Нежелана прозрачност

www.capital.bg I 06.01.2015г.

 По закон в първия си брой за годината всички печатни медии трябва да обявят кой е реалният им собственик. Това отново не се случи. (допълнена на 7.01.15)

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. А на издателите – от директора на Националната библиотека.

© Анелия Николова

 

Преди пет години Съюзът на издателите поиска собствениците на медии да се регистрират в началото на всяка година. Основният аргумент тогава беше, че обществото трябва да знае какви интереси защитават те. Тогава издателската група на Ирена Кръстева пазаруваше масово вестници, а търговията с вестникарско влияние набираше все по-голяма скорост.

Дълго време България беше единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше нормативна уредба, която да гарантира прозрачността на медийната собственост и проследяването й до физическо лице. В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП), която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието.

Справка на "Капитал" в сайта на Министерството на културата тази седмица показа, че за последно ведомството е напомнило за законовите задължения на издателите през 2013 година. За миналата и тази година съобщения не са публикувани. Очевидно се разчита на инициатива от страна на издателските групи. В публикувания за 2014 година списък липсват ключови национални издания.

Въпреки, че законът предвижда глоба за неспазване на закона, за пет години откакто поправката в ЗЗДПДП функционира, няма глобен нито един издател, който не е подал исканата информация. Въпреки, че сами подкрепиха промяната в закона, издателите на вестници и списания не спазват изискването безнаказано.

Не министърът, а директорът на библиотеката

Съгласно член 7а от ЗЗДПДП, издателят на периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик, като е длъжен да подаде и в Министерството на културата декларация за това.

Съгласно чл. 17 , ал. 2 от същия закон издателите носят административно-наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Същата отговорност се налага и на производителя и разпространителя на периодичните печатни произведения. Според член 18, ал. 2 от същия закон наказателните постановления се издават от министъра на културата.

Със своя заповед от 19 януари 2011г. министърът на културата Вежди Рашидов възлага на директора на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" да издава наказателни постановления по чл. 18, ал.2 от закона.

Отговорността на производителите и разпространителите на печатни произведения се търси от общинските администрации. За наложените и събрани глоби общината би трябвало да предоставя информация след влизане в сила на наказателните постановления. Информация за такива до момента няма.

Глобите за нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно неспазване на закона – от 3000 до 5000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.

 

Оригинална публикация

БНТ, БНР и Министерството на културата бойкотираха заседанието на ресорната комисия

www.capital.bg I 05.12.2014г. 

След първото заседание на Комисията по култура и медии, Слави Бинев каза пред медиите, че не възнамерява да подава оставка като неин председател.
© Надежда Чипева

Слави Бинев проведе първото заседание на комисията по култура и медии и гласува срещу държавния бюджет

Министерството на културата, Българската национална телевизия и Българското национално радио отказаха да участват в първото заседание на парламентарната комисия по култура и медии вчера, въпреки че основната тема, разисквана там, пряко ги засягаше. Обсъждаше се Законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. , внесен от Министерски съвет. В него е записан размера на субсидиите на трите институции. А те са недоволни от предвидените суми.

БНТ и БНР реагираха с декларация до медиите. Тяхното решение за неучастие в заседанието на комисията беше предшествано от острата реакция на представители на творческата индустрия, журналисти и неправителствени организации срещу избора на депутата от Патриотичния фронт Слави Бинев за председател на Комисия по култура и медии. БНТ и БНР първи излязоха с декларации срещу Бинев. Водещият на "Панорама" Бойко Василев откри предаването си в края на миналата седмица с предупреждението, че новият председател на комисията по култура и медии бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио "Реакция" също изрази позиция, реагира и Асоциацията на българските журналисти.

Въпреки напрежението в културните и медийни среди, протеста в градинката на "Кристал" , комисията за култура и медии проведе заседанието си и дори прие на първо четене държавния бюджет за 2015. Това стана с десет гласа "за" – основно на депутати от ГЕРБ и ДПС. Шестима народни представители бяха против (представителите на коалицията БСП/Лява България, Слави Бинев, Росен Петров от Български демократичен център) , а двама се въздържаха. Слави Бинев аргументира неподкрепата на бюджета с думите: "Секторът на културата е един от най-приоритетните за всяка държава, но това не си личи в бюджета. Четири процента от БВП се формира от българската култура, затова е несерозно в нея да се инвестира едва 0,4% от държавния бюджет. Гилдиите заслужават един достоен бюджет", каза Бинев. Той изтълкува поведението на Министерството на културата, БНТ и БНР като акт на неспазване на закона.

Защо не се явиха БНТ и БНР

Според ръководствата на БНТ и БНР не е възможно да има обективен диалог за бюджета на двете медии в ситуация, в която председателят на комисията "води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения, пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения". От БНТ и БНР са категорични, че са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи тяхната принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия, се казва в тяхното отворено писмо. БНР и БНТ обясниха отсъствието си от комисия като знак на недоверие към възможността на председателя на комисията Слави Бинев да осигури обективно обсъждане.

"Бюджетите на обществените телевизия и радио са изключително важна тема, която трябва да се обсъди в обстановка, в която тежест ще имат реалните аргументи и факти. Най-същественият разговор е какви са последствията за обществото от намаляващия бюджет на БНТ и БНР в последните години, предвид ангажиментите им, съгласно Закона за радиото и телевизията", пише в декларацията на двете медии.

Реакцията на СЕМ и БТА

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и генералният директор на БТА Максим Минчев единствени участваха в заседанието на парламентарната комисия по култура и медии.
Минчев изрази притеснение, че в проекта за бюджет е записано, че телеграфната агенция получава трансфер на сума, а не субсидия, както е записано в Закона за БТА. Според него това е законово нарушение, което ще доведе до невъзможност медията да извършва дейностите си. В бюджет 2015 за БТА е предвидена сума от 4, 85 млн. лв., което е с около 300 хил. лева повече спрямо тази година. Агенцията реализира и собствени приходи от над 2 млн. лева от продажба на съдържание.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов се опита да защити БНТ и БНР, като каза, че бюджетът на двете обществени медии говори за подценяване на ролята им. Той уточни, че и бюджетът на СЕМ е намален, което поставя пред риск работата му. Средствата за догодина са 29.5 млн. лева, колкото са били първоначално и миналата година. След това обаче бяха отпуснати още пари. "Дейността на СЕМ е програмирана така, че той да работи на абсолютния минимум", каза Лозанов и добави, че през финасирането на БНТ, БНР и СЕМ властта обикновено се опитва да оказва натиск върху работата на обществените медии и независимия по закон регулаторен орган.

Росен Петров от Български демократичен център пък се застъпи за кино гилдията. Той не подкрепи бюджета в този му вариант и коментира, че "българският пазар е много малък, за да се издържат българските медии и кино на пазарен принцип. Между 2 и 4 млн. лв. струва един модерен телевизионен формат, затова намирам за смешно увеличението на бюджета за българското кино с 1 млн. лв.", каза Петров.

По всичко личи, че шареният състав на новата комисия по култура и медии обещава на творци и журналисти да не е скучно, както и тепърва да се водят битки на заседанията. 

 

Оригинална публикация 

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация