в. Монитор | 2009-12-17 

Ще побързаме да приемем Гражданско-процесуалния кодекс преди коледните и новогодишните празници, защото поправката е малка, но много съществена, а в началото на 2010 година ще започнем със Закона за радиото и телевизията. Това съобщи вчера пред "Монитор" шефката на правната комисия в Народното събрание Искра Фидосова. Веднага след ваканцията си депутатите ще разглеждат промени в законите за общинската и държавната собственост, както и в нормативния акт за устройство на територията. След коледната ваканция на народните избраници парламентът ще разгледа и Закона за генномодифицираните храни. В началото на новата година правната комисия пък веднага ще разгледа на второ четене спешните НК и НПК, които през тази седмица трябва да минат през пленарната зала. 

Стр. 4 

БНР, Преди всички | 2009-12-17 

Водещ: „Медиите и властта 2009” – така озаглави своята заключителна годишна конференция лабораторията за медиен мониторинг на Фондация „Медийна демокрация”. Днес ще се представят обобщените резултати от едногодишното наблюдение на медийната среда през изборната 2009 г. Участие ще вземат всички експерти, допринесли за мониторинга през годината, както и ключови представители на медиите. Наш събеседник в „Хоризонт” „Преди всички” е Орлин Спасов, ръководител „Проекти” на Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте, г-н Спасов! В програмата на конференцията откроявате изборната 2009-а – това ли си остава главната характеристика за медийните събития през тази година?
Орлин Спасов: Струва ми се, че да. Тъй като, знаете, че през тази година се случиха три вида избори, макар че последните, местните бяха частични. И това беше една много интересна ситуация от гл.т. на реакциите на медиите. Така че не случайно ние сме озаглавили конференцията „Медиите и властта през 2009 г.”, тъй като това ще бъде централната тема. Искаме да видим как основно преди и след парламентарните избори се промени поведението на някои водещи медии.
Водещ: И как се промени?
Орлин Спасов: Ами днес по време на конференцията ще представим една карта на медийните зависимости, така сме я нарекли. Това е едно изследване, което нашата фондация поръча на агенция „Маркетлинкс”, и целта на тази карта е именно да се види траекторията на отделните медии, как те са се отнасяли към най-вече политическите субекти. Мога да ви кажа някои данни веднага. Макар че тази карта късно снощи я получихме, беше много прецизна работата върху нея. Например по отношение на Бойко Борисов виждаме, че много печатни издания, които преди парламентарните избори имаха силно негативно влияние към него, непосредствено след изборите, драстично може да се каже, промениха отношението си в позитивна посока. Мога да изредя веднага няколко такива издания. Това са „Монитор”, „Телеграф”, „Атака”, „Класа”, в. „24 часа”, но все пак той в момента реализира една малко по-умерена подкрепа. „Стандарт”, който също от едно негативно отношение се придвижи към едно по-скоро неутрално отношение. При телевизиите нещата са като че ли малко по-балансирани. Няма толкова резки промени. Тук имам предвид и радиото. Може да се каже, че при почти всички електронни медии имаме леко придвижване в посока на одобрение към личността на Бойко Борисов след парламентарните избори. Но в крайна сметка хубавото е, че тук отношението, както казах, е по-балансирано. То се колебае около неутралната позиция. Ако вземем другата много важна фигура, която ние наблюдавахме през цялата година през отношението на медиите към него, фигурата на предишния министър-председател Сергей Станишев, тук картината е по-скоро обратната. Но изходната позиция е различна. Защото и преди, и след изборите, ако говорим за всекидневниците конкретно, към Сергей Станишев преобладаваше негативното отношение. И сега виждам, че няма да е изненада тази констатация на картата, това предварително негативно отношение става още по-негативно, особено ри вестници като „Експрес”, „Монитор”, „Телеграф”, „24 часа” и др. Като без особена промяна то е може би единствено при „Дневен труд”, като въпреки това си остава стабилно негативно и преди, и след парламентарните избори. Подобно е и при електронните медии отношението към Сергей Станишев. Негативното отношение преобладава още преди изборите. Като сега след тях някои телевизии и радиа съвсем леко засилват негативното отношение, но тук тенденцията не е така силно изразена, както в пресата. Може би донякъде е изненада, че констатира нашата карта, че Би Ти Ви дори леко подобрява отношението си към Сергей Станишев, но то пак остава негативно, приближавайки се по-скоро до неутралната позиция. Така че виждате колко интересни са тези…
Водещ: Ярки са контрастите, и особено интересен ще бъде анализът на тази картина, какви зависимости прозират зад този медиен комфорт на това правителство и този силен негативизъм към предишното.
Орлин Спасов: Точно така. Всъщност може би тук основната коментирана тема ще бъде как собствеността на медиите влияе върху промяната на отношението към политическите партии и политическите лица. Но общо, за да коментираме тези трансформации не само на експертно ниво, ние, както и вие анонсирахте, сме поканили някои от водещите медийни фигури, главни редактори, собственици, журналисти, за да коментират тези трансформации, за да реализираме все пак един диалог между експертите и медийните практици.
Водещ: Така е, но вашето мнение като експерт, разбира се без да предпоставяте дискусията, какво показва, накъде води движението в собствеността? Дали журналистиката ни през тази година стана по-свободна, по-задълбочена и аналитична или напротив?
Орлин Спасов: Ами мисля, че това беше една трудна година, година на изпитание за медиите. И за съжаление, не всичко се разви в позитивна посока. Това особено добре личи в някои доклади на авторитетни организации като „Фрийдъм хаус” например, които отчетоха за тази година понижаване на индекса на свободата на пресата в България. Може да се каже, че от наблюденията на нашата фондация ние диагностицирахме също една криза на коментара, на анализа, на независимата позиция на самите медии. Освен това тази година беше забележителна и с още нещо, което струва ми се, че трябва да отбележим. В нея като че ли за първи път жълтото, жълтата журналистика предяви открити претенции за заемане на централна позиция и влияние публичността. Ние станахме свидетели на един невероятен възход на тази жълта журналистика, която започна да си позволява да купува добри журналисти, започна да си позволява да прави разследвания и така всъщност тя доста силно конкурира вестниците, които ние обикновено сме свикнали да идентифицираме като имащи най-голямо влияние в обществото. Всичко това въобще доведе до една друга тенденция, която ние наблюдавахме и която вероятно и днес ще коментираме, това е засилващото се превръщане на политиката в шоу, обвързването между политиката и шоуто, при което дори на моменти наблюдаваме истинско сливане между тях. И видяхме през тази година как дори и доста консервативни политици като Иван Костов влязоха в този шоу модел на представяне на политика през медиите. Видяхме как президентът се появи в шоуто на Слави Трифонов. Видяхме настоящият външен министър да танцува. Преди това бяхме видели Сергей Станишев като министър-председател също да участва в подобен тип шоуто и т.н.
Водещ: Защо според вас е толкова силна тази тенденция? Натам тегли течението или някой съзнателно тласка тенденциите натам?
Орлин Спасов: Ще ви дам един пример от преди няколко дни. Когато отидох да си купя, както всяка сутрин водещите вестници, на една бутка близо до мястото, където живея, и си взех в. „Галерия” и просто подхвърлих на продавачката на вестници: той все пак е жълт, но вероятно има какво да се прочете. И тя каза: ами да, може би жълт, но е сериозен. Защото той казва неща, които други медии не казват. И именно тук виждате как и неаналитичният поглед всъщност идентифицира известен дефицит в това, което правят централните медии. Този дефицит започна да се запълва от жълтата журналистика. Тя се опитва да отиде отвъд сензацията, именно в посока на разследването, в посока на разкриването на неща, на теми, които за другите медии са неудобни. Сега, друг е въпросът, че често това се прави с чисто комерсиална цел, че има много манипулации и т.н. Но именно дефицитът, нека още веднъж на да кажа, на разследваща, на сериозна журналистика позволи на жълтото, на жълтата журналистика да претендира така настойчиво през тази година за тази свободна ниша.
Водещ: Може би тук трябва да сложим и неуспеха зесага на проекта RE:TV.
Орлин Спасов: Да, виждате как и без това тясната ниша на сериозните медии още повече се опразни. И не само RE:TV може да бъде дадена за пример. Вижте какво се случи и с RFI.
Водещ: Да.
Орлин Спасов: Една такава утвърдена, стара къща, която от години присъства в български ефир, всъщност престана да излъчва. Така че възходът на жълтото беше продиктуван и от кризата на сериозните медии, която криза е разбира се криза на медийния модел на прехода, ако мога така да кажа. Защото просто нещата в медийния сектор в Българи я се развиха без тук да се утвърди наистина присъствието на едни сериозни медии. И слава богу, до известна степен, освен някои всекидневници като в. „Дневник”, седмичници като „Култура”, тук присъстват и обществените електронни медии доста стабилно. Това показва нашият анализ през тази година, което пък подчертава още веднъж важността и на обществения модел като една противотежест, ако щете, на този възход на жълтата журналистика.
Водещ: Очевидно сме в много важен период за българските медии. За съжаление, констатациите не са добри, въпреки някои златни ниши, за които стана дума. Ще очакваме с интерес днешната дискусия. Благодаря за този разговор! 

PR Kernel I 2009-12-15

В началото на днешното редовно заседание Съветът за електронни медии отказа да проведе открит дебат и допусне представителите на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и събралите се репортери при обсъжданията, посветени на подадените от Софмедия Броадкастинг ЕООД уведомления, за изменение на програмната лицензия на РФИ-България.

Този подход на СЕМ остро противоречи на многократно заявяваната политика на публичност и прозрачност в неговата дейност и процеса на взимане решения. За пореден път регулаторният орган демонстрира пълно несъобразяване с дневния ред на обществото и вместо да защитава неговите интереси се впусна експресно, немотивирано и натъмно да приема решения в частен интерес.

След близо едночасово закрито заседание, СЕМ, грубо потъпвайка Закона за радиото и телевизията и всички професионални аргументи с пет гласа “за” сложи края на 19 годишната история на Радио Франс Интернационал – България. В случая не се извършва само промяна на основни параметри по лицензия, а се узаконява смяна в собствеността, която води до преустановяване дейността на радиооператор, станал символ на българския преход.

Съгласно утвърдените изменения на честота на РФИ ще започне излъчване “Радио Фокус”, което неведнъж е ставало причина т.нар. “независим регулатор” да приема незаконосъобразни решения, които в последствие до едно са били отменяни от Върховния административен съд. С днешното си решение, Съветът за електронни медии освен, че записа поредната черна страница в най-новата ни медийна история, отново показа своето ниво на компетентност и ефективност. Европейската регулаторна рамка изисква от страните-членки да имат независим и ефективен медиен регулатор, какъвто в България липсва.

Спешна е нуждата от преосмисляне на регулаторния модел у нас и бърза промяна в неговото устройство, принципи и правомощия. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, вярва, че е дошло времето да бъде изграден един модерен, ефективен и работещ конвергетнен орган в областта на медиите.

Оригинална публикация

Агенция CROSS I 2009-12-15

Днес, 15 декември 2009 г., на редовното си заседание Съветът за електронни медии взе следните решения: Извърши промени в Регистъра на СЕМ и измени индивидуална лицензия за радиодейност № 321-00021 от 09.03.2000 г. за област София на "Софмедия Броадкастинг" ЕООД. С това решение се сложи край на 19-годишната история на Радио Франс Интернационал – България. Тук става въпрос не само за промяна на основни параметри по лицензия, а се узаконява смяна в собствеността, която води до преустановяване дейността на радиооператор.

Съгласно утвърдените изменения на честота на РФИ ще започне излъчване "Радио Фокус". Според източници на Информационна агенция КРОСС председателят на СЕМ Мая Вапцарова е гласувала "въздържал се".

Според АБРО в началото на днешното редовно заседание Съветът за електронни медии отказа да проведе открит дебат и да допусне представителите на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и събралите се репортери при обсъжданията, посветени на подадените от Софмедия Броадкастинг ЕООД уведомления, за изменение на програмната лицензия на РФИ-България.
А иначе СЕМ гласува и други решения:

• Измени индивидуална лицензия за радиодейност № 441-
00162/29.06.2000 г. за област София на "Радио Вива" ЕООД;
• Измени вписаните в Публичния регистър на СЕМ данни за
радиооператорите "Алфа Радио" ООД и "Радио ФМ Плюс"
ЕАД;
• Измени регистрацията на телевизионните оператори "ТТВИ"
ЕООД и "ПОП КОР Медиа" ООД;
• Заличи регистрацията за телевизионна дейност на "Диана
кабел ТВ" ООД за програма "Диана М3" и на "Астеос" ЕООД
за програма "Здраве".
• Прие отчет на дирекция „Мониторинг" за месец ноември.
• Прие становище относно прилагането на чл. 79 от Закона за
радиото и телевизията.
• Взе решение да изпрати писмо до Комисията за регулиране на
съобщенията за прилагане на Директивата за аудиовизуалните
медийни услуги по повод юрисдикцията на операторите.

