум да го бутне. Става дума за естествена политическа толерантност.

- Според вас необходимо ли е допитване за съдбата на новините на турски език по БНТ?

- Не. По същия начин може да има референдум дали в България да се излъчват турски сериали. Това пак е нещо странно, като се има предвид, че цяла България сяда вечер да гледа турски сериали. Не може едно програмно решение на БНТ да се променя чрез референдум. Може да се промени законът, защо да се харчат 15-20 млн. лева?!
Знам, че много хора се дразнят, но като се има предвид, че сме в ЕС, в ХХI век, такъв въпрос е даже трудно да се постави на дневен ред. Би могло, но ако сме в 1911 г., например! Или си част от европейската политическа култура, или не.

- Следите ли как се говори в парламента? Имахме си и “хомоскандал" между депутатите наскоро.

- Не може да се говори така в парламента. Ако така си говорят депутатите, как да си говорят обикновените хора? Това е същата ситуация, както е и с референдума за новините на турски език. Обществото ни е ужасно изостанало от това, на което станахме членове. Какво значи да се говори в парламента кой с кого си ляга? Това няма отношение към хората и техните проблеми.
Българинът сигурно би подкрепил управление и на гейска партия, стига хладилникът му да е пълен и да не го грабят през ден.

- Наскоро депутатите приеха на първо четене промени в медийния закон, според които 25% от програмата на телевизиите трябва да са за продукция, създадена от български продуценти. Много ли е това?

- Не, не е много. Има западноевропейски страни, където този процент е в пъти по-висок. Да не говорим за Франция, която е пример в това отношение, как брани културата си. Знаете, че дори в момента тя съди “Гугъл", за това, че са качени копирани френски книги в световната интернет търсачка. Не заради авторското право, а защото в интернет не може да се контролира съдържанието им.

- Но българите продължават да гледат турски сапунки, а не родни…

- Вероятно един епизод на “Перла", например, струва колкото целия сериал “Забранена любов". Но това е, защото турският пазар има над 60 млн. потребители и предполага телевизиите да инвестират много средства в своите продукции. Ето, за да го има филмът “Аватар", са вложени половин милиард долара. Всичко е въпрос на пари и на пазар. А България е малък пазар. Но въпреки това нивото на родните телевизии е доста високо в сравнение с тези в Гърция, уверявам ви.

- Как ще се развие “Шоуто на Иван и Андрей" по Нова тв според човек, който е работил години за подобна продукция?

- Зависи от волята и издръжливостта на двамата продуценти и водещи Иван и Андрей. Зависи и от волята и издръжливостта и на Нова тв. По принцип това е трудна задача в един час, където от години Слави Трифонов господства. Но ако Нова тв има амбиция да налага такова шоу и ако е готова на едно маратонско бягане, никой не знае какъв ще бъде резултатът. В телевизията успехът на едно предаване понякога зависи само от едно негово издание.

- Но Иван и Андрей ще трябва да се борят всяка вечер около 30 минути именно със Слави.

- Виждам потенциал в тях, но знам, че и Слави има потенциал. Това ще е трудна битка. Особено за Иван и Андрей. За тях това е предизвикателство, но ежедневното шоу е голяма машина. Трябва да имаш специална нагласа и ако са преценили, че могат да се лишат от личния си живот, ще имат шанс.

- Да поговорим и лично. Вие ходите ли още на лов?

- Не съм ходил отдавна. Последно беше преди 2 години, улучих глиган. (Смее се.)

- А кога за последно бяхте под прицел – на жени, на политици, на завистници?

- За жените – те да си кажат. Никога не знаеш дали не те държат на мушка, нали? (Смее се.) За политиците – в “Нека говорят" даваме трибуна на всеки, независимо от кой аспект на политическото пространство е – може да гостува Сергей Станишев, Яне Янев, Бойко Борисов или Волен Сидеров. Когато тези хора разберат, че някой е обективен и не се продава за 5 лева, приемат да гостуват без договорки.
За завистниците – ще използвам мисълта на великия Кирил Маричков от група “Щурците", който казва, че ако българите впрегнем завистта си, не ни е нужна никаква АЕЦ. И ще добавя, че тогава ще имаме достатъчно енергия, за да станем световна енергийна сила. Ще си имаме и ток без пари. Направо ще построим Дубай на Балканите.

