www.trud.bg I 3.10.2013

Две от програмите на БНР вече имат нови директори, научи "Труд".

От няколко дни начело на регионалната станция "София" вече е назначен Митко Димитров, който беше един от съперниците на новия директор на БНР Радослав Янкулов в конкурса за шеф на радиото.
29-годишният Димитров доскоро беше пиар на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов. Той заема мястото на Юлия Гигова.
Нов началник имат и в радио "България".
Начело на програмата вече е Антон Митов. Доскоро той работеше в радио "Алма матер", но преди години е бил и шеф на програма "Христо Ботев". Митов заема мястото на Валентин Стоянов, който преди години беше говорител на президента (1990-1997 г.) Желю Желев.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 02.10.2013

Публикуваме едно към едно цялата реч на посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер от дискусията "Свобода и многообразие на медиите – къде е България?", организирана на 1 октомври в София от фондация "Конрад Аденауер" и ПанЕвропа България. По време на речта той се пошегува, като коментира, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някои ордени" (Хьопфнер заедно с бившия френски посланик Филип Отие подписаха писмо в подкрепа на протестите, след което Отие бе лишен от орден "Стара планина" – бел.ред.). Преводът, заглавието и вътрешните акценти са на "Дневник" по текста на речта, предоставен от посолството:
Уважаеми дами и господа,
Първо бих искал да благодаря сърдечно на организаторите на форума – Пан Европа България и фондация "Конрад Аденауер". Благодаря за това, че ми давате възможността да открия този форум с няколко встъпителни бележки.
Защо медийният сектор е толкова важен, че всички ние му обръщаме толкова внимание? Моят кратък отговор е:
Медийният сектор има огромно значение за демокрацията
Когато концентрацията на медиите е толкова висока, когато отношенията между собствениците са толкова непрозрачни, когато медиите са зависими от малцина икономически влиятелни и олигархично оплетени, тогава демокрацията е застрашена.
Бих искал да се върна малко назад, за да обясня.
Откакто демокрациите са по-големи от градовете държави в гръцката античност, те имат един проблем. Демокрацията означава, че държавният кораб не е управляван еднолично от един водач, или от група офицери на палубата. Демокрация означава, че всеки има право да участва във вземането на решения за курса на кораба.
Не всеки обаче има възможността, да си изгради пълна представа, какво се случва на палубата, как изглежда машинното отделение, как ще се развива времето, кой навигатор какви способности има или кой курс е правилният за кораба.
Който не може да е на място, трябва да може да разчита на посредници и това са – поне до известна степен – медиите. Човек трябва да може да разчита, че те отразяват събитията по съвест, позовавайки се на истината и знанията си, че не пропускат нищо с цел манипулация, че не добяват нищо и не представят тенденциозно, че осветяват "управлението на кораба" от различни ъгли.
Човек също трябва да знае
кои са хората, които му доставят информацията от палубата
И той трябва да може да бъда сигурен, че те пазят критична дистанция от актьорите на палубата и поставят действията им под въпрос.
Медиите са живителният еликсир на модерната демокрация. Само с подкрепата на медиите демокрацията може да функционира и да доказва големите си предимства.
Авторът на американската декларация за независимост, Томас Джеферсън, е описал това през 1787 г. така:
"Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде, той да бъде информиран; и ако трябва аз да решавам, дали трябва да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се колебая нито за миг да избера второто."
Когато предаването на политическите процеси чрез медиите фунционира правилно, една авторатична или олигархична политическа система все някога сама ще се демократизира. Когато обаче то не функционира, всяка държава ще продължава да губи своите демократични постижения, дори и демократичната фасада да е запазена.
Уважаеми дами и господа,
Нека от тази гледна точка да хвърлим заедно поглед към медийната ситуация в България.
Всъщност медийният пейзаж изглежда формално добре: На глава от населението има много повече телевизионни канали, радиостанции и вестници отколкото в Германия. За страна с население от около 7.5 милиона души броят на медиите е впечатляващ. Българската конституция гарантира свободата на мнение.
Теория и практика обаче не винаги са еднакви. Който гледа по-внимателно, открива някои развития, които не са толкова добри. Те ни дават повод за сериозни притеснения.
Бих искал преди всичко да подчертая следните проблеми, както съм правел и преди.
- Собствеността на медийните компании де факто е в ръцете на няколко бизнесмени. Зад пъстрата гора от издания обаче се крият малцина актьори, всеки един от които контролира шарен букет от вестници и други медии
- При това отношенията в собствеността често не са напълно прозрачни. Разбира се, има регистрация, но за външни хора не е ясно кой зад коя медия стои и преди всичко, кой упражнява фактическия контрол.
- В България има едно само привидно медийно разнообразие. Именно в близкото минало видяхме, как определена медия подхвана вълнуваща скандална история. Другите медии я поеха и също писаха за това.
Това всъщност е съвсем нормално развитие. Има го и в Германия всеки ден. Всичко изглежда съвсем нормално. Обаче, и тук идва уловката, редовно виждаме как едни скандали се отразяват подробно, а други истории отпадат от масата. Те въобще не се появяват в големите медии.