Оригинална публикация

Дарик радио, Денят | 2009-12-14

Водещ: На утрешното си заседание, Съветът за електронни медии (СЕМ) ще обсъжда как Радио RFI да стане „Фокус”. По информация на Асоциацията на българските и радиотелевизионни оператори (АБРО) е внесено искане за промяна на програмните параметри, собственост на RFI, това съобщи в интервю за Дарик председателя на Асоциацията Гриша Камбуров. Честота е дадена на френската държава през 1995 година без конкурс и за нея важат правилата за обществено оператор. Камбуров обаче има информация, че след решение на СЕМ, програмата ще започне да се нарича „Радио Фокус”. За това и АБРО иска да присъства на утрешното заседание на СЕМ и настоява за отлагане на гласуването на внесеното предложение, поне с месец през който казусът да се подложи на обществено обсъждане, защото според Камбуров сделката е съмнителна. Богдана Лазарова разговаря с изпълнителния директор на АБРО.
Гриша Камбуров: По информация с която аз разполагам, очакваното утрешно заседание на СЕМ, да бъде разгледано заявление което се иска промяна в програмните параметри и прехвърляне собствеността на програмния лиценз. Особено тревожно и скандално е това, че става тихомълком без какъвто и да е публичен дебат и без какъвто и да е обществено обсъждане. Честотата на радио France International е програмен лиценз, през 1995 година бе даден на френската държава именно, за да може да се утвърди демократизма, публичността и прозрачността в рамките на територията на Република България. Важно е да се подчертае, че тази честота е дадена без конкурс, следователно за нея трябва да важат едни особени условия, които в момента важат в България за националното радио, т.е. трябва програмата да бъде обществена, да се набляга повече на демократичните ценности и т.н. Много е притеснително, че това прехвърляне набързо преди празниците в 12 без пет, се случва на тъмно и не е ясно кой и защо се прехвърля тази програмна лицензия и какви ангажименти той ще поеме. По информацията която съм получил чрез различни сайтове и вестниците, става въпрос за варненско дружество, което смята да запази програмния профил и … на програмата. По друга информация, която аз разполагам. Програмата ще започне да се казва „Радио Фокус”.
Репортер: Радио Фокус е верига, която е собственост на друго лице и друга фирма, Красимир Узунов става въпрос?
Гриша Камбуров: Радио Фокус е собственик на „Фокус …” ООД, където има двама съдружници, единия от тях е Красимир Узунов наистина. Каква е връзката между тази фондация Възраждане, защо тя решава да произвежда и разпространява програма „Радио Фокус София”, само можем да гадаем по косвените улики, които са излезли. Т.е. навсякъде се чуваше, че „Фокус” стои зад тази сделка и това се потвърждава още веднъж, щом ще бъде излъчвано програма с наименованието „Радио Фокус София” с продължителност 24 часа.
Репортер: Вие предполагате ли, че има някаква предварителна договорка за тази сделка, след като сте чул ще се казва „Радио Фокус”?
Гриша Камбуров: Мисля, че е ясно, че има предварителна уговорка. Но защо това се случва може само единствено да гадаем.
Репортер: Не е ли нарушение да имаш предварителна договорка с трето лице, което да излъчва, преди още да получиш решение на СЕМ за промяна в програмната схема и за продължителността на излъчване?
Гриша Камбуров: Принципно преди да се направи съответното прехвърляне на самата лицензия, на други юридическо лице, което не е лицензен носител, ти трябва да имаш санкцията на двата регулатора. На регулатора на СЕМ по отношение програмната лицензия и на регулатора Комисия за регулиране на съобщенията по отношение на далекосъобщителната лицензия или разрешението за ползване на спектър. Едва тогава можеш да финализираш тази сделка, т.е. това е съгласно българските нормативни актове за … и за Закона за електронните съобщения. Отново потвърждавам, че тук притеснителното, че се случва явен публичен дебат как една честота отредена за обществено радио, каквото е Radio France International, отива в частни ръце за ясно какво радио, с каква функция при какви условия.
Репортер: Г-н Камбуров, АБРО ще реагира ли по някакъв начин на тази смущаваща сделка, както вие се изразихте?
Гриша Камбуров: Изпратили сме писмо до СЕМ, с копие до министър председателя на Република България с нашето желание да бъдем свидетели на утрешното заседание на СЕМ, да участваме в него, да бъде допуснати до него, за да чуем съответните мотиви на дирекция „Лицензиране” което е внесла докладната за прехвърляне. Също така и на членовете на СЕМ, които ще подкрепят или евентуално няма да подкрепят тази прехвърлителна сделка. Със същото писмо ние настояваме по възможност това прехвърляне да се отложи, докато се проведе публичен дебат и установи, защо, как трябва да се процедира с тези честоти, които са дадени без конкурс и посредством Закона за радиото и телевизията отиват в лицето на други лица, които не са първоначално лицензирани.
Водещ: И още по темата, по думите на единия от адвокатите консултирали продавача RFI Десислава Лукарова, новите собственици имат задължението по договора за продажба да спрат да използват името RFI, но имат отделни договори за сътрудничество досегашните собственици за използване на отделни ресурси, новини, програми и част от програмата на RFI. Адвоката на новите собственици от фирмата „Възраждане 2009” ООД Юлиян Гендов уточни, че всъщност не е необходима промяна в програмния лиценз, защото още от 2000-та година той е бил за търговски оператори и подновен септември през тази години, за нови 15 години. Чуйте още какво каза адвокат Гендов, с него разговаря Богдана Лазарова.
Юлиян Гендов: В програмния лиценз няма промяна, в смисъл лиценза беше подновен за 15 години от СЕМ септември месец.
Репортер: На името на RFI ли септември месец е променено?
Юлиян Гендов: Да разбира се. То беше условие за купуване на радиото, да поднови лиценза.
Репортер: На RFI до сега му пише, че има културен профил, същия профил ли си остава?
Юлиян Гендов: То си остава обществен профил, разбира се.
Репортер: Обществен профил си остава.
Юлиян Гендов: Значи радиото е с лиценз за търговски оператор, а не обществен оператор от самото начало. Още през 2000-та година лиценза е такъв и за мене беше странно, като профила на радиото ще се старае да бъде съхранен.
Репортер: Тогава за каква промяна сте подали утре?
Юлиян Гендов: Значи новите собственици се имат предвид, че задължени при промяна собствеността, знаете съгласно Закона за радио и телевизия, че уведомителна процедура, която ние сме длъжни да спазим. Т.е. уведомяваме СЕМ, че има промяна в собствеността. Това е което се прави в момента.
Репортер: А какво име ще носи, защото колегите ви, които са консултирали продавачите казаха, че по договор нямат право повече да използват името на RFI?
Юлиян Гендов: След решението на СЕМ трябва да отпадне наименованието на RFI, новото име на фирмата „Топ Медия Порулткастинг”.
Репортер: Новото радио което ще излъчва, как ще казва?
Юлиян Гендов: Собственика си решава, не ме е уведомил, точно наименованието на програмата как ще бъде.
Репортер: За име се чува, че ще се казва „Радио Фокус София”!
Юлиян Гендов: Собственика се води преговори, аз съм консултант само по сделката.
Репортер: А вие ли подадохте в СЕМ документите?
Юлиян Гендов: Не, не собственика си ги е подавал.

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 2009-12-14

Всеки път, когато започнат промени на закона за радиото и телевизията, съответното правителство има проблем. Всеки път, когато някой реши да пипа в закона за радиото и телевизията, БНТ има голям проблем. Правителството има проблем веднага, защото едни хора почват да му извиват ръцете за едни неща, свързани с медиите. БНТ малко по-късно, защото обикновено плаща сметката. Правителствата нямат памет. Всяко ново правителство настъпва мотиката, защото си мисли, че е по-умно от предишните. БНТ обаче има памет. Знае, че винаги тя плаща сметката.
Да ви кажа какво става в момента, за да не кажете, че не сте знаели. Тези дни парламентът ще приеме на първо четене проект за изменение на закона за радиото и телевизията, внесен от правителството. Нещо там, синхронизира се законът с някакви нови европейски директиви. Рутинна работа. Понеже в проекта не пише да махат СЕМ или генералните директори на БНР и БНТ, вероятно няма да има драма. Драмата ще дойде после. Защото в един параграф, омотан между десетки други, пише, че БНТ “има право” да направи нова телевизионна програма съвместно с друго физическо или юридическо лице. “Ко-програма”. “Има право” на езика на закона значи, че властта казва на БНТ: Нямаме нищо против да направите такава копрограма. Значи има зелена светлина работата да стане.
Като казахме “памет”. Когато през 1995 г. постъпих на работа в БНТ, заварих 27 ко-продукции. Отделни предавания, направени с други физически и юридически лица. Принципът на тези копродукции беше следният. Дошло едно физическо лице с гениална идея за ново предаване. Например токшоу с гости на диванче
Идея, каквато БНТ не може да роди, щото е държавна и като такава – тъпа по дефиниция. Договорите за копродукциите изглеждаха общо взето така: бъдещият копродуцент дава гениалната си идея, която не можеш плати с никакви пари. БНТ дава насреща камери, студиа, коли, бензин, ефирно време и всичко, каквото трябва, за да се направи едно предаване. Бъдещото съвместно предаване ще се излъчва и ще прибира постъпленията от реклама, демек ще печели. Печалбата ще се разпределя между партньорите според участието им. Дяловото участие на копродуцента (гениалната му идея) е безценно, но понеже той е човек, се разбират с ръководството на телевизията да делят 50:50. Телевизията плаща цялата сметка, а копродуцентът прибира 50% от приходите. Най-щедрите копродуценти даже бяха предложили за сметка на своята си част да плащат хонорари на щатните служители на БНТ, ангажирани в копродукциите.
През 1995-а БНТ беше приватизирана отвътре. Всичко читаво работеше за копродукциите. Получаваше заплата от БНТ, за да работи за копродукциите и да получава от тях хонорари. Копродуцентите бяха истинските чорбаджии на БНТ. Вършееха вътре като в Аврамов дом, а генералният директор им сервираше кафе. Наличната техника на БНТ се блъскаше и амортизираше по частни проекти, за да могат няколко души да прибират печалбата, с която да развращават служителите й. Схема за източване като всяка друга в държавата. Със специален бонус – трафик на влияние.
Три години отне на сетнешните ръководства да прекратяват копродуцентските договори и да вадят кърлежи от тялото на телевизията. Това (и това) костваше главите на четирима генерални директори, които бяха сменяни на период от по шест месеца като носни кърпи. Нямате идея каква съпротива беше! Здраве да е, това мина.
Не съм вярвал, че десет години по-късно някой ще иска да върне часовника. Този път обаче не става дума за копродукция, а за копрограма. Няма да си играем вече на предаванийца. Цяла програма. Всичко или нищо! Евала! Не можахме навремето да приватизираме БНТ предаване по предаване, не можахме да приватизираме Ефир 2 изотвътре, затова сега ще я поканим по своя инициатива да направи съвместна програма с лице, което да се имплантира в тялото й. Лицето ще даде гениална идея, то гениални идеи бол: за филмов канал, за детски канал, да не говорим за спортен канал, еха! БНТ вероятно ще дава всичко останало. Рекламата вероятно ще се дели 50:50. Лицето ще плаща хонорарите вече не на един екип, а на половината телевизия. Щото половината БНТ ще му работи ангария. Другата половина ще спре да работи. Това ще е краят на идеята за обществена телевизия в България.
Хора, за Бога, отговорете на следните въпроси. В коя европейска директива пише, че се насърчават обществените медии да правят съвместни програми с частни лица? Впрочем защо законът насърчава само БНТ, а не и БНР? Кое ще е това лице, което може да извади поне на книга ресурс да влезе в съдружие с БНТ за цяла нова програма? То друга телевизия ли ще бъде? Ако е друга телевизия, какво смятат да правят останалите други телевизии? Спокойно ли ще гледат как техен конкурент прави консорциум със субсидираната от държавата БНТ? Как може със закон да тикаш независима обществена медия да влиза в съдружие с частни медии? Ами ако не иска? Всъщност ръководството на БНТ иска ли?
Честно ви казвам, мъка ми е. Мъка ми е, защото винаги съм си мислел, че каквото и да става в тая проклета страна, БНТ трябва да остане. Нека да е скучна, нека да не я гледат, нека да я подиграват, но да остане
Да стои завряна в ъгъла, но да не я закачат. Защото ще дойде ден, в който ще потрябва. Да, ама не. Няма да мирясат, докато не я приватизират. Искам да гледам в очите ръководството на БНТ, когато ни съобщава кой ще е бъдещият частен партньор на БНТ, с който ще се направи най-прекрасната държавно-частна телевизионна програма. Искам да гледам!
Накрая да дадем на правителството, което е вносител на закона, един пример, белким разбере какви ги върши. БНТ е като завода за боклука на София. Кметът, който даде завода на частници, може да си пише оставката. Правителство, което даде БНТ да я яхат частници – също. И то, и следващите правителства. Дайте я. Но да не кажете после, че не сте били предупредени.
стр. 16