- След като напуснахте преди година и половина “Шоуто на Слави", се чу, че ще се жените. Избрахте ли кумовете?

- Кумове отдавна съм избрал, само с женитбата изоставам. Но не съм се отказал. Аз съм кум на един мой приятел от детството и предполагам, че той ще се съгласи да ми кумува и на мен някой ден. Въпросът е по-скоро в булката, но работя по въпроса. Догодина имам рожден ден, който не се празнува (40 г. – б. р.).Вече съм на години и се замислям. Но пък ето, промени се Семейният кодекс, вече фактическото съжителство се приравни на брака, така че няма значение дали човек е подписал. Макар че аз съм привърженик на старата мода.

-Тогава по-скоро ще чакаме вести не за кумуване, а за кръщене?

- Да, да. (Смее се.)

Стр. 6 – 7

Нова телевизия, На четири очи | 2010-01-03 

Водещ: Вече в студиото са Георги Лозанов и Сашо Дойнов. Добре дошли. Ще се опитваме заедно да направим един преглед на годината през някои от репликите, които бяха знакови, които предизвикаха дебат. Аз имам свой избор и ще започна, но въпреки всичко имате ли нещо да кажете преди това, някоя ваша реплика или нещо.
Александър Дойнов: Аз имам.
Водещ: А имаш, кажи Сашо.
Александър Дойнов: Искам преди това да започна с репликите, да кажа нещо относно участията на моя колега Иван Ласкин миналата седмица и Сашето, които казаха, че на България не се дава за културата. Изключително съм доволен от това, което се дава за българската култура и в частност за българския театър. Изключително много пари има изсипани в театъра и предлагам на министър Дянков да съкратим на половина бюджетите в театъра, българския, защото по този начин, това е единствения начин според мене да се добавят тия 10-20 млрд. с които ще се напълни бюджета. Виждам, артистите са много богати хора, уважили са труда им. По нова година видях артисти да ходя с агнета и прасета на гръб, и бъчви търкаляха, за да правят големи празненства. Трябва много внимателно да се намалят техните пари, за да има за пенсионери, да има и за други. Изключително съм доволен от социализъма и след социализма от начина по който българската култура се ръководи.
Водещ: Чудно, ами…
Георги Лозанов: …не сме по-добре, но аз ще се възползвам от тази компресация и няма да правя своя.
Водещ: Добре, ти оттегляш за сега твоя. Сега обаче аз имам още една идея как да се набавят пари. Има ги Татяна Дончева, тя каза на един червен пленум една реплика, която разбуни червените редици и нещо което другите говориха по …, но сега го каза тя. Нека да видим какво каза Дончева!
Татяна Дончева: Защо беше разбита …банка и всички клонове на всякакви … станали самостоятелни банки, от които едни лица по списъци получиха правото да вземат необезпечени кредити. И как въобще тръгна този преход и защо?
Водещ: Ето сега това е един от въпросите. Мръсен ли беше българския преход и къде отидоха куфарчетата с пари?
Георги Лозанов: Логично е обаче първо преди да зададем този големия въпрос…
Водещ: Има ли по-малък?
Георги Лозанов: Да, то няма по-малък, и този много отдавна зададен. Малко странно, че Татяна Дончева толкова късно поставя този въпрос.
Водещ: А можеше да не го постави…
Георги Лозанов: Можеше, можеше да не го постави, но тя се така имаше образ на борец. Напоследък става твърде прагматичен борец. Като чели тезите си свързани по-скоро с нейното собствено движение из публичното пространство. Иначе няма никакво съмнение за червените куфарчета, това всички го знаеха. Дълго време го говореше само опозицията, ето на, вече имате самото БСП става ясно това. Така да се каже, червените куфарчета не са метафора. Ние дълго време ги въртяхме като метафора, те сега стават съвсем конкретни и аз съм сигурен, че ако някой се прочетата архивите на Държавна сигурност по един добър начин, ще се види точно кой на кого е дал тези куфарчета.
