АСОЦИАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ПРОУЧВА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО У НАС

www.agencia-sliven.com | 10.05.2013

Асоциацията на европейските журналисти ще извърши второ проучване на свободата на словото в България, съобщиха от АЕЖ.

За пръв път паралелно допитване ще бъде адресирано към изявени блогъри и други представители на „гражданската журналистика“.
Проучването ще бъде проведено от днес, 10 май до 10 юни 2013 г.
Всеки журналист може да попълни анкета чрез сайта на АЕЖ-България – www.aej-bulgaria.org (http://aej-bulgaria.org/anketa/content.php). Анонимността му е гарантирана.
Въпросите са свързани с проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд, ефективност на законодателството, формите на саморегулация и държавна регулация.
Целта на изследването е да се установи състоянието на журналистиката и качеството на медийната среда в България.
„Разчитаме на откровените мнения на колегите по всички поставени въпроси. Всеки журналист има уникален личен опит и би могъл да ни съдейства, за да разберем как трябва да се подобрят условията на труд, професионалната реализация на журналистите и в крайна сметка – да подпомогнем развитието на гражданското общество в България“, коментира председателят на АЕЖ – България Кристина Христова.
Освен анкетата сред журналисти ще бъде направено и паралелно допитване до блогъри и представители на други информационни интернет канали. Стремежът е да се достигне до така наречената „гражданска журналистика“.
Събраната информация ще се използва само в обобщен вид за всички участвали и е осигурена е и солидна защита от евентуални онлайн атаки и опити за манипулации.
Въпросникът до „гражданските журналисти“ ще бъде лично адресиран до изявени представители на тази общност.
Отговорите ще се приемат до 10 юни 2013 г., включително. Резултатите от двете проучвания и техния социологически анализ ще бъдат представени в края на юни по време на публичен дебат на тема „Свободата на словото в България – 2013 г.“
Проектът е посветен на тазгодишния Световен ден на свободното слово 3 май и е продължение на проучването на АЕЖ-България за свободата на словото сред 113 журналисти през 2011 г. Мнозинството от анкетираните журналисти тогава даде категорично негативна оценка за българската медийна среда, като много от тях признаха, че са били подлагани или са ставали свидетели на директен политически и икономически натиск. Обезпокоителните резултати бяха потвърдени и от продължаващото драстично изпадане на страната в класациите за медийна свобода на международни организации като Freedom House и „Репортери без граници”.
Проучването се провежда с финансовата подкрепа на американското посолство в България и с медийното партньорство на OFFNews, БНР, Dnevnik.bg, Profit.bg. 

Оригинална публикация

СЕМ обяви конкурс за генерален директор на БНТ

БНР, Новини в 16.00 часа | 14.05.2013

СЕМ обяви конкурс за генерален директор на БНТ. До 20-ти юни кандидатите могат да подават своите документи в СЕМ. Изискванията са висше образование, не по-малко от 5 години трудов стаж в телевизия, да не са били щатни или нещатни сътрудници на бившата държавна сигурност, както и да нямат участие във фирми. До 16-ти юли ще стане ясно кои от кандидатите ще бъдат допуснати до събеседване. СЕМ ще избере генерален директор на БНТ на 25 или 26ти юли.

50 години от създаването на българската секция на Дойче веле

БНТ, Новини в 20.00 часа | 14.05.2013

50 години от създаването на българската секция на Дойче веле и 60 години от началото на германската медия стана повод журналисти и медийни специалисти да си дадат среща и да поговорят както за мястото на медиите, така и за предизвикателствата, които обществото отправя към професията.Ето как започва всичко и как изглежда то до днес.
Репортер: Това е запис на едно от първите предавания на българската българската секция на Дойче веле от август 63-та. А дамата, която внимателно слуша е човека, чийто глас звучи тогава – Румяна Таслакова.50 години по-късно вълнението остава. Дойче веле тръгва като радио, със секции на различни езици. Медиите често са товарени с големи очаквания в сложни политически ситуации. Дойче веле не е изключение.
Кристиан Грамш:Бих могъл да окуража моите колеги български журналисти да се изявяват със самочувствие, така че те да показват наличието на своето собствено достойнство и да спомагат в обществото да се развива свобода на мненията, да съществуват плуралистични мнения. Същевременно е необходимо да има и прозрачност за да има контрол. За всичките тези неща, обаче, трябва обществото да проявява и търпение.
Репортер:Българската секция се вписва в този процес. С годините радиото Дойче веле навлиза в полето на телевизията, а когато мрежата започва да оплита целия свят още през 1994-та година стъпва в непознания тогава терен на новите медии.
Кристиан Грамш:Тези медии обаче ни излагат на позитивен натиск – в смисъл, че ние получаваме информации, до които иначе сами едва ли бихме стигнали. Положителният аспект е, че те са нещо като наш пътеводител из нови информационни сфери. Тези медии ни заставят да проверяваме двойно и тройно онова, което се съобщава.
Репортер:Българската секция също се променя. Радиото спира преди 2 години, но редакцията продължава с телевизионни предавания и, главно – къде вече без това – с online портала на български език.

