БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-20

Водещ: Историята на едно страшно национално двоумение стои заключена в две думички – конфликт на интереси. И нещата винаги се объркват, когато започнат колебанията около правилата. Оказа се, че конфликта на интереси, пръв братовчед на корупцията е сложно за богатата българска душа правило. А конфликта на интереси представлява историята на самата корупция. Сметната палата откри едни традиционни неволни грешки в партийните отчети от изборите. Всъщност под днешните актуални заглавия – БСП платила с пари на данъкоплатците онзи клип с брадвата – е поредния пример за конфликт на интереси. Един човек, купил евтино едно нещо и после го предотстъпил на някоя партия. Въпроса е защо след като схемата отдавна е ясна няма санкции. Май пак стигнахме до сложното родословно тълкуване на фактите. Днес пък досущ като в холивудското клише за доброто и лошото ченге, новинарските емисии ще покажат как двама министри вероятно ще протестират срещу трети пред народния театър. Единия министър лично, другия поощрявайки военните. Едва ли мястото е случайно избрано. Все пакблизо е до св.Александър Невски, но не е там. Снимките текат в момента. Довечера може би ще чуем и коментара на доброто ченге и накрая заедно ще посрещнем пролетта, защото дори и лошите ченгета понякога виждат края на кризата. Вероятността обаче хората с власт да научат някога простичкото правило, че няма личен живот, докато са натоварени с власт е минимална. За това и периодично се връщаме на схемата – ние ги хващаме, те ги оправдават. Има една тънка линия, която не бива да има цвят. Тази линия трябва да разграничава хората с власт от медиите и обикновените хора. Всяко едно прекрачване е добре да научим, че е популизъм. Да, добре изглежда, също като на кино. Само че в живота това се нарича лицемерие. И медиите го знаят най-добре. Почтено е да не боядисваме в жълто линията заради традиционния тридневен интерес към чудесата по нашите земи. Защото след 3 дни ударен тираж и рейтинг, винаги идва четвъртия, в който понякога се сещаме за Батко. Кой не помни Батко и кой не е чел за отложените дела срещу него. Да, хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Защо обаче докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта продължава да ни обяснява, че сме като след война? Какво могат да направят медиите и гражданското общество заедно? Дали конфликта на интереси излиза от зоната на оправданията с народопсихологията ни и влиза в европейската мярка? Какво е конфликта на интереси, може би една социална болест на българската журналистика? Темата ще коментираме с проф.Весела Табакова, председател на Центъра за независима журналистика. Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, обременени с конфликт на интереси пък ще ни каже Огнян Бояджиев, портал Европа. След колко години и за какво ще бъде осъден Батко – прогнозата на Иван Михалев от в.Капитал също ще чуете днес. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика. Здравейте.
Весела Табакова: Здравейте и от мен.
Водещ: Социална болест ли е конфликта на интереси и проявяват ли медиите симптоми на това заболяване? Две години след написване на книгата на осъществената раздяла, която излезе тази седмица? Каква е вашата оценка?
Весела Табакова: Ами то за това книгата, върху която работихме като част от един проект с моите колеги от центъра за независима журналистика, проф.Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, за това книгата се нарича Неосъществена раздяла, защото преди 2 години много ни се искаше да започнем, когато тя беше готова, да започне да настъпва това, което бяхме нарекли метафорично разделяне на сиамските близнаци. Тоест преодоляването на конфликта на интереси като предпоставка за корупция. Ами така като хора, които искат да видят някакъв резултат от усилието си, при положение, че в медиите бяха излезли страшно много стойностни разследвания, ние естествено очаквахме да започне лечението на тая социална болест. Тоест да се преодолява конфликта на интереси, като предпоставка за корупция. Това обаче не се случи.
Водещ: Какво се случи? Какво от това?
Весела Табакова: По-точно – нищо не се случи.
Водещ: Какво от това?
Весела Табакова: Да. И така. И разбира се решихме все пак след като България стана член на ЕС, вече беше член на ЕС, когато книгата беше готова, все пак някой ще упражни натиск, вероятно си спомняте и сигурна съм, че има много интелигентни хора, които си спомнят, хора обществено мотивирани, които си спомнят, че примерно Филип Димитров като депутат обикаляше с проектозакона за конфликт на интереси и обясняваше колко е важен този закон и че трябва да бъде приет. Тогава обаче имаше дружен отпор, имаше братска прегръдка на всички, независимо от това дали са в мнозинството управляващо или в опозиция, това нямаше никакво значение. Така че в крайна сметка този закон беше приет, разбира се като необходимост за спазване на определени критерии, изисквания на ЕС, и сега тук разбира се може да си припомняме как веднага стана така, че той да забуксува, как да се отложи с доста време представянето на декларациите за конфликт на интереси и въобще всичко да стане както си трябва.
Водещ: Важно е да отбележим обаче, че този закон беше приет именно защото Европа настояваше, а не защото…
Весела Табакова: Аз го казах това. Именно… то е отговор на едни настоявания за спазване на определени критерии. Така беше приет този закон, при това много набързичко, с много слабости. Даже в книгата има един текст от директорката на юридическата, на правната програма на Отворено общество. И това беше текст, който задаваше правна рамка. Така че в някаква … той сега разбира се е остарял, защото има приет закон, но там е работата, че тогава, когато книгата беше готова, той беше именно като част от натиск, от това, за което ние настоявахме час по-скоро да се приеме този закон. Знаете ли, Ирен, тук нещата всъщност не са като априорно зададени, че властниците непременно са лоши и те имат конфликт на интереси, за да се облагодетелстват. Всеки от нас може да бъде в конфликт на интереси. Просто защото ние като хора професионалисти имаме различни социални роли. Но когато човек има властова позиция, с други думи той контролира някакви ресурси, естествено е той има съпруг, съпруга, брат, сестра, приятели има, всякакъв вид интереси. И там е вече проблема. Естествено той нито ще се разведе, нито ще си отстреля брата и приятелите. Въпроса е точно този конфликт на интереси да бъде деклариран, да бъде заявен в каква ситуация се получава, има такъв конфликт на интереси.
Водещ: Още повече, че тогава властовата позиция ще бъде доста по-силна, ако това е предварително декларирано.
Весела Табакова: Ама то е безкрайно важно от гледна точка на функциониране на властта, защото една власт ако иска да бъде уважавана, ако иска хората да имат доверие в нея, тя трябва да има нагласата за почтеност спрямо хората, за откритост. Почтеността и откритостта е първото нещо, което е важно и за обществеността, и за властта, която много иска хората да имат в нея доверие, но не може да има доверие във власт, която играе на тъмно.
Водещ: И колко от тези разследвания, които влязоха в тази книга завършиха с някакво съдебно решение.
Весела Табакова: Никой, разбира се никое до сега. Но за това пък има надежда. Но ….
Водещ: Добре….
Весела Табакова: Недейте така тъжно да ме гледате. Това слушателите не могат да го видят, но …
Водещ: Но пък вие като професионалист нарисувахте картината.
Весела Табакова: Но знаете ли, ние наистина… и не ние, вие сама, всеки слушател прекрасно знае програма Христо Ботев има една великолепна публика, великолепна аудитория, така че всеки знае как завършиха изборите 2009 и защо така завършиха. В крайна сметка тези избори бяха обществената присъда, точно срещу корупцията, и те бяханадеждата на хората, че нещо в това общество ще започне да се случва. И то в посока на почтеност на управлението, на откритост на управлението. Това бяха резултатите от изборите. Но това, което искам да кажа, че всъщност в тези проучвания на случаи, както това се нарича, case studies , всъщност от тях аз като съставител махнах няколко просто защото прекалено мрачно вече ставаше. Защото там н апример беше случая, за който мимоходом в някакъв контекст тези дни стана дума. Случая с убиойството на кмета на Несебър, където имаше и цялата работа се замота, до никъде не се стигна. Но мога да ви кажа, че около него проучването на случая, при това и на базата на това, което излезе и в медиите, ами той изглеждаше точно като каталог – на кофликт на интереси, корупционни практики във всякакъв вид, отделни от конфликта на интереси, и корупция на базата на конфликт на интереси. След това свързано с криминални структури. Ама просто каталог. Беше христоматийка. Можеше да се предложи даже в сегашния контекст около всякакъв вид октоподи и т.н. Същата случка беше и с кмета на Елин Пелин. Това също го махнах, защото аз, която съм оптимист човек и човек, който по силата на обстоятелствата е бил и така възпитаван да вижда и в най-мрачните моменти от живота си да вижда светлината, ами с моите колеги сме хора, които така или иначе ангажирани с някаква кауза, искаме нещо да се случва, но аз ги махнах тези проучвания на случаи. Просто защото прецених, че няма смисъл. Но иначе нищо до сега, случая чух че Иван Михалев ще се включи, но ето ви класика. В началото на 2008 излезе, даже книгата беше готова и аз тогава помолих Иван, който всъщност участва и в проекта, каза, че непременно трябва да излезе този случай в книгата, тъй като знаете, че това разследване, което имаше сериозни последици. Сега, първото, което бих казала, че прокуратурата се заинтересува от случая много късно. Общо взето по света има това, което се нарича самосезиране. Но там е работата, че то разбира се, както би казал шопа – моем да копам, моем и да не копам. Така че прокуратурата може да се самосезира, но може и да не се самосезира.
Водещ: В тази връзка искам да ви попитам защо у нас оставките стоят главно по джобовете на хората с властта и отчайващо рядко се подават?
Весела Табакова: Ирен, това е въпрос на достойнство.
Водещ: Но има някаква връзка.
Весела Табакова: Достойнството е нещо, което много трудно се формира, трябват поколения. Това е едното. А другото е, че трябва и обществен натиск.
Водещ: А когато ние журналистите пишем за конфликта на интереси, успяваме ли да бъдем ясни за хората, за да може наистина да има обществен натиск, както казвате?
Весела Табакова: Знаете ли, ние с моите колеги, Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, ние имаме и един друг проект, който беше свързан само с медиите и журналистиката и беше конфликт на интереси в медиите и журналистиката. И това беше всъщност май първия проект въобще за конфликт на интереси. Тогава в медийната сфера въобще няамше разбиране за какво става дума. Конфликта на интерсеи не се схващаше такъв, какъвто е, тоест като съществуване на друг интерес при даден човек с властови ресурси или журналист може да бъде, който влиза в конфликт с неговата роля, за която той е избран, назначен или пък при журналистите знаете, че независимостта е първо изискване, за да може журналиста да изпълнява своята функция. Така че тогава конфликта на интереси се възприемаше като конфликт между вас и мен например. Ако ние за нещо се скараме.
Водещ: Да, но това е нещо различно.
Весела Табакова: Да, тоест след това обаче постепенно то така изглеждаше в медиите, но след това обаче наистина започна да се разбира за какво става дума и започнаха да се появяват разследвания.
Водещ: Да. Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси – останете с нас, за да чуете след малко.