Защо става така? Когато човек погледне зад кулисите, може да разбере, че изданията, които единно отразяват определен скандал или заедно мълчат за друг, принадлежат на една и съща медийна група.
Очевидно редовно изборът на теми се определя, дирижира се, отгоре. Отделният журналист има малко влияние върху това. Това е лошо и изгражда една недобра картина на медийното разнообразие в страната.
Бих искал да приложа още един пример:
Човек може да чуе нерядко, че определен вестник е купен от бизнесмен, който няма никаквъ опит в медийния бизнес. След покупката му името му повече не се появява.
Освен това човек може да чуе, че
определен вестник или медия са купени от личности и никой не може да обясни откъде те имат парите за покупката
Дори само тези примери ясно показват заплахите за медийното разнообразие в България. Когато човек погледне зад фасадата, се натъква на малък брой актьори. Те де факто контролират медийния пазар по монополен начин. Те могат да поставят една история на обществения дневен ред и друга да заглушат. Те могат също категорично да подкрепят едно правителство, докато това им е изгодно и след това изведнъж да сменят курса, за да подкрепят управление от другия политичеси спектър.
* Това е реалността днес в България. Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от "държава в държавата". За медийните бизнесмени собственият икономически интерес не е толкова важен, много повече става въпрос за увеличаването на благосъстоянието на специфичните групи от интереси.
Много малко качествени медии застават срещу тази тенденция на медийна концентрация, срещу непрозрачната собственост и
срещу изкуствено симулиране на критична медийна публичност
Дами и господа,
Медийният пейзаж в България не се познава единствено по влиянието на малък брой собственици или медийни магнати. Има и натиск от други актьори върху начина на отразяване в България. Може да се говори за "Култура на натиска" или по-добре "Некултура на натиска".
Каналите за това за установени. Едно обаждане на политик тук, едно посочвана на важен рекламодател там и вече се появяват забранени теми.
Вече видяхме, как определени скандални истории заемат челно място в медийното отразяване, защото са засегнати политически или икономически конкуренти. Не искам да казвам имена. Но това засяга високопоставени представители на държавата.
Това е вече знак, че системата отказва. Много журналисти знаят, че тази форма на натиск съществува. Те знаят кои личности имат особено голямо влияние в техните медии, могат да упражняват натиск. Те имат предвид това в своите размисли, когато решават, какво да отразят. Тук става дума за автоцензура, тя съществува и това е много жалко.
Това може да бъде потвърдено от тазгодишно проучване на Асоциацията на европейските журналисти на тема "Медийна свобода в България" сред 169 журналисти. 87% от запитаните смятат, че намесата в журналистическите материали е действаща практика в България. 30% признават, че редовно упражняват автоцензура.
Тези числа показват, колко широкоразпространен е този феномен.
Дами и господа,
Позволете ми да засегна още един проблем. Става въпрос за платените публикации.
Някои медии развиха практиката, да изискват пари за отразяването на определени организации или събития. Все по-често чуваме това от по-малките партии. Особено преди изборите те имат проблеми, да популяризират събитията си пред широката публика. Чуваме, че те трябва да плащат за всяко интервю. Често те не могат да си го позволят. И когато някой им предостави средствата за това, те стават зависими от дарителя. Това не е добре и впрочем беше разкритикувано от наблюдателите на ОССЕ.
Освен това някои частни фирми предпочитат формата на вестникарска статия и се отказват от традиционната реклама. Съответните статии се появяват в редакционната част на вестника и читатетелите придобиват грешната представа, че с темата обективно и непредубедено се е занимавал журналист, и след това е взел отношение по нея. Това разбира се няма нищо общо с обективно отразяване.
Потребителите на медиите в този случай са съвсем съзнателно заблудени
Затова в Германия и в много други страни тази практика чисто и просто е забранена. Нарушения на забраната са строго санкционирани.
Последниците от тези проблеми са очевидни: Случва се едно достойно за критикуване смесване на актьорите в политиката, икономиката и медиите. Така е засегнато разнообразието на мнения и малцина икономически влиятелни личности могат чрез заплащане да влияят на изграждането на мнение.
Гражданите на една демокрация трябва да могат да разчитат, че медиите са независими и критични за взаимодействието между политика и икономика.
Дами и господа,
В последно време по-често се чуват обвинения, че правилата за надзор на досега с право независимите национални радио и телевизия трябва да бъдат променени. Чува се все по-често предположението, че става въпрос за това, да се позволи по-силно политическото влияние над тези оператори. Критиката идва от редиците на парламента. А мишена на тази критика е също и Съветът за електронни медии.
Затова не бива да се учудваме, че тези изводи могат да бъдат намерени и в анализите на уважавани неправителствени организации. Те редовно сравняват медийната ситуация в различни държави.