 

Как да комуникираме с медии?

Economy.bg I 7.05.2013

Вижте какво сподели Мария Касимова-Моасе, експерт по бизнес етикет и протокол в интервю за Economy.bg
 
Мария Касимова- Моасе се занимава с журналистика, защото вярва, че това е „диагноза” и веднъж човек прояви ли се на това поприще, трудно би могъл да си върне предишния светоглед. Същевременно е твърдо убедена, че човек трябва да познава добре етикета, за да може да комуникира убедително с хората и така решава да стане сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. След като завършва обучението си в тази област в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел решава да започне собствена консултантска практика и да основе MA Studio.
Свързахме се с Мария Касимова-Моасе, за да ни разкаже повече за ролята на етикета при комуникацията ни с медии:
Г-жо Касимова-Моасе, защо познаването на основните правила на етикета е важно за всеки човек? 
Етикетът не е до вирнато пръстче и префърцунените маниери. Напротив, той е много удобна дреха, в която трябва да влизаш в зависимост от това какво искаш да постигнеш в дадена комуникация с определени хора.
 
Какво изисква етикетът от нас, когато дадена медия ни покани да се включим в интервю, предаване или друга форма на медийна изява? 
Когато медия покани някого за мнение, това означава, че разчитат на неговата експертиза. Може да те поканят от Newyorker, може да те поканят от местното вестниче на село, това са хора, които вече са ти дали някаква тежест и разчитат на твоето знание. Не можеш просто да ги обидиш. Можеш деликатно да откажеш, ако това не е твоето място или не се чувстваш достатъчно подготвен, но винаги с благодарност за добрата оценка и с усмивка. Другото много важно нещо е да бъдеш точен. Когато веднъж си поел ангажимент към медия, той трябва да бъде следван. Така че всяка промяна в уговорката трябва своевременно да се каже, за да могат хората отсреща да направят своите планове или да променят решението си.
Какъв срок Ви се струва удачен за това едната страна да извести другата за промяна, когато става въпрос за медийни изяви? 
Най-добрият начин да отмениш среща или дадена уговорка е поне 8 часа преди това, т.е. има се предвид един работен ден. Знам, че в днешно време това е почти невъзможно. Но поне час преди самата среща, в случай на закъснение, дори минути преди уговорената среща, е редно човек да се обади, да обясни, без да изпада в подробности. Обикновено мислим, че колкото повече обясняваме, толкова повече ще дадем тежест на нашия отказ и така хората няма да се почувстват засегнати. Не е необходимо, достатъчно е човек да каже „Съжалявам, имам друг поет ангажимент”.
Когато решим да пиемем покана за медийна изява, какви въпроси бихме могли предварително да си позволим да отправим към медията, за да сме по-добре подготвени?
Като журналист знам, че добрите журналисти отсреща ще ме изненадат с въпроси. Те може да ме подготвят горе-долу за това каква е темата, горе-долу за нюансите на нашия разговор, но не биха ми казали въпросите, още по-малко да ми ги представят в писмен вид и да ги следват едно след друго. Това е непрофесионално и се прави от стажантите и гледаме бързо да ги отучим от тази практика. Но като консултант по етикет и протокол, ако трябва да съветвам клиент, който трябва да се яви пред медия, бих помолила медията да ми даде някакви ориентири, за да мога да подготвя своя клиент, да подготвя себе си в този случай за това какво се очаква от мен.
С какво би трябвало да съобразим своето облекло при участие в телевизията? Когато си поканен в дадена медия, ако е вечерна шоу програма, защо не тоалетът да е по-разкрепостен?
Ако си поканен в едно дискусионно студио по телевизията, където ще се обсъждат важни политически или икономически проблеми, абсолютно несъвместимо е да носиш бляскави дълги обици, които да разсейват вниманието; скъпи големи бижута, които да декларират колко са скъпи и колко са важни, или пък някакви крещящи, лъскави дрехи с много елементи по тях – жабо, дантели, прозрачни материи. Наистина етикетът е в съобразяването. Така че най-добрият начин да изглеждаш добре е да се съобразиш със своя собствен вкус, с позицията, която представляваш, и мястото, на което отиваш.
 
