в. Стандарт | 23.02.2016 | Стр. 19

Нов студиен тв комплекс към Факултета по журналистика ще открие Алма матер днес. Оборудването е последно поколение цифрова техника във формат FULL HD. Комплексът ще разполага с три цифрови студийни телевизионни камери, на две от тях са монтирани електронни четци. Студийното осветление се управлява по цифров път. Екипите ще работят и с три мобилни камерни комплекти за реализация на документалните филми.
Студентите от 4-и курс в бакалавърска степен с профил телевизионна журналистика и магистрите от "Електронни медии" ще работят в реална среда и ще участват в създаването на програмните линии на тв "Алма матер" в национален ефир заедно с екипа на Национална университетска телевизия "Алма матер".
Амбицията на тв екипа е от януари 2017 г. каналът да се позиционира на държавния мултиплекс и да даде старт в медийното пространство на програми за образование, култура и младежки дейности.

Стр. 19

в. Телеграф | Лео БОГДАНОВСКИ | 20.02.2016

Голяма част от продуцентите в родния шоубизнес крият жените, с които живеят. Много рядко те се появяват под прожекторите, а за биографиите им пък не се знае почти нищо.

Такъв е случаят и със съпругата на властелина на попфолка Митко Пайнера. Всеки средностатистически фен е чувал многократно от устата на по-известните изпълнители от лекия жанр думите "Благодаря на продуцентите Мария и Митко Димитрови". И докато на инженера му се налага да дава интервюта покрай скандалите около напусналите го артисти, то половинката му винаги е в сянка. А всъщност тя е финансовият мозък на империята "Пайнер".
Двамата са си разпределили работата в музикалната компания -Митко отговаря за изпълнителите и организационния процес, а Мария като дипломиран счетоводител – за приходите и разходите на фирмата. И двамата са родени през 1953 г., запознали се в техникума. Той спортувал самбо, а тя била в танцов състав. "Прехвърчаха искри между погледите ни и така се роди нашата ученическа любов. Оженихме се през 1974 г.", разкри инж. Митко Димитров. Те са заедно повече от 40 г., а през 2014 г. са отпразнували рубинената си сватба. На въпроса каква е тайната на такава дълга връзка, музикалният продуцент отговаря: "Да запазим себе си – такива, каквито сме били някога, и да приемем другия такъв, какъвто е". Въпреки че живеят в пълна хармония, двамата се карат, но все за дреболии, като например защо той стъпва бос по плочките в двора и с тези крака ще влезе в хола. "Голяма свада", смее се Митко.
Заедно с жена си работи и друг фолк продуцент – Виктор Касъмов. Той е управител на "Ара мюзик", а съпругата му Диана отговаря за стайлинга на артистите – Алисия, Ванеса, трио Карамел и Алекса, нищо че е математичка по образование. Двамата са израснали заедно в Кюстендил – неговият блок е в съседство до къщата й. Разликата им е 9 г., тя е набор на брат му Ненчо. Като пораснали, Виктор и Диана усетили взаимно привличане и ходили цяла петилетка, преди да се оженят. Диана е причината Виктор да стане диджей, а после тя дава идеята за името на музикалната му компания. Миналата година са празнували сребърна сватба, дори мислели да сключат и църковен брак, но така и не го направили. Двамата имат син Денис, който също е в бранша – управлява телевизия BG Music Channel. От него и снахата Ива е внукът им.
Братът на Виктор – Ненчо Касъмов, също е шеф на музикална компания – "Диапазон рекърдс", но все още е ерген. Най-сериозната му връзка бе с фолкпевицата Теодора, но двамата се разделиха както в личния си живот, така и в професионалния, след като тя замина за Америка и там намери нов мъж, на когото роди дъщеричка. "Големият проблем на Теодора е, че е прекалено добра като човек. Тя не издържа психически на напрежението от клюките. Всички мислеха, че я толерирам за сметка на другите ни изпълнители, а не беше така. Бях се заклел, че няма да се занимавам с певици, но явно Господ ме накара. Вече го преболедувах, но към момента нямам жена до себе си", сподели пред "Телеграф" Ненчо Касъмов.

Кръстникът

Продуцентът на Софи Маринова и Бони е категоричен, че съпругата му не трябва да има нищо общо с работата му. "Това е като олиото и водата. Ако вкъщи обсъждате теми за работа, не ви остава време да си почивате, да погледнете работата отстрани", твърди шефът на "Съни мюзик" Крум Крумов. Той е с жена си Илияна от 1992 г. Запознали се на Нова година и така започнала връзката им. Една нощ през 2003 г. продуцентът гледал филма "Кръстникът" и получил вдъхновение за женитба. Събудил половинката си в 5 ч сутринта и й казал, че другата седмица вдигат сватба. Оказало се, че има затруднение с кумовете, които живеят в чужбина и така от август венчавката се изместила за декември. Оженили се навръх Коледа, а понеже тогава е забранено, Крум поискал специално разрешение от синода. Такова разрешение обаче не бе поискала, за да се омъжи за доведения си син Дачо Софи Маринова и затова рапърът Устата възпя това в дуетния им хит: "Как да се жениш ти хрумна на ум, без да питаш продуцента си Крум". Илияна Крумова не е в музикалния бизнес, а се е отдала на грижите за 11-годишния им син Кристиян.

Отмъщение

Съпругата на тв продуцента Магърдич Халваджиян – Кремена, е позната като стилистка, но всъщност е завършила музика – специалност виолончело. Тя е спряла да свири със смъртта на баща й, а после се появил и синът им Бедрос. Като поотраснал, тя се захванала с агенция за недвижими имоти и с парите от сделките финансирала първите клипове на мъжа си. Покрай него направила и първи те си стъпки в стайлинга, като обличала изпълнителите. Първият й по-голям ангажимент е в предаването "Сладко отмъщение", а после и в "На кафе" с Гала. Маги и Кремена се познават от близо 30 години, а от четвек са законно семейство. Целенасочено ги събрал общ приятел. "Една вечер той влезе в нас и каза: "Добър вечер, аз съм режисьор от Холивуд." Аз казах: "Много важно". По това време аз имах друга връзка, но той беше много упорит", спомня си Кремена.
Братът на Маги – Джуди Халваджиян, също е режисьор и продуцент, основно се занимава с "Господари на ефира", а малко хора знаят, че истинското му име е Юлиян. Именно покрай работата си в шоуто с Рачков и Зуека той среща съпругата си Елена. Тя е била главна координаторка на предаването, а впоследствие работи в областта на рекламата. След тригодишна връзка влюбените се сдобиват с рожба. Двамата имат момиченце на име Беатрис, което е вече на близо 7 годинки. Името на детето е избрано случайно, докато майката гледа репортаж и чува името Беатрис, което е на арменска плувкиня. Много го харесва и тъй като е старо арменско име, решава да кръсти детето си така. Заради любовта на Халваджиян към храната Елена се научава да готви много добре не само български, а и арменски гозби. Помощник на съпругата е свекърва й, която по телефона дава рецептите.

Закон

С рекламна шефка живее и "бащата" на "Биг Брадър" Нико Тупарев. Двамата с Катерина не са женени, но имат син Тома, който през май ще навърши 8 години. От първия си брак тя има дъщеря в тийнейджърска възраст. Нора също живее с тях. Продуцентът се притеснявал как Нора ще го приеме, но още по-притеснена била приятелката му. Нико и тийнейджърката обаче бързо намират общ език и са в прекрасни отношения. Половинката на Тупарев има собствена рекламна агенция и артмагазин в центъра на столицата. За Нико и Катя е закон, че кой каквото и да работи през седмицата, почивните си дни винаги са заедно. Преди да срещне Катерина, Нико има бурна връзка с Миа Сантова. Любовта на продуцента и тв водещата на започва преди повече от десет години, когато тя все още е звезда на Нова. Нико и Миа стават гаджета почти от пръв поглед, сватосва ги самият Ники Кънчев, който по това време води "Стани богат".
Бившият му ортак Ники Николов е спряган за голям ухажор. Около личния му живот най-много се разшумя преди няколко години, когато разведе тв водещата Радост Драганова, след което я напусна. Името му е било свързвано и със синоптичката Никол Станкулова. Последно за продуцента се говореше, че е влюбен в една от участничките на шоуто "Къртицата" Криси, която обаче не успя да стигне до финал. Тя работи като модел предимно в чужбина, а по време на връзката си с продуцента реализира и собствена модна агенция. Покрай старта на новото кулинарно шоу на bTV "Мама готви по-добре" Ники отново се появи в компанията на Радост Драганова, с което даде отново храна на клюкарите, че двамата преживяват ренесанс на чувствата си.

Панаири

Между поредицата успешни предавания и реалити в различни телевизии Иван и Андрей успяха да се оженят по веднъж, както и бързо след това да се разведат и двамата. След като прекрати брака си със сръбската тв водеща Даниела Янков, Андрей Арнаудов се върна при старата си любов актрисата и тв водеща Надя Иванова, после изкара едно синьо лято с моделката Бориса Тютюнджиева, а към момента няма половинка до себе си. Съдружникът му Иван Христов се ожени за дългогодишната си приятелка тв водещата Вихра Петрова, с която имат дъщеричка Ава. Около развода двамата вдигнаха големи панаири, но късметът му се усмихна отново в лицето на друга водеща – Ирина Тенчева, която също му роди дете – син Самуил. През 2014 г. се заговори, че двамата са си спретнали малка тайна сватбена церемония в чужбина, но новината и до днес не е потвърдена.

Стр. 17,18,19

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 20.02.2016

Основните проекти са с "Нова" и bTV, но вече се работи и извън България

Най-новата многопрофилна болница в София "Св. Кирил" се намира в Бояна в двуетажна приветлива сграда. От началото на март тя ще се превърне в декор на най-новия български медицински сериал – "Откраднат живот". Проектът е на компания "Дрийм тийм филмс" на Евтим Милошев и ще се излъчва по "Нова тв", а в актьорския състав влизат имена като Мартина Вачкова, Йоана Буковска, Мария Каварджикова и др.
Ако сериалът се докаже като успешен, може да даде нов тласък на местното производство на телевизионни сериали, което след своя първоначален бум през 2011 година бързо замря, за да стигне до есента на 2014 година, когато по комерсиалните телевизии не се излъчваше нито една такава продукция.
Като изключим снимките на родни сериали, в навечерието на новия телевизионен сезон ключовата тенденция в създаването на тв съдържание е търсенето на бизнес възможности и опит на чужди пазари. Това е валидно както за телевизиите, които се ориентират към работа с международни продуцентски компании, за да предложат по-голямо разнообразие от формати и жанрове, така и за продуцентските компании, които опитват да компенсират спада на вътрешния пазар с външни източници на финансиране.

Как изглежда новият тв сезон

Освен нов български сериал в пролетния тв ефир ще видим поне шест премиерни за България формати и нови сезони на вече познати и утвърдени шоупрограми (виж таблицата). Най-значимото и очаквано събитие в ефира е европейското първенство по футбол както от гледна точка на зрителите, така и на рекламодателите. "За първи път такова спортно събитие ще се излъчва от три канала паралелно ("Нова", "Диема" и БНТ), два от които национални, което е предизвикателство за целия пазар (телевизии, медия агенции, доставчици на пийпълметрични данни, рекламодатели)", коментира старши изследователката в ZenithOptimedia Светлана Тачева. Управляващата директорка на Media Direction OMD Боряна Несторова казва, че очаква силен телевизионен сезон, който продължава тенденцията за по-големи инвестиции в нови проекти. "Зрителите вече свикнаха да имат по няколко нови програми в ефир, почти през цялата година", отбелязва Несторова.
В официално прессъобщение до медиите главният изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп" Дидие Щосел обяснява, че пролетният сезон на групата е най-голямата инвестиция, която са правили до момента. По "Нова" вече стартираха няколко нови предавания, които отчитат добри резултати от гледна точка на аудитория според медиа директорите – петият сезон на "Черешката на тортата", "Семейни войни", "Шеф под прикритие". Предстои премиерата на "Откраднат живот", както и нови сезони на "Като две капки вода" и "Кошмари в кухнята", които бяха едни от най-силните предавания за канала през изминалата година.
По основния конкурент на "Нова" – bTV, също вече започнаха няколко нови предавания – "Мама готви по-добре" в праймтайм, точно на гърба на "Семейни войни" по "Нова". Предстои и нов сезон на MasterChef, което бе най-успешното риалити в ефира на bTV през 2015. Медиата инвестира и в нов сезон на комедийния сериал "Столичани в повече", както и в новото предаване "Бригада – Нов дом". От bTV обясниха, че акцентите в тяхната стратегия за сезона са два – развитие на вътрешното им продуцентско звено и сътрудничество с най-успешните български и европейски продуцентски компании.
В БНТ освен европейското футболно първенство ключово събитие в пролетния тв ефир е последният, пети сезон на криминалния сериал "Под прикритие".
В стремежа си да диверсифицират риска в нови проекти и да търсят по-ниска цена на изпълнение за по-високо качество телевизиите започнаха да преговарят и с международни компании. Първата крачка направи bTV, когато миналата година започна работа по ключовия си за сезона проект MasterChef с базираната в Мюнхен Constantine Entertainment. Още тогава телевизията даде заявка, че ще продължи този подход, и е много вероятно до есента да привлече нов чуждестранен партньор като изпълнителен продуцент за предстоящите й проекти. "Нова", която в момента е в по-силен програмен подем и е амбицирана трайно да измести конкурента си bTV от лидерската позиция, също не изключва преговори с продуцентски компании отвъд пазара, въпреки че засега се въздържа да го потвърди официално.

Нови пазари, нови хоризонти

Фалитът на КТБ остави продуцентските компании в страната да избират основно между двата големи частни канали bTV и "Нова", за да реализират продукцията си. Банката на Цветан Василев финансираше TV7, която се явяваше третия частен канал, който осигуряваше работа на продуцентите, и то по високобюджетни проекти като сериали и риалити формати. Но този балон се спука, а обществената БНТ не може да си позволи високото бюджетиране на комерсиалните канали. Затова макар и основните им приходи да идват от български телевизионни проекти, през последните години големите играчи положиха усилия да си осигурят външни източници на финансиране.
"В момента предоставяме продукционни услуги на компании от цял свят. Работихме по четири документални проекта за немската телевизия ZDF, единият от тях в копродукция с BBC, продуцирахме реклами за чужди компании и американски филм, който беше заснет изцяло в България, както и по 60 кратки филмчета за израелска компания. Освен това направихме много добри контакти с индийски продуценти – Индия е огромен пазар", разказа съсобственикът в "Дрийм тийм филмс" и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти Евтим Милошев. По думите му пазарът през последните години е труден и се налага продуцентите да са все по-конкурентоспособни.
Управителят на "Идалго прадакшънс България" Красимир Ванков потвърждава тенденцията да се върви постепенно към увеличаване на приходите от международни проекти и продажба на услуги за външни компании, които произвеждат продукциите си в България.
След като се наложи със силните си проекти за "Нова тв", Global Group на Магърдич Халваджиян също се отвори за работа по международни проекти – филми и сериали. Миналата година дружеството си назначи нов главен изпълнителен директор – Светлана Василева. Тя разказва, че "Опън фреймс" – компанията, която е създадена за инвестиции на международния пазар, вече работи по няколко проекти за филми и сериали. Василева дава пример с Nightworld – психологически трилър, по който компанията работи с международен екип. "Следващият филм, снимките на който ще започнат през март в Куба, ще бъде реализиран съвместно с американска компания и ще бъде първият англоезичен филм на ужасите, заснет в Куба", добавя Василева. "Опън фреймс" работи и по проект за сериал, за който вече има заявен интерес от чужди компании. "Тази година като че ли има заявка за рестарт на проекти за телевизионни сериали, както и по-сериозно отношение към генериране на съдържание за дигитални платформи", смята Светлана Василева.
По-големите инвестиции на "Нова" в съдържание и увереността, че bTV ще я последва, за да отговори на конкуренцията, обнадеждава продуцентите, че могат да доведат до увеличаване на обема на приходите си. Проблематичен за тях обаче остава въпросът с определянето на цената за час произведена продукция – тенденцията е да намалява всяка година. Най-общо казано, цената се определя от необходимия разход за съответната продукция, съобразен с бюджета на телевизията, който от своя страна зависи от възможността за възвръщане на направената инвестиция, разяснява Светлана Василева. "Истината е, че като себестойност цената на час телевизионна продукция не се е променила от години, но непрекъснато се променя цената, която телевизиите плащат за този час продукция. И посоката е винаги надолу", коментира Евтим Милошев.
От "Нова" не коментираха въпроса с формирането на цената за час програма, но от bTV обясниха, че зависи от инвестицията, която е необходима за реализацията на тази продукция. Проект, който изисква голяма инвестицията в локация, декор, технически и човешки ресурс, има висока продукционна цена на час. Часовият пояс, в който се излъчва дадена програма, също оказва влияние върху таргетираната продукционна цена. "Програмите, излъчвани в праймтайм, достигат до повече зрители и генерират по-високи рейтинги в сравнение с програмите в дневния пояс. На тази база за праймтаймовите предавания телевизиите планират по-висока продукционна цена на час за сравнение с цената на програмите извън праймтайм", добавят от bTV.

Липсващите играчи

От общата картина на продуцентите на телевизионния пазар тази година се забелязва отсъствието на традиционно силни компании като Sia и Camera на Росен Цанков, Димитър Митовски и Димитър Гочев. В началото на сезона присъства само Митовски – с ново дружество, което работи по последния пети сезон на "Под прикритие". И двете компании обаче – такива, каквито ги познаваме от силните им години, се разпаднаха и бившите съдружници сега се опитват да работят поотделно.
Активите на Camera (филмови права, снимачна техника и недвижими имоти) са заложени в "Уникредит" за 2.9 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. Дяловете в дружеството са разпределени между Димитър Гочев и Димитър Митовски. Пред "24 часа" Митовски коментира, че тези кредити са обслужени на 100%. На пазара обаче имаше коментари, че поради финансови затруднения компанията дължи хонорари на актьори, с които работи по различни филмови продукции. Тази информация към момента не желаят да потвърдят нито потърпевшите, нито продуцентът. "В нашия бизнес всичко се гради на взаимно доверие и никога няма да оставим неразрешени финансови проблеми", казва пред "24 часа" Митовски. До редакционното приключване на броя той не отговори на въпросите на "Капитал" дали ще има нови проекти и как ще продължи да съществува продуцентският му бизнес.
Въпреки че рекламодателите не предвиждат значителен ръст на инвестициите си през 2016 г., а по-скоро поредно оптимизиране на бюджетите, началото на годината обещава силен и конкурентен телевизионен сезон с нови програмни проекти. А телевизията, изглежда, ще продължи да е основен канал за рекламните кампании. Остава да видим дали това ще означава и по-интересно тв съдържание.

Стр. 46 – 47

БТВ, Тази неделя | 21.02.2016 | 09:43

Тема: Кръговете около властта; Спрените обществени поръчки; Властта и медиите
Гост: Иво Прокопиев, бизнесмен

Водещ: За отраженията в огледалото, за кръговете около властта и за спрените обществени поръчки на стойност 2 млрд. лв. през последните дни. Гост ми е бизнесменът Иво Прокопиев. Добро утро.
Иво Прокопиев: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Да започнем с едно много кратко видео за това кой какво вижда, когато се погледне в огледалото и да коментираме с вас.

Делян Пеевски: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види дали не вижда Прокопиев и кръга Капитал в него.
Бойко Борисов: В огледалото винаги съм виждал себе си. А пък, когато си дадох сметка след Лондон, за което благодаря на това момче, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни. И трябва да ви кажа, че амбициите са ни да направим България пример. Ще го направя.

Водещ: Така, Делян Пеевски и премиерът Бойко Борисов. Попадате и вие в окото на бурята. Кого виждате, г-н Прокопиев, вие, когато погледнете огледалото?
Иво Прокопиев: Аз в моето си огледало виждам себе си. Чат-пат някой член от семейството покрай мен. Но наистина, ако някой премиер на България, който и да е той, било г-н Борисов или някой друг започна да вижда и някой друг в собственото си огледало, значи, че дните му на този пост са преброени.
Водещ: Защо обаче г-н Делян Пеевски смята, че когато премиерът се погледне в огледалото, вижда вас и вашия икономически кръг?
Иво Прокопиев: Много хора си задават този въпрос. Защото някак си много непропорционално моето име излезе покрай този скандал с обществените поръчки, при положение, че практически целият ни бизнес е много далеч от държавата и напълно съзнателно не само не получаваме никакви обществени поръчки, а гледам да нямаме никакви допирни точки с държавата точно поради …
Водещ: Не сте ли засегнат поради спирането сега на обществените поръчки?
Иво Прокопиев: По никакъв начин.
Водещ: Защото упорито се говори, че сте имал големи интереси към изработването на новите лични карти и обществената поръчка, която беше спряна, за около 500 млн. лв.
Иво Прокопиев: Да, видях, че има такава кампания. Но тя няма нищо общо с истината. В смисъл, абсолютно по никакъв начин нямам връзка с тази поръчка. Дори се опитах да разбера за какво е. Не успях да разбера за какво става въпрос.
Водещ: Познавате ли Васил Величков, съветник на министър Бъчварова?
Иво Прокопиев: Познавам го. Но не виждам в това някакво основание…
Водещ: Връзката, която се прави е между него, вас и Саша Безуханова, бившата шефка на Хюлет Пакард. Твърди се, че този човек, Васил Величков е вашата връзка към пътя на милионите, които се дават за електронно управление.
Иво Прокопиев: Това са съвсем такива свободни интерпретации. Нямам нищо общо с тази поръчка, нито по някакъв начин интересите, които имам могат да имат общо с този тип дейност. Това беше направено, за да се поддържа този мит, нали, че има два враждуващи кръга в обществото, че аз имам някаква лична битка с г-н Пеевски. Това въобще не е така.
Водещ: Това щях да ви питам – какви са отношенията ви с г-н Пеевски?
Иво Прокопиев: Никакви. Аз нямам никакво отношение към г-н Пеевски, никога не съм имал. Нито го познавам, нито съм го виждал. Честно казано, не държа и да го виждам. Това, което става е, че в момента наблюдаваме рухването по някакъв начин на схемата КТБ 2. Защото този модел с концентрация на обществения ресурс на едно място, които политиците да използват за това, за което им е удобно – да си финансират медии, които ги хвалят, да финансират собствени по някакъв начин политически проект, да финансират оплюването на своите обществени опоненти, това го виждахме в КТБ, нали, как бяха концентрирани държавните депозити в банката, как след това заради голямото проспиване от всички възможни регулатори, от всички системи, които трябваше да предопределят, да спрат разрастването на тази пирамида във времето, системите за защита не сработиха и в крайна сметка пирамидата рухна с цената на 4 млрд. лв. за българското общество и за българските данъкоплатци.
Водещ: Казвате оплюване на опонентите, въобще медийната част в цялата тази история е много важна.
Иво Прокопиев: Ако мога само да довърша, защото това с обществените поръчки е същото, просто източникът на парите не са спестяванията на хората, а са в голямата си степен европейските пари. Нали, Европа гледа как България харчи парите на европейските данъкоплатци. И в една немалка степен вече и наши пари, български пари от българския бюджет. 20-30% от това финансиране е от българския бюджет. Така че насочването на тези поръчки в една гигантска схема, защото практически, ако погледнете назад във времето, 4-5 фирми печелят всички големи инфраструктурни проекти, нито една чужда последните години.
Водещ: Тези 4-5 фирми с кого са свързани?
Иво Прокопиев: Ами, по някакъв начин с тези, които са на власт, главно с г-н Пеевски. Всъщност големият проблем на това, на образа с огледалото, ако се върнем на първия въпрос, че сянката на г-н Пеевски много дълго време витае в огледалото на българския премиер, който и да е той.
Водещ: Ама нека да кажем, че г-н Пеевски ден или часове, след като беше спряна поръчката на Хемус, каза, че той няма никакъв интерес към тази сделка.
Иво Прокопиев: Ами, това той може да го е казал, но не непременно е вярно. Защото пък други, двама български премиер, според мен, трябва да им вярвате вие… Ако си спомняте Южен поток, когато беше извадена същата фирма Водстрой 98 от проекта Южен поток, тогава премиерът Орешарски каза – ние изпълнихме изискванията, извадихме фирмите на Пеевски от проекта. Сега, само преди няколко дни премиерът Борисов по същество каза същото – аз си направих собствените проучвания, има общо. Затова, за да няма съмнения, спираме поръчките за тази фирма.
Водещ: Сега, тъй като с огледалото започнахме, отварям една малка, но важна скоба, метафората тръгна от Шпигел и стацията в Шпигел за Делян Пеевски. Шпигел на немско е огледало. От тук тръгна цялата история. Имаше директни обвинения към вас и към вашите медии, че всъщност тази статия е написана под ваше давление, под давлението на Икономедия, че вие сте поръчали Делян Пеевски да бъде окепазен в авторитетно немско списание.
Иво Прокопиев: Аз лично не виждам основание да вярвам дори на дума от това, което тези медии пишат. Защото те съществуват, тези жълто-кафяви медии, както ги нарича обществото вече, те съществуват, за да разпространяват неистини, и да поддържат едно напрежение, в което постоянно искат държавата да бъде. Ако обръщате внимание, почти всеки ден има някакъв преврат. В момента, в който всеки се опита да се противопостави и да каже нещо за някоя порочна практика, изведнъж това става преврат, клатене на държавата, заплаха за стабилността и т.н.
Водещ: Да изясним кръговете, защото хората, широката аудитория, според мен, когато гледат този скандал, си казва – какво, за Бога, става; какво става в държавата. Един цитат от Делян Пеевски. Мисля, че от края на миналия месец или началото на този, той се яви в прокуратурата по повод едни определени твърдения на съдия Ченалова за това, че той влияе в съдебната система. Той отиде в прокуратурата, след което каза следното: „В тази връзка поставям въпроса – кога прокуратурата ще се сезира и по отношение на други лица, като Иво Прокопиев или Слави Трифонов, например? Кога прокуратурата ще провери дейността на свързаните с Прокопиев бизнеси, като Каолин, фотоволтаичния холдинг Солар Про, финансовия посредник Булброкърс, сделките с пенсионния фонд Доверие, както и много други, за които в публичното пространство има многобройни твърдения и сигнали за извършени нарушения”. И още мъничка част от цитата: „Или страхът от медийните атаки на кръга Капитал и от политически връзки на Пеев… на Прокопиев е по-силен и лицата от този олигархичен кръг ще продължат да бъдат свещени крави за българските правоохранителни органи”. Хайде, първо, кажете – чувствате ли се недосегаем наистина, чувствате ли се свещена крава, както твърди Делян Пеевски?
Иво Прокопиев: Първо, да ви кажа, нали, и то беше публично известно, ние сме в, така, обществения обектив вече 7-8 години, откакто Капитал пусна първото журналистическо разследване за КТБ. От тогава, това беше 2009 г., досега не е имало практически ден без ние да сме обект на някакъв вид репресия, проверка по сигнал на някой от тези хора около г-н Пеевски. Така че не само, че сме непрекъснато проверявани. Нали, всяко едно от тези неща, за които той говори, е проверявано десетки пъти.
Водещ: Притеснявате ли се за нередности в тези бизнеси, които той…
Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин. Защото аз …
Водещ: … изброява.
Иво Прокопиев: Аз ви казах – не само, че е имало проверки, но и повечето проверки са приключили. Така че не са установени абсолютно никакви нередности.
Водещ: Колкото до политическите ви връзки?
Иво Прокопиев: До политическите връзки, в какъв смисъл? Не, това, за което става въпрос тук с тези обществени поръчки, затова пак Капитал е в центъра на вниманието. Защото вестникът много ясно е показал как тези 4-5 фирми са концентрирани милиарди в себе си. И то не е толкова проблемното това, че са концентрирали тези милиарди, а че имат съотношение на успеваемост, тоест това, за което са кандидатствали спрямо това, което са получили, е 95-98%, една от фирмите 99%. Това означава, че практически всичко, което те пожелаят, го получават. Няма такъв, не може да има такава динамика в бизнеса. нали, винаги една фирма или печели, или губи. Особено в обществените поръчки. Това няма как да не прави впечатление. Защото пак казвам, става въпрос за европейски пари в голямата си степен. ОЛАФ има функции в разследването на честността на тези обществени поръчки. И вероятно това е основната причина. Мината е една граница, от която търпимостта на Европа вече я няма към подобни практики. И в крайна сметка премиерът много правилно е разчел сигналите, които получава отвън.
Водещ: Смятате, че все пак това е натиск отвън? Колкото обаче това определение олигарх, което често пъти звучи в публичното пространство, за вас как го приемате, Иво Прокопиев олигарх ли е?
Иво Прокопиев: Като неподходящо. Защото всъщност чрез медийната група, на която аз съм издател, съм опонент практически на всички власти в последните 10-15 години. Няма как. Олигарх е този, който се възползва от властта. Аз от правителството и от властта съм търпял само негативите.
Водещ: Опонент ли сте на президента Росен Плевнелиев?
Иво Прокопиев: За някои неща съм опонент, да. В смисъл, смятам, че по някои въпроси той може да има доста по-силна и доста по-категорична позиция.
Водещ: Кои са тези въпроси, г-н Прокопиев?
Иво Прокопиев: Главно във вътрешнополитическия план. В международен план той стои много солидно и мисля, че е добър представител на България. Но във вътрешнополитически план е твърде пасивен и би могъл да има по-голяма роля при такъв колосален процес, който се развива. България в момента е на кръстопът. Тя или ще остане в семейството на европейските държави и в полето на евроатлантическите ценности, или просто ще започне някакъв период на полуразпад. Защото българските институции, за да довърша основната си теза, това, което беше и при КТБ, това е същото и при обществените поръчки – не е проблемът, че някакви хора вземат едни пари, било то европейски, проблемът е, че за да съществува такъв тип схема, национална схема буквално за крадене на обществени поръчки, всичките контролни механизми по веригата – КЗК, ВАС, прокуратура, ДАНС – те са изключени, както при КТБ, те не работят.
Водещ: Как си обяснявате пасивността на президента? Защо той е активен в международен план, но вие самият съзирате пасивност по важни въпроси, които касаят вътрешните …
Иво Прокопиев: Това не е мой въпрос, това е въпрос към него.
Водещ: Колкото до обществените поръчки, за които говорим, кажете ми кратката версия на правене на бизнес в България? Как вие направихте например първия си милион?
Иво Прокопиев: Има, това е между другото най-важният въпрос от всичко, за което говорим. Защото в последните години политиците се опитват да подменят представата за бизнеса и буквално да омаскарят всички хора, които се занимават с бизнес, свеждайки до това, че едва ли не бизнесът е усвояването на обществените поръчки и по някакъв начин взаимодействието им с политиците. Не, бизнесът е нещо съвсем различно. Има два вида бизнес – единият бизнес е този, който краде от обществения ресурс, което ние го виждаме в най-различни варианти, било през спестяванията, през …
Водещ: Още веднъж, за да е ясно – ваши фирми крадат ли от този обществен ресурс?
Иво Прокопиев: По никакъв начин, никога. Това е въпрос и на философия, и на ценности, и на избор. Мисля, че …
Водещ: Обществените поръчки са едното.
Иво Прокопиев: … с всичко, което съм направил последните 20 години, 25 вече, откакто се занимавам и с публична дейност, и с бизнес, съм показал, че аз съм точно на обратната позиция – истинският бизнес е следното нещо, той създава стойност и бизнесменът, който го прави, взема част от тази новосъздадена стойност за себе си, а другото разделя със своите служители, работници и с обществото под формата на данъци. Това е бизнесът. Това е процесът на създаване на стойност. За да може тази стойност да се създава, трябва да има среда. Това, което г-н Пеевски прави, той разбива средата за бизнес, защото всъщност корумпира и овладява основните институции, които трябва да пазят конкуренцията. Бизнес без среда за конкуренция, без среда за създаване, не е възможен. В България такова нещо в момента практически не е възможно. Затова бизнесът се е разделил на две големи половини – едната голяма половина, която усвоява, а другата голяма половина, в която аз принадлежа, гледа да няма нищо общо с държавата и колкото може да използва ситуации, които има на чисто пазарен принцип, за да създава стойност, да продава услуги и стоки, да изнася и т.н.
Водещ: Възползвал ли сте се през годините, г-н Прокопиев, от очевидно добрите си политически контакти, за да придвижвате бизнеса си напред?
Иво Прокопиев: Не. В по-голямата си степен това, с което се занимавам, е изцяло пазарно. Така че не бих казал, че политическите ми контакти имат нещо кой знае какво общо с развитието на бизнеса. Защото пак казвам, това е въпрос на личен избор. Ако човек иска да играе в тази мръсна игра, нали, веднъж влизаш в нея и практически излизане няма, защото ти ставаш заложник за цял живот. А другото, което аз за себе си съм го направил този избор много отдавна, е да държа тази принципна позиция и да правя каквото мога – медиите да са свободни. Защото в момента атаките са функция на това нещо. Защото Капитал, заедно с други медии, разбира се, не само Капитал и Дневник, много подробно описаха тази концентрация на обществени поръчки и на тези лоши…
Водещ: Участват ли ваши медии в целенасочени атаки срещу главния прокурор Сотир Цацаров?
Иво Прокопиев: Не, не бих казал. просто прокуратурата, за съжаление, е една от институциите, които са обхванати в този корупционен модел.
Водещ: Добре, нека да видим една снимка от вчерашния ден, на която премиерът Бойко Борисов качи на страницата си във Фейсбук с една метла и заканата, че той ще измете корупцията с тази метла. И тук да довършим и с едно предложение на вицепремиера Меглена Кунева, която казва – хайде във всяко министерство да сложим зам.-министър, който да бори корупцията. Как ви се струва това – работещо или пръскане на ресурс?
Иво Прокопиев: Това много прилича, че премиерът е сменил любимия си спорт от футбол с куидич. Имаше във Фейсбук.
Водещ: Да, в Хари Потър.
Иво Прокопиев: Вече неговият отбор ще бъде Летящите Тигри от, забравих кой квартал на София… Но според мен, ако говорим как да се излезе от тази порочна схема, тя не е само в спестяванията, тя е в обществените поръчки и в акцизите и ДДС – навсякъде, където държавата е слаба, тази схема работи. Отговорът на този етап при тази разбира институционална среда, която наблюдаваме в България, е повече Европа. Тоест за мен решението няма да дойде от това във всяко ведомство да има комисар по корупцията, защото много бързо от комисар по антикорупцията, този комисар може да стане комисар по корупцията. Пак казвам, поставен в тази среда един човек няма как – трябва да бъде свръхчовек, за да бъде, да издържи на този натиск. Веднага ще започнат статии за него, за семейството му, за близките му как е еди-какъв си и т.н. Та, решението за мен е повече Европа. Вие знаете, че в процес на създаване е Европейска прокуратура, която е фокусирана основно в това как се разходват европейските средства и дали не са накърнени интересите на ЕС в този процес. Вероятно тя ще се занимава и с някои данъчни измами. И вероятно функциите на ОЛАФ ще бъдат, по отношение на България задължително трябва да бъдат разширени в процеса на разследване на злоупотребите с тези обществени фондове.
Водещ: Много кратък въпрос, защото сравнихте случващото се през последните дни с КТБ 2. Сега има и новина, която премиерът каза за КТБ, и то е, че от понеделник те ще се опитат да се качи доклада на страницата на Министерство на финансите, или най-малкото 240 депутати ще могат да го прочетат, макар и в секретната секция и след това, както каза премиерът, да го разкажат. Ще разберем ли скоро истината за фалита на КТБ, според вас?
Иво Прокопиев: Ами, според мен, истината за фалита на КТБ е тази, която си говорим – тя е, КТБ схемата беше възможна, защото над нея имаше политически чадър, който обезвреди всъщност, парализира всичките контролни механизми, които трябваше да предотвратят подобно източване в такъв размер. В този смисъл, ние, според мен, не сме чули премиерът да даде оценка на модел КОЙ, на схемата КТБ и на модела Пеевски. Въпрос на политическа воля е, както той казва. Ако има политическа воля, много лесно може да се каже кои са били хората, които са осигурявали този чадър и кои трябва да понесат отговорност.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този анализ. Тъй като името на г-н Делян Пеевски многократно беше споменато, няма как, в този разговор, ще се радвам, ако той избере именно нашия ефир, за да хвърли светлина върху всички събития от последните дни.