Водещ: Саше, ти какво знаеш за червените куфарчета?
Александър Дойнов: Аз нищо, на мене никой нищо не ми е дал, да знаете. От както съм завършил съм в криза. 82-ра завърших ВИТИС…
Георги Лозанов: Те на тези които са дали, никога няма да кажат. Така, че…
Александър Дойнов: Отидох да работя, аз съм в криза от тогава. Така, че за куфари пълни с пари, само в такива в ергенските ми сънища ми имаше. Аз не знам такива куфари за пари, това е нещо страшно.
Водещ: А като си чувал, вярвал ли си в това? Че е имало едни куфарчета с едни пари, които са се раздавали!
Александър Дойнов: То няма как, няма как изведнъж се появяват огромни фирми с филиали в цял свят от една социалистическа страна замузена такава, нали. Няма как да не вярваш, ама аз от де да знам, аз не съм финансист.
Водещ: А мръсен ли беше българският преход?
Георги Лозанов: Той има няколко етапа. Червените куфарчета като чели са п… в четирима души прехода. Има четирима души като чели в българската политика, които са така най-голяма степен физиономични носители на властта, за хубаво и за лошо. Луканов, Костов, Царя и Бойко. Идеята са куфарчета беше…
Водещ: Какво ги свързва тях?
Георги Лозанов: Не знам дали нещо ги свързва, но четиримата…
Водещ: Или те просто са знаци на прехода!
Георги Лозанов: Знаци прехода и четиримата предлагаха по един модел, предлагат, защото Бойко в момента неговия се реализира, модел за някакво спасение разбира се, за някакъв път. Модела на Луканов беше да направим червен капитализъм, за това и червените куфарчета. Така да се каже, социализма да го преобърнем малко, да го пренаредим, запазвайки вътрешните влияния и структури на власт и да го върнем в капитализъм…
Водещ: А на Сакскобургготски модела?
Георги Лозанов: Сакскобургготски, да кажа преди това за Иван Костов, защото той е по ред. Иван Костов разбира се искаше да види дали България може да мисли с дясна власт.
Водещ: Какво видя според теб?
Георги Лозанов: Според мен тъжния отговор е, че не. Дясното да може да се реализира, сега друг въпрос е до колко той самият олицетворява наистина дясното, но тъй или иначе това беше посоката и като начин на управление, и като влияние на обществото, и като колективна нагласа която водеше хората до урните, беше именно дясното, т.е. падането на комунизма, стига с комунизма. Това нещо за съжаление сега състоянието на десните показа, че тази, този модел не можа да се състои. Може би някой ден, но за сега не се е състоя по време на тия 20 години на преход. След това се появи Царя…
Водещ: Който какво?
Георги Лозанов: Който се опита да вкара исторически ресурс в настоящето, така да го кажа. Да стъпи на една традиция все пак, да стъпи на неща които са свързани с неговата европейска значимост на фамилията и на името. И по този начин да управлява едно и така, какво да кажа, с едни исторически ръкавици българското общество. Накрая започна да изглежда малко като фокусник с тези ръкавици, човек… и сега сме при Бойко.
Водещ: Който?
Георги Лозанов: С който за първи път има политик, с който хората се идентифицират, смисъл така да се каже, самия народ да се опита да се спаси сам. Чрез някой който прилича, не че тези трима полици, които споменавам преди това са политици с доста различно, но собствена позиция и подход. Като Бойко призна топла връзка с народа и този отчаян народ се опитва някаква политика да прави. Според мене този модел е силно утопичен, но нека да не го предричаме.
Водещ: Гого има ли модел който да не е утопичен всъщност и ти Саше?