В рейтинга на "Репортери без граници" от тази година България е паднала от 35 място през 2007 г., когато влиза в ЕС, до 87 място от общо 179 държави. С този резултат България е на последно място от всички държави в ЕС.
Докладът на Freedom House "Свобода на пресата" разделя ситуацията на пресата в 196 държави в три категории – свободни, частично свободни и несвободни. Българската медии са със статус "частично свободни".
Дами и господа,
Описаната картина не е особено положителна, без съмнение. Но все пак виждам светлина на хоризонта. Настоящите, в момента по-скоро в отлив, но
продължаващите от месеци протести са знак за постепенно заздравяване на гражданското общество
Това е добре – напълно независимо от повдигнатите там изисквания. Младите протестиращи, но и голяма част от българското население, изискват освен всичко независима, качествена информация.
Гражданите имат неоспоримо право на изискват това. Медийната свобода и разнообразие са основните ценности на ЕС и основно право на всеки гражданин на ЕС. Едно постепенно еманципиращо се, активно гражданско общество е тясно свързано със система на свободни и независими медии. В крайна сметка едното не върви без другото.
Дами и господа,
това ме навежда на въпроса: Кой какво може да направи, за да подобри актуалното състояние на българските медии?
От моята гледна точка държавата има категоричното задължение. Всяка страна членка на ЕС е задължена да гарантира разнообразния и независим медиен пейзаж. И това е в собствен интерес на всички нас. Редица обществени, политически и икономически проблеми като корупцията и пропуските в правосъдието,
всички това може да бъде решено, като една независима преса редовно и критично отразява тези събития
Само по този начин ще бъде изградено съзнанието за проблемите, за да сериозното справяне с тях.
И все пак трябва да сме наясно: Ролята на държавата в регулацията на пресата естествено трябва да бъде ограничена. Държавата, като гарант на свободната и разнообразна преса, трябва да се ограничи до поставянето на основополагащи правила.
Към тези правила принадлежат действащи закони срещу медийната концентрация, това означава закони срещу нелоялната конкуренция, антикартелни закони. Към тях принадлежат и правила за създаването на прозрачноста на собствеността, както и забрана на скритата реклама.
Бих искам да дам един пример за правилата за създаване на прозрачност на собствеността. В Германия собствениците на вестници трябва да се публикуват на всяка половин година. За промени трябва да се съобщава незабавно. Освен това издателството трябва да съобщи вида и размера на участието на всеки отделен собственик.Трябва да се декларира и ако издателството или неговите собственици по някакъв начин имат участие в други медии.
Така бързо става ясно, кои медийни компании са свързани и в Германия тази система функционира много добре.
И все пак какво се случва, когато един човек официално е собственик на една медия, но политиката всъщност се определя от съвсем различен човек?
Какво се случва в такава ситуация?
От конкурентното право са познати редица примери, как монополни структури или картели могат да бъдат прикрити. Това е естествен рефлекс на монополите. Може да се поставят официални собственици за пред обществото или да се създадат офшорни участия. В германското право такова нещо е нарушение срещу медийните закони. В зависимост от случая има глоби, които могат да достигнат до 50 000 евро.
Освен това нарушение на задължението за обявяване на издателите чрез регистрацията на формален собственик може да представлява и нарушение на правилата за конкуренцията и да бъде санкционирано по силата на закона за нелоялна конкуренция.
Смятам, че в България това трябва да бъде по-често практикувано отколкото досега. Събирането и публикуването на истински данни за пазарните дялове в медийния сектор в България би било стъпка, достойна за приветстване. Досега трудно можеше да се достигне до данни за пазарните дялове и тиражите. Как се е стигнало до такова разпределение също не е много ясно и прозрачно.
В Германия има допълнително създадена Комисия за разследване на концентрацията в медийната сфера. Тя е създадена през 1997 г. като допълнение на картелния контрол в телевизиите. Членовете на тази комисия са както експерти по икономика и радио и телевизионно разпространение, така и представители на медийните организации по провинции. Задачата им е да следят за разнообразието в телевизиите и да избягват големи концентрации. По този начин трябва да се предотврати случаи, в които една фирма или една група хора да постигне голямо влияние над мненията.
В Германия говорим за прекалено голяма концентрация, когато чрез излъчването на една програма едно предприятие има среден годишен дял на зрителите от 30%. Преди няколко години тази комисия предотврати придобиването на телевизионната група ProsSieben/Sat1 от влиятелното издателство "Аксел Шприндег" АД. Комисията проверява съвсем конкретно, кой стои зад съответните предприятия. Тя полага усилия да разкрие формалните собственици и съответно да реагира с глоби. Освен това на страницата на комисията е достъпна информация за дяловете на зрителите на отделните телевизии, както и собствеността на телевизионните канали.
Мисля, че това е модел, който може да е интересен и за България. Ние сме готови да споделим опита си от Германия и да предложим експерти.
Дами и господа,
