в. 24 часа I 19.01.2016

Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, работили в Тв7, сезираха Европейския парламент заради неизплатени възнаграждения от евродепутата Николай Бареков, докато беше медиен шеф.

“За първи път някой си позволява да ни излъже по отношение на трудови възнаграждения. Ангажираме ЕП с този прецедент, защото наш работодател е бил човек, който в момента представлява страната ни в Европа. Той живее с незаконно придобитите средства и се изявява на най-високо ниво, без да се интересува колко професионалисти са били унижени от неговите неморални действия”, пишат журналистите, сред които повечето са с 20-годишен професионален опит.

В част от случаите те вече са осъдили Бареков, но въпреки това няма механизъм за възстановяване на дължимите суми. В други случаи според тях съвсем тенденциозно българският съд бави вече с година насрочването на дела по този казус.

Случаят, за който е сезиран Брюксел, е за периода след напускането на Бареков като директор на Тв7 в началото на 2014 г. Веднага след това той придобива “Ноу Фрейм Медия България” – дружеството, което продуцира много от предаванията по Тв7 тогава. Според журналистите същото дружество под ръководството на Бареков осигурява кампанията му за евродепутат. По това време то спира изплащането на трудовите възнаграждения на служители, доставчици и партньори, както и тези към НАП. Заведени са множество искове, а по-късно са образувани изпълнителни дела за събирането на вземанията. Но засега това е невъзможно, тъй като всички сметки на длъжника са в скандалната КТБ. Дружеството няма недвижими имоти, а върху автомобилите му са наложени запори от кредитори с по-стари вземания. Още повече, че ще бъдат удовлетворени първо претенциите на държавата, тъй като “Ноу фрейм” дължи 153 839,45 лв. на НАП.

“Чрез съдебни действия в България повече не може да бъде постигнато нищо съществено и затова разчитаме на по-различни действия и мерки спрямо евродепутата Николай Бареков”, се казва още в писмото.

Оригинална публикация

в. Монитор | Мария АТАНАСОВА | 16.01.2016 | Стр. 8

31-годишният журналист Стоян Тончев е бил жестоко пребит в центъра на Поморие. Биячите са били двама маскирани и са причакали Тончев от засада близо до дома му. Мутрите буквално са го смлели. Журналистът е обезобразен, има избити зъби, счупен нос и рани по лицето и фрактури на челюстта. От жестокия побой той е получил комоцио и е приет в болница. Трудно говори, а от оттоците по лицето, очите му са затворени от подутини. Бруталната саморазправа е станала в около 23.00 часа в четвъртък вечерта на поморийската улица "Солна". Според Тончев става въпрос за поръчков побой. Той твърди, че докато го налагали с юмруци и бухалки, биячите го питали "Ти докога ще пишеш бе, докога ще пишеш…". Пребитият Тончев работи като пиар в медицински лаборатории "Лина" и списва регионалния сайт "Зад кулисите". На полседните местни избори той бе в листата за общински съветници на ПП "Партия на зелените" в Поморие, но не успя да влезе в местния парламент. Името му нашумя, след като ликът му се появи върху странен предизборен плакат. На него Тончев пробожда с меч гигантски октопод, впил пипала в древната порта символ на Поморие. Пред свои колеги пребитият разказа, че това не е първият подобен случай. Преди четири месеца някой се опитал да го отрови, като сложил опиат във виното му. Журналистът седял с чаша вино на пейка пред хотел. Оставил питието си да минути и отишъл до стаята си, а след като се върнал допил останалото. Сутринта се събудил в градинката зад пейката с множество травми.

Стр. 8

БНТ I 16.01.2016

След вчерашното предаване на „Господари на ефира” /14.01.2016 г./ журналистите на БНТ излязоха с обща позиция. Зад нея застанаха Бойко Василев, Даниел Чипев, Добрина Чешмеджиева, Димитър Цонев, Надя Обретенова, Поли Златарева, Аделина Радева, Радина Червенова, Спас Кьосев, Нора Арсова, Петя Тетевенска, Иво Никодимов, Ирина Цонева, Методи Манченко, Камен Алипиев, Никола Ибришимов, Сашо Йовков, Роберт Ковачев, Федя Тодорова, Йоана Левиева-Сойър, Анна Яковлева, Катя Тодорова, Милена Цветанска, Надежда Василева, Илина Бисерова, Албена Колчакова, Весела Смилец, Мариела Драголова, Теодора Каролеева, Цветелина Йорданова и др

НАШАТА ПОЗИЦИЯ

От години предаването „Господари на ефира” си е присвоило ролята на морален съдник, отскоро – на своите колеги – журналисти. Били сме герои на негови материали, не сме възразявали. Но сега имаме право да заявим от свое име, че т.н. „скункс”, връчен на Вяра Анкова на 14.1.2016, е изключително несправедлива манипулация.

За всички нас бе абсолютно ясно, включително и от официалните съобщения на БНТ, че предаването на Валя Ахчиева за ваксините не бе свалено, а само отложено. И че Валя Ахчиева поиска разрешение предаването да бъде излъчено в други медии, не го получи и после то мистериозно изтече в мрежата.

Да бъде обвинена БНТ за това е некоректно без проверка на фактите. По тази логика всеки, който иска да прокара нещо, може да го даде на друга медия – и после да обвини институцията, че го е допуснала. Не ни се вярва, че това е някакъв нов вид рекет.

Не приемаме да ни приписват слаба обществена чувствителност; каква по-голяма реакция искате от това да пуснеш извънреден брой на „БНТ Такси” за съдебната система тогава, когато темата е гореща? Да не говорим за обвиненията в липса на прозрачност. БНТ буквално заля мрежата с отговори на всеки, който се заинтересува от случая.

Нелепа е претенцията на „Господари на ефира” да бъде едновременно програмен редактор и консултант по съдържанието на БНТ. Всички тези работи при нас се вършат достатъчно публично – и не виждаме защо едно забавно предаване иска да реди програмната ни схема. Нещо повече, всички решения по казуса са взимани от съответните продуценти, със съгласието, но не под натиска на генералния директор Вяра Анкова. Никакъв външен натиск към продуцентите и БНТ не е имало /към Валя Ахчиева не знаем/.

И ние разбираме от монтаж. Знаем как с избрани пасажи, с повторения на вече отговорени въпроси и с монтирано зад кадър хихикане всяка теза може да бъде обърната в антитеза.

Следователно, при наличието на всички тези факти, ние имаме право да попитаме:

Кое сериозно разследване се излъчва без никаква редакторска проверка, със сценарий, връчен след поискване във вечерта преди деня на излъчване? Защото такъв беше случаят с въпросното предаване.
Защо „Господари на ефира” реши да прави тази тема, въпреки многобройните публични опровержения на БНТ и въпреки факта, че предаването на Валя Ахчиева беше предвидено за излъчване – и излъчено същата вечер?
Има ли натиск или поръчка за излъчване на манипулацията със скункса?
Има ли някой член на екипа на „Господари на ефира” някакъв интерес /минал, настоящ или бъдещ/, свързан с БНТ?
Нека тези въпроси не Ви се струват странни. „Господари на ефира”, пък и други колеги, питат за нашата кухня и ние отговаряме. Сега те трябва да отговорят честно за своята.

Не защитаваме генерален директор, а принципи. Недоумяваме как се легитимират похвати, заради които хората намразват думата „журналист”. Искаме да чуем мнението на други колеги: те приемат ли това?

И най-важното. Възмутени сме, че в България черното може да се нарече бяло. Че лъжата може да бъде наречена истина, мошеникът – герой, а публичните биографии на хора, работили честно за името си, могат да бъдат най-безобразно окаляни с дръзка и нечестна манипулация.

Ние работим в БНТ заради своите имена; затова, че обичаме своята телевизия – националната телевизия на българските граждани. И затова няма да мълчим.

Оригинална публикация

Господари на ефира I 14.01.2016

Напоследък освен депутатите, журналистите също са все по-независими – в смисъл, че от тях нищо не зависи. Доказателство за това е репортажът на Валя Ахчиева за неясни практики около размяната на детски ваксини между България и Турция, една част от който беше вече излъчена по БНТ.

По някакви причини вторият епизод на разследването беше отложен толкова, че междувременно изтече по няколко интернет медии преди едва тази вечер да бъде пуснат и по държавната телевизия. За това генералният директор Вяра Анкова си заслужи нашия Златен скункс.

Честито на госпожа Анкова! За нейно успокоение ще кажем, че почти няма носител на Златен скункс, който да признава, че си го е заслужил!

Ще добавим, че за една обществена телевизия прозрачността е повече от задължителна, както и твърдата позиция по всеки проблемен казус.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16

Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ

Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират. 
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност. 
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство. 
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото. 
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма. 
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее? 
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени. 
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история. 
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси. 
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време. 
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание. 
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме. 
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история. 
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания? 
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив. 
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира. 
Водеща: Космически суми. 
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. … 
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме. 
Водещ: Подмяна на историческата истина. 
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история. 
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно. 
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук. 
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити. 
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме. 
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България. 
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая. 
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда. 
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда. 
Водещ: Така че да не се изненадваме. 
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира. 
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване. 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 09.01.2016

Точно две години и пет дни след старта на новия програмен период за България като страна членка на Европейския съюз започна реалното усвояване на парите по оперативните програми. Така на практика 2014-а и 2015-а повториха нулевите 2007-а и 2008 година.
На 5 януари бяха подписани първите договори за безвъзмездна финансова помощ по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в МСП" на програмата "Иновации и конкурентоспособност". Въпросната схема за финансиране е свързана с подобряването на производствения капацитет в малките и средните предприятия и със засилването на експортния им потенциал. Общо заделените средства по нея са 300 млн. лв., като минималният и максималният размер на помощта зависят от категорията на съответното дружество – за микрофирмите тя е между 100 000 и 500 000 лв., за малките – от 200 000 до 750 000 лв., а за средните е между 300 000 и 1 000 000 лева. На практика тази схема заменя известната от предишния програмен период процедура за технологична модернизация.
"Договорите, които връчваме сега, са израз на поетия ангажимент от правителството за подкрепа на българския бизнес. Те ще осигурят финансов ресурс за над 200 малки и средни предприятия, който ще помогне на фирмите да подновят техническия си капацитет и да осигурят заетост. Оттук нататък топката е в полето на предприемачите", заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му интересът към процедурата е бил изключително голям. В рамките на първия краен срок (б.а. – общо те са три) са подадени 844 предложения за икономическа дейност в нискотехнологичните и средно нискотехнологичните производства. От тях за финансиране са одобрени 202 проекта на стойност 116.4 млн. лв. при заделени за целта малко над 117 млн. лева. Още 488 проекта отговарят на финансовите и техническите критерии, но за тях ще се търсят други възможности за подпомагане.