Добър ден на Иван Михалев от в.Капитал. а, нямаме късмет с телефонната връзка до този момент, но пък ние ще продължим с проф.Весела Табакова. Аз ще чакам сигнал, когато евентуално имаме осъществена връзка. Нека да продължим с темата Батко, всъщност, защото тази седмица даде за пореден път поредното доказателство информационно, че кой не е слушал за Батко и кой не знае за отложените дела. Как да тълкуваме всичко това?
Весела Табакова: Ами в случая с Батко наистина е класика. Нещо повече, това разследване стана повод за нещо като афористична дефиниция на конфликт на интереси. С други думи – Батко дава на Братко. Така много ясно може да се разбере за какво става дума, за конфликт на интереси. Но това, което първо ще ми позволите да кажа е,ч е аз бях изумена около случая с Батко, при едно прекрасно разследване, наистина прекрасно, за което Иван получи награда голяма, основателно, аз бях много впечатлена тогава как министър Гагаузов обясняваше – ами да, те братята му – кво, имат си тоя бизнес и колко е хубаво и няма никакъв конфликт на интереси. Министър-председателя по това време по името Станишев, аз помня прекрасно той като каза, че то така изглеждало, но няма никакъв конфликт на интереси. И в този случай конфликта на интереси, което е вярно, че е така и в книжнината и в теоритята, може да бъде вероятностен, потенциален, но в тоя случай беше толкова реален, че звънеше. Та реакцията на Станишев ми напомни за един много стар анекдот за Гарабед, който имал подозрения, че жена му му изневерява. И заминал в командировка и помолил приятеля си Агоб да следи какво се случва с жена му. В крайна сметка Агоб много добросъвестно го следил, установил, че жената на Гарабед се среща с Киркор, и добросъвестно Агоб съобщава на Гарабед какво се е случвало и като му казва, че еди коя си вечер те отидоха у вас след като бяха в ресторант. Е и какво, пита нетърпеливо Гарабед? Е, какво, еми те се съблакоха. Е и какво, пита Гарабед. Не мога да ти кажа, загасиха лампата и не видях. Така че реакцията на Станишев за толкова драстичен конфликт на интереси, при това в прекрасно разследване разкрит ми напомня точно за тоя безумен анекдот.
Водещ: Обаче сега сериозно, това е безспорен успех на българската журналистика.
Весела Табакова: Че аз защо го казвам. Разбира се, че е успех. И не единствения в това отношение. И разследването за министър Масларова също, да е живот из драве ще видим какво ще се случи. И не само това. Да не говорим за портал Европа и много разследването и много специфичния случай около президента и т.н. Но ако разбира се, че това, което беше, беше коментар на победението на министър-председателя, но наистина все още с Батко нищо не се е случило, дано да може колегата от Капитал да се включи. Тази седмица беше отново отложено делото, тъй като се оказа, че министрите, които трябваше да свидетелстват, бившите, някой се сетил ненавреме, очевидно, че те вече не могат да бъдат призовани като министри, тоест призовките не могат да бъдат доставени на тях в министерствата. Та поради това незначително недоразумение за пореден път се отложи делото. Но вижте, разбира се съда е съд, всичко трябва да бъде внимателно проучено и не означава, макар че тук в конкретния случай разбира се нещата са м ного ясни и можеше много по-отдавна да почне всикчо това. И не само по този случай. Но аз си мисля, че журналистиката свърши и продължава да върши доста работа в това отношение, макар че поради ситуацията на преход от скандал в скандал, ние се оказваме често пъти много късопаметни. Което не е добре. Защото когато става дума за разследвания на такива драстични злоупотреби с власт, защото за това става дума в крайна сметка, за злоупотреба с властови ресурс, облагодетелствани лично или на близките поради това,ч е човек владее властови ресурс. Но в тези случаи наистина е нужно последователност. Когато вече е направено едно разследване, така или иначе в медийната публичност това трябва да продължава да съществува …
Водещ: Да, но то не може да продължи поради простата причина, че сегадори Батко да бъде осъден, на него няма да му бъде търсена отговорност. Тоест сметката ще я платим ние всички.
Весела Табакова: Да, за голямо съжаление.
Водещ: Защото Европа констатира корупция и си иска парите обратно.
Весела Табакова: Европа си иска парите обратно, но в същото време така или иначе, да. Сега, примерно аз лично не съм най-големия оптимист по това как ще заработи чл.282, който е точно за злоупотреба със служебно положение. Но за голямо съжаление поради редица несъвършенства в законодателството се оказва, че всъщност един е крал, а парите се плащат от потърпевшите. И това не е само този случай.
Водещ: И това не е смешно.
Весела Табакова: И това не е никак смешно. а важното е това, че всичко това показва непобходимостта от промени в законодателството. Защото ние така ще си я караме много дълго. Вчера ли беше съобщено, че бившия шеф на САПАРД..
Водещ: Да, Асен Друмев е осъден на 4 години.
Весела Табакова: …да, е осъден на 4 години. Което ми се видя много интересно, защото ако става дума за тези милиони, за които ставаше дума, 4-те години са просто смешна присъда. Но аз не разбирам от тяи неща и не мога да оценявам поведението на съдебната власт. За мен е съществено какво може медията да направи и в каква територия медиите и гражданския натиск могат да действат заедно, за да може наистинада има по-голяма чувствителност, да може да се разкриват такива случаи. И това не е толкова просто. И ще ви кажа защо. Ако говорим вече за националния мащаб – да, разследвания се правят. Но в по-малките градове проблема е много сложен.
Водещ: И сериозен, да.
Весела Табакова: Той е много сериозен, но той е сложен поради типа взаимоотношения между хората. Аз си спомням, че миналата година наградихме около наградите на омбудсмана, които се дават всяка година, ние наградихме едни журналисти, които правеха един сайт в Златоград. И там имаше разследване, бяха направени и установен конфликт на интереси в местната власт. Много добре хората се бяха одързостили, защото когато става дума за такъв мащаб, там наистина се иска одързостяване в редица случаи. Така че ние колегите и аз, понеже ние наистина доста време сме се занимавали с тази проблематика, мисля си, че всички ние сме убедени, че съществува такава възможност за обща работа. Но за тая цел разбира се е хубаво пък човек да се попита, а не изпадат ли самите журналисти И медии в това, което се нарича конфликт на интереси. Защото това е клуб на журналиста, тоест хубаво е да си поговорим „про домо суа”, както се казва.
Водещ: Ето веднага с цитат ще ви подкрепя. Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и ограничаване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Държавния департамент на САЩ за човешките права в България. Това излезе миналата седмица.
Весела Табакова: Това е точно така. Искам да ви кажа, че на мен самата ми беше мног окориво, защото аз трябваше да правя едно рпедставяне, текст голям за един европейски проект, за медийния пейзаж в Европа и всъщност години наред аз правя статията за България. И ми беше изключително неприятно. Това е очевадна констатация. Вижте, многото медии не означава медийно разнообразие, не означава разнообразие на медийните съдържания и това е един от тежките проблеми. Освен това парламента гласува поправка в закона, вместо да се гласуват поправки по посока на прозрачност на собствеността, за което настоява встъщност експертната общност, за което настояват гражданите, защото това е в техен интерес и независимите медии, това за което настояват. Какво се случи – вместо да се върви към прозрачност на собствеността се отмени текста, отмени се законовия текст, според който се забраняваше собственици на рекламен бизнес да имат медии.
Водещ: И така се сдобихме с фигурата, която аз нарекох Частния горски.
Весела Табакова: А така. Това какво е? По начало влиянието на рекламния бизнес върху медията е едно от проявленията на конфликт на интереси, съобразяването на медията с натиска на рекламодателя е така или иначе конфликт на интереси. И от от най-драстичните проявления на конфликт на интереси.
Водещ: Очевидно този инструментариум обаче не е бил достатъчен и за това се оказа, че сега рекламистите могат да глобяват националното радио, националната телевизия.
Весела Табакова: Да. И въобще един куп неща се оказват.
Водещ: Ще продължим след малко. Останете с нас.

В "Клубът на журналистите" продължаваме да коментираме конфликта на интереси като самата корупция, история на самата корупция с председателката на центъра за независима журналистика проф.Весела Табакова. Вчера и сметната палата откри това, което писахме, говорих епо време на изборите. Партиите крият пари под масата, най-законно не ги обявяват. Това също е една история, която е добре да отбележим, че е с изтекъл срок на годност. Обаче шансовете ние журналистите да успеем да го направим какъв е? И какво от това, като сметната палата повтори това, което ние бяхме написали или казали?
Весела Табакова: Ами каквото се казва – нищо от това.
Водещ: Едно жълто заглавие – БСП плати клипа с брадвата с пари на данъкоплатците.
Весела Табакова: Знаете ли, има нещо, което мен ме изумява в момента. Има нещо, което се нарича елементарна човешка почтеност. Аз имам много резерви към сегашното управление и критицизъм към него. Но не мога да приема категоричността, ролята на съдник от последна инстанция, която приема БСП в момента. Ако се анализира исказа им, говоренето им – ами то е дълбоко смущаващо. С наглостта. Защото когато се появи тази брадва, която всъщност доста допринесе за главата на нейните творци, защото все пак има някакъв праг на поносимост. Защото когато се прави негативна реклама, когато се прави този тип предизборна пропаганда, има норми, има праг на поносимост. Така че аз лично като я видях тази брадва освен отвращението ми и разбира се беше ясно кой и как я е поръчал, но трябва да ви кажа, че аз по някакъв начин бях много доволна от тая брадва. Но …
Водещ: Да заменим брадвата с нещо по-актуално…
Весела Табакова: Не, вижте, то е много актуално, защото вчера излезе всъщност с какви пари е тази брадва. Така че все пак от тук нататък отново стигаме до законодателството. Тези пари…
Водещ: Тоест журналистите си пишат, властта си върви.
Весела Табакова: Така. Да, върви си. Защото ето ви сметната палата, която прекрасно си върши работата, тези дни излезе с доклад и пак за пътна инфраструктура имаше разкрития за огромни корупционни сделки при конфликт на интереси, защото в крайна сметка въпросния братко с неговите братковци очевидно не е единствения. Има много батковци, братковци на други равнища по-надолу, в други структури и т.н.
Водещ: Нека да станем сега още по-актулани с още един пример.
Весела Табакова: И от тук стои въпроса – е и? При положение,ч е няма ясни законодателни норми, пита се кой ще върне тия пари на данъкоплатеца, който беше обстрелван с тези реклами по време на избори.
Водещ: В началото на отиващата си вече седмица медиите бяха направо взривени от народния гняв срещу един анонимен документ с икономически мерки срещу кризата . в такива случаи обикновено пропускаме нещо важно. Този път какво беше то?
Весела Табакова: Мисля,ч е много важни неща се пропускат. В тия случаи, когато ние правим наблюдение и между другото аз много се радвам, че вчера например една студентка ми каза, понеже ще правят едно наблюдение, и момичето дойде и каза – знаете Ли колко полезно беше всъщност, казва, ние почваме да осмисляме някои неща, на които иначе не обръщаме внимание. И когато човек прави наблюдение и кгоато го прави за по-дълго време изведнъж вижда в дадена медия какво се случва. Както са казвали в древния Рим – на кого това е изгодно. Така че изведнъж става ясно на кого това е изгодно. И кой как си променя позицията и кой как почва да работи, което уви също е по някакъв начин конфликт на интереси. Защото медията трябва да бъде независима, журналиста трябва да бъде независим.
Водещ: Еми няма да се уморим да повтаряме, че има една линия, от едната стрнаа са журналистите и хораат, от другата са хората с властови и икономически интереси.
Весела Табакова: Ами така е, даже когато се чертае схемата на комуникацията по политическия дискурс, винаги тя така или иначе отгоре са политическите актьори, след медиите и гражданите.
Водещ: Понеже казахте за праг на чувствителност, като всеки ден научаваме за все повече и повече батковци, това не спира ли вече възможността ни да възприемаме, защото ние отговора го знаем кой ще плаща за тези батковции братковци. Но не се ли притъпиха вече сетивата ни от толкова много новини едни и същи, само с различни имена.
Весела Табакова: Зависи, не, не мисля.
Водещ: Защото и многото информация също е вид цензура.
Весела Табакова: Дума да не става. Когато се пресища човек с информация безусловно и после зависи по какъв начин кой как подрежда самата информация и какъв дневен ред се формира от нея и това е безусловно и това е установено, защото пресищането с информация даже май Паренти винаги го въвежда в един от моделите си за манипулация. Но знаете ли, дайте да скочим на нещо, което гражданите имаха успех. Около ГМО-тата.
Водещ: Изключителен успех.
Весела Табакова: Така.сега, не искамд а казвам, че проблема е малко по-сложен от моя гледна точка, но това е друга тема.
Водещ: Защото сумата беше малка.
Весела Табакова: Но вижте, за голямо съжаление гражданите не могат да протестират от подобен конфликт на интереси чрез форми тип флаш моп. Което са прекрасни ефекти, много е хубаво, събира се една група готини млади хора…
Водещ: И се бият с възглавници…
Весела Табакова: С възглавници, скачат викат и се разпръсват, защото пък закона е такъв, че …
Водещ: Че могат да ги подведат под отговорност.
Весела Табакова: Могат да бъдат подведени под отговорност като нарушители на обществения ред. Но флаш моп не може да бъде подведен. Те се събират светкавично, то за това е и флаш моп, и след това се разпръсват. Но така беше протеста против промяната на закона за забрана за пушене, аз съм свидетел как в интернет и в скайпа чрез един мой бивш студент – е вярно, че много набързо, малко хора се събраха, но …
Водещ: Беше поставено началото на едно всенародно движение. Така да го наречем.
Весела Табакова: Но тоест искам да ви кажа, че когато става дума за корупционни практики не става работата с флаш моп. Но за това пък наистина си мисля, че е дошъл момента, в който навсякъде да има правила. Ние в това отношение и в книгата накрая правим един опит и хората сами трябва да настояват за това. Да има правила, да има механизъм, както има по света. В книгата има документи.
Водещ: Ето сега ще ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да чуем заедно това, което ще каже Огнян Бояджиев от портал Европа. Добър ден.
Огнян Бояджиев: Добър ден. На вас и на вашите събеседници.
Водещ: Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, натоварени с конфликт на интереси? Ние с проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика тук говорим за книгата, която излезе прз седмицата „Неосъществената раздяла”. Въте има едно ваше разследване, което е завършило по подобаващо добър начин.
Огнян Бояджиев: Така е. Аз използвам повода още веднъж да благодаря за това, че нашето разследване попадана в тази книга. За нашия екип това е чест заедно с текстове на колегата от в.Капитал Иван Михалев и на всички останали да бъдем в този сборник.
Водещ: Кое ви помогна обаче? Кое ви помогна най-вече?
Огнян Бояджиев: Кога? При извършването на разследването ли?
Водещ: Да.
Огнян Бояджиев: Ами възможността за регламентиран, лесен и подреден достъп до документи и архиви, регистри в чужбина, в частност в САЩ, защото става дума за лобистки фирми, които там имат много твърд регистър, доста по-добър от този в ЕС впрочем, това в моемтан е тема в Брюксел до колко лобистките фирми са на светло и до колко не. Но е друг впрос. Ставаше дума за една евентуална нерегламентирана дейност, свързана с българския прзидент Георги Първанов по врем ена неговото посещение в САЩ.
Водещ: Лобизма обаче може да е тема на Европа в Брюксел. Но защо не е тема у нас?
Огнян Бояджиев: Ами имаше проекти за закони за лобизма, които още и Кошлуков си спомням имаше подобно нещо, но в момента то не е на дневен ред. Аз искам да отговоря, обач,е понеже се разсейвам, на първия ви въпрос – каква е ползата от едно подобно журналистическо упражнение, серия от публикации или някакви разкрития, които излизат в пресата или в уеб сайтове като нашия портал Европа. От една страна ако такова нещо се прави относително редовно и навреме, тоест още във фазата, в която определна държавна институция обявява конкурс за обществена поръчка или някакъв голям търг и тогава медиите са малко по-внимателни и влизат малко по-надълбоко в самите кандидатстващи фирми, в сумите, които се дават, още преди да бъде сключен договора и преди да бъдат похарчени неправомерно публичните средства, нашите пари от данъците, такова нещо може да бъде предотвратено. В нашия случай на портал Европа, нашето изследване, свързано с Шимон Шерес и този опит да бъде нает като лобистка и PR фирма, за да влезе България в ЕС, това беше 2006г., всъщност резултата от него беше, че се създаде скандал и тази поръчка беше спряна. 1.5 млн.лева не бяха похарчени, което е добре. Според мен това са спестени разходи…
Водещ: С малки разследвания, но редовно, медиите могат да изпълняват профилактика на конфликта на интереси, но им трябва информация.
Весела Табакова: Мога ли едно изречение да кажа.
Водещ: Да, разбира се.
Весела Табакова: Огнян, вие знаете неслучайно вашето разследване влезе, то беше великолепно. Но има една особеност. Че вие минавате през публични регистри в САЩ. Проблема у нас е точно в публичността и в това, че това, което медиите трябва да настояват е точно за тая публичност, за тия регистри. И публичността всъщност е мисля си една от ваксините точно срещу корупционно поведение, срещуи конфликт на интереси и т.н. И вашето разследване това го показа прекрасно.
Огнян Бояджиев: Така е, и което ме навеждан а една друга мисъл. Говорим за ефективността на различен вид институции и усилия в обществото, до колко те допринасят. Та въпроса е защо до момента нямаме задоволителен резултат от всичките усилия за такава прозрачност от не една и две неправителствени организации. Имаме програма Достъп до информация, Трансперънс Интернешънъл, какви ли още не малки и големи фондации и организации, които ползват пък друг ресурс, Отворено общество и т.н., които вече ги няма. Защо техните усилия, след като са били толкова резултатни, не са довели до никакъв реален резултат днес? Реално 2010г. България вече 2-3 години е в ЕС, усилията бихме ли могли да ги зачеркнем на тези организации до сега? Тогава бяха ли изхарчени успешно дадените пари от донорите за граждански инициативи за повече прозрачност.
Водещ: Ами вашата оценка каква е?
Огнян Бояджиев: Смесена е. Трудно е в едно изречение да бъде обобщено. При всички полоожения си спомням на тази среща, която беше преди 2-3 дни с вас, във връзка със сборника. Наистина е хубаво да има системни усилия за нашите колеги в другите региони, извън София , които работят. Не бих го нарекъл точно семинар и обучения, но едни по-чести срещи с тях мисля, че биха вдъхнали увереност и кураж и биха запалили професионалния хъс на журналистите от регионалните медии…
Водещ: И вярата, че могат да разследват и малкия батко, защото освен един голям батко, за който всички знаем и говорим, има и малки батковци.
Огнян Бояджиев: Да, но може би и малки ловци има.
Весела Табакова: В регионален мащаб, вие знаете, че това по някой път е много трудно. Когато там навързаността е такава, че един журналист може да бъде подложен на такива мерки от страна на този и онзи, че живота ни да бъде много тъжен. Само едно изречние искам да кажа…
Огнян Бояджиев: Знаете ли какво се сещам, точно покрай аферата Шевес ни се обавиха от EU Observer колегите, тогава портала Европа за пръв път влезе в отношение с тях и те казаха – тука много интересна публикация сте пуснали, защото ние и на английски я преведохме, я кажете сега, дайте повече, и ние ще сложим една статия. И няколко подобни разговори между единия редакционен екип и другия действат много добре. Действат все ендо си ходил на спа. Това ти дава един кураж да продължиш. Ти виждаш, че така се прави и навън и тези, които са много по-популярни в много повече … история зад себе си в правенето на такива работи, те ти обръщат внимание и това те стимулира да продължаваш. Според мен подобно нещо може да се направи и по отношение на София и регионите.
Весела Табакова: Това е точно така. Но все пак едно нещо има много важно. Защото усилията са усилия, резултатите, разследванията, изследванията показват ясно за какво става дума, но има нещо, което е много важно. За да може да се реализират определени функции на медиите и журналистиката е нужна и нагласа на властта за взаимодействие. Ако я няма нагласата на властта се стига до една народна поговорка за Пенка, която Пенка пее, пък никой не я слуша. И това е неприятното у нас. Защото стои въпроса за това има ли нагласа за откритост, прозрачност и публичност в управлението, властта. И аз разбира се много обичам да съобщавам, че шведския закон за свобода на словото, първия от 1766г.. 4 години след като Паисий пише „О неразумний юроде”. Има за какво да разсъждаваме, защото ние наистина трябва да имаме и медиите и гражданите да имат претенции към властта.
Водещ: Аз да благодаря на Огнян Бояджиев, който внесе една малко оптимистична нотка все пак,ч е разследвания могат да се случват и те по някакъв начин да бъдат забелязвани. Сега, вярно че става дума за малки суми, но пък ако сме по-редовни може би пък и н ие медиите ще успеем да променим отношението на властта към нашите разследвания. Защото ние определено правим каквото можем за всички батковци или поне за по-голямата част от тях. Въпроса е властта как се отнася към тези разследвания и каква да е Посоката.
Весела Табакова: Да. Всъщност за това и стана дума. Но аз все пак се надявам, че наистина ще има някакви законодателни промени. Вижте, не може един да краде, друг да му плаща.в ерно,ч е това е балкански синдром, както се казва, но е крайно време да разберем, че балканите са просто прекрасно място за живеене, но е хубаво ттея синдроми да ги преодоляваме, защото те са болестни. А за тая цел наистина трябва законодателство. Вижте, трябва ад има норми, трябва да има контрол за спазване на нормите и ясни санкции при неспазването на нормите. Така че това не е нещо… примерно стана дума за лобизъм. Защо лобизма у нас потъна. Аз имам дипломант в магистърска програма, шеметна дипломна работа направи за лобизма. Какво се случва у нас, прекрасна. Защити със специална грамота. Добре, защо това потъна, познайте до 3. Защото това означава прозрачност. Както казва френския конституционарист Гюверже – лобизма се бил развивал в САЩ от корупция към информация, към прозрачност. Така. Когато се гласува закон за лобизма се гласува закон именно за прозрачността. Кой представя … лобизма е нормална практика. Въпроса е да е ясно кой за Какво, какви интереси стоят и за какво става дума.
Водещ: Тук да поставим точката днес и да си запомним изречението – от корупция към прозрачност. И да си мислим за домашно. Това е всичко в днешния брой на "Клубът на журналистите". Хубав следобяд ви желаем и посрещнете пролетта, тя идва. Няколко часа ни делят от нея.

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-03-20

Или как се печелят обществени поръчки с помощта на вестници

Даже и да няма нови акции на МВР, медиите ще ги измислят. В сряда например вестниците "Монитор" и "Телеграф" осъмнаха на първите си страници със заглавие "Октопод в енергетиката". Човек би си помислил, че вътре става дума за енергийната мафия, но още от първите редове става ясно, че мишена на двете публикации е застрахователната компания "Алианц". В статиите се твърди, че дъщерното дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с нея компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки". Това ставало чрез договори за застраховане на имущество, сключвани с държавни енергийни дружества без конкурси (което, оказва се, е било законно, тъй като НЕК и дъщерните й дружества притежават 50% от ЗАД "Енергия" – бел. ред.).
Всичко това щеше да изглежда като истинско журналистическо разследване, ако не бяха две важни обстоятелства. Първото е, че публикациите излязоха на 17 март – само ден преди да бъде решена поредната голяма поръчка – тази за застраховането на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2". Става дума за 4-годишен договор, чиято стойност може да достигне 50 млн. лева. Битката е особено ожесточена, като на финалната права са три дружества – ЗАД "Алианц България", ЗАД "Булстрад" и ЗАД "Виктория". Последното е пряко свързано с Цветан Василев, който контролира и вестниците от пресгрупата "Монитор". Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, която финансира изкупуването на вестниците през 2007 г. от предишния им собственик Петьо Блъсков, поради което акциите на "Нова българска медийна група" бяха заложени в нея. Де факто Василев е реалният собственик както на "Монитор" и "Телеграф", така и на останалите вестници от пресгрупата, въпреки че формално техен собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Като шеф на надзорния съвет на ЗАД "Виктория" Василев е пряко заинтересуван от спечелването на търга за застраховател на ТЕЦ "Марица-изток 2". Последното, разбира се, е спестено от статиите в "Монитор" и "Телеграф". Второто важно обстоятелство е, че на 31 март изтичат още два големи договора на ЗАД "Енергия" с НЕК и АЕЦ "Козлодуй". Кандидат да получи договори за тях е отново "Виктория" на същия Цветан Василев.
Изненадани от удара на своя конкурент, "Алианц" реагираха на другия ден с платено съобщение, публикувано в няколко всекидневника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От "Алианц България холдинг" отказаха да коментират повече скандала, тъй като процедурата по избор на застраховател за ТЕЦ "Марица-изток 2" още не е приключила.
Тази случка съвсем не е прецедент за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева. През август м.г. в "Монитор" излезе статия със заглавие "Щипна-ли милиони от БДЖ със застраховки", която подозрително съвпадна по време с друг апетитен търг – за застраховане на имуществото на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Договорът е на стойност 2.529 млн. лева без ДДС, показва справка в регистъра на обществените поръчки. Той беше спечелен от "Виктория", след като конкурентът "Алианц България" беше дисквалифициран. Странно съвпадение.

Стр. 6

в. Новинар | 2010-03-20 

Масови разминавания в отчетите на партиите за парите за изборите

Клипът на Коалиция за България “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов“ е бил финансиран с пари от държавната субсидия на трета партия извън коалицията – Национално движение за спасение на отечеството (НДСО). Тази партия финансира политическа партия "Нова зора" със средствата от държавната си субсидия, а "Нова зора" поръчва изработването на клипа. Това стана ясно от одит на Сметната палата за финансовите отчети на партиите. Най-голямо разминаване между отчетените и реално извършените разходи за предизборните кампании за Европейския парламент и Народното събрание има при Коалиция за България, РЗС и ДПС, но нарушения има и във всички останали парламентарно представени парии.
Основната част от неотчетените разходи са за реклама, като формациите не са декларирали част от разходите си за медийна кампания, билбордове, листовки, плакати. Освен това одиторите са засекли нерегламентирано финансиране от юридически лица на кампаниите на Коалиция за България и РЗС.
За европейските избори РЗС е декларирала над 65 000 лв. по-малко от реално изхарчените. Управляващата ГЕРБ е изхарчила 453 607 лв., което е с 11 509 лв. повече от обявената сума. За вота през юни партията на Бойко е похарчила 953 972 лева, което е с 127 584 лева повече от отчетените от политическата сила. За евровота партията на Доган не е декларирала над 8000 лв. От похарчените средства за парламентарните избори ДПС не е декларирало 87 305 лв. За първите избори "Атака" е изхарчила 314 426 лв., от които не е декларирала 8516 лв. За парламентарния вот партията на Волен Сидеров е нарушила изискването да не получава дарения от юридически лица и е изхарчил 28 853 лв. повече от декларираните 220 700 лв.
Коалиция за България пък е спестила в отчета пред Сметната палата харчове за евровота в размер на 463 863 лв. За парламентарния вот не са декларирани 27 347 лв. С надвишаването на 2 млн. лв. за кампания левицата е нарушила и Закона за политическите партии. Синята коалиция е изхарчила 1 225 674 лв., от които не е декларирала в отчета си 4952 лв. За парламентарните избори коалицията на Иван Костов и Мартин Димитров е дала 2 114 894 лв., от които 216 634 лв. не са декларирани. Сините са нарушили и изискването на закона кампаниите на коалициите да не надвишават 2 млн. лв.