Когато става дума за медийна свобода и разнообразие, освен държавата голяма отговорност имат на разбира се на първо място журналистите и гражданското общество. Досега в дебата за медийната свобода в България гражданското общество и журналистическите сдружения не са заемали изцяло ролята, която им се полага в другите държави членки на ЕС.
Наистина има журналистически етичен кодекс. Но след всичко, което човек чува, нарушенията на кодекса често не са особено ефективно санкционирани. Понякога те въобще не са регистрирани.
Саморегулацията на медиите не фукционира достатъчно добре
И все пак тук също име редица добри подходи и инициативи, както показа по-рано проучването на АЕЖ. Това са позитивни подходи и многообещаващи начини.
Всичките споменати обстоятелства и практики, будещи притеснения могат да бъдат отстранени, само когато журналистите станат активни участници.
Признавам, че за журналистите в България това не е просто. Който изкарва семейните доходи от журналистическа работа, трябва да взима трудни решения в екстремни случаи. Трябва да си зададе въпроса, дали ще участва в една странна игра или ще изложи на риск икономическото си бъдеще.
Още по-важно е, нито един журналист да не бъде оставен сам с това решение. Той трябва да може да разчита на една силна мрежа. В България има нужда от система за журналистическа солидарност, която да защитава отделните журналисти от политически и икономически натиск и да критикува тези, които налагат нелегитимен натиск над журналистите.
Не трябва да забравяме и властта на гражданското общество. Всеки може да използва властта си като потребител. За нормалните граждани наистина не винаги е лесно да намерят качеството в медийната джунгла и да разберат кой коя медия контролира. Но днес в ерата на интернет много неща са възможни. Мога само да препоръчам на гражданите да използват много различни медии и винаги да се отнасят критично към тяхното качество и съдържание. Онлайн медиите в това отношение днес имат безспорно нарастваща роля.
Дами и господа,
Позволете ми накрая да засегна и европейския аспект на темата за медийната свобода. Правилните решения на проблемите в медийния сектор трябва да се намерят разбира се на национално ниво и с помощта на гражданското общество. Но Европейската комисия и държавите членки не бива да се уморяват да засягат темата за състоянието на медиите и да предлагат съвети и подкрепа, за да се постигнат конкретни подобрения.
Еврокомисарите Нели Крус и Вивиан Рединг направиха добър пример с изказванията си за медийната ситуация в България.
В България има още един много специфичен аспект:
ЕК трябва да помисли за това, как да бъде увеличена прозрачността на използваните евросредства в медийния сектор
Често се чуват слухове за злоупотреби при средствата, предоставени от ЕС за публична употреба. Това е сфера, която според мен ЕК може да погледне още по-внимателно.
Дами и господа,
като германски посланик преставлявам една държава, която е тясно и приятелски свързана с този регион. Смятам го за мое задължение, да насочвам вниманието към съществуващите проблеми. Това не е замислено като поучаване, а като знак за тясната привързаност с приемащата страна България. Впрочем много мои колеги посланици от други страни от ЕС гледат на нещата по същия начин.
Германия има в миналото добър опит с една смесица от журналистическо саморегулиране и държавно регулиране.
В миналото сме правили много предложения за съвети, правили сме форуми по медийни теми, да могат решаващите актьори да си създадат добра представа.
Под "ние" имам предвид редица участници от Германия, не само държавните представители. Особено германските политически фондации в това отношение са имат големи заслуги.
Апелирам към тези групи и също към вас, скъпи гости, да направите усилията си още по-интензивни. Темата е наистина много важна. Дефицитите в медийните системи застрашават не само развитието на демокрацията, но и нашите общи европейски ценности.
Казах още в началото: олигархично оплетените кръгове имат естествен рефлекс, все по-силно да контролират медиите, за да могат да защитават икономическите си и политически интереси. Това обаче не може да продължава така.
Докато държавата приема това и дори до насърчава, тогава властва слободия. Тази дума произлиза от класическата дума "свобода". В системата на слободията свободата е превърната в анархично изглеждащ вакуум на правилата, при който важи правото на по-силния. Вече нямаме свобода, а слободия.
Настоящтата криза показва, че съдбите на страните членки са прекалено тясно свързани, за да игнорират подобно положение. Неоправдана снизходителност и управленски дефицити в отделна държава в крайна сметка се отразява на цялата общност.
Обвинението за "намеса във вътрешните работи", което се чува заради политическите изказвания на посланици от ЕС, е наистина прекалено краткотрайно. В ЕС има все по-малко вътрешни работи на страните членки (като изключим разбира са гарантирането на реда).
Все повече обаче има вътрешни работи на ЕС, за които всеки гражданин на ЕС трябва да може да си изгради мнение и да има позиция. Германската позиция към дефицитите в сферата на медийната свобода и независимпост са е ясна.
Позволете ми накрая, това считам за много важно, да засегна темата за отговорността на всеки от нас. Чрез вашето присъствие днес вие показвате, че подкрепяте свободата на медиите и сте наясно с отговорността си.
Бих искал да ви окуража. Не си затваряйте очите, съмнявайте се, дръжте темата свобода и независимост на дневен ред. Това служи на заздравяването на демокрацията в тази прекрасна страна България.
Благодаря.