Александър Дойнов: Аз не знам утопията я преживяхме до 89-та година, дето се вика кубинците все още я преживяват завалиите. Това ще покаже времето, но по отношение на тия ръкавиците на царя да кажа! Оказа се, че тия ръкавици не са исторически, а те са да не му стават мазоли от брадвата. Осече, той не го разбира като червени куфарчета, той го разбира като камиончета. Камиончета натоварени с дръвчета. Така се оказа, развъртя, осече, взе каквото взе и виждате какво стана.
Георги Лозанов: Аз разбира се персоналните поведения и така да се каже, може зад всеки от българските политици на прехода да видим хитрец. Но в този момент не се опитвах това да направя, опитвах се да подчертая четири начина…
Водещ: Аз по принцип не съм те поканила, аз теб съм поканила за друго. Той е по-персонализирано да ни покаже как той ги вижда.
Александър Дойнов: Да, аз понеже съм в предизборна кампания за президент съм обявен, искам какво ще направим ние и нашата група.
Водещ: Аз я открих преди време
Александър Дойнов: За куфарчета искам да кажа.
Водещ: Айде.
Александър Дойнов: Ние пак ще крадем уважаеми сънародници и то ще крадем много, но поне ще раздаваме и на вас по малко. Куфарчета ще има, но ще ги раздаваме, разбира се не всичките, една част.
Водещ: За вас куфарчета, за нас несесерчета?
Александър Дойнов: Ще раздаваме, ще крадем и в такъв прозив към всички, ще има за всички.
Водещ: Аз ще помоля колегите след малко, след секунда да пуснат едно изказване на Ахмед Доган, което също беше знакова реплика на прехода, но преди това да те попитам. Смяташ ли, че това са четиримата човека или лидери, които формираха прехода, които спомена Гого?
Александър Дойнов: Ми да, като изключим, ако говорим сериозно вече, като изключим Иван Костов. Аз и от икономика не разбирам, за съжаление. Но знам следното, когато той се появи на власт.
Водещ: Кой?
Александър Дойнов: Иван Костов, когато се появи на власт на майки пенсията беше 2 долара, а в България беше страшно, редяхме се за хляб. Защо не се наемам да обясня и не мога. Така беше, след шест месеца стана друго. Не съм Костовист, но това е истината.
Водещ: При Иван Костов!
Георги Лозанов: Не, но аз не влагам непременно към тези хора упрек, които изредих и като казвам, че моделите са утопични, то е защото самия преход се оказа една голяма илюзия в която влязохме въодушевени, с въодушевение преди 20 години…
Водещ: А дали няма един прагматичен знак сред тези, това беше утопията която говореше Гого. Нека да видим сега какво казва Ахмед Доган, това дали не е прагматизма на прехода!
Ахмед Доган: Властта е моите ръце. Това искам да разберете.
Водещ: Властта е в моите ръце! Направи ли ви впечатление, осем години ДПС управлява и ние всички знаем, че властта е в ръцете на Ахмед Доган! Прекрасно, ние обаче не се разгневихме през всичките тези осем години, трябваше той да си го признае, за да се разгневим. Има нещо ненормално според мен в обществото, когато човека е откровен, ти се ядосваш!
Георги Лозанов: Не, на това признание мина границата на търпимостта. Доган през всичките тези години правеше изказвания, които общо взето изричаха на глас цинизма на властта. И…
Водещ: Но и откровеността на властта, ако трябва да сме точни! Абсолютната истина.
Георги Лозанов: Да, циничната откровеност на властта. Ами да, в това може да има някакво качество да си циничен, но фактически няма никакво съмнение, че ти си субект на тази цинична власт и Доган в най-голяма степен, така да се каже. В крайна сметка това е самодискредитиране и това беше една от големите причини за последния изборен резултат, той беше голяма част наказателен вот срещу Доган и тъкмо срещу това изказване!
Водещ: Аз точно това имам предвид, когато пускам тази реплика. Осем години обаче това е факт и всички го знаем, че властта зависеше от г-н Доган, и при Сакскобургготски и при г-н Станишев. Т.е. ние през цялото време го знаехме защо неговата откровеност така ни предизвика?!