Списание "Твоят БИЗНЕС" I 19.02.2016

За някои тя е малко припряна, но затова пък действа с невероятна скорост. Знаеш, че ако ти трябва отговор от нея, ще го получиш буквално за часове и обикновено е положителен. Ако не може да отговори на конкретното ти питане, предлага резервен вариант. На нея може да разчиташ. Силвия е от хората, които напълно безрезервно ще ти помогнат, когато имаш нужда и това го споделям от личен опит. С нея работим от доста години и едно от отличните и качества е, че много добре технологично знае от какви новини и материали се нуждаят медиите (а не да изпрати снимка с размер 20К за печатно издание, например:).

Силвия Тодорова има над 8 години опит в сферата на публичните комуникации. Започва професионалното си развитие в агенция „В Комуникация” като в момента е ПР мениджър на Консултантска къща „От игла до конец”. Има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността” от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски” и магистърска степен от УНСС. Член е на Българско дружество за връзки с обществеността.

Силвия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Когато избирах какво да уча, моя учителка ми даде книга за ПР-ра. Хареса ми, „видях се” в описанието на човека, който се занимава с ПР и реших, че това ще е! В самото начало открих хуманната страна на професията – започнах с работа по кампания в подкрепа на хората с редки болести, което ми показа реално силата на ПР-а да свързва хората и да им помага. Кампанията беше отличена от журито на ПР Приз с първа награда за социално отговорна кампания и след този старт продължих с увереност, че това е професията за мен. Малко след това започнах работа в Консултантска къща „От игла до конец”, където се изградих като специалист и продължавам да се развивам вече 7-ма година. Фактът, че имам възможност да се уча и да работя с професионалист от ранга на проф. д.н Любомир Стойков, който има сериозен принос за развитието на ПР професията в България, ме провокира и мотивира всеки ден да давам най-доброто от себе си.

Самото общуване с много и различни хора, което е неизменна част от същността на професията, ми доставя удоволствие, а директният, неопосредстван контакт винаги ми е интересен. Харесват ми динамиката и разнообразието, както и това, че ПР-ът е сфера, която едновременно изисква и позволява човек непрекъснато да научава нови неща и да се самоусъвършенства.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Щастлива съм, когато свързвам хора, които са си взаимно полезни и когато клиентите ми реализират постижения и успехи, за които съм допринесла. Чувствам се щастлива и когато чрез работата си успявам да помагам на повече хора, като например с кампанията за профилактика на детското зрение, която три поредни години правим с българската марка очила „Квят”.

Особена тръпка са ми по-големите събития. Харесва ми самият процес на реализация, когато всичко се случва на високи обороти, нужни са концентрирани усиля и бързо стиковане между много хора, а винаги се случват и непредвидени неща.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- В света на съвременните комуникации не е актуално ПР-ът и рекламата да се разглеждат през призмата на противопоставянето. На практика те имат различни комуникационни цели, които често се допълват. И все пак рекламата има контрол над комуникационното съобщение, какъвто ПР-ът няма, а той, за разлика от нея, може да печели доверие. Ако рекламата най-общо казано е вид самоизтъкване, с което заявяваш присъствие, напомняш, че те има и казваш: „Избери мен!”, то ПР-ът е като да се явиш на конкурс, да покажеш дали и колко си добър, но да оставиш другите да те оценят. Важното и в двата случая е качественото съдържание, поднесено по интересен начин, в подходящ момент, на правилните хора.

Има ли безплатен ПР?

- Условно казано за безплатен ПР може да се говори в случаите, когато доброто име, репутацията, изградените имидж и взаимоотношения, работят за теб, също когато говорим за доброволен труд на ПР специалисти. В действителност обаче ПР-ът е дългосрочна инвестиция, която изисква влагането на време, пари, знания, квалифициран труд, контакти и др.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам напоритостта и самонадеяността на хора с претенции, но без покритие. Проявите на невъзпитание и грубост, показността, духовната леност, липсата на въображение, на чувство за хумор и на толерантност към многообразието, както и тънките сметки, нежеланието да виждаш и признаваш собствените си грешки.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Не мога да кажа, че имам друго „аз” извън професията. И в работата, и извън нея съм еднакво припряна и малко разхвърляна  Може би в личен план имам по-малко търпение за нещата, които не харесвам, и се стремя да говоря по-малко по телефона.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Обичам танците – това е моето голямо разтоварване, също театъра, книгите и спокойните разходки сред природата. Чувствам се добре и си почивам на уютни места, където няма много хора. Обичам да уча и новите знания ме вдъхновяват и ентусиазират. А малките и по-големи постижения в работата ми действат утвърждаващо и също ме зареждат.

Какво би учила още?

- Много неща. Интересни са ми различни възможности за надграждане на професионалните ми знания и умения. Бих учила езици, към историята имам постоянен интерес, а винаги съм искала и да се науча да свиря на музикален инструмент, най-вече пиано. Не се решавам да започна, защото знам, че изисква да му посветиш време, с което не разполагам.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва по различно време, в интервала между 6 и 8 часа. Oбичам да ставам рано и сутрин обикновено съм много работоспособна. Първите новини научавам от радиото и всяка добра новина е добре дошла. Освен за постиженията на различни българи с радост ще чуя, че в България има бум на раждаемостта, че обидно ниските пенсии се повишават (но не с някакви смешни пари), че учители и лекари ще получават достойно възнаграждение за труда си, че все повече млади българи решават да останат или да се върнат в България, за перспективни инвестиции и предприемчиви инициативи на българи т.н. и т.н.

снимка: Иван Коловос

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА, Спас СПАСОВ | 18.02.2016

Филмовият канал HMTV започва да излъчва от 1 март

Нов филмов канал във формат HD ще започне излъчване от началото на следващия месец в България. HMTV е българско-руски проект с развлекателно-познавателен профил, който според официалната информация е "замислен и се създава от международен българско-руски екип от професионалисти в областта на телевизията".
Каналът ще се управлява чрез регистрираното през юли 2015 г. във Варна дружество "Хоризонт медия" АД, съсобственици и управители на което са Дончо Кирчев и Надежда Любенова – с по 49% от акциите, и руският гражданин Александър Каминин – с 2%. Личността на Каминин, който е посочен и като представител на дружеството в Търговския регистър, е интересна – той е бивш съветник и наместник на руския олигарх Владимир Гусински в медийната му група "Медиа – Мост". Това съобщи за "Капитал" съдружникът му Дончо Кирчев. "Потърсете в руския интернет, там е пълно с информация за него, посъветва Кирчев, в българския не излизат много неща."

Кой е Гусински

Проверката показа, че Владимир Гусински е бивш руски медиен магнат, основател на телевизионния канал НТВ и бивш спонсор на радиостанцията "Ехото на Москва". През 2001 г. той обяви оттеглянето си от "Медиа – Мост" (собственик на НТВ), след като компанията мина под контрола на руския държавен монополист "Газпром". Гусински е и бивш председател и един от основателите на руския еврейски конгрес. Той помага в организацията на предизборната кампания на Борис Елцин през 1996. Напуска Русия, след като прокуратурата в страната започна наказателно дело срещу него. Задържан е в Испания, а след това в Гърция – но властите на двете страни не го предават на руските, защото се смята, че обвиненията срещу олигарха са политически мотивирани.
Според публикации в сайта lenta.ru Гусински и до днес притежава и развива каналите "Наше кино" и "ТВ Клуб".

Какво ще излъчва HMTV

Едно изречение от съобщението за старта на новия канал предизвика недоумение – в него се съобщаваше, че зрителите на канала ще могат да избират между български и руски език. Това стана повод за намесата на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който уточни пред сайта "Клуб Z", че според българското законодателство електронните медии могат да излъч ват съдържанието си единствено на български.
Пред "Капитал" Дончо Кирчев обясни, че HMTV ще представя продукция от световното игрално и неигрално кино, която ще бъде със субтитри на български език, "за да се запази оригиналната им фонограма". "Разпространената информация, че каналът ще е двуезичен, се дължеше на грешка", потвърди Кирчев. "Категорично няма да излъчваме на руски език и няма да имаме новинарски емисии", допълни той.
Прегледът на предварително анонсираните филми от програмата на канала показва, че планираните за излъчване игрални филми и сериали са само руски продукции от последните няколко години.

И как се финансира

Дончо Кирчев разказа още, че цялото оборудване и студиата на HMTV се помещават в базата на "Бизнес инкубатора" към Регионална агенция за предприемачество и иновации – Варна. Като "инкубиран проект" HMTV е получила не само изгодни условия за наем, но и първоначален капитал, потвърди Кирчев. На въпрос откъде е осигурена останалата част от финансирането за амбициозния проект той заяви, че то е от "привлечен капитал" и банкови заеми, но не пожела да отговори дали те са от български или чуждестранни банки.
Без отговор засега останаха и въпросите кои са операторите, с които са сключени договорите за разпространение на HMTV до крайните клиенти.
"Това, което мога да кажа, е само, че интересът към проекта както от страна на публиката, така и на телекомуникационните оператори е изненадващо висок", заяви Дончо Кирчев.
По думите му HMTV ще разчита предимно на приходи от реклама, като за целта вече били подписани договори с няколко рекламни агенции, чиито имена Кирчев също предпочете да запази в тайна.

Кой кой е в HMTV

Справка в Търговския регистър показва, че дружеството "Хоризонт медия" е регистрирано на 16 юли м.г. със седалище и адрес на регистрация във Варна. Членове на управителното му тяло в момента на учредяването са руският гражданин Александър Каминин, Дончо Кирчев и Стефан Панайотов.
Няколко месеца след регистрацията дяловете и мястото на Панайотов в управителното тяло на дружеството са прехвърлени на родената през 1984 г. Надежда Любенова.
По информация на "Капитал" до средата на 90-те години Дончо Кирчев е бил главен юрисконсулт на "Грандхотел Варна". В момента освен в телевизионния проект той е съдружник и в компанията за счетоводни услуги "К енд К консулт".
Надежда Любенова до момента не е участвала със собственост или в управлението на други бизнес проекти.
Стефан Панайотов, който е излязъл от "Хоризонт медия" на 27 октомври м.г., в момента притежава еднолично или в съдружие осем компании и участва в управлението на девет. По-голямата част от тях работят в сферата на търговията с недвижими имоти. В сектора на медиите попадат две от тях – "Канал 8" и "Варна ТВ груп", в която Панайотов притежава дял от 10%. В тази компания той е съдружник с Йордан Йорданов и Мирослав Несторов. Проследяването на тяхната бизнес история води към групата около дружеството "Химимпорт" и Централна кооперативна банка.

***

Собственикът на ПИК вероятно ще има и телевизия

Кафявата канонада от търсещите сензация сайтове ПИК и "Блиц" съвсем скоро ще се пренесе и в телевизионния ефир. Във вторник СЕМ е трябвало да разгледа документите за регистрация на нов телевизионен канал – PIK TV, подадени от собственика на ПИК Недялко Недялков. Точката е била отложена за следващия вторник заради отсъствието на председателя на СЕМ Георги Лозанов, но по информация на "Капитал" документите отговарят на всички изисквания на Закона за радиото и телевизията и тъй като режимът е обикновен регистрационен, въпрос на време е СЕМ да издаде разрешително за излъчване на PIKTV. Намерението си да създаде телевизия Недялков заяви още в края на 2015 г., а през ноември регистрира "ПИК броудкастинг" АД. Недялков държи 95% от компанията, а главният редактор на ПИК Ивайло Крачунов- 5%. В органите на управление е вписана и Милена Тарандева. Остава неизвестно кой ще подкрепя финансово проекта, но предположение има. ПИК и "Блиц", които често споделят медийно съдържание, миналата година официално обявиха, че ще имат обща рекламна политика. Те се считат за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, в чиято телевизия "Канал 3" гостите и темите нерядко преповтарят тези и позиции на кафявите сайтове.
От подадените документи в медийния регулатор става ясно, че телевизията е с общ политематичен профил, 24-часова програма и ще се излъчва по кабел и сателит. Като начална дата на разпространение е посочен 4 април 2016 г. Недялков възнамерява да развива "информационна и аналитично-коментарна телевизия"с "горещи теми", "задълбочени журналистически разследвания" и "качествена и атакуваща публицистика". Източник на "Капитал" разкри подробности от проекта за програмна схема на телевизията. В нея са били предвидени директни включвания от редакцията на сайта ПИК, както и сутрешен и дневен блок с водещи от студио. Предложения да се присъединят към PIKTV ca получили някогашното "острие" на Николай Бареков в ТВ7 Диляна Гайтанджиева (позната с поръчковите разследвания срещу враговете на Цветан Василев и Делян Пеевски) и главният редактор на "7 дни спорт" и често глашатай на опорните точки на Пеевски Юлий Москов. В програмната схема е било включено и предаване на Димитър Недков- бивш говорител на "Мултигруп", представян в сайта ПИК като "писателя масон". Своя рубрика е било предвидено да има и главният редактор на сайта ПИК Ивайло Крачунов. Възможно е обаче този проект на програмна схема да е претърпял промени.

Стр. 6

S-Vision I 17.02.2016

Любителите на интелигентните загадки могат да спечелят „шпионско пътуване“ до Лондон

С прeмиерата на новия шпионски сериал „Нощният мениджър“ на 22-ри февруари от 22.00 ч. по АМС, стартира и новата игра на Булсатком. Само 5 въпроса за наблюдателни и доза късмет делят българския Шерлок Холмс от „шпионски“ воаяж до Лондон. Желаещите за участие абонати на Булсатком трябва да се регистрират и да отговорят на въпросите, свързани с премиерния сериал на AMC „Нощният мениджър“ на интернет страницата на Булсатком до 21ви март 2016 г..

Отговорилите правилно на всички въпроси ще имат възможността да участват в жребия за голямата награда – ексклузивно шпионско пътуване до Лондон – родното място на международния шпионаж!

Победителят ще бъде избран на 22 март 2016 г. от компютър на случаен принцип от имената на далите верни отговори, а името му ще бъде официално обявено на 31 март.

Създаден по едноименния шпионски роман на Джон льо Каре, „Нощният мениджър“ проследява действията на бившия британски войник Джонатан Пайн (Том Хидълстън), който е вербуван от оперативен служител на разузнаването. Крайната цел е Джонатан да бъде внедрен в най-близкото обкръжение на международния бизнесмен Ричард Онслоу Роупър (Хю Лори), за да разобличи създадения от него позорен съюз между разузнавателната общност и тайна търговия с оръжие. В стремежа си да действа ефективно, самият Пайн разбира, че за целта трябва да се превърне в престъпник…

Феновете на шпионския трилър, които приемат предизвикателството да участват в интернет играта на АМС и Булсатком, ще се състезават за голямата награда, която включва:

· Самолетен билет до Лондон и обратно за победителя и 1 негов придружител по избор;

· Настаняване на двамата в луксозен хотел за 3 нощувки;

· Подаръчен сертификат American Express на стойност 500 щатски долара

· Ексклузивни „шпионски“ дейности в Лондон, включващи индивидуални обиколки на изложбата „Тайната война“, посветена на английския шпионаж и на локациите в Лондон, свързани с шпионската дейност.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Боян ПЕТРОВ | 13.02.2016

Институциите са инвестирали над 11 млн. лева в радио и телевизия по оперативни програми през 2015 г.

За единадесет месеца – 11.4 млн. лв. Толкова е платила държава за периода от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми (виж таблицата). Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).

Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Колко голям рекламодател е държавата

През годините "портфейлът" на обществените поръчки възлиза на десетки милиони левове и е използван от различни министри, агенции, консултанти и други за купуване на благоразположение, упражняване на влияние и "наказване" на прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио- и телевизионните компании. Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.
В последния доклад на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" за състоянието на медиите през 2015 г., представен тази седмица, медийният анализатор Гергана Куцева коментира, че разпределянето на средствата за публичност, предвидени в рамките на европейските проекти, остава сред основните финансови лостове за политическо влияние върху медиите. "Това на практика е предпоставка за корумпиране и упражняване на контрол върху информацията, предоставяна на гражданите", категорична е тя.
На фона на общата картина на пазара тези малко над 11 млн. лв. изглеждат нищожни. От март до декември 2015 г. само телевизионният пазар според мониторинговата агенция Be Media Consultant (която следи 36 от най-големите тв канали) е бил над 868 млн. лв. Тази сума е брутна и в нея не са включени договорените отстъпки, авторекламата, игри, лотарии и т.н. Реалната нетна сума е с поне 40% по-ниска по мнение на някои медиа директори в сектора. Най-големият рекламодател за цялата минала година е "Нестле" с брутни инвестиции от над 35 млн. лв. С близки по размер средства до тези на държавата в телевизия са компании като Actavis (над 10 млн. лв.) и Fererro (над 11 млн. лв.). Те влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизия по направени брутни инвестиции за 2015 г., където очевидно се нарежда и държавата.
Но докато големите национални телевизии са атрактивно място за рекламни инвестиции, някои от по-малките медии разчитат за съществуването си на държавните средства – от политически партии (по време на избори) и от европейски оперативни програми. Да вземем например двете най-гледани телевизии – bTV и Nova. Брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., което означава, че държавните инвестиции по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47% държавни инвестиции. Тоест парите от оперативните програми не представляват съществена част от общия приход на медиата. Въпреки това с бюджет от 2.06 млн. лв., каквато е сумата от оперативни програми за bTV през посочения период, може да се снима един сезон на сериал като "Стъклен дом".
За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение – в праймтайм ефира на bTV рекламният

30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.

Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като "БГ радио", NRJ, "Хоризонт" или "Веселина", за периода март – декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.
При радио "Фокус", за което също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че медиата е получила 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на "Фокус". Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите "Фокус" е привлякла още средства, това остава немалка стойност.
Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата. Това би трябвало да гарантира прозрачност, ако съществуваше презумпцията, че обществените поръчки в България са лишени от корупция. За съжаление трудно може да се твърди такова нещо. Достатъчно е да припомним печалния запис от Банкя на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и премиера Бойко Борисов, в който Найденов откровено признава, че поръчки се правят, за да се печелят от определени медии.
Това е подпомогнато от факта, че печатните медии участват в подобни конкурси през създаването на консорциуми и обединения, в които обикновено влизат медиа, рекламни и PR агенции. От това не става ясно как процентно се разпределят парите между тях, а какво точно включват спечелилите поръчки като публикации и цена потъва в тайните на договора.

Когато липсват правила

Облагодетелстването на телевизиите и радиата при разпределянето на евросредствата за медии идва от Закона за обществените поръчки. И при последните дебати за промени в него през януари тази година депутатите запазиха условието държавата и общините да могат да възлагат поръчки на електронни медии без търг и конкурс. Това означава, че всяка институция има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор. Вестниците, разбира се, се чувстват ощетени. След приемането на поправките в закона две от централните столични издания излязоха с коментари на първите си страници – не срещу отсъстващите правила в него, а защото не са включени в схемата. Това е само поредното доказателство, че голяма част медиите са загърбили основната си функция – да служат на публичния интерес, не на собствения си.
С липсата на промяна в тази част от закона не беше спазено едно от обещанията, което вторият кабинет на Бойко Борисов даде още в самото начало на мандата си. В програмата с основните си приоритети правителството записа "разделение на публичния ресурс за медии по ясни правила, ограничаване на възможностите за оказване на политическо влияние". Имаше намерения за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички нормативни изисквания за прозрачност на собствеността си, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп до актуални данни за действителния собственик. Единствената засега изпълнена точка от обещаното е публичен регистър на парите, разпределяни за медии, който позволява по-лесното проследяване на това какво се плаща и на кого – добра стъпка напред.

Подменената журналистика

Неприятното в този случай е, че често за малко финансиране медиите продават най-ценния си капитал – доверието на хората. Които остават с осезаемото усещане за любовната заигравка на властта с медиите и обратното – на медиите с властта, която е доброволна и еднакво приятна за двете страни.
Според директора за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик финансирането на медиите през държавни органи, особено със средства на Европейския съюз, представлява изключителен проблем. "Не само българите, но и чуждестранните наблюдатели отбелязват високата централизация и неясните отношения на собственост. Тази заплетена ситуация става още по-критична, когато правителството или си извоюва ползи чрез разпределение на пари от данъци, съответно средства от ЕС, или използва отказа да ги предостави като наказание за критично изказано мнение в съответна медиа", категоричен е Кадик пред "Капитал". По думите му това става възможно особено когато парите се разпределят без процедури за обществени поръчки. "При разговори с представители на медиите натискът, който се прилага чрез този инструмент, ясно се усеща. Това допълнително утежнява нещата, задълбочавайки общата влошена ситуация на медийна свобода, централизация на медийна собственост и произтичащата от това автоцензура", каза Кадик. Той допълва, че с това българската държава, а и ЕС индиректно, допринася допълнително за ерозията на доверието в медиите и нарастване на политическото вмешателство в средствата за масово осведомяване.
Подобна теза застъпва и репортаж отпреди няколко месеца на изданието ZAPP, част от групата на германската обществена медиа NRD, в който се обръща специално внимание на проблема с разпределението на парите по европейски програми в България. "Eвропейски средства се изливат през българското правителство само към определени медии", коментират германските журналисти и цитират говорителка на Европейската комисия, която обяснява, че не е запозната с използването на тези средства в България и дали с тях се случват злоупотреби. Но, категорична е тя, "тези пари не трябва да бъдат използвани за директно финансиране на местни медии". Не е ясно как точно Брюксел си представя да бъде спряно "директното финансиране". От една страна, директивите дават правото на договаряне за програмно време, от друга – обществените поръчки дори правят по-трудно проследяването на парите за медии. Отговорът е, че докато няма политическа воля това да бъде спряно, нищо друго няма да помогне.

Стр. 46, 47

eurocom.bg I 12.02.2016

Каналът ще бъде развлекателно-познавателен

Хоризонт Медия АД с радост представя на българските зрители новия телевизионен канал HMTV, който ще бъде пуснат точно на 1 март.
HMTV ще бъде първият в България денонощен развлекателно-познавателен филмов канал, който се излъчва на български и руски език във формат HD. Той е замислен и се създава от международен българско-руски екип от професионалисти в областта на телевизията.
HMTV ще представя нови филми и съвременна класика от игралното и неигралното кино, създадени от водещи руски и световни кинематографи. Каналът е насочен към най-широката аудитория: всеки телевизионен зрител, независимо от възрастта, пола и вкусовите си пристрастия, ще намери там любими програми.
Според авторската концепция, HMTV е телевизионен канал за семейно гледане.
Зрителите ще имат възможността да се наслаждават на много и различни филми и сериали от всички жанрове – мелодрами, комедии, исторически драми за доброто и лошото, любовта и омразата, предателството и интригите, заснети от известни режисьори. За любителите на загадките, тайните и сензационните разобличения са предвидени изключително вълнуващи криминални сериали и военни приключения.
Не са пропуснати и меломаните, които ще могат да се потопят в света на завладяващи музикални филми и филми-биографии, посветени на знаменитостите от света на музиката.
Телевизията има и официална регистрация в Съвета за електронни медии (СЕМ).
Много от това, което е планирал екипът на телевизионния канал за излъчване, българските зрители ще видят за първи път. Освен телевизионните премиери, ви очакват вълнуващи срещи с най-добрите произведения, истинската класика на игралното и неигралното кино от последните десетилетия, независимо от тяхната жанрова принадлежност, събрани в специална рубрика носеща името „Златна колекция“.
HMTV е кино от най-високо ниво с най-високо качествено ниво на телевизионна „картина“.
Заедно с внимателния избор на програми в жанрово-съдържателен план авторите са отделили специално внимание на техническото ниво при тяхното изпълнение – каналът включва програми в HD-формат, а в много случаи и във формат 3D.

Източник: cross.bg

Оригинална публикация

в. Форум Медикус | 10.02.2016

На тържественото честване присъстваха официални представители на институциите, свързани с медицината и здравеопазването, на висшите училища по медицина, на професионални, съсловни и синдикални организации, видни лекари от различни научни медицински дружества, ръководители на лечебни заведения от цялата страна, ветерани от Министерството на здравеопазването и Профсъюза на здравните работници, журналисти от вестника от различни поколения, партньори от фармацевтичния бизнес и от компании за медицинска техника и апаратура, здравни репортери. В обстановка на непринуденост и добронамереност си стиснаха ръце учители и ученици в медицинското майсторство, преподаватели прегърнаха свои студенти, приятели си спомниха славни времена, колеги споделиха съкровени преживявания. Така 70-годишният юбилей на професионалния медицински вестник стана своеобразен мост между минало и настояще, между днешния ден и бъдещето както на изданието, така и на българската традиция в медицината и здравеопазването.

Професионално признание

Специален гост на празника бе председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която лично приветства екипа на "Форум Медикус", като обобщи: "Професионалният опит, компетентността и постоянството, високите цели на журналистите, както и подкрепата на техните сътрудници и читатели са гаранция за значимата роля на вестника в българската журналистика и в българското здравеопазване. Ние се гордеем с вашето дело".
Г-жа Тодорова връчи на екипа на "Форум Медикус" специален плакет на Съюза на журналистите, присъден за "70-годишнината и за принос в обновителните процеси в българското здравеопазване".

Стр. 10,11