БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.04.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ: Има такива моменти, в които, колкото и да се стреми човек да закъта емоциите си на скришно място, в крайна смета те побеждават усилията за безпристрастност. Преди малко, заедно чухме в бюлетина, въпроса: Има ли надежда за затопляне? Ние сега ще си поговорим за едни други надежди, за надежда трагедиите да не се случват. Дали има такава надежда? Няма нищо по-лошо от лошото време или хроника на обичайната безотговорност и ествествената липса на отговорност. И такова заглавие можем да сложим на репортажите от беедстващите райони в България. В седмицата на бедствия и климматични катастрофи, най-често се казваше: наистина няма нищо по-лошо от лошото време. Какви бяха репортажите през седмицата? Какви бяха коментарите на блогърите и какво постигна т. нар. гражданска журналистика, която поиска от журналистите да покажат другото лице, това на героите, по време на криза. За трагедията в село Бисер и блокираните краища на България от полярния студ ще говорим с Красимира Георгиева от в. „Труд”, Митко Новков от в. „Култура” и Йордан Димитров от БНТ. Няма нищо по-неясно от междинен европейски доклад, защото, както винаги всеки чете отделни части от него. ЕК представи през седмицата поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизмите за сътрудничество и оценка. Докладите отчитат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Успоредно с този доклад, политическа партия в Холандия призова „Оплачете се от българи”. За външните коментари по темата, след малко ще научим повече от Даниела Горчева. Дойде ли му времето в Европа да се пише за екология? Ще попитаме колумниста Юлиян Попов. Още за Акта, „протестът вън, в мрежата и коментарите на създаващите обекти, авторски права. Какво се случи в Европа и какво у нас? В изданието днес още: европейски медийни новини „Дайджест”. В Гърция кризата в медиите застрашително расте. Международната фредерация на журналистите призова за по-голяма защита на медиите на международна конференция в Доха, правителства да поемат отговорност при защита на журналистите. Италианският обществен оператор „Рай” затваря филиалите си в Северна Америка. Организация „Репортери без граници” търси отговори, след като програма на общественото радио в Португалия бе спряна по съмнителен начин. Повечето страни членки на ЕС подписаха Акта, предизвикайки протести в стил Сопа. Подробности по-късно в изданието. Добре дошли в „Клубът на журналистите”, ви казваме Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева.
Изпортване по български, това пише балканския наблюдател на германския вестник „Гицайт франкщил”, цитиран от „Дойче веле”, ден слеед като критичният доклад на ЕК за напредъка на България беше огласен. Разбира се, у нас коментарите бяха различни, но ние да започнем в началото с външните коментари. Сега отиваме в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева. Добър ден.
Даниела Горчева: Добър ден, чувате ли ме?
Водещ: Чувам ви,да.
Даниела Горчева: Добър ден на слушателите ви.
Водещ: И така. Нека да се ориентираме първо по външните реакции за междинния доклад за България. В Холандия какво се каза? Знаем, че това, Холандия е критично насочена към България?
Даниела Горчева: Да. Холандия е критично настроена и не е само Холандия, въпреки че във фокуса е, тъй като Холандия налага вето за влизането на България в зоната на Шенген. Вниманеито е насочено към Холандия, но не е лъжа, че големите страни Германия и Фрранция също не са ентусиазирани от това България да бъде приета в тази зона, където няма паспортни проверки. Най-вече няма митнически контрол, а ние знаем, че в България корупцията и организираната престъпност са на такова ниво, че заплашват не само нашата страна, но и целия ЕС.
Водещ: В Германия коментарите обвързаха този доклад с позабравени вечеу нас спомени за Мишоо Бирата?
Даниела Горчева: Аз не знам за разследването за Мишо Бирата да е стигнало донякъде, някой да е наказан, но както навремето, между другото, бившият вътрешен министър Румен Петков, който имаше навика да вечеря с оперативно интересни лица, по терминологията на МВР, което закона му забранява със същата категоричност, с която му забранява да извършва контрабанда на наркотици. Аз не си спомням той да е разследван, да е наказван и т.н., така че аз не смятам, че България има някакъв прогрес, по отношение на корупцията и на престъпността, освен показни акции и пушилки по медиите…
Водещ:Добре. Друго чу ли се за България в Холандия?
Даниела Горчева: В Холандия последният доклад се коментира умерено, че все още не е отбелязан необходимия напредък. Коментира се това, че е оказван натиск от ЕС върху Холандия да отмени ветото. Аз като български гражданин и не само аз, много българи, ако съдя по форумите, това, което хората пишат в България, не желаят България да влезе в Шенген, защото много добре знаят, че така пада последната бариера пред българската мафия.
Водещ: Нека сега включим в разговора и Красимира Георгиева от в. „Труд”. Добър ден.
Красимира Георгиева: Добър ден.
Водещ: Едно и също като, че ли си говорим? Едно и също като, че ли се пише? Защо по различен начин го разчитаме и защо се налага да правите после такива колонки? Вие направихте една колонка, какво всъщност казва евродокладът.
Красимира Георгиева: Не знам.Да ви кажа, ние точно преди предаването си говорихме с вас, че това е като едно страшно дежавю. Всяка година едно и също се пише, всяка година ние правим колонки с основните препоръки към България и на следващата година всъщност тези колонки се повтарят. За мен основният проблем е, че натискът, който стана ясно, че България не е подготвена да влезе в ЕС. Този механизъм беше измислен неслучайно като форма на натиск, но се оказва неслучайно, че този механизъм не е достатъчна форма на натиск. Колежката Горчева каза, че Шенген остава. Това може би е последното, което е останало като някаква форма на натиск, но явно и това не е достатъчно и тука въпросът е да обърнем гледната точка. Натискът не може да идва отвънка. Натискът трябва да дойде отвътре. ЕС се оказва, Брюксел с всичките еврокомисари, с всичките експерти, с всичките доклади не са в състояние да променят нищо. Ако българското общество не поикса такава промяна, тя няма да се случи.
Водещ: Нека сега да включим и г-н Митко Новков. Здравейте.
Митко Новков: Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Защо преживяваме едно и също непрекъснато?
Митко Новков: Защото да, каза го колежка. Натискът трябва да дойде отвътре. Ние си оставаме същите. Целият проблем на това, което наричаме преход и България в Европа и преди това България извън Европа е факта, че по някакъв начин навиците си не ги променяме. Хубаво, добре. Спряхме да хвърляме, да кажем, торбичките през балконите, обаче пък си хвърляме фасовете. Ето такива …
Водещ: От там ли идва?
Митко Новков: Да, абсолютно. Точно оттам. Когато възприемеш едно нещо като нормално, като възприемеш като нормално, че отиваш в някакъв магазин ив отиваш и си ги изкупуваш контрабандите и си казваш примерно и това за теб, как да кажа, това за теб е нещо като една такава много решителна постъпка…
Водещ: (…)
Митко Новков: Ти си много в кондиция с живота, след като го правиш.
Водещ:Това, защото е в грешка положителен герой.
Митко Новков: Да. Фактически се получава точно това, че ти, по отношение на безобразията, които правят тези над теб, не изпитваш, как да го кажа, не изпитваш неприязън, не изпитваш недоброжелателство по простата причина, че ако ти си на тяхно място, ще правиш същото.
Водещ: Нека…
Митко Новков: Всичко тръгва отвътре. Тръгва от нас първо като индивиди, а след това идва и като гражданско общество и т.н.
Водещ: Нека да сравним сега с холандците. Даниела, като че ли не е много ясно, дали някой се оплаква от българин, румънец и поляк, но самият факт, какви коментари подбуди в Холандия? Да припомня на нашите слушатели. Това е сайт на политическа партия, в която тя по обичаен популистки начин, призовава холандците да се оплакват, че са с си загубили работата, заради българин, поляк или румънец.
Даниела Горчева: Да. Само искам да кажа, че съм напълно съгласна с колегите, че натискъттрябва да дойде от българското общество, защото ЕС не може да ни се бърка във вътрешните работи дотам, че да ни оправя бакиите, както никой не може да се нахрани, вместо теб и да се измие, вместо теб. Просто работата трябва да си я свършим ние. И тук понеже сме в клуб на журналистите, искам да отправя един апел към българските журналисти, чете на всяка цена трябва да задават конкретни, настойчиви въпроси към българските политици, защото например си спомням случая, по време на случая в Катуница, български репортер зададе въпрос на тогавашния президент Първанов: Как той ще коментира това, че има политици, които са посещавали т. нар. бос Рашков? А пък бившият президент със самодоволна физиономия отговори: Не мога да си го обясня. Аз очаквах българския репортер да зададе следващия въпрос на президента: А вие, г-н президент, защо използвахте услугите на един доказан престъпник, осъден престъпник, престъпник, който по това време беше в затвора, за да ви осигури той гласове, ромски гласове? Става въпрос за Цветелин Кънчев и защо след това вашата институция го помилва и той не си излежа присъдата? Ето, това са въпросите, които в България не се задават, за съжаление, към действащите българските политици.
Водещ: Аз мисля, че те ги задават тези въпроси, но както на тях, така и на други още по-конкретни, отговорът е също доста недостоверен. Нека да…
Даниела Горчева: Задават ги много малко журналисти в България и те не ги задават от централните медии, тези, които са големите медии, които са… БНР, моите комплименти, върши доста добра работа. Аз съм разочарована от всички предавания в българските телевизии. Там трябва да се оказва много по-голям натиск. Но да се върнем на въпроса ви за този сайт.