Александър Дойнов: Не е толкова сложно, човека си пийва. Аз съм го хванал два-три пъти като кажа такива щуротии, то си личи, че е клъвнал. Човека си пийва на кръв да му стане, сипва си от сутрин, кълве си. Като пийне и аз като пийна, викам аз съм най-големия тука у нас, аз помагам за министъра на външните работи. Човека си пийва, той е възрастен човек вече, пийва си. И като си пийне някоя глупост каже.
Георги Лозанов: Сашо много хубаво го обяснява, действително. Защото той не го прави от истината, той го прави от самозабрава, т.е. това, че го казва е една крачка по пътя на цинизма още. А не е връщане от цинизма на властта. И зареди това стана много изнервящо, това и тука той според мен вече нагази в лука до пояс.
Водещ: И въпреки всичко аз не мога да си обясня, защо хората се ядосват на откровеността на един човек, след като те осем години гледат тази откровеност в действие, защото българина му трябва някакъв шут, някакъв ритник, някаква, у нас няма гняв?
Георги Лозанов: Всичките нагласи са срещу Доган и неговата политика въпреки всичките тея години.
Водещ: Аз говоря за политиката, която по принцип олицетворяваше и в управленията които участваше?!
Георги Лозанов: Лошото е, че до там се стигнаха критическите нагласи, че се появи етническа партия на българското мнозинство, както знаете. Т.е. през тези осем години имаше реакция срещу това което е Доган, за съжаление не много по-различно от него самия, неговата политика…
Александър Дойнов: Той и други неща е казвал такива.
Водещ: Но кое те…
Александър Дойнов: Например, те го питаха тия яхти не са ли скъпи, той вика „Абе аз имам един живот и ще го живея както искам, ако искам ще си купя летяща чиния”. Това е като чели ние имаме два живота, разбираш ли и можем да се поправим във втория, той има един човека и ако така наистина е това, ако това е вярно, нека си го купи.
Водещ: Нека да си купи!
Александър Дойнов: Е ние в другия живот ще се поправим!
Георги Лозанов: Е както обръчите от фирми. Все всички го знаят само, че когато го признаеш и когато не го признаваш, все пак имаш някакъв свян. Когато го признаеш, казваш „ами значи….”
Водещ: Аха, значи поощряваме това, че имаш свяно някой колега!
Георги Лозанов: Не, не го поощрявам!
Александър Дойнов: Значи една… може да е развалена, ама ако тръгне гола по улицата ще я бият, ако се е облека все пак нали хората така ще минат и ще кажат „Абе боклук, боклук ама е облекла сега, какво да я бием”, нали.
Водещ: За какво да я бият, да!
Александър Дойнов: Могат ли да тръгнат голи по Раковска, не може нали. Е тая работа.
Водещ: Е сега ще го обясним…
Георги Лозанов: Въпроса е не да го казва, а да се опита да не го прави.
Водещ: Нека да видим още едно признание, такова подобно на това на г-н Доган само, че от една друга партия, Румен Овчаров.
Румен Овчаров: Ние станахме партия на крадците, на корумпираните! Такива сме в общественото мнение.
Александър Дойнов: Завалията.
Водещ: Защо се смееш?
Александър Дойнов: Абе тоя Овчарова, абе то голяма не с ракия, това неговото голямо нещастие. Абе в началото на едното в правителство изгониха го, в друго правителство пак влезе, пак го надцениха. Та да го съдят, та да не го съдят. Абе то голяма… толкова години и пак ходи да говори. Абе момче прибере се, седни вкъщи бе, къща немаш ли.
Георги Лозанов: Не, той трябваше още малко да каже, смисъл какво неговото участие в това „ние”. То звученето е ясно и хубаво „Ние станахме партия на крадците” така е, така се възприемаше действително.
Водещ: Не, те казват, че как ги възприемат хората, едва ли го вярва предполагам!