С европейските пари фирмите ще могат да закупят машини и оборудване, да разширят дейността си, да увеличат производството си и да осигурят нови работни места. Договорите на 27-те компании, получили най-много точки и отговорили в най-висока степен на критериите за оценка, бяха връчени на специална церемония. Останалите контракти бяха раздадени само два дни по-късно (на 7 януари), на ново официално тържество. На това му се вика истински пиар – да не би случайно след коледните и новогодишните веселби някой да не е разбрал за грандиозния успех на управниците. На всичко отгоре това е само началото, тъй като има още две групи с предприятия, за чиито договори ще се правят медийни събития. Вече има 229 одобрени проекта по втория краен срок на процедурата за подобряване на производствения капацитет на високотехнологичните и средно високотехнологичните компании. "Те също трябва да получат своите договори до края на януари", съобщи Лукарски. По третия краен срок за предприятия в секторите на интензивните на знание услуги са подадени 203 проекта, които сега се оценяват. Така, общо взето, с една процедура големите началници ще застанат пет пъти пред обективите.
В същото време на заден план останаха неуредиците, които съпътстваха целия този процес. Докато през миналата година течеше срокът за кандидатстване за "Подобряване на производствения капацитет в МСП", до управляващия орган на програмата бяха изпратени безпрецедентен брой въпроси от претендентите (над 320).
От тях се разбра, че до европейското финансиране ще се допуска по изключително спорни критерии, заради които много микропредприятия бяха лишени от възможността да се модернизират безвъзмездно. За да се определи например каква помощ може да получи съответната фирма, бе необходимо да се изясни нейната категория (микро, малка или средна). Това ставаше според броя на служителите, които работят в нея. Изненадващо обаче при свързани лица се вземаха пропорционално работниците на всички дружества по веригата. Или ако предприятието "А", в което работят трима души, се притежава от предприятие "Б" (което държи 75% от капитала на "А") – със 140 работници, и предприятие "В" (с 25%) – с 40 служители, броят на персонала на първото скачаше до 118 души (100% от персонала на "А", плюс 75% от този на "Б" и 25 на сто от работещите във фирма "В"). Което директно го пращаше в категорията "средни фирми", при все че в него работят само трима човека. Но оттам кандидатите неминуемо се препъваха в следващия критерий за допустимост – нетните приходи от продажби. Защото този път се вземаше под внимание само оборотът на предприятие "А". Който, съвсем естествено, не покрива минималните 3 млн. лв., колкото бе прагът за "средните фирми".
Правилата за кандидатстване ощетиха грубо и бизнеса в цяла Югозападна България. Микро- и малките фирми от този край получиха само 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите са 70%, а за вторите финансовата помощ от Брюксел е 60 на сто. По този начин, ако две малки дружества, да речем, от Благоевград и от Плевен, имат одобрени проекти за по 500 хил. лв., те ще получат като помощ съответно 225 хил. и 350 хил. лева. Останалото всяко само ще трябва да си осигури. Причината за този "номер" е в направеното още през 2007-а райониране на страната. Тогава София бе "пришита" към Югозапада, вместо да се обособи като отделен регион на планиране. И заради по-високите икономически показатели на столицата сега в неизгодна позиция са и предприемачите от Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Драгоман, Радомир…
Никак не е за пропускане и изискването за представяне на бизнес план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на бъдещата инвестиция. На пръв поглед нищо притеснително, но в действителност имаше разписани минимални норми на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. Казано иначе, за да се доберат до заветното финансиране, фирмите масово бяха принудени да надуват числата. Само че после, ако не изпълнят записаното, ще трябва да връщат обратно взетите средства. Изискването е в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ всяка компания да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от споменатите индикатори, иначе ще й се наложи да върне обратно от 5 до 25% от реално платения грант. И то независимо от евентуални икономически или политически кризи, природни бедствия или други катаклизми.

Стр. 25, 28

в. България днес | Висерка БОРИСОВА | 11.01.2016

Най-видните ни политици, бизнесмени, спортисти, журналисти и шоумени са били дългогодишни клиенти на марката "Агресия", чийто собственик Александър Антов бе убит пред дома му в Бистрица.

Създадената през 1998 г. "Агресия" единствена успяваше да конкурира големите мъжки чуждестранни марки у нас. За облечения в "Агресия" българин от "високите етажи" на властта или хайлайфа не беше срамно и "цървуланско", че носи български дрехи, щом са с тази марка. И нямаше как да бъде, при условие че някои от платовете, които фирмата използва, струват 1500 евро на метър.
За да наложи толкова успешно продуктите си, Александър Антов развиваше и много успешна рекламна и пиар дейност. Съществена част в нея бяха именно клиентите. Като начало ВИП-овете бяха
"Зарибявани" с качество: хубави платове, съвременни модели, актуални цветове, прави тегели и шевове. В първите години костюмите на "Агресия" бяха и на по-поносими цени. Със затвърдяване на имиджа и цената скочи. Така в последните години едва 5% от продукцията оставаше за българския пазар, като най-хубавите костюми на фирмата се харчеха средно за около 8-10 хиляди евро. Костюми от по-стари колекции обаче може да се намерят и под 1500 лв.
Високата цена на най-изисканите облекла на марката никога не е спирала българските топ мъже да пазаруват. Сред най-популярните клиенти на фирмата са зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, Любен Дилов-син, паркетният журналист Евгени Минчев, водещите и продуценти Иван и Андрей. Свързани с дрехите на фирмата са и футболният бос Валентин Михов, бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, певецът Орлин Горанов, манекенът ветеран Петър Генадиев, бизнесменът Моско Хаския. В последните сезони "Агресия" обличаше участниците от мъжки пол в "X фактор", както и звездите в "Като две капки вода". Компанията изпълняваше и специални поръчки за министерствата. Един от ключовите моменти в налагането на марката бе изборът на "лице" за даден сезон. Още през 2004 година за лице бе избран певецът Орлин Горанов. Свидетели разказват, че той дори не успял да пристигне от Германия за ревюто на есенно-зимната колекция, но от "Агресия" настояли той да е рекламното лице на марката и никой друг. Умен ход, тъй като по това време елегантният Горанов бе неколкократен победител в телевизионна игра по Би Ти Ви, водена от Иван Гарелов, и популярността му биеше тази на всеки друг мъж в държавата.
Друг съществен момент от 2004 година е, че за консултант на "Агресия" бе привлечен Карло Кадео – прочут италиански дизайнер, професор във Венецианската академия за изкуство и мода и близък приятел на светила като Черути и Дзеня.
Лица на марката са ставали двама футболни шефове – Вальо Михов през 2009 г. и Петко Димитров през 2011-а. "Започнахме съвместно благотворителни инициативи. Първата бе подарък – абитуриентски костюми, на 12 деца сираци от Свищов. Поводът е 5-годишнината от трагичната гибел на 12-те деца в Лим", разказа Михов.
Членът на Управителния съвет на "Локомотив" (София) Петко Димитров пък бе лице на линията "Ушиване по мярка", или hand made. Димитров тогава сподели, че преди години се бил занимавал с манекенство, и се пошегува, договорът му с "Агресия" бил като тези на участничките в "Мис Свят".
"Ангажиментите, които имам с "Агресия", наистина са отговорни и сериозни. Когато имат нужда от мен, винаги могат да разчитат. Но не са чак толкова строги като в "Мис Свят". Не са ми забранили да ползвам услугите на пластичната хирургия, да се омъжвам или женя", разказа Димитров.
Синът на бившия треньор на младежкия национален отбор Аян Садъков – Ерол, също е бил лице на "Агресия". Това стана след конкурс, на който 19-годишният тогава футболист на "Локо" (Пловдив) триумфира на финала на национален кастинг. За да спечели, Ерол умишлено не се бе бръснал няколко седмици. Журито, съставено от светски и бизнес дами, бе оглавявано от мениджърката на "Агресия" и дъщеря на Антонов – Мая Асенова.
***
Миски и сексбомби на конкурсите
Конкурсите за нови лица на "Агресия" винаги са били радост за окото. И не само за дамското. Въпреки че линията е мъжка, то винаги водещи на събитието бяха манекенки и миски. Като водещи на кастингите на марката са се изявявали Мис България 2003 Елена Тихомирова, Ивайла Бакалова, Маги Желязкова, сексбомбата Симона Първанова, адреналинките Веси и Ваня. Сред един от най-красивите манекени, избран за лице на фирмата, пък бе Георги Асенов от "ЕС лайн Моделс".

Стр. 13

БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

в. Галерия | 22.12.2015

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е водещ на "Деконструкция" по БНР – предаване, известно със своята опозиционност. Преди дни СЕМ състави акт на националното радио за административно нарушение заради издание на предаването, а после шефовете на БНР спряха "Деконструкция".

- Господин Волгин, ръководството на БНР скандално спря вашето предаване след натиск от СЕМ. Това удар ли е срещу свободното слово?

- Да, Управителният съвет на БНР е свалил предаването ми. Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медия, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".
Преди да ви спрат, СЕМ състави акт на БНР заради "Деконструкция". – Актът е съставен за изданието на "Деконструкция" от 21 ноември, посветено на терористичните атаки в Париж. Когато научих новината, останах много изненадан, защото разисквахме въпросите на външната политика. Ако говорехме за ситуацията у нас, е разбираемо да ме ударят, защото СЕМ е подчинен на управляващите, а моето предаване е опозиционно.

- В какво ви обвиняват от СЕМ?

- Те ме обвиняват, че съм критикувал неоконсервативната и експанзивна политика на Запада, политиката на висшите американски и европейски елити, както и българската позиция спрямо атентатите. В предаването нямало контрапозиция. Много е интересно, когато правиш авторски коментар, каква контрапозиция се изисква. Тук не става дума за обсъждане на конкретен казус, а за изразено мнение за процеси, случващи се по света. Другият нарушител е Калина Андролова, която прави коментар за поведението на президента Росен Плевнелиев. Аз също многократно съм изразявал своята позиция за неговата крайно недалновидна и глупава политика, когато става дума за международни отношения. Калина Андролова, общо взето, е говорила подобни неща. Черешката на тортата е атаката срещу Божан Петров, който прави сатирични коментари в предаването във връзка с актуални събития от българския политически живот. В санкцията на СЕМ се казва, че "с неговите традиционно иронични оценки по отношение на изпълнителната власт – най-вече на премиера, а в случая на външния министър и министъра на отбраната, също не е дадена възможност за различна гледна точка". За първи път чувам да се търси различна гледна точка на сатирата. Това явно е нов жанр, измислен в СЕМ. Може би, защото имат много умен председател, който постоянно иска да измисля нови жанрове в журналистиката.

- Запушиха ли ви устата?

- Отдавна бодем очите на управляващите и президента. Затова Гого Лозанов най-вероятно е поръчал да спрат предаването. Вие си направете изводите на него кой му е наредил. Бяхме сред малцината, отправящи остри критики в национален ефир. В БНР и БНТ има редица предавания, в които се изразяват позиции в унисон с тези на властта, "Америка за България" и кръга "Капитал", които, общо взето, са едно и също. Там не съм чул за такъв лов на вещици, какъвто има при нас…

- Кога загубихте подкрепата от шефа на БНР Радослав Янкулов?

- Отношението на Янкулов към мен претърпя интересна метаморфоза през годините. В началото, когато СЕМ започна да ме атакува, той подкрепяше предаването и твърдеше, че екипът ми има право на своята гледна точка. В последната година обаче позицията му се промени. Изведнъж започна да се съгласява с критиките на СЕМ. Реши, че мнението на Георги Лозанов е по-важно от журналистическата свобода. Питал съм Янкулов на какво се дължи метаморфозата му, но до ден днешен нямам отговор.

- Какви са основните ви критики към Георги Лозанов?

- Когато журналистите в БНР излязоха на протести поискаха оставката на Радослав Янкулов, аз казах, че Георги Лозанов също трябва да освободи поста си. Защото той е отговорен за избора на Янкулов. Освен това, когато избухна кризата в радиото, Лозанов заяви, че ако тя не приключи до един месец, той сам ще си тръгне. Месец по-късно каза, че няма да си подава оставката, защото едни хора много го били помолили. Той бил толкова ценен, че ако напусне, цялата медийна регулация щяла да се срути. Георги Лозанов е проводник на политическа воля. Той е готов на всичко, само и само да запази поста си. Приказките му за свобода на словото и плурализъм в медиите са абсолютни глупости.

Стр. 1, 4 – 5

Offnews.bg I 21/12/2015

Управителният съвет на Българското национално радио е свалило от ефир предаването на Петър Волгин "Деконструкция".

Това съобщи във Фейсбук самият Волгин и добави, че не "е сърдит на хората в БНР".

Свалянето на "Деконструкция" идва след предупреждението БНР да отнесе глоба от СЕМ за 3 хил. лева.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на "Деконструкция" – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, добави Лозанов.

Ето какво написа във Фейсбук Петър Волгин:

Управителният съвет на Българското национално радио е свалил предаването "Деконструкция". Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щаха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".

Оригинална публикация