Водещ: Как реагираха холандците? Да.
Даниела Горчева: Да. Холандците, разбира се, реагираха с доста остра критика, защото холандското общество, за разлика от българското общество, не е преживяло половинвековнасъветска окупация и то има висока демократична култура и веднага разчете това като дискриминация. Една от реакциите беше, че беше създаден един сайт, ироничен, азбира се, който беше огледален на този, който направи т. нар. партия на свободата, чиято единствена цел е да ограничи свободата на другите. Парадоксално!
Митко Новков: (…)
Даниела Горчева: ДаТа те направиха един огледален сайт, който се казва „Оплачете се от линбургчани”. Линбург е една от 12-те провинции в Нидерландия. Ние я наричаме и не само ние. По цял свят тя е известна като Холандия, тъй като това е една от най-известните й провинции. Всъщност Холандия е една от тези провинции, но те казват: Оплачете се от лингбурчани. Между другото, моят съпруг е от Мастифт от Линбург и казва: Ето, от 1886 г. Линбург принадлежи към Нидерландия и разни лингбургчани ходят между нас. Учат в нашите заведениия, учебни заведения. Взимат нашата работа. След това те много обичат да живеят един хубав живот, да си попийват. Едни карнавали правят, едни шумове, едни чудеса. Просто абсолютно са дали такива, както в сайта на „Вилдес”, където са цитирани някакси статийки срещу поляци, българи, румънци и всякакви такива елементи, които „смущават холандското спокойствие” и те са дали същите такива статии за линбургчани.
Водещ: Спомняте ли си онзи хубав литературен пример за детето, което с пръста си спасява Холандия като запушва пробойната в дигата?
Даниела Горчева: Да.
Водещ: Бихте ли го пратили насам, че имаме проблем с язовирите? Изобщо какво ще се случи в холандското общество, ако министър-председателят каже: Да, няма виновни. Не може да има виновни?
Даниела Горчева: България всяка година, това не е само сега, всяка година стават трагедии с наводнения. Два дни вали дъжд и веднага има издавени хора и добитък и наводнени къщи и т.н. 2010 г. си спомням, то бяха наводнения в Банско през май, в Пловдивско, в Смолянско. През декември имаше едно голямо наводнение пак от един голям язовир в Костин брод, който се оказа, че е стопанисван от някаква фирма, близка до БСП, депутата Кирил Добрев и т.н. Ние всяка година, както каза колежката, ние си живеем в едно дежавю и не се взимат никакви мерки. Холандия, която е на териториятя, три пъти по-малка от България и 1/3 от страната е под нивото на морето, където навсякъде има вода и непрекъснато вали дъжд, тука отговорността към дигите, към всичко това, което е свързано със сигурността на хората, е огромна. Тука никой не си представя, че няма да се контролират стените, че няма да се наблюдават, че при най-малкото съмнение, няма да се вземат мерки веднага. Най-малкото да се евакуират хората и т.н.
Водещ: Едва ли обаче следва да обвиняваме българските журналисти, че не са попитали? Напротив! Попитаха и даже получихме отговор.
Даниела Горчева: Не го приемайте като обвинение. Просто аз смятам, че българската журналистика, както и българското общество има много да извървипо пътя си към повишаване на демократичната си култура и разбира се, аз много добре знам колегите в каква атмосфера работят в България. Че има уволнени журналисти, че има страх, но както казва Илия Минев, по-лесно е да се бориш с тиранията, отколкото да си роб.
Водещ: Определено е по-лесно, но и зарова се изискват някакви усилия. Разчитам и малко по-късно отново да ви наберем, защото много ми се ще да продължим това сравнение само, че по една друга тема, Акта. Засега благодаря на Даниела Горчева. Да кажем сега и ние. Преляхме и ние от евродоклада в трагедиите от отминалата седмица. И това е тежко дежавю, нали така?
Красимира Георгиева: Това е тежко дежавю и това е същото като доклада. Нещо, което аз си спомних първия път, връщайки се назад в журналистическата ми практика. Спомних си първия пър, когато писах за липсата на водна стратегия, необходимостта да се направи водна стратегия и как е започнала да се прави. Беше края на 2000 или началото на 2001 г. Тогава министър на околната среда беше Евдокия Манева, която сега е заместник-министър и не отговаря за водите Това нещо е минало през всичките правителства след това. Любка Качакова, която по повод наводненията се появи в медиите и каза, че 2009 г. е оставен един доклад, т.е. тройната коалиция не е направила нищо, но е оставила един доклад на наследниците какво…
Митко Новков: Какво трябва да направи.
Красимира Георгиева: Да. И то не се е направило. Но просто тук говорим вече за нещо наистина убийствено, защото не може всяка година да се повтаря едно и също и едно и също и едно и също и сега да се взимат точно пожарни решения. Не правя никакъв паралел с професията на нашия министър-председател, но не можеш да вземеш за броени часове решение, как да преразпределиш едни хиляди язовири, които никой не е наблюдавал, безв това решение да участват експертите, които разбират от това нещо. Оказа се, че никой, нито от асоциацията на хидромилеоративните специалисти, нито от институтите към академията на науките, никой не е участвал. Как точно са го взели това решение?
Водещ: Пожарно.
Красимира Георгиева: Е това е абсолютно пожарно, да.
Митко Новков: Има нещо много любопитно, което в един по-глобален план дори, ако щете, можем да го погледнем, че по някакъв начин българската държава и това не е от вчера, тя съществува независимо от своите граждани. Тя е самодостатъчно образувание, което по някакъв начин се грижи единствено за себе си.
Водещ: Те да си плащат…
Митко Новков: Да, за себе си като разбира се, те си плащат данъците. Оттам, разбира се, по отношение на гражданите, на населението, тя сякаш няма абсолютни никакви такива ангажименти и отговорности, защото иначе наистина това е ненормална ситуация. След като от 2001-ва най- малко се знае целия този проблем…
Водещ: Всъщност най-абсурдното е, че стената е напукана от преди 30 години, 40 години. Има съмнения за това и хората са писали.
Митко Новков: Най-големият абсурд беше всъщност, че един отговаря за водата, втори отговваря за стената, трети отговаря за брега. Какво са правили тези чиновници, че не са си гледали, така да се каже, имота? Има един момент на българско функциониране на държавата, който е тежък остатък, не знам откъде. Дори подозирам, че не е от социалистическата, а още от преди това, в който някакви преписки си текат от едно кабинетче на друго. Кипи дейност и язовирите преливат.
Водещ: И лошото е, че тези преписки се прочитат по един доста странен и свободен…
Митко Новков: И превратен начин!
Водещ: Да. Превратен и свободен начин. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Едва ли експертите могат да дадат определение на понятието гражданска журналистика. Обаче през седмицата имаше много поводи да кажем, ето, това е гражданската журналистика. Ще си позволя един цитат. „Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научихот „Туитър” и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма. Жертвите много. Разрушените къщи и животи също. Въпросът ми обаче е следният: Нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад, от страна на медиите?”, попита в блога си Боян Юруков и помо;и помоли да показваме героите в тази трагедия. Там да сложим акцента. Добър ден казвам сега на Йордан Димитров, към когото…
Йордан Димитров: Здравейте.
Водещ: … по никакъв начин не е насочена тази критика, Йордан Димитров от БНТ. И така.
Йордан Димитров: Благодаря ти за тази оценка. Ние наистина се опитвахме да откриваме героите, малките герои, онези, които влизат в студената вода и наистина залагат на карта здравето си. Аз се опитах именно в пряко включване в националната телевизия и то в централната емисия, да покажа именно тези хора, така че това е всъщност силата, силата на журналистиката. Ние трябва да изграждаме подобни образи. Знаеш и на запад, в американското общество например, то се гради на такива малки частички от обществото, хора, които са готови да дадат от себе си за другия…
Водещ: Пример, който да заразява, да, пример, който да заразява.
Йордан Димитров: Да. В такива моменти, да, трябва да показва подобните примери.
Водещ: Но какво би казал пък на другите хора, които бихаа опонирали, защо ни показвате хората от властта, които няма да отговорина важните въпроси, защо това се случва, които казват, няма виновни? Защото те са на първата линия, разбира се, техните п.р-и бдят, както се казва?
Йордан Димитров: Като журналист, мога да се обърна към теб като журналист с огромна практика имаш и знаеш, че когато един репортер е на мястото на събитието, трябва да отразява всичко.
Водещ: Така е, да.
Йордан Димитров: В крайна сметка държавната машина е там. Ние я виждаме и няма как да не я покажем. Наистина факт е, че имаше кризисен щаб, който работеше активно. Може би за мен беше странно това, че се налага присъствието на толкова високопоставени хора за адекватната работа, евентуално адекватната, ще се направят оценки в последствие и на място. В крайна сметка си мисля, че трябва да има добре оттренирани работещи щабове по места, тъй като, както каза и Кристалина Георгиева, може би ни чака най-лошото тази пролет, а тя знаеш, разполага с експерти и има добра информация за прогнозите, бъдещи, относно климатичните изненади, които ни се готвят. Така че си мисля, ако фронтът на бедствието в последствие стане по-голям, по-широк, ще е трудно да клонираме толкова вицепремиери и министри навсякъде в страната. Така че сега е моментът да си дадем сметка, че…
Водещ:… виждаме доста често.
