Нещо интересно се заражда в българското PR блог пространство, към което екипът ни не може да остане равнодушен. В http://petya-georgieva.blogspot.com Петя Георгиева стартира доста любопитен PR експеримент: на 1 март част от нейното лично онлайн пространство се превърна в… Дневник. В него обаче тя не пише нито за себе си, нито за някой друг. В него всеки пише сам. С усърдие, ентусиазъм, с лирична нотка или творческа забързаност участниците описват своята работна седмица. С едно-единствено условие – всеки от тях да се занимава с PR. Как се е родила идеята за този PR експеримент, кои са най-любопитните факти от него и колко ще продължи той, всичко това ще научите по-долу от автора на блога, PR специалиста Петя Георгиева.

 

Идеята за PR експеримента PR everyday life дойде като мой отговор към всички възможни реплики, изказвания и материали в публичното пространство, които създават грешна представа за това какво представляват public relations (използвам именно термина PR – public relations, тъй като българският превод и съответно абревиатура  ВО – „връзки с обществеността“, не се припокриват).

 

Първата седмица, когато обявих стартирането на PR експеримента, имаше много добри отзиви, но също така, по моя преценка, се усещаше и лека резервираност откъм участия. Благодарение на социалните мрежи идеята достигна до много хора, които започнаха да се свързват с мен. Първоначално планирах участията да стават чрез мои покани, но всъщност интересът е толкова голям, че предложения за участие идват от много страни. Радвам се, че Любомир Аламанов се свърза сам с мен чрез Twitter, за да ме поздрави за инициативата, което ми даде и възможност да го поканя. А по случай Деня на жената – 8 март, исках да поканя Деница Сачева, която по лично мои впечатления има много натоварено PR ежедневие.

 

Целта е една: да се покаже истинската същност на професията, да се дефинират характерните дейности от ежедневната работа на PR практиците и най-вече да се обори грешното публично мнение, че public relations са само лайфстайл прояви, скрита реклама, скандали, шоу бизнес и т.н. Рубриката има за задача да провокира диалог за същността на PR професията и PR практиките от ежедневието на един работещ PR специалист.

 

Работата е стресираща поради много причини, които стават ясни чрез PR експеримента. Особено и защото всички ние сме зависими от новите технологии, чрез които информацията ни залива 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Но е и много интересна, креативна и обсебваща. Експериментът досега се е провел в рамките на два броя, но това, което ме впечатлява, е, че въпреки трудностите и ангажираността на професията добрите специалисти обичат работата си и я вършат със страст и интерес. Тя е част от техния живот и не приключва с излизането от офиса в 17:30 и само в делничните дни.

 

PR експериментът продължава с ентусиазъм. Желанието ми е да присъстват възможно най-разнообразни гости – например хора с практика над 10 години, но също така и „прохождащи“ специалисти със свежи идеи и предприемачески дух. Лично аз съм си поставила предизвикателството в близко бъдеще да потърся лица, които не са експлоатирани в медийното пространство, но са добри специалисти с много впечатления за споделяне.

Гостите на рубриката са PR специалисти, които проявяват желание и интерес искрено и открито да съдействат на експеримента в рамките на една седмица, тъй като идеята е изцяло свързана с дефинирането на PR у нас и подобряването на имиджа на професията. За повече информация относно реализирането на PR експеримента можете да разгледате и Етичния кодекс към него, който е публикуван в блога.

 

Плановете ми са дългосрочни, но засега не мога да се обвързвам с точен времеви период. Имам по-амбициозни идеи, включващи резултатите от този експеримент, които засега ще запазя като професионална изненада.

 

Нормално е като блогър, пишещ за public relations, да инициирам онлайн дейности. Идеята за PR експеримента е моя и е абсолютно логично да се реализира на страниците на моя блог http://petya-georgieva.blogspot.com. Засега смятам рубриката да продължава да се публикува тук.

 

Петя Георгиева се занимава с PR от 2006 година, когато започва образованието си във ФЖМК, СУ. Докато учи, натрупва и професионален опит от близо две години и половина в PR агенции. Преди два месеца се връща в България след приключването на  програмата за обмен на студенти по комуникации в Холандия, където прекарва един семестър и обогатява знанията и опита си с доста професионални и лични впечатления. От година и половина работи в Intelday Solutions. Обича работата си и е изключително ентусиазирана за развитието на PR у нас и на международно ниво.

 

petya-georgieva.blogspot.com I Петя Н.  ГЕОРГИЕВА I 2010-04-19

 

Здравейте,

Много съм радостна, защото днес е осмото издание на PR експеримента PR everyday life. Ако сте си мислили, че професията е феминизирана, то нека ви кажа, че до момента от 8 участника има 3 жени и 5 мъже, от които трима се казват Александър.

Специалният гост за тази седмица е Александър Христов, който от 2006 г. е директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка АД. Той е и преподавател в НБУ и председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Убедена съм, че сте чели негови статии, защото той е автор на над 40 публикации по проблемите на медиите, PR и рекламата в списанията „Мениджър”, Медиа свят”, „BGBusiness review” „EGO”, както и преводач и редактор на няколко книги в областта на маркетинга, рекламата и PR.

Мога да кажа, че заради Александър Христов започнах да си обновявам списъците с рожденни дни на важни хора, свързани с работата ми. (И нещо не толкова свързано с PR) Потвърдих си тезата, че (за мен) сватбата като събитие не е най-вълнуващото преживяване, най-малкото заради стриптизьорките по ергенските партита. Все пак на стриптийз може да се ходи и без поводът да е сватба!

Но да се върнем на темата. Представям ви работната седмица на Александър Христов, който също се присъедини към PR експеримента:

Понеделник
6:25. По това време обикновено започвам да се будя, днес успявам. Закуска, малко кафе, връзвам си вратовръзката, значи съм напълно буден, и тръгвам. Намирам място за паркиране и в 8 без нещо съм в офиса. 
Във времето от 8 до 10 часа сутринта обикновено не звънят телефони и няма срещи – тогава продуктивността ми за четене, мислене и писане е най-висока. Но пък най-готините идеи ми идват следобед, така че има баланс. Тази сутрин отговарям на мейли, довършвам текстове за сайта, преглеждам пресклипинга. Публикации за КТБ, една от тях голяма. Ще говоря с журналистите по-късно, нахвърлям темите за разговор. Преглеждам два договора, егати, кога ли ще свикна с езика на юристите.
Седмична оперативка с колежките, както винаги минава много весело, но прекъсва предсрочно. Вътрешна среща по повод откриването на нов клон на банката в Пазарджик, концепцията ми е вече в главата. Фандъкова има рожден ден, ще я поздравим, все пак имаме съвместни проекти с общината. Следва десет секунден разговор с шефа, от който произтича работа за две седмици напред. Винаги става така.
По обяд предавам отчета за миналия семестър в НБУ и обсъждаме как да усъвършенстваме курса. По пътя обратно връщам много обаждания. Уточняваме разни неща с Милена около PR фестивала, имаме покана да представим БДВО пред Клуба на журналиста и PR-а на НБУ, ще го направим другия вторник. Влизам във фейсбук, пиша си статус „участва в експеримент”. В inbox-а имам доста съобщения, опитвам се да отговоря на всички, категорично не успявам. Говоря с журналисти. Проблем с едно годишно оповестяване, проблемът е почти изгладен. Трето кафе за деня. Бърз преглед на финансовите сайтове. Същото е направила и Роси, макар че все си повтаряме, че КТБ не е равно на КБТ (кипи безсмислен труд). Планираме разни работи по комуникационната част на един проект за човешки ресурси. Гледаме свършените досега неща, дърпаме ушите на един подизпълнител, ама не много силно.
След работа ще ходим с Калина на разходка и на пазар. Калина е на 3, говори много, но й се разбира малко. Интересно е, че има някаква собствена представа какво работи майка й, но за баща си категорично не може да формулира такава. А по-късно ще отскоча до едно парти на Jazz FM.
Абе ние май не довършихме сутрешната оперативка? . . .

…

Цялата публикация може да прочетете на:

Оригинална публикация

 

 

Прочетох този виц през изминалата работна седмица и се посмях. Въпреки че понякога въобще не ми е смешно, докато PR-ски се боря за успешното сътворяване на ред по време на работата. Защото отвсякъде дебнат "дяволчета", безобидни и не толкова безобидни, които усложняват живота на един PR специалист. Ако чуете, че някой се е самонаранил заради прекъснат кабел за интернет, повярвайте ми – вероятно става дума за PR специалист. В крайна сметка започвам да си мисля, че добрите пиари са като един вид мазохисти – обичат да живеят в лудница и да се борят за опитомяването на хаоса. 

В този ред на мисли… В PR експеримент 6 ви представям Василена Вълчанова, която дейно работи против PR хаоса в света, около нея. И то на няколко бойни PR-ски полета: Василена е студентка по PR в СУ, работи в PR агенция PeeR to peer и активно развива своя блог Васи ли?! Освен по “жонглирането” между теория и практика, с Васи си приличаме по още три неща: любовта към кафето, страстта към PR-а и интересът към социалните медии. Неслучайно, работата през нейната PR седмица, представлява интерес за мен и рубриката PR everyday life. 

 

Затова нямам търпение да ви кажа: Вижте и вие една работна седмица на Василена Вълчанова, която дружно (и въпреки цялата лудница) се присъедини към PR експеримента.
 

*** 
 

 :)

Понеделник е. Ставам и с кафето още вкъщи проверявам какво се случва в онлайн пространството. Докато закусвам, структурирам в главата си груб план на това, което ме очаква през деня.

Стигам на работа в обичайното време  - между 9 и 9:30. Пускам си пощата с интерес какво се е случило в нея от последното отваряне. Отговарям на един-два належащи мейла. Преглеждам мониторинга на пресата и социалните мрежи за интересни теми.

Време за второто кафе. С него разписвам концепция за Facebook-активности. Интересна задачка – де да можеше да се занимавам само със социални медии! Междувременно успявам да публикувам и пост в блога – естествено, подготвен предварително, за да не си губя от работния ден.

Пристига мейл от клиент с общо подреждане на активностите за следващото тримесечие. Супер! Ще има доста неща за вършене. Трябва и добро планиране, за да извлечем максимална полза и по-широко отразяване.

Понеделник е известен като „Денят О” – от 13:30 почва голямата седмична оперативка. Виждали ли сте 10 жени в една зала, които вместо да се дърпат за косите и да клюкарстват, работят здраво и конструктивно? Елате в PeeR to peer, за да видите! Минаваме по текущите проекти, разпределяме задачи и споделяме неща, които са ни направили впечатление в бранша през изминалата седмица. 

Графикът за седмицата вече се запълва. Захващам задачките за ушичките. Мейли, концепции, телефонни разговори, пак мейли, пак телефонни разговори… И социални мрежи!

Време е за подкрепление – кафе и Twix за стимулиране на мозъчната дейност. Пиша уточняващи въпроси, на базата на които да подготвям прессъобщение утре.

Пращам последни мейли, подреждам нещата, които трябва да подготвя за сутринта и тръгвам. Неусетно е станало почти 19, но с тази смяна на времето не съм го усетила…

Оригинална публикация

 

Тази седмица PR експериментът PR everyday life става на един месец и съм много доволна от постигнатото до момента! Благодаря на четиримата участници до сега – Любомир Аламанов, Деница Сачева, Александър Кръстев и на най-новия гост Бисер Вълов. 

 

Доста съм впечатлена от новия гост и нямам търпение да ви го представя. С него се познаваме от Факултета по жунарлистика и масова комуникация, където учим в един курс, както и покрай блогосферата, където той активно участва с неговия много интересен и полезен блог Отвъд ириса. 

 

Бих казала, че PR експериментът с Бисер Вълов е и един кратък професионален съвет за това как да повишим он лайн популярността си благодарение на новите медии. Мениджър  “Нови медии” е и неговата позиция в PR агенцията APRA Porter Novelli, където той работи от три  години. 

 

Надпревара с времето, с post-овете и с tweet-овете – така мога да синтезирам деня на Бисер. През цялото време се чудя как се оправя с всичките пароли на седемте мейла, на многобройните профили във Facebook, Twitter, регистрациите в различни сайтове и т.н. Но пък си потвърждавам тезата, че PR специалистите са мултифункционални. Убедете се и вие и вижте PR everyday life на Бисер Вълов:

 

Денят ми започва с добра закуска – силно кафе с нещо сладко и сок. Но днес започна с осъзнаването, че закъснявам. А по-късното включване, че в допълнение е и понеделник, изобщо не ми помогна на апетита. Обличам се бързо и излизам веднага. По пътя започвам да обмислям една по една важните задачи за деня. Обичам да имам добро планиране в главата си, но мразя да записвам задачи. Правя си бележки за всичко друго – събития, контакти, обещания, имам десетки аларми на телефона си, но номерирането на задачи за деня е тема табу в ежедневието ми. 

Довечера съм на Пролетен бал на рекламодателите. Агенцията ни организира събитието и то определено е доста важно. Вероятно ще трябва да отида на място още следобяда, което ограничава допълнително работното ми време. Забелязвам и че имам писмо от Любо – качена е нова полезна информация на сайта ни, която трябва да се разпространи в социалните мрежи сутринта. Пратено ми е малко след полунощ – явно безсънието или лягането през малките часове на деня е характерно за всички от професията.

Чак сега загрявам, че съм обещал на Петя да участвам в експеримент. Което ще рече, че трябва да й пратя кратък отчет за деня довечера. „Не забравяй, не забравяй!“ Ще се наложи днес да си водя записки. Че даже и следващите 4 дни. Може и да ми стане навик…

Пристигам в офиса около половин час по-късно от предвиденото. Поздравявам колегите, почти в движение се отървавам от ненужните дрехи и сядам пред компютъра. Тъй като в агенцията отговарям за нови медии, компютърът ми е от особено значение за работния процес.  Та включването му като първо действие в офиса е нещо като поздрав…

Първо преглеждам мейлите за важни съобщения. Използвам 7 лични и няколко служебни. Част от тях отварям по веднъж на ден, а останалите са постоянно включени. След това отивам в кухнята, за да се присъединя към сутрешното четене на пресата. В един или друг период съм чел почти всички медии редовно. Сега отговарям за седмичници, специализирани списания и регионална преса. Накрая преглеждам и водещите теми в ежедневниците от любопитство. Почти всичко вече ми е познато от онлайм медиите, Facebook или Twitter, където са били обсъждани през миналия ден. Но в понеделник ги разглеждам с интерес, защото през уикенда не съм постоянно в мрежата и е вероятно да съм пропуснал нещо.

След това се връщам пред компютъра и започвам работа. До обяд успявам да прегледам и изпратя клипинг за клиент, отговарям на няколко мейла и съобщения в социалните мрежи и организирам седмичния си план за развитие на профилите в Twitter и Facebook. Успявам да погледна и сайта ни, както и част от насъбраното в Google Reader-а, преди да включа – забравих да си водя записки за експеримента! 

Бързо подреждам всичко хронологично на тази страница и отивам да хапна нещо по път, докато отскачам за печат на няколко презентации. След това се връщам, поглеждам сайтове и споделеното в социалните медии, отбелязвам си няколко интересни кампании и публикувам няколко коментара. Хвърлям поглед на блога си за задържани съобщения и коментари, защото миналата седмица спечелих Blog Challenge и сега се налага да организирам новия кръг от състезанието. За съчетанието на работата с блогърстването ще ви говоря следващите дни. Гася компютъра и напускам офиса с част от колегите. Време е за Пролетен бал…

 

Деница Сачева разказва за своето бързо PR ежедневие и многото ангажименти, както и за символиката и зодиите в живота й. Харесва ми начина, по който тя самата анализира работния си ден с чувство за хумор и лека приятна PR-ска насмешка. (Ха, и аз го правя на ум под формата на вътрешни монолози и диалози. Явно си приличаме по скорпионски.) 

Дневните й PR задължения от рано сутринта атакуват под формата на много мейли, телефонни разговори, социални мрежи, вестници и сутрешни блокове, срещи с клиенти, отчети. Дени споменава и за “любимата” ми тема за медиа мониторинга (oops, в която и аз съм замесена).

А ето и седмичният PR дневник (както тя самата го нарече) на Деница Сачева, която е специален гост в рубриката PR everyday life:

Ден първи:
Качих се в такси, в което шофьорът не пушеше. Голям късмет! Значи ще ми върви тази седмица. Честита Баба Марта! 
Прочетох и отговорих на 43 имейла, без да броя спама. Имах само 3 срещи. Редактирах едно интервю. Играх го нещо като външен мозък. Не много типично за естествена блондинка. Днес по изключение нямаше криза. 
Вечерта прекарах със студенти в Нов български университет. В повечето анкети, които им раздадох, пише, че искат да бъдат пиари в шоубизнеса. 
Чудя се дали знаят, че живота на един пиар понякога прилича на шоубизнес…Всичко около мен е в мартеници. Най-много са тези със слонове…

http://petya-georgieva.blogspot.com/2010/03/pr-2-pr-everyday-life.html

Оригинална публикация

Много съм радостна, че както бе обещано, рубриката PR everyday life страртира днес на 1 март с първата публикация, която е част от този PR експеримент.

Първият гост на рубриката е Любомир Аламанов, който от 16 години е в сферата на PR бизнеса и е управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli. Агенцията е на пазара от 1994 г.  а сред клиентите са: Coca-Cola Bulgaria, Nestle Bulgaria, HP Bulgaria, Sanoma Bliasuk Bulgaria, Carlsberg Bulgaria, Rompetroл, др.

Докато работехме по PR експеримента, освен, че много се забавлявах, усетих и тежките работни дни, които са част от професионалния живот на PR специалисти като Любомир Аламанов.

Работното време свършва някъде след 21.00 ч. вечерта. А стресът през деня атакува от непрестанно звънящи телефони и нови съобщения в пощата. Леко съм шашната и чак се учудвам каква професия сме си избрали.

Беше ми трудно да синтезирам цял работен ден в няколко изречения, тъй като Любомир Аламанов има дълъг и натоварен работен ден и пишеше доста – все интересни, любопитни и забавни неща, казани с лека самоирония. Трябваше да подберем най-важното и това, което отговаря на задачите на рубриката – да дефинираме PR професията.

Мога само предварително да кажа: Уау, толкова много неща се случват в рамките на един ден от неговия PR everyday life. Ето вижте част от тях и вие:

Ден първи:
Започвам експеримента.
Пристигам малко късно в офиса. Понеделник адаптацията винаги е трудна.
Бързо минаване през офиса. Първи половин час пред компютъра – изчистване на мейли, минаване през социалните мрежи, набелязване на темите за деня.
От миналата седмица имаме нов клиент. Започваме обсъждане на бюджети и договори. Всяко начало е трудно.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Със самозадоволство отбелязвам, че съм вече на 63-то място.
….

Цялата публикация може да прочетете на: