www.novini.dir.bg | 15.08.2012

Новият шеф на НТВ Дидие Щосел, сменил Светлана Василева на поста изпълнителен директор, тайно кадрувал в медията от около месец, шушука се в коридорите на телевизията. Василева пък не очаквала рокадата, защото имала планирани срещи в СЕМ.
Днес от Нова Броудкастинг Груп официално обявиха, че Щолц е новият изпълнителен директор на НТВ, за което служителите в тлевизията били уведомени сутринта рано с мейли.
Отстраняването на бившата шефка било изненада, тъй като й предстоели планирани срещи с членове на СЕМ. От началото на юли обаче се мътело нещо – отчитането на текущата дейност на телевизията минавало именно през Щосел, който е и зам.-директор на Борда.
Той разбирал български, дори можел да чете, но разговарял с подчинените си на английски, довериха служители. Именно Щосел бил инициатор в ефира да се завърнат предавания като “Господари на ефира”, “Имаш поща” и "Вип Брадър”.
Днес през деня новият шеф се е срещнал с част от ръководството на медията. Една от обсъжданите позиции била на Аглая Коцева, която е отговорен редактор в Нова и която отиде в телевизията заедно със Светлана Василева.
Според Василева пък в “рокадата няма нищо особено”, а тя искала да си почине. И отричала подозрението, че е бременна: “Не мислите ли, че ми е малко късно?”
От първия си брак с дипломата Красимир Станков Светлана има две деца – 19-годишния Виктор и 14-годишната Криста, а според мълвата в голяма степен дължи ТВ кариерата си на него.
Преди броени месеци обаче ТВ дамата го замени със седем години по-младия Васил Димов, син на известния ни цигулар Димо Димов.