Когато искаме да избегнем журналистически въпрос, какъв е най-правилният подход?
Едва ли мога да дам еднозначен отговор, но това, което обикновено се прави – човекът отклонява отговора в посоката, където се чувства компетентен. Не се дават негативни послания в отговорите. Ако попитате един политик: „Вие защо не увеличихте пенсиите на хората ” – това е агресивен въпрос, защото в него се съдържа казусът „Вие не увеличихте тези пенсии! Защо?”. Един добър и мъдър политик, за да успокои слушащите, не би трябвало да подхваща точно този негативизъм. Той би трябвало да отговори нещо от сорта на „Оставихме пенсиите на хората същите” – ето тук аз не давам никакво негативно послание – „защото …, но за сметка на това увеличихме …” и вече да изнесе въпроса в поле, в което той се чувства адекватен и в което се чувства сигурно.
 
Има ли някакви стандартни фрази, които могат да помогнат в такива ситуации?
Има фрази, които подпомагат това човек да избегне неудобен въпрос и то най-вече понеже разсейват вниманието. Представете си, ако посланието е притеснително, като да кажем: „Утре спира токът”. Това, ако го кажеш така по телевизията, хората веднага се хващат за първите възможни места, на които биха отишли или решават какво да правят бързо, експедитивно и в паника. Но ако ние кажем „Струва ни се, че най-подходящо би било да имате предвид, че евентуално се предвижда в някакъв момент спирането на електричеството до едно известно време, което едва ли би нарушило вашия обичаен ритъм на живот”, спирането на електричеството като информация отиде някъде гушнато между всички фрази, които употребих. „Считам, че…” – това е една нагласа на мисълта, която хората използват, за да си дадат време и да намерят правилната дума. „Аз не бих се съгласил с твърдението, че…”; „от гледна точка на…, но от гледна точка на…” – промяната на гледните точки също много обърква слушателя, дава усещането за компетентност на този, който говори.
 
Как бихме могли да се справим с притеснението си?
Обикновено хората се притесняват, когато са пред камера или пред други хора и това е съвсем нормално. Чувала съм, че актьори с 40-50 годишен стаж все още се притесняват пред публика. Има техники, които помагат това напрежение да спадне. Първото, което аз винаги съветвам, е добрата постановка на тялото. Това, което може човек да направи, е максимално да повдигне рамената си нагоре, след това да ги изтласка назад, колкото е възможно, и след това да ги отпусне. Това е естествената поза на тялото на всеки човек. Другият проблем е с ръцете. Най-доброто, което можем да направим, е да държим нещо – писалка или показалка. С огромно значение е и добрата дикция. Тя се постига с упражнения.
 
Има ли интерес към обучения по етикет и протокол?
Много се радвам, че вече има интерес към подобни обучения. На тези обучения обикновено идват хора, които са с доста завидна, добра култура на общуване. За мен е много важно обученията да протичат забавно. На тези обучения има една част, която се занимава с историята на етикета. Тя е много забавна и по-кратка. Има един модул, който е бизнес етикет, там говорим за отношенията в офиса, организиране на среща, семинари, бизнес облекло, подходяща бизнес комуникация. Има и практически упражнения, които гледам да смесвам с всичко останало, за да бъде по-интересно за хората.
 

 

Патриарх Неофит на корицата на великденския “Биограф”

Интервюта със Сергей Станишев, Христо Бонев, Митко Щерев и Тото Кутуньо и очерци за Березовски, наследницата на L’Oreal и последния принц на американската мафия са другите хитове в майския брой

Кандидатстването за участие в конкурса за журналисти “Пиша за ЦИЕ 2013″ започна

www.dnevnik.bg | 16.04.2013

През 2013 г. журналистическата награда от 5 000 евро за конкурса "Пиша за ЦИЕ" ще бъде присъдена за десети път. Журналисти от цяла Европа, включително Северна Европа, Югоизточна Европа и балтийските страни, са поканени да представят свои материали в тази юбилейна година.
Това признание не е награда на ЕС, нито е специално отличие за теми, засягащи Централна Европа или ЦИЕ. "Бихме искали изрично да поканим за участие всички европейски журналисти" – подчерта председателят на журито Амброс Киндел. Статиите трябва да отразяват живота в Европа и европейските страни, надеждите, притесненията и мечтите на хората от стария континент, и трябва да способстват за изграждането на по-тесни връзки между страните и преодоляване на предразсъдъците.
Измежду победителите от предходни издания са чешкият журналист Любош Палата (2004 г.), българската авторка Диана Иванова (2005 г.), босненският журналист Сефик Дутбегович (2006 г.), австрийският автор Мартин Лайденфрост (2007 г.), радио журналистката Анна Кокциду, родена в Гърция, но израснала в Германия (2008 г.), австрийският журналист Флориан Кленк (2009 г.), родената в Босна авторка Азра Нухефендич, която живее в Италия (2010 г.), словенската журналистка и фотограф Мета Кресе (2011 г.) и чешкият журналист Мартин Ел (2012 г.).
Изтъкнати почетни гости на предишни издания са били правозащитничката от ГДР Бербел Боли, която за съжаление вече не е между живите, бившият чешки външен министър Жири Диенстбиер, бившият словенски президент Милан Кучан; легендарният немски външен министър – Ханс-Дитрих Геншер и бившият Върховен представител за Босна и Херцеговина и настоящ австрийски посланик към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – Волфганг Петрич.
Заедно с победителя от предходната година, в журито участват чешкият експерт по комуникации Милан Смид, словашкият публицист Михаил Берко, консултантът по комуникации Илдико Фюреди-Коларик, полските журналисти Игор Янке и Павел Браво, унгарската радио журналистка Юлия Варади, българската писателка Янина Драгостинова, Тиймон Кийзенхофер от "Връзки с обществеността и комуникации, ЦИЕ" на УниКредит Банк Аустрия и като говорител на журито – специалистът по комуникации Амброс Киндел.
Текстове, публикувани след 1 август 2012 г., могат да бъдат изпратени до 31 юли 2013 г. Радио, телевизионни, както и записи от онлайн изяви, също могат да участват. Победителят ще бъде обявен и ще получи наградата си през ноември 2013 г. във Виена.
Творбите трябва да се изпращат на техния оригинален език, придружени от превод на английски език и автобиография на писателя/автора. Повече информация и формуляр за кандидатстване може да бъде изтеглен от Интернет на следния адрес: www.apa.at/cee-award.

Оригинална публикация

Евгени Тодоров: Бих искал да приличам на Барбара Уолтърс, не на Вучков

в. Марица, Пловдив | Деляна ЛУКОВА | 06.04.2013

Яростно се обявихме в защита на EVN, но ни спряха тока за 2500 лева сметка, казва главният мениджър на Пловдивска обществена телевизия

Програмата на Пловдивска обществена телевизия тръгва на 1 април преди 15 години – в 17.10 часа. Трябвало да стартират в 17, но не излязла картина и десет минути запоявали кабели. “Не вярвахме, че ще успеем, затова избрахме Деня на шегата, за да кажем, че е първоаприлска лъжа, ако не се получи”, казва днес създателят, главен мениджър, главен редактор и водещ Евгени Тодоров. И бърза да добави, че вече 15 години телевизията, с вяра в гражданското общество, пазарната икономика и дясното мислене, неотменно следва модела на обществена, макар че официално няма право да се рекламира като такава.

Две години преди появата на телевизията в ефира Евгени е автор на първата оригинална частна програма “Добър вечер, Пловдив”. В Жан-Виденово време, двамата с колежката му Веселина Божилова обикаляли с кола, за да разнасят касетите по кабеларките. Пловдивска обществена телевизия заема ефирната честота на тогавашната телевизия “Тракия”, собственост на банкера Христо Александров, която дотогава не е формирала собствена програма, а излъчвала тази на телевизия “7 дни”. Така започват перипетиите по български. Телевизията подава документи за регистрация в НСРТ като обществена телевизия, но години наред не получава отговор. Едва през 2003-та държавата налага със задна дата непосилни такси за излъчване и медията се отказва от ефир. Оттогава Пловдивската обществена телевизия се предава по кабела.

Правенето на обществена телевизия, според Евгени Тодоров, се обезсмисля от самия закон за радио и телевизия, тъй като не давал преференции, а само ограничавал. “Въпреки това ПОТв работи по един тертип и това, което никога няма да видите при нас, е популизъм. След 15 години знам душата на всеки зрител и ако стана политик, съм абсолютно наясно какво да обещавам”, казва журналистът.

По време на последните протести медията яростно се обявила в защита на EVN, и то без енергодружеството да е рекламодател. Това не попречило на австрийската компания да отреже тока на телевизията заради неплатена сметка. Телевизията отворила врати за протестиращите и в продължение на три часа всеки ден те можели открито да заявят претенциите си. Събитията обаче се стекли така, че митингуващите присъствали на спирането на тока и тръгнали с картонена кутия да обикалят, за да събират помощи за сметката. В крайна сметка в кутията за волни пожертвования се оказали всичко на всичко 25 лева при дълг от 2500.

 

“Ние сме единствената телевизия, която стои извън корпоративните интереси и не получава дотации отникъде. Понякога ми писва от безпаричие и не знам дали няма да я продам. Но няма нищо по-хубаво от това да застанеш пред камерата и да говориш каквото си поискаш. Свободата на словото е ценно нещо. Аз все още удържам, защото имам жена (б.а. – Нери Терзиева) с добра заплата, която плаща тока и ме храни, ами колегите? И с кауза да ги удържаш, има си предел на издръжливост”, разсъждава Евгени Тодоров. Заедно с него, вече 23 години, е режисьор-постановчикът Петър Алексиев. Регистрирали фирма през септември 1989-а и до момента не са успели да се изпокарат.

“Телевизията е скъпо нещо, но като чувам, че Бареков харчи по милион и половина, ние 8000 лева да имаме, каква програма ще стане”, смее се Евгени и припомня, че сегашният изпълнителен директор на TV7 се появил за първи път на екран при него, като лидер на студентските протести.

Журналистът се дразни на коментарите на шефа на СЕМ Гого Лозанов, че провинциалните телевизии карали от избори на избори. И дава пример, че мониторингът след последния местен вот показал, че ПОТв е телевизията с най-много предизборни предавания като относителен дял. При това думата се давала не само на партиите, които са си платили.

Медията има спечелени над 20 проекта, а в момента кандидатства за финансиране на две програми – “Вход свободен” и за консултантски център. Първият проект доразвива идеята за отворени врати, която се родила по време на протестите, така че всеки ден, в рамките на два часа, всеки пловдивчанин може да си излее болката в студиото. Телевизията се превърнала и като бюро справки за пенсионери, хора с увреждания и социално слаби, които загрявали телефоните с въпроси кога ще се изплащат помощи, така че от медията решили да развият и социалната тематика, създавайки инфоцентър.
Енергията и хъсът, с които продължава да се бори на 63, са доказателство, че няма намерение да слиза от екран.

Тук обаче доказаният журналист уточнява, че няма да се радва, ако го сравняват с проф. Вучков, а би искал да прилича на Барбара Уолтърс.

Преди дни тв легендата опроверга слуховете, че слиза от екран, и обяви, че няма да се пенсионира. Знаменитата 83-годишна американска журналистка води женско токшоу на телевизионния канал Ей Би Си и е интервюирала Фидел Кастро, Маргарет Тачър, Путин, всички американски президенти след Никсън, Лорънс Оливие, Майкъл Джексън и дори Джей Лено.