Георги Лозанов: Да, но какво е неговото участие в това „ние”, като казва „ние”. Смисъл то самия допринесъл ли е за това или пък за обратното. Значи нямат право хора, които са ангажирани с един процес толкова дълбоко, колкото Овчаров в политическия процес, в един момент когато им е удобно, сега преди малко гледах и Атанас Семов, да застанат отстрани и да бъдат наблюдатели, от другия хълм наблюдават …действия и казват едни мрачни констатации, които всички знаем. Това е, да това действително прилича малко цинизма на Доган.
Александър Дойнов: Ма това трагическа фигура, разберете. Това е трагическа фигура, а това нещо като армията Бранкалеоне, дето игра Викторио Гаспар едно време. Един рицар, който все иска да се бие, обаче все си удря главата някъде. Това е трагедия, този фигура е трагична, знайте, много смешен човек.
Водещ: Ама ти пък си се съсредоточил върху фигурата на г-н Овчаров. А не те ли смущава това което казва той? Ти как, това е за мене невероятно признание, то е реално на това което направи г-н Доган. Да си даваш сметка, че ти си част от една партия, която хората приемат, като партията на крадците.
Александър Дойнов: Ами като всички я приемат, те какво да крият вече, тя ясна работата, нали. Като всички я приемат и той вика „Ами краднем сега, верно не много по-малко нали, но пак гепим”. Той човека какво да каже.
Георги Лозанов: Виждам, че ти имаш фактически само упрек само към царя от тройната коалиция, защото Доган си призна, БСП чрез Овчаров си призна и Дончева, само Царя не си признава.
Водещ: Само Сакскобургготски не си е признал, да.
Георги Лозанов: Само царя не си признава, че горите му си харесват.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: А не, че има някакви други към тях отношения и то това.
Водещ: И сега, то пък един човек не може да харесва всички. Тези които си признават са много симпатични.
Георги Лозанов: Да. Искаш да кажеш, че и като царя си признае, вече ще стане да стане симпатичен!
Водещ: Ще стане и той симпатичен. Ще стане ли симпатичен?
Александър Дойнов: Те значи излиза, че си признаят и тримата. И какво, какво става?
Водещ: Е това е въпроса?
Георги Лозанов: Това не се наричат признания, а са самопризнание! Има разлика между самопризнание и признание.
Александър Дойнов: Да, много е важно, има разлика. Защото във Враца има построена една сграда, с големи стени, топло във Враца, там са за рецидивисти.
Водещ: Там ли е най-топло?
Александър Дойнов: Топло, парното пламти във Враца, печки, качамак, там във Враца. Дето пееше тоя „Влака за Враца”. Това е, а не само да си признават и да клепат пак по улиците навънка. Тоя Вальо Топлото хвана ли го някой да го вкара в бумбака. Хванаха го, сейфа му отворят. Викат „Твоя сейф ли е? – Моя е” и „Парите твоите ли са? – Не са!”, „О извинявай мислихме, че са твои” и го пускат. А чии са? На баба ми. Моите пари, не съм плащал от тогава парно и няма да платя. Ще защитавам коридора, коридора е тесен, това е като теснината на Леонид … ще я защитавам с ужасна пушка и няма да пусна никой да, като го вкарат ще изтегля заем и ще го платя цялото парно.
Водещ: Ама ще си платиш ли цялото парно ако го осъдят? Обещаваш!
Александър Дойнов: Цялото, ама как няма?
Водещ: И ще ми покажеш бележката!
Александър Дойнов: Ще го платя. Инстутуциите трябва да вземат. Вижте сега, значи ще направим…
Водещ: Институции не можеш да кажеш една думичка!
Александър Дойнов: Не е така, трябва да се направи в речника промяна, аз съм актьор, ама аз съм към Министерството на културата. Моя министър каза, че са инстутуции. Ония ден го гледах в едно такова. Виках единия път може да се е объркал, ама що го казва девет пъти, аз ги броих. Значи вече минаваме на инстутуци.
 Следва продължение!