Трудно е да се оцени успешният предприемач. В Силициевата долина един от критериите е да създадеш и реализираш бизнес идея, която да бъде оценена на 1 млрд. долара. Някои се смятат за успешни дори ако успееш да създадеш само една такава компания, която да може да промени ИТ индустрията. Макар 35-годишният предприемач Джак Дорси да покрива тези критерии още с основаването на Twitter, той не се задоволява само с популярната социална мрежа за кратки съобщения. Заедно с Джим Макилви създават компанията Square през 2009 г. Тя предоставя нова платформа за мобилни разплащания и по същество представлява революционна услуга, която позволява да се разчитат кредитни карти навсякъде и от всекиго само с помощта на приставка за смартфон или таблет. Square бавно, но славно си пробива път и към края на миналата година разполага с 340 хил. потребители. Докато услугата за разплащания постепенно придобива популярност, тя е на път да направи Джак Дорси милиардер, или поне когато компанията стане публична. Square е на път да получи нова инжекция от свеж капитал от 200 млн. долара, като инвеститор е Rizvi Traverse Management, и така тя получава пазарна оценка от 3.2 млрд. долара. Дорси разполага с около 26% дял, който при подобна пазарна капитализация ще струва около 845 млн. долара. Тази сума, комбинирана с участието му в Twitter, която е на стойност над 200 млн. долара, му отваря вратите на клуба на милиардерите. Поради факта, че той е движеща сила на две перспективни и важни за ИТ индустрията компании, Дорси много често е споменаван като "духовния наследник на Стив Джобс".
В началото беше Twitter
Дорси е отличен програмист и още на 15 години написва софтуер за диспечерски центрове, който се използва дори и в момента от някои таксиметрови компании в САЩ. След кратък престой в Университета по наука и технология в Мисури Дорси се прехвърля в Университета в Ню Йорк. Той спазва неписаната традиция на големите ИТ предприемачи като Бил Гейтс, Стив Джобс и Марк Зукърбърг да прекъсне образованието си, преди да се дипломира. Вместо това Дорси се премества да живее в Оукланд, щата Калифорния, и през 2000 г. основава компания, която започва да предлага онлайн версия на неговата диспечерска програма. Малко след това му хрумва идея да комбинира този софтуер с набралите тогава скорост приложения за незабавни текстови съобщения. За да реализира този проект, той се свързва с вече несъществуващото дружество Odeo от Силициевата долина. Бившият изпълнителен директор на Odeo Биз Стоун разказва: "Той дойде при нас с тази идея: "Какво ще стане, ако можеш да споделяш какво правиш в момента с твоите приятели бързо и лесно?"
Дорси, Стоун и съоснователят на Odeo Еван Уилямс основават нова компания на име Obvious, която впоследствие се превръща в сега познатия на всички Twitter. В рамките на две седмици Дорси изгражда семпъл уебсайт, в който потребителите могат да постват кратки съобщения до 140 знака, които в момента всички наричат туитове (tweets). Именно той пуска и първото кратко съобщение през 21 март 2006 г.: "Просто настройвам моя twttr."
След това той поема поста изпълнителен директор. В опита си да изглежда като останалите предприемачи в Силициевата долина, Дорси маха пи-ърсинга от носа си, но запазва абстрактната татуировка на предмиш-ницата, която в основата си представлява изобразена ключица. През октомври 2008 г. един от тримата съоснователи, Еван Уилямс, заменя Дорси на поста изпълнителен директор, но той остава в Twitter като председател на борда на директорите.
Успехът в 140 знака
Социалната мрежа за микроблогинг започва да придобива популярност, като привлича около 500 млн. потребители до април 2012 г. Тя дори започва да оказва влияние върху големи геополитически процеси. Twitter придобива за пръв път известност на световната политическа сцена след президентските избори в Иран през юни 2009 г. След обявяването на резултатите от вота и обявената победа на Махмуд Ахмадинеджад хиляди поддръжници на опозицията излизат на протест. В отговор на това иранското правителство блокира мобилните и сателитните комуникации, но оставя интернет пространството отворено. От това се възползват противниците на Ахмадинеджад, които заливат Twitter с новини за случващото се в страната. Държавният департамент на САЩ дори изпраща молба до Дорси да отложи предвидената профилактика на сайта, за да могат протестиращите да продължат да пускат съобщения за обстановката. Ситуацията се повтаря година и половина по-късно в т.нар. Арабска пролет – поредица от обществено недоволство срещу авторитарните режими в Северна Африка и Близкия изток.
Революционната "катерица"
Въпреки успеха на Twitter Дорси остава в сянката на останалите двама Биз Стоун и Еван Уилямс, които се превърнаха в лицето на компанията пред света. Според него това го кара да се откаже доброволно от поста изпълнителен директор. "Мисля, че е рационално, ако кажа, че в момента Twitter е по-голям от мен и от който и да било в компанията", разказва Дорси пред списание Wired.
Това обаче не спира предприемаческия му дух. Малко след това решение заедно с неговия приятел Джим Макилви започват работа върху проекта Squirrel (сега Square). Онлайн предприемачът Джим Макилви има една голяма страст – ръчно изработените стъклени предмети, създадени чрез старата техника с издухване на стъклото. Един ден обаче той не успява да продаде едно от своите творения поради съвсем тривиална причина – не може да приема плащания чрез кредитни карти. Докато Макилви се оплаква по телефона на Дорси за провалената сделка за 2500 долара, двамата осъзнават, че те буквално държат нов бизнес в ръцете си. Съвременните смартфони разполагат с по-голяма изчислителна мощ, отколкото цели банки преди десетилетия. Защо те да не се използват за парични трансфери през кредитни карти?
Идеята е проста – създава се малка приставка – четец на банкови карти, която се пъха в жака за слушалките. Така всеки смартфон или таблет се превръща в ПОС терминал. Новата услуга позволява на обикновените потребители да получават или извършват плащания чрез своите мобилни устройства. Тя стартира през 2010 г., но работата по проекта започва още през 2009 г. Square е особено подходяща за малки семейни бизнеси, където излиза много скъпо използването на стандартните картови терминали. Дорси и Макилви се сблъскват с дребен проблем – името Squirrel вече е заето от друга компания за електронни разплащания. Така че двамата взимат речника и търсят подобна дума и се спират на Square (квадрат, площад -англ.). Приставката има квадратна форма, поради тази причина идеята се оказва повече от находчива. В опита си да решат на пръв поглед дребен битов проблем Дорси и Макилви са на прага да предизвикат революция в плащанията. Според източници на списание Forbes компанията отчита приходи (2.75% от преведената сума удържа Square) от 42.5 млн. долара през 2011 г. Прогнозите са те да достигнат 165 млн. долара през тази година.
Смяна на приоритетите
Square има само един голям недостатък – услугата е достъпна само на територията на САЩ. Компанията работи трескаво за увеличаването на покритието и на сигурността при транзакциите. Цялата тази дейност обаче изяжда все повече от времето на Дорси. Той все още работи в Twitter, като според източници на Buisnesslnsider е много възможно да напусне или да редуцира още повече работата си за социалната мрежа, като по този начин да се посвети изцяло на Square. Според информацията Дорси работи по осем часа за Twitter и още толкова за по-младата компания за мобилни разплащания. Има логика в това, особено предвид факта, че социалната мрежа разполага със стабилна база от потребители, както и силен изпълнителен директор в лицето на Дик Костоло. Неговата роля е да намери успешен бизнес модел и да монетизира по-ефикасно услугата, която предлага Twitter. Докато Square тепърва трябва да се опита да привлече повече потребители и да разшири дейността си извън САЩ. Трудна, но не и непостижима задача, особено за Джак Дорси.

Стр. 14

в. Утро, Русе | Габриела СТЕФАНОВА | 14.08.2012

Тя е красива и успяла жена. Зад гърба й стои стабилен съпруг – известният бизнесмен Валентин Петров, но тя никога не е светила с отразена светлина. Всички, които познават Ирена Петрова, знаят, че тя беше едно от лицата на Дарик радио в Русе, и то в най-силните му години, когато негов шеф бе известният журналист Сил-ви Стефанов. Раздели се с журналистиката, за да плува във водите на частния бизнес, стъпи и на слабо познатата тогава територия на европейските проекти. През 2001 година беше сред учредителите на Съюза на свободните демократи, а през 2006 и 2007 г. бе председател на русенската структура. Зад гърба си има и един мандат като общински съветник.
Въобще кариерата на Ирена Петрова наподобява източния знак Ин и Ян – бялата и черната "запетая", обединени в един кръг. Тя не се вписва в обичайния образ на общински чиновник, но от 5 месеца оглавява дирекцията по хуманитарни дейности
Когато нейни познати се удивляват на решението й, тя не се сърди, а признава, че е минала през дълги колебания дали си заслужава да прекрачи от своя свободен свят в администрацията, където куп правила и строга йерархия определят ежедневието й. Една част от близките й я окуражавали с думите, че е крайно време в общината да влязат по-широко скроени хора като нея -ходили, видели, направили. Други пък скептично я питали защо си причинява това.
Е, тя просто е от онези хора, които търсят предизвикателствата и не се боят да експериментират. Не обръща внимание и на злите езици, които
свързват поста й единствено с политически договорки
Защото на последните местни избори Съюзът на свободните демократи и още няколко партии в коалиция "Обединени демократични сили" на втория тур подкрепиха настоящия кмет Пламен Стоилов. Новият градоначалник още не беше седнал в креслото на властта, когато се заговори, че хуманитарните дейности ще поеме Ирена Петрова. Така и се случи, разбира се – след конкурс.
За всички, които я познават, е ясно, че общинската служба за нея не е нито материална необходимост, нито трамплин.
В известен смисъл дори слязох надолу, споделя Ирена Петрова и добавя, че намерението й е да помогне с опита си Русе да излезе от летаргията.
Макар в началото да й е трудно, не съжалява, че се е впуснала в ново приключение. Харесва екипа, с който работи, защото всеки стои зад всеки. Кметът Стоилов е знаещ и много деен човек, задава такова темпо, каквото и в много частни фирми няма, споделя Ирена. Иначе не крие разочарованието си от голямата политика
За 10-те години в нея е установила колко вярна е поговорката, че на цяла каца мед една капка катран стига.
За съжаление, винаги се намират хора, които използват партиите само за своя изгода и във вреда на всички останали, обобщава Ирена. И с това откровение ме изненадва, защото зная колко близки бяха отношенията й със Стефан Софиянски и с колко хъс тя се зае да гради структурата на ССД в Русе.
Вярно е, бяхме близки със Софиянски, така е и до днес, но той не ми е идол, прекалено вярва на хората, а това не е добре за един политик. Провалите му не са малко и повечето са от предоверяване, повдига малко завесата Ирена. Но посочва заслугите му като служебен премиер. Инфлацията беше изстреляла долара до 3500 лева, но той и неговият екип овладяха положението, напомня тя и разкрива факт, който малцина знаят – че за този успех заслуга има и покойният кмет на Русе Димитър Калчев. Именно той дал съвет как да овладеят скока на долара, и то за една нощ
В качеството си на финансов консултант в сянка на служебното правителство той предложил две мерки – първо да се изолира от финансовия пазар НЕК, после и "Лукойл".
Впрочем самата Ирена Петрова пази добри впечатления от Димитър Калчев от журналистическата си практика в Дарик радио. През 90-те години на миналия век все още властва опиянението от демократичните свободи, медиите са нахъсени и провокативни. Точно в такава обстановка кметът на Русе всеки понеделник застава пред микрофона на Дарик за 15 минути. Бях разбрала, че на седмата-осмата минута Калчев изключваше, че е в ефир и започваше да говори съвсем открито и емоционално, точно за това време оставях неудобните въпроси, спомня си Ирена. Така градът гръмвал от поредната новинарска бомба. Нито веднъж обаче Калчев не е отказал да бъде включен в ефир.
През 2000 година Ирена напуска Дарик и слага точка на журналистическата си кариера
Причината са местните избори през 1999 година. Тогава за първи път екипът получава политическа поръчка – да работи срещу кандидатурата на Димитър Калчев.