Стр. 4

в. Седмичен Труд | Анна РАДЕВА | 2010-03-17

Не участваме в сценарии – правим простотии и смешки, но и добро предаване за хората, казват още двамата водещи

За топводещите Иван и Андрей никога не е спирало да се говори. Те са остроумни, весели, понякога тъжни, друг път смешни. И макар всеки да ги приема както си иска, истината е, че няма човек, който да не ги познава от телевизионния екран.
От няколко седмици насам се разбра, че "Шоуто на Иван и Андрей" може да бъде и крещящо скандално. За броени минути водещите успяха да предизвикат кавга между самия президент Георги Първанов и финансовото острие на правителството Симеон Дянков.

- Ако приемем, че най-важен за телевизията е рейтингът, спечелихте или загубихте с появата на министър Дянков във вашето предаване?

Иван: Две са важните неща в телевизията. Едното е рейтинг, другото -имидж. Има интервюта, които не са добре за рейтинга, а са супер за имиджа. Например това с Петко Бочаров. Изключителен човек, на 91 години, жива история на българската журналистика. Обаче в нашата фолк държава не може да достигне кой знае какъв рейтинг. В дадени среди обаче се легитимираме като сериозно предаване заради самия факт, че г-н Бочаров присъства при нас. В случая с министър Дянков има съвпадение и на двете – висок рейтинг и имидж. Извадихме късмет скандалът да тръгне от нас!

Андрей: Не е само късмет. Ние чакахме министър Дянков от доста време, той трябваше много по-рано да дойде при нас, но се случи един инцидент с детето му. Полагаме кански усилия в продължение на три месеца и половина предаването ни да запали хората и да стане тема за тях, но трябваше да мине време. Сега можем да кажем, че голяма част от зрителите чакат да стане 22 часа и да включат нашето шоу. Всяко предаване има нужда от подобен скандал. Когато преди 10 години започнахме по bTV предаването " Сблъсък", точно на третия или четвъртия месец направихме темата "Има ли български език и нация " и стана почти международен скандал.

- Все пак, не мислите ли, че като че ли не му върви на финансовия министър с вас? Първия път, когато трябваше да ви гостува, детето му се преби, сега пък скандал… Сигурно съжалява.

Иван: Помислихме си го, ама какво да направим.

Андрей: Искам да кажа, че напрежението между институциите трябваше да се отприщи
Просто беше нужен повод. Не знам дали Симеон Дянков съжалява, че е бил при нас, но много неща му се струпаха в последно време на главата. След стенограмата зад него застанаха Бойко Борисов, целият кабинет и дясната част на парламента. Това го направи по-силен. Министър Дянков трябва да се занимава с икономиката, а не дали е казал бисер в някое шоу.

- Прокрадва ли ви се след края на предаването усещането, че ще стане скандал между министър Дянков и президента Първанов?

Андрей: Имахме усещане, че е казал много важни неща и някои от тях ще предизвикат сериозни реакции.

Иван: Това, от което мислехме, че ще излезе някакъв скандал, е неговото твърдение едно към едно, че г-жа Масларова по доказателствата, които той има, трябва да получи една много дълга присъда. Другото изобщо не го очаквахме. Аз съм сигурен за себе си, че по повод на президента той не е имал нищо повече предвид, освен една остроумна шега.

- Писахте разни писма до медиите. Има ли човек или институция, на които искате да се извините?

Иван: Не сме писали писмо до медиите, а чрез медиите до хората.

Андрей: Искаме да сме достатъчно ясни пред обществото, че предаването ни е съвсем друг вид.
Ние не се извиняваме на никого, защото няма причина Ние гледаме да сме на ръба – простотии, фолк, смешки, може да имаме всичко, но да е ясно, че това, което ние се опитваме да правим, е добро предаване, а не да участваме в сценарии. Нашата работа е хората да ни харесват, да си плащаме на служителите.

- Добре, но май не стана съвсем ясно защо чак толкова искахте да дойде министър Дянков?

Иван: Ние каним така 15 човека. Яне Янев, Владо Кузов, Сергей Стани-шев…Това са топ 15 на страната и разбира се, са интересни.

Андрей: Каним Иван Костов от първия ден на предаването. Казва: "Да, да", но не идва.

- А за президента Георги Първанов ще настоявате ли да дойде? Вие харесвате ли го?

Андрей: Разбира се, че настояваме да ни гостува. Това е доказателство, че не играем никаква игра. Мога да кажа, че от тримата ни демократични президенти – Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, колкото и да ми е неприятно, защото съм крайно десен, най-много харесвам Първанов. Но той не е същият като преди, има промяна.

Иван: Ние сме хора на 21 век, не играем никаква игра. Смятаме, че след 89-а не трябва да се чете между редовете. Два пъти съм гласувал за този президент, но мисля, че през последните две години спрях да харесвам Първанов

- Впрочем, след скандала търсиха ли ви от Президентството или от други институции?

Андрей: Не. Казаха ни, че няма какво повече да говорят с нас.

- Имате ли намерение след скандала с Дянков да смекчите тона, когато говорите с политици?

- Андрей: Ние май затвърдихме тона, малко го изострихме. Това, към което се стремим, не е да смекчаваме или изостряме тона, а да можем да говорим с всички – управляващи, опозиция, да няма изборност. Получава се заблудата, че едва ли не клоним повече към управляващите. Истината е, че те повече се отзовават на нашите покани.

Иван: Отправяли сме покани към всички. Имахме късмет да ни гостуват Бойко Борисов, Цветан Цветанов. От БСП Татяна Дончева, която е изключително приятен събеседник, Румен Овчаров и други.

- Кой гост ще откроите като един от най-готините?

Иван: Татяна Дончева и Симеон Дянков.

Андрей: Да, те са напълно открити и казват каквото мислят. Татяна Дончева призна, че има проблеми в БСП. Могат да се кажат хубави думи и за Яне Янев, независимо дали го харесваме като политик. Ние не го харесваме като политик, защото всеки месец си сменя становището на 180 градуса. Но ние и нашите сценаристи се упражняваме върху него всеки ден по пет минути. Това, че бил гей, абе какво ли още не… и въпреки всичко той приема нашата покана за гостуване. Това означава, че е съвременен човек.

- С кого се забавлявахте най-много?

Иван: С много гости. Но искрено сме се забавлявали с Татяна Дончева Ние я питаме няма ли да се жени, а тя ни казва: "Момчета, толкова ли не ме харесвате, че искате да се женя?"

Андрей: Но определено човекът с най-голямо чувство за хумор в държавата е Бойко Борисов. Разбира се, когато е в настроение. Питахме го кога ще дойде пак в шоуто. Отговорът му беше: "Когато си смените червените възглавнички." Не го направихме, защото ни пасват на декора.

- По-лесно ли се интервюират фолкзвезди от политици?

Андрей: Ние много не знаем за фолка, защото не слушаме такава музика. В последно време се понаучихме, но не е музиката, която харесваме.

Иван: Не намираме нищо лошо във фолка. По-лесни са интервютата с фолкпевици, защото са хахо-хихо, а ние сме много добри в това.

- Кога ви е било най-трудно да водите?

Иван: Когато има драма, нещастие, инвалид в студиото. Драматична беше историята със сестрата и съпруга на жената, чиито органи дариха.

Андрей: В такива случаи си променяме поведението и изглеждаме прекалено сериозни. Хората си мислят, че преиграваме, а ние съчувстваме.

- Сещате ли се за някой гаф на предаването?

Андрей: Гафовете са всекидневие, нормално. Когато се съберат на едно място повече от десет българи, става страшно. Само балетът и бендът са двайсет човека. А екипът оттам започва. Към седемдесет души сме.

Иван: Нямаме такъв гаф, който да се открои. Малки са, но един повлича Друг.

- Остава ли ви време за семействата?

Андрей: Много е сложно. Когато в събота ние почиваме, нашите жени са на работа
Така че се виждаме само в неделя, което е добре. Не можем да си писнем.

Иван: Момичетата са разбрани, защото ни влизат в положението. Ясно ми е вечер, като се прибера, колко неприятна гледка съм, само мълча. Когато правим нормално предаване и не е на живо, дъщеря ми още не спи. Мога да я гушна и да си кажем няколко думи.

- Като прословути левскари, не мога да не ви попитам ще каните ли цесе-кари в шоуто?

Андрей: Ами как! Първото ни предаване беше Димитър Пенев. Даже пяхме химна на ЦСКА. После ми се обадиха левскари и ми казаха, че повече няма да гледат нашето шоу.

Иван: Ние сме пораснали деца, остарели сме. Работим от тринайсет години всеки ден.

- Ако трябва с едно изречение да опишете обстановката в България, кое ще. е то?

Иван: Нещата са много сериозни, влязохме в тежка криза, преди да сме построили модерна държава, в която искаме да живеем.

Андрей: Дано бързо излезем от кризата. Не бива да се допуска още един срив, изтегляне на млади хора. Те трябва да се стимулират да останат и да правят деца. Аз още не съм пример, но като почна, няма да спирам след това.

Стр. 1,13

в. Стандарт | Ирен ДЕЛЧЕВА | 2010-03-15

Шефът на "Имеди" Георгий Арвеладзе специално за "Стандарт"

- Г-н Арвеладзе, кой измисли този сюжет по вашата телевизия?

- Това беше в предаването "Специален репортаж" и в нея работят продуценти, които решават какво да има в него. Това беше сценарий на най-лошото, което може да стане в Грузия. Предаването започна с токшоу, в което имаше много гости – обществени дейци и експерти. Над сценария работиха не само журналисти, но и уважавани грузински политически анализатори.

- Каква беше целта?

- Целта не беше паниката. Имаше предупреждение в началото на предаването. А целта беше да се осмисли рискът, който съществува сега пред Грузия, като имаме предвид политическата ситуация вътре в страната – връзките на някои грузински политически лидери с Москва. Ние сме страна, която преживя 1921 г., когато Грузия беше превзета от съветската армия чрез война. Тогава се намериха политици, които открито приветстваха съветската армия и оглавиха нейната интервенция. Тогава го направиха така, че да изглежда като смяна на властта – все едно беше победила опозицията. Сега има също такива грузински политици и има голяма прилика между 1921 г. и сега. И ние знаем, че Русия продължава агресията и рисковата политика в региона. Така че решихме да предупредим обществото какво може да стане.

- Но настъпи паника, нали?

- Ние веднага се извинихме. Паниката настъпи не толкова от хората, които са гледали телевизия, а от тези чули-недочули, които са си звънели по телефона и пускали съобщения.

- Посланикът на Русия в НАТО намери връзка между срещата НАТО – Грузия и предаването, излъчено веднага след това. Каква е тя?

- Това е смешно. Предаването не е съгласувано с никого, за НАТО изобщо не може да става дума. Телевизията ни е независима и ние предварително не съобщаваме за предаванията си на политическите власти на страната или на някой друг. Истината е, че сме притеснени от това, което става сега – разбираме, че интересите на Русия в Грузия не са удовлетворени. Тя открито признава, че иска смяна на курса в Грузия. Така че искахме да попречим на клановете, работещи срещу страната ни.

Стр. 27

в. Новините днес | Марина КИРОВА | 2010-03-15 

Вече две седмици тонове мастило се излива по повод трагикомедията Първанов-Дянков. Но някак тихомълком се подминава един тревожен аспект от стенограмата на президента. Първанов определи медиите и като достоверен източник на информация, но и като посредник в политически сценарии и инсинуации. А второто не прозвуча никак добре.
Разбира се, някой може да каже, че в стенограмата няма директно обвинение към медиите. Но пък има внушение.
Точно както на въпроса на водещия "Млад милиардер ли е?" и в отговора на Дянков "Не е млад, определено".
Първият ни политик намекна, че медиите участват в " подготвени атаки" и "сценарии", без да си направи труда да приведе някакви аргументи и факти. Подобно обвинение, изказано от президента на страната, задава доста неудобни въпроси. Както за това каква е ролята и авторитетът на медиите, така и за това как политиците използват властта си.
Друг е въпросът защо медиите не се почувстваха засегнати от репликите на Първанов? Президентът се обиди от думите на Дянков личностно и институционално и си потърси извинение. Медиите обаче не. Наистина, водещите на шоуто Иван и Андрей персонално излязоха с разграничителна позиция и се защитиха, че не участват в сценарии. Вярно е, че на пресконференцията на Първанов в петък Сашо Диков поиска доводи за президентското твърдение. И добре че попита, та Първанов да разясни, че имал предвид не медиите, а екипът на Дянков. Но това не променя факта, че медиите като професионална общност и обществена институция цяла седмица си мълчаха. Позицията да не се набутваш между шамарите със сигурност е безболезнена, но също така сигурно е, че не те прави уважаван фактор. Дори и ако срещу теб стои държавният глава.
Защото практиката показва, че когато политиците употребяват медиите както им се харесва, бумерангът на обществената и медийна неприязън почти сигурно се връща към политиците. А когато медиите позволяват на политиците да ги употребяват както им харесва, бумерангът на общественото недоверие се връща при медиите.

Стр. 16

в. Капитал | 2010-03-13

Фалшивата реплика за "младия милиардер" тръгнала от жълт вестник, осъден за клевета

Репликата за "младия милиардер", която взриви политическия мир в страната, е била "вкарана" в устата на вицепремиера Симеон Дянков с помощта на жълт вестник и клюкарски интернет сайт, показа проверка на "Капитал".
Самият Дянков на няколко пъти отрече да е изричал скандалната фраза. Той стори това още в "Шоуто на Иван и Андрей", след което го е повторил и при срещата си с президента Георги Първанов, както личи от стенограмата. В отворено писмо водещите Иван и Андрей заявиха, че цитатът е бил взет от "различни интернет сайтове", като след избухването на скандала 90% от публикациите били изтрити.
Статия под заглавие "Симеон Дянков разкри, че Първанов е млад милиардер", е качена за първи път в сайта kliuki.bg на 19 октомври 2009 г. Проверката на "Капитал" показа, че собственик на домейна е Георги Календеров, който стои и зад регистрацията и на друг подобен сайт – razkritia.com. Календеров е от Пловдив. Представя се като "журналист, кинокритик, прозаик". Работил е в пловдивския вестник "Марица" и като журналист на свободна практика в различни издания.
"Капитал" се свърза с Календеров. Поискахме да разберем кой е първоизточникът на информацията за "младия милиардер". Отговорът му беше, че статията е била препечатана от в. "Папарак". След нашето запитване в статията на kliuki.bg беше добавено липсващото преди това позоваване на източника.
"Папарак" е един от малкото жълти вестници в България, осъдени за клевета. Преди години издателят му Александър Стоилов беше осъден от Пловдивския окръжен съд да плати 80 000 лева на Слави Трифонов за тиражирани по негов адрес клевети. Според изданието шоуменът системно употребявал наркотици, организирал в дома си оргии, страдал от левкемия и възнамерявал да си имплантира златна ноздра. До редакционното приключване на броя Стоилов не беше открит за коментар. Посочените от него телефонни номера на фирмите му се оказаха невалидни.

Стр. 39

в. Капитал | Росен БОСЕВ | 2010-03-13

Бившият министър Николай Василев, негови подчинени и изпълнители на обществени поръчки на министерството на държавната администрация движат общ инвестиционен проект

Един не много студен февруарски ден през 2008 г., когато Николай Василев е министър на държавната администрация, в изискан офис на столичната ул. "Раковски", срещу градинката на "Кристал", се събират разнообразна група от инвеститори.
Сред тях са представители на рекламната агенция "Оксиген", съветничката на тогавашния премиер Сергей Станишев – Моника Йосифова, и нейната PR агенция "Актив груп", майката и съпругата на тогавашния министър на държавната администрация Николай Василев, главният секретар на министерството Биляна Дякова, известният адвокат Иван Тодоров… Те са сред учредителите на акционерното дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) "Експат бета" – част от финансовата група "Експат капитал", в която днес изпълнителен директор и член на Съвета на директорите е… самият Николай Василев.
В "Експат капитал" работят поне петима бивши служители на закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа, МДААР. От тях двама – бившият зам.-министър Мария Дивизиева и експертът Милена Велинова, са имали пряко отношение към одобряването на бенефициентите по оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), която министерството на Николай Василев управляваше.
Преди да станат учредители на "Експат бета" част от фирмите (формиращи над 50% от капитала) са печелили обществени поръчки от министерството на администрацията, финансирани по ОПАК.
Няма нищо укоримо в това бивши политици и управляващи да развиват съвместен бизнес, както няма нищо лошо фирми да получават финансиране или да печелят обществени поръчки. Стига естествено всичко да става по правилата и да не оставя съмнение за конфликт на интереси. Фактите около акционерите в компанията, която в момента се ръководи от Николай Василев говорят тъкмо за обратното, въпреки че бившият министър енергично отрича какъвто и да било умисъл в многобройните съвпадения.
Първата регистрирана фирма във финансовата група "Експат капитал" е създадената през март 2006 г. във Варна 

"Експат груп"

Едноличен собственик на капитала на дружеството е варненският адвокат Камен Киров, който на парламентарните избори през 2005 г. беше в листите на НДСВ, а на последните местни избори беше кандидат от партията "Нашият град" за кмет на Шабла. По времето на управлението на НДСВ той влиза в надзорните съвети на БТК, "Булярд корабостроителна индустрия", "Параходство Български морски флот". Камен Киров е един от близките приятели на Николай Василев и е работил с него, когато той беше министър на икономиката (2001-2003) и министър на транспорта и съобщенията.
В края на 2006 г. "Експат груп" учредява заедно с още две фирми – "Декстра недвижимости" и "Проджект синерджи", фирмата "Експат капитал", която впоследствие ще стане обслужващо дружество на АДСИЦ "Експат бета", с който започнахме този текст. При учредяването на "Експат капитал" в управлението влизат както Камен Киров, така и двама заместници на Николай Василев по времето му на министър на транспорта и съобщенията – Никола Янков и Неделчо Неделчев.
Миналата година, три месеца след като мандатът на тройната коалиция приключва, Николай Василев купува от Камен Киров "Експат груп" за 50 хил. лв., въпреки че за предходната година дружеството отчита близо 176 хил. лв. приходи и активи за почти 1 млн. лв. Седмица по-късно бившият министър назначава за управител на "Експат груп" неговия заместник в МДААР Мария Дивизиева. Николай Василев заменя Камен Киров и в "Експат капитал".
Година и половина по-рано и докато Николай Василев е все още министър – на 4 февруари 2008 г., в София е учреден

"Експат бета" АДСИЦ

От протокола на учредителното събрание на акционерите виждаме, че акции в АДСИЦ-а има Моника Йосифова (лично и през фирмата й "Актив груп" тя притежава 10%); рекламната агенция "Оксиген" (11.93%); "Експат груп" (3 %); адвокатът Иван Тодоров (3.33%); майката (0.67%) и съпругата (1.67%) на Николай Василев; главният секретар на МДААР Биляна Дякова (6.07%); "Бенчмарк фонд 2&3" (30%) и др.
При задължителното увеличаване на капитала няколко месеца по-късно "Сиела софт енд паблишинг", управлявано от адвокатската кантора на Иван Тодоров и брат му Веселин Тодоров, придобива дял от 11.12%, а "Оксиген" увеличава дела си до 20%.
Битието на съакционери в "Експат бета АДСИЦ" далеч не е единствената пресечна точка между фирмите на Моника Йосифова, "Сиела" и "Оксиген."
Свързва ги и друго – всичките без изключение са изпълнители на различни обществени поръчки, финансирани по оперативна програма "Административен капацитет" -

ОПАК

Например през лятото на 2008 г. "Оксиген" ЕООД печели обществена поръчка на МДААР с предмет "мониторинг на изпълнението на специализирано обучение по английски език за работа с институциите на Европейския съюз". Средствата идват от ОПАК, а фирмата предлага цена от 208 хил. лв. за извършването на пет хиляди проверки. При подписването на договора така и не стана ясно защо точно рекламна агенция ще проверява знания по английски.
Тогава пред "Капитал" Николай Василев отрече връзка с дружеството. Дали това е така, можем да гадаем, но е важно да се отбележи, че към момента на възлагането на поръчката "Оксиген" е било съакционер със съпругата и майка му, както и с главния секретар на министерството Биляна Дякова. Видно от фирмените регистри, "Оксиген" и Николай Василев използват един адвокат – Марина Тодорова, сега мениджър правни въпроси в "Експат капитал".
Друг акционер в "Експат бета" – "Актив груп", също има опит с ОПАК. Дружеството държи 20% от дяловете в "Консорциум за диалог с администрацията", който пък печели поръчката за "информиране на широката общественост" за програма ОПАК с оферта на стойност от 1.2 млн. лв.
Собственичката на "Актив груп" Моника Йосифова е управител на консорциума. Комитетът за наблюдение на ОПАК пък по това време се ръководи от зам.-министър Мария Дивизиева, сега управляващ директор на "Експат груп".
Доколко е било уместно провеждането на подобна поръчка (и на такава цена) е спорен въпрос най-малко поради факта, че към управляващия орган на ОПАК е имало експерт по мониторинг и публичност. Това е Милена Велинова, сега мениджър връзки с инвеститорите в "Експат капитал". Главен експерт в пресцентъра на МДААР (който също би могъл да информира широката общественост за ОПАК) по това време е Наталия Димитрова. Днес тя е мениджър ПР и реклама в "Експат капитал". Опитахме да открием Моника Йосифова за коментар, но телефонът й беше изключен.
"Сиела софт енд паблишинг" АД е изпълнител на поръчка за обучение на магистрати и съдебни служители, възложена от ВСС (финансирана със средства по ОПАК) на стойност близо 500 хил. лв. С министерството, управлявано от Николай Василев, пък издателството има поддоговор за 50 хил. лв. за обучение на чиновници за работа с приетия преди няколко години Закон за електронното управление. В консорциум с други фирми "Сиела софт енд паблишинг" е изпълнител на поръчки за над 1.5 млн. лв., като всичките средства идват от… ОПАК.
Директорът за връзка с инвеститорите на "Експат бета АДСИЦ" Никола Янков категорично отрече да има връзка между спечелените от трите фирми обществени поръчки и тяхното участие във фонда. "Ние сме публично дружество и всеки може да си купи акции", каза той и поясни, че именно съвместният бизнес с държавата е начин за първоначалното натрупване на капитали. С адвокат Иван Тодоров не успяхме да говорим – от кантората му казаха, че той е в болнични.
Бившият министър Николай Василев коментира лаконично: "Няма такава връзка."
Съвсем друг е въпросът, че и "Оксиген" и "Актив груп" (респекивно Моника Йосифова) са закупили акции при учредяването на "Експат бета", а не през борсата.
Видно от сайта му, в момента фондът има един-единствен проект – покупката на 140 000 кв. м земя в регулация в Курорта Камчия на Черноморието
Самите "Експат бета" АДСИЦ определят цената, на която са закупили терена, като "изключително атрактивна".
Проверка в имотния регистър показва, че в края на юли 2009 г. дружеството купува три парцела в курортно селище Камчия на обща стойност 4.55 млн. лева (малко по-малко от 40 евро на кв. метър, каквато е и средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg). "Експат бета" купува терените от две фирми – "Кирови инвест" и "Кава консулт". Едноличен собственик на капитала на първото дружество е адвокат Камен Киров, който държи и 50% в "Кава консулт."
Двете фирми са купили парцелите половин година по-рано от Държавна агенция по горите (ДАГ) общо за 1.1 млн. лева (9.65 евро на квадрат). От Министерството на земеделието и храните поясниха, че решението за сделката е взето лично от директора на ДАГ по това време – Стефан Юруков. В момента той е обвиняем за сключване на неизгодни сделки по времето когато е бил директор на агенцията.
Николай Василев каза, че научава от "Капитал", че именно неговият приятел Камен Киров е купил тези терени от ДАГ.
Самият Киров отказа да коментира как е успял да намери земя на толкова изгодна цена. "Имайте предвид, че към цената на сделката трябва да се прибави и таксата, която се плаща за изваждането на земите от горския фонд, която не е малка", поясни той и допълни, че е купил земята за себе си, но не е имал възможност да финансира проекта си и затова продал земите на "Експат бета", които познава отдавна.
От съдебни протоколи виждаме, че Камен Киров многократно е представлявал в съда Красимир Тодоров, кмета на Аврен, избран от коалиция, в която влиза и НДСВ. (Аврен е общината, в която се намират парцелите и к.к. Камчия). Преди година и половина неправителствената организация на Тодоров "Камчийски пясъци" спечели проект по ОПАК на стойност 200 хил. лв.
Към този факт можем да прибавим и още един – през юни 2008 г. правителството взима решение да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на "общинска техническа инфраструктура – магистрален водопровод" в к.к. Камчия. Предложението е направено от министър Петър Димитров, който го мотивира така: "Разбирате, че развитието на Камчия зависи от това."
След изказването на Петър Димитров, думата взима премиерът Сергей Станишев, който казва лаконично: "Благодаря, господин Димитров. Ние с господин Василев го подкрепяме."
Друг Василев, освен Николай, по това време в правителството не е имало. Естествено, подкрепата на Сергей Станишев и Николай Василев за нов магистрален водопровод в Камчия може да е продиктувана от желание за развитие на българския туризъм.
Освен средства от бюджета обаче канализацията в к.к. Камчия се финансира и от европейски фондове – Оперативна програма "Околна среда". Проектът е на стойност 1.48 млн. лв. и е одобрен от предишното правителство.
Дали това се дължи на връзките на Николай Василев с инвеститора, и/или на факта, че акционерът в "Експат бета" Моника Йосифова беше между най-влиятелните съветници на премиера Сергей Станишев, можем само да гадаем.
Николай Василев първо се съгласи да се срещне с нас, но впоследствие изпрати на срещата Никола Янков, който обясни, че "Експат бета" е публично дружество и всичко, свързано с него, е достъпно за обществото. Той категорично отрече каквато и да е било връзка между ОПАК, обществените поръчки, които фирмите са печелили, и дейността на "Експат капитал".