сп. Всичко за жената | 2009-12-11 

Движението "живот без телевизия" се заражда в отговор на факта, че хората започват да прекарват все повече време пред малкия екран. Един-два часа на ден гледане на телевизия едва ли биха навредили на някого, но ако става дума за десет часа на ден… Часове изгубено време, в което нито използваме въображението си, нито правим нещо полезно за себе си. Напоследък тв предаванията станаха еднообразни и на зрителите им омръзна да гледат едно и също по всички програми. Обърнахме се към хора, които са ограничили телевизията или дори напълно са се отказали от нея, за да разберем мотивите им.
Все повече хора се отказват от гледането на телевизия. Причините общо взето са свързани с това, че не искат да се оставят да бъдат манипулирани и не могат да си позволят някой друг да влияе върху интересите им.

Виза Недялкова, журналист

Нямаме телевизор… и не сме умрели

Нямаме телевизор Вкъщи от много отдавна. Всъщност имахме в първите години след 10 ноември, защото усетихме, че нещата в България се случваха предимно по и около телевизията, и че именно телевизията създаваше много от хората в страната ни. Но това е изкуствено създаване. Затова се отдадохме на живот без телевизия. И не сме умрели… Даже децата се чувстват много добре от това. За един млад човек най-важното е да е интересен, а така те се чувстват различни. И това е хубава различност! Телевизията създава изкуствено напрежение. Спомням си съвсем ясно последната вечер, когато гледах телевизия. Усетих как тази пластмасова кутия се хвана с моите нерви. Колкото повече аз ставах по-нервна, толкова повече сияеше водещата от екрана. Беше като енергиен вампир. Зрителите са употребени. Това е отвратително. Телевизията не дава нищо на хората, а само взима. Не бива да забравяме, че телевизията се издържа от реклами. Тоест тя кара зрителят да харчи пари, внушава му, че ще е щастлив само ако купува, втълпява му да имитира дадено поведение, хора, начин на живот… Съвсем скоро франция прие закон, според който от 2011 г. държавните медии ще са без реклама, както открай време е в BBC например. Дори и в САЩ има Public TV без реклами. Смятам, че националната телевизия и националното радио дължат на зрителите поне една телевизия и радио без реклами. Мисля, че и двете медии ще спечелят, ако се лишат от рекламодателите и ако се отдадат на по-отговорно програмиране. И започнат да излъчват предавания, от които можем да научим по нещо.

Драго Симеонов, радио и TV водещ

Ограничете я, преди да ви е ограничила тя

В интерес на истината трябва да призная, че телевизията не е напълно изхвърлена от живота ми. Подобно действие би било крайно, фанатично и неразумно. От време на време се случва да гледаме филм или сериал у дома. Предпочитаме това да става не в избраното от програмната схема място, а когато ние решим и каквото ние решим. Което автоматично означава, че не сме изхвърлили телевизора, просто не гледаме телевизия. Напоследък изобщо не си даваме сметка колко се разтегна обществено допустимият лимит за гледане на телевизия. Модерните хора са програмни консуматори от огромен мащаб, медийни джънкита, на които увеличаването на дозата им се струва в реда на нещата. И това ги прави зависими, податливи на внушения и мисловно инертни. Зрителите масово продължават да се заблуждават, че контролират телевизора си. Всъщност е обратното. Дозата прави отровата. Ето защо В умерени количества телевизията не може да вреди. Особено за възрастни индивиди. Откакто се роди синът ми (той е на четири) си давам все по-ясна сметка, че времето, прекарано пред вълшебната кутия, е време, в което не си играем и говорим с децата си. Това важи, разбира се, и за останалите членове на семейството. Още повече е вън от съмнение, че за малките деца телевизията е спирачка в развитието. Така постепенно заедно с жена ми намалихме ежедневното гледане за сметка на други забавления. Слава Богу, родните канали не предлагат кой знае какви изкушения, така че решението ни дойде почти от само себе си. Положителните страни от живота без телевизия са много. Освен да информира и забавлява, телевизията често пъти е източник на отрицателни сугестии. Особено що се отнася до новинарските емисии, пълни с кръв, насилие и свински грип. Няма как психиката на човек да остане незасегната от това. Липсата на телевизия води до усещане за спокойствие и комфорт. Освен това човек открива, че може чудесно да се развлича с книжка в ръка или като си говори с членовете на семейството. Да не забравяме, че телевизорът не е сред тях. Колкото и да е странно, негледането на телевизия е Все по-разпространен феномен. Световната тенденция е в тази посока. Бих искал да добавя, че всеки е свободен сам да взима решенията си, включително и тези, свързани с телевизията. Ефирът у нас обаче възпитава търпимост към лошия вкус; дори зависимост от него. И ако за шепа зрели хора, които умеят да контролират ума, емоциите и интересите си всичко това не е проблем, за мнозинството безконтролното приемане на телевизия е повече от вредно. За неукрепналия мироглед на децата пък е направо пагубно. Ако забелязвате, дори не споменаваме за страничните ефекти, като обездвижването, зомбирането и загубата на Време, което иначе бихме посветили на семейство, спорт или хоби. Телевизията е мощно оръжие, но може да се използва както за охрана на ценности, така и за тяхното тотално унищожаване. След всичко казано дотук, горещо Ви молим час no-скоро да си съставите ефирна диета. Бъдете внимателни какво приемате; така или иначе организмите ни са пълни с лоша телевизия; ограничете я, преди да ви е ограничила тя.