Това е против морала и съвестта ми, чувствах се адски некомфортно, разказва Ирена. И обяснява, че тогава си казала: "Употребиха ни, щом веднъж го направиха, значи пак ще го направят". И решила да затръшне вратата, въпреки страхотния екип начело със Силви Стефанов. Впрочем година по-късно той става неудобен и го махат от шефския стол, а всички журналисти си тръгват с него в знак на солидарност.
Всъщност, към журналистическата професия Ирена тръгва случайно. След Математическата гимназия завършва микроелектроника в Русенския университет. Студентите от техническите вузове по онова време получават шанс да завършат и хуманитарна специалност. Повечето й колеги се насочват към педагогиката, тя се ориентира към журналистиката. След като завършила университета обаче, инж.Петрова започва работа в завод "Найден Киров"
където има поточна линия и за електроника. Бяхме млад екип от специалисти, там се запознах с Емел Етем и Валентин Церовски, спомня си Ирена. Идва обаче драматичната и хаотична 1989 година и това производство се срива. Тогава се появява възможност да приложи
на практика наученото в курса по журналистика. Когато се създава първото частно радио в Русе "Пристис", тя се явява на конкурс за водеща. Задържа се малко там, а после кариерата й на радиожурналист минава през "Темпо" и "Дарик".
След романтичната журналистическа ера Ирена потегля в съвсем различна посока – заема се с търговия на добавки за фуражи като подизпълнител на лидера в световната търговия на зърно "Луи Драйфус". А от 2005 година се отдава на европейските проекти. Разкрива, че е работила предимно директно с Брюксел, специализира във възобновяемите енергийни източници. Прави го чрез фирмата на мъжа си "Рубикон шипинг". Има три отличени сертифицирани идейни проекта. Един от тях е разработван съвместно с община Русе – за улично осветление на фотоволтаици, който така и не се осъществява.
Докато в професионалната си кариера Ирена Петрова обича да експериментира, то в интимен план тя е традиционалист. Среща любовта на живота си още като студентка в университетската дискотека.
Той е 6 години по-голям и по онова време кара влака
Не, не се шегувам, Валентин беше машинист, казва Ирена. В неговата компания й става интересно и забавно и така до днес остава в нея. Ние просто се намерихме, споделя тя. Затова, когато една вечер някак между другото той я пита дали ще се омъжи за него, тя без да се замисля, казва "да".
О, не мислех, че нещата ще се развият толкова бързо, смятах, че първо ще завърша, но Валентин е от хората, които не отлагат, спомня си Ирена. После се появява на бял свят първата им дъщеря Детелина, три години по-късно се ражда второто издание на тяхната любов – Лучия.
В началото на 90-те години Валентин зарязва локомотива и прави първата си фирма за транспорт и търговия. В началото са съдружници с Роберт Радославов, но след 5 години двамата се разделят. Радославов развива "Рубишипс", а Петров разработва "Рубикон шипинг" и когато е на върха, я продава на австрийци, за да се концентрира върху новия си проект – сервизния център на "МАН".
Онова, което през всичките години свързва семейство Петрови, е тръпката към новите начинания и риска. Стремежът към необичайното изглежда се предава по наследство, защото и голямата дъщеря Детелина прави настандартен избор, когато се врича във вечна вярност на човек, чийто живот буквално виси на косъм
Каскадьорът Калин Керин е първи дубльор на Брус Уилис във филма "Непобедимите 2" и е много луда глава. Може би затова многократният шампион на България по мотокрос печели сърцето на тъщата от раз. Ирена се възхищава на уменията му и с гордост споделя, че е получил покана да работи в Холивуд. Като всяка майка е доволна, че не е приел, защото е дал приоритет на семейството си. Благодарение на Калин обаче Ирена влиза в кухнята на киното. Прекрачва и прага на Киноцентъра в Бояна, където младата двойка прави фотосесията от сватбата си.
Ирена може да разказва с часове за филмите с участието на Калин, последният от които е хитовият тв сериал "Под прикритие". Но предпочита да говори за едно друго "произведение на изкуството", което наскоро промени живота й – малкият Валентино, който я направи баба, макар че такова определение по никакъв начин не може да се свърже с нея. Ирена Петрова не само не се вписва в класическата представа за баба, а и на сватбените снимки изглежда като сестрата на булката. Истината е, че общинар-ката много се радва на новото попълнение в семейството и се кани за втори път да помага в отглеждането на първия си внук. Вече нетърпеливо си стяга багажа за София, за да го гушне.