Йордан Димитров: Да, сега е моментът да си дадем сметка, че ни трябват работещи звена по места, такива, които нямат нужда от вицепремиер или други министри, които да бъдат там и да се разпореждат. Но пък аз в крайна сметка, не виждам и нищо лошо в това, че властта дойде. В крайна сметка, тя показа и някаква съпричастност и най-вече даде ангажимент към тези хора, а ние сега от наш ред като журналисти, ще трябва да проследим дали те ще си изпълнят своите обещания.
Водещ: Ние може би все пак като журналисти, не е лошо, освен да отчетем тази съпричастност, да напомним на същата тази власт и непрекъснато да й напомняме, че е добре да не се случватедни и същи неща, още повече прогнозирани, както ти казваш. Последно да те попитам. Май не оставаше много време за героите?
Йордан Димитров: Оставаше. В крайна сметка, поне ние се опитахме да ги покажем. Такива имаше, Момчетата работеха много. Ако трябва да стъм честен, те нямаха време за нас, което беше и хубаво…
Водещ: Да.
Йордан Димитров: … защото поне малките герои не държаха на медийно присъствие и те си свършиха работата и като че ли аз се опитах и да не им преча. Но имаше такива моменти, в които дори на живо, без по никакъв начин да ги възпрепятстваме, успяхме да предадем на живо тяхната работа. В крайна сметка, те спасяваха наистина деца и възрастни хора,. А като казвам думата спасяваха, тя е с истинския си смисъл, защото една вода до кръста, ледена вода, заскрежена вода, минусова вода, когато си блокиран в дома си,а имаш нужда от лекарства или детето се е уплашило, то няма как да излезе оттам. Затова тези момчета за мен са спасители и те си свършиха работата.
Водещ: Много благодаря на Йордан Димитров за това включване. Къде да построим тази конструкция, въпросът за отговорността?
Митко Новков: Има една, аз, докато слушах колегата ДИмитров и се сетих за една…
Водещ: Да?
Митко Новков: … тя не е много популярна. Щях да кажа, че е популярна, а не е фраза на , мисля на, Дърт Олтбрейт. Той казва следното: Горко на това общество и този народ, който има нужда от герои.В сферата на горедостта трябва да се построят нещата, защото оказа се, че ние в, ето, 21-ви век и т.н. вместо да имаме едни солидни системи на функциониране на социума, не само на държавата, въобще на социума. Та вместо да имаме такива добре смазани механизми, ние имаме нужда, как да го кажа? Ако решиш, че…
Водещ: (…)
Митко Новков: Не. Ако решим, че цялата истрория е една голяма машина, там, където се е случило това наводнение и цялото нещастие и друго нещастие, тази машина е пораждавяла. И какво идва? Героят идва като маслото, греста, която я слагат там, че да почне да функционира машината. Обаче, ако тя не се поддържа по някакъв начин скомпетентност и капацитет, тя ще пораждавее на друго място, тъй че българската машина е много ръждясала.
Водещ: Красимира Георгиева?
Красимира Георгиева: Понякога проблемът е точно това. Да не стигаме в такива ситуации, в които имаме нужда от точно такъв тип герои. Ние имаме нужда от други, много други герои, в най-различни други ситуации.
Водещ: Ако може без трагедии?
Митко Новков: (…)
Красимира Георгиева: Ако не герои, които са след трагичните ситуации, защото какво се оказва?Язовирите, пълен бардак и безхаберие. Никой не знае какво се случва.
Митко Новков: Кое на кого е.
Красимира Георгиева: Трагичният язовир „Иваново”, там се знае какво се случва и просто 6 години никой не иска да вземе, каквото и да е решение за него. Системата за оповестяване просто тази тема само за малко да я…
Водещ: Да, да,да.
Красимира Георгиева: Спомняте си колко милиони бяха излети? Бившата министърка на бедствията Емел Етем какви…
Митко Новков: Да, да.
Красимира Георгиева: … кризисни щабове, там някакви щабове отваря. Телефон 112. Няма система за оповестяване…
Митко Новков: Аз само те прекъсвам. Това беше във вчерашната „Панорама”. Мисля, че Михаилов миков беше трогателен. Как да се дават дежурства в общината и едва ли не хората с флагове еда отиват да махат и да предявяват за опасност…
Красимира Георгиева: Ама не! Точно…
Митко Новков: Е, това просто е абсолютно безумие, да се мисли в такава посока.
Красимира Георгиева: Извинявайте! В 21-ви век при толкова излети милиони, се оказва, че на село Бисер системата за оповестяване е кметицата, която…
Водещ: Кметицата вика, да.
Красимира Георгиева: Тогава каква е разликата с 19-и век?
Митко Новков: Да, да. 19-и век с глашатая. Е, нямаме барабанчета.
Водещ: Сега един бърз преход към реалността, където очаквам да ни върне Юлиян Попов. Добър ден.
Юлиян Попов: Добър ден.
Водещ: Сигурно такова оповестяване, предполагам, чухте как се пошегувахме с нашия…
Юлиян Попов: Да, чух няколко думи.
Водещ: … с нашите по-съобразни системи за оповестяване при бедствия. Една кметица тича и вика, за да спаси хората. Искам да ви върна към една ваша стара реплика. Дайте ми снимка и ще пиша за екология.Така обяснявате невъзможността да се пише за сериозни неща. Сега това променило ли се е?
Юлиян Попов: Това беше по-скоро, свързано с промените в климата, защото това е една много комплексна тема, която много трудно се възприема от хората и са необходими действително образи, а хората в днешно време реагират по-скоро на образи, отколкото на аргументи и концепции. Така че мисля, че това беше контекстът, в който го бях казал.Тука в случая с наводненията и състоянието в България въобще, имаше много, много драматични образи и картини.
Водещ: И какво от това обаче? Може би е редно и това да кажем?
Юлиян Попов: Отново аз си спомням преди 25 години може би, още по времето на комунизма, когато всеки ден даваха интервюта с отговорника на чистенето на снега, който обясняваше как всички са готови за снега и след като снегът падне и затрупа всичко, той изрече тази велика фраза: Снегът ни изненада. И до ден днешен…
ВОдещ: Тя е крилата и реална.
Юлиян Попов:… всяка година, да, всяка година като падне снегът през зимата, той изненадва всички. Просто изглежда ние действаме в България на някаква такава, много сезонен и краткосрочен режим и не мислим за това какво предстои да стане след една гтодина, а подобни бедствия стават всяка година и…
Водещ: И те имат…
Юлиян Попов: Може би не точно същите и юе стават все повече и повече. Това е ясно. Във връзка с климатичните промени, би трябвало просто страната да се подготви за подобно нещо.
Водещ: И при положение, че имаме тези много тъжни образи, много тъжи събития, говори ли се за екология? Може ли да се говори за екология изобщо?
Юлиян Попов: Не би трябвало да се говори за екология в такъв случай, защото екологията не е просто…
Водещ: Излишен лукс?
Юлиян Попов: … грижа за цветя и грижа за чист въздух. Също грижа за цялата околна среда иза предпазване от всичките стихии, които природата може, с които природата може да връхлети хората.Начина, по който хората влизат в морето и винаги знаят, че морето или се качват в планината и знаят, че с планината не бива да се шегуваш, така не бива да се шегуваш и с периродните стихии, които могат да връхлетят едно съвсем обикновено село. Явно не сме подготвени за това. Навремето всички се подигравахме с идеята, че България има министерство за бедствия и аварии. Независимо, че беше изградено може би по-не най-идеалния начин, това беше една много добра идея и много политически нелепо беше, че беше затворено. Ако се изчисли какви щети и какви разходи се нанасят на страната, в резултат на природни бедствия, ще бъде много оправдано да се отвори отново такава институция.
Водещ: Нямате ли усещането, че у нас винаги се оказват виновни институциите? Те се реорганизират, но никога хората?
Юлиян Попов: Ние така сме свикнали. Ние имаме социалистическа нагласа. Очаквамедържавата всичко да ни реши, но институциите са зависими от хората, в някакъв смисъл. Ние ги избираме, ние ги определяме какви да бъдат…
Водещ: Да, но накрая излиза, че не хората са виновни, защото в крайна сметка, хората взимат решенията. Институциите са една формалност около тях?
Юлиян Попов: Стававъпрос за това как институциите работят и дали работят добре и дали са подготвени за подобни събития. Разбира се, че…
Водещ: Как би реагирало британското общество, ако дойдат да му обясняват, въпреки че да кажем, има мораториум, както в нашия случай за шистовия газ, ако дойдат да му обясняват, че трябва да се направят тези проучвания. Как ще реагират британците и как щереагират медиите там?
Юлиян Попов: Много по-спокойно ще реагират и ще реагират с проучвания, изследвания и дебати. Това са неща, които в България цари известна криза в проучване и сериозни дебати. Затова се нагорещяват много страстите около подобни екологични въпроси, екологически въпросии освен това въпросът с шистовия газ, тя България е точно по начина, по който прирподните бедствия връхлетяха българските села. Изведнъж и напълно неочаквано и хората реагираха в някаква паника, защото никой не е подготвен. Във Великобритания може би този процес би бил и е по-бавен, по-задълбочен и по-информиран…
ВОдещ: По същия начин ни връхлетя и темата Акта?
Юлиян Попов: Съвсем същото. Наводнението, шистовият газ и случаят Акта са изключително подобни. В България се надигна голяма вълна срещу Акта без хората да знаят какво е Акта и защо Акта се прокарва. Но Акта разделя света общо взето на две части, една част, която произвежда интензивно интелектуален продукт и една друга, която го ползва, без да го е произвела и тази част е против. Така че Източна Европа, Китай, очаквайте да бъдат силно против Акта, защото това са територии, които крадат интелектуален труд.
Водещ: Аз ще посмея тук да кажа, че и Германия не положи своя подпис в Япония. Рдва ли те точно…
Юлиян Попов: Да. То това зависи главно от това, как онлайн общностите реагират.
Водещ: Реагират, да.
Юлиян Попов: И другият проблем с Акта е, че целият процес на изготвяне на Акта се криеше в известна секретност и хората не знаят за какво става дума. И точно, както с шистовия газ, когато не знаеш за какво става дума и ти готвят някакво законодателство, естествената ти реакция е да се противопоставиш. И така се противопоставят хората в Българиясрещу шистовия газ, така се противопоставят срещу Акта, след като чуват, че по някакъв начин, ще им бъркат в данните и свободите, без да знаят точно как.
Водещ: Юлиян Попов от Великобритания. А ние след малко ще продължим и по темата Акта, защото се оказа, че ако можем образно да се изразим, мерните единици на трите неща, закоито днес говорим, междинния евродоклад, седмицата на наводнения и трагедии и международното търговско споразумение Акта, са с еднакви размери.
Когато миналото се обяви срещу настоящето, значи трябва да спасяваме бъдещето. Този текст някой е поставил във „Фейсбук”, под снимка на паметника на съветската армия с маските на анонимния. И при Акта е валиден съвета, който майката, дала на дъщеря си: Една яябълка много помага срещу нежелано забременяване. Преди или след?-попитала дъщерята. Вместо, вместо.-отговорила майката. Днес в едиинайсет, вземете една ябълка, вмеесто Акта.С тези два цитата оъ „Фейсбук”, разбира се, те са страшно много. Нека да кажа,добър ден на Пейо попов. Здравейте.
ППейо Попов: Здравейте.
Водещ: От „Електронна граница”. Няма как да не сте бил на протеста?
Пейо Попов: Да.
Водещ: Чакаме да ни кажете колко бяхте и измръзнахте ли?
Пейо Попов: Изключително съм впечатлен. Това си мислех, когато се прибирах, че последният премиер, чието решениеизкара толкова много хора на улицата, в момента си изкарва прехраната с честен труд и наистина от времето на Жан Виденов от 97-а година, не съм виждал толкова много хора, събрани и спокойно цялата „Витошка” беше пълна…
Водещ: Това с премиера само не го разбрахме?
Пейо Попов: От времето на Жан Виденов не съм виждал толкова многоброен протест.
Водещ: Разбрах. Сега ви разбрах. Всъщност нека тръгнем от там. Какво е всъщност Акта?
Пейо Попов: Акта е международно споразумение, което е за защита на…
Водещ: Дотам го докарваме, да?
Пейо Попов: … правоносители. Нека първо да кажа какво не е. Единствените субекти, чиито интереси се защитават от това споразумение, това са няколко международни обединения на т. нар. правоносители. Когато говорим за Ата, няма абсолютно нищо за правата на артистите, нищо общо с правата на изпълнителите. Единствено хората, които притежават авторски права и това са обикновено корпорации. Това е споразумение, което предвижда единствено мерки за защита правата на тези няколко корпорации, които мерки варират от плашещи до неясни, които включват наказателна репресия, без дължимата съдебна санкция; право на намеса в личния живот и злоупотреба с правото на търсене на гражданско обезщетение. Т.е. имаме присъди, чиято стойност на обезщетението е предрешена, преди да имаме процес, който да реши действителната стойност на вредата. И тъй като много хора спорят какво всъщност се пише, това, което се вижда от … формулировки и това, което можеда се откриве, да се види в неясните опасения,всичко правят, това е едно много плашещо споразумение. Нека да го квалифицираме като плашещи за всички нас, защото ние сме от другата страна.
Водещ: Да, но всъщност май не ни остава време да кажем основното за Акта, спиране на достъпа до знания, до споделяне, защото и това е Акта?
Пейо Да, това е крайният ефект, който ще бъде.Знанието ще се монополизира, тъй като живеем във време и продължаваме да живеем, когато знанието е нещо ценно и когато хората, които имат достъп до знание, те имат власт, те имат и богатство и те са по-силните. Когато…
Водещ: Разпределят си порциите? Нека да си послужим с тази реплика.
Пейо Попов: Да. Когато имаме възможност да управляваме достъпа до знания, когато можем да приватизираме цензурата. Както определи проф. Огнянова, то разделението в обществото между бедни и богати, което всички сега познаваме, всъщност ще се превръща, ще се осъществи чрез разделение на обществото между знаещи и незнаещи. Хората, които ще бъдат изолирани, те ще бъдат на практика натикани в едно културно и информационно гето и всички други, които ще имат правото, да им отпускат малко знание, ще…
Водещ: И понеже казахте, че протестът е бил многоброен, нека сега да си сравним часовниците. Даниела Горчева пак набрахме по телефона. В Холандия какво е отношението към това международно търговско споразумение?
Даниела Горчева: Холандия не подписа това споразумение в Япония на 26 януари, тъй като Министерски съвет не беше взел решение. Поради тази причина, тука протестите са. Има ги разбира се. Имаше демонстрации и в Амстердам и в Ротердам, но те не са така многобройни просто, защото холандците не се чувастват застрашени от неправомерно решение на своето правителство. Между другото, вчера стана ясно, че Германия, която също не е подписвала, както Полша, Чехия, Словакия и Словения, вероятно няма да подпише това споразумение. Това ще стане ясно най-вероятно в петък, тъй като протестите на интернет-обществото и на либералните политици нарастват и на вашия събеседник правилно посочи някои от важните проблеми, които създава пред свободата и пред достъпа до лична информация и лични данни, това споразумение. То наистина защитава преди всичко интересите на индустрията, а не на артистите. Индустрията тя иска да печели като продаде един продукт не само веднъж, а в продължение на години и десетилетия. Предполагам, че тъй като ЕСсе занимава с това споразумение, много се надявам…
Водещ: Рисковете за нас да са по-малко?
Даниела Горчева: За съжаление, България го подписа и аз тук биъх искала да напомня на българските политици поговорката, хубавата българска поговорка, 7 пъти крои, един път режи!, Но в България отново ставаме свидетели на прибързани действия, на стряскаща некомпетентност, защото същото нещо беше и с този мораториумза шистовия газ, където не вярвам, че всички народни представители, които го подписаха, са корумпирани и са мислели за интересите на „Газпром”, но става въпрос за впечатляваща некомпетентност и безотговорност.
ВОдещ: Благодаря на Даниела Горчева. Аз само да кажа, че Латвия спря ратификацията, Словакия спря ратификацията. Нека да продължим с Пейо Попов. Как точно ще бъде приватизирано знанието? Хайде, да ги съберем в едно?
Пейо Попов: Когато изместим инструмента за държавната репресия в частни ръце, аналогия, която може да се приложи много бързо, нещо, което хората биха разбрали, това става въпрос за синята зона. Интерес търговски е на много хора да събират глоби за неправилно паркиралите коли в София, които знаем, че са поне 30 % от хората, които паркират неправилно. Това е, ако дадем възможност на някой да ви върви и да ви глобява всеки път, когато паркирате неправилно. Вие знаете, че нямате избор да спрете колата си, без да нарушите някоя от многобройните норми и същото нещо ще стане в интернет. В момента авторското право е толкова широко и неясо понятие и ние всички, оито си служим снякакъв, извършваме някакъв род интелектуална дейност, винаги можем да бъдем обвинени и подведени под някаква отговорност. Но дори и този опит да бъдем подведени под отговорност, ние ще бъдем изцяло зависими. Този спор ще бъде неравнопоставен, защото нашият атакуващ има много по-силни средства. Той няма да има нужда да ходи до съд. Той няма да има нужда да води процес. Той ще може да използвва типиччно държавни наказателни средства за репресии. Ще може да се намесва в нашия личен живот и неговият процес на доказване ще бъде значително облекчено.Така че това е нещото, още веднъж, това е инструмент, който ни прави всички нас жертви и ако мога да използвам този, съветския виц за майора, който потупал един човек, който не го арестували този път. И той му казал: Това, че вие сте невинен и ние сега не ви арестувахме, това не е еаша заслуга. Това е наш пропуск. Създаваме атмосфера и среда, в която всички са виновни и в зависимост от благоволението и благоразположението на т. нар. правоносител, той не е обвиняван и не се използвва репресия срещу него.
Водещ: Оттук насетне, вашата прогноза каква е?
Пейо Попов: В моемнта…
Водещ: Дали и с Акта ще се случи това, което се случи със Сопа?
Пейо Попов: Аз съм убеден, че обществената реакция няма да допусне този конкретен акт, законодателен, да бъде ратифициран и да стане действащо право, но това не означава, че интересът и опитите ще спрат. Акта нито е началото, нито е края на тази борба. Имаме огромни финансови интереси и за съжаление, политическата система, когато е доста корумпирана, допуска те да се упражняват чрез законодателна реформа.
Водещ:Няма да ви питам, в 11 като се събрахте, носихте ли ябълки? Обаче ще ви попитам, гневни ли бяхте?
Пейо Попов: Не. Всъщност настроението беше добро, като това ми хареса, че това бяха хора, които не бяха водени от емоции. Това бяха хора, които бяха водени от различни, изключително разумни подбуди. Това са хора, които осъзнават своето мяссто в света. Осъзнават своите интереси, осъзнават от какво зависи тяхното бъдеще и реализацията им като разумни, творящи същества. Хора, които искат да учат и които искат да знаят…
Водещ: Но предполагам, че това са прочели „Разгневете се!”?
Пейо Попов: Моля? Прочели са…
ВОдещ: Това са хора, които са прочели Хесел?
Митко Новков: „Възмутете се!”.
ВОдещ: „Възмутете се!”, да.
Пейо Попов: Не. Това ми направи впечатление, че тези хора са си хора, които осъзнават това, което се случва в техния свят. Те живеят в един свят, който може би вече е по-различен от този свят на вашето поколение. Това е светът на интернет, светът на информацията и те разбират какво влияние биха оказали подобни мерки на този свят, в който те израсват и тяхното бъдеще как е било засегнато. Така че емоцията бе заместена от нещо, което много повече ми хареса, осъзнатата необходимост, осъзнатия общ интерес.
Водещ: Осъзнатата необходимост, осъзнатият общ интерес? Нека тук да завършим. Благодаря на Пейо Попов от „Електронна граница”.
Пейо Попов: Благодаря ви.
Водещ: Аз сега искам в края много бързо да коментираме една снимка, която има 697 споделяния. Тя е на Жоро Хаджиев, който е имал работа в Хасково. Слязъл е към Харманли. Отбил се е в наводненото сео Бисер и там до рвеката е срещнал една възрастна жена. Без да я заговаря, тя отишла при него и заплакала. Отивала при доктора да вземелекарства за дядото. „Не плачеше, заради наводнението, а заради целия й живот, целия й провален живот. Кой ли не ни управлява? Кой ли не ни обещава и все сме нямали пари за лекарства, а се убихме от работа. Кажи ми, момче, има ли оправия този свят?” Хайде, да коментираме това.
Митко Новков: Няма! Няма какво да го коментираме света. Света е…
Водещ: Голям и спасение дебне отвсяъкде ужким.
Митко Новков: Светът е ужасно място, а пък човечеството е, как да кажа, раковото образувание на вселената, но това са общи такива неща. Въпросът е, ето и в случая. Акта е същата работа, само че… Аз четох един анализ, мисля, че беше или по-скоро коментар, но в чуждата преса, където събираха заедно Акта, Сопа и Пипа.
Водещ: Да? Пипнаха сопата. Това…
Митко Новков: Те само имената да им вземеш,вярно, че на другите езици не звучи така, но поне на български…
Водещ: Не звучи така, да.
Митко Новков: Така. Та вземам ги тези и всъщност се говори за американското правителство, което седи в основата на всичките тези мерки като функция на Холивуд.
ВОдещ: Да, ама те не само…
Митко Новков: Ако българската държава е функция на самата себе си, така да се каже, интересува се единствено от себе си, всичките тезиголеми правителства, които прокарват такива неща, са функции на наистина едни големи корпорации, които по някакъв начин имат необходимост …
Водещ: Желанието?
Митко Новков: … и желанието да ни следят в някакви ситуации
Водещ: За маркетингови цели.
Митко Новков: Да.
КрасимираГеоргиева: И да ни държат зависими.
Водещ: Да.
Митко Новков: Да. Да бъдем зависими. В крайна сметка наистина какво? Аз слушах днеска…
Водещ: Ще стигнат ли по-бързо до истината, ако цитираме по-често и тази страна, сочи в моментакъм ”Фейсбук”, който седи отворен и снимката, чийто текст цитирахме. Няма ли да бъдем по-почтени в коментарите си?
Красимира Георгиева: Аз нещо друго искам да кажа. Говорейки за всички тези неща, вижте, как в последните години имаше много случаи,в които някакви каузи ъв „Фейсбук” се събират страшно много …
Водещ: Да.
Красимира Геоергиева: Обаче всъщност на улицата не може да избие. Акта, която засегна изконно нещо на младото, на следващото поколение…
ВОдещ: Усвещането му за свобода?
Красимира Георгиева: Да. Усещането му за свобода наистина ги изкара на улицата и според мен, това е нещото, хубавото и различното, което се случва. Всичко се повтаря като дежавю, обаче вече има едно поколение, което за важните неща, които са за него, това е супер важно. Това е свободата му на информация, свободата му на обмен, то излиза и то, надяваме се, заедно с наша помощ, че то ще успееда си защити това право.
Водещ: И най-хубавото от всичко е, че малко трудно ще му бъде на премиера или на министрите да отидат да се снимат във „Фейсбук”, за да влязат в общюественото пространство като новинарски акцент. Хубав събота следобяд ви желаем. Руслан Беров, Вячислав Бушнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.02.2011

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме коментара с Милен Вълков. Стигнахме до неотменения закон за печата.
Милен Вълков: За професионалния журналист.
Водещ: За професионалния журналист, да. Вие казахте, че всъщност нещата са равнозначни 1941-1946 година е рамкирано. Всъщност, сигурна съм, че като председател на Съюза на журналистите, Вие сте уведомяван или поне председателите на Народното събрание колко от тях имат такова уведомление да го наречем?
Милен Вълков:Първо искам да внеса и една яснота. Законът за печата от 1941 и законът за печата от 1946 година, те са по-скоро рестриктивни. Докато законът, на който аз се позовах – той е 1942 година – той е за професионалните журналисти и там са посочени какво би трябвало да правят журналистите. Вижте, значи на практика почти няма председатели на Народното събрание през последните 15 години, на които аз или тези преди мене не са информирали съответните председатели на Народното събрание и сме им връчвали естествено фотокопия на тези закони. Последната ни среща беше с Госпожа Цачева. Мисля, че тя беше на два или три месеца, от както беше поела този пост. Всички са се изказвали в подкрепа на подобни действия, но за съжаление оставаме само на това, като в повечето случаи председателите на Народното събрание са казвали „Ами, дайте ни готов текст, а пък ние ще се опитаме да направим нещо.” Аз обикновено им отговарям, че в края на краищата ние можем да посочим основните моменти и философията, каквато според нас би трябвало да бъде на този закон, за съжаление нещата стигат до там.
Водещ: Няма ли да се окаже, че у нас има повече правила, отколкото трябва и никакво спазване?
Милен Вълков: Определено, но за това пък всъщност един от основните изводи на вчерашната ни дискусия беше, че по тези проблеми задължително трябва да се говори, както от страна на самите журналисти така и от страна на потребителите, на тяхната информация и от трета страна, ако има трета страна – тези, които със своите действия предизвикват съответния журналистически интерес, които после ние като журналисти информираме и предаваме на обществото. Ако позволите, аз тук ще се позова на един много интересен документ, който за разлика от 1955 година – законът за печата в Германия, е пак на немски колеги, но той е от 2009 година. Той е един кратък документ, който се казва Журналистическата професия. Там се разглеждат много неща, които допълват прословутия закон, но аз ще прочета дословно, те са три реда, края на този документ. За мен той е много показателен. Значи цитирам дословно.
Водещ: Тук малка размяна на очила.
Милен Вълков:Значи този документ, който е в рамките на три страници е изработен от самите журналисти и казва така „За да бъде тази роля гарантирана…” става въпрос за ролята на журналистиката в едно свободно демократично общество – „За да бъде тази роля гарантирана, трябва да се води непрекъснат дебат по отношение на качеството на медийните продукти, да се следи дали стандартите и правилата, установени от закона или от самата медия, се спазват.” Мисля, че по-кратко и ясно не може да се говори. Колкото и да ни се иска да не водим този разговор, колкото да ни се струва дали е безсмислен или не – така или иначе разговори трябва да се водят. В този смисъл аз благодаря на фондация „Фридрих Еберт”, която помогна за вчерашната дискусия. Тя беше в дома на Българска телеграфна агенция, но нашата амбиция и желание е да започнем такива разговори по места, тоест в по-малък състав, в по-малките селища, както се изразихме преди малко, защото има нужда от такива разговори.
Водещ: Там, където рисковете за журналистите са много по-големи. Безспорно. Как изглеждаме от страни, знаем, че като че ли се доверяваме много на тези оценки? Последните години българската журналистика не спечели много в лицето на класациите по отношение на свободата на словото, степента на свободата на словото.
Милен Вълков: Защото свободата на словото – пак има две страни. Винаги е така. Защото от едната страна са желанието, възможностите и компетенцията на журналистите, а пот друга страна – тези, които се опитват да сложат някакви, макар и неписани рамки. Тоест не можем да говорим за свобода на словото и да визираме само журналистите. Ами тези, които стават предмет на журналистически материали? За съжаление ние през последните години станахме свидетели на доста случаи, когато в определени моменти, хайде да говорим за политиците най-вече, меко казано се заиграват с колегията и се чувстват доволни, когато имат прословутия медиен комфорт. В един момент обаче, когато това започва да не им отърва, извинявам се за разговорния израз, те едва ли не се обиждат на журналистите. Имаме много такива случаи. Преди няколко дни имаме още един такъв случай. Но аз смея да твърдя, че до сега няма политик, който да се спечелил положителни дивиденти за сметка на това, че се е обиждал на определени журналисти или определени медии.
Водещ: Понеже Съюзът на българските журналисти се занимава и със защитата на журналистите, да Ви попитам – има ли несправедливо осъдени журналисти в последните години в България? Колкото и относително да е.
Милен Вълков:Значи аз не си спомням и съм почти убеден, макар да я нямам статистиката в момента пред мен, има осъдени журналисти на по-ниско развнище, но на практика, на последната инстанция съдебна, няма осъдени журналисти. Това категорично мога да го кажа, категорично.
Водещ: Но казахте, че самият процес се отразява много зле на работата и като че ли той има ролята на послание към другите колеги. Ако не ви се влиза в съдебната зала – внимавайте какво говорите, казано на разговорен език.
Милен Вълков:Това е точно така. Първо тези процеси се водят много дълго време и смея да твърдя, че голямата загуба на българската журналистика от тези процеси е това, че много достойни колеги, преживявайки това нещо – те и техните семейства, те се отдръпнаха от журналистиката. И потърсиха реализация в други сфери, в други области – от това губим всички ние. Независимо от това, че всички колеги бяха оправдани на различни инстанции.
Водещ: Имахте вчера и чуждестранни гости, не ми казахте те какво мислят за българската журналистика. Или те са достатъчно дипломатични, за да не дават оценка?
Милен Вълков: Те са достатъчно дипломатични – това е факт, но в същото време те не скриха задоволството си и аз споделям, и винаги съм го твърдял това нещо, че голяма част от нелицеприятните истини за българския живот в цялата му всеобхватност са резултат на добре свършена журналистическа работа и ние обикновено, в България, всички разбираме от политика, футбол и журналистика, но аз смея да твърдя, че много колеги си вършеха и продължават да си вършат с достойнство своята работа. Независимо от котерийни, политически, корпоративни опити да им се повлияе.
Водещ: В крайна сметка не трябва ли журналистите чрез своите разследвания именно да се опитват да защитят спазването на правилата?
Милен Вълков: Ние, като че ли със своя труд именно към това се стремим. И това, смея да твърдя, че чест прави на колегите.
Водещ: И да изброим няколко примера. В момента се сещам за Батко.
Милен Вълков:Да, за Батко. Те са десетки. Ние всеки ден се сблъскваме. Знаете ли – аз не искам да споменавам имена на колеги, защото съм убеден, че ще забравя други и ще се получи малко неудобно. Но аз смея да твърдя, че това е едно от постиженията на нашата журналистика след началото на 90-те години до ден днешен. Смея да твърдя и въпреки някои слабости, които са естествени общо взето – няма идеални хора, както не може да има и идеална журналистика, но смея да твърдя, че въпреки ниските оценки, които получаваме и в тези класации за свободата на медиите, по-скоро в тези оценки се задържат фактите. Ние все още нямаме независимост да си вършим достойно работата. Тоест – тази оценка не е резултат, поне според мен, оценка на дейността на колегите, а по-скоро е оценка на обстоятелствата и ситуацията, в която ние работим.
Водещ: Или може би липсата на някакви устойчиви правила.
Милен Вълков: Това имам в предвид, когато казвам „ситуацията, в която ние работим”.
Водещ: В интерес на истината навсякъде по света се говори за проблеми при разследващата журналистика. Знаем – това е едно скъпо занимание. Знаем също така и че е икономическа криза. Това, което се прави по света и това, което се прави у нас – можем ли да ги съпоставим.
Милен Вълков: Според мен можем, ако все пак се опитаме да си създадем нормална представа в какви условия, включително финансови и икономически, работят колегите в някои страни и тези условия, при които ние работим. Естествено веднага може да се каже, че има доста колеги, които работят в много по-тежки условия, но от това не би трябвало да ни става по-леко. Трябва да се стремим все пак към по-доброто и така е нормалното.
Водещ: Да. Останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме. Един разговор по повод на вчерашната дискусия в БТА журналисти срещу корупцията и журналисти за правова държава. Ще се върнем отново на нормативните правила – нека така ги наречем, които регулират дейността ни, но да Ви попитам – дали пък не е по-важно пред скоба да бъде изведено едно друго качество, което е характерно за повечето колеги по света – журналистическата солидарност? Има ли у нас журналистическа солидарност?
Милен Вълков: Значи, журналистическата солидарност по света – тя е задължителна. Задължителна е, защото някой я е наложил, защото самите ние се опираме на нея. Аз имам доста примери в професионалното ми израстване, в професионалното ми развитие – включително и когато бях зад граница. Доста примери имам на журналистическа солидарност. Това, което ме дразни и ме вбесява, даже мога да използвам тази силна дума – е, че последните 15 и повече години някои колеги открито си позволяват да говорят срещу други колеги, когато това не е обосновано. За мен това е нещо недопустимо. Например – имаме доста примери на известни наши в близкото и по-далечно минало журналисти и от електронни, и от печатни медии, които си позволяват от позицията на ментор да слагат клишета на журналисти и в същото време, когато това действие нормално предизвиква ответно действие, те се обиждат.
Водещ: А какво трябва да направим, когато политиците го вършат?
Милен Вълков: Значи, когато политиците го вършат – това за мен е по-нормално, защото те все пак са източник и потребител на нашата информация. Тогава вече нормално е отделни колеги или медии, или колегията като цяло да реагира по този начин. Но недопустимо е за мен някой да се вживява в ролята на ментор и да осъжда колега за това, че той прави същото, каквото и предишния път. Аз ще Ви дам един пример в последно време – съвсем пресен, без да назовавам имена, разбира се. Имаме два вестника, които се занимават основно един срещу друг.
Водещ: Те за това са вестниците, както се казва.
Милен Вълков:Е да, ама те са вестници не да се занимават срещу и самите колеги. По повод на журналистическата солидарност, аз ще Ви дам един пример. Бидейки кореспондент на БТЕ в Кайро – нямам в предвид сегашните събития, тогава беше друг период – става дума за 1988 – 1989 година. Периодично след като Египет подписа мирен договор с Израел, имаше доста израелски туристи в Египет и за съжаление годишно се случваха по няколко пъти случаи, когато имаше терористични нападения срещу, да го кажа направо – автобус с израелски туристи. При един подобен случай ние нямахме абсолютно никаква информация, имам в предвид Асоциацията на чуждестранните кореспонденти в Египет, към 700 души бяхме тогава. Нямахме абсолютно никаква информация от страна на египетското министерство за информацията за жертви. Знаем само за един случай. Тогава в повечето медии, световни – включително и БТЕ, аз тогава бях кореспондент на БТЕ, но тя не е световна медия и няма амбицията да бъде световна медия, се появи информация за десетина жертви на този терористичен акт. След като бяхме извикани от съответното министерство на информацията и така нататък, ние настоявахме за това, че няма информация. Дадена ни бе такава информация. Оказа се, че има само един ранен. Египетските власти поискаха ние да опровергаем тази информация. Ние се съгласихме естествено. На следващия ден нито една медия световна не опроверга тази информация.
Водещ: Вие сте се съгласили.
Милен Вълков:Нямаше как да не се съгласим, когато беше факт.
Водещ: Всъщност такъв жест у нас има ли от промените насам?
Милен Вълков:Има. И за мен е много приятно да призная, че в доста по-малки административни центрове, така наречените регионални медии, те са постоянно. Подобни жестове са постоянни. Аз сега се сещам веднага на прима виста разбира се, за един обратен пример. Смея да твърдя, че единствения пример, за който аз се сещат – това е в Кърджали, къде4то даже и до ден днешен се водят дела. Един вестник срещу друг вестник. Не се сещам сега за други подобни пример – сигурно има, но за самия факт, че не се сещам за тях в момента, говори, че те са много по-малко, отколкото другите примери на солидарност журналистическа.
Водещ: Да се върнем към нормативната рамка. Какво липсва най-релефно?
Милен Вълков:Значи, аз тогава тук ще си позволя да цитирам по памет или по-скоро ще перифразирам едно изказваме на генералния секретар, то не е само едно, едно е в България. Миналата година ние бяхме домакини на Годишната среща на европейските журналисти и тогава Айдън Уайт, генерален секретар на Международната организация на журналистите – той открито заговори, че включително и в развитите демокрации е момента, когато трябва да се регламентира нормативно журналистическата дейност, нейната сигурност, изискванията към нея да се позовават на достоверни и проверени факти. Представете си един англичанин да говори за това нещо. Преди десетина години за подобно чуди въобще не можеше да се говори. Очевидно е назрял моментът. Може би за това оказват влияние и появата на новите медии, които както ние сме свикнали да им казваме – интернет пространството, защото те пък въобще не са третирани в повечето страни. Ние в България имаме положителен опит в тази насока, за съжаление той е много плах. В последната редакция на закона за радио и телевизия, ние не знам защо му казваме медиен закон, защото той е само за радиото и телевизията.
Водещ: Защото той регулира дейността на електронните медии. И може би първото му име беше такова и то си е останало.
Милен Вълков:Така, по-скоро работно заглавия – така го приемам аз. Там бе направен един опит и той фигурира в закона – решение на етични комисии да се въведе като задължителна практика на този етап в журналистическата професия.
Водещ: Това, което цитирахте като действащо правило – Великобритания, Германия.
Милен Вълков:Да, но те по-различен начин са решени. Самият факт и че в Англия се говори за нормативно уреждане, независимо от съществуването на правилника за BBC, но това е само за BBC. Вярно – BBC е една империя. Но не е само BBC. В Англия говори, че очевидно е назрял момента, в който да се започне да се говори повече за това и да може да се стигне до някакво уреждане. Аз пак казвам – не е задължително това да бъде закон. Това може да бъде поднормативен акт. А това даже може да се направи, ако щете, с различните правилници за работа в различните ведомства, учреждения – просто да бъдат вкарани едно-две параграфчета за работа с журналисти.
…
Водещ: Стигнахме до модния термин „гражданска журналистика” и сега ще се опитаме в „Клубът на журналистите” да го формулираме. Добър ден на Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден.
Водещ: Какво е гражданската журналистика? Нека да се опитаме да дадем дефиниция, защото като че ли това стана по-старомоден термин и май не слагаме никакво съдържание в него.
Мария Стефанова: Много сложен въпрос. По-скоро може би човек трябва дълго да мисли, за да даде точно определение на нещо си. На времето, още във времето, когато бях председател на СЕМ, бях обявила публична награда за този, който формулира най-точно що е то обществен интерес. Та сега като ме питате за гражданската журналистика мисля, че сложно съставно словосъчетание. Значи трябва да имаме и гражданин и позиция някаква в журналистиката. Трудно ми е сега или може би трябва да употребя много думи, за да стигна до същността, но при всички случаи журналистика, която е достатъчно дипломатична, но говори на ясен, разбираем и висок глас. В последно време като слушам и радио станции, и гледам телевизия доста, по-малко чета вестници в интерес на истината, но пък времето минава в интернет, четейки online изданията, си мисля, че езикът някак си застрашително се промени. И колкото повече слушам колеги журналисти да говорят на висок глас, защото аз казах, че гражданската позиция в журналистиката трябва да бъде точно такава, ясно изразена, ми се струва, че влагат повече емоции и усилие, за да говорят високо. Може би трябва да опитаме по другия начин. Когато човек говори тихо, внимателно и спокойно, тогава даваш възможност на другата, на отсрещната страна да се заслуша в това, което казваш.
Водещ: И понеже обичаме да се сравняваме. Сега вече ще имаме възможността веднага да го направим. Какъв е дневният ред на журналистиката в Холандия? Има ли такъв термин в колегиалните среди там – „гражданска журналистика”? Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева:Добър ден на Вашите слушатели. Да, няма такъв термин гражданска журналистика в Холандия. Ако имате в предвид официална и неофициална журналистика – например, ако предположим, че официалната журналистика е тази на официалните медии, а неофициалната – на хората, които пишат в своите блогове и изразяват своите позиции и гледни точки, и така нататък – тогава разликата между гражданската и, както Вие казвате – официалната журналистика в България би трябвало да се търси предимно в това, че в традиционната журналистика често се забелязва отказ да се бръкне в раната. Сякаш се наблюдава, поне в България, един страх да се осветлят сериозни проблеми особено, когато се отнася до престъпни действия или бездействия на властващи и управляващи. За съжаление, българската журналистика, макар че медиите са вече предимно частни, а не държавни, както беше по времето на комунистическия режим, продължава да е зависима от властта, включително и на свързаната с политици и управляващи българска олигархия. За разлика от тези медии, в които трябва да го кажем – работят и не малко смели журналисти, но все пак журналисти, които са зависими, било то от главния редактор, било то от директора на медията. Той пък от своя страна – от управляващите или от олигархията. За разлика от тях, обществото на блогърите е независимо. И за това често демонстрира една по-ярка гражданска позиция, отказ да се съобразява с темите табу и това е, защото няма как да се подчинява на връзките, които някои власти и медии са установили по време на престъпния преход у нас.
Водещ: Как се еманципират журналистите в Холандия от хората на власт?
Даниела Горчева:Така, значи тук минаваме към Холандия. Разликата между гражданската, ако приемем този термин, и официалната журналистика в Холандия е не липсата на гражданска позиция или смелост – напротив. Официалната журналистика тук не се страхува да задава неудобни въпроси било на управляващи, било на политици, нито да им изкарва кирливите ризи на показ и това, както се досещате, действа от своя страна като усмирителна риза на всеки кандидат да си разпаша пояса поради обстоятелството, че се е сдобил с някаква власт, защото отлично знае, че рано или късно ще си понесе последствията или поне вероятността да си понесе последствията е много голяма.
Водещ: Имаше такъв случай, актуален.
Даниела Горчева:Да, има много. Например мога да Ви разкажа такива стотици случаи. Например веднага ми идва споменът за един бивш кмет на Ротердам, който стана министър и който един журналист му изрови, че той си е позволил с пари на общината да отиде по работа, служебно пътуване, някъде в чужбина, но взел съпругата си и нейното пътуване е било платено също с общински пари. Той беше принуден да върне, тогава бяха гулдени още, 7 хиляди гулдена на държавата. Беше моментално отстранен от поста и забрави въобще що е то политика. Нали, просто давам Ви го като пример, за да видите за какво дребно сравнение с неща, които стават в България, в Холандия не се прощава за такива неща. Не можеш да харчиш така парите било на общината, било на държавата, а да не говорим примерно, че българският президент до ден днешен отказва, въпреки че има закон за достъп до информация, отказва да даде информация за разходите, за неговите пътувания. Например – аз ще Ви кажа, че само неговият бюджет е около 7 милиона годишно, за негови разходи, а пък на Авио трябват 28. Значи това са отделни разходи към 5 милиона. Отделно там бюджетите по различните министерства. Представяте ли си за какво пилеене на пари става въпрос и къде е отишъл този президент, за да донесе някаква обществена полза в последните години? Той никога не е бил поканен тук в Западна Европа – като са разбрали, че е сътрудник на бившата репресивна служба Държавна сигурност. Така че виждате ли какъв дисонанс се получава между обществен интерес, харчене на пари, ужким той като държавен глава прави някакви пътувания, но всъщност си прави частни пътувания за наша сметка и тези въпроси трябва директно да му бъдат задавани от всички журналисти в България. Non stop, неумолимо. „Къде ходихте? Какво свършихте за държавата? Колко Ви струваше това? Защо ходихте 50 души до Мексико, когато Ви се развали самолета? Какво правят тези 50 души с Вас? Тези въпроси трябва non stop да бъдат задавани.
Водещ: Нека сега да включим и Милен Вълков.
Милен Вълков: Значи, не мога да не се съглася с Мария, с колежката Мария Стефанова. Най-вече се съгласявам с нея, когато тя спонтанно изохка. Много трудно е с няколко думи да бъде казано какво е това гражданска журналистика. И веднага смея да не се съглася с колежката от Холандия, за съжаление не мога да не я познавам лично.
Водещ: Даниела Горчева.
Милен Вълков:Да, Даниела Горчева. Не я познавам, както казах преди малко, но тук има нещо което не мога да разбера. Значи в част от нейното изказване, може би, защото колежката е извън България, може би, защото ползва повече интернет, което е нормално, но з смея да твърдя, че в България тези въпроси, които тя спомена – ами те се задават всеки ден. Достатъчно е да отворим произволно избрани медии, вестници имам в предвид, или да се заслушаме в радио предавания, или в други електронни медии – не говоря за електронните сайтове. Тук действително съм съгласен с нея, че те са по-свободни, но какво значи да се задават постоянно тези въпроси? Те се задават постоянно и смея да твърдя не само към президента, когото тя визира. Ами те се задават постоянно и към министър председателя, и към отделни министри, към председателя на Народното събрание. Ние всеки ден като отворим някаква медия и виждаме по какъв начин – хайде да се хванем конкретно, че тя спомена пътуванията. Ами, ако вземем медиите, ние ще видим колко наши министри, ръководители на министерски екипи не само сега действащи, но и предишните е трябвало да отговарят на въпроси, свързани с прословутите пътувания, както каза колежката, но лошото е това, че за съжаление, че за разлика, огромна разлика, включително и Холандия – нещо се случва след като те станат достояние за всички. За съжаление у нас нищо не се случва, но това не е вина на журналистиката.
Водещ: Да, може би все пак е важно да се получават и отговори. Даниела, може би това имахте в предвид.