Стр. 24 – 25

БНР, От петък до петък | 2010-03-12

Водещ: Депутати-ски-Първанов – с такова заглавие излизат днес колегите от 24 часа. Да обясним за онези, които не следят толкова разправията между г-н президента и управляващата партия ГЕРБ, че иде реч за битка отново за телевизионно време. Казвам отново, защото нали цялата работа почна от едно телевизионно шоу. Та битката беше за ефира на БНТ, намеси се и спорта, Гармиш Партен Кирхен, едно много такова хубаво място. Та така, не знам, може би ще се намери някой талантлив човек, който да направи хубав сценарий за комедия българска. Арман Бабикян, здравейте.
Арман Бабикян: Здравейте.
Водещ: Вчера беше много … е няма да кажа тази дума, която исках да кажа, но беше странно. Парламента премести контрола си заради ските, след това Първанов премести часа на пресконференцията си заради парламента. Всъщност най-пострадал ще бъде един филм за Фидел Кастро по телевизията от 14 часа. Сериозно.
Арман Бабикян: Да. Комично е това и надявам се не очаквате от мен да напиша сценария за тази комедия. Аз мисля, че политиците, за които говорите достатъчно талантливо пишат този сценарий и без да им помагаме и може би ще трябва да се отдадат по-скоро на това – на писане на сценарии за комедии, защото другото очевидно не им се удава толкова добре.
Водещ: Питам се обаче кому беше нужна тази действително свирепа битка за ефира. Сега официално от ГЕРБ, от парламента казаха – ами да, ние се съобразяваме с това, че националната тлевизия трябва да излъчи спортното си предаване, ама някак си изелзе като номер, скроен на президента.
Арман Бабикян: Ами очевидно е номер. Доста плоска лъжа, която няма достатъчно публика, която да се хване на тази лъжа, защото когато има подобни спортни събития и националната телевизия се обръща с молба към парламента, това да припомня не е първия случай с подобни искания, обикновено излъчването на парламентарния контрол се премества на сателитния канал.
Водещ: Така беше и по време на олимпиадата впрочем.
Арман Бабикян: Така беше и по време на олимпиадата и при много други случаи, така че това никога не е водило до разместване на дневния ред на най-важната по конституция институция в България, а именно парламента, който да седне да си мести парламентарния контрол с 2 часа само и само да могат благодарните граждани да наблюдават въшпросите и отговорите в пленарна зала. Очевидно, че идеята е друга. И ако трябва да подходим не комедийно, а сериозно, аз бих я нарекъл битка за левия електорат, защото кой гледа БНТ в 9 или в 9.30 или в 14 часа дори. Това са или хората, които са безработни или хората, които са в пенсионна възраст. Почти всички социолози смятат, че горе долу това е таргет групата на левицата. До каква степен това отговаря на действителността е друг въпрос, но поне се смята, че е така.
Водещ: Добре, тук да кажем, съзираме някакви мотиви на президента Първанов да се изяви точно по този начин. Имам предвид пресконференция, защото в интерес на истината той би могъл съвсем спокойно да използва конституционното си право за обръщение към нацията примерно по националните медии около централните емисии или в парламента, защо не, или пък в президенството, но просто като обръщение, като изявление. Той прави пресконференция.
Арман Бабикян: Той няма драма, за да даде пресконференция. Още повече, че той я беше обявил още преди 2-3 дни, така че обявенаа от него медийно събитие, а именно пресконференция, не е новина за никого. Изненадващ ход беше тази случка с програмата на дневния ред на парламента, за което г-жа Цачева упорито отрича да има някаква връзка с президенското мероприятие, но опитни парламентаристи знаят, че подобни неща са правени и преди. По енеригйната стратегия по времето на Станишев, по времето на Костов се правеха тези номера. Най-вероятно някой от тях е подсказал на неопитните хора от ГЕРБ как се правят тези общо взето номера от квартални вечеринки и за това са постъпили по този начин. Ефекта от това упражнение е доста спорен. Като изключим смеха и подигравките, защото това е доста плоско всичко това, което се разиграва пред очите ни. Да се мести дневен ред, пресконференцията от своя страна също да се мести часа си на излъчване. Но аз бих поставил по-сериозен въпрос, който според мен е съществения, защото тази игра на шикалки днес е безмислена, особено в началото на 21 век, когато човек иска да научи нещо, той има начин да го научи, независимо от играта с часовете. По-сериозния и по-тежкия и по-неприятния въпрос е защо скриха вчера народните представители изявленията на министър Дянков по икономическаа ситуация в страната.
Водещ: Между другото имаше предложение в пленарна зала това да се излъчва. Имам предвид предложение от опозицията, обаче не мина.
Арман Бабикян: Точно така. И мисля, че това беше наистина тежкия, важния въпрос, за който трябваше цялата нация да получи възможност да наблюдава това. Още повече, че прозвуча една уникална вест, отново от устата на финансовия министър, че ние почти излизаме от кризата и общо взето се усеща свежия повей на изхода от икономическата криза. Нещо, което никой друг в страната не усеща, но очевидно той има подобни данни и сведения и мисля, че за всички щеше да е интересно да чуят неговото изявление вчера в пленарна зала.
Водещ: Както и да чуем обяснението защо след като се чувства този пролетен вятър на промяната към по-добро трябва да се вдигат вноски.
Арман Бабикян: Да, много и то много тежки въпроси и мисля, че точно това беше най-висшия обществен интерес по отношение на информирането на публиката. А точно това не се случи. Това излъчване беше отказано от народното представителство, начело с мнозинството от ГЕРБ, разбира се, защото нищо не може да се гласува в тази посока без тяхното желание и бз желанието на г-жа Фидосова, г-жа Цачева. Но ето точно финансовия министър по най-тежкия въпрос насред икономическата криза – не беше излъчено. И ако трябва да се задава някакъв въпрос за употребата или неупотребата на държавните, както обичаме да ги наричаме, обществени медии, мисля че това е тежкия въпрос, а не днешното надиграване кой кога ще се появи от екрана.
Водещ: Всъщност днешния епизод е част от цялата тази буря в бульона на опарин, съжалявам за грубия изказ, и се питам дали с днешната пресконференция президента гони приключване на поне първо действие или по-скоро това е увертюрата към по-съществените случки.
Арман Бабикян: Ами предстои да разберем. Предполагам след час-два всичко това ще стане ясно. Както и да продължи това, това са вече политически ходове, които просто ще получат медиен израз, нищо повече. Но медийното надиграване беше смешно, в интерес на истината. Аз смятам, че президента Първанов ще потърси по-скоро излаз към политическите си тези или поне заявката е такава, по отношение състоянието на нещата в страната, от колкото да се занимава повече с определенията, които е дал или пък е дал да се разберат хора като Симеон Дянков и т.н. Мисля,ч е едва ли ще се занимават повече с това. Но това, което ви казвам вече е само мое предположение. Какво ще се случи ще видим.
Водещ: Всъщност цялата история започна да прилича на един много тегав и бавно влачещ се като действие филм, в който зрителя преспивайки от време на време и поспивайки в кино залата забравя от къде е тръгнала цялата работа. Да не говорим, че покрай всичкото това ещо аз лично имам усещането, че голяма част от обществото стана тотално резистентно към всяка информация, която излиза от институциите. Ако такъв е бил замисъла – браво, успяха.
Арман Бабикян: Да. Може би това е бил замисъла. Но все пак зси мисля, че ссоциалната тегоба над обществото ще държи хората будни и всички тези номера от селски вечеринки наистина няма да минат. Няма как да не ги държи будни при нарастващата безработица, при обедняването, при опитите за увеличаване на социални тежести, при нелепите опити за увеличаване ако щете на облагането на микрофирмите в България, което слава Богу вече сме на път да се отървем …
Водещ: Грешка било.
Арман Бабикян: Да. Та подобни ходове, които следват като градушка през няколко дена, няма как да оставят обществото да заспи или пък да се заблуди и тези, които си правят тези тънки сметки ще сбъркат.
Водещ: Въпроса е, че в тази … как да кажа, гъста каша, няма невинни, както винаги, защото от друга страна президента тръгна да стреля по муха с картечница, имам предвид този сюжет, който беше до такава стпен надут, че в един момент действително излезе от някакви нормални рамки. Аз се опитах да си спомня дали през последните години съм чувала в някаква друга държава за нещо подобно. Разбира се в Италия има безкрайно много такива скандали, разправии, които забавляват публиката, пълнят страниците на жълтите вестници. В съседните ни дръжави сщо има немалко забава, която се поражда от политиците, обаче чак пък такова нещо не се сещам някъде да е станало. Да се тръгне към сваляне на президент, заради… какво беше, всъщност заради едно кимване. То това беше.
Арман Бабикян: Ами спорен е въпроса, дали е кимване, не е ли кИмване, въпроса е какво чувство е останало у хората. Но по-съществения въпрос е с това ли трябва да се занимаваме. Общо взето това, което се опитват да направят е през 3-4 дена да ни поднасят нови водевилни сценарии, с които ние ртябва да се забавляваме, а през това време се случват всички нещастия в икономиката и в социалната сфера и в здравеопазването – всичко това се случва пред очите ни, сигурно вече никой не си спомня, че имаше някаква история с октоподи…
Водещ: Нагли, крокодили, трактори…
Арман Бабикян: … с всякакви драми, които са владели цялата ни държава, а това беше само преди няколко седмици. Забелязвате ли с какъв интензитет се сменят сценариите на филмите, които ни прожектират и опита всъщност всички да живеем в един вечен театър продължава.
Водещ: Добре, обаче почти всички анализатори и коментатори застъпват точно тази теза, че това е безсмислено, че това е смешно, че това е контрапродуктивно, че има много по-сериозни проблеми, разбира се всеки би могъл да открие в тази ситуация белези на политическото, тоест да се екстраполират някакви неща върху по-сериозни размисли за политическото бъдеще на България, но в такъв случай се питам защо продължават двете страни да участват в това. Кому е нужно, след като публиката просто не желае да гледа това.
Арман Бабикян: Всяка една от тези две страни има своята нужда. На въпроса кому е нужно, всяка една от двете страни наистина има своята нужда. Ако президента Първанов има нужда да се преидентифицира като единствен властови център, който служи за коректив на днешното управление, в най-мекия вариант на тази дума, защото би могъл да бъде наречен и алтернатива, може би след около половин или една година и може би това е целенасочено поведение, от другата страна също има изгода от подобен тип водевили по простата причина, че реалната политика не върви. Истината е, че това, което беше обещавано, това, заради което ГЕРБ получи доверието на публиката не се случва. Няма как една дясна партия или поне предстаявяща се за подобна да увеличава осигурителната и данъчните тежести и да твърди, че това е дясна политика, особено в условията накриза. Изключвам всичките останали фактори, които са свързани със световната икономическа криза, но така или иначе заявеното пред публиката само преди 8 месеца не се случва и когато не се случва, то има нужда от заместител. Таак че това е изгодата пък на управляващите. По този начин и двете страни имат сметка да разиграват този театър пред публиката с идеята, че тя няма да се сети за какво всъюност тези хора се намират на тези места и получават заплатите си.
Водещ: Ами да спрем до тук в очакване на както се казва следващото действие. Само да кажа за нашите слушатели, че ако бързат да гледат ските от Гармиш Партен Кирхен да не бързат, още не са почнали. Няма, върви филм на "Дойче Веле". Благодаря, Арман Бабикян. 

Снимка: БНТ

Нова телевизия, Календар в 16.00 часа | 2010-03-12 

Войната между институциите се превърна и във война за ефира на държавната телевизия. Президентът Георги Първанов първоначално насрочи брифинга си за 9,30 сутринта, но му се наложи да го отложи за 14 часа. Причината е, че мнозинството гласува точно днес парламентарният контрол да започне в 9 сутринта, а държавната телевизия е длъжна да го излъчи. От БСП прогнозират, че промяната на часа на контрола е с цел медийно затъмнение на държавния глава. Председателят на парламента Цецка Цачева отрече категорично.

Репортер: Бихте ли казали защо се промени часът на парламентарния контрол?
Цецка Цачева: В началото на тази пленарна седмица, в сряда, получихме писмо от БНТ, че се предвижда втори манш на ски състезания в европейски курорт, който трябва да бъде излъчен.
„Винаги е от 11 и така е в последните 20 години в парламента.”
Репортер: Защо точно днес от 9?
„Защото президентът беше казал, че ще има пресконференция в 9,30.”
Цецка Цачева: В интерес на българските граждани направихме тази промяна.
Репортер: И другата теза е, че е заради президента.
Цецка Цачева: О, не мисля, че парламентът би се съобразил с някаква медийна акция на президента и заради това ще смени програмата на дневния си ред. Категорично отричам.
Репортер: Ама това мислите ли го сериозно, че е възможност действително да се промени парламентарният контрол само заради президента, да не му се чуе думата?
„Ами след като 20 години нещо се случва в 11 часа, не виждам някаква изключителна причина днес да се случи в 9 и повече ми прилича малко на вчера от детската градина. Колегите от ГЕРБ се разболяха от болестта, от която се разболяват всички управляващи. А именно да се организират информационни затъмнения.