Стр. 10 

Интервю с Иво Прокопиев

БНР, Нещо повече | 04.04.2013

Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви че дойдохте! Г-н Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и г-н Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залогът?
Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните 3 години, от 2010 г. досега изданията на г-н Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че това очевидно не е от днес, не е от вчера. Представяте си какъв капацитет има…
Водещ: Но защо, какъв е залогът, защо е тази война между вас?
Иво Прокопиев: Нещата започнаха, когато…
Водещ: Днес вие сте олигархът Прокопиев.
Иво Прокопиев: Е, очевидно не съм олигархът, но нещата започнаха когато, ако си спомняте преди, в края на 2009-2010 г. Съюзът на издателите, всичките главни редактори в него поискаха с едно писмо до министър Дянков държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, след като в. „Капитал” публикува едно журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медия и власт, банки и политика, започна и тази систематична бих казал кампания срещу мен.
Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?
Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни. Също икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплексът от тези неща доведе до това ние със семейството ми да вземем решение, че е по-добре няколко години да живеем извън България.
Водещ: Но по ред на нещата. Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основният кукловод, който стои зад служебния кабинет? Че ваши хора са в този кабинет, че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор. Имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева ги свързват с вас.
Иво Прокопиев: Може би хронологически с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има, и в момента доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече може би, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени през тези години в България – понижаването на данъците и т.н. Така че ако сме имали някакво влияние и взаимодействие с ГЕРБ и формирането на правителството, то е било чисто институционално. Оттам нататък по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение. Физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.
Водещ: Т.е. вие отричате да имате каквото… тези хора не са свързани с вас, г-н Плевнелиев, г-н Дянков, Кристалина Георгиева?
Иво Прокопиев: Също честно да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента позицията, на която е той налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични и в момента практически са замразени. До момента, до който той няма да е президент.
Водещ: Кольо Парамов твърди, алармира, че вие имате полза от това да се срути валутният борд, защото имате огромни дългове.
Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости, защото…
Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?
Иво Прокопиев: Първо, огромни дългове спрямо кое? Всяка фирма има активи и пасиви…
Водещ: Пише, Иво Прокопиев дължи 600 млн.
Иво Прокопиев: Това е една от тезите, които… от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 г. колко тежки дългове има „Алфа финанси”, как едва ли не фалира, и тя от тогава фалира сигурно 55 пъти. Така че една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг”, тя има активи и пасиви и собствен капитал. Това, което е важно, е доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би г-н Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро, имаш интерес да падне валутният борд е нелепо, защото ако приходите са в лева, а задълженията ти в лева, ти имаш обратния интерес бордът да е стабилен. Това е принципен икономически коментар. Защото над 80% от банковия кредит в България е в евро.
Водещ: А ще коментирате ли вашите дългове още. Вие разпродадохте част от активите?
Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с реструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности. Въпросът е, тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група. Ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…
Водещ: Т.е. вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?
Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гл.т. на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужвани задължения.
Водещ: До този момент?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?
Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са ми основните бизнес интереси. Просто това, което взех като решение е да намаля значително публичните си изяви и участие в различни НПО и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации. Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога. Гледат с широко отворени очи. Затова в момента съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговоря на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.
Водещ: Може би публиката ще каже, ами защо сега да му вярваме на този човек. Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?
Иво Прокопиев: Ами всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници и че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания и въобще на идеологическата кампания, която беше систематично проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена. Тя протече успешно, за съжаление. Защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време трябва ясно да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи. За да допълня вашия отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с г-н Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желание да предпазя физически, дори и с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на групата „Икономедия”, която е една от малкото, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.
Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име.
Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин. Как варовикът вдигал цената…
Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия…
Иво Прокопиев: А, за зелената енергия.
Водещ: Да, за зелената енергия, и за „Каолин” също така.
Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази. Първата беше за варовика, но беше толкова нелепа, че няма накъде. Но след това за зелената енергия, това е много по-голямата, и може би това е отделен разговор. Но там това, което има смисъл да бъде казано, защото и днеска е тема, според мен днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия. Ако…
Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.
Иво Прокопиев: Зелената енергия беше секторът, който, в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитала и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се получи това, което се получи. Заради слабата регулация може би наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийният пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а е изцяло проблем на регулатора и на политиката на парламента и на правителството, които са ги създали тези правила. Така че сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал, и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо, защото ако това става в момента срещу ВЕИ инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, вдругиден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.
Водещ: Тристранният съвет се разпадна заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?
Иво Прокопиев: Ами това е популистки закон. Аз видях…
Водещ: Днес президентът призова тристранният съвет да заработи.
Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали тристранката заради този закон. Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или принцип, така или иначе подобен подход не постига никакви цели, а обратното. Той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…
Водещ: вие бихте ли декларирали имуществото си?
Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем, въпреки че не попадам в обхвата на този закон. Но това, което този закон и подобни кампании на базата на този закон правят, е, че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон, по две причини. Едното е защото това засяга тяхното privacy, тяхната степен на лична свобода и на защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел на потенциални всякакви атаки. А институциите са такива, че няма кой да те защити.
Водещ: Да ви попитам и за сересегейта, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да се подслушван, да…
Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.
Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?
Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван. Нямам и доказателство, че не съм, така че няма как да дам коментар.
Водещ: Вчера прочетох статия за вас: „Иво Прокопиев трови Шумен”. Гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.
Иво Прокопиев: И това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват. ..
Водещ: Но има цяла гражданска организация.
Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти от ДС.
Водещ: Това твърдите ви, така ли?
Иво Прокопиев: Не, аз не го твърдя, мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Защото всъщност те са тези, които аз съдя за клевета…
Водещ: А вие кого съдите?
Иво Прокопиев: Г-н Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност”, го съдя точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…
Водещ: За Шумен, за Меричлери…
Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново. Но само да кажа, че степента на достоверност, кариерите, които се споменават там, са на 40-45 км от Шумен. Само това мисля, че е достатъчно ясно, за да стане ясно, че няма как нещо, което е на 50 км да твори нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че там мисля, че ако не са направени сигурно 10 проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват, няма нищо, и въпреки това по стария принцип на ДС, една лъжа се повтаря 105 пъти, докато започне да звучи като истина познато.
Водещ: Сега да ви питам как оценявате работата на служебния кабинет?
Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация, за да дам някаква подробна оценка. Според мен основните неща, да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката на държавата се справи. Това, което чувам като коментари по отношение на изборите е, че е относително безпристрастно, което в крайна сметка е най-важната му роля, да бъде равноотдалечено от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става в последните в енергийната система е в общи линии пълен хаос.
Водещ: Какво трябва да стане според вас?
Иво Прокопиев: Ами, първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полуказани, полунедоказани, аргументите са повече улични, правото на по-силния и на този, който може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с тоя, който има право по закон. Така че ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация. Тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия, с добра умисъл може би на тези, които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е което се случва в момента в българската енергетика.
Водещ: Вие кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?
Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции. За другото нямам конкретни планове засега.
Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната да работите?
Иво Прокопиев: На този етап да.
Водещ: Сега да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на д-р Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? както казва Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво-дясно, а положението е горе-долу, има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване, 6,5 пъти е разликата в България.
Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем. Защото това, което се случи в България всъщност е в ситуация на изключително лоша и враждебна външна среда, откъдето дойдоха проблемите за българската икономика, тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата не успяха в достатъчна степен да подготвят и да приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи. Нови 400 хил.безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика точно поради тези изострени социални отношения, от една страна, а от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в общественото пространство, защото много от участниците, от агентите в този разговор са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими медии, като независими социологически агенции, като независими НПО, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия, а няма как дългосрочно България да бъде конкурентоспособна икономика, ако не продължи да върви напред.
Водещ: Какво очаквате от изборите през май, какво ще стане в България според вас?
Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни планове са възможни. Това, което мога да кажа от гл.т. на политиката и на ценностите е, че България в последните месеци извървя с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където беше може би като разговор в обществото 2006-2007 г., ние какъв тип икономика и общество искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве, обществени, които са, безспорно, подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат, и те са прави да са умерени, защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряването на живота, на благосъстоянието на хората.
Водещ: Хората стават по-бедни.
Иво Прокопиев: В последните четири години обаче. В периода, трябва да сме честни, в периода 2001-2008 г. имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че за мене, ако трябва да кажа положителните страна, то е във връщането на разбирането, че една икономика, едно общество могат да са успешни, само тогава когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората. Това, което беше разбито, до голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира, усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва и усещането за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите, те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.
Водещ: Между другото още ли сте посланик на Канада?
Иво Прокопиев: Почетен…
Водещ: Почетен консул, да, на Канада.В България?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: Извършвате тази дейност?
Иво Прокопиев: Е то няма, то е по-скоро представителна функция.
Водещ: Какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върна в началото, докъде ще стигне тази война?
Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.
Водещ: Защо мълчахте досега 3 години?
Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време това беше правилното решение да не бъда обществено активен. Просто в момента е мината една граница…
Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?
Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.
Водещ: А друг никой ли не ви е канил през тези 3 години?
Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани. Между другото това е оценка и за Хоризонт, защото Хоризонт е една от медиите, които показват характер и са независими и хората могат да вярват на информацията, която Хоризонт дава.
Водещ: Благодаря ви!         