Даниела Горчева: Знаете ли? Не съм съвсем съгласна. Вярно е, че има много почтени и много смели български журналисти, които въпреки всичко задават тези въпроси. Но общо впечатление – аз твърдя, че съм много добре запозната с българските медии, включително и с пресконференции, на които са просъствали български журналисти и аз съм била просто шокирана от това как не се задават нормални въпроси, задават се угоднически въпроси към важни личности. Но, както казах, има много журналисти, които защитават честта на професията, но истината е, че провокативната журналистика в България се обърна за съжаление по-скоро на профанщина, а провокативната журналистика не е свързана с това да приказвате разпасано, да се говори на разпасан език, а е свързана с това да се задават добре обмислени въпроси. Журналистът трябва да знае повече от човека, на когото той задава въпроси. А много често, аз съм го забелязала това нещо, задават колегите въпрос и след което управляващият се измъква с общи приказки и не се пита конкретно отново „Чакайте, кажете” нали. Президентът например отказа да отговаря на такива въпроси. Това е неговият стил на поведение. Той ходи само при журналисти, които не му задават неудобни въпроси.
Водещ: А може би трябва да свикнем да задаваме един и същ въпрос до момента, в който не получим отговор?
Даниела Горчева:Да, точно така – непрекъснато, защото липсата на отговор е също отговор. И много е важно въпросите да са конкретни. „Какво свършихте, Господин Президент, като отидохте в Япония или като отидохте в Турция, или като отидохте в Узбекистан? Какво правихте в Узбекистан? Каква беше ползата за България от това Ваше посещение?” Ето така се задават въпроси и тези въпроси трябва да са конкретни, но тук говорим за блогърите. Блогърите, това Ви казвам – в Холандия разликата между блогърите и журналистите е професионализма. Холандските журналисти са професионалисти и отклонение от журналистическата етика не се допускат, а ако се допуснат – не остават безнаказани. Докато беззаконността в България – и по отношение на престъпни действия на власти, и по отношение на разпасания език на някои колеги, които, както казах бъркат провокативната журналистика с профанщина, просто подкопават българското общество и последствията ще са ужасяващи, а те вече са. Защото, както знаете, ето такъв /…/ съседна държава, която престава да съществува. Затова пак повтарям провокативна журналистика, гражданска журналистика означава да задаваш добре обмислени въпроси.
Водещ: Само да Ви попитам. Казахте – има санкции за холандските журналисти, ако те нарушат етичните правила. А какви санкции?
Даниела Горчева: Ами аз ще Ви дам един пример. В България много често, никога не се казва – „българин застреля българин на булевард „България””. Аз не си спомням такова заглавие, но си спомням десетки заглавия „Циганин обра жена на автобусната спирка” и така нататък. Да се посочва етническата принадлежност, когато става въпрос за едно престъпление е недопустимо, защото престъплението или престъпникът не е свързан с техническата си принадлежност. Става въпрос за престъпен акт. Дали ще Ви изнасили, или ще Ви убие, или ще Ви обере – българин, циганин, холандец, китаец – няма никакво значение. Действието е еднакво ужасяващо, независимо от кого е извършено и всекидневните примери са многобройни и показват, че няма… престъпността не е свързана с определена принадлежност към дадена група. Но тук става въпрос – например Холандия преди години, преди България да влезе в Европейския съюз, се случи така, че се откри една голяма група български престъпници, не само български граждани, но етнически българи. Става въпрос за фалшификатори на пари. Представете си обаче тези огромни количества пари, фалшиви да излязат от България за какво става дума! Става въпрос за корупция, организирана престъпност и то от най-високо ниво, държавно ниво, защото те не могат да излязат зад границата току така. Както и да е. Ставаше въпрос, че тези хора, тук една организирана група престъпници, бяха успели да източат от много холандски банки огромна сума. Един вестник. В Холандия няма жълта преса, но има един вестник, който е малко по-така, по-непретенциозен, казва се „Телграф”, много тиражен вестник, най-тиражният всъщност в Холандия, си позволи – фактите бяха точни, статията беше съвсем коректна, но си позволи манипулативно заглавие. Заглавието беше „Внимание: българите идват!” Това беше преди приемането на България.
Водещ: Санкцията?
Даниела Горчева: Значи трябва да Ви кажа, че моментално се извиниха, когато само три изречения им написах. Казах им „Кажете ми колеги, как аз да уговарям българските си колеги, че те не трябва да посочват етическата принадлежност, когато Вие го правите същото?” Но става въпрос за друго. Те много добре знаят, че когато се оплача, те ще бъдат наказани. Журналистът, който го е написал и редакторът – те ще бъдат наказани. Те ще бъдат глобени. Докато в България не се случва това нещо.
Водещ: Ясно. Благодаря на Даниела Горчева от Холандия. Сега още един акцент. Всички четохме как Умберто Еко нарече Берлускони, как го сравни. Добър ден на професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Добър ден.
Водещ: Някой позволи ли си да каже, да критикува Умберто Еко за прекалено разпасан език да кажем?
Ивайло Знеполски:Ами, както се чете в кореспонденциите, които идват от Рим, обвиненията към Еко не липсват, но мисля, че тези коментари са по-скоро спекулативни. Внимателно прочетох тази много кратка фраза на Умберто Еко и той в нея казва следното, казва, че Берлускони не е като Кадафи и като Мубарак, тоест той не е авторитарен човек, който е узурпирал властта, който е дошъл с преврат, военен преврат и така нататък. А е дошъл подобно на Хитлер – с демократичния вот на германския народ. С това свършва паралела между Берлускони и Хитлер. Тоест той казва само процедурата за идването на власт. От там нататък Еко отваря една голяма празна скоба, която италианският народ и всички, които разсъждават по тези въпроси, трябва да запълнят. Крие ли се в това една опасност, имайки в предвид определени политики, които той на други места е анализирал на Берлускони? Очевидно не е възможно повтарянето на феномена Хитлер в неговия буквален вид, но очевидно някакви недемократични и популистки варианти могат да отпратят правенето на подобна асоциация.
Водещ: Обаче в тази скоба, която е оставена отворена, италианските медии са дали доста факти междувременно.
Ивайло Знеполски:Да, значи тази отворена скоба продължава да се пълни. Искам това да подчертая, че историческите феномени не се повтарят и днес наистина Хитлер е по-скоро една метафора, от колкото едно, може да бъде едно абсолютно тавтологично явление. Трябва да се запитаме върху новите модификации на подобни опасности за формалния демократичен живот на страните.
Водещ: Много бих искала да ми кажете, ако един журналист го беше направил това, а не Умберто Еко, какво щеше да се случи с журналиста?
Ивайло Знеполски:Ами, мисля, че нищо – същото, което ще се случи с Умберто Еко. Защото наистина фразата, която е казал той, е абсолютно неуязвима от един анализ. Той не говори за методите и за последствията – говори само за процедурата на идване на власт. Друго има, което подозирам в поведението на Умберто Еко – в преведената и у нас книга „Връщаме си часовника назад” той анализира популизма на Берлускони и казва, че неговата популярност до голямата степен се дължи на една игра в медиите. Всяка седмица той произвежда един скандал. Медиите и тези, които са критично настроени към него, веднага го коментират и по този начин той постоянно седи в центъра на публичното внимание и на медиите.
Водещ: Както се казва създава се скандалът и той се разрешава.
Ивайло Знеполски:И тогава Еко казва „ трябва да се помисли дали демократичната опозиция не трябва да произвежда някакви скандали, колкото и неприятно да е това, за да може също така да споделя вниманието на медиите.”
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Професор Ивайло Знеполски пред „Клубът на журналистите”. И да Ви попитам и Вас – какво щеше да стане, ако български журналист направи такова едно сравнение? Такава една фраза?
Милен Вълков: Щеше да стане тема веднага на други публикации. И това е нормално. Аз обаче не можах да разбера каква би била санкцията в Холандия, ако тази медия не се беше извинила, което е нормално – тя трябва да се извини, но ако не беше се извинила, каква щеше да бъде санкцията? За мен не стана ясно. Може би не съм навътре в нещата с разпоредбите и практиката в Холандия, но аз смея да твърдя, че нашите колеги, може би не с необходимия дипломатичен или морален задават тези въпроси, но защо? Десетки въпроси са задавани. Включително и към министър председателя какво той прави на един футболен мач в чужбина. Тези въпроси са задавани многократно в България. Пак казвам – това не означава, че получават отговор.
Водещ: А как да получат отговор? Като че ли това май е най-важното?
Милен Вълков:Ами може би…
Водещ: Като се задават непрекъснато по един и същ начин, по различен начин?
Милен Вълков:Това е така, но задавайки многократно тези въпрос, между другото радиото, в което Вие работите не прави изключение – то също задава десетки, десетки въпроси почти всеки ден – ами може би като самите политици и обществото недозреят до обстоятелството, че след като направят даден гаф, те трябва да си понесат и моралните последствия – включително и да си подадат оставката. Такъв случай ние нямаме в България за съжаление.
Водещ: Как липсата на отговори или липсата на добри отговори от страна на политиците водят до оставки?
Милен Вълков:Това също е отговор – и липсата на отговор също е отговор.
Водещ: Да, това е така, само че някак си при липсата на отговор досега не сме имали оставка май.
Милен Вълков:Жалко, но аз съм убеден, че рано или късно ще се стигне и до този момент в България.
Водещ: Може би трябва да почнем да правим изследвания защо липсват отговори.
Милен Вълков:Не, защо? Според мен нека оставим отговорите да си ги дадат самото общество, Самият факт, че ние задаваме въпроси, е положителен и това неминуемо ще доведе – натрупването води до качество.
Водещ: Не спирайте да питате. Ами тук поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтече. Хубав съботен следобед Ви желая. Пожеланието ни е от всички – Кристина /…/, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.