Стр. 5

Едномесечно отстраняване от служба е наказанието, което журналистът Фарид Закариа получи, след като бе хванат, че е плагиатствал от свой колега. Списание Time, което се възползваше от услугите на американеца, реши да го отстрани временно от длъжност и да преразгледа авторския му статут в изданието. Бъдещето му в CNN също е под въпрос, след като телевизията го отсрани от поста му, без да посочва дата за възстановяването му.
До строгите санкции срещу Закариа се стигна, след като беше установено, че той е изплагиатствал статия за контрола на огнестрелните оръжия от конкурентния вестник "Ню Йоркър", публикувал я е в хрониката си в Time, а след това е пуснал по-кратка версия в CNN. След скандала самият Закария призна за нарушението. "Медиите отбелязаха, че параграфи от хрониката ми в последния брой на списание "Тайм" имат големи сходства с параграфи от есето на Джил Лепор в броя на "Ню Йоркър" от 23 април. Те са прави. Направих ужасна грешка. Това е сериозен пропуск, който е изцяло по моя вина. Поднасям безрезервни извинения на автора, главните редактори на "Тайм" и читателите ми", покая се журналистът.

Стр. 5

в. Дума | 13.08.2012

Съветът по електронни медии (СЕМ) най-сетне е отправил предложение до парламентарната медийна комисия за намаляване звука на телевизионните реклами, за да бъде ограничен в нормални граници, съобщи председателят на регулатора Георги Лозанов.
От комисията признават за многобройните жалби, получени от зрители, които се оплакват от високите децибели на рекламните послания. Най-често от шума се жалят възрастни хора, за които той е по-неприятен и дори болезнен, коментира Лозанов. По думите му съветът се е свързал с редица експерти – както с български, така и с чужди. Видяхме в това отношение и чужд опит, и мисля, че можем да дадем един пример за известна регламентация, коментира пред БНТ Георги Лозанов.
"Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни дали. Вярваме, че начинът, по който това би трябвало да се случи, е именно чрез саморегулация", бе позицията на София Пенева, която е член на Асоциацията на рекламните агенции.