DA VINCI LEARNING ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА БУЛСАТКОМ И НЕТ1 В БЪЛГАРИЯ

Chello Central Europe I Юлия Трайкова I 1.04.2013

Телевизионният канал Da Vinci Learning вече се предлага на абонатите на “Булсатком” и “Нет1” чрез включването му в основните пакети, ставайки част от ежедневието на българските абонати. Този образователно-развлекателен канал, предназначен за цялото семейство, се предлага със субтитри на български език.
След стартирането си в България през 2009 година телевизионният канал Da Vinci Learning вече се предлага на 9.5 милиона абонати от Централна и Източна Европа и страните от бившата ОНД (страните от бившия ССCР), както и на голям брой пазари в Азия и Африка. Телевизионният канал продължава да засилва присъствието си в България – една от първите страни, в която се предлага Da Vinci Learning.
“Важното сътрудничество с „Булсатком“ и „Нет1“ дава възможност на зрителите да споделят полезни и забавни преживявания чрез достъпната за все по-голям брой български семейства възможност да участват в образователен процес, ориентиран към показването на отличени с награди образователни шоу програми и документални филми от цял свят”, заяви Фердинанд Хабсбург от „Да Винчи Медия“ – независима медийна група със седалище в Берлин.
Da Vinci Media GmbH (www.da-vinci-learning.com) е независима медийна група, предлагаща аудио-визуално образование по телевизията. Тя е основана през 2007 година от Фердинанд Хабсбург и е напълно независима компания, предлагаща и утвърждаваща програмата, акцентирайки на качественото съдържание. Медийната група предлага два телевизионни канала – Da Vinci Learning и Da Vinci U. Da Vinci Learning е семеен телевизионен канал за деца, родители и възрастни, който предлага увлекателни, вдъхновяващи и качествени образователни възможности. Отличени с награди образователни шоу програми и документални филми от цял свят, посветени на природата, технологиите, науката, откритията, цивилизациите, химията и много други, които ни показват света, в който живеем. Тъй като знанието е удоволствие, Da Vinci U ни дава универсално образование, показвайки на зрителите актуални научни и обществени спорове и лекции от най-авторитетни учители, философи и академици от най-реномирани образователни институции в света, като Университета в Йейл, Университета в Принстън, Линдау. Da Vinci U се предлага в Словения, Хърватия, Унгария, Чешката република, Словакия и Румъния.