Георги Лозев, автор на "Аз, легионерът"

Без телевизия станах свободомислещ

Майка ми ме отгледа без телевизия. Само "Лека нощ, деца" ми позволяваше и от време на време някое детско, но само в събота и неделя. Бях малък и не съм се противил много, но пък бях хитър и когато имаше нещо наистина
интересно като "Тримата мускетари" или "Черният мустанг", ходех да гледам при приятели, уж отивах да си играя. На Нова година майка ми ме пращаше при прабаба ми в Хасково и там беше пълна свобода. Веднага се лепвах за телевизора и гледах от сутринта до края на програмата. Заболяваше ме главата и повръщах, но продължавах стоически да гледам. Хубавото е, че за разлика от другите деца не възприемах за чиста монета всичко, което даваха по телевизията. А тогава наистина някои възприемаха телевизията като Господ. Но аз нали не гледах и ногато някой твърдеше: "Истина е, казаха го по телевизията", винаги отговарях: "И какво от това". Така че решението на майка ми да ме отгледа без телевизия, ми помогна да остана свободомислещ. Няма какво да се лъжем, телевизията е контрол на подсъзнанието. Днес и аз самият настоявам дъщерите ми да не висят пред телевизора, а да си играят повече навън. Освен това аз живея в Никарагуа, където телевизията е цензурирана единствено от гледна точка на сексуалност, но не и на кръв и насилие. Там по цял ден дават ужасяващи новини, говорят за трупове,изнасилвания и убийства. Показват кървави сцени в близък план, рани и умиращи. И то във време, когато и деца стоят пред телевизорите. Журналистите нямат никакъв такт, ако някой издъхва, те отиват да го снимат в близък план и го разпитват дали му е много тежко, дори има и такива, които бъркат с пръст в раните му. Пълен абсурд е. Така че все пак телевизията в България е на доста по-високо ниво.

В Холивуд също отказват TV

Брад Пит и Анджелина Джоли са привърженици на живота без телевизия. Те ограничават максимално времето, което децата им прекарват пред екрана и много внимателно подбират какво може и какво не може да се гледа. Доводът им е, че прекаленото гледане на телевизия пречи на развитието им и освен това кара малките да искат все повече и повече неща. които виждат на екрана.
Като се подготвя за блестящата си роля във филма на Гюс Ван Сент "Да умреш за…", където играе вманиачена домакиня. Никол Кидман се принуждава да гледа телевизия две седмици без прекъсване, за да влезе в образа. След това споделя: "Това е истинска про-мивка на мозъка. С времето ставаш роб. наркоман и вече нищо не можеш да възприемаш освен проклетия телевизор".
Мадона е известна с педантичността си. По отношение на възпитанието на децата си тя има строги правила и никой не може да спори с нея. Освен здравословните храни, приличното поведение, разтребването на стаята, в дългия списък с правила едно от най-важните е: "никаква телевизия". Дори и мама да я дават на екрана, пак не може да се гледа.

Аз сама определям какво u кога да гледам

Няма да ви лъжа – имам телевизор вкъщи, но все по-рядко го използвам по предназначение. Не съм почитател на крайностите в никаква разновидност, затова и не съм се отдала изцяло на живот без телевизия. Все пак живеем във време, когато човек трябва да е информиран за всичко случващо се около него. Но пък съм твърдо убедена, че телевизията в сегашния си вид няма да просъществува още дълго.
Не съм против нито новините, нито предаванията по принцип. Друг е въпросът за качеството им в България. Новините ни са прекалено негативни, търси се и се показва нещастието и страданието и все no-рядко положителните проявления на човешката природа. А предаванията ни са еднакви като скачени съдове. Все едно ги прави един и същи човек (не че не е точно така). Понякога като превключвам, имам чувството, че винаги ме връща на една и съща програма. Истината е, че има интересни предавания, но и тях ги разтягат толкова много, че стават досадни. Затова съм си изградила своя лична система и тя е да гледам телевизия, но не по телевизията. Всъщност следя програмите предимно в интернет, което ми позволява да пропускам рекламите и да превъртам скучните разговори или прекалено провлачените моменти. Така пестя доста много време. Предаване, което е около 2 часа телевизионно време, го поглъщам средно за 30-ина минути, а понякога дори за 5, ако е истинска боза. Така хем съм в крак с телевизионната мода, хем не си промивам мозъка. А що се отнася до филмите и сериалите, всичко може да се свали от интернет, така че просто си подбирам и сама решавам какво и кога да гледам. Отдавна вече не се съобразявам с вкуса и възможностите на програмните директори. Предпочитам да си давам парите за кино и DVD-ma, но нямам нерви да гледам едни и същи филми, и то точно тези, които иначе не бих си пуснала повече от веднъж.
А знаете ли колко свободно време му остава на човек, ако вечер не се лепка пред телевизора. Няма да забравя колко щастливи бяха онези часове, когато имаше режим на тока. Тогава си разказвахме приказки на свещи, играехме карти, редяхме пъзели.
Така че правете си свой собствен режим без телевизия и отделяйте времето на близките си, няма да съжалявате. А и честно казано, нищо няма да пропуснете.

Телевизорът е мой приятел

Какво й е сега на телевизията, че толкова много хора я отричат. Първото нещо, за което обикновено се хващат, са новините. Били негативни. Представете си, ако бяха само позитивни. От една страна, добре, но от друга – няма да са обективни. Ако се случи наводнение или друго неприятно събитие и не се отрази, значи новините вече няма да са новини, а премълчаване, лъжа. Животът не е само цветя и рози. Не може напълно да се отрича нещо, което е необходимо. Как да се информираме за важните събития в живота ни, ако не от телевизията. Някои казват – от интернет. Да, обаче това да търсиш и четеш разни неща изисква повече време. Ако имаш да вършиш нещо у дома, а не искаш да пропускаш новостите от деня, можеш просто да си слушаш телевизора, без да го гледаш. Най-добре е да се слуша анонсът на новините и ако има събитие, което ви интересува, ще изчакате и ще разберете за него в подробности. Ако ли не – вие си знаете къде е бутонът за изключване. Съвсем без телевизия не може. Има толкова много програми и толкова интересни теми, че е безсмислено да отричаме телевизията. Ако се интересуваш от кулинария например, ще гледаш предаване на тази тематика, искаш ли балет – превключваш на канала за изкуство, нужно ли ти е да се разтовариш – пускаш канала с комедийни сериали. Аз самата много пъти съм си оправяла настроението или мрачните мисли още в техния зародиш точно по този начин. Забавните сериалчета са особено здравословни и ги препоръчвам на хора със склонност към черни мисли, такива, които живеят сами и понякога им липсва компания, и на люде със сериозна професия, които не се смеят много през деня. Както знаете, смехът е здраве, така че нека да укрепим здравето си по този начин. Тези сериали са подходящи и за домошарите, които вечер не се виждат с приятели, за да се позабавляват. Това си е вид компенсация. Телевизията е и образователна. Слушайки различни телевизионни програми, можете да си усъвършенствате езика или просто да поддържате ниво. Попитайте няколко съседски деца откъде са научили най-много думи на английски и ще ви кажат – от анимационните филми на Cartoon Network u Foks Kids. Мъжете пък много харесват Animal Planet и National Geographic, a u не само те. От тях можеш да разбереш много любопитни неща за света, дори и да нямаш възможност да пътуваш и видиш всичко с очите си. Да не забравяме и музикалните канали, които са цяло щастие. Те са нещо лекичко, което може да те зареди с положителна енергия, да потанцуваш, да видиш красиви и талантливи хора и песните им да докоснат сърцето ти.
Според мен телевизията е прекрасен компаньон и всеки сам може да избере това, което да му донесе удоволствие. Стига сме отричали всичко.

