Тема: Доклад за проблемите пред медиите в България
Гост: доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация
Водещ: Фондация „Медийна демокрация” публикува доклад „Медиите в България. Карта на проблемите”. Това е един доклад, направен, подготвен с подкрепата на „Отворено общество”. Там става дума за медийната среда в България, една среда, която би трябвало да бъде безкрайно или поне максимално чиста и максимално честна, защото нали това са хората, това са изданията, това са институциите, които ви разказват света. Те ви разказват това, което се случва в България и това, което се случва по целия свят. Значи, ние би трябвало да имаме доверие на тези институции, само, че както сигурно и много от вас са забелязали, все повече и повече в последните години имаме изключително големи съмнения за това, че нещата, които ни разказват вестниците, телевизиите, радиостанциите е вярно. Много често се оказва, че техният разказ съвсем не е мотивиран от това да бъде дадена една максимално точна картина за света, а по-скоро е мотивирана от това да се угоди на един или друг собственик, на един или друг политически деец. И понеже имаме тези съмнения, ми е много интересно какво се казва по този повод в доклада на фондация „медийна демокрация”, озаглавен „Медиите в България. Карта на проблемите” и затова поканих доц. Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация” и преподавател в журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Добре дошли.
Доц. Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ: Вашият доклад какво показва? Какви са основните идеи, които са заложени в него?
Доц. Орлин Спасов: Ние първо отдавна наблюдаваме медийната среда и с тревога виждаме, че през последната година и половина-2, критиките към развитието на нещата на българската медийна сцена се увеличиха, както от страна на известни международни организации, така и от реномирани български НПО, които следят тенденциите в тази сфера и това, което решихме да направим, е да съберем всички критични доклади за периода от година и половина, да ги анализираме и да видим какви са критиките в тези доклади, защото ние непрекъснато чуваме критики, идващи от различни адреси, но всичко това създава доста аморфна картина.
Водещ: Кои са основните критични моменти? В кои сфери е насочена критиката преди всичко?
Доц. Орлин Спасов: И всъщност ние, анализирайки тези доклади, откроихме няколко зони, в които критиката е съсредоточена, проблемни зони. Най-много критика, с най-много голямо ниво на тежест има, по отношение на политическите зависимости на българските медии и по отношение на плурализма в българската медийна среда. Това са тези две зони, които акумулират най-голяма тревога и какво означава на практика анализът на тези проблеми? Открива се наличието на една постоянна зависимост на медиите от властовата конюнктура. Също така много от наблюдаващите организации констатират откровено нарастване на политическия натиск над много български медии. Също така една тревожна тенденция е, че много медии работят в една изключително конформистка насока и се отказват от това да критикуват властовото статукво. Също така един от големите проблеми е, че не малко медии доброволно се насочват към предлагане или направо продаване на новинарско съдържание на определени политически субекти. Също така критиките установяват една друга много тревожна тенденция: наличието в част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които трябва да бъдат отразявани единствено в положителна светлина…
Водещ: Сериозно ли има такива списъци?
Доц. Орлин Спасов: Да, да.
Водещ: Примерно се казва:Тия партии и тия лидери няма да пишем лошо тях?
Доц. Орлин Спасов: Да. И обратно има списъци…
Водещ: Само лошо?
Доц. Орлин Спасов: Забранителни, които не допускат отразяването на дадени теми или на дадени личности, табуизиране на определени персони или на определени теми, така че мога да продължа с този списък. Той е дълъг на проблемите. Често на локално ниво проблемите са много тежки, защото много регионални печатни медии са силно зависими от местната власт и въобще се констатира едно цялостно, доста тежко политизиране на медийната среда, което се изразява във всички тези форми на пряк натиск и в крайна сметка, повечето от докладите, които ние анализирахме, за да сумираме всички тези проблеми, да ги изведем в една карта на медийните проблеми, показва, че в България, за голямо съжаление, за момента липсва политическа и медийна воля за справяне с тези проблеми и със застрашената медийна среда.
Водещ: Как ще има воля като на политиците това им е изгодно? На тях, тези, които управляват, им е изключително изгодно.
Доц. Орлин Спасов: Което на практика означава, че България лека-полека достигна в една ситуация, в която самият статус на медиите като четвърта власт започна да става проблематичен, тъй като много медии доброволно се отказаха от тази своя публична и обществена роля.
Водещ: Защо, защо се отказаха от своите критични функции медиите?
Доц. Орлин Спасов: Причините са много, но централната причина е, бих казал, защото настъпиха тежки патологии в триъгълника на отношение между капитал, политика и медии и медиите загубиха своята автономност и в много голяма степен започнаха да обслужват по-скоро политически и икономически интереси, отколкото интересите на своята публика. Това, разбира се, се дължи на историческата еволюция на българския медиен пазар във времето на прехода. Много пъти сме коментирали, че медийният пазар е изкривен. Той не е достатъчно прозрачен. Има много медии все още, за които и ние не знаем на кого точно принадлежат, нито пък можем да кажем какъв е икономическият принцип, на който те работят. Знаете, че българският медиен пазар е свръх развит. Той е ненормално свръх развит за една страна като България, което означава, че голяма част от медиите практически не биха могли да съществуват на чисто пазарен принцип. Те обслужват…
Водещ: Т.е. получават някакъв вид дотиране?
Доц. Орлин Спасов: Да. Те получават някакъв вид дотиране през реклама или през някакви други източници. Практически са по-скоро едни институции за усвояване на някакви средства, отколкото институции, които принадлежат на реалната пазарно ориентирана медийна икономика. Така че имаме един болен, изкривен, и на моменти до патологичност, медиен пазар, което води до изкривяване на цялостната картина и до попадането на много медии в тежки зависимости, защото тогава, когато ти не действаш на един открит пазарен принцип, ти си много по-зависим от други извън пазарни фактори, политически или икономически. Това е в основата на загубата на свобода.
Водещ: Казах, че вие преподавате и в софийския университет във факултета по журналистика. Какво ще посъветвате младите хора, които искат да станат журналисти? Ние в момента им казваме, вие ще попаднете в една среда, където всичко е корумпирано. Всичко се продава и се купува. 90 % от медиите не си изпълняват функциите. Те са просто придатък към властта и ли към някакви икономически олигархични центрове. Какво да им кажем на тия хора?
Доц. Орлин Спасов: Все пак, когато описваме тази тъмна картина, трябва да направим уговорката, че тя, Слава, Богу, не се разпростира върху целия медиен спектър. Има все пак медии, които в България все още могат да бъдат давани за пример. Слава, Богу.
Водещ: Все по-малко стават?
Доц. Орлин Спасов: Да. Все по-малко са. Не са от най-влиятелните, за съжаление, поне част от тях, но така или иначе, на студентите по журналистика има какво да бъде дадено за пример. Има образци за качествена журналистика и в България, но проблемът е друг. Фактически възникна едно много голямо напрежение върху това, което се преподава на това, което се преподава на бъдещите журналисти, защото то като цялостен концептуален модел на преподаване е ориентирано по модела на качествената преса, която функционира в едно нормално демократично общество. Това е, така да се каже, базисът на университетската програма по журналистика. Най-добрите образци там се преподават, но тази идеална картина влиза в много тежък конфликт с медийната практика в България, защото нашите студенти стават много бързо част от тази практика. Може би 70-80 % от тях започват да работят в медии още през първи или най-късно през втори курс, така че…
Водещ: Всички високи образци, които им преподавате?
Доц. Орлин Спасов: Всички високи образци, които им преподаваме, те ги приемат с известна усмивка, като нещо, което има твърде малко общо с практиката, което е много тежък проблем. Разбира се, те недоволстват от това, което се случва в много от медиите, но така или иначе са под икономическия натиск да се съобразят. Това е наистина много тежък проблем на това поколение с правилата на играта. Друг е въпросът, че този изкривен медиен пазар непрекъснато се нуждае от такива млади попълнения, защото те много лесно могат да бъдат манипулирани.
Водещ: Могат да бъдат манипулирани.
Доц. Орлин Спасов: Изпълняват практически всякакви задачи, защото нямат още, ако щете, житейския опит, за да се противопоставят на подобни неща. Освен това, те са и една много евтина работна ръка. Това до известна степен, този пазар, това производство на медии по-скоро, което е ориентирано към евтиното продуциране на медийно съдържание, до голяма степен функционира именно, благодарение на огромната маса от млади хора, които работят в този отрасъл. Казвам, отрасъл, имайки предвид наистина неговата икономическа значимост, защото медиите в България са една икономика, която независимо от това дали е изкривена, дали е сива, дали на този пазар се следват откритост и демократични принципи, така или иначе, извън всичко това, тук има поприще за много хора и това, че този пазар е свръх развит, позволява на много медии, именно да снижат изискванията и да снижат цената на крайния продукт.
Водещ: Преди малко си говорихме с вас за отговорността на публиката, за отговорността на публиката, която потребява жълти издания, лоши издания. Тук имам предвид, не само вестници, имам предвид и телевизии и изобщо сайтове, всякакви неща. Т.е. на мен ми се струва и че за това трябва да говорим. Когато потребяваш такъв тип продукт, ти всъщност го легитимираш, нали?
Доц. Орлин Спасов: Вижте, това е много интересна тема. По принцип има два подхода, възможни. Единият е да се каже, той е познат в социологията. Тръгва още от Уолтър Липман, 20-те г. на 20 век, когато се твърди, че всъщност публиката не е хомогенна. Тя е, както я нарича и Уолтър Липман, един от известните теоретици. Тя е фантом. Само можем да си я представяме като една съвкупност и след като тя е фантом, то от нея не можем да очакваме и някаква отговорност, тъй като тя не е способна на истинско колективно мислене и на вземане на решенията, така че публиката от тази перспектива може да бъде разглеждана единствено като потърпевша, така да се каже, от функционирането на медиите. Другата гледна точка е тази, която вие представихте след малко, която е много разпространена като ключов мотив за много български медии, тогава, когато те трябва да оправдаят нивото на своето съдържание, те казват, ами…
Водещ: Това се търси.
Доц. Орлин Спасов: Това се търси. Хората излизат на пазара. Те, така да се каже, всекидневно участват в един референдум за нейното съдържание. След като нейното съдържание се купува, то защо да не бъде предлагано в този вид? Ние всъщност действаме демократично, удовлетворявайки изискванията на тази публика. Но струва ми се, че и двата подхода са едностранчиви. Едва ли може просто да се каже, публиката не съществува, защото и второ, при определени обстоятелства, публиката може все пак да поеме известна отговорност и да действа съзнателно, но въпросът е коя публика. И тук струва ми се, че ако направим един по-сериозен анализ, ще трябва да говорим за две публики, които се появиха вече и в България. От една страна имаме традиционната публика, на традиционните медии, която е свикнала да потребява съдържание в условията на една еднопосочна комуникация и една новопоявила се публика, която полека-лека изкристализира в социалните мрежи и медии и която постепенно започва да дефинира себе си като бившата публика на средствата за масова информация…
Водещ: Поколението „Фейсбук”?
Доц. Орлин Спасов: Да. Поколението „Фейсбук”, но не цялото поколение „Фейсбук”. Това е една много важна уговорка, защото поколението „Фейсбук”, казано така обобщено, също е до голяма степен консервативно и аз си мисля и съм го казвал това много пъти. Самият факт, че ти потребяваш активно новите технологии, не означава, че ти ще заемеш гражданска позиция по много теми. Няма такава пряка корелация, но има една неортодоксална, една интересна, малка част от поколението „Фейсбук”, която действа неконюнктурно, която е граждански активна и която напоследък видяхме около различни протести срещу Акта, срещу промените в закона за горите, това, което стана около „Орлов мост” и т.н. Най-вече…
Водещ: Малко хора, но активни?
Доц. Орлин Спасов: Да, с малко хора, но активни и главно две каузи тук привличат тези млади хора. Едната кауза е екологичната, но под екология трябва да разбираме много широко нещата.Това е екология, ако щете, на медиите, не само природата, екология на политиката, екология на бизнеса. Тези хора имат едно екологично мислене, не само едно зелено мислене и трябва да разбираме тези движения малко по-широко. И втората голяма платформа, която мобилизира тази малка част от поколението „Фейсбук” е каузата, свързана със защитата на интернет като една зона на свобода и там именно тези млади хора се мобилизираха, около Акта, около различни опити да се ограничи ползването на сайтове със свободен достъп до съдържание, тази свръх защита на авторски права и т.н., така че това са двете зони. Но пак казвам, това е една малка част от новото поколение. За съжаление, все още малка, но пък тя е много активна, много шумна и може да лидира един процес на мобилизация. Може да оказва в различни невралгични точки натиск тогава, когато нещо не се прави добре и когато се прави под натиск на лобистки интереси. Именно тази група, която използва новите технологии много активно е изключително успешна и поне моите надежди са свързани с нея.
Водещ: Надежди има в тази насока. Много ви благодаря. Доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”. Говорихме за доклада на фондацията „Медиите в България. Карта на проблемите”.