„Булсатком“ е най-големият цифров доставчик на ТВ съдържание в България, като до края на тази година се очаква да предлага и услугата IPTV на абонатите си. Булсатком получи лицензия за 4ти GSM оператор, а в САЩ вече започва работа по построяването на спътника на "Булсатком" – първият български спътник за чисто търговски цели. Стремежите на компанията са да предлага възможно най-доброто съдържание на възможно най-добрата цена.
„НЕТ1“ е телекомуникационен оператор, предоставящ електронни съобщителни услуги от ново поколение. Компанията е създадена през 2007 г. и е сред най-големите доставчици на Интернет и Цифрова и HD Телевизия за крайни клиенти на територията на град София. “НЕТ 1” залага на коректност, качество и изключителна поддръжка по отношение на всички предоставяни услуги. Мисията на компанията е да даде възможност на хората да постигат повече, да се забавляват и общуват по-добре, превръщайки своите услуги в неразделна част от тяхното ежедневие.”

„Да Винчи Медия“
Тина Паразайда
Мениджър „Комуникации“
Тел.: +49(0)30 40 50 468 30
E-mail: tparazajda@davincitv.net
Website: www.da-vinci-learning.com / www.kids.da-vinci-learning.com 

Магърдич Халваджиян – за трудностите по пътя на успеха

Anett & Co. I 4.04.2013

В конферентна зала „Варна” , хотел „Черно море”, се състоя седмото издание на Biz2Bizi форум. Гост лектор на събитието този път бе един от най-известните български продуценти и режисьори – основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън" – Магърдич Халваджиян, а тема на лекционно – дискусионната част: „Трудности по пътя на успешния предприемач“.
Седмият форум бе овенчан с изключителен успех. Над 160 гости, сред които мениджъри на различни отдели, изпълнителни директори, собственици на бизнес, активни студенти с воля за успех, уважиха събитието. Сред гостите бяха представители на водещи фирми в града – Адрес Недвижими Имоти АД, Планекс , Ола Taste of MED, Ера България, Мтел, DM-България, Берьозка, LZ yachting 1991 AD, Пристанище Варна, Барт ООД, Алфа Банк, УниКредит Булбанк АД, Сосиете Женерал Експрес Банк, Интернационал хотел и Казино и много други. Повече от половината присъстващи се включиха и в коктейла за лична среща с Маги Халваджиян, който се състоя по-късно в панорамния бар на хотел „Черно море”.
Лекционната част премина изключително интересно, като г-н Халваджиян запозна публиката с пътя, който е извървял от единственото по рода си в света цирково училище в Москва до днес, когато ръководи най-успешните продуцентски къщи в страната. Интересни, трудни, забавни, късметлийски или не – всички преживявания по този път той оцени като значими за старта и развитието на неговата кариера. Изключително сладкодумен, завладяващ, позитивен и харизматичен – така определиха присъстващите госта на събитието. Едно от най-впечатляващите твърдения на г-н Халваджиян бе, че ако усети, че е загубил сърцето си в бизнеса, който практикува, си тръгва от там. След близо час и половина, които минаха неусетно, заради интригуващия подход, по който беше поднесена лекцията, думата да зададат своите въпроси, получиха и гостите.
Форумът бе и своеобразна платформа за бизнес контакти, някои от които се превърнаха в успешни сделки. Представители на строителния бизнес срещнаха производители на врати и интериорни елементи, голяма компания от Пловдив, занимаваща се и с благотворителност, привлече нови партньори за своята кауза, присъстващи продуценти от Англия привлявакаха вниманието на г-н Халваджиян със свои проекти за България.
Седмият Biz2Bizi форум бе подкрепен от над 40 фирми. Мисията на Biz2Bizi е да провокира сред обществото предприемаческо мислене и да помага за устойчиво развитие на бизнеса, организирайки периодични срещи. Те преминават през два етапа – лекционна част, водена от все по-атрактивни гост лектори, дискусионен панел и уъркшоп, като всичко това се случва в рамките на по малко от 2 часа.

Накратко за Магърдич Халваджиян:
Магърдич Халваджиян – продуцент и режисьор, основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън". Председател на Асоциацията на телевизионните продуценти от 2009 г. до средата на 2012 г. Режисирал над 100 рекламни спота, за едни от най-големите български и чуждестранни компании. Името му се свързва с най-популярните телевизионни предавания и сериали: "Седем часа разлика", "България търси талант", "Господари на ефира", "Море от любов", "Сладко отмъщение", "Като две капки вода" и други. До момента е заснел над 500 музикални видеоклипа на изпълнители от всички жанрове.