Оригинална публикация

Водещ: Външният министър Кристиан Вигенин заяви онзи ден, че споделя тревогите на германския посланик Матияс Хьофнер за състоянието на медиите в България и дори го изпреварил като се заел да инициира обсъждане на общи правила за всички медии в ЕС, което обаче можело да стане в следващия ЕП. Вигенин обясни, че предложил в Брюксел да се помисли за правила, които да регулират концентрацията на медиите, тъй като не само България има проблеми в тази област. Външният министър смята, че без такива общи правила има риск предприемането на национално ниво на мерки да бъде критикувано като намеса в работата на медиите. Кристиан Вигенин коментира темата, ден след като посланик Матиас Хьофнер за пореден път ни каза, че олигархични кръгове владеят и влияят на медиите. Това стана на форум на тема „Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?”, организиран от фондация „Конрад Аденауер” и „Пан Европа – България”. Свободата и плурализмът на медиите са основно право на всеки български гражданин на ЕС, напомни ни германският дипломат. Темата коментираме с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България. Добър ден! Освен размислите, които всъщност не за първи път чуваме от посланик Хьофнер, и между другото шеговитият му коментар, че… по повод твърденията му, че такива изказвания са намеса във вътрешните работи на България, той отговаря, че ЕС почти няма вътрешни работи освен връчването на някои орден. Т.е. това вероятно е следващият посланик, който ще си отиде без орден. Хубаво е да изкоментираме и начинът, по който една стабилна медия като „Дойче веле” през седмицата реши един проблем, който провокира сериозно напрежение в България – прекратяването на отношения с Еми Барух и Иван Бедров, което беше коментирано едва ли не като цензура. Аз оттам искам да започнем, този жест, с който „Дойче веле” дойде в България, с ръководния си екип, за да се изясни и за да каже, че ще продължи отношенията си с двамата наши колеги възможен ли е в България?
Иван Радев: Аз се надявам да е възможен, въпреки че сме леко скептични на фона на това, което наблюдаваме. Но „Дойче веле” наистина намери начин да изясни решението, което може би беше взето прибързано. И самите те признаха, че са взели прибързано и без достатъчно да осмислят всички обстоятелства и без вероятно да познават в детайли медийната среда в България.
Водещ: Всъщност това е много важен избор, това беше избор между да признаеш, че си сгрешил и да решиш дали ако не го направиш, оттук нататък, поне за една малка държава като България и за част от нейните жители, вече „Дойче веле” няма да е символ на свободата на словото.
Иван Радев: Да, трудно е да признаеш грешката си, за всекиго е трудно. Но ето това е добрата новина, хубаво е, че започнахме с нея, че въпреки че когато говорим за медии, обикновено описваме една доста черна картина, каквато беше описана и от германския посланик, има добра новина, че не всичко може да бъде подчинено, въпреки усилията на някои хора да подчинят изцяло този сектор и да установят някакъв монопол. Видяхме и силната обществена реакция от началото на лятото, точно когато човек, свързан с този медиен монопол, когото всички свързват с този медиен монопол, беше назначен на важен, на важна държавна длъжност. Еми не се получава. Колкото и усилия оттук нататък да вложат тези хора и не само тези, и някой друг да дойде и да реши да установи пълен монопол върху медиите и върху медийния политически живот, няма да му се получи.
Водещ: Обаче имаше насрещна атака по отношение на последното изказване на посланик Хьофнер, видимо в залата от представителите на различните съюзи на издатели и на медии, от друга страна, имаше и коментари в социалната мрежа защо посланик Хьофнер не е казал всички тези неща и докато ГЕРБ са били на власт, въпреки че имаше опровержение, бяха цитирани доста негови изказвания от 2011 г. насам, които поставят този въпрос, но очевидно никой не го чуваше и тогава.
Иван Радев: Да, разбира се, че ще има насрещни атаки, разбира се, че има интерес, които това изказване и подобен тип из казвания и нашето говорене, откакто съществува нашата асоциация, всички позиции и проучвания, с които сме излизали, са предизвиквали такава насрещна реакция, просто защото засягат интересите на тези хора, част от които формално се водят дори собственици… Видях, че една издателка е (…) посланика, която се води всъщност собственик на два от най-големите вестници. Всички знаят, че не е част (…) и никой не знае кой стои зад нея.
Водещ: И в този смисъл тази предложена като помощ идея на посланик Хьофнер да проучим опита и да се възползваме от това, което Германия вече е направила през Комисията за разследване на концентрация на собствеността на медиите, колко ви се струва реалистично да бъде приложена сега или след време и нас?
Иван Радев: Трудно е да се приложи някакво законодателство в тази политическа обстановка, трудно…
Водещ: Така казва и Георги Лозанов, дано да има парламент, как беше, легитимен парламент, който да го направи.
Иван Радев: Да, за предишният парламент бяхме сигурни, че той няма да го направи, защото никой няма да посмее да го направи, да загуби популярност. Надявахме се след парламентарните избори това лято да дойде парламент, в който да се намери волята и с подкрепата на журналистите, не само на издателите, с подкрепата и на журналистите да се приемат някакви мерки. Но този парламент, който дойде, много бързо показа, че и той не е парламентът, който ще го направи. Просто е трудно да седнеш и да говориш с хора, невъзможно е за нас да седнем да говорим с хора, които предложиха Пеевски и които отказват, които гласуваха Пеевски, които отказват да кажат кой го е предложил. Ние не знаем дали говорим с тях или говорим с човека, който е предложил Пеевски.
Водещ: Да, един въпрос, който много дразни управляващите.
Иван Радев: Да.
Водещ: Странно защо.
Иван Радев: Странно защо и ето и от вчера имаме новина пак свързана с този въпрос, интересна е тенденцията журналисти, които го задават този въпрос, им се прекратяват трудовите правоотношения с работодателите…
Водещ: Имате предвид Лили Маринкова?
Иван Радев: Да, точно така.
Водещ: Да, нашата колега Лили Маринкова, която както стана ясно, вече няма отношения с Канал3. Макар че какво ви изненадва, Канал 3 не е това, което беше.
Иван Радев: Не, мен нищо не ме изненадва. Просто има някаква тенденция, която не е в интерес на управляващите.
Водещ: Ами може би те смятат, че когато овладеят медиите, всичко е наред, въпреки че, както се казва, години наред преди тях други са показвали, че това е проблем. Финално да ви попитам, ако приемем, че министър Вигенин е бил искрен като е казал, че той отдавна е говорил, че трябва да се реши този проблем с концентрацията на медиите, как ви се струва неговият размисъл в посока дали да има европейска политика в това отношение, или да има национални решения?
Иван Радев: Разбира се, европейска рамка е необходима. Но проблемът не е само български, но България в класациите за свобода на словото стои много по-зле в сравнение с всички други членки на ЕС. Т.е. ние имаме, спецификата при нас е доста по-голяма, трябват ни национални мерки. Няма да стане само с европейски мерки, нито пък, да довърша от предишния въпрос за законодателната инициатива, нито пък един закон ще реши всички проблеми на медиите в България. Нито една европейска мярка ще реши, примерно директива, всички проблеми. Много е комплексно, трябват усилия на доста повече нива, включително и журналистите…
Водещ: Най-вече журналистите…
Иван Радев: Също така най-вече и потребителите на медии, които…
Водещ: Да поискат да имат правото да получават достоверна информация. Да, това беше и другото послание за цензурата и пораждащата автоцензура. Може би само на финала да напомним нещо, което също е важно да бъде мислено върху него, защо всъщност сриването на България в класацията на свободата на словото започна с приемането ни в ЕС? Очакването ни беше точно тогава ние да се стабилизираме. Но явно тук текат други процеси.  

Dnevnik.bg I 4.10.2013

Предаването на известната журналистка Лили Маринкова "Вън от рая" е свалено от програмата на Канал 3.

Това ми беше съобщено от управителя Кеворк Марашлян, обясни пред "Дневник" журналистката, която е водеща на "Неделя 150" по БНР, но години наред правеше и политическо коментарно предаване в частната телевизия.

Маринкова уточни, че не са й дадени обяснения защо предаването се сваля от програмната схема. Това е право на собствениците, аз нямам никакви претенции освен морални, обясни журналистката.

"Дневник" потърси информация от ръководството на Канал 3, но за момента няма официален коментар.

Последното излъчено издание на "Вън от рая" е от 19 септември. Записът му обаче е свален от архива на телевизията, което според журналистката е знак, че нещо в съдържанието му е било неудобно или притеснително.

Случилото се е логичен завършек, след като освободиха програмния директор Сашо Диков, заключи Маринкова.

Доскорошният шеф на Канал 3 Сашо Диков напусна телевизията с обяснението, че новите собственици са нарушили обещанието си той да получи пълна независимост в работата си. Диков беше на този пост в продължение на 13 години.

От средата на юни Канал 3 е собственост на "Медийна инвестиционна организация", която го купи за 1 млн. лв. от "Елит Медиа България".

Новият собственик е е акционерно дружество, в което 49 999 акции са записани на името на Мария Опренова, а една акция притежава Кеворк Марашлян. Мария Опренова е била директор на отдел "Маркетинг комуникации" в Мтел до средата на миналата година, а от 2010 до 2012 г. е оглавявала Българската асоциация на рекламодателите (БАР).

Оригинална публикация

в. Галерия | Петър МИТРЕВ | 03.10.2013 |

Светла Петрова завършва радиожурналистика в CV "Св. Климент Охридски". Професионалната си кариера започва в Българското национално радио. Напуска след бунта на журналистите срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. После работи като завеждащ отдел "Вътрешна политика" във вестник "Демокрация". Водеща е на предаванията "Денят" и "Седмицата" по Дарик радио и "Екип 4" по БНТ. През периода 1997-1998 година е директор на програма "Хоризонт" по БНР, а през 1999-2001 г. – програмен директор на БНТ. След това до 2011 г. е автор и водещ на предаването "Сеизмограф" по Би Ти Ви, но напуска телевизията със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура. В момента води собствено предаване в сайта www.livenews.bg.

- Госпожо Петрова, преди време казахте, че моделът на управление на ГЕРБ е порочен. С идването на Пламен Орешарски виждате ли промяна?

- Във всички случаи има разлика между двата кабинета, но генерално статуквото не е променено. Има промяна в обществения климат, който е доста no-освободен. От една страна, заради протестите след злополучното назначение на Делян Пеевски и от друга – защото характерът на това управление изглежда по-мек от този на предишното. ГЕРБ управляваше по един изключително репресивен и мра-кобесен начин, който ни върна буквално към тоталитарните времена. Сега не може да се каже същото за кабинета "Орешарски".

- Има ли наистина олигархия, която задкулисно дърпа конците в българската политика, или това е просто мит, с който оправдаваме собствените си неуспехи?

- Не само че има. В момента това е най-голямата сила в България. Олигархията, която беше създадена и укрепна в годините на прехода. Тя е толкова силна, че вече си сваля маската и иска да управлява директно – без политическо посредничество. За жалост олигархия в България има, а няма работещи независими институции. Няма развит малък и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка една икономика и може да осигури просперитета на обществото.

- Успя ли ГЕРБ да влезе в ролята си на опозиция?

- Не смятам ГЕРБ за класическа партия и затова ми е трудно да ги приема като парламентарна опозиция и изобщо да ги оценявам като редовен политически субект. Въпреки че полага известни усилия в това направление, засега партията на Борисов силно се разминава с профила на нормалната политическа формация. Те имаха инфантилно, непоследователно поведение, след като започнаха протестите. Ту влизаха в парламента, ту го зарязваха. Ту се регистрираха, ту не го правеха. Ту сядаха на банките, ту побягваха като ощипани оттам. В началото не смееха да припарят до гражданите на улицата, а на 4 септември пратиха свои симпатизанти да дърпат безсмислено огражденията пред Народното събрание. Правеха го, колкото да излязат Борисов и Цветанов да ги усмиряват и така да снабдят БСП и ДПС с аргументи, че протестът е партизиран и дискредитиран. Що за опозиция е това? В този смисъл искането на вот на недоверие, след като през есента най-сетне ГЕРБ се върна в пленарната зала, също изглежда спонтанно и не дотам адекватно действие, защото това е опозиционен инструмент, който се използва обикновено при по-напреднал мандат. А да го пуснеш в действие само след 100 дни означава, че оставяш на управляващите твърде много възможности да го спечелят.

- Не е тайна, че медиите създадоха Бойко Борисов. Кой ще е следващият премиер, когото журналистите ще произведат?

- Медиите създадоха Бойко Борисов под диктовката на определени заинтересовани кръгове. Те не действаха автономно. Така че следващият медиен премиер ще е този, който решат да бъде хората от олигархичното задкулисие. Няма да са медиите тези, които ще го направят. На тях просто им се дава поръчката и те започват да я изпълняват.

- Докога в медиите ще падат глави, защото се задават неудобни въпроси?

- Докато журналистите не осъзнаят мисията на професията си, не се обединят и не дадат отпор на тази брутална разправа която се извършва с неудобните журналисти в България вече толкова години.

- Станаха ли жертви на цензурата Ани Цолова и Виктор Николаев?

- През лятото в отличие от повечето запитани колеги изразих мнение, че сутрешният блок на Би Ти Ви е спрян най-вероятно по корпоративни и финансови причини. Аргументацията с умората на водещите също не ми прозвуча нелогично. Да се води предаване всеки ден е повинност. На мен самата са ми предлагали и съм отказвала, защото държа на умерения работен ритъм и на повече свободно време
Ежедневният ефир носи голяма популярност, пари вероятно, но ограничава личната свобода. Затова не допусках и не допускам, че заради откровена, неприкрита цензура се спира най-рейтинговият сутрешен блок. Понеже не гледам сутрешни предавания, пропуснах и въпросното интервю с Орешарски. Самите Ани и Виктор пък впоследствие намекнаха, че над тях е имало натиск, но не бяха достатъчно категорични. Не излязоха и не казаха, че се махат, защото в Би Ти Ви има цензура и журналистите не могат да работят спокойно. Те си тръгнаха и веднага отидоха в конкурентната телевизия, което навежда на мисълта, че просто са получили по-добра оферта. Случаят не е докрай изчистен, позицията на водещите също. Важно е да се знае щяха ли да напуснат, ако нямаха покана от "Нова", и още – ако не бяха напуснали, щяха ли да започнат да водят отново "Тази сутрин" в ефира на Би Ти Ви на 2 септември? Затова запазвам собствено мнение по въпроса. Иначе натиска го има. Аз също напуснах Би Ти Ви заради него. Но той е перфиден, не е директен. Преди две и половина години си тръгнах в знак на протест срещу опитите да се стеснява телевизионната територия на чистата публицистика, да се маргинализират журналистите и предаванията, които служат на обществото, а не на някой бизнес или полит-господар. И го направих не за да отида на по-висока заплата в друга популярна медия, понасяйки всички щети от това. Тук, при Ани и Виктор, беше малко по-различен случаят.

- Сега чувствате ли се свободна в сайта livenews.bg?

- Абсолютно, защото никой не се меси в селекцията на събеседниците ми, нито ми нарежда какво да говоря. Но пък аудиторията в сайта е доста по-малка в сравнение с националния ефир – интернет телевизията у нас е все още в ембрионална възраст. Та от тази гледна точка нямам свободата да работя за повече зрители. В абсолютно деформираната и дегенерирала медийна и политическа среда у нас големите телевизии не се избиват за хора като мене. За истинските им босове е прекален лукс да оставят на екрана водещ на влиятелно предаване, с когото да не могат да сключат сделка или да не е зависим от тях и който да не е склонен да изпълнява поръчките им и да прави компромис с ценностите си.

- Заговори се, че ще се връщате в телевизията?

- Приех поканата на неголяма, но стилна и перспективна телевизия, най-вече защото е в хармония с моето виждане за работа според журналистическите стандарти. Още не съм подписала договор, затова се въздържам да съобщавам подробности.

- Станахте част от сдружението "ЦСКА завинаги". Каква е вашата роля в него и какви са плановете ви?

- Аз съм обикновен член на "ЦСКА завинаги". Смятам, че сдружението съдържа голяма надежда за бъдещето на клуба, защото напоследък бе доста смрачено около любимия отбор- особено след събитията около смяната на собствеността. Тук виждам събрани сериозни хора със сериозни намерения. Не чак толкова популярни, но със солиден бизнес, което е по-важното. Това е основа, от която може да се тръгне, за да се гради по-нататък с перспективата в един следващ момент, ако сдружението укрепне и успешно развива дейността си, което включва и акумулирането на достатъчно средства, да започне да помага на първия отбор. Ще помагам и аз с каквото мога като редови член на сдружението.

- Вярвате ли, че Александър Томов и Лорънс Дейвис ще направят ЦСКА прозрачен клуб?

- Скептична съм, честно казано. В същото време е добре да им се даде кредит на доверие, за да се види могат ли да го направят и с какъв ресурс разполагат.

- Бихте ли си закупили акции?

- По принцип да, но хора, които разбират от борсова търговия, твърдят, че акциите, които се предлагат в момента, не отговарят съвсем на съответните изисквания. Иначе съм готова да стана дребен акционер но все пак човек трябва да е сигурен, че парите му отиват в полза на ЦСКА.

- Как си обяснявате войната, която водят помежду си легендите на "червените"?

- Те си знаят защо го правят. Очевидно всеки има своя залог. За мен е абсолютно неприемливо в публичното пространство да се води такава грозна война между легенди на ЦСКА. Бих ги призовала час по-скоро да спрат с това.

- Кой ви запали по ЦСКА?

- Това е родова традиция – баща ми, Бог да го прости, беше военен и запален цесекар. От 3-годишна започна да ме мъкне по стадионите. Междувременно се оказа, че и аз съм с душа на запалянко. Обичам не само футбола, а изобщо спорта. Гледам като луда волейбол, тенис, лека атлетика. Че и стрелба с лък на олимпиадите!

Стр. 1, 20-21

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

www.novini.dir.bg | 02.10.2013

45 представители на медии от над 20 държави са регистрирани за участие в Деветата медийна среща, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света. Традиционният форум ще събере през октомври журналисти от най-влиятелните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове у нас и по света. За домакини на форума тази година са избрани Пловдив и Велико Търново. Официалното откриване на срещата ще бъде на 14 октомври в София, а работната програма ще продължи до 17 октомври.
Темата на Деветата световна среща е „Медиите и националните каузи“. Участниците ще обсъждат променената социална среда в България и ролята на медиите в нея и ще търсят отговор на въпросите кои са днешните български каузи и как медиите могат да работят за тяхното осъществяване. Акцент в програмата ще бъдат дебати за социалните мрежи като нови медии и пространство за изява на гражданското общество, както и за толерантността и обществената функция на медиите. Националните кампании на бизнеса в социалната сфера, образованието и здравеопазването също ще попаднат във фокуса на внимание на дискусиите.
В медийния форум традиционно ще участват значими обществени фигури, интелектуалци, експерти. Заедно с представителите на четвъртата власт те ще търсят пресечните точки на взаимодействие между различните социални групи в името на общия национален интерес.
Телевизия в Чикаго, вестник в Кипър, списание във Франция, електронни издания във Великобритания, информационни портали в Испания и Белгия са само част от медиите на български език, появили се през последната година. Според най-новите данни българите, живеещи извън пределите на страната, са повече от 2 млн. души. Над 50 печатни и електронни издания на български език отразяват битието на общностите ни зад граница. Най-многобройни са те в САЩ, Испания, Гърция, Кипър.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | 02.10.2013

Как ще реагира човек в много труден момент от живота си – това ще показва Нова тв в "Съдби на кръстопът". Предаването ще бъде документално риалити. Всеки епизод ще разказва отделна драматична история, заснета по действителен случай. Понякога хората в тях ще имат нужда и от външна подкрепа, включително и от съдействието на държавните институции. "Съдби на кръстопът" ще се прави от компанията на Краси Ванков "Идалго продакшънс", а продуцент е Нова тв. То тръгва по телевизията още този месец.

Оригинална публикация

в. Бряг, Русе | 01.10.2013

Антон Хекимян е новото лице на предаванията "Тази събота" и "Тази неделя", съобщиха от bTV. Той ще заеме мястото на Лора Крумова, която наскоро роди, и ще се появи в ефир след като се завърне от Африка, където се намира в момента.
Хекимян е познат с нестихващото си любопитство към уникалните човешки истории, предизвикателства и места. В момента е водещ на горещото риалити "Африка: звездите сигурно са полудели".
Антон става част от екипа на bTV през 2004 г., когато започва да работи като стажант-репортер към "Тази сутрин".
От този момент и до днес творческият му път е свързан с новините и актуалните предавания на телевизията. Той е автор на редица емблематични репортажи и филми, номиниран е и за някои от най-престижните журналистически награди.
В средата на 2013 г. bTV гласува доверие на Антон Хекимян като водещ на "Африка: звездите сигурно са полудели" заедно с Яна Грудева. Следващата стъпка в професионалната кариера на Антон е да продължи да представя най-интересните личности, теми и истории от България и света като водещ на сутрешните предавания през уикенда.

Стр. 10

Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.