Стр. 5

Списание 8 I 8.08.2012

2012 г. Пробуждане
Тема на броя
От Ганета Сагова
Дългоочакваната 2012-а е в разгара си. Енергийните промени са факт. Духовните учения и системи без изключение казват, че живеем в особено време – време на трансформации в окото на бурята. Днес усещаме някои хора по-близки от всякога, а всеки трябва да е подготвен за промените, които се задават.
Изкуственият шум за края на света постепенно заглъхва, а на преден план излиза осъзнаването. Какво всъщност казват хората със свръхсетивни възможности за годината на бурята? С какво е специално времето, в което живеем? Търсенето на отговори ни накара да съберем възможно най-много различни гледни точки. Отведе ни дори до далечния и мистичен остров Бали, където гуруто Йоги Тан ни учи да сме готови за предизвикателствата на новото време.

Новите очи на науката
От Георги Караманев
Като се започне от CNN и се стигне до Nature и Science – световните медии обърнаха огромно внимание на изобретението, направено от българина Теньо Попминчев. Създаденият от него първи рентгенов лазер ще отвори очите на науката за цял нов свят, а приложенията му са почти безкрайни. Рентгеновите снимки ще станат по-подробни и безопасни от всякога, а това е и първата технология, която един ден би могла да ни покаже какво се крие вътре в атомното ядро. Като се започне от ядрените технологии, мине се през все по-съвършени компютърни системи и се стигне до медицината – първият настолен рентгенов лазер е без преувеличение революционно изобретение с българска следа.

Човекът Мохамед
От Пламен Петков
Пророкът Мохамед е проповядвал ненасилие и толерантност между хората. Той е бил неграмотен, а последователите му дори се гордеят с това. Според ислямските свещени книги се е молел на небето редом с Иисус. Тези и много други впечатляващи неща ще научите от материала, посветен на най-важния човек в исляма. След изследването за живота на Иисус Христос през погледа на историята, Пламен Петков продължава с пророка Мохамед. Историята на живота му дава ключ към опознаването на една от най-големите световни религии. Как ислямът се превръща в толкова разпространена религия и защо последователите на Мохамед не го рисуват – четете в августовския брой на Списание 8.

20 години живот без пари
От Магдалена Александрова
Хайдемари Швермер цял живот не може да се примири със социалните несправедливости и един ден решава, че нещата могат да се променят. Отказва се от парите и вече 20 г. разменя труда си срещу подслон, храна, услуги. Съдбата й вдъхновява мнозина и днес последователите й по света са повече от 40 000. Тя се съгласи да разкаже историята си и да представи вижданията си специално за читателите на Списание 8. 

в. България днес | 09.08.2012

Издателят на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов се оттегли от председателския пост на Съюза на българските издатели. С нарочно писмо до членовете на формацията Павлов обяви, че напуска структурата до провеждането на общо събрание на 18 септември.
"Знаете, че от първия ден, в който вие, членовете на Съюза на издателите в България, ме избрахте за председател на тази уникална по сила и влияние организация, обещах, че главната ми задача ще бъде противопоставянето на всеки медиен монопол, който би заплашил свободната журналистика в България. Смятам, че успях", пише в писмото издателят.
Павлов отново напомня, че въпросът с изясняването на собствеността на медиите в България "не търпи отлагане".
"Въпросът, има ли гаранции за съществуването на независими медии в България, вече е поставен на дневен ред. Решаването на натрупаните проблеми в сферата на пълно разкриване на собствеността върху медиите, гаранциите за свободното разпространение на медийни съдържания и т.н. не търпи отлагане", смята още Павлов. На мястото на издателя в СИБ ще застане временно Венелина Гочева.

Стр. 7

в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.

- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?

- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".

- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?

- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.

- От какво са породени тези проблеми?

- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.

- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?

- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.

- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?

- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.

- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?

- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.

- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?

- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.

- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?

- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.

- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?

- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.

Стр. 13