Стр. 44-45, 46
 

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2009-12-10 

“Една душа с две тела” – така Дони определя Иван и Андрей, така ги възприемат и зрителите вече десет години. От понеделник двамата стартират по Нова телевизия проекта на живота си – свое вечерно шоу. За него те са се подготвяли отдавна, но явно сега е дошъл моментът. Разпитахме Андрей за страха и предизвикателсвата от една такава решителна стъпка.

Андрей, как един тв журналист разбира, че е дошъл моментът за такова предаване?

За такова шоу се изисква огромен опит, който ние въпреки че сме само на 30 години вече имаме, защото вече 10 години сме на ефир. Иначе ние имахме желание още на втората година, но не ни даваха. Сега вече са склонни да ни повярват, да ни гласуват това доверие и Нова го направиха. В интерес на истината и bTV имаха намерение да ни пуснат във вечерните часове, но в 23.30, след “Шоуто на Слави”, а сега ще сме в централно време.

Но пък хвърляте ръкавицата към Слави – има ли предизвикателство или може би лека доза страх?

Не, от това не ни е страх. Страх ни е от това дали ние ще си свършим добре работата. Когато сме правили временните проекти като “Мюзик айдъл” срещу “Биг Брадър” или “Мюзик айдъл” срещу “Пей с мен” там сме тръгвали като на война, като на бой, но сега наистина не сме с тази нагласа. Изобщо не мислим за “Шоуто на Слави”. Все пак ние се разминаваме с половин час и неговата комедийна част се пада върху нашия гост и зрителите ще имат избор. Това, за което сме мислили е, че при Слави има добри актьори и ние ги харесваме, но ще се въздържим да правим същото. И при нас ще има актьори, но ще са ангажирани с друго.

Искате да сте по-сериозни, по улегнали, но няма ли да изгубите от това- публиката ви харесва защото сте лежерни…

Не, ние пак ще бъдем комедийни, но не крайни – ще се пазим от такива неща.
Ще бъдете обаче водещи с позиция, а такива у нас много не се харесват…
Ако сочиш с пръст и даваш тон да, но ако просто изразяваш мнение е по-различно. Ние мисля, че правим точно това. Винаги сме изразявали позиция в предаванията си, макар и по-рядко.

Първият ви гост ще е Николай Бареков – въпросът, който мечтаете да му зададете?

….Хващате ме неподготвен….в понеделник ще го чуете… Във всеки случай няма да е защо е напуснал bTV- това няма да е интересно. По-важното е какво ще прави оттук нататък, какво ще се случи с него. Ние го уважаваме много, защото сме една от причините той да се появи в bTV. Той работеше в телевизия “Европа” и ние няколко пъти го канехме в “Сблъсък” за участник. Те го харесаха и го поканиха да води сутрешния блок.

Т.е. той сега ви връща жеста?

Не знам. (смее се) Едва ли си спомня този момент, но аз помня, защото тогава говорихме с ръководството на bTV за него и мисля, че едно 30-40 % заслугата е и наша. Но аз ще му го разкажа в ефир, в понеделник… (смее се)

Известните хора у нас са малко – как ще се разбирате със Слави за гостите, май там ще са основните конфликти?

Да, това е голям проблем, настина. Но ако се поставят ясни условия и се спазват няма да имаме конфликти. Тези, които сме уговорили за първата седмица са ни обещали твърдо, пък след това ще му мислим.

След този проект накъде, какъв ще е пътят за вас двамата след като вече сте водили всякакът тип предавания?

Надявам се този проект да не се изчерпи бързо, а да се развива във времето. Но когато то свърши ще се оттеглим от телевизията – това със сигурност е последното авторско предаване, което ще водим с Иван.

Снимка: Вестник "Класа"

Оригинална публикация

Още по темата: Иван и Андрей се разделят с хашлашкия си имидж

 в. 24 часа | Валери НАЙДЕНОВ | 2009-12-10

От данните по досието ми ясно личи, че никога не съм имал нищо общо с политическата полиция на 6-о и не съм давал каквито и да било сведения за който и да било сънародник. Ясно е записано, че съм вербуван формално от контраразузнаването през септември 1983 г. Това бе задължителен ритуал за всички чуждестранни кореспонденти. Още същия месец заминах кореспондент на БТА в Москва и останах там до септември 1989 г. В Москва явно не бих могъл да развивам такава дейност. Не знам кога са ме снели от отчет – вероятно преди да се върна или скоро след това.
През цялото продължение на прехода бях "разконспириран" по всички възможни медии, и то не десетки, а стотици пъти. През 1996 г. тази чест ми бе оказана от кабинета на Виденов. Никога нищо не съм отричал, винаги съм признавал, дори в един момент започнах сам да пиша по вестниците много повече от това, с което комисията по досиетата разполага. Сега всеки може да се убеди, че нищо не съм скрил.
Не заради себе си, а заради в. "24 часа" искам да уверя уважаемия читател, че никога в работата ми като журналист не съм правил нищо по указание на тайните служби. Не съм преместил и една редакционна химикалка по тяхна молба. Нито преди 10 ноември, нито след това. И най-вече, в годините, в които създадох и ръководих "24 часа" – никога не съм допускал политиката на този вестник да се влияе от службите.
Точно заради това бях уволнен през 1996 г. Публично известно е, че през есента на 1995 г. най-интимният съветник на Виденов, също човек от службите, се опита да ме шантажира с моето досие. Причината бе, че "24 часа" бе публикувал няколко критични за кабинета статии. Казах на този съветник, че не се страхувам от истината. Вместо да омекне, след тази случка "24 часа" засили лечебните си процедури за оня болен кабинет. Точно тази критика на "24 часа" към властта бе причината за уволнението ми през април 1996 г., както и за отнемането на моя дял от фирмата "168 часа". На събранието на съдружниците по повод моето прогонване управителят на фирмата дълго и убедително се мотивира именно с политическата линия на вестника, която го вкарвала във война с правителството. И то си беше така.
Така че аз съм доказал своята лоялност към журналистическата професия. Можех да отстъпя, да остана главен редактор, да забогатея от продажбата на "168 часа", а и досието ми много пъти можеше да изчезне. Но реших да не унижавам "24 часа" и платих цената – загубих вестника, който създадох, както и сериозна частна собственост – 1/6 от най-голямата вестникарска фирма по онова време.
Заедно с мен вестника напуснаха и група талантливи и честни млади журналисти, сред които и днешната главна редакторка. Те също се отказаха от много високи заплати, от лични автомобили и други екстри. Защо? Защото не желаеха да обслужват онази престъпна политика. Продължихме заедно във в. "Континент" до деня, в който ВАЦ не ни покани да се завърнем в "24 часа". Затова читателят на "24 часа" трябва да знае, че днес този вестник се управлява от хора, които са доказали, че имат характер.
Не съм сърдит за нищо на бившите си съдружници от "168 часа", защото бяха притиснати и нямаха друг избор. Никой не е длъжен да се прави на герой. Като ме уволни и изгони, г-н Блъсков вероятно ми е спасил живота. От банкера Венцислав Йосифов знам, че убийството ми е било обсъждано лично от г-н Виденов в тесен кабинетен кръг.
Благодаря и на кабинета на Виденов, който ми отвори очите. Правителството на Ф. Димитров ме бе набедило за враг, но не ми е вадило досието, нито ме е шантажирало. Затова ги смятам за почтени хора, макар и леко объркани. Правителството на Беров – също. Както впрочем и правителството на Костов по-късно. Това го стори имено БСП, която дължи много на мен за оцеляването си. И вместо да ми благодари, тя ме шантажира с досие, компрометира ме, уволни ме, обра ме, за малко да ме убие. Но какво ли се учудвам, дори патриархът Стефан Продев, на когото лидерите на БСП трябваше да целуват ръката, бе подгонен от онези юнаци. Да не говорим какво стана с Луканов. Тогава разбрах, че партията, с която съм свързан родово, е изпаднала в плен на подлостта.
Днешното отваряне на досиетата според мен също обслужва подлостта в обществото. Първо, защото поставя доносниците и разузнавачите под един знаменател. Второ, защото добре е известно, че най-важните досиета на политическата полиция са унищожени или укрити. Трето, защото и сега някои фигури на високи постове бяха запазени, в резултат на което ще бъдат три пъти по-зависими от нечестните игри. Очевидно е, че периодичното отваряне на досиетата засилва контрола над хората, чиито досиета не са отворени. А точно те заемат най-важните позиции.
Не знам точно какви са ги вършили тайните служби по онова време, но с какво днешните са по-добри? Те създават медии, за да позорят публични личности, вкарват цели партии в парламента, шантажират, въртят канали с дрога, бият, убиват, живеят в симбиотично единство с бандитите и дори от време на време клатят властта. Доносът в момента е публичен, вестникарски жанр. Официално бе съобщено и после бе потулено, че контраразузнаването се ръководи от агенти на чужди служби. Едно време за предателство разстрелваха. Бих попитал тези колеги, които се оливат възторжено от възможността да издават присъди над много по-достойни от самите тях хора – а защо никой не се интересува кои са агентите в медиите днес? Да не би вие самите? Вашата тежка морална отговорност е тук и сега, а не в пепелта на миналото.

Снимка: Вестник "Стандарт"

Стр. 16

в. Дневник | Христо ХРИСТОВ | 2009-12-10 

Сътрудници на тоталитарните служби са били 36-има от 328 проверени

Комисията по досиетата обяви вчера 36 сътрудници на бившата Държавна сигурност в печатните медии. Проверени са 328 собственици и журналисти от 20 вестници.
Сред тях са Тошо Тошев, собственик в "Медиа холдинг" АД и главен редактор на в. "Труд", първият главен редактор на в. "24 часа" Валери Найденов. Тошев беше огласен още преди години от Румен Петков, а в доклада на комисията се посочва, че Найденов е работил под псевдонима Сашо за Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС от 1983 г. Те не бяха открити за коментар. Социологът Юрий Асланов, член на Националния съвет на БСП, се оказа Виктор от Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА от 1985 г. Той е обявен като сътрудник в качеството му на политически коментатор и във вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф". "Нито се срамувам, нито се гордея, не съм доносник, не съм клепал", коментира пред "Дневник" Асланов. "Бил съм офицер в разузнаването, познавам и Карло Георгиев (служителят, който го е вербувал и ръководил -бел. ред.), приятел ми е, но не знаех, че работя за Държавна сигурност", допълни Асланов.Алексения Димитрова от в. "24 часа" и бившият й колега Огнян Стефанов са сред огласените. Димитрова е била агент Владимир на
Шесто управление от 1988 г. Тя е носител на приза "Черноризец Храбър". Огнян Стефанов, който беше политически коментатор, а в после главен редактор на "Фрог нюз", е бил съдържател на явочна квартира под псевдонима Академика на ВГУ от 1980 г. Стефанов беше жестоко пребит през 2008 г., след като ДАНС установи, че той е един от хората, които стоят зад сайта "Опасните". Агенти на ДС са били историците акад. Георги Марков и проф. Георги Бакалов. Те са осветени в качеството им на членове на редакционния съвет на в. "Поглед". Акад. Марков е бил секретен сътрудник Роман на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 1981 г., а проф. Бакалов – агент Борис на Шесто управление от 1989 г., като за него е запазено само картонче. "Ще се запозная с това, което е огласено, и след това ще коментирам", заяви Георги Марков пред "Дневник", а проф. Бакалов не бе открит за коментар. Неотдавна той стана председател на Държавна агенция "Архиви". Сред екипите на в. "Класа", "Земя", "Седмичен Труд", "Монитор", "Сега", "168 часа" и "Банкер" също има агенти.
Проверката не е открила сътрудници на ДС в "Капитал", "Дневник", "Експрес", "Стършел", "Позвънете" и списание "Тема". Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи пред "Дневник", че "Стандарт" е забавил нужната информация и проверката за вестника ще е готова след Нова година.